в. 24 часа | 2010-01-23

Бареков все по-често гледа към САЩ

• Чуждите вестници цитират блога на Инджев
• Коритаров вече не ще и интернет

Свалят ли те от екрана на Би Ти Ви, влизаш в онлайн журналистиката. Поне така се случи с трима от най-популярните мъже там.
Георги Коритаров, Иво Инджев и Николай Бареков едва ли щяха да минат в мрежата по собствена инициатива, ако все още се изявяваха в най-гледаната телевизия.
От тях само Коритаров успя да продължи тв живота си няколко години, след като бе харесан от Нова тв.
Бареков все още не се е отказал. Не е изоставил и професионалното си изкривяване винаги да има новина.
Сегашната е, че ще прави своя онлайн телевизия. “Проекта го движим с един приятел. Харесали сме си един домейн, но ще го кажа след 2-3 седмици", обяснява той. Новият канал щял да промени българския медиен пазар в интернет.
Бареков има една симпатична черта в характера си – винаги звучи оптимистично и гори от енергия в работата си.
Трудно ще го чуеш да се оплаква. “Няма от какво. Ето, почти всеки ден имаме хиляди импресии и уникални посещения в сайта", казва той.
Засега плановете му да става началник в други телевизии не се осъществяват. А и Бареков не бърза. “Помолих хората за отсрочка до есента. Длъжен съм да развия качествено проектите си онлайн, защото на тях ще разчитам да хранят мен и семейството ми. Ако отида сега в телевизия, няма да ми остава време за тях, защото, когато върша нещо, аз съм свикнал да не пестя сили. А и в която и телевизия да започна, ще се боря да съм първи. Ако нямам възможност, ще стоя настрана."
В момента наистина се е отдалечил от телевизията дотолкова, че дори не гледа.
“Преди сядах за новини и мачове, вече и това не ми е интересно."
Бившият популярен водещ на Би Ти Ви сега работи за 3 сайта, които са негови – bnews, bpost, news 4000. Последният е пловдивски и в него има новини от родния му град.
До 1-2 месеца в интернет ще се появят още няколко сайта на Бареков и съдружниците му. Единият е жълт и ще се нарича blife. Ще има два сайта за жени. “Токче" е за младите, а “Червило" ще е за утвърдени и зрели дами.
Gentleman ще бъде ориентиран към мъжете. Вероятно ще направи и пети сайт под името “Жълт спорт", в който ще се пише за спорта, но предимно откъм любопитната му страна, а не сухо изреждане на резултати от мачове.
Освен че разработва сайтове, Бареков преговаря усилено с рекламодатели. “В момента се боря за оцеляването си. Това е моят бизнес, с него изкарвам пари. За мен работят 40 души, как да ги оставя."
Още докато беше в Би Ти Ви, Бареков разказваше, че по Нова година ще отиде за дълго в САЩ. Задържа се зад океана 20 дни по празниците заедно със семейството си. През това време посетил и двудневен голям конгрес за бизнеса в интернет.
Той се върна в България седмица по-рано от съпругата си Евгения и сина си Николай. “Двамата останаха още няколко дни в Орландо и наскоро се прибраха", разказва той. Там живеят под наем, като са или в Ню Йорк, или в Маями.
Въпреки големите си планове да работи тук Бареков не спира да мечтае за САЩ. “Интернет бизнеса мога да го развивам и оттам."
Най-дълго съществуващият сайт от трите, станали популярни покрай собствениците си, е на Иво Инджев – ivo.bg. Краткото му представяне звучи така: “Личен блог на журналиста Иво Инджев. Независим обзор на българското политическо пространство."
В живота му има едни близо 5 месеца, в които Инджев не прави нищо. Стои по цял ден вкъщи, но не го свърта. От друга страна, не му отива някак си да тръгне да се моли да го публикуват тук и там.
“Направи си блог и пиши каквото искаш, никой не може да те спре", подхвърля му тогава Ива – едната му дъщеря, която работи в компютърния отдел на германския вестник “Билд цайтунг".
Тежките 5 месеца са след уволнението на Инджев от Би Ти Ви в края на октомври 2006 г. Тогава спира коментарното му предаване “В десетката" “заради излъчването на непроверени факти", съобщава тогавашният шеф на телевизията Албърт Парсънс. В едно от изданията Инджев е съобщил информацията от някакъв сайт, че президентът Георги Първанов имал апартамент, подарен му от някого.
Дни преди да му връчат заповедта за уволнение, Инджев формално подава оставка.
"Нямаше да си направя блог, ако не се беше случило така в моя живот", казва днес.
Инджев обича да бъде забелязван чрез работата си. Затова с удоволствие установява, че е направил първия политически блог у нас, който се издържа от читателите си. На страницата му в интернет има отпечатан формуляр, в който е посочена банковата сметка на сайта. Всеки може да го подпомогне с някаква сума, каквато му е по сърцето и джоба.
"Хора от цял свят пращат левчетата си. За тях блогът ми се е превърнал в кауза", казва Инджев.
Тази практика е отскоро. В началото журналистът бил против комерсиализацията на блога. Постепенно читателите сами започнали да предлагат подобни идеи. "Убедиха ме, че не е срамно. Написаха ми, че и самата Уикипедия се издържа по този начин." Така бил и против рекламите, но вече е на друго мнение и ги търси.
"Блогът не ме прави богат, нито мога да живея без заеми." Продължава да го пише, защото го възприема като кауза в подкрепа на независимата журналистика. А заради левчетата на читателите се чувства като нает на работа от тях.
"Има такава мантра – че няма независима журналистика. Където и да работиш, трябва да се подмазваш на гостите си, за да ги убедиш да дойдат в студиото ти, или да говориш с мазен глас на началниците си. Формално погледнато е така. Но се оказа, че може да се прави независима журналистика и при мен това е 100%."
Сам изброява доказателствата си:
- много по-активен е, откогато и да било. На ден пише и публикува по 3-5 статии. Трудно ще намери медия, в която да вземат наведнъж толкова негови неща.
- сам решава каква да е темата, как да я разисква и изобщо не му пука.
- посещаемостта на сайта му е с хиляди на ден, средно влизат по 5000-6000 души. Рекордът му е през септември миналата година, когато има 26 хиляди посещения. Причинени са от едно хапливо есе за Ленин, написано от него. Разхождал се Инджев веднъж по софийската улица "Свети Наум", когато зърнал сред храсталаците пано на Ленин, закачено върху стената на един блок. Върнал се вкъщи и написал “Ленин е тук, но се крие". И го прочели 26 хил. пъти
“Сайтът ми оборва твърденията, че хората не се интересуват от политика. А те не се интересуват заради начина на поднасянето й, както и от определени политици. Оказа се, че Бойко Борисов просто събра гласовете, които се търкаляха по улицата, докато другите си мислеха, че тези хора не се интересуват."
Миналата седмица Инджев отпразнува своеобразен юбилей – излезе 1000-та му публикация в сайта. Преди 3 години е убеден, че това е за кратко, докато намери друга работа. Сега вероятно пак се надява на нещо по-публично, но в същото време "лека-полека превърнах сайта в основно свое занимание".
Възнамерява да го развива с повече екстри, за да увеличи посещенията в сайта и така да привлече рекламодатели. Току-виж започне да издържа семейството си. А то е голямо.
Инджев е баща на 5 деца. Големите 3 са от първата му съпруга – германката Регина. Майка на 6-годишната Елена и 3-годишната Нина е оперната певица Росица Павлова. Преди двамата да сключат брак, Росица изпя американския химн пред Бил Клинтън при посещението му у нас.
Блогът на Инджев е популярен и в чужбина. В. “Ню Йорк таймс" го цитира на 24 септември 2009 г., показвайки какво пишат читателите му за избора на Ирина Бокова като шеф на ЮНЕСКО. След това самият Инджев е потърсен за интервю, като журналист, който работи в интернет. Френският в. “Монд" два пъти публикува негови статии, пуснати в мрежата.
Най-неподдържаният сайт е на Георги Коритаров. Последните материали в него са от декември миналата година. Те дори не са писани специално за сайта. Просто авторът е качил свои предавания от пловдивската обществена телевизия “Тракия".
Журналистът бе свален от сутрешния блок “Здравей, България" на Нова тв за “неспазване на журналистическия плурализъм". Това се случи след писмо, пратено до медията от шефа на “Лукойл" Валентин Златев. В него обяснява, че журналистът му е предложил сделка, която той е отхвърлил.
Няколко месеца през миналото лято Коритаров нямаше постоянна работа. Понякога четеше лекции в Пловдивския университет.
След това пусна сайта си, като същевременно започна да прави коментарно предаване с гости в тв “Тракия". За целта пътуваше всеки петък до Пловдив.
От началото на годината обаче не е в телевизията, не пише и в сайта.
“Като подскачаща мишка в кутия съм в интернет. Ако затвориш една мишка в голяма кутия, тя не знае, че не може да излиза и си мисли, че това е целият свят", казва Коритаров.
Според него интернет комуникацията е перспективна, бърза, масова. “Изгражда обществена мрежа от потребност за получаване на информация, за разсъждения, но за мен се оказа твърде анонимна. Чувствах я като изкуствена виртуална реалност. Не съм се отказал, но трябва да премисля начина си на участие."
Сега се е съсредоточил върху други проекти. Ориентирал се е какво иска да прави, но още му е рано да го обявява публично.
Със сигурност му се иска да се занимава с журналистика.
“Никога досега през 20-те години на преход България не е имала толкова голяма нужда от сериозна и аналитична журналистика. Никога през тези години не се е получавало толкова голямо противоречие между журналистическия и икономическия интерес на медиите. Сега има само шоу и развлекателни програми по телевизията", казва Коритаров.
Единствено чрез журналистически посредник могат да се дискутират сериозните теми, които засягат управлението и обществения интерес. “Ако тази потребност бъде осъзната, управлението само ще намери начин да поощри и подкрепи създаването на такава независима журналистика. Тя винаги е била партньор на политическата система не защото е безкритична, а защото дава алтернативи с анализите си", смята Коритаров.
Той обаче не си представя, че това може да се случи в интернет, или поне не сега. “Мрежата е като едно голямо дадзибао (стенен афиш с големи букви). Прекалено голям отдушник е. Сега обществото има нужда не от отдушници, а от посредник."

***
Текст под снимка

Иво Инджев накачулен от 5-те си деца. Вляво е съпругата му Росица Павлова.
Стр. 13, 16

сп. Тема | 2010-01-24

Г-н Диков, удовлетвори ви ли разказът на Слави Трифонов във вторник?

- Това бе едно от най-печалните предавания, които Слави някога е правил. Може би по-тъжно беше само уникалното му слагане на Георги Първанов и навеждането на водещия пред президента в буквалния и в преносния смисъл. Впрочем косвено това навеждане продължи и във вторник, когато неслучайно Слави не спомена президентската институция като власт, която трябва да се критикува. Той каза, че само министър-председателите не му харесвали.
Никога не съм си представял, че от един час 58 минути може да се убият с празно говорене и само 8 2 да се каже нещо. В тях Слави каза, че никога не е искал 50 процента от ГЕРБ. Но когато Кулеков избухна, че тогава България има лъжец за премиер, той отговори: "Разсъждаваш емоционално." Е, добре, защо Кулеков се развълнува от нещо, от което Слави трябваше да се развълнува, а самият потърпевш – не. Очевидно знае нещо, което не му позволява да е толкова разгорещен.

Защо Трифонов не отвори и дума за втората част от историята – за градинката срещу "Кемпински-Зографски"?

- Имам едно-единствено обяснение – историята с неосъществения бизнес проект е истина.

Жълто ли искахте да се получи интервюто с Борисов и за да му се подмажете ли, почнахте с встъплението, че сте негов фен?

- Слави не изигра много добре досадата, че е Господ бог, когото занимават с някакви кабелни телевизии и някакви жълти предавания и интервюиращи. Аз обаче приемам "зевсовото" му пренебрежение. Това, което не мога да приема, е, че след това той не се държа като мъж, Приказките, че е единствената опозиция на Бойко Борисов, издишат, след като не може да докаже по убедителен начин, че преди това не му е искал услуги.
За съжаление бунтарят Слави умря. Смешно е избирателно да си поставяш мишени – ще критикувам премиера и няма да закачам президента и Румен Петков. Това го разбират и сценаристите, които иначе винаги съм казвал, че са най-кадърният телевизионен екип. Тях най-много съжалявам, защото на тези момчета не им е лесно да се съобразяват с договорките на шефа си. Затова и напоследък работата на цялото шоу не върви. Издигнаха кандидат във Варна, някакво умно и способно момиче – провали се. Вярно, взе повече от 30 000 гласа, но пък пълният анонимник на ГЕРБ взе с пъти повече и би всички. Какво значи това – че вече не си факторът, който може да учи хората
какво да правят. Преди изборите Слави агитираше хората да не гласуват. Те обаче направиха точно обратното – излязоха и изметоха тройната коалиция. Гледах първото му шоу след 5 юли – всички в него бяха като препикани мушката. Слави още оттогава не харесва Борисов, въпреки че по онова време премиерът не бе подписал дори един лист хартия.
Да, аз не крия, че съм фен на Борисов. Но точно затова не крия също, че ще съм най-големият му критик, когато го виждам да бърка. Така ги разбирам нещата, може да съм наивен.

Защо някои от най-известните тв лица у нас се оставят да бъдат заподозрени в близки и нежурналистически взаимоотношения с политици, бизнесмени, дори с хора от подземния свят?

- Очевидно идва момент, когато решават да изкарат някой лев на гърба на по пулярността си. И не всеки път взимат правилното решение как точно да стане това. Така стана и с Жоро Коритаров, и с Бареков, и сега в случая със Слави. Иска им се да излязат извън рамките на това, което са.

От журналистическа гледна точка какво е хигиеничното разстояние между известния тв водещ и политика?

- При всички случаи – на малко повече от една ръка. Иначе се предполага, че в обсега лесно попадат чаши, вилици, лъжици. Всеки журналист трябва да си прави сметка в какви взаимоотношения влиза с обектите на журналистическия си интерес.
През седмицата бях в Музикалния театър заради историята около директора Борис Панкин. Още с влизането си казах, че може да гледат на мен като на страна в спора, защото бившата ми жена и дъщеря ми играят в негова постановка. Но им казах също, че съм отишъл при тях да дам възможност да кажат болката и недоволството си и че ще ги прекъсвам само тогава, когато нещо не разбирам, а не когато сипят обвинения към новия си шеф.

Стр. 28

www.blitz.bg | 2010-01-23

Димитър Павлов сяда до Ани Цолова като втори водещ на сутрешния блок на bTV. Медията преговаря с няколко журналисти да заемат стола на напусналия Николай Бареков, но Павлов е най-вероятният избор, съобщава „Стандарт”.
Продуцентите на сутрешния блок го харесали, заради доброто му представяне като водещ на танцовото шоу Dancing Stars. "Водим преговори с няколко журналисти, всички са външни за телевизията лица и не са от най-популярните тв фигури", заявил говорителят на медията.
Според запознати обаче, едно от имената, с които се водят преговори, е Миролюба Бенатова. Имало идея в блока да се вкарат повече от двама водещи, за да се разчупи сутрешното предаване.

Оригинална публикация

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Борислав КАНДОВ | 2010-01-23 

Вместо да поиска по-добър механизъм за финансиране, БНТ заложи на лесното – повече реклама

Съобщение на ЕК за прилагането на правилата за държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение
За пръв път от доста време държавната БНТ успя да продаде цялото си рекламно време. И за пореден път поиска да продава повече с аргумента, че парите не стигат за издръжката на медиата.
Ръководството на телевизията даде гласност на исканията през седмицата, в която в парламентарната медийна комисия се обсъждаха на второ четене промените в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Текстът, регулиращ медийния пазар, бе ремонтиран (за 27-ми път), за да бъдат отразени в него промените, произтичащи от новата аудио-визуална директива, приета от Европейския парламент. В него се казва, че БНТ има право да продава 15 минути реклама на 24 часа програма, като само шест от тях – в праймтайма. За частните медии ограничението е 12 минути на час. Освен от рекламните приходи БНТ се издържа и от държавна субсидия, която за 2010 г. е в размер на 60 млн. лева. Това слага оръжие в ръцете на частните тв компании, които винаги са били против присъствието на рекламни блокове в обществения канал. Контрааргументът на БНТ е, че заради икономическата криза субсидията й е била намалена със 17% в сравнение с 2009 г. Така съставките за поредната война между държавната и частните медии бяха налице и взривът не закъсня. Но (поне засега) вълната отново повали исканията на държавната медиа. А всъщност проблемите й се коренят съвсем другаде – в модела, по който тя се финансира от държавата.
БНТ като играч на пазара
В началото на годината от БНТ се похвалиха, че са запълнили рекламното си време въпреки финансовата криза, която ограничи бюджетите на рекламодателите. До съвсем скоро не беше така. Според данните на изследователската агенция TNS/TV Plan дори през най-силния откъм рекламни приходи на БНТ юни 2009 г. (по време на парламентарните избори) телевизията успя да запълни едва 85% от 15-те си минути рекламно време на денонощие, отредено й по закон.
Запълването на рекламното време даде самочувствие на БНТ да разпространи становище, според което ограничението в ЗРТ за правото на медиата да излъчва само 15 минути реклама на ден е вече "неадекватно и остаряло". Това ограничение бе въведено през 1998 г. и тогава неговата цел беше да се поощри развитието на нововъзникващите частни телевизии. В момента обаче ограничението е "в разрез с практиките в ЕС, където държавните телевизии генерират около 50% от приходите си чрез продажба на реклама", твърдят от БНТ. Което е леко манипулативно изказване, тъй в някои държави членки обществените медии изобщо нямат право да продават рекламно време.
От друга страна, намаляването държавната субсидия на БНТ със 17% я връща на нивото от 2005 г., което няма как да й даде възможност да инвестира в качествена програма. "Годината, която измина, беше изключително тежка и наложи много сериозни съкращения на разходи, хонорари, възнаграждения по предавания. Предоговорихме бюджетите на външните продукции, съкратихме до минимум разходите за гориво, за производство, за мобилни телефони, за абонамент, за командировки. Повече няма накъде, санитарният минимум вече е достигнат. Ако не се намерят начини БНТ да се дофинансира тази година, тя няма да може да поддържа тази програма до края на годината и ще трябва да сваля часове програма", се казва в отговорите на екипа на държавната медиа до "Капитал".
Според предвиденото в бюджета субсидията на БНТ за 2010 г. е 60 млн. лв. За 2009 г. по официални данни телевизията е продала реклама за близо 12.7 млн. лева, според мониторинга на TNS/TV Plan. Реално тази сума е по-малка, тъй като от нея не са извадени търговските отстъпки, които се правят за големи рекламодатели. Пред в. "24 часа" генералният директор на медиата Уляна Пръмова коментира, че на телевизията са нужни още 20 млн. лв., за да поддържа нивото си. Телевизията има задължения към "БТК груп" за разпространение на сигнала, трябва да се направят инвестиции и заради предстоящата цифровизация. Тя предупреди, че финансовото състояние, в което се намира телевизията, ще я принуди да спира предавания.
Търговските телевизии в лицето на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) естествено шумно се възпротиви на исканията на БНТ и по време на обсъжданията на промените в ЗРТ ограничението от 15 минути на денонощие остана в сила.
Така БНТ за пореден път заора в дебат, от който никога досега не е излизала като победител, вместо да насочи вниманието на законодателите към реалния проблем – неефективното определяне на размера на държавната субсидия. Сега всяка година ръководството представя пред Съвета за електронни медии и медийната комисия в парламента в докладна форма какви разходи и инвестиции има и планира да направи. Думата има и Министерството на финансите.
Този процес има две огромни слабости – възможността за големи грешки в прогнозираните нужди на медиата и огромното влияние, което правителството може да оказва върху съществуващата като защитник и проводник на обществения интерес телевизия. За сравнение: във Великобритания бюджетът на Би Би Си се определя след широк дебат за срок от 10 години, което намалява влиянието на властимащите върху компанията. Друг възможен източник на приходи в момента се обсъжда в Испания, където обществената телевизия RTVE се финансира изцяло от държавата и където се обмисля въвеждането на нови данъци върху за частните тв компании (3% върху приходите), телеком операторите и отпускане на 80% от таксите, начислявани за използването на радиочестотния спектър в страната. По този начин правителството няма да определя сумата за финансиране на държавните медии и се гарантира по-голяма независимост.
Най-големият недостатък на настоящия модел на финансиране всъщност е, че той може да се окаже несъвместим с европейското право, което има строги правила за отпускането на държавна помощ за който и да било бизнес. Чехия и Словакия поетапно ще забранят рекламата в обществените си медии през 2012 г.
Колкото и да не му се иска на ръководството на БНТ, в дългосрочен план рекламите нямат място в обществения ефир. Просто няма как една медиа да претендира за обществен статут, докато се опитва да угажда на интересите на частния бизнес. А всяка демократична държава има нужда от независима телевизия, която да бъде коректив и на държавните управници, и на корпоративната машина. Всичко това означава само едно: БНТ ще трябва да излезе от що-годе комфортното си състояние и със силни, смислени и ефективни аргументи да извоюва бъдещата си независимост. Всъщност това е задача не само на все-още-държавната телевизия, а на всички. Защото в случая не става дума просто да се гарантира оцеляването на БНТ, а да се измисли такъв механизъм за финансирането и управлението й, който да защити независимите и свободни мнения в националния ефир.

Снимка: Цветелина Ангелова, вестник "Капитал"

Стр. 33

в. Труд | Валерия ВЕЛЕВА | 2010-01-22 

- Росене, гледа ли шоуто на Слави, представено като “отговор-истина" за отношенията му с Борисов?

- И аз като премиера отначало гледах мача, но после превключих на Слави.

- Оценката ти?

- Чувствах се странно. Беше ми тъжно, че двама души, които са били много близки, могат да стигнат до такива отношения. Мисля, че г-н Борисов направи грешка, като каза, че Слави му е искал 50% от ГЕРБ.

- Защо?

- Не защото не отговаря на истината, а защото едно тв предаване винаги се храни от такива скандали. По целия свят за едно шоу е висока топка, когато премиерът те направи значим. Друг е въпросът, че Борисов вдигна високо топката, че Слави не можа да вкара гол. Просто не уцели вратата.

- Беше ли искрен Слави?

- Беше ми мъчно и тъжно да го гледам как се опитваше да играе роля, пък не успяваше да я играе… Ако кажа: Слави не бе искрен, означава че Слави е излъгал. А някои от обещанията на ГЕРБ наистина не са изпълнени: изборният кодекс не е готов, направиха и доста гафове.

- А за казуса “фифти-фифти" от ГЕРБ лъжец ли е премиерът, както каза Кулеков?

- Не бих нарекъл премиера лъжец. Както не бих нарекъл Сашо Диков кабелен журналист, както го определи редколегията на Слави. Защото журналистите не се оценяват от това в каква медия работят, а по това какво правят. И мисля, че Сашо е много повече журналист от други негови колеги. Истината е, че не Слави, а по-скоро сценаристите (аз и Тошко Йорданов) бяхме по-активни от него в идеята, че той трябва да направи крачката от телевизията към политиката.

- Кога се запознахте с Борисов и как?

- С Бойко Борисов ме запозна Емил Димитров-Ревизоро, когато бе шеф на митниците. Той е някакъв роднина на Евтим Милошев, който един ден ми казва: “В МВР има един главен секретар, работи много добре, иска да те запозная с него и да гостува в шоуто." Вече бях чул за Борисов пожарникаря, който играе много добре карате, чувах, че е човек с голям потенциал, че има кучета. Така дойде в шоуто. Там ги запознах със Слави. Моята близост с Борисов идваше от факта, че съм завършил Симеоновската школа, където той бе преподавател, докато аз бях студент. Имахме си лаф – той главен секретар на МВР, аз – бивш полицай, две години съм бил оперативен. След участието му в шоуто започнахме често да се срещаме с него. Виждахме, че Борисов се държи по различен начин от политиците и си мислехме: “Ето, този човек може да промени нещо. Защо не му помогнем?"

- Как виждахте помощта си за Борисов?

- Практически едва ли той би могъл да извлече някаква полза. Но много сме обсъждали политиката. Харесваше ни това, че той говори ясно, умее да слуша, има допир с обикновените хора. И когато в един момент той натрупа такава харизма и влияние, че вече трябваше да направи крачка напред, ние го окуражавахме. Беше вече изоставен от НДСВ в МВР, където дойде червен министър и то силен човек като Румен Петков. Спомням си, бяхме в някакъв ресторант в Банкя – повече от час го убеждавахме да се кандидатира за кмет на София. Предполагам, че се е страхувал да направи тази крачка, защото тогава той бе сам имаше до себе си само един Цецо (днешния вътрешен министър Цветанов – б. а.). Давахме му кураж, но решението си беше негово. И като го взе, нека да не звучи просташко, си казах -този човек има топки! Да направи такава голяма крачка, да се хвърли в дълбокото и да изплува, значи е качествен!

- А като го убеждавахте да се откъсне от НДСВ, той упорстваше ли, или не?

- Много дълго! Беше ми писнало да слушам за царя и за лоялността към него. После, след като стана кмет, му казвах: “Нали не сбъркахме?" Това беше период на много близки отношения между Слави и Бойко.

- А откъде дойде разривът по между им? Възможно ли е да се е появила завист за това, че Борисов направи успешен политически проект?

- Попитай Слави. Аз самият, когато с него сме искали да направим нещо и не сме успявали, не съм завиждал, но съм съжалявал за пропуснати възможности. Истината е, че на Слави не му се занимава с политика. Той води шоу, прави концерти, това му е на сърце. Но когато се появи “Атака", му трих много сол на главата. Казвах му: “Видя ли, ти като не щеш да се занимаваш с политика, ето Волен Сидеров с едно предаване от СКАТ каква партия направи!" Много е тънка червената линия – да си бунтар журналист или да станеш част от политическата система. Волен успешно я прекрачи.

- Но не е ли загуба на ориентир да кажеш от екрана: Аз съм единствената опозиция, само аз критикувам?

- Да, това просто не е вярно. Слави живее доста изолирано. Той не гледа толкова телевизия, не чете вестници, сигурно не е видял интервюто на Светла Петрова в “Сеизмограф" с Бойко Борисов – той бе видимо изнервен от въпросите, които тя му задаваше. Да не давам други примери и с пресата, където Борисов е критикуван. По принцип в България, като дойде някой на власт, медиите го приемат благосклонно. Така бе с Виденов, с Костов, после с царя. Може би Станишев имаше лош късмет, защото управлението му бе странна коалиция. Същото сега е и с Борисов. Но любовта на медиите трае най-много две години После нещата се преобръщат и почваме да търсим гафове в правителството. Така ще стане и с Борисов. Е, неговите гафове започнаха по-рано, но Борисов е усвоил правилото на Ленин: две крачки напред, една назад.

- Ако това правило го владееха Костов и Станишев, много по-малко беди щяха да им се струпат на главите. Така ли е?

- Да. Слави не беше прав, когато каза, че Борисов не си признава грешките. Ходът назад е признание за грешка. Но самият Слави не си признава грешки

- В някаква степен си приличат с Борисов.

- В някаква степен? Ужасно си приличат! С тази разлика, че Слави не е имал времето и възможността да натрупа тая компетентност, която натрупа Борисов. Четири години той бе шеф на специалните служби. Това е най-кървавият пост в България Там се концентрират най-много интереси, противоречия, боравиш със специална информация. И да оцелееш след четири години, значи имаш качества. Затова винаги се чудех, когато го подценяваха и казваха: “Ха, пожарникар, какво ще направи?" Именно в МВР Борисов е научил истинските механизми, които движат държавата и икономиката, познава в детайли задкулисните интереси на възловите играчи, знае кои са добри и лоши.

- Като се прибави към това и двете школи – “Живков" и “Сакскобургготски", се получава доста солиден опит.

- Безусловно личи, че е усвоил някои подходи. Например това народно отношение с хората. Дори с начина, по който се облича, за което някога го критикуват, Борисов казва: “Аз съм един от вас." Нали ние винаги сме искали такъв човек – който да разбута системата. Като го махнат, кой ще дойде? Пак системата.

- Но ето, на шестия месец рейтингът на Борисов почва да пада!

- Със сигурност ще пада. Каква е разликата между телевизията и политиката? Това, което прави Слави, е ужасно трудно – всеки ден да е актуален, да гони рейтинг. Но едно е да гледаш на нещата отвън, да направиш два скеча, да кажеш три готини лафа, които можеш да ги кажеш за всеки политик, само им сменяш имената. В политиката не е така – няма как да угодиш на всички. Интересите са титанични. Винаги се изправяш срещу някого.

- А вие двамата със Слави защо се разделихте? Знам какъв мотор беше в шоуто. Беше му второто аз.

- Второто аз… защо? (Пауза) Може би характерите ни… Моята среща със Слави изигра огромна роля в живота ми. Научил съм много от него. И още имам сантимент към него, въпреки че съм тотално изтритан от историята на шоуто. Името ми дори не споменават… Както и да е…

- Значи много си грешен пред него?

- Грешен съм с това, че съм го напуснал. Той ми казваше: “Ей, ти ще станеш известен, това ще те промени…" Аз станах много бавно известен. Но почнеш ли да трупаш авторитет, започваш да имаш и собствено мнение. И той има собствено мнение. И тогава се появяват търкания. Изникват въпроси, по които, дето се казва, двама мъже в града няма как да се разберат… Не сме се карали въпреки нелепостите, които се пишат в жълтата преса. Не съм давал интервю за “Галерия", а какво ли не си измислиха там.

- Е, ходили сте заедно по гаджета…

- Ходили сме. Излизали сме по заведения. Но наркотици, тройки – това са глупости! Слави кафе не пие, та наркотици. Глупости! Но в един момент вече ми беше тежко, защото неговото присъствие е обсебващо…

- Не сте делили жени?

- Не сме делили жени, и пари не сме делили. В един момент ми стана трудно да се съобразявам с неговото мнение. А шоуто е негово и аз трябва съм винаги готов. Макар че дълги години съм го правил с удоволствие – бил съм винаги готов в 3 часа през нощта, в 4 часа, участвал съм във всички скандали като торпила. Имал съм много съдебни дела. В един момент това натежава.

- Ти ли направи първата стъпка за напускане?

- Да. Беше адски бързо и кратко. Отидох и казах: “ Решил съм да поема по свой собствен път". Говорихме десетина минути. И той ми каза: Нали знаеш, че като излезеш през тази врата, всичко свършва! Това беше. Оттогава нито сме се чували, нито сме се виждали. Дори и дяловете си уредихме чрез адвокати. Което беше по-добре за мене, защото по-лесно преговарям с адвокати, отколкото със Слави. Той е много харизматичен и въздействащ. Ти знаеш, правила си най-добрите интервюта с него, като те загледа така ококорено…

- Вероятно Слави е приел напускането ти като предателство?

- Със сигурност, доколкото го познавам, така е…

- А ти смяташ ли, че извърши предателство?

- Не съм го предал. Още имам сантимент към него. Просто исках да избера свой път на развитие, което нямаше как да се случи при него.

- Сега не ти ли е мъчно?

- А, мъчно ми е. Понякога, като гледам шоуто, си казвам: Ето това не трябваше така да стане. Още казвам “ние". Може би бъркам. Липсват ми турнетата, еуфорията… Но аз съм си направил съзнателен избор.

- А защо Слави живее изолирано?

- Не знам, питай го. Защото е тежко да водиш всекидневно шоу. Изолацията обаче не помага на никого, защото няма кой да ти даде отсрещната преценка и да каже: ти бъркаш.

- Ти беше ли човекът, който да му казва къде бърка?

- О, да. Много пъти. Често съм му казвал – ти победи, ти спечели…..

- Правил ли си му вятър, без да има основание?

- Сигурно!

- Бил ли си в ролята на паж?

- На хората отстрани може би така съм изглеждал. Поне такива преценки съм чувал. Пределно искрен съм сега с теб. В интерес на истината тези контакти, които имам сега, покрай Слави съм ги създал. Е, вече от две години сам си създавам контакти.

- Като гледах предаването, ми се струваше, че поведението на сценаристите е бутафорно. Макар че ги уважавам като творци. Защо се излагат така?

- Това са хората, към които изпитвам най-силни приятелски чувства. Особено към Тошко Йорданов. С него винаги сме били на един акъл… Бутафорно? Не забравяй, че Слави живее в един свят, а те – в друг, живеят по народному. Така че… И аз съм бил част от такива редколегии, сега не мога да се обърна срещу колегите си. Но, предаването си направи добра реклама.
Премиерът Борисов ще гостува в предаването на Росен Петров в неделя от 17 ч – б. р.

Стр. 17

в. Поглед | 2010-01-22

Задължителната квота за българска продукция в националните телевизии бе отменена вчера от депутатите в медийната комисия в парламента. В поправка, която бе окачествена като лобистка, се казваше, че минимум 50% от годишната програма на националните тв трябва да е произведена в ЕС, а 25 % от тях да е родна. Медийната комисия прие 50-те процента европейска продукция. Вместо предложените 25% обаче, Външната продукция трябва да е минимум 12 %, като задължително е единствено тя да е от "независими продуценти". Според депутатите, ако се запише конкретно български продуценти, това ще е дискриминация. Така те получават едва 2 % повече от досегашния минимум по закон.
"Това не означава, че загърбваме българската продукция, тя просто влиза наравно с квотата за европейска", обясни съпредседателката на ГЕРБ Искра фидосова.
Депутатите отмениха и поправката, която даваше възможност на БНТ да създава съвместни канали и продукции с частни лица и да ги излъчва чрез държавния мултиплекс след цифровизацията на телевизията. В последните поправки на ЗРТ отпада забраната притежателите на цифрови лицензи да се занимават и с рекламна дейност.

Стр. 2

в. Поглед | Надежда НИКОЛОВА | 2010-01-22 

ЕК ограничи допълнителните приходи за обществените оператори

През изминалата година ЕК прие съобщение, което изрично очерта рамките, в които обществените телевизии трябва да бъдат субсидирани за осъществяване на своите функции. Финансирането, което държавите членки могат да осигуряват за обществените оператори, не може да надвишава разходите, които са необходими за осъществяване на обществената функция на съответния оператор. Ако противното се случи, ЕК счита това са свръхфинансиране и налага санкция на съответната държава членка за непозволена държавна помощ.
"Ролята на Комисията е ограничена до проверка дали е налице очевидна грешка що се отнася до определението на обществената услуга в сектора на радио- и телевизионно разпръскване", пише в Съобщението на Комисията относно прилагането на държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение, прието на 9 юли 2009 г.
Комисията не решава кои програми се предоставят и финансират като услуга от общ икономически интерес, нито поставя под съмнение естеството или качеството на определен продукт. В определението на мисията за обществената услуга би имало обаче очевидна грешка, ако то включва дейности, за които не би могло да се счита, че отговарят (съгласно текста на Протокола от Амстердам) на "демократичните, обществените и културните потребности на всяко общество". "По принцип такъв би бил случаят например при рекламата, електронната търговия, телевизионната търговия, използването на специални телефонни номера при игрите с награди, спонсорирането и мърчандайзинга. Освен това е възможна явна грешка в случаите, в които посредством държавна помощ се финансират дейности, които не носят добавена стойност за задоволяването на социалните, демократичните и културните потребности на обществото", конкретизира Съобщението.
БНТ е в много по-благоприятно положение от редица обществени телевизии в Европа, разполагайки едновременно и с държавна субсидия, и с рекламни постъпления.
След приемането на Съобщението, рекламата в обществените телевизии вече е абсолютно забранена във Великобритания, Франция, Испания, Финландия, Швеция, Дания, Белгия (Фландрия), Естония.
В Чехия и Словакия пък са приети закони за поетапно намаляване на рекламата в обществените телевизии до пълната й забрана през 2012 г. В Гърция обществената телевизия се финансира само от реклама, но тя няма субсидия от държавния бюджет. Същото е положението в Германия, Италия, Ирландия и Полша. Обществените телевизии в тези държави се борят за вниманието на зрителите и рекламодателите, без да разчитат на удобната сигурност на подразбиращата се държавна субсидия.
Въпреки тези тенденции, БНТ настоява да бъде разблокирано рекламното й време. Същевременно, по официални справки за миналата година, БНТ е успяла да продаде едва 1/3 от разрешеното й в момента рекламно време от 15 минути на ден. Има месеци, в които са продавани едва 3-4 %, което ръководството на БНТ не отрича. През декември е запълнено цялото рекламно време, но по това време на годината продажбите във всички медии по принцип се увеличават. Следователно БНТ има възможност и към момента ефективно да увеличи 3 пъти своите рекламни постъпления. "За съжаление няма данни какви са продажбите на реклама в регионалните канали на БНТ, които разполагат с шест минути на час реклама. Ако това време е напълно продадено, регионалните канали и БНТ като цяло би трябвало да се радват на добри рекламни приходи", заяви изпълнителният директор на Асоциацията на радио-и телевизионните оператори (АБРО) Гриша Камбуров в предаването "Тази сутрин" по bTV.
В писмо до Народното събрание пък българските кинорежисьори, оператори, филмови продуценти, артисти и филмови дейци също се обявиха срещу намаленото финансиране на обществената телевизия. "БНТ е с най-оскъдния бюджет от всички обществени телевизии в ЕС. Поставянето на националния оператор в това срамно състояние работи против националните интереси, защото косвено дава рамо на нихилизма и обезличаването на българското като част от европейската културна карта, казват творците. Три са формите на финансиране на обществени телевизии – държавна субсидия, лицензни такси и реклама. Първата възможна стъпка е увеличаване на рекламното време в праймтайма", завръшва писмото, подписано от председателите на асоциациите на кинорежисьорите, филмовите продуценти и българските оператори, както и от съюзите на артистите и филмовите дейци.
"БНТ иска да й се отпусне повече рекламно време, но в същото време те не са представили анализ на разходите си и на приходите от реклама по чл. 86, ал. 3 от досегашния закон. Този текст гласи, че ограниченията по ал. 1 не се отнасят за рекламата, включена в предавания за отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение, определени като такива с решение на УС. В този случай БНТ има право на 20 минути реклама на час. Да предположим, че тези събития, по логиката на всяко програмиране, са разположени в праймтайма, може да се каже, че 150 дни в годината БНТ има по 60 минути време за реклама в праймтайм, ако произвеждат и програмират такива събития. Това се неглижира от всички ръководства, защото е трудно рекламата да се събира на парче", категоричен е обаче медийният експерт Иво Драганов.
Просто решение на проблема с финансирането на БНТ предлага бившият генерален директор на медията Кирил Гоцев: "Рекламата в БНТ трябва да бъде напълно спряна, а държавата да увеличи субсидията, за да компенсира липсата на допълните приходи."
От националната телевизия обаче не са съгласни. Генералният директор на медията Уляна Пръмова продължава да настоява законодателят да възприема медията като търговски оператор. "Ново ограничение за БНТ гласува днес медийната комисия с промените в Закона за радио и телевизия на второ четене. Забранява се продуктовото позициониране, което представлява нова форма на реклама на стоки и услуги в предаванията. За БНТ то е разрешено само във филми и сериали. Промените имат за цел да приведат в съответствие българския закон с приетата преди 2 години Европейска Директива за медийни услуги. Страните-членки обаче имат право да преценят къде местното законодателство да въведе ограниченията при продуктовото позициониране. То е категорично забранено само за новини, детски и религиозни предавания. Запазват се и ограниченията на БНТ за рекламното време", се казва в съобщение на БНТ. От телевизията обаче са оптимисти, че в крайна сметка парламентът ще приеме тяхното становище. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Иска Фидосова обаче бе категорична, че няма как тези искания да залегнат в новия вариант на ЗРТ, тъй като няма внесени подобни предложения в Комисията за култура, гражданско общество и медии. Евентуално това може да се случи при изготвянето на съвършено новия медиен закон, работата по който ще започне в началото на февруари.

Стр. 2 – 3

www.insurance.bg | 2010-01-22 

Депутатите от комисията гласуваха санкциите при нарушение на закона да бъдат увеличени с 50%

Кабелните оператори ще представят на всеки 6 месеца в СЕМ актуален списък на разпространяваните от тях български и чужди програми. Това реши парламентарната комисия по култура и медии с приетите на второ четене промени в закона за радиото и телевизията, предаде БНР.
Асоциацията на кабелните оператори оспори текста за двойния контрол, тъй като с него трябва да представят документи за авторските права на излъчваните телевизионни програми и при нарушение да заплащат глоби, каквито им се налагат и по закона за авторските права.
Депутатите от комисията гласуваха санкциите при нарушение на закона да бъдат увеличени с 50%, вместо скока със 100 процента при гласуването на промените на първо четене.

Оригинална публикация

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Ани МИХАЙЛОВА | 2010-01-20 

Драматично окастрени рекламни бюджети, гигантско продуцентско преселение, страх от неизвестнотостта и неконтролируемостта на пазара, НЕпровалени сделки, сбогуване с тв лица и канали, писане и брисане на медийни закони, "Цената на истината" и още по-скандални предавания, "Перла"-а-а-а. Така накратко изглеждаше телевизионната 2009-а година у нас.

Предсказанията на АРА

Разходите за реклама в медиите през 2009 г. ще се редуцират между 20 и 25 процента. За телевизионния сектор "предсказанието" дори предвеща спад от 30%. Прогнозата направи в края на миналата зима Асоциацията на рекламните агенции (АРА) на годишния си форум. С колко точно са се стопили инвестициите, изчислени за 2008-а година в размер на 518 805 млн. лева, скоро ще разберем.
Средствата, изхарчени за телевизия през изминалите 12 месеца, са рекордно по-големи от тези в предходните години, категорични са продуценти. Според тях финансовата криза е само в приходната част. Така, . напук на всички европейски прогнози, телевизията в БГ ще остане водещият комуникационен канал по привличане на аудиторията.

Продуцентското судоку

През 2009 г. у нас се реализира най-мащабното в телевизионната ни история продуцентско разместване. То накара тв каналите като луди да подреждат судоку, в някои случаи за начинаещи. Тон за песен дадоха Иван Христов и Андрей Арнаудов. Т. нар. опосуми преместиха продуцентската си къща "Междинна станция" от bTV в Нова телевизия. Двамата "сблъсковци" се отказаха от първата частна национална телевизия след дълги години сътрудничество, приходи и висок рейтинг. Ябълката на раздора изигра късното им токшоу, за което преговаряха с bTV повече от година. По първоначални данни предаването трябваше да се излъчва всяка делнична вечер, веднага след "Шоуто на Слави". През пролетта Иван и Андрей направиха още един успешен сезон на "Мюзик Айдъл", но заради слабия интерес от програмната схема на медията изпадна друга тяхна продукция – "Това го знае всяко хлапе". След провалената комуникация за късното им шоу двамата отидоха при досегашните си конкуренти от Нова тв. Според публикации в пресата трансферът бил най-скъпия до момента и се изчислявал на няколко милиона лева. Загърбвайки bTV, Арнаудов и Христов отново заиграха в един отбор – този път в Нова тв, с ментора си Нико Тупарев. След кратко отсъствие той пък се върна в тв канала и направи поредното издание на "ВИП брадър", а сега подготвя семеен Брадър. В медията на MTG "опосумите" всяка делнична вечер разиграват мечтаното късно шоу, а в съботните дни продуцират осемчасово магазинно предаване. В него като водещи се изявяват и съпругите им. Докато "Междинна станция" се преселваше, публично достояние стана и друго велико продуцентско разместване -"Господари на ефира" изпадна от програмата на Нова тв. Така продуцентската компания "Глобал вижън" на Джуди Халваджиян и Асен Чанков, вече е част от bTV. Магърдич Халваджиян, който стои зад "Глобал филмс", преведе в същия канал друго емблематично за Нова тв предаване – "Пълна лудница". В резултат може би на хигиеничните продуцентски размествания, в навиците на аудиторията настана тотална каша.

Колкото-толкова

През 2008 г. български медии се изкупуваха на килограм от западни компании – Нова телевизия стана част от шведския гигант MTG срещу рекордните 620 млн. евро, а ТВ2-сега PRO.bg и РИНГ, бяха придобити от СМЕ срещу $172 млн. През миналата година обаче финансовата криза почти замрази този вид активности. Заради нея дълго бе забавена сделката с купуването, също от СМЕ, на bTV. Очаква се нейното обявяване да стане факт в началото на март. В края на 2009-а година пък медията пусна още един свой бранд – bTV Cinema, месеци преди това GTV се прероди в bTV Comedy, а Албърт Парсънс бе сменен от Гари Дейви. Парсъсн бе начело на тв канала на News Corp. от неговото създаване у нас.
Други инвеститори пък предпочетоха открито да завземат нови пазари при това точно в момент на рецесия. "Стевия Комюникейшън", част от европейската медийна група Atlelys, например купи половината от акциите на тв "Европа". Австрийската компания се представлява от братовчеда на Симеон Сакскобургготски – Карл фон Хабсбург – Лотринген, а негов основен партньор у нас е Христо Грозев. Новинарският тв канал вече има двама директори – Любомир Попов и Мартин Минчев. Преди сделката медията се управляваше от брата на бившия президент Петър Стоянов – Емил Стоянов. Той все пак остана акционер в тв канала, а от няколко месеца е евродепутат в Брюксел.
С нова програмна схема, аналогови ефирни честоти и ръководство се «събуди» ефирната вече TV7. От септември неин шеф е Светлана Василева. И тази телевизия вече е собственост на австрийски фонд -"България медия холдинг GMBH", който бе специално създаден. Негов финансов консултант е Цветан Василев, председател на Надзорния съвет на Корпоративна-търговска банка.
През 2009-а година БНТ почерпи послучай 50-ия си юбилей. Малко преди това шефката на държавната телевизия Уляна Пръмова предупреди депутатите, че ако не отпуснат повече средства за медията през 2010 г, тя е заплашена от фалит. Народните представители не взеха думите й насериозно и не коригираха цифрите. Така издръжката остана в размер на 60 млн. лева.

Кръции, срежи

2009-а година обаче се оказа последната в кратката история на друга новинарска телевизия – RETV. Фондация "Граждански медии", представлявана от Иво Прокопиев, Светослав Божилов и Иван Кръстев, оповести в края на ноември, че са инвестирали 9 млн. лева, но заради стагнацията на рекламния пазар няма как да продължат. И хлопнаха спряха медията.
Шведският фонд EOT V пък прибави в портфолиото си всички акции на "Евроком" и 70% от тези на "Кейбълтел". Сделката включи и "Кейбълтел Македония" и бе за 200 млн. евро. Двете дружества у нас всеки момент ще бъдат обединени, а като резултат от това вече са съкратени над 200 човека. В края на миналат година от ефира на bTV бе изрязан Николай Бареков. Скандалът няколко дни бе основна тема на вестниците, тъй като се появиха версии, че разводът е продиктуван по финансови причини. Бареков пък разказа как имал няколко оферти за големи медийни проекти. Един от тях бил да оглави TV7, но оттам бързо отрекоха. Засега бившият тв водещ ще се изявява в собствения си сайт -bnews и неговите производни. Голямата ножица използва и PRO.bg – от ефира й изпадна Светльо Витков. Бившият вокалист на "Хиподил" водеше предавене в късния следобед, но не успя да генерира достатъчно гледаемост. От програмата на медията изпада и нетолкова скандалния вече Азис. Нова телевизия пък отряза наполовина изявите на откритието си през 2009-а – Диана Найденова. Журналистаката от "Дарик" замести през лятото Лора Крумова като пренесе в тв ефира и радио рубриката си "Челюсти". Предаването обаче бе спряно от началото на 2010 г. и в момента се умува дали може да му се намери по- подходящо място. Дотогава Найденова ще продължи да се изявява не само в радиоефира, но и в съботната "Станция нова" на Иван и Андрей. С голямата ножица се разшета и новото правителство – в края на миналата година отмени Закона за публичното радиоразпръскване. Документът бе приет почти апокрифно в самия край на мандата на предишния кабинет. Текстът предвиждаше изграждането на две държавни дружества, които да гарантират цифровото разпространение на БНТ и БНР. Новата власт обаче ще даде изграждането на държавния мултиплекс на частници, като обяви конкурс.

НЕ Всички обичат турски сериали

Хитът на 2009-а безспорно бяха турските сериали, категорични са експертите. Така "1001 нощ" и "Перла" се превърнаха в голямото тв чудо на годината, а големите телевизии превантивно презаредиха програмните си схеми с подобни поредици за месеци напред. Сапунките от южната ни съседка биха по гледаемост дори и най-скъпите риалити формати като "Сървайвър", например. Големите ни медийни тигри- bTV и Нова тв по едно и също време полудяха и по танцувалните предавания. В края на годината и двете затанцуваха с аналогични формати – VIP Dance по Нова тв срещу Dancing Stars 2 по bTV. Може би, предусетили безмислието на подобни начинания, за март двете медии ще се изправят една срещу друга с различни проекти. От bTV ще заложат на новия за нашия ефир формат "България търси талнт", а от Нова тв – на Биг Брадър, само че в непознат, фемили вариант. Освен новите риалити формати, медийната и рекламната гилдии са в притаено очакване на 2010-а г. и по-специално на поправките в Закона за радиото и телевизията. С тях ще се вкара product placement-ът, който най-вероятно ще промени цената на телевизията през 2010 г.

Стр. 9, 10 – 11

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-01-20 

Мария Стефанова е член на СЕМ от 2001 г. Завършила е руска и английска езикови гимназии в София и журналистика в СУ. Работи като водещ и репортер в програма "Хоризонт" на БНР, Канал 1 на БНТ, главен редактор на радио "Канал Ком". В последните няколко години е главен редактор "Новини" в телевизия "Канал 3"; водеща в радио "Експрес"; член на УС на БНР. Член на Съюза на българските журналисти. Мария Стефанова е президент при основаването на Международния дамски клуб "Зонта Интърнешънъл" – организация за изявени жени в професията, занимаваща се с подпомагане, благотворителност, усъвършенстване. От 2010 г. заема поста губернатор на клубовете "Зонта" в 8 европейски държави Годината отсега се очертава динамична за медииния регулатор. СЕМ трябва да бъде попълнен с двама души, избрани от парламента и с един от президента. Предложението за промяна на медииния закон, направено през декември от МС, въвежда европейската директива (ЕД) за аудиовизуални медийни услуги. Освен че терминологично ще говорим по друг начин за електронните медии и интернет, директивата дава по-широки граници по отношение на спонсорство и реклама, налага определени ограничения, регламентира частичното въвеждане на т.нар. product placement. Очаква се до една година да започне работа по нов Закон за радиото и телевизия, както и другите проекти, които касаят медийните регулатори – закона за публичното радиоразпръскване и за електронните съобщения. Тогава ще е и дискусията дали да се обединят СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията в структура, която да гарантира цифровата платформа на БНТ и БНР.

- Г-жо Стефанова, смятате ли, че е необходимо медийният регулатор да обхваща и онлайн съдържанието?

 - Факт е, че по цял свят има проблемно съдържание – такова, което застрашава децата или нарушава определени човешки права. Аз лично смятам, че услугите, които се предлагат в интернет пространството подлежат на частична регулация. Въпросът е изцяло в полето на обществените регулатори в съответните държави. ЕД за аудиовизуално съдържание предлага известно решение по този казус – ако в интернет се използват части от тв или радиосъдържание, то регулацията частично се пренася и там. Налагането на определени ограничения онлайн е въпрос на бъдеще. Дори да звучи стряскащо, редно е да мислим отрано за последствията от толкова разнообразно съдържание, предлагано свободно в интернет. Цялостна регулация на уебпространството обаче не е възможна и едва ли е правилно да се случва, би означавало животът ни като цяло да бъде регулиран.

- Какъв ще е ефектът върху медийния и рекламния пазар след синхронизиране на законодателството с Евродирективата? Въвеждането на т.нар. product placement ще даде ли възможност на български продуценти и телевизии да създават конкурентна тв продукция?

- Директивата би могла да се отрази само положително върху развитието на пазара. Не мисля обаче, че въвеждането на product placement-a има пряко отражение върху създаването на тв съдържание, макар че в известен смисъл сте права, доколкото увеличава обема на реклама. Повече трябва да разсъждаваме в посока колко процента ще бъдат заложени за производство на родна продукция, за да говорим за по-доброто качество и по-голям брой български медийни продукти. Според европейските изисквания и нашия медиен закон – 50% от продукцията трябва да бъде европейска. Сега се предлага едно разширение на този член, в което се казва, че 25% от тези 50% следва да бъде продукция, произведена от български външни продуценти. Съзирам позитивното намерение да дадем шанс на нашите продуценти да произвеждат повече и по-качествени продукти, но имам известни съмнения дали точно тази цифра (25%) ще бъде приета от народните представители.

- Страните членки на ЕС в различна степен възприемат и третират product placement-a. Някъде го разглеждат като възможност за нахлуване на вредно съдържание, други очакват, че ще даде конкурентно предимство на европейските продуценти и телевизии спрямо техните американски колеги, където рекламният режим е доста по-либерален.

- Не бих искала да се впускам в подобно сравнение, защото то е обречено на неуспех. Американският и европейският пазар са абсолютно различни и това трябва да се има предвид. Основите на европейската регулация са положени в различно време, различен е и извървеният път. Въпрос на много дълъг разговор, който обикновено започва оттам – защо в Америка правят реклами по време на новините, а в Европа е абсолютно забранено?!

- Необходим ли е нов закон за радио и телевизия?

- Определено да. Настоящият закон, който ще бъде променен с въвеждането на ЕД, работи от 1998г., много пъти е преправян, но си мисля, че поостаря, появиха се доста дупки в него. Работя с този закон вече 8 години, знам много добре къде са слабите му места. Промени се и терминологията, затова медийни експерти, юристи и всички, които ползват закона, заедно трябва да участват в разработването на новите текстове, които да го направят по-цялостен и съвършен.

- В кои посоки трябва да се работи?

- Грижата за децата от вредно съдържание, чистотата на българския език задължително трябва да бъдат покровителствани от закона, спонсорството и рекламата, начинът на лицензиране на медийните оператори, който ще е абсолютно различен с въвеждането на цифровизацията -всичко това се урежда частично с директивата, но не съвсем. Частта със санкциите е много важна. В България очевидно сме свикнали да се коригираме само когато ни бъркат в джоба. Санкциите трябва да са адекватни на съвременния начин на живот.

- Кои са акцентите в дейността на СЕМ през 2010-та? В каква посока ще се работи за усъвършенстване на регулаторната рамка?

 - Относно акцентите и посоките за усъвършенстване на регулаторната рамка, ще споделя личното си мнение, тъй като в края на годината обсъждаме приоритетите на съвета. Работи се активно по въвеждането и следвъвеждането на директивата, въпрос от особена важност, защото ни вменява много нови задължения – попълване на новите регистри на българските и чуждестранни оператори, внимателен мониторинг на радио и тв програми във връзка с новите изменения за product placement, спонсорство и реклама и т.н. И разбира се, най-важният приоритет – цифровизацията, как ще избираме програмите по вид и профил, както е записано в закона.

- За оптимизация на регулаторните режими се обяви политиката на новото правителство, но предвижданото съкращаване на членовете на СЕМ се отмени. Какво ще е бъдещето на регулаторния орган? Необходимо ли е създаването на конвергентен регулатор за гарантиране на цифровата платформа?

- Може да се каже, че би било полезно и за хода на цифровизацията. Трябва да се прецени кой успешно работещ модел на конвергентен регулатор ще работи в България, тъй като всяка европейска държава има и следва свой собствен опит в развитието на регулатора и на медиите. За цяла Европа развитието на търговските медии е нещо ново ( не повече от 20 години ). Аз лично смятам, че съдържанието е изключително важно и регулация под каквато и да е форма трябва да има, защото не сме дорасли още да няма регулация.

- Имаше доста критики относно дейността на СЕМ. Одитът на Сметната палата отчете слаб контрол на органа. Каква е вашата оценка за постигнатото дотук?

- Не смятам, че може да се премери толкова лесно и да се каже, че СЕМ не си е свършил работата. Първо, одитът на Сметната палата беше изключително и само върху надзора, а не върху цялостната дейност на съвета. Надзорната дейност е концентрирана най-вече в дирекция "Мониторинг". Да, имаме пропуски, но сме взели всички мерки, приели сме много правилници, следваме нови процедури. Количеството и качеството на актовете, които съставяме на медиите всъщност е най-добрата оценка за нашата работа.

- Какъв е пътят за превръщането на БНТ и БНР в обществени медии – дебат, който като че ли все още продължава?

- Мисля, че до голяма степен БНТ и БНР са се превърнали вече в обществени медии. Дали е завършил този процес – ако кажа да, винаги ще се намерят опоненти на подобно твърдение по простата причина, че парите на БНТ и БНР идват директно от държавата, което в очите на някои изглежда като директна зависимост. Смятам обаче, че не е правилно да се гледа на БНТ и БНР като на държавни медии.

- След съкращаването на бюджетите им, БНТ и БНР се борят за повече рекламно време. Трябва ли това да се допусне и според вас кой е най-добрият модел за финансирането на БНТ и БНР?

- Повече рекламно време едва ли, но трябва да се запази този смесен модел – да има реклама и да се дотира производството на обществени програми в двете медии. Това е най-добрият модел за България.

Стр. 4 – 5, 6