Еврокетъринг ще ви предложи и организира перфектната храна, питиета и обслужване за вашето събитие.
Дейност: Услуги по планиране, координиране и организиране на представителни кетъринг проекти и др.
Допълнителни услуги: Декорация на мястото на събитието (хранителни блокове и коктейлни маси).
Подходяща за: Организация на услуги, свързани с кетъринг (храни и напитки), декорация на местата за хранене, съобразно корпоративните изисквания на клиента, всичко това, подкрепено от безупречно и професионално обслужване.
Независимо дали организирате стилна вечеря за 10 гости, представяне на нов продукт или услуга на компанията или фирмено парти за 3000 човека – Еврокетъринг ще ви предложи вкусна храна, изискани питиета, чудесно обслужване и конкурентни цени.
Цени: Поискайте оферта
За контакт: Зоя Гайдарова, Чавдар Гайдаров, управители, Офис тел.: (02)954 68 25, Моб. тел.: 0899 177 677, 0899177 877, Е-mail: eurocatering@abv.bg, Web: www.eurocatering.bg
Еврокетъринг е компания предлагаща индивидуални кетъринг проекти за вашето събитие.
През 10-годишния период от създаването си до днес, младият и креативен екип се превърна в компания със солиден мениджмънт, отлично обучен персонал и безупречно проведени събития.
Основната дейност на Еврокетъринг състои в планиране, координиране и организиране на представителни кетъринг проекти. Всяко събитие, организирано от компанията е съобразено със спецификата, желанията и възможностите на поръчителя, с безкомпромисно качество на вложените продукти и положен труд.
Посредством опита и знанията си , които притежава екипа на Еврокетъринг, той се стреми да съчетае по хармоничен начин, всяко кетъринг събитие с избор на меню и напитки, оргинална декорация и бляскава атмосфера. В резултат на това, Еврокетъринг превръща всеки повод в специално преживяване.
Еврокетъринг заявяват:
"Нашите цели са в областта на търсенето и въвеждането на новости в динамичния бизнес на кетъринг услугите, за да можем да предложим все по-иновативни концепции и все по-качествени услуги на Вас, нашите клиенти".
Еврокетъринг организира кетъринг услуги за:
• АВТОСАЛОНИ
• АСАМБЛЕИ
• БАЛОВЕ И БАНКЕТИ
• БИЗНЕС СРЕЩИ
• БЮФЕТИ
• BBQ & BRANCH
• BOWLING PARTY
• ВИСОКО КАЧЕСТВО
• ГРАДИНСКИ ПАРТИТА
• ГОДИШНИНИ
• ДЕГУСТАЦИИ
• ДЕТСКИ РОЖДЕНИ ДНИ
• ИЗЛОЖБИ
• ИМЕННИ ДНИ
• КОКТЕЙЛИ
• КАФЕ-ПАУЗИ
• КОНФЕРЕНЦИИ
• КОНГРЕСЕН КЕТЪРИНГ
• КОНЦЕРТИ
• КОРПОРАТИВЕН КЕТЪРИНГ
• ЛУКСОЗНИ СЪБИТИЯ
• МАТИНЕТА
• НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ
• ОФИС ПАРТИТА
• ОБОРУДВАНЕ ПОД НАЕМ
• ОФИЦИАЛНИ ОБЕДИ И ВЕЧЕРИ
• ПИКНИЦИ
• ПРЕЗЕНТАЦИИ И ПРОМОЦИИ
• ПРЕМИЕРИ
• ПРИЯТЕЛСКИ КУПОНИ
• PAINT BALL PARTY
• РЕВЮТА
• РОЖДЕННИ ДНИ
• СВАТБИ
• СПОРТНИ ПРОЯВИ
• ТЕНИС ТУРНИРИ
• ТЕМАТИЧНИ СЪБИТИЯ
• TEAM BUILDING
• TEST DRIVE
• УНИКАЛНИ ПАРТИТА
• ФИЛМОВ КЕТЪРИНГ
• FAMILY DAY
• ШАМПИОНАТИ
• ЧЕСТВАНИЯ
Клиенти на Еврокетъринг са:
ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ:
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ, КРС, КИ към МВнР, КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ДОСТЪПА ДО ИНФОРМАЦИЯТА, МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ, РВД, БАН, UNDP И IOM
ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ МИСИИ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА:
ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ МИСИИ НА ИСПАНИЯ, ГЕРМАНИЯ, ЧЕХИЯ, СЛОВАКИЯ, ЛИВАН, ЕГИПЕТ, МАРОКО, ТЪРГОВСКОТО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ИСПАНИЯ, ЧЕШКИЯ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ
ФИНАНСОВИТЕ ИНТИТУЦИИ:
БЪЛГАРСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ ФОРУМ, ФОРУМ НА БЪЛГАРСКИТЕ БИЗНЕС ЛИДЕРИ, ПРО ЛИЙЗ, KD INVESTMANT, ПРОКРЕДИТ БАНК, КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА, SGEXPRESSBANK, ПОЩЕНСКА БАНКА, ФК ЕЛАНА И АСОЦИАЦИЯ НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ
КОРПОРАТИВНИТЕ КЛИЕНТИ:
ОВЕРГАЗ ХОЛДИНГ АД, НАФТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ, СОЛИД 55, ГЕРМАНОС СОФИЯ ФРАНС АУТО, АВТОМОТОР КОРПОРАЦИЯ АД, ПОРШЕ БГ, БАЛКАН СТАР, СЕАТ БЪЛГАРИЯ, КИА МОТОРСО БЪЛГАРИЯ, АЛКОН БЪЛГАРИЯ, БАЙЕР БЪЛГАРИЯ, АСТРА ЗЕНЕКА, ХАРТМАН БЪЛГАРИЯ КОКА КОЛА, РИСК ИНЖЕНЕРИНГ, КСЕРОКС БЪЛГАРИЯ, ХЮЛЕТ ПАКАРД, ФАНТАСТИКО, САНОМА БЛЯСЪК, AIG LIFE, ШЕЛ БЪЛГАРИЯ, КЕЙБЪЛ ТЕЛ, МЕРКУРИУС, TUMBLEWEED COMMUNICATIONS, FUJITSU SIEMENS, CAPASCA, ЧЕЗ БЪЛГАРИЯ, ТК МАЛЕЕВИ, ЯВЛЕНА ИМПАКТ, ИНШУРАНС БГ, АГЕНЦИИ АДРЕС, WONDER WORLD, АЙКО, РЕНЕСАНС АД, СОФИЯ ГАЗ.
ИА, РА И PR АГЕНЦИИ:
APRA PORTER NOVELLI, ИДАЛГО, EVENTS, S TEAM SATCHI&SATCHI, CLOCKWORK, МЕЖДУНАРОДНИ ПРОЯВИ ООД, ИА ФОКУС, МАРК КОМЮНИКЕЙШЪНС, TODOOR, MMD, М3 COMMUNICATIONS, EURO RSCG SOFIA, AMI COMMUNICATIONS, КОМПАНИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ КОНГРЕСИ ООД, PR AGENCY POWER W И МНОГО ДРУГИ
КОНТАКТИ
Зоя Гайдарова, Чавдар Гайдаров, управители
Офис тел.: (02)954 68 25
Моб. тел.: 0899 177 677, 0899177 877
Е-mail: eurocatering@abv.bg
Web: www.eurocatering.bg
сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2009-12-20
Управляващите предлагат 1/4 от телевизионните предавания да се правят от външни компании. С повторенията делът би нараснал до 50 на сто
Да водим ли за ръка клиента до продуктите с марка Made in Bulgaria? Или да ги оставим те сами да намерят пътя? Седмицата роди нов аспект на този почти 20-годишен спор. Той се очертава интересен, тъй като не заляга в окопа на все по-оредявашите родни стоки, сражаващи се с китайската продукция. Министерският съвет предлага на Народното събрание да приеме закон, с който да задължи националните телевизии да поръчват поне 25 на сто от предаванията си на външни продуценти.
Измененията са част от поправки в Закона за радио и телевизия, които през седмицата бяха приети на първо четене. Тяхната цел по принцип бе да хармонизират законодателството ни с най-новата европейска директива, отнасяща се до все по-голямото разнообразие от медийни услуги. Тъй като в нея не пише нищо за увеличаване на продуцентските квоти, пасажът с 25-те процента може да бъде наречен "българския принос" към общостната рамка.
ЕС отдавна е определил разумната долна граница за външни продукции в програмите на телевизиите – поне 10 на сто. Същата вече влезе "на въоръжение"
и в българския Закон за радио и телевизия през 2000-а, когато страната ни все още се бореше за членство. Сега обаче кабинетът неочаквано решава да вдигне ставката два пъти и половина. Нещо повече – 25-те процента не включват повторенията. На практика това означава, че заедно с тях общото времетраене на външните продукции ще набъбне до около 50 на сто от цялото програмно време на телевизиите.
В мотивите към законопроекта липсват пояснения какво налага увеличаването. Министерският съвет посочва само, че духът на евродирективата е да насърчава европейското творчество. В същото време българският й вариант превежда дословно и онзи параграф, според който "най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време… трябва да е предназначено за европейски произведения, когато това практически е възможно". Правителството обаче въвежда и допълнително разграничаване между български и европейски продуценти.
Идеята не се харесва изобщо на шефовете на родни телевизии. Според тях намеренията на кабинета са грубо вмешателство в редакционната им независимост. .Договарянето между операторите и външните продуценти е търговски въпрос и е в сферата на свободата на договаряне – коментира от името на всички изпълнителният директор на асоциацията на частните електронни медии АБРО Гриша Камбуров. – Не следва държавата посредством законови мерки да ограничава една от двете преговарящи страни, като осигурява предимство на другата. И сега някои телевизии предоставят на външните продуценти програмно време, което е над изискванията по закон. Това се случва
със съгласието на двете страни, а не с принуда. Асоциацията предлага в окончателния вариант да се запази вече регламентираната квота от 10 на сто."
По принцип всяка теоретическа недомислица може да се избегне в практиката, но въпросът е кому е нужно да се стига дотам, коментира неофициално и шеф в частна телевизия. Помислете какво се случи, когато преди 4 години забраниха със закон телевизионната реклама на твърдия алкохол, пита той. Не е ли пълен днес ефирът с реклами на точно такъв алкохол, които по един или друг начин заобикалят ограниченията. Да ни задължат да дадем 1/4 от програмното си време на външни продуценти, па били те и български, е все едно да задължат населението на всеки три вносни бири да пие и по една местна. Ако наистина Народното събрание въведе по-високата квота, сутрешните блокове и съботно-неделните политически коментарни рубрики веднага могат да се превърнат във външни продукции, с които тя да бъде запълнена, без реално нещо да се е случило. Просто ще се отвори повече работа на счетоводителите, коментира още той.
Сред телевизионните босове има и хора, които одобряват идеята на кабинета. "БНТ не възразява срещу предложената промяна – каза през седмицата шефката на БНТ Уляна Пръмова. – По този начин българското законодателство ще отрази специфичните национални реалности и ще даде възможност за развитие на многообразието на произвежданите от независимите продуценти продукти. Важно е обаче в тази квота да влизат и повторенията."
Идеята за намеса на държавата в програмната политика на телевизиите не е съвсем нова. Тя тлее в публичното пространство вече няколко месеца. По-специално – откакто част от каналите започнаха да излъчват турски сериали в праймтайма си. Пръв за нея заговори един от най-влиятелните на продуцентския пазар – Нико Тупарев. В интервю за "L’Europeo" през есента той каза, че не е нормално bTV да прави толкова големи печалби от "Перла". Както "ТЕМА" вече писа, поредицата счупи всички рейтингови рекорди, въпреки че на гърба й вървяха две от предаванията на Тупарев -
VIP Dance u "Цената на истината". Всички те бяха излъчени от Нова. От около година телевизията стои плътно зад идеите на продуцента. В същото време Тупарев е персона нон грата в bTV. Засега първата национална телевизия печели категорично рейтинговата война с втората и обира каймака от рекламите, въпреки усилията на Нова да промени статуквото.
Ако държавата се намеси във въпросната война, скоро зрителите ще имат възможност да разберат от собствен опит възможно ли е любовта им да се направлява като "Пършинг" с помощта на административни мерки. След това всички по телевизионната "хранителна" верига ще разберат, че истинският проблем не е в това кой колко неща прави, а как ги прави. В момента продуцентските компании наистина изпитват затруднения. Те обаче са не да се доберат до екрана, а как да задържат зрителя пред него. В този аспект премиерът Бойко Борисов вече направи всичко, което бе по силите му – гостува когато и където можа. Сега е време и продуцентите да се понапънат и сами
да открият нови способи за привличане и за задържане на аудиторията. През седмицата например Нова телевизия пусна новия си ледоразбивач в праймтайма – "Шоуто на Иван и Андрей". На старта двамата веселяци признаха, че чакат възможността да правят ежедневно хумористично вечерно предаване от 10 години. Оказа се, че вероятно от вълнение те в последния миг са забравили да вземат със себе си най-важното -екипа, който да им слага хумора в устите. Подобно е и положението с другото развлекателно предаване, за което Нова всяка събота отделя по 8 часа -"Станция Нова". С него също е по-вероятно да се разплачеш, отколкото да се разсмееш.
***
Продуцентът Магьрдич Халваджиян: Искаме пари за сериали, не за нови риалитита
Г-н Халваджиян, защо е това изискване за 25 на сто външни продукции в националните телевизии?
- Западният пазар се е намествал и се е оформял с години. Нашият се развива по друг начин. Но в крайна сметка нали целта е той също да заприлича на европейския? Е, като председадел на асоциацията на независимите продуценти предоставих на Министерския съвет една справка, предоставена ми от Брюксел. От нея става ясно, че външните продукции са средно 35 на сто от телевизионните предавания в евросъю-а. Най-ниско е нивото в Чехия – 25 на сто. В Скандинавските страни обаче то достига до 55-60. ЕС казва: минимум 10 процента, на практика те са поне 25. У нас тези 10 са бариера, над тях не се мърда.
Тв босовете обаче не са съгласни и казват, че някои от тях и сега отпускат повече време на продуцентите?
- Но повечето не спазват и тези 10 процента, които законът ги задължава. При тях на практика външни продукции няма. Ако телевизиите отпускат повече пари, те могат да се вложат в телевизионни сериали. Очевидно дойде тяхното време. Но вместо да правим наши, купуваме от Турция и Аржентина. Изнасяме пари, вместо да ги даваме в България. Да, знам, че е по-лесно да се купи евтина чужда стока, вместо да се произведе по-скъпа. Печалбата от вноса е гарантирана, при това без големи разходи и усилия. Затова и телевизиите предпочитат да влагат минимално, а да прибират максимални приходи. Тук обаче идва въпросът за подкрепа на българската култура, артисти, режисьори, за реклама на България, ако щете. Помислете си каква невероятна реклама си направи Турция с "Перла". А ние дори й платихме, че си я направи, вместо тя да плати на нас.
Ако големите телевизии, които също са чуждестранна собственост, отделят още 10 на сто от печалбите си да купят външни предавания, а не да изнесат и тях в чужди сметки, от тях ще спечели българската икономика. Нужен е и малко протекционизъм.
Лично аз помня поне 4 ръкостискания между шефове и продуценти с анонс, че ще се прави най-скъпото тв предаване в българския ефир. После някои от тях се оказваха, меко казано, неуспешни. Какво ще отговорите на мнението, че проблемът не е в това кой с колко време разполага, а как го използва? "Перла" би всички реалитита, но тук едва ли са виновни квотите, а това, че всички останали пеят и танцуват, заформят скандали или си вадят кирливите ризи.
- Съгласен съм. Но нали точно с това започнах: не искаме пари за нови риалитата, а за сериали. Сега интересът е насочен към тях и затова е време да се създаде качествен български.
Продуцентите не са виновни, че телевизиите в момента искат танцувални шоупрограми и риалитита. Операторите са ни го поставили като задача и затова ние го правим. Не можем да отговаряме и за грешките в позиционирането на външните продукции. То също е приоритет на програмните директори. Нас могат да ни обвиняват, когато продуктът не е интересен. А за да е интересен, трябват пари. А защо да се инвестира, когато може да се вземат неща наготово? Затова и искаме държавата да се намеси.
Стр. 24 – 25, 26
сп. Тема | Ясен ЛЮЦКАНОВ, Ана ГЕОРГИЕВА I 2009-12-20
МВР отново е неубедително в искането да следи в интернет, защото е компрометирано от предишните си ръководства
"Безконтролно следене в интернет на МВР", "тотален контрол на службите върху мрежата". Това са изразите, които се утвърдиха като най-използвани по темата дали вътрешното министерство да има достъп до онлайн комуникациите. Острият тон в дебатите не е случаен.
Опитите за налагане на следенето в интернет започнаха по времето на министър Румен Петков.
В началото на 2008 г. МВР поиска новите правомощия без парламентарно обсъждане. Регламентът за достъп до мрежовите комуникации беше разписан в една вътрешна наредба под номер 40 на министерството. В нея беше дадено право на "пасивен технически достъп" чрез компютърен терминал до данни, съхранявани от интернет доставчиците и от мобилните оператори – информацията за контактите в мрежата без тяхното съдържание. Това моментално предизвика протести и отпор от страна на правозащитни организации като "Електронни граници" и "Цифрови свободи", фондацията "Програма достъп до информация" атакува наредбата във Върховния административен съд. През юли тричленен състав на ВАС отхвърли жалбата. В края на годината обаче последната инстанция – петчленка на съда, отмени наредбата и посочи, че не е предвидено препращане към НПК, законите за специалните разузнавателни средства и за защита на личните данни, в които са разписани предпоставките за достъп до данни, свързани с личния живот.
Още в началото на 2009 г. по искане на МВР и ДАНС в парламента започна обсъждане на промени в Закона за електронните съобщения, които да разрешат интернет следенето. Месец по-късно повечето поправки бяха отхвърлени въпреки становището на вътрешното министерство, че ще бъде силно затруднено да разкрива престъпления по горещи следи. Президентът не наложи вето, но подписа промените с "особено мнение" заради ограничения достъп на МВР. Все пак беше записана процедура за интернет следене, но от вътрешното министерство я обявиха за прекалено тромава.
През март поправките бяха внесени отново и през април пленарната зала
първоначално ги одобри. Председателят на вътрешната комисия Минчо Спасов от НДСВ обаче поиска прегласуване. След събиране на картите на отсъстващите депутати интернет следенето отново беше отхвърлено.
Дни преди края на мандата на тройната коалиция вътрешният министър Михаил Миков за пореден път се опита да прокара промените. Ходът му беше безпрецедентен – проектът и мотивите към него бяха внесени в парламента с гриф "Секретно", което изключваше всякакво публично обсъждане. НДСВ обаче негласно беше минало почти изцяло в опозиция, проектът не беше разгледан, а мандатът приключи.
Новият вътрешен министър Цветан Цветанов подходи по-предпазливо, като веднага обяви, че ще търси диалог по въпроса с неправителствените организации. Шест месеца по-късно той внесе законопроект, съобразен с решението на ВАС и с голяма част от предишните критики. Според новите идеи исканията за интернет следене и разрешенията на съда ще се завеждат в специални регистри. Комисията за защита на личните данни и специална парламентарна комисия ще наблюдават за спазване на правилата. МВР ще изготвя ежегодно статистика, която ще предоставя на НС и на Еврокомисията. Записана е глоба от 1000 до 5000 лв. за маловажни нарушения, а за тежки – затвор до една година или пробация.
Притесненията на депутати и правозащитници обаче остават. Причината е, че е предвиден достъп за широк кръг от служби – освен за МВР и ДАНС и за военната полиция, цивилното и военното разузнаване. Съдебно разрешение ще се дава за разследване на всяко престъпление, което се наказва с две и повече години затвор -огромен списък. Като най-съмнителен момент обаче е сочен начинът на достъп – директно чрез интерфейс, с който вътрешното министерство ще е свързано с всички интернет доставчици и мобилни оператори. Това означава, че МВР ще може във всеки един момент веднага да провери кой с
кого комуникира по телефон, имейл, Skype, ICQ Facebook, и т.н.
Съдържанието на съобщенията, както е по конституция, е забранено за четене. В МВР смятат, че по този начин ще се борят по-ефективно с престъпления като закана, подготовка и подбуждане към убийство, престъпления против националното и расовото равенство, против изповеданията и политическите права, склоняване към проституция, разпространяване на порнографски материали, бягство на затворници и др. От вътрешното министерство се позовават на евродиректива, създадена преди три години с цел борба с тероризма. Тя е приета в повечето страни от ЕС и задължава провайдърите да запазват данните от трафика за определен период. Според някои мнения обаче на практика вече е приложена и у нас.
Въпросът от другата страна е един и същ – каква е гаранцията, че данните ще се използват само за тези цели. Съмненията няма как да отпаднат след серията скандали в МВР по време на предишното правителство. От тях легендарни станаха разработката, в която бяха подслушвани депутати и журналисти и следенето на "братя Галеви", което се натъкна на Румен Петков. През март Минчо Спасов оповести, че в рамките на година са направени 330 хил. разпечатки от трафика на мобилните и интернет оператори, като са следени около 40 000 души.
Против предложенията на ГЕРБ се обявиха от Синята коалиция, РЗС, ДПС и даже от БСП. Проектът мина на първо четене във вътрешната комисия и в комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, но удари на камък в комисията по европейски въпроси. Зам. вътрешният министър Веселин Вучков вече обеща МВР да направи определени отстъпки и да се гарантира, че за всяко интернет проследяване ще има "незаличима следа" в системата. Даже и в управляващата партия обаче засега няма единно мнение по въпроса, тъй като дългогодишните порочни практики в службите са създали дълбоки съмнения.
***
Виновен до доказване на противното
"Нещата, които правим в интернет, са толкова интимни, че стават много по-ценни за другите и много по-вредни за мен. Не искам да ме смятат за терорист, ако правя проучване за химикали, не искам да получавам брошури от гей организации, ако потърся нещо на сексуална тема. Да, властите трябва да се възползват от интернет, за да се борят с престъпността, но преди това трябва да взимат специално разрешение от независим орган", заяви преди дни създателят на World Wide Web Тим Бърнърс-Лий пред сайта EuroActive. Според него желанието на някои правителства и компании да наложат засилен контрол върху дейността на потребителите в интернет е една от най-големите заплахи за свободата и демокрацията.
Междувременно в Германия 34 995 души заведоха най-голямото колективно дело срещу страната си заради въведена миналата година европейска директива, която предвижда личните им имейли да бъдат съхранявани от интернет доставчиците цели 6 месеца с цел подпомагане на властите при разследване на терористични актове и други тежки престъпления. Макар съдът вече да отмени действието на определени разпоредби в закона, така че полицията да може да използва събраната информация само при сериозни престъпления, опонентите все още са притеснени. Кой ще им гарантира, че чувствителната информация ще бъде достъпна само за специализираните държавни органи, питат се германците? В. Sueddeutsche Zeitung пък твърди: "Властите имат възможност да не зачитат спазването на личните права на потребителите. Къде остават свободата на словото и защитата на информаторите, ако държавата в продължение на б месеца ще знае кой с кого общува."
Оказа се, че не всички страни-членки на ЕС са въвели противоречивата директива за съхраняване на информация. В списъка с "отцепниците" са Ирландия, Холандия и Гърция. През ноември т.г. Европейският съд дори осъди Атина за неспазване на срока за прилагането й. Всички 27 държави в съюза трябваше да я приемат до 15 септември 2007 г. заедно с всички необходими законови, регулаторни и административни клаузи, свързани с нея.
Още при обсъждането й през 2005 г., срещу станала популярна като директива "Биг Брадър", във Великобритания се надигна мощна вълна на недоволство. "От днес всички европейски граждани ще бъдат следени като обикновени престъпници", заяви тогава Петер Хинтйенс, президент на фондацията за свобода на информацията.
През пролетта на 2009 г. и 8 САЩ беше предложен подобен закон, който стига още по-далеч. Предвижда се интернет доставчиците на милиони Wi-Fi мрежи, били в хотели, кафенета или в домашни условия, да съхраняват всякаква информация, отнасяща се до самоличността на даден потребител, за срок от две години.
"Родината" на интернет цензурата Китай също я затяга допълнително. Властите забраниха на частни лица да регистрират домейни и започнаха масов преглед на милиони лични уебсайтове. Пекин и към момента упражнява сериозен контрол над интернет пространството. Мрежата се следи чрез сложна многопластова система, но мултиплицирането на блогове и сайтове показало, че механизмът има недостатъци и се налагали по-крути мерки. Преди няколко месеца в Китай беше забранен и достъпът go YouTube, Facebook и Twitter.
Стр. 28 – 29
сп. Тема | 2009-12-20
Бънджи скок от Аспаруховия мост през лятото на 2004 г. Страхът изчезна в момента в който се отлепих от парапета. Удоволствието не може да се опише. Още се чудя как се навих на тази авантюра.
С приятели в Германия на първия ми незабравим концерт на U2 през 2004 г., любимата ми група. От върха на телевизионната кула се вижда сцената на U2 на Олимпийския стадион в Мюнхен. Шеметен концерт. Няма такава емоция, макар че бяхме доста назад от сцената.
Овалният кабинет на Белия дом, февруари 2003 г. Президентът на САЩ Джордж Буш обсъжда с българския премиер Симеон Сакскобургготски участието на България като съюзник във войната в Ирак. Като репортер на БТА бях допуснат да направя единствената за българските медии протоколна снимка от срещата на четири очи.
В Забранения град в Пекин. Една от най-интересните ми командировки в бТВ.
С оператора Борис Пинтев снимаме интервю за документалния филм "Китайски контрасти", излъчен в "Би Ти Ви Репортерите".
Стр. 62
сп. Тема | 2009-12-20
Софийското радио К2 чества първия си рожден ден като единственото, в което нонстоп се говори за политика и за обществени недъзи
Софийското радио К2 отпразнува първия си рожден ден с номинация за наградата "Човек на годината". Отличието се присъжда от Българския хелзинкски комитет за принос в защитата на човешките права. Връчването му става навръх Международния ден за правата на човека. Сред условията да те номинират е човекът или организацията да са се отличили с гражданска позиция. В крайна сметка отличието тази година взе учредителката на Центъра за защита
правата в здравеопазването Теодора Захариева. К2 обаче се оказа забелязано още преди да е навършило и първата си година.
Радиото изумява с това, че в ефира му се говори непрекъснато за политика и за обществени недъзи. Преди време маркетолозите в страната обявиха, че подобен радиоформат в България е невъзможен и че станциите за политика у нас са осъдени да изчезнат или да се превърнат в нещо друго. Тезата им междувременно бе подкрепена и от трансформирането на иначе мощното национално "Инфорадио" в нова музикална верига.
К2 вече се прочу и с това, че негови гласове са бившата водеща в БНТ Клара Маринова, журналистката от българската секция на ВВС Светломира Димитрова, работилите в зората на демокрацията във вестник "Демокрация" Спасиана Кирилова и Силвия Стефанова, Ива Николова – все журналистки, видели сами повечето от нещата, за които гостите им в студиото са дошли да говорят.
"Връх К2 е известен с това, че е единственият с височина над 8000 метра, към който няма лесен маршрут – поясни как е избрала името собственичката на радиото Илиана Беновска. – В този смисъл той е значително по-труден от първенеца на планетата Еверест. Хората у нас все по-малко вярват в истината и отдавна са се отказали да изкачват трудните й склонове. Радиата пък се превърнаха в безпаметно шоу и безлична музика. Нашата цел е да върнем нормалното общуване и рационалните позиции на свободни граждани, рефлекса към свободата. Правим го по всички правила на модерните журналистически стандарти – в живи интервюта и дискусии с различни гледни точки."
Стр. 57
2009-12-16
Обединената корпоративна идентичност In Your Hands ще разполага с разширено портфолио от услуги като ще представя на българския пазар марките Eagle’s Flight, CELEMI, Empower Training Solutions, Global Sales Academy, Corporate Battlefield и WebSoft.
Обучителните инструменти в портфолиото на компанията са бизнес симулации, програми за обучение чрез преживяване, класически обучения, програми за висшия мениджмънт, е-learning и team building. Основният екип на In Your Hands се състои от 8 експерта с разнообразен опит в сферите на управление на международна компания и на процесите по продажби, в неправителствения сектор и публичните институции, в банковата индустрия и образованието.
„С In Your Hands ние искаме да покажем убедеността си, че всичко е в нашите ръце. От степента ни на подготвеност да взимаме правилните решения навреме зависи да увеличим и възможностите за успех. Точно това предлагаме и ние – онази база от знания, практики и опит, които са необходими, за да може бизнесът да се развива възходящо”- смята управляващият партньор в компанията Павел Панов.
За четирите години на българския пазар двете компании са обучили над 11 000 служители от над 500 български и чуждестранни компании. Най-голям дял от участвалите – 26%, са от сферата на производството, 13% са от сектора банки и финанси, 10% се занимават с търговия и други 10% работят в сферата на информационните технологии. Около 7% са служители на компании в сектора на логистиката, 6% – в телекомуникационни компании и други 6% в медии, 5% – във фармацевтичния сектор. Останалите 17% от участниците са служители на компании от секторите енергетика, услуги, недвижими имоти, горива и неправителствени организации.
Голяма част от компаниите (63%), които търсят подобни обучения за служителите си, са чуждестранни инвеститори в страната. Над 70% от компаниите са реализирали повторно обучение. Най-търсените тренинги са тези за средния оперативен мениджмънт и са свързани с по-ефективно управление на екипите и процесите, фини умения и майсторство при търговската комуникация. Често причината е очакваната по-висока ефективност от страна на оперативните мениджъри в компанията.
„Кризата показа на компаниите, че материалните ресурси не могат да ги изведат от нея, а нематериалните са тези, които могат да го направят – хората, изграденият имидж и ноу-хау. Ето защо е важно постоянното усъвършенстване на знанията и подобряване на уменията – онова, което предлагаме в In Your Hands. Доброто управление на нематериалните активи прави една компания успешна», смята Павел Панов.
Като цяло българският пазар следва тенденциите на европейския. Онова, което ни различава е, че в България компаниите не обръщат внимание на финансовото „образование” на служителите, които не са занимават пряко с финанси. Разбирането на повечето европейски компании е, че независимо дали един служител се занимава пряко с управлението и отчитането на парите във фирмата, или работи в съвсем друга функционална област, той трябва да познава логиката на паричния поток и механизма, по който парите се превръщат в печалба, за да може по-ясно да види своята роля в създаването на парите в компания и съответно да работи целенасочено в тази посока.
M3 Communications College I 2009-12-19
Радина Ралчева е член на IPRA (International Public Relations Association), собственик и управител на Go Green Communications и преподавател в M3 College. Радина започва професионалното си развитие като консултант „Връзки с обществеността“ в Icona Communications, има 4-годишен опит като съветник „Връзки с обществеността“ на GLOBUL, мениджър „Връзки с обществеността“ на веригата 2be, докато израства до управляващ директор в „Хохегер България“.
Поговорихме си с нея относно все още обърканите представи на хората каква точно е функцията на тази нова, все още неразбрана и атрактивна професия PR…
Eто какво ни разказа тя…
Струва ми се, че PR практиците масово са възприемани по много и разнообразни начини, отношението към тях е противоречиво, но ако трябва да търсим общ знаменател, бих казала, че това е неразбирането за тяхната работа, за техните функции и възможности. Отношението към тях често се движи от „Осанна“ до „Разпни го“. Има случаи, в които те са набеждавани за „сиви кардинали“, като им се приписват гениални конспиративни стратегии и кампании. Има и случаи, в които са смятани едва ли не за шарлатани, злоупотребяващи с безпомощните си и невинни клиенти/работодатели. Най-често обаче тяхната роля и възможностите, които тази професия дава, просто са подценявани. И имам усещането, че битува неразбиране на основополагащи за професията дадености, на сложните и комплексни качества, които са нужни за добрия професионализъм в PR, както и на нуждата от непрекъснато самоусъвършенстване, ако искаш да поддържаш нивото. Не искам да давам примери за крайно погрешната представа за тази професия, която се изразява в това една дама да съвместява функциите на секретарка/любовница на шефа и PR, но се налага, ако искаме да сме честни. От друга страна обаче, има една категория хора, основно представители на бизнеса, международните компании и част от политическите представители, за които смятам, че отдавна вече са наясно със значението и важността на добрия професионален PR. Да не говорим, че в голямата си част колегите са наистина добри професионалисти, правили са и правят качествени неща и не една и две PR кампании с български произход могат да се мерят с най-добрите световни примери. PR професията в България има и своите популярни разпознаваеми лица, което й дава все по-голяма легитимност. И все пак, според мен трябва да мине още време, а и ние самите имаме да свършим доста работа, за да получи нашата работа статута, който заслужава и който има навсякъде по света.
Според Радина Ралчева задължителните качества за един професионалист в сферата на PR са:
…широк набор от качества, някои от които личностни, а други – чисто професионални. Изброяването ще е трудно, но задължителни са богатата обща култура, познаването на контекста и на средата, на бизнес, политическите и социалните процеси, желанието да се учат нови неща във всеки един момент, непредубедеността, способността да не се мисли в стереотипи. Много важни са също бързият ум, адаптивността, аналитичността, високият капацитет, способността да се мисли няколко хода напред, да се реагира на неочаквани развития, да се излиза от критични ситуации, да се работи на високи обороти и по различни проекти. В същото време добрият PR професионалист би трябвало според мен да е морален, да е способен на съпричастност и да приема и осмисля различни гледни точки, както и да умее да убеждава, да се изразява добре и ясно, да е представителен, да има добър вкус, чувство за мярка и умерена доза дипломатичност. Трябва да може да отстоява онова, което е правилно, а не просто онова, което клиентът/работодателят би харесал, и да има авторитет. За да си добър, PR се изисква визия, смелост, силен характер и лидерски качества. Трябва и малко талант, ако щете, и може би щипка харизма и уникалност.
А какво е бъдещето на PR професията? Тя казва:
Каквото си го направим. Ако нещата се случват логично, PR има огромен, все още нереализиран потенциал и обещаващо бъдеще. Смятам, че с времето ще става все по-ценен и значим комуникационен и мениджърски ресурс. И в същото време бъдещето на PR зависи от всички нас, които го практикуваме. Ако ние се движим в правилната посока, натам ще се движи и професията. И колкото по-високи изисквания и стандарти поставяме пред себе си, толкова по-важна ще става ролята на професията.
Интервюто взе: Дарина Гарванова, М3 College
в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 2009-12-19
Аз крада само по повод – рожден ден, имен ден и на Коледа. Пък аз, откакто се омъжих, крада всеки вторник. Не ме е срам – крада с повод и без повод… надлъгваха се дами от нашумяла преди време реклама на баници. Тя обаче може с пълна сила да се приложи към новата ситуация на медийния пазар и отношенията между печатните издания, от едната страна, и агенциите и сайтовете, от другата. В ябълка на раздора между тях се превърна авторското право върху съдържанието, което все по-често се използва в популярната услуга "клипинг". Казусът се разпали, след като вицепремиер от сегашното правителство призова държавните учреждения и министерствата да не се абонират за вестници през 2010 година. (Което само по себе си вече е абсурдно за всяка нормална държава). Така щели да спестят средства. Вместо това да ползват пресклипингите на агенциите.
Законът за авторско право обаче е категоричен, че всеки автор има права върху произведението си. В случая върху журналистическите текстове права имат и издателите на вестници. Във всички останали случаи използването на материалите може да стане само с изричната санкция или на автора, или на издателя.
Така на дневен ред в гилдията напира важен въпрос – какво се случва с вестникарския бизнес
ако съдържанието му се разпространява безвъзмездно?
Или ако някой друг печели от името и за сметка на автора или издателя. И още: как се отразява това на читателите и съответно на приходите от реклама? Заплахата за съществуването на печатните издания е очевидна. Асоциира се със спад в продажбата на служебни абонаменти за сметка на бизнеса на агенциите, реално подбиващи пазарните цени на вестникарския труд.
Неотдавна Съюзът на издателите на вестници в България (СИБ) апелира печатното съдържание да не се използва без разрешение. Но, от другата страна, засега цари мълчание и услугата "пресклипинг" продължава да се търгува.
Клипингът
Агенциите "клипират" вестникарското съдържание и го препращат срещу такса към клиентите си. Най-големите и постоянни потребители на този вид услуга са именно министерствата и държавните учреждения, "мъдро" посъветвани догодина да не четат вестници. А… пресклипинги.
Електронният клипинг представлява пълен мониторинг на национални и регионални печатни или електронни издания. Информацията се обработва по зададени една или повече ключови думи или предварително формулирани теми.
Агенция "Фокус" например предлага медиа мониторинг, съдържащ всички публикации в централни и регионални, печатни и електронни медии, които имат отношение към даден проблем. Ако основната тема е "Бизнес и икономика", абонатът получава информация за икономическите показатели инфлация, доходи на домакинства, демографски прираст и т.н. Ключовите думи, чрез които може да обогати картината са: акциз, акции, акционер и т.н. Клиентът получава структурирана, подредена и лесна за боравене информация, която се обновява 24 часа в денонощието. Печатните материали съдържат данни за изданието, автора на статията, за датата на публикация, както и по желание сканирано изображение на самата публикация. Източниците са 14 централни всекидневника, 31 седмичника, 15 месечни издания, 9 IT и 15 автомобилни, 6 спортни, 58 регионални и 25 онлайн издания.
Услугите
Освен традиционния мониторинг на печата, БТА, "Фокус" и сайтове като insurance.bg предлагат още телевизионен и радиомониторинг, както и пресклипинг на реклами.
Телевизионният мониторинг на insurance. bg се осъществява чрез пълен клипинг на 4 тв програми и 24-часов запис на още пет. Клиентът предварително определя кои предавания го интересуват. След това получава пълния им транскрипт, категоризиран по ключова дума или тема. Има и опция за видеофайл с излъченото предаване. Всички материали за деня, както и архивът могат да се намерят на указан сайт. Материалите от петте записвани програми могат да бъдат предоставени по заявка на клиента.
БТА пък предлага радио- и телевизионен монитор в една услуга -запис, дешифриране, редактиране, разпечатка на материали по заявка или изпращане по e-mail. "Фокус" предоставя идеалната възможност за проследяване на всички печатни реклами, изготвяйки пресклипинг със скан, позиция и размери на рекламното каре.
Тарифите
Агенция "Фокус" предлага месечна пакетна цена от 378 евро без ДДС за мониторинг по темите "Застраховане", "Бизнес" и "Икономика". Съществува и опцията клиентът да получава всекидневен медиа мониторинг по ключови думи от всички публикации в централни и регионални, печатни и електронни медии. Пакетната цена е 462 евро.
Таксата за пълен мониторинг за една тема на insurance.bg е 730 лева. В нея са калкулирани мониторинг на централния и регионалния печат – 300 лв., на радио- и телевизионни програми – 250 лв., и на електронни издания – 180 лв. При сключване на годишен договор по три основни пакета преференциалната такса на тема е 400 лева.
Месечният абонамент за преглед на печата на български, предлаган от БТА, е 90 лева. За една година – 950 лева. Ресорите МИНФ, Балкани, Спорт, Футбол, ВИНФ, Забава и знание, Икономика Експрес се предлагат и във вариант "най-важните новини по e-mail" срещу годишен абонамент от 1180 лева. Електронният пресклипинг на БТА варира между 170 и 230 лв. месечно, в зависимост дали в него са включени регионалните медии. Има и опция за индивидуален пресклипинг на цена по договаряне в рамките на 200-400 лв. на тема. Индивидуалният радио-телевизионен мониторинг пък се котира между 300 и 600 лв. за тема.
Ето и малко цифри за сравнение с печатните издания. Месечният абонамент на Агенция за дистрибуция на периодика "Семир 2 ЕООД" за двата най-популярни всекидневника – "Труд" и "24 часа", е по 29 лв., а за годишен абонамент клиентът ще трябва да извади 632 лв. общо. Пакетът "Монитор", "Телеграф" и "Меридиан мач" се продава за 50 лв. на месец и 613 лв. за година. Икономическите всекидневници "Дневник" и "Пари" струват на абоната 47 лв. за 30 дни и респективно 520 лв. за 12 месеца. Карето – "Стандарт", "Сега", "Експрес" и "Новинар", се доставят на годишна цена от 535 лв., а спортният пакет – "7 дни спорт", "Тема спорт" и "Топ спорт", е оценен на 479 лв. за година.
Пакетният абонамент за шест регионални издания в Бургас достига до 1146 лв. годишно. Варненци пък трябва да заплатят малко по-голяма сума за местните пет вестника.
Бързата сметка показва, че абонат, следящ професионално темата "Земеделие", се нуждае от 491.60 лв. годишно, за да получава 13-те ресорни вестника и списания. Сумата е доста по-скромна, ако се абонира за "клипинг".
Изходът
Не всички агенции, разбира се, крадат съдържание от вестниците. Има такива, които са подписали договори и са уредили авторските права с издателите. Не толкова "френдли" е взаимовръзката между печат – сайтове. Повечето от тях без никакъв свян "заемат" написаното в печатните издания и го разпространяват без позоваване.
Според юристи изходът от все по-назряващия конфликт има две опции. Едната е издателите и авторите да започнат поредици от дела срещу тези, които търгуват с техния труд. Вторият е Съюзът на издателите да регистрира дружество за колективно управление на правата на издателите. "Ако ПРЕСАУТОР проходи, той ще сключи договори за ползване на журналистическите материали с министерствата и държавните ведомства", заяви юристът на СИБ Радомир Чолаков. Събраните средства ще се преразпределят между членовете на съюза. Отношенията между печатните медии и сайтовете и агенциите дават заявка да бъдат изключително обтегнати през 2010-а, ако проблемът не намери разумно и бързо решение.
Стр. 45



