Как Wikipedia се справя с интернет троловете

www.dnevnik.bg I 20.02.2014
 
 
  Wikipedia е извор на информация за много хора. Свободната енциклопедия се поддържа от доброволци и всеки интернет потребител може да редактира текстовете или да създава нови.
 
Всичко това обаче неизбежно води и до множество злоупотреби от интернет тролове и хора с не особено добри намерения. Ежедневно се правят редакции на хиляди публикации и проследяването на всички тях от редактори е много трудно. Затова Wikipedia има уникална софтуерна система, която проверява всяка редакция, засича проблемите и ги премахва в рамките на минути от тяхното публикуване.
 
Wikipedia разкрива част от възможностите на своя софтуер пред онлайн изданието The Verge. С увеличаването на популярността на енциклопедията много хора започват да я виждат като място за промотиране, опити са самоизтъкване или дори за манипулация. Една от първите вандалски прояви е през 2006 г. , когато хакер решава да изтрива статии и да подменя текста в тях със снимки на герой от анимационен филм.
 
Софтуер на помощ
 
Тогава се ражда и първият AntiVandalBot на Wikipedia. Той използва семпъл набор от правила, за да следи поведението на акаунтите и какво се случва със статиите, които се редактират. Когато ботът засече проблем, директно го отстранява. В случай, че не може да прецени даден казус, го препраща на VandalProof. Програмата сортира проблемите за преглед от редактор.
 
С разрастването на Wikipedia, ботът става неефикасен и започва да пропуска реалните проблеми и да трие редовни редакции. Затова Джакоби Картър, тогава още ученик в гимназията, създава нов бот – Cluebot, който е много по-ефикасен и за два месеца коригира над 21 хил. прояви на вандализъм в Wikipedia.
 
През 2010 г. Картър развива нов бот – Cluebot NG. Той е разработен с Крис Бренеман, приятел на Картър. Двамата създават софтуер, който не само е способен да открива проблемите и да ги решава, но и да се самообучава и развива. Вместо правила, програмистите му дават списък с различни редакции в статии, които са определени като правилни и като вандалски. Софтуерът сам се обучава да ги различава и в самата Wikipedia на базата на наличната информация.
 
Ботът разчита на своеобразна изкуствена невронна мрежа. Всеки елемент има различни познания и разбирания от останалите. Всички заедно могат да изграждат по-пълна картина на случващото се и да преценяват какво трябва да се направи. Освен това може да работи значително по-бързо и непрекъснато. Cluebot NG може да извършва над 9000 редакции в минута и работи почти без да спира от 2010 г. насам. Проучване на Wikipedia е показало, че когато софтуерът не работи, откриването и редактирането на вандализъм в статиите, отнема два пъти повече време.
 
Око да види, ръка да кликне
 
Дори и ботът обаче не може да се справи с всичко. Някои хора правят минимални промени в статиите. Например слагат името на актьор като участвал в пародиен филм. Дребни промени, които не могат да се засекат от софтуера, но въпреки това са причина за дезинформация. Такива промени все още се извършват от хора. Редактори-доброволци на Wikipedia, които следят последните промени в статиите и коригират неточностите и премахват злоупотребите. Той разчита на програмата Huggle, която автоматизира показването на новите редакции за по-лесно.
 
Разбира се, всички тези мерки будят и известно недоволство. Според някои потребители и редактори, софтуерът е твърде неточен и често пречи. Освен това отказва новите потребители, които не са напълно запознати с правилата на Wikipedia и след като написаното от тях бъде изтрито, губят мотивация. Въпреки това основната част от хората, които реализират свободната енциклопедия, смятат, че качеството трябва да е по-важно от количеството. В духа на Wikipedia те са готови и на промени, стига да бъде постигнат консенсус.
 

 

“Уикипедия”: Не сме чудовище от мрежата

в. Монитор | 22.08.2012

Анонимността предлага лесен достъп 

Джими Уейлс е включен в тазгодишната листа на стоте най-влиятелни хора според списанието "Тайм" – с обосновката, че е "пророк“ на "потребителско-генерираните съдържания“ и на "интернетския егалитаризъм".
Вярно е, че като институция "Уикипедия" е в много отношения егалитаристка и основно демократична – но от друга страна ние сме и елитарни. Ние вярваме, че някои хора са идиоти и че е по-добре, ако те не участват в писането на една енциклопедия. Една от най-важните ми задачи е развитието на платформата "Творческото съсловие" (Creative commons), чиято цел е създаването на юридически модели за размяна и по-нататъшно развитие на свободни лицензии. Там обаче ние се намираме в самото начало. Необходимо беше първо да се стекат редица обстоятелства. Вярно е, че технологията беше на разположение още през 1995 година, но измина още известно време преди потребителите да започнат да разбират как социалните общности в интернет биха могли да функционират и как би могла да бъде постигната някаква значимост. Това обаче важи и за останалите общности в мрежата. Лейниър ни упреква в дигитален маоизъм. По този повод написах една малка реплика, но истината е, че нямам ни най-малка представа за това какво Лейниър има пред вид с тия думи. От нашата гледна точка нещата изглеждат точно обратно: ние, уикипедийците, сме индивиди, ние се познаваме и уважаваме – и ние поемаме отговорността за онова, което вършим. Ако Лейниър се крие зад някой анонимен IP адрес, и без всякакво обяснение изтрива все едни и същи думи, то ние автоматично изхождаме от предположението, че някой си прави лоши шегички с нас – и съответно възстановяваме първоначалната версия. Така функционира социалният контрол в "Уикипедия". Той просто е трябвало да се обади със собственото си име и да остави съобщение. Статията веднага щеше да бъде променена. В този случай самият той се е държал като анонимната маса и е отказал да проведе с нас човешки диалог като с индивиди. Разбира се, грешките в "Уикипедия" са досадни, но когато се открие грешка, първо е необходимо да разберем, че за нея са отговорни индивиди и че те съответно трябва да бъдат третирани като такива. Ние не сме неконтролируемо чудовище. При немската версия на "Уикипедия" например повече от половината от над 400 000 статии са създадени от по-малко от 500 автори. Към по-тясното ядро (по нашето определение това са уикипедийци, които създават или променят по повече от 100 статии месечно) принадлежат около 800 до 900 немскоезични автори. Предлагаме анонимни автори, защото анонимността предлага един чудесен, много лесен достъп до "Уикипедия". Повечето от нашите много активни автори признават, че в началото са започнали с анонимно отстраняване на дребни грешки. След това проектът им е харесал и те са си направили потребителска сметка. Ако ние бихме направили задължителна предпоставка от потребителската сметка, бихме имали много по-малко нови автори. Освен това повечето анонимни статии са конструктивни и смислени. Аз искам от нашите проекти да произлезе нещо добро и това, което се питам, е по какви практически начини можем да постигнем целите си. Ние желаем
открита обмяна на информация, широко обществено участие и концепция, която да служи като противовес на съществуващите закостенели концепции за разпространяване на знанието. Ние дефинираме "Уикипедия" като общност на отговорни индивиди. Важни са социалните правила и норми, както и уважителното общуване едни с други. Но само до една определена точка: щом някой създава повече неприятности, отколкото полза, той трябва да бъде отстранен от общността. Създаването на една такава общност е непрекъснат процес – но ние изхождаме от принципа за доброто у хората. Дори и когато между участниците се появяват конфликти, ние винаги първо приемаме, че и двете страни желаят най-доброто за проекта, а именно да създават достъпно за всички знание. Вярвам, че досега имахме успех с този наш принцип.
Обикновеният потребител в нета е добър човек. Този мироглед е нашата база. В историята на интернет ние сме преминали през различни фази и отчасти те все още съществуват и протичат паралелно. Има много форуми без ръководство, в които луди или гневни участници буквално се бият вербално; има и форуми, в които се разменят единствено баналности. Когато човек прекарва времето си по такива места, то напълно възможно е да се стигне до извода, че потребителите на интернет са или зли, или просто глупави. Но това е изкривена картина на общността. В реалния живот ние по принцип изхождаме от разбирането за доброто у човека въпреки всички правила и закони. Когато стоя на края на перона, аз с право предполагам, че следващият минувач няма да ме блъсне под влака. Такива неща се случват изключително рядко, това е поведение, което се възприема от общността като перверзно, което създава вестникарски заглавия и бива наказвано. Защо тогава в една интернетска общност би трябвало да се излиза от лошото у човека? Защо да конструираме интернетските страници като кафези? Ние се опитваме да залагаме възможно най-много на принципа на откритост.

Стр. 16 

Британски PR-специалисти са редактирали статии от Wikipedia в полза на клиенти

www.kaldata.com | 13.12.2011

Британската PR агенция Bell Pottinger Group призна, че е редактирала част от статиите в свободната енциклопедия Wikipedia в интерес на свои клиенти. Това беше съобщено от изданието The Independent.

Промените в статиите на Wikipedia бяха открити от независими редактори, които поискаха провеждането на разследване. В резултат на въпросното разследване се разкри, че служители на Bell Pottinger са добавяли положителни са отстранявали негативни факти в интерес на своите клиенти, като използвали няколко акаунта за целта. Според сайта Cyber Security, след това те поставяли на статията отметка Edit Protection, което означава, че статията е вече е завършена и не се нуждае от по-нататъшно редактиране.
От агенцията Bell Pottinger признаха извършването на корекциите, но заявиха, че техните служители не са правили нищо незаконно. От Wikipedia обаче на свой ред отговориха, че, съгласно правилата на онлайн енциклопедията, редактирането на статии в полза на лични или бизнес интереси, както и публикуването на рекламни материали, е забранено. Основателят на Wikipedia Джими Уейлс нарече такова отношение към статиите от страна на PR-специалистите "етична слепота". "Агенцията е извършила най-страшния грях за една PR-агенция или лобистка компания: тяхната лоша постъпка е оказала лошо влияние върху репутацията на нейните клиенти, без дори да им донесе съответните ползи", добавя Уейлс.
В момента акаунтите, чрез които служителите на Bell Pottinger са редактирали Wikipedia, са блокирани. Независими редактори продължават проверката на съдържанието на всички статии, променени от агенцията.
Агенцията Bell Pottinger е една от най-големите лобистки компании във Великобритания. Тя предлага на клиентите си лобиране на техните интереси в правителствени организации, както и писане на речи и редактиране на материали в интернет. Сред клиентите на агенцията има дори цели държави: например, в началото на текущия месец изданието The Independent обвини компанията в намерение да "коригира" на международния имидж на Беларус, Узбекистан и Руанда.

Оригинална публикация

Нова енциклопедия конкурира Wikipedia

в. Монитор | 28.02.2011

 

Нова енциклопедия се появи в Мрежата. Тя се нарича Qwiki и се намира на адрес www.qwiki.com. Въпреки че името й прилича много на популярната Wikipedia, страницата няма нищо общо с нея. В момента Qwiki се намира в алфа стадии, но от сега предоставя на потребителите информация по милиони теми по един доста интересен и завладяващ начин. Макар и не чак толкова богата, новата енциклопедия е доста по-интерактивна от Wikipedia. Страниците в нея са изключително цветни и грабващи, представени са не с текст, а под формата на видеоматериал. Посетете адреса, напишете на английски език това, което търсите, и порталът буквално ще ви разкаже всичко най-важно по темата.
В края на представянето на енциклопедичната статия ви се дава възможност да я споделите в социалните мрежи, да получите кратък адрес за споделяне или да се запознаете със съдържанието на други свързани с темата статии.

Стр. 20

Интернет маркетинг с нулев бюджет?! – Напълно възможно…

Силвана Миленова I 07.02.2011

Всеки от нас ежедневно използва социалните медии и Google. Вече се срещаме с приятелите си във Facebook, споделяме новостите в Twitter или в личния си блог, а необходимата ни информация я търсим не в дебелите книги, а в безкрайните дълбини на интернет.

След като правим всичко това за личната си популяризация, защо да не можем да го приложим и в бизнеса, и то без да плащаме за SEO оптимизация и онлайн маркетинг? Всъщност, това е напълно възможно. Има редица неща, които можем да направим сами, без да притежаваме задълбочени ИТ познания.

 Социални медии

Да започнем със социалните медии. На пръв поглед думата „медии” може да стресне някого. Свикнали сме да я асоциираме с националните телевизии и вестници. А те не са особено достъпни за малките и средни фирми. Медиите в интернет се радват на не по-малка полулярност. Кои са сайтовете, които посещаваме най-често? Няма как в списъка ни да не попаднат и някои от най-известните социални медии – Facebook, Twitter, YouTube, Wikipedia и още много, много други. Тези медии предоставят огромни възможности за популяризация на услуги и продукти. А най-хубавото в случая е, че това може да бъде напълно безплатно. Първото най-важно условие е да определим кои медии са най-подходящите за целите, които сме си поставили, и какво е посланието, което искаме да отправим към потребителите.

 Имейл маркетинг

Замисляли ли сте се колко е важно заглавието на имейла, който ще изпратите на Ваш бъдещ партньор или клиент? Електронната поща е един от най-силните инструменти за интернет маркетинг. Зад успешната имейл кампания, обаче, седят някои трикове и похвати, които задължително трябва да знаем. Като за начало трябва да се научим да пращаме лични имейли, а не някакви шаблони. Трябва да подбираме темата и съдържанието внимателно,  като не използваме в заглавията думи като ВАЖНО!!! или СПЕШНО!!! Имейли с подобно заглавие често се приемат от пощите като спам.

 Уебсайт

Как сами да повишим трафика към сайта на нашата фирма? Ако си поиграем с шрифтовете и успеем да комбинираме два подходящи, ще видим каква динамика създава това. Разбира се, не трябва да забравяме, че Google има предпочитания към някои като  Georgia и Verdana, както и че обича новото съдържание. Решението е едно – проявете малко креативност и пишете по нещо, но често, на вашия корпоративен блог или сайт.

Ако все още не вярвате, че сами можете да постигнете голяма популярност на вашите услуги и продукти, и да оцелеете в джунглата на интернет маркетинга, има кой да ви помогне. Едни от най-добрите практици в областта ще споделят своите знания и опит на семинара „Интернет маркетинг с нулев бюджет”, който ще се проведе на 6-ти и 7-ми април в София. Лекторите ще говорят за всички методи за безплатна или нискобюджетна популяризация в интернет, която ще включва теми за имейл маркетинг, социални медии, управление на онлайн репутацията, корпоративни блогове, вирусен маркетинг, оптимизация за търсачки, увеличаване на продажбите и други.  До 11 март тече ранна регистрация за събитието на много достъпни цени. За повече информация, можете да посетите сайта на събитието:

www.zero-marketing.com 

Създателят на Wikipedia: AddIc е заплаха

в. Република | 20.01.2011

"Apple и нейният онлайн магазин за приложения App Store са голяма заплаха за отворения и свободен интернет", заяви основателят на Уикипедия Джими Уелс в реч по повод 10-годишнината на уеб енциклопедията.
Уелс е особено разтревожен от доминиращата роля на Apple в мобилния интернет. Закритата система на App Store прави зависими разработчиците на приложения.
За да разпространяват безплатни програми, те трябва да получат разрешение от Apple. Така компанията получава
твърде голям контрол, съобщава TechNews.bg.
През миналата година фирмата на Стив Джобс беше определена като основна заплаха за свободния интернет и от професор Тим Ву от Колумбийския университет, Ню Йорк. Той заяви, че Apple и в частност нейният шеф се стремят да контролират интернет.
"Човекът, който има пряко участие в създаването на персоналния компютър преди 40 години, се явява и най-вероятният кандидат за неговото унищожение", отбеляза Тим Ву.

Стр. 21