Нова телевизия, Здравей България | 2010-03-22 

БНР, Преди всички | 2010-03-22

Водещ: Милиони левове, предназначени за разяснителна кампания как земеделските производители могат да кандидатстват за европейско финансиране по Програмата за развитие на селските райони, са усвоени от малки кабелни оператори с ограничен обхват. Това сочи одитният доклад на сметната палата, изготвен след проверка в ДФ „Земеделие”. Според резултатите от проверката парите по договорите са изплащани непосредствено преди парламентарните избори и е възможно част от тях да са отишли за финансиране на нечия кампания – смята народният представител от ГЕРБ Стоян Гюзелев.
Веселина Миланова и Стоян Гюзелев прочетоха заедно доклада на Сметната палата.
Стоян Гюзелев: Проверката касае 1 януари 2008 г. – 30 юни 2009 г. Срокът е година и половина. За отчетния период 3.4 млн. за рекламна дейност.
Репортер: Това са пари, които е трябвало да отидат за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони и начините, по които селските стопани могат да кандидатстват?
Стоян Гюзелев: Какво прави впечатление обаче в отчета? Ще си позволя да споделя данни за две от медиите. С БНТ са сключени три договора с обща сума 64 500 лв. с ДДС. С БНР са сключени три договора със стойност 77 080 лв. с ДДС.
Репортер: Това са националните медии, които дефакто стигат до всеки един…
Стоян Гюзелев: Които имат най-голямо покритие, дори в селата около Малко Търново или горе около Кулата, които имат реален обхват на слушаемост и на гледаемост. И какво прави следващото впечатление? Надолу следват едни суми със световно неизвестни кабелни телевизии и оператори със съмнителен обхват на покритие на сигнала и гледаемост съответно, и които са локализирани в големите населени места – Бургас, Пловдив, София вероятно, Варна. Да ви споделя някои от сумите…
Репортер: Там, където са съсредоточени…
Стоян Гюзелев: Където са средоточени градските хора. Ще ви цитирам няколко от сумите. С една телевизия е сключен договор за 10 000 лв. с ДДС и само два месеца по-късно е сключен анекс за 156 000 лв. Един от другите фрапиращи случаи са с една телевизия, която даже вече не е и телевизия, няма я от ефир, е сключен договор за 306 000 лв., като първоначално условията по договора са Фондът да изплати изцяло стойността по договора, и после явно ги е хванал някакъв срам ли, съвест ли, и правят един анекс, с който казват 50% при сключване на договора, другите 50% след реализацията на проекта. Най-фрапиращ е договорът на стойност 1.2 млн. лв. с ДДС. Към момента на проверката от сметната палата е констатирано, че няма представен медиен план и схема на излъчване. Хората, които се занимават с този вид бизнес, знаят, че зад всеки лев трябва да седи програмен продукт, време на излъчване, в кои часови зони, какво ще съдържа. Това го няма.
Репортер: Оказва се, че са давани едни пари, без да е ясно какво има насреща..?
Стоян Гюзелев: Така излиза, и то просто това не е свободен разговор между мене и вас, ние четем доклада на сметната палата за одита на ДФЗ за въпросния период. Фрапиращото обаче е, и искам да ви го зачета дословно: „В ДФЗ не е наличен оригинал на договора с приложенията и по време на одита на 27.11.2009 г. Фондът е изискал от тази телевизия копие от договора с приложенията. До приключването на одита исканите документи не са представени на одитния екип.” 1.2 млн. лв.
Репортер: Тоест възможно ли е тези пари да са платени без въобще да има договор?
Стоян Гюзелев: Така излиза. И това са цифри, които на фона на проблемите на държавата към днешна дата просто са драстични примери за кражба на нашите пари.
Репортер: Може ли да разсъждаваме около датите на тези договори, кога са налети в малки частни медии тези пари?
Стоян Гюзелев: Като гледам датите така, във второто полугодие на 2008 г. и приключват до 30.06.2009 г. И идваме на логичния въпрос кога бяха парламентарнитя избори? Бяха в началото на юли. И оттук нататък човек дори и да не е предубеден му изплуват няколко подозрения. Тези пори отишли ли са по предназначение, подпомогнали ли са изборната кампания и на кого? Само като си представим, че Фондът е имал седем заместника и за този период са се сменили трима директори, сещаме се, че посоката е тройната коалиция. Аз се надявам, че все пак прокуратурата ще си свърши работата, защото написаното от сметната палата няма моментален ефект. Обществото усещаше, че във Фонда имаше проблеми, и усещаха го земеделските производители. 

Българско Музикално Сдружение I 2010-03-24

Българско Музикално Сдружение изцяло обнови своя уеб сайт – посетителите на сайта могат да се запознаят с новата визия, съдържание както и с версията на английски език

24.03.2010 г. Българско Музикално Сдружение представя своя обновен уеб сайт. Сайтът е с изцяло нова визия и съдържание както и с версия на английски език. От него можете да получите пълна и изчерпателна информация, относно работата на сдружението, реализираните и бъдещите проекти, артистичния репертоар, да се запознаете с изпълнителите, с които организацията работи и подпомага.
Вече пет години екипът на Българско Музикално Сдружение работи успешно за запазването на традиционната българска музика, подпомага много таланти за осъществяване на идеите им и сбъдване на мечтите им. Организацията се утвърди сред българската и международна общественост като една стабилна опора на културата и изкуството. Ето защо сдружението си поставя амбициозната задача и в бъдеще да следва своите идеи и принципи и да продължава да работи в името на българското изкуство, зачитайки новите арт тенденции и пазейки изконните български традиции.

За да получите повече инфорнмация, относно новостите в уебсайта на Българско Музикално Сдружение посетете: www.bms-bg.org. 

в. Седмичен Труд | Емилия ДИМОВА | 2010-03-24 

Рекорден брой участници влязоха в новия сезон на предаването

"Мъжът и жената сключват брак, защото поотделно и двамата не знаят какво да правят със себе си" – наблюдението е на Чехов и е написано върху колона в хола на Къщата, украсена с мъдри мисли на знаменити умове. Избирам го, защото повечето от двойките в биг брадърския дом се захванаха да го доказват още с влизането си в него. Новият сезон на предаването започна по правилата на "добрия, смешния, готиния, обсъждания, скандалния Биг Брадър", както го определи новият /стар/ водещ на предаването Ники Кънчев. Ще бъде нещо ново и за историята на шоуто, стартирало в Холандия през 1999 г.
Всяка страна прави свои промени във формата и родният принос досега се измерваше с факта, че миналогодишното издание беше със социална насоченост и благотворителни каузи. За първи път участниците са двойки, при това някои – с деца. "Всяко едно семейство мечтае или се оправдава, че е нещастно, защото няма кола, жилище, пари, а впоследствие се установява, че щастието е доста по-сложно от това да ги имаш в наличност", каза Нико Тупарев, един от продуцентите. За него и останалите членове на екипа Биг Брадър е социален експеримент, който ще даде отговори на много задавани или премълчавани въпроси за нашето общество. Като този: защо 80 процента от българските семейства мислят, че ще са по-щастливи с друг партньор. Или: защо домашното насилие е така разпространено у нас. " С игри и различни похвати на Биг Брадър ще се опитаме не да развалим семействата в Къщата, а да свалим социалната им маска, която те носят. Няма да ни е лесно и ще ни обвиняват, че сме лоши, но вярвам, че всеки ще научи много неща за себе си, гледайки предаването", казва Тупарев.
"Едно от нещата, които, надявам се, ще покажем, е това, какво разделя и какво събира един мъж и една жена, когато любовта изчезне – допълва колегата си другият продуцент Николай Николов. – Обект на нашия интерес ще бъде и вечната тема за парите в семейството, кой от двамата разпределя бюджета, за какво харчи мъжът, за какво – жената."
Зрителите ще могат да изразяват персонално отношението си към мъжа и жената във всяка двойка, така че да се разбира заради кого от двамата предлагат съответната фамилия да напусне Къщата. Любопитен експеримент на екипа е заложен и чрез интернет, където са качени 19 критерия за примерно семейство – зрителят е предизвикан да избере 7-те най-важни за семейното щастие според собственото му разбиране.
Продуцентите твърдят, че никакъв сценарий не е възможен при Биг Брадър, което го прави непредсказуем не само за участниците, а и за самия екип. Но в същото време форматът предлага такива невероятни сюжети, каквито никой сценарист не може да измисли. Олга Лозанова, програмният директор на Нова ТВ, дори оприличи Бит Брадър Фемили на истински телевизионен сериал е автентичен диалог, какъвто никой досега не е успял да предложи на зрителя. "Биг Брадър отдавна се е превърнал в един социален феномен за българското общество – каза тя. -Каквото се случи в него, на другия ден се коментира така, както се коментират новините и футболните мачове. Защото освен забавление, в него има още много пластове. Ние като медия успяваме да ги раздвижим така, както камъкът раздвижва блатото. Това ще бъде и Биг Брадър Фемили -камък в блатото."

Стр. 8

в. Седмичен Труд | Емилия ДИМОВА | 2010-03-24

Трудно се уговаря интервю с топ репортер като Миролюба Бенатова. Няколко поредни дни намеренията ни да се срещнем пропадаха, отвивани от непредизвестено събитие или от поредната житейска драма, по чиито следи я пращаха професионалните й интереси и ангажименти. И докато аз звъня по уреченото време, тя отсреща затваря, подсказвайки, че не може да ми отговори, или едва успява да каже, че в момента е заета. Вечерта от горещия й репортаж по bTV новините разбирам каква е била причината.
Е, аз съм достатъчно търпелива и на свой ред професионално мотивирана, за да настоявам за тази среща. Но, питам се, дали мъж, привлечен от личността й, ще се примири с подобна стратегия? Колко дълго би изтърпял някой да бъде редовно пререждан от героите на нейните репортажи? И дали, в края на краищата, работата, която й предлага толкова неочаквани срещи, не я лишава от срещата с очаквания човек?

- Мира, на какъв тип лишения си подложена като тв репортер?

- Не бих говорила за лишения, защото начинът, по който си върша работата, е въпрос на личен избор. За много хора това може да изглежда необяснима и голяма жертва, но аз не чувствам липси. Естествено ми е да си тръгвам от работа не в 5 следобед, както е с повечето хора, а няколко часа по-късно. Започнах да работя в печата преди 16 години, във в." 168 часа", и тогава, 18-годишна, усетих с всичките си нерационални сетива, че това е моята професия. Не ме е интересувал този занаят като бит – нито колко се работи, нито какво е работното време, нито как се случват нещата технологично. Знаех, че искам да разказвам истории, че искам да се срещам с хората по начина, по който го правят журналистите -да задавам въпроси и да получавам отговори. Исках да търся и да намирам. И бях щастлива, че ми позволиха. С професията си чувствам изключителна съвместимост и взаимност.

- Досега не си създала семейство – няма ли работата ти отношение към този факт?

- Не бих се оправдавала със служебна ангажираност. Личният ми живот се е реализирал или не по определен начин, независимо от професионалните ми задължения. Аз съм доволна от това, което съм изживяла до момента. Не мисля, че преди време съм била готова да разделя и подредя приоритетите си по правилния начин, който прави семейството възможно. Чак сега започвам да намирам ресурс да бъда повече жена, да присъствам сериозно в личния си жи7 вот за сметка на професионалния. А и "подписът" или съжителството с някого не означава, че си дозрял за тази стъпка. Не че е изключено да сбъркам занапред, но сега съм доста по-наясно със себе си по този въпрос. Със сигурност не искам да живея в лъжа и лицемерие или да бутам изконсумирани отношения заради клишето, че на 34 трябва да съм омъжена, по възможност – с деца.

- Какво те е разделяло с мъжете в живота ти?

- Разминаване на различни нива. И най-вече – краят на любовта. Връзките ми приключват, когато изчезне усещането за взаимност – и като чувства, и като преценка за нещата от живота, най-общо казано. А и не отричам, че съм труден човек, изискващ и не много компромисен. Харесвам и обичам също така трудни мъже, с които съм изживявала бурни, емоционални, цветни, дълбоки и искрени връзки. Директна съм повече, отколкото е поносимо на моменти, и винаги съм смятала, че отношенията не трябва да се маскират или спасяват в навик. Аз не крепя, не кретам, не кърпя. Предпочитам да нямам партньор, отколкото да се правя, че не разбирам отсъствието на чувства.

- Възможно ли е мъжът, който би споделил живота ти, да е извън твоя бранш?

- "Моите мъже, с много малки изключения, са извън журналистическата професия.

- Но може ли някой извън тази професия да приеме твоя начин на живот, така обвързан с работата ти?

- Ако е професионалист, независимо в каква област, ще ме разбере. Да работиш от 9 до 5 е начин на мислене, а не професия. Аз не се вписвам в това квадратче. Всекидневието ми е динамично и го харесвам такова. Има хора, които предпочитат предвидимия живот, ориентиран към бита. Ако не постигам с тях съвпадения, причината е в различието на характерите, а не на занаятите ни.

- Спомена, че си труден човек. Кои са чепатите страни на характера ти?

- Рязка и остра съм. Трудно прощавам. Успявам да обидя, без винаги това да е целта.

- Не се ли чувстваш вече професионално уморена от репортерската работа: Не ти ли се иска да седнеш в студио, в стола на водещ или на шеф?

- Не.

- Вестникарството помогна ли ти да се изградиш като тв репортер?

- Самата философия на седмичния вестник е различна от водовъртежа на всекидневника. Седмичникът те задължава да бъдеш аналитичен, да не преповтаряш новината, а да намериш различната гледна точка. Това тренира всички сетива на журналиста. Седем години работих там и съм благодарна на Люба Ризова, че ме взе в екипа, който създаде bTV преди 9 години, и повярва, че един "вестникар" може да усети магията на телевизията. От професионалистите във вестника и в телевизията съм се учила не толкова на занаят, колкото на поведение, на реакции. Нашата работа изисква умение да общуваш на всички нива. Репортерството е низ от разговори, повечето, от които тежки, сериозни, изискващи отдаване на внимание, на време. Трябва да накараш "героя" да ти се довери, да ти разкаже неща, които не иска да разказва, да ти повярва, че няма да го предадеш, че няма да го заболи повече, отколкото вече го боли. Другото, техническата част, се научава по-лесно.

- Кои са най-трудните ти репортажи?

- Сложно и деликатно съм се чувствала, когато е трябвало да отразявам някаква страшна и болезнена история, докато моят личен свят е бил в другата крайност. Щастливият човек се концентрира трудно. Като в случая наричам щастие онези моменти на тотално разграждане, които не са толкова чести. Тогава може би си проличава професионализмът – от умението да бутнеш встрани личните си топли и светли мисли, които са те обзели, и да се отдадеш на нечия чужда болка така, сякаш и теб те боли.

- Журналистическите ти разследвания налагали ли са да ходиш въоръжена или да тренираш бойни изкуства?

- Ако някои реши да ме нарани, ще го направи, никаква подготовка не може да ме спаси. Не съм спортен тип, макар че някога съм тренирала таекуондо, ходила съм на тае бо, но не за да се защитя от някого, а защото ми е било интересно.

- Случвало ли се е да се движиш с охрана?

- Когато приемеш, че имаш нужда някой да те пази, губиш част от свободата си и този, който иска да те нарани, вече те е уязвил. А и никога не бих приела присъствието на охрана около себе си като престижно. За някого това може да е демонстрация на социален статус, за мен е демонстрация на несвобода.

- Имало ли е опити да бъдеш контролирана, шантажирана, манипулирана?

- В нашата работа често се случва някой да иска да ни излъже, да представи нещата по удобен за него начин, да скрие част от истината. Ние като професионалисти не трябва да го позволим. Това умение е част от длъжностната ни характеристика като репортери, а не е нещо изключително. И е неуместно да се хвалим, когато просто сме си свършили работата.

- Как реагират непознати при среща с теб, започват ли да те занимават с проблемите си?

- Случвало се е да ме заговарят и обикновено са го правили с добро чувство и респект към моето лично пространство. Това ме прави щастлива, не ми омръзва да виждам, че работата ми е докоснала по някакъв начин хората. Но понякога изпитвам и дискомфорт от екранната известност – когато съм неглиже, забравила съм да се гримирам, потънала съм в свои си мисли и пазарувам в хипермаркет. Когато ме заговарят в такъв момент, вероятно изглеждам недружелюбно и дори враждебно. А истината е, че съм се стреснала и чуството е, сякаш непознати хора са нахълтали в банята ти, докато си чисто гол.

- Един от последните ти филми, за силикона в естетичната хирургия, предизвика голям зрителски интерес. Защо според теб съвременните жени се поддават на изкушението да променят Божия замисъл?

- Всеки иска да добави нещо към Божия замисъл, но не знам защо сме толкова нахални да допускаме, че можем да го измислим по-добре от Него. Лично аз мисля, че е грехота човек да пипа нещо по себе си до 35 години, освен ако не е жертва на някакви трагични обстоятелства, които го налагат, например катастрофа или болест. Да, никоя жена не харесва да погрознява, да остарява, но не е излишно да обмислим мотивите си, преди да пристъпим към корекции по тялото. Аз вярвам, че много жени прибягват до " прекрояване", защото не се чувстват достатъчно обичани, а не защото визията им го изисква.

- Догодина самата ти ставаш на 35 – ще коригираш ли тогава нещо по тялото си?

- Мисля, че не: опитвам се да преминавам през кризите в живота си по-щадящо и с повече въображение. Не обичам да ме боли, не ми пасва на характера да вляза в болница от суета. Но знам ли?! Никога не казвам " никога!". Ако трябва да отговоря сериозно – банално е, но наистина вярно – не вярвам в скалпели-те. Разкрасява ме любовта.

"Чувствах се много уютно във въздуха", казва Мира за първия си скок с парашут, който ще бъде последван от втори, вероятно още това лято.

Стр. 10