Един полезен инструмент за маркетинга

www.manager.bg I 02.09.2014г. 

Визуалното превзема мрежата. То е същинска вихрушка от инфорграфики, кратки филми, микросъдържание. Трудно е съзнанието да го възприеме във форма. То е безспирен поток без начало и край.
Имайки предвид това и нуждата да се споделя образователна и сериозна информация вероятно следващото голямо нещо ще бъдат интерактивните графики. Те може да бъдат поставяни в сайтове, на карти, в блогове. По същество представляват визуализации, които позволяват на аудиторията да разбере нещо по-бързо от четенето на текст. В същото време имат възможност да изследват информацията, която им се презентира, за себе си.
Интерактивното съдържание кара публиката да си взаимодейства с него. Да бъде активна. То може да бъде инструмент, от който рекламата масово се възползва.
Потребителите, преглеждащи интерактивни графики, прекарват повече време на страницата. Видимостта на бранда пред тях се увеличава. Този вид съдържание може да се направи тясно свързано с интересите им. Той привлича окото и е много по-атрактивен начин да се поднесат данните от един скучен доклад със статистика. Освен че е интересен за гледане, задържа вниманието по-дълго.
Разликата идва от активността на аудиторията, която иначе е пасивна, ако й се излъчват други рекламни формати, свързани с интернет. Информацията на графиките се променя в зависимост от това къде човек кликва или накъде задвижва страницата. По-динамичен формат е.
По наблюдение на американската изследвателска компания Demand Metric, 45% от маркетолозите, използвали интерактивни графики, за да показват съдържание в сайтове на медии, на фирми или на други носители като табла по време на събития, ги оценяват като „много ефективен“ инструмент. Най-вече казват, че графиките са полезни за образоване на клиентите. И подчертават, че така се увеличават разговорите между компанията и хората.
Този тип съдържание може да работи най-добре за маркетолога при следните условия:
Както обикновено, контекстът е цар. Има ситуации, в които използването на интерактивни форми на пренос на информация е добър начин да се свърже човек с присъстващите. Например на брандирани събития, изложения.
Когато има нужда от визуализация на сложни данни пред публика. При презентации, в които се желае по-активна реакция от страна на публиката.
Когато се представя персонализирано брандирано съдържание.
При обяснение на употребата на продукти.
Ето и пример за употребата на интерактивна инфорграфика на сайта на британския вестник "Таймс" от потребител, използващ iPad.
От сп. Entrepreneur

Видео 

 

 

Оригинална публикация 

Журналисти или машини за преработка на информация

в. Сега | 14.06.2011

80% от статиите в британския печат са преписани съобщения от PR агенции

 

"Туитър" и "фейсбук" вече са съвсем легитимни източници на информация за медиите дори в България. Даже президентът Георги Първанов предпочита да пуска някои свои
позиции директно във "фейсбук" и оттам те да прескачат в пресата. Новите социални мрежи заемат немалко място в полезрение-то на репортерите – според международно изследване на PR мрежата Oriella 47% от журналистите ползват "Туитър" като източник на допълнителна информация по даден материал, а 35% ползват "фейсбук". 30% се доверяват на блогове, които познават добре. Но цели 42% ползват сляпо информация от сайтове, на които попадат за първи път.
Некоронованият пръв приятел на претоварения със задачи журналист обаче си остава доброто старо излъскано PR съобщение. След двете години свободен летеж към дъното в редакциите колективът оредя, а с клонира-нето на вестника в интер-нет отговорностите се удвоиха и утроиха. Едно време беше въпрос на чест в статията да няма две думи еднакви със съобщението, от което произтича новината. И всичко да се провери един път, два пъти и повече. Но това беше едно време. Днес медиите прекалено често публикуват буквално и без абсолютно никаква редакторска намеса изпратените им материали от маркетингови и PR агенции.
Подобно изследване за България не съществува. Във Великобритания обаче учени от университета в Кардиф правят детайлно проучване на медийно-то съдържание и източниците на информация на четири сериозни ежедневника – "Таймс", "Телеграф", "Гардиън", "Индепендънт", и на "Дейли мейл". Резултатите са впечатляващи – едва 12% от статиите са изцяло изградени от собствен материал, събран от репортерите. При 8% от материалите няма категоричен извод. При останалите 80 на сто учените откриват, че са изградени изцяло или частично на информация от втора ръка, подсигурена от новинарски агенции и PR индустрията. Когато потърсили доказателство, че тези "факти" са били старателно проверени, го намерили само в 12% от статиите.
Същите кардифски учени откриват и поне една от ключовите причини за това вредно явление -анализ на вестникарското съдържание и на редакционния състав от 1985 г. насам показва, че средностатистическият лондонски репортер днес пълни три пъти повече вестникарско пространство, отколкото през 1985 г. Т.е. разполага с едва една трета от времето, което е имал преди, за да си свърши работата. "Излиза, че едно време бяхме активни събирачи на новини – горчиво заключава журналистът Ник Дейвис от "Гардиън", – а днес сме пасивни машини за преработка на непроверена информация от втора ръка, повечето сътворена от някой пиар в услуга на някакъв политически или комерсиален интерес."
В Англия този феномен вече си има име: chumal-ism (от churn out – произвеждам набързо, изкарвам, бълвам). Има и сайт, който бди над чистотата на статиите в британския печат. Churnalism.com се подкрепя от Организацията за медийни стандарти във Великобритания и задачата му е да отсява фактите от перушината
Читателят може да копира цяло прессъобще-ние или дописка в съответното поле и да открие в кои материали на различни издания се появява цялото прессъобще-ние или части от него. Сайтът сравнява въпросния текст с постоянно обновявана база с повече от 3 млн. статии.
Churnalism.com разкрива как всички медийни организации без изключение публикуват буквално и без абсолютно никаква редакторска намеса изпратените им материали от маркетингови и PR агенции. Това безгранично доверие щеше да е безобидно, ако не беше опасно. Съществуват не един и два опита на зевзеци да докажат, че по някои въпроси медиите днес съвсем не са нащрек. Така например създателите на документалния филм Starsuckers измислят няколко истории за знаменитости – как например Ейми Уайнхаус си подпалила косата, а Пикси Гелдоф си напълнила сутиена с бонбони. Няколко вестника, сред които "Дейли експрес", "Дейли мирър", "Дейли стар" и "Сън, пускат материалите. Единственият вестник, който ги проверява и установява, че са фалшиви, е "Дейли мейл". Но полза никаква, защото веднъж пуснати в Англия, историите се прехвърлят и отвъд океана на страниците на "Космополитън", "Ню йорк пост" и т.н. Този наивизъм не е недостатък само на таблои-дите. Новинарският сайт на Би Би Си, който уж би трябвало да е с репутация на нивото на Нейно величество, се оказа сред най-заразените от "чърнализма" и редовно пуска изцяло преписани съобщения до пресата. "Това се дължи до голяма степен на факта, че Би Би Си по презумпция счита за дълг да публикува много правителствени съобщения", коментира Мартин Мур, шеф на Организацията за медийни стандарти. В книгата си "Няма време за мислене" обаче Хауърд Розенбърг и Чарлз С. фелдмън дават друго обяснение, анализирайки ролята на скоростта за понижаване на качеството в съвременната журналистика. Именно Би Би Си тук е дадена за пример с наръчника си за онлайн репортерите -наред със заръките за безупречно качество тук се дава и следното указание: "напиши статията колкото се може по-бързо… поощряваме тук чувство за спешност – искаме да сме първи".
Създаването на churnal-ism.com е възможно да посплаши претоварените с работа журналисти и пресслужбите, които ги обслужват. "Хората не осъзнават с какво огромно количество абсолютно една и съща необработена информация са заливани всеки ден", казва Мартин Мур. Той приема, че журналистите често имат основателна причина, за да използват наготово съобщения до пресата, и също така често ще им се налага да ко-пи-пействат информация, като например официалните съобщения от правителството или цитати от различни източници. Но Мур твърди, че в много от случаите, когато това не се налага, репортерите вече по навик просто преписват буквално текстовете, без да добавят информация от себе си.
Например "Експрес", "Мирър" и "Сън" преливаха от еднакви, буквално преписани текстове от прессъобщенията на някакво дружество по здравни грижи за изследване, което показва, че "жените в Англия харчат повече пари за външния си вид, отколкото за здравето си". Всички дружно възпроизвеждат дословно и прессъобщение на неп-равителствена организация за нивата на миграция при предишното правителство на лейбъристи-те. И ако от това поне човек няма нужда да се черви, какво да кажем за историята с "хващача на кръшкачи" – устройство с микрочип, който предупреждава с есемес човек, че жена му изневерява. Това, за съжаление на много читатели, няма нищо общо с истината, но става най-четената публикация в сайта на "Дейли мейл", след което е разпространена от медии по целия свят, включително в новините на сутрешните блокове в САЩ.

Стр. 14

Таймс” намали загубите до 45 милиона за 2010 г.

в. Класа | 18.01.2011

Таблоидът "Сън" отчете рекордни рекламни приходи

Издателят на вестниците "Таймс" и "Сънди таймс" в Обединеното кралство обяви, че е намалил наполовина загубите си през миналата година въпреки свитите приходи от реклама.
Times Newspapers Limited отчете, че загубите преди облагане с данъци към 27 юни 2010 година са 45 милиона, те са на стойност 87.7 милиона през 2009 г., като приходите запазват равномерните си стойности.
Намаляването на загубите се дължи отчасти и на намалените с 16 милиона административни такси, както и на икономиите, направени от реорганизация и оптимизация, което е осигурило близо 14 милиона. От компанията обявиха тревожна тенденция -приходите от реклама са по-ниски. "Неустойчивият икономически климат продължава да оказва негативно влияние върху нивото на разходи за реклама от страна на клиенти", пише в годишния си финансов отчет Times Newspapers Limited. Експертите отбелязват и оптимизма, че има известно плахо подобрение на стойностите на рекламните постъпления през последните месеци на годината, както и видим растеж в началото на тази година. Приходите от тиражите за двата вестника – The Times и The Sunday Times, са добри, което е следствие на увеличените цени на изданията в делничните дни – от понеделник до петък.
Средните стойности на годишна база на тиража за "Таймс" спада с 14,75 на сто спрямо предходната година, до 505 752 броя за периода от февруари до юли, по данни на Одитното бюро по тиражите. Съответно осреднените продажби на "Сънди таймс" са 1.1 милиона за същия период, което е с 8.7 на сто понижение на годишна база. Британският издател -холдинговото дружество News International, отчете загуба преди облагане с данъци от 78,5 милиона за 2010 г. За сравнение печалбата за 2009 г. е 34.7 милиона, като през годината не са изплащани дивиденти.
Компанията се опита да реализира и потърси допълнителни източници на приходи извън тези от печатните издания и рекламата: тя стартира нов сайт за "Таймс" и "Сънди таймс" през май миналата година, като ограничи свободния достъп на потребителите и го направи платен. The News of the World, който също е собственост на News International, въведе онлайн paywall през октомври миналата година.
В крайна сметка двата таблоида – The Sun и The News of the World, спомогнаха на своя издател News Group Newspapers Limited да стабилизира оперативната си печалба, като The Sun постигна една рекордна година за рекламата си.

Стр. 15

 

Оригинална публикация