Етика и пари в журналистиката и ПР-а

www.nbu.bg I 21.10.2014г. 

ЕСЕННА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ
20 и 21 ноември 2014 г., 10 часа, НБУ, заседателна зала на библиотеката

Департамент “Масови комуникации”

Примерни (не задължителни) подтеми за обсъждане:
1. Етичните кодекси и практиката на етичните комисии в България
2. Платена информация и дезинформация
3. Свободата на Мрежата – свобода на троловете
4. Употребени ли са медиите в България?
5. Ясни собственици на медиите, ясни взаимоотношения с потребителите
6. Възможен ли е ПР журналист?
7. Етика срещу финансова зависимост
8. Кой да плаща за журналистиката, за да не бъде зависима?
9. Обслужваща ли е ПР професията?
10. Пари срещу морал – кой побеждава в България?
Заявки за участие – до 12 ноември 2014 г. на адрес: masscom@nbu.bg

Научен ръководител на конференцията: проф. Владимир Михайлов, д.н.
Координатор: гл. ас. д-р Тодор Панайотов; e-mail: tpanayotov@nbu.bg.

 

Залезът на платените тролове

www.pressadaily.bg I 24.09.2014г. 

Партиите вече не искат да хвърлят пари за недоказано ефективни кампании в интернет

Троловете вече не са това, което са. Доскорошната представа за две групи привърженици или платени коментатори на съперничещи си партии, които с упоение пишат постове под информации в сайтове, остана в миналото. Разбира се, войните продължават, но вече не с тази интензивност. Просто партиите вече не плащат за този вид дейност. Това научи „Преса“ от стратези, които отговарят за интернет присъствието на основните политически сили. Плаща се директно на големи портали с много посещения, за да ограничават или направо да трият негативните коментари.

Основният проблем, с който се сблъскват партиите при работа с платени писачи, е невъзможността да бъде оценен точно ефектът от „работата“ им. Например, колко гласове са привлечени към дадена политическа сила и колко са били откъснати от друга. Затова щабовете търсят други пътища. Все по-често се наблюдават атаки с конкретна цел.

Така на 20 юли 2014 г. бе спрян профилът на Бойко Борисов във Фейсбук. Според съобщенията тогава той бил обект на хакерска атака. Всъщност става въпрос за една опция на социалната мрежа, чрез която даден потребител бива докладван на администраторите за неправомерно поведение. Когато срещу него бъдат събрани определен брой оплаквания, той бива блокиран. Лидерът на ГЕРБ влезе официално във Фейсбук и Туитър в края на август 2013 г. Оттогава насам профилът му бе подлаган на атаки поне три пъти. На 10 март 2014 г. той бе верифициран от администраторите на мрежата, тоест те гарантират, че това е единственият истински профил на Бойко Борисов. Преди това бяха регистрирани поне още няколко профила с неговото име, повечето от които са активни и днес, а един от тях (който публикува само официална информация за ГЕРБ и неговия лидер) има над 265 000 последователи. Верифицираният е с над 41 000 фенове.

Друг показателен случай е този с Меглена Кунева на европейските избори през май. Тогава чрез масирана пропаганда на активисти от ДСБ тя бе изместена с преференции от Светослав Малинов, който влезе в ЕП. Кампанията във Фейсбук срещу водачката на листата на Реформаторския блок на моменти приличаше на битка срещу смъртен враг вместо колегиално съперничество.

Най-пресният пример е от 6 септември. Тогава агенция ПИК алармира: „Извънредно! Червени тролове от „Позитано“ атакуваха анкетата на ПИК и подмениха вота на читателите!“ Според агенцията допитването „За кого ще гласувате на парламентарните избори през октомври?“ е било атакувано от над 10 000 айпи адреса същия ден по обяд. До акцията ГЕРБ водела с близо 50%, следвана от БСП с около 15%. Изведнъж, само за 5 минути, червените повели с 60%, а герберите останали с двайсетина. Това не е атака на тролове, поясниха за „Преса“ ИT експерти. Става въпрос за употреба на специално написан скрипт, който автоматично генерира съобщения с адреси от цял свят. 

Верифицираният профил на Бойко Борисов във Фейсбук.

С нарастването на популярността на Фейсбук през годините активността на партиите и техните привърженици там нарасна неимоверно. Първите големи сражения бяха около парламентарните избори през 2009 г., когато се изляха тонове от колажи (някои стигащи до откровена порнография), откровени лъжи и дезинформации и всякаква черна пропаганда.

Особено показателна за етапите, през които минаха войните в Мрежата, беше изтеклата през февруари 2013 г. „инструкция“, приписвана на БСП. В нея се даваха указания на група партийни „доброволци“ как да се пише по интернет форумите. Основните „опорни точки“ бяха:
- анонимност,
- създаване на легенда за автора, че е далеч от политиката,
- използване на различни браузъри за различните идентичности в нета,
- очерняне на политическия противник чрез пораждане на съмнения в почтеността му,
- създаване на всеобщо впечатление за безнадеждност и мизерия, чрез което негативите се трупат на гърба на управляващите (тогава ГЕРБ),
- невлизане в спор по същество.

От БСП тогава категорично отрекоха да имат нещо общо със случая, но е факт, че писанията на техни явни и прикрити привърженици бяха точно в този дух. От зимата на 2012 2013 г. датира и внедряването на „агенти на влияние“ в различните Фейсбук групи, чрез които първоначално бяха организирани протестите срещу повишаването на цените на електричеството, срещу монополите и т.н., и които в крайна сметка доведоха до падането на правителството на ГЕРБ.

Социалните мрежи са поле и за друг прийом на троловата пропаганда – откровени манипулации, чрез които се формират настроения в определени групи хора. Последният пример е публикация на блога Бъзикилийкс (http://neverojatno. wordpress.com/) от 4 септември с измислено интервю на посланика на САЩ у нас Марси Рийс под заглавие „Русофилите да напуснат България или да замълчат завинаги“.

Публикацията на блога, чието мото е „Истината такава, каквато можеше да бъде?! Или частна теория на НЕвероятностите“, почти мигновено обиколи Мрежата и започна да се появява, вече като статия, на съвсем различни сайтове. Така препрана, тя се тиражира основно във Фейсбук групи с националистическа, антиамериканска и проруска насоченост.

Дали посочените примери са плод на организирана партийна политика, е трудно да се докаже. Но е факт, че политическите битки вече се изместват в социалните мрежи. Къде с честни, къде с нечестни хватки партиите продължават да се борят за електорат…

 

 

Оригинална публикация 

 

Бягай, троловете идват

www.24chasa.bg I 26.08.2014г. 

ВСЕКИ път, като стане дума за струпване на много хора на едно място, си спомням за гениалната фотография “Тълпа” на австро-унгареца Уиджий. Виждали сте снимката от плажа на Кони Айланд на корицата на един от албумите на Джордж Майкъл – яка навалица, анонимни лица, перфектна черно-бяла фотография.

Подобно анонимно струпване се задава зад ъгъла, ама не за закриване на лятото, а за откриване на предизборната кампания в България. Струпването няма да бъде като през ония черно-бели години, а цветно, дигитално и виртуално. Задава се орда, без да пропускате буквичката “д”. Защото “ора” значи нещо друго – разработвам с рало почвата, за да посея нещо.

Тая орда, дето идва, няма да посее нещо в почвата, а ще отрови. Тая орда не е пъстра тълпа, която шуми по тротоарите. Ордата е добре организиран калабалък, който се събира като ято и се мести от плячка на плячка. Плячката е виртуална и не храни, парите идват от друго място. Напада се даден уебсайт по зададена команда, а като се опоска хубаво, се лети до гнездото майка за раздаване на вечерна надница и утрешни команди.

Идва сезонът на троловете. Малко разкритие – аз наистина не знам какво, по дяволите, са тролове, тъй като чета един материал до последната му точка, но не и по-надолу. Колко години вече има коментари под статии, форумни вакханалии и нито веднъж не съм се улавял да чета какво се случва под статията. Причините не са една или две, така съм свикнал. Както аз не пиша под статиите, така и не чета останалите. Сигурно има доста хитри и умни мнения, но тролското блато ги скрива от погледа.

Да не говорим, че анонимността изнервя – невинаги, но изнервя. Коментарът в моите скромни аналогови представи е с име, фамилия, снимка дори. Затова е коментар, затова е лично мнение. Имаш да кажеш нещо – пишеш коментар, а после се подписваш. Струва ми се цивилизовано.

Идващата предизборна кампания и отличният материал на Кристофър Колдуел, мой любим “коментатор”, ми напомниха за троловете. Колдуел пише: “Онлайн троловете бяха запазената марка на информационната революция, както замърсяването на въздуха беше запазената марка на индустриалната революция.” И още: “Думата “трол” най-често се използва за злонамерените, които изливат обиди на страниците за коментари в сайтовете.” Колдуел развива тезата си, попадайки на интересен трол.

В един идеален свят някой пише коментар, редакцията на онлайн изданието го приема за публикуване, а под самата статия се води конструктивен и цивилизован спор. Първата причина това да не се случва са анонимните коментари. Тук е и първият проблем.

Ако една медия се опита да забрани анонимните коментари, бързо ще бъде обвинена, че е купена, поразяващата й уста е залепена с цензурно тиксо, а свободата на словото току-що е погребана. В това има доза истина, тъй като едно от предимствата на днешното онлайн общуване е възможността някои бели да не остават скрити. А те не стават скрити, като за тях се съобщава, ала анонимно.

Естествено е, че въпросната анонимност се ползва и за нечисти цели далеч повече от чистите. И се получава като в оная история за овена. В различните митологии за овена се говорят различни неща. Веднъж е борбен, енергичен и напредничав. Друг път, като в едно африканско племе, е познат само като онуй нещо, дето произвежда оглушително овнешко блеене и нищо друго. В Библията пък овенът замества принасянето на човека в жертва и тук нещата съвсем се объркват.

Като при анонимните интернет коментари. Едни са напредничави и свободолюбиви, други блеят безцелно, трети принасят овена в жертва. Най-често обаче авторът на статията се превръща от овен в овца – глуповата овца, която е лесна плячка за първия вълк – разбирай трол, който мине по пътя й.

Един от основните проблеми на днешното интернет общуване в графата “мнения под статия” е, че рядко се прави разлика между нападка срещу автор на статията и идеята в нея. Всеки го прави, аз го правя. Виждаш кой е автор още преди да си прочел, казваш си: “Тоя пък сега какво мнение има да каже по въпроса.”

Същото е и за авторите. Те няма как да действат като Пигмалион и сами да си изваят орди от коментатори под статия, които да пишат това, което на самите тях им харесва. Независимо дали ще бъдат въведени правила против анонимността. Самото присъствие на коментаторите в интернет е част от странна амалгама от психологични фактори, които са труднообясними. Ти си в интернет, пишеш под статия, но ти не виждаш и теб не те виждат, с име или без име, ти винаги можеш да напсуваш онлайн. После триеш – всичко се забравя.

Трябва да призная, че най-важните неща за моите статии научавам от онези, които ме критикуват Конструктивно. Насладата да напишеш нещо, някой да го прочете, да те потупа по рамото и да даде смислени, но критични съвети е далеч по-голяма от едно скромно “евала, суперстатия”. Човекът, който критикува конструктивно, си е направил труда да прочете и вникне в идеята ти, което е едно от най-хубавите усещания, които авторите изпитват. Имам такива колеги и им се доверявам напълно.

Въпреки това старата идея под всеки материал да има коментари трябва да еволюира. Ясно е, че дори отличен екип от модератори на тъпи мнения под статии не може да се справи с орда от тролове. Първото решение – моето – е да не се четат коментарите под статията. Съзнавам, че не е правилно. Второто е на компанията Branch, която пренася коментарите за дадена статия на своя платформа. Да речем, аз пиша, че подкрепям шистовия газ, в “24 часа”, а на територията на Branch, където достъп имат само поканени читатели и експерти, започва истинска дискусия, която информационно допринася за развитието на моята теза. След това най-смислените неща се добавят и под материала ми в “24 часа”.

Другият вариант, подобен на системата Kinja, е в ръцете на самите редактори. Сред десетките трол коментари под статия има и смислени, които аз като автор искам да прочета, но не стигам до тях, защото не чета коментари. А не чета коментари, защото повечето са на тролове. Ако редакторите вадят на преден, видим план смислените коментари, аз също ще се включвам и отговарям лично на всеки. Тогава интернет ще стане едно по-приятно място.

Колкото до анонимността, уви, лъгал съм се. Тя трябва да остане. Иначе никога смислените хора няма да си позволят да изказват мнение по теми, за които може да се говори само анонимно.

А сега се пригответе за предизборния месец. И поне за 30 дни минете на диета без четене на коментари под статиите. Жалко, че така ще загубите и ценните мнения, които се появяват там, но това са жертвите за чакания избор на 5 октомври, който няма да донесе нищо интересно освен още тролове.

В предизборния месец

може да минете на

диета – без четене на

коментари под статиите

КОНСТАНТИН ВЪЛКОВ

ДАРИК РАДИО

 

 

 

 

Оригинална публикация 

 

Как Wikipedia се справя с интернет троловете

www.dnevnik.bg I 20.02.2014
 
 
  Wikipedia е извор на информация за много хора. Свободната енциклопедия се поддържа от доброволци и всеки интернет потребител може да редактира текстовете или да създава нови.
 
Всичко това обаче неизбежно води и до множество злоупотреби от интернет тролове и хора с не особено добри намерения. Ежедневно се правят редакции на хиляди публикации и проследяването на всички тях от редактори е много трудно. Затова Wikipedia има уникална софтуерна система, която проверява всяка редакция, засича проблемите и ги премахва в рамките на минути от тяхното публикуване.
 
Wikipedia разкрива част от възможностите на своя софтуер пред онлайн изданието The Verge. С увеличаването на популярността на енциклопедията много хора започват да я виждат като място за промотиране, опити са самоизтъкване или дори за манипулация. Една от първите вандалски прояви е през 2006 г. , когато хакер решава да изтрива статии и да подменя текста в тях със снимки на герой от анимационен филм.
 
Софтуер на помощ
 
Тогава се ражда и първият AntiVandalBot на Wikipedia. Той използва семпъл набор от правила, за да следи поведението на акаунтите и какво се случва със статиите, които се редактират. Когато ботът засече проблем, директно го отстранява. В случай, че не може да прецени даден казус, го препраща на VandalProof. Програмата сортира проблемите за преглед от редактор.
 
С разрастването на Wikipedia, ботът става неефикасен и започва да пропуска реалните проблеми и да трие редовни редакции. Затова Джакоби Картър, тогава още ученик в гимназията, създава нов бот – Cluebot, който е много по-ефикасен и за два месеца коригира над 21 хил. прояви на вандализъм в Wikipedia.
 
През 2010 г. Картър развива нов бот – Cluebot NG. Той е разработен с Крис Бренеман, приятел на Картър. Двамата създават софтуер, който не само е способен да открива проблемите и да ги решава, но и да се самообучава и развива. Вместо правила, програмистите му дават списък с различни редакции в статии, които са определени като правилни и като вандалски. Софтуерът сам се обучава да ги различава и в самата Wikipedia на базата на наличната информация.
 
Ботът разчита на своеобразна изкуствена невронна мрежа. Всеки елемент има различни познания и разбирания от останалите. Всички заедно могат да изграждат по-пълна картина на случващото се и да преценяват какво трябва да се направи. Освен това може да работи значително по-бързо и непрекъснато. Cluebot NG може да извършва над 9000 редакции в минута и работи почти без да спира от 2010 г. насам. Проучване на Wikipedia е показало, че когато софтуерът не работи, откриването и редактирането на вандализъм в статиите, отнема два пъти повече време.
 
Око да види, ръка да кликне
 
Дори и ботът обаче не може да се справи с всичко. Някои хора правят минимални промени в статиите. Например слагат името на актьор като участвал в пародиен филм. Дребни промени, които не могат да се засекат от софтуера, но въпреки това са причина за дезинформация. Такива промени все още се извършват от хора. Редактори-доброволци на Wikipedia, които следят последните промени в статиите и коригират неточностите и премахват злоупотребите. Той разчита на програмата Huggle, която автоматизира показването на новите редакции за по-лесно.
 
Разбира се, всички тези мерки будят и известно недоволство. Според някои потребители и редактори, софтуерът е твърде неточен и често пречи. Освен това отказва новите потребители, които не са напълно запознати с правилата на Wikipedia и след като написаното от тях бъде изтрито, губят мотивация. Въпреки това основната част от хората, които реализират свободната енциклопедия, смятат, че качеството трябва да е по-важно от количеството. В духа на Wikipedia те са готови и на промени, стига да бъде постигнат консенсус.
 

 

Пиар експерт: Троловете са политиците, водят битка за властта

www.faktor.bg I 14.02.2014

 Предизборната борба започна, но това, което наблюдаваме напоследък, са по-мръсните й форми. Това са скокове на политически тролове, които хвърлят нещо в публичното пространство и после изчезват, като Румен Петков, който това го умее добре. Това звучи като криминален филм. Така коментира по Би Пи Ви политическият пиар експерт Арман Бабикян. 

 
Според него това, което демонстрират политиците днес, не е предизборна борба за евровота, а борба за властта, която продължава на поне две, а може би и повече политически структури. Партиите обаче играят ролята на миманс, а не на реални политически фактори, което обезсмисля предизборната борба, коментира експертът.
 
Бабикян е категоричен, че гражданските протести, към които той има известна критика, искат да бъде сложен край на това задкулисие в България. Той обаче намекна, че зърната на съмнението са посети още преди години. Сега просто хората вече са убедени, че има задкулисие, което трови техния живот.
 
Дамгосването на партиите бе процес, който беше стартиран от същото политическо задкулисие преди повече от 15 години. Ако тогава беше посято семето на съмнението, днес всички са убедени, че политик е крадец, а партиите – мръсна работа. Именно тези тези превърнаха партиите в тролове. Истината обаче е, че не само политиците живеят паралелен живот, а и банките, и медиите. Те имат едни и също собственици. В такава среда не може да се произведе чист политически продукт, защото никой не го иска.