в. Струма, Благоевград | 2010-02-08

- Всички говорят, ужасно много е говоренето в България. И вие кръстихте предаването си "Нека говорят“. Не девалвира ли съвсем думата, след като никой не чува и не иска да чува?

- Права сте. У нас говоренето е по-скоро говорилня. Много хора дават компетентни мнения по въпроси, които въобще не разбират. Това, което може бе най-много ни липсва, е ясен критерий кое е добро, кое – лошо, морално-неморално, приемливо-неприемливо. В "Нека говорят“ се опитваме зрителят да придобие този критерий, сам да отсъди. Предаването събира между един милион и милион и половина зрители – значи дори и нормално говорене по важни или забавни теми може да е интересно. У нас има глад за нормално говорене. Щом милион и половина гледат шоу, в което никой не псува или не се съблича гол, значи зрителят в неделя следобед иска нормалност.

- Защо у нас всичко се оцапва, след като излезе в публичното пространство, след като се заплете в политиката?

- Е, това може би си ни е национална привичка. Над нас още тегне и сянката на половин хилядолетие част от Османската империя и половин век псевдокомунизъм. Българинът наистина е свикнал да оцелява, но за съжаление – да оцелява за сметка на другия. Сънародникът не е партньор или брат, а конкурент, съперник в оцеляването, затова обичаме да злорадстваме. А политиката е просто едно измерение на живота ни. Тези политици нали ние си ги създаваме. Те са едни от нас.

- Днес е модерно да се пишат книги, мемоари. Вие какво пишете, освен сценарии?

- Още не съм прописал. Ще чакам да остарея. Един голям вестник ми предложи да издадем историите от операция "Слава“ като книга. Още мисля, как точно да го направим. Има една нова вълна в нашата литература. Ето и в нашия екип има едно момче, много даровит поет – Иван Ланджев. Прокобата на нашата литература е, че тя е на език, който говорят едва 10-ина милиона. Май сме толкова по света. Затова е трудно да създадем "световно“ произведение. Не сме Русия с нейните 150 милиона, или пък англоезичната култура, която практически владее света. Затова и нямаме Нобелова награда по литература. И все пак – имаме Ботев, Вапцаров, Яворов, хора, надскочили границите на езика ни.

- Коя е последната стойностна, качествена книга, която ви е попадала? А коя стои на нощното ви шкафче? Какво се случва със съвременната литература?

- Нямам една книжка. Имам поне десетина, разхвърляни. Чета малко от една, после друга. Ето, сега гледам, че има отворена – някакви мисли от Макиавели, "Непозната вселена“ – което е елементарна физика от автор, който не ми е много познат, и фантастиката "Дюн“.

- От всичко по малко, както е в телевизията? Защо това толкова интелигентно шоу за историята, за мислещите хора – "Операция Слава“, не просъществува? Нима съвременният зрител няма нужда от предаване за самочувствие?

- "Операция Слава“ продължава и в "Нека говорят“. Всяка неделя има такава рубрика, обикновено нейното начало е около 18.15 часа. Но ако разчитаме на телевизията да ни създава самочувствието, няма да стигнем далеч. Телевизията може да е само брънка от общата атмосфера. Като бях чавдарче, искрено съм вярвал, че България е най-великата страна. Такава беше общата атмосфера. Сега истината е следната – не сме най-великите, но не сме и втора ръка хора. А Гугъл е супер, но само ако преди това все пак си прочел и някоя друга книжка. Това ти дава възможност да оценяваш информацията, която толкова лесно откриваш.

- Въобще възможно ли е да се говори за патриотизъм в държава, в която едва ли не през ден има убийство? Сякаш светците и крадците седят на една маса и кроят плановете за общото ни бъдеще.

- Наскоро в "Нека говорят“ Кънчо Стойчев каза: "Айде стига с тези убийства, в Мексико за едно година стават 13 хиляди показни разстрела, у нас за 20 години са станали 150“. И да ти кажа, има правдивост в думите му. Мисля, че все пак хората се дразнят от арогантността на "мутрите“, от липсата на справедливост. И по света има престъпност, но просто у нас тя се "перчи“. Някакси е готино да си "добре облечен бизнесмен“. Сега общественият еталон е "По-добре мутра, отколкото академик в БАН“, а това вече е подмяна на ценности.

- Показното убийство на Боян Цанков какво показа? Срещу свободата на словото ли беше?

- Боби Цанков не е бил журналист, всичко друго, но не и журналист. Така че това показно убийство не беше срещу свободата на словото. Друг е въпросът дали някой истински журналист няма да стане жертва на разкритията си. Журналистът трябва да пази дистанция от обектите, с които се занимава. Не може хем да си разследващ журналист, хем мутра, хем политик.

- Когато се занимавахте с политика в "Гергьовден“, политическият живот по-ясен ли беше? Защо не продължихте?

- Може би точно заради тази хигиена и спазване на дистанцията. Или си едното, или другото.

- Как ще коментирате избора 9 септември 1944 г. да е българското политическо събитие на ХХ век? На второ място спасяването на евреите, а Независимостта на България от 1908 г. чак на трето?

- В нашите глави има страшно много митове. Спасяването на българските евреи е изключително непопулярно по света. Общо взето го споменават, когато някой наш политик отиде в Израел. Значи за нас е значимо, а за другите – не. Иначе 9 септември е значимо събитие, променило коренно живота на всички. Дали е най-значимото? Не знам. Танцьор и певец могат да се изберат с есемес, но да се определя най-значимото събитие с есемес не ми се струва точно.

- Оставам с впечатлението, че сте оптимист за бъдещето на България. С какво го подхранвате този оптимизъм? Какво трябва да се случи, че да почувстваме хубавия полъх за по-мирен и спокоен живот?

- Оптимизмът ми идва от това, което ни се е случвало. Ние имаме и положителни качества. Неслучайно великият ни народопсихолог Иван Хаджийски е написал "Оптимистична теория за българския народ“, а не трагична. У нас има няколко много здрави и положителни култа. Култ към образованието – "да се изучи детето“, култ към имота – да направиш дом, и култ към земята. Може би на тях трябва да се опрем и да си ги припомним.

Стр. 7

сп. Мениджър | 2010-02-07 

Нормалният живот не е новина. Важно условие, за да присъства дадено събитие в емисиите, е то да се отнася за значителен брой хора, казва главният редактор на "Новини и актуални предавания" в bTV

ЛЮБА РИЗОВА е създател и главен редактор на "Новини и актуални предавания" в bTV от 2000 г. Преди това работеше в БНР и Нова телевизия. Завършила е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", има специализации по телевизионна журналистика в САЩ.

- Госпожо Ризова, защо в новините на bTV много рядко споменавате имена на фирми? Дори когато сте поканили експерти да коментират икономически проблеми и да правят прогнози, не посочвате откъде са. Не смятате ли, че по този начин лишавате зрителя от важна информация? Освен това се създава впечатление, че в българските телевизии за бизнеса се говори или лошо, или нищо, защото при негативните новини имената не се спестяват.

- Не съм напълно съгласна, че за българския бизнес в новините се говори единствено когато нещо лошо се е случило. Имената на фирми и марки присъстват в новините, когато има сериозен информационен повод. Например голяма инвестиция в даден район или в даден отрасъл и откриване на много работни места, или значим дарителски жест. Изобщо, когато става въпрос за нещо, което ще повлияе за добро на много хора. Т.е. отговорено е на едно от най-важните условия, за да присъства дадено събитие в новините, а то е да се отнася за значителен брой хора. Иначе другите добри събития, като отваряне на нов офис, цех, производство – за каквито обикновено са молбите да бъдат отразявани, имаме така наречените платени репортажи. Те са извън "шапката" на новинарската емисия или актуално-публицистичното предаване, но са в същото часово време и така аудиторията, която трябва да се информира, е същата, само че на екрана се изписва "платено". За мен това е чистият вариант, при който зрителят е информиран за даден факт или събитие, но не е заблуден, че информацията е безкритична. По повод изписването на фирмата, в която работи даден експерт, смятам, че ако няма отношение към същността на темата на репортажа, то това би била излишна информация за зрителя. Изобщо в телевизията правилото: максимум същностна информация за минимум време и пространство, е изключително важно.

- Къде според вас минава границата между "скритата реклама", за която се говори в Закона за радио и телевизия, и необходилшта информация, която по най-простите правила на журналистиката трябва да отговаря на въпроси като "кой" и "къде"?

- Скритата реклама е строго забранена навсякъде в Европа по силата на директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Да правиш скрита реклама означава да популяризираш марка, стока или услуга срещу заплащане, без да информираш зрителите, че ти е платено за това. Аз смятам, че това е справедливо и зрителят има право да знае кое събитие е минало през критичния поглед на журналиста и кое не. Това правило ни предпазва от натиска на представители на бизнеса и предоставя преценката за значимостта на едно събитие изцяло на журналистите и техния професионализъм.

- Трябва ли законът да забранява "скрита реклама"? Частните медии нямат интерес да я правят, защото се издържат от реклама, а освен това има и Етичен кодекс на българската журналистика, според който рекламните съобщения трябва да са ясно обозначени. Тази саморегулация не е ли достатъчна, не е ли това въпрос на редакционна политика?

- Забраната за извършване на "скрита реклама" не е изолирана и самоцелна, тя е част от цялостната регулация на телевизионната дейност и от правилата за рекламиране. Ние винаги сме били за това да има ясни правила и те да важат за всички. Още един път подчертавам, че тази забрана цели да предпази най-вече зрителя от това да бъде облъчван със скрити рекламни послания. И, моля, не бъркайте това с продуктовото представяне (product placement), което според новата директива е вече легална рекламна техника. Етичният кодекс е нещо много добро, но той няма силата на закон. Това са препоръки и предписания за професионализма и морала в журналистиката, но както и по-горе отговорих, те нямат достатъчната сила, за да предпазят в полето на журналистиката да влезе "скрита реклама". Именно защото частните медии се издържат от рекламни постъпления, без категоричната забрана за "скрита реклама" цената на едно по същество рекламно съобщение под шапката на новини би могла да стане много "стимулираща" за медията. Така и опасността новините да изневерят на своята природа би била сериозна. От друга страна, няма как да се избегне споменаването на марка или фирма, когато те са неделима част от иманентната цялост на новината. Най-близкият пример, който ми идва наум, са информациите по темата "свински грип". Световни медии, особено в началото на пандемията, включваха в своите информации обяснението, че препаратът "Тамифлу" е едно от решенията за лекуването на това заболяване. Затова и много радетели на теориите за световна конспирация съзряха успешно проведена акция на фармацевтичен концерн.

- Има ли случаи, при които Съветът за електронни медии е налагал глоби на bTV за скрита реклама?

- Да, дори случаят не беше свързан с новините, а с "Шоуто на Слави". Преди години по повод изложението "Лукс онли" гост на предаването беше един от братята Висман – създателите на луксозните бутикови едноименни автомобили. Само заради въпросното участие, без да е правена реклама и въпреки че нито СЕМ, нито съдът доказа да има плащане към телевизията или към продуцента "7/8", получихме наказателно постановление, което съдът потвърди.

- За да бъдем максимално полезни на читателите на списание "Мениджър", бихте ли се опитали да обясните каква трябва да е информацията от бизнеса, за да влезе в "Би Ти Ви Новините"?

- Мисля, че отговора вече го дадох по един или друг начин дотук.

- Вие сте шеф на най-гледаните предавания в най-гледаната българска телевизия – новините и публицистиката. Съгласна ли сте, че има хиляди фирми и предприемачи в България, които правят почтен бизнес, произвеждат, създават работни места, и българското общество има нужда от информация за тях, включително и за да повярва в собствените си сили? Какво можете да направите, за да я получава?

- Благодаря за изтъкването на фактите в първото ви изречение! Да, разбира се, съгласна съм, че има много почтен бизнес в България. И също така съм убедена, че такова трябва да е и нормалното състояние на нещата. Нормалният живот не е новина. Дървото расте. Слънцето изгрява от изток. От летището излитат самолети. Когато първа новина ни стане: "От летището днес излетяха успешно всички самолети", това значи, че досега е имало проблем и е била нарушена нормалността. Новина е, ако днес няма нито една катастрофа, тъй като в българската нормалност всеки ден има. Затова бизнесът изобщо, не само този в България, за да влезе с положителен знак в новините, би трябвало да е направил нещо извънредно добро. И нека това да оставим на въображението и професионализма на специалистите по маркетинг и пиар.

Стр. 56, 58

сп. Мениджър | Ирина ВЕЛЕВА | 2010-02-07

СРЕЩУ ИМЕТО МУ в търсачката "Гугъл" излизат 129 хил. резултата. Нещо повече – първият от тях е отделна страница в "Уикипедия", посветена на личната и творческата биография на Росен Петров. Кратката визитка под снимката на персоналната му страница в свободната енциклопедия го обобщава като "български телевизионен водещ и продуцент. Роден на 24 юли 1970 г.". Той обаче се самоопределя като плеймейкър, защото "в телевизията никога не е възможно и достатъчно да бъдеш само едно нещо". След 17 години телевизионен стаж (дебют през 1993 г. като сценарист в предаването "Ку-ку" по БНТ), две трети от които зад кадър, за никого не беше изненада новото му амплоа. От плеймейкър влезе в центъра на терена и стана острие на атаката (футболните метафори не са самоцелно заиграване с думите, а още един щрих към образа на героя, който – кой знае защо – в деня на снимките, цитирам, "специално" беше облякъл фланелка на Бербатов, "защото съм негов много голям фен!"). Белязаният сякаш с доживотното нарицателно "сценарист на "Шоуто на Слави" излезе пред камерите и седна в стола на водещ на предаването "Нека говорят", без да му трепне окото, защото "съм човек, който се мобилизира, когато е под стрес". И защото това не е бойното му кръщение под прожекторите. Преди това беше водещ на студиата на първия "Сървайвър", на предаването "файв старс" по bTV. Цели 82 пъти е водил "Шоуто на Слави". А генералната репетиция за настоящото му професионално битие беше историко-публицистичната рубрика "Операция Слава", пренесена и поддържаща стабилен рейтинг в новата неделна двучасова версия на "Нека говорят". "С преместването на предаването в неделя от 17 ч. надхвърлихме рейтинги, които не сме допускали и в най-смелите си мечти", споделя плеймейкър Петров. Скромно отдава причините за този успех "най-вече на деня и часа на излъчването". Ние обаче добре знаем, че в суровата реалност на безкомпромисна конкуренция случайни неща няма. Зад добрия продукт винаги стои добър екип с идеи, динамично мислене и модерна визия. И добър лидер. Бъдещето, казват футуристите, е на мултифункционалните личности. Тоест на плеймейкърите.
***
Текст под снимка:

Бронзова глава на бог Дионисий, която си "изпросих" от Васил Божков. По време на кампанията "Свобода за българските медици в Либия", на която съм идеен автор, имаше първенство по шахмат в Триполи. И аз предложих нашите шахматисти да участват, облечени с фланелки с този лозунг. Проверяваме кой е шеф на федерацията по това време – оказва се, че е Васил Божков. Отидохме със Слави при него да го убедим в нашата идея. По някое време, както върви разговорът, Божков казва: "Слави, ти нали пушиш пури? Ето ти една кутия пури, подарък от мен. А на теб, Роска, сега какао да ти подаря?". И аз, понеже неговият кабинет е пълен с антики, най-просташки изтърсих: "Ами, на мене ми подари една антика". Той се замисли много сериозно: "Това са лични неща, влагам много емоция в тях", казва, после, мине не мине време, пак: "Ех, да му се не види сега, антика ли искаш наистина?". Накрая извади тази бронзова глава и ми я даде: "Ето, на 5000 години е, да си започнеш с нея лична колекция". Пък аз толкова се сконфузих, че си я сложих в джоба на дънните и побързах да си тръгна.
Един долар с автограф от Слави Трифонов и посвещение да ми върви на пари. Пазя го още от "Хъшове" и от суеверие винаги го държа в портфейла си.
Тази кутия с полицейска лупа и ножче за отваряне на писма ми е подарък от Бойко Борисов за един мой рожден ден от времето, когато бяхме много близки – в смисъл, че поне два пъти седмично сядахме на маса да се видим. Тогава той беше главен секретар на МВР. Отгоре на капака й има едно главно "Б" – допада ми шеговитият контекст, "Б" като Бойко. Всъщност това "Б" е фирменото лого на производителя.
Керамика, артефакт от Софийско неолитно селище в басейна на "Червено знаме". Спомен ми е от участието в първата ми археологическа експедиция като ученик в класическата гимназия. На повече от 9000 години е.
Автомат ППШ, създаден специално за съветските десантници. Първите в света военновъздушни десантни части са съветските • сформирани са още през 1935 г. Този автомат, оригинална съветска разработка, ми е подарък от баща ми, който има подчертан любителски интерес към оръжията. Разбира се, с него не може да се стреля.
Това са семена, сигурно от някаква палма в Доминикана. Местните ги събират и правят гердани, гривни, сувенири. Бях там за първия "Сървайвър", на който бях креативен продуцент. И до ден днешен това ми е любимото предаване. Много ми пасва на манталитета.

Стр. 182 – 183

в. 24 часа | 2010-02-07 

Предаване по интернет от понеделник до петък замисля Милен Цветков. "Този сайт все още е на ниво разговори, така че не мога да кажа нищо конкретно. Но такива са моите планове след поредния ми развод с Нова телевизия за "Здравей, България", поясни за "24 часа" тв водещият. Цветков отказа да коментира дали интернет предаването му слага край на проекта да води "Здравей, България" през уикенда.

Стр. 32 

 

в. Труд | 2010-02-07 

Готвачът и водещ на “Пъстра трапеза" Пеньо Иванов има над 20 г. стаж край печката. Снимка Личен архив И замириса на… манджа от още една телевизия – Тв1. Ново кулинарно предаване стартира от днес по кабелната медия.
То ще се нарича “Пъстра трапеза" и ще изкушава зрителите с вкусни ястия всяка неделя сутрин. Водещ ще бъде готвачът, навъртял над 20 г. край печката – Пеньо Иванов. “Ще заложим на уникални манджи от традиционната българска кухня", казва Иванов. Той ще предлага на зрителите както класически, така и свои авторски рецепти. Няма да пренебрегне и съвременните ястия от европейската кухня.
Още в първите епизоди на предаването запалените по готварството ще могат да видят кадри от кулинарния фестивал, който се проведе в 10 града у нас през септември м. г. Ще бъдат показани изложба на регионални български ястия както и фолклорни ритуали, свързани с храненето.

Стр. 12

 

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Зорница СТОИЛОВА | 2010-02-06

Сутрешните блокове имат нужда от промяна на рецептата

Новината за свалянето на водещия Милен Цветков от сутрешния блок на "Нова тв" предизвика неочаквано много коментари и реакции от страна на аудиторията.
Достатъчно е просто да проследите какво ставаше преди седмица по форумите онлайн. Само за един ден публикуваната на сайта на "Дневник" информация е била прочетена 13 162 пъти, а читателите са оставили 206 коментара. В официалната страница на "Здравей, България" във Facebook се появиха десетки коментари и съобщения по темата.
Свалянето на Цветков от ефир всъщност е вторoто подобно емблематично махане на сутрешен водещ след това на Николай Бареков от "Тази сутрин" по bTV, което всъщност е ясен сигнал, че тeлевизиите са решени да сменят формулата на тези предавания. През последните три-четири години сутрешните блокове се превърнаха във фактор в политическия живот и най-добрата сцена за тв публицистика, но очевидно ръководствата на двете телевизии са преценили, че е време за рязък завой.
Според програмния директор на "Нова тв" Олга Лозанова "сутрешните блокове могат да "задават" дневния ред на случващото се, тоест съдържат голям "властови" потенциал. "Преди десетина години в България се случи един специфичен трансфер, който не се среща в другите страни в този изчистен вид – политическото говорене се измести от прайм-тайма почти изцяло сутринта – трансфер, наложен тъкмо от Милен Цветков и "Нова тв". Това беше естествен процес на "прочистване" на прайм-тайма за нови големи забавни формати, каквито започнаха да се правят от двете частни национални медии", коментира Лозанова.
В момента най-сериозните ефирни конкуренти bTV и "Нова тв" подготвят големи промени в сутрешните си блокове именно на базата на тези твърдения. И двете телевизии обаче пазят в дълбока тайна новите си програмни предизвикателства за сутринта.
Вятърът на промяната за сутрешните предавания започна да духа още с махането на Николай Бареков от bTV. През последните две години той имаше доминиращо присъствие в ефира и често предизвикваше и събеседниците, и аудиторията си с по-фамилиарния си тон на общуване с политиците. "[Образът на Бареков] се превърна в символ на интимниченето, а журналист да си позволи да интимничи с властта – това при всички случаи е противопоказно за собствената му професионална роля. Парламентът още не е отворил врати, а ние сме вече на ти. Това е нещо, което нямаше как да се задържи", е позицията на медийния анализатор Георги Лозанов.
Виж кой гледа
Данните на пийпълметричната агенция TNS/TV Plan за последните три години (2007 – 2009) ясно показват, че интересът на зрителите към сутрешните блокове нараства (виж графиката). Изключение прави "Нова тв", която през 2009 г. се връща на нивото си от 2007 г. и през януари 2010 г. рейтингът на "Здравей, България" е по-нисък от този на "Денят започва" по БНТ. В началото на 2009 г. Милен Цветков се завърна в ефир на мястото на отстранения след скандал Георги Коритаров, а предаването промени концепцията си, като вкара повече светски и забавни елементи. Ако се разгледат данните по месеци, се наблюдава любопитна тенденция, че след отстраняването на Николай Бареков в "Тази сутрин" предаването не само не губи зрителска аудитория, а печели. През ноември – последният месец, когато Бареков е водил, рейтингът на предаването е бил 6.1%, а през януари 2010 г., когато Анна Цолова води сама, вече е 7.2%.
Вероятно ниският сутрешен рейтинг е една от основните причини "Нова тв" да смени радикално концепцията на сутрешния блок с ново лице и ново програмно съдържание, което ще е ясно в средата на февруари. Първата крачка е направена и като продуцент на "Здравей, България" "Нова тв" привлече бившия изпълнителен директор на Re:TV и продуцент на "Денят започва" по БНТ Асен Григоров.
Програмният директор Олга Лозанова е убедена, че аудиторията на сутрешните блокове има потенциал да нараства. Тя определя тази публика като "ценна, разнообразна и балансирана, съдържа активни работещи хора, които, ако бъдат привлечени сутринта, по-лесно ще се върнат и в праймтайма на същата медия", коментира тя.
Началото на деня – политическо
Преди да достигнат пика на влиянието си и сред аудиторията и сред политиците всъщност сутрешните блокове възникват като обикновени развлекателни предавания, които обсъждат важни социални и културни теми. Предлагали са забавна сервизна информация и преглед на печата. Сутрешната част на деня като часови пояс е разработена от БНТ през 1990 г. Първото сутрешно предаване е било в държавната телевизия – "Добър ви ден" с водещ Величко Скорчев. Истинската конкуренция в сутрешния часови пояс обаче започва с появата на частните национални тв канали.
Според медийния анализатор Георги Лозанов политизирането на сутрешните блокове се е случило не през политиците, а през зрителите. "Ако говорим за историята на сутрешните блокове, те тръгнаха от това, че Милен Цветков отвори линиите. Той започна да изслушва много гласове на хора, които изляха своето политическо недоволство. Сутрешният блок стана територия на съпротивата на ранобудните – на тези, които сън не ги хваща от ситуацията, в която живеят", каза Лозанов. Оттам нататък сутрешните блокове започнаха да играят ролята на политически праймтайм. "Започнаха да се канят политици, които да отговарят на тези нагласи на хората. И така се създаде постепенно утрешният модел, в който влязоха след това хора като Коритаров и Бареков", коментира Лозанов.
Изпълнителният продуцент на "Тази сутрин" по bTV Ани Тодорова обяснява, че като подходящи за сутрешния им блок определя теми като "здравето на хората, доходите, гражданските им свободи, мащабните злоупотреби и гафовете на властта". Тази формула на предаването е наложена от самите зрители според Тодорова. В подобна посока е позицията и на директора "Новини и актуални предавания" в ProBG Жени Павлова, според която "сутрин хората бързат и целта ни е за най-кратко време да предложим повече информация. Новините ни в седем сутринта са динамични и с много картина. Каненето на гости не е самоцел – ако има интересни събеседници или търсим отговорите на важни въпроси. И в тези случаи най-важното за нас е не запълването на програмни минути, а интересът на зрителя". Според нея обаче сегашният модел на сутрешните предавания "е наложен от влиянието на сутрешните блокове в радиото и силното политизиране на обществото ни преди години. И днес ще чуете, че хората сутрин "слушат телевизия", убедена е Павлова.
По принцип в момента в българския тв ефир има разнообразни модели на сутрешни предавания, но като цяло те са или само развлекателни, или почти изцяло доминирани от сериозни политически теми. Според журналиста и управител на фондацията за професионално обучение на журналисти Pro Media Петко Георгиев трите национални телевизии имат сходни информационни формати, а в по-малките кабели канали се срещат крайно лежерни сутрешни блокове. За директора направление "Новини" в БНТ Милена Цветанска "логично е темите на деня да се задават от събеседниците в сутрешните блокове". Същото така е логично медията да развива важните теми от сутрешния блок в следващите си предавания, защото точно това показва силата на медията. Това обаче не се случва много често. През последните месеци се налага и впечатлението, че публицистиката постепенно намалява в програмните схеми на телевизиите и се разкриват все повече територии за забавни и комерсиални формати. "Не текат истински дебати в тези предавания", е впечатлението на Огнян Златев, директор на Центъра за развитие на медиите.
Признаци за промяна
Последните рокади в сутрешните блокове и свалянето на емблематични лица показват, че в сегашният модел на сутрешните блокове вече има сериозни пукнатини, за които признават и самите телевизии. Според Милена Цветанска от БНТ "в нашата телевизия стремежът е да бъдат коментирани темите, за които "говорят хората", и то с най-интересните и компетентни събеседници. Слабост обаче на всички сутрешни формати е, че въртят едни и същи събеседници, което ни кара да търсим разнообразяване на лицата", каза тя.
Според Жени Павлова от ProBG моделът на сутрешните блокове има нужда от промяна. "Жалкото е, че не се слушаме едни други и често задаваме едни и същи въпроси. Скучно е за самите събеседници, скучно е за зрителя", признава тя.
Логично е при цялото влияние, което сутрешните предавания имат и факта, че те се превърнаха в любима сцена за изява на политиците, да възникват и сериозни съмнения за влияние и прокарване на икономически и политически интереси. И ако някога сутрешните блокове бяха територията на гражданите, то до съвсем скоро те бяха обсебени от политическите елити. Въпреки че темата за политическото влияние винаги е била деликатна за медиите според продуцента на "Тази сутрин" Ани Тодорова "има всякакви опити за натиск. Бил той от бизнесмени, политици, чиновници, публични личности…. Често се опитват да ни убеждават, че случаят, с който сме се заели, е маловажен, че личността Х не е разбрана правилно или някой злонамерено разпространява подвеждаща информация", коментира тя. Според нея обаче "хубавото на телевизията и по-специално на сутрешния блок е, че дава възможност на всеки да защити свободно своята теза, и то в реално време. Съвременната форма на политически натиск не е това, което си представят по-голяма част от хората – пропаганда и нареждания. Днес натискът се нарича "отказ от говорене", коментира Тодорова.
Изхабени сутрини
Медийните анализатори с тревога наблюдават тенденцията телевизиите да се поддават на кризата и да бягат от нея, като остават на заден план острата публицистика и залагат на лица от шоу бизнеса и "светския елит". "Публицистиката си отива, защото това са предаванията, които биха могли да предизивикат конфликт с властта. Медиите подхождат по-конформистки в кризата и залагат на риалити формати, които да им гарантират аудитория и рекламни постъпления", коментира Огнян Златев. Той обръща внимание, че вместо да внесат финансова стабилност, независимост, по-високи професионални стандарти и качествени медийни продукти, международните медийни собственици "търсят единствено начини да увеличат печалбата си от българския пазар, за което не можем да ги обвиняваме, разбира се", казва Златев.
Друг сериозен проблем на сутрешните предавания е, че те създадоха фалшиви публични образи – както на политици, така и на самите водещи. Медийният експерт Георги Лозанов е убеден, че има и криза на личностите в тв журналистиката и доказателство за това са т. нар. стратегии на рейтинга, които изхвърлиха фигури, започнали да действат като образци, а те по-скоро бяха отрицание на каквито и да било ценности. На подобно мнение е и Огнян Златев. "Нашите политици намериха удобна форма да се изявяват, мотивирайки водещите на тези предавания, по някакъв начин да ги поканят, за да изкажат позицията си", коментира той.
Лифтинг ефект
Мениджърите на телевизиите и медийните анализатори са единодушни, че промяна в сутрешните блокове е наложителна. Според изпълнителния продуцент на "Тази сутрин" Ани Тодорова "печелившата формула е тази, която е чувствителна към интересите на зрителите". От bTV обаче не издават какви трансформации за сутрешния си блок предвиждат и ще има ли скоро нов ефирен партньор Анна Цолова.
"Нова тв" обаче ще е готова да лансира новата визия и формула на сутрешното си предаване от 15 февруари. Според програмния директор Олга Лозанова "[промяната] не означава да се мине изцяло в другата крайност – аполитични "сервизно-градинарски" предавания, а по-скоро да се търси нов баланс в посока на инфотеймънт (информация+забавление), където дългите, често пъти скучни, политически дискусии се заместват от едно по-динамично и различно представяне на случващото се във всички области.
Медийният анализатор Георги Лозанов има друга визия за реформирането на сутрешния формат. Той смята, че в дългосрочна перспектива "те ще се върнат към традиционната сервизна формула с по-малко политика". Лозанов е убеден, че "трябва да се излезе от витрината на политическото, да се търсят както критически, така и лайфстайл гледни точки към политиката, през които тя да присъства в сутрешните блокове. Не толкова човешки истории, бягства настрани и светски истории, каквато тенденция има и на която ролята й е повече в други предавания в други часови пояси. Да се намери човешка история, но в границите на политически сюжет. Да го кажем най-просто, да търсиш куриоза в новините. Който има умението и способността да го разиграе, ще започне промяната за трети път на модела на сутрешните блокове", категоричен е Лозанов.

Стр. 32-33

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-02-03 

Прави нов формат само за събота и неделя

Милен Цветков се връща като водещ на "Здравей България", но в събота и неделя.
"Нова тв" ще пусне нов лежерен формат на делничния си блок. Досегашният му водещ е представил проекта си в понеделник следобед и е бил одобрен.
Първото издание се подготвя за 27 и 28 февруари. Предаването в събота ще е от 8 до 10 часа, а в неделя от 8 до 12 часа. Рубриките и през двата дни ще съответстват на характера на уикенда. Рано сутрин ще върви детски блок, вероятно с анимации. Ще има кулинарна рубрика, като в единия ден ще се прави закуска, а на следващия – обяд.
Мон Дьо, Люба Кулезич и проф. Юлиан Вучков също запазват изявите си, но вече при Милен. Водещият ще има и политически разговор – в събота това ще е "Реплика от седмицата", а в неделя ще се обсъжда актуален политически гаф или морален казус.
"Милен остава със свое предаване, което ще пуснем в края на месеца. Още в началото на неговата поява в "Здравей, България" ни беше ясно, че натрапчивите тв формули бързо се изчерпват. Така ще запазим силното му присъствие, но не всяка сутрин", каза програмни-
директор на Нова тв Олга Лозанова.
Новият водещ в "Здравей България" през делниците вероятно ще се появи на екрана в средата на месеца. Диана Найденова от "Челюсти" сигурно също ще получи време сутринта по Нова тв. Сега медията тества сутрешния си блок чрез фокус-групи. Те показват, че хората се интересуват повече от сервизна информация, а тежкото политическо присъствие по това време ги изнервя.

Стр. 40
 

 

www.bnews.bg | 2010-02-01

Доскорошният журналист на бТВ, а после и на фалиралата телевизия на Иво Прокопиев ReTV Иван Бедров отскоро подпомага лидера на СДС Мартин Димитров. Това обаче не била основната му дейност, защото работел и над други свои проекти, научи от самия него BNews.
Другият журналист, който работеше като PR на "Раковски" 134, Асен Григоров, пък вероятно ще седне в стола на отстранения от ефира на "Нова телевизия" Милен Цветков. Григоров също е бивш служител на олигарха Прокопиев като шеф на фалиралата телевизия ReTV. Преди една седмица той е имал дискретна среща в центъра на София с водещата на предаването "Челюсти" Диана Найденова.
Разговорите между двамата са се провели преди многознайкото да бъде свален от екрана. Затова нищо чудно преместването на тандема в предаването на Милен Цветков да е било вече решено преди махането на Милен. Според запознати Григоров ще е само продуцент в сутрешния блок на Нова.
Милен Цветков беше изненадващо отстранен от ефир в края на миналата седмица. Екранната му половинка Лора остана сама да води предаването пред съчувствените погледи на публиката. Мотивите на ръководството на Нова бях ниския рейтинг и сбърканата концепция на сутрешното им предаване. След последните рокади по телевизиите и партийните пресцентрове явно хората, работили за Прокопиев, ще се сдобият с ключови позиции за формиране на мнение.

Оригинална публикация

 

www.blitz.bg | Мария ДРУМЕВА I2010-02-01 

Стратегия срещу Борисов?… Това е несериозно. Министър-председателят би трябвало да атакува проблемите в икономиката, социалната политика, глупостта на министрите си. Ако едно телевизионно шоу е най-големият проблем на държавата, значи ни чакат интересни времена. Осмиваме Бойко Борисов, защото той олицетворява властта, казва пред "БЛИЦ" сценаристът на шоуто Иво Сиромахов.

Иво Сиромахов е завършил Националната гимназия за древни езици и култури, дипломира се в НАТФИЗ, специалност театрална режисура. Работил е като режисьор в Малък градски театър “Зад канала” и Театъра на българската Армия”. Автор на политически фейлетони във вестник „24 часа”. От 2000 г. е отговорен сценарист в „Шоуто на Слави”. Публикувал е множество авторски текстове в списанията „,Playboy”, “Hustler”, MAX “. Автор е на книгите: „Една нощ в гробищата“, „Оптимистична теория за българския секс“, "Дневници и нощници", "Още дневници и нощници" и "Няма смисъл".

- Вярно ли е, че пишете нова книга и тя ще разказва историята на звездната кариера на Слави Трифонов?

- Не обичам да говоря за нещата, върху които работя. Не съм от хората, които викат „хоп”, преди да са скочили. Отдавна съм разбрал, че важни са не намеренията, а резултатите.

- В книгата сте се зарекъл да разкриете задкулисните страни на шоуто, които са абсолютно неизвестни за широката публика.

….

- Как човек като Иво Сиромахов, който е завършил Националната гимназия за древни езици и култури, попадна в “Шоуто на Слави”?

- Всички хубави неща в моя живот са ставали случайно. Случайно попаднах и в „Шоуто”. През 2000 година работех във вестник „24 часа” – пишех политически фейлетони и бях редактор на страниците за култура. По онова време „Хъшове” за пореден път бяха свалени от ефир и със сценаристите започнахме един общ проект във вестника – в съботния брой излизаха две страници, озаглавени „24 хъша”. С колегите се сприятелихме покрай съвместната ни работа, харесахме се и преминах в техния отбор.

- Спомняте ли си първата среща със Слави Трифонов? Кой ви запозна?

- Не си спомням точната дата. Познавам Слави от началото на 90-те години. Той учеше в Консерваторията, аз – в НАТФИЗ и често сме попадали в общи компании, студентски купони, студентски стачки.

- Как Слави ви мотивира да работите за него?

- Мотивацията не може да дойде отвън, тя е вътрешна потребност. Казваш си: искам да работя с тези хора. Ако не го усещаш, никой не може да те мотивира.

- Тези дни се навършиха 20 години от излъчването на първото издание на предаването “Ку-Ку”. Научихме, че Петър Курумбашев се е заел да събере всички кукувци на концерт в НДК през април. Депутатът вече е разговарял със Слави, Росен Петров, Евтим Милошев… Вие ще участвате ли?

- Все още не сме обсъждали тази идея.

- Вярно ли е, че Слави ще бойкотира събитието?!

- Бойкотът на Слави се коментира по следния начин: “Горделивият Слави за нищо на света няма да стъпи на една сцена до хора, които са го предавали през годините. Най-вероятно той няма да пусне и бендът”.

- Според Влади Въргала “Ку-Ку” е било “комсомолско поръчение, трябваше да се мъти водата. То си беше екстра – новата опозиция трябваше да се създаде, но не предполагаха, че ще излезе извън контрол.” “Ку-Ку” комсомолска поръчка? И една “добре отгледана опозиция”?

- Не знам какво е имал предвид Въргала. Аз по това време не съм работил в екипа на „Ку-ку” и не знам кой е стоял зад този проект.

- Пак според Влади Въргала “Ку-Ку” е решено да се създаде в някакви кабинети?

- Не точно кабинет. Доколкото знам, „Ку-ку” е създадено в една аудитория на НАТФИЗ от няколко студенти от кинофакултета – Пламен Панев, Християн Ночев и още неколцина.

- В този ред на мисли ви питам – “Шоуто на Слави” в чий кабинет се реши да го има?

 - В офиса на „Хъшове” до университета. Шоуто е плод на тайна уговорка между Слави и сценаристите. Събрахме се и в условия на дълбока конспирация решихме да правим всекидневно сатирично шоу, което да осмива властта. Този пъклен план се осъществява в продължение на вече десет години всяка вечер по една национална телевизия. Но никой не знае за него. Вие сте първата медия, пред която си признавам за този ужасяващ сценарий. И сега, след като ви разкрих тази страшна конспирация, аз вероятно ще понеса гибелни последствия.

- “Шоуто на Слави” пак ли е нечия поръчка, добре отгледана от властта опозиция?

- Преди Борисов ние сме критикували всички досегашни правителства – и Виденов, и Костов, и Царя, и тройната коалиция. Сигурно и те са се договорили тайно някъде. И уговорката им вероятно е да правят глупости в управлението, за да ни дават поводи да ги критикуваме. Питайте ги, за да разплетем най-после тази зловеща интрига и да се разбере всичко за поръчките в държавата!

- Има ли някаква тайна договорка с Бойко – в момента да играете така необходимата опозиция на всяка власт?

- Всичко на този свят е плод на заговори и тайни. И за всичко са виновни евреите, турците, ЦРУ, КГБ, МОСАД, и най-вече „Шоуто на Слави”.

- Защо в “Шоуто на Слави” осмивате предимно Бойко, а не подлагате на дисекция ключови фигури като Ахмед Доган, Алексей Петров, Делян Пеевски, Ирена Кръстева?

- Осмиваме Борисов, защото той олицетворява властта. По същия начин през годините сме осмивали всички властници, защото такава е функцията на едно политическо шоу. А фигурите, които вие наричате „ключови”, не знам какво им е ключовото. Какво са отключили досега?

- Безспорен факт е, че Бойко Борисов се ползва с огромен медиен комфорт във вестниците на Доган, които преди това го подлагаха на жестоки критики. Смятате ли, че между Борисов и Доган има “тайна” договорка?

- Няма как да знам дали са се договаряли нещо или не. Попитайте ги. Убеден съм, че като всички честни български политици, те ще ви отговорят искрено и ще ви запознаят в детайли с уговорките си, ако има такива.

- Вероятно като част от екипа на Слави сте бил свидетел на множество задкулисни договорки между политици и медии. Кой е най-гнусната договорка за която си спомняте и можете да разкажете?

- Най-гнусната договорка е договорката за ненаказуемост между бивши и настоящи политици. Всички крадат, но никой не влиза в затвора.

- Иван Костов разказва как е бил рекетиран от Слави?

- Иван Костов е известен разказвач. Не особено талантлив, за съжаление. Въображението му така и не успя да го отведе отвъд нежното поддържане на топките на Новия Господар.

- Слави рекетирал ли е Командира?

- Аз съм човек, който е служил в Българската Армия, защото по мое време военната служба беше задължителна. И като човек минал през армията, мога да ви уверя, че Костов в момента не е никакъв командир. Сега е разжалван до бледен старшина, на когото не дават дори да пипа в артелната. Единственото му право е да се подмазва на новия Командир. Мъка! Но не знам защо ме питате за Костов, а не задавате наболелия въпрос: Рекетирал ли е Слави президента Обама? Факт е, че напоследък рейтингът на американския президент пада. Дали това не е резултат от рекета на Слави? Съветвам ви да направите журналистическо разследване, за да установите истината.

- Кой български политик според вас е нанесъл най-много вреди на България?

- Георги Димитров.

- Знаете ли каква е била реакцията на Бойко след излъчването на изключително талантливо направения клип за срещата на Борисов с Меркел в Германия?

- Не. И не ме интересува.

- На кого от екипа беше идеята за този меко казано еротичен намек между двамата? И кой всъщност пуска ръката – Бойко или Меркел?

- Идеята е на сценаристите. А относно втория въпрос – гледайте внимателно клипа и ще разберете.

- Каква според вас ще е следващата атака на премиера Борисов срещу шоуто на Слави?

- Откъде да знам? Не познавам начина на мислене на министър-председателя, а и не бих искал да го познавам.

- Очаквате ли “Шоуто на Слави” да бъде свалено от екран заради безпощадната си критика към премиера?

- Надявам се, че живеем в демократична държава, в която се зачита свободата на словото. Но кой знае дали е така? Може би само Милен Цветков.

- Имате изградена стратегия срещу атаките на премиера Борисов?

- Стратегия срещу Борисов?… Това е несериозно. Министър-председателят би трябвало да атакува проблемите в икономиката, социалната политика, глупостта на министрите си. Ако едно телевизионно шоу е най-големият проблем на държавата, значи ни чакат интересни времена.

- Казват, че водите война и с Николай Бареков? И сте го взели на мушка? Задавам ви този въпрос, защото в Пловдив се твърди, че Бареков припознавал в предаванията, в които говорите за “обективната журналистика на която се плаща с куфарчета” себе си?

- Война? А може би „геноцид”? С Николай сме колеги. Всеки избира собствения си път на развитие. Както и в какво да се припознава.

- Защо посъветвахте Слави да не отговаря веднага на нападките на Борисов (относно прословутите 50%). Това не беше ли гаф от страна на сценаристите?

- Не сме го посъветвали такова нещо. Отговорът дойде навреме.

- Защо Слави е поиска само 50% от ГЕРБ, както твърди Борисов?!

- Поискал ли ги е?

- Не можеше ли да настоява за повече проценти?

- 50 процента от нула е нула. 90 процента от нула е пак нула. Но това го знаят само хората, които в училище са обръщали внимание на математиката. Премиерите не го знаят.

- Все пак, какво посъветвахте Слави след атаките на Бойко Борисов?

- Нищо.

- Как ще коментирате твърденията на Росен Петров, който в интервю пред Валерия Велева във в. “Труд” твърди, че Слави е маргинал, който живее затворен живот. Но за разлика от него сценаристите са народни хора?

- Не съм го чел.

- Как оценявате интервюто на Росен Петров с премиера Борисов?

- Не съм го гледал.

- Промени ли се Росен Петров след като напусна Шоуто?

- Не зная. Не съм го виждал оттогава.

- Как мислите – защо Росен Петров не посмя да бръкне в горещата тема на деня и да зададе въпрос на Бойко Борисов за конфликта му със Слави?

- Нямам представа. Не следя творчеството му.

- Да не би Росен Петров да се бои от Слави или се страхува, че може да излезе нещо нечисто за него?

- Знае ли човек…

- Вярно ли е, че Росен заедно със Слави са искали да строят хотел на станалото прословуто скандално място?

- Попитайте ги. Аз мога да ви призная, че с децата си всяко лято съм строил стотици пясъчни замъци по плажовете (не знам дали тези плажове са скандални, дано да не са). И всичките ми пясъчни постройки рухнаха преди Акт 16. Това е всичко, което знам за скандалното строителство.

- Може ли да се смята, че между Петров и Борисов е имало договорка преди интервюто по бТВ?

- Не съм го гледал. А ако има договорка, попитайте ги, те ще ви кажат всичко. И двамата са честни и откровени хора, предполагам.

- Познавате Росен. Защо той не посмя да зададе въпроса, който тресе цялата държава – имота на Слави Трифонов?

- Не знам защо задавате въпроса на мен. Как да отговоря от името на Росен?

- Точно този имот ли стана ябълката на раздора между старите приятели Слави и Бойко Борисов?

- Поздравявам Ви за това, че ми задавате пореден въпрос, който не е към мен. Притежавате забележителна последователност в задаването на въпроси, които са предназначени за други хора.

- От изявленията на Слави в шоуто не разбрахме кога той се е сдобил с този имот?

- Възхищавам се на постоянството ви да ме питате неща, които са към други хора.

- И с чия благословия е станало това?

- Продължавате да ми задавате въпроси, които не са към мен. Това е чудесно.

- На каква цена?

- Поздравявам Ви и за този въпрос. Изглежда смятате, че съм брокер на недвижими имоти, който тревожно следи цените на този динамичен пазар. Благодаря ви за тази хипотеза, но не познавам актуалните цени в недвижимостите.

- Тази придобивка на Слави единствена ли е?

- Този въпрос е поредният Ви удар в десетката. Попаднали сте на човека, който знае всичко за всички сделки.

- И каква е ролята на “Софийски имоти” в нея?

- Вие май наистина ме смятате за нещо като Бухала от „Мечо Пух”, който по думите на Алън Милн „знае всичко за всички неща”. Забавно е, но не съм Бухала.

- Защо му е на Слави парче от политическата баница?

- Мислите ли, че му трябва? Допускате ли, че го блазни перспективата да седне до хора като Волен и Яне?

- Може ли да се каже, че Росен Петров е страхливец, защото е поредният осигурил медиен комфорт на премиера в най-гледаната телевизия в един от най-гледаните времеви пояси?

- Осигурил ли го е? Не мога да коментирам нещо, което не съм гледал.

- Какво провокира Иво Сиромахов да анализира интимните тайни на поп фолка?

- Попфолкът е най-популярната музика в България. Към този жанр има огромен обществен интерес и това ме провокира да надникна в интимните му тайни. Не можем да се правим че го няма или да гледаме снизходително на него, при положение че 80 процента от българите всяка вечер се разцепват в чалготеките.

- Защо попфолкът гледа философски на ревизиите, г-н Сиромахов?

- Попфолкът гледа философски на всичко. Той е носител на един нов светоглед. Светогледът „дай да ядем, да пием, да се изчукаме, пък майната му на всичко” вече е общовалиден за голяма част от публичното общество – певици, футболисти, политици. Затова музиката ни, футболът ни и политиката ни са на такова ниво.

- Все още ли смятате, че министерското кресло (на културата, а защо не и на МВР) е гарантирано на Азис?

- Убеден съм. С какво Азис е по-некачествен от Вежди Рашидов?

- В един от провокативните си текстове пишете: “Прочитайки десетки интервюта, установих, че най-важният онтологичен въпрос, който стои пред чалга звездите, е: да се съблека ли, или да не се съблека”. Толкова ли е важно събличането?

- Въпросът за събличането е основен въпрос не само в попфолка, но и изобщо в така наречения български „шоубизнес”. Хора, които нямат какво друго от себе си да покажат, излагат тъжните си телеса на показ. А и в политиката вече се радваме на този синдром – медиите не се интересуват от идеите на министър-председателя, а от мускулите му. Нямаме държава на смисъла. Имаме държава на плътта.

- Според ваша ексцентрична теза, чувството за метафизична двойственост е характерна за чалга изпълнителите. Това не е ли по-скоро шизофренност?

- Напротив! Това е изконната идея за „две в едно” – добро и зло, честност и грях, любов и омраза, бодигард и премиер.

Оригинална публикация
 

 

сп. EVA | Ирина ИВАНОВА | 2010-02-01 

Ден преди да отпътува за кастинг в Бургас, Ани Владимирова разказа пред EVA за предизвикателството да избираш участниците за първия в света "семеен" big brother, какво ще се случи, ако затвориш в клетка основната клетка на обществото? това е въпросът в този сезон на риалити шоуто.

Ани, какво според теб ще бъде различното в петия сезон на Big Brother у нас?

Идеята за семеен Big Brother, доколкото знам, е на Ники Николов от Old School и е инспирирана от страхотния успех на турските сериали у нас. Българинът гледа тези сериали именно заради взаимоотношенията в семейството, родовите традиции, които са много близки до нашия манталитет. Лично на мен много ми липсва погледът зад външната врата на българския дом и познанието за това какво се случва там. Как си решават проблемите, как се обичат, карат ли се, бият ли се… Защо се случват неща, в които няма никаква реална логика – двойки, на пръв поглед много влюбени, се разделят след три месеца, а други, които се карат и бият непрекъснато, остават заедно с години. Семейният живот крие всякакви табута и парадокси. Това е провокацията в случая. И, разбира се, фактът, чеБългария е първата страна, която прави Big Brother за семейства. В маркетинга да си първи в нещо вече е 90% печалба. И тук не говоря за продукт, който да се продаде скъпо, а за такъв, който е желан и благодарение на който ще постигнеш ново качество на живот.

Не смяташ ли, че тези парадокси и табута не са специфични само за България, а се срещат в целия свят?

Не бих могла да твърдя това. Искаме да получим познание конкретно за българското семейство и за това ще подберем шарени семейства. С дълъг семеен стаж, новосъздадени, с много по-възрастен мъж или пък с много по-възрастна жена, бедни, богати, от голям град, от малко село, no-образовани, по-първични… Много държим да има семейство емигранти, тъй като огромен процент хора напуснаха България преди двайсетина години и сега се връщат. Някои от тези семейства се държат по съвсем различен начин, когато са там и когато са тук. За подбора на участниците няма да разчитаме само на кастингите, а и на скаути, които вече обикалят из страната за интересни двойки. Тази практика е позната по света, но у нас се прилага за първи път. Другото интересно и важно е, че социалният статус на семейството ще бъде запазен и в Къщата. Богатите ще си останат богати, а бедните – бедни. Освен това няма да спят в големи, общи помещения, а всяко семейство ще разполага със собствено пространство.

Ще има ли деца в Къщата?

Да, ще вкараме деца и това със сигурност за пореден път ще предизвика възмущение. Моето мнение е, че няма повод за притеснение, след като децата ще продължават да бъдат в семейството си. Те няма да ходят на училище, но частни учители ще влизат в Къщата да им преподават.
Повечето семейства се стремят към три неща – дом, пари, кола, и много често скандалите са свързани с тях. Например: защо живеем при вашите? И отговорът е: защото аз, ако имах кола да ходя на работа, нямаше да се тъпчем тук- и така нататък. Ние ще им дадем тези неща и ще видим дали това им е проблемът.

Какви обаче ще са скритите капани?

Не знам. Те са проблем на редакторите на шоуто, не на психолозите. Във всеки случай целта не е да се разбиват семействата, а да се разберат. Ще вземем една капка от тази боза, в която живеем, и ще видим какви процеси на ферментация протичат вътре. Защо има поведение за пред хората и друго за у дома? Защо българинът е толкова зависим от общественото мнение? Наистина ли е такъв злобар и клюкар зад стените на дома си? И другата крайност – има семейства, които страдат от социален ексхибиционизъм и непрекъснато парадират с нещо или демонстрират друго… Да не говорим за процъфтяването на суингърските общества у нас.

Вече направихте един експериментален кастинг с Иван и Андрей и техните "отчаяни" съпруги.

Да, и беше интересно, макар че това, което се случи, беше импровизирано и няма много общо с истинските кастинги. Направи ми впечатление, че тези две момчета, които пораснаха пред телевизионните камери и на пръв поглед нямат срам и притеснение от нищо, буквално загубиха почва под краката си. Казаха, че дълго след това са коментирали случилото се. Защото на един подобен кастинг можеш да разбереш много за себе си. Например виждаш, че си много отворен, докато не се стигне до ситуация на интимност. Или, да кажем, човекът до теб е много по-силен от теб, тръгвайки към ситуация, в която не си попадал. Логиката на хубавия живот, на хубавите отношения между двама души е всеки от тях да се познава колкото се може по-добре. Табутата, забраните, тайните са това, което ни отдалечава от другия, защото не знаейки, започваме да фантазираме.

Стр. 66