Нова телевизия, Здравей България | 27.10.2010 

Водещ: Ще си говорим с Добромир Добрев за всичко това, което се случи вчера, след като екип на „Галерия’ отиде в село Шума, не да търси шумкарите, а да се опита по някакъв начин да заснеме един от имотите на вътрешния министър Цветан Цветанов. След това какво се случи? Едно на ръка, че те бяха арестувани и накарани да пишат обяснения в полицията вече в София, но по-интересното беше, че от момента, когато това се случва, до вчерашния ден на обяд излязоха четири различни, напълно противоречащи си, версии за това защо са били арестувани. В крайна сметка от тези четири версии беше скалъпена една, която горе-долу обединяваше три от тях. Добро утро. Добре дошъл. Така, може би не е чак толкова приятен повода, по който се виждаме, но в крайна сметка има някои неща, които е хубаво да бъдат уточнени и да станат ясни за зрителите и за хората, които се интересуват от тази тема. На първо място, нека да вървим горе-долу по хронология. Знаем историята до момента, в които вие двамата с шофьора отивате да заснемете имота на г-н Цветанов и жената, която излиза и започва да ви се кара какво правите там.
Добромир Добрев: Това се случва втора седмица по ред.
Водещ: Така.
Добромир Добрев: Първата седмица минаха нещата по нормално, заснехме имота, направихме разследване, решихме да продължим темата с разговори със съседите като вече имахме едно наум за тази жена.
Водещ: А и предната седмица пак ли сте се разправяли с нея?
Добромир Добрев: Предната седмица тя пак излезе, започна да крещи, но тогава, слава богу, не се стигна до инциденти. То и сега нямаше инциденти на практика, но този път тя директно изскочи, пред колата застана. Тук държа да подчертая, тъй като се изкара, че има опит за прегазване, колата беше спряла, тя изскочи, застана пред спрялата кола. Няма нищо вярно в това, че сме спрели на сантиметри от нея и т.н.
Водещ: Всъщност, тя е спряла на сантиметри от колата, така ли излиза?
Добромир Добрев: Да, именно. Докато ние се опитвахме да направим интервюта, излезе, започна да крещи, с телефон с ръка: „Сега ще звънна на 112, какво правите тук, нямате право.” Въобще, не е вярно, че ни е помислила за „килъри” или т.н., тя много добре знаеше защо сме там. Според мен е поставен човек, който изскача всеки път, когато види журналистически или непознат автомобил отпред. Просто, дори нямаше инцидент, дори нямаше скандал. Върнахме назад, продължихме по друга улица. Въобще не сме очаквали дори, че е звъннала до 112 или докъдето и да е.
Водещ: Т.е. когато тя е излязла и се е размахала пред колата, колата вече е била спряла. И след това вие не сте тръгнали напред към нея, а на практика се дали назад.
Добромир Добрев: Ние се върнахме назад и минахме по съвсем друга улица.
Водещ: Но след това сте се върнали обратно там, така ли?
Добромир Добрев: Не, ние преди това разговаряхме със съседи от селото, които бяха съвсем добронамерени. Разговаряхме за родителите на Цветан Цветанов, за къщата, за ремонта, който е направен. Всичко мина абсолютно тихо и спокойно.
Водещ: Добре. Ние също, разбира се, изпратихме екип там. Колегата от „Календар” беше вчера на мястото, така че ще можем да видим този репортаж и след това да обсъдим отново какво се е случило.
Репортер: Това е въпросният фамилен имот на министър Цветан Цветанов, който стана скандален след като арестуваха журналисти заради него. По думите на съседката Росица, която живее отсреща, това станало след като те се опитали да я прегазят. Според версията на Росица, която говори пред микрофона след като се скри от камерата, екипът на вестника не се легитимирал. Обикаляли около имота и й се сторили подозрителни. Вие сте подали сигнал?
Росица: ами, как, че той щеше да ме прегази и мен без да спре със скорост отгоре, за да настигне, да прави интервюта без да го знам кой е. Днес разбирам, аз не съм мигнала цяла нощ да не е килър и да ми запали дървеното бунгало.
Репортер: Наистина ли са тръгнали да ви газят, аз това не мога да си обясня?
Росица: Г-не, ето там аз щях да съм мъртва, защото тръгнах с разперени ръце, нали, да не би да са килъри, че са подгонили майката и брат му с колата.
Репортер: Те представиха ли се кои са?
Росица: Не.
Репортер: Пред Нова телевизия жената каза, че колата на екипа била черно BMW, реално, обаче, тя е друг модел. Съседката не отговори ясно на въпроса как е дала точните данни в сигнала си до МВР, при положение че екипът е задържан едва след скандала тук в София. Съседите наоколо твърдят, че не са видели нищо.
Гражданин: Не, нищо не чухме, само тя дойде и поиска от жената цигара, че много се уплашила.
Гражданин: е, имало е нещо, защото тя беше много разстроена, много. Какво е, ние не сме видели.
Репортер: Що се отнася до постройката – в имотна декларация до Сметната палата Цветанов е заявил обем 100 квадрата за тази триетажна къща. Тя съществува от над 10 г., но е видимо по-голяма. Съседите коментираха, че само един от етажите се води на министъра и ни увериха, че постройката прилича на половината селски къщи в района.:
Водещ: Така, това беше репортажът от вчера. Сега, да уточним няколко неща. Ето, жената не знаеше точно закъде сте се засилили, гонили сте някакви хора според нея в началото. После се обърка, каза: „Не, не, искаха да взимат интервюта”. След това каза, че някакви брат и сестра ли, какво, сте гонили, изобщо има доста разминавания между това, което тя казва и вашето обяснение. Но по-интересното е това – свършвате репортажа в Шума и се прибирате в редакцията в София. Колко време ви отне пътуването от Шума до София?
Добромир Добрев: Селото е на 40-50 километра от София, за един час е нормално да се прибереш.
Водещ: И колко време след като се прибрахте в редакцията дойдоха полицаите?
Добромир Добрев: Ние предварително знаехме, че те ще дойдат, тъй като те бяха първо започнали да търсят автомобила, който се води на друго име, а не на шофьора. Оттам нататък разбрахме, че ние ще сме следващите, при които ще дойдат. От това, разбира се, няма какво да се притесняваме, изчакахме ги, говорихме с тях по телефона, обяснихме им къде е редакцията, дойдоха трима цивилни полицаи.
Водещ: И интересното е какво ви казаха, за какво ви търсят?
Добромир Добрев: Да, точно това е най-странното, че те самите не успяха да ни обяснят или излъгаха, казаха, че те самите не са запознати, има някакво обаждане, някакъв сигнал и са длъжни да ни закарат до РДВР София. Попитахме ги: „Добре, кажете какъв инцидент е станал” – „Ами, не можем да ви кажем, ние също не знаем, не сме запознати със случая.”
Водещ: Понеже ставаше дума, първата версия беше, че имало кражба, която били разследвали в района. Какво общо имате вие с тази кражба, поне на мен не ми става ясно. След това беше версията с прегазването.
Добромир Добрев: Имаше версия „влизане с взлом”.
Водещ: Да, изобщо, за няколко часа се развиха различни …
Добромир Добрев: Версията, че автомобилът е на криминално проявен.
Водещ:Така. Дай да уточним за автомобила, че и на мен това ми е интересно. Жената се обажда на 112 и казва: „Автомобил BMW …”, а каква марка е автомобила?
Добромир Добрев: Обикновено Audi A6, стар модел.
Водещ: Моделът е сбъркан, не е верен. Дава очевидно номера на колата, за да може да подаде този сигнал, и по този номер какво се случва? Те кого намират?
Добромир Добрев: Те намират собственика, който все още не е прехвърлил колата върху нашия шофьор, не е прехвърлил още собствеността. Намират го, те са бивши колеги, той работи в друга медия, човекът няма абсолютно нищо общо с цялата история. След това идват при нас. Оказва се, че … това също е пълна глупост, че е криминално проявен. Става въпрос за някакво нарушение, доколкото аз се порових и разбрах, шофиране в нетрезво състояние или някакъв такъв акт има, което, пък, в крайна сметка няма абсолютно нищо общо с нашата медия, … бивш собственик на колата.
Водещ: Това е причината, заради която самият министър каза вчера, че той е криминално проявено лице, собственик на този автомобил, защото звучи много сериозно. Излиза, както и жената казваше, може да са и килъри. Така звучи.
Добромир Добрев: Не знам, явно сме изглеждали като килъри в нейните очи, но … в смисъл, не й обръщахме внимание, тъй като, както казах, от предния път още местните ни казаха за нея „не й обръщайте внимание, тази жена не е добре”, така че …
Водещ: Ами, да, но както се вижда, от нейно обаждане следва цялата тази история.
Добромир Добрев: Да, и аз точно това се чудех, всеки ли, който се обади на 112 и каже „еди кой се опита да ме прегази”, ще се образува толкова светкавично досъдебно производство за няколко часа, да тръгнат да се издирват хора, автомобили.
Водещ: Това определено изглежда странно, още повече че ако някой го направи в центъра на София, някак си бихме могли да го разберем, но когато става въпрос за село от типа на Шума, колко къщи има в това село?
Добромир Добрев: 120 жители.
Водещ: 120, значи, представете си в едно ей такова село някъде из България някаква женица вдига телефона и казва „опитаха се да ме прегазят” и цялата машина се задейства веднага и след един час се знае, не само кой е бил там, а се е минало през собственика на един автомобил, пък е намерен и човека, който в момента го кара, че е стигнато даже и до редакцията, където са хората, които са били в тази кола. Това всичко не може да не поставя въпросите дали по някакъв начин в тази седмица, в която ти сам казваш, че преди това сте били вече, вътрешният министър е бил информиран, знаел е и по някакъв начин е наредил да се внимава с хората, които ходят там и те със сигурност да бъдат притискани.
Добромир Добрев: Той със сигурност е знаел. Той като в предния брой на нашия вестник, пуснахме подробен репортаж с много снимки на имота, той казва, че е снимано многократно, това е лъжа, само ние сме снимали имота до тази седмица.
Водещ: според мен много в България не са чували за съществуването на село Шума изобщо до вчера.
Добромир Добрев: Абсолютно, да. Само ние бяхме снимали имота. Той излиза и казва: „Всеки може да го снима, не е затова, няма нищо общо.”, но на всички ни е ясно каква е цялата работа.
Водещ: Какво означава „на всички ни е ясно”, дай да разясним и на тези, на които не им е ясно.
Добромир Добрев: Естествено, че, в смисъл, се образува досъдебното производство, само защото там е имота а на Цветанов. Но в случая най-страшното не е това, че е образувано досъдебно производство …
Водещ: Е, сега за какво ще ви обвинят – за хулиганство, така ли?
Добромир Добрев: Не знам и аз. Хулиганство ли е, взлом ли е, газене ли е. Ние сме си дали нашите показания.
Водещ: А какво ви разпитваха в полицията, това също е интересно?
Добромир Добрев: Точно това е най-страшното в целия случай, че самите въпроси бяха смущаващи на разследващите. Някак си се мешеха в чисто журналистическата ни работа, което според мен е абсолютно недопустимо. Задаваха се въпроси от сорта „Кой ви изпраща?”, „Какво правите в това село?”, „Каква е целта на репортажа?”, „Носите ли видеокамери, носихте ли аудиокасетофони?”, въпроси, които според мен са доста …
Водещ: А вие имахте ли фотоапарат, примерно, с който сега пак да снимате?
Добромир Добрев: Единствено фотоапарат. Дори не сме извадили, когато тази жена се обади, дори не сме снимали.
Водещ: А от полицията провериха ли дали имате снимки на къщата?
Добромир Добрев: Не.
Водещ: Не са ви иззели нещо?
Добромир Добрев: Не.
Водещ: Е, поне това. оттук нататък какво следва? И получихте ли необходимата подкрепа? Защото вчера дадохте една пресконференция, чудя се, ако не я бяхте дали, какво щеше да стане?
Добромир Добрев: Почувствахме подкрепа, поне доста медии се обърнаха по този случай, според мен така е редно да бъде. В случая става въпрос за вмешателство в нашата работа на журналисти.
Водещ: Да, още повече, че в един толкова деликатен момент за всичко това. разбира се, те ще ви обвинят за това, че сега всеки търси под вола теле, защото в момента позицията на министъра е разклатена и вашия вестник спазва някаква такава линия „против”, но в крайна сметка това не дава право по никакъв начин да се действа срещу свободното слово.
Добромир Добрев: Нашата линия не е против. Когато има за какво да се похвали този човек, той ще се похвали. Когато има какво да се разследва, ние ще го разследваме. Защото според мен и до този момент той не е казал откъде е взел тези пари, примерно, за ремонта на къщата. Установихме, че той е бил около 150 хиляди лева, ремонтът, който е бил извършен преди 2-3 г. на тази къща в село Шума.
Водещ: И това, съответно, пуска нови, така, нови нишки на съмнение към доходите и начините, по които министъра се е справял с това, което казваш, ремонта на къщата. Добре, и какво, ще сезирате вие от своя страна прокуратурата за всичко това, което стана. Добромир Добрев: Да, ще пуснем жалба в прокуратурата, вече сме задействали нещата. Държим да подчертаем, че тя няма да срещу конкретните полицаи, които дойдоха да ни задържат.
Водещ: Те изпълняват заповеди, какво да направят.
Добромир Добрев: Да, те хората бяха толкова смутени и учтиви, „Моля ви се, … ще трябва да дойдете, няма начин”, просто нещата бяха толкова нагласени, че … По време на разпита, вече казах въпросите, които ни се задаваха. И най-странното е накрая, че трябва да подпишем декларация, че няма повече да нарушаваме обществения ред, което беше безумно.
Водещ: А какво пише в тази декларация?
Добромир Добрев: Декларация, че аз и шофьорът, с който бяхме, няма да нарушаваме обществения ред, трябваше да се подпишем. И накрая казаха, че няма да има копие за нас, има един формуляр за тях.
Водещ: А самото ви присъствие, евентуално, в село Шума, да кажем след 5 дни, дали ще се брои за нарушаване на обществения ред?
Добромир Добрев: Явно посещението там е … в момента, в който влезеш в селото, явно нарушаваш обществения ред.
Водещ: Може би трябва да се сложи бариера, някаква КПП да се направи, фейсконтрол, някакви такива неща.
Добромир Добрев: Доколкото разбрахме, когато министърът ходи там, улицата се затваря, цялата, на която е неговата къща. Поне местните жители така ми казаха. Слага се по една кола в двата края и никой не се пуска.
Водещ: Е, ако той прекара 3 дни в тази къща, какво ще се случи, три дни затворена улица, хората не могат да отидат за хляб? Или те са казали, че посещенията му са по-кратки. Колко време прекарва той в тази къща, разбрахте ли?
Добромир Добрев: Доколкото разбрахме, ходи за уйкендите, не всеки път, но сравнително често. Дори вчера, онзи ден, когато бяхме, видяхме хора в къщата. В последствие разбрахме, че това са били брат му и майка му. Отидохме, звъннахме на звънеца. Това беше единственият ни допир до къщата. Звъннахме на звънеца, искахме да поговорим, да направим интервю, с който е вътре, никой не ни отвори. В същото време тази жена, съседката, крещеше, това беше цялата работа.
Водещ: Тя тази жена сигурно има 112 набран на някой от клавишите си за бързо набиране на мобилния телефон.
Добромир Добрев: Най-странното е, че два пъти отиваме и изскача на секундата, в която спрем до къщата на Цветанов, сякаш седи на пост там.
Водещ: Добре, да завършим малко с чувство за хумор. Благодаря ти много за този разговор. Надявам се, че няма да ти се случват повече такива неприятни инциденти. Благодаря още веднъж.

в. Република | 24.08.2010

Преди да отпразнува една година от създаването си, вестник "Галерия" се разцепва. Според информация на Frognews.bg, Алексей Петров напуска вестника оглавяван от Кристина Патрашкова. От цялата ситуация печелил Георги Коритаров, който щял да оглави нов вестник.
Избухналия скандал между съдружниците довел до пълната изолация и до отстраняването на един от членовете на директорския борд на изданието. Това е Давид Леон Леви, който беше кандидат за евродепутат от партията на Яне Янев РЗС.
През пролетта в пресата се появиха съобщения, че другите 50% от акциите принадлежат на Недялко Недялков, бивш съдружник в процъфтяващия седмичник "Уикенд". Той го напусна, когато 75% от който бяха купени от медийната групировка зад Ирена Кръстева и Делян Пеевски.

Стр. 6

сп. Elle | Станислава ПЕТКОВА | 2010-04-20

Скандалите в изкуството бяха нейна запазена територия само допреди година, а днес Кристина Патрашкова провокира скандали като главен редактор на "жълт" вестник. Преди тя пишеше за художници и галерии, но след като напусна в. "Уикенд", се концентрира в една "Галерия". "Истории с Патрашкова" – телевизионно предаване с това заглавие вече не съществува, но историите на Патрашкова стават все по-увлекателни и някак тайнствени, защото тя нахлу в ъндърграунд територии – вече не четем нейни интервюта с поети и актьори, а с мафиоти. Навярно е интересно, но комфортно ли е?
Журналистката винаги е дърпала "дявола за опашката", затова етикетът "ексцентричка" прилепва за нея още с прощъпулника й във вестникарските редакции. Една сутрин в 7. 00 ч. тя влита за планьорка във в. "Отечествен фронт", облечена с мундир и пола с волани. През социализма подобни дрехи шокират доста хора. И докато сивите костюми се подсмихват на нейния тоалет, Кристина, без да й мигне окото, изброява поне 10 любопитни теми. И ги написва. Тя умее да комбинира привидно несъчетаеми неща не само в облеклото – дънки с колие от XVIII век, да речем, а и въобще: мода, футбол, политика, кино… за нея всичко е еднакво важно и вълнуващо, има емоционално отношение и към глобалните проблеми, и към детайла.

- Кристина, какво те накара да смениш жанра тотално – "Берлиоз с Георги Илиев" както каза в едно тв предаване неотдавна?

- Простият отговор е, защото повече от 20 години след началото на прехода 6 България малцина знаят кой е Берлиоз, но няма човек, който поне да не е чувал името на Георги Илиев. Дори след смъртта му продължават да излизат книги за житието-битието му, но не съм научила да се е появила нова биография на Берлиоз. Което е жалко. Защото съдбата на този ексцентричен френски композитор е много по-интересна и поучителна от живота на Георги Илиев. За Берлиоз се твърди, че е употребявал опиум, за да създава гениалните си симфонии. За Жоро Илиев се разказва, че коката му е била приятел. Но след поредната доза са се случвали страшни неща. Берлиоз е дирижирал "Траурно-триумфалната симфония" по улиците на Париж през 1840 г. с 8-килограмова сабя в ръка. Гледката е била сюрреалистична, но е звучала музика. Когато Георги Илиев е хващал оръжие, никой не е мислел за изкуство.
Аз обаче не съм сменила тотално жанра. И до днес пиша за артисти, художници и писатели, защото разбирам най-много от арт.
Когато обаче се съгласих да оглавя в. "Галерия", си дадох сметка, че освен във висшата духовност, която вълнува все по-малко хора в България, ще трябва да надникна и в задкулисието на живота. Да накарам някои личности да направят уникални по рода си, шокиращи изповеди, каквито бяха случаите с бащата на Илия Павлов – Павел Найденов, с бившия шеф на Отдела за специални акции в ДАНС Велин Хаджолов, с бизнесмена Васил Божков… В самото начало казахме, че няма да мълчим и ще се опитваме да разкриваме тайни, които са важни, за да осъзнаем какви процеси се развиват в държавата. Това е трудна, опасна и понякога неблагодарна работа. Но си заслужава. Ако я възприемеш като кауза.

- С какво те обогатява тази коренна промяна на теми и идеи?

- Темите и идеите са същите – нали изкуството е отражение на живота? Но сега, вместо да пиша анализи как някой писател е пресъздал образа на бандита X в романа си, понякога се срещам със самия бандит. Тези запознанства са много интересни, защото можеш да надникнеш в душа, в която бушуват страшни демони. Когато правих интервю с Димитър Вучев-Демби, който се свързва с търговията с дрога, останах изумена. Оказа се, че той знае наизуст стихове на Смирненски. Престъпник, който се трогва от рими… Бях толкова шокирана, че не можах да реагирам веднага. Не твърдя, че Демби е светец Напротив! Но подобно признание те кара да се замислиш какво се е случило не само с един човек, а с цялото ни общество, че от една страна, се възхищаваш на социалната поезия, а от друга, вършиш престъпления. Отговор на този въпрос, между другото, трябва да дадат всички, които са ни управлявали през последните години.

- Срещите с криминални типове – не са ли опасни? Не те ли е страх понякога какво ще излезе от това, нямаш ли колебания?

- Такива среши не са всекидневие за мен. Пък и едва ли на тях криминалният тип ще извади пистолет да те застреля. Разбира се, че се притеснявам, но пък не познавам истински журналист, който би се отказал да чуе версията на един бандит. За да подреди пъзела на истината.

- Сблъсъкът между поезия и проза ми се струва прекалено остър, но ти явно си готова за битка Имаш ли врагове?

- Да. Преди не ме долюбваха някои актьори и режисьори, в чиито творчески способности се съмнявах. Нона Йотова години наред твърдеше, че я атакувам, защото самата аз не съм станала актриса.
Сега съм трън в очите на някои от най-важните хора в държавата – министри и шефове на служби за сигурност, чиято работа вестникът критикува, когато е необходимо. А това за съжаление в момента правят много малко от останалите медии.
Оказа се, че имам врагове и сред колегите. С изключение на двама-трима, които открито се изправят срещу мен, имената на другите не знам. Те сипят потоци от клевети, обиди, откровени измислици в сайтове и блогове. Не искам да прозвучи самохвално, но ми се струва, че болката, когато не си реализиран и си комплексиран, се изражда в страшна патология. Която се изразява в словесна злоба срещу друг, който е стигнал до някъде. И е платил за това немалка цена.

- Кое е най-несправедливото, което си чувала за работата си?

- Че пиша за пари и обслужвам мафиотски интереси. Тези твърдения започнаха да се разпространяват заради упоритата мълва, че арестуваният и обвинен във всички смъртни грехове Алексей Петров стои зад вестника. За пореден път казвам: той няма нищо общо с "Галерия", както и не отричам, че се познавам с него. Водили сме изключително интересни разговори и няма да повярвам, че е мозъкът на октопода, докато не бъдат извадени категорични доказателства, че това е така. Другото ми прилича на фарс – политици, затворници, престъпници, алкохолни босове, министри забъркват името му във всички далавери, които са се случвали през последните 2 десетилетия. Други виновни няма. Очевидно той е действал сам – доста интересна мутация на мафията у нас!

- Екстравагантността е естествена за теб – знае се, че не ти е представлявало проблем да отидеш на футболен мач с театрален лорнет и рокля с кринолин. В подобни случаи контрастът е симпатичен, но няма ли опасност да загубиш себе си, ровейки в кофата за душевен боклук? Няма ли противоречие между всичко, което си правила досега, и новите ти изяви?

- Аз и сега мога да отида на среща с Демби с рокля с кринолин, ако след това ми се налага да бързам за театрална премиера. Е, вярно, че Вучев ще бъде шокиран. Къде обаче е противоречието? Демби ще ме вкара в кофата за душевен боклук, разказвайки ми кой кого и защо е убил. Разкаял ли се е, или за него човешкият живот няма никаква стойност? След това ще отида да гледам "Престъпление и наказание", в което, както знаете, разореният петербургски студент Разколников убива безскрупулна лихварка за парите й. И най-големият му ад е не самото престъпление, а душевните терзания заради него. Смятам, че ще бъде интересно да се направят някои сравнения. Най-малкото защото ми се струва, че живеем във време, в което все по-малко хора изпитват терзания – за каквото и да е.

- Коя случка е знакова за изграждане на професионалното ти самочувствие?

- Може да прозвучи парадоксално, но участието ми като коментатор в различните сезони на Биг и Вип брадър. И досега мнозина ме критикуват, че съм се включвала в подобни "тъпи" формати. Аз обаче смятам, че те са важни, защото поставят под лупа всичките ни пороци, дребни страсти, амбиции, лицемерие. В тях хората се саморазголват – от най-известния до човека от съседния блок. Когато коментирах участниците, се опитвах да направя обобщение от дребните или по-големи скандали. Да поставя на дебат различни теми – възпитанието на децата, завистта сред известните, чалга манталитета. И май се получи. Имах, разбира се, и недоброжелатели. Но никога не бях получавала повече поздравления за тезите, които защитавах. Тогава се убедих, че имам силата да лансирам непопулярни идеи. И понякога да обърна общественото мнение.

- С кого е най-щурото ти интервю?

- С Ричард Чембърлейн. Той пристигна да се снима във филм в България, когато беше изключително популярен у нас заради излъчването на сериала "Шогун". Самолетът му пристигна по-рано и нито един от организаторите още не бе дошъл на аерогарата. Заявих, че аз съм представител на домакините, и ме допуснаха до стълбичката на самолета. Посрещнах Чембърлейн, а когато се качихме в автобусчето, което да го откара до ВИП-а, признах, че съм журналистка. Той се усмихна, но се съгласи да ми даде интервю. Разполагах с не повече от 5 минути, но се справих. Бедата беше, че заминавах след няколко часа за Германия. Изпратих касетата до редакцията на в. "24 часа", където работех тогава, и на следващия ден ние бяхме единствените, които имахме интервю с актьора. То беше щуро, защото ме убеди, че в журналистиката няма невъзможни неща. Особено пък ако ти помогне и късметът.

- Мислила ли си някога да зарежеш всичко и да отидеш да живееш на… Лазурния бряг например?

- Той ми е любим заради невероятните преживявания, които съм имала там – 10 години неизменно отразявах кинофестивала в Кан. Звездите, лудницата по улиците, яхтите, фойерверките, блясъкът на диамантите, палмите, прочутият булевард "Кроазет" са най-лъскавото и луксозно нещо, което съм виждала в живота си. Тъжното е, че е фалшиво. По време на фестивала в града цари истински панаир на суетата. Когато влезеш да гледаш филмите от състезателната програма обаче, виждаш съвсем друга действителност – престъпления, кръв, бедност, перверзии. Е, има, разбира се, и комедии. Ето затова в живота не може да се тегли разделителна черта. Дори Кан не е само блясък, а и мъка. Конкретно на въпроса – с удоволствие бих ходила всяка година на Лазурния бряг, но едва ли бих останала да живея там. Битките, които искам да водя, са в България, а не на Ривиерата.

- В какво още не си се пробвала, в какво не си успяла?

- Най-големият ми провал е, че не се научих да шофирам. Взех книжка още като студентка и започнах да карам. Попаднах в една-две по-сложни ситуации и си казах, че от мен шофьор не може да стане. Мисля, че се предадох. Но това е единственото нещо, за което не положих достатъчно усилия и не повярвах в себе си.

- Най-големият компромис, който ти се е налагало да правиш в журналистиката?

- Работила съм в различни издания и в тях е било ясно за кого и как трябва да пишеш. Съобразявала съм се с тази политика, но не за дълго. Сега работя в един от малкото вестници, в които за всичко може да се пише свободно.

- Когато говорим за рокли, жълтият цвят ти отива. Но в поведението?

- Разбирам намека. Оглавявам вестник, който някои наричат "жълт", а аз – масов. Избрахме таблоидната форма, за да може покрай пикантериите да публикуваме изключително сериозни анализи, интервюта и разследвания. Просто тази формула работи. Асоциацията между цвят и поведение ми се струва абстрактна, макар че черното се смята за цвят на мафията, лилавото – на порока, а бялото – на непорочността. Тоалетите в гардероба ми са различни, но преобладават бели, черни, жълти и червени. Предпочитам последните не защото съм от ЦСКА. Валентино едва ли е чувал за отбора от Борисовата градина, но негово ревю без червена рокля няма. И все пак любимецът ми си остава Кристиан Лакроа, нищо че кризата го удари жестоко. За мен той е единственият дизайнер, който може да съчетае жълто с цикламено и това да е естетско, а не кичозно. Ето защо вярвам, че невероятни комбинации и превъплъщения няма – нито в живота, нито в журналистиката. И тъкмо затова те често пъти са по-интересни от изкуството.

Стр. 42-43, 44-45

БТВ, Отпечатъци | 2010-04-18 

Водещ: Вие гледате „Отпечатъци”. В студиото са доц. Георги Лозанов, новоизбраният член и председател на Съвета за електронни медии и Явор Дачков, гл. редактор на „Гласове” и зам. главен редактор на вестник „Галерия”. Ще си говорим за медиите, за властта и обществото, както би трябвало в негова полза да работят и медиите, и властта, ама май не се получава винаги така. А най-напред, доц. Лозанов, вие сте съвсем от скоро и член, и председател на СЕМ, но преди това пак…
Георги Лозанов: Преди една седмица…
Водещ: Но преди това пак наблюдавахте печатните медии, като така, активен член на медийната коалиция и медийния мониторинг, нали на този проект. Кое по-лесно се наблюдава, електронните или печатните медии?
Георги Лозанов: Е не мога да кажа, че кое е по-лесно и даже не е въпроса в това кое е по-лесно…
Водещ: Къде се генерират повече скандали, повече проблеми, повече жилтаж, така да се каже?
Георги Лозанов: Ние в определени периоди с „Медийната демокрация” наблюдавахме цялата медийна среда, включително и електронните медии. Аз за това казвам, че /…/ същото правя, независимо дали експертно качество като във неправителствен сектор или в социално качество. Така, че даже в това отношение чувствам особена промяна, но в печата няма съмнение, че има по-големи криви и драстичност на посланията. Електронните медии по начало са по-обрани, там всичко е по-близо до една средна норма, няма големи отклонения, печата се позволява много повече и в това има логика, защото печат е общо взето коментарна зона и там се чуват и е важно като коментар. В съвременния свят, какво да ви кажа, почти никой според мен вече не се информира просто от вестници. Във вестниците чакаш реакции, чакаш мнения чакаш обогатяване на новината, а новината я чуваш през електронните медии основно, през телевизията. Така, че в този смисъл, поведението на вестниците е по-интересно, така да кажа.
Водещ: Добре, а какво е, какъв е най-големия грях на медиите в момента, защото много упреци отнасят печатните медии, пък и електронните също?
Георги Лозанов: Не вижте, голям грях, върху медиите обикновено се стоварват много повече така очаквания. Те са един жокер на всичко което липсва в държавата и реакцията, /…/ винаги излизат виновни. По отношение на печата и въобще на медиите, но главно по отношение на печата, имаше един проблем в началото на новото правителство тогава, че бяха прекалено, фамилиарни, а и до голяма степен безкритични към властта. Сега последните изследвания показват, че тази тенденция започва да се променя.
Водещ: Така ли е?
Явор Дачков: Може да е така, аз…
Водещ: Твоето мнение отстрани, като човек който има своя поглед, нали беше това официално изследване, нали медиен мониторинг.
Георги Лозанов: Там числата говорят, аз не съм казал от своя гледна точка, като коментар.
Явор Дачков: Предполагам. Според мен, основния проблем на медиите в България, че те вървят след политиците, а не преди тях. И осведомяват хората, те са само посредник в по-голямата си част, да не обобщаваме за всички, има малки хубави изключения. Но в по-голямата си част, те препредават посланията на политиците на хората, а би трябвало да е обратното. Първо да вървят медиите и да сочат на къде върви страната или политиката, или за съответната сфера за която пипат, а и дори да оформят мнението на политиците, които трябва да се съобразяват с всеобщо приети форми. Аз ще дам два примера! За медиите, голямата корупция, за голямата част от медиите, голямата корупция на тройната коалиция се откри след парламентарните избори, когато ГЕРБ взе властта. До тогава, само в малки издания, от време на време без особена, особено внимание как ще се развият скандалите, медиите не знаеха за тази корупция въпреки, че тя беше видна. И много, и колеги, и политици, анализатори знаеха. И за ДПС, и за БСП, и за НДСВ, всичко това което се случваше и което сега Бойко Борисов изнася като новина. Не, то не е новина, но по-голямата част от медиите, дори тези, които пишеха биваха заглушавани. Аз ще дам любимия си пример с колегата Иван Михалев от „Капитал” който пръв написа за далаверите в Пътния фонд, никой не му обърна внимание и чак когато от Европа, три месеца съзираха България за този проблем, всички започнаха да говорят за него. Сега медиите правят друга грешка, те не виждат…
Водещ: Ще ви питам аз, а сега не действат /…/ същото?
Явор Дачков: Точно така, те продължават да вървят след властта и в момента правят следното! Не предупреждават обществото за това, което ще се случи след няколко месеца. Много тежка икономическа криза и много тежка политическа криза, /…/ естествено и икономическа. А икономическата криза ще дойде не зареди наследството на тройната коалиция, нито зареди световното положение, а зареди изключително некомпетентния начин, по който това управление подкрепено от Синята коалиция, АТАКА, започна да управлява България. Има сектори, които са спрели, блокаж на администрацията. Страхотен бюджетен дефицит, който мисля, че другата седмица ще излязат нови много сериозни поразяващи данни. Абсолютно хаотично управление, което стопира нещата. И медиите вместо да се съсредоточат върху тези неща, вместо да разговорят, усилено, т.е. да предизвикват дебат върху общия ни проблем, защото той ще стане общо независимо кой от ГЕБР, БСП или ДПС, се занимават с по-голямата си част с глупости или вървят след постъпките на агентите на Цветан Цветанов, които така общо взето предлагат един мутренски екшън по никое време.
Водещ: Доц. Лозанов, вие бяхте казали преди време, че медиите прекалено много захаросват премиера Борисов, от както стана премиер, а пък и преди това и, че той има повече нужда от критика. Вие откривате ли я тази критика все пак?
Георги Лозанов: Нали това казах, че има известно движение в по-критичния тон, ние имаме една даже, представяме една схема която се вижда тази крива.
Водещ: Ама аз видях само, че например „Труд” е станал по критично, а не „24 часа”. Да не говорим за групата около „Монитор”…
Георги Лозанов: Сега тя не е пред мен, но има, вижда се за поведението за всеки метод, като цяло такава е тенденцията, няма съмнение. Какво да кажа, има друго…
Водещ: Кажете за другото нещо, което е основен упрек в медиите, към медиите в момента. За прозрачността на собствеността, това е нещо което започва да се говори и за собствеността на електронните медии?!
Георги Лозанов: Нека преди това да кажем, ще говорим за собствеността. Но нека преди това да кажа нещо около самата публична ситуация, която медиите възпроизвеждат, което минава и през нашето изследване. Има общо взето този, който е очакван, дълго очакваното разпадане на задочния договор в политическите елити. До сега винаги се очаквало, че всеки следващ управляващ се върне назад от гледна точка някаква справедливост или някакво дори възмездие, ще потърси сметка за начина който управляваме страната. Сега не говоря за собственото управление в момента, а за това, за това, че този договор като чели сега за пръв път имаме ситуация публична в която този договор е започнал да се разпада, да. Това променя много целия тон, дори ако искате и хонографията на медиите. Такова нещо не е виждано, дали ще го наречем екшън и как ще го оценяваме е отделен въпрос, но договорът като чели за пръв път от началото на прехода, който е задочния договор, че в крайна сметка, каквото и да извършват следващите. Те удържат общата рамка на елитите, вътрешната им консистентност и последна сметка, спокойствие. Това минава и през езика. Тези, /…/ политически езици….
Водещ: Езикът обаче в никакъв случай не е по-добър от колкото…
Георги Лозанов: Какво значи по-добрият, по-лош! Езика не е този език или все по-малко е този език, който самите политически елити бяха утвърдили през прехода. Първо самият диалог на премиера, второ да кажа в отдени изказвания, изключително така създаващи оживления, а често пъти и скандалност на министър Дянков. Проговаря се на друг език. А вижте, преди влизането в езика, който политическия елит така и така беше утвърдил през годините, независимо какво ще кажеш на него, от само себе си, това значи принадлежност. Т.е. влязохме в една публична среда на недоговорени отношения между елитите, която може да даде перспектива за справедливост, може даде разбира се и усещането за това, че санкцията, нали полицейския натиск става доминиращ, доминиращ…
Явор Дачков: Сега, малко по-различно мнение. Аз не виждам в това опит да се възстанови справедливостта, тъй като има една единствена норма, която и мисли, и Гого я спазва винаги, когато е в институция, нормата на правилото и процедурата. Вижте сега ми хрумна колко лицемерни са медиите в България. Ето щото и, ето и щото и доц. Лозанов е тук, от една седмица се говори за неговата сестра, “Big Brother” децата вътре, езика вътре. Всичко много се възмущават от тези езика, от просташкия език в медиите, никой не се възмущава от езика на премиера. Всички се възмущават от това, че имало деца в къщата, никой не се възмущава от това, че въоръжени полицаи до зъби влизат в четири часа пред бременна жена и пред малки деца, може и да ги застрелят, ако стане грешка, както стана по времето на Богомил Бонев, сещате, че имаше такъв случай. Неволна грешка и да остават отпечатък в две невинни малки деца за цял живот, със своето мутренско поведение. Повтарям, без да има никаква необходимост от това. Всичките показни на другаря министъра Цветанов, можеха да се случат, както сме ги гледали по телевизията с едно позвъняване и една призовка. Никой нямаше да избяга от тях.
Водещ: Не, щото е станало … Аврамов, нали с тях.
Явор Дачков: Да, да с Красимир Аврамов. И сега, от една страна всички възмущават как можело това по телевизията да се дава, никой не се възмущава когато живота наистина го поднася по един абсолютно брутален и абсолютно неприемлив начин. Вижте, ние свикнахме с абсурда до там, че от десет дни имаме реалната заплаха, здравеопазването което е в абсолютна криза, да бъде оглавено от една жена, която е най-малкото, освен, че некомпетентна. Хайде да го наречем, не е комуникативна! И въпреки всичките екстрентични, така бих казал обидни за състоянието на здравеопазването акции по телевизията, медиите се правят на ощипани, все едно това трябваше да стане скандал, тази кандидатура да бъде оттеглена, да има дебат за здравеопазването което в … и в прочие!
Водещ: Аз не мисля така, медиите достатъчно много осмяха и така телевизионните идеали и медийните изяви на г-жа Борисова.
Явор Дачков: Доста меко, то нямаше и на къде.
Водещ: Да, но все пак говорихме за езика. Това което в момента виждаме като промяна в езика. Ще видите след малко и какво мисли певицата Белослава по въпроса, защото е един умен човек, който макар да е в съвсем друга сфера, има своите наблюдения върху медиите. Но тя твърди, че умните хора нямат, не намират място в медиите или, че от умното говорене…
Георги Лозанов: Мен ми се струваше, че този език така да се каже на политическите елити на прехода, трябваше да бъде такова /…/ то е отдавна, ние говорихме за това много години. Той спазил съдържание, превърнал се е в едно клише, което приспива по-скоро аудиторията и да формира вот. А той отказва и де вкарва в /…/. Всеки пробив в тази система…
Водещ: Какво разбужда!
Георги Лозанов: Да. Не всеки пробив в тази система обаче се преживява естествено като, какво да кажа, като първоначален шок и даже будещ съпротива.
Явор Дачков: Ама сега, проблема е кога ще тръгнем нагоре, защото така…
Георги Лозанов: Проблема тук …
Явор Дачков: Бяхме така в „24 часа” в началото на прехода, нали това беше бунта срещу комунистическия език, след това…
Водещ: Това беше език който влезе в…
Явор Дачков: Винаги бунта води до деградация, а не до промяна в позитивен план.
Водещ: Нека чуем какво мисли Белослава и след това ще продължим с нашия разговор. Защо медиите са в дълг на обществото? Това обясни пред Йоана Гъндовска певицата Белослава.
Репортаж: Медиите са длъжници на обществото, на бунтуващите срещу чалгакултурата във всичките и аспекти. С излъчването си и музиката която прави, певицата Белослава е отрицание именно на тази култура. Самата тя смята, че с поведението си медиите наказват мислещите хора.
Белослава: Езика от известно време насам на медиите, така се принизи и слезе до нивото на народа. Това ниво е онова което не мотивира и не гради нищо след себе си. То не стимулира хората да следват някакъв път, който да подражават на добри герои. Попфолк иконите са ниски на /…/, но има и много талантливи актриси, художнички, писателки. Хора с едни пълни погледни, които са будни и жадни да се случват много повече от нещата, които се случват по твоето тяло. И мисля, че медиите правят тази грешка, огромна грешка. Това е едно наказание за умните хора в тази страна. Те просто ги пренебрегват в момента.
Според Белослава публичната порнографска култура съществува навсякъде около нас по улиците и ни гледа както от страниците на вестниците, така и от екрана.
Белослава: С тази ниска медийна култура, обричаме нашата българска култура и градивността на хората в един локален Балкански синдром. Хората спират да се развиват, защото се примиряват, че нивото е такова и няма кой да им каже „Не, не е такова”. Гледах скоро Мариус Куркенски, който каза, че майка му го е възпитала да се вглежда в нежността на душата. И аз така настръхнах и си казах, ми че той говори като от друг свят, т.е. това е моят свят смея да твърдя. Но дали хората, които гледат “Big Brother” разбират за нежността на душата, дали хората въобще се замислят, че нещата са далече по-дълбоко от повърхността, на която те се представят и показват.
Певицата смята, че в момента нивото на медиите не е на висота и, че съзнателно загърбват нежността за сметка на саира.
Белослава: Липсва нежността и той нежността във всичките и измерения, т.е. да показваш личности и хора, които са деликатни, фини, образовани, говорят на правилен български език. Които говорят тихо и не викат. Няма ниво и това си личи. Може би не си личи за Леля Гергана от еди къде си, която много е щастлива с фолклорните предавания, която обича всички герои от турските сериали. Но тя едва ли се замисля на къде води пътя, защото нейния започва и свършва в къщата и в двора и. А света е голям и пътя е много дълъг.
Водещ: Ето какво казва Белослава, че медиите като чели наказват мислещите хора!
Георги Лозанов: Много е симпатично, това което казва Белослава. Тя самата е симпатична, разбира се. Макар, че тя възпроизвежда една претенция към медиите която, не съм сигурен, че медиите са същинския адресат на тази претенция. Действително високата култура, ценностите и деликатното говорене, сложното говорене. Имаме усещането, че ги няма много в нашата среда. Но не медиите са тези, които…
Явор Дачков: Сега, аз извинявай, че те прекъсвам. Можеш да избираш Discovery Chanel, History няма такъв език, в момента няма такъв език. National Geographic, няма такъв език и можеш да гледаш само това и BBC по цял ден, така че не мисля, че това е проблема.
Водещ: А все пак говорим за българските медии, че би трябвало да имаш избори в рамките на родните медии!
Георги Лозанов: Да гледаме телевизия, но да не забравяме библиотеката. Ние искаме в момента медията да свърши цялата комуникативна работа. Така или иначе медиите, не искам да обиждам никого, това е абсолютно необходимо, но медиите /…/ не иска публичност. Всекидневна, всеки ден чуваш едно мнение, утре чуваш друго, трето чуваш обратното. Това е логиката на езика на медиите. Големите истини, ценностната устойчивост се търси на други мести. Ние изведнъж очаквахме от медиите, говоря във връзка със скандали около Big Brother или …
Водещ: Именно това, самия вътрешен министър Цветанов имаше същата претенция към медиите, че тя не възпитавала децата и не харесвал предаването.
Георги Лозанов: Има логика, аз разбирам тези претенции, естествено.
Явор Дачков: Аз не харесвам министър Цветанов, а не, не. Какво означава министър на вътрешните работи, да се меси в медиите. Това означава, че абсолютен скандал.
Водещ: Именно за това го питах, работа ли е на министър да…?
Явор Дачков: Не, не му е работа, както не му е работа да тръшва пред малки деца, бременните и майки. Не му е работа да дрънка глупости сутрин, когато контрабандните цигари са навсякъде, да ми говори, че бори мафията. И за това е хубаво наистина, тук малко и гилдията да се стегне, вместо да прави, да превръща от един човек, който е завършил за учител по физкултура, героя срещу мафията в България, което не е вярно и да му прави чест от сутрин до вечер, да му кажа, че не му е работа да се меси в медиите. Както не е работа на Волен Сидеров да се меси в тея медии, както не е работа на третата власт да се меси в работата на политиците…
Георги Лозанов: Момента, вярно, политиците въобще не е работа да се месят по медиите, това е така. Заедно с това, нямат драма в това, те да изказват персонално недоволство. Разбира се, това е никой не можеш да отнемеш правото на мнение, да не говорим за медиите, които традиционно произвеждат…
Явор Дачков: Ами винаги трябва да имаш реакция… не веднага ще реагират, ако вътрешния министър на Германия се намеси в някакво предаване, ще го направят на нищо.
Георги Лозанов: Въпроса е, не въпроса е от това да не следват институционални поведения и реакции. Сега имаше към СЕМ непрестанно очакване, спрете “Big Brother”.
Водещ: Или санкционирайте…
Георги Лозанов: СЕМ не може първо да спира предавания. Той може само, ако има нарушение на закон, конкретно ако го наруши. Аз често слушам такова нещо. Абе на вас харесва ли ви „Big Brother”, защо не го спрете? Ама казвам, на мен не ми харесва, много неща в тоя живот не ми харесват, но смисъл на това е, когато попадне в едно институционално качество, не е да наложиш собствения си вкус, пренебрегвайки…
Явор Дачков: А да спазваш процедура.
Водещ: Да или, да…
Георги Лозанов: Защото иначе, санкцията става по-голям риск за демокрацията, от това което санкционираш. Трябва непременно да се пази тази логика. Заедно с това, аз разбирам, че “Big Brother” вдигна обществен дебат с много негативни реакции, които впрочем са част от смисъла и посланието на формата. Защото това създава…
Водещ: Но нека да не обсъждаме това в момента, толкова…
Георги Лозанов: Не, това създаде една норма, около това в каква посока да се разбират добрите нрави, до къде да се разбират. Този дебат е важен и в него трябва да участват цялото общество, включително и политиците. Няма лошо в това! Въпроса в това е да не се, да няма институционална спекулация, така да се кажеш, да преписваш институционалната роля, за това да налагаш собственото си мнение. Така, че докато това не се е случило, аз не виждам проблем в начина по който тече дебата.
Водещ: Добре, ще продължим след рекламите с въпроса на собствеността на медиите, който става все по-актуален.
Водещ: Вие гледате „Отпечатъци”, мои гости са доц. Георги Лозанов, новият член и шеф на СЕМ и журналистът Явор Дачков. Говорим си за медиите и собствеността. Това беше. Всъщност въпроса който исках, поне малко да си поговорим, защото ти си зам. главен редактор в „Галерия”, а „Галерия” беше едва ли не обявена за вестник на Октопода и на мафията от Волен Сидеров. И каза даже…
Явор Дачков: Мафията, каза Волен Сидеров по няколко медии.
Водещ: Той в момента е на доста високата позиция, така шеф на комисията, парламентарната за ДАНС. Така, че вече той обяви, че ще се занимава с вас съвсем легално, така да се каже.
Явор Дачков: Това което мене разтревожи, за това такава бурна реакция предизвика и сред колегите ми. Защото Волен Сидеров на който иначе не обръщам много внимание, честно да ви кажа, смешен ми е, винаги е бил. Но вече институционално говори, човек който направи политическа кариера с вдигане на ръка за хитлериски поздрав. И това му бе простено и той не се отказа от това през цялата си кариера. Днес заплаши един вестник, като го нарече вестник на мафията само, защото в него излизат данни за корупция, независимо от къде. Това е наша грижа. Всеки журналист ще ви каже, че си брани източниците на информация. И при положение, че собствеността сме обяснявали 20 000 пъти на кого, аз мога да кажа кой ме покани в този вестник, защо съм там, едва ли това интересува зрителите ви.
Водещ: Не, това което мисля, че наистина…
Явор Дачков: Този вестник печели по 150 000, т.е. не печели, а има 150 000 тираж на седмица. Всеки човек който се занимава с този бизнес, знае, че това е печалба която е достатъчна да издържа не само вестника, но и той да печели от това нещо. Така, че въпрос за пари, за финансиране за всичко това е решено от самите хора, които го четат. За аз съм… макар, че ме обявихте гл. редактор на един друг вестник „Гласове”, който е с далеч по-малък тираж. Много по така…
Водещ: Но той си има своите читатели и фенове.
Явор Дачков: Има много малко читатели, никой не пита за неговата собственост, никой не ме пита как от 3-4 години се опитвам да го издържам. Но понеже „Галерия” има по-голям ефект върху читатели и се държи опозиционно, той трябваше да бъде ударен. Същевременно и с това приключвам, няма да ви досаждам повече. Вчера във вестник „Капитал” имаше голямо разследване за това как един депутат от ДПС, който се казва Делян Пеевски се оказа най-големия медиен император на България. Никой не го разследва, включително Волен Сидеров, който изкара политическата си кариера на с „Анти ДПС риторика” никой не попита как депутат от ДПС Делян Пеевски на 30 години, който няма нищо зад кариерата си, освен зам. министър и някакъв изследовател, това е работил, това са му приходите. Купи няколко телевизии, десетки радиостанции, вестници, един от които „Уикенд”.
Водещ: Не в лично качество обаче!
Явор Дачков: Не, той командвал. В „Уикенд” сега се махна, защото той командваше.
Водещ: Неговата майка Ирена Кръстева е там, като официално лице и собственик.
Явор Дачков: Но никой не ги е попитал от къде са тези пари. Сега протягат ръка и към мултиплекс и към разпространение, и от тях ще зависят утре вие кой вестник ще си купите на пазара и кой не. Защото този монопол става опасен!
Водещ: Доц. Лозанов, тъй като вървим към финал!
Георги Лозанов: Не се съмнявам в искреността на Явор, това са всички сблъсъци вътре на територията на медиите, между конкурентни издания и ето както и зад „Галерия”. Когато отзад застане сянката на някой друг, се получава голям проблем с медията. За това е страшно важно собствеността на в България действително най-после да един, да има прозрачен механизъм, по който да е ясно кой стои зад изданията.
Явор Дачков: Е при нас е ясно, има го навсякъде…
Георги Лозанов: Когато се появи Алексей Петров в самата позиция на вестник, тази обвързаност започна да…
Явор Дачков: Тоя вестник се появи миналата седмица, заедно с Алексей Петров.
Георги Лозанов: Виж, аз не отричам трибуната, но напротив.
Водещ: Просто ви давам по една дума за финал и свършваме.
Георги Лозанов: Но искам да кажа, че трябва да се свалят сенките отзад. Това е проблема и това трябва да стане, включително и през ново законово устройство, с един нов закон, който да обхваща и печата най-после. Мисля, че и самата колегия има готовност за това. За да може Явор да се чувства добре, защото аз пак казвам в неговата искреността не се съмнявам.
Водещ: Край, край, свършваме. Много ви благодаря за този разговор. Можем за медии да си говорим безкрайно. Това беше всичко за днес, вие гледахте „Отпечатъци”, ще се видим отново следващата неделя в 10:30.