Нова телевизия, Здравей България | 2010-03-04

Водеща: Гледате „Здравей, България”. Ние сме поканили за наши гости двама PR-експерти, с които да си говорим за това какво стана в този спор между президента Първанов и финансовия министър Симеон Дянков, кой е крив и кой е прав, кой си изпусна нервите и толкова сериозни ли е, колкото реагира всъщност президентът. Да ви припомним случая – в предаването на Иван и Андрей през усмивка на въпрос на Иван и Андрей, не помня кой от двамата зададе въпроса за това дали президентът е млад милиардер, финансовият министър каза: „Не е млад”. Това предизвика много остра реакция. Здравейте. Аз почнах да си говоря.
Нидал Алгафари: Добро утро.
Водеща: Много остра реакция от страна на президента. Призив имаше да си подаде оставката Дянков, ако не докаже твърденията си или намека, който е направил, Дянков пък пусна прессъобщение, в което от финансовото министерство казаха, че нищо не бил казал човекът и ние започнахме да си мислим всъщност какъв беше този театър, на който станахме свидетели, кой преиграва в него.
Нидал Алгафари: Това не е театър от сега. Първо, Дянков не знам защо, беше спрял парите на Президентството, дръпна им парите, после ги върна за един ден. След това президентът излиза с някакви идеи, добри или лоши, но някакви идеи за икономиката на държавата, той казва – това са малоумщини. Третият път излиза и му казва – той е млад милиардер. Има някаква лична закачка на Дянков с…
Водеща: Не, преди това имаше за феодалните старци.
Нидал Алгафари: Тя не е вече толкова лично към президента. Това са трите неща, които са лично към президентската институция. И почвам да се замислям, че това е някакво избиване на някакъв комплекс сигурно, нещо има такова на малкото момченце, което иска да се прави на по-голям, отколкото е. От друга страна, смятам, че пък президентът Първанов това да му обръща внимание не би го направил, ако не беше заради президентската институция, заради стабилността на тази институция. Но да кажеш, че един президент на една държава е милиардер – поне трябва да се опиташ да го докажеш. Хайде, да не е милиардер, милионер, но докажи го и като го докажеш, тогава вече си има някакви стъпки, които…
Водеща: А защо точно срещу президента?
Нидал Алгафари: Е, избиване на комплекс някакъв.
Водеща: Е какво е това? Това не е лична драма.
Нидал Алгафари: Е, тука вече е по-скоро в сферата на съпругата ми, там са в психоанализата, има Фройд сигурно, има някакви неща, които…
Водеща: Мадлен да поканим?
Нидал Алгафари: Да, да, поканете я Мадлен. Най-вероятно тя /…/ разбере какво говори.
Водеща: Честно казано обаче, финансовият министър се наложи като човек, който не си слага катинар на езика, но пък говори изключително ясно.
Арман Бабикян: Ясно говори? Аз ще ви върна малко по-назад.
Нидал Алгафари: Ясно ли?
Водеща: Е, без последния случай.
Арман Бабикян: Ако си спомняте, когато се учредяваше партията ГЕРБ в НДК на един бял диван двама души стояха и т.н., по едно време този, който сега е министър-председател, каза едно изречение, което горе-долу гласеше – за президента забранявам на който и да е в тази зала да говори, за него имам право да говоря само аз. Спомняте ли си?
Водеща: Честно казано не.
Арман Бабикян: Той забрани на всички да говорят на тема президента Първанов, освен на себе си. Очевидно тази забрана е отпаднала някак си или просто Симеон Дянков не е член на ГЕРБ, не съм сигурен вече там кой е член на ГЕРБ и кой не в правителството. Половината, а може би и повече от половината са експерти. Аз бих добавил нещо друго към това, което каза Нидал, ако забелязвате, той ползва и другият вицепремиер за това да казва нещата, които не иска той да каже. Ако Симеон Дянков е получил /…/ да се заяжда с президента, то горе-долу подобна задача има Цветан Цветанов в отношенията си със съдебната власт и разбира се, в ролята на гълъба умиротворител се появява министър-председателят, който казва – хайде, 10 дена няма да се ругаете един друг или пък ще звънна на президента и ще му кажа, че съм наредил на Дянков повече да не говори и той целият е в бяло или пък – оставете ги там да спорят.
Водеща: Добре, но той каза – няма да се намесвам в този спор.
Арман Бабикян: Това ли е ненамеса? Да звъннеш по телефона и да забраниш на вицепремиера си да говори? В смисъл, аз си представям нещо друго като ненамеса. Така или иначе двамата вицепремиери играят ролята на бушони, които вдигат тези скандали, в които Борисов формално не иска да влиза, но реално това са скандали на самия Борисов. Той си е избрал…
Водеща: Тоест негов е проблемът с Президентството, така ли?
Арман Бабикян: Негов е и проблемът със съдебната власт. Просто той държи да е на онази позиция, в която, няма да казвам цялото изречение, защото не е прилично да го правя в ефир, но то завършваше – всички са в еди какво си, накрая само той е в бяло. Той е избрал позицията на това да е само той в бяло, докато тези малоумни спорове са оставени на вицепремиерите. Пък и какво е обидно някой да е милиардер?
Водеща: А каква е…
Арман Бабикян: Някой ще ми обясни ли колко лошо нещо е да си милиардер?
Нидал Алгафари: Обидното в случая е, че по-скоро това е някакъв намек едва ли не за някакъв вид корупция или за нещо, че той, Георги Първанов всички знаем, че откакто е някакъв лидер на БСП, след това президент, не е имал такива финансови…
Арман Бабикян: По едно време му проверяваха спонсорите, да речем.
Нидал Алгафари: Проверяваха всичко, но чак пък нали за милиардерство да се говори? Много тъпа, нелепа шега. Защо направили, тука /…/ да задавам въпроса какво искаш точно с президента да правиш, дали това е нивото на Симеон Дянков да се занимава с президента и по този начин какво ще постигне, общо взето нищо, само ще има да се занимаваме по предаванията, да обикаляме да обясняваме, че този е прав, онзи е крив.
Водеща: А дали в действителност става въпрос, както казвате – за избиване на комплекси или просто човекът обича да говори свободно, когато му се прииска.
Нидал Алгафари: Може да говори свободно, когато отиде в Курило. Там може да говори колкото си иска свободно.
Водеща: Не е точно така.
Нидал Алгафари: Като обикновен гражданин може да говори в кафенета и кръчми колкото си поиска. Ако беше между Георги Първанов и Симеон Дянков нямаше да има никакъв проблем. Георги Първанов просто нямаше да му обърне никакво внимание. Но когато говориш като финансов министър, вицепремиер срещу президента, това вече е друго говорене и там трябва да… Човек мери малко приказките.
Арман Бабикян: Чакай сега, би било тежка обида, ако нашият президент беше жена и да речем той е казал, че президентът не е млад. Тогава разбирам дамата да се беше засегнала. Аз продължавам да не мога да схвана какво обидно има в това някой да е богат.
Нидал Алгафари: В случая не става въпрос в това дали е млад или стар, в милиардер. Намекът…
Арман Бабикян: Спомняте ли си, че малко по-рано, когато ставаше въпрос за данъците на богатите…
Водеща: Да?
Арман Бабикян: Имаше едно крилато изречение от финансовия министър на дясното, подчертавам, правителство или поне декларираното като такова, че когато богатите плачели, значи всичко било наред в държавата, което изключително ме изуми като изказване на финансов министър.
Нидал Алгафари: Десен.
Арман Бабикян: Десен, да. Очевидно има някакъв болшевишки план да се преследват хората с големи къщи, големи коли, тези, които имат милиони и не ги е срам, в същото време маса фирми имат да получават пари от бюджета…
Нидал Алгафари: Ето точно тази теза…
Арман Бабикян: … както всички знаем и не могат да си получат парите от бюджета, но някак си богатите са зли, което, разбира се, радва хората, особено тези…
Водеща: Тоест вие приемате, че президентът е богат.
Нидал Алгафари: Ето това е нещото, което…
Арман Бабикян: Аз не знам дали той не е богат, но за мен това не е обида.
Нидал Алгафари: Не, аз знам, той не е богат.
Арман Бабикян: Вие сте си по-близки.
Нидал Алгафари: Това беше да се лансира…
Водеща: И това е обида.
Нидал Алгафари: … да се лансира такова нещо, че ето вижте, президентът едва ли не е милиардер, богат, хващаш го и го хвърляш някъде, където една тема, която няма как да излезе. Не върви президентът да тръгне изважда декларации – какво имам, какво нямам, правил го е много пъти. Само това, говоренето на Симеон Дянков в момента да хвърли някак си върху съвсем друго, не вече президентската институция и политиката й, а за това, че едва ли не той е… Оправдавай се ти дали си богат или не – тоест имаш ли сестра или нямаш сестра. Тъпо беше. И затова смятам, че е логично това, което го поиска президентът – ако той има някакви доказателства, покажи ги, тогава вече има съвсем други факти към президента, но няма ли ги, ако обичаш – оставка.
Водеща: Тази история как ще се развие според вас?
Нидал Алгафари: Никак.
Водеща От PR-гледна точка?
Арман Бабикян: От PR-гледна точка според мен…
Нидал Алгафари: Тя се изчерпа вече.
Арман Бабикян: … подобни истории ще продължат.
Нидал Алгафари: Не, тя се изчерпа.
Арман Бабикян: Но други.
Водеща: Оставка няма да има?
Арман Бабикян: Разбира се, че няма да има оставка. Ако искат министър-председателят и президентът да се разберат, а те са показвали няколко пъти, че могат да го правят, щяха да се разберат за оставката на Симеон Дянков много простичко и много лесно. Така се разбраха за едно вето на закон между другото, ако си спомняте. Прессъобщението гласеше, че двамата са се разбрали да се наложи вето от президента, как става това нещо не знам, защото това е правомощие на президента и то на закон, който премиерът заяви, че е проспал, когато неговата парламентарна група…
Водеща: Така беше.
Арман Бабикян: Да, което е изключително странно – ти не комуникираш със собствената си парламентарна група, със собствените си съпартийци, но накрая отиваш, разбираш се с Георги Първанов, налагате едно вето и накрая нещата си идват на мястото. Не е толкова сложно и с един вицепремиер.
Водеща: А тези бушони за какво са необходими на човека в бяло?
Арман Бабикян: На човека в бяло бушоните са необходими, за да могат хората да гледат този сериал. Те биха гледали турски сериал, а не новините на Нова телевизия, където се казва броят на безработните. Мисля, че много по-сериозно основание би имал един сериозен президент на една държава, ако поиска оставката на министъра на финансите с проста сметка, която гласи – дължите на бизнеса еди колко си милиона ДДС, еди колко си милиона пари, почти 2 милиарда общо, и довеждате до фалит еди колко си икономически субекта, от което ще останат на улицата еди колко си души. Това е сериозен повод за оставка.
Водеща: И накрая от PR-гледна точка как ви се стори цялото изпълнение?
Нидал Алгафари: А изпълнението, като /…/ – просташка работа.
Арман Бабикян: Средна…
Нидал Алгафари: Това мога да кажа.
Водеща: Не ви хареса?
Нидал Алгафари: Не, то просто е просташко, нелепо е, отвратително е, но успяха да постигнат максимума на това нещо.
Водеща: Сериалът се гледаше?
Нидал Алгафари: Тоест в момента българският народ говори сега – той аджеба милиардер ли е, не е ли милиардер, в Дубай ли са му имотите, в Танзания ли си е купил имоти. Затова смятам, че пък от президентската институция трябва да се опитат да стигнат до края този път наистина – или едното, или другото. Или доказвате, или ще се иска оставка. Тоест това ще бъде един страшен конфликт между тях, който смятам, че президентът не би трябвало да го прощава това.
Водеща: Добре. Благодаря ви за това участие.
Нидал Алгафари: Благодарим и ние.
Арман Бабикян: Довиждане.

Снимка: БНР

Вацлав Хлоуба е част от екипа на ТЕЦ "Варна” от 2006 година. През последните години е заемал поста технически мениджър в електроцентралата.

Най-голямото световно технологично изложение не започна никак добре за един от малкото български изложители там - Microinvest. Докато канцлерката Меркел официално откриваше CeBIT 2010 в Хановер, Германия нагли апаши отмъкнаха част от изложбеното оборудване на българската компания. Жертва се оказа последно поколение 52 инчов LCD екран, предназначен да показва новостите в продуктите на софтуерната компания.

Microinvest бе удостоена с плакет от почетния председател на Българо-руската търговско промишлена палата - г-н Сашо Дончев. На официалното събитие присъстваше и посланика на Руската федерация Юрий Исаков. Специално внимание бе отделено на инициативите, които Microinvest предприема по съвместни проекти с компании в Руската федерация.

EVENTS.dir.bg

Кога: 11 март 2010 г, (четвъртък), 18.00-20.00 часа
Къде: София, Зала 6 на НДК, пл. „България” № 1
Достъп: Свободен
Организатор: Фондация Empower United

Събитието: Вторият обучителен семинар от конкурса за награда Empower ще се проведе на 11 март 2010 г, Зала 6 на НДК, пл. „България” № 1. Тема на месечната срещата е: Как да изградим екип от световно ниво и Kак да разработим печеливш бизнес план.” Презентатори на семинара са: Васил Терзиев – изпълнителен директор на „Телерик” АД, Ивайло Славов – генерален директор на „Адеко България” ЕООД, Станислав Сираков – изпълнителен директор на „Бизмарт Кредит” АД и Томас Хигинс – председател на Фондация „Empower United”. Модератор на семинара е Светлозар Петров – управител на JobTiger.bg

До май 2010 участниците, които имат желание да научат повече за предприемачеството, могат да участват в откритите обучителни месечни семинари с гост лектори изявени бизнес лидери и експерти. Семинарите ще помогнат на младите предприемачи да структурират своите идеи и да ги оформят в бизнес план. На тези събития ще се проведат дискусии на теми като финансиране, сформиране на екип, ефективен маркетинг и продажби, и други теми, които ще помогнат на участниците при подготвянето на бизнес плановете за конкурса. Крайният срок за подаване на кандидатурите е 1 юни 2010 г.

Наградата Empower за изключителни млади предприемачи, се организира от фондация Empower United с подкрепата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Общите условия и документите за участие в най-голямото национално състезание за бизнес идеи на млади хора, са вече достъпни на сайта на фондация Empower United – www.empower.bg

Наградата Еmpower е наследник на най-добрите практики на наградата „Най-добър млад предприемач”, организирана от Българо-американския инвестиционен фонд в продължение на 13 години. Програмата се провежда с подкрепата на Фондация Моторола, Си Ем Ес Камерън Маккена, AES (Ей И Ес) и Екобулпак. Организационни партньори на Наградата Empower са JobTiger, Центъра за предприемачество и управленско развитие (СЕЕD),Асоциацията за подпомагане на академичната общност (АПАО) и Маркетор. Медийни партньори на инициативата са вестник Дневник, Дневник.бг, Дир.бг и телевизия EBF.

Empower United е нестопанска организация, чиято мисия е да създава възможности за българските граждани и компании да реализират пълния си потенциал. Тя обединява съмишленици с богат опит и фокус върху най-добрите световни практики и новаторски методи в полза развитието на лидерските и предприемачески умения и професионалната квалификация в България.

За повече информация, моля обърнете се към:

Светла Стоева
Фондация Еmpower United
Tel. 819 4571
office@empower.bg

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg

Кога: 6 март 2010 г. (събота), 12.00 часа
Къде: Варна, магазин Public
Достъп: Свободен 
Организатор: Магазин Public

Събитието: На 6 март, събота, от 12 часа магазин Public кани всички фенове на технологиите да открият „Дигиталният свят на Apple” – презентация на най-новото от Apple.

За щастие на всички фенове на последните технологични иновации, App Store – онлайн магазинът за iPhone и iPod touch приложения, стъпи и в България на 18 февруари. А за тези, които още не знаят защо светът е полудял по Apple, магазин Public организира интригуващата презентация „Дигиталният свят на Apple” с представители на дистрибутора на револолюционната марка. Те ще разкажат повече за уникалните мултимедийни приложения, събрани в iLife’09, за пакета офис приложения iWork’09, както и за операционната система от следващо поколение Mac OS X. В следобедните часове, феновете ще имат възможност да научат повече за всички Apple продукти, изложени в магазин Public, директно от дистрибуторите на Apple за България.

В Public се предлагат най-модерните високотехнологични продукти, 15 000 заглавия на книги, игри и лаптопи, 30 000 дискове с музика и филми, както и играчки до безкрай.

За повече информация

Public, Мария Синигерова, m.sinigerova@public.bg

CIVITAS Global Ketchum, Йоанна Проданова, +359 896 69 66 67, y. prodanova@civitasglobal.bg

Publicworld АД е създадена през 2005 г. от г-н Панос Германос, един от водещите собственици на търговски вериги в Централна и Югоизточна Европа. До момента вече има открити пет магазина Public в Гърция, два в Кипър и един в България. Магазините Public са основани като магазини за забавление, които предлагат голямо разнообразие от високотехнологични и културни продукти за модерните и взискателни потребители. Магазините Public създават и нов навик за пазаруване, както и представят иновативната концепция за „ритейлтейнмънт”.

В модерната обстановка на Public потребителите имат голям избор от най-модерните високотехнологични продукти, музика, филми, игри и играчки, книги и, преди всичко, незабравимо и весело преживяване в приятна атмосфера, чрез многобройните дейности в магазина: презентации на книги, концерти на живо, тестове на най-новите продукти, и в допълнение много услуги като детски кът, кафене, безплатно сърфиране в мрежата, продажба на билети за най-горещите събития, туристически услуги и билети. За тези, които нямат възможност да посетят Public във Варна, магазинът предлага и поръчки по телефона!

Оригинална публикация

в. 24 часа | Диана КЪНЧEВА | 2010-03-03

- Господа, чия е идеята да ви съберат в двойка и защо се съгласихте – не го ли приемате като подигравка с говорните ви дефекти?

Тити: Това е природа, аз не бягам от природата си. Не е важно как го казваш, а какво казваш.

Любо: Става дума за говорни ефекти, както справедливо ще видиш да отбелязва националният Тити в самото предаване. А и най-после да се намери смел продуцент, който да допусне подобни хора за водещи на предавания. Защото другото е дискриминация, питай комисията на Кемал Еюп, ако не вярваш!

- Тити, как приемаш закачката, че Тити Папазов се разбира само с титри Папазов?

- Много широко съм скроен и смятам, че смехът е в основата на добрия живот. Дори като гледам как Краси Радков добре ме имитира, се смея със сълзи.

- Кои според вас са най-големите гафове напоследък на властта?

Т.: Ние сме така устроени, че като нация искаме да преекспонираме проблемите и лошите неща, а не позитивите. Аз съм човек, който вярва в доброто. Нека да има хумор, да се показват гафовете, но да търсим креативната критика. Само отричането в живота не води до нищо добро.

Л.: Аз имам ясна подредба на гафовете: финансовият министър – за цялостно творчество, допускането американци и руснаци да си бият шамари за “Белене”, забележи – чрез нашите бузи, е номинацията ми за режисура; скандалът със съдебната система в категорията “най-добър филм” и може би Миро и Евровизия – за поддържаща роля, доколкото БНТ е част от властта.

- Любо размахва октоподче мартеничка. Харесват ли хората акции като “Октопод” и “Наглите”, или се подиграват с тях?

Т.: Всяко нещо като начало е интересно, но още по-хубаво е, ако има краен ефект. Българите по природа сме клюкари и лесно се впечатляваме. Но във времето се оказва, че шумът, който създава еуфория, няма ефект.

Без да визирам никого, смятам, че акциите на този етап са повече шум, отколкото адекватни и ефективни. Не мога да кажа, че не се довеждат докрай, защото са пиар акции или защото някой не иска да си свърши работата. Във всички случаи и в двете неща има истина. Много бързо обвиняваме хората, слагаме им лошите етикети и оставяме нещата да се развиват от само себе си. Но за да бъде човек наказван, трябва да има ясни правила.

Л.: Точно на Трети март българите е редно да се гордеем с нашата иновационна мисъл. В крайна сметка ние сме измислили черешовото топче, първото хвърляне на бомби от самолет и още куп чудни неща… Иначе на усилията на министър Цветанов гледам сериозно и му симпатизирам. Но Тити е прав – усещането за справедливост все още го няма.

- Има ли при тази власт ясни правила?

Т.: Факт е, че има нещо по-различно. А и двамата, които общо взето ръководят държавата – премиерът и вътрешният министър, в душата си носят полицейското, строгото. Трябва да погледнем на това от добрата страна. Ако аз направя нещо, то ще е на основата на спорта, защото от това разбирам. Най-нормално е техният начин на управление да е на основата на дисциплината и реда. Смятам, че е редно да имаме по-строга полиция, но да не ставаме полицейска държава.

Л.: Всяка власт има едно основно правило – правилото на доминото. Така се подрежда, така се крепи, така и пада най-често. Но не съм черногледец и въпреки че сигурно съм човекът след Слави, казал най-много вицове за Борисов, намирам усилията му за полезни, а присъствието му за граничещо с митологичното…

- Тити, доволен ли си от спортния министър, говори се, че назначава на ключови постове гребци.

Л.: Айде сега – аз самият съм бил гребец, даже с Карамански съм гребал в една лодка, а не съм назначен.

Т.: Психиката на българина е такава, че никога не е доволен. Съвсем нормално е човек, който прави екип, да вземе около себе си най-верните си хора. И това е логично – да управляваш с тези, на които имаш 100% доверие и те да ти пазят гърба. Друг е въпросът доколко тези хора са експерти. Най-доброто съчетание е верни хора и добри експерти. Трудо е да се направи балансът, времето ще покаже дали е бил прав в избора си, но за съжаление успехът на един министър не е само в работата на неговото министерство, а на цялото правителство.

- Гледахте ли олимпиадата?

Т.: Тя е реално отражение на това, което представлява българският спорт. По принцип зимната олимпиада не е силната страна на спорта ни. Но е факт, че това е най-слабото представяне на олимпиада и трябва сега да се направят необходимите анализи. Виждате какъв крах претърпяхме в биатлона, а бяхме една от водещите световни сили. Някой трябва да носи отговорност за това. Факт е, че спортът е за забавление, но той е и най-прекият път да се рекламира една държава. Ако трябва да признаем нещо от предишния строй, това бяха напъните чрез спорта да докажем силата на комунизма и на нацията. За спорта трябва да има стратегия – загубили сме спорта в училищата, масовия спорт, от който да излязат талантите.

Л.: Абе да не би нашите, вместо допинг да са вземали пургатив? Както каза Тити, такива ги сътвориха, че и Сергей Бубка не може да ги прескочи.

- Харесва ли ви тази година песента ни за Евровизия? Бихте ли станали застъпници на Миро?

Т.: Хареса ми Миро като певец, той представлява България и всички трябва да се застъпим за него. Такова изпълнение е свързано с изключителна емоция като на спортен мач – отиваме да играем, но представяме България и 8 милиона трябва да стоим зад него.

Л.: Понеже говорихме за иновации, лично аз смятам, че начинът, по който БНТ избира песен за Евровизия, е вдъхновяващ. И предлагам така да се произведат и президентските избори.

Бойко Борисов да подготви пет речи, а ние да гласуваме за президента, чиято реч най-много ни е харесала…

- Говорите за Европа, но българинът седи вкъщи и зяпа турски сериали. Защо толкова му харесват?

Л.: Защото робът не мечтае за свобода, а да има свой роб!

Т.: Ако има български, ще гледа тях. Не съм гледал нищо, предполагам, че са най-евтини и се купуват на килограм.

- Любо, къде животът е по-интересен – вън или вътре в парламента? Все пак това е първият парламент, в който се обиждаха на хомосексуалист…

Л.: А, те и в предишния си ги казваха тези неща, само дето не се обиждаха от това. Аз съм последният, който ще хвърли камък по парламента – не забравяйте, че това е вотът на рекорден брой българи и че нито една демокрация не е успяла да издигне народните си представители над нивото на избирателите им. Няма как да стане…

- Знаеш ли вица защо не си влязъл в НС? Защото не можеш да казваш правилно Цецка Цачева и Цветан Цветанов? А това са тотеми за новата власт.

Л.: Има нещо подозрително в това, че повечето от тотемите, както ги наричаш ти, са с почти еднакви първи и втори имена. Сякаш се страхуват да не ги забравят… Иначе чудесно казвам Цецка Цачева, а и от беглите си разговори с нея съм с добро впечатление. Вчера я чух да казва, че лично ще бъде гарант за чистотата на природата. Това е вдъхновяващо!

- Тити, липсва ли ти депутатът Дилов в НС?

Т.: Смятам, че трябва такива като него да са в НС, защото има позиция, не променя мнението си според ситуацията.

- Любо, какви таланти откри у българите покрай кастингите за новото шоу?

- Българите са изключително талантливи. Проявяват също така и таланта да си внушават, че разбират от всичко и всичко могат. Мисля, че това трябва да се насърчава – в крайна сметка човек наистина е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Великобритания е велика, защото е мечтаела за седемте океана, а не за три морета, или Солунската митница. Човек трябва да гони мечите си и в това шоу, съвсемдобронамерено правим всичко възможно, да помагаме на българите да постигнат мечтите си. Вижо го и Тити – познаваш ли друг човек, който така искрено и емоционално умее да мечтае, да се смее и да плаче. Затова, често и мечтите му се сбъдват!

CV

Любен Дилов-син е журналист, политик, син е на известния български писател Любен Дилов. Бил е главен редактор на в. “Експрес”, работи в няколко печатни издания. Основен идеолог на тв предаванията “Ку-ку”, “Каналето”, “Хъшове”, “Шоуто на Слави”.

След 2001 г. навлиза в политиката със създаденото от него движение “Гергьовден”. Бил е депутат от предишния парламент. От 2004 г. е собственик и редактор на вестник “Новинар”.

Константин Папазов – Тити е български състезател и треньор по баскетбол.Състезава се за “Левски”, “Славия” и “Своге”. Бил е президент на “Славия”, треньор на мъжките състави на “Левски” и “Лукойл Академик”, както и на мъжкия и женския национален отбор.

През 2007 г. Демократическата партия издига кандидатурата му за кмет на София.

Стр. 13

в. Show | Валерия КАЛЧЕВА | 2010-03-03 

Актьорът Силвестър Силвестров стана изключително популярен от предаването "Пълна лудница". Преди се подвизаваше като циганинът Зюмбюл в триото Братя Мангасарян.
Женен е за Мария Силвестър, която нашумя в "Шоуто на Азис", с Боби Турбото взе второто място във "ВИП денс", а сега има собствена рубрика в "Станция Нова"

- Забогатя ли в "Пълна лудница"? Имате страхотен успех.

- Една класа съм под Емилия Масларова. От гледна точка на данъците при мен всичко е чисто. Просто не съм изпълнявал държавни постове, от които да се облагодетелствам. Моите криминални прояви са в съвсем друга посока, не в посока крадене…

- Наистина, носи ти се славата на побойник… Кога за последен път се сби?

- Преди една година в Пловдив. Имах цицини на главата. Видях охраната на видни пловдивски мутри, които биеха момиче пред една дискотека. Помолих ги най-учтиво да го оставят, но те ми скочиха. И стана мелето! Извадих голям късмет, защото пичовете бяха много надрусани и много навити да се бият. А пък аз бях зверски изморен.

- Бил ли си се заради жена ти Мария Силвестър?

- Да, бил съм се заради Мария. Разни хора досаждаха на Мария. Понеже тя беше моделка – ревюта, ала-бала… Вече бяхме женени. Тя е красива жена и разни хора се е случвало да й навлизат в личното пространство, да й пращат есемеси…

- Къде ги намираш досадниците?

- Как къде ги намирам?! Ние сме една шепа хора. Ако искаш да намериш някого, винаги има начин да го намериш.

- Много си ревнив?!

- Не съм ревнив. Просто искам да си запазя собствената територия. Не мога да си представя една жена да е женена и ти да си много настоятелен – това ми се струва малко грубо. Как може ти да досаждаш на някой, който има семейство, дете! А пък има такива хора…

- И сега ли продължават да досаждат на Мария? Тя стана доста популярна покрай телевизията…

- Има от време на време досадници, но те знаят, че аз много учтиво ще ги…

- Вярно ли е, че не можеш да си представиш да бъдеш с друга жена освен с Мария?

- Ами да, има такова нещо.

- Не флиртуваш с колежки?

- Флиртувам с колежки, с балеринки, с всякакви, но нещата спират дотук.

- Хареса ли Мария във "ВИП-денс"?

- Най-много ми хареса, че Мария излезе чиста от цялата тази история. Предаването беше изградено върху интриги, върху удушаване на личното пространство на участващите за сметка на рейтинга. Създаваха се изкуствени конфликти, използваха се различни сценарии трикове – някой с някого флиртувал, други се били скарали, трети не знам какво направили.
Те като кажат, че сестра ти е курва, иди обяснявай, че нямаш сестра!

- Къде живеете?

- Живеем на "Опашката на Коня" под наем в едностаен мезонет. Всеки ден виждам какво става в Народното събрание. При старото правителство виждах как си простираха бельото в таванското помещение.

- С колко пари Живеете на месец с Мария и детето?

- С 300 лв. на месец – по 10 лева на ден. Ако месецът е с 31 дни, търсим да добавим още 10 отнякъде.

- А сериозно?

- Нямам никаква идея нито колко пари изкарвам, нито колко харча. Взимам пари от "Пълна лудница", авторски права, като водещ,.. Когато ми трябват пари – тегля, когато не ми трябват – внасям, и така…

- Вярно ли е, че не ходиш на лекар?

- За последен път съм ходил на лекар преди 25 години. Счупих си ръката и ми я гипсираха.

- Откъде идват тези странни имена – на баща ти – Джон, твоето – Силвестър?

- Баща ми Джон, който почина преди 7-8 години, е от семейство католици от български произход.
Дядо Силвестър е най-добрият човек, когото познавам. Беше огромен, имаше силно изразени мускули. Бачкаше до последния ден от живота си, гледаше лозя, правеше страхотно вино.
А от майчина страна дядо ми е грък, солунски селянин, който е дошъл в България заради баба ми. Беше ексцентричен човек, бръснеше си веждите и ги рисуваше след това отгоре. Винаги беше с гребенче във вътрешния джоб на сакото и с мокра коса. Как го постигаше това – не знам. И зимата, в най-големия студ, беше с мокра коса, защото тогава нямаше гел. Винаги беше с костюм, с вратовръзка, държеше сметка докъде точно ще му са разкопчани копчетата на ризата.

- Къде са сега другите двама от братята Мангасарян?

- Със Сашо Среброто, имахме различно отношение към нещата и се разделихме. С Кулю сега по цял ден сме заедно, имаме общ бизнес.

Стр. 58

M3 Communications College I 2010-03-03

Екипът на M3 College търси своите нови лица! Ако си млад, амбициозен, заинтригуван от PR, но без опит в сферата, със сигурност ще ти е интересно да изчетеш статията до край.

От 1 март екипът на първия лицензиран колеж по PR, маркетинг и комуникации стартира своя стажантска програма. Целта й е да подпомогне бъдещите български PR специалисти да навлязат по-бързо в избраната от тях професия.

Тъй като нашата професия е преди всичко „контакти“, познанството с лицата на българския PR е една изключителна възможност за всеки бъдещ PR специалист.

Кой може да кандидатства за стаж в M3 College?

За стаж в M3 College може да кандидатства всеки, който има желание да стане част от PR в България. С изключително предимство се ползват кандидатите, завършили някоя от програмите в нашия колеж.

Как се кандидатства за стаж в M3 College?

Тъй като M3 College е част от M3 Communications Group, Inc., за нас високите критерии и качественият ресурс са изключителен стандарт. Поради това всеки, който иска да стане част от нашия екип, да изпрати своето CV и мотивационно писмо на адреса на колежа college@m3college.com . Одобрените кандидати ще бъдат извикани на събеседване. Изключителното изискване е владеене на английски език и висока online грамотност.

С каква продължителност е стажантската програма в М3 College?

Според нас два месеца са напълно достатъчни за добиване на обща представа „кой кой е в българския PR“, както и „кога какво се прави“. Наред с всичко останало, два месеца са напълно достатъчни, за да може нашият екип да прецени дали вие сте един истински бъдещ PR специалист. Ако ние се уверим в изключителните ви качества, бихме могли да съдействаме за по-нататъшното ви кариерно развитие в бранша.

Как ще работи стажантската програма в М3 College?

Стажантската програма в M3 College е без времеви ограничения. Изпращайте вашето CV и кандидатствайте при нас. Одобрените ще започват при фиксирана дата, която ще гарантира максимална коректност. Първите одобрени стажанти могат да започнат работа по програмата още през месец март.

Основни задължения на стажантите в М3 College?

- Участие в създаването и реализирането на нашия информационен сайт www.m3college.com. Което, накратко, ще означава – писане на новини, вземане на интервюта от български и световни специалисти по PR и маркетинг.

- Участие в организирането и провеждането на едно от най-атрактивните PR събития у нас – ежеседмичния event PR Thursday.

Оригинална публикация

PRinBulgaria.com I 2010-02

Проф. Здравко Райков е преподавател по PR в СУ. Потърсихме го за коментар върху един проблем, който вълнува милиони потребители на планетата – затрудненията на най-големия японски автопроизводител Тойота след като от търговската мрежа бяха изтеглени огромен брой автомобили заради технически проблеми. От това се възползваха изправените пред фалит американски автомобилни производители като предложиха на клиентите си оферти, с които да обърнат гръб на иначе популярната в САЩ японска марка. 

Toyota има репутацията на производител на добри автомобили, но през есента на миналата година съдбата поднесе на компанията серия от неприятности, които в крайна сметка се равняват на загуби от над 2 милиарда долара. С над една пета се срутиха и нейните акции на световните борси. А и конкурентите й светкавично се възползваха от затрудненията й, за да задигнат нейни клиенти. GM и Ford незабавно предложиха на собствениците на автомобили Toyota в САЩ да си купят техни нови коли с намаление от 1000 долара или срещу изгоден кредит до 5 г. През януари т.г. продажбите в САЩ на Ford нараснаха с около една четвърт, на GM и на Nissan скочиха с по 16 на сто, на Honda – с 13 на сто и т. н.
В условията на глобална криза от затрудненото положение на Toyota се възползват и правителства, които се опитват на неин гръб да решават свои проблеми. Проучване в САЩ, например сочи, че една пета от американците смятат, че американското правителство критикува Toyota повече, отколкото е необходимо, с цел да подкрепи GM.
Японското правителство пък има тревоги от друг характер – накърнената репутация на Toyota хвърля сянка върху имиджа на всичко, което е произведено в страната на изгряващото слънце. В началото на февруари т. г. и външният министър на Япония – Кацуя Окада, призова ръководството на компанията да вземе всички необходими мерки, за да не удари отзива на нейните автомобили от външните пазари по престижа на японските стоки в чужбина.
Къде, според Вас, сгреши Toyota?
Лично за мен затрудненията на компанията дойдоха най-вече от липсата на ефективна публична комуникация /PR/. Що се отнася до техническия проблем той не е чак толкова страшен – вероятността да се прояви точно при вашата Toyota е 1: 65 000.
Оказа се, обаче, че целия PR на компанията, особено в последните няколко години, е бил тотално сбъркан. Точно в тази област компанията не издържа на собствените си високи стандарти. Нейните пиари проспаха възникването и развитието на кризата. Ето и някои аргументи за подобно твърдение.
При слушания в американския Конгрес клиенти на компанията заявиха, че сигналите им са били откровено игнорирани от представители на Toyota . При това първата жалба за стелките на автомобили на компанията е била подадена още през 2003 г. Но в компанията не й обръщат внимание, защото гонят съвсем друга цел – на всяка цена да увеличат обема на производството си и да изпреварят конкурентите си.
През ноември 2009 г. Националното управление за сигурност на пътния трафик на САЩ /NHTSA/ обвини Toyota, че крие от потребителите си конструктивни недостатъци на автомобилите, които могат да застрашат сигурността им. Компанията дори не се извини своевременно на своите клиенти – първото официално заявление на президента й Акио Тойода заради неизправности на автомобили, прозвуча едва на 5 февруари – няколко месеца, след като вече са изтеглени 4 милиона коли.
Вместо това компанията направи всичко възможно, за да омаловажи възникналите проблеми. Тя не съобщи своевременно, какво ще свърши, за да острани дефекта, а просто посъветва клиентите си сами да търсят дилърите, ако имат някакви проблеми с автомобилите си.
Пример за липсата на адекватна комуникативна реакция от страна на пиарите на компанията, е и поведението им през февруари т. г. при скандала с хибрида Приус, отново заради дефект на педала. Те реагираха едва, когато от японското министерство за защита на потребителите настоя компанията да изясни ситуацията около проблема и да се успокоят собствениците на тези автомобили. Ако си познаваха занаята, пиарите на компанията не трябваше да допускат подобни подкани.
Истината е, че Toyota е знаела отдавна за дефекта, предизвикал паника сред немалко потребители. Но тя пренебрегва предупредителните сигнали и не си дава сметка за вероятността от развихряне на криза в публичното пространство. Точно това нейно забавяне, погрешната преценка на дълбочината на проблема – така, както го виждат потребителите, а не нейните експерти, я вкара в капан, който й носи щети за милиарди и доведе до сълзи в очите на Акио Тойода, при изслушването му в американския Конгрес.
Впрочем и висши мениджъри на японския производител сами поставиха слабата оценка на нейната публична комуникация. Така при изслушването му в комисия на Конгреса на САЩ шефът на нейното американско подразделение – Джеймс Ленц, заяви, че “лошо е организиран обменът на информация както вътре в компанията, така и с потребителите и контролните органи”. По-късно и Акио Тойода призна, че е трябвало да действат другояче пред растящите оплаквания на потребители от различни страни. Според него компанията се отдалечила от своите клиенти.
Какви изводи могат да бъдат направени от цялата тази сага?
Големият урок за всеки играч на пазарите, независимо в какъв бранш е той, от това, което се случва сега с Toyota е, че да подценяваш публичната си комуникация направо си е смъртоносно.
Техническите проблеми са най-малкото зло в ситуация на криза – те могат да се остранят сравнително бързо. Но много по-бавно и трудно е да се върне загубеното доверие на потребителите. Неслучайно сега вниманието на ръководството на Toyota се фокусира върху пиара – изтече информация, че само за публична комуникация по света компанията ще даде над половин милиард долара.
Случката с Toyota демонстрира какво очаква всеки, който се отнася високомерно към комуникацията си с различни публики. Особено пък, ако е допуснал да се развихри криза – щети за милиони и милиарди, загубени позиции на пазара, негативно обществено мнение…
И още нещо – потвърждава простичката истина, че ако все пак възникне критична ситуация, единствено верният подход е незабавното, пълно и прозрачно информиране на хората. Така може да се съхрани най-ценнияj капитал за всяка организация – доверието на нейната публика.

Оригинална публикация