в. Сега | 14.06.2011
80% от статиите в британския печат са преписани съобщения от PR агенции
"Туитър" и "фейсбук" вече са съвсем легитимни източници на информация за медиите дори в България. Даже президентът Георги Първанов предпочита да пуска някои свои
позиции директно във "фейсбук" и оттам те да прескачат в пресата. Новите социални мрежи заемат немалко място в полезрение-то на репортерите – според международно изследване на PR мрежата Oriella 47% от журналистите ползват "Туитър" като източник на допълнителна информация по даден материал, а 35% ползват "фейсбук". 30% се доверяват на блогове, които познават добре. Но цели 42% ползват сляпо информация от сайтове, на които попадат за първи път.
Некоронованият пръв приятел на претоварения със задачи журналист обаче си остава доброто старо излъскано PR съобщение. След двете години свободен летеж към дъното в редакциите колективът оредя, а с клонира-нето на вестника в интер-нет отговорностите се удвоиха и утроиха. Едно време беше въпрос на чест в статията да няма две думи еднакви със съобщението, от което произтича новината. И всичко да се провери един път, два пъти и повече. Но това беше едно време. Днес медиите прекалено често публикуват буквално и без абсолютно никаква редакторска намеса изпратените им материали от маркетингови и PR агенции.
Подобно изследване за България не съществува. Във Великобритания обаче учени от университета в Кардиф правят детайлно проучване на медийно-то съдържание и източниците на информация на четири сериозни ежедневника – "Таймс", "Телеграф", "Гардиън", "Индепендънт", и на "Дейли мейл". Резултатите са впечатляващи – едва 12% от статиите са изцяло изградени от собствен материал, събран от репортерите. При 8% от материалите няма категоричен извод. При останалите 80 на сто учените откриват, че са изградени изцяло или частично на информация от втора ръка, подсигурена от новинарски агенции и PR индустрията. Когато потърсили доказателство, че тези "факти" са били старателно проверени, го намерили само в 12% от статиите.
Същите кардифски учени откриват и поне една от ключовите причини за това вредно явление -анализ на вестникарското съдържание и на редакционния състав от 1985 г. насам показва, че средностатистическият лондонски репортер днес пълни три пъти повече вестникарско пространство, отколкото през 1985 г. Т.е. разполага с едва една трета от времето, което е имал преди, за да си свърши работата. "Излиза, че едно време бяхме активни събирачи на новини – горчиво заключава журналистът Ник Дейвис от "Гардиън", – а днес сме пасивни машини за преработка на непроверена информация от втора ръка, повечето сътворена от някой пиар в услуга на някакъв политически или комерсиален интерес."
В Англия този феномен вече си има име: chumal-ism (от churn out – произвеждам набързо, изкарвам, бълвам). Има и сайт, който бди над чистотата на статиите в британския печат. Churnalism.com се подкрепя от Организацията за медийни стандарти във Великобритания и задачата му е да отсява фактите от перушината
Читателят може да копира цяло прессъобще-ние или дописка в съответното поле и да открие в кои материали на различни издания се появява цялото прессъобще-ние или части от него. Сайтът сравнява въпросния текст с постоянно обновявана база с повече от 3 млн. статии.
Churnalism.com разкрива как всички медийни организации без изключение публикуват буквално и без абсолютно никаква редакторска намеса изпратените им материали от маркетингови и PR агенции. Това безгранично доверие щеше да е безобидно, ако не беше опасно. Съществуват не един и два опита на зевзеци да докажат, че по някои въпроси медиите днес съвсем не са нащрек. Така например създателите на документалния филм Starsuckers измислят няколко истории за знаменитости – как например Ейми Уайнхаус си подпалила косата, а Пикси Гелдоф си напълнила сутиена с бонбони. Няколко вестника, сред които "Дейли експрес", "Дейли мирър", "Дейли стар" и "Сън, пускат материалите. Единственият вестник, който ги проверява и установява, че са фалшиви, е "Дейли мейл". Но полза никаква, защото веднъж пуснати в Англия, историите се прехвърлят и отвъд океана на страниците на "Космополитън", "Ню йорк пост" и т.н. Този наивизъм не е недостатък само на таблои-дите. Новинарският сайт на Би Би Си, който уж би трябвало да е с репутация на нивото на Нейно величество, се оказа сред най-заразените от "чърнализма" и редовно пуска изцяло преписани съобщения до пресата. "Това се дължи до голяма степен на факта, че Би Би Си по презумпция счита за дълг да публикува много правителствени съобщения", коментира Мартин Мур, шеф на Организацията за медийни стандарти. В книгата си "Няма време за мислене" обаче Хауърд Розенбърг и Чарлз С. фелдмън дават друго обяснение, анализирайки ролята на скоростта за понижаване на качеството в съвременната журналистика. Именно Би Би Си тук е дадена за пример с наръчника си за онлайн репортерите -наред със заръките за безупречно качество тук се дава и следното указание: "напиши статията колкото се може по-бързо… поощряваме тук чувство за спешност – искаме да сме първи".
Създаването на churnal-ism.com е възможно да посплаши претоварените с работа журналисти и пресслужбите, които ги обслужват. "Хората не осъзнават с какво огромно количество абсолютно една и съща необработена информация са заливани всеки ден", казва Мартин Мур. Той приема, че журналистите често имат основателна причина, за да използват наготово съобщения до пресата, и също така често ще им се налага да ко-пи-пействат информация, като например официалните съобщения от правителството или цитати от различни източници. Но Мур твърди, че в много от случаите, когато това не се налага, репортерите вече по навик просто преписват буквално текстовете, без да добавят информация от себе си.
Например "Експрес", "Мирър" и "Сън" преливаха от еднакви, буквално преписани текстове от прессъобщенията на някакво дружество по здравни грижи за изследване, което показва, че "жените в Англия харчат повече пари за външния си вид, отколкото за здравето си". Всички дружно възпроизвеждат дословно и прессъобщение на неп-равителствена организация за нивата на миграция при предишното правителство на лейбъристи-те. И ако от това поне човек няма нужда да се черви, какво да кажем за историята с "хващача на кръшкачи" – устройство с микрочип, който предупреждава с есемес човек, че жена му изневерява. Това, за съжаление на много читатели, няма нищо общо с истината, но става най-четената публикация в сайта на "Дейли мейл", след което е разпространена от медии по целия свят, включително в новините на сутрешните блокове в САЩ.
Стр. 14