e-vestnik.bg I 2010-02-09
В момента много от лайф-стайл списанията в България – и мъжки, и женски – изпитват затруднения. Много от тях вероятно ще спрат да излизат. Някои са съкратили редактори, журналисти, намалили са заплати.Някои подобни списания стоят зле на пазара от самото начало, поради лош маркетинг и недостиг на квалифицирани хора за подобен род издания. Но издателите компенсират собствените си грешки с безпардонно отношение към редактори, фотографи и др.
Кризата се отразява на медиите в България по различен начин. Има издатели, които от години издържат губещи вестници или списания. Има и издатели, които при сегашното намаление на рекламата и продажбите започват да правят икономии от …заплатите на журналистите, но очакват от тях да вършат повече работа и ги подлъгват с обещания.
По-долу главният редактор на едно от мъжките лайф-стайл списания у нас FHM – Георги Неделчев – обяснява защо напуска изданието. FHM e глобална марка, международно списание, подобно на “Плейбой”. Заглавието му е съкратено от For Him Magazine – англ. – “Списание за него”. Излиза за пръв път във Великобритания през 1985 г. В момента се издава в 23 страни. У нас излиза от няколко години, без особен успех, защото издателите не са направили от самото начало добър маркетинг, мениджмънт на изданието и не са проучили възможностите за творчески екип.
Докато по света много от тези лайф-стайл списания имат собствен стил и традиции, в България много от тях си приличат и си подражават едно на друго. В много случаи подобни издания са някаква схема за превъртане на пари от издатели и рекламни агенции, в други – непресметнати амбиции на хора с претенции да бъдат издатели.
Главният редактор в оставка на сп. FHM Георги Неделчев е журналист, работил е във в. “24 часа” като шеф на отдел, като зам.-главен редактор на сп. “Тема”, като главен редактор на сп. “Плейбой” 4 години (след което издаде книга “Моят живот в “Плейбой”), като зам.-главен редактор на в. “Монитор” и др.


- Да, от януари и това списание от същата издателска група е без главен редактор. Допускам, че причините да се стигне дотам са аналогични. Сами преценете дали моите постъпки са някакво субективно решение или просто неминуем и обективен развой на събитията.
- Не съм от хората, които ще седнат да се тръшкат и да заплашват със съдебни дела, за да получат парите, които са им били обещани и които са заработили. Докато има идеалисти, винаги ще има и хора, които да се възползват от тях. Съдът не може да е лекарство срещу наивност. Предпочитам да гледам напред. Знаейки какво съм направил за това списание през последната година, смея да съм сигурен, че нито него, нито издателите му ги чака розово бъдеще. Ако пред тях имаше и минимален шанс за успех, те щяха и досега да се възползват от него. Мина почти година, а единственото, което се е променило, е нарасналата популярност на FHM благодарение на моите усилия. Във финансов план обаче положението е плачевно.
- “Моят живот в Плейбой” е написана с положителна енергия. Не съм сигурен, че сегашната би била толкова добронамерена. И не смятам, че читателите копнеят да бъдат занимавани с няколко дребни и нещастни дущици и начина, по който са избрали да живуркат за чужда сметка. Но ако броят на излъганите и разочарованите от FHM продължава да набъбва с такава скорост, нищо чудно и да се съберат достатъчно потенциални фенове на подобно четиво. Така че не се знае.
Разликата между раздялата ми с Playboy и сегашната е съществена. Навремето си тръгнах изцяло по свое желание и преценка след 4-годишна работа, а издателите не са имали никакъв дълг или претенции към мен, нито аз към тях. Сега просто съм принуден да напусна, защото не желая повече да работя безплатно. Затова и не усещам никакви скрупули и задръжки да бъда откровен и изчерпателен, когато се налага. В епохата на глобалните медии вече не е толкова трудно да бъдеш чут, когато имаш какво да кажеш и когато справедливостта го изисква. Вече има доста заявки за интервюта, които биха били полезни и поучителни за много хора от бранша.
Гл. редактор на FHM, април 2009 – януари 2010
в. Струма, Благоевград | 2010-02-08
- Всички говорят, ужасно много е говоренето в България. И вие кръстихте предаването си "Нека говорят“. Не девалвира ли съвсем думата, след като никой не чува и не иска да чува?
- Права сте. У нас говоренето е по-скоро говорилня. Много хора дават компетентни мнения по въпроси, които въобще не разбират. Това, което може бе най-много ни липсва, е ясен критерий кое е добро, кое – лошо, морално-неморално, приемливо-неприемливо. В "Нека говорят“ се опитваме зрителят да придобие този критерий, сам да отсъди. Предаването събира между един милион и милион и половина зрители – значи дори и нормално говорене по важни или забавни теми може да е интересно. У нас има глад за нормално говорене. Щом милион и половина гледат шоу, в което никой не псува или не се съблича гол, значи зрителят в неделя следобед иска нормалност.
- Защо у нас всичко се оцапва, след като излезе в публичното пространство, след като се заплете в политиката?
- Е, това може би си ни е национална привичка. Над нас още тегне и сянката на половин хилядолетие част от Османската империя и половин век псевдокомунизъм. Българинът наистина е свикнал да оцелява, но за съжаление – да оцелява за сметка на другия. Сънародникът не е партньор или брат, а конкурент, съперник в оцеляването, затова обичаме да злорадстваме. А политиката е просто едно измерение на живота ни. Тези политици нали ние си ги създаваме. Те са едни от нас.
- Днес е модерно да се пишат книги, мемоари. Вие какво пишете, освен сценарии?
- Още не съм прописал. Ще чакам да остарея. Един голям вестник ми предложи да издадем историите от операция "Слава“ като книга. Още мисля, как точно да го направим. Има една нова вълна в нашата литература. Ето и в нашия екип има едно момче, много даровит поет – Иван Ланджев. Прокобата на нашата литература е, че тя е на език, който говорят едва 10-ина милиона. Май сме толкова по света. Затова е трудно да създадем "световно“ произведение. Не сме Русия с нейните 150 милиона, или пък англоезичната култура, която практически владее света. Затова и нямаме Нобелова награда по литература. И все пак – имаме Ботев, Вапцаров, Яворов, хора, надскочили границите на езика ни.
- Коя е последната стойностна, качествена книга, която ви е попадала? А коя стои на нощното ви шкафче? Какво се случва със съвременната литература?
- Нямам една книжка. Имам поне десетина, разхвърляни. Чета малко от една, после друга. Ето, сега гледам, че има отворена – някакви мисли от Макиавели, "Непозната вселена“ – което е елементарна физика от автор, който не ми е много познат, и фантастиката "Дюн“.
- От всичко по малко, както е в телевизията? Защо това толкова интелигентно шоу за историята, за мислещите хора – "Операция Слава“, не просъществува? Нима съвременният зрител няма нужда от предаване за самочувствие?
- "Операция Слава“ продължава и в "Нека говорят“. Всяка неделя има такава рубрика, обикновено нейното начало е около 18.15 часа. Но ако разчитаме на телевизията да ни създава самочувствието, няма да стигнем далеч. Телевизията може да е само брънка от общата атмосфера. Като бях чавдарче, искрено съм вярвал, че България е най-великата страна. Такава беше общата атмосфера. Сега истината е следната – не сме най-великите, но не сме и втора ръка хора. А Гугъл е супер, но само ако преди това все пак си прочел и някоя друга книжка. Това ти дава възможност да оценяваш информацията, която толкова лесно откриваш.
- Въобще възможно ли е да се говори за патриотизъм в държава, в която едва ли не през ден има убийство? Сякаш светците и крадците седят на една маса и кроят плановете за общото ни бъдеще.
- Наскоро в "Нека говорят“ Кънчо Стойчев каза: "Айде стига с тези убийства, в Мексико за едно година стават 13 хиляди показни разстрела, у нас за 20 години са станали 150“. И да ти кажа, има правдивост в думите му. Мисля, че все пак хората се дразнят от арогантността на "мутрите“, от липсата на справедливост. И по света има престъпност, но просто у нас тя се "перчи“. Някакси е готино да си "добре облечен бизнесмен“. Сега общественият еталон е "По-добре мутра, отколкото академик в БАН“, а това вече е подмяна на ценности.
- Показното убийство на Боян Цанков какво показа? Срещу свободата на словото ли беше?
- Боби Цанков не е бил журналист, всичко друго, но не и журналист. Така че това показно убийство не беше срещу свободата на словото. Друг е въпросът дали някой истински журналист няма да стане жертва на разкритията си. Журналистът трябва да пази дистанция от обектите, с които се занимава. Не може хем да си разследващ журналист, хем мутра, хем политик.
- Когато се занимавахте с политика в "Гергьовден“, политическият живот по-ясен ли беше? Защо не продължихте?
- Може би точно заради тази хигиена и спазване на дистанцията. Или си едното, или другото.
- Как ще коментирате избора 9 септември 1944 г. да е българското политическо събитие на ХХ век? На второ място спасяването на евреите, а Независимостта на България от 1908 г. чак на трето?
- В нашите глави има страшно много митове. Спасяването на българските евреи е изключително непопулярно по света. Общо взето го споменават, когато някой наш политик отиде в Израел. Значи за нас е значимо, а за другите – не. Иначе 9 септември е значимо събитие, променило коренно живота на всички. Дали е най-значимото? Не знам. Танцьор и певец могат да се изберат с есемес, но да се определя най-значимото събитие с есемес не ми се струва точно.
- Оставам с впечатлението, че сте оптимист за бъдещето на България. С какво го подхранвате този оптимизъм? Какво трябва да се случи, че да почувстваме хубавия полъх за по-мирен и спокоен живот?
- Оптимизмът ми идва от това, което ни се е случвало. Ние имаме и положителни качества. Неслучайно великият ни народопсихолог Иван Хаджийски е написал "Оптимистична теория за българския народ“, а не трагична. У нас има няколко много здрави и положителни култа. Култ към образованието – "да се изучи детето“, култ към имота – да направиш дом, и култ към земята. Може би на тях трябва да се опрем и да си ги припомним.
Стр. 7
в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА I 2010-02-09
Надеждите на пресата са свързани най-вече с възможностите на интернет и въвеждането на платен достъп до съдържанието в мрежата. Най-пресните данни на Nielsen Online и Newspaper Association of America за последното тримесечие на 2009 г. показват, че сайтовете на вестниците са отчели 72 млн. уникални посещения на месец. Според данните на Nielsen посещенията спадат с близо 3 млн. в рамките на три месеца – от октомври до ноември. Тези цифри показват необходимостта от инвестиране в различни платформи и бизнес модели, за да може издателствата да задоволят нуждите на аудиторията и да предложат добавена стойност на рекламодателите, коментира Джон Стърм, президент на Newspaper Association of America.
в. Пари | 2010-02-09
Социалните мрежи генерират и големи очаквания за начина, по който трябва да действат сега. Те трябва да докажат на света, че ги има и ще ги има. Трябва да демонстрират, че имат възможност да генерират приходи, които оправдават високите оценки, давани им от инвеститорите. Трябва да правят всичко това, като в същото време уверяват потребителите, че преследването на печалба няма да наруши личното им пространство.
В света на бизнеса се вдигна много шум около едно явление, наречено Enterprize 2.0 – термин, предназначен да опише усилията да се съберат на работното място технологии от рода на социални мрежи и блогове.
Според феновете новите предложения за социални мрежи, които се развиват сега за прилагане в корпоративния свят, ще създадат големи ползи за бизнеса. Сред предложенията са услуги като Yammer – социална версия на Twitter, и Chatter – услуга за създаване на социални мрежи, развивана от Salesforce.com.
На скептиците всичките тези приказки за чуруликане и чатене им намирисват на поредния интернет балон в процес на създаване. Те
изтъкват, че дори големите социални мрежи от рода на Facebook ще полагат усилия да правят пари, защото непостоянните ползватели няма да се застояват дълго на едно място. Като пример се посочва мрежата MySpace – много популярна по едно време, но сега сянка на самата себе си. Миналата година този сайт, притежаван от News Corp., се сдоби с нов бос и уволни 45% от персонала си в изпълнение на плана за "просветляване на перспективите". Критиците твърдят и че ориентираният към рекламите бизнес модел на социалните мрежи е пълен с недостатъци. Вътре в компаниите също има много съмнения в предимствата на онлайн социалните мрежи в офиса. Анкета с 1400 висши мениджъри, отговарящи за информацията, осъществена миналата година от компанията за набиране на персонал Robert Half Technology, показва, че само една десета от тях позволяват на работещите пълен достъп до такива мрежи през работния ден, а много шефове изобщо спират Facebook и Twitter.
Най-големите притеснения на ръководителите били, че ползването на социални мрежи понижава работната дисциплина, защото работещите ще използват сайтовете, за да си чатят с приятели, вместо за да си вършат работата. Някои шефове се тревожат и че сайтовете ще бъдат използвани, за да се изнася важна корпоративна информация.
Разнообразие
Бъбривите малчовци
- В списъка с по-малки социални мрежи фигурират и Orkut, притежание на Google, много посещавана в Индия и Бразилия, и QQ – голяма мрежа в Китай.
- Освен тях има и други големи национални общностни сайтове, като например Skyrock във Франция, VKontakte в Русия и Cyworld в Южна Корея, както и множество по-малки социални мрежи, създадени за по-специфични интереси.
- Специализирани са например Muxlim – 3а мюсюлманите по света, и ResearchGATE – сайт, който свързва учени и изследователи.
Стр. 19
в. Пари | 2010-02-09 | 00:01:01
Шведският издател на безплатния вестник Метро, Метро интернешънъл, отбеляза "най-добро тримесечие" от създаването си, след като отчете чиста печалба от 5.9 млн. EUR.
Рекордните печалби от последното тримесечие на 2009 г. не са били достатъчни, за да компенсират годишните загуби, предаде Франс прес. Главният изпълнителен директор на Метро интернешънъл Пер Микаел Йенсен изтъкна способността за адаптиране на неговата компания към промените в икономическия климат. За цялата година обаче издателят отчита загуба от 21.7 млн. EUR. Шведската група се сблъска със спада в световен мащаб на приходите от реклама, от които зависи бизнес моделът й. Компанията се адаптира към условията, като се оттегли от нерентабилните пазари и се освободи от няколко вестника, работещи на загуба.
Стр. 20
в. Новините днес | 2010-02-09
Прокуратурата има крещяща нужда от пиар и го прави за моя сметка. Така подсъдимият за източване на 7.5 млн. евро от САПАРД Марио Николов коментира информацията, че е притискал швейцареца Корнел Хьогер да не дава по-казания срещу него.
"Ако имаше такива доказателства, аз сега щях да съм с ново обвинение, но както виждате това не е така. Не виждам защо така се манипулира общественото мнение", допълни Николов.
Изказването на Николов е по повод огласена информация от Висшия съдебен съвет, след като Комисията за проверка на обществено значими дела направи ревизия на процеса "САПАРД". От доклада стана ясно, че Николов се е обаждал на швейцареца Корнел Хьогер да не свидетелства по делото.
Стр. 6
Apeiron Blog I 2010-02-09
За спама и чистотата на информационния поток
И вие ли имате усещането, че живеем не просто в пренаситено, а в замърсено информационно пространство? Съгласни ли сте, че нищо неказващата, несъдържателна информация е основният агент-замърсител, а ПР специалистите са главните виновници за това? Какъвто и да е отговорът ви на тези въпроси, вижте първо едно кратко видео.M3 Communications College I 2010-02-09
Tази седмица поредния брой на PR Thursday ще посветим на темата за любовта и, както традицията повелява, ще пийнем по чаша вино. Ще срещнем празниците Трифон Зарезан и Св. Валентин на една сцена и ще ги видим през погледа на едно нетрадиционно и много влюбено семейство. Заедно с тях ще обсъдим какво е влиянието на католическите празници в българското общество, ще дискутираме Brand Management ли е тяхното празнуване или необходимостта на хората от повече любов и доброта? Заинтригувахте ли се вече кое е семейството гост? Дамата е стилна, артистична и аристократична – името й е Ернестина Шинова, придружена от неповторимата харизма на, както вече се досетихте, нейната половинка Андрей Слабаков! Часът и мястото са същите! Очакваме ви!*
*PR Thursday се провежда в сградата на M3 Communications College, ул. "20 Април"26, начален час: 18:30 часа, вход: свободен
M3 Communications College I 2010-02-05
Тази седмица в PR Thursday гости бяха редакторът на отдел „Новини“ във в. „24 часа“ Паола Хюсеин и Албена Чешмеджиева, редaктор в списание Sign Cafe, която отговаря за новата рубрика в изданието, посветена на PR .
Както беше обявено преди това, този четвъртък говорихме за репутацията на PR в България. Според Паола Хюсеин проблемът на тази сравнително нова професия е, че няма достатъчно добро образование по специалността и затова PR дейността все още бавно навлиза в нашия живот, макар и винаги да е присъствала в него под една или друга форма – Паола познава PR още от студентските си години, макар и тогава нейният професор да го е наричал пропаганда. И до ден днешен двете понятия са едно и също нещо за журналистката. В ресора „Медии“ на „24 часа“ често наричат PR „говорители. Г-жа Хюсеин класифицира PR експертите в две категории.
Към едната спадат тези PR специалисти, които разбират работата на журналиста и подхождат внимателно към него, защото знаят, че чрез успешната им съвместна дейност посланието, което искат да отправят, ще стигне там, където трябва – до потребителите.
Другите са тези PR специалисти, които нямат понятие от работата си и работят на принципа „Ние ви изпратихме еди-какво си, кога ще го публикувате“…
Младата и чаровна журналистка от Sign Café Албена Чешмеджиева също е на мнение, че репутацията на PR специалистите ще продължава да се изгражда, защото тази професия присъства на местна сцена едва от 15 години. Според нея лошият имидж на професията се дължи на шуробаджанащината, която е типична за държавата ни. В резултат на това абревиатурата PR често е приемана като Play and Relax.
На въпроса на водещата до каква степен отразеното в медиите е дело на PR, Паола Хюсеин споделя, че за нейно съжаление рядко интересните новини се получават от PR експертите, защото те са доста субективни и има разминаване между техния интерес и този на журналистите – те са лоялни към клиента си, а журналистите са лоялни към медията, за която работят.
Тя разказва и за една представителна извадка на професионалистите в PR сферата – Клуба на „Сеньорите“. Тя ги определя така: „Те са успели хора в професията PR, които преди това са били и успешни журналисти. Аз отдавам това на факта, че в България няма добре образовани PR, a бившите журналисти са добри PR именно защото знаят какво търсят техните колеги. „Сеньорите“ са също така добре запознати с кухнята на цялата политика“. Тя припомни, че сред сеньорите се открояват имена като Максим Бехар, Нери Терзиева, Джими Найденов.
Албена Чешмеджиева пък е човекът, който списва новата рубрика за PR в специализираното списание за медии Sign Café. Нейната аудитория са самите PR, тя търси интересни гледни точки, професионални и бизнес проблеми и целта й е да подпомага комуникацията между PR и бизнеса. Според Албена дълготрайната репутация се изгражда чрез открита и честна комуникация с медии и публики. А задължителните качества, които един PR трябва да притежава, са умението да анализира огромен поток от информация и да не мълчи в кризисни ситуации.
Албена смята, че хората са отворени за този разговор, който инициират PR специалистите, въпросът е как е поднесена тази комуникация. Рекламните послания вече не са достатъчни сами по себе си да спечелят доверието на потребителя, обществото има нужда и от комуникацията, която предлага PR специалистът. Докато PR на запад имат роля, която участва в корпоративния живот, в България все още за съжаление всеки втори е PR.
Чешмеджиева споделя мнението за една тъжна реалност в България, а може би и не само тук, а именно, че журналисти и PR експерти гледат един на друг като на потенциални врагове. Изход за подобряване на комуникацията между двете сили е в познаването от страна на PR на ресорните журналисти, за да бъде работата им съвместна и максимално ефективна.
Хюсеин продължава: „Ролята на PR е да намери най-подходящия човек от компанията, който да коментира даден проблем“.
Заговорихме за „черния“ PR и попитахме събеседниците си дали според тях той присъства в случая „Румяна Желева“. Хюсеин даде положителен отговор. Тя смята, че кандидатката за еврокомисар е била подложена на нападки и сериозни удари месеци преди появата й.
Тя завърши участието си в PR Thursday така: „Световна тенденция е, че PR изместват чистата журналистика. Факт е, че информацията, изпратена от PR, е повече от тази, която са изпратили журналистите“. Албена пък от своя страна завърши оптимистично: според нея нивото на PR експертите в България все повече се покачва.



