BNews.bg I 2009-12-28

 

Когато говорим за "лобиране", най-често си мислим за "ходатайство". За използване на лични връзки, с които да въздействаме върху един или друг представител на властта. Къде точно минава тънката граница между тях?

Думата "лоби" всъщност означава "предверие", "коридор","рецепция". Точно това е било мястото, на което разни активни британски граждани са пресрещали членовете на долната камара на английския парламент преди заседание, за да разговарят с тях. Оттам идва и смисълът на лобирането – дейността на неколцина предприемчиви поданици на Нейно величество и техните опити да въздействат на политиците.

 

Разликата между ходатайство и лобиране обаче е доста голяма. При ходатайството един човек в нужда търси "връзки" – роднини, приятели, някои "земляк" ("градски" или "селски") – за да си реши някакъв личен проблем. Да не му вземат талона, ако са го хванали да шофира пил, да не служи синът му в еди-кой си войски, ами в други – когато имаше военна служба, да уреди дъщеря си "да учи за студент" и т.н. 

За да постигне тази си цел, човечецът е готов да заплати нещо на услужливия чиновник – държавен или общински служител. И така се стига до корупцията. Един дава пари, друг ги взема, за да не се изпълни някакво законово решение или то да бъде изпълнено по начин, удобен за плащащия.

При лобирането е друго – там не се въздейства при изпълнението на някакъв закон, а се въздейства при измислянето на закони.

Ходатайството е натиск върху изпълнителя, а лобирането – върху законодателя

И разбира се, основната разлика е, че ходатайството се извършва винаги на тъмно, а лобирането – е, поне, не винаги. И колкото по-развита е една държава, колкото по-демократично е едно общество, толкова по-явни са начините за лобиране.

Лобирането всъщност е една професия. Има хора като обществените застъпници, които упражняват влияние върху дадена институция в подкрепа на дадена гледна точка. Лобист е лицето, на което се плаща, за да влияе на законотворчеството или на общественото мнение. 

Повечето големи корпорации и политически групи по интереси наемат професионални лобисти, които в ролята на посредници да прокарват техните интереси. Мозъчните тръстове се стремят да лобират посредством редовно захранване на медиите с подробни доклади и подкрепящи ги изследвания за масово разпространение. Една отделна форма на лобиране, наречена “външно” или “първично” лобиране, е предназначена да въздейства на законодателството или на други публични органи опосредствено – чрез промяна на общественото мнение.

В много държави лобизмът е регулирана дейност, като ограниченията обхващат начините, по които се практикува, с цел предотвратяване на политическа корупция. В САЩ например лобистите са длъжни да се регистрират, освен ако не представляват лица, заемащи изборни длъжности, като например Националната асоциация на губернаторите, както и да спазват редица други изисквания за публичност. 

Какво е лобиране?
Федералният закон на САЩ дефинира лобирането като всяка комуникация, осъществена от името на клиент на членове на Конгреса, на персонала на Конгреса, на президента и на Белия дом и на високопоставени служители на близо 200 агенции и отнасяща се до формулирането, изменението или приемането на законови актове. 

Кой е лобист? 
Лобист е лице, наето пряко от организация или посредством фирма за услуги, включващи сключването на повече от един “лобистки договор” от името на клиент и което използва поне 20% от времето си за дейности по лобиране в рамките на шест месеца. 

Кой лобира? 
Пред федералното правителство лобират корпорации, организации, големи компании, университети, екологични и неправителствени групи и дори църкви. Установено е, че въпросите, които най-често са предмет на лобиране, са бюджетът и финансовите законопроекти. 

Кой регулира лобирането? 
Секретарят на Сената и Председателя на Камарата на представителите са натоварени с надзора на лобирането пред федералното правителство. Съгласно Закона за откритост на лобирането от 1995 г. въпросните институции са задължени да осигурят насоки за публичност на лобирането, да гарантират своевременни и точни доклади и да направят тези доклади обществено достояние. През последните 6 години 50 лобистки фирми не са предали изискваните доклади и формуляри.

Кой трябва да се регистрира за извършване на лобистка дейност пред федералното правителство? 
Организациите, наемащи лобисти като част от своя персонал, са длъжни да се регистрират в Конгреса, ако разходите им за тази дейност надхвърлят 24 500 долара за период от шест месеца. Лобистките фирми подават заявление за отделна регистрация – поне 45 дни след първия контакт – за всеки клиент, заплатил над 6 000 долара за този род услуги за период от шест месеца. Данните сочат, че близо 300 самостоятелни лобисти и фирми са практикували без да предадат необходимата регистрационна форма. Освен това повече от 2000 първоначални регистрации са подадени след изтичането на 45-дневния срок. 

Каква информация са длъжни да предоставят на федералното правителство лобистките организации? 
Организациите са длъжни да подават информация два пъти годишно: 
1. темите, по които са лобирали през изтеклия период, включително конкретни закони и разпоредби; 
2. имената на лобистите, наети от клиентите;
3. федералните агенции, с които е осъществен контакт. Лобистките фирми трябва да представят сметка на приходите, осъществени за периода от съответния клиент. Организациите, които имат собствени лобисти, трябва да подадат информация за общите си разходи за лобистки дейности за периода. 

Какви са наказанията за неспазването на закона? 
Лобист, който съзнателно не изпълни разпоредбите на закона, подлежи на гражданска глоба в максимален размер от 50 000 долара. Нарушенията се предават на прокуратурата на окръг Колумбия, принципал по криминални и граждански дела на територията на Вашингтон, окръг Колумбия. 

Може ли бивш член на конгреса, законодателни или изпълнителни органи да лобират пред президента (по принципа на въртящата се врата)? 
Законът за правителствена етика забранява на бивши членове на Конгреса, висши служители от законодателната власт и от изпълнителната власт, да лобират пред ведомството или агенцията, в които са работили след напускане на заеманата длъжност. Те са длъжни да докладват заеманите от тях длъжности в регистрационния си формуляр като лобисти за първите две години след напускане на правителството. Според доклад на центъра за обществен интегритет повече от 2 200 бивши държавни служители, в това число 273 бивши служители на Белия дом и близо 250 бивши членове на Конгреса и шефове на агенции са се регистрирали като федерални лобисти в периода 1998 – 2004 г. 

Могат ли роднини на членове на Конгреса да работят като лобисти? 
Роднини на членове на Конгреса могат и се регистрират като лобисти. Съгласно наръчника по етика на Сената, “решението дали съпруг(а) могат да лобират пред Сената е решение на Сенатора и неговата съпруга или съпруг, като се отчита потенциалното отражение върху Сената”. 

Могат ли лобистите да предлагат подаръци на членовете на Конгреса? 
Лобистите имат право да предлагат подаръци (обеди, вечери, услуги) на стойност не по-голяма от 50 долара. Общата стойност на подаръците, дадени на един член, не може да надхвърля 100 долара годишно. Лобистите нямат право да покриват правни разходи на членовете на Конгреса, нито пък да се включват в благотворителните им акции. 

Могат ли лобистите да правят политически дарения? 
Лобистите могат да правят политически дарения по същите правила, както и останалите американци. Лобистите нямат право да даряват повече от 5000 долара на комитет за политически действия на календарна година. Те могат да работят за кампании и да управляват бюджета на комитети за политически действия. По данни от доклада на Центъра за обществен интегритет лобисти с федерална регистрация са отговаряли за бюджета на поне 800 комитета за политически действия от 1998 г. насам. Комитетите, чиито бюджети са били ръководени от лобисти, са изхарчили повече от 525 млн. долара за въздействие върху политическия процес за същия период.

Водещ: Продължаваме с поглед към 2009, с обобщение на това, което се е случвало в различни сегменти от обществения живот. Каква беше за медиите 2009 година, какво се случи на медийния пазар, логични ли бяха трансформациите, логични ли бяха тенденциите, които се видяха по отношение на изминаващата година. В края на по-миналата седмица социологическа агенция Маркет линкс представи една много интересна карта на медийните зависимости, за това как отделните медии в България се отнасят към партиите, към политическите фигури през 2009, как някои от тях са претърпяли много интересна метаморфоза след парламентарните избори през 2009. Най-често и най-обширно присъстващите личности – Бойко Борисов, Сергей Станишев, Иван Костов след това в класацията. За тези тенденции, за коментар по тези тенденции в студиото с доц. Нели Огнянова, преподавател по медийно право в Софийския университет. И със Севда Шишманова, журналист от БНТ, добро утро, здравейте.
Нели Огнянова: Добро утро.
Севда Шишманова: Добро утро.
Водеща: Може би да допълним и как кризата повлия на медиите, какво се случи през последните месеци.
Водещ: Да, и кризата. За вас може би като начало, кое беше медийното събитие на 2009, това което се случи в медиите, което се откроява в сравнение с другите събития?
Нели Огнянова: Да започнем с това, че България не е изолирана на световния пазар и на мен ми се иска в началото да вдигнем поглед от това, което се случва тук, въпреки че обявената тема е тенденцията в българските медии, и да погледнем голямата картина. В голямата картина виждаме много важни фактори, които влияят върху медиите. от една страна разбира се навлизането на технологиите. Технологичните промени са важни за медиите, където и да са те. А от друга страна процеса се усложни, защото това технологично развитие се извършва във време на съществена финансова криза. тоест има недостиг на финансов ресурс, рушат се стари модели за медии, основани на реклама, а същевременно медиите трябва да пристъпват към новата цифрова сфера. Няма как в България това да не се отрази. Разбира се при нас има още един важен фактор, нашите медии са в процес на реформа, защото България е в нначалото на своето европейско членство, така че ако търсим медийно събитие тук, то е как като цяло според мен медиите реагираха на тези фактори – новите технологии, финансовата криза и промяната на бизнес моделите и на потребителските модели.
Водещ: Реагираха ли адекватно, според вас?
Нели Огнянова: Ами аз съм юрист и по-скоро се интересувам от това как правото реагира на тези промени и ще имам възможност да кажа каква е оценката ми за начина, по който правото реагира.
Водеща: Медийното събитие на 2009?
Севда Шишманова: Ако трябва да опиша журналистически това, което започна проф.Огнянова, вие много добре знаете, че с навлизането на технологиите не само икономическата картина на медиите и собствеността се променя, но по някакъв начин се засяга и стандарта на правене на журналистика и това е големия морален въпрос пред журналистиката, който беше поставен през изминалата година. Защото аз ще цитирам само две събития. Вие знаете как беше отразена революцията в Иран, когато департамента на САЩ ползваше информация от Twitter, тоест абсолютно нелегитимни по стандартите на класическата журналистика И правене на журналистика информация. От друга страна хедлайните и новините в вета бяха преобърнати от една информация за кацането на падналия самолет на Американ Еърлайнс в река Хъдсън и това определи хедлайните в света, отново изключително непрофесионално по всички правила И стандарти. Тоест технологиите, навлизането на технологиите трайно ще бележат от тук нататък всичко, което се случва в световните медии като собственост, като позициониране, като влияние, но и като огромен морален и професинален казус пред журналистите, които се занимават активно с журналистика и с актуално правене на новини. Що се отнася до българския медиен пазар, аз няма да повтарям това, което абсолютно съм съгласна с всичко онова, което предполагат технологиите, трансформацията, реформата в българските медии, тя предстои законодателно следващата година до толкова до колкото процеса на цифровизация, който бележи тенденциите в развитието на електронните медии в Европа ще б ъде по някакъв начин много активно придвижен напред и дори завършен в някои от страните. Но аз искам да отбележа едно събитие, което според мен бележи, за мен поне, медийната 2009 година. Това е, че 20 години след 1989, все пак стана ясна и видима зависимостта на бългтарския медиен пазар от хората, които са били зависими от българските тайни служби, от Държавна сигурност. Процеса на ставане на видимо това кои са собствениците на електронни медии, кои са журналистите и ръководителите на тези медии през годините, свързани със службите и в последния месец също така на голяма част от печатните медии, според мен е събитието за българския медиен пазар. Дължимото събитие през тези 20 години. друг е въпроса, че за мен също е събитие, че то няма никаква обществена реакция и санкция от страна на обществото, но…
Водещ: Може би защото малко късно беше, 20 годиНи минаха, но след като станаха ясни…
Севда Шишманова: Ами достатъчно, за да няма санкция. Но това не обезстойностява информацията, с която ние се сблъскахме. Тя е меко казано притеснителна за това кой притежава българските медии, кой ги контролира, кой движи информацията. И кой по някакъв начин диктува тона в медийния пазар.
Водеща: Това исках да ви попитам и ще ви попитам – до колко тук нашия разговор за потребителите, тоест за зрителите, за читателите на вестниците, за тези които влизат в електронните издания в интернет, има резонанс ето тези събития, които се случиха – промяната, финансовата криза как се отрази на медиите, новите технологии, това за което вие споменахте, българското събитие, излизането наяве на принадлежността на собствениците. До колко читателите, зрителите се съобразяват с това и ги вълнува? С изброените събития до този момент?
Севда Шишманова: Ами вижте, санкцията на читателите и на зрителите, тя се изразява в това да купуваш вестниците, да ползваш интернет, да пускаш телевизора, съответно в рейтинги, да гледаш имаш ли доверие в една медия или нямаш доверие в една медия. Изследването, което вие цитирахте в началото показва нещо много интересно, аз присъствах на обявяването на информацията, анализирана от Маркет Линкс и дебата, който се състоя. Най-общо казано българските медии печатни и електронни, много по-малко електронните имного повече печатните, отиват в т.нар. жълто поле на поднасяне на информация и стилистика. Електронните медии в лицето на трите големи телевизии до някъде запазват баланса и консервативния тон. Но това, което е по-интересно е че консумирането от страна на аудиторията, на жълтите медии е в тотален дисбаланс с оценката им за това дали имат доверие. Те купуват тези вестници, гледат тези телевизии, правят рейтинги на телевизиите, тоест захранват ги потенциално с всичко онова, което дава ресурс на въпросните медии, тоест това че те ги гледат оправдават рекламните постъпления в тях, но от друга страна когато те трябва да отговорят имат ли доверие на тези медии – те нямат доверие на тези медии, точно обратното. Медиите, които са доста по-консервативни, както в печатните издания, така и в електронните медии, които по принцип имат малко по-малък тираж, и по-слаб рейтинг, обратно в много от случаите точно поради стандарта на журналистика и стандарта на спазване на определени професионални норми, не комерсиални норми, се ползват с огромно доверие от страна на аудиторията.
Водещ: Парадокс ли е това или е резултат на това, че много от тези медии, които са извън жълтото до голяма степен са и в полето на официалната власт, че се заиграват със силните на деня, че променят Позицията си. Докато т.нар. жълти издания казват някои истини, вярно гарантирани с много непроверени факти, които може би се харесват на аудиторията.
Нели Огнянова: Медиите са особен бизнес.
Водещ: Вярно е.
Нели Огнянова: Медиите не са бизнес точно като всички останали, защото те не са смаодостатъчни. Тоест живота на медиите не е за това самите медии да съществуват. Не трябва да се забравя, че те имат някаква мисия. В крайна сметка те трябва да допринасят за информирането на хората, за разнообразни услуги. И от тази гледна точка наиситна процеса е видим. Извършва се т.нар. комерсиализация в медиите, която е свързана с това, че при недостиг на ресурс, медиите се опитват да оцеляват. Това от една страна. От друга страна наистина има такава тенденция забележима. Важна информация, която не може да мине през качествените, т.нар. качествени медии, минава през други издания. С какво е свързано това според мен. Това е свързано с факта, че в тези трудни времена медиите се опитват добре да се позиционират на пазара. Един от начините да се позиционират добре на пазара е да поддържат топла връзка с властта. Има една особена фамилиарност между медиите и властта и ние виждаме резултата от това. Това е фактор за една по-голяма тема, която трябва да се обсъжда за привидностите в нашия медиен пазар. Струва ми се, че и през тази година и това не е събитие по никакъв начин, ние продължаваме да живеем в особен вид медийни привидности. Ние продължаваме даживеем в привисдността, че развитието на медийния пазар по някакъв начин е свързано с обществения интерес. А всъщност медийния пазар се води от други тенденции, бих казала за съжаление до някъде. От друга страна продължаваме да живеем в привидността, че има независим орган, който се грижи за интересите на зрителите и слушателите , очевидно това е привидност. Общо място във всички експертни коментари е, че регулатора не е независим и че регулатора и през годината не прояви нужната степен на експертност, за да работи за зрителите и слушателите. И една много важна трета привидност според мен е тази, че ние продължаваме да не знаем кой говори. И в това отношение аз ще се съглася напълно с това, което каза г-жа Шишманова, като този дефицит на информация кой говори можем да търсим на различни равнища. Първо ние не знаем докрай каква е структурата на капитала, ние не знаем каква е собствеността в медиите. ние продължаваме да нарушаваме въпроса за прорачността в медийната картина и аз много силно се надявам, че 2010г. е една година, в която законодателя ще прояви воля и управляващото мнозинство ще прояви воля, така както проявява в други сектори воля, за да решава някакви задачи, в края на краищата и нормативно да се реши въпроса за прозрачност на собствеността. Второ равнище, на което може да се води разговора кой говори, разбира се, е кои са ръководителите на медиите, кои са директорите, кои са водещите журналисти, кои са лицата, които формират общественото мнение и ние виждаме, че това е една област с тайни. Вярно че са минали 20 години, но аз съм склонна да поддържам тези, които биха искали тайните една по една да се разбулват, защото никога не е маловажно кой точно говори.
Водещ: Имате предвид тайните, свързани с принадлежност на бившата Държавна сигурност или други тайни, свързани с годините на прехода?
Севда Шишманова: И със стойността на капитала. Те са по някакъв начин свързани.
Водещ: Свързани са двете неща?
Севда Шишманова: Очевидно.
Нели Огнянова: Те са свързани, разбира се. Можем да обсъждаме една тенденция или въпрос – случайно ли е, че хората, които сега се оказва имат зависимост се оказват на ръководни позиции, на водещи позиции. Това тенденция ли е или само най-умните, най-опитните са успели да достигнат точно тези позиции.
Севда Шишманова: Нека да кажа, че не само заради изискванията на закона за радио и телевизия, но ръководството на националната телевизия е единственото до този момент, което е обявило и изпълнило всъщност изискването хора, които са били свързани с бившите служби по някакъв начин да не присъстват на екрана. Те не са и част от ръководството и екипа на националната телевизия. Това, което в изследването, което също така цитирахте, защото то по някакъв начин е доста комплексно за медийната среда, за мен беше много вабно да отбележа, това е факта, че в точно това движение и стремглаво приближаване на определени медии към властта, тотална транфспормация, бих казала скок, гигантски скок от отрицалтелно към положително отношение за дни към управляващите, новината е, че двете национални медии – националната телевизия и националното радио, са извършили изключително минимално движение в това отношение. Тоест говорим не само за консерватизъм на говорене, но говорим и за поведение по отношение на взаимоотношение с властта. Аказвам това неслучйано, защото обикновено националните медии, обществени радио и телевизия, за които правим заради начина им на финансиране до този момент те се смятат за държавни, като изискванията за тях са като към обществени медии, обикновено към тях е винаги била насочена критиката в подобна година, каквато беше тази с много избори, които направихме, че са обвързани с автоматична транформация по отношение на близостта си към управляващите. Точно обратното, в случая националните медии са тези, които запазват тази много необходима дистанция между медиите и властта. И това, което ми се иска да кажа е в другите подтеми на това изследване. Явно личи тенденцията, че двете медии, особено националната телевизия, към която има претенции като към държавна медия, всъщност изпълнява обществено функции и показателите, по които е направено това изследване, включително за доверие към медиите, националната телевизия неизменно оглавява тази класация. Тук ще си позволя да кажа, че през изминалата година имаше нещо много видимо, което направи националната телевизия. При тоталната комерсиализация на двете големи телевизии, знаем едната беше продадена преди година и естествено е да очакваме изключителна инвестиция в проекти, които биха акумулирали рекламен ресурс. Втората или тя е първата по рейтинг, БТВ, предстои да бъде продадена, също акумулира огромен финансов ресурс, който се инвестира в проекти, които биха довели до рейтинг, тоест се комерсиализира. На този фон националната телевизия започна и по някакъв начин вижда един много сериозен проект, който при всички случаи е съобразен с модерните тенденции в медийните формати и в същото време по някакъв начин защитава обществената функция на телевизиите. Това беше проекта Голямото четене, това беше проекта Големия избор и сега проекта Българските събития на 20 век, които очертават една трайна тенденция не само като защита на обществените функции и доверие, но и като разбиване на модела, че един некомерсиален формат не може да получи съоствено рекламна санкция. Тези формаси с изключение на политическия Големия избор получиха своя спонсорски рекламен ресурс отвън, тоест една видима промяна на модела на защита на обществен интерес през осигуряване на финансиране, което е близко до комерсиалните правила, мисля че е едно постижение на националната телевизия првез изминалата година.
Водеща: Говорите за изминалия път през 2009 година от обществената телевизия, БНТ, какво е следващото, което предстои през 2010? И в сравнение с обществените телевизии в Европа, от какво има нужда и както трябва да се случи през 2009?
Севда Шишманова: Аз мисля, че проф.Огнянова ще бъде компетентна в това отношение, защото нашите очаквания са свързани с цифровизацията, а тя е експерт в това отношение и предлагам да посочи параметрите.
Нели Огнянова: Иска ми се да кажа това, че до сега говорихме за общите фактори – цифрровизация и недостиг на финансов ресурс са фактори, които засягат всички. Но не бива да се говори общо за всички медии, защото има сегментиране И диференциране на пазара и за различните медии трябва да говорим по различен начин. Още повече в условия на криза има известно противопоставяне на отделните категории медии, това е логично. Трябва да видим как това се случва в България. Само да посоча, че не съвпадат, така да кажа меко, не съвпадат интересите на обществения и на търговския оператор. Не съвпадат до край, ако трябва да бъда точна, интересите на медии, които се разпространяват чрез спектър наземно и на медии, които се разпространяват да речем по кабел. Не съвпадат докрай интересите на т.нар. класически медии и т.нар. нови медии. Така че тук има две обстоятелства, които искам да посоча. Първото е, че трябва те да се мислят през интереса на зрителите и слушателите, през интереса на аудиторията и на потребителите. И второто е, че за да постигнем едно ниво на лоялна конкуренция на пазара, ние предполагаме честна игра. Тоест условията за тази честна игра, стандартите и критериите трябва да бъдат заложени в закона и след това да се прилагат от регулатора. Не бива, не следва в България да забелязваме на полето да има хора, които влизат в медии, субекти, икономически играчи, които влизат с предимство извън състезанието. Това е важно. И в контекста на този разговор се поставя въпроса за обществените медии, общественото радио и обществената телевизия. Дори аз бих казала, че между тези две медии можем да говорим за диференциация, защото те имат свое лице, свой облик, изпълняват свои задачи, имат свои проблеми. Ако погледнем напред – дълъг път на реформа очаква нашите обществени медии. Аз бих се съгласила, че те са извършили някакви стъпки, но искам да кажа, че тежката работа предстои. От гледна точка на финансирането ние очакваме… има такава заявка за нов закон, тъй като досегашните изменителни закони не са поставяли явсно проблема с финансирането, тоест ние очакваме да се преразгледа въпроса с финансирането на обществените медии така че наистина да се обвърже още по-тясно тяхната обществена функция с парите, които те получават. Същевременно обществяените медии не трябва да получават някакво специфично пазарно предимство, свръх тяхната специална задача, която имат. Ние очакваме през новата година обществената телевизия да обърне внимание на проблемите за цифровизация, да обърне внимание на това, че тя ще има много по-големи възможност да достига до аудиторията. Тоест тя ще има много по-големи възможности, повече програмно време, ще може да въувежда по-голям спектър от услуги за хората и няма време, това трябва да се разработва, аз искрено се надявам, че телевизията работи по този въпрос.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор.