www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

 

Оригинална публикация

в. 168 часа | 01.07.2011

 

"168 ЧАСА" е най-сериозният национален седмичник, което го нарежда в челната тройка на най-четените издания с тази периодика. Това показва национално представително проучване на агенцията Be media consultant от юни.
Седмичникът е на трета позиция с 5,2% читатели месечно след лидера на "масовите" "Уикенд" (13,9%) и подгласника му "Трета възраст", когото избират 9,2% сред четящите вестници. Над 4/5 от анкетираните в цялата страна сънародници съвсем основателно припознават в първопроходеца на съвременната демократична журналистика след 10 ноември "национален вестник", а над половината – 57,1 на сто, са единодушни в оценката си, че "168 часа" е "професионално направен". Конкурентът "Уикенд" е оценен по двата показателя далеч по-ниско – 66,8% припознават в него национален всекидневник, а малко над една трета, или 36,2% го оценяват като професионален.
Асоциацията за "168 часа" на 41% от всички анкетирани е, че това е сериозно, аналитично издание. Едва 4,5% казват това за лидера "Уикенд". Всеки 4-ти определя "168 часа" като обективен (срещу 14,9% за "Уикенд"), а едва 6% го слагат в групата на жълтите вестници (64,1% за "Уикенд").
Седмичникът е част от семейството на "24 часа" и "Труд", които са лидерите сред всекидневниците, според проучването на Be media consultant, съответно с 20% и 18% месечни аудитории. Следват ги "Телеграф", който е на трета позиция с 15,7% читатели и класиралият се 4 ти "Стандарт" с 7,9% читатели.
Проучването показва, че най-много българи – 89,6%, приемат като свой, национален всекидневник "24 часа" и "Труд" (89,4%). Двамата лидери са с 10-15% аванс пред конкурентите "Телеграф" и "Стандарт" по този показател.
Всекидневниците от легендарната пресгрупа се ползват и с най-високо доверие – около 60-63% сред читателите на всекидневници, участвали в проучването срещу 49,9% за "Телеграф" и 40,3% за "Стандарт". Проучването на Be media consultant е любопитно и с извода си, че вестникарската реклама въздейства по същия начин като телевизионната (виж графиката). Близо 43% от анкетираните отчитат, че телевизионната е "по-силна" срещу 42,5% на обратното мнение. Данните от проучва-
нето са категорични, че хората вярват повече на рекламата във вестниците, отколкото тази, която се лее от синия екран – 61% от анкетираните намират рекламата във вестниците по-полезна и информативна от телевизионната, а несъгласни с това твърдение са едва 14,8 на сто.

Стр. 13

в. Меридиан мач | 14.06.2011

 

"Нова българска медийна група" събра партньори и приятели от автомобилните вносители и рекламни агенции на изискан коктейл по време на автосалона. Пресгрупата, която е официален медиен партньор на изложението, отчете пред своите партньори дневен тираж от над 220 000 на топизданията й "Телеграф", "Меридиан Мач" и "Монитор", ръст, който в условията на финансова криза успя да впечатли всички. Само вестник "Телеграф" излиза в над 130-хиляден тираж всеки ден, а в петък минава 180 хиляди бройки, превръщайки се в безспорен номер 1 на пазара, с огромна преднина пред конкурентите си. "Меридиан Мач" също успя да се наложи като най-тиражния спортен ежедневник, а "Монитор" е предпочитаният бизнес и политически всекидневник. Гостите на коктейла се насладиха на изтънчен кетъринг и отпиха по чаша от елитните вина на изба "Телиш".
За пореден ден щастливците, събирали талоните във вестниците "Телеграф", "Меридиан Мач" и "Монитор" през седмицата, си тръгнаха с награди от щанда ни – карти за безплатно гориво, осигурени от "Лукойл", флашки с формата на болиди от (формула 1 и карти за игра с изображения на автомобили. Освен това събралите пълния комплект талони получиха и отстъпка от цената на входния билет за салона.

Стр. 22

в. Сега | 14.06.2011

80% от статиите в британския печат са преписани съобщения от PR агенции

 

"Туитър" и "фейсбук" вече са съвсем легитимни източници на информация за медиите дори в България. Даже президентът Георги Първанов предпочита да пуска някои свои
позиции директно във "фейсбук" и оттам те да прескачат в пресата. Новите социални мрежи заемат немалко място в полезрение-то на репортерите – според международно изследване на PR мрежата Oriella 47% от журналистите ползват "Туитър" като източник на допълнителна информация по даден материал, а 35% ползват "фейсбук". 30% се доверяват на блогове, които познават добре. Но цели 42% ползват сляпо информация от сайтове, на които попадат за първи път.
Некоронованият пръв приятел на претоварения със задачи журналист обаче си остава доброто старо излъскано PR съобщение. След двете години свободен летеж към дъното в редакциите колективът оредя, а с клонира-нето на вестника в интер-нет отговорностите се удвоиха и утроиха. Едно време беше въпрос на чест в статията да няма две думи еднакви със съобщението, от което произтича новината. И всичко да се провери един път, два пъти и повече. Но това беше едно време. Днес медиите прекалено често публикуват буквално и без абсолютно никаква редакторска намеса изпратените им материали от маркетингови и PR агенции.
Подобно изследване за България не съществува. Във Великобритания обаче учени от университета в Кардиф правят детайлно проучване на медийно-то съдържание и източниците на информация на четири сериозни ежедневника – "Таймс", "Телеграф", "Гардиън", "Индепендънт", и на "Дейли мейл". Резултатите са впечатляващи – едва 12% от статиите са изцяло изградени от собствен материал, събран от репортерите. При 8% от материалите няма категоричен извод. При останалите 80 на сто учените откриват, че са изградени изцяло или частично на информация от втора ръка, подсигурена от новинарски агенции и PR индустрията. Когато потърсили доказателство, че тези "факти" са били старателно проверени, го намерили само в 12% от статиите.
Същите кардифски учени откриват и поне една от ключовите причини за това вредно явление -анализ на вестникарското съдържание и на редакционния състав от 1985 г. насам показва, че средностатистическият лондонски репортер днес пълни три пъти повече вестникарско пространство, отколкото през 1985 г. Т.е. разполага с едва една трета от времето, което е имал преди, за да си свърши работата. "Излиза, че едно време бяхме активни събирачи на новини – горчиво заключава журналистът Ник Дейвис от "Гардиън", – а днес сме пасивни машини за преработка на непроверена информация от втора ръка, повечето сътворена от някой пиар в услуга на някакъв политически или комерсиален интерес."
В Англия този феномен вече си има име: chumal-ism (от churn out – произвеждам набързо, изкарвам, бълвам). Има и сайт, който бди над чистотата на статиите в британския печат. Churnalism.com се подкрепя от Организацията за медийни стандарти във Великобритания и задачата му е да отсява фактите от перушината
Читателят може да копира цяло прессъобще-ние или дописка в съответното поле и да открие в кои материали на различни издания се появява цялото прессъобще-ние или части от него. Сайтът сравнява въпросния текст с постоянно обновявана база с повече от 3 млн. статии.
Churnalism.com разкрива как всички медийни организации без изключение публикуват буквално и без абсолютно никаква редакторска намеса изпратените им материали от маркетингови и PR агенции. Това безгранично доверие щеше да е безобидно, ако не беше опасно. Съществуват не един и два опита на зевзеци да докажат, че по някои въпроси медиите днес съвсем не са нащрек. Така например създателите на документалния филм Starsuckers измислят няколко истории за знаменитости – как например Ейми Уайнхаус си подпалила косата, а Пикси Гелдоф си напълнила сутиена с бонбони. Няколко вестника, сред които "Дейли експрес", "Дейли мирър", "Дейли стар" и "Сън, пускат материалите. Единственият вестник, който ги проверява и установява, че са фалшиви, е "Дейли мейл". Но полза никаква, защото веднъж пуснати в Англия, историите се прехвърлят и отвъд океана на страниците на "Космополитън", "Ню йорк пост" и т.н. Този наивизъм не е недостатък само на таблои-дите. Новинарският сайт на Би Би Си, който уж би трябвало да е с репутация на нивото на Нейно величество, се оказа сред най-заразените от "чърнализма" и редовно пуска изцяло преписани съобщения до пресата. "Това се дължи до голяма степен на факта, че Би Би Си по презумпция счита за дълг да публикува много правителствени съобщения", коментира Мартин Мур, шеф на Организацията за медийни стандарти. В книгата си "Няма време за мислене" обаче Хауърд Розенбърг и Чарлз С. фелдмън дават друго обяснение, анализирайки ролята на скоростта за понижаване на качеството в съвременната журналистика. Именно Би Би Си тук е дадена за пример с наръчника си за онлайн репортерите -наред със заръките за безупречно качество тук се дава и следното указание: "напиши статията колкото се може по-бързо… поощряваме тук чувство за спешност – искаме да сме първи".
Създаването на churnal-ism.com е възможно да посплаши претоварените с работа журналисти и пресслужбите, които ги обслужват. "Хората не осъзнават с какво огромно количество абсолютно една и съща необработена информация са заливани всеки ден", казва Мартин Мур. Той приема, че журналистите често имат основателна причина, за да използват наготово съобщения до пресата, и също така често ще им се налага да ко-пи-пействат информация, като например официалните съобщения от правителството или цитати от различни източници. Но Мур твърди, че в много от случаите, когато това не се налага, репортерите вече по навик просто преписват буквално текстовете, без да добавят информация от себе си.
Например "Експрес", "Мирър" и "Сън" преливаха от еднакви, буквално преписани текстове от прессъобщенията на някакво дружество по здравни грижи за изследване, което показва, че "жените в Англия харчат повече пари за външния си вид, отколкото за здравето си". Всички дружно възпроизвеждат дословно и прессъобщение на неп-равителствена организация за нивата на миграция при предишното правителство на лейбъристи-те. И ако от това поне човек няма нужда да се черви, какво да кажем за историята с "хващача на кръшкачи" – устройство с микрочип, който предупреждава с есемес човек, че жена му изневерява. Това, за съжаление на много читатели, няма нищо общо с истината, но става най-четената публикация в сайта на "Дейли мейл", след което е разпространена от медии по целия свят, включително в новините на сутрешните блокове в САЩ.

Стр. 14

в. Капитал | Димитър ПЕЕВ | 2010-03-20

Или как се печелят обществени поръчки с помощта на вестници

Даже и да няма нови акции на МВР, медиите ще ги измислят. В сряда например вестниците "Монитор" и "Телеграф" осъмнаха на първите си страници със заглавие "Октопод в енергетиката". Човек би си помислил, че вътре става дума за енергийната мафия, но още от първите редове става ясно, че мишена на двете публикации е застрахователната компания "Алианц". В статиите се твърди, че дъщерното дружество на германския застрахователен концерн и свързаната с нея компания ЗАД "Енергия" са "прилапали 200 млн. лева от застраховки". Това ставало чрез договори за застраховане на имущество, сключвани с държавни енергийни дружества без конкурси (което, оказва се, е било законно, тъй като НЕК и дъщерните й дружества притежават 50% от ЗАД "Енергия" – бел. ред.).
Всичко това щеше да изглежда като истинско журналистическо разследване, ако не бяха две важни обстоятелства. Първото е, че публикациите излязоха на 17 март – само ден преди да бъде решена поредната голяма поръчка – тази за застраховането на имуществото на ТЕЦ "Марица-изток 2". Става дума за 4-годишен договор, чиято стойност може да достигне 50 млн. лева. Битката е особено ожесточена, като на финалната права са три дружества – ЗАД "Алианц България", ЗАД "Булстрад" и ЗАД "Виктория". Последното е пряко свързано с Цветан Василев, който контролира и вестниците от пресгрупата "Монитор". Цветан Василев е собственик на Корпоративна търговска банка, която финансира изкупуването на вестниците през 2007 г. от предишния им собственик Петьо Блъсков, поради което акциите на "Нова българска медийна група" бяха заложени в нея. Де факто Василев е реалният собственик както на "Монитор" и "Телеграф", така и на останалите вестници от пресгрупата, въпреки че формално техен собственик е бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Като шеф на надзорния съвет на ЗАД "Виктория" Василев е пряко заинтересуван от спечелването на търга за застраховател на ТЕЦ "Марица-изток 2". Последното, разбира се, е спестено от статиите в "Монитор" и "Телеграф". Второто важно обстоятелство е, че на 31 март изтичат още два големи договора на ЗАД "Енергия" с НЕК и АЕЦ "Козлодуй". Кандидат да получи договори за тях е отново "Виктория" на същия Цветан Василев.
Изненадани от удара на своя конкурент, "Алианц" реагираха на другия ден с платено съобщение, публикувано в няколко всекидневника. В него се припомня, че Alianz AG е един от най-големите застрахователи в света с премиен приход за 2009 г. около 100 млрд. евро, с активи под управление над 1200 млрд. евро, 160 000 служители в над 70 страни по света и над 80 милиона клиенти. От "Алианц България холдинг" отказаха да коментират повече скандала, тъй като процедурата по избор на застраховател за ТЕЦ "Марица-изток 2" още не е приключила.
Тази случка съвсем не е прецедент за вестниците, управлявани от Ирена Кръстева. През август м.г. в "Монитор" излезе статия със заглавие "Щипна-ли милиони от БДЖ със застраховки", която подозрително съвпадна по време с друг апетитен търг – за застраховане на имуществото на Национална компания "Железопътна инфраструктура". Договорът е на стойност 2.529 млн. лева без ДДС, показва справка в регистъра на обществените поръчки. Той беше спечелен от "Виктория", след като конкурентът "Алианц България" беше дисквалифициран. Странно съвпадение.

Стр. 6