сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2010-01-09 | 00:01:01

По празниците телевизиите се надпреварваха да ни возят в машини на времето. Пътуването не понесе на част от пасажерите.

В граматиката има глаголна форма "бъдеще време в миналото", а в ефира – телевизионно минало в настоящето. При първата действието се получава от добавяне на "щях да" към глагола, а при втората – от смесване на стари новогодишни програми с нови. Ретрото е живо и не просто мърда, а расте и не старее, доказаха нагледно отминалите празници. Най-назад в годините се върна Нова телевизия, където на 31-и "Царете на комедията" се оказаха пред прага на далечната 1980-а със скечове за Тодор Живков, милиционери и т.н. Часове преди това в телевизията гостува и вечната Лили Иванова, която на Коледа по традиция бе в bTV. Веднага след полунощ "Нова" излъчи концерта на композитора Стефан Димитров по случай 60-годишнината му. На 1 януари БНТ отвърна на всички удари със спектакъла "100 години Тодор Колев", който ветеранът изнесе за 70-ия си юбилей през август. Така големите медии се преизпълниха с гласове и мелодии, които хората около 30-те не помнят. Въпреки това накрая повечето изказаха задоволство от рейтинга си.
По празниците най-гледаните канали се състезаваха кой ще вкара повече пътници в своите машини на времето. На част от аудиторията полетът не й понесе. "Едно време всяка новогодишна програма се запомняше с по някой "бисер" -написа зрителка във форума на all.bg на 2 януари. – В последните години няма нищо запомнящо се – нито блестящи актьори, камо ли "гвоздей". По всички канали – скечове за Бойко Борисов, за да се отчете актуалност."
"Ако днес Министерският съвет забрани вулгарните майтапи и вицовете за политици, Слави Трифонов и Иван и Андрей ще трябва да мълчат в 90 на сто от времето – допълни друг. – Специално тази Нова година най-трагично бе "Шоуто на Слави", което мина всякакви граници на цинизма и простотията."
Видялата повечко новогодишни програми публика с носталгия си спомня рубрики от миналото като "Експрес танго", мюзикхол, песните и скечовете на големите ни артисти. Публиката не може да забрави и крилатите фрази, които те раждаха – легендарното "Аз съм от Твърдица, ти си от Париж" на Стефан Данаилов и французойката Вероник Жано, "Чичо, защо кашляш?" на Тодор Колев, "Въх, уби ма!" от телевизионната екранизация "Криворазбраната цивилизация", дуетът "Дай, рибо, рибо, рибо" на Люби-ша Самарджич и Коста Цонев и т.н. Зрителите помнят и че едно време те са плащали, за да присъстват на празничните представления, докато сега продуцентите поддържат професионална публика, за да им е пълна залата.
Времето на пищните новогодишни програми безвъзвратно отмина и няма да се върне, категорични са по-опитните телевизионери. "За днешните комерсиални канали празниците са бре ме, което просто трябва да се отметне – смята Хачо Бояджиев, автор и шеф на кампаниите за Нова година на БНТ от 1971-а до 2002-а. – Затова техните шефове предпочитат да налагат лиидта на телевизията, на които така и така плашат, отколкото актьори, както правеше БНТ едно време. Това е едновременно и търговски похват, и пестене на пари. А както знаем, добрата телевизия се прави не просто с пари, а с много пари. Преди генералният директор на БТ Иван Славков още през юни ми казваше: "Започвай новогодишната програма." И повече не говореше по този въпрос докъм 15 декември, когато заснетият материал минаваше на дирекционен съвет. Празничният блок тръгваше в 8 на 31-и и траеше до ранни зори на 1-и с едно-единствено прекъсване – концерта на Виенската филхармония в първия ден от годината. Бюджетът на телевизията по онова време бе 128 милиона лева (днес е между 60 и 70), което сега би се равнявало на над половин милиард. От тях 40 милиона отиваха за сериали в студио "Бояна" – "На всеки километър", "Капитан Петко войвода" и т.н. С 30 снимаха документални филми. Останалите решаваха ежедневните ни задачи. Споменавам суми, за да стане ясно, че не сме имали никакви ограничения за празничната програма. По норматив всяка главна роля на български актьор се плащаше двойно в сравнение с други участия – по 560 лв. Така за една кампания големите артисти, които играеха по 3-4 централни персонажа, получаваха по 1500-2000 лв. За времето си това бяха много пари. Хонорарите на чужденците се договаряха отделно. Никой не ми е пречил да каня както артисти от соилагера, така и западни звезди. Освен Вероник Жано за участие в новогодишната програма дойдоха Янис Петропулос през 1977-а, Андрей Миронов, сърбите Мия Алексич и Любиша Самарджич и др."
Според Бояджиев старите ленти се помнят и днес, защото хуморът в тях е бил езоповски. "Смехът с "да ти… майката" не е смях, той бързо се забравя. Затова повечето днешни програми са еднодневки. Хората помнят крилатите фрази, които казват всичко с малко думи. В ония години сценаристите бяха големи автори – Йордан Радичков, Мирон Иванов, Васил Цонев. Един от мюзикхоловете го направи Джоко Росич – също човек с изключителен усет към езика. Лично аз съм направил три спектакъла на Радичков – "Козя пътека", "Пеещи каруци" и "Яйцето". В третия се разказваше как хората се чудят какво ще се излюпи от едно гигантско яйце. Той бе изключително иносказателен и раждаше много въпроси и съпоставки. Затова един бивш заместник генерален директор на БТ искаше да го цензурира. Започна спор. Реших да извикам самия Радичков за зашита. По това време той вече бе изключително популярен – и сред народа, и сред управляващите. Йордан влезе в кабинета на заместника и каза: "Може ли едно кафе?" Никой не отвори и дума за преработка на материала. На Нова година "Яйцето" мина 1 към 1 според замисъла. Единственият път, когато наистина свалихме скеч, беше в една "Телерезада". В него Калоянчев играеше арабски шейх, който вади петрол от обикновен кладенец. Някой направи коментар, че така не можем да се майтапим с приятелите от Близкия изток. Това беше единственият случай, в който сюжет за Нова година е бил цензуриран. Хората, които работеха, знаеха как да изпипат нещата така, че никой да не може да каже нищо друго, освен собственото си мнение."
На съвременните програми им липсва послание, смята Бояджиев. "Въпреки че му бях режисьор, според мен концертът за 60-годишнината на Стефан Димитров не трябваше да се излъчва на 1 януари – пояснява той. – Участниците се постараха много и представлението се получи, но въпреки това то не носеше духа на Нова година, защото се състоя през декември. Просто трябваше да му бъде намерено друго време."

***

В празничната нощ на 1983 срещу 1984-а БНТ не излъчила изпълнението на Тодор Колев от новогодишните концерти в НДК

***

Въпреки че "Криворазбраната цивилизация" на Хачо Бояджиев (вляво) вижда екран през 1974-а, по-възрастните зрители и досега помнят играта на Георги Парцалев no-добре, отколкото на съвременните актьори

Стр. 55 – 56, 57

в. Труд | 2010-01-09

"В момента у нас липсва сериозната, аналитична журналистика", сподели бившият Мистър Панорама Иван Гарелов в "Денят е прекрасен" по Би Ти Ви. И допълни, че продължава да разработва нов телевизионен проект за телевизията майка БНТ, където да вкара творческата си енергия. "Прецених, че има още много какво да дам на медиите", смята тв ветеранът.
"За съжаление още не сме се договорили с БНТ. Там нещата стават бавно", призна вчера Гарелов пред "Труд" – Както вече писахме, мустакатият журналист има желание да прави вечерно предаване с политическа сатира. Очаква се продуцент на бъдещата продукция да бъде Нико Тупарев.
Въпреки че от години не е на екран, Гарелов не губи тв формата си. Различни медии не спират да го канят като водещ на свои предавания.

Стр. 23

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН, Галена ГЮРЧЕВА, Силвия ЖЕКОВА, Георги ДЕЛЧЕВ | 2010-01-09

Свърши телевизионната кариера на Азис.

“Ти не знаеш ли, че шоуто спря? Другата седмица пускам новата си песен и пак се връщам към музиката. Вече няма да се занимавам с телевизии, които се гледат случайно. Ако отида някъде, ще е само в национална", каза вчера тв водещият.
Още по-бързо залезе тв изявата на друг популярен певец – Светльо Витков от “Хиподил". Той е свален като водещ на шумно рекламираното предаване по PRO.BG “Точно така" и на негово място се търси друго лице.
Провалят ли се певците, когато изоставят едната сцена и се качат на по-голямата, наречена малък екран?
Не веднага. А заради популярността им продуцентите продължават да разчитат на тях.
Най-големи надежди засега се залагат на Александра Раева – бившата вокалистка на Слави Трифонов. Тя заедно с Мария Игнатова ще води риалити шоуто “България търси талант" по Би Ти Ви. То тръгва напролет с амбициите да е най-гледаното нещо в тв ефира, за да прибира лъвския пай от рекламите.
Раева напусна “Шоуто на Слави" през 2007 г., обвита в слухове за връзката й с Трифонов. Тя дълго мълча за личния си живот, след което се появи няколко пъти на светски събития с Христо Сираков. По-късно разказа за друг любим мъж – Камен Атов, с когото беше пред сватба. В началото на миналата година се раздели и с него. Затова пък през трите години тя се отдаде изцяло на музиката, като успя да се реализира и в модния бизнес. През септември 2007-а представи модната си марка АGGATA. Наскоро издаде първия си сингъл Baby съвместно с българския музикален тандем Star Tattooed.
Много вероятно е Раева да се окаже успешен водещ заради школата на Слави. Досега всеки, минал през нея, продължава с добра кариера.
Другата му беквокалистка – Деси Добрева, също се хваща с телевизия – започва да води “Полет над нощта" по БНТ за 3 месеца. Тя си тръгна от Слави, за да учи музика в американския колеж “Бъркли". Преди това тук беше завършила Консерваторията. Още докато беше в САЩ, през 2006 г. Деси се омъжи за приятеля си от детинство Мартин. След като се върна, участва в конкурса за Евровизия, а миналото лято дори се кандидатира за евродепутатка от НДСВ.
Деси и Алекс имат опит от “Шоуто на Слави", но Азис се хвърли в тв водите съвсем сам и неподготвен. Изобщо не са му помогнали многобройните участия на сцената. “Беше толкова различно от това да пееш пред хиляди хора – спомня си Васил. – Трудно ми беше да свикна с аутокюто, да говоря и чета правилно. Разликата от моята сцена и водещ е като земя и космос. Справях се само с камерите." Според него хората никога не са го харесвали. “С мен се забавляват, и толкова. Аз не давам никакъвпример на младите. Докато се обличах като жена, може да съм бил по-забавен, но едва ли съм харесван от някого. Опитвам се обаче да не ми пука от тези неща." В телевизията Азис се научава да е точен, дисциплиниран и да работи в екип. Но пък не прави нищо специално, за да чете правилно. Просто го може. Още в училище печели награди за най-добър четец. Преди време Азис мечтаеше да види в шоуто си Мадона, но в момента смята, че по-актуална е Сандра Бълок, която бе обявена за най-обичана актриса в света. Иска да я разпита за чисто човешки неща като например как ходи облечена вкъщи, как се облича, като спи, обува ли пантофи. Наясно е, че за много от нещата би го излъгала.
Идната седмица Азис ще покаже новия си клип към песента, чийто текст е на юриста Добри Банев, а музиката – на Велислав Драганински.
Светльо Витков не може да се съвземе толкова бързо като колегата си. Той е в депресия, откакто е научил, че го свалят от екрана. Не си вдига телефона, не се появява на публични места.
Като певец има бърза и завидна кариера – фронтмен е на група “Хиподил", която изпълняваше парчета, написани с изумително свежо чувство за хумор. Като тв водещ обаче е най-кратко пребивавалият в ефир.
Васко Кръпката е в СКАТ. Но за разлика от всички други предавания там, в които се говори мнооого дълго, неговото е музикално. Всяка сряда от 22 ч хармониката му зазвучава от тв ефира. “Карай да върви, това е блус" стартира като радиопредаване по “Мила Голд" през 2006 г. По-късно радиото се прекръсти на “Стар ФМ", но предаването продължава да се излъчва всеки вторник от 20 ч. “Това е два часа блус от личната ми музикална колекция, която е многобогата", обяснява Кръпката.
От март 2008-а предаването тръгна и по СКАТ. Концепцията му обаче е по-различна от тази в радиото. В телевизията свирят групи на живо, много от които съвсем млади. Изключение не правят и големите в българския рок като Милена, Кирил Маричков и група “Монолит". Предаването е уникално с това, че няма сценарий. “Реших, че нямаме рокендрол групи, които да се изявяват по медиите, и много от хората не знаят какво е това български рок. Идеята е да свирим на живо и да си говорим за музикантските проблеми. Както навремето си лафехме в “Синьото кафе". Показваме и неща от кухнята като например как се създава песен. Аз не се чувствам като телевизионен водещ. Аз само отварям вратата на студиото и черпя с бира. Не вярвайте на слуховете, че няма бира", съветва Васко.
Дони е и продуцент. Един от най-успешните ни певци е и твърде добър тв водещ. Последното му занятие е музикален продуцент на “Шоуто на Иван и Андрей", както и водещ на рубриката “Дони тайм" в “Станция Нова". Кариерата му в телевизията започва през 1998 г. в детското предаване “Спукано гърне" по Канал 1. В него Дони играе ролята на възрастната госпожа Летиция Каратемелкова. След това се включва в “Мюзик айдъл" по покана на Слави Трифонов. Участва във всички броеве на риалитито и като жури, и като ментор. Паралелно с второто издание на “Мюзик Айдъл" започва работа в ТВ 2 като водещ на играта “Долен, мръсен лъжец".
“Воденето е нещо много любопитно за мен и, общо взето, отдушник. Основната ми работа е зад кадър като музикален продуцент. Един водещ трябва да е преди всичко естествен и да знае каква зрителска група търси", обяснява певецът.
Богдан Томов с най-голям стаж
Най-дългогодишният тв водещ сред музикантите безспорно е Богдан Томов. Отгоре на всичко той може да се похвали с богата музикална кариера. Започва в Канал 1 през далечната 1986 г. Водил е безброй телевизионни игри, сред които изключително любопитната “Лабиринт" в първите години след демокрацията. Последната е “Седмочувство". Тя раздаваше едни от най-големите награди в ефира, а рейтингът й беше впечатляващ. Вече не се излъчва, но не поради липса на зрителска аудитория, а заради недостига на финанси в БНТ. Богдан Томов водеше и “Музикална чуднотека", както и някои от изданията на “Златният Орфей" също по Канал 1. “Само “По света и у нас" не съм водил – шегува се певецът. – Аз съм от това поколение, когато се изискваше да имаш бързи реакции и специални умения. Сега всичко е на аутокю и всеки може да бъде водещ."

Стр. 13, 18
 

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 2010-01-09

Телевизиите ще опитат да не намаляват повече цените на рекламата си

Макар че са изправени пред прогнозите за още по-слаба година, телевизионните оператори в България не смятат да намаляват цените, на които продават рекламното си време, и ще се борят за всеки лев, който компаниите отделят от маркетинговите си бюджети.
В началото на 2009 г., когато вече се усещаха първите негативни въздействия на икономическата криза, за пръв път големите тв канали обявиха по-ниски тарифи след 10-годишен непрестанен ръст. Грубата справка, която направихме (виж графиките) за промените в цените на рекламата, показват, че каналите са се върнали на нивата си от 2006 г., с уговорката, че пазарните дялове, генерирани от тв каналите, тогава и сега са бил съвсем различни, защото каналите и конкуренцията се развиха през последните три години.

Без намаления

През януари 2009 г. bTV свали цените за реклама с 26%. После я последва "Нова тв". Решенията на двата най-гледани канала рефлектираха и върху поведението на по-малките канали. Различното сега е, че те се отказват от подобен ход, но пък дават заявка, че ще са по-гъвкави по отношение на рекламодателите.
Допитахме се до медиа агенции и до рекламните отдели на самите медии, за да разберем как се справят с финансовата криза и какви стратегии за рекламната политика на медиите си обмислят в началото на новата година. Ако се вгледате в авторекламите на основните ефирни тв канали – bTV, "Нова тв", БНТ, ProBG, те сякаш геройски се опъват на кризата и рекламират новите си мащабни тв проекти, защото изпитаната формула атрактивна програма, повече зрители, респективно и рекламодатели, не се е променила. Тв каналите са по-скоро оптимистични пред кризата. След свалянето на цените bTV и "Нова" преминаха към изготвянето и предлагането на специални оферти, след като и двете телевизии (първо "Нова", а после и bTV) включиха в стратегиите си по-малките си канали – "Диема" и bComedy и bCinema.
"Ако приемем, че разпределението на парите на пазара се определя на база дела от гледаемостта, който всяка от телевизиите има, предвид факта, че делът на bTV е не само стабилен, но и растящ през 2009 г. спрямо 2008 г., като в момента е над 40%, притесненията ни са малко. Още повече че през 2009 г. лансирахме два нови канала, които предлагат на аудиторията алтернатива на bTV и съответно много по-добро покритие за кампаниите на клиентите ни", коментира директор "Продажби" на bTV Весела Димова. В началото на миналата година след сливането на "Нова тв" с каналите "Диема" MTG (шведската компания – собственик на "Нова" и "Диема") представиха нов начин на продажба на рекламното си време. "Тази промяна се прие добре на пазара. В тази връзка не предвиждаме промени през настоящата година", обясни директорът "Продажби" в "Нова тв" Красимира Василева.

Тв прогнози

Според Василева в началото на годината "рекламодателите са активни, но предпазливи и най-вероятно ще запазят това поведение през годината". Колежката й от bTV Весела Димова пък е на мнение, че дългосрочните договори са изгодни както за телевизиите, така и за самите рекламодатели. Според нея в такива случаи "медиите разчитат на даден бюджет, а клиентите се възползват от значителни подобрения в цената. Важно е да отбележим, че за нас едногодишните договори не са дългосрочни, а стандартни, но сме имали случаи, в които сме сключвали договори за период, по-дълъг от една година. В тези случаи сме готови да предоставим и повече облекчения. Разбира се, има рекламодатели, които не правят гаранции, но те знаят на каква цена вземат това решение. Като цяло нашата политика предлага максимална гъвкавост на рекламодателите", коментира Димова.
Не по-различна е и позицията на директора "Продажби" в "PRO BG медиа груп" Разван Атанасеску. Той е на мнение: "Общата тенденция на пазара е рекламодателите все още да са предпазливи, но и готови да действат и реагират на най-важните промени."
Сериозни реформи в политика си направи и БНТ, която през изминалата година стигна най-ниските нива на приходи от реклама в последните години и сега се опитва да промени картината. Прогнозата на директора на отдел "Маркетинг и реклама" в БНТ Дима Кирова: "През 2010 г. ще се запази съотношението на разпределение на рекламните приходи между основните тв канали на пазара – в настоящия момент разпределението им зависи в много по-голяма степен от уменията на мениджърите по продажби, отколкото от претенциите на една или друга телевизия да бъдат възприемани като национални."
През новия тв сезон каналът, който спечели още през миналата година ефирни честоти във всички големи български градове – TV7, ще се развие като пета национална телевизия (въпреки че няма национален програмен лиценз) и също ще се бори за парче от рекламната торта. "За TV7 на този етап не смятам, че ще има особени промени в рекламната политика освен оптимизиране на начина на предлагане на реклама към клиентите. Цените са достатъчно ниски, за да бъдат допълнително намалявани. Освен това телевизиите с по-малка аудитория пострадаха най-много от кризата и намалените бюджети за реклама през миналата година и се надяваме, че нивата на инвестиции няма да бъдат допълнително намалявани", коментира управляващият директор на медиата Светлана Василева. Тя обясни, че истинската промяна за канала "ще настъпи при старта на новата програмна схема и новия, облик на TV7, което смятам, че ще бъде достатъчно добре отбелязано от зрителите, съответно и от рекламодателите", убедена е Василева

Медии в промоция?

Ето изказване на главния изпълнителен директор на медиа агенцията ZenithOptimedia за Централна и Източна Европа Андраш Виг, направено през пролетта на 2009 г.: "През последните три години повечето от пазарите в ЦИЕ имат двуцифрено увеличение на цените на основна база. Очевидно това се беше превърнало по-скоро в навик, но в същото време имаше допълнително търсене. Телевизията ставаше по-скъпа, аудиторията не растеше или поне беше много фрагментирана и следователно [цените за достигане до определен дял от аудиторията] ставаха все по-скъпи. И България беше на челно място в тази тенденция заради ограничения брой канали, ограничения брой търговци на тв време и заради начина, по който се променяше тв публиката. Но ние виждаме на повечето пазари, че търговците на тв реклама стават все по-гъвкави."
Анализаторите от местните медиа агенции също отчитат, че всички се опитват да бъдат по-гъвкави. Според управляващия директор на медиа агенция InitiativeMedia Club Катерина Буюклиева: "За да си по-гъвкав обаче, трябва да имаш много познания. Защото, от една страна, е важно да съобразиш офертата си за всеки конкретен случай, от друга страна, е важно да наложиш правила, така че да няма случки, в които една сделка да те аргументира като продавач. Не мога да кажа, че медиите са в промоция, в никакъв случай, но се усеща желанието да бъдат гъвкави."
Директорът на медиа агенция MediaS SMV Татяна Лозович е на мнение, че тв каналите "продължават политиката от миналата година". И тя отчита: "Телевизиите са по-гъвкави и отворени за различни проекти. Всяка телевизия има собствена политика за ценообразуването. То невинаги рефлектира върху тарифата им като намаление на цени, а по-скоро в бонусни излъчвания, допълнителни отстъпки и т.н. Също така, не трябва да забравяме, че поведението на всяка една от телевизиите зависи от качеството на програмата, гледаемостта й, броя на присъстващи рекламодатели. Мисля, че така ще бъде и тази година. Подходът към рекламодателите ще бъде адаптиран спрямо ситуацията, в която се намират в момента, за да има ползи и за двете страни в сделките."
Катерина Буюклиева казва: "Когато сме в година на криза, медиите много свалят гарда, за да спечелят рекламодател. Така или иначе перспективата е да върви нагоре пазарът и е удачно в такъв момент да пребориш медиа за двегодишна сделка. То е във взаимен интерес – медиата има сигурност, че ще може да си развива програмите, спокойствието, дадено от рекламодателя, че този ресурс е на разположение на медиата, от друга страна, рекламодателят е окей, защото, медиите гарантират определена програмна схема."
Според Буюклиева обаче външният наблюдател лесно може да се подведе за състоянието и движението на българския медиен пазар, тъй като той се отчита по брутни цени, тоест това, което дадена телевизия или печатна медиа е обявила в официалната си тарифа. "Когато работи мониторинг системата, тя отчита, че в bTV е имало 100 единици пари, в "Нова тв" – 70, в БНТ – 50, и т.н. и всички се борят да влязат в тази питка." Затова и брутните цени се държат високи чисто стратегически. "За да можеш да влезеш в битката, не сваляш брутните цени. Това ти променя статуса и никой не иска да губи позиция, защото първото, за което пита рекламодателят, е какъв ти е пазарният дял. Има изключително грамотни рекламодатели, които изискват питката да не бъде направена с брутните пари, а да бъде направена с рейтинг точките, да речем, или някакъв друг показател, или цена за рейтинг точка – тогава картината е съвсем различна", обяснява Буюклиева. Тя припомня: "Това е и причината много от чуждите наблюдатели да казват, че при нас медийната инфлация е много голяма, че брутните инвестиции не съответстват на нетните, че няма никаква реална оценка кой рекламодател колко е голям, защото ти го следиш само по брутни инвестиции, което пак не е съвсем коректно."

Прогноза 2010

Татяна Лозович не очаква да има увеличение на рекламните приходи на тв каналите в края на годината. Буюклиева пък смята, че това, което все пак няма да бъде загубено от телевизиите през тази година, е делът им от общия рекламен пазар, тъй като те са една от най-добре измерваните медии от гледна точка на аудитория. Тя е категорична, че е "въпрос на професионализъм кой какъв дял от тези отредени за телевизия рекламни пари ще съумее да привлече на своя страна. Все пак да не забравяме, че вече на нашия пазар имаме медийни групи. Особено интересно е, когато медийната група притежава разнородни медии – телевизия, принт и онлайн. В тази конфигурация забелязвам, че има един ужас в оферирането. Не се гледа като на едно цяло. Поведението трябва да е като на медийна група и който съумее да постигне това нещо, да го осъзнае рано, той печели". На медиите не им остава нищо друго, освен да използват всички възможности, за да привлекат пазара на своя страна.

По темата работи: Зорница Стоилова

***

ВЕСЕЛА ДИМОВА, директор "Продажби“ на bTV: "Ако приемем, че разпределението на парите на пазара се определя на база дела от гледаемостта, който всяка от телевизиите има, притесненията ни са малко.“
КАТЕРИНА БУЮКЛИЕВА, управляващ директор на медиа агенция InitiativeMedia Club: "Това, което няма да бъде загубено от телевизиите през тази година, е делът им от общия рекламен пазар, защото те са една от най-добре измерваните медии.“

Стр. 32 – 33

в. Монитор | Светослав ПИНТЕВ | 2010-01-09

Деси Добрева се завръща в предаването "Полет над нощта" на Българската национална телевизия, което тя водеше, преди да замине да учи в музикалния колеж "Бъркли", Бостън, където завърши с пълно отличие. "Обади ми се Хачо Бояджиев и ми предложи. Няма кой друг да ми звънне, той е шеф на шоуто. Съгласих се отново да стана водеща на "Полет над нощта", защото много обичам това предаване, но никакви други подробности не сме уточнявали. Просто дадох съгласието си. В понеделник ще бъда в София, за да отида на среща с Хачо в телевизията. Тогава ще разбера всичко", призна пред "Монитор" бившата певица в "Шоуто на Слави" , която в момента отдъхва в родната си Варна. Тя дори не знаеше, че от БНТ планират да води шоуто три месеца, а после да я смени младата Константина Петрова.
Наскоро Деси се прибра от турне в 14 града на САЩ и Канада, където беше по покана на местните български общности.В престижното заведение в Лос Анджелис Aqua Lounge, редовното място за посещение на актьорите Дан Куейл и Джеф Голдблум, тя пяла два дни след като там се изявила самата Бионсе. "Беше чест за мен да съм на същата сцена", призна русокосата певица. В заведението на пъпа на Бевърли Хилс я аплодирали тъстът на Том Ханкс – Асен Уилсън, световната шампионка по бокс Дейзи Ланг, репортерката на Hollywood Reporter Heли Андреева, американският актьор Жилон Вановер (играещ ролята на българин в новия филм Dream in American).
“Той се научил на няколко нашенски хора, въобще станал си истински българин." Финалните ми концерти бяха в Питсбърг, Орландо и Форт Лодърдейл, където не бях ходила никога. Там наблизо имаше едно градче, в което преобладаващата част от населението са българи… Можех да остана още малко в САЩ, но имах предварително поети ангажименти във Варна на Нова година. Наложи се да пътувам навръх Коледа", разказа Деси Добрева. Турнето на певицата в САЩ се казваше "Пътешествие до България".

Стр. 56

в. Монитор | Людмила ГАБРОВСКА | 2010-01-09 

Новият му роман е продължение на “Вчера”

“Историята обича чудовищата.” Тази максима, която Владо Даверов цитира в новата си книга, синтезира най-точно събитията у нас след прелома през 1989 г. Точно на деформациите в обществото ни през този период е посветен романът му Prime time (ИК “Сиела”). Той е продължение на известната му книга “Вчера” – но без точни биографични детайли, поради което много хора могат да разпознаят себе си в образите му. Героят му се лута в хаоса на 90-те години, когато във всички области изскочи най-мръсната пяна на обществото. Акцентът обаче е върху корупцията в държавната телевизия и кипящите в нея интриги и задкулисни сделки. Мнозина се раздвояват между изкушението да се докопат до слава и пари по нечестен начин, други предпочитат да запазят принципите си. Развитието на тази дилема Владо Даверов проследява в кулоарите на медията. “Телевизията е странно добиче – пише той. – Дебне като хищник, храни се с реални събития, засмуква живота подобно мравояд мравуняка си и го връща на зрителите във вид на обществени норми, правила за поведение, политическа ориентация, представи за добро и зло, красиво и грозно. В известен смисъл изземва правомощията на Господ с наглото си присъствие във всеки дом, раздава правосъдие и опрощава грехове… Хората забравиха да общуват, да клюкарстват и да надничат в чуждия двор; не се гледат в очите, а заедно зяпат поредната тъпа програма, от която очакват отговори на всички въпроси…” Да познава в детайли всекидневието в телевизията, не е трудно за писателя, защото той е работил като шеф на филмопроизводството в БНТ. Но е много по-известен с романите си “Вчера”, “Ангели небесни”, “Животът на другите”, “Господин директорът на пристанището”, както и със сценариите на филмите “Царска пиеса”, “Вчера”, “Суламит”, “Живот до поискване”.

Стр. 36

www.vsekiden.com | Яна Донева | 2010-01-08

Ръководството бясно на Хачо-взимал еднолични решения

Със скоростта на светлината се развиват събитията на “Сан Стефано”, свързани с това кой ще води нощния блок “Полет над нощта”. След като актьорът от театър “Зад канала” Евгени Будинов напусна предаването, режисьорът му проф. Хачо Бояджиев “назначи” в понеделник за негов заместник Лара Береану.
“Новината, че ме е избрал ме настигна в началото на седмица, а преди минути ми се обади, за да ми каже, че довечера предаване няма да има, защото ръководството на БНТ не е съгласно с избора му”, разказа пред “Всеки ден” кака Лара. Всъщност, от кабинета на Уляна Пръмова нямат нищо против съпругата на журналиста Владо Береану, а това, че професорът взима еднолични решения.
Официалната позиция на медията гласи: ”Предаването „Полет над нощта” е спряно до провеждането на конкурс за нов водещ и след одобрението му от ръководството на БНТ. Нито един режисьор на предаване не може еднолично да взима решение за смяната и назначаването на нови водещи без това да е одобрено от ръководството на БНТ. Лара Береану няма да бъде водещ на предаването „Полет над нощта”, защото в БНТ няма практика един човек да бъде водещ на двете предавания едновременно. Към този момент тя е водещ на предаването „Всички пред екрана”.
“Да, довечера предаване няма да има, но другият петък се връщаме на екран”, заяви от своя страна Бояджиев пред “Всеки ден” и обясни, че още другата седмица ще бъде проведен кастинг за ново лице на блока. “Нямам претенции мъж или жена- стига да е подходящ го взимаме”, отсече още професорът и опроверга слуха, че “Полет над нощта” се спира заради намален бюджет.
Заради ниското заплащане обаче актьорът Евгени Будинов се е отказал от ангажимента към БНТ и се отдава само на театъра. “Не сме се карали, напротив, научих много от проф. Бояджиев, защото той е страхотен. Запалих се по телевизията и с удоволствие бих работил пак в такава медия, но условията станаха доста неприемливи за мен. Той искаше да прекарвам повече време на “Сан Стефано”, а аз все пак играя в театъра и там имам доста ангажименти, които за мен особено важни”, разясни причините за напускането си звездата от спектакъла на Теди Москов “Красотата спи”.
Лара Береану пък съжалява само за едно и то е, че цяла седмица е мислила теми и гости за ефира довечера, а сега ще трябва да им се обажда и да ги връща. Не е тайна обаче, че в “Полет на нощта” има голямо текучество на кадри през последните години. Най-дълго като водещ се задържа Георги Любенов, а след него за малко се пробваха Драго Симеонов, Кембъла, Виолета Драганова, съпругата на Краси Радков – Станислава Ганчева, която напусна със скандал преди три месеца и много други.

Оригинална публикация

в. Българска Армия | Спирдон СПИРДОНОВ | 2010-01-08 

Концепцията за развитие на Военния телевизионен канал (ВТК) е разработена в съответствие с цялостната визия за развитие на отбранителния сектор go 2013 г., заложена в "Програмата на правителството на европейското развитие на България 2009-2013 г". Конкретно са отчетени мерките по целите, залегнали в Приоритет VII. "Превръщане на страната в основен фактор за стабилността в региона и света, в уважаван член на ЕС", раздел 2 "Модерна отбранителна политика".
ВТК има потенциал да се развие като форум за укрепване на общественото доверие към политиките на МО, се посочва в концепцията. Като основни функции и задачи на ВТК са изброени отразяване и представяне на събитията и темите, свързани с военната сигурност и процесите в армията пред специализираната аудитория – военнослужещите и гражданските лица, които са професионално свързани с армията и отбранителната политика; представяне на военната тематика пред други публики, които не са пряко свързани и не познават в детайли армейската институция -част от тези публики са младите хора, на които предстои избор на професия (затова част от важните функции на ВТК са да подпомогне мотивацията и процеса на селекция на младежите, които се насочват към кариера в армията); подпомагане на комуникацията на армейските институции и военнослужещите с други професионални и социални групи; създаване на условия и активно участие в дефиниране на темите за публични дебати, свързани с развитието и процесите в съвременната български армия, външната и отбранителната политика; насърчаване участието на военнослужещите и служителите на МО не само като обекти и основна целева група, но и като активни субекти в отправянето на послания към обществото и подпомагане запазването на връзката на военнослужещите, включени в състава на военните ни контингенти зад граница с България, като осигурява информация за процесите в обществения и политическия живот у нас.

Стр. 14

в. Галерия | Явор ДАЧК08 | 2010-01-07 | 00:00:01

Сашо Дойнов има повече ефирно време от Опра Уинфри

Така наречените риалити шоута в България родиха нова професия – телевизионно лапацало. Хора, подбрани кой знае как, изведнъж нахлуха в ефира и започнаха да приказват от сутрин до вечер. В началото темата на разговора бяха конкретните предавания от типа "Голямата уста", но лека-полека тези теми започнаха да се разширяват и въпросните коментатори започнаха да говорят по всички обществени, политически и икономически въпроси.
В това не би имало нищо лошо, ако човекът, който говори, е интересен сам по себе си или има богата култура, или специфично знание, което би представлявало интерес. Точно обратното – имам чувството, че българските всезнайковци се подбират по тъпота и баналност
И ако това може да се използва във формата "Биг брадър", то използването им в политически предавания и друга публицистика е нелепо. Онзи ден например гледах при Цветанка Ризова Сашо Дойнов, който за последните три години има повече ефирно време, отколкото Опра Уинфри през цялата си кариера. Доскоро не знаех какъв е този човек, от доловени реплики по телевизията разбрах, че е актьор. Между другото, България е една от малкото страни, в които можете да срещнете актьори, които приличат на шофьори на такси, но е изключено да видите шофьор на такси, който някога може да стане актьор. Искам да кажа, че нещата са обърнати с главата надолу. И като говоря за прилика, говоря по-скоро за манталитет. Това, което коментаторът Дойнов изобразява в ефир, е манталитетът на средностатистически български простак. При това той го прави едно към едно, без необходимата за професията му отстраненост и самоирония. В един момент не можеш да разбереш дали този човек е актьор, или е само простак.
Не искам да обидя Сашо Дойнов, просто описвам онова, което той изобразява в телевизора ми почти всяка вечер от години насам. И не бих му обърнал внимание, ако не го бях чул онзи ден да коментира политическия живот, икономическата криза, развитието на БСП от Благоев до Станишев и т.н., все теми, които Дойнов в качеството си на експерт коментира в едно политическо предаване. Човекът ръсеше баналности и глупости в продължение на 45 минути и ако беше изключение, да го отминеш, а то цялата телевизионна Нова година мина под знака на тежката простотия и вулгарност, с изключение на предаванията на Халваджиян "Пълна лудница" и "Господари на ефира", които са истинско явление в историята на българската телевизия, но това е предмет на друг коментар.
Докато слушах плоските майтапи на Дойнов и изречения от рода на "ние бате Бойко да не го мислим сега", си дадох сметка, че този тип говорене има много по-голяма традиция в новата българска журналистика. След падането на Живков тази журналистика, вместо да се еманципира от натрапения с кръв образ на човека от народа, вместо да се освободи от диктатурата на пролетариата, обяви този пролетариат за новия човек от народа и започна да го експлоатира. Кой знае защо журналистите решиха, че по важните обществени и политически въпроси последна дума в телевизионните предавания има собствената им представа за народ.
Ето каква е тя в най-общи линии: 75-80 годишна старица или 70-годишен дядо в някакво унило и бездарно българско село, носещо името Злокучене, Торбалъжи, Мировяне или Чукурово, снимани пред своята малка прогимназия на три етажа, която не е измазана, но за сметка на това разполага с широк, разхвърлян и окалян двор, който е ограден с телена мрежа, която кой знае как нахлува в българския социалистически бит. Всъщност сещам се – през лагерите, но да не се отплесваме.
Та тези полухора, които не могат да измажат собствената си къща и да подредят собствения си двор, биват питани от слабоумните журналисти следното: какво мислите за 4 и 5 блок на АЕЦ "Козлодуй", как е при демокрацията – по-добре ли се живее, или по-зле, трябва ли да има американски военни бази в България.
Но най-любимият въпрос е какво мислите за политиците. Тогава представителите на така наречения български народ започват да мучат отговори, които се свеждат горе-долу до следното: "тия, политиците, требва най-накрая да седнат и да се разберат, щото народът много страда и некой требва най-накрая и за нас да се погрижи". Глупости от този сорт.
Опитвам се да налучкам що-годе събирателен образ на тази "мъдрост", натрапвана ни през годините от българската журналистика и си мисля какво ли щеше да бъде, ако вместо оскотените от домашна парцуца и безсмислен живот социалистически селяни, телевизията в продължение на години ни беше показвала мнението на образовани, осведомени и най-вече нормални хора, независимо дали са от града, или от село.
Защо в продължение на 20 г. ние, журналистите, експлоатираме непрекъснато и само простотията на този народ, но не потърсихме човешките, чувствителни, а бих казал и здравомислещи гласове. Когато звучат тези гласове, то е или твърде рядко, или биват заглушавани от споменатата народна "мъдрост".
Именно тази традиция роди модерната професия телевизионно лапацало, в която между другото Сашо Дойнов е само едно от многото имена. Освен него има например далеч по-блестящи образци, при това с академични титли като проф. Юлиан Вучков, да речем
Това, което ми прави впечатление обаче, е примирението, с което допуснахме тези хора да бъдат обществени ментори, да нахлуват в хола ни през телевизора от ранни зори и да ръсят там простотиите си до късна вечер.

Стр. 17, 20

в. 24 часа | Диана КЪНЧEВА | 2010-01-07 

Ралица Василева е родена в София. Завършва средно образование в английската езикова гимназия в столицата и в Ню Делхи, Индия. След това се дипломира в Софийския университет "Климент Охридски" със специалност английска филология. Тя е първата българска журналистка, избрана за водеща в "Си Ен Ен интернешънъл". Отразявала е войната в Босна, Арабско-израелския конфликт и много други международни събития. Интервюирала е редица световни лидери, сред които са Михаил Горбачов, Ариел Шарон, Хенри Кисинджър и др. Наскоро бе у нас, за да снима филм за промените след демокрацията по поръчка на Си Ен Ен.

- Г-жо Василева, смятате ли, че чуждите зрители могат да разберат недоволството у нас от дългия преход – уж сме свободни, пък пак недоволни?

- Филмът ми е за събитията малко преди и след падането накомунизма, около 10 ноември 1989 г. Документалната поредица на Си Ен Ен, от която филмът е част, се нарича “Есента на промяната" и проследява събитията около падането на комунизма в Централна и Източна Европа. Мисля, че от чисто човешка гледна точка международният зрител ще оцени какво е струвало на българите и на останалите източноевропейски народи да осъществят един труден преход от тоталитарен режим към демокрация и пазарна икономика – преход, който светът не е познавал до този момент.

- Какви интервюта заснехте за филма, с кои личности и защо точно тях предпочетохте?

- Интервюирах участниците в събитията отпреди 20 години както от управляващата по онова време комунистическа партия, така и дисиденти, и опозиционни лидери. Всички тези хора представляват двете страни, които движеха прехода. Интервюирах първия свободно избран президент след комунизма-Желю Желев, Александър Лилов, Емил Кошлуков, Нери Терзиева, за която аз работих като млад репортер, Соломон Паси, Атанас Семерджиев, Цецка Цачева, Евгений Михайлов и други личности от този период.

- Пред Би Ти Ви споменахте за посещението си в старозагорския затвор, разкажете как вплитате епизода във филма.

- Там ме заведе Емил Кошлуков. Той ми разказа как на 19 години е бил затворен, как е прекарвал времето си заедно с други дисиденти, какви са били условията. От затвора ни оказаха огромно съдействие – имахме възможност да снимахме крилото, където са били държани дисидентите.

- Какви други интересни места посетихте?

- Снимахме символите на старата власт. От парламента получихме разрешение да снимаме бившия кабинет на Тодор Живков, дори ни позволиха да се качим на върха, където преди се издигаше петолъчката, сега заменена от българското знаме.
Снимахме и на паркинга, където в годините на комунизма се намираше мавзолеят и където манифестирахме пред Тодор Живков като ученици.
Присъствахме на репетиция на студентския танцов състав "Зорница". Танцьорите репетират на студено, със стари носии от комунистическо време, но продължават да печелят международни награди. Държавата вече не ги субсидира, но имат свободата да пътуват и да решават своите изяви и своето бъдеще. Свободата да определяш съдбата си – това за мен е едно от най-големите постижения на прехода.

- Той е част от няколко филма за падането на режима в различни соцстрани. Разкажете за проекта "Есента на промяната".

- Поредицата отразява събитията, които доведоха до падането на комунистическите режими в Източна и Централна Европа – в нея са включени документални филми за Полша, Унгария, Германия, бивша Чехословакия, Румъния и, разбира се, България. Аз направих филма за България, защото съм българка и защото отразявах тези промени като млад репортер. Работих в Българската национална телевизия до септември 1991 година. Това бяха невероятно значими години в моя личен и професионален живот… Но предложението за работа в Си Ен Ен не можех да откажа и заминах за Атланта.

- Лично на вас как ви изглежда България 20 години след промяната?

- Въпреки че не живея в България, аз се прибирам всяка година и винаги намирам промени. Този път впечатление ми направи новото метро с новите станции. За мен като журналист обаче най-ценна е възможността да наблюдавам хората и да слушам техните разговори, докато съм в страната.

- Ако не беше 10 ноември, каква щеше да е професионалната ви съдба?

- Всъщност аз почти не заминах за Атланта… Ако си спомняте, през август 1991 г. имаше преврат в Съветския съюз – за една седмица комунисти, които бяха против перестройката, свалиха Горбачов от власт. За една седмица не знаех дали ще замина за Атланта.
Ако не бях наета от Си Ен Ен, с удоволствие щях да продължа да работя в БНТ. Имах чудесни колеги, с които много се разбирахме и работихме с огромно желание.

- Кое може да ни вкара в новините на Си Ен Ен и по какви поводи сме споменавани?

- България се споменава по различни поводи – във връзка с приемането на страната в НАТО и Европейския съюз; по време на избори и други събития. Мисля, че е чудесно, че в продължение на няколко дни Си Ен Ен показа половинчасовия документален филм за 20-годишнината от падането на комунизма в България.

Стр. 24