в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 2009-11-24 

Сякаш за него е измислено старото мото на Флийт стрийт (улицата на известните лондонски издания): “Публикувай и бъди проклет!"

Публикувай го, изречи го, дори го изхрачи в лицето на поредния си смаян събеседник. Това е неговото правило. Веднъж, след негов въпрос, един от тях щеше да изглежда по-малко смаян, ако в онзи момент го бяха хвърлили в яма с негасена вар.
Той е в състояние да размъти водата и на възможно най-блатното предаване. Ако имаха капчица ум, водещите би трябвало да го държат на един оръдеен изстрел разстояние от студията си. Но те го канят понякога. И това не е продиктувано от желание мъртвите им поначало предавания да станат по-сочни. Обяснението е съвсем различно – те не го вземат съвсем на сериозно, възможно е дори да го иронизират насаме, смятат, че участията му го шаржират и олекотяват, че публиката само се забавлява с този човек, чиито фрази са
изсечени като с брадва
Че по този начин го отпъждат в групата на аутсайдерите, на които не бива да се вярва. Групата на скандалджиите, на шумните персони, които никой не приема истински.
Много здраве да имат.
Те си мислят, че той е телевизионният Мунчо. Единственият, който се осмелява да протестира. И затова онези го обесили на градския площад, нали. (Ако тази колективна мълва изобщо е вярна…)
Преди няколко дни го сблъскаха с една персона от неопределената порода, която за удобство наричат социолози. Сметките на тия хора са винаги погрешни и това сякаш им доставя истинско удоволствие. Колкото цифрите, които продават, са изначално мъртви, толкова техните възторзи от новите управляващи са по-сочни.
- Народът ви показа съчетание от три пръста на поредните избори – рече нашият герой. И продължи: Лъжете и забогатявате едновременно, как така?
- Е, и? – каза социологът. – И понеже беше останал без въздух от неудобните въпроси, допълни: Ние всички сме били леви, дядо ми е бил хвърлен в яма с негасена вар в сталински лагер!
Изводът беше приемлив. Докато сме извън ямата, можем да забогатяваме неизвестно как.
Дори да попадне на най-ветровитото място, той е в състояние да запали огън. Събрали се да каканижат за проклетия преход, който бил свършил – мога да ви напиша някой ден имената на тия, за които е свършил, стига да искате! – и изведнъж нашият човек, както си мести из устата някакви съгласни от края на азбуката, драсва клечката кибрит. За него не съществуват ограниченията на телевизионната куртоазия. Той директно те пита дали си крадец – откъде ти, жалък мърльо, дето ходиш с един и същи пуловер от времето на Луканов, имаш милиони днес.
Днешните телевизии са раят на простотиите, но те се продават по определени правила. Можеш само да опипваш силиконовата повърхност на негодника срещу теб, правилото е да не хапеш благодетеля си, понеже е дошъл да остави някоя стотинка в благотворителната ти игра, бъди мазен с него.
Но за нашия герой крадецът си е крадец, той не се взира в нюансите. И принуждава едрия собственик да си каже, че все пак всички от рода му са били леви…
В подобни случаи дори и уж най-обиграните водещи се чудят какво да правят с него.
Веднъж наистина свали главата на една мухоморка в студиото на Коритаров.
Чувството му за справедливост е уникално. Не е в състояние да направи никаква отстъпка за нищо, което има отношение към нашия занаят. Щом си отворил уста пред медиите, той става безмилостен.
Преди много години, внезапно и абсолютно не на място – в спортната рубрика, която представяше, призова тогавашния президент Петър Младенов да си подаде оставката. Вървяха сложни пазарлъци около танковата реплика на този иначе приятен бонвиван, довян от историята в президентския кабинет на Живков – ах, ти, глухарче несръчно, долетяло през отворения прозорец.
Понеже отговарях и за новините, извиках нашия герой в кабинета си и започнах да му крещя. А той пак отвръщаше с вечните си съгласни, които възходящо гарнираше в най-добрия случай до някое “Ама…", сякаш не говорехме на един език. Беше прав за себе си, разбира се, но както винаги, не схващаше докрай по-тънките линии на кръстословицата, в която се бяхме озовали всички.
Отделни фрази при него не са обезателно свързани в някакъв гладък артистичен език. Но винаги след тях прокапва кръв. И винаги изглежда напълно обсебен от себе си, сякаш не е в състояние да отстъпи и милиметър. След някоя не особено смислена авантюра на негов близък, някой може да го защити. А той, без да се замисли дори за цената на този жест, спокойно може да наругае онзи.
Кукуригането, което практикува във футболните си анализи е нещо друго, заради тях има безброй врагове и също толкова почитатели, които го следват в една мизерна кабелна телевизия. Може и да е пристрастен, но и в тези безсмислени крамоли едва ли е несправедлив – поне докато не го схване. Имал съм протяжни разправии с него и съм си тръгвал с убеждението, че съм си загубил времето. И после, някой ден, се оказва, че не съм бил прав.
Тия дни, покрай масираната телевизионна реклама на покер порталите, се сетих за едно старо правило на играта. То гласи: “Когато чиповете са сложени на масата,
ти си сам
Никога не се залъгвай, че за тях си нещо особено. Или за когото и да било."
Нашият герой също е сам. Но не се залъгвайте, че сте нещо особено за него. Понеже казарменото правило “Никога не се пиши сам за доброволец" изобщо не се отнася до него. Повечето днешни предавания са пиене на чай в пет (файв ъ клок), стига да не се довлече от някъде той, дългият странник, който замята незавършени изречения, обаче накрая те набутва в ямата с варта. Извинявам се, обаче много ми хареса този образ, понеже е левичарски.
Гледах веднъж, късно през нощта, повторението на онова предаване, в което левичарят потъваше в ямата с варта – но с високо вдигнати ръце, за да опази проклетите си звонкове – а пък нашият Сашо го гледаше презрително.
И тогава по съседния канал се появи Петя, и тя в повторение на своето предаване.
Хаотичната игра на повторенията понякога очертава един невероятен трафик – профучават образи, долавят се думи, понякога неясни, изплуват спомени.
Сашо не бе особено щастлив, когато дъщеря му Петя се появи във “ВИП брадър" – и то с прелестната си майка Аня. Ние сме дългогодишни семейни приятели, тъй че за мен прелестното си е наистина прелестно, а не нещо друго. Това бе възможно най-неподходящото място за тях двете, особено за Анчето, което трябваше да се състезава с някакви кикимори, на някаква покерна маса, на която банкерът/раздавачът е лъжец.
Сашо направи опит да измъкне дъщеря си, и с основание, понеже тя не изглеждаше никак добре, както, впрочем, и майка й. Тези хора, и тримата, са възможно най- неподходящи за подобен експеримент. “Троянски ръбове", както би се изразил Сашо, но да не го цитирам. А иначе откровени до рязкост хора. Аня изживя една криза на незачитането, понеже това е фалшивата същност на онова предаване – да унижи истинската звезда и да сложи на фалшивия трон долетялото отнейде глухарче, ах, ти, мъгличка ненагледна, нещо подобно.
Комедията свърши, всеки пое нанякъде, яд ме беше за Петя – до оная вечер, когато я видях в предаването “Арт Трафик". Бяха ми говорили вече за него – защо не го гледаш бе, дописнико клети – но аз пък не обръщам внимание на подобни заклинания, освен ако не идват от дами до 23 години.
Сашо се усукваше около ямата с негасена вар, без да има никакво желание да подаде ръка на онзи вътре, и тогава влетя Петя.
Естествена и чаровна, но истински чаровна – само веднъж я вижте, за да схванете колко пластмаса има в хиленето на повечето тъй наречени водещи. В нейното “едночасово хапче свобода" няма нищо насилено, съвсем нищо. Разбира се, зад гърба си Петя има солиден екип – мярнах имената на Румен Леонидов и Елин Рахнев. Но свободата е и в самата нея – свободата, с която общува с гостите си. Анонсите й, вероятно писани от Румен, сякаш са сънувани предната нощ от нея. Артистично и умно момиче – доста съм сантиментален, обаче Петя за мен е Пипи – неизвестно как долетяло до едно телевизионно предаване, и отгоре на всичко се преборило с ония каки с израстъците. Дори Буги Барабата изглеждаше странно мек край нея, сякаш направен от
специален памук за бараби
Имаше и предостатъчно умни думи, за да се събуди окончателно човек, особено ако е оскотял пред останалите сутрешни предавания.
“Арт Трафик" е магазинно предаване – с кой крак да тръгнете на работа заранта, какво да си припомните от миналото, да послушате ли културния синоптик, който си е малко скучничък обаче. Някоя фраза се забива във вас за цял ден, например – “Помни миризмата на бедността", както ни каза Тина Търнър,и пр.
Но най-вече това е територията на умността, въпросите на Петя са кристално ясни и остроумни, авторите са пределно чувствителни към героите си, понеже отлично ги познават, няма мъртви времена в това предаване. И току пак се появява Петя: “Рецитирай ме като поема и аз ще бъда твоя повече от всякога" – премерено иронични връзки, след които обаче повечето други водещи ми изглеждат вече като гюлетласкачи.
Този трафик ни води към нещо добро, живо и смислено – за разлика от повечето от останалите предавания, които ни водят към задънени улици.
На едно място Барабата се сети за закона за празния куфар – гледаш го огромен, седи пред теб и ти се мръщи, засилваш се, събираш всичките си сили, за да го вдигнеш, а той се оказва празен!
Сигурен съм, че доста народ се е сетил в този момент за други сутрешни предавания и техните празни куфари и празноглавци.
“Няма смисъл да скочиш трупешката в мръсотията" – допълни по друг повод Буги Барабата, за да довърши темата.
Петя е заразително игрива, въпросите стават нейни с необикновена лекота – например ето един: “Ти, Марио, оставяш ли Буги Барабата да влезе у вас?"
Този въпрос дори и аз бих го задал, сигурен съм.
Страх ме е да си помисля какви дивотии бяха минали по останалите телевизии до този момент – колко прокажени бяха целунали благородните ни политици, и пр. И колко сме свикнали с лошите миризми.
***
Сашо не изглеждаше добре само на едно място, само за миг, но си пролича.
Когато онзи от ямата му каза: “Е, и? Какво ще направите – ще национализирате приватизацията ли?"
***
Трафикът на Дикови ме подсеща за един стих на Джон Ленън: “Внезапна карма ще те грабне…"
Стр. 16

в. "24 часа" | Паола ХЮСЕИН | 2009-11-24 

Още една телевизия – Би Би Ти, му предложила да е шефНиколай Бареков подаде вчера заявление, че напуска Би Ти Ви.
От понеделник шофьорът му го вози до новия му офис с личния джип BMW на Бареков. Кабинетът на вече бившия тв водещ е зад опашката на Коня, т.е. срещу парламента. Той е част от апартамент, в който се помещава екипът на сайта bnews.bg. В тази кооперация се вземат едни от възможно най-скъпите наеми в София.
“Апартамента ни го даде приятел на Димитър Аврамов, който прави сайта. Този човек е платил наема за година напред, а ние го ползваме на практика без пари", казва Бареков.
По стените на офиса му са накачени снимки на Бареков с американци, с журналистката Тина Браун, при която той ходи в командировка заедно с Аврамов. Дамата има популярен сайт в Ню Йорк, наречен “Дневният звяр" (The Daily Beast), и е дала разрешението си на Аврамов да прави и своя по подобие на нейния.
Има и графика, на която са изобразени лицата на Бареков, съпругата му и сина им. Зад него виси карта на България. “Това е картата, стояла зад гърба на Тодор Живков. Купих я от антиквар за 30-40 лв.", твърди журналистът.
“Не съм собственик на сайта, не работя в него, не получавам заплата", казва той. Какъв е тогава и защо офисът му е тук? “Да кажем, че съм гуру."
Един от най-известните тв водещи и телевизията, която го направи такъв, се разделиха изключително учтиво и цивилизовано.
Бареков твърди, че обмисля напускането си от година. “Тези разговори отдавна се водят, той има други намерения и творчески планове", казва и шефката на новините и актуалните предавания в Би Ти Ви Люба Ризова.
В петък обаче е имало разговор между Бареков и ръководството на телевизията в изключително тесен кръг. Тогава му е било обяснено, че трябва да слезе от екрана, и вероятно са щели да му предложат да стане редактор в сутрешния блок.
“Преди 2 години имаше подобен разговор, когато му се поставя срок да се поправи", казват източници от телевизията. Причината този път е сайтът bnews.
Според тв началници Бареков рекламирал сайта, като дълго време държал на екрана основната страница на медията.
“В съвета на директорите фигурира съпругата му Евгения Барекова според Търговския регистър и това е конфликт на интереси", казаха от Би Ти Ви.
За собствеността на сайта писа в. “Капитал", където се твърди, че тя е на акции на приносител.
Освен рекламата на сайта Бареков е писал и материали за спортния сайт sportal, което също не се приемало добре в телевизията. Това не били обичайните му коментари по различни медии, в които застава с авторитета си на водещ от Би Ти Ви.
Дори и в “24 часа" водещият е разказвал, че отива в командировка до САЩ заедно с политолога Димитър Аврамов, за да обменят опит за интернет медиите.
“Лицата на телевизията нямат право нито да участват в реклами без разрешение на ръководството, нито да се асоциират с частни фирми, нито да водят разни частни събития или кампании. Така е и според медийния закон", обясняват неофициално от Би Ти Ви.
Слуховете, че Бареков аха си тръгва от телевизията, на практика вървят отпреди изборите. Дали той самият е имал нещо наум, но точно тогава разказа, че обмисля след изборите да се раздели с професията или поне с воденето на сутрешен блок. Изчезна от екрана без официална причина миналия вторник, след което обяви, че е повален от свински грип. Болестта му не беше дипломатична – наистина страдаше от разстройство и повръщане.
“Оправих се към събота", каза вчера той.
В официалните си съобщения и двете страни благодарят една на друга.
“Водещият на “Тази сутрин" Николай Бареков вече не е част от екипа на Би Ти Ви. Бареков подаде молба за напускане с мотивите, че има други творчески планове в сферата на медиите. Ръководството му благодари за работата и му пожелава успех!", информира Би Ти Ви останалите медии.
“Всеки, който има друго желание за развитие, трябва да си го удовлетвори. Раздялата не е с огорчение, а с пожелание за успех. Той сам взе решението, което е правилно, защото не може да си лице на сутрешния блок и да се занимаваш и с други проекти", смята Люба Ризова.
Не ми отива обикновен трудов договор на 37 години, смята за себе си тв звездата в първото си голямо интервю след напускането на Би Ти Ви.
Какво ще работи
Две телевизии – ТВ 7 и Би Би Ти, са предложили на Бареков да стане шеф.
Ако избере Би Би Ти, ще е директор на медията. В ТВ 7 вероятно ще бъде поканен за член на борда на директорите.
“Не искам да коментирам засега предложенията. От едната телевизия ме бяха поканили преди изборите. Тогава мислих няколко месеца, след което им отказах. Сега предложението е подновено отново", обясни журналистът. Той ще реши какво да прави до седмица-две и ще го обяви. Не можел да избере според парите, които му дават, тъй като сумите и на двете места били равностойни. Би Би Ти е на Ирена Кръстева и на компанията й “Нова българска медийна група", сам обяви сделката през пролетта дотогавашният й собственик Петър Манджуков. ТВ 7 е на австрийски фонд.
“Камерата и екранът не ме блазнят. Няма да правя предаване, ще ръководя и ще осъществявам свои медийни проекти. Единственото, което искам, е да мога да изказвам свободно личното си мнение и гражданската си позиция", казва той. Засега е сигурен, че ще работи върху сайта си, за който вече няма да има препратка от сайта на Би Ти Ви. Досега той правеше barekov.btv.bg.
Сега ще се занимава с barekov.com.
“Той ми е подарък от Димитър Аврамов отпреди 2 години. Не му обръщах внимание, но в САЩ разбрах колко сериозно нещо са медиите в интернет. Ще го направя значим", казва водещият.
Най-честите му гости
Стефан Гамизов, председател на “Гражданска лига на България":
За мен остава голямото съмнение, че водещият на "Тази сутрин" Николай Бареков е бил принуден да напусне. Независимо от противоречивото мнение за него, Бареков остана последният тв журналист, в чието предаване можеше да се коментира подготвената злоупотреба с фискалния резерв, зад която се твърди, че стоят финансовият министър Симеон Дянков и кръгът около г-н Иво Прокопиев.
Яне Янев, лидер на РЗС:
Бареков натрупа всичко, каквото можа в журналистиката. Сега е редно да трупа и в друго поприще. Един от възможните варианти е политиката. Може да се каже, че очакваме колегата Бареков в политическите среди.

Стр. 1, 2 – 3

Human Capital I 2009-11-23

Взех своето съдбоносно за мен решениe да приема много висок ръководен пост на друго място, казва Бареков

Водещият на „Тази сутрин” по бТВ Николай Бареков напусна телевизията, където седем години не слизаше от екран. В прощално писмо, публикувано на блога му www.barekov.btv.bg, журналистът обяснява, че през последната година са зачестили интересните предложения към него от авторитетни медии у нас и в чужбина.

„Познавам добре спецификата на журналистическия занаят, но дойде време и искам да овладея и изкуството да създаваш и управляваш голям проект в медиите”, пише Бареков. „Взех своето съдбоносно за мен решениe да приема много висок ръководен пост на друго място, а преките ми ръководители от бТB приеха с разбиране и добро отношение, присъщо само на най-голямата медия, моето желание", допълва Бареков.

"Обичам битките и предизвикателствата и живея с тях. Знаят го приятелите ми, знаят го и враговете ми. Скоро време ще научите много интересни неща за новите ми творчески проекти. Нека Бог да ми е на помощ! Благодаря на семейството си и приятелите ми, които подкрепиха моето решение. Надявам се майка ми да е доволна, защото спазвам заръката и – да си тръгна от едно място, когато съм на върха. Горд съм, че съумях да сляза от вашия екран, когато съм част от най-силния и дълготраен публицистичен проект в историята на нашата телевизия" – завършва Бареков.

Оригинална публикация

сп. Тема | 2009-11-22

Правителството обяви плановете си за цифровизацията на телевизионния ефир. По темата предишният кабинет остави маса съмнения.

Няма нищо по-хубаво от лошото време и по-лошо от бързото писане на закони, показаха събитията през последните дни. През пролетта БСП и ДПС приемаха закони, свързани с цифровизацията на телевизионния ефир, със скоростта, с която свинският грип завладяваше света. Бързането накара наблюдателите да останат с впечатление, че кабинетът "Станишев" се спешава, за да вкара в схемата си избрани хора и фирми. Част от текстовете обаче бяха отменени от Конституционния съд, който ги обяви за противоречащи на основния закон. Това обезсмисли голяма част от усилията на старото мнозинство.
След изборите процесът спря, а тия дни стана ясно, че новият кабинет ще ревизира всички онези решения на предишния, за които има законово основание. В края на миналата седмица Министерството на транспорта и съобщенията предложи отмяна на Закона за публичното радиоразпръскване, който уреждаше дигитализацията на БНТ и БНР. Идеята на старото мнозинство бе държавата да влезе в партньорство с частни фирми, а бюджетът да подкрепи съвместните им действия с над 300 милиона лева. Плановете на този кабинет пък са бъдещото цифрово разпространение на БНТ и БНР да се поеме изцяло от частен инвеститор, на когото медиите да плащат такса. Така е и в момента с участието на "Виваком".
От проекта на Бойко Борисов най-доволна засега се очертава дъщерната компания на австрийската обществена телевизия ORF – ORS. Същата се опитва да влезе и да завоюва позиции на българския пазар от есента на миналата година. Тогава шефовете й обявиха, че са се договорили с БТК (сега "Виваком") за закупуване на мрежата й за радио- и тв пренос НУРТС. След това сделката влезе за разглеждане в Комисията за защита на конкуренцията, която така и не излезе с окончателно решение, въпреки че на няколко пъти удължаваше срока за разглеждане на документите. През юни срокът на първоначалното споразумение между двете дружества изтече. През тази седмица ORS обяви, че подновява офертата си за закупуване на мрежата. Ако това все пак се случи, австрийците ще се сдобият със силен коз при така обявените намерения на кабинета.
През юни тази година Конституционният съд определи като противоконституционни текстове в Закона за електронните съобщения и в Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, приети от тройната коалиция. Те засягаха цифровизацията на тв пазара в България. Решението се отнасяше до условията кой може и кой не може да кандидатства за изграждането на цифрови мрежи (мултиплекси). БСП и ДПС стъкмиха нормативите така, че оставиха ORS извън играта. "Процесите от януари до юни 2009 г. бяха забавени поради редица причини, отчасти от институционален, законодателен и регулаторен характер" – коментира дипломатично през седмицата изпълнителният директор на фирмата Михаел Вагенхофер.
Стр. 29
 

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2009-11-22

Телевизиите ще печелят и извън "определените за целта места". С product placement у нас отдавна се занимават тези, на които е строго забранено.

Режисьорите в телевизиите вече няма да се чудят накъде да гледат камерите, когато в студиото влезе рапър или спортист, облечен във фирмен анцуг с огромен надпис на гърдите. Водещите пък няма да търсят тиксо за облепване етикета на любимото уиски на Иван Славков. Следващата сряда (25 ноември) Министерският съвет трябва да разгледа и да придвижи към Народното събрание промени в Закона за радио и телевизия. След тяхното окончателно приемане телевизиите ще получат право да печелят не само от продажбата на време в рекламните си паузи, но и от т.нар. product placement – показване на предмети с комерсиална цел в рамките на самите предавания. До това се стигна, след като през 2007-а Европарламентът узакони позиционирането на продукти (наричано и интегрирана реклама) във филми, музикални произведения и в част от предаванията и развлекателните програми. Аргументът бе, че така европейските продуценти и телевизии получават по-добри шансове да се противопоставят на гигантите отвъд Океана. Режимът за рекламиране в САЩ е по-либерален, следствие на което именно Холивуд създаде емблематични примери на product placement като BMW-тaтa, фордовете, "Мартини", "Хайнекен", "Омега" и различните яхти и мобилни телефони във филмите за Джеймс Бонд. При обсъжданията в Струсбург и Брюксел поддръжниците на тезата за разхлабване на европейския рекламен пазар припомниха, че за да ги има във филма "Винаги ще има утре", фирми са платили над 70 млн. долара на създателите му. Така евродепутатите прокараха тезата, че регулираната скрита реклама не е вредна и че тя ще позволи и на Стария континент да се правят качествени и същевременно успешни от комерсиална гледна точка продукти.
Европейският парламент позволи на всяка страна сама да прецени как точно да Вкара директивите в законодателството си. България реши да няма product placement в новините, в религиозните и в детските предавания, показват текстовете, които Министерският съвет ще обсъди следващата седмица. Отворени за новите форми ще са игралните и телевизионните филми и сериали, спортните и забавните шоупрограми. И в тях обаче няма да се допуска директна агитация. Тв операторите ще се задължат да информират зрителите изрично, когато в програмата се прави реклама. За целта в началото и 6 края й трябва да присъстват съответните обозначения. След рекламна пауза също ще се появява знак, "за да се избегне евентуалното объркване на зрителя", пише в новите текстове.
Вносителите от Министерството на културата възнамеряват да разрешат интегрираната реклама не само на търговските оператори, но и на БНТ. Последното не се нрави на частните телевизии, които се готвят да възразят в хода на дискусиите. През седмицата асоциацията на собственици на частни електронни медии АБРО припомни, че българският проект противоречи на практиките в много страни от ЕС – Великобритания, Франция, Чехия, Финландия, Швеция, Дания, Словения, Кипър, Германия, Словакия и Естония. Там се възприема схващането, че телевизии, които получават субсидии от държавния бюджет, не може да се възползват и от product placement-a. "Основният аргумент за налагането на забрана за позиционирането на продукти в програмите на обществените оператори е много по-високото изискване за редакционна независимост, което се прилага спрямо тях, както и фактът, че за производството на програмите си те получават немалка държавна субсидия – коментира изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. -Голямата част от държавите – членки на ЕС, където позиционирането на продукти е забранено в обществените оператори, подчертано изтъкват, че такъв вид реклама не съответства на тяхната обществена мисия и функции."
Логиката на кабинета обаче е, че БНТ в момента изпитва сериозни финансови трудности, част от които може да се решат с помощта на либерализацията, без държавата да се ангажира с отпускането на допълнителни средства.
Законопроектът е категоричен и по още един въпрос. Позиционирането на продукти с цел реклама се забранява категорично за цигари и други тютюневи изделия и за лекарства и лечения, които се предоставят само по лекарско предписание. В същия дух са и всички европейски директиви. Въпреки това у нас част от играчите в тютюневия бранш отдавна са отсекли: "Не ме занимавай с глупости", когато става дума за закони и правила. От около месец по чалга телевизиите се върти клип със заглавие "Усещане за Мерилин". Парчето се изпълнява от Преслава и Константин. Преди време жълтата преса писа, че Коцето и бившето му гадже Райна се били скарали за кого да е песента. Във видеото участва и небезизвестната Златка Райкова, която катери нови върхове в издевателствата над образа на Монро. В лентата героите непрекъснато пушат цигари "Мерилин". Самата кутия също се появява по едно време в клипа и престоява доста там. Неотдавна мениджър в компанията призна, че продажбите им били скочили значително. Той не уточни дали за това помага скритата реклама по телевизии, чиято аудитория в значителната си част са деца и ученици. През седмицата от Съвета за електронни медии, който следи и санкционира нерегламентираната реклама на цигари в ефира, поясниха, че надзорът няма капацитет да наблюдава постоянно музикалните телевизии и че в момента не прави мониторинг на "Планета". Затова на всички оператори, които ежедневно въртят пушещото видео, почти сигурно санкциите ще се разминат.
След като Министерският съвет обсъди и гласува новите текстове в Закона за радио и телевизия, те ще тръгнат към Народното събрание. През 2007-а Европарламентът даде на държавите срок от две години да внедрят общностното право в националните си законодателни рамки.

***

Бонд носи Форд

Рекордът по скрита и нескрита реклама във филм държи "Сексът и градът" със 106 марки, съобщи преди време българското издание на турския вестник "Заман". Сред най-известните са захласването на Кари по обувките "Маноло Бланик", пушенето на "Марлборо лайтс", детските колички "Бугабу". От 2001 г. насам начело на фирмите, рекламиращи най-много във филми, са "Форд" и "Епъл" -126 срещу 85. Макар зрителите да остават с впечатление, че почти няма лента без "Кока-Кола", за периода марката е инвестирала само в 85 заглавия.

В "Корабокрушенецът" с Том

Ханкс се рекламира FedEx, припомня "Заман". През първата си седмица филмът печели 141.7 млн. долара. Той се спонсорира обаче и от още близо 30 компании, сред които American Express, Calvin Klein, CNN, Evian, Ford, Jeep, Panasonic, Patagonia, Snickers, Sony, UPS, Wilson и други.
На изпълнителя на главната роля в "Спектър на утехата" от поредицата за Джейм Бонд Даниел Крейг му отива да кара "Астън Мартин". За елегантността му се грижи Том Форд. В продукцията на Sony/Columbia чрез product placement има още над 20 изделия и услуги – лаптоп, джин, авиокомпании и т.н.

***

Ударници:

Скоро на Тодор Славков ще бъде официално разрешено да се разхожда с бира с 1 ръка по телевизията, а на Ицо Хазарта – да рекламира кафе. На Андрей Слабаков пак ще бъде забранено да агитира за цигари, макар че той вече го направи във VIР Brother

Стр. 50 – 51
 

сп. Жената днес | 2009-11-21

Със Сашо Диков се срещаме след една пресконференция, на която той се държа в обичайния си стил. Като на фронт. Изстрелваше многократно един и същ въпрос, отвоювайки своята истина, гневеше се и хич и не се стремеше да го прикрива. Симпатичното беше, че успя да вбеси и някои от костюмираните домакини, чиято идея за сладникави въпросчета и нищо неказващи отговорчета се провали. Разговорът ни тръгна трудно. Диков си мислеше за други неща, намери за безсмислени два-три от въпросите ми, нахока ме и явно вече съжаляваше, че капитулира пред едноседмичната ми настойчивост. Аз също се винях, че му се набутах на тоя грубиян. Гледахме се почти враждебно, но в един момент професионалистите и в двама ни си казаха думата: Е, к’во пък толкоз, ще го издържим! Ако бях Сашо Диков, щях да пусна цялото интервю, с конфликтните разминавания. Но не искам да го копирам, а и мисля, че свалилият"броните" Диков е не по-малко ярък от гневния.

Кои са битките, които си заслужава да води един мъж днес, господин Диков?

Навремето Александър Батенберг е казал, че един мъж трябва да се бие за две неща: за родината и за хубава жена. Днес първата най-важна битка е за лицето на мъжа. Другата е за това хората до теб и около теб да се чувстват възможно най-добре.

Има ли моменти, в които телевизията е била компенсация за някои липси в живота ви?

Извадил съм страшно много късмет в живота си – и в личния, и в професионалния. Постигнал съм сума ти неща, към които съм се стремял. Имах невероятния шанс да срещна Иван Славков и на 1 януари 1978 г. да бъда назначен в телевизията. Гледали са ме по 5-6 милиона зрители всяка вечер. Никой у нас днес не може да си представи такава аудитория по простата причина, че телевизията вече не е само една. Правил съм най-голямото спортно предаване-"Маратон", отразявал съм Сеулската олимпиада през 1978 г., което тогава си беше истинско събитие. Вторият ми голям шанс беше преди 12-13 г., когато собственикът на "Канал 3" Величко Найденов ме извика на разговор и ми даде пълната свобода да правя абсолютно всичко, каквото искам, като програмен директор. Знам в какво съм по-добър от другите. Знам, че страшно много ми се работи и че това също е предимство в живота. Така че много отдавна в професионален план съм си надвил на всякакви масрафи, както се казва, и не ми се е налагало да компенсирам липси, недостатъци или комплекси. Вярно е, че съм стигнал до тази убеденост и увереност след години на притеснения, нерви, самоизяждане. Вярно е и това, че сега ми остава тъжната констатация, че трябва да хабя нерви и да компенсирам отвратителния слугинаж на ресорната журналистика. И въобще на журналистиката. Затова и започнах петъчното предаване "Пет за четири", което няма нищо общо със спорта – за да се опитвам да казвам това, което мисля, и да питам онова, което смятам, че трябва да се пита.
Радвам се, че извън професионалните ми задължения се случват невероятни неща. Хубавото е и това, че с годините егоизмът ми (защото бях изявен егоцентрик) се тушира и на негово място се настани обратно желание: да помагам на хората, които имат качества, които са кадърни, но нямат моя късмет.

Защо днес много журналисти се държат с властта така, както навремето актрисите с Тодор Живков?

Дори е още по-гадно и извратено. Ако преди бяхме в ролята на слуги, сега сме в ролята на проститутки. Все пак аз имах този шанс, че се занимавах със спортна журналистика и можех и преди 10 ноември да казвам каквото мисля. В спортната журналистика тогава, ако човек искаше да каже нещо, имаше пълната възможност да го направи. Но малко хора имаха тази смелост. Абсолютно същото е и днес.

Какъв сте като ръководител?

Отвратителен съм. Гаден, лош. Вечно недоволен. Не ставам за ръководител, искам да се занимавам само с журналистика, но няма как на тоя етап. Искам и от себе си, и от другите да правят нещата по най-добрия начин. Открай време не мога да се понасям, като се гледам на екран. И ме е яд на мене си, че от многото административна работа страда журналистиката ми. Както беше казал пианистът Артур Рубинщайн: Когато един ден не свиря – усещам аз, когато два дни не свиря – усеща критиката, когато три дни не свиря – усеща и публиката. По неговата скала аз съм на ден, ден и половина несвирене. Главата ми е пълна с делнични задачи, които често са коренно различни една от друга. Нямам време, за да потъна по-дълбоко в проблемите и да изпипам нещата. Като баща какъв сте? Преди – отвратителен заради отдадеността си на работата. Но сега се опитвам да помагам на дъщеря си и да бъда с нея колкото може повече. С времето човек разбира, че децата остават единственото смислено нещо, заради което си заслужава да правиш всякакви усилия. Петя е изумително дете, до голяма степен благодарение на възпитанието на баба си и дядо си, родителите на Аня, лека им пръст. Така че и по тая линия имам невероятния късмет, че ми се случи такова дете. Най-нормалното беше при родители като майка й и мен да се получи нещо коренно различно. Но съдбата ни подари Петя.

Разкажете за родителите си. Какви хора бяха?

Обикновени работници. Майка е започнала работа още като 16-годишна в текстилна фабрика "Болшевик" в Троян. Живеела е в едно съседно село. Ходела е на работа пеша с няколко приятелки. Години наред е тръгвала към фабриката в 2 през нощта, изминавала по 6-7 км по каменистите пътеки с дървени налъми. Изкарвала 8 часа права до стана, който трака така, че за да чуеш колегата от съседния стан, трябва да му викаш с всичка сила в ухото. И после обратно 6-7 км към селцето. Чак след години си е купила първото колело. Пенсионира се с 53-54 г. стаж в тази фабрика. Била е член на БКП, имаше куп ордени. За да отиде в София като делегат на Петия конгрес на БКП през 1948 г., от една приятелка е взела елече, от друга риза, от трета обувки, пола. Невероятна беднотия. Беше много почтена и смела жена, когато накрая се разочарова от партията си, не се страхуваше да критикува. Баща ми беше коренно различен човек. Цял живот е бил шофьор. Караше автобус. Един ден спирачките му отказали по един стръмен път. Автобусът бил пълен с хора, които пищели. Оправил се някак си. Но сутринта тръгна на работа с черна коса, вечерта се върна с бяла. Беше духовен човек. Имаше кларинет. Обичаше много да чете. Купуваше много книги. Почина на 54 г. от инфаркт. Тогава си мислех, че поне си е поживял, не си е отишъл млад. Днес аз съм вече на 57, надживях го. Знам, че съм обременен наследствено от възможността за инфаркт (чичо ми също умря от инфаркт на 43). Знам, че всеки момент животът може да си отиде, но никога досега не съм се чувствал толкова добре във всяко едно отношение, както през последните 5-6 г. И никога не съм предполагал, че след 50-ата си година ще се чувствам най-щастлив.

Коя е жената до вас сега?

И този въпрос го пропускаме по ред причини. Истината е, че и в това отношение съм имал уникален късмет. Съдбата ме е срещала с изумителни жени. Преди време ме попитаха в едно интервю не се ли притеснявам, че жените са с мен, защото съм звезда. Отговорих: "Знаеш ли колко ми дреме заради какво една жена е с мен!" Важното е, че е с мен и ни е добре заедно. Прекалено много са нещата, които ме обременяват психически, за да си задавам въпроса какви са мотивите и подбудите на жените да са с мен. Наслаждавам се на красивите мигове. Сексът и любовта са в главата. Още в първите минути, като срещнеш някого, усещаш дали можете да бъдете заедно. Дали сте от една кръвна група. На моменти ми е ставало чак неудобно оттова до каква степен ме е разглезила съдбата по отношение на жените. Като започнем с това, че дълги години бях женен за вечния символ на българското кино и театър. Винаги съм казвал, че ако Аня беше родена в САЩ, щеше да е американската Ким Бейсинджър.

Ако вие се бяхте родили в Щатите, какво щяхте да постигнете?

Все ми се струва, че щях да имам шеметна кариера, но нищо чудно да се случеше и шеметен провал. Всичко е късмет. Ако тук не бях срещнал Иван Славков, а после -Величко Найденов, може би днес щях да съм професор-доктор на науките в катедрата по ски във ВИФ – както всичко беше планирано навремето. В последния момент преди дипломирането нещата се обърнаха в неочаквана посока.

За нашите географски ширини вие сте идеалният бивш. Държанието ви по време на "Денсинг старс" и "Вип Брадър", когато застанахте до Аня и я защитавахте, спечели симпатиите на много жени…

Казвал съм го и друг път: цял живот ще й бъда признателен на Аня за най-големия подарък, който ми е направила: нашата дъщеря.

Какво обичате да правите извън работата и любовта?

От баща си съм наследил страстта към книгите. Майка ми също беше четящ човек. Израснал съм с много книги и с течението на "Жената днес" от времето на Соня Бакиш. Затова и се съгласих да дам това интервю. Днес чета предимно вестници и биографични книги. Нямам нерви за художествена литература.

Стр. 76-77, 78
 

в. Капитал | 2009-11-21

Болест, дълъг отпуск или специализация в Америка. Кое е вярното?

Всъщност Николай Бареков е в дълъг отпуск от bTV, след който едва ли ще се върне на екран. Това казват три различни източника от телевизията, които приемаме за добре запознати с най-обсъждания журналистически казус тази седмица. Един от тях поясни, че за освобождаването на водещия са били проведени две заседания – едното миналия петък, а другото в понеделник, когато е било взето окончателното решение за сваляне на Бареков от ефир. Между причините е забъркването на водещия с Делян Пеевски – синът на Ирена Кръстева и шеф на половин дузина медии, финансирани от Корпоративна банка, в сайта bnews.bg (в миналия брой писахме за нов информационен сайт, свързан със същата група, в чието създаване участва и Бареков).
На другия ден той не се появи в предаването "Тази сутрин" и в кръстената на създателя си рубрика "На БарЕкадата". Слуховете, че е уволнен, се разпространиха моментално от фейсбук до жълтите павета. Те бяха отхвърлени от PR екипа на медията с обяснението, че водещият е болен от свински грип. До края на седмицата Бареков липсваше от екран и предаването се води само от Анна Цолова. Последваха серия от разнопосочни обяснения за липсата на Бареков от екрана.
"Николай Бареков ще се върне на работа, когато се възстанови. Няма как да предвидим колко време ще му трябва за това", обясниха на следващия ден от PR екипа на bTV. Преди време с болест от bTV бяха обяснили отстраняването на Петя Стефанова като водеща на сутрешния блок. Междувременно пресаташето на Красимир Гергов, който се представя като консултант на bTV, заяви: "Преди седмица Николай е поискал да ползва отпуск, защото се е чувствал болен, и най-вероятно иска да почине малко по-дълго от тежкия режим на работа на сутрешния блок."
Самият водещ също се обърка в обясненията. Първо агенция БГНЕС цитира водещия, който заявява, че е болен. По късно пред "24 часа" обясни, че може да се наложи да влезе за 2-3 дни в болницата, после, за да се застрахова от бъдещи клюки, поясни, че след Нова година заминава за няколко седмици в САЩ на специализация. Той имал намерение да залегне здраво над английския, за да го владее до степен да води предаване в ефира. "Когато изчезна от екрана, веднага започват слухове, че са ме уволнили. Не знам защо", коментира учуден Бареков пред "24 часа"
Бдителни хора забелязаха, че всъщност, докато Бареков се е лекувал от тежката болест, колата му – джип БМВ Х5, е паркирана пред редакцията на сайта bnews.bg на площад "Народно събрание" 9.

Стр. 39
 

в. Стандарт, Weekend | Милена МИНЧЕВА | 2009-11-21

Грешка на езика превърна Eвгений Генчев в един от героите на изборната нощ

Лоша реклама няма. Един репортер направи лапсус в изборната нощ. Г-жо Кадиева – така нарече Евгений Генчев новоизбрания кмет на София Йорданка Фандъкова. После пък Бойко Борисов го нарече "г-н Бареков". Така шоуто стана пълно, а репортерът на Нова телевизия стана един от героите на вечерта.
"Някои си мислят, че грешката е от това, че съм бил уморен. Но не това е причината. Според мен напълно нормално е човек да сбърка име. Стана тоочно така – грешка на езика", обяснява пред "Стандарт" за пореден път Евгений. За себе си той намира няколко причини за объркването. "Например има съвпадение на буквите – ф, к, д – Фандъкова, Кадиев. "Другата причина може да е, че доста пъти чухме името на г-н Кадиев от устата на премиера Бойко Борисов като един добър кандидат и професионалист", обяснява репортерът на Нова телевизия. Според него най-важното обаче е, че грешката не е направена нарочно. Според него интерпретациите на медиите, че това е било точно така, са на дребнаво ниво и са абсолютно безпочвени. Евгений признава, че въпросът, който зададе тогава, е бил провокативен, но заради тая глупава и невинна грешка някак си остава незабелязан. "И подозирам, че не заради грешката на езика, а заради въпроса предизвиках реакцията на премиера Борисов. Който е възможно също да ми е сбъркал името, без да иска, като ме нарече г-н Бареков", разсъждава Евгений Генчев.
На въпроса дали Бойко Борисов го е обидил, като го нарече с името на негов колега от Би Ти Ви, Генчев отговаря риторично: "Аз обидих ли г-жа Кадиева – имам предвид г-жа Соня Кадиева (б.а. съпругата на Георги Кадиев, кандидата на БСП за столичен градоначалник). Защото все пак има такава госпожа".
В началото на тази седмица Генчев разговаря с Йорданка Фандъкова лично, когато тя участва на живо в предаване по Нова телевизия. "Казах й, че не е било нарочно, защото наистина по Нова телевизия на два пъти я нарекохме г-жа Кадиева. (б.а. – другия път бе в предаването на "Четири очи" на Цветанка Ризова). Възможно е да се случи два пъти очевидно. Жената го прие абсолютно нормално. Каза, че ако са ме притеснили, те се извиняват. Ама не са ме притеснили!", през смях разказва репортерът на Нова. Според него в крайна сметка по-важното е, че като изрече въпросния бисер, веднага се извини. Генчев мисли, че това е напълно нормално поведение и не бива да се търси под вола теле. "Случвало ли ви се е да пратите есемес на грешен човек? Аз просто го направих пред възможно най-много хора и беше видяно от всички. Да се надяваме, че ще е чудо за три дни", казва Генчев.
Неговите приятели, които не се занимават с журналистика, смятат, че се е държал адекватно.
Евгений от седем години работи като репортер в Нова телевизия и твърди, че рисковете на живото предаване не са чак толкова големи и напрегнати. "Така излезе, че съм бил притеснен и едва ли не с треперещ глас съм си задал въпроса. Няма такова нещо. Имам достатъчно опит, за да реагирам на място. Това аз не го наричам риск. А просто една обикновена грешка. По-важното е не самата грешка, която си направил, а начинът, по който реагираш след нея. Защото една грешка може само да те направи по-силен", убеден е Евгений.
Генчев се занимава с журналистика от 8 години. В Нова телевизия попада след обява за търсене на работа. Обажда се, харесват го и го назначават в сутрешния блок "Здравей, България". Първият му репортаж е на потребителска тематика. Няколко възрастни жени се обаждат със сигнал, че имат неоправдано високи сметки за парно. В момента е в "Новините" с ресор "Парламент". По принцип отговаря за "Атака" и десните, но това не означава, че се затваря само с това и не пише за БСП и ГЕРБ. Евгений е завършил журналистика. А сега кара второ висше и се дипломира в специалността "Международни политически отношения и сигурност". И пише за политическата комуникация на партиите по време на парламентарните избори – за методите и техниките, които са използвали политиците, за да се представят по-добре на изборите. И анализира поведението на партиите, които са попаднали в Народното събрание. "Грешките на другите партии, които не спечелиха на изборите, са, че останаха в сянката на партията победител ГЕРБ", твърди Евгений. Той определя като един от най-трудните си репортажи своя командировка в Турция по време на епидемията за птичия грип. Заедно с екипа на Нова телевизия пробиват военния кордон и успяват да попаднат в селото, където е първият случай на епидемията. "Беше сравнително страшничко, защото не се знаеше докъде ще се развие тази епидемия", спомня си сега Генчев.
"Не съм семеен, живея на квартира, от София съм и имам ангорска котка", обрисува себе си Евгений. Мацката се казва Мишел, на една година е и била много ненормална. "Дива и игрива", казва репортерът. Два пъти в седмицата, когато има време, ходи да плува. "Свиря на китара вкъщи и пея под душа", майтапи се той. Приятелите му са най-вече от журналистическите среди, както и тези от френската гимназия в София, които не са емигрирали в чужбина. През свободното си време обича да гледа филми. "Наскоро гледах един много интересен – "Последен спомен". Действието се развива в бъдещото. На хората им се слага чип в главата, нещо като авто Биг Брадър. И те разбират, че всичко, което са свършили през целия си живот, е записано едва когато станат на 21 г. Част от тях се самоубиват, други променят характера си. Интересното е, че има един човек, който от записите в чипа монтира най-важните моменти от живота на човека. И този монтажист прави от хора, които са били пълни изроди – убивали са, изнасилвали са – много добри хора, представя ги в добра светлина. И трябва страшно много ние медиите да се замислим, когато работим, дали не правим същото. И дали понякога не вадим онези моменти, които да представят в добра светлина едни хора, а в лоша – други", разсъждава върху филма и живота Евгений Генчев.

Стр. 6
 

в. Стандарт | Мартин КАРБОВСКИ | 2009-11-21

Дойде времето за живо порно с политиците в студиата

Хората в България трудно дават интервюта. За тях е срамно да те показват по телевизията, независимо дали имат мнение, или наоколо съществува проблем. За разлика от други нации, които говорят смело и красиво, българите пред камера и микрофон включват на режим "официозно говорене", познато им от политиката и медиите. И не казват нищо. Ето защо напоследък са така успешни циганските интервюта – ромите не знаят официозен език и ползват нормалния.
Затова е много интересна тенденцията хора да разказват ужасяващите си биографии в някакво шоу и срещу това да получават само едно – надежда, че ще спечелят от новия вид тото – със съдбите им (често измислени – за да са по интересни) и с мнението на околните. Получи се парадокс – на хората, които най-много държат на това, "какво ще кажат хората", сиреч на българите, спря да им пука и вадят всичките си кирливи ризи срещу награда от 2000 лева.
Кризата в жанра се опитва да убие истината
Всичко започна някак на шега със Сашка Васева, която публично бе унизена от Нешка Робева. С особена доза мазохизъм Сашка отиде на крака (няколко пъти) при Робева и се опита да спори с нея. От позицията си на странстващ телевизионен съдник (напоследък) Робева даде мнението си за Сашка – а това са хора, които никога няма да седнат на една маса. Състезанието се превърна в особен спорт – плуване в слюнка. Това при някои публични личности минава за реклама. Нямало лоша реклама. Обаче има, когато става дума за безсмислени обиди между хора, мълчащи си в различни стаи.
Всичко можеше да свърши дотук. Но се очерта тенденция. Все повече хора отиват в телевизията, за да се унижават. Правят го с кеф. Примерно един от братята Юзеирови отиде в "Челюсти", за да не може да каже нищо. Не успя да си отвори устата. Това също е шоу. Малко е шизофренично, но в двете роли на гост и на водещ гледаме само водещия. Чуваме мнението му непрекъснато вместо това на госта. Което е прекрасно, журналистиката се персонифицира. Но ако се направи сметка като във футболен мач колко време е държал топката водещият и колко гостът, се оказва, че през цялото време топката е държал водещият, и то с ръце. Диана, остави хората да се излагат сами по телевизията, често усилия от страна на водещия не са нужни. Ако са нужни пък, трябва да са незабележими.
Все по-често се случва извън шоупрограмата в публицистично предаване
политикът да бъде мачкан като стара баница
С новите баници обаче се отнасяме нежно. И затова има недоумение – как политици и публични фигури тичат с мазохистично настървение и се татуират завинаги при журналистите. Тенденцията беше добра – преди време в публицистичните предавания не се казваше нищо. Сега обаче се говори само за "кюфтаци". Ставаше дума журналистите да превеждат на обикновените хора на ясен език живота. А те почнаха да псуват живота. Езикът е особено нещо у нас – или е в състояние на запек (констипация), или в положение на сюргюн (разстройство, диария). Средно твърдо положение няма. Унижението се превърна във фабрика. И в това нямаше да има нищо лошо, но унижението по телевизиите е винаги за хората в слаба позиция. Да обидиш Сашка Васева – по-лесно е да ритнеш кокершпаньол. Да накараш обикновен българин да признае как са му пикали в устата като дете – това щеше да е проблем, ако не беше признание за пари. Днес е само шоу.
В никакъв случай гадостта не трябва да се ограничава. Нито пък да сме мили с политиците. Но прави впечатление, че напоследък ни се сервира измислена, фабрикувана гадост.
Милостта към политиците в "Панорама" се превърна в бой с черпака по п..ката в Шоуто на Азис. И политиците ходят ли, ходят. Политиците винаги са били най-големите звезди у нас, което е голяма грешка. Днес просто е време за порно на живо с тях. Ако може да са от опозицията, моля ви.
В такива моменти нормалният въпрос би бил – кой има полза от телевизията на унижението? Рейтингите на точно тези предавания не са от най-високите. Полза обаче имат продуценти и водещи, които пионерстват в новия жанр. А новият жанр не е да отидеш и да видиш как биват унижавани хората, и защо, и от кого, а да ги сложиш в аквариума си и те там да си признаят за някой лев колко са скапани. Никога не става дума за библейски ясен сюжет, за титанична битка на ценности или позиция "трябва – не трябва". Става дума за ситуация, използвана във филма "Бруно" – седи един гей и казва, че е осиновил дете, разменено за един айпод. Публиката в шоуто го наби. У нас става обратното, поне в малко останалата истинска журналистика – публиката е съставена от бруновци, които
не могат да бъдат набити от единствения водещ
Но явно на него му се иска да я унижи и го прави добре.
За какво е всичко това? То е като онова, което пълни и чалга клиповете – за какво са им циците на жените в чалга клиповете? От тях не тече мляко, не се ползват за турски акробатики, нито за съзерцание. Циците на жените в чалга клиповете са символ на мечтата на нацията, те са парите, които можеш да имаш, ако те содомизират често. Историите, които ни се разказват, са същият материал – силикон подкожно. Пари срещу сфинктер. Хем да станеш известен (със сфинктера си), хем да вземеш някой лев. Мислехме, че оттук по-надолу няма.
Телевизията все по-често подменя живота, така както подменя фаворитите си. Реално по-добър сценарист от живота не съществува, но мързелът на телевизията винаги у нас се е изразявал именно в това – да не слизаме долу при живота, ние живеем добре в аквариума. Но ние напоследък включихме аквариума към канализацията. И то без цел – примерно да пoчистим наоколо. Това е проблемът.

Стр. 12
 

Снимка: e-vestnik.bg

 в. Конкурент, Враца | ИСКРА МАЛЧЕВА | 2009-11-20

Като чукна 50 лета, подобно на всяка дама, и БНТ навлезе в критическата си възраст, и то с пълна сила и страст. Вместо обаче да дари радост за предстоящия си половинвековен юбилей, телевизията се превърна в кошмар за журналистите от новините на "По света и у нас". Причината е, че заради пазени в дълбока тайна аргументи от ръководството решили да удължат времетраенето на и без това прекомерния брой новинарски емисии.
В нюзрума на "Сан Стефано" 29 беснеят, че колегите им в конкурентните Би Ти Ви и Нова телевизия реализират по една 40-минутна емисия на ден, а те трябвало да правят по три, и то през час и половина. Гневът им стигнал апогея си, след като шефовете удвоили времетраенето и на обедната емисия, а дългоочакваното премахване на тази в 16 часа така и не се състояло.
Заради негативните емоции почти всеки ден новоназначената главна редакторка Милена Цветанска, която идвала на работа с широка усмивка, си тръгвала с остро главоболие. Притеснена задушевното и физическото оцеляване на колегите си, тя често им казвала, че знае за опасността всички в новините на БНТ да си намразят любимата работа. Тешала ги с чаша студено вино след централната емисия и с думите, че единственият им лек е да работят още или да отидат на друго място, където да почиват повече. За спазване на Кодекса на труда не искала и да чуе, защото според думите й в "По света и у нас" не работели чиновници, а творци, които може и да получават малки заплати, но пък телевизията ги дарявала с престиж. От монолозите й половината от подчинените й си тръгвали без настроение, пребледнели и със сърцебиене. Дори не искали и да попитат защо не получават полагащите им се по закон ваучери за храна, каквито раздавали всеки месец на колегите им в медията на Мърдок. Друга част от "нюзрумците" отдавна пък страдали от безсъние.
Най-голям проблем сред тях имала сестрата на червения политик Румен Овчаров – Таня Харизанова, но не от липса на пари. Въпреки че е известна със спокойния си нрав, тя не можела да мигне заради напрежението в работата по цели нощи. Преди години проблемът й изплашил ръководството и то решило да я "излекува", като й възложило да е отговорен редактор на централните новини във всички дни, когато на главата й има по-малко хора.
Горещо масло в огъня наливал и фактът, че "клетниците" от 4-ия етаж на "Сан Стефано" 29 били със замразени заплати. Възнагражденията им винаги са били поне двойно по-ниски от тези в другите национални телевизии и приличат на чиновнически заплати в някои отдели на държавната администрация. Напрежението в иначе доста тесния нюзрум се подклаждано и от това, че за да направят репортажите си, понякога журналистите си спретвали един на друг зрелищни скандали.
Особено често си изпускали нервите опитни репортери като Иво Никодимов и Мария Чернева. Вместо да излеят негативната си енергия в нюзрума, те вдигали кръвното на техническия и творческия персонал. Трудно сдържала стихията на емоцията си и известната с нахакания си нрав братовчедка на Димитър Цонев.
Примата на правителствените новини Ирина Цонева била омилостивявана от президиума на БНТ с чести задокеански командировки въпреки незавидното финансово дередже на телевизията. За да пести нерви, самата тя идвала на работа за 2-3 дни в седмицата. Ядовете на репортерите били веднъж, за да се уредят до свободен компютър и работещ принтер, и друг път, за да се домогнат до свободна апаратна за видеомонтаж. На последното, но не и по важност място настъпвала истинска лудница, ако операторът, който обикновено е със самочувствие на звезда от ВИП-небосклона, не си е свършил работата докрай.
След всяка от петте новинарски емисии главната редакторка Милена Цветанска постоянно успокоявала колегите си, че адът ще приключи, щом се нанесат в новия нюзрум. Там ги очаквала закупена за цели 6 милиона лева модерна система за обработка на репортажите. По неофициална информация истинската й стойност едва ли надхвърля 800-900 лева. На обещанията на Цветанска обаче от година никой не обръщал внимание, тъй като готовата луксозна стая за журналисти трябвало да отвори врати още през пролетта на 2009 г. Сега техниката
стояла заключена заради честите кражби на изгладнели телевизионери. Това се случвало въпреки 24-часовото масирано полицейско присъствие.
Истерията в новините не свършва дотук. Терзанията на репортерите се допълват и от исканото от десетките редактори пренаписване и премонтиране на един и същ репортаж за всяка от петте емисии. Това задължително водело и до постоянни гафове в ефир. От редакторското съсловие всявали допълнително напрежение заради вечното си недоволство от постигнатите резултати. Сред първенците била бившата синдикална репортерка, а сега редактор Вирджиния Славчева. Конкурирали я само колежките й Геновева Радева и Кармелита Тонева. Освен заради постоянното си капризничене Геновева срещала намръщени репортерски погледи и заради това, че трябва да се грижат да"напълнят" половинчасовата й "частна емисия" в неделя по обед. Репортерите завиждат на колегите си в Би Ти Ви и Нова телевизия, че в събота и неделя не се трудят, защото първите им емисии са едва след 7 часа. Тонева пък, която в миналото била енергиен репортер, е из-
вестна като редактор с изострено "кризисно" поведение преди всяка от емисиите си в 18 часа.
Заради това наскоро се отдала на дълъг отпуск. Така вместо да се потопят в творческа атмосфера, репортерите, редакторите и видеомонтажистите в новините на БНТ често работели в атмосфера на хаос и крясъци.
"Знаем, че в новини се работи под голямо напрежение, но това тук не се издържа, дано да няма покосени от инфаркт или инсулт", чука на дърво редова репортерка. "Засега само авторитетът на институцията ни възпира да си налетим на бой заради нечовешките условия, в които работим", допълни думите й една от десетките дежурни редакторки. "Репортерите слизат при нас и имат вид на премазани от влак", цъка с език състрадателна видеомонтажистка.
В целия "телевизионен театър" на новините се намесвали и няколко режисьори на пулт. Те, по подобие на редакторите, били също в пъти повече от необходимото и за да им се уплътни работното време, в малките паузи между емисиите разнасяли касети. В новинарското шесто студио от години били назначени и 10-на човека, които вкарвали касетите с академичните постижения във видеомагнетофоните. За длъжността им мечтаели мнозина, но малцина в държавната медия имали досег до иначе, меко казано, странната за съвремието ни професия. Резултатът от наричаната от мнозина през годините "мелачка" е, че вместо да се конкурират с качеството на добре свършената си работа, новинарите трябвало да се червят като великденски яйца пред колегите си от другите медии поради недотам изпипаните си репортажи.
Според източник от ръководството на телевизията несимволичното набъбване на новинарските емисии се дължало на страха от съкращения. На прицел били редакторите, чиито брой е в пъти по-голям от нужния. Въпреки това те все опявали, че трябват още и още хора, защото били малко. Загрижена за опасността от увеличаване на безработицата и водена от силния си майчински инстинкт, шефката на дирекция "Информация" Вяра Ликова им уредила двойно повече работа. Само и само за да ги опази от заплахата да се озоват на борсата по труда.
Като ненаситни деца срещу по-голямата си заетост редакторите поискали от нея да получат увеличение на мизерните си заплати. На уж случайни срещи из коридорите репортери също спирали Вяра и искали от нея същото или поне символични хонорари за всеки премонтиран
обект. Въпреки че изразявала съчувствие, Ликова се проявила като мащеха и попарвала желанията им с често сочене на вратата за изход от БНТ. На по-дръзките дори предлагала алтернатива, като ги питала откъде предпочитат да напуснат – през улица "Сан Стефано" или през стария вход на улица "Тулово".
Според запознати "майката на новините" увеличила работата в редакцията, за да защити и съществуващите доста странни длъжности. Отделен служител пишел по 8 часа на ден графика на новинарите, а друг пълнел принтерите с хартия и следял за икономия на тока. На други "пчелички" единствената им работа била да разнасят ръчно написаните "заповеди" за заснемането на репортажи от 4- ия на 1-ия етаж в сградата.
Щастливците на тези постове получавали същата заплата като на редакторите от късните и обедните новини. Според друг източник от телевизията "пренатягането" било заради непрекъснато падащия рейтинг на 50-годишната телевизия и икономическата криза.
Последната мълва из кулоарите на обществената медия гласи, че "подаръкът" от вида "мечешка услуга" идвал направо от баш шефката Уля на Пръмова. Според тв-кадрите по този начин тя искала да отмъсти на света, задето е заплашена от уволнение заради крещящите злоупотреби по време на двата й мандата. Подчинените й никак не харесали "армагана" й и приказките на Уляна за обществената мисия на телевизията.
Дори обмисляли стачка срещу нестандартните п решения, които ги обричали на безпаричие и постоянно късане на нервите, а също и до пръкването на нови некролози по фасадата и вратите.

18.11.2009

Стр. 7