Прозрачна печалба – това е етичният бизнес за пиара

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

Етичният кодекс на пиарите стана на 10 години

 

“Пиарът е бизнес. Да правим прозрачна печалба – това означава етичният бизнес за мен”, обяви Максим Бехар, шеф на една от най-големите и успешни пиар агенции “М3 комюникейшънс”, на дискусия за етичния кодекс на пиарите във вторник, 7 юли. С това предизвика колегите си, събрали се по повод 10-годишнината на документа, който обяснява на всички в професията кое е правилното поведение.

“Аз съм подписвал сигурно десетина такива кодекса по цял свят. И какво от това? А и разделението на колеги, подписали и неподписали етичния кодекс, само

вреди на бизнеса

За 10 години нашият бизнес се обърна с краката нагоре или с главата надолу. Дори вече не се казва пъблик рилейшънс (от англ. public relations ,PR – връзки с обществеността – б.а.), защото всичко вече е пъблик (т.е. публично, обществено)”, продължи Бехар.

Въпреки неговите думи колегите му пиари продължават да приемат етичния си кодекс като 10-те божи заповеди. Според някои от тях той дори няма нужда от промяна, въпреки че и средата, и технологиите, и комуникационните канали – както те наричат всяко средство, чрез което стигат до аудиторията, вече са други.

В този дух и ИПРА, международната асоциация на пиарите, е преразгледала етичния си кодекс през 2011 г. по отношение на неприкосновеността на личния живот и онлайн, обясни Мария Гергова, която е представител на сдружението за България. Международните пиари дори имат

етичен кодекс

съвместно с

Уикипедия,

след като преди 1-2 години избухва скандал заради информация, редактирана в интернет енциклопедията от някаква компания. Тогава ИПРА се обединява с Уикипедия в усилията си всички пиари да спазват етични правила, когато пишат в нея.

За да са абсолютно честни с аудиторията си, в САЩ дори платените информации в нечий блог се обозначават, обясни още Гергова. Според нея етичният кодекс е важен, за да се сведат до минимум неетичните практики и да се говори за професията с респект.

Именно заради това е нужен форум, в който да се споделят добрите и лошите практики, предложи Деница Сачева, председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА). Той от своя страна ще позволи да се създаде портфейл с различни казуси и начин на поведение на пиарите, който да се изучава от студентите, каза проф. д-р Минка Златева, която преподава връзки с обществеността във Факултета по журналистика към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и в УНСС.

Въпреки празника си, с който честваха годишнината, пиарите не скриха, че имат проблеми. Според Любомир Аламанов от агенция АПРА лошият имидж на пиарите се прави по-скоро от журналистите. Елена Вълчева от “Янев и Янев” обаче видя положителна промяна в изминалите 10 години. По онова време, разказа тя, медиите изобщо не обръщали внимание на прессъобщенията, пращани от агенциите. Днес те ги публикуват, което показва, че знаят, че информациите са достоверни. Според Вълчева именно кодексът е една от причините за изграждането на доверието между журналисти и пиари.

Тя е на мнение, че пиарът може да съществува и да помага на обществото само когато предлага сериозно съдържание. “Днес почти липсва такова съдържание за сметка на визия и шоу.

Всичко е

външни ефекти”,

каза Вълчева.

Максим Бехар посочи един от големите проблеми за пиара изобщо. Според него от 10 години е забранено да се съобщават брандове по медиите. Самите медии възприемат това като реклама, но според Бехар има компании, които инвестират милиони за обществото под формата на социални или благотворителни каузи и няма лошо то да знае това.

Освен проблеми със съдържанието се оказа, че има проблеми и с един от комуникационните канали – фейсбук. В момента социалната мрежа е почти на пиедестал сред пиарите, защото кампаниите им там често пъти са доста успешни. Според българското законодателство обаче фейсбук не е медийна услуга, каза Аня Павлова, председател на асоциацията на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността ИМАГИНЕС. При подобно определение това ще означава, че там може да се пускат резултати как минава изборният ден, докато за медиите това е забранено. Подобни двусмислици според Павлова не би трябвало да съществуват. Отживелица според нея е и денят за размисъл преди изборите, тъй като едва ли точно той може да промени нещо. “В САЩ и Великобритания няма такъв ден, но в Русия има”, каза Павлова.

Организатори на кръглата маса за етичния кодекс бяха 7 организации – БАПРА, ИПРА – България, Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), ИМАГИНЕС, Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО), Българската академична асоциация по комуникации (БААК) и Сдуржението на пиарите към Съюза на българските журналисти.

 

 

 

 

 

Оригинална публикация 

 

PR компании лъскали имиджа на клиенти в уикипедия

www.24chasa.bg   I 17.06.2014  

Пиар компании са трили от уикипедия неблагоприятна за клиентите си информация. Порочната практика обаче е на път да свърши, пише в. “Индипендънт”.

Големи международни PR компании подписаха преди дни споразумение, съгласно което се задължават да спазват правилата за редактиране на онлайн енциклопедията.

Началото било дадено миналата година. Тогава американска PR компания с името Wiki-PR създала и използвала около 300 фиктивни акаунта единствено с цел извършване на промени в статиите на уикипедия в интерес на своите клиенти, обявиха от онлайн енциклопедията. Компанията осъди тази практика и заяви, че повече от 250 акаунта, свързани с Wiki-PR, били блокирани.

В споразумението, което беше подписано от 11 от най-големите компании в бранша се казва, че PR компаниите ще спазват правилата на “Уикипедия” за редактиране на статии.

“Наясно сме с потенциалните злоупотреби на политиката на “Уикипедия” от служители на нашите фирми”, се казва в подписаното споразумение. Организациите обещават да разследват и предприемат наказателни действия при нови такива случаи.

“Ще разясняваме максимално ясно на клиентите си политиката на “Уикипедия” и ще отказваме да ги обслужваме, ако искат да нарушаваме правата ѝ”, обещават PR компаниите.

Подписаното споразумение на практика представлява признание, че същите тези компании са прибягвали към редактиране на статии в онлайн енциклопедията в интерес на своите клиенти, отбелязва в. “Ню Йорк таймс”. По-рано различни PR компании нееднократно бяха обвинявани, че са извършвали промени в уикипедия. Те премахвали негативна информация за своите клиенти с цел да ги представят в по-благоприятна светлина.

Компаниите тогава защитаваха действията си.

“Това не е незаконно”, контрирала шефката на голяма международна компания, след като ѝ била потърсена сметка лично от основателя на “Уикипедия” Джими Уелс. “Реакцията ѝ ме удари с мокър парцал”, казва той. “Единствената ѝ защита е, че не са нарушили закона. Явно днес на никого не му пука за етичните правила, щом не са изрично вписани в кодекса”, реагира Уелс.

Компаниите, подписали споразумението са Ogilvy & Mather, Edelman, Burson-Marsteller, FleishmanHillard, Ketchum, Porter Novelli, Voce Communications, Glover Park Group, Peppercomm, Allison & Partners и Beutler Ink,

“Адски доволен съм от решението. Хората влизат в уикипедия, защото знаят, че могат да намерят честна и обективна информация за всичко. Това е огромна стъпка напред и съм благодарен на компаниите, които подписаха споразумението”, казва Уелс. “Сега остава да накараме футболните фенове да подпишат, че няма да вандализират статиите за противниковите отбори”, смее се основателят на “Уикипедия”.

Оригинална публикация

 

“Уикипедия”: Не сме чудовище от мрежата

в. Монитор | 22.08.2012

Анонимността предлага лесен достъп 

Джими Уейлс е включен в тазгодишната листа на стоте най-влиятелни хора според списанието "Тайм" – с обосновката, че е "пророк“ на "потребителско-генерираните съдържания“ и на "интернетския егалитаризъм".
Вярно е, че като институция "Уикипедия" е в много отношения егалитаристка и основно демократична – но от друга страна ние сме и елитарни. Ние вярваме, че някои хора са идиоти и че е по-добре, ако те не участват в писането на една енциклопедия. Една от най-важните ми задачи е развитието на платформата "Творческото съсловие" (Creative commons), чиято цел е създаването на юридически модели за размяна и по-нататъшно развитие на свободни лицензии. Там обаче ние се намираме в самото начало. Необходимо беше първо да се стекат редица обстоятелства. Вярно е, че технологията беше на разположение още през 1995 година, но измина още известно време преди потребителите да започнат да разбират как социалните общности в интернет биха могли да функционират и как би могла да бъде постигната някаква значимост. Това обаче важи и за останалите общности в мрежата. Лейниър ни упреква в дигитален маоизъм. По този повод написах една малка реплика, но истината е, че нямам ни най-малка представа за това какво Лейниър има пред вид с тия думи. От нашата гледна точка нещата изглеждат точно обратно: ние, уикипедийците, сме индивиди, ние се познаваме и уважаваме – и ние поемаме отговорността за онова, което вършим. Ако Лейниър се крие зад някой анонимен IP адрес, и без всякакво обяснение изтрива все едни и същи думи, то ние автоматично изхождаме от предположението, че някой си прави лоши шегички с нас – и съответно възстановяваме първоначалната версия. Така функционира социалният контрол в "Уикипедия". Той просто е трябвало да се обади със собственото си име и да остави съобщение. Статията веднага щеше да бъде променена. В този случай самият той се е държал като анонимната маса и е отказал да проведе с нас човешки диалог като с индивиди. Разбира се, грешките в "Уикипедия" са досадни, но когато се открие грешка, първо е необходимо да разберем, че за нея са отговорни индивиди и че те съответно трябва да бъдат третирани като такива. Ние не сме неконтролируемо чудовище. При немската версия на "Уикипедия" например повече от половината от над 400 000 статии са създадени от по-малко от 500 автори. Към по-тясното ядро (по нашето определение това са уикипедийци, които създават или променят по повече от 100 статии месечно) принадлежат около 800 до 900 немскоезични автори. Предлагаме анонимни автори, защото анонимността предлага един чудесен, много лесен достъп до "Уикипедия". Повечето от нашите много активни автори признават, че в началото са започнали с анонимно отстраняване на дребни грешки. След това проектът им е харесал и те са си направили потребителска сметка. Ако ние бихме направили задължителна предпоставка от потребителската сметка, бихме имали много по-малко нови автори. Освен това повечето анонимни статии са конструктивни и смислени. Аз искам от нашите проекти да произлезе нещо добро и това, което се питам, е по какви практически начини можем да постигнем целите си. Ние желаем
открита обмяна на информация, широко обществено участие и концепция, която да служи като противовес на съществуващите закостенели концепции за разпространяване на знанието. Ние дефинираме "Уикипедия" като общност на отговорни индивиди. Важни са социалните правила и норми, както и уважителното общуване едни с други. Но само до една определена точка: щом някой създава повече неприятности, отколкото полза, той трябва да бъде отстранен от общността. Създаването на една такава общност е непрекъснат процес – но ние изхождаме от принципа за доброто у хората. Дори и когато между участниците се появяват конфликти, ние винаги първо приемаме, че и двете страни желаят най-доброто за проекта, а именно да създават достъпно за всички знание. Вярвам, че досега имахме успех с този наш принцип.
Обикновеният потребител в нета е добър човек. Този мироглед е нашата база. В историята на интернет ние сме преминали през различни фази и отчасти те все още съществуват и протичат паралелно. Има много форуми без ръководство, в които луди или гневни участници буквално се бият вербално; има и форуми, в които се разменят единствено баналности. Когато човек прекарва времето си по такива места, то напълно възможно е да се стигне до извода, че потребителите на интернет са или зли, или просто глупави. Но това е изкривена картина на общността. В реалния живот ние по принцип изхождаме от разбирането за доброто у човека въпреки всички правила и закони. Когато стоя на края на перона, аз с право предполагам, че следващият минувач няма да ме блъсне под влака. Такива неща се случват изключително рядко, това е поведение, което се възприема от общността като перверзно, което създава вестникарски заглавия и бива наказвано. Защо тогава в една интернетска общност би трябвало да се излиза от лошото у човека? Защо да конструираме интернетските страници като кафези? Ние се опитваме да залагаме възможно най-много на принципа на откритост.

Стр. 16