Dnevnik.bg I 17.04.2014

Петьо Блъсков е подписал предварително споразумение с Венелина Гочева за покупката на всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд", съобщи trud.bg. По-късно "Дневник" научи, че Блъсков ще бъде и главен редактор на вестника, а синът му – управител.

Пред "Дневник" Блъсков отказа да коментира

финансиране, промени и т. н. и заяви, че има само една дума да каже за читателите ни: "вярно е". И че ще изнесе повече подробности за сделката след празниците.

"Дневник" се опита да се свърже с Гочева, но на мобилния й телефон отговори жена, която поясни, че тя е в среща.

Журналистите от "Труд" са били събрани за среща с издателя в четвъртък вечер. На нея е било съобщено

за сделката, която е изненадваща

за работещите в групата и за промяната в редакционното ръководство. Венелина Гочева е представила новия издател и след това Блъсков е говорил пред журналистите. Той заявил, че ще съживи вестника и ще го направи по-динамичен, като ще се използва потенциала на марката. Казал е, че няма да прави промени в екипа. Тепърва ще се изяснява и как ще бъдат разделени рекламните продажби и други операции на "Труд" и "24 часа", които от времето когато бяха собственост на немската ВАЦ са комбинирани.

Досега изпълнителен директор и главен редактор беше Иван Михалев, който остава в екипа.

За да бъде осъществена сделката, трябва да се произнесе Комисията за защита на конкуренцията.

Венелина Гочева купи двата вестника с марка "Труд" и други издания от предишните им собственици Огнян Донев и Любомир Павлов, след като срещу двамата собственици започна атака през прокуратурата и медиите на Ирена Кръстева. Сделката предизвика много въпроси, а финансирането й беше обяснено с кредитиране.

В карето на "Труд" Гочева е посочена като председател на журналистическия борд.

Това е втора медийна сделка, която се обявява в рамките на седмица, след като миналата седмица издателят на "Телеграф" и "Монитор" Ирена Кръстева съобщи, че продава "Нова Българска Медийна Група Холдинг" ЕАД на ирландското дружество Мedia Maker Limited.

Петьо Блъсков е основател на "Пресгрупа 168 часа", с която създаде "24 часа" и "168 часа". След това започна да издава вестниците "Монитор", "Политика" и "Телеграф", които продаде на Ирена Кръстева през 2007 г., а сега издава вестник "Република".

Блъсков е член на учредената през 2012 г. организация "Български медиен съюз", в която членове са също Ирена Кръстева, издателят на "Преса" Тошо Тошев, на списание "Тема" Валери Запрянов.

Оригинална публикация

dariknews.bg I 26.04.2012

Организацията на медиите в Югоизточна Европа (СЕЕМО) е извършила проучване в България от 1 до 4 април т.г., за да провери промените в собствеността в медийния бранш и твърденията за оказван натиск върху медии. Това се казва в разпространено съобщение на организацията, която обединява редактори, медийни ръководители и водещи журналисти от Югоизточна и Централна Европа.

Делегацията на СЕЕМО се е срещнала с вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, както и с над 25 главни редактори, водещи журналисти, медийни експерти и представители на неправителствени организации.

В съобщението се посочва, че медийният пазар в България е претърпял големи трансформации през последните три години, откакто през 2010 г. германската компания "Вестдойче алгемайне цайтунг" (ВАЦ) се оттегли от българския пазар. "Медийна група България холдинг" е изкупила изданията на ВАЦ, а "Нова българска медийна група холдинг" е започнала още през 2007 г. да придобива много издания.

Двата медийни конгломерата се борят за пазари и влияние, констатира СЕЕМО и посочва, че някои от събеседниците на нейните пратеници в София са казали, че висшето политическо ръководство на страната се е намесило, за да прекрати публичната война между тях. На въпроса дали в спора е замесена идеология, интервюираните са отричали категорично, заявявайки, че става дума само за бизнес и лични интереси. В съобщението на СЕЕМО се казва, че конфликтът между двете медийни групи е довел до разцепването на Съюза на издателите в България на две части.

Проучването на експертите на СЕЕМО е установило, че мнозинството репортери в България приемат като нормална журналистическа практика да не се публикуват материали, които могат да навредят на бизнес интересите на собственика на изданието. Даже независими български медии, ценени за своето интелектуално съдържание, се въздържат да пишат за икономически сфери, в които действа собственикът, сочат резултатите от изследването, цитирани от БТА.

Собственикът чужденец се възприема от журналистите като заслужаващ доверие, като мислещ в перспектива и той по правило не участва във всекидневните редакционни решения. Българите собственици, от друга страна, се възприемат като инвеститори с краткосрочна визия, които се стремят към незабавна печалба. Този бизнес модел е повлиял върху качеството на медиите в България: повечето всекидневници са станали таблоиди, заключава мисията на СЕЕМО.

В доклада се цитира разказа на редактор, който бил запитан от новоназначен журналист дали да пише добри или лоши неща за определен политик. Журналистът обяснил, че в предишния си вестник шефът го инструктирал за кои политици да не пише нищо, за кои – да пише добри неща и за кои – лоши.

СЕЕМО отбелязва, че подобен подход към свободата на медиите и журналистиката обуславя необходимостта читателите и зрителите в България да не разчитат само на един медиен източник, за да се сдобият с информация от публичен интерес. На тях се налага да четат различни вестници, да гледат различни телевизии или да превключват между две радиостанции с новини (една частна, а другата публична).

Корпоративната журналистика, както я наричат в България, подкопава доверието към повечето медии и поражда съмнения сред журналистите (възприемани като последователи на определена медийна група), констатира СЕЕМО. Пратениците в София са установили, че българските журналисти не се занимават с въпросите, свързани с разнообразието, като например половете и насилието между половете, хомофобията или етническите и религиозните малцинства. Тези теми се отразяват от медиите в България спорадично, предимно при възникнал неприятен случай. Българското общество и политическата сцена не са започнали още дебати по тези социални теми, които са приоритетни за политическия дневен ред в други страни от ЕС, заключава Организацията на медиите в Югоизточна Европа (СЕЕМО).

Оригинална публикация 

www.blitz.bg | 25.03.2012

Минаха 20 години от старта на първия и единствен български следобеден всекидневник след 10-и ноември

…И не беше лош вестник – тиражът му стигна 120 000, а се продаваше следобед само в София. В страната отиваше на другата сутрин – с всички топли-топли всекидневници, които опоскваха екшъните ни, без да им мигне окото и без да споменават първоизточника на информацията (с едно изключение – баткото “Дневен Труд”)…
Преди 20 години – на 23 март 1992-а – излезе първият редовен брой на “зеления Труд” – така му викаха хората. Преди това направихме два пробни броя – на 11-ти и 18-ти март. “Прилепи” ни кръстиха по-късно, когато вече всички знаеха за “вестника, който не спи”.

Идеята да се направи следобеден всекидневник беше на Тошо Тошев (сега главен редактор на "Преса") и Захари Главчовски (сега пенсионер) – тогавашните шефове на “Медиа” Холдинг, която издаваше “Труд” и седмичника “Жълт Труд” – с главна редакторка Зоя Деянова (сега пенсионерка). Не помня кой измисли името "Нощен Труд". Не бях аз – мисля, че беше колективна хрумка – изскочи на една "Труд"-ова планьорка.

Станах главен редактор една нощ на 9-ти март – нямаше никакво време, понеже бяхме разбрали, че основният ни конкурент – пресгрупа “168 часа” – прави сухи тренировки за следобеден вестник – “12 часа”. И червената “Дума” замисляше “Вечерна Дума”. Така че трябваше да тръгнем от днес за вчера, за да изпреварим всички.

Тогава бях шеф на репортерите в “Труд”. Тошо ми каза да си избера трима, с които да започна новия вестник. Харесах си Жоро Илиев (сега е управител на “Интермедиа” ООД, която издава седмичниците SHOW, “Над 55”, “Доктор”, нейна е и Агенция БЛИЦ); Маги Гигова (тя ми стана заместничка, сега е в ”Преса”) и Митко Статков (сега е извън журналистиката). Похвалиха ми много Милчо Игнатов и той стана отговорен секретар (сега е главен дизайнер в “Интермедиа”). Захари нарисува графиката на новия вестник. Това бяхме създателите на “Нощен Труд”.

За първите броеве много ни помогнаха колегите от "Дневен Труд" – без тях нямаше да се справим: бяхме шепа хора, а се даваха нощни дежурства по 12 часа!

Вестникът тръгна с летящ старт – явно бяхме уцелили ваксата. Пресгрупата не успя да регистрира марката “12 часа”, понеже Любен Генов (бивш главен редактор на “Поглед” и “Труд”; сега е пенсионер, но продължава да обучава бъдещи журналисти в УНСС) ги беше прецакал с марката в патентното ведомство. Така че техният следобеден вестник тръгна като “Врабец”, но ние бързо го отстреляхме. “Вечерна Дума” пък никой не я забеляза.

Екипът се попълваше в движение. Дойдоха четирима секретари: Жоро Грънчаров-Тихия (сега е секретар в SHOW), Георги Роканов-Роко (пенсионер), Мария Груева (не знам къде е сега), Тони Божилов (почина през януари т.г.). По-късно Жоро Вихрийски (сега кара такси) смени Мария, която отиде в "Дневен Труд"; още по-късно, когато страниците станаха повече, дойде Светльо Лесев (сега пенсионер).

От спрелия вестник “Демокрация-91” накуп пристигнаха Максо Караджов (“Труд”), Пецата Вълков (учител по испанска литература във Втора испанска гимназия-София), Милен Милушев (доскоро главен редактор на SHOW), Нено Петканов (той после стана зам.-главен редактор; сега е в “24 часа”); от в. ”Граничар” – Стоян Узунов (той пък по-късно отиде като зам.-главен редактор в “жълтия Труд”, сега е пресаташе на “Пирогов”), от в.”Българска армия” – Иван Генов (след време го направих мой първи заместник, сега е отговорен редактор в SHOW и БЛИЦ).

Фотографите ни бяха страхотни, правеха уникални неща – Сашо Мънзов (сега не снима, за жалост) и Жоро Славков (има автосервиз); после дойдоха Жоро Колев (снима на свободна практика), Цецо Томчев (“Труд”), Мишел Герон (“Класа”), Пламен Стоименов ("Труд").

Кримиотделът ни беше убиец – Митко Статков, Стоян Узунов и Цецо Гемишев (“Труд”) знаеха за ъндърграунда повече от полицията. А Ирен Делчева ( “Всеки ден”) бе на ти с всички ченгета и те първо на нея звъняха, като имаше екшън.

Спортистите ни бяха млади момчета, дойдоха направо от улицата и станаха страхотни репортери – шефът на отдела Ицо Йорданов (издава “Софийски вестник”), Боби Стоянов (независим депутат, беше в “Атака”), Дина Христова (“Сега”), Румен Илиев (шеф на спорта в БЛИЦ), Коко Стойнов (Диема), Станил Йотов (“Всеки ден”), Гонзо Иванов (“България днес”), Коце Радулов (работи върху себе си).

Международниците бяха най-опитните ни журналисти – Ваня Енчева (кореспондентка на “Труд” в Берлин) и Пламен Цветков-Гамбини (отдавна покойник).

Отнесена, но талантлива – Зорничка Петкова – правеше суперрепортажи, никой не можеше да се скрие от нея, знаеше пет езика (живее в Берлин). За медицината отговаряше Сашка Калоянова (в пресцентъра на “Пирогов”), за шоуто – Пепа Петрова (живее в Лос Анжелис; пишеше оттам за “Труд”, но май вече е в "Преса"), за всьо и вся – Лъчо Апостолов (списание “Камиони”). Най-малката, но и най-пъргавата репортерка, беше Миленчето Минчева ("Стандарт") – захапеше ли нещо, не пускаше!

Не се даваха и на най-опитните репортери Добринка Корчева (зам.-главен редактор на SHOW) и Eлица Стоилова (сега е на някакъв остров в Тихия океан – при Марианската падина!).
“Икономистките” – Вили Стоянова (шефка на рекламата в “Интермедиа”), Катето Виткова (стигна до зам.-министърка на образованието в кабинета на царя, сега е в частно книгоиздателство) познаваха и кътните зъби на банкери, милионери и обикновени мошеници. А Валя Петкова (“Труд”) внасяше нежен колорит в дивата ни редакция.

От армията дойдоха съкратените офицери Пламен Григоров (книгоиздател) и Красен Костов (“Труд”-Варна). Викаха им “ботушите” – правеха такава шеста страница, че военните нарекоха вестника “Нощна армия” и се убиваха да го купуват!

Имахме отначало само двама шофьори, бачкаха през нощ – Стайко Добрев-Пасарелеца (умря от рак горкият, преди 12 години) и Жоро Първанов-Армееца (шофьор в интернет-фирма). После се появиха Емо Христов (шофьор в “Интермедиа”), Ники Виденов (шофьор в парламента) и Данчо Михайлов-Фризера (върти волана в "Труд").

Това бяха хората в началото. С годините дойдоха още, не мога да ги спомена всичките. Да са живи, здрави и успешни там, където са сега!

Не мога обаче да не спомена пъргавите ни страньори и сканьори – семейство Цецка (изгубих й дирите) и Румен Гринко (той почина), Мариана Драганова (и тя вече не е между живите) и Сашко Воденичаров ("Труд"); техническият редактор Мария Туевска ("Труд"); коректорките, които ни спасяваха от грешките, допуснати в бързината, пък и от прекален артистизъм – Мери Великова и Валя Калчева (две сестри, сега не знам къде са).

Заникъде бяхме без компютърджиите на инж. Юрий Стаменов (в момента си почива вкъщи и чака оферти за работа) – това е човекът, който през лятото на 1996-а направи електронен пренос на “Нощен Труд” от София във Варна. Вестникът се печаташе едновременно в двата града и се продаваше на обяд и в морската столица – даже оттам тръгваха коли надолу: за Бяла, Обзор, Поморие, Бургас, Созопол – чак до Ахтопол. Летовниците-софиянци четяха любимия се вестник същия следобед!).

Заради нас не спяха по нощите "Труд"-овите кореспонденти – най-добрите в гилдията. Особено активно "прилепстваха" Мехмед Ходжов-Разград, Ваня Лалева-Благоевград, Веселка Венкова-Велико Търново, Албена Борисова-Перник, Невяна Троянска-Варна, Ники Каламов-Русе, Любчо Иванов-Стара Загора, Ваня Авджиева-Ямбол (повечето от тях и днес кореспонденстват – кой за "Труд", кой за други вестници).

Бях главен редактор на “Нощен Труд” 7 години и два месеца – до 14 май 1999 г. Подадох оставка заради “интервю” с хърватския президент Франьо Туджман през април.
Текста донася наш външен сътрудник – Тодор Петров (мой състудент от Факултета по журналистика). Денят е неделя, а аз като никога не идвам в редакцията – имаше някакво семейно тържество. Всички по веригата – дежурен, пом.-дежурен, зам.-главен редактор – проспиват факта, че не се взима току-така интервю с президент (още повече, че заглавието е “Милошевич е луд човек!”). Обаче Тошко казва, че интервюто е взето с посредничеството на Велизар Енчев, посланика ни в Хърватия(те двамата са от един курс на ФЖ – випуск 1978; аз съм випуск 1979)! А и текстът е добър.

В понеделник сутринта аз също заспивам – не казвам на дежурните да търсят Велизар Енчев в Загреб, за да разберат кое как. Или да звъннат поне в хърватското посолство в София. Вестникът излиза към 12 ч, а в 3 следобед ми звъни по вътрешния телефон Тошо Тошев: ”Интервюто е готино, искаме да го препечатаме в “Дневен Труд?”

Това е моментът да се предотврати всичко онова, което се случи сетне и провали кариерата ми в "Труд"-овете. Просто трябваше да кажа на Тошо: абе има някакъв проблем с това интервю, не го пускай!
Но, както вече казах, бях заспал. А когато главният спи, редакцията направо хърка. Пък и интервюто беше хубаво – както отровната гъба е по-примамлива от истинската…

Така че аз спокойно викам на Тошо: “Окей!”… и във вторник “интервюто” цъфва в “Труд” – тогава №1, с тираж 300 000! В "Нощен Труд" нещо може да мине между капките. Но в "Труд"…
И машината се завърта…

Звънят от хърватското посолство – “Нашият президент не е давал такова интервю!”
Звънят от сръбското: “Дайте записа на интервюто, ще ги разкатаем хърватите!”

Става международен скандал, а собствениците на “Труд”-овете – немците от ВАЦ – тъкмо пробиват в Хърватия.

Аз бях виновен. Другите под мен – също, но отговорността се носи от главния редактор – той затова получава най-голяма заплата. Нямаше как – написах си оставката и я дадох на Тошо. Той обаче не я подписа: каза, че трябва да идем “на килимчето” в Есен и там да решават големите шефове – Шуман и Гроткамп. И те решиха: ”Г-н Каменов, вие бяхте добър главен редактор, държахте се мъжки в тая тежка ситуация, поехте цялата отговорност. Уважаваме ви, но не можете повече да останете на тоя пост. Приемаме оставката ви.”

Никой друг от редакцията не пострада.

Това беше. Имало да става. Можеше да не стане, ако бях по-внимателен, по-строг, повече професионалист, ама…

Оставих вестника на 80 000 тираж.

Още в самолета на връщане от Есен Тошо ми рече, че се е спрял на стария си приятел Димитър Шумналиев за мой наследник. Не го познавах добре. Нищо не казах – бях смазан, пък и вътре в редакцията наистина нямаше готов главен редактор.

Десет години по-късно – през май 2009-а – същият тоя некадърник Шумналиев беше довел “Нощен Труд” до мизерните 18 000 тираж и немците го закриха. Старите колеги направили некролог на вестника – разлепили го по етажите в Комбината, където вече бяха “Труд”-овете. И на мен ми донесоха един – сложих си го в папката с двата пробни, първия редовен и последния брой, на който в карето пишеше:

Главен редактор
Пламен КАМЕНОВ

ПП: От 1 януари 2008-а съм в “Интермедиа” заедно с моя някогашен суперрепортер Жоро Илиев, когото имам за по-малък брат. Ако е рекъл Господ, тук ще завърша кариерата си в журналистиката.
Но, надявам се, има още време дотогава!

Оригинална публикация 

в. Република | 02.05.2011

Спират се предстоящи вписвания по партидата на "Медийна група България -Холдинг" е решил състав на Търговското отделение на Софийския градски съд.
Това няма да се отрази на вписаната промяна в дружествените дялове, която беше одобрена от Търговския регистър след месец скандали между съдружниците.
"Постановеното от магистратите обаче елиминира всякаква възможност за вземане на еднолични решения за собствеността и активите на пресгрупата, докато не започне и приключи същинският съдебен процес", обясни пред РЕПУБЛИКА единият от собствениците на холдинга Христо Грозев.
След като са се запознали с исковата молба и приложените към нея доказателства, магистратите приели, че е налице вероятна възможност за приемане на решения от управителя на "Медийна група България -Холдинг" Любомир Павлов и вписване в Търговския регистър на същите решения, в резултат на което биха настъпили последици за ищеца Грозев и неговите права могат да бъдат затруднени.
Резултат
С решението си съдийският състав не спря вписването на рокадата в собствеността на "Медийна група България – Холдинг", която беше осъществена на 27 март тази година.
Тогава Любомир Павлов и Огнян Донев станаха мажоритарни собственици с два договора за покупко-продажба. С първото споразумение Павлов, от името на досегашния едноличен собственик – "БГ Принтмедия" ООД, продаде на Донев 83 дружествени дяла, а с втората сделка Донев продаде на Павлов 43 дяла.
Така собствеността на дотогавашния мажоритарен собственик "БГ Принтемедия" ООД се сведе до 17 на сто.
Това доведе до сезиране на съда от прескочения съдружник Христо Грозев. Търговският регистър на няколко пъти отказа да впише сделката, но накрая се съгласи. Любомир Павлов твърди, че Грозев не е покрил своите финансови задължения по сделката от края на декември миналата година, когато "Вестникарска група – България" продаде активите си у нас и така германците ВАЦ излязоха от родния вестникарски пазар.
Пречка
Вероятно това определение на съда ще попречи на сближаването на издателската къща "Труд", собственост на "Медийна група България Холдинг", и "Кроз" АД – дружеството, което издава вестник "Галерия".
Бъдещият съюз между двете издателски групи косвено подсказват острите текстове, публикувани в "Галерия". Те са насочени срещу медийната групировка на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски, в чийто изданиямного често и
подробно се описват прегрешения на Алексей Петров.
Както е известно, вестник "Галерия" е тясно свързан с Петров и политическата формация под негов контрол РЗС. Намерението на двете групи -издателска къща "Труд" и "Кроз" АД – е да разменят акционерни пакети, съобщиха пред РЕПУБЛИКА източници от "Медийна група България -Холдинг".
Подготвяната размяна на акции е следната – "Кроз" АД получава 50 процента в издателство "Труд", срещу които последното става собственик на 30 на сто от акциите в дружеството, издаващо вестник "Галерия".
"Господин Павлов и преди е предлагал подобни маневри относно вестник "Галерия". Тогава и аз, и Огнян Донев бяхме против. Явно отново има такива намерения, защото от известно време "Галерия" не се държи като конкурент, а като побратим на "Труд" и "24 часа", разясни Христо Грозев.
"Това са невероятни щуротии", коментира също пред РЕПУБЛИКА управителят Любомир Павлов.
Междувременно източници от редакцията на вестник "Труд" споделиха, че вече се подготвя смяната на назначения преди два месеца главен редактор Димитрана Александрова, като на нейно място ще застане нейната заместничка Светлана Джамджиева.
***
Неуредиците
Продажбата на вестниците "Труд" и "24 часа" беше осъществена на 14 декември 2010 година. Сделката беше представена като споразумение между тогавашните собственици – немската ВАЦ – Медия Груп и австрийското дружество Приватинвест ГмбХ.
От името на австрийците тогава беше обявено, че са преговаряли техните български представители "БГ Приватинвест".
Предмет на продажбата станаха и останалата част от активите на германците у нас – вестник "168 часа", списанията, печатницата и разпространителската фирма "Стрела". На по-късен етап стана ясно, че като официален купувач е вписано българското дружество "БГ Принтмедия" ООД, в което дялове имат австрийците чрез техния представител Христо Грозев и Любомир Павлов. На 27 март 2011 година в "Медийна група България – Холдинг" беше направен опитът за рокада в собствеността.
Спорът между Грозев, от една страна, и Павлов и Огнян Донев, от друга, продължи задочно чрез медиите и адвокатите им.
Накрая стана ясно, че активите на ВАЦ у нас са закупени с многомилионен кредит от УниКредит Булбанк. Ден преди сделката за вестниците да бъде финализирана, банката е отпуснала 40 милиона евро заем по договора за покупко-продажбата между "БГ Принтмедия" и германците. Според неофициални източници плащането е извършено срещу парично обезпечение.

Стр. 7

www.capital.bg I Росен БОСЕВ, Иван МИХАЛЕВ I 29.03.2011

Търговският регистър стана арена на спор между Христо Грозев и Любомир Павлов

Собствениците на най-голямата вестникарска група в България са в открит конфликт. Това става ясно от документи, публикувани в Търговския регистър. От тях разбираме, че 83% от "Медийна група България холдинг" (фирмата, която притежава вестниците "Труд", "24 часа", "168 часа" и още няколко издания) са били прехвърлени на името на Огнян Донев и Любомир Павлов.

Сделката е станала без знанието на другия партньор в проекта – регистрираната в Австрия фирма "БГ Приватинвест" ГмбХ, която доскоро държеше 53% от пресгрупата. Научавайки за извършената продажба, представителят на фирмата Христо Грозев е поискал на следващия ден да се блокират всякакви вписвания по фирмената партида на пресгрупата до изясняване на обстоятелствата.

От справка в партидата на "Медийна група България холдинг" в Търговския регистър виждаме, че в от края на миналата седмица са правени шест различни искания за промени в дружествената регистрация. Повечето от тях са отклонение от нормалните търговски практики.

Прехвърлянето на дяловете е станало на 27 март, неделя, и е било заверено от нотариус Вяра Янева. "Капитал" се обади в кантората на нотариус Янева и от там казаха, че не работят през уикенда. Възможностите при това положение са две – или заверката й е неистинска или тя е направила изключение и е работила в почивния ден.

Друг интересен момент е, че в един и същи ден "БГ Принтмедия" (представлявано от Любомир Павлов) продава на Огнян Донев и след това веднага Огнян Донев продава обратно на Любомир Павлов част от прехвърления дял, вместо да стане в една стъпка. Така се заобикаля забраната за договаряне сам със себе си по чл. 38 от Закона за задълженията и договорите. Внимание буди и фактът, че "БГ Принтмедия" уж е представлявано от Любомир Павлов и Христо Грозев, обаче нотариалната заверка е само на Любомир Павлов и Огнян Донев.

Медийната група, включваща "24 часа" и "Труд", беше купена в края на миналата година от консорциум, в който участваха български, австрийски и германски инвеститори. Водещ инвеститор в консорциума с 53% от акциите беше австрийското дружество "БГ Приватинвест" ГмбХ, собственост на три физически лица – австриеца Карл Хабсбург, германеца Даниел Руц и българина Христо Грозев. Останалите 47% бяха собственост на Любомир Павлов, който при подписването на сделката обяви, че предстои да прехвърли част от своя дял на партньора си Огнян Донев, мажоритарен собственик на "Софарма". Справка в австрийския търговски регистър от вчера показа, че германецът Даниел Руц е излязъл от "БГ Приватинвест" и в момента Хабсбург и Грозев имат по 50 дяла.

Снимка: Георги Кожухаров

"Капитал" ще следи темата. Подробности очаквайте в съботния брой на вестника.

Оригинална публикация

в. Класа | 14.02.2011

Никола Кицевски, който близо 10 години е бил мой пръв заместник, трябва да е главен редактор на в. "Труд". Това каза в предаването "Нека говорят" Тошо Тошев, вицепрезидент по издателската политика на ВАЦ. Тошев допълни, че, казано на шега, има един голям недостатък – че Кицевски е негов човек. Той допусна и друг вариант, който включва постът главен редактор да бъде поет от другият зам. гл. редактор Светлана Джамджиева, "защото така няма да се усети сътресение в редакцията". Тошев не изключи и възможността да дойде външен човек. Той обясни какво представлява неговият статут в момента. Тошев координира 15-те издания на ВАЦ-България и подчерта, че не оказва никакъв натиск върху ръководствата на вестниците. На въпрос, дали се чувства отстранен, Тошев каза: "Аз съм отстранен", и обясни, че е право на новите собственици да определят кой каква позиция да заема. Тошев допълни, че в много дълъг разговор с новите собственици те са му казали, че неговите възможности и опит надхвърлят поста гл. редактор, и затова са му предложили тази позиция. За Венелина Гочева той обясни, че е доста активна, защото е вицепрезидент по корпоративните въпроси и се занимава с рекламата.

Стр. 4

Оригинална публикация

в. Земя | Проф. д-р Чавдар ДОБРЕВ | 2010-06-07 

Нелогично е Бойко Борисов да напада тези, които го доведоха и го държат в управлението

Тази тема беше широко дискутирана и в печата, и в радиата, и по телевизиите. Ето защо не ми се иска да повтарям доводите "за" или "против" мненията на президента Георги Първанов или премиера Бойко Борисов: Първанов смята, че се оказва натиск върху медиите, докато министър-председателят Борисов е на противоположното становище. Той даже изпрати писмо до главните редактори, за да ги пита дали правителството упражнява някаква форма на цензура.
Главните редактори вкупом му отговориха, че вече при три правителства си живеят комфортно и никаква власт не упражнява спрямо техните издания никакъв натиск.
В случая човек изпитва неловкост от бързата им реакция – еднотипна, твърде сервилна и ако мога така да се изразя, угоднически неинтелигентна. Би могъл поне един от тези главни редактори да се обиди, че по този начин го изпитват/проверяват като ученик в основно училище, или да реши, че го рекетират. И този вид възмущение да възникне у него не защото вестникът или телевизията симпатизират на опозицията, а понеже девизът на изданието е свободата на словото.
На нищо подобно не станахме свидетели (с изключение на един-два вестника с лява ориентация). Напротив, даже главни редактори, известни с досегашната си поддръжка на президента, се отказаха от него като Христовия ученик Петър. Първото заявление, че не съществува натиск върху медиите, го направи шефът на БНТ Уляна Пръмова. После се взрях в публикувани снимки на главни редактори, подкрепили премиера, и с огромна изненада установих, че са все хора с "червена" биография, формирана в ръководните среди на БКП и Комсомола. Самата Уляна Пръмова е снаха на секретар и кандидат-член на Политбюро на БКП: но за такива представители на номенклатурната класа (в качеството им на наследници) това си е обикновено поведение, понеже при тях отдавна интересът е потъпкал и мизерните остатъци на остатъчния морал.
Дотук споменавам неща, които вече са дискутирани в публичното пространство. Дискутирано беше още, че медийният монополист Ирена Кръстева и нейният син Делян Пеевски са наредили веднага след 5 юли 2009 г. всички техни вестници да подкрепят на всяка цена кабинета: в замяна на това в тяхната Корпоративна банка понастоящем се събират 48 % от държавните вземания. Ерго, клакьорската политика на този издателски тръст в полза на Бойко Борисов и ГЕРБ се субсидира от лихви, придобити с държавни пари. Строго погледнато, тази търговска машинация би могла да бъде определена като натиск на държавата върху медиите. Но всъщност прилича на подкупване и корупция, това трудно може да се отрече.
В този план според мен президентът Първанов допусна в изявлението си неточност. Едва ли в момента тъкмо непосредственият правителствен натиск е заплаха за свободата на словото. Не съм сигурен, че правителствената администрация звъни по телефоните, праща съобщения по джиесемите или тропа по масата на медийните шефове за една или друга публикация. Това са стари методи, които подготвената медийна пропаганда на кабинета не би допуснала. Що се отнася до непрекъснатите гастроли на Борисов в телевизиите (сутрешните и вечерните им блокове), до "препоръките" му към един или друг телевизионен водещ, тези екзотики е за предпочитане да ги отдадем на премиерската спонтанност, отколкото да ги дефинираме като медиен диктат.
Има обаче един друг проблем, който не се подлага на спор, макар да е архиважен във връзка с натиска върху медийната свобода. Загатва се за съществуването му, но полемиката по повод на него се избягва. Ще започна подред.
Още през 2002 г. списание "Тема" в обемист материал на разследващата журналистика, а после Григор Лилов в книгата си "Тайният проект Бойко Борисов" – 2009, подробно анализираха архитектониката и кадровия състав на финансово-икономическия кръг "Глобална България". Този кръг, формиран през 2002 г., си поставя за цел да вземе властта в България, като съответно измести от позиции близки до властта представители на българския елит.
Във връзка с така поставената цел първоначално хората от кръга решават да работят бъдещ премиер на страната да бъде банкерът Емил Кюлев. След неговата смърт те вземат ново решение – бъдещият премиер да се казва Бойко Борисов, обещавайки си, че ще обезпечат всички възможни ресурси и механизми за неговото популяризиране сред населението. В кръга "Глобална България" влизат – това е съществено – главно олигарси, медийни собственици и медийни шефове, политолози, наред с известни банкери, хора на енергийния бизнес, на граждански организации, финансирани най-вече от САДЦ.
В кръга "Глобална България" участват личности, от които зависи животът на медиите и на медийния пазар у нас. На първо място Красимир Гергов – най-мощният собственик на рекламния бизнес в България, за когото се знае, че е собственик на две телевизии – bTV и PRO.bg; Иво Прокопиев – собственик на два вестника – "Капитал" и "Дневник", и на една новинарска телевизия; главната редакторка на в. "24 часа" Венелина Гочева – автор на програмните документи на кръга (чрез нея вероятно взема участие и медийната група ВАЦ); шефът на Българо-американския инвестиционен фонд с позиции в медийното пространство (за него се твърди, че е на ръководна длъжност в ЦРУ); ръководителят на "Отворено общество", фондацията на Сорос, която придоби през последните двайсет години огромни сфери на влияние в българските медии; бившият изпълнителен директор на bTV от страна на собственика г-н Мърдок.
Членове на кръга са олигарси с възможности да диктуват политиката на медиите: Валентин Златев – шеф на "Нефтохим", Левон Хампарцумян – шеф на "Булбанк", Цветелина Бориславова – главен координатор на кръга (в деловите среди се споделя, че своя огромен капитал до един милиард лева тя е натрупала в периода след създаването на кръга "Глобална България").
Ще подчертая – политикът и държавникът Бойко Борисов, както и проектът ГЕРБ са продукт на успешните действия на кръга "Глобална България" и на всички онези подземни сили, застанали зад усилията на лидера на ГЕРБ да получи власт на следващите поред парламентарни избори. В такъв аспект Бойко Борисов е медиен продукт, доколкото бизнесмените от ГЕРБ и техният антураж притежават основния пакет от акции в българските медии, тук се числят също главни редактори, коментатори, рекламодатели и пр. Парадоксът с обсъжданото писмо на премиера до главните редактори е в това, че Бойко Борисов – медийна рожба на тези лица и институции, се обръща към своите "родители" да ги пита дали им оказва натиск и дали е неблагодарник, който не помни доброто, което са му направили богатите негови попечители.
Естествено е финансовите, икономическите и политическите "родители" на Бойко Борисов да се радват на успехите му, да подкрепят всяка негова акция (като предварително му я подсказват!). И тези техни жестове да са резултат от "свободната им воля", а не от диктата на техния питомник. Нелогично звучи Бойко Борисов да си позволи да хвърля упреци спрямо социалния слой, който го държи в управлението, това би било прекалено лекомислено.
Така вече почти десет години цялата медийна мрежа на България работи всекидневно, всекичасно и ежеминутно в полза на внедряването в съзнанието на населението, че Бойко Борисов е шансът за всеки българин, пострадал от криминалния преход, че гой е великанът, спуснат ни от вълшебните небесни или, че той носи меча на възмездието и вселенската справедливост.
И как да е иначе?
Според теб, уважаеми читателю, как тъй се случи, че именно Бойко Борисов охраняваше живеещия под домашен арест Тодор Живков? А ако се окаже вярно твърдението на Григор Лилов, че Борисов е бил пратен там, във вилата на Живков, от Андрей Луканов, за да му докладва? Как тъй Симеон Сакскобургготски, току-що пристигнал в София, прави съдбовния си избор по посока на Бойковата охранителна фирма "Ипон"? И защо него посочва за главен секретар на МВР? И защо медиите, при толкова различни и по своему интересни фигури сред любимците на бившия монарх, си избраха за разхвалване младия мъж от Банкя, чиито връзки с подземния свят не са толкова чисти? И как тъй всички журналисти, в течение на почти десет години, не се измориха да се възхищават от физиката и духа на Бойко Борисов, да го следват като верни весталки във всеки град, село и паланка? Кое караше същите журналисти да го пазят като рохко яйце, да му спестяват неудобните въпроси, да надуват рейтингите за него, да ги украсяват като коледна елха – с ентусиазъм и обич? Кое подтиква неглупави хора да припадат от възторг, че еди-кой си имал черен пояс като спортист, че бил прочел една-единствена книга за юноши, че ударил плесник на кандидата за зет? Да махат от косите му всяка паднала прашинка като тази, че имал фирми със субекти от рода на Пашата, Алексей Петров, Живко Делчев и Тодор Толев?
Явно, че тук не става дума за детски игри, а за огромни финансови, икономически и политически интереси, чийто представител в политиката и изпълнителната власт сега се явява премиерът Бойко Борисов. Наред с това след сериозното постижение на парламентарните избори от 5 юли 2009 г. към имиджмейкърите на Бойко Борисов се присъединиха собствениците на "Нова телевизия", собственикът на в. "Стандарт" Тодор Батков и главната редакторка Славка Бозукова, собствениците на основни вестници и агенции за разпространение на печата Ирена Кръстева и Делян Пеевски, а собственикът на телевизия "Европа", брат на бившия президент Петър Стоянов, стана евродепутат като кандидат на партия ГЕРБ и пр.
Президентът Георги Първанов щом е казал буквата "а", ще трябва да даде обяснение и на "необикновения" феномен, описан от мен в предишните редове. Само по този начин ще се открои истината за това колко е ненужно Бойко Борисов да търси медийна помощ или пък да репресира медиите. Защо да го прави, щом сам е медиен продукт, щом сам е домашен, български Пигмалион в ръцете на изкусни ваятели с пачки пари в джоба? Медиите са далеч по-заинтересовани Бойко Борисов да остане на поста си (очаквана приватизация на държавната собственост до край, преразпределение на приватизираната собственост, компрометиране и отнемане на бизнеса на конкурентите и пр., и пр.), отколкото да си отиде титулярят – толкова ли ще му бъде зле на Б. Б. да се върне вкъщи, да ходи на фитнес, да си играе с приятели тенис или футбол на малки вратички, да хвърля някой и друг лев на певачки от български и сръбски произход, да се радва на мъжката си енергия?! Но медийните собственици и магнатите от "Глобална България" не искат и да чуят за такъв "сладък живот" на политическия им делегат Борисов! Те по своему са принципно жестоки хора. По договор подаряват слава и авторитет, но без договор не позволяват на субекта да скъса облога.
Има и още един детайл. Немаловажен! След 10 ноември 1989 г. медиите у нас, с изключение на няколко малотиражни вестника, започнаха да обслужват и пропагандират системно и целенасочено ценностите на западния свят. Това го правеха и леви, и десни ръководители на медиите. Но от края на 90-те години на XX век и началото на новия XXI век "западното влияние" се монополизира от медийни фактори на САЩ. Не единствено чуждите собственици, но и българските възприеха, че с бизнеса им всичко ще бъде наред (техния медиен магазин "Плод-зеленчук", по словата на Кр. Гергов), ако изпълняват безропотно политическите заповеди на Вашингтон. В края на краищата, щом сме американският кон в ЕС и техен агент за влияние на Балканите, значи волята на Държавния департамент или на ЦРУ трябва безусловно и изцяло да се изпълнява от всеки български политик и държавник.
При по-внимателно вглеждане в политическата ситуация може да се установи, че бившите премиери Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев за американците принадлежат вече на овехтялото минало (отдавна Станишев за САЩ не е г-н Клийн), че тяхното място е заето от полицая охранител Бойко Борисов, довчерашен бизнесмен и шеф на охранителната фирма "Ипон". В разстояние на по-малко от година политиката на кабинета "Борисов" доведе положението в България почти до абсурд – и в икономиката, и в социалната област, и във финансите. В замяна на това Бойко Борисов се отказа да крие със смокинов лист срамните органи на управлението. Той форсира процеса, който превърна България в напълно зависима от САЩ страна, правителството – в изцяло марионетъчно, а премиерът, по думите на ръководителя на ЦРУ г-н Леон Панега, е държавникът, който "НИ ТРЯБВА" Едва след сгъстените посещения на американски политици и шпиони в София се изяснява напълно, че причина изборът на кръга "Глобална България" за бъдещ премиер на Р България да падне върху бизнесмена охранител Борисов е и изразената още тогава позиция на страната хегемон САЩ.
Това обяснява също защо българските медийни собственици, медийни ръководители и коментатори до ден днешен намират общ език и по български обичай не са се скарали. Защо не отстъпват от единната си политика да поддържат властта и режима на ГЕРБ и на Бойко Борисов!
По този път може да се разбере и откъде черпи херкулесовско самочувствие премиерът Борисов. Защо отново босовете на медиите и на медийния пазар, като строени войници, застават в защита на сегашния премиер! Президентът Първанов се опита да замери с прашка един съвременен Голиат, който, без да му трепне окото, пое с ръце запратения камък и го строши на парчета. Като историк Първанов би трябвало да е наясно, че древните митове не се повтарят и че при новата участ на България голиатовци и в бъдеще ще се разпореждат безпрепятствено над човешките умове, над социалните копнежи, над медиите и медийната мрежа. От своя страна медиите с успех ще продължат да обработват не единствено манипулираните, но и манипулаторите!
Обобщено: президентът, хвърляйки упрек, че управляващите оказват натиск върху медиите, всъщност говори за едно твърде епидермално заболяване, чието излекуване не е толкова трудно. Както се вижда обаче, това заболяване е тежко, то се нуждае от сериозна оперативна намеса, лошо ще е, ако вече има разсейки в обществения организъм. Изправени сме пред явление, което репрезантира мощни икономически, финансови и политически интереси в България, пред съюзяване на хора, които владеят медийното пространство. Което означава, че не медиите и магнатите са "производни" на Борисов, а Борисов е "производен" на медиите и магнатите. Днес този корпоративен интерес се подсигурява от държавата САЩ, която се разпорежда без ограничения в българската действителност. Така още повече се затрудняват намеренията да бъде постигната поне относителна независимост на медийната мрежа.
Излиза, че борбата за свобода на словото ще трябва да се провежда като борба за преодоляване на олигархическия тип буржоазно общество, за надмогване на полицейската държава от латиноамерикански образец и не на последно място, за отвоюване на повече държавен суверенитет, на по-реално членуване в Европейския съюз, за по-активно солидаризиране с държавната политика, примерно на европейски гигант като Германия – икономическия локомотив на Обединена Европа. Сегашната практика да се управлява чрез задкулисни бизнес играчи и медийни собственици е крайно непродуктивна и крайно недемократична. Следователно не само президентът, но и всички що-годе читави българи са призвани да изпълнят гражданския си дълг в това отношение.
Не искам да изглеждам песимист, но според мен при такава мощна подкрепа и при такова наличие на крупни интереси в медийното пространство не би трябвало да се очакват в близко време пробиви на демократичните нрави и порядки. Всеки политик и държавник у нас, който се осмели да постави този въпрос – за наличието на медийна диктатура, ще бъде масово "разобличен", окарикатурен и унизен. Общият хор от журналисти и социолози дружно ще внушат на широката публика, че цензура в медиите е по силите единствено на бившата тоталитарна власт, че Бойко Борисов, дори и да желае, не може да работи за ограничаване на свободата на словото. Едно твърдение, което, меко казано, е лъжа! Защото режимът, налаган от Бойко Борисов и партия ГЕРБ, изгражда под знака на фалшивите реформи общество, което отнема независимостта на различните власти, включително и независимостта на медийната власт. Общество с един вожд и с една партия, но и с медийна политика, която обслужва "сигурността" за сметка на свободата и човешките права.

Стр. 8, 17

БТВ, Отпечатъци | 2010-06-06 

Водещ: И като шурна дебата за свободата на медиите, та цяла неделя. Вие гледате Отпечатъци, в студиото е Петьо Блъсков, журналист, издател, създател на две прес групи. Сега последно главен редактор в прекръстения само преди седмица вестник Новините днес, който вече се казва Република. После обаче ще си говорим защо се казва Република и защо трябваше да е безплатен, а всъщност струва вече 20 стотинки. Най-напред ще помоля да коментираш и ти интригата на седмицата, миналата. Има ли медиен натиск, няма ли и това ли е най-големия проблем на журналистиката в момента? 
Петьо Блъсков: Здравей, и на зрителите добър ден. Това е малко силиконова интригата. 
Водещ: Да, но политици я подеха, там няма много силикон по тях. 
Петьо Блъсков: Е то, аз казах по тоя повод, сега Първанов очевидно няма за какво да си говори и се произнася за медиите, защото си дава сметка, че това е тема, на която и медиите реагират, и обществото е чувтвително. Абсолютно силиконова интрига, медиите в България са свободни от 90-та година, свободни като възможност за свобода, което е страхотно. Сега там тая възможнст до колко е консумирана, до колко има възможност да бъде консумирана, за кои медии говорим, за какво става дума по отношение на развитието на медиите, това са други теми. Но колкото до свобода – свобода колкото щеш. Даже повече. 
Водещ: То всеки началник медия отговори за себе си, лично беше, не се отговаряше от името на цялата българска журналистика или на всички медии. 
Петьо Блъсков: Ама това въпроси-отговори и т.н., това много влязохме в една абсолютно излишна история. 
Водещ: Добре, но нормално ли е днес, 20 години след избухването на демокрацията, 20 години след като беше създаден 168 часа, флагмена на честния частник, на първата птичка на конкурентния медиен пазар и свободния медиен пазар, да си говорим отново за свобода на журналистиката? 
Петьо Блъсков: Това е интрига. Това не е разговор, това е интрига, хвърлена в публичното пространтсво. Около тая интрига се навръзват и не знам защо се отвръща, очевидно се използва за интригантстване в обществото, истина е,ч е някои медии се контролират от корпоративни интереси. Истина е, че някои медии понякога влизат в едни релации, които могат да бъдат оприличени със събитията, с имотите на магистратските деца. Да, съществуват такива ситуации, но тези ситуации съществуват в цял свят. Аз мога да ви дам еедин пример със собственика, който горкия той почина човека, но той е един издател, крупен европейски издател. Един от собствениците на германската група ВАЦ, който беше сред шефовете на социалдемокрацията на Германия и който в един миг се оказа, че като един от шефовете на социалдемократическата партия в Германия беше дал 80 млн. марки за предизборната кампания на Хелмут Кол, който е християндемократ. И този собственик на ВАЦ, един от собствениците, който пак казвам почина, Бог да го прости сега човека, но това е факт. Така че той от една страна политически ангажиран социалдемократ, от друга страна дал пари на … 80 млн. И беше изгонен с гръм и трясък от социалдемократическата партия, а в същото време е издател на вестник. Нали си давате сметка, че тези работи… 
Водещ: Да, но това, което искам да ви питам и това, което.. 
Петьо Блъсков: Стават и по света. 
Водещ: Стават и в Америка също много такива случаи сме виждали и сме чели. Но въпроса е Кой в момента в България е по-заплашен от натиск – издателя журналист, защото такива вече това е почти изчезващ вид, вече той е заплашен от изчезване и трябва да влезе в червената книга. Или журналиста, така да се каже редовия журналист, имам предвид репортера, редактора, коментатора, който работи на другите нива във вестника, не в началничеството. 
Петьо Блъсков: Това е много лично. Човек ако е журналист И ако не иска да му нареждат става и си отива. Обаче ако условията са да му нареждат и ако той няма какво друго да работи, няма хляб, седи и му нареждат. Това е. Ама ние.. разбирате ли, този процес ние не може нито да го … трябва много време, трябва много икономически условия, които да позволят на медиите да са свободни, и тогава не сме защитени, и тогава медиите не са защитени от своите собственици. 
Водещ: Но аз си спомням именно защото споменах 168 часа и това, че се навършиха в края на април 20 години от неговото създаване… 
Петьо Блъсков: Да, на 26 април е 20-тата годишнина от вестникарската легенда 168 часа, която до ден днешен … 
Водещ: Съществува, макар и в друг вариант. 
Петьо Блъсков: Като легенда. 
Водещ: Но тъй или иначе ето тогава аз си спомням много мощни битки на медията с властта. Много епични сражения, в които просто беше.. тогава пък някак си публиката беше призована за секундант. Не като сега, в момента, в който двама души във властта се бият и някои от тях искат медиите да си кажат дали ги н атискат. Тогава беше много различна ситуацията. Сега ми се ще ако може да сравниш на бързо, преди да минем към следващите неща, които са свързани вече с.. .
Петьо Блъсков: Да, ами тогава времето беше по-бурно, по-динамично, раната беше по-кървяща още от края на режима, в смисъл бяха се отворили огромни надежди, много чувствително беше обществото, реагираше се. Сега нещата се развиват по-плавно, по-спокойно. Но плавно, спокойно – вестниците, които си … от 96-97 г. Си започнаха да обслужват непрекъснато властта, един от тях, който беше един от вестниците на прес групата, за 10 години тиража му падна 10 пъти. Така че това е резултата. Полека читателя… вижте, читателя е страхотно нещо, н можеш да го излъжеш. 
Водещ: То и избирателя е така, и той трудно се лъже. 
Петьо Блъсков: Така че ефекта е върху изданията, да говорим за вестници, защото аз не бива да влизам на територия н адруги медии. Бавно става, но става. Просто читателя не чете този вестник, защото вижда, че той стои на страната на властта. 
Водещ: Президента всъщност хвърли бомбата след Economist, защото това беше в пушилката, която вдигнаха президента и премиера се загуби това, което каза в петък авторитетното издание Economist в анализа си за България. И там каза две важни неща. Че първо повечето големи медии у нас са с неясна собственост, втоор че това прави журналистите им уязвими към външен натиск и с незначителни влияния. Първо вярно ли е това? 
Петьо Блъсков: Първо не е вярно. И второ Economist, който е разбира се тежко издание световно, което претендира за обективност да бъдат така добри колегите да посочат източниците, на които базират своите изводи. Защото и аз мога да седна да напиша сега, че Economist също е с неясен източник. 
Водещ: Е, ама в анализите не е задължително да се позоваваме на източници. 
Петьо Блъсков: Напротив. 
Водещ: Това не е от изискванията… 
Петьо Блъсков: Това е голо твърдение. Какво значи неясна собственост? 
Водещ: Ами не знам, питам дали е вярно според теб. 
Петьо Блъсков: Ама стига сме повтаряли като папагали едни формулировки, неясна собственост. Ами на всеки вестник от долу пише – еди кой си издател, фирма, отваряш регистъра и виждаш – зад тази фирма седи Гошо Гошев и готово. Сега, ако Гошо Гошев си е направил една схемица и на Гошо Гошев един му е дал пари или някой или фонд или група или партия, партийна централа, това в публичното, в правното пространство и във фактически вид няма следа, няма виждане. Какво да кажем? Ок, ето я собствеността. Така че собствеността споеед мен е един измислен въпрос, несериозен въпрос. Собствеността – ок, там пише кой е собственика. Що не покажат един вестник или една медия, на която собственика не е ясен. А само приказваме? Добре, каже, вестник Звънче – нищо не пише там и не може да разберем от къде тоя вестник Звънче приказва така… Това е. 
Водещ: Добре. Има ли корпоративни битки на страниците на вестниците, които всъщност се изнесоха вече и извън страниците на вестниците, зщаото някак си премиера се почувства като призован, ако арбитър и каза, че няма да участва в тия корпоративни битки между отделните медии. 
Петьо Блъсков: Премиерът много хубаво каза, за какво да участва, това не му е работа. Нека медиите си правят тези битки. Аз ви казвам – печална ще е тяхната съдба. Колкото повече се занимават със себе си, толкова повече няма да ги четат. Печлбата… аз съм медията на еди кой си и се знае, че еди кой си има еди кой си бизнес. И всеки ден на първа страница пише колко е лош другия, който има същия бизнес. А докато се занимаваш със себе си, използвам една сравнително … тоест не много нецензурна дума, това си е журналистически онанизъм си е това. Защо се занимават със себе си? Читателя за това не прощава … 
Водещ: Добре, кажи сега за Република. Защо в. Република. да не би да е заплашена републиката? Все пак монархия беше преди 2 правителства, нали? 
Петьо Блъсков: Между другото един приятел се пошегува така и каза – хубаво, че си сложил това име република, защото май републиката е в опасност. Не, няма такова нещо. Името .. .да, новините днес беше изключително подходящо име за безплатен вестник. Той създава една по-лека, по-без съпротивление, приемане на изданието, прочитане. Докато заставането вече на пазара изисква едно заглавие, което да е марка, което да се разбира със своя идентитет И така го избрахме това Република. Питахме нашите читатели, които са много. Мисля, че от тук нататък с в.Република нещата ще се развиват. Неслучайно в неговото издателско каре пише, че Република продължава делото на вестниците, Които до сега сме правили. И ще стои на страната на своите читатели винаги. 
Водещ: А добре, провали ли се безплатния проект в България? Безплатния вестникарски проект на България? 
Петьо Блъсков: Да, в България всъщност вестника безплатно някак си не се прие добре от … говоря за рекламодателите. В крайна сметка икономиката е решаваща. Някак си … да остаивм настрана, че съвпадна с рязкото свиване на рекламините бюджети във връзка с кризата. Но и някак си с недоверие се посрещна от рекламодателите. Освен това световната практика съществува такъв модел на безплатен вестник. Той се нарича промоционален модел, това е описано в теоритята, още от начлаото на 2000г., в началото на първото десетилетие в щатите се развива такъв модел, са се развивали подобни модели. Вестник, който иска да наложи своето име, като заглавие, като вестник, катостока, като продукт, излиза в продължение на определен период, примерно 6 месеца или година като безплатен, след което влиза в платения пазар на вестници. Така е наречен от умните хора, анализатори на… 
Водещ: Тоест това се оказа всъщност… 
Петьо Блъсков: Това се оказа верен теоретичен модел. 
Водещ: И сега в момента очаквате, че с 20-те стотинки ще бъдете много Конкурентноспособни на фона на доста значително по-скъпите вестникарски продукти. 
Петьо Блъсков: Ами ние не търсим конкурентоспособност с цената. Това е … тая цена е цената на четенето според мен. Просто да даваш повече пари, за да четеш вестник … смятахме, смятахме – това е цената на четенето. Все пак човек го купува, за да прочете нещо, нали? Така че… 
Водещ: И е хубаво да има какво да се прочете. 
Петьо Блъсков: Да прочете това, което наистина се случва, а не измислени интриги и разправии за това колко вестниците… 
Водещ: Добре, думи за финал. Защото приключваме. 
Петьо Блъсков: Думи за финал – за да са свободни, колегите трябва да стоят на страната на своите читатели и зрители. Това е единствения ключ към свободата. Останалото са разправии, корпоративни, минават днеска един, утре друг и така. 
Водещ: Добре, благодаря много за това участие.