Вяра Анкова: Мъжът ми ме сваля на земята

в. Труд I Валентина ПЕТКОВА I 2010-02-13

 

Миналата седмица шефката на дирекция "Информация" в БНТ Вяра Анкова навърши 44 години. Елементарно е да казваме, че не й личат, но тя наистина изглежда перфектно. През последните години мнозина останаха изненадани от успешната й кариера и дълбоките води, в които се хвърли Вяра. Зрителите помнят как преди 20-ина години на екрана се появи едно изключително хубаво момиче, което много бързо успя да се впише в сериозните новини. И въпреки неколкогодишното й отсъствие поради преместването на семейството й в Гърция, Вяра не спря да изпраща репортажи и оттам. И някак си между другото отгледа четирите си деца. Тях и успешната си кариера Вяра признава, че има благодарение на мъжа до себе си – Томас Лафчис.
 
- Вяра, известно е, че хубостта отваря много врати, особено в телевизията. Но понякога не ти ли е пречила?
- Може би страдам от това, че външният ми вид не отговаря на характера ми. Но пък аз бих попитала защо трябва само начумерените и мрачните хора да бъдат приемани насериозно.
- От кого носиш тази задълбоченост и сериозен подход към работата си?
- От баща ми. Той никога не се е занимавал с научна работа. Но неговата религия бяха книгите. От него съм наследила библиотека, с каквато малко хора в България могат да се похвалят. Той не само четеше всичко, което се издаваше у нас, но и структурираше книгите по издателства. Освен това знаеше ариите от много опери, израснала съм с неговите изпълнения.
- В телевизията случайно ли попадна?
- Нищо случайно няма. Брат ми, който е с 18 г. по-голям от мен и който работеше в телевизията, от малка ме водеше по ПТС (подвижните телевизионни станции). Така че аз винаги съм се интересувала, но не съм имала желание да работя в телевизията. Детската ми мечта беше да превеждам книги. Затова и завърших английска филология. И днес, като чета книга на английски, си представям как този текст би могъл да се преведе на български така, че да не загуби нюанса на английската лексика в изречението. Изключително обичам и уважавам професията на преводача, защото тя е връзката със света на много хора. Любовта към литературата и изкуството вероятно съм наследила и от баба си по бащина линия. Това беше една жена, която четеше на френски и руски език и която не пропускаше театрална постановка. Всеки понеделник беше на премиера на филм. Когато исках да отида на театър или на кино, се съветвах с нея какво си заслужава да се гледа… Тази ми баба и баща ми откриха за мен един друг свят – различен и богат.
- Вероятно поради това много трудно си преживяла смъртта на баща си?
- Когато той си отиде, беше на 65 г., а аз на 30. Баща ми беше личност, която изгради и мен като личност. Бях изключително привързана към него и горда, че той ми е баща. И разказвах на всички за него. Споделях с него за работата си и разчитах на неговото мнение кое съм направила добре и кое не. На третата година след като бях станала водеща на централните новини, той ми каза: "Ти какво мислиш, това ли ще ти е животът – да казваш едни новини от екрана?" С този пример искам да кажа, че той ми предаде една енергия и заряд, които още нося в себе си. Затова кръстих сина си на него – Константин.
- А си очаквала първото ви дете с Томас да е момиче?
- По-точно лекарите ми казаха, че ще е момиче, но шестото ми чувство ми подсказваше, че ще е момче и аз бях убедена в това. Затова бях решила, че детето ми ще носи името на баща ми – Константин. Племенницата ми роди три дни преди мен момче и искаше същото име, но аз я помолих да ме изчака. Така че заради мен детето й три дни беше без име. Оказах се права. Родих момче.
- Съдбовна ли беше срещата ти с Томас?
- Да, много. Той замести голяма празнина в мен, предизвикана от липсата на баща ми. И до ден днешен е моя много силна опора. Томи е изключително земен човек и тъй като аз съм въздушна зодия, в много случаи той ме приземява. С него мога да споделя всичко. Много често той ме критикува, а аз не се съгласявам и реагирам остро. По-късно обаче като премисля цялата ситуация, се оказва, че не аз, а той е бил прав.
- Не може да не си му благодарна и за това, че той осигурява на семейството ви добър материален живот?
-Аз съм човек, който не се нуждае от много неща и нямам амбиции за лукс. Това, за което си заслужава да се харчат пари, е за образование и за здраве, разбира се.
- Как понасяш футболните пристрастия на Томас?
- Трудно ги понасях. Когато Томи се занимаваше със спорт, това беше един от най-тежките периоди за футбола в България. Аз лично се радвам, че той вече не се занимава пряко с това, въпреки че на него страшно му липсва. Е, не се е отказал съвсем, продължава да се занимава индиректно с мениджърство.
- Вярно ли е, че ще се кандидатираш за генерален директор на БНТ?
- Не смятам, че е коректно да се поставя въпросът кой ще е следващият генерален директор на БНТ, без въобще да е обявен конкурс. А и най-важното – без да е ясно какъв медиен закон ще се появи. Кандидатите до голяма степен ще се определят от новия закон. За жалост поне засега в закона виждам много ограничения, които са рестриктивни за БНТ. Не виждам права за БНТ. Както и че държавата отдавна не открива интереса си към една силна общствена телевизия. А силната обществена телевизия е гарант за силно общество. Погледнете кои европейски страни имат силна обществена телевизия – Великобритания, Германия, Франция, да не изреждам нататък. Така е и в Канада, откъдето взехме модела за проекта "Големия избор". А някои в България не знаят, че и Съединените щати имат обществена телевизия. Убедена съм, че новият медиен закон би трябвало да е основополагащ. От него ще проличи доколко държавата иска да запази силата на обществената телевизия. Защото от много години на БНТ се гледа като на подхвърлено дете. И ако се запази това отношение, особено с навлизането на цифровизацията, нещата много ще се променят. Между другото, по всички европейски изисквания общественият оператор трябва да има водеща роля в цифровизацията, а за момента като че ли БНТ е в подгряващия състав.
- Не мислиш ли, че ако работеше в частна телевизия щеше да имаш по-голяма възможност да се разгърнеш творчески?
- Сериозната журналистика се прави в БНТ. Съмнявам се, че в частна телевизия бих се чувствала по-свободна. Имала съм покани от други телевизии и до този момент не съм откликнала на нито една. За мен БНТ е част от моето семейство и не мога да си представя, че бих могла да работя другаде по моя воля.
- Политическият натиск върху БНТ от миналите години явно вече не съществува. Но надали опитите да се направлява телевизията са секнали?
- Днес е несериозно да говорим за политически натиск, какъвто имаше преди години. Има отделни политици, които продължават да мислят, че щом държавата финансира БНТ, тя им е длъжна. И съм чувала реплики от рода: „Ние им плащаме, а те работят против нас." Това обаче са отделни случаи и те не оказват влияние. Смея да твърдя, че в БНТ няма абсолютно никаква цензура.
- И не получаваш есемеси от Бойко Борисов и други политици?
- Есемеси получавам от най-различни хора, но не смятам, че уговорката за интервю или дори мнение може да се приеме за натиск. Въпросът е друг. Кой какво прави с този есемес след това. Дали го приема само като информация, или предприема някакви други действия. Журналистите в БНТ имат силно развита чувствителност от това, че винаги са били обвинявани, че върху тях има цензура. Че тук ние играем в полза на всяко действащо правителство. Ами не е така! БНТ си е извоювала обективност и плурализъм. А и допускаш ли, че ако днес, във века на интернет, има каквато и да цензура, това няма да излезе я през фейсбук, я по някакъв друг начин. Много се чудя на тези, които смятат, че ако нещо не бъде пуснато в БНТ или друга национална телевизия, то ще остане скрито.
- Ти как би реагирала, ако по време на интервю в крака ти падне пистолет, както се случи на Григорий Недялков неотдавна? Няма ли да се опиташ да се пошегуваш?
- Понякога да замълчиш в ефир, е по-добре от някаква спонтанна глупост. Постфактум на всички ни е лесно да проявяваме чувството си за хумор.
- А за какво критикуваш?
- За много неща. Аз съм критикар, но не щадя и себе. За повечето от грешките аз съм виновна и не се опитвам да се оправдавам, а се коригирам.
- Би ли споделила каква е оценката ти за неделното предаването на Димитър Цонев?
- Като за предаването с най-високия рейнтинг в часовия си пояс.
- Не съжаляваш ли, че не се занимаваш само с журналистика, а избра шефския стол, което означава преди всичко административна работа?
- Когато приех този пост, смятах, че добре ще мога да съчетая и двете неща. Истината е, че това е невъзможно и че едното е за сметка на другото. Все по-малко време ми остава само за журналистика. Разбира се, като журналист аз участвам във всички предавания. Но нямам време за това, което така силно обичам – документалните филми… Голямата ми болка е, че сериозната журналистика отстъпи и че други форми навлязоха в телевизионното пространство… Амбицията ми днес е насочена към създаване на външнополитическо и икономическо предаване.
- Толкова си погълната от работата си, че се чудя как намираш време за децата си?
- По отношение на децата си имам гузна съвест. Слава Богу, че съм омъжена за човек като Томи, защото в негово лице децата ни имат прекрасен баща. Правя си самокритика в това отношение. И съвсем не искам да се превръщам в уикендска майка, която в събота и неделя е много взискателна и само се кара. Този образ съм го достигнала, но искам да го преодолея. Затова ми трябва повече време, но засега не виждам как би могло да стане.
- Извини ме за въпроса, но как се осмели да родиш четири деца?
- Първия път се омъжих много млада и родих едва на 20 г. След което преживях разочарование. Бях решила повече да не се обвързвам и въобще нямах нагласа за семейство. Човек обаче никога не бива да се зарича и да чертае големи планове, защото в живота нещата се случват и извън нас. Понякога много по-хубаво, отколкото сме предполагали.
 
Стр. 24

 

 

Сайтът на бранда – “Свобода, гъвкавост и възможност за обрабтна връзка”

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Маринела ИНЧОВСКА | 2010-02-13

70% от хората се допитват до интернет преди да направят покупка, а 90% от сърфиранията започват в някоя търсачка. Ако Facebook беше държава, тя щеше да е трета по големина в света по население. В тези условия брандовият сайт е жизненоважен – какво е съдържанието в него, каква е посещаемостта му, достъпен ли е за търсачките, какъв тип социални групи привлича…
Всекидневието ни среща с три типа екрани, потенциални носители на нашето брандово послание- телевизия, компютър и телефон. Повечето хора гледат телевизия и погледите на рекламистите и рекламодателите са насочени предимно към 30-секундния телевизионен спот. Но телевизията се променя все no-бързо: хората вече могат да гледат и в интернет, да не забравяме и 3D средата. Уебсайтовете съдържат все повече видеоматериали, залага се на интерактивни елементи, например игрови, голяма част от съдържанието се качва от потребителите. Телефоните, използвани като нов медиен канал, откриват неподозирани възможности – текст, видео и звук могат да бъдат събрани в едно послание до потребителя и то да бъде навсякъде с него, защото хората не се разделят с телефоните си.
Много е важно сайтът на бранда да бъде леснодостъпен, а контентът да отговаря на потенциалните въпроси на клиентите. Сайтът трябва да се превърне в място за срещи на клиентите на бранда, където те обсъждат продуктите и общуват помежду си. Безценна е възможността за обратна връзка – хората говорят директно с компанията без посредничеството на медиите, питат, оплакват се, изказват удовлетворението си, говорят за нуждите си.
За попътния вятър и подводните течения, с които се среща брандовият сайт в огромното море на интернет, разговаряхме с Норм Джонстън.
Норм Джонстън е завършил Чикагския северозападен университет през 1988 г. В Accenture е бил начело на тим, развил един от най-ранните интерактивни магазини за американски търговец на дребно. След завършването на магистърска степен в Duke University, той. се присъединява към първата дигитална агенция – Modem Media, които революционизират рекламната индустрия, създавайки първия интернет банер. Работил е за клиенти като Unilever, General Motors и Citibank, създал е първата вирал кампания. Присъединява се към Mindshare през 2007 г. и води дигиталните им операции в Европа, отговорен е за дигиталните услуги по света. Наричан е евангелистът на дигиталната индустрия и често е лектор на интерактивни конференции.

- Какво съдържание трябва да има в брандовия сайт и как да се появява на топ местата в търсачките, за да бъде ангажиран потребителят?

- Не трябва да се мисли за това как да се разпространяват съдържанието, а за това как да се създаде нещо уникално и харесвано. Често се създава съдържание, което вече съществува някъде другаде, затова трябва да се има предвид, че създавайки съдържание, вие се състезавате от една страна с другите брандове и от друга – с потребителите, които също качват в мрежата. Нужно е първо да се види какво вече съществува, а след това да се създаде нещо, което клиентите няма да намерят никъде другаде. След това е нужно да се намери търсачка с добра видимост и да се добавят подходящите тагове. Най-накрая може да се мисли за реклами в съдържанието.

- По какъв начин може да се открои уникалността на бранда в безбрежното море от информация в интернет?

- Най-важното, от което се нуждае брандът, е таргет, особено ако работи за много хора. Виждал съм много брандове, които се грижат само за създаването на някакво съдържание, без да се замислят, дали то е конкурентно. Например в много сайтове се говори за бебета, бебешки диети и малки деца. Трябва да си зададем въпроса: Защо да разпространяваме още бебешко съдържание, след като има толкова сайтове, където то може да се намери? Друга възможност е да въвлечем виртуалните общности като качим нещо, свързано с техните интереси – забавления, игри, онлайн видео.

- Има много социални групи в интернет. Как да ги увлечем да говорят за даден бранд?

- Използват се два подхода към групите. Единият е да намерим общества, които вече съществуват, но под друга форма. Те могат да бъдат "преобразувани", за да се свържат с бранда. По-лесният подход е да намерим общности, които вече съществуват, и да "вмъкнем" бранда в тях по подходящ начин, а после да дадем възможност на общността да социализира нашето съдържание, като говори за него. Това обикновено се прави по доста непохватен начин, излъчват се всякакви скучни реклами, но не и съдържание, което касае самата общност.

- Можем ли и трябва ли да контролираме информацията, поствана за бранда в интернет?

- Контролът е много труден. Единственото, което можем да направим, е да следим постовете и да реагираме навреме – така че тези групи да разберат, че предприемаме нещо. Има много примери за различни реакции на компании: недоволен клиент изпраща мейл до американската компания Dell. Компанията игнорира оплакването. В резултат, клиентът качва компроментиращо видео в интернет. 10 милиона души са гледали клипа, това е донесло огромна вреда на този бранд. От другата страна са компании като Apple. Онлайн групи се оплаквали от краткото време на действие на батериите на iPod. Те са реагирали веднага – първо са дали да се разбере, че този въпрос засяга компанията, след това по най-бързия възможен начин са въвели на пазара нова версия на iPod с по-дълъг живот на батерията. Първоначалният критицизъм на тези хора се е стопил и те са станали фенове на бранда, защото са усетили, че той ги слуша и мисли за тях.

- Много се говори за сериала "Ugly Betty" в Китай, специално създаден от Unilever като алтернатива на 30-секундния телевизионен спот. В кратки епизоди той разказва забавни случки с грозничкото момиче Бети, а продуктите на Unilever попадат в кадър или са тема на разговор (Законът за Product placement наскоро бе приет и в България – б.р.). Според Вас успешен ли е този начин на комуникация за повишаване на продажбите?

- Важно е да се измерва влиянието на рекламите върху продажбите, т.е. дали рекламата работи. Клиентите харесват агенции, които са склонни да изнасят данни за това, върху което работят и дали то има ефект. Правят се също и социологически проучвания за това, дали рекламата води до промяна на възприемането на бранда и реакциите към него, както и дали води до покупка. Скоро интернет ще ускори развитието на измерванията за влиянието на рекламата, защото ефективността на дигиталните медии може да бъде много по-лесно оценена.

- Рекламирането в интернет има доста специфики, които го отличават от другите медийни канали. Какви са те? Какви грешки трябва да се избягват при създаването на този вид реклама?

- Често пъти в интернет се срещат послания, които са просто преработени телевизионни реклами. Винаги подтиквам хората да не забравят предимствата на онлайн комуникацията. Смисълът на рекламата там е да се използва свободата, гъвкавостта и възможността за обратна връзка с аудиторията по интерактивен начин.

Стр. 24, 25

 

Рекламният формат онлайн – как да го изберем и позиционираме

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Деница ГЕОРГИЕВА, Client services director, Inteactive share – Digital agency | 2010-02-13 

Изскачащи скъпи автомобили преди да влезем в любимия си сайт, летящи мюсли, риби в тигани и какво ли още не ни дебне в онлайн пространството и в най-големите интернет портали. Може да се каже, че изминалата година беше пикът на т.нар. Rich Media рекламни формати в българското уебпространство. В един момент дори заплашваха да задминат по брой класическите банери, а освен това да изгонят част от потребителите от любимите им сайтове, а друга – да си инсталира програми, блокиращи рекламите. Това ли е вече най-сполучливия начин да привлечем на сайта си онлайн потребителя и къде е балансът?
Едно от предимствата на интернет е, че като динамична и гъвкава среда позволява лесни и бързи промени, дава възможност за креативност и разчупване на "стандартите". Оттам и през последната една година репликата "Искам нещо нестандартно" стана изключително популярна. Кои са всъщност "стандартните" и "нестандартни" онлайн формати, кога, как и къде да ги използваме?

Standard Ad Units

Няма да ни омръзне да споменаваме IAB и да се надяваме, че съвсем скоро ще бъде факт и в България, тъй като една от ролите на международната асоциация е да анализира, дефинира и препоръчва онлайн рекламни формати. Подобни стандарти са от полза за всички играчи на пазара – медии, рекламодатели, интерактивни агенции, уебстудия, а смисълът – преди всичко оптимизиране на разходи.
Справка по последния доклад на международната асоциация показва, че най-използваните рекламни формати са: Medium Rectangle 300×250 Rectangle 180×150 Leaderboard 728×90 Wide Skyscraper 160×600 Half Page Ad 300×600 Button #2 120×60 Micro Bar 88×31 Източник: www.iab.net
Отново същият доклад посочва няколко рекламни формата, които могат да излязат от списъка на стандартите, сред които и доста разспространеният до скоро у нас Full banner 468×60 рх.
Какво се случва в българските онлайн медии и какъв избор имат клиентите?
В дизайна на почти всеки уебсайт у нас вече отдавна задължително присъства Leaderboard 728×90, но тъй като се използва от доста години, на рекламодателите и потребителите взе постепенно да им омръзва. Wide Skyscraper 160×600 за съжаление почти изцяло изчезна от родните сайтове въпреки, че стига да е добре позициониран на уебстраницата, може да има добра видимост и сравнително добър CTR (Click-Through-Rate -индекс, изразяващ съотношението между броя кликове и показвания на дадена реклама). За форматите Rectangle 180×150, Button #2 120×60, Micro Bar 88×31 няма нито търсене, нито предлагане. Рекламният формат Half Page Ad 300×600 тепърва започва да се прокрадва в рекламните тарифи на повече медии, въпреки че някои от тях го предлагат от доста време. Появяват се и първите рекламодатели, престрашили се да го използват.
След всички тези факти остава само един очевиден извод – Medium Rectangle 300×250 е най-експлоатираният формат от българските рекламодатели. В следствие на това и той взе да поомръзва на родната аудитория, която спря да му обръща внимание, което пък от своя страна доведе до понижени нива на CTR.
Именно в този момент всички решиха да се обърнат към "нещо по-нестандартно".
Отново правим справка в сайта на IAB за препоръчителните Rich Media формати (последно списъкът е актуализиран през 2008-ма г.) и намираме следната информация:
Video
Expandable
Floating
Pop-Up
Between-the-Page (Transition page) Оттам нататък вече имаме огромен списък, който постоянно се актуализира, при желание на клиента или медната, да предложи нещо различно: Synchronized banner , Polite, Footer, Tandem, Intext, Invideo, Page Peel, Megaboard – а използването им е толкова често, че има риск скоро те да минат към списъка на "стандартните" и отново да започнем да се чудим как да повишаваме нивото на CTR.
И преди това да се случи, може би трябва да се имат предвид някои неща:
1. Както видяхме, препоръчителният списък от рекламни формати включва доста повече от Medium Rectangle 300×250. Вече споменахме, че големите онлайн медии предлагат и формата Half Page 300×600, който се доближава до "квадратния" банер, но дава още повече рекламна площ. Освен това позиционирането му в повечето случаи е такова, че дори при скрол, остава доста повече време в полезрението на потребителя. Не дразни така, както някой прелитащ през екрана елемент. Към момента
цената му е малко по-висока, но пък със сигурност си заслужава крайният резултат. Освен това медиите могат да направят жест като включат в цената му и безплатно излъчване на уникален потребител.
2. Ефективността на стандартния банер (когато я измерваме в CTR) може да бъде увеличена и с други механизми, освен с елементи, които хвърчат всеки път щом минем случайно с мишката върху банера. За медиите това означава да изследват ефективността на своите рекламни полета и да експериментират. Някои чужди медии, като унгарският сайт portfolio, hu, са си позволили например да позиционират рекламата непосредствено в статията. За създателите на уеббанери това означава много по-грабващ вниманието криейтив, търсещ повече интеракция с потребителя. А доста често резултатът се увеличава дори и ако само сменим страницата, на която сме планирали кампанията – вместо да планираме нисък процент ротация на всички страници на сайта – и да се чудим защо не се появява рекламата ни, много по-добър резултат би донесло позиционирането й на начална страница или в таргетирана категория.
3. Що се отнася до самите Rich media формати добре е да имаме винаги едно на ум. В някои медии е задължително условие,
в други не, но все пак е добре, когато се планира подобен формат, той да не се показва повече от един път на ден на уникален потребител или определен в рамките на кампанията. Иначе има риск потребителят да запомни кампанията, но не с много добро. Или пък, както вече споменахме, да забрани показването на всякакви реклами. Добре е и медиите да го поставят като условие и вместо да слагат допълнителна надценка, то да е включено в цената. Когато се планира такъв формат, предварително трябва да се изисква макет и визуализация, как точно ще бъде позициониран той на страницата. Рекламният формат трябва да е видим за всички резолюции, иначе клиентът губи пари. Ако например е избран Synchronized banner (в две отделни банер позиции, най често Leader board и Medium Rectangle, взаимодействащи помежду си, се излъчва различна рекламна визия), предварително трябва да се провери на какво разстояние са разположени двете банер позиции една от друга и видими ли са на цял екран. Тествайте рекламата си под всички браузери, тъй като доста често има немалко усложнения с производството на тези рекламни формати.
4. Ако искате все пак хем да се отличите, хем да сте приятни за потребителското око и да ви зебележат без раздразнение, брандирайте някоя таргетирана категория, пуснете wallpaper на уникален потребител на начална страница на сайта и няма как да не ви забележат. Цената, както за продукция, така и за планиране, не е толкова непосилна спрямо цената на Rich media банерите. Казаното до тук не цели да критикува креативността и желанието да се правят интересни и различни неща, напротив. Всички искаме да се отличим и идеите ни да дават резултат, от който, в крайна сметка, важно е клиентът да остане доволен. Но нещо "нестандартно" е също да реализираме онлайн игра, да накараме потребителите да се регистрират на сайта на клиента… Ефективността на криейтива и на кампанията се крие не само в нивото на CTR, но и в това, което се случва след потребителския клик, и в това колко струва той на клиента.

Стр. 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32

ТВ шопинг

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Ани МИХАЙЛОВА | 2010-02-13

А сега накъде след продажбата на bTV?


Какво очаква медийния пазар след като продажбата на bTV от най-дискутирана тема в гилдията, се превърне в реалност? Кой е новият собственик на най-гледания тв канал у нас? Кога ще бъде обявена сделката? Каква е нейната стойност? А реалната й цена? Какво ще се случи с първата ни национална медия? А с кадрите й? Какво ще стане след като двуполюсният тв модел се настани да господства върху аудиторията?
Въпросите придобиха сезонна актуалност в края на януари след съобщение на "Ройтерс" Позовавайки се на "източник, близо до преговорите" в информацията се твърдеше, че Central European Media Enterprises (СМЕ) съвсем скоро ще финализира купуването на bTV. Срещу 500 млн. евро, според световния информационен гигант. В информацията се твърдеше също така, че пазарният дял на медията е 40%, а компанията собственик "Болкан нюз корпорейшън" е реализирала печалба от 62,4 млн. лева през 2008 г. Предполага се, че покупката е била осъществена с парите, които СМЕ реализира от продажбата на тв каналите си в Украйна. Очакванията -новият собственик на bTV ще да бъде обявен до средата на февруари. Информацията не е потвърдена официално. Поне засега. Вицепрезидентът по корпоративни комуникации на СМЕ Романа Томасова посочи пред "Ройтерс", че щатската компания дискутира няколко опции за присъствието си в България. "Те може да включват джоинт-инвенчъри, сливания, придобивания или просто да развиваме съответната телевизия, каквато си е в момента". От bTV не отрекоха, че "телевизията разговаря с няколко компании и мнозина проявяват интерес". От офиса на Рупърт Мърдок (тв каналът bTV е част от портфолиото на News Corp. ) също запазиха мълчание. Консултантът на News Corp. и СМЕ у нас Красимир Гергов също не потвърди наличието на сделка. Дори уточни, че преговорите не са на финалната права и че след два месеца можело да са там, където били в момента.
След финализирането на продажбата обаче семейството на СМЕ у нас ще набъбне не само с bTV, но и с bTV Cinema, bTV Comedy, PRO.bg и Ring.bg.

ГОЛЯМОТО ТВ ПАЗАРУВАНЕ

Стартът на лудешкия телевизионен шопинг у нас бе даден преди две години. Тогава, през лятото на 2008 г., Central European Media Enterprises (СМЕ) си напазарува два наши тв канала. Компанията на милиардера Роналд Лаудер придоби TV2 (в момента PRO.bg) и спортната
Ринг (Ring.bg по настоящем). Сделката бе парафирана срещу 172 млн. долара. По същото време Нова телевизия стана част от скандинавската Modern Times Group, но срещу далеч по-значителната сума от 620 млн. евро. Срещу тях шведите получиха и няколко кабеларки – Диеми-те и музикалната ММ, както и 80% от списание "Ева". Малко след това се заговори се, че News Corp. иска да изтегли бизнеса си от България и че bTV се търгува за 1,2 млрд. долара. Световната финансова криза обаче замрази тези намерения за известно време. До лятото на миналата година, когато придобиването на bTV отново дойде на дневен ред. Докато за нейни купувачи се спрягаха и гиганти като RTL, стана ясно, че най-вероятният й нов собственик е медийната компания на Лаудер. СМЕ е регистрирана на Бермудите, основана е преди повече от 15 г. Оттогава досега се е превърнала в лидер на тв пазара в Централна и Източна Европа, като програмите й достигат до 97 млн. потребители. Собственик на компанията е един от двамата наследници на фармацевтичния гигант "Есте Лаудер" -Роналд Лаудер, който преди години имаше амбиции и в политиката. Състоянието му се изчислява на 6,5 млрд. Долара. Миналата пролет гигантът Time Warner Inc. инвестира 241 млн. долара за 31% от акциите на СМЕ. В края на 2009 г. медийната компания се сдоби с две нови попълнения -MTV в Чехия и TV Doma в Словакия. В началото на 2010 г. обаче СМЕ разпродаде медийния си бизнес в Украйна и се оттегли от местния пазар. Компанията взе 300 млн. долара от двата си украински тв канала -"Студио 11" и "Кино". Новият им собственик е олигархът Игор Коломойский, който до преди това бе директор и акционер в СМЕ. "Продажбата на украинските ни операции е най-добрата стратегическа опция за нас при моментното състояние на пазара. Така ще се съсредоточим върху настоящите ни проекти не Европейския съюз. Продажбата ще увеличи ликвидността ни", заяви президентът и главен изпълнителен директор на СМЕ. Той е основният двигател на телевизионния бизнес на Роналд Лаудер. Средствата от украинската продажба ще бъдат концентрирани върху развитието не само на електронни медии, но и на интернет продукти.

КОЛКОТО-ТОЛКОВА

СМЕ е изкупила между 52 и 55% от bTV, говори се из медийните среди. Според запознати обаче сделката е за по-малко от 500 млн. евро. Според непотвърдена информация все още се доуточняват някои подробности около нея. Световните агенции обаче обявиха, че веднага след публикацията на "Ройтерс" акциите на СМЕ в NASDAQ са поевтинели. Дни по-късно пък Асошиейтед прес разпространи, че News Corp, чието филмово студио 20 th Century Fox разпространява филма "Аватар", е на печалба от $254 млн. Сумата е за последното тримесечие благодарение на възстановяването на приходите от реклама. Компанията на Рупърт Мърдок е спечелила 2 млрд. долара от продажбата на билети. Това щяло да помогне на News Corp. да увеличи прогнозите за оперативната си печалба за финансовата година. Империята на австралийския медиен магнат засили резултатите си и с помощта на приходите от видео версии на филми като "Ледена епоха: Зората на динозаврите". Печалбата на News Corp. за последното тримесечие е скочило с 10 цента на акция, след като през същия период на миналата година компанията отчете загуби от $6,42 млрд. или $2,45 на акция. Приходите на News Corp. са се вдигнали с 10 на сто до 8,68 млрд. долара.

А СЕГА НАКЪДЕ

След продажбата на bTV телевизионният ни пазар ще попадне под зависимостта на двуполюсния модел, категорични са експертите. Като двата най-големи играча на пазара със сигурност ще се обособят медиите на СМЕ и на MTG у нас. Възможно е първите да имат монопол на пазара. Според продуцентите пък, двуполюсният модел няма да се отрази положително на бизнеса им. Не е изключено част от тях да загубят работата си, тъй като СМЕ, например, предпочита да работи с вътрешни, а не с външни продуценти. Така част от продукциите може да слязат от екран, а други, които в момента се подготвят, след официализирането на сделката, изобщо да не видят ефир. Говори се, че bTV ще бъде подложена на драматични съкращения. Твърде вероятно е екипът да бъде редуциран с
50%. Поне половината от отделите може да бъдат обединени с тези на съществуващите тв канали от семейството на СМЕ у нас – PRO. bg и Ring. bg. Промени ще има и в ръководствата на телевизиите^ Заговори се дори за голяма мениджърска рокади – например, че управлението на bTV ще поеме бившият шеф на Нова телевизия Павел Станчев. Доскоро той работеше за румънския Canal D и успя за кратко време да го нареди сред най-гледаните в северната ни съседка. Други пък твърдят, че настоящата шефка на първата частна национална телевизия Вики Политова със сигурност ще остане на поста си.
Нововъведения ще има в програмните схеми на СМЕ-телевизиите у нас. Съдбата на PRO. bg за пореден път ще претърпи изменения – не само по отношение на името, но и по отношение на профила. Дискутират се два варианта – единият е да стане женски тв канал, а другият – мъжки. Основание за първото са купищата закупени вече филми, а за второто – пакетът с мачове от българското първенство по футбол, които телевизията придоби преди две години срещу 50 млн. лева. Срокът върху правата е за една петилетка. Какво ще се случи на телевизионния ни пазар след ерата на голямото пазаруване, тепърва предстои да се излъчи. Дано само да не е за сметка на аудиторията.

Стр. 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16

Курс за фоторепортери и журналистическа фотография

EVENTS.dir.bg

Кога: 11-17 февруари 2010 г. (четвъртък-сряда)
Къде: София, Студиото на Фотосинтезис, SkyCityMall
Достъп: Такса участие
Организатор: Фотографска агенция „Булфото”, верига магазини “Фотосинтезис” и сдружение "Културни проекти"

Събитието: Фотографска агенция „Булфото”, верига магазини “Фотосинтезис” и сдружение "Културни проекти" организират курс за фоторепортери и журналистическа фотография в София.

Целта на курса е да помогне на желаещите да се занимават с репортерска фотография, като им разкрие тайните и спецификата на работата за агенции и периодични издания.

Програмата на курса е ориентирана към следните аспекти:

Цели на снимането
Типични сюжети
Използваната оптика и аксесоари
Технически подробности
Контакт и подход към хората
Акредитации и всичко друго свързано с работата на фоторепортера.

Курсистите ще имат възможност да научат тънкостите и изискванията при снимане на различни сюжети, като:

Журналистически портрет
Спорт
Празници и ритуали
Улични събития
Снимане при екстремни условия – бедствия (пожари, наводнения, др.), размирици, криминална хроника, светска хроника, папарашки снимки и др.

Курсът включва освен теоретична част и практически упражнения по темите. По време на курса участниците ще имат възможност да проявят умения като стажант-фоторепортери в Националната фотографска Агенция „Булфото” и да бъдат изпратени да снимат на истински събития.
Крайната цел е успешно завършилите курса да могат да се реализират като фоторепортери в медии или на свободна практика, като се научат как се правят добри и продаваеми снимки.

Завършилите курса получават диплом от Агенция „Булфото”, удостоверяващ завършеното обучение.

Начало на курса: 

11 февруари 2010 г. – 19.00 ч. в Студиото на Фотосинтезис, SkyCityMall, София

Курсът е с продължителност 7 дни (от 11 до 17 февруари вкл.) с теоретични занимания по 2 часа дневно и практика на реални събития.
Програмата по часове ще бъде уточнена на място с курсистите, за по-голямо удобство на всички записани.

По време на обучението ще бъде осигурена допълнителна техника от Фотосинтезис.

Водещ курса:

Любомир Бенковски-Бенджи, фоторепортер с над 25 годишен стаж в различни издания и телевизии в България и чужбина. Работил за най-големите български вестници и агенции, а в момента Регионален мениджър за Североизточна България на Агенция „Булфото”.

Лектори: 

Евгени Димитров – Управител на Агенция "Булфото"
Мирослав Златев – Водещ фоторепортер на Агенция "Булфото"

Специален гост-лектор: Димитър Дейнов – дългогодишен фоторепортер и редактор на Асошиейтед прес за България, носител на международна награда в конкурса Уърлд прес фото и настоящ редактор в Българска телеграфна агенция

Цена: 470 лева без ДДС

Записване за курса:
заявка на e-mail: info@bulphoto.com или на телефон:    089 990 12 94      
Допълнителна информация за програмата:    0896 66 99 32      
При записване изпратете следните данни:
- Име, презиме и фамилия
- Техника, с която ще снимате по време на курса – тяло на фотоапарат, обективи и светкавица.
- Данни за издаване на фактура

При приемане на заявката ще ви бъде изпратена проформа фактура с банкова сметка, на която да заплатите таксата за курса.

Крайният срок за записване е 20 януари 2010 година, ако до тогава бройката не е запълнена.

Ето и някои от завършилите първия курс във Варна, които вече работят:
Марияна Върбанова – Фотожурналист в Общински вестник Балчик и активен кореспондент на Агенция Булфото за Северното Черноморие
Пламен Гутинов – Фоторепортер на вестник „Черно море” във Варна
Полина Панайотова – Активен сътрудник на Агенция Булфото. Отразява оф-роуд и екстремни спортове.
Константин Стоянов – Снима за вестник Народно дело и телевизионен оператор в Инфо Медиа Варна.

Бройката на курсистите е ограничена. 

Оригинална публикация