в. Капитал | Зорница МАРКОВА, Зорница СТОИЛОВА | 2010-02-06 

Наблягането на българския произход на продукта става все по-видимо в маркетинговите стратегии на фирмите

Има някаква измама в пакетите със "Смилянски боб", наводнили търговската мрежа. Там пише, че са Made in China. Или в Китай има някакъв град, който се казва Сми Лян например, или някой се опитва да ни подведе. Защото е малко вероятно и там да има село Смилян, което да е известно с едрия си боб. Очевидно става въпрос за някаква маркетингова стратегия модел "Женския пазар", където пред повечето зеленчуци пише "домати от България", "дини от Любимец", "череши от Кюстендил", "картофи от Самоков"…
Продавачите от Женския пазар не са единствените, които ползват тази стратегия. И големи фирми производители използват подобни похвати, за да продадат стоката си.
Така например френският концерн "Данон" усилено се опитва да наложи на пазара киселото мляко "На баба". И това е естествено, защото какво по-хубаво от млякото на баба.
Най-ярко тази тенденция личи в маркетинговата стратегия на една от новите дискаунт вериги – германската Plus. Компанията има шест групи собствени марки за основните хранителни продукти – месни, млечни, захарни, основни храни. Марките звучат като да са традиционно български – "Чуден", "Млекана", "Бай Мезан". Конкурентът на веригата – Penny Market, също има собствени марки, адаптирани към българския пазар. Млечните продукти са "Лактива" и "Калитко".
Десислав Стоянов, който е директор асортимент и маркетинг в Plus, обясни за "Капитал", че с избора на марките се търси ефектът те да звучат добре на български, да са типични за продуктите, да имат народно значение и да са близки до семейството. Например марката "Чуден" за кашкавал по естествен начин се е получила от словосъчетанието "чуден кашкавал". Имало е вариант бисквитите да се казват "Приказка" вместо "Трепет", а дилемата за колбасите е била между "Бай Мезан" и "Бай Вълкан".
През последните месеци "Интерснак" пусна на пазара ядките "Чипи" и започна да ги налага на пазара с активна рекламна кампания. Въпреки че повечето ядки няма как да са отгледани в България (като кашуто и шамфъстъка), рекламата протича под мотото "От нашето по-хубаво няма". Анимирани герои, облечени в народни носии, подскачат на фона на български ритми и тъпани. В рекламата се казва още, че ядките са овкусени според българския вкус. С подобна стилистика беше и рекламната кампания на чипсовете "Чипи", която вървеше преди тази на ядките. Търсеният ефект е като при ядките – млякото е българско, тоест хубаво.
Made in BG
Според мениджъра на "Интерснак" Христо Попов при някои храни действително се забелязва стремежът да се налага българският произход. Това, от една страна, е част от глобалната тенденция да се търси местна и автентична храна и да се бяха от масовото производство. От друга според, него има промяна в нагласата на потребителите в България към оценяване на качествата на традиционните продукти.
Изпълнителният директор на групата от агенции Publicis MARC Николай Неделчев също коментира тенденцията. "Логиката е проста. Всяка нация е експерт в нещо. Най-добрата бира е чешка или немска, най-доброто уиски е шотландско, най-добрата пица е италианска. Според мен българите са експерти в киселото мляко и бялото саламурено сирене и е нормално немските вериги да използват български символи в продуктите си. Kогато се създава маркетингова концепция за продукт, се търсят най-добрите образци, търси се близост до първоизточника, който се смята за авторитет."
Христо Попов смята, че за да се въведе бг концепцията, трябва да бъдат съобразени три неща. Първо – самият продукт трябва да е подходящ. Едно е да се набляга на българския произход на луканката и сиренето, друго – на компютрите. Във втория случай "компютър от България" би звучало нелепо.
Важно условие е да се проучи вкусът на потребителите и продуктът да се насочи към тях. "При "Чипи" казваме, че ядките са овкусени според българския вкус. Като това сме го проверявали във фокус групи с български потребители и сме проверявали дори какъв процент на осоляване им допада", разказва Николай Неделчев, разработвал рекламната кампания.
На трето място трябва да се съобрази в какъв момент от жизнения цикъл се намира продуктът. "Ако продуктът е много експлоатиран, има смисъл да се набляга на българския произход", казва Попов.
Има и обратния подход – български продукти да се предрешват в чужди дрехи. България например не се асоциира като производител на уиски. Това може да обясни защо от рекламата на българското уиски Black Ram лъха шотландско звучене – зелени хълмове, бистри реки, типична музика, пъб. Производителите на уискито от "Винпром Пещера", казват, че този продукт се прави с вносен дестилат и реално произходът му е страна, която е символ на конкретното производство. Друг е въпросът, че рекламата му удивително прилича на тази на ирландското уиски Tullamore Dew.
Български, от Шумен
Показателен пример за маркетинговия подход "продуктът ми е вносен" е рекламата на брускетите "Марети". През 2005 г. започна агресивната им рекламна кампания. И всичко в нея отвеждаше към асоциацията, че става въпрос за италиански продукт – актьорите в рекламата приличаха и говореха на италиански, декорът имитираше малък италиански град, името на продукта звучи италианско. Дори името на самата компания е със същото внушение – "Итал фууд". Трябваше да мине малко време след ефекта на първото впечатление, за да се разбере, че става въпрос за чисто български екип, разработил концепцията на брускетите "Марети". Това е фирма на собствениците на шуменската "Фикосота", а самият продукт се произвежда в България.
От "Итал фууд" обясняват логиката на тяхната концепция: "Традиционният продукт брускета води началото си от класическата италианска кухня, впоследствие е доразвит в различни райони на света съобразно вкусовите предпочитания на населението. Самата дума брускета означава гарниран с аромати, подправки, добавки и растително масло резени хляб, запечен до хрупкавост. От компанията разказват, че в момента продуктът брускета има широка популярност, макар и с различни наименования, не само в Италия, но и по цял свят. Той е навлязъл в световната кулинарна традиция така, както пицата и пастата, но продължава да носи италианския дух.
"Имайки предвид това, връзката на продукта брускети и Италия е неизбежна", казват от "Итал фууд".
На ръба
Няма нищо лошо в това да се търси единият от двата ефекта – бягството от българския произход или аналогията с него. Проблемът идва тогава, когато фирмите прекрачват границата и вкарват клиента в заблуждение.
"Тъй като съвременният потребител става все по-скептичен и чувствителен, единственият начин за постигане на дългосрочни цели е честността. Честността от своя страна означава автентичност в комуникацията и автентичност на самия продукт. Автентичността пък създава доверие. Мисля, че никой не би повярвал на уиски, което след 5-годишно присъствие на пазара пуска 12-годишна серия, сигурен съм, че и самите производители не го пият. Както и на българска реклама с българи, които изглеждат и говорят италиански", коментира Владимир Цонков, творчески директор в Leo Burnett.
Още не е завършил казусът с анасоновата напитка Ouzaki Zorbas на българския производител SIS Industries. Комисията за защита на конкуренцията наложи глоба от 1.2 млн. лева на компанията, която беше обвинена в заблуда на аудиторията, ползване на защитена марка без право на това и нарушение на Закона за здравето. Накратко, напитката много прилича на традиционното гръцко узо и лесно може да накара клиента да си мисли, че си купува гръцка, а не българска напитка.
През изминалата седмица и "Интерснак" получи глоба. Според обвинението компанията внушава, че продуктът е български, а той всъщност се пакетирал в Румъния. "Чипи" е българска марка, разработена от български екип в България. Насочена е към потребителите на средна възраст, за които родното има значение", каза мениджърът на "Инерснак" Христо Попов. "Разбира се, че кашуто и шамфъстъкът няма как да са български, те не се отглеждат в България, но са овкусени според българския вкус", допълни Николай Неделчев от Publicis MARC.
И докато при казуса с анасоновата напитка заблуждението на клиента се вижда с просто око, при втория случай може да се поспори при тълкуването на закона – дали един продукт е български, когато е разработен от български екип, когато е само опакован или произведен тук.
При смилянския боб от Китай обаче няма спор и там заблуждението си е чисто търсен ефект. И докато дойде моментът, в който може да се доверим на самоотговорността на производителите, по-добре е да четем сами етикетите.
Стр. 41, 50-51
 

в. Капитал | Асен ГЕОРГИЕВ | 2010-02-06

Важният въпрос днес не е дали децата трябва да имат достъп до медийно съдържание, а какво да е то и в какви количества

Едва ли има по-устойчиво клише от това, че родителите не познават децата си. Не се знае кога се е зародило, но със сигурност продължава да е стряскащо вярно и до днес, когато 91% от българските деца от големите градове на възраст между 12 и 18 години посещават виртуалното пространство всеки ден.
Това показва доклад, изготвен от Национален център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Същото проучване сочи, че другите 8% от децата почти всеки ден са в мрежата – свалят файлове и търсят информация, а останалият 1% са по-непостоянни посетители на уебпространството. Подрастващите слушат музика, свалят филми, посещават световете на разнообразни онлайн игри, търсят информация за училище и неща, които ги интересуват (виж таблицата), но също така се излагат на опасностите, които крие неограниченият онлайн достъп. И докато всичко това се случва пред очите ни, на преден план изпъква неразбирането на по-възрастните, което често насочва дебата към това дали децата трябва да имат достъп до (всъщност) тяхната естествена среда или не. Разбира се, проблемът е по-сложен, а отговорът се крие в умелото балансиране за постигане на сигурна среда без изпадането в рестриктивни крайности. Преди всичко обаче е необходимо едно нещо – да се приеме, че достъпът до разнообразно съдържание днес е толкова важно за децата, колкото въздухът, който дишат, и водата, която пият. Проблемът не е в съдържанието, а в отношението на децата към него.
Да затвърдим очевидното
Актуално проучване сред 8-18-годишни американци, проведено от Kaiser Family Foundation, показва, че времето, в което младежите приемат медийна информация чрез различни канали (телевизия, интернет, мобилни устройства, печатни медии, списания) се увеличава, достигайки 7 часа и половина дневно. Това е много, съдейки по коментара на Доналд Робъртс, професор по комуникации в Станфорд, който е един от авторите на проучването: "Спомням си как във втория доклад (от 2004 г. – бел. авт.) записахме, че е достигнат таванът на медийно възприемане, защото няма достатъчно часове в денонощието за увеличение. Е, сега отчитаме един час повече." И ако си мислите, че седем часа и половина не правят дори един пълен работен ден, чуйте това: като се добави фактът, че тийнейджърите често приемат медийно съдържание едновременно по два или повече канала, общото време за ден достига 10 часа и 45 минути. Прибавете и 8 часа сън и ще видите, че на детето ви остават около 5 "свободни" часа, които вероятно прекарва в училище…
Това обаче не е само реалност, отдалечена на поне един океан разстояние. Ситуацията в големите български градове не е много по-различна. "По наши данни (без слушане на музика) от представително изследване от края на миналата година за телевизия, радио, преса и интернет на ден едно българче на възраст между 15 и 18 години отделя между 5 и 6 часа", разказва социологът Дивил Кулев, който е директор изследвания в агенция "Ноема". Показателно е отношението на младите към интернет и как се променя то през годините. Отново според проучването на НЦИОМ през 2006 г. в България децата прекарват онлайн средно 2 часа и 40 минути дневно през седмицата, а през уикенда – 3 часа и 45 минути, както и средно по 4 часа и 50 минути дневно през ваканциите. Освен това 22% от анкетираните са казали, че използват интернет и във всяко свободно време, което имат. През март 2009 и трите показателя се вдигат с около час – до 3 часа и 35 минути през делничните дни в учебно време, 5 часа и 8 минути през уикендите и 6 часа през ваканциите.Притеснително ли е то?
Хората в активна възраст усещат на собствен гръб влиянието на все по-агресивно навлизащите в ежедневието нови технологии, комуникации и интернет. При подрастващите обаче процесът е по-различен, защото те възприемат всички тези неща за даденост. "За децата и тийнейджърите, които израснаха в ХХІ век, компютърът, мобилният телефон, телевизорът, видеоигрите, mp3 плеърът, iPod-ът, списанията и филмите са нещо реално, те са тяхното ежедневие", разказва Мила Паликарска, която е специализирала детско-юношеска психология и в момента работи по проект, свързан с намаляването на агресията в българските училища.
Как обаче влияе безкрайната информация и канали за комуникацията на децата е въпросът. Според Милена Ватрачка, психолог на сайта Teenproblem.net, проблемът за подрастващите и сблъсъкът им с интернет и технологиите е съвсем актуален, но родителите не му обръщат внимание заради натовареното си ежедневие. "За всички е по-лесно така", казва Ватрачка. "Притеснителното е, че достъпът до всякаква информация е свободен и децата попадат неволно или не на неподходящо за възрастта им съдържание", добавя детският психолог. Според нея тези проблеми трябва да се обсъждат в семейството.
Дивил Кулев защитава идеята, че интернет и въобще новите канали за комуникация и информация не са опасни сами по себе си, а точно обратното, но въпреки това родителите трябва да играят решаваща роля в насочването на своите деца във виртуалното пространство. "Моето мнение, е че няма за какво да се притесняват (родителите – бел.авт.). Повече време с различни медии означава повече информация – проблемът тук е не че децата получават повече информация, а каква е тя. И тук е ролята на родителите", категоричен е Кулев. Освен това да си в мрежата означава да се впишеш в света на младите. "Ако не си онлайн, ти си аутсайдер или поне маргинал", твърди Кулев.
Вниманието на възрастните трябва да бъде насочено и в друга посока, смята Паликарска. Според нея сме свидетели на "феномен, при който днешните "дигитални" деца или тийнейджъри имат много повече достъп и разнообразни източници на информация, но много по-слаб интерес към знанието, ученето, четенето, както и слаби междуличностни умения". Така че може би е по-удачно не да се търсят методи за ограничаване достъпа до определено съдържание, а такива за стимулиране интереса на подрастващите към дадени области и възпитаването им в конкретни морални ценности.
В мрежите на мрежата
Има и много притеснения, свързани с израстването на младите онлайн. Прекомерният достъп до медийно съдържание е може би най-малкото от всички. Повече внимание се обръща на способността на младите да подбират информацията и хората, с които комуникират. При всички положения обаче трябва да се има предвид, че "модерните деца на са модерни само с новите технологии, които използват, но и с целия си начин на мислене", казва Паликарска и добавя, че "именно той е трудно да бъде разбран от родителите и учителите им, освен ако те самите не се запознават отблизо с техния живот, нужди и ценности". Или с други думи, причината повечето инициативи за безопасно сърфиране да не са максимално ефективни се крие именно в недоброто познаване на новия начин на мислене, което отново ни връща към устойчивото клише от началото на текста.
Има и позитивна гледна точка. "Тъй като много често и почти всички са били обект на лоши намерения, те се научават да са по-предпазливи и по-малко се доверяват на хората", разказва Милена Ватрачка. "От друга страна, подрастващите се научават да разпознават смисленото и важното за тях съдържание, научават се бързо и точно да намират информацията, която ги интересува", добавя тя. Качества, които са неизмеримо важни в съвременното общество.
И както всеки сложен проблем и този си има просто обяснение или поне отправна точка за неговото решаване: "Дойде моментът да спрем да спорим дали достъпът до съдържание е добро или лошо нещо, а трябва да го приемем като част от околната среда на децата – като въздуха, който дишат, и водата, която пият, съветва д-р Майкъл Рич, педиатър в детската болница в Бостън, който ръководи център за детско здраве и медии, от страниците на вестник New York Times.
***
Без него ще ми е скучно
"Мисля, че дните ми ще бъдат скучни без него", казва четиринадесетгодишния Франциско Сепулведа, който живее в Бронкс, Ню Йорк, и използва своя смартфон, за да сърфира в интернет, гледа видео, слуша музика и получава и изпраща около 500 sms-а дневно. "Използвам го като будилник, защото има една ужасна мелодия, която не спира, докато не я изключа", разказва младежът за своя телефон. "През нощта мога да пиша съобщения или да гледам нещо в YouTube, преди да заспя. Смартфонът ми позволява да говоря и да гледам видео едновременно или да слушам музика, докато изпращам съобщения", добавя 14-годишният Франциско пред вестник New York Times.

Стр. 36-37

Вергиния Къшева

Уважаеми дами и господа,

По наше лично проучване сред бизнеса в България, когато повечето хора чуят израза "сигурност на компанията", си представят системи за защита срещу кражби, охрана, строги правила и спазване на различни върешни и законови разпоредби и т.н. Всичко това разбира се е важно. В повечето случаи, обаче, причините за проблемите, конфликтите, неуспехите, фалитите, трудностите – се коренят вътре в компанията, и се причиняват от хора.

 Случвало ли Ви се е някога да имате идея, или да дадете заповед и въобще да решите да поведете компанията в дадена посока, и това по някакъв странен начин да не се случва?

 Може би някои Ваши колеги доста успешно Ви убеждават, че "нещото" не може да стане, и Ви дават десетки перфектно звучащи аргументи защо не може?

 Имате ли усещане, че понякога нещо отвътре в компанията Ви стопира и Вие не можете да продължите в желаната от Вас посока? Случват ли се пожари, неща се чупят лесно, или просто не върви?

 Имате ли трудности да откривате защо един или друг проблем се случва и точно КОЙ и КАКВО стои зад него?

 Случвало ли Ви се е дори да откриете "причината", проблемът все още да остава нерешен?

В мениджмънта има една максима, че откриването на причината Е в голяма степен РЕШЕНИЕ на проблема със стоповете, конфликтите и нереализираните цели. Без откриване на правилната причина, каквито и мерки за безопасност да сте предвидили, няма да се окажат достатъчно ефективни. Ето защо:

- за да деблокирате комуникационните канали във Вашата организация,

- за да може Вашите идеи, инструкции, политики, заповеди да бъдат приемани и следвани,

- за да можете да откривате кои са "саботьорите" на Вашия кораб,

- за да имате по-малко нужда от камери, стриктен контрол, наказания, и санкции,

- за да можете да откривате правилните отговори на въпроса "Защо?" и "Кой?"- защо нещо върви или не върви добре, и кой стои зад това,

- за да можете да знаете с точност кои са Ваши истински поддържници и от къде можете да очаквате "пробойни на кораба",

- за да можете да спите по-спокойно и да творите бъдещето на Вашата организация, вместо постоянно "да гасите пожари", и да мислите кой какво прави във всеки един момент,

- за да може да има истинска вътрешна и външна сигурност във Вашата компания,

И за да помогнем на собствениците, управителите на компании и мениджърите на екипи в България с ценно знание и доказана и работеща технология по тези въпроси, IDEAS България организира семинар на тема:

Как да открием и отстраним проблемите, свързани със сигурността на компанията

От обучението ще чуете информация по следните въпроси:

- Кои са ключовите елементи, необходими за запазване на здравомислие в трудна ситуация;
- Кои са източниците на потенциални неприятности за сигурността на Вашата компания;
- Как да имате "очи" да виждате какво наистина се случва в организацията Ви;
- Как да откривате фактите зад негативните мнения и стопове;
- Как да откривате истинските причини чрез използване на факти, за да приведете нещата към идеала Ви?
- Защо някои хора един ден са в чудесно настроение и могат да Ви бъдат много полезни, а на следващия ден са в състояние да сринат всичко, за което сте се борили с години;
- Защо нещата НЕ просто се случват в компанията Ви, а се създават от ХОРА?
- Как гладко и дипломатично да помагате на хората Ви сами да се усъвършенстват и да коригират себе си?

ОРГАНИЗАТОР: IDEAS Bulgaria. Обучението ще се проведе на английски и български език от Марк Де Турк и Васил Бункин.

Марк Де Турк е известен в Европа и България обучител с повече от 22 години опит като личен треньор на мениджъри (coach), обучител, временен мениджър. Марк е водил семинари за топ-мениджъри и лидери в цяла Европа, Азия, Северна и Южна Америка. Марк лично е обучавал и помогнал на над 400 водещи компании в Европа и на повече от 4000 правителствени служители и бизнес лидери да бъдат по-успешни и резултатни в своята дейност. Неговата мисия е да помага на социалните, икономически и академични среди с ефективни решения за справяне с техните ежедневни проблеми. Марк е лицензиран WISE консултант и обучител.

Васил Бункин е консултант, обучител, коуч (личен треньор) в областта на бизнес администрацията и човешките ресурси и лицензиран медиатор. Васил е представител за България на консултантската компания IDEAS Intl. Води тренинги и коучинг програми по подбор и мотивация на персонала, предотвратяване и решаване на конфликти, ефективна комуникация, организация и лидерство, мениджърски умения. Васил е лицензиран WISE консултант и обучител.

Предоставените данни са от Л. Рон Хъбард и неговата Мениджмънт система®.

ДАТА: 11 февруари 2010 г. (четвъртък)
ВРЕМЕТРАЕНЕ: от 10.00 до 18.00 ч.
МЯСТО НА ПРОВЕЖДАНЕ: Хотел "Силвър Хаус" – бул. "Симеоновско шосе" 6, София, http://www.hotelsilverhouse.com/en/
ЦЕНА: 345 лева без включен ДДС за един участник. Включва: цена за обучението, материали, техническо оборудване и зала, кафе-паузи и обяд.
При повече от един човек от компания Ви предлагаме следните отстъпки:
- 10% отстъпка от сумата за втори и трети участник;
- 25% отстъпка от сумата за 4-я и всеки следващ участник от една компания.

За повече информация и записване: телефон (02) 962 3984.

Формуляр за участие в целодневния семинар:

Име на участника:
Длъжност:
Компания:
E-mail:
Телефон за връзка:
Мобилен телефон:

Автор: Вергиния Къшева

EVENTS.dir.bg

Кога: 22 февруари 2010 г. (понеделник), 9.15 часа
Къде: София, х-л “Плиска”
Достъп: Семинарът е безплатен
Организатор: Фирма “АПИС – Колев”, съвместно с лектори от Сметна палата на Република България

Събитието:

П р о г р а м а:

9.15 – 10.30 ч. – Отчетност на касова основа в бюджетните организации. Приходи. Разходи. Трансфери и операции с финансови активи
и пасиви. Счетоводна отчетност в бюджетните организации. Нови моменти в отчетността на касова и начислена
основа. Счетоводни записвания на по-съществени стопански операции в бюджетните предприятия. Допускани пропуски
и грешки при отчитане на стопанските операции.

10.30 – 11.00 ч. – Пауза

11.00 – 12.30 ч. – Средства на оперативни програми от Европейските фондове. Нормативни изисквания. Отчетност на начислена и
касова основа на получените и изразходвани средства от Европейските фондове. Годишно счетоводно приключване.
Лек тор: Мария Цветанова – старши одитор в Сметна палата

12.30 – 13.00 ч. – Пауза

13.00 – 14.45 ч. – СФУК – същност, цел и обхват. Понятие вътрешен контрол. Управленска отговорност. Елементи – контролна среда,
управление на риска, контролни дейности, информация и комуникация, мониторинг. Разглеждане на елементите: кон-
тролна среда, управление на риска, контролни дейности (включително предварителен контрол).

14.45 – 15.15 ч. – Пауза

15.15 – 17.00 ч. – Разглеждане на елементите: информация и комуникация и мониторинг. Годишно докладване на състоянието на СФУК.
Внедряване и изпълнение на системите в общините и в делегираните бюджети.

Лектор: Пепа Хаджиева – старши одитор в Сметна палата

За контакти:

1000 София, ул. “Ангел Кънчев” № 11, тел. / факс:  02/988 36 41  02/988 36 41 ;  02/988 51 13  02/988 51 13
www.apis-kolev.com office@apis-kolev.com, ЕИК 040999406

Допълнителна информация: microinvest.net/marketing/seminar_apis_microinvest_2.pdf

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg

Кога: 24.02.2010 г. (сряда), 9.30 часа
Къде: София, хотел "Плиска"
Достъп: Такса участие
Организатор: ЕТ "Апис Колев", партньор Microinvest

Събитието: 

Акценти в програмата:

• Промени в счетоводната и данъчната нормативна уредба за 2009 г., които намират приложение при съставянето на годишните финансови отчети и данъчното облагане за 2009 г.;
• Годишното счетоводно приключване:
- инвентаризация, обезценка, провизии;
- брак и липси на дълготрайни и краткотрайни активи;
- корекции на ползван данъчен кредит за 2009 г.;
- счетоводно отчитане на данъка върху печалбата и отсрочените активи и пасиви;
• ГФО за 2009 г.
- представяне на информацията в съставните части;
- оповестяване на информацията;
- одитиране на годишните финансови отчети;
- публикуване на ГФО;
• Промени в данъчните закони за 2010 г. – ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗДДС

Лектор: Евгени Рангелов, магистър по финанси

За контакти и записвания:

1000 София, ул. “Ангел Кънчев” № 11,
тел. / факс: 988 36 41; 988 51 13
www.apis-kolev.com office@apis-kolev.com

Допълнителна информация: http://microinvest.net/marketing/seminar_apis_microinvest_1.pdf

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg

Тази е последната демонстрация на Лего роботика, която Училище по роботика "Robopartans" ще проведе преди започването на курсовете през февруари.