в. Дума | Лилия ТОМОВА | 2010-02-27 

Опасно е правителството да представя господстващите мнения, страхове и предразсъдъци като критерии за истината, твърди политологът

- Съществуват ли Оруелските опасности на "Биг брадър" за българското общество, за които говориха в четвъртък колегите ви, а и вие на форума "Политически дебати" на тема "Година на изпитания – ще се справи ли правителството на ГЕРБ?"

- Още Токвил, френският философ от ХIХ век, твърди, че тиранията на мнозинството е опасност за всяка демокрация. Опасно е правителството да се възползва от това и да представя господстващите мнения, страхове и предразсъдъци като критерии за истината. А истината е, че винаги сме заплашени, затова твърдя – демокрацията е въпрос на всекидневна борба.

- И все пак – накъде върви правителството? Според това, което чухме в дискусията, има много, ама много опасности, за жалост – и за нас, и за кабинета. Та – накъде вървят?

- Накъде върви правителството е доста широк въпрос, главният е дали то ще остане в сферата на театралните, зрелищните арести, или ще успеят да стигнат до саниране на системата, до възстановяване, а още по-точно – до установяване на правовата държава. Всички и винаги трябва да имаме надежда, но трябва да сме много критични и внимателни дали властите въобще и правителството в частност си вършат работата. Точно в тази посока трябва да е натискът на гражданското общество.

- А българските граждани вече будни ли са?

- Някакво гражданско общество все пак имаме, въпросът е достатъчно организирано ли е, достатъчно активно ли е, има ли достатъчно ресурси и дали хората си сътрудничат, дали не сме твърде вплетени в конкуренция, когато главно се оспорваме един друг. Общественото мнение не следва непременно някакви предписания и е демократично, на хора, загрижени за публичния интерес и за общото благо. На това трябва да се опрем, усилието си заслужава.

- Какви са все пак опасностите за правителството? И за нас, от страна на правителството?

- За правителството са в производство на свръхочаквания, и това продължава. Например, че "всичко ще бъде разплетено докрай", "доведено до финал", че "реформите ще бъдат радикални и ще ни отведат много далеч", при това – във всичките области едновременно. Мисля, че известен реализъм и съобразяване с инерцията в обществото не е излишен. А обществото трябва да бъде наистина будно, винаги да оказва натиск, да не оставя правителството да задава тон какво е правилно и какво – не, кое е истинско и кое – не.

- Как може да се случи този натиск?

- Например чрез медиите – чрез гражданските организации и гражданската активност. Те трябва да карат правителството внимателно да се вслушва в мнението на обществото.

- Ако, разбира се, правителството иска да чуе хората. Какъв е все пак капацитетът му и знае ли точно какво иска да направи – според вас, политолозите?

- Капацитетът на правителството е едновременно административен и политически. За административния няма да говоря, става дума за това, дали кабинетът успява добре да организира публичната администрация така, че тя да реализира правителствената политика и да служи на обществото. Политическият капацитет обаче е свързан с това дали правителството е достатъчно наясно как си представя България не просто в края на своя мандат, а след 10 или 20 години например, и то в резултат на собствената си политика, и има ли план за това.

- А има ли?

- Планове – най-различни, но обща визия засега мисля, че няма. Действа реактивно – на натиск, който се появи, включително и на външни обстоятелства. Но систематичен комплект от публични политики в области, които иска да реформира, правителството просто няма. За пример ще дам здравеопазването, което засяга всички, а започва една реформа… "Стъпиха" на идеята да има качествено здравеопазване, изработват се критерии, които са европейски, налагат се на болниците. Установява се, че повечето болници, с изключение на големите, са под въпросните критерии в резултат на много причини. Най-лесно е да кажем: "Добре, щом не отговарят на критериите, затваряме ги!". Това обаче не е политика, а по-скоро счетоводство. Как така? Явно е, че трябва да има съвсем друга публична политика, да има план за години напред. Това днес го няма.

- В образованието правителствените движения също са резки и некоординирани.

- И там подходът е идентичен, но намеренията поне бяха обявени, и макар че споровете, съпротивите, конфликтите са много, идват по-скоро от това, че министър Игнатов се зае "да реформира" всичко наведнаж, и с това си създаде противници – компетентни! – от всички фронтове. Една публична политика не може да се случи единствено и само от управляващия кръг, тя се нуждае от подкрепата на ангажираните с нея, от разбирането на засегнатите от нея.

- Много се шуми – всеки ден всъщност, около едва ли не вече "преборената престъпност". Но и около нея има много страсти и май кабинетът си играе с тях.

- Няма последна инстанция, която да ни каже: "Тези са лошите, другите – добрите". Такава правителствена инстанция няма. Обществото трябва да се съпротивлява срещу "телевизионното управление" на страната, трябва да се чуят алтернативните гледища и възгледи, трябва да има дебат. Не може да позволим да съществува хипотеза, в която властите да казват коя е истината. Също така трябва добре да се знае, че не може да има хипотеза, в която съдът да приема всяко решение на полицията. И много се радвам, че, макар и от време на време, съдът не приема абсолютно всяко полицейско решение, защото съвестта е може би най-важното нещо. Натискът да не останат нещата само театрални, е изключително важен. А в днешните арести има много, много театралност, предназначена за пред публика. Нужна е по-малко зрелищност и по-качествено събиране на доказателствата. Защото, както често се оказва, много неща не издържат в съда, но не непременно защото съдиите са корумпирани, а защото представените доказателства не могат да издържат. Би било много елементарно да действаме по старата, огласявана вече схема: "МВР ги лови, а съдът ги пуска". Нещата трябва да преминат отвъд показното действие – това изисква професионализъм и е единствено правилният подход. А професионалисти в системата на МВР, предполагам, все са останали. Иначе – плюс за правителството е, че се захвана с престъпността, доколко ще успее, е друг въпрос. Плюс е и че в някои случаи то реагира на обществения натиск – например за генномодифицираните организми, и е добре, че дори и заради желанието си да изглежда добре в очите на обществото, кабинетът е склонен да приеме исканията от натиск. Това му е плюсът. А минусът е главно заради състава на управляващата партия – не просто млада, а и без съзнание за принадлежност към общност, и която няма развити механизми да демократичен контрол, за вземане на решения, за натиск на членската маса върху ръководството. Затова често решенията за назначаване на хора например са крайно случайни, изглеждат понякога нестабилни и несериозни. Това е негатив за управляващата днес партия, за правителството. Министрите пък са малко свързани с партията, технократи са, не политици, това, мисля, също ще съдздаде проблеми.

- Дали ако слушат повече опозицията, ще е по-добре за страната?

- Не непременно и винаги правителството греши и не непременно и винаги опозицията е права. Проблемът на днешната опозиция, на БСП и ДПС, друга няма, е, че досега бяха заедно в управлението, а донякъде резултатите от това управление доведоха успеха на ГЕРБ. С две думи – опозицията е в слаба позиция, отбранява се, а трябва да е настъпателна. А дали са разумни или не съвсем всички предложения на опозицията, добре е все пак управляващите да се вслушат в гласа й. Иначе ситуацията се усложнява и от това, че има партии в парламента, които не са в опозиция, не са в управлението, и се опитват да играят "двойна роля". "Атака" няма никаква опозиционност, те подкрепят изцяло и безуслвно кабинета, но Синята коалиция се опитва да играе една много, много трудна игра – и да са част от управлението, и да не поемат негативите му, а и да запазят свободата си на опозиционно поведение. Това сигурно ще има последици за сините.
***
Антоний Тодоров е политолог, експерт е в областта на социологията на изборите, политическите партии и политическото поведение. Роден е през 1957 г., завършил е международни отношения. Кандидат на историческите науки, доцент по политология в Нов български университет, ръководител на Департамента и директор на франкофонската програма по политически науки. Гост-професор и лектор в университети във Франция, Белгия, Италия. Член е на различни обществени организации – Българската асоциация по политически науки, фондациите "Развитие на гражданското общество" и "Манфред Вьорнер". Той е един от учредителите на Центъра за изследване на демокрацията и е член на Управителния съвет на Училище за политика.

Стр. 10

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-02-27 

Анна Цолова е едно от най-популярните тв лица. Започва журналистическата си кариера като съдебно-криминален репортер в “Канал 3”. Със създаването на Би Ти Ви идва в новините на медията, като често води и сутрешни, и обедни емисии.

Родена е на 17 април 1975 г. в Плевен. Завършва Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Омъжена е за оператора Васил Мичев, който снима сутрешния блок на Би Ти Ви. Имат син Калоян.

“От 7 години карам хората да се усмихват”, казва Димитър Павлов за себе си. Преди телевизията да го открие, той става изключително популярен със сутрешното си шоу по “Ретро радио”. Всъщност 3 години е водил новини и по “Евроком”. В Би Ти Ви е водил “10-те най”, играта “Това го знае всяко хлапе”, втория сезон на “Дансинг старс”. Лице е и на “Форт Боаяр”.

Роден е на 30 декември 1977 г. в София. Завършил е публична реч в НАТФИЗ.

- Ани, вярно ли е, че сядате на стола на Бареков и ще водите сериозните политически теми? Така написа самият Бареков в своя сайт.

Димитър Павлов: Слава богу, сменяме столовете.

Анна Цолова: Няма стола на този и стола на онзи. Това е трибуната и сцената, наречена Би Ти Ви. И ако не е тази трибуна, всички ние няма да сме това, което сме. Аз си го повтарям често и затова не смятам, че имам стол на мое име. С Митко ще бъдем заедно, това предаване има двама водещи.

Д. П.: Много ме боли, когато един човек почне да коментира работата на друг, който работи. Този провинциален манталитет няма да се спре никога. В предаването влизат две различни гледни точки – моята и нейната. За сериозни теми няма да парадирам, тук Ани е в силата си.

- Нека да пробваме. Какво мислите за здравната реформа?

Д. П.: Не знам кой е личният ми лекар. Безумието в България е, че ползваш частни лекари непрекъснато, а аз си плащам здравни осигуровки като пич. Понякога и два пъти, защото съм забравил. Аз съм на граждански договор и там се самоосигурявам. Нямам мнение, не съм в час изобщо.

А. Ц.: Ти току-що изговори мнението и нещата, които вълнуват всички хора.

Д. П.: Безумно е, че не знам личния си лекар. Баба ми, лека й пръст, ми направи здравната книжка. Тя ходеше да се занимава по поликлиниките като всеки социално активен пенсионер, за когото е радост да обикаля по подобни места, защото там се среща с хора като него и разменят опит. Затова до ден днешен ходя да си плащам сметките за ток и парно на опашки, защото се забавлявам, като слушам пенсионерите.

- За какво си говорят те?

Д. П.: Там обикновено има едни навъсени и нервирани на всичко хора, които обаче продължават да си плащат, вместо да отидат и блокират входа на “Топлофикация” примерно.

- Г-н Павлов, още не сте в ефира, а цяла седмица идвахте на работа заедно с Ани в 6 ч сутринта, защо?

Д. П.: За да свикна, да си обърна режима, а и има да се науча на още някои технически неща.

- Ани, вие как възприехте новия си партньор?

А. Ц.: С “уха”. Много се зарадвах, нали? (към Павлов).

Д. П.: Наистина се зарадва, както и аз. На нея й бе съобщено 15 минути, след като бях приел.

- Защо се радвате?

Д. П.: Защото е предизвикателство, не съм правил такова нещо. В тая телевизия май вече няма какво друго да водя, само вечерно шоу остана. Шегувам се. Много пъти съм си мислил как телевизията трябва да разнообрази някои неща и затова се радвам, че ми бе предложено. Сега евентуално това с разнообразието ще се случи.

- Какво ще гледаме от понеделник, което не сме виждали досега?

Д. П.: Мен в сутрешен блок не сте ме виждали.

А. Ц.: Митко имаше много фенове като радиоводещ, включително и аз съм го слушала в колата, идвайки на работа. Той се чувства длъжен да разказва вицове, да е смешен. Понякога му съчувствам, защото това са сериозни очаквания от него. В предаването се движим по гребена на информацията. Той ще влезе в темите, в които хората едва ли очакват да го видят.

Д. П.: Няма да размахвам пръст.

- Кои са тези теми?

Д. П.: В темите, в които Ани е изключително ерудирана, аудиторията няма да ме припознае. Например здравната реформа в тежкия й вид.

- Ще има ли нови рубрики?

А. Ц.: Няма да започнем с новостите в понеделник. Тогава ще пуснем една голяма изненада, свързана и с новия водещ. Съвкупност от неща, съвпадения, приятни и за нас. След това по малко ще започнем с новостите.

- Заедно ли ще водите, или всеки ще има рубрики, както по времето с Бареков?

Д. П.: Не знам, трябва ни време да се усетим.

А. Ц.: Няма да има проблем да водим заедно, защото в голямата си част това предаване трябва да има двама водещи – да е по-динамично, по-интересно, с различни гледни точки. Не съм фен на деленето на рубрики. Имаме схема, по която започваме, с идеята през повечето време да сме заедно.

Д. П.: Това, което правех в радиото, ще е и по телевизията. Примерно във вечерните токшоу програми на Запад, както и при Слави Трифонов, се взема едно заглавие и около него се създава история, дори и да няма общо с материала под него. Става смешно. Това е една школа, която вероятно е от първото токшоу в света – преплитането с печата.

А. Ц.: Ще търсим баланса, защото той е човек, който може да намери нещо смешно в това, което го е изнервило, идвайки на работа.

Д. П.: Зависи в какво настроение съм. Понякога се изнервям и се правя на маймуна. Говоря на движението и не се усещам. Лятото е особено смешно, когато прозорците на колите са отворени, така веднъж един таксиметров шофьор доста ми се обиди.

А. Ц.: Мен ме е гонила маршрутка, след като казах едни мили неща.

- Митко, гледате ли сутрешните блокове?

Д. П.: Гледам упорито Ани, откакто Люба Ризова (шеф на новините – б.а.) и Вики Бехар (продуцент на новините – б.а.)ми предложиха това място. От месец минавам през всички сутрешни блокове на телевизиите. Преди не съм ги гледал, защото ме отвращаваше агресивността и политиката сутрин. Сега и трите основни телевизии малко посмекчиха тона. Но аз ги гледам с друго око – като сценарна специфика.

А. Ц.: Конкуренцията и битката е как да направим актуалната за всички тема по-интересна и пълноценна. Нашето предаване от години наред залага на собствени теми. Защото ходенето след събитията не е добра оценка за българските журналисти. Те трябва да откриват събитията, да ги провокират и да ги разказват на хората. От друга страна, няма как да си затвориш очите за събитие само защото и другите ще го направят. Явно, че народът се интересува неистово от “Октопод” и “Наглите”, защото рейтингите ни са покъртителни.

МВР изключително добре визуално и стратегически подходи медийно към тези акции. Пусна и видеоматериали, които всъщност са риалити, филм.

- Защо МВР действа и като телевизия?

Д. П.: Може би така се отклонява вниманието от някакви реални проблеми.

А. Ц.: Аз дълги години съм била съдебно-криминален репортер и в пресцентъра на МВР всяко едно събитие е заснето, просто не са ги разпространявали по медиите. Снимането е практика на МВР от 10 години. Те винаги имат оператор с камера. Тези кадри им трябват понякога и по оперативни причини.

Д. П.: Как се пали само. Ани е изключително симпатична и ерудирана жена, която може да ме научи на много.

- Той много ви хвали, а вие?

А. Ц.: Има чисто технически неща, които Митко трябва да научи – програмата, по която работи целият нюзрум, софтуера, интерактивната маса, на която се виждат снимките. Докато му показвах тези неща оня ден, към 13 ч той ми каза да се прибирам, за да си почина, а друг щял да му помогне. Не всеки се сеща за такива мили човешки неща. Това ме радва, защото прекарвам с него повече време, отколкото с Васил (съпруга й – б.а.).

Д. П.: Тя е свикнала, но мен наистина ме чака здрава работа. Говоря за изграждането на дует, което се прави адски трудно. Много съм силен сам, поради което трудно работя с някого. Но в случая хубавото е, че и тя е така. Най-вероятно ще се скараме сериозно 1-2 пъти, което е ужасно хубаво за екрана.

А. Ц.: Това с дуета е много важно. Хората не си дават сметка, че ние, заставайки в ефир всеки ден по 2,5 ч, нямаме написана на айсикюто (екран, от който водещите четат – б.а.) всяка една реплика, реакция или мимика, която камерата хиперболизира.

- Вие с Бареков имахте ли такъв дует?

А. Ц.: Очевидно е за всичките ни зрители, че ние водехме отделни предавания. Имахме предаване в предаването. След завръщането ми от майчинство дори нямахме общи участия, както преди – вярно, кратки, по за 20 минути. Това се случи по взаимно съгласие, защото ни вълнуват различни неща, в много случаи имаме различно светоусещане. Нормално е. Той искаше да е сам, аз нямах проблем с това.

- Бяхте ли приятели с Бареков?

- Не станах приятел с Николай, ние никога не сме го крили. Но никога не сме били в конфликт, никога не сме имали проблеми, които да пречат на работата ни.

- Кое е най-доброто нещо, което Бареков направи в предаването?

Д. П.: Аз не харесвам агресивния стил на водене, независимо дали става въпрос за него или за други, познати на аудиторията лица.

А. Ц.: Николай провокираше публиката, затова хората го и гледаха. Едно от нещата например, което създаде и голям медиен шум, беше, когато Павел Чернев дойде в студиото и каза, че всъщност е изрекъл лъжа, когато е защитил Волен Сидеров за инцидента на "Тракия".

- Митко, вярно ли е, че сте глътнали муха в ефира?

Д. П.: Вярно е. Много време търсихме една муха в студиото и аз взех, че я глътнах.

А. Ц.: Ето я връзката между нас двамата. И аз имах проблем с муха, чак се ожених със Слави Трифонов заради нея. Водя новини в Би Ти Ви и разказвам за тежък атентат в Израел с много жертви. В това време огромна черна муха влиза в кадър и започва да каца по лицето ми. Аз съм силно осветена и със зелено сако. Едва-едва махвам с ръка, става ми смешно, но говоря сериозни неща. Вечерта в “Шоуто на Слави” гледали обедната емисия и се сетили, че имат запис от репетиция, в която муха каца по лицето и главата на Слави, но той я убива с джапанка. Бяха направили една заигравка – ето тази муха, която тормозеше Анито, Слави я уби. По онова време той тъкмо беше предложил на княгиня Калина брак – друга шега на шоуто, и той казва вечерта: “Княгиня Калина не иска, поне ти ме вземи, убих мухата, която те тормозеше.” Появих се дори с някаква булчинска рокля.

- Защо махнаха известни тв водещи от Би Ти Ви и Нова тв почти едновременно?

Д. П.: Ани доказа, че има по-висок рейтинг сама. Това, което Милен Цветков направи в Нова тв навремето, след което за първи път го свалиха, е нещо, което съм гледал и от което съм се учел. Той въведе английски тип на водене, тогава ми харесваше. Сега нещата станаха много жълти и не ми допадат.

- Как ще се променят сутрешните блокове?

А. Ц.: Ние внимателно наблюдаваме какви хора ни гледат и как го правят. Това, за което работим сега, е голяма динамика, много живи връзки, репортажи, разследвания.

Д. П.: Сутрешното предаване трябва да ти е като кафето, да те удари. Аз не пия кафе, но така съм чувал. Да си "Манчестър Юнайтед" с Уейн и Руни и Майкъл Оуен в нападение, не с Бербатов, защото той е малко по-бавен играч.

- Започвате в понеделник, как се виждате след няколко години?

Д. П.: Имах проект да вложа сам пари в себе си и да си направя интернет радио. Но у нас все още едва ли ще е успешно. Но София е подходяща за градско ефирно радио. Дори направих постъпки за запазване на търговска марка. След пет години си се представям да менажирам радио и да правя късно вечерно шоу в телевизия.

- Ани, защо се подстригахте?

А. Ц.: По чисто практични причини. Много по-удобно ми е да съм с къса коса, за да не се налага да се приготвят моите прически. Освен това дългите коси за подобен тип предаване са не само непрактични, а и не на място.

Стр. 12-13

в. 24 часа | 2010-02-27

Милена Милотинова тръгва по „Канал 3" днес с две нови предавания. „Пътуване до Европейския парламент" ще е всяка събота от 16,30 ч. Това е тв игра, в която се състезават два отбора от по трима души, които отговарят на въпроси на европейска тематика по актуалните теми. Всеки път ще има специален гост, като днес това ще бъде Юлиана Николова, секретар към Съвета за управление на средствата от ЕС. Другото предаване -„Евронаблюдател", ще се излъчва всяка неделя също от 16,30 ч. В него веднъж ще бъде показван документален филм, който ще се редува през неделя с коментарно студио. И двата проекта са финансирани от Европейския парламент.

стр. 44

Capital.bg I 2010-02-26

Продажбата на първата частна национална телевизия bTV вероятно е последното ключово събитие в телевизионния бизнес за тази година, което сложи точката на преструктурирането на телевизионния пазар в България. Това е краят на процес, който започна преди година и половина, когато в България почти едновременно влязоха американската CME и шведската MTG. Сделката за bTV e последният епизод от серията покупки на български канали и след него на местния пазар вероятно за дълго време ще има затишие.

Смяната на собствеността в най-голямата тв компания в България обаче няма да е последното събитие в този бранш. След сделката тепърва предстоят промени, които вероятно ще отекват през цялата 2010.

Променен пазар

Преди сделката основната конкуренция се водеше между пет ефирни канала – bTV, "Нова тв", ProBG, TV7, държавната БНТ. Сега, когато продажбата на bTV е факт, новата медийна група, от която тя ще е част, вече е с удвоени сили. На практика битката ще е между каналите от групата на американската Central European Media Enterprices (СМЕ) – bTV, ProBG, bComedy, bCinema и RingBG, и тези от групата на шведската медийна компания Modern Times Group (MTG) – "Нова тв" и трите канала Diema, заедно с останалия по в сянка музикален канал ММ. Така на практика и двете компании имат по пет канала. И двете основни медийни групи са с вече отвоювани пазарни позиции, като преднината е два пъти по-голяма за СМЕ и като пазарен дял, и като приходи от реклама. Въпросът е – какъв ще е балансът на силите между двете и каква ще е ролята на новия ефирен играч TV7 при конкуренцията на пазара.

Първите новини за това каква ще е политиката на СМЕ на българския пазар и как ще позиционира основните си тв канали можем да очакваме в началото на април. "За съжаление до заключителния етап на сделката ние сме много ограничени в това какво да кажем пред пресата. Ще имам възможност да отговоря [за поведението ни на българския пазар] след окончателното приключване на сделката, което очаквам да стане до април", коментира пред "Капитал" вицепрезидентът по корпоративните комуникации в СМЕ Романа Томашова.

Истинският отговор обаче можем да очакваме чак през есента, когато тв каналите ще дадат началото на новия сезон и ще обявят промените в програмните си схеми, както и новите проекти, по които работят. Дотогава ще е минало достатъчно време, за да си проличи има ли смяна на програмната и рекламната политика и как ще се оптимизират екипите на тв каналите от групата на СМЕ. Очаква се, че ще има един общ изпълнителен директор на СМЕ за България, но не е ясно кой. Прогнозата е, че ще има най-бързо сливане на екипите за продажби на реклама, маркетинг и PR, както и на администрацията. На следващ етап синергията най-вероятно ще обхване и програмирането.

За бъдещ шеф на операциите на СМЕ в България се спрягаше бившият изпълнителен директор на "Нова тв" Павел Станчев. Той работеше последно за "Доган медиа" в Румъния, като изпълнителен директор на Канал D, но от няколко седмици се завърна в България. Пред "Капитал" той почти категорично отрече тази възможност.

Интересно ще бъде и дали новата телевизионна група ще създаде нови възможности за българските продуценти. Досега ProBG беше по-затворена за работа с тях и първа се опита да наложи модела на изграждането на вътрешно за медията продуцентско дружество по модела на работа на румънския пазар. Ако ProBG действително стане женски канал, каквито са очакванията, типични за него ще са сериалите и ситкомите, но е много вероятно те да не се произвеждат в България, а в Румъния, тъй като в портфолиото от компании около румънската ProTV (част от CME) попада и Media Pro Studios (еквивалентът на българската "Бояна филм"). Тази стъпка би била логична, защото пазарът там е по-развит и предлага по-евтини услуги. Самата продуцентска гилдия в България е изключително предпазлива в публичните коментари за този модел на работа, но неофициално ключови играчи от бизнеса изразиха опасения, че е възможно наистина работата им да намалее и да бъдат търсени услугите на румънския пазар.

Нова рекламна политика?!

В тв бизнеса приходите от реклама са пряко обвързани с гледаемостта на всяко предаване и затова промените и в двете политики имат значение.

Взети заедно, кналите на CME имат впечатляващ пазарен дял от 45% (според данните на TNS/TV Plan за декември 2009 г.) и заявка да вземат сериозен дял от рекламния пазар. Срещу тях застава "Нова тв" и каналите Diema с пазарен дял от 22%, след това е БНТ 1 с дял от 12.2%. Според мониторинга на TNS/TV Plan през 2009 г. в телевизия са били вложени общо 613.7 млн. лева. Това е спад с 20% спрямо достигнатите през 2008 г. 767 млн. лева. От тази обща сума 298 млн. лв. са привлечени от каналите bTV, bComedy и ProBG. Каналите от групата на шведската MTG са продали рекламно време за 181 млн. лв.

В началото на годината рекламните отдели на тв каналите казаха, че не предвиждат промени в рекламните си тарифи. Първите реакции на рекламния пазар са предпазливи и без очаквания за бързи промени. Позиция, много по-различна от тази през лятото на 2008 г., когато започнаха разговорите за продажбите на основните частни ефирни тв канали и стана рекордно високата като цена сделка за "Нова тв" за 620 млн. евро. Любопитно е каква ще бъде оттук нататък и ролята на пазара на TV7, която вече се излъчва ефирно в 53 града, а в портфолиото има спортен канал като Супер7, кулинарната Fiesta TV (която не е нейна собственост, но рекламният отдел на TV7 създава рекламната й политика) и считаният за близък до собствениците на TV7 канал ВВТ, който бе наскоро ребрандиран като телевизия, насочена към жените.

Любопитно е и какви ще бъдат взаимоотношенията на рекламния бос Красимир Гергов с новия пазарен лидер. Гергов бе консултант на bTV, а създаденият от него медия шоп "Пиеро 97" продаваше голяма част от рекламното време на най-гледаната ефирна телевизия в страната. Гергов не пожела да отговори на въпросите на "Капитал".

Интересно е и какво ще стане и с каналите Fox Life, Fox Crime и на National Geographic, които продължават да имат общ рекламен отдел с bTV.

До момента, както вече сигурно сте разбрали, въпросите са много повече от отговорите, но това пък означава, че за телевизионния пазар и свързаните с него бизнеси като рекламния и продуцентския, предстои интересна година. Битката между CME и MTG в България ще бъде особено ожесточена, защото и двете компании трябва да връщат направените от тях доста сериозни инвестиции в купуването на местните канали. Ситуацията е по-сложна за шведската медийна група, заради изключително високата цена, платена от тях за "Нова тв". Преди година и половина, когато тази сделка беше сключена, перспективите пред телевизионния пазар изглеждаха много бляскави. Голямата конкуренция между News Corp., MTG и СМЕ обещаваше сериозна конкуренция за зрителски интерес и надеждите тогава бяха, че това ще повиши качеството на програмите, а борбата за рекламни приходи ще свали цената на рекламното време. Днес, във вече кризисния свят, телевизионното бъдеще вече не изглежда толкова светло, а консолидирането на пазара също не предполага, че на телевизионния екран ще има сериозни промени.

Агенция КРОСС I 2010-02-26

От месец март 2010 г. Веселин Дремджиев се оттегля от поста директор "Новини и актуални предавания", както и водещ на централните вечерни новини на ТВ 7, съобщиха от медията.
Веселин Дремджиев ще продуцира свое седмично бизнес предаване както и икономически модули, които ще намерят място в новата програмна схема на ТВ 7.
Ръководството на медията искрено благодари на Веселин за създадения висок професионален стандарт на новините, които ще се развиват още по-динамично през следващите месеци, когато ТВ 7 придобие новия си програмен облик.

Оригинална публикация

сп. OK! | 2010-02-25

Промените в програмната схема на Нова телевизия.

Нова телевизия винаги е била динамична, защото такива са нейните зрители – динамични, млади по дух, търсещи хора. Ние имаме невероятното преимущество да бъдем втори, което означава свободата и задължението да движим пазара напред, да сме смели и новатори, за да можем да се наложим. Ето и тази пролет влизаме силно в сезона с проект, който не е правен досега никъде в света – "Биг Брадър фемили". Една своеобразна дисекция на "българския модел", видян през най-малката му клетка – семейството. За три месеца ще наблюдаваме какви процеси протичат вътре в него, какви са отношенията, които се опитваме да скрием зад стените на дома си, но които диктуват поведението ни навън. Зрителите ще имат възможност да се огледат в съдбите на хората в къщата, да си зададат много въпроси за самите себе си, а какви ще са отговорите им, ще разберем, като видим кое семейство ще изберат за свой фаворит. Очаква ни много интересен експеримент – няма поставени тези, а само отворени теми за дискусии на фона на реалния живот, който, както добре знаем, често пъти е по-любопитен и невероятен и от най-драматичните сериали. Обвързването на високорейтингови забавни формати, какъвто е "Биг Брадър", със сериозни социални теми е наша "запазена" марка, която работи много успешно, защото дава дълбочина на забавлението и успява да вкара сериозни теми във фокуса на интереса на много по-широка аудитория. Така се случи с предишния сезон – "ВИП Брадър", който независимо от атаките, на които беше подлаган, продължава да е най-успешният телевизионен благотворителен проект, защото освен че събра феноменална сума, успя да разшири интереса към благотворителността, изваждайки я на показ. Водещ на този сезон ще бъде Ники Кънчев, а не Николай Урумов или Къци Вапцаров, както пишат жълтите вестници.
Вечерното шоу на Иван и Андрей
Шоуто на Иван и Андрей продължава. Те преминават през много труден период. Трансферът от една телевизия в друга не е шега, а това, съчетано с амбициозния план освен медията да сменят и образа си и да се пробват в тип предаване, за което в България няма традиция, а само една отправна точка – Слави, направи ситуацията още по-сложна. Но ние като медия с лекота поехме риска на такъв експеримент, защото, както вече казах, същността на Нова е да е провокативна и смела, а Иван и Андрей като лица много пасват на профила й. Често ги обвиняват, че копират Слави – първо, това не е Вярно, защото техните търсения са много повече В областта на журналистиката, отколкото на шоуто, и Второ – изборът на жанр не е плагиатство,
това е все едно да не правим новини, защото БНТ вече ги предлага от 50 години. Смятам, че посоката, която Иван и Андрей са избрали, е правилната, но се изисква много работа и време, докато се наложи, защото добра журналистика се прави трудно, а и навикът да бъде гледана късно вечер трябва да се създава тепърва в България.
Станция Нова е много успешен проект и за телевизията, и за Иван и Андрей като продуценти. Тя е поредното предизвикателство, което Нова отправи към себе си и към зрителите, налагайки нов модел на гледане на телевизия през уикенда.
Челюсти беше пореден експеримент -искахме да проверим дали едно успешно радиопредаване може да се излъчва симултанно и по телевизия със същия успех. Оказа се, че подобна формула не работи, затова Диана запазва присъствието си в "Станция Нова", където е просто страхотна, и в бъдеще ще правим заедно и други проекти, защото добрите журналисти са голяма ценност и трябва да бъдат грижливо пазени.
Колелото на късмета започна с летящ старт. То е типичен евъргрийн формат. Въпреки че е ново за българския пазар, създава усещането, че винаги го е имало – толкова е лесно за гледане, с изчистена ясна формула на забавлението. И като към нея се прибави Румен -
масовата аудитория е гарантирана. Печалбата от 100 000 е напълно реална, защото зад нея стои неумолима бизнес логика – колкото повече печелят зрителите, толкова повече предаването се гледа, а високите рейтинги означават високи приходи от реклама. Така че зрителите могат да бъдат спокойни – с тях имаме общ интерес – ние да раздаваме, а те да печелят големи пари.
Сутрешната телевизия става все по-интересно поле за развитие и експерименти. След като политическото говорене уседна трайно в сутрешните блокове и като че ли ги превзе "отвътре" и те се превърнаха в едни безкрайни говорилни, дойде времето за освежаване на форматите. Жанрът "инфотейнмънт" (информация+забавление) отдавна е хит в чуждите телевизии и смятам, че успешната сутрешна формула трябва да е 6 тази посока. От 15 февруари "Здравей, България" е в нов формат – много новини, но представени по интересен и изненадващ начин, балансиран пъзел от сериозни и леки теми, поднесени с динамика и хумор от една свежа, бодра двойка водещи. Един блок без излишни претенции, а по-скоро добронамерен към зрителите и отчитащ какво отговаря на сутрешния им ритъм.
Милен е един от най-успешните водещи в българския ефир, той е журналист с кристално чиста биография и ясно заявена позиция, отстоявана през годините, което е рядка ценност за нашия пазар и затова той има твърдо ядро фенове, които вероятно ще зарадва с ново седмично предаване. В предаването "На кафе" промените ще започнат от март. Ще бъдат свързани с "Биг Брадър", но ще използваме повода, за да променим формата и да го освежим. След края на реалити предаването "На кафе" ще продължи в новия си вариант.
Вие ме "препитахте по целия конспект" и въпреки това има още толкова много неща зa казване, че няма да ни стигне нито времето, нито страниците, но за медия с подобна динамика като Нова, това е естествено състояние. Ние никога не сме се страхували да експериментираме, защото вярваме, че който не рискува, няма особени шансове да спечели… любовта на зрителите.

Стр. 16 – 17

в. Седмичен Труд | Маргарита ТОШЕВА | 2010-02-24

Собственикът на бившата телевизия на врачките "Канал 2001" твърди, че преходът у нас е гротеска. Убеден е, че по времето на Живков се отделя по-сериозно внимание на хората с паранормални способности

Писателят и издател Румен Балабанов е автор на над 20 книги. Написал е романа " Някой си отиде" и пиесата "След завоя", играна в "199". За сборника "Медена роса" е носител на наградата " Южна пролет". Бил е редактор във в. "Стършел", зам.-главен редактор на в. "Литературен фронт". До 1997 г. издава 14 вестника, най-известен от които е "Психо". Някои го определят като основател на жълтия печат в България. Вече е бивш собственик на прословутата телевизия на врачките "Канал 2001". В момента е главен редактор на изданието на СБП "Словото днес".

- "2012: Горбачов, демокрацията и баба ми" е новата ви книга, в която представяте прехода като гротеска. Защо го определяте така?

- Може ли нещо 20 години да се тътри, да писне на хората и то да не е гротеска? Свикнахме с неща, които преди това бяха немислими, хвалим неща, които преди това заклеймявахме. Случи се пълно разклащане на ценностната ни система, оскотяване, опедерастяване. Или сме най-тъпият народ на света, който не може да се оправи, или сме вкарани в зловещ сценарий. Друго обяснение нямам. Баба ми казваше: "Една шепа народ сме, можехме да си живеем като Симеончета." И в двете неща е права: наистина останахме една шепа народ и наистина Симеончо си живее добре. Баба ми винаги е била права, затова я направих главен герой на гротеската. Един колега нарече книгата литературна инсталация, но както и да се нарече, важното е, че има опит за осмиване на това, което ни се случи, защото иначе е много тъжно. Тъжно е, че се случват неща в живота на човека, за които никой не го е питал: дали да има социализъм, дали да има капитализъм, дали да има преход. И човекът се оказва не главен герой, а подлога на историята.

- Ако пишехте сега книгата, бихте ли добавили някакъв нов щрих? Акцията "Октопод" дава ли основание за това?

- Не. Те са непрекъснати щрихи и брънки от тази зловеща гротеска. Още повече че истината я знаят само няколко души. Гледам новините по трите канала, за да разбера коя телевизия каква политическа позиция има, въпреки че новините се обявяват като независими. Или както е казано, по новините им ще ги познаете. Същото се отнася и за вестниците, разбира се.

- Работили сте в престижни издания като "Стършел" и "Литературен фронт". После се оказвате шеф на канала на врачките "2001 и собственик на в. "Психо". Този остър завой навярно е заради бизнес интереси?

- 14 години бях в "Стършел". Междувременно работих в сп. "Пламък" няколко месеца. Оттам напуснах, защото ми беше ужасно скучно и тъй като ми беше неудобно, измислих пред Георги Константинов един претекст – че няма къде да паркирам пред СБП. В "Литературен фронт" също не ми хареса. Всеки път се връщах с голямо удоволствие при Христо Пелитев, моя "бащица", който всички ни тантуркаше и ни пазеше от какви ли не нападки. За карикатуриста Георги Чаушов имаше сигнал в ЦК, че посредством графиките си изпращал сигнали на ЦРУ. И за мен по повод на един разказ се обяви, че съм враг на народа. Напуснах "Стършел", където се чувствах най-свободен, по една-единствена причина – предложиха ми да стана главен редактор на " Септемврийче" и аз се пол ако-мих да докажа, че мога да променя един вестник. Въобще това мое желание да се доказвам през целия живот ме подвеждаше и ме придвижваше по схемата възход и падение. Така и не разбрах на кого се доказвам – на жените ли, на властта ли, на себе си ли? Вероятно съм се доказвал на себе си, което не звучи много добре, защото само комплексарите се доказват на себе си. Другото ми обяснение е, че съм някакво дете, което си е играло и продължава да си играе на какво ли не.

- А как стигнахте до "Канал 2001"?

- До 1997 г. се занимавах с вестници – издавах около 14 заглавия. Моят син твърди, че съм основателят на жълтата преса. Таблоидите излизаха в тираж 350 000 всеки. Първият беше " Кой си ти", вторият – "Психо", който единствен продължава да съществува вече 20 години. През 97-ма обаче ми се приигра на телевизия. С помощта на Любомир Коларов с група ентусиасти отидохме в телевизия "Триада", която излъчваше CNN на живо. Тогава, както се шегувахме, спирахме CNN и пускахме първия частен сутрешен блок. Като спряха телевизия "Триада", отидохме като външна продукция в "7 дни" със сутрешен блок, водеше го Лора Скорчева, за която тогава бях женен. И с обеден блок с водещ баща й Величко Скорчев. Аз бях продуцент. Когато поисках и вечерен блок, ми отказаха. По това време се развеждах с Лора Скорчева и започнах да творя "Канал 2001".

- Това едно от паденията ви ли е?

- Лош или добър, както казваше другарят Живков, каналът си остана исторически. И днес още се споменава. Друг е въпросът, че беше замислен като място, където т.нар. паранормални способности на човек, изследвани в специална лаборатория по времето на Живков, трябваше да се приобщят към медицината, за да може да се правят крачки напред. Но медицината тогава се дръпна рязко от тези теми. Заяви категорично, че такова животно няма – за разлика от всички останали европейски страни, включително Русия и САЩ, където се правят тези изследвания. Освен това врачките, плащайки си своята изява, трябваше да захранват финансово телевизията. А предаванията с тях бяха 10% от програмата на телевизията, всичко останало беше публицистика. Но както казва народът, една капка катран разваля кацата с мед. На "Господари на ефира" добре им дойдоха издънките, каквито наистина имаше: примерно съветът да се пие машинно масло против язва и ред други от този род. Беше създадено присмехулно обществено мнение към телевизията и тя просъществува "само" 6 години – казвам го с голямо задоволство, защото да си сам в този пазар, където търгуват вълци и лисици, 6 години е грандиозен успех. И не се срамувам, защото в програмата имаше много стойностни неща. Публикуван рейтинг я постави на 4-то място в София по гледаемост. Що се отнася до паранормалните способности на хората, както във всяка човешка дейност има мошеници, има и честни. Честните трудно оцеляват, мошениците се нагаждат. По време на бедност хората се насочват към "пророци" и лечители. В момента законът, който трябваше да регламентира дейността на народните лечители, практически е блокиран.

- Казвате преди време, че телевизията е мръсен бизнес, тънещ във финансова мъгла. Това отнася ли се за големите телевизии?

- Предимно за тях се отнася. Телевизията е невероятен манипулатор – всичко се прави за пари. Аз съм застъпник на това, че телевизията трябва да възпитава, колкото и старомодно да звучи. Не може да се пробутват отпадъци на обществото, което непрестанно се прави. А и сега има желязна информационна завеса, само че посоката е сменена. За културата в Русия, в страните, които ни бяха близки, кой говори? А тия безкрайно тъпи игри – два часа да стои на екрана думата с разместени букви "ятха" с въпроса кое е това средство за придвижване… Някои знае ли къде отиват парите от есемесите? А да сте видели критичен материал за мобилните оператори? За какво говорим? По-добре да се закрият три телевизии, отколкото Кремиковци.

- Известно е, че вие направихте Юлиан Вучков телевизионер – той водеше предаване в " Канал 2001". След толкова време как преценявате тази си постъпка?

- Доволен съм, още повече че той го помни и ми е благодарен. Макар и брутален, казва истини. Добър водещ е и е честен човек. Освен това от моето "котило" са започнали много хора: Мартин Карбовски дойде в "Кой си ти" със стихотворение, Людмила Филипова, известната белетристка, започна като репортерка в сутрешния блок в Триада, Юксел Кадриев започна в "7 дни".

Стр. 16

в. Труд | Соня СПАСОВА | 2010-02-24

130 организации протестират срещу вкарването на малчугани в риалитито

Глоба между 3000 и 20 000 лв. заплашва Нова тв заради реклама на "Биг брадър". Това стана ясно вчера след среща между членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ) и представители на правозащитни организации.
Експертите на контролния орган са установили, че авторекламата на продукцията, в която тийнейджър кара родителите си да се запишат за участие в шоуто, нарушава Закона за радио и телевизия. Това разказа пред "Труд" Михаил
Стефанов от Националната мрежа за децата, който е бил на срещата. Клипчето вече не се върти по телевизията.
Според медийния закон търговските послания не трябва да "насърчават децата пряко да убедят родителите си или други лица да закупят рекламираните стоки или услуги".
По думите на Стефанов процедурата по санкциониране на телевизията ще продължи 3 месеца. До приключването на броя шефката на СЕМ Мая Вапцарова не бе открита за коментар.
Миналата седмица 130 организации се обявиха срещу вкарването на деца в "Биг брадър фемили". В интернет тече и подписка срещу намерението на продуцентите да вкарат цели семейства в Къщата тази пролет. Днес предстои представители на неправителствените организации да се срещнат с комисията по гражданско общество и медии в парламента.
Участието на малчугани в "Биг брадър" у нас не е прецедент. Още през 2006 г. тригодишната Данайа живя с майка си Виолета Здравкова в Къщата.

Стр. 7

в. 24 часа | 2010-02-24 

И Димитър Цонев търси таланти, но млади и музикални. Неговото предаване "В неделя с" заедно с "Жокер медия" започва кастинг за млади изпълнители – от 16- до 30-годишни. Най-кадърният сред тях ще представи страната ни на международния фестивал "Новая волна" в Юрмала, Латвия, който е в края на юли.
До финала ще стигнат петима избраници, които ще мерят сили на живо в неделния магазин на Цонев. Журито ще оценява по две изпълнения на кандидатите – на българска и на чужда песен.
Международният конкурс "Новая волна" е с дългогодишна история. Миналата година рецитали там са изнасяли "Роксет", Лиза Стенс-филд, Алла Пугачова.
През годините свои концерти по време на конкурса са имали Монсерат Кабаие, Ал Жеро, Робин Гиб, Хулио Иглесиас, Тото Котуньо, Лу Бега, Патриция Каас, Крие Дебърг, Майкъл Болтън, Стиви Уондър, Джо Кокър. В него участват изпълнители от Близкия и Далечния изток, Русия, Европа, САЩ. България за първи път организира конкурс, за да прати там свой човек. Първата награда на фестивала е 100 000 лева, втората – 60 000 и третата – 40 000 лева.
Всяка стъпка по избора на българския представител може да се проследи от 7 март до 11 април пряко от студиото на "В неделя с…".
Стр. 29
 

в. Седмичен Труд | 2010-02-24

От 22 февруари 1980 г., когато е първото излъчване на" Минута е много", се натрупаха астрономическо число минути и предаването стана на 30 години. Макар да не е най-първото, то е най-дългогодишното тв предаване в родния ефир, а актьорът Петър Вучков, който му остана верен три десетилетия, няма конкурент на малкия екран като водещ.
В светлината на тази история изглежда невероятно, че първоначалният замисъл бил да се излъчат едва пет броя, но големият зрителски интерес оставил предаването на екран до ден днешен. Стотният брои на 25 декември 1987 г. бил планиран за последен, но пет години по-късно ръководството на БНТ отново го връща в ефир.
Въпросите от предаването са събрани в пет книги, публикувани през годините.
Петър Вучков и младият му колега Стефан Спасов с юбилейната торта за рождения ден на предаването.

Стр. 9