в. Стандарт | Стела СТОЯНОВА | 03.01.2013

Първата новогодишна реч на президента Росен Плевнелиев предизвика разнопосочни коментари. "Стандарт" предлага мненията на политическия имиджмейкър Нидал Алгафари и блогъра Иван Стамболов – Сула.
***
Да се насадиш на чужди скали
Иван Стамболов – Сула
Прекрасно е, че много хора миналата нощ са гледали телевизия, вместо да си пият ракията и да си ядат прасето. Браво! Това говори за висока комуникационна култура и за нестихващ интерес към официалните изяви на институциите. Правя това заключение, защото днес навсякъде се занимават с речта на президента. Толкова активно се занимават, че чак ми стана интересно и се запознах с нея, защото, признавам, бях пропуснал да я изслушам на живо, зает с други упадъчни занимания. Будното обществено мнение е скандализирано от това, че при думите на г-н Плевнелиев за красотата на българската природа, режисьорът ги илюстрирал с популярна снимка на Скалистите планини в Колорадо, където, между другото, се развива голяма част от действието в забележителния роман на Айн Ранд "Атлас повдигна рамене". Представяте ли си? Първо се появява Царевец, а после – Скалистите планини. Гаф! Страшен гаф!
Хубаво, де! Гаф е. Наистина е гаф. Но нали не мислите, че президентът сам си е подбирал картинките от интернет, с които да се илюстрират мъдрите слова на речта му? Не го е направил, както и не си е избрал сам мизансцена, на който да се появи и да заприлича на професор Дъмбълдор в някоя приказна история за Хари Потър. Ако президентът има грях или заслуга за речта си, то според мен те нямат нищо общо с картинките, които някой е подлагал под думите му. Грехът за това е на пиарите на ГЕРБ, които очевидно продължават да се грижат и за президента си. Грехът на президента пък е, че поне веднъж годишно би могъл да се опита сам да си напише изказването и да се поинтересува как ще му го режисират. Иначе е много прав, като припомня на хората значението на обективните морални ценности. Ако нямаш обективни критерии за добро и зло, нищо не може да те спаси – поне така мисля аз. Ние сме като балерини. Когато балерината се върти, погледът й винаги трябва да бъде закован в една и съща точка. Иначе ще падне. Тази точка са нашите морални ценности, те са извън нас и не зависят от никаква обществена договорка. Ако президентът искрено вярва в определящото значение на нравствените ценности, печели аплодисментите ми. Между другото, не помня дали в речта си президентът каза нещо за позицията си по тъй драстично променената външна политика на България спрямо Македония. Ако не е казал – голям пропуск от негова страна. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
***
Брилянтна реч, калпави декори
Нидал Алгафари
Първата новогодишна реч на президента Росен Плевнелиев като думи бе невероятно силна и много добра.
За съжаление той не успя да я произнесе в ролята си на президент, в ролята на баща на нацията. Каза я някакси между другото.
Като обстановка обаче някои неща ме смутиха. Може би всичко бе направено с цел да не прилича на декора около предишния президент. Аз така и не можах да разбера част от нещата, които бяха около него. Защото, ако искаше да внуши онази идея за уют, за Бащата на нацията, седнал до камината, всичко можеше да бъде направено по съвсем друг начин. В това, което го заобикаляше, нямаше нищо българско. Видяхме някакъв опит да се имитират американските президенти или някои министър-председатели на Англия. За съжаление единственото българско, което го имаше там, беше знамето – и то беше неправилно поставено. Националният флаг трябва да бъде постоянно около президента, ако го има. Вместо това той бе заедно с европейското знаме, поставени от дясната му страна, но се появяваха само в някои кадри.
При това тези, които са му направили този клип /защото не става дума за реч, а за клип/, бяха подбрали неудачно кадрите, които трябваше да потвърждават думите му. Те забравят чистата психология, че в такъв момент не можеш да раздвояваш хората. Аз трябва да виждам президента, да виждам неговата увереност, неговата тежест във всяка една дума, а не да гледам някакви кадри, които уж илюстрират казаното от него, но при това не са нещо особено.

Стр. 13

Тема: Лобизмът и скандала „Хохегер”
Гости: Нидал Алгафари, PR експерт, Арман Бабикян, PR експерт, Аня Павлова, PR експерт

Водещ: Тези дни много дълбоко от килера, вероятно с конкретни политически цели, беше изваден един стар политически скандал. Говорим за парите, които е плащала старата власт на лобисти, за да подобрят имиджа ни, каквото и да означава това – имиджът ни пред света, имиджът ни пред самите българи. Сключвани са договори за милиони левове и този случай е любопитен по много причини. Първо, като държавата е платила 3 млн. Лева за подобряване на имиджа. Какво е получила? Дали по-добри доклади на Европейската комисия, дали повече инвестиции, дали катарският бизнес например е разбрал за тоя договор от 3 млн. Лева. Второ, подкупвани ли са чужди политици? Заговори се и е разпитван в момента в Австрия бившият техен вътрешен министър. Трето, как е подбрана точно фирмата на Моника Йосифова, когато днес живее на семейни начала с тогавашния премиер Сергей Станишев? За лобизма, PR-а на държавата разговор с PR експертите Аня Павлова, Арман Бабикян и Нидал Алгафари. Добро утро!
Арман Бабикян: Добро утро!
Аня Павлова: Добро утро!
Нидал Алгафари: Добро утро!
Водещ: Да започнем от там. Вие по такива хубави договори работили ли сте – за 3 млн. Лева или може би дори и само в българската му част за скромните 300 000 евро?
Нидал Алгафари: Не, не. Сега това ми звучи като някакъв, като наказателен съд, като нещо, като народен трибунал … с Моника.
Водещ: Не е наказателен съд в никакъв случай.
Нидал Алгафари: Значи, Моника се появи на хоризонта на PR-а преди години. Лека полека успя да превземе този пазар. Не смятам, че е благодарение само на Сергей Станишев, затова, че тя е имала връзка с него. Много…
Водещ: Тя обясни. Започнала е от Царя, продължила е при Сергей Станишев и сега пак работи с настоящето правителство.
Нидал Алгафари: Да, работи тя. По принцип фирмата, която има, много поръчки има. Не е само тази. И това, смятам, че за 3 млн., където казвате, това не е от най-големите й договори, които ги има. Тя държеше, доколкото си спомням, около шест министерства и много голяма част от агенциите в България.
Водещ: Значи, Вие тук признавате, че тя е най-добрата на пазара?
Нидал Алгафари: Аз не мога да кажа дали е най-добрата, но най-добре, явно, се е пласирала. Значи, не всеки го може. Значи, трябва да си добър. Освен да си добър, трябва да можеш да се пласираш добре. Някои са успели, някои не толкова. Но дали е вършила работа или не, аз също не мога да го оценя, защото това е било в чужбина и там нямам поглед върху това.
Водещ: Добре. Искам да уточня. Не казвам, че сумата е толкова голяма и че не е трябвало да бъде плащана. Хората обаче, обикновените хора – ето, и преди малко говорихме с Тома Диков – не разбират какво работите Вие. PR е равно на викач в една… търсят се експерти по морето – сервитьор, барман, PR, в скоби, викач. И когато кажеш на хората, че за PR са похарчени 3 млн. Лева за подобряване на имиджа на България, опитваме да разберем срещу тези 3 млн. Лева случило ли се е нещо. Случило ли се е, според Вас?
Аня Павлова: Ако ми позволите, тук наистина няколко неща, по които аз бих искала да говоря. Не знам дали ще успея по всички от тях. Това, че хората неособено добре запознати със спецификата на професия PR, е проблема на гилдия. В известна степен това е така. Тоест, това означава, че…
Водещ: PR за самия PR трябва да…
Аня Павлова: PR за самия PR. Това означава, че трябва да се замислим, да поработим в тази насока. Второ. Това, което трябва да разберат хората, управлението, българите като цяло – без комуникации, без PR няма нормална цивилизована съвременна държава. За PR трябва да се отделят пари, за държава трябва да има репутация…
Водещ: Защо?
Аня Павлова: … по това трябва да се работи, за да има репутация.
Водещ: Защо? Защото когато ние не разбираме, единственото, което ни става ясно, е, че едни 3 млн. Са излети някъде, че пък после са се върнали част от тия пари в удобни български фирми – е съмнението на хората.
Аня Павлова: Ама само искам да припомня следното. Как и по какъв начин беше избрана фирмата партньор в България, вероятно предстои да се провери. Но аз съм … на идеята, че PR е локално знание. Тоест, когато се сключва договор с чужд специалист, чужда фирма, съвсем нормално, в реда на нещата партньорът да бъде от мястото, за което се сключва договора, т. е. да има български партньор. Щом е избрана Моника, значи партньорът е преценил, че е достатъчно ценна, достатъчно добра. Договорът е сключен. Тя е получила 150 000 от милионния бюджет. Това означава 15%. В света между 10 и 20% се отделя за PR по проекта – в рамките на нормалното. Договорът е предаден, парите са платени, отчетът е подаден, претенции не постъпиха. Значи добре си е свършила работата.
Водещ: Бихте ли ми обяснили, ако е възможно, най-простичко, когато се прави една инвестиция – инвестицията в PR е инвестиция, нали така – се поставят конкретни цели. Какво получаваме срещу инвестицията 3 млн. Лева и реализирани ли са тия цели? За да знае българският данъкоплатец, който е платил 3 млн. Лева всъщност какво е получил срещу тях – за наемането на лобиста Хохегер и връщането на част от парите в България, с които да оперира Моника Йосифова. Арман Бабикян.
Арман Бабикян: Значи, има две неща, които трябва да изясним преди това. Г-жа Йосифова вчера имаше доблестта да обясни какво е работила тя срещу нейните…
Водещ: 300 000 евро грубо.
Арман Бабикян: … 150 или 300 000 евро. Какво се е работило до другите 3 млн., не е тя човекът, който трябва да дава обяснения.
Водещ: Добре, добре. Не говорим за нея. Говорим за PR-а и за лобизма.
Арман Бабикян: За PR-а и за лобизма ще говорим, когато българските политици решат да приемат закон за лобизма, който се търкаля в устите им от повече от десет години.
Водещ: Обаче, преди да са приели такъв закон плащаме 3 млн. За това.
Арман Бабикян: Така. И по тази причина договорът, както забелязвате, е оформен не точно като плащам по лобистка услуга…
Водещ: А как?
Арман Бабикян: … а като плащам за подобряване на имиджа на, защото няма законова възможност България да ангажира свои лобисти. Тук не казвам кой е министър-председателя. Аз съм последният, който може да бъде обвинен в пристрастие към лявата идея тук. Принципно няма как човек да плати такива пари, комуто и да е, просто защото в България няма закон. Това нещо още от времената на ранното създаване на новото време – ако не ме лъже паметта, а може и да бъркам – се постави въпрос в парламента ще има ли закон за лобизма, няма ли да има, дрън-дрън…
Водещ: И отиде на кино този закон. На Емил Кошлуков беше.
Арман Бабикян: Другото, което…
Нидал Алгафари: Срещу тези пари, 3 млн., аз лично не смятам, че съм получил нищо.
Водещ: Ами, добре.
Нидал Алгафари: Едно голямо кръгло нищо. Сега, това, което е правила Моника вътре в България, да, видно е, ясно е какво са направили. Въпросът е този Хо…, какъв беше там човечец…
Водещ: Хохегер.
Нидал Алгафари: Да, Хохегер. Този човек какво е допринесъл за нас?
Водещ: А какво трябваше да получим срещу 3 млн.?
Нидал Алгафари: Нищо.
Водещ: Какво трябваше?
Нидал Алгафари: Значи, най-вероятно идеята е била нещо като калайджия, да изчисти някакъв имидж тогава на…
Водещ: Някаква мръсотия.
Нидал Алгафари: Някаква мръсотия или нещо, което те го обясняват, че имало… това с този, филма за, как се казваше, това сиропиталище, където едни дечица, дето имаше там.
Водещ: Аха, на BBC.
Нидал Алгафари: Въпросът е, че не можеш да го изчистиш това нещо. То е толкова видно това и каквото и да ходиш да лъскаш, няма как.
Водещ: Аз разбрах съвсем различно нещо. Аз разбрах, че… айде да минем и към следващата, към следващия аспект по тая тема – че всъщност, по-скоро правосъдие и вътрешен ред е била целта на това, на този лобизъм.
Нидал Алгафари: Не. Това е във връзка с министъра, там, на вътрешните работи…
Водещ: Министърът, австрийският,на вътрешните работи е трябвало нещо да помогне за подобряване на работата на нашата полиция.
Арман Бабикян: Другото, което…
Нидал Алгафари: … и гледаме. Докладите, които ги получаваме до ден днешен, са отвратителни. Тоест, значи ако не бяха тия пари дадени там, представете си какво щеше да бъде.
Водещ: Какво?
Нидал Алгафари: Или още по-зле – толкова зле, че да ни изхвърлят от Европейския съюз или благодарение на тия пари са те толкова отвратителни, но не чак толкова.
Водещ: добре. Казвате ли Вие в крайна сметка – тия пари са похарчени грешно?
Нидал Алгафари: Да, аз смятам, че са похарчени грешно.
Водещ: А Вие?
Арман Бабикян: Аз не мога да кажа, че те са похарчени…
Аня Павлова: Да, и аз не мога да кажа.
Арман Бабикян: … по простата причина, че ние не знаем какво пише в останалата част от договора. Дайте си сметка! Ние видяхме онези 15%.
Водещ: Няма и да разберем.
Арман Бабикян: Ама недейте така. Станишев каза, че този договор стои от три години в Министерски съвет.
Аня Павлова: С отчета.
Арман Бабикян: Искам да излезе този, който заяви пред една национална телевизия преди няколко дни и каза, че няма нищо общо с този скандал и той засяга само вътрешнопартийни крамоли в БСП.
Водещ: Не Ви разбирам.
Арман Бабикян: Говоря за министър-председателя Бойко Борисов. И каза, че него това въобще не го засяга, той няма нищо общо с това и те вътре, видиш ли, ще се избият.
Водещ: Скоро и по нашата телевизия го каза.
Арман Бабикян: Така. Какво се случи на следващия ден само? Понеже си говорим за лъжата, за истината, за почтеността и т. н. На следващия ден излезе някакъв човечец на име Главчев или нещо такова от парламентарната група и започна да развява скандала. След два часа излезе някакъв човек на име Валентин Николов, започна да прави същото. След това излезе министъра.
Водещ: Какво искате да кажете?
Арман Бабикян: Сега ще Ви обясня. След това излезе министърът на земеделието и започна да държи речи на тази тема. Вместо да си говорим за яйцата, каза той, дайте да обсъдим това. След което излезе министърът на вътрешните работи. Опитвам се да Ви кажа, че в рамките на 24 часа всичко, до което има общо Бойко Борисов, скочи, за да говори за скандала. А видите ли, Георги Първанов защити Сергей Станишев, Румен Овчаров защити Сергей Станишев. Това, което се опитвам да Ви кажа, е, че няма никаква вътрешна игра, а си беше точно удар на министър-председателя и на водената от него партия.
Водещ: Срещу Сергей Станишев.
Арман Бабикян: Срещу Сергей Станишев. И това е очевидно за всеки един PR, седящ на масата и на нестоящите на масата.
Водещ: Добре. А като PR-и, които седите на масата, във вътрешната игра няма ли някой, който да печели дивидент?
Арман Бабикян: Страхотна услуга извърши г-н Борисов – сплоти БСП преди конгреса. Точно се бяха разделили на лагери. Уникална услуга.
Водещ: Не знам. Така ли мислите и Вие?
Арман Бабикян: Уникална услуга. Вече са на едно мнение.
Нидал Алгафари: Поне със сигурност мога да кажа, че това не е от страна на Георги Първанов или на някой от лагера около Георги Първанов.
Арман Бабикян: Е, нали за това говорим.
Нидал Алгафари: Няма причина да го прави това Първанов. Първанов ако иска да вади кирливи ризи, това не е кирлива риза, с която би могъл да удари Сергей. Има неща, които са във вътрешнопартиен план, които биха могли много по-тежко да бъдат срещу Сергей.
Водещ: Това не е лоша кирлива риза, с която да бъде ударен Сергей.
Нидал Алгафари: С такава кирлива риза могат да се удрят всичките един по един. Всеки по един или друг начин се е опитвал да потърси някакви услуги на някакви компании, включително на приближени – дали ще бъдат на Георги Първанов или на Сергей Станишев. Тук проблема го разделям аз на две. Едното нещо е опитът да се вкара в тоя поне за мен безумен скандал с това, че нищо не сме получили от тези пари, които сме ги давали на някакви неясни лобисти.
Водещ: Което е по-важният въпрос.
Нидал Алгафари: По-важният въпрос. Това, че Моника е била там, че тя е участвала, че тя нещо е правила, има такива, много фирми, наши, са работили. Заявявам. Може да не са на такива големи договори, но и други големи наши PR-ове са имали такива сделки. Това не е толкова страшно. Това значи някой да ти даде за обслужване на…
Водещ: Не, не, не.
Арман Бабикян: Нидал, кажи си. И в момента има такива фирми.
Нидал Алгафари: O. K. Хубаво, има.
Водещ: Да. Обаче искам да се свърши работа, нали така? Аз, като данъкоплатец.
Арман Бабикян: Г-жа Йосифова показа и в чужбина какво е вършила. Знаете ли колко ще е дълъг списъка на фирмите, които биха взели 300 000 и колко е къс списъка на фирмите от бранша, които имат капацитета да изпълнят тая поръчка?
Аня Павлова: Само да допълня Нидал.
Водещ: Въпросът е дали ги получават най-добрите или ги получават по някакъв принцип?
Аня Павлова: Тези, които одобряват клиенти – това бизнес закони. А клиентът, ако е доволен, както стана в този случай, други въпроси не може да има. Това, че хората не знаят какво са получили, е проблем на тези, които не оповестили хората, т. е. не Моника, а този, който не е разказал на хората какво се очаква от тази сделка.
Водещ: Добре.
Аня Павлова: Но само да припомня на Нидал. 2008 г. именно върховен главнокомандващ тогава излезе и каза, че парите в политиката се перат през PR агенции.
Водещ: Аха! Това е не само на Нидал, а и на г-н Бабикян, който смята, че Георги Първанов няма нищо общо.
Аня Павлова: Само припомням какво е направил върховен главнокомандващ. Тогава PR гилдията го помоли и поиска той да назове конкретни агенции, конкретни PR-и, конкретни факти.
: И той взе, че ги назова.
Аня Павлова: Той взе, че не ги назова.
: Чудно.
Аня Павлова: И ето ти минават четири години и изведнъж…
Водещ: Дали не ги назовава сега?
Аня Павлова: … започва да има ситуация, която до болка ми напомня 2008 г.
Водещ: Не, не. Тя казва съвсем различно нещо на вашите твърдения – че явно зад атаката стои по-скоро Георги Първанов, отколкото…
Аня Павлова: Не, не казвам това. Припомням кой какво е казал през 2008 г.
Водещ: Припомняте факти, достатъчно добре подредени, че да разберем това.
Аня Павлова: А, и на PR-а никога не слагайте думите в устата. Казвам това, което съм казала.
Водещ: Добре, добре.
Аня Павлова: През 2008 г. главнокомандващ казва следното, непотвърдило се с факти. Четири години по-късно изведнъж, когато има напрежение или състезание между бившия главнокомандващ и настоящия председател на партията и се явява … по средата.
Водещ: Буф!
Нидал Алгафари: Тоест, какво искаше да кажеш?
Аня Павлова: Това, което разказах. Картинката разказах.
Нидал Алгафари: Ама ти разказваш, значи, нещо, което го е казал преди много години президентът Първанов тогава. В един момент, когато излиза този скандал и не от Първанов излиза. Значи, че Първанов би могъл да го ползва и би могъл да си развее байряка … може да го направи.
Арман Бабикян: Да, но видяхте, че не го направи.
Нидал Алгафари: В един момент даже точно обратното.
Арман Бабикян: Напротив. Той се изказа в Благоевград и каза съвсем друго.
Нидал Алгафари: Точно обратното.
Водещ: И аз така бих направил на негово място.
Аня Павлова: Казвам, че съм категорично против който и да било в тази държава, независимо от позицията си, да ползва PR-а като инструмента за решаването на политическите или квазиполитическите си проблеми. Това ми е тезата.
Нидал Алгафари: Ами, ние какво – да умрем от глад ли, бе Аня, тогава? Недей така. Това ни е работата.
Водещ: Добре. Дайте друго – работата на австрийския вътрешен министър. Нормално ли е това да плати една голяма лобистка компания 100 000 евро на един министър? Дори айде да не се фокусираме върху сумата. Да се плати на един министър за нещо. Аз веднага си зададох въпроса – да речем, на нашите министри плаща ли се да подобрят имиджа на Македония или да подобрят имиджа на Сърбия, а на Румъния?
Арман Бабикян: Дайте да се оправят нашите министри първо, защото видяхте какво стана в Катар, нали?
Водещ: За практиката.
Арман Бабикян: Моля Ви се!
Водещ: Да. За практиката да поговорим. Какво е трябвало да свърши тоя човек?
Нидал Алгафари: Значи, такава практика я има, особено в Съединените Американски Щати, където се смята за нещо съвсем логично. Обаче там има, както каза Арман, закон.
Водещ: За лобизма.
Нидал Алгафари: При ясни условия. Значи, аз ще ти дам такива пари, за да направиш това, за да ти подкрепя кампанията и т. н. Проблемът в…
Арман Бабикян: И в Европа го има.
Нидал Алгафари: Но ако е бивш министър на вътрешните работи.
Арман Бабикян: Тогава е O. K.
Водещ: А той си е бил действащ човекът.
Арман Бабикян: Ако е бил действащ, тогава нещата стоят по друг начин.
Водещ: Нидал!
Нидал Алгафари: Това, което на мен ми прави впечатление, е съвсем друго. Защо точно на вътрешен министър? Значи, там, което е свързано със служби, с много информация и т. н. Той с какво би могъл да…? Значи, ако беше платил на някакъв директор примерно на телевизия, щях да го разбера, но на вътрешен министър. Какво може да направи той? Почвам да се замислям, че той е… Като PR какво може да направи той? Да излезе нещо ли? С кой да говори ли нещо? Тоест, той няма лостовете, за да може да промени имиджа на тази държава.
Водещ: И тогава?
Нидал Алгафари: Единственият начин е да фалшифицира. Тоест, ако има някакъв доклад, който трябва да се гласува нещо, и той да каже – не, аз с очите си, със собствените си, видях, разбрах това. Значи, за такова нещо по-скоро може да бъде и тогава вече това не е никакъв лобизъм.
Водещ: А тогава това е престъпление?
Арман Бабикян: Престъпление.
Водещ: Тогава това е престъпление.
Нидал Алгафари: Престъпление. Просто, трябва да видим в края на краищата този министър какво е направил за България, ама да го видим явно. Да ни го обяснят.
Арман Бабикян: Гадаем пак върху тази част от договора, която не сме виждали.
Водещ: Ясно, че гадаем, обаче понеже обяснението е да се оправи работата на българската полиция и не знам си какво, пък очевидно…
Арман Бабикян: От преди да влезем нали видяхте почти всичките материали, които вчера ни показаха или по-голямата част бяха Меглена Кунева и Сергей Станишев, Сергей Станишев, Меглена Кунева и т. н. Нали, към онзи момент това е било актуално, трябвало е да влезем в Европейския съюз, после да се чувстваме по-добре. От тогава до днес си влачим глава „Правосъдие и вътрешни работи”. Така че има някаква логика, може би, но това е гадание в момента.
Водещ: добре.
Аня Павлова: А ето защо трябва да се отделя внимание на т. нар. GR, т. е. правителствена комуникация.
Водещ: Government…
Аня Павлова: Government PR, да. За да не се работи на парче, за да няма изненади, трябва да се приеме стратегия, трябва да се изберат специалисти, трябва да се гласуват бюджети, трябва да се работи професионално, както прави целият цивилизован свят.
Водещ: Добре. Благодаря Ви за този разговор!
Арман Бабикян: Значи, според мен, г-н Цветанов да наеме г-жа Моника Йосифова, за да решат проблема…
Водещ: Ама тя казва, че е наета и от сегашното правителство, така че…
Арман Бабикян: … проблема в „Правосъдие и вътрешни работи” и взаимоотношенията му със съдебната власт. И мисля, че нещата ще си дойдат на мястото.
Водещ: Е, защо да наема г-жа Йосифова?
Арман Бабикян: Има опит, а тия очевидно не се справят.
Нидал Алгафари: Тя не е Йосифова от доста време.
Водещ: Тя е Янова, да, на всичкото отгоре. Добре. Благодаря Ви за този разговор! Интересен беше, според мен. Дано да е било така и за хората!          

vsekiden.com I Валерия ЙОНКОВА I 21.10.2011

Старите играчи на имидж терена си избраха нови партии

В предизборната битка копието държат пиарите. Сезонът за тях е инфарктен, колкото и за самите кандидати. Телефоните им пушат от стотици разговори – с медии, политици, общественици. Знаейки силата на медийните стратези, политиците се надпреварват да ангажират обучени хора, които да ги изведат в челните редици и да им осигурят максимум обществено внимание.

На повечето от тях имената се превръщат в марка. Те са се доказали в люти битки на политическия фронт. На него пиарите воюват както воюват бъдещите президенти и кметове. И за тези избори кардиналите на словото са популярни. Само някои са сменили партиите.

ГЕРБ: Росен не е артист – и 10 000 имиджмейкъри не действат

Управляващите знаят силата си за тези избори и са убедени в успеха си. Не разчитат на тежки имена и гласуват доверие на изпитания си експерт Севдалина Арнаудова. Тя, заедно с Никола Николов, са хората, които всички журналисти познават.

Няма нито една пиар агенция, която да стои зад кампанията на Росен, нито зад кампанията на кметовете ни в страната, държи да се знае Севдалина Арнаудова. И конкретизира, че 6 човека, а не 36 агенции, работят за управляващите в тази кампания. Плевнелиев само е прибавил към екипа си пресаташето от Министерството на регионалното развитие Мария Иванова, а Маргарита Попова – нейното – Ирина Гъркова. По кампанията работи и Елен Герджиков, кандидат-общински съветник в София, който от години помага в кампаниите на ГЕРБ.

Всички са категорични, че агресивната намеса на имиджмейкъри само ще наруши възприятието на хората към Плевнелиев. Росен се държи абсолютно естествено и няма никакви имиджмейкъри. Просто е от хората, които ако не вярва в нещо, и десет хиляди имиджмейкъри да му излязат, няма да го накарат да се държи по друг начин. Той не е артист, разпалено обяснява Арнаудова.

Хората от екипа му са против да му се пришива изкуствен образ, тъй като той не е професионален политик. Не може до вчера да е бил експерт, конкретен, извън политическото говорене и сега изведнъж да го превърнем в големия политик. Колкото повече работиш върху един човек и го превръщаш в нещо, което не е той, не е добре, не се колебае Арнаудова.

Не е изключено обаче кандидат-президентът Росен Плевнелиев да получи напътствия и от премиера Борисов. “Заради строежа на магистралите и пътищата ти беше мой много добър пиар. Отсега нататък аз ще съм ти пиарът”, обеща премиерът на Плевнелиев при огласяването на кандидатурата му.

Войнственият Каракачанов си осигури вещата в политическия пиар Аня Павлова

Шефката на CNR-comunications и на Асоциацията на имиджмейкърите Аня Павлова е родена в Москва. Завършва Художествената академия в София. Била е независим наблюдател на парламентарните избори в Украйна през 1998 г. и на президентските избори в Русия през 2001 г. Участник в редица изборни кампании в България и Русия, Аня отдавна е надълбоко във водите на пиар-стратегиите. Ефектна и скандална, с винаги остра фраза, московчанката винаги е бягала от клишето. Има тънко чувство за хумор, и особен афинитет към гротеската. Телефонният й секретар доскоро отговаряше, че г-жа Павлова в момента е на среща с Путин.

Политиците се надпреварват за вниманието й, тя пък си знае цената. Аня водеше третата кампания на кмета Стефан Софиянски, за което печели наградата на Българското дружество за връзки с обществеността през 2003-а. Мотото е “Добър кмет – най-важното за София”.

Аня дълго време се занимаваше и с имиджа на бившия лидер и бизнесмен Пламен Юруков, частично продължава и сега. Омъжена е за Юлий Павлов – брат на медийния бос Любомир Павлов, след развода с дългогодишния си спътник в живота Евгений Дайнов.

ОДС и СДС заложиха на бившата шефка на синия пресцентър Анна Гочева

Бившата шефка на пресцентъра на СДС дава ценни съвети на целия Съюз на десните сили в момента, заедно с кандидат-президента Румен Христов. Магистър по връзки с обществеността, Анна беше в пресцентъра на СДС още по времето на кабинета Костов. Впоследствие между 2000 г. до 2002 г. го оглави. След кратък интервал, в който се обучаваше в Политическата академия за Югоизточна Европа, тя отново оглави пресцентъра на сините, вече с лидер Пламен Юруков.

За разлика от доста хора в бранша, Ани залага на трезви и здравомислещи стратегии. Позите са й чужди и я дразнят. Без излишни украшения и изкуствени приказки, има страхотен нюх към ситуацията и в това е ненадмината, казват колегите й. Работила е и за национални, и за местни избори. В началото на кариерата си, Анна е била и учител. Може би затова й е особено лесно да преподава на политиците – почти като на ученици. Те пък нямат против да я слушат.

Мария Капон неотменно след пиара си Арман Бабикян

Обигран в техниките на поведението, Арман Бабикян се сражава на политическия фронт не от вчера. Радиокадър. В радиожурналистиката тръгва още като гимназист. Работил е в БНР и “Свободна Европа”, създател на “Канал Ком”, управител на радио “Атлантик”.

Арман заряза журналистиката и се отдаде на пиара с работата по кампанията на синия кандидат-кмет на Варна Христо Кирчев през 1995 г. Сътрудничи на Надежда Михайлова като водач на листа във Варна. Горд е най-вече с кампанията си за кмета на Русе Елеонора Николова през 2003 г., признава за най-трудна битката с балотажа на Румен Рашев във Велико Търново през същата година.

Шефът на “Атака” Волен Сидеров се сдоби с нов експерт

30-годишният Живко Андонов, завършил пиар и комуникации, е в орбитата на шефа си от около година. От Пазарджик е и е роден през 1981 г. Всъщност тази кампания е и първата работа по специалността и затова е много амбициран да се докаже, коментират хора около него.

Иначе младежът е очевидно деен. Той е и собственик на столичният пиано бар “Вчера”. Бившата пиарка Милена, която имаше интереси в киното, напусна. В отпуска по майчинство излезе пък другата – Миглена, която вече роди и най-вероятно ще се завърне в “Атака”.

Така или иначе, Волен е човек, който трудно се вслушва в глас извън своя. Но немалко хора твърдят, че най-яркият имиджмейкър е била съпругата му Капка, която го съветвала за всичко, включително и за облеклото и поведението му.

Меглена Кунева чака на американците

За приземяващия имидж на Меглена Кунева отдавна стана ясно, че се грижи и Слави Трифонов. Говореше се, че Кунева е дала сериозна сума на шоумена, за да се погрижи за пиара. Отделно Кунева е наела американския пиар екип на „Лофтъс Маркуард”, което се говори, че ще й струва по 30 000 лева месечно. От компанията твърдели, че са само приятели на екипа на Меги и нямат нищо общо с кампанията й.

Компанията е притежание на 48-годишния ирландец Джим Лофтъс и 37-годишния американец Йън Дейвид Маркуард. Кунева отрича да ги е наела, но признава, че познава джентълмените, както и много други политически анализатори.

“От всеки може да се чуе нещо. Няма човек, който добронамерено и не дотам добронамерено да е предложил мнението си и аз да съм казала “не”. Да, това е един от хората, с които съм говорила, но, уверявам ви, те са десетки пъти повече и слушам собствения си глас”, отби атаките Кунева.

Бившият еврокомисар твърди, че предизборната платформа е изработена от нея и инициативния комитет и нито една пиар агенция няма нищо общо.

Нидал Алгафари склони на скандалния Алексей Петров

Автор и режисьор на студентското предаване “Ку-ку”, бивш изпълнителен директор на БНТ, Нидал Алгафари пое пътя и на политическия пиар. Българинът с баща сириец, е женен за не по-малко популярната психоложка Мадлен Алгафари.

В политическия пиар той твърдо зае острова на социалистите. Не крие, че има леви идеи. Стана легендарен с работата си по кампаниите на социалистите, както и на първата кампания на президента Първанов. Оказа се и с досие, разкрило го като агент на Шесто управление на ДС.

В един момент Алгафари заяви, че да работи за предизборната кампания на социалистите, е било експеримент. Мнозина му приписват качества на истински строител на интриги, на играч. Той насмешливо обяснява, че постоянно крои интриги.
Последно се раздразних, когато на пленума на БСП, на който трябваше да предложи проектокабинета, Станишев не беше намерил и време да пита, а се появи с бяла риза на бял фон, ядоса се Алгафари.

Общо взето, екипите, пиарите това правят – големи грешки, и след това ги приписват на кандидатите си, не се церемони експертът. На въпроса как е излязъл от амплоато си на режисьор и е влязъл в ролята на пиар на Алексей Петров, Алгафари отговаря: ”Взаимно се избрахме”. Сега казва, че за него тази кампания е най-интересната от всички останали, защото ще започне от -95. Няма да има фойерверки, обеща Алгафари. Не стана ясно дали е предизборен трик оплакването на пиар експерта, че е подслушван заради работата си с Алексей Петров. Освен, че Петров все повече се държи като строг политик, дори успя да смени стайлинга си и да боядиса косата си.

Синьото гуру на Костов Мишо Михайлов прави Кадиев демократ

Този път социалистите, опарени от изтичането на бесните пари, хвърлени за израелски фирми през 2009 г., решиха да се справят на родна територия. И направиха сензация – заложиха на легендарния пиар на Костов – изборния фокусник Михаил Михайлов. Актьорът от Русенския и Държавния пътуващ театър, след това зам.-председател на УС на творческия фонд към Съюза на артистите, мениджър на „Сфумато”, още в 90-те заряза театралната кариера, за да се посвети на стратегиите в политиката.

И го направи с фойерверк. Като медиен съветник на двама премиери – Стефан Софиянски и Иван Костов. Ценните напътствия на Мишо Михайлов държавниците искаха и в най-трудните моменти на кариерата си. А Михайлов доби името на експерт с невероятен нюх и интуиция в сложните политически драми.

През 1997 г. Михайлов вече действаше като съветник на премиера Софиянски по медийните въпроси. В същата година е назначен за генерален директор на Нова телевизия. Година по-късно вече е директор на национална кабелна телевизия „София кабел”. От ноември 1999 до юни 2000 г. оглавява дирекция „Информация и връзки с обществеността” в Министерския съвет. Напуска поста след появата на прословутата касета ММ. Тя беше извадена от синдикалния лидер д-р Константин Тренчев и разкриваше, че висш чиновник е поискал подкуп от 10 000 долара за издаване на далекосъобщителен лиценз. Компроматът визираше времето, в което Михайлов беше секретар на Временния съвет за радиочестоти и тв канали и като експерт на Комисията по радио и телевизия. За Михайлов отново се чу миналата година, сега пък като промоутър на участието на Миро в “Евровизия”.

Кадиев ще разчита и на чаровницата Нели Жекова, която ще бъде неговата връзка с медиите. Младото момиче е завършило пиар в Лондонски университет. На нея политическият пиар ще й е за сефте.

Започва кариерата си като радио журналист и водещ, работи в няколко телевизии като репортер и редактор. През последните 3 години е пиар на Нико Тупарев и продуцентската му къща Old School Productions, като през това време е пиар експерт на тв продукциите му и съветник на водещите Ники Кънчев, Ути Бъчваров, Витомир Саръиванов, Марта Вачкова, Маги Желязкова и Азис. Пиарства и на театрални формации.

Изключително коректна, дружелюбна и лоялна, представят я хора, които са контактували с нея. Кадиев тръгна с много активна кампания. Очевидно го съветваха да бяга от клишето, и да изпълни докрай образа си на демократ сред червените.

Журналистката от “Труд” Михайлина Димитрова – до Калфин

Бившата журналистка от “Труд” е сигурна опора на кандидат-президента Ивайло Калфин. Свързваха я дори с по-близки контакти с шефа на бившето 6-то на ДС Димитър Иванов.

Михайлина Димитрова е родена на 12 август 1970 г. в София. Работила е като редактор в Международния отдел на в. “Дневен Труд”, преди това в “Дело” или “Дума”. Не винаги журналистите получават каквото искат, защото Михайлина пресява строго достъпа до кандидат-президента Ивайло Калфин. Възпитаничка е на Испанската гимназия.

Прошков взе вярната на синята идея Деница Сачева

Съветва Прошков в лично качество. В момента е в отпуска от собствената си пиар агенция, която действа от 10 години. Правила е кампанията на Мартин Заимов, когато е бил кмет на София. Има различни проекти в областта на политическия пиар за много хора.

Кампаниите й обаче са свързани с ДСБ и Синята коалиция. Била е шеф на кабинета на здравния министър Илко Семерджиев, по времето на правителството на Иван Костов. Едно от най-големите предизвикателства в живота ми беше да опитам да правя пиар на здравната реформа в България, на здравната каса.

Чувствам се идейно свързана с тази концепция и затова го правя, нямам договор. Познавам Прошко от времето, която правихме кампанията на Мартин Заимов, казва самата Сачева.

Оригинална публикация 

в. Банкер | Ангел ДАМЯНОВ | 15.10.2011

Едни добри пари ще потънат в джобовете на армията от пиари и рекламни агенции, които обгрижват партиите за президентските избори и вота за местна власт. От политическите централи твърдят, че средствата за агитация не надхвърлят разрешените по закон. Неофицално обаче е известно, че всички партии си имат "черни каси", пълнени от икономическата клиентела и приближени бизнесмени. Именно тези пари се раздават на пиари и медии.
За първи път от 20 години насам управляваща партия е ангажирала толкова много компании за връзки с обществеността за избори. В края на миналата седмица стана ясно, че партията на Бойко Борисов – ГЕРБ, е сключила договори с почти половин стотица рекламни, социологически и пиар агенции. Списъкът бе публикуван на сайта на Сметната палата. Той стана причина за оживени коментари в опозицията, тъй като потвърди съмненията й, че управляващите ще пръснат милиони за изборите. Обявяването му предизвика и недоумение сред рекламните специалисти, защото се оказа, че авторите на документа не правят разлика между социологически агенции, фирми – издатели на вестници, рекламни агенции, медия шопове , компании за външна реклама, агенции за медия планиране и пр. Според ГЕРБ всички те са "рекламни агенции".
Освен внушителния брой на медия компаниите в списъка фигурират и фирми, които имат икономически обвързаности с правителството и с водещи фигури от управляващата партия. Крещящ пример за конфликт на интереси е договорът на предизборния щаб на управляващите със социологическата агенция "Маркет линкс", чийто неотдавнашен собственик – Румяна Бъчварова, е началник на кабинета на премиера Бойко Борисов.
Друг подобен пример е договорът с рекламната и пиар агенция "Ориндж ПиАр" ООД. Години наред тя се занимава с връзките с обществеността на златодобивната компания "Дънди прешъс металс". Близо 8 години канадците правят опити да започнат добив на злато в местността Ада тепе край Крумовгард. Предишният екоминистър Джевдет Чакъров спъваше проекта им за разлика от неговата наследничка на поста Нона Караджова. Проверка на "БАНКЕРЪ" в Търговския регистър установи, че мажоритарен собственик на "Ориндж ПиАр" е Вера Джамбазова. Името й нашумя преди 2 г., когато стана ясно, че телефонът й е подслушван от спецслужбите покрай разработката за енергийния лобист Стефан Гамизов.
Странностите продължават и по-нататък в списъка с агенциите на ГЕРБ. Договор за пиар услуги е сключил и Димитър Найденов чрез фирмата си "Кота 97" ООД. Найденов е преподавател във Факултета по журналистика в СУ "Климент Охридски" и е съпруг на Вера Джамбазова. В правителството на тройната коалиция от услугите му се ползваха уволненият земеделски министър Нихат Кабил и изгоненият от ДПС бивш заместник-шеф на партията Касим Дал.
Шоуменът Тончо Токмакчиев също е ангажиран за предизборната кампания на ГЕРБ. Той и брат му Ангел държат 40% от компанията "Рекламна мрежа 5". От години тя има силни позиции във външната реклама в най-големите български градове. Партньорка на братя Токмакчиеви с 30% от капитала е Елена Урумова-Стефанова. Тя е съпруга на Богдан Стефанов, който бе зам.- кмет с ресор "Образование и култура" по времето на кмета Стефан Софиянски. За външната реклама (билбордове и прочие) управляващата партия е заложила и на мощната компания "Метрополис медия", която е собственост на скулптора Евгени Йонов. Той е съпруг на певицата Белослава. ГЕРБ ползва и съоръженията за външна реклама на фирмата на Румен Кривицки.
Сред обявените от ГЕРБ "рекламни агенции" са и "ТВ Седем" ЕАД и "Ню Медия груп" АД. Предметът им на дейност всъщност не е реклама. Двете компании са собственици и издатели на медии. Първата фирма държи телевизия TV 7, а втората – няколко тиражни жълти издания. По същество обаче от 2 години те основно се занимават с реклама на постиженията на правителството на ГЕРБ и громят реалните и измислените врагове на премиера Бойко Борисов.
В списъка с медийните партньори на властта фигурират две ключови компании. Първата е "Вестникарска група "България" ООД на Огнян Донев и Любомир Павлов. Дружеството издава вестниците "Труд", "24 часа" и "168 часа". Другата интересна фирма е социалогическата агенция "Център за анализи и маркетинг" на брата на Павлов – Юлий. Проучванията на последния са широко отразявани във вестникарската група.
Като "рекламна агенция" е определена и компанията "Дарик нюз" ЕООД, която притежава едноименното частно радио и електронен сайт.
На челно място в списъка фигурира и "Фокус – нунти" ООД на Красимир Узунов и адвокат Трифон Балевски. Фирмата е собственик на агенция "Фокус" и едноименната радиоверига. Медиите са известни с близостта си до всяка власт. Преди няколко седмици Узунов обяви пред "БАНКЕРЪ", че "Фокус" няма сключени договори със сегашното правителство. Документът от Сметната палата обаче опроверга твърденията му.
ГЕРБ има договори за "връзки с обществеността" и с големи регионални медии. Сред тях са великотърновските вестници "Янтра днес" и "Борба", "Хасковска Марица", "Черно море" и др., както и с кабелна телевизия и сайтове.

Кой кого обслужва

Пиар кампанията на независимия кандидат за президент Меглена Кунева е поверена на американската компания "Лофтъс Маркуард", гласят слухове. Нейни собственици са 48-годишният ирландец Джим Лофтъс и 37-годишният американец Йън Дейвид Маркуард. От "Лофтъс Маркуард" обаче твърдят, че са само "приятели" с Кунева и че нямат нищо общо с кампанията й.
Пиарът на кандидат-президента Алексей Петров е поверен на Нидал Алгафари, който години наред работеше за БСП
Бившият шеф на пресцентъра на правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов – Михаил Михайлов, и тв водещият Иван Гарелов са ангажирани с кампанията на червения кандидат-кмет Георги Кадиев. Бившата журналистка от "Дума" и "Труд" Михайлина Димитрова пък е медиен съветник на Ивайло Калфин.
Анна Гочева, която бе имиджмейкър на Стефан Софиянски, в момента съветва ОДС и кандидат-президента Румен Христов. Дъщерята на Бриго Аспарухов – Светла, гради имиджа на двойката Светльо Витков – Венци Мицов.
Клонът на световната агенция "Юро Ар Ес Си Джи" в Тел Авив се грижи за пиара на двойката Димитър Куцаров – Камелия Тодорова.
Продуцентът Нико Тупарев е само криейтив шеф в предизборния щаб на ГЕРБ, а съпругата му Екатерина Попова прави медия планирането.
От централата на БСП заявиха, че нямат пари, за да наемат пиар агенция. С кампанията на кандидатпрезидентската двойка Ивайло Калфин – Стефан Данаилов се занимават партийният пресцентър и предизборният щаб. Тв клипът им е изработен от продуцентската компания "Сиа адвертайзинг". Във вторник тази седмица бе заснета втора част от видеото "Аз се срамувам". Според шефката на червения пресцентър Жанет Пашалиева новият агитационен клип бил "по-оптимистичен" от първия вариант, който се върти в телевизиите.
ДПС също не ползва услугите на външни пиари. Предизборните стратегии на движението се задават от Централното оперативно бюро, а техен изпълнител е медийният отдел. Отговорността за публичния образ на партията Ахмед Доган е прехвърлил на двама депутати. Христо Бисеров отговаря за стратегиите за развитие, разширяване и комуникации, а Камен Костадинов – за връзките с медиите.

Гергов продаде "Нюз аутдор България"

Един милион евро е спечелил рекламният и медиен консултант Красимир Гергов от продажбата на акциите си в компанията за външна реклама "Нюз аутдор България".
Акционери в нея са били Гергов и холандската фирма "Новакорп лимитед". През юни тази година те са продали акциите си на "Жи Се Деко България Б.В", сочи справка в Търговския регистър. Веднага след продажбата "Нюз аутдор България е преименувана на "К аут ов хоум" ЕООД. В момента неин едноличен собственик е акционерно дружество "Вал" от Германия. Фирмата купувач обаче няма нито един служител.
Тази седмица стана ясно, че "К аут ов хоум" е спечилила обществената поръчка за монтирането на 100 нови спирки в София. Тя е била предпочетена от "Центъра за градска мобилност" в конкуренция с 4 фирми. Стойността на поръчката е 382 500 лв. без ДДС
Новите столични спирки трябва да бъдат готови до 15 декември. Предвижда се върху тях да няма реклами. От Столична община обясниха, че 8 от спирковите навеси са по линиите на трамваите и тролейбусите, а останалите 92 – по маршрутите на автобусите във всички райони. Съоръженията ще са стъклени, като покривът им ще бъде непрозрачен. Вътре ще бъдат монтирани пейки. На информационните табла ще бъдат поставени маршрутите на градския транспорт.

Стр. 35

в. Банкер | 01.10.2011

Арман Бабикян: Никой не забеляза другия тип поведение

Не приемам тезата, че Всички политици продължават да повтарят грешки от предишни предизборни кампании. За съжаление обаче публиката се е Взряла в двама-трима играчи, които бяха изтикани на повърхността, а останалите са в периферията и никой не им обръща Внимание. Причината е, че социолозите сервираха по този начин информация на публиката. Не подлагам на съмнения нейната обективност, но това не означава, че погледите трябва да са насочени само и единствено към онези, които проучванията са показали, че имат най-голям шанс за победа. Неадекватно е да отваряш арткафенета като червения кандидат или пък да пускаш балони и да Веселиш избиратели с "Комиците" в ден, в който хората скърбят. Да, не беше обявен национален траур, но цялата страна бе Вперила поглед в Катуница и след трагичния инцидент едва ли имаше нещо по-неадекватно от това с овехтели и идиотски рецепти да откриваш кампания. Друг е Въпросът, че неадекватно бе и поведението на институциите.
Разбира се, имаше и друг тип политическо поведение, което обаче не бе нито забелязано, нито отразено.

Нидал Алгафари: Кампания "Пълна лудница"

В откриването на предизборната им кампания имаше два абсурда. Първият е – когато ти управляваш страната и си министър-председател,
да поканиш хора, които правят "Пълна лудница", да играят твоята роля. Тоест ти показваш, макар и подсъзнателно, че управлението ти е "Пълна лудница". При това положение няма проблем да наричаш хората тюфлеци.
БСП пък абсолютно обърка хората с издигането на по-силния кандидат за Вицепрезидент. Абсурдно беше обяснението на "Позитано" 20, че Стефан Данаилов отказал да бъде кандидат за президент, щото той не ставал за държавен глава. Тогава Възниква Въпросът: ами ако нещо се случи с президента, тогава няма да има подготвен държавен глава. БСП искаше да покажат друг ракурс, но забрави, че може да има и друго тълкуване.
В кампанията на Меглена Кунева говорят за нещо, което чисто математически не може да се случи – твърдят, че при обиколките из страната тя се ръкувала с два милиона българи. И това се прави заради Внушението, че тези хора ще гласуват за нея.
Волен Сидеров яхна ненавистта и това бе логично.
Сините не знам дали имат кампания Въобще. Те имат кандидат, за когото седесарите се питат кога е Влязъл в редиците им, как се е появил. Иначе изкараха една хубава песен на Дани Милев – много европейска, много Весела, за което ги поздравявам.

Аня Павлова: Ноу-хау са обиколките в чужбина

В предизборните кампании този път има и нови похвати. Това, което за мен е новина – ноу-хау за правене на национална кампания с обиколките в чужбина – Визирам водещата двойка кандидат-президент и Вицепрезидент. Това е революционен похват.
А това, че големите партии правят пищни концерти, не е изненада. ГЕРБ е богата партия, има достатъчно голяма субсидия, така че хората са им платили този концерт. Лошото е, че той съвпадна с преобръщането на дневния ред на България.
Меглена Кунева започна кампанията си най-рано от Всички, което би трябвало да е нейният плюс. Тя твърди, че е направила доста обиколки из страната и би следвало в началото на същинската кампания да е по-наясно от Всички кандидати какви са болките, исканията и желанията на хората. Сегашното й позициониране в рейтинг листите и изследванията обаче показва, че тя не е първенец в очите на хората. Може би в хода на кампанията трябваше да промени ритъма на самата кампания.
За сините Вече е късно да стягат редиците.

Стр. 14 

в. Show | 21.09.2011 

Иван Гарелов, Мишо Михайлов, Нико Тупарев, Нидал Алгафари и бившата зам.-министърка на държавната администрация Мария Дивизиева са хората, които ще се облажат най-много от изборите, носи кулоарната мълва. Медийните експерти са поели пиар кампаниите на кандидатите за кметове и президент вместо доскорошните любими външни консултанти. Всички партии твърдят, че ще разчитат на собствени сили, но представители на предизборните щабове с охота се топят как са чули, че опонентите им ще платят милиони за експерти и пиари.
***
Официално за изборите средствата не надхвърлят разрешените по закон. В партийните централи обаче има отворени "черни каси", пълнени от големия бизнес, но до тях достъп имат само лидерите. Те са и единствените, които знаят точно колко ще им струват кампаниите и колко пачки ще бъдат раздадени в "пликове" под масата.
Неуспели кандидати за експерти твърдят, че на тъмно се харчат милиони, но нито кандидат-кметовете, нито общинските съветници могат да разполагат с тях, за да плащат на свои хора. "Всички пари за изборите се държат от партийните вождове. Те еднолично решават кой може да спонсорира кампаниите и на кого да се плаща за отразяване. От бюджета за изборите, който им се полага по закон, се отпускат символични суми, с които кандидатите да си отпечатат плакатите."
Парите за изборите обаче са по-малко от предишни години, категорични са всички експерти. Това личало от започналите кампании. "На този етап са много вяли. Правят това, което се е правило досега. Няма нито една интересна кампания, включително и за софийския кмет, което си е изненада. Има твърде много соцреализъм, а днешното време не търпи това. Хората вече са други, а не каквито бяха преди четири години", коментира пред "ШОУ" Максим Бехар.
За президентска кампания ЦИК гласува максимум до 2 млн. лева, а за местния вот партиите могат да похарчат законно 8 милиона. Според врели и кипели експерти по политически маркетинг една добра кампания за президент на България струва най-малко 4 милиона, от които три отиват за медии, реклама и пиар, а останалите са за наблюдатели, застъпници и купуване на гласове.
Колко да се похарчи за местния вот, зависи от населеното място.
Най-скъпо струват избори край морето и в планинските курорти, както и по местата, на които има концесии и могат да се получават обществени поръчки.
Едно от най-резултатните за партийните посредници по изборите пера от бюджета е това за сувенири. Най-големите комисиони са взимани от поръчителите на шапки, шалове, чаши, фанелки, химикалки и торбички.
Типичен пример в това отношение е пиар консултантът на претендента за столичен кмет Георги Кадиев – Мишо Михайлов. Като пиар на партия "Лидер" бившият говорител на Иван Костов поръчал толкова много картонени шапки, че след изборите в щаба били заринати от рекламните материали. От акцията на Михайлов се възползвали някои заможни застъпници на партията на Ковачки, които ги обрали, за да си палят камините с тях.
Може би от комисионната от картонени шапки Михайлов е горд собственик на къща в Барселона, бъзикат го опоненти.
Михайлов може да се похвали с изключителни "успехи" като пиар. Той успя да провали участието на Миро на "Евровизия", "намазал" и Костов.

Сивите кардинали на новата политика

Пиарите, както и социолозите, започнаха да се изживяват като Петата власт. Вместо да се съобразяват с клиентите си и да отговарят на реалните събития, те създават събитията и вкарват клиентите си в собствени политически схеми. Като легенда на "Позитано" се разказва подслушан разговор, в който на въпроса "колко ли е взел Андрей Райчев, за да лансира Меглена Кунева?", се получава отговор: "Нищо не е взел. Целта му е да си изработи собствени конструкции и да вкара политиците в тях."
Месец преди изборите обаче, вместо да трупат дивиденти, пиарите провалят най-личните кандидатури, показа проверка на "ШОУ".
Най-емблематичен е примерът на подведената от американските пиари на НДСВ "Лофтъс Маркуард" Меглена Кунева.
Кунева даде специално интервю за първото издание за новия тв сезон на предаването "Горещо". Кадрите с облечената в жилетчица от камилска вълна кандидатка за президент обаче се редуваха с почти голата Черна Златка. От това обаче спечели само плеймейтката, която затвърди образа си на мокър мъжки блян, а Кунева изглеждаше като истинска страстоубийка.
Независимият кандидат за президент е ангажирала за кампанията си "Лофтъс Маркуард", притежание на 48-годишния ирландец Джим Лофтъс и 37-годишния американец Йън Дейвид Маркуард.
Меглена Кунева признава, че познава джентълмените, както и много други политически анализатори, но те не работят за нея. Попитана дали те са й давали съвети, бившата еврокомисарка отговаря: "От всеки може да се чуе нещо. Няма човек, който добронамерено и не дотам добронамерено да е предложил мнението си и аз да съм казала "не". Да, това е един от хората, с които съм говорила, но, уверявам ви, те са десетки пъти повече и слушам собствения си глас, слушам инициативния си комитет. Предизборната платформа е изработена от мен и от инициативния комитет и нито една PR агенци няма нищо общо с нея".
От "Лофтъс Маркуард твърдят, че са само прия тели на екипа на Кунева нямат нищо общо с кампанията й. Те обаче казват също, че са правили кампанията на американския президент Барак Обама, а последните проверки показват, че само са носили кафетата в предизборния щаб. Чужденците не могат да се справят с форсмажорно събитие, каквото са избори в България, категоричен е пред "ШОУ" Красен Кралев. В България са се опитвали да правят избори гръцки, френски, английски, американски и израелски компании, но до една са си тръгнали с пълен провал и подвити опашки.
"Чуждите компании пристигат у нас с гръм и 1 трясък, искат страшно много пари и стига да се намери глупак, който да им ги даде, си тръгват след изборите ни лук яли, ни лук мирисали", казват политически анализатори.
Управляващата партия ГЕРБ също направи политически гаф. Те нямат пиар и сами си организират кампанията. Продуцентът Нико Тупарев е само криейтив шеф, а съпругата му Екатерина Попова прави медия планирането. Заблудени вероятно от факта, че Бойко Борисов сам си е пиар, в партията му явно смятат, че също нямат нужда от такъв. Ако обаче се бяха доверили на професионален медиен съветник, Цветан Цветанов вероятно нямаше да направи гафа с изказването за невзетите подкупи на Росен Плевнелиев и да вкара най-силния засега претендент за президент в капан да дава публични обяснения.
За най-добри специалисти по политически пиар и маркетинг в България са смятани Джими Найденов, Нидал Алгафари, Красен Кралев, Диана Дамянова, Моника Йосифова и Арман Бабикян. От тях обаче единствено Алгафари ще участва в президентската надпревара като пиар на кандидата Алексей Петров. По жълтите павета ще се разхождат още Михаил Михайлов и Иван Гарелов като пиари на Кадиев, бившата любовница на последния шеф на Шесто управление Димитър Иванов – Михайлина Димитрова като медиен съветник на Ивайло Калфин. Старата имиджмейкърка на Стефан Софиянски Анна Гочева ще наставлява ОДС, дъщерята на генерал Бриго Аспарухов Светла ще гради имиджа на двойката Светльо Витков – Венци Мицов.
Големите спецове са насочили усилията си към местния вот, където ще са и големите пари.
В провинцията обаче истинският харч ще бъде за купуването на гласове, което въпреки взетите предварително мерки няма да може да бъде овладяно.
Според експертите изборите на 23 октомври ще бъдат решени от националните телевизии, "жълтите" издания и интернет. Някои политици вече са хванали тенденцията. Затова и Меглена Кунева гостува в "Горещо", Румен Христов – в "Модерно", а президентът Първанов – в "Станция Нова".
Въобще – шоу на колела. Или пълна лудница.

Стр. 10, 11

Тема: Кандидат-президентските избори, PR кампаниите и медийната роля в изборите
Гости: Нидал Алгафари, PR специалист, Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”

Водещ: Експертен поглед в следващите минути към кампанията за президентски и местни избори. На телефона е Нидал Алгафари, който аз предпочитам да представя така – човекът, за когото се твърди, че в значителна степен е допринесъл за победата на Георги Първанов преди десет години на президентските избори и Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”. С тях ще говорим за PR-кампаниите и медийната роля в започващите избори. Добро утро, г-н Алгафари.
Нидал Алгафари: Добро утро на вас и на вашите слушатели, на „Хоризонт”.
Водещ: Аз не зная хората, до колко си спомнят какви са били интригите около кандидат-президентските кандидатури, но доколкото сте бил вътре в кухнята, как ви се струва това, което се случва в момента с БСП и с това голямо очакване кой ще е вицето?
Нидал Алгафари: Разликата между тогава и сега е огромна. Тогава лидерът на партията пое кръста и сам, за да влезе в битката, с което заложи и кариерата си, заложи и политическия си живот, бъдеще, всичко заложи на една карта, в името на това да спаси партията, която вече беше тръгнала в някакъв подем. И въпреки това се очакваше от него някаква победа да има, защото до тогава имахме все такива тип загуби. Разликата между тогава и сега е, че тогава имаше такъв оформен лидер, който можеше да поеме, за да бъде кандидат за президент. Докато сега БСП с ръководството на Сергей, за съжаление, в продължение на много месеци ходиха и се молиха на кого ли не: „Хайде, моля ти се, да станеш президент, хайде, моля ти се”. И всички им казват: „Къш, махай се”. Което е обидно за една партия на 120 години. И същото нещо се получава сега и с вицето. Ходят, молят се на един човек, той отказва. Молят се на втори, той отказва. Което е голям срам и резил за една партия на 120 години.
Водещ: Твърди се даже, че…
Нидал Алгафари: … не е виновна.
Водещ: Да. Лидерите.
Нидал Алгафари: Лидерът. Основно лидерът, който докара партията до това срамно положение в момента.
Водещ: Твърди се даже, че изборът на вице минава през собствените страхове на Сергей Станишев да не би някой да направи авторитет и да поиска неговата лидерска роля. Пак ще ви върна, доколкото познавате Георги Първанов, доколко са реални притесненията на Станишев от Първанов и връщането му в БСП?
Нидал Алгафари: Аз не виждам какво може да се притеснява Станишев от това, че ще се върне Първанов. Първанов пое партията в много тежък момент след 97-а година, когато партията като цяло беше бита, мачкана, беше паднала на колене. Тъкмо се обърсваше, както се казва кървищата от боя, който й понесоха ‘97-а година и успя да я възстанови и лека-полека по някаква много тежка схема да я изкара пак на пистата, на това да бъде значим фактор.
Водещ: Сега БСП в такова състояние ли е?
Нидал Алгафари: Точно обратното е. Сергей Станишев получи от Първанов една общо взето добре мобилизирана партия с що-годе добър организационен живот. Сега в момента това, което съм видял, от обиколките, които имах сега тук из България, че партията се намира в едно насипно състояние. Защото нямат идея, нямат политика, нямат нищо. Имат само едно говорене за Сергей Станишев трябва да се пребори с Бойко Борисов и някаква лична битка между тях двамата, която е неравностойна. Водещ: Т.е. време ли е Първанов пак да поеме партията, доколкото пък той преди това я прие в това състояние от Жан Виденов?
Нидал Алгафари: Ами, за съжаление, не знам дори Първанов като дали да я поеме или да не я поеме. Но тя е в такова състояние, че ще е изключително трудно за когото и да било да я поеме. Тя наистина е в насипно състояние.
Водещ: Г-н Алгафари, тук искам да включим в разговора и Николета Даскалова, Фондация „Медийна демокрация”. Здравейте.
Николета Даскалова: Здравейте.
Водещ: Вие вече наблюдавате ли как се случват изборите, преди официалния старт на предизборната кампания?
Николета Даскалова: Да. Нашата фондация и медийният мониторинг, който ние правим, така, сме активни – ние и мониторингът. Планираме, така, официално нашите наблюдения да ги оповестим на пресконференция непосредствено преди изборите и след това, пък после да анализираме промените, ако има такива промени в медийните настроения.
Водещ: Успявате ли да разграничите къде има преплитане на държава и предизборни прояви?
Николета Даскалова: Вижте, това е едновременно и силен, много силен процес на разграничение и в същото време, лесно уловимо, дори и от широката аудитория, които обикновени зрители, слушатели и читатели са как да кажа, уморено от предизборната кампания. Според тях, преди да е започнала предизборната кампания, според тях, тя вече съществува. Има се предвид най-вече акциите на управляващите, откривания на обекти, магистрали и т.н. Това се интерпретира от аудиторията като вече една активна предизборна кампания. Но и нещо друго, просто предизборната кампания още от последните избори през 2009 г. тя почти не е спирала. Предизборното говорене, от тогава досега съществува … и в страниците на пресата. Нещо друго, което можем да кажем от досегашните ни наблюдения е, че медиите в момента те са готови за предизборната кампания, за отразяване и регистриране на действията на …
Водещ: Готови, в смисъл, доброволно искат да го правят?
Николета Даскалова: Да, да. Те са готови за новини, те са готови за предизборни новини и общо взето очакват кандидатите да им предоставят тези новини.
Водещ: Г-н Алгафари, винаги около избори си говорим за това как властта употребява тези избори. Между другото, чухме, че вътрешният министър Цветан Цветанов, докато е в отпуска като шеф на щаба, ще плаща от парите на ГЕРБ бензина си. Но всичко онова, което представлява охраната на вътрешния министър, ще трябва да плаща държавата. Така беше и преди. Няма нужда да се правим, че не се е случвало. Това, според вас, неопредолимо ли е или просто трябва да го приемем, че когато властта е на власт, тя използва кампанията по този начин?
Нидал Алгафари: Не, вижте, за конкретния случай, за министър Цветанов смятам, че това е доста дребнотемие. Това е човек, който би трябвало да бъде пазен, след като са решили така от ДСО или от самото МВР да го пазят него. Той не променя статута си. Така че това е много дребно дали трябва той да си плаща охраната той или не. Освен това, че той си купувал бензина от парите на ГЕРБ. Ами, взима достатъчно голяма субсидия от държавата, за да има тази възможност да си плаща.
Водещ: Добре. Но когато след 23 септември, той отиде да наобиколи някой град и се появи с целия този антураж, с който се движи, това, според вас, какъв знак е към избирателите?
Нидал Алгафари: Вижте, това да ни е проблемът. Ако беше само до това…
Водещ: А кое ние проблемът? Кое ни е проблемът, според вас, тогава?
Нидал Алгафари: … се опитват в момента да го вкарат в някаква предизборна кампания. Т.е. наистина това да откривам, да режа лентички и всичко да е около тези местни избори, то е явно за хората, че то е опит за предизборна кампания, което няма да помогне. Проблемът на мен ми е друг обаче с тази кампания, особено с президентската кампания. Не знам дали като се опитате да разчетете играчите в тази кампания ще видите, че те всичките са от „В” отбори. Не А, не Б, а В отбори. Навремето Първанов влезе в качеството си на А отбора на БСП. Сега от ГЕРБ какво излиза? Не излиза А отбора Бойко Борисов, не излиза Б отбора Цветанов или другия вицепремиер, а излиза Плевнелиев, който е В отбор. Същото нещо излиза при г-жа Кунева. Не излиза Симеон Сакскобургготски, не излиза Милен Велчев или Николай Василев, или Христина, а излиза Кунева. БСП същото – не излиза Сергей Станишев, не излиза Румен Петков или Румен Овчаров, а излиза един човек, който дори не е член на партията. Единствените, които излизат от А отбори си, това са двама души. Единият е Волен Сидеров, другият е Алексей Петров. Всичко друго е В отбор, което е много смешно за една кампания. Все пак това е президентски пост. Другите са го правили години наред по един и същи начин – и БСП, и СДС. Логично е да бъде така, няма да можем да го променим.
Водещ: Добре де, но това е така част и от цялостното неглижиране на тази институция и репликата: „Ами, какво толкова, все пак, министър-председателят решава всичко”.
Нидал Алгафари: Да, вярно е. Само че ние не сме министър-председателска държава.
Водещ: Е, парламентарна сме. Не сме и президентска.
Нидал Алгафари: Да, за съжаление, не сме парламентарна. Ние само по документи сме парламентарна, а иначе се превърнахме в министър-председателски тип.
Водещ: Значи, затова е така?
Нидал Алгафари: Но има и друго. Представяте ли си вие как например един Росен Плевнелиев казва вето на Бойко Борисов? Аз лично не мога да си го представя, даже ми изглежда малко смешно. Нали, някой, който е от В отбора в екипа, да ти каже на тебе, „А” отбора, вето. Абсурд, просто не мога да си го представя.
Водещ: Добре, но…
Нидал Алгафари: Затова смятам, че е нелогично. Трябваше да излезе А отборите. А с това обиждат въобще целия народ в България, като се крият зад някакви други фигури.
Водещ: Един от кандидатите за участие в изборите Атанас Семов нарече Росен Плевнелиев медиен продукт, нещо като Мадона. Николета, вас искам да ви попитам. Как ви изглеждат медийно кандидатите? За PR специалиста това за В-отборите. За вас? Ясно ли е, хората разпознават ли през тези хора наистина амбицирани държавници, мъже или жени, които искат да променят нещо в тази институция?
Николета Даскалова: Сега, дали хората ги разпознават е въпрос на друг тип изследване – изследване на общественото мнение. От изследването на медиите трябва да кажем, че всъщност, да, наистина, А играчът е Бойко Борисов, ако трябва да говорим конкретно за кандидатурата на ГЕРБ. Но и Росен Плевнелиев се радва на, така, завиден медиен рейтинг.
Водещ: Засега. Все още не сме го видели в кандидат-президентската му роля.
Николета Даскалова: Да, все още не сме го видели. Но пък именно влизането му в кандидат-президентската му роля засилва неговия медиен рейтинг. Тоест той започва все по-активно да присъства и все по-често ще го слушаме на така, ще го виждаме на предни позиции и на челни страници. Това че ще бъде така, просто данните го показват от мониторинга. Но има нещо друго интересно. Интересно е доколко А играчът Бойко Борисов ще успее да прехвърли, той все още остава, така, най-фаворизираният политик, макар и да има в медиите, така, една слаба тенденция на изразяване на критика, на едно по-критично отношение към него… Та да си продължа мисълта, интересно ми е доколко този все още най-символизиран политик и А играч ще успее да прехвърли рейтинг и позитивно отношение към В играча, който е, Росен Плевнелиев. Видяхме, че на предишните избори Борисов беше достатъчен да обслужи цялата си партия.
Водещ: Само, че това беше преди две години. Сега какво ли е положението? Г-н Алгафари, искам с вас да завършим и с така едно сваляне на картите. Вие работите за кампанията на Алексей Петров, нали така?
Нидал Алгафари: Да.
Водещ: Защо? Ако не е неудобен този въпрос?
Нидал Алгафари: Защо да е неудобен. След като работя за кампанията му, какво да има неудобно. Затова, първо, аз искам да работя за човек, който е А отбор. Второ, което ми харесва, това, което предлага Алексей Петров, е да се опита по някакъв начин тези привилегии, които ги имат политическите партии, да се спрат. Той този мораториум, който той обяви, мораториум върху дейността на политическите партии – в един момент да се разбере, че всичките тези играчки, които в продължение на толкова много години се играха, в продължение 15-20 души се въртяха по всякакъв начин помежду ни, че трябва да се спре, че има един народ, който трябва да живее по някакъв елементарен стандарт. И госпожата преди малко каза, че как Бойко Борисов щял да си прехвърли рейтинга…
Водещ: Не, тя попита дали ще го прехвърли? Това е въпросът, който всички си задаваме.
Нидал Алгафари: Да. Ама смешното е, че един народ седи и гледа как този, някакви рейтинги се опитват като все едно, че е някаква купа с боб, нали прехвърлям от тук в едната чинийка, прехвърлям в другата чинийка. И никой не си задава въпроса за тези средностатистически българи, как живеят.
Водещ: Да си говорим честно и да продължим по този начин. Ако Алексей Петров нямаше проблеми с правосъдието, щеше ли да бъде сега, според вас, кандидат за президент?
Нидал Алгафари: Най-вероятно нямаше. Защото той е един от тези хора, които са жертвите на прехода и на насилието, което се получи в тази държава, да се разчистват сметки по един безобразен начин. Аз съм убеден, че Алексей Петров не е това, което се представяше досега.
Водещ: Добре. Тогава как да си обясним, че един такъв елемент от биографията става повод да търсиш политическа кариера – чрез тази кампания той иска да ни каже нещо, което той не можеше да ни каже като бивш таен сътрудник ли
Нидал Алгафари: Той винаги може да излезе и да каже много неща по най-елементарен начин. Излиза на една пресконференция и си разказва всичко. Въпросът е, че в един момент този човек има една кауза за себе си и тази кауза иска да я реализира, че до тук бяхме. Т.е. е бил по някакъв начин в мисленето си като държавник да работи. И работил е в ДАНС като такъв, и в службите е работил с идеята за държавност. В един момент се оказва, че тази държавност се обръща срещу него самия заради някакви дребни далаверки, които са имали висшите кръгове.
Водещ: Така. Това е…
Нидал Алгафари: Ако имаше нещо, досега… Едно нещо да имаше доказано срещу него, макар и минимално, бъдете сигурни – нямаше да излезе от там.
Водещ: Има ли той, според вас, някакви реални шансове? Пак си говорим честно.
Нидал Алгафари: Аз напълно вярвам в това нещо, че ако успее да се качи на пистата на говоренето, ако той медийно не бъде смазан, това, което се опитва в момента да направи лично Бойко Борисов, аз смятам, че има шанс.
Водещ: Добре. Но поне до тук няма някакви разтърсващи разкрития, които да го вкарат в новините. Какво, това ли го съветвате вие?
Нидал Алгафари: Това, което го съветвам аз в момента е това да бъде това, което е той. Той има една кауза за себе си. Съвсем скоро се доказа, че той иска да го направи този мораториум. Има още две-три неща, които ще каже постепенно в кампанията си. Стига да успее да мине през тези канали, които се запушват отвсякъде, на медии, които обслужват в момента интересите на Бойко Борисов.
Водещ: Е, ако има възможности и средства, може да го направи. В крайна сметка човек може да си плаща за кампанията, ако иска да бъде чут. Това ли е?
Нидал Алгафари: Може да си плаща. Само че стига да ги има тези възможности. Аз не смятам, че Алексей Петров има тези възможности да плати – това безумие, което се нахвърли и изхвърли срещу него.
Водещ: Може ли Нидал Алгафари да повтори успеха си отпреди десет години?
Нидал Алгафари: Аз съм убеден.
Водещ: Добре. Ще се чуем отново и по-нататък, за да коментираме и кампанията, и резултатите. Нидал Алгафари и Николета Даскалова в един PR-медиен разговор за кампанията, която вече тече, все още неофициално до 23 септември, след което вече ще тръгне по едни други нива.

Галерия | Владимир НИКОЛОВ | 23.12.2010

Бременна плачех на площад "Славейков", защото не знаех накъде да поема в живота

Офисът на Мадлен Алгафари е в центъра на София. Целият е отрупан в заленина, има дори папагали и канарчета. Мадлен твърди, че в тази обстановка пациентите й се чувстват по-добре. С известната психоложка говорим не само за професията, но и за трудностите, през които е преминала, за съпруга й Нидал Алгафари и двете им деца. Нейната лична терапия пък е книгата "Приказки за пораснали деца", която вече е на пазара.

- Как решихте да се занимавате с психология, г-жо Алгафари?

- Съдбата го реши. Исках да уча етнография, защото това е професията на майка ми. Кандидатствах с история, но оценките ми стигнаха само за психология. Тази специалност стана популярна едва напоследък. Аз затова се бутам на всяко гърне меродия, за да се опитам да популяризирам занаята. Когато започнах, осъзнах, че съм направила кръстоска между заниманията на родителите ми, защото баща ми е химик, а аз се налага да ползвам в професията си и химия, и медицина.

- Вярвахте ли, че ще можете да изкарвате пари от психологията?

- Не. Беше в началото на 90-те години, пак криза. Никъде не можех да си намеря работа. Единственото място, където ме приеха, беше Телефонът на доверието към Червения кръст, където се записах като доброволец.
Плащаха ни шест лева на ден
Реших да си помогна, като започнах да се занимавам с журналистика. Пишех статии за съдбите на обаждащите се, което ставаше с тяхно съгласие. Много беше трудно да се издържам. По едно време работех в Агенцията за чуждестранна помощ като преводач, защото знам италиански и френски.
Един ден в пристъп на яд и безпомощност се разревах насред площад "Славейков". Тогава бях бременна, седнах на плочките насред площада и с глас плачех, и се питах защо е толкова трудно. Тогава Нидал ми каза нещо, което ще помня винаги: "Искам много добре да се запомниш така".
Защото той знаеше амбициите и възможностите ми.

- Как се запознахте с Нидал?

- Имаше конкурс за репортери и редактори в "Ку-ку". С моята съквартирантка отидохме, но аз бях само придружител. Тогава се занимавах с режисура на куклен театър. Докато тя пишеше, се ядосах, защото открих много грешки в теста. Написах им рецензия с името си и им обясних, че са сбъркали. След това тя отиде да проверява дали е приета и изведнъж видяла и моето име там.
След това имаше вече тест пред камера. Оттогава Нидал се шегува, че сякаш с конкурс ме е избирал, защото ме бил бройнал веднага. По-късно обявиха и конкурс за щатни бройки в БНТ. Явих се и попаднах в програма "Войн", правила съм и предаване за Гражданска защита.

- Защо се върнахте към психологията?

- Един ден на адреса на родителите ми във Враца получих предложение за следдипломна квалификация по психотелесна терапия. Не можех да си я позволя, защото беше много скъпа. Нидал реши, че щом толкова го искам, ще го имам. Започна да снима рекламни клипове за тапети за да може да ми осигури таксата за първата година.
След това започнах да превеждам лекциите и учебниците на български и дори поех офиса на тази швейцарска академия у нас. Пет години превеждах, изваждах визи за студентите, наемах зали, автобуси, бях телефонист, а същевременно учех.

- Кога започна частната ви практика?

- През 1996 година. В началото трябва да се подложиш самият ти на терапия, след това я прилагаш и на пациенти под наблюдение. Първият ми кабинет беше на "Парчевич". В началото нямаше никакви хора. Клатех си краката по цял ден. Вземах по два лева на час, после станаха седем, двадесет. Имала съм по двама пациенти в седмицата. След години идваха вече по десет на ден, което пък се оказа също непосилно.
Сега, покрай кризата, хората пак понамаляха. Не само защото нямат пари, а тъй като в трудни моменти те се мобилизират. Не случайно по време на война психиатриите са празни.

- Скъпа ли е терапията?

- Това е една от най-скъпите терапии, защото страшно много се инвестира в обучение. За да може да бъде мотивиран един човек, той трябва и да дава. Най-важното е да се откъснеш от обичайната си среда. Много хора смятат, че работата на терапевта е само да седи и да клати глава. Моята работа обаче не е точно такава. Аз общувам, докосвам. Така се атакува проблемът изцяло.

- Случвало ли ви се е пациентите да се привържат много силно към вас?

- Да. От време на време се налага да прекъсна връзката.
Понякога дори е възможно пациентът да припознае в терапевта родителя си. Някои с неудоволствие си тръгват.

- Бяхте психолог на предаването "Пълна промяна". Вие бихте ли се подложили на такива интервенция?

- Много крайни, не. Със сигурност правя редовно някакви усилия за физиономията си, мажа се с разни неща, ходя на фитнес, играя гимнастика. Но има естествени неща, които не трябва да се пипат.

- Отнасяте ли се като терапевт и към децата си?

- Дъщеря ми иска да върви по моя път. Приета е в три университета в Англия, иска да замине да учи там терапия. На 18 години е. Не мога да забравя нещата, които знам, и затова ми е трудно понякога да не ги подлагам на анализ вкъщи.
Децата ми са в сложна възраст- синът ми ще стане на 16 след месец. Те често скачат, опитват се да се налагат, да завоюват пространство. Вероятно правя неща, които немного педагози биха приели. Често млъквам, когато се създаде конфликт, защото знам, че той се дължи на хормоните.
Понякога ми се сърдят, че говоря като терапевт, че ги третирам като пациенти. С Нидал рядко се караме. Ние приказваме много с него, водим диалог. Невинаги сме на една и съща позиция. Спорили сме за подхода към децата. За мен е важно те да знаят, че съм възмутена безкрайно, ако имат двойка, но това не значи, че не ги обичам.

- Остава ли ви свободно време?

- Малко е и тогава предпочитам да се отдам на готвенето и на животните. Имам котки, куче, заек, птици. Чета много. Телевизията напълно я бойкотирам. С огромно притеснение трябва да призная, че не знам кой на какво е министър.
Обичам много да пътувам, да бягам към дивото. Оказва се, че съм най-каненият автор по читалища и библиотеки. Говорим си с хората на всякакви теми. Почти всеки петък или събота съм някъде – Търново, Бургас, Пловдив, Шумен.

- Дълъг път ли извървяхте от Телефона на доверието до този кабинет?

- Знам какво ми е струвало. Колко вагона прочетени книги, колко срещи с хора, колко много изводи от грешки, колко плюсове и минуси от това, че се бутам навсякъде. Доволна съм от постигнатото. Не съм го получила с вълшебна пръчка. Работя едновременно няколко професии. Страшно ми е трудно в момента, защото
кризата и на мен ми се отразява
Позволихме си след двадесет години брак най-после да заживеем в къща, но срещу такъв кредит, който ме обвързва завинаги. Аз имам доста дългове. Нидал също е затруднен в момента, защото паднаха предаванията, които правеше. Радвам се, че сме станали по-състрадателни. Вече мислим повече за другите.

- Защо написахте "Приказки за пораснали деца"?

- Това е последната ми книга, в която исках да вкарам всичко, което съм научила за последните 24 години. Сюжетите в нея са приказни. Опитах се в метафорична форма да събера всички послания за душата. Следващата книга също е почти готова, но не знам кога ще я издам, защото и това опира до финанси. Аз сама съм издател, защото предпочитам книгата да има добро качество и да ми харесва.

Стр. 20, 45

Нова телевизия, Здравей България | 2010-03-04

Водеща: Гледате „Здравей, България”. Ние сме поканили за наши гости двама PR-експерти, с които да си говорим за това какво стана в този спор между президента Първанов и финансовия министър Симеон Дянков, кой е крив и кой е прав, кой си изпусна нервите и толкова сериозни ли е, колкото реагира всъщност президентът. Да ви припомним случая – в предаването на Иван и Андрей през усмивка на въпрос на Иван и Андрей, не помня кой от двамата зададе въпроса за това дали президентът е млад милиардер, финансовият министър каза: „Не е млад”. Това предизвика много остра реакция. Здравейте. Аз почнах да си говоря.
Нидал Алгафари: Добро утро.
Водеща: Много остра реакция от страна на президента. Призив имаше да си подаде оставката Дянков, ако не докаже твърденията си или намека, който е направил, Дянков пък пусна прессъобщение, в което от финансовото министерство казаха, че нищо не бил казал човекът и ние започнахме да си мислим всъщност какъв беше този театър, на който станахме свидетели, кой преиграва в него.
Нидал Алгафари: Това не е театър от сега. Първо, Дянков не знам защо, беше спрял парите на Президентството, дръпна им парите, после ги върна за един ден. След това президентът излиза с някакви идеи, добри или лоши, но някакви идеи за икономиката на държавата, той казва – това са малоумщини. Третият път излиза и му казва – той е млад милиардер. Има някаква лична закачка на Дянков с…
Водеща: Не, преди това имаше за феодалните старци.
Нидал Алгафари: Тя не е вече толкова лично към президента. Това са трите неща, които са лично към президентската институция. И почвам да се замислям, че това е някакво избиване на някакъв комплекс сигурно, нещо има такова на малкото момченце, което иска да се прави на по-голям, отколкото е. От друга страна, смятам, че пък президентът Първанов това да му обръща внимание не би го направил, ако не беше заради президентската институция, заради стабилността на тази институция. Но да кажеш, че един президент на една държава е милиардер – поне трябва да се опиташ да го докажеш. Хайде, да не е милиардер, милионер, но докажи го и като го докажеш, тогава вече си има някакви стъпки, които…
Водеща: А защо точно срещу президента?
Нидал Алгафари: Е, избиване на комплекс някакъв.
Водеща: Е какво е това? Това не е лична драма.
Нидал Алгафари: Е, тука вече е по-скоро в сферата на съпругата ми, там са в психоанализата, има Фройд сигурно, има някакви неща, които…
Водеща: Мадлен да поканим?
Нидал Алгафари: Да, да, поканете я Мадлен. Най-вероятно тя /…/ разбере какво говори.
Водеща: Честно казано обаче, финансовият министър се наложи като човек, който не си слага катинар на езика, но пък говори изключително ясно.
Арман Бабикян: Ясно говори? Аз ще ви върна малко по-назад.
Нидал Алгафари: Ясно ли?
Водеща: Е, без последния случай.
Арман Бабикян: Ако си спомняте, когато се учредяваше партията ГЕРБ в НДК на един бял диван двама души стояха и т.н., по едно време този, който сега е министър-председател, каза едно изречение, което горе-долу гласеше – за президента забранявам на който и да е в тази зала да говори, за него имам право да говоря само аз. Спомняте ли си?
Водеща: Честно казано не.
Арман Бабикян: Той забрани на всички да говорят на тема президента Първанов, освен на себе си. Очевидно тази забрана е отпаднала някак си или просто Симеон Дянков не е член на ГЕРБ, не съм сигурен вече там кой е член на ГЕРБ и кой не в правителството. Половината, а може би и повече от половината са експерти. Аз бих добавил нещо друго към това, което каза Нидал, ако забелязвате, той ползва и другият вицепремиер за това да казва нещата, които не иска той да каже. Ако Симеон Дянков е получил /…/ да се заяжда с президента, то горе-долу подобна задача има Цветан Цветанов в отношенията си със съдебната власт и разбира се, в ролята на гълъба умиротворител се появява министър-председателят, който казва – хайде, 10 дена няма да се ругаете един друг или пък ще звънна на президента и ще му кажа, че съм наредил на Дянков повече да не говори и той целият е в бяло или пък – оставете ги там да спорят.
Водеща: Добре, но той каза – няма да се намесвам в този спор.
Арман Бабикян: Това ли е ненамеса? Да звъннеш по телефона и да забраниш на вицепремиера си да говори? В смисъл, аз си представям нещо друго като ненамеса. Така или иначе двамата вицепремиери играят ролята на бушони, които вдигат тези скандали, в които Борисов формално не иска да влиза, но реално това са скандали на самия Борисов. Той си е избрал…
Водеща: Тоест негов е проблемът с Президентството, така ли?
Арман Бабикян: Негов е и проблемът със съдебната власт. Просто той държи да е на онази позиция, в която, няма да казвам цялото изречение, защото не е прилично да го правя в ефир, но то завършваше – всички са в еди какво си, накрая само той е в бяло. Той е избрал позицията на това да е само той в бяло, докато тези малоумни спорове са оставени на вицепремиерите. Пък и какво е обидно някой да е милиардер?
Водеща: А каква е…
Арман Бабикян: Някой ще ми обясни ли колко лошо нещо е да си милиардер?
Нидал Алгафари: Обидното в случая е, че по-скоро това е някакъв намек едва ли не за някакъв вид корупция или за нещо, че той, Георги Първанов всички знаем, че откакто е някакъв лидер на БСП, след това президент, не е имал такива финансови…
Арман Бабикян: По едно време му проверяваха спонсорите, да речем.
Нидал Алгафари: Проверяваха всичко, но чак пък нали за милиардерство да се говори? Много тъпа, нелепа шега. Защо направили, тука /…/ да задавам въпроса какво искаш точно с президента да правиш, дали това е нивото на Симеон Дянков да се занимава с президента и по този начин какво ще постигне, общо взето нищо, само ще има да се занимаваме по предаванията, да обикаляме да обясняваме, че този е прав, онзи е крив.
Водеща: А дали в действителност става въпрос, както казвате – за избиване на комплекси или просто човекът обича да говори свободно, когато му се прииска.
Нидал Алгафари: Може да говори свободно, когато отиде в Курило. Там може да говори колкото си иска свободно.
Водеща: Не е точно така.
Нидал Алгафари: Като обикновен гражданин може да говори в кафенета и кръчми колкото си поиска. Ако беше между Георги Първанов и Симеон Дянков нямаше да има никакъв проблем. Георги Първанов просто нямаше да му обърне никакво внимание. Но когато говориш като финансов министър, вицепремиер срещу президента, това вече е друго говорене и там трябва да… Човек мери малко приказките.
Арман Бабикян: Чакай сега, би било тежка обида, ако нашият президент беше жена и да речем той е казал, че президентът не е млад. Тогава разбирам дамата да се беше засегнала. Аз продължавам да не мога да схвана какво обидно има в това някой да е богат.
Нидал Алгафари: В случая не става въпрос в това дали е млад или стар, в милиардер. Намекът…
Арман Бабикян: Спомняте ли си, че малко по-рано, когато ставаше въпрос за данъците на богатите…
Водеща: Да?
Арман Бабикян: Имаше едно крилато изречение от финансовия министър на дясното, подчертавам, правителство или поне декларираното като такова, че когато богатите плачели, значи всичко било наред в държавата, което изключително ме изуми като изказване на финансов министър.
Нидал Алгафари: Десен.
Арман Бабикян: Десен, да. Очевидно има някакъв болшевишки план да се преследват хората с големи къщи, големи коли, тези, които имат милиони и не ги е срам, в същото време маса фирми имат да получават пари от бюджета…
Нидал Алгафари: Ето точно тази теза…
Арман Бабикян: … както всички знаем и не могат да си получат парите от бюджета, но някак си богатите са зли, което, разбира се, радва хората, особено тези…
Водеща: Тоест вие приемате, че президентът е богат.
Нидал Алгафари: Ето това е нещото, което…
Арман Бабикян: Аз не знам дали той не е богат, но за мен това не е обида.
Нидал Алгафари: Не, аз знам, той не е богат.
Арман Бабикян: Вие сте си по-близки.
Нидал Алгафари: Това беше да се лансира…
Водеща: И това е обида.
Нидал Алгафари: … да се лансира такова нещо, че ето вижте, президентът едва ли не е милиардер, богат, хващаш го и го хвърляш някъде, където една тема, която няма как да излезе. Не върви президентът да тръгне изважда декларации – какво имам, какво нямам, правил го е много пъти. Само това, говоренето на Симеон Дянков в момента да хвърли някак си върху съвсем друго, не вече президентската институция и политиката й, а за това, че едва ли не той е… Оправдавай се ти дали си богат или не – тоест имаш ли сестра или нямаш сестра. Тъпо беше. И затова смятам, че е логично това, което го поиска президентът – ако той има някакви доказателства, покажи ги, тогава вече има съвсем други факти към президента, но няма ли ги, ако обичаш – оставка.
Водеща: Тази история как ще се развие според вас?
Нидал Алгафари: Никак.
Водеща От PR-гледна точка?
Арман Бабикян: От PR-гледна точка според мен…
Нидал Алгафари: Тя се изчерпа вече.
Арман Бабикян: … подобни истории ще продължат.
Нидал Алгафари: Не, тя се изчерпа.
Арман Бабикян: Но други.
Водеща: Оставка няма да има?
Арман Бабикян: Разбира се, че няма да има оставка. Ако искат министър-председателят и президентът да се разберат, а те са показвали няколко пъти, че могат да го правят, щяха да се разберат за оставката на Симеон Дянков много простичко и много лесно. Така се разбраха за едно вето на закон между другото, ако си спомняте. Прессъобщението гласеше, че двамата са се разбрали да се наложи вето от президента, как става това нещо не знам, защото това е правомощие на президента и то на закон, който премиерът заяви, че е проспал, когато неговата парламентарна група…
Водеща: Така беше.
Арман Бабикян: Да, което е изключително странно – ти не комуникираш със собствената си парламентарна група, със собствените си съпартийци, но накрая отиваш, разбираш се с Георги Първанов, налагате едно вето и накрая нещата си идват на мястото. Не е толкова сложно и с един вицепремиер.
Водеща: А тези бушони за какво са необходими на човека в бяло?
Арман Бабикян: На човека в бяло бушоните са необходими, за да могат хората да гледат този сериал. Те биха гледали турски сериал, а не новините на Нова телевизия, където се казва броят на безработните. Мисля, че много по-сериозно основание би имал един сериозен президент на една държава, ако поиска оставката на министъра на финансите с проста сметка, която гласи – дължите на бизнеса еди колко си милиона ДДС, еди колко си милиона пари, почти 2 милиарда общо, и довеждате до фалит еди колко си икономически субекта, от което ще останат на улицата еди колко си души. Това е сериозен повод за оставка.
Водеща: И накрая от PR-гледна точка как ви се стори цялото изпълнение?
Нидал Алгафари: А изпълнението, като /…/ – просташка работа.
Арман Бабикян: Средна…
Нидал Алгафари: Това мога да кажа.
Водеща: Не ви хареса?
Нидал Алгафари: Не, то просто е просташко, нелепо е, отвратително е, но успяха да постигнат максимума на това нещо.
Водеща: Сериалът се гледаше?
Нидал Алгафари: Тоест в момента българският народ говори сега – той аджеба милиардер ли е, не е ли милиардер, в Дубай ли са му имотите, в Танзания ли си е купил имоти. Затова смятам, че пък от президентската институция трябва да се опитат да стигнат до края този път наистина – или едното, или другото. Или доказвате, или ще се иска оставка. Тоест това ще бъде един страшен конфликт между тях, който смятам, че президентът не би трябвало да го прощава това.
Водеща: Добре. Благодаря ви за това участие.
Нидал Алгафари: Благодарим и ние.
Арман Бабикян: Довиждане.

Снимка: БНР