Apeiron Blog I 2010-02-09
За спама и чистотата на информационния поток
И вие ли имате усещането, че живеем не просто в пренаситено, а в замърсено информационно пространство? Съгласни ли сте, че нищо неказващата, несъдържателна информация е основният агент-замърсител, а ПР специалистите са главните виновници за това? Какъвто и да е отговорът ви на тези въпроси, вижте първо едно кратко видео.Започнахме този пост с множество неизвестни. Все въпроси, които бяха провокирани от кампанията подета от Адам Паркър (генерален директор на Realwire) и ключови фигури в ПР индустрията във Великобритания във връзка с начина, по който общуват ПР и журналисти. През ноември и декември м.г. инициаторите на кампанията провеждат изследване, с което доказват, че 78% от прессъобщенията, които се изпращат годишно (Великобритания и САЩ) са абсолютно несъотносими към интереса на получателите им, поради което и 55% попадат в блок-листата на получателя.
Не е ли това повод за размисъл? Размисъл относно ефективността на една индустрия и още нещо… загубата на ценния ресурс ВРЕМЕ. Защото ако не друго, зле написаната, носеща скрито рекламно съдържание, несъществена информация е загуба на време и за двете страни.
От наша гледна точка, тази тема е повод за дискусия, която има всички основания да се разрастне в публичен дебат с участието на ПР практици, медии, институции, бизнес и всеки, който има какво да сподели.
Накратко ще представим само някои вече изказани мнения в Интернет, на които попаднахме:
„Има нещо ценно в дискусията, която Адам и неговият екип стартираха и всички имаме какво да спечелим ако се вгледаме в причните за лошото таргетиране на медиите, отчитайки и въпроси като очакванията на клиента и методите за оценяване на ефетивността.” Джей О’Конър, Президентът на CIPR.
„Имам смесени чувства по отношение на кампанията “An inconvenient PR truth”. Адмирирам тази инициатива, но същевременно се съмнявам доколко добър и работещ е подходът. Един от проблемите е свързан с ПР агенциите и вашите клиенти, които ви плащат за уменията, които притежавате. И само, защото те очакват да направите нещо, не значи, че то е правилно. Ваше задължение е да ги консултирате и да ги посъветвате защо вашият начин е по-добър. Престанете да се фокусрате върху отчетните показатели и започнете да се фокусирате върху реалните бизнес и организационни цели, а не върху съмнителни рекламни резултати” Стюарт Брус, Управляващ директор на Wolfstar, http://stuartbruce.biz/
„ПР спамът е толкова заразяващ, колкото и хламидията и има същият ефект. Може да предизвика стерилитет на заразените. Единствената разлика е, че в света на ПР всеки е предавал по един или друг начин спам инфекцията – случайно или не.” Марк Борковски, създател на Borkowski (http://www.borkowski.co.uk/)
Ще споменем още, че инициаторите на кампанията предлагат своите десет „заповеди” за общуването на ПР специалистите с медии и блогъри. А първата от тях гласи „При дадено разрешение“. Казано с повече думи – прессъобщенията трябва да се изпращат само до тези, които са дали предварително съгласие за това.
И така,
- Има ли място за подобна дискусия в обществото ни?
- Не са ли това частни случаи и има ли добри примери за ПР практика у нас?
- Необходимо ли е медии и ПР специалисти да създадат свой писан или неписан кодекс за етично отношение помежду си, защото не само ПР-ите имат своите малки грехове?
- Как новите технологии и съвременни медии (блогове, сайтове и социални групи) повлияха върху начина, по който ПР-и и журналисти комуникират?
- Промени ли се начинът, по който журналистите намират източници за своите материали и ако да – как?
В крайна сметка, смисълът на подобен диалог е отговорът на въпроса – Какво стои в основата на доброто партньорство между ПР-и и журналисти?
Искрено се надяваме, тази дискусия да не подмине България.
