в. Република | 21.06.2010

Изявление на посланик Джеймс Б. Уорлик
18 юни 2010 г. (както е произнесено)

За мен е чест поканата да бъда тук и да участвам в обсъждането на този важен въпрос. Като американски дипломат аз се гордея с историческата роля на моята страна – защитник на идеала за свобода на печата. Като американски гражданин аз обаче зная, че тази свобода не бива да се приема за даденост. Всяко поколение трябва да има готовност да се бори с новите предизвикателства пред политическите му свободи. Когато американските колонии извоюват своята независимост, главната заплаха за свободата на печата е намесата, или дори насилието от страна на властта – нещо, което много от присъстващите тук са изпитали лично. През изминалите двайсет години българите, и най-вече българските журналисти, храбро водят тази битка и днес ние виждаме резултата от нея в големия брой вестници, списания, радиостанции и телевизии.
Независимо от разнообразието на печатните издания и множеството канали на кабелната телевизия, ние сме се събрали днес тук, за да споделим своето безпокойство за тревожните тенденции, засягащи свободата на медиите. През двайсет и първи век повечето предизвикателства пред свободните и независими медии не идват от почукване на вратата късно през нощта.
Заплахите са по-прикрити, но не помалко сериозни.
Забелязвам, когато слушам как българите коментират този проблем, как отново и отново изникват няколко въпроса. Един от тях е липсата на прозрачност относно собствеността върху медиите и придобиването на медии с цел да се насърчат политически планове или търговски интереси. Някои собственици не са в истинския журналистически бизнес, който трябва да отразява обективно в името на общото благо. Целта им не е да информират обществото, а да манипулират общественото мнение заради печалба или власт. Задайте си следния въпрос: защо някои български вестници промениха политическия си уклон за една нощ след миналогодишните избори? Дали бяха мотивирани от искрена вътрешна промяна, или това бе просто желание да се докарат на новото правителство?
Не става дума само за собствеността. Отговорност на издателите и продуцентите е да бъдат независими и дадат възможност всички гласове да бъдат чути. Факт е, че има издатели, повлияни от политически натиск и дори от финансово стимулиране.
Става дума и за самите журналисти, които наблюдават безучастно и не предприемат нищо. Много талантливи журналисти са смутени и обезсърчени,
но се страхуват да говорят. Но кой би могъл да говори в защита на вашата професия, ако вие самите не се защитите?
Още по-голямо безпокойство буди ситуацията извън София, където политическите и бизнес интересите са обединени, за да се оказва натиск и дори да бъдат заплашвани журналистите ида се попречи на материали, критикуващи местни управници и бизнес лидери.
Подобно манипулиране на медиите е заплаха за демокрацията независимо дали става в провинцията, или в столицата.
България не е единствената страна с този проблем. Много държави, включително и моята родина, се занимават с подобни въпроси. Тежката икономическа обстановка по света прави още по-трудно съществуването и процъфтяването на истински свободни и независими медии.
Един от нашите най-велики президенти – Томас Джефърсън – казва: "Ако зависеше от мен решението дали да имаме правителство без вестници или вестници без правителство, без колебание бих предпочел второто". Той също така е казал: "Единствената гаранция на нашата свобода е свободният печат". Медиите служат на благородна цел: да информират гражданите, да предизвикат дебати за действията на управляващите, да изобличават корупцията. Дори ако има несъвършенства – защото знаем, че нищо не е съвършено, – печатът играе незаменима роля.
За да насърча нашата дискусия, искам да изложа няколко идеи как можем да подходим към проблема. Имам предвид не даването на рецепти, а определянето на началната точка за дебати и дискусии. От опит зная, че обществото може да използва три важни инструмента за справянето с подобни предизвикателства.
На първо време, трябва да бъде налице силна законова структура, която да защитава нашите свободи.
За защитата на свободата на печата в САЩ ние не разчитаме само на конституцията. В добавка ние имаме закони, изискващи публично обявяване на медийната собственост.
Както е в повечето страни, и у нас има медийни организации, които в голяма степен се идентифицират с дадена политическа партия или политическа философия.
Обществеността обаче трябва да има правото и възможността да бъде осведомена кой в действителност е собственик на вестника, който хората четат, и на радиостанцията, която слушат. Тогава от потребителя зависи да направи информиран избор за това как да интерпретира новините, постъпили от предубеден източник. Ние имаме закони, ограничаващи възможността на собственика да монополизира медийния пазар в дадена общност. Такива закони следва редовно да бъдат обновявани, за да отговарят на новите икономически дадености и на технологичните промени, сред които е интернетът; те не са съвършени. Но у нас се провеждат оживени публични дебати; в процеса има гражданско участие, включващо и мониторинг на правоприлагането.
Когато журналистите бъдат заплашвани, застрашавани и дори нападани, те трябва да бъдат сигурни, че органите на реда и правосъдието ще ги защитят.
Законът обаче не е достатъчен. Честността не дължи съществуването си на закони. За да отразяват честно събитията, журналистите, издателите и собствениците на медии е необходимо да спазват критериите на етиката. В последните години в моята страна журналисти изобличиха и направиха публично достояние много случаи с неетични позиции от страна на техни колеги, и някои вестници се принудиха да публикуват експозета за свои собствени издателски провали. Наблюдаваме създаването на все
повече организации със сайтове, представящи сурова и обективна проверка на фактите в отразяваното от медиите. Известни, награждавани журналисти бяха публично порицани и дори уволнени за етични лапсуси.
Аз съм наясно, че в сегашния икономически климат на журналистите е особено трудно да отказват предложени бонуси за публикуването на истории в положителна светлина. Трудно е за един журналист да рискува да загуби работата си, ако се противопостави на натиска от страна на някой политик или издател, настояващи да не пише непредубедено по даден въпрос.
Нито една държава, включително и моята, не се е освободила от автоцензурата и намесата на издателя.
Ако журналистите обаче искат да бъдат уважавани като професионалисти, то те трябва да работят заедно за едно по-широко приобщаване към едни високи етични критерии.
Журналистите със своя професионализъм, почтеност и защита на обективността подкрепят свободата на печата и са най-важната пречка за цензурата и намесата. Припомнете си и урока на ранния български държавник хан Кубрат: една пръчка се чупи по-лесно от наръч пръчки. Посветените на разследващата журналистика би трябвало да могат да разчитат на своите професионални организации за яростна и принципна подкрепа, ако са изложени на натиск. Освен това, гражданското общество трябва да намери начини да подкрепя независимите медии и техните журналисти.
Защото професионалната етика също не е достатъчна. В крайна сметка отговорни за защитата на собствените си права в едно демократично общество са гражданите. На всички ни е ясно, че обществеността може да има цинично отношение към всекидневното функциониране на медийните организации. Но обществеността не бива да губи вяра в идеала за свободен печат – този страж на свободата, възхваляван от Джефърсън. Гражданите могат да използват своите гласове, за да се противопоставят на политици, отправящи заплахи към журналисти и злоупотребяващи със своята власт, за да ограничават медийната свобода. Те могат да настояват за по-високи критерии във вестниците, които купуват, и за по-добри закони от своите парламенти. Като представители на интересите на гражданите, особено важни в тази битка са политическите партии и неправителствените организации.
Накрая бих искал да повторя, че не само в България има предизвикателства пред независимите медии. Политическият и икономически натиск засяга всички нас и собствениците на медии във всички страни са изправени пред изкушението да предадат фундаменталните интереси на демокрацията заради краткосрочни печалби. За борба с тази тенденция може да се почерпи от големия опит на международната общност.
Ако българите имат политическата воля да разнищят този проблем, те няма да бъдат сами в борбата.
***
Кръгла маса на тема "Прозрачност на собствеността и свобода на медиите в България" се проведе в края на миналата седмица. Дискусията беше организирана от немската фондация "Конрад Аденауер" и е част от медийната й програма за Югоизточна Европа.
В обсъждането взе участие и американския посланик на САЩ у нас Джеймс Уорлик, представители на почти всички водещи електронни и печатни медии, както и депутати от медийната комисия в Парламента.
***
Текст под снимка
Американският посланик у нас Джеймс Уорлик (вдясно) разговаря с шефа на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" Матиас Барнер.
***
Заглавието е на редакцията, заимствано от изявлението на Н. пр. Джеймс Уорлик

Стр. 8

в. Република | Иво СИРОМАХОВ, журналист и сценарист, www.ivosiromahov.com | 2010-06-17 

Как се купуват гласове в Кърджали" – Разкрихме схемата на изборната търговия.

Никой в България не е луд да прави журналистически разследвания – нали ще го набият! Но пък всяка сериозна медия трябва да имитира някакво псевдоразследване по някакъв наболял проблем Този жанр ви дава възможност хем да проявите социална ангажираност хем дискретно да интегрирате в текста скрит пиар на фирми склонни да ви почерпят.

Тръгваме в ранната зимна утрин към Кърджали. На път сме да открием зловещата схема, по която партиите си купуват гласоподаватели. Това ли е демокрацията? За това ли скачахме по митингите? Такива въпроси си задавам, докато редакционният ни CITROEN си проправя път в мъглата. Шофьорът Цоко мълчи. Пътьом хапваме закуската си топли, уханни FORNETTI, които се топят в устата и димящо кафе LAVAZZA.
Да, тежък е живота на разследващия журналист, но и в него си има малките житейски радости.
Великани
Преди да излезем от София, спираме да заредим на SHELL. Качествено гориво, културно обслужване, усмихнати служители какво повече му трябва на човек?
Тия SHELL са великани. казва Цоко. Винаги от тях зареждам. Кефят ме, бе! Прав е Цоко, мисля си, докато отпивам от леденостудената минерална вода БАНКЯ. Задрямвам по пътя и след около час и половина се събуждам огладнял. Тъкмо навреме пред нас е ресторант HAPPY BAR & GRILL. Спираме да обядваме. Аз си поръчвам пилешки крилца, а Цоко панирани кашкавалчета. Божествени са! Сервитьорката е красива като модел на PACO RABANNE и любезна като майка ми. Чувствам се страхотно. Сметката ни е 17 лева и осем стотинки. Оставям й 18 лева. 92 стотинки бакшиш! Да види, че не съм стиснат.
Страхът в очите
Пристигаме в Кърджали около два следобяд, настаняваме се в хотел "БАЯЛЦАЛИЕВ". Просторни стаи, уютно обзавеждане, перфектна атмосфера. Вземам душ и тръгвам по следите на изборната търговия. Пред хотела срещам Мустафа около 30годишен мъж, бедно облечен, а не като мен аз съм с маратонки NIKE и фланелка DOLCHE&GABANA. Знаеш ли нещо за купуването на гласове? бъркам аз веднага в раната.
Не казва Мустафа. Страхът в погледа му ме убежда ва, че със сигурност тук има купуване на гласове, но хората не смеят да си кажат. Усетил, че съм набарал вярна следа, влизам в бирария ЖАДНОТО ГЪРЛО да утоля жаждата си. Поръчвам си голям HEINEKEN. Това е бирата!
Подпитвам келнера дали знае нещо за купуването на гласове. Той вдига рамене. Страхът е сковал всичко живо в региона.
Щекотливия въпрос
Решен да хвана бика за рогата, отивам директно в общината. Посреща ме служителката Ч. Ц., предлага ми кафе. Любимата ми LAVAZZA! Говорим на всякакви теми, но няма как да избегна щекотливия въпрос: купуват ли се гласове?
Няма такова нещо смее се Ч. Ц., а смехът й ми напомня на …
Тръгвам си от общината, изтощен от тежкия журналистически труд и се оттеглям за кратка почивка в хотел БАЯЛЦАЛИЕВ. Небрежно полягам в меките постели на "БАШ ЮРГАН Измир" и се унасям в сладък сън.
След два часа будилникът HAIER неумолимо звъни. Време е за работа!
Ставам, избръсвам се със самобръсначка GILETTE, двойно ножче, потупвам старите си репортерски бузи с афтършейв NIVEA.
Слизам в лобибара, където ме чака Цоко. Пием по един малък JAMESON за отскок. Но аз не забравям, че тук съм по работа все пак съм професионалист. Питам директно бармана Сунай:
Някой предлагал ли ти е да купи гласа ти?
А, няма такива работи казва Сунай. А и аз не съм оттук. Не бил оттук! На кого ги разправяш тия работи, мойто момче? На старото журналистическо куче ли?
Дааа, страхът е сковал всичко живо в кърджалийско. Дори барманите не смеят да си кажат.
Ракията ме прави агресивен
Допиваме JAMESONа с фъстъци, пакетирани от фирма "КАРАКОЛАРОВ" и отиваме да вечеряме с Цоко в механа ТРИТЕ РАКИИ.
Поръчвам си голяма СЛИВЕНСКА ПЕРЛА, Цоко си вика БУРГАСКА МУСКАТОВА. Ракията ме прави агресивен и от упор питам келнера Ахмед кой купува гласовете в Кърджалийско?
Не знам за такова нещо казва Ахмед, а в очите му се чете страх.
Той ме лъже, но за мен големия разследващ журналист нещата са ясни. Токущо разкрих ужасяваща
та схема на изборната търговия всеки гласоподавател е купен, но не смее да си каже. Доволен от успеха на разследването си, викам сметката и с Цоко се отправяме към стриптийз-бар "ДИВАТА КАТЕРИЦА". За моя радост тук катериците наистина са диви. И какви неща правят ооооо!
Но аз не се възползвам от това. Защото съм женен! (Миче, четеш ли ми репортажа, мило? Не съм ти изневерил!)
Като истински професионалист, аз не забравям, че съм тук не за да се възползвам от изложената за продан женска плът, а за да разследвам скандала с купуването на гласове.
Една стриптийзьорка се усуква около мен, сяда в скута ми, опитва се да ме обарва. Каква наивност! В момента, в който тя вече си мисли, че ме е спечелила, аз я разстрелвам с въпроса:
Продаваш ли гласа си, кучко? Тя е шокирана. Започва да ми го
вори на руски: Ой… что такое… я не панимаю…
Проститутките на партията
Но за мен всичко е ясно. Това са проститутки рускини, докарани от една партия (всички знаем коя!) с издадени фалшиви удостоверения, за да гласуват за нея. Каква мерзост!
Отблъсквам рускинята и казвам, че си тръгвам. Цоко вика, че остава. Нека остане, не мога да го съдя. И работническата класа има право на своите малки удоволствия.
На следващата сутрин потегляме обратно към София.
Цоко мълчи. А и аз не го питам.
Спираме да заредим на SHELL. Чудесен бензин, фантастично обслужване.
Продължаваме по пътя.
По радиото звучи новия хит на РУШИ ВИДИНЛИЕВ. Страхотен певец. Ето такава трябва да е съвременната българска музика.
Пътувам към редакцията със скандално разследване за търговията с гласове в Кърджалийско.
Разкрих цялата схема всички гласове в този край се купуват. Доказаха го думите на Мустафа, общинарката Ч.Ц., Сунай, Ахмед и руската проститутка (не посмях да я питам как се казва, щото Мичето ще ме убие)…
Но дали ще публикуват разследването ми?
Дали пък Главния няма да се уплаши от истините, които съм изнесъл? Ще видим.

Стр. 8

в. Република | Йордан МАТЕЕВ, iordanmateev.blogspot.com | 2010-06-07 | 00:01:01

Не познавам Красимир Гергов. Знам, че държи огромна част от рекламния и медийния пазар в България. И знам, че много хора не го харесват. А други го харесват. Нищо необичайно за един много богат човек. Красимир Гергов призна публично, че не Рупърт Мърдок, а той е бил реалният собственик на bTV.
Притежавал е и други телевизии, но заради един ограничителен закон му се е наложило да прикрие собствеността си и да се води консултант. Но сега, след като законът е променен, може да каже истината. Страхувам се, че коментарите, които последваха (поне тези, които аз четох) след това признание пропускат най-важното.
Опитайте се да се абстрахирате от личността на Гергов и го погледнете като предприемач. Той е искал да прави телевизионен бизнес. Но един абсурден закон, приет преди 12 години му забранява, като казва, че ако имаш рекламен бизнес не може да имаш и телевизионен. Гергов твърди, че забранителните текстове са били написани заради него и аз не се съмнявам, че е прав.
И така на Гергов му се налага да гради огромна медийна империя в нелегалност. Да убеждава Мърдок и всякакви други хора да приемат ролята на формални собственици. Без съмнение, да плати и огромна цена за това. Да измисля сложни юридически и финансови схеми, които го предпазват от неминуемите рискове.
Дванайсет години почти всички в България знаят, че той е собственик, но официално не е. Междувременно "загрижени" влиятелни хора и медии постоянно настояват за прозрачност на собствеността в медиите, визирайки основно медийната империя на Гергов. Но не казват нищо лошо нито за онзи дискриминационен закон, който е реалната причина за проблема, нито за хората, които са наложили и приели този закон.
И през цялото време властимащите използват всичко това, за да упражняват натиск върху Гергов и така да влияят върху съдържанието на неговите медии. А ние се чудим защо няма медийна независимост. И защо в медиите на Гергов няма лоша дума срещу хората с много власт като президента Георги Първанов и премиера Бойко Борисов. Ами той трябва да е самоубиец, за да тръгне срещу властта. Мога само да си представям с каква помия се е сблъскал Гергов, колко рекет е плащал на купища помияри и колко пъти е бил принуден от обстоятелствата да взима болезнени решения.
Тази история много напомня на книгата на Айн Ранд "Атлас изправи рамене", която чета в момента. Там истинските предприемачи, тези, които правят нещата да се случват и които реално правят прогреса, възприемат политиците като досадна пречка за бизнеса и им плащат, за да им се пречкат по-малко. Политиците в книгата обаче приемат Закон за изравняване на възможностите, който забранява на един предприемач да има повече от един бизнес.
Притиснати от закона, някои продават бизнесите си реално, но повечето го правят формално и продължават напред. Не знам как Гергов е успял да прокара промяната в закона, но го поздравявам за успеха. Според мен това е успех на разума над глупостта. Положителните герои от книгата на Ранд биха казали същите неща, които казва Гергов и които вероятно биха прозвучали скандално за много хора:

За мен лично, телевизията в годините, колкото и да е странно за вас, е като "Плод-зеленчук". Аз искам да имам фирма, която да е като "Плод-зеленчук", в който отиваш, отваряш, хората влизат и купуват, ако са ти хубави продуктите. Ако са лоши не купуват. Така стана с bTV.

bTV до този момент, 10 години, се е издържала с пари от реклама, които са влизали в нея, затова ние сме задължени единствено и само към пазара, т.е. на публиката. Ако ни гледат повече, ние сме по-независими, даваме повече свобода на словото, имаме по-хубави програми, следователно ще имаме по-големия дял от пазара.

Тогава ме караха да плащам рекет.

Оттогава досега вече 10 години аз имах постоянно дела в прокуратурата.
Десет години аз съм водил дела заради вас, вие да имате право да говорите това, което трябва да говорите."

Стр. 9

в. Република | Николета ДАСКАЛОВА_ | 2010-06-07

Той не е кой да е, а самият Красимир Гергов. Един от най-важните играчи на постсоциалистическата медийна сцена. Публично определян като "рекламен магнат", "енигматичен медиен бос" и "мистична фигура", Гергов огласи със спомени и откровения първоюнската утрин на bTV. Поводът – десетгодишния юбилей на телевизията. Думите на ВИП-госта надхвърлиха рамките на стандартната честитка за рожден ден и се разстлаха върху проблемите на медийната среда. Внимание заслужават поне три акцента от изповедта на Гергов.

"Аз" и bTV, той и законът

Отношенията между рекламния бос и най-популярната медия са обект на спекулации още от самото раждане на частния канал. Дълго време се лансираха различни публични догадки за степента на участие на консултанта Гергов в управлението на телевизионния лидер bTV. Липсата на яснота по въпроса задълбочаваше една от най-сериозните язви на българската публичност – прозрачността в медийната собственост. Ето защо интервюто на Гергов се превърна в ритуално разбулване на тайната и като такова се явява важно събитие в съвременния медиен контекст. С подобаваща значимост го оцениха и част от конкурентните медии. "Красимир Гергов призна, че е бил и е собственик на bTV" бе ключовото послание, което проряза новинарското пространство. В ролята на водещи интерпретатори на саморазкритието се оказаха вестниците на "Икономедиа" – "Капитал" и "Дневник", а тонът, който наложиха, бе преди всичко саркастичен: "пародия" и край на едно "десетгодишно лицемерие".
Разсекретяването на консултантско-собственическата схема от страна на Гергов изведе на преден план и проблема с цялостното регулиране на медийната среда. Научихме, че в България една законова забрана може да бъде издигана, но и заличавана на основата на конюнктурно отношение към даден субект. Контурите на сагата около Гергов и медийния закон са прости – преди 10 години рекламистът Гергов не можеше да има дял в медии (" специално създадени закони против хора като мен"), в началото на тази година обаче парламентарното мнозинство премахна забраната и рекламистът Гергов може да седне на стола на bTV и да заговори от позицията на "ние, собствениците". Въпросът, един от многото, не е в личните перипетии на бизнесмена, а в опасностите, които крие подобна законотворческа гъвкавост. В крайна сметка става ясно, че у нас средата може да се регулира не от процедури, а от междусубектни отношения. А това не звучи особено демократично.

Свободата на словото и рекета

В изказването на Красимир Гергов се промъкна и една дума, която сама по себе си звучи страшно и би трябвало да предизвика бурна обществена реакция. Но не би. "Рекет", каза Гергов, "тогава [в първите години на bTV] ме караха да плащам рекет". В резултат консултантът Гергов е трябвало да юди дела, за да гарантира свободата на словото на журналистите от bTV. Детайлите в тази порочна схема не стават напълно ясни. А би трябвало. Когато рекетът и свободата на словото се обвържат в общ контекст, завоалираните думи не помагат. Щом един от ключовите актьори на медийното поле заговори за рекет, това е най-малкото симптоматично за сериозен недъг в обществото, в което всички живеем. А и "тогава" не е чак толкова отдавна.

Телевизията като плод-зеленчук

В стремежа си да подчертае пазарните механизми, по които развива медийния си бизнес, Гергов сравни телевизията с плод-зеленчук. "Аз искам да имам фирма, която да е като плод-зеленчук – където отиваш сутринта, отваряш, хората купуват, ако са ти хубави продуктите – купуват, ако са лоши – не купуват". И отправи менторски съвет към журналистите да правят рейтингова програма. Бизнесът над всичко. Донякъде забавна, плодово-зеленчуковата аналогия е и едновременно тревожна Да не забравяме, че медийното съдържание се различава от ябълките и доматите. Най-малкото защото телевизията, за разлика от фруктиерата, формира обществено мнение. Употребата на развалени плодове и зеленчуци може да предизвика стомашно неразположение. А консумацията на развалени медии? До обществена диария, може би. Неприятно.

Стр. 8

БТВ, Отпечатъци | 2010-06-06 

Водещ: И като шурна дебата за свободата на медиите, та цяла неделя. Вие гледате Отпечатъци, в студиото е Петьо Блъсков, журналист, издател, създател на две прес групи. Сега последно главен редактор в прекръстения само преди седмица вестник Новините днес, който вече се казва Република. После обаче ще си говорим защо се казва Република и защо трябваше да е безплатен, а всъщност струва вече 20 стотинки. Най-напред ще помоля да коментираш и ти интригата на седмицата, миналата. Има ли медиен натиск, няма ли и това ли е най-големия проблем на журналистиката в момента? 
Петьо Блъсков: Здравей, и на зрителите добър ден. Това е малко силиконова интригата. 
Водещ: Да, но политици я подеха, там няма много силикон по тях. 
Петьо Блъсков: Е то, аз казах по тоя повод, сега Първанов очевидно няма за какво да си говори и се произнася за медиите, защото си дава сметка, че това е тема, на която и медиите реагират, и обществото е чувтвително. Абсолютно силиконова интрига, медиите в България са свободни от 90-та година, свободни като възможност за свобода, което е страхотно. Сега там тая възможнст до колко е консумирана, до колко има възможност да бъде консумирана, за кои медии говорим, за какво става дума по отношение на развитието на медиите, това са други теми. Но колкото до свобода – свобода колкото щеш. Даже повече. 
Водещ: То всеки началник медия отговори за себе си, лично беше, не се отговаряше от името на цялата българска журналистика или на всички медии. 
Петьо Блъсков: Ама това въпроси-отговори и т.н., това много влязохме в една абсолютно излишна история. 
Водещ: Добре, но нормално ли е днес, 20 години след избухването на демокрацията, 20 години след като беше създаден 168 часа, флагмена на честния частник, на първата птичка на конкурентния медиен пазар и свободния медиен пазар, да си говорим отново за свобода на журналистиката? 
Петьо Блъсков: Това е интрига. Това не е разговор, това е интрига, хвърлена в публичното пространтсво. Около тая интрига се навръзват и не знам защо се отвръща, очевидно се използва за интригантстване в обществото, истина е,ч е някои медии се контролират от корпоративни интереси. Истина е, че някои медии понякога влизат в едни релации, които могат да бъдат оприличени със събитията, с имотите на магистратските деца. Да, съществуват такива ситуации, но тези ситуации съществуват в цял свят. Аз мога да ви дам еедин пример със собственика, който горкия той почина човека, но той е един издател, крупен европейски издател. Един от собствениците на германската група ВАЦ, който беше сред шефовете на социалдемокрацията на Германия и който в един миг се оказа, че като един от шефовете на социалдемократическата партия в Германия беше дал 80 млн. марки за предизборната кампания на Хелмут Кол, който е християндемократ. И този собственик на ВАЦ, един от собствениците, който пак казвам почина, Бог да го прости сега човека, но това е факт. Така че той от една страна политически ангажиран социалдемократ, от друга страна дал пари на … 80 млн. И беше изгонен с гръм и трясък от социалдемократическата партия, а в същото време е издател на вестник. Нали си давате сметка, че тези работи… 
Водещ: Да, но това, което искам да ви питам и това, което.. 
Петьо Блъсков: Стават и по света. 
Водещ: Стават и в Америка също много такива случаи сме виждали и сме чели. Но въпроса е Кой в момента в България е по-заплашен от натиск – издателя журналист, защото такива вече това е почти изчезващ вид, вече той е заплашен от изчезване и трябва да влезе в червената книга. Или журналиста, така да се каже редовия журналист, имам предвид репортера, редактора, коментатора, който работи на другите нива във вестника, не в началничеството. 
Петьо Блъсков: Това е много лично. Човек ако е журналист И ако не иска да му нареждат става и си отива. Обаче ако условията са да му нареждат и ако той няма какво друго да работи, няма хляб, седи и му нареждат. Това е. Ама ние.. разбирате ли, този процес ние не може нито да го … трябва много време, трябва много икономически условия, които да позволят на медиите да са свободни, и тогава не сме защитени, и тогава медиите не са защитени от своите собственици. 
Водещ: Но аз си спомням именно защото споменах 168 часа и това, че се навършиха в края на април 20 години от неговото създаване… 
Петьо Блъсков: Да, на 26 април е 20-тата годишнина от вестникарската легенда 168 часа, която до ден днешен … 
Водещ: Съществува, макар и в друг вариант. 
Петьо Блъсков: Като легенда. 
Водещ: Но тъй или иначе ето тогава аз си спомням много мощни битки на медията с властта. Много епични сражения, в които просто беше.. тогава пък някак си публиката беше призована за секундант. Не като сега, в момента, в който двама души във властта се бият и някои от тях искат медиите да си кажат дали ги н атискат. Тогава беше много различна ситуацията. Сега ми се ще ако може да сравниш на бързо, преди да минем към следващите неща, които са свързани вече с.. .
Петьо Блъсков: Да, ами тогава времето беше по-бурно, по-динамично, раната беше по-кървяща още от края на режима, в смисъл бяха се отворили огромни надежди, много чувствително беше обществото, реагираше се. Сега нещата се развиват по-плавно, по-спокойно. Но плавно, спокойно – вестниците, които си … от 96-97 г. Си започнаха да обслужват непрекъснато властта, един от тях, който беше един от вестниците на прес групата, за 10 години тиража му падна 10 пъти. Така че това е резултата. Полека читателя… вижте, читателя е страхотно нещо, н можеш да го излъжеш. 
Водещ: То и избирателя е така, и той трудно се лъже. 
Петьо Блъсков: Така че ефекта е върху изданията, да говорим за вестници, защото аз не бива да влизам на територия н адруги медии. Бавно става, но става. Просто читателя не чете този вестник, защото вижда, че той стои на страната на властта. 
Водещ: Президента всъщност хвърли бомбата след Economist, защото това беше в пушилката, която вдигнаха президента и премиера се загуби това, което каза в петък авторитетното издание Economist в анализа си за България. И там каза две важни неща. Че първо повечето големи медии у нас са с неясна собственост, втоор че това прави журналистите им уязвими към външен натиск и с незначителни влияния. Първо вярно ли е това? 
Петьо Блъсков: Първо не е вярно. И второ Economist, който е разбира се тежко издание световно, което претендира за обективност да бъдат така добри колегите да посочат източниците, на които базират своите изводи. Защото и аз мога да седна да напиша сега, че Economist също е с неясен източник. 
Водещ: Е, ама в анализите не е задължително да се позоваваме на източници. 
Петьо Блъсков: Напротив. 
Водещ: Това не е от изискванията… 
Петьо Блъсков: Това е голо твърдение. Какво значи неясна собственост? 
Водещ: Ами не знам, питам дали е вярно според теб. 
Петьо Блъсков: Ама стига сме повтаряли като папагали едни формулировки, неясна собственост. Ами на всеки вестник от долу пише – еди кой си издател, фирма, отваряш регистъра и виждаш – зад тази фирма седи Гошо Гошев и готово. Сега, ако Гошо Гошев си е направил една схемица и на Гошо Гошев един му е дал пари или някой или фонд или група или партия, партийна централа, това в публичното, в правното пространство и във фактически вид няма следа, няма виждане. Какво да кажем? Ок, ето я собствеността. Така че собствеността споеед мен е един измислен въпрос, несериозен въпрос. Собствеността – ок, там пише кой е собственика. Що не покажат един вестник или една медия, на която собственика не е ясен. А само приказваме? Добре, каже, вестник Звънче – нищо не пише там и не може да разберем от къде тоя вестник Звънче приказва така… Това е. 
Водещ: Добре. Има ли корпоративни битки на страниците на вестниците, които всъщност се изнесоха вече и извън страниците на вестниците, зщаото някак си премиера се почувства като призован, ако арбитър и каза, че няма да участва в тия корпоративни битки между отделните медии. 
Петьо Блъсков: Премиерът много хубаво каза, за какво да участва, това не му е работа. Нека медиите си правят тези битки. Аз ви казвам – печална ще е тяхната съдба. Колкото повече се занимават със себе си, толкова повече няма да ги четат. Печлбата… аз съм медията на еди кой си и се знае, че еди кой си има еди кой си бизнес. И всеки ден на първа страница пише колко е лош другия, който има същия бизнес. А докато се занимаваш със себе си, използвам една сравнително … тоест не много нецензурна дума, това си е журналистически онанизъм си е това. Защо се занимават със себе си? Читателя за това не прощава … 
Водещ: Добре, кажи сега за Република. Защо в. Република. да не би да е заплашена републиката? Все пак монархия беше преди 2 правителства, нали? 
Петьо Блъсков: Между другото един приятел се пошегува така и каза – хубаво, че си сложил това име република, защото май републиката е в опасност. Не, няма такова нещо. Името .. .да, новините днес беше изключително подходящо име за безплатен вестник. Той създава една по-лека, по-без съпротивление, приемане на изданието, прочитане. Докато заставането вече на пазара изисква едно заглавие, което да е марка, което да се разбира със своя идентитет И така го избрахме това Република. Питахме нашите читатели, които са много. Мисля, че от тук нататък с в.Република нещата ще се развиват. Неслучайно в неговото издателско каре пише, че Република продължава делото на вестниците, Които до сега сме правили. И ще стои на страната на своите читатели винаги. 
Водещ: А добре, провали ли се безплатния проект в България? Безплатния вестникарски проект на България? 
Петьо Блъсков: Да, в България всъщност вестника безплатно някак си не се прие добре от … говоря за рекламодателите. В крайна сметка икономиката е решаваща. Някак си … да остаивм настрана, че съвпадна с рязкото свиване на рекламините бюджети във връзка с кризата. Но и някак си с недоверие се посрещна от рекламодателите. Освен това световната практика съществува такъв модел на безплатен вестник. Той се нарича промоционален модел, това е описано в теоритята, още от начлаото на 2000г., в началото на първото десетилетие в щатите се развива такъв модел, са се развивали подобни модели. Вестник, който иска да наложи своето име, като заглавие, като вестник, катостока, като продукт, излиза в продължение на определен период, примерно 6 месеца или година като безплатен, след което влиза в платения пазар на вестници. Така е наречен от умните хора, анализатори на… 
Водещ: Тоест това се оказа всъщност… 
Петьо Блъсков: Това се оказа верен теоретичен модел. 
Водещ: И сега в момента очаквате, че с 20-те стотинки ще бъдете много Конкурентноспособни на фона на доста значително по-скъпите вестникарски продукти. 
Петьо Блъсков: Ами ние не търсим конкурентоспособност с цената. Това е … тая цена е цената на четенето според мен. Просто да даваш повече пари, за да четеш вестник … смятахме, смятахме – това е цената на четенето. Все пак човек го купува, за да прочете нещо, нали? Така че… 
Водещ: И е хубаво да има какво да се прочете. 
Петьо Блъсков: Да прочете това, което наистина се случва, а не измислени интриги и разправии за това колко вестниците… 
Водещ: Добре, думи за финал. Защото приключваме. 
Петьо Блъсков: Думи за финал – за да са свободни, колегите трябва да стоят на страната на своите читатели и зрители. Това е единствения ключ към свободата. Останалото са разправии, корпоративни, минават днеска един, утре друг и така. 
Водещ: Добре, благодаря много за това участие.

www.vesti.bg | 2010-05-30

"Лошото е, че медиите се държат като евтини проститутки. Те са много щастливи ако някои политик ги приласкае за кратко”, заяви в интервю за БГНЕС издателят на в. "Новините днес” Петъо Блъсков.
"Има журналисти, които казват: "Вижте ме, мен премиерът ме приема, дава ми интервю. И те изведнъж стават като стари мекици и много са радостни и са щастливи”, коментира той. Според него обръщането на медиите към новата власт става, защото източникът на доходи на вестници не е рекламата и не е търговията с вестници. "Вестниците освен всичко друго са бизнес. Докато те са лишени от естествените си приходи, те са принудени да ходят и да се слагат на политиците, които допуснаха монопола в рекламата”, каза той, връщайки се назад в годините, когато ВАЦ купи "24 часа” и " Труд” и започнаха да предлагат огледална реклама в двата всекидневника. "Около 65- 70 % от рекламните обеми във всекидневниците до преди 3 години бяха в ръцете на ВАЦ, благодарение на мълчаливото съгласие на държавата и нейните регулаторни органи. От тогава насам вестниците бяха заставени да бъдат или корпоративно ангажирани или политически заграбени и натиснати. В този момент, когато държавата им даде монопола, те започнаха да обслужват властта и го правят и до ден днешен.”, каза още Блъсков. Той прогнозира, че никога будките за вестници няма да останат празни. "В деня, в който българският вестникарски пазар се освободи максимално от ВАЦ може би ще започне някакво възраждане на българските всекидневници”, смята Блъсков. Според него шеговитият материал на Иво Сиромахов за това, че вестник в България се прави със сваляне на информация от интернет, подкрепяна на доброто в лицето на тези, които са на власт и без анализи на политиката и бизнеса, за да не се обиди някои, на 96 % процента е успешен.
Той се обърна към журналистическата гилдия с думите : "Колеги, разберете вие правите безплатна реклама за милиони на всякаква кифла и на всякакво кюфте наречено депутат или министър и те се чувстват велики. Вие им създавате това самочувствие, след което то се стоварва върху вас, защото започват да ви манипулират”. Ако един месец не стъпи нито едни журналист в Министерски съвет, в парламента , по партийните централи – това стига на някои от тези хора да могат да се гръмнат. Ние отгледахме политическия Франкещайн, който излапа свободната журналистика, а перспективата е журналистиката да се пребори за своята чест, каза още Блъсков. Според него има хора, които се опитват да противопоставят медиите едни срещу други, а митът за неясните собственици на медиите се създава от политиците нарочно, за да не се говорим за другите, истинските проблеми на българските вестници.
От понеделник вестник "Новините днес” вече ще носи името "Република”. В продължение на няколко месеца дистрибуторите на изданието предлагаха анкетна карта, с помощта на която читателите да изберат заглавието, което най-много им допада. Абсолютен фаворит на аудиторията на вестника, събрал близо 80 % от гласовете на анкетираните се оказва именно името "Република”. "Съвсем професионални са мотивите за промяната на името на вестника и те се коренят там – при безплатен вестник едно име като "Новините днес” беше много подходящо. При един платен вестник, който седи на сергията заедно с другите вестници марката е необходимо да бъде ясна и разпознаваема”, обяснява Блъсков. Той изтъкна, че от края на другата седмица "Новините днес” ще бъде в зоната на третия или четвъртия вестник по тираж в държавата. „Бракът" на "Република” ще бъде около 18 %, като за сравнение вестниците, които са с тираж малко по-голям от нашия или същия (имам в предвид главно вестниците на ВАЦ ), които се реализират с около 37-38%”, коментира Блъсков.
———–
Петьо Блъсков е създател е на "24 часа”, "168 часа”, "Монитор“, "Телеграф“ и "Политика“. Бил е главен редактор на вестниците „Монитор”, "24 часа” и "168 часа”. По-късно ги продава. "Монитор” отива при на Ирен Кръстева, взима и "Телеграф”, "Политика”."24 часа” и "168 часа” са продадени на ВАЦ. /БГНЕС

Оригинална публикация