Нова телевизия, Здравей България | 2010-03-22
Водещ: Нищо не казахме за Митко Илиев от в. „Стандарт”, но може би после той сам ще каже, ако иска нещо.
Водеща: И по тази причина решихме да погледнем от другата страна, там, където се работи не от упор – разследващата журналистика работи и по друг начин, не само от упор.
Йордан Мичев: Това е работа за снайперисти по-скоро. Не се стреля от упор. Стреля се от разстояние, внимателно се цели, следи се мишената и се стреля в точния момент.
Водещ: Трябва ли да чакам в разговоря някой да каже, че целият ни живот е един голям „Биг Брадър”, за да кажа, че Данчо ми е братовчед, което абсолютно е истина, и освен това това не е нагласена история.
Йордан Мичев: Не е нагласена, наистина.
Водеща: И какво се оказа, че само аз нямам роднина тук около тази маса. Всъщност какви са ви роднинските връзки?
Йордан Мичев: Двамата с Коко сме втори братовчеди, а те двамата са трети братовчеди. Митко и Диляна.
Водещ: Всички сме братовчеди. Когато Иван Костов го каза, много му се смяха, хайде кажи сега, че не е така. А няма нищо нагласено, ето, заклевам се в сценария.
Водеща: Той сценария се мени малко, така че… Добре, ти последната мишена, по която стреля, беше през почивните дни по един зам.-земеделски министър. Има ли изобщо разследваща журналистика в България?
Йордан Мичев: Трудно е, защото разследващата журналистика е мерцедес в журналистиката. Тя е много скъпо удоволствие. Не всяка медия може да си го позволи. И понеже в Българя стандартът и в медиите, както навсякъде е нисък, да правиш разследваща журналистика е доста трудно.
Водеща: Това на какво се дължи? По-старото поколение журналисти казват, че защото сме прекалено млади и неопитни примерно, въпреки че аз не съм разследващ журналист, говоря за вас.
Диляна Гайтанджиева: Аз не мисля, че е толкова трудно чисто теоретично да се прави разследваща журналистика. По-трудно е нейното изпълнение.
Водещ: Кои са пречките?
Диляна Гайтанджиева: Пречките са обективни, от всякакво естество. Една от основните пречки, това, което примерно на мен ми е най-трудно, когато правим някакво разследване, е хората, с които се сблъскваме. Тъй като в България си мисля, че все още разследващата журналистика не се приема на нужното ниво и с нужното доверие. Връзката и приликата между „Биг Брадър” и нашата работа е, че ние много пъти стигаме до личния живот на хората. Публичните личности трябва да знаят, че те са такива и техният личен живот, свободата, която имат като личности в много случаи е явна и е публична. И трябва да знаят, че всичко, което правят по някакъв начин става достояние на обществото. Затова си мисля, че най-трудното е сблъсъкът чисто законово. Много пъти сме коментирали употребата на скрита камера, до каква степен свършва личната свобода и започва обществения проблем. Винаги в случаите на разследваща журналистика трябва да се знае и от хората, които работят, и от другите, които стават обект, нещо като героите в „Биг Брадър”, че личната им свобода, когато са публични личности, е малко по-ограничена от нормалното.
Водеща: Цензура? В какви случаи сте се сблъсквали с товарния влак на цензурата?
Митко Илиев: Преди цензурата искам да направим този преход от това, че тук сме в някакви роднински отношения. В България всички са роднини. България е много малка и всичко се знае. И разследващата журналистика сякаш се правеше по-лесно през 90-те години, когато още всичко кипеше в обществения живот. Нещата сега станаха по… влязоха в един статус. И общо взето всеки конфликт, примерно както този зам.-министър, примерно първата реакция на редактора е, абе защо сега трябва да окепазим този човек. Въобще, не се държи толкова на морала, не се държи толкова на закона, а кой на кого е кум и кой на кого е сват. В смисъл, тези отношения влияят в голяма степен и в това доколко разследващата журналистика може да повдига теми, които да стават дневен ред на обществото.
Водеща: Има ли тема, за която сте били спрян?
Митко Илиев: Много рядко, много рядко. По-често се случва така, че в един момент ти разчиташ на някакви хора, примерно говоря за едно разследване за горите на Симеон Сакскобургготски. Тогава трябваше да ми помогнат от министерството на земеделието, което се държеше от ДПС. И ние направихме всичко, за да стигнем до детайлите, до истината. И когато министерството трябваше, хората на Доган трябваше да дадат документацията, да изземат от тази земеделска комисия в Самоков, те просто я скриха и я употребиха в политическия контекст. Те отидоха и изнудиха Симеон Сакскобургготски за някакви си политически цели. Тоест много рядко…
Водеща: Влизате в колелото на нечии интереси.
Митко Илиев: Да. За съжаление, всеки, който си мисли, че журналистика, разследваща или каквато и да е, тя се прави на чисто поле, като едно чисто зърно, това не е така. Всеки човек има някакъв интерес, когато идва да сподели някаква информация, да направи някакво разкритие. Много често журналистите се оказват едни маши, един инструмент на някакви хора, които се опитват да предизвикват някакви явления в обществото, в смисъл някакви катаклизми и т.н. А цензурата, най-опасната цензура е самоцензурата всъщност. Волю или неволю човек си поставя сам граници, примерно конкретно ето тези, „Стандарт” примерно 2008 г. февруари месец направи две страници разследване за тези Дамбовци, което тогава беше абсолютно извън дневния ред на обществото, въобще никой не знаеше какви са тези хора. По същия начин навремето в „168 часа” извадихме името на Самоковеца. Никой не знаеше кой е Самоковеца.
Водеща: Героите от сериала „Октопод”…
Митко Илиев: И в един момент какво се случи? Тези хора ги пуснаха, те изведнъж започнаха да обясняват какви големи бизнесмени са, какви големи инвеститори са, какви кредити от банки ползват, лизингови схеми и т.н. и в обикновения човек наистина остава впечатлението, че тези хора са невинни, щом веднъж са пуснати примерно с мярка за неотклонение на свобода.
Водещ: Ама не е само това. Аз четох, подготвяме се за тези разговори разбира се, нещо, което беше през лятото на миналата година, свързано с енергийния холдинг, ТЕЦ „Марица-Изток” и т.н. Интервюто ти с г-жа Галина Тошева, то е нещо уникално. В смисъл, тя така се изразява, че човек нищо не може да разбере. Абсолютна мъгла. Имам чувството, че все едно Георги Пирински ми говори за политика. Просто някакъв водопад от думи и нищо не може да се разбере.
Митко Илиев: Ами това е от типа интервюта, не само това, и министри сега правят по същия начин. Примерно една Маргарита Попова обича да дава интервюта, които са написани от тях. В смисъл, няма го прекият диалог. С г-жа Тошева беше същия момент. Ние даваме едни въпроси, на които те отговарят неща, които на тях им са изгодни. Това не е типът интервю, в който има диалог. Това просто трябва да бъде забранено като практика някой да дава писмени отговори. Защото в някакъв диалог всъщност, в сив разговор хората стигат до истината по-бързо и по… в смисъл гледат се очи в очи. Докато другото е просто замазване на едни очи. Този енергиен холдинг така и остана. Този човек в ТЕЦ „Марица-Изток” така и си остана на поста. Просто това казвам, че журналистиката каквито и опити да прави, ние тогава писахме 10 стр., коментари, интервюта, факти, извадихме договори и не знам какво си… Когато я няма политическата воля да се направи нещо, винаги има нещо друго, което… много често журналистите попадат в един омагьосан кръг. Той не знае защо нещо не се случва. Той си мисли, че си е направил целия сценарий, целия… абе всичко, каквото е трябвало по книга да направи и т.н. и очаква отговора на управляващите. Той обаче много често не се случва.
Диляна Гайтанджиева: Ние в момента все едно сме се събрали да се оплакваме, което не е така. Наистина има много натиск върху журналистите, има и много примери, в които…
Водеща: Ама има им ръсни поръчки, има и такива, които играят не по правилата, има такива, които…
Диляна Гайтанджиева: Наистина има издания, които определено правят поръчкова журналистика, но в случая има и добри практики, които… фактът, че всеки ден както и при вас в предаването се обаждат толкова много хора, на които по някакъв начин успяваме да помогнем, макар и много трудно, показва, че наистина разследващата журналистика вижда много. Не вижда всичко, но вижда много и вижда достатъчно.
Митко Илиев: Друго искам да кажа аз, извинявай, че те прекъсвам. Добрата разследваща журналистика, тя е като едно парче злато, което е скрито в един куп. Защото добрите разследвания не се появяват в правилния актуален момент. В смисъл, добрата разследваща журналистика, тя не яхва някаква вълна и тогава да направи някакво разследване, което да доведе, което да е последната… да обере последното препятствие пред някаква вълна, която да тръгне. Тя винаги, по принцип винаги е нещо, което, пак давам случая с тези Дамбовци, преди две години никой не знаеше кои са тези Дамбовци. Чак сега след две години се разбира, че това е нещо, което си е заслужавало да се каже истината в онзи момент точно, когато те започнаха да правят тези афери в „Кремиковци”.
Водещ: Сега любопитно, във връзка с разследването на Данчо, защото това всъщност май е първият голям скандал от този род, свързан с новата изпълнителна власт. Аз поне не си спомням нещо подобно, което… до такава степен да е разследвано. „Разораната целина”. То е свързано със зам.-министъра Преслав Борисов. Един мой съученик прочете заглавието на книгата „Разораната целина”, но това не е нищо, защото един друг „Вълшебникът от Оз”, казваше, хайде да ходим да гледаме „Вълшебникът от нула три”. Но това е само една шега.
Водеща: Не, по-добре разкажи всъщност, каква е историята там със зам.-министъра…
Йордан Мичев: Историята е следната, че фирми, в които е участвал зам.-министърът, и в които формално в момента не участва, но се ръководят от брат му, започват да обработват, и те го правят от няколко години, обработват земеделски земи в териториите на общините Мездра и Роман, без да сключват договори със собствениците на тези земи. Сключват договори с определена част от собствениците, на останалите разорават нивите. Общо взето комасират земята, „комасират” (в кавички) земята, така да го кажем, на ръба на закона. Законът до някаква степен им дава това право, но лично за мен е много учудващо, че един зам.-министър от морална гледна точка може да си позволи такова нещо.
Водеща: Той коментира ли го това, което го вадиш като разследване?
Йордан Мичев: Коментира, че чисто формално няма нищо общо с тези фирми.
Водеща: Но истината не е такава? А оттук какво следва?
Йордан Мичев: Ето това е най-болното в разследващата журналистика, че нещата ги виждаш, но не можеш да ги пипнеш. Общо взето движението, което си направил, остава да виси във въздуха и чакаш реакция от органите.
Митко Илиев: И това се прави от тези етични кодекси, закон за сблъсък на интереси, защото не винаги законът може да обхване всякакви вратички, които могат да намерят хората. И всъщност се стига дотам, че едно поведение е само морално укоримо…
Диляна Гайтанджиева: Законът за прекратяване на конфликт на интереси е най-пожелателното нещо. Така е направен този закон, аз съм проверявала, че няма никакъв шанс той да се приложи.
Водеща: Добре, да ви върна малко към темата „Биг Брадър”, поне метафорично, където едно око гледа. При вас има ли такова нещо, в смисъл, цензурата откъде идва, от различни посоки, от една посока?
Йордан Мичев: В последните 6 месеца, хайде не 6 месеца, да кажем няколко месеца, е изключително трудно да правиш сериозна разследваща журналистика срещу сериозни хора във властта.
Диляна Гайтанджиева: А преди по-лесно ли ти беше?
Йордан Мичев: по времето на Сакскобургготски и Станишев ми беше много по-лесно.
Водеща: Защо?
Йордан Мичев: Много по-либерален беше режимът и нямаше толкова сериозен натиск върху медиите. Искам да ви кажа, че в момента натискът върху медиите, особено върху пресата, е много сериозен.
Водещ: Аз видях медии, които дори не се наложи да ги натиска и в един момент много рязко обърнаха, просто абсолютно от другата страна на палачинката беше.
Йордан Мичев: Да.
Водеща: От страна на новото правителство?
Йордан Мичев: Това по-скоро е негласно, някаква такава атмосфера. Никой не ти казва в прав текст какво да правиш, как да го правиш, но се усеща атмосферата.
Водеща: Някъде попаднах на статистика, аз си мислех, че в България няма много дела за клевета, но се оказа, че сме на челно място по дела, които са срещу журналисти.
Йордан Мичев: Най-лесно е да осъдиш журналист в България, така че…
Водеща: И това доколко стопира изобщо разследващата журналистика?
Йордан Мичев: До голяма степен.
Митко Илиев: За мене пък по никакъв начин.
Водеща: Ти съден ли си?
Митко Илиев: Ами аз имам 6 или 7 дела.
Водеща: Някое загубено?
Митко Илиев: Нямам загубено. Поне аз лично нямам. Съдят хората, съдят най-лудите. В смисъл, най-сериозните разследвания, които се правят, там никога не се стига до дела. Журналистът винаги си оставя по един коз накрая, това е абсолютно правило. Но аз искам да кажа, примерно за разлика от Великобритания, където не можеш да коментираш едно дело преди то да е завършило, преди да има присъда не можеш да кажеш, че някой е виновен. Ние в България сме в другата крайност. Ние, ето при тези полицейски акции, които стават, ние заедно с МВР, вървим заедно с МВР и общо взето преразказваме това, което те са стигнали по оперативни данни. Като много малко от тези данни впоследствие могат да бъдат доказани в съда. Говоря за 10% или за 20%. Тогава посредникът в тази комуникация – журналистът – винаги е човекът, който изгаря.
Водещ: Само да го обясним малко по-просто. Вестниците някой път пишат „Убиецът на еди-кой си направил еди-какво си”, а всъщност не се знае дали той е убиецът.
Митко Илиев: Ето аз работя по една тема, където един човек, който е психично болен, но е обвинен, че е убил една друга психична болна. Бяха го изкарали…
Водеща: Това е много мило разследване.
Митко Илиев: Да. Бяха го изкарали как този човек четири месеца държал трупа да се мумифицира в дома си. Сега, когато вече има дори присъда на първа инстанция, оказа се, че този човек получава някаква доживотна присъда или не знам какво си само по три косъма, които не е ясно чисто от експертна гл.т. дали наистина са намерени от жената, след като тя е умряла. Абсолютно нелогично е някой да държи, при положение че е убиец, да държи 4 месеца в дома си… При положение че в другата стая има наематели.
Водеща: Има различни болни хора…
Митко Илиев: Не, това е истински случай, който, за съжаление, се случва на една наша колежка журналистка. Това е син, доведен син на една наша колежка журналистка, който много интересен от чисто правна гл.т. Много е хубаво да има осъдени в България, и в края на краищата трябва наистина да се… защото това общество наистина има нужда да има справедливост, но в края на краищата в търчането да осъдим някого… Казали са, по-добре един убиец на свобода, отколкото… т.е. обратното, пет убиеца на свобода, отколкото един невинен в затвора.
Диляна Гайтанджиева: Аз искам да кажа нещо, виждам, че сме към финала, много важно за работата на журналистите е обществото и хората да подават сигнали и да помагат. Аз изключително много се дразня, когато ми се обади някой и подаде наистина сериозен сигнал, но казва: моля ви се, аз съм анонимен. Телефоните се изключват, не получаваш никакъв отговор. Ами как тогава да помогнеш на този човек и защо аз би трябвало да не се страхувам, а той да се страхува? Много е лицемерно това. И наистина, ако хората считат, че е важно и че журналистите са по някакъв начин четвъртата власт и помагат, нека и те да помагат на нас и да не се крият зад някаква анонимна маска и страх.
Водещ: Ние се присъединяваме към този призив на Диляна и благодарим за разговора на нея, на Данчо и на Митко.
БНР, Преди всички | 2010-03-22
Водещ: Милиони левове, предназначени за разяснителна кампания как земеделските производители могат да кандидатстват за европейско финансиране по Програмата за развитие на селските райони, са усвоени от малки кабелни оператори с ограничен обхват. Това сочи одитният доклад на сметната палата, изготвен след проверка в ДФ „Земеделие”. Според резултатите от проверката парите по договорите са изплащани непосредствено преди парламентарните избори и е възможно част от тях да са отишли за финансиране на нечия кампания – смята народният представител от ГЕРБ Стоян Гюзелев.
Веселина Миланова и Стоян Гюзелев прочетоха заедно доклада на Сметната палата.
Стоян Гюзелев: Проверката касае 1 януари 2008 г. – 30 юни 2009 г. Срокът е година и половина. За отчетния период 3.4 млн. за рекламна дейност.
Репортер: Това са пари, които е трябвало да отидат за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони и начините, по които селските стопани могат да кандидатстват?
Стоян Гюзелев: Какво прави впечатление обаче в отчета? Ще си позволя да споделя данни за две от медиите. С БНТ са сключени три договора с обща сума 64 500 лв. с ДДС. С БНР са сключени три договора със стойност 77 080 лв. с ДДС.
Репортер: Това са националните медии, които дефакто стигат до всеки един…
Стоян Гюзелев: Които имат най-голямо покритие, дори в селата около Малко Търново или горе около Кулата, които имат реален обхват на слушаемост и на гледаемост. И какво прави следващото впечатление? Надолу следват едни суми със световно неизвестни кабелни телевизии и оператори със съмнителен обхват на покритие на сигнала и гледаемост съответно, и които са локализирани в големите населени места – Бургас, Пловдив, София вероятно, Варна. Да ви споделя някои от сумите…
Репортер: Там, където са съсредоточени…
Стоян Гюзелев: Където са средоточени градските хора. Ще ви цитирам няколко от сумите. С една телевизия е сключен договор за 10 000 лв. с ДДС и само два месеца по-късно е сключен анекс за 156 000 лв. Един от другите фрапиращи случаи са с една телевизия, която даже вече не е и телевизия, няма я от ефир, е сключен договор за 306 000 лв., като първоначално условията по договора са Фондът да изплати изцяло стойността по договора, и после явно ги е хванал някакъв срам ли, съвест ли, и правят един анекс, с който казват 50% при сключване на договора, другите 50% след реализацията на проекта. Най-фрапиращ е договорът на стойност 1.2 млн. лв. с ДДС. Към момента на проверката от сметната палата е констатирано, че няма представен медиен план и схема на излъчване. Хората, които се занимават с този вид бизнес, знаят, че зад всеки лев трябва да седи програмен продукт, време на излъчване, в кои часови зони, какво ще съдържа. Това го няма.
Репортер: Оказва се, че са давани едни пари, без да е ясно какво има насреща..?
Стоян Гюзелев: Така излиза, и то просто това не е свободен разговор между мене и вас, ние четем доклада на сметната палата за одита на ДФЗ за въпросния период. Фрапиращото обаче е, и искам да ви го зачета дословно: „В ДФЗ не е наличен оригинал на договора с приложенията и по време на одита на 27.11.2009 г. Фондът е изискал от тази телевизия копие от договора с приложенията. До приключването на одита исканите документи не са представени на одитния екип.” 1.2 млн. лв.
Репортер: Тоест възможно ли е тези пари да са платени без въобще да има договор?
Стоян Гюзелев: Така излиза. И това са цифри, които на фона на проблемите на държавата към днешна дата просто са драстични примери за кражба на нашите пари.
Репортер: Може ли да разсъждаваме около датите на тези договори, кога са налети в малки частни медии тези пари?
Стоян Гюзелев: Като гледам датите така, във второто полугодие на 2008 г. и приключват до 30.06.2009 г. И идваме на логичния въпрос кога бяха парламентарнитя избори? Бяха в началото на юли. И оттук нататък човек дори и да не е предубеден му изплуват няколко подозрения. Тези пори отишли ли са по предназначение, подпомогнали ли са изборната кампания и на кого? Само като си представим, че Фондът е имал седем заместника и за този период са се сменили трима директори, сещаме се, че посоката е тройната коалиция. Аз се надявам, че все пак прокуратурата ще си свърши работата, защото написаното от сметната палата няма моментален ефект. Обществото усещаше, че във Фонда имаше проблеми, и усещаха го земеделските производители.
Българско Музикално Сдружение I 2010-03-24
Българско Музикално Сдружение изцяло обнови своя уеб сайт – посетителите на сайта могат да се запознаят с новата визия, съдържание както и с версията на английски език
24.03.2010 г. Българско Музикално Сдружение представя своя обновен уеб сайт. Сайтът е с изцяло нова визия и съдържание както и с версия на английски език. От него можете да получите пълна и изчерпателна информация, относно работата на сдружението, реализираните и бъдещите проекти, артистичния репертоар, да се запознаете с изпълнителите, с които организацията работи и подпомага.
Вече пет години екипът на Българско Музикално Сдружение работи успешно за запазването на традиционната българска музика, подпомага много таланти за осъществяване на идеите им и сбъдване на мечтите им. Организацията се утвърди сред българската и международна общественост като една стабилна опора на културата и изкуството. Ето защо сдружението си поставя амбициозната задача и в бъдеще да следва своите идеи и принципи и да продължава да работи в името на българското изкуство, зачитайки новите арт тенденции и пазейки изконните български традиции.
За да получите повече инфорнмация, относно новостите в уебсайта на Българско Музикално Сдружение посетете: www.bms-bg.org.
в. Седмичен Труд | Емилия ДИМОВА | 2010-03-24
Рекорден брой участници влязоха в новия сезон на предаването
"Мъжът и жената сключват брак, защото поотделно и двамата не знаят какво да правят със себе си" – наблюдението е на Чехов и е написано върху колона в хола на Къщата, украсена с мъдри мисли на знаменити умове. Избирам го, защото повечето от двойките в биг брадърския дом се захванаха да го доказват още с влизането си в него. Новият сезон на предаването започна по правилата на "добрия, смешния, готиния, обсъждания, скандалния Биг Брадър", както го определи новият /стар/ водещ на предаването Ники Кънчев. Ще бъде нещо ново и за историята на шоуто, стартирало в Холандия през 1999 г.
Всяка страна прави свои промени във формата и родният принос досега се измерваше с факта, че миналогодишното издание беше със социална насоченост и благотворителни каузи. За първи път участниците са двойки, при това някои – с деца. "Всяко едно семейство мечтае или се оправдава, че е нещастно, защото няма кола, жилище, пари, а впоследствие се установява, че щастието е доста по-сложно от това да ги имаш в наличност", каза Нико Тупарев, един от продуцентите. За него и останалите членове на екипа Биг Брадър е социален експеримент, който ще даде отговори на много задавани или премълчавани въпроси за нашето общество. Като този: защо 80 процента от българските семейства мислят, че ще са по-щастливи с друг партньор. Или: защо домашното насилие е така разпространено у нас. " С игри и различни похвати на Биг Брадър ще се опитаме не да развалим семействата в Къщата, а да свалим социалната им маска, която те носят. Няма да ни е лесно и ще ни обвиняват, че сме лоши, но вярвам, че всеки ще научи много неща за себе си, гледайки предаването", казва Тупарев.
"Едно от нещата, които, надявам се, ще покажем, е това, какво разделя и какво събира един мъж и една жена, когато любовта изчезне – допълва колегата си другият продуцент Николай Николов. – Обект на нашия интерес ще бъде и вечната тема за парите в семейството, кой от двамата разпределя бюджета, за какво харчи мъжът, за какво – жената."
Зрителите ще могат да изразяват персонално отношението си към мъжа и жената във всяка двойка, така че да се разбира заради кого от двамата предлагат съответната фамилия да напусне Къщата. Любопитен експеримент на екипа е заложен и чрез интернет, където са качени 19 критерия за примерно семейство – зрителят е предизвикан да избере 7-те най-важни за семейното щастие според собственото му разбиране.
Продуцентите твърдят, че никакъв сценарий не е възможен при Биг Брадър, което го прави непредсказуем не само за участниците, а и за самия екип. Но в същото време форматът предлага такива невероятни сюжети, каквито никой сценарист не може да измисли. Олга Лозанова, програмният директор на Нова ТВ, дори оприличи Бит Брадър Фемили на истински телевизионен сериал е автентичен диалог, какъвто никой досега не е успял да предложи на зрителя. "Биг Брадър отдавна се е превърнал в един социален феномен за българското общество – каза тя. -Каквото се случи в него, на другия ден се коментира така, както се коментират новините и футболните мачове. Защото освен забавление, в него има още много пластове. Ние като медия успяваме да ги раздвижим така, както камъкът раздвижва блатото. Това ще бъде и Биг Брадър Фемили -камък в блатото."
Стр. 8
в. Седмичен Труд | Емилия ДИМОВА | 2010-03-24
Трудно се уговаря интервю с топ репортер като Миролюба Бенатова. Няколко поредни дни намеренията ни да се срещнем пропадаха, отвивани от непредизвестено събитие или от поредната житейска драма, по чиито следи я пращаха професионалните й интереси и ангажименти. И докато аз звъня по уреченото време, тя отсреща затваря, подсказвайки, че не може да ми отговори, или едва успява да каже, че в момента е заета. Вечерта от горещия й репортаж по bTV новините разбирам каква е била причината.
Е, аз съм достатъчно търпелива и на свой ред професионално мотивирана, за да настоявам за тази среща. Но, питам се, дали мъж, привлечен от личността й, ще се примири с подобна стратегия? Колко дълго би изтърпял някой да бъде редовно пререждан от героите на нейните репортажи? И дали, в края на краищата, работата, която й предлага толкова неочаквани срещи, не я лишава от срещата с очаквания човек?
- Мира, на какъв тип лишения си подложена като тв репортер?
- Не бих говорила за лишения, защото начинът, по който си върша работата, е въпрос на личен избор. За много хора това може да изглежда необяснима и голяма жертва, но аз не чувствам липси. Естествено ми е да си тръгвам от работа не в 5 следобед, както е с повечето хора, а няколко часа по-късно. Започнах да работя в печата преди 16 години, във в." 168 часа", и тогава, 18-годишна, усетих с всичките си нерационални сетива, че това е моята професия. Не ме е интересувал този занаят като бит – нито колко се работи, нито какво е работното време, нито как се случват нещата технологично. Знаех, че искам да разказвам истории, че искам да се срещам с хората по начина, по който го правят журналистите -да задавам въпроси и да получавам отговори. Исках да търся и да намирам. И бях щастлива, че ми позволиха. С професията си чувствам изключителна съвместимост и взаимност.
- Досега не си създала семейство – няма ли работата ти отношение към този факт?
- Не бих се оправдавала със служебна ангажираност. Личният ми живот се е реализирал или не по определен начин, независимо от професионалните ми задължения. Аз съм доволна от това, което съм изживяла до момента. Не мисля, че преди време съм била готова да разделя и подредя приоритетите си по правилния начин, който прави семейството възможно. Чак сега започвам да намирам ресурс да бъда повече жена, да присъствам сериозно в личния си жи7 вот за сметка на професионалния. А и "подписът" или съжителството с някого не означава, че си дозрял за тази стъпка. Не че е изключено да сбъркам занапред, но сега съм доста по-наясно със себе си по този въпрос. Със сигурност не искам да живея в лъжа и лицемерие или да бутам изконсумирани отношения заради клишето, че на 34 трябва да съм омъжена, по възможност – с деца.
- Какво те е разделяло с мъжете в живота ти?
- Разминаване на различни нива. И най-вече – краят на любовта. Връзките ми приключват, когато изчезне усещането за взаимност – и като чувства, и като преценка за нещата от живота, най-общо казано. А и не отричам, че съм труден човек, изискващ и не много компромисен. Харесвам и обичам също така трудни мъже, с които съм изживявала бурни, емоционални, цветни, дълбоки и искрени връзки. Директна съм повече, отколкото е поносимо на моменти, и винаги съм смятала, че отношенията не трябва да се маскират или спасяват в навик. Аз не крепя, не кретам, не кърпя. Предпочитам да нямам партньор, отколкото да се правя, че не разбирам отсъствието на чувства.
- Възможно ли е мъжът, който би споделил живота ти, да е извън твоя бранш?
- "Моите мъже, с много малки изключения, са извън журналистическата професия.
- Но може ли някой извън тази професия да приеме твоя начин на живот, така обвързан с работата ти?
- Ако е професионалист, независимо в каква област, ще ме разбере. Да работиш от 9 до 5 е начин на мислене, а не професия. Аз не се вписвам в това квадратче. Всекидневието ми е динамично и го харесвам такова. Има хора, които предпочитат предвидимия живот, ориентиран към бита. Ако не постигам с тях съвпадения, причината е в различието на характерите, а не на занаятите ни.
- Спомена, че си труден човек. Кои са чепатите страни на характера ти?
- Рязка и остра съм. Трудно прощавам. Успявам да обидя, без винаги това да е целта.
- Не се ли чувстваш вече професионално уморена от репортерската работа: Не ти ли се иска да седнеш в студио, в стола на водещ или на шеф?
- Не.
- Вестникарството помогна ли ти да се изградиш като тв репортер?
- Самата философия на седмичния вестник е различна от водовъртежа на всекидневника. Седмичникът те задължава да бъдеш аналитичен, да не преповтаряш новината, а да намериш различната гледна точка. Това тренира всички сетива на журналиста. Седем години работих там и съм благодарна на Люба Ризова, че ме взе в екипа, който създаде bTV преди 9 години, и повярва, че един "вестникар" може да усети магията на телевизията. От професионалистите във вестника и в телевизията съм се учила не толкова на занаят, колкото на поведение, на реакции. Нашата работа изисква умение да общуваш на всички нива. Репортерството е низ от разговори, повечето, от които тежки, сериозни, изискващи отдаване на внимание, на време. Трябва да накараш "героя" да ти се довери, да ти разкаже неща, които не иска да разказва, да ти повярва, че няма да го предадеш, че няма да го заболи повече, отколкото вече го боли. Другото, техническата част, се научава по-лесно.
- Кои са най-трудните ти репортажи?
- Сложно и деликатно съм се чувствала, когато е трябвало да отразявам някаква страшна и болезнена история, докато моят личен свят е бил в другата крайност. Щастливият човек се концентрира трудно. Като в случая наричам щастие онези моменти на тотално разграждане, които не са толкова чести. Тогава може би си проличава професионализмът – от умението да бутнеш встрани личните си топли и светли мисли, които са те обзели, и да се отдадеш на нечия чужда болка така, сякаш и теб те боли.
- Журналистическите ти разследвания налагали ли са да ходиш въоръжена или да тренираш бойни изкуства?
- Ако някои реши да ме нарани, ще го направи, никаква подготовка не може да ме спаси. Не съм спортен тип, макар че някога съм тренирала таекуондо, ходила съм на тае бо, но не за да се защитя от някого, а защото ми е било интересно.
- Случвало ли се е да се движиш с охрана?
- Когато приемеш, че имаш нужда някой да те пази, губиш част от свободата си и този, който иска да те нарани, вече те е уязвил. А и никога не бих приела присъствието на охрана около себе си като престижно. За някого това може да е демонстрация на социален статус, за мен е демонстрация на несвобода.
- Имало ли е опити да бъдеш контролирана, шантажирана, манипулирана?
- В нашата работа често се случва някой да иска да ни излъже, да представи нещата по удобен за него начин, да скрие част от истината. Ние като професионалисти не трябва да го позволим. Това умение е част от длъжностната ни характеристика като репортери, а не е нещо изключително. И е неуместно да се хвалим, когато просто сме си свършили работата.
- Как реагират непознати при среща с теб, започват ли да те занимават с проблемите си?
- Случвало се е да ме заговарят и обикновено са го правили с добро чувство и респект към моето лично пространство. Това ме прави щастлива, не ми омръзва да виждам, че работата ми е докоснала по някакъв начин хората. Но понякога изпитвам и дискомфорт от екранната известност – когато съм неглиже, забравила съм да се гримирам, потънала съм в свои си мисли и пазарувам в хипермаркет. Когато ме заговарят в такъв момент, вероятно изглеждам недружелюбно и дори враждебно. А истината е, че съм се стреснала и чуството е, сякаш непознати хора са нахълтали в банята ти, докато си чисто гол.
- Един от последните ти филми, за силикона в естетичната хирургия, предизвика голям зрителски интерес. Защо според теб съвременните жени се поддават на изкушението да променят Божия замисъл?
- Всеки иска да добави нещо към Божия замисъл, но не знам защо сме толкова нахални да допускаме, че можем да го измислим по-добре от Него. Лично аз мисля, че е грехота човек да пипа нещо по себе си до 35 години, освен ако не е жертва на някакви трагични обстоятелства, които го налагат, например катастрофа или болест. Да, никоя жена не харесва да погрознява, да остарява, но не е излишно да обмислим мотивите си, преди да пристъпим към корекции по тялото. Аз вярвам, че много жени прибягват до " прекрояване", защото не се чувстват достатъчно обичани, а не защото визията им го изисква.
- Догодина самата ти ставаш на 35 – ще коригираш ли тогава нещо по тялото си?
- Мисля, че не: опитвам се да преминавам през кризите в живота си по-щадящо и с повече въображение. Не обичам да ме боли, не ми пасва на характера да вляза в болница от суета. Но знам ли?! Никога не казвам " никога!". Ако трябва да отговоря сериозно – банално е, но наистина вярно – не вярвам в скалпели-те. Разкрасява ме любовта.
"Чувствах се много уютно във въздуха", казва Мира за първия си скок с парашут, който ще бъде последван от втори, вероятно още това лято.
Стр. 10



