Балкан Сървисис ООД, съвместно със Сервиз Финансови Пазари (дъщерно дружество на Българска Фондова Борса АД), разработи нова версия на първия по рода си продукт, предлагащ възможност за бърз и лесен финансов анализ на публичните компании, търгувани на БФБ - X3Analyses 9.

Целта на събитието е да даде възможност на всички малки и средни предприятия да се запознаят с начините за адекватно присъствие и ефективна реклама онлайн.

Нова телевизия, Здравей България | 2010-04-06

Водещ: Темата, която започваме сега е свързана с това – упражняван ли е политически натиск от страна на военното министерство по времето на Николай Цонев. Това излезе вчера, след като в „Здравей, България!” журналистът от вестник „Сега” Емил Спахийски ни гостува и разказа за последните пет години по време, в които вестник „Сега” е публикувал различни разследвания във връзка с военното министерство, е упражняван политически натиск от различни посоки. Сега включваме Цветомира Жекова, която е пресаташе на Министерството на отбраната по времето на Николай Цонев от 2008 до 2009 година. Поискали сте това включване, добро утро.
Цветомира Жекова: Добро утро.
Водещ: Какво имате да ни кажете след думите, които вчера бяха казани от страна на Емил Спахийски?
Цветомира Жекова: Искам категорично да отрека тези думи като неверни. И ще се обоснова по следният начин. По времето, когато аз бях пресаташе на Министерството на отбраната сме работили на еднакъв принцип с абсолютно всички над сто медии в България, не само в София, но и от регионалните. Също така бих приела неговата забележка, ако тя беше отправена миналата седмица, по-миналата седмица или през, който и да е друг ден през изтеклите осем месеца от смяна на властта. За мен е изненада, че това негово оплакване, медийно, прозвуча точно тогава, когато Николай Цонев няма как да репликира. И смятам това за леко некоректно. Също така ще кажа, че по отношение на всички тези, те са само две, оплаквания към Етичната комисия за журналистическа етика, комисията има заключение, че има нарушение на етиката. И това го четох в самият вестник, тоест самата комисия, в която членуват журналисти е изказала становище, че – да, такова нарушение на етиката има. И аз смятам, че когато човек пуска жалба по рутинен принцип, това не може да бъде наречено натиск.
Водещ: Сега, обаче нещо, което е важно да уточним вчера в думите на Емил Спахийски никъде не беше цитирано да бъде казано, че натиска идва от страна на пресаташето или на Министерство на отбраната по времето на Николай Цонев. Възможно е този натиск да се е случвал по други пътища.
Цветомира Жекова: Ами, аз не зная за други такива пътища и в случая се явявам като официално лице, което съм работила с медиите и искам да пресека това още в самото начало. Не е имало такъв натиск и няма причина да има такъв натиск. Вярно е, че вестник „Сега” е бил един основен критик, но това е било през цялото време. И съм го приемала напълно нормално, и не е бил единственият критик не само на Николай Цонев, а по принцип на министерството. Дори още повече ще кажа, че въпреки тези критики, колега от този вестник, пътува с нас в Афганистан при посещението на министъра там и след това, разбира се, отново критикува.
Водещ: Но пак ви връщам в това, че все пак вие говорите от гледна точка, официално, на институцията, която сте представлявали по това време – Министерството на отбраната по времето на Николай Цонев. А в думите на Спахийски никъде не беше казано, че официално е идвало, примерно, от страна на Министерството на отбраната. Идвало е по различни пътища и от /…/ пътища политически натиск, който е бил разнопосочен, това бяха думите му. Ако имате на финала да кажете още нещо, ви слушаме.
Цветомира Жекова: Ами, аз бих искала да разбера какво се включва в думите „политически натиск”, ако в него не се визира политика? Какво се има предвид под „политически натиск”?
Водещ: Разнопосочен политически натиск, за да не бъдат публикувани…
Цветомира Жекова: Не е коректно такова твърдение, казано по този начин осем месеца след смяна на мандата. Категорична съм. Уважавам колегата Емил Спахийски, уважавам мнението на всички български журналисти, но едно такова твърдение хвърлено в нищото просто, защото в момента е модерно да се хвърлят обвинения към тази институция и към Николай Цонев, не го приемам.
Водещ: Добре, благодаря ви за това участие. Това беше Цветомира Жекова, която е пресаташе на Министерството на отбраната по времето на Николай Цонев. 

БНТ, Денят започва | 2010-04-06 

Водещ: Продължаваме с един по-страничен поглед, от гл.т. на PR-а, има ли политически PR, водещ ли е той, доколко всичко, което се случва е PR, доколко PR-ът измества политиката и доколко се измества фокусът, от подобни клипове като този, който беше разпространен както и с ареста на бившия военен министър, така и с акцията около арестуването на шефа на общинския съвет във Варна? Имаше и други подобни операции преди време, през последните седмици и месеци. В студиото сме с Иван Гарелов и с Арман Бабикян. Добро утро! Има ли наистина полицейщина, прекалена показност, измества ли се фокусът, PR ли е всичко това и има ли обратен ефект?
Иван Гарелов: Това е PR. Начинът, по който се показват очевидно е PR, и то търсен, мислен, това не е случайно. Целта очевидно е да се внуши на обществото, че няма милост, няма да има жалост. Ето възмездието, в името на което ние дойдохме на власт. И една поука се търси към всички останали управници, сегашни или бивши, какво може да им се случи. Това очевидно е търсено. Въпросът е какъв е ефектът. Аз ще ви припомня една случка, която на мен на времето ми се случи. Когато Тодор Живков беше в затвора, аз поисках от МВР да го снимаме от затвора, за да се покаже, любопитно, бившият държавен глава. И те ни дадоха едни кадри от килията, а ние го снимахме отдалеч как слиза по стълбите. Аз още като видях, значи това бяха кошмарни кадри, изведнъж виждаш един стар, съсипан човек, който едва се движи, треперят му ръцете. И това, което изпитах аз, а пък и зрителите, беше съчувствие към него, разбирате ли? Даже бяхме засипани с писма защо този човек, какво искате от него, защо го показвате и т.н. Т.е. ефектът трябва да се търси не според собствените си разбирания, а с малко по-голямо познаване на аудиторията. Искам да кажа, да не попаднем и ние с колегата ми в капана на защитата, ако тя нарочно отклонява вниманието от същността на престъплението, което евентуално са извършили арестуваните, и от начина, по който е бил извършен арестът, разбирате ли? Аз лично се чувствам удовлетворен, ако се докаже, че тези хора, всичко това, което, то почти е сигурно, след като са хванати парите, е станало. Това за обществото е много добре. Ние обсъждаме едни проблем какъв – начина, по който те бяха арестувани. И жалкото е, факт е, че това може да влезе в угода на защитата, още една грешка е това. Но по-важното е другото, че очевидно се нарушава човешкото достойнство. Ние сме виждали от американските филми, и те са виждали от министерството в Америка как ги хвърлят на земята…
Водещ: Там им четат правата, казват им можете да мълчите, имате право да мълчите… Тук му казват…
Иван Гарелов: Там му се хвърлят, извиват му се ръцете, но освен че се четат правата, това се прави на хора, които могат да стрелят, могат да побягнат, нали разбирате? Сега, тук арестуваш министър, той къде да бяга, какво да прави? Грешките, които се допускат са три. Един път, това предизвиква съчувствие, няма значение желанието за възмездие. Второ, нарушено е неговото човешко достойнство. Той може да съди държавата. И третото, което е също важно, дава аргументи на защитата. И сега ние всички се занимаваме с начина, по който са арестувани, а не с това, че слава богу най-после едни категории, които изглеждаха недосегаеми, отиват в затвора.
Водещ: С топ стреляте срещу врабче – това казахте в едно радио участие през почивните дни?
Арман Бабикян: Ами нещо такова се получава, защото, вижте, да бъде възпитаван в качеството си на народ, защото нещо такова ни правят в момента, чрез МВР и кинематография, ми е малко повече. Нямам нужда от това, за да разбирам кое е добро, кое е зло. Има 10 божи заповеди, още повече, че сме в Светлата седмица, няма нужда МВР да ни преподава морал. И от какво имало нужда обществото и от какво нямало нужда, както слушахме преждеговорившия. Хайде представете си, че този човек е невинен, когото арестуваха? Възможно ли е – възможно е.
Водещ: Съдът не се е произнесъл.
Арман Бабикян: съдът не се е произнесъл. Прибираме 10 души по този начин. На единия му разбиват вратата, на другия му навеждат главата, третия не знам си какво. Хайде представете си, че единият от тях е невинен? Какво ще направи МВР тогава? Ще снима филм за достойнството му? И ще го пусне пак по телевизиите, за да му възстанови… Чрез тази кинематография тези хора биват унижени на практика в публичното пространство, присъдата над тях бива произнесена. Откъд-накъде?
Водещ: Внушението няма недосегаеми, виждаме ги проснати на пода, евентуално свидетелите на обвинението няма да се чувстват притеснени да свидетелства, виждаме, че за всеки има възмездие? Това играе ли?
Иван Гарелов: Недосегаеми са тогава, когато бъдат осъдени. Какви гаранции имаме от това, че от начина, по който са били арестувани ще бъдат осъдени? Никакви.
Арман Бабикян: Напротив, както каза Иван преди малко, може да помогнат в обратна посока. Защото каква ви е гаранцията, че следователят не си е поискал парите? И да ги е подбудителствал към корупция, което също предвижда три години, ако е така.
Иван Гарелов: Аз съм много доволен, жалко, че беше рано сутринта и министърът нямаше как да го почерпя толкова рано сутрин, но ако имам възможност, ще го почерпя затова, че той доказа, че съдебната система не е непробиваема, както се опитват да го докажат и че много от причините, поради които после престъпниците биват освобождавани, се крият в самата съдебна система, която е също корумпирана, както и цялата управляваща прослойка управляващи, и сегашни, и бивши и т.н.
Арман Бабикян: Хайде да не се заблуждаваме. Това, което чухме от Роман Василев, сега всички скочиха върху него, това, което чухме от Роман Василев ние го чуваме непрекъснато от управляващите ни. Не казвам само от сегашните, но от сегашните особено звучно. Затова и са тези термини, които се въртят вече: полицейщина и т.н. Спомняте си случай в Благоевград, когато едно момче се поудоши в една найлонова торбичка. Когато се оказа, че полицаите не били виновни според вътрешния министър. Дори преди малко в студиото ви той каза, че Роман Василев ще понесе санкции днес. А той откъде знае, че ще понесе.
Водещ: По всяка вероятност, трябва решение да се вземе. Все пак (?) каза: „вие сте абсолютен нарушител на правилата”.
Арман Бабикян: Разбирате ли какво имам предвид? Тези хора виждат от началниците си. Тези хора виждат от онези първи мъже в държавата. Вътрешният министър след като може да прави така, защо Роман Василев да не може да прави така. Как Бойко Борисов се качи на Цанков камък, хвърли един поглед гордо и каза: абе 400 млн. са откраднати тук. Ами ако са 320?
Иван Гарелов: Това Роман Василев (…) направи, защото засегна, омеси го с религиозната тема, но това вече е отделна работа.
Арман Бабикян: Представи си, че са 320 млн. откраднати? Разбирате ли, присъди се произнасят през медиите, цифри се произнасят през медиите, а хората биват осъждани през медиите. Това е проблемът, а не че хората не искат справедливост, нито пък че Иван Гарелов не иска да бъдат осъдени лошите. Иска разбира се. Всички искаме. Но не може да се миеш ръцете с общественото мнение и с рейтингите, когато става въпрос за ефективно производство на правосъдие и да даваш присъди от екрана.
Водещ: Има ли ефект това за пред този, за когото е адресирано, за пред електората, за пред хората?
Иван Гарелов: Ти постави темата по много интересен начин, дали PR-а, в какво взаимоотношение е с политиката, замества ли го, измества ли го… PR-ът не може да направи лошата политика добра, или добрата политика лоша. Той подпомага евентуално добрата политика да бъде по-добре разбрана. Когато има пълно заместване на политиката с PR, каквито случаи имахме, в последната година на миналото управление само с това се занимаваха, политиката се изместваше, PR-ът изместваше изцяло политиката. Всички се занимавахме с това Станишев, че е лицето на партията, пък после не искаше да понесе последствията, занимавахме се с това, че те превърнаха Бойко Борисов в основен враг, на когото му издигнаха акциите вместо обратното и т.н. и т.н. Опитът да правиш PR вместо политика е катастрофален. В случая какво имаме? Ние имаме очевидно една много здрава политика, яко, по отношение на престъпността в лицето на министъра, на това управление, на министър-председателя, на всичко. Когато PR-ът, в случая идеите на пресцентъра се намесват по-скоро ще развали впечатлението от политиката, отколкото да я представи по-добре.
Водещ: Има очакване обаче, има очакване сред хората, сред обществото, сред електората наистина по отношение на престъпността тези хора наистина да бъдат поставени на място.
Арман Бабикян: Тези очаквания ги имаше много преди да дойдат на власт.
Водещ: Тези клипове от полза ли са? Това, което им се показва, което им се внушава играе ли, чисто PR-ски играе ли ефекта, който е целен?
Арман Бабикян: Премиерът имаше някакво изказване, което не съм сигурен, че ще цитирам точно, мисля, че беше от вчера, в което казва, че това има и дисциплиниращ ефект. Аз това имах предвид, когато казах, че отказвам да бъда възпитаван от изпълнителната власт. Майка ми и баща ми са се грижили за това, училището и т.н. Изпълнителната власт не е тази, която ще ми прави категориите в живота. Тя трябва да ме държи в рамките на регулациите, приети от обществото и гласувани от НС. Толкова. На тях плащам данъци само за това. Не и за да бъда възпитаван. Този процес е приключил по-рано в живота ми. Същото се отнася и за всички български граждани. Това министерство, за което Иван каза, което наистина носи антикорупционната вълна на днес управляващите, някак си замества всички останали. Има министри, за които не сме чували в последните седмици, че съществуват въобще. Някой знае ли, че единият от министрите ни е в Мексико например? Пример, ей така, хванах го от торбата. Това, че има проблеми в борбата с кризата, което засяга наистина всички…
Водещ: Според вас се измества фокусът, измества се…
Арман Бабикян: Категорично се измества, защото хората не искат просто борба за справедливост, а другите ресори да тънат в неведение или в леко объркан хаотичен вид. Накрая като сюблимат на това, което тече със седмици, да се появява министър-председателят малко след един подкрепящ го лидер, да заявява, че това са най-силните антикризисни мерки. Е това е комично.
Водещ: Изместване на фокуса, има ли го наистина?
Иван Гарелов: Точно така е. Това е изместване на фокуса, аз го казах. Дори чрез тези…
Водещ: Проблеми в икономиката, финансови проблеми, изместване в друга посока, където правителството е по-силно.
Арман Бабикян: Представяте ли си това да са най-големите антикризисни мерки? Ако нямаше криза, нямаше да се борим с корупцията, така ли?
Иван Гарелов: Въпросът ти е подвеждащ.
Водещ: Не, аз питам дали е така?
Иван Гарелов: Ти питаш дали нарочно това не се поставя, за да се измете… Аз не смятам, че такава игра съществува. Тя не е в стилистиката на това управление. По принцип се прилага много често, даже бих казал, че е един от най-баналните прийоми в PR-а. В случая мисля, че не става дума за това. Просто линията, която провежда МВР е последователна. Те не е, не е от време на време само да се правя… Плюс това не можеш всеки ден да вадиш от джобчето си по един министър в момент на подкуп и в подходящия момент да го сервираш. Той отдавна е казал, сега аз ще се явя пред ВСС, когато така и така… Разбрахме кога точно, горе-долу всички знаехме, че докато хване някой съдия.
Водещ: И все пак бивш министър. Имаше един настоящ министър, който също е уличен, обаче нямаше клип с падане на колене…
Иван Гарелов: Е, той още не е арестуван.
Водещ: А дали трябва наистина, защото хора, такава версия съществува, такъв коментар, дали не трябваше да видим и действащ министър и той на колене?
Арман Бабикян: Кинематографите ще решат. Аз това имах предвид, че отказвам да бъда облъчван по този начин и да манипулират съзнанието ми с подобна средна по качество продукция. Защото естествено, че у хората се поражда въпросът, този защо така, пък онзи защо не така. И някой трябва да им обясни. И накрая се появяваш и казваш, това са най-силните антикризисни мерки. Представяте ли си, че ако нямахме криза и ако тънехме в охолство, г-н Гарелов с 10 000 евро почиваше на гръцки остров, нямаше да се борим с корупцията ли? Non sense е това. Затова казвам, че има заместване.
Водещ: Отговорността на медиите?
Иван Гарелов: Само преди това исках да кажа следното, че в лицето на премиера, а и цялото това управление, те са един феномен в областта на PR-а. Тепърва те трябва да бъдат изследвани. Защото тук ролята като че ли на съветници от нашего рода, или по-лоши от нас, не се чувства, поне не се вижда. Те, самите те правят, имат някаква страхотна интуиция за PR и го правят. 90% от случаите е бил правилен. По отношение на антикризисните мерки те направиха много груба грешка, като оставиха две-три седмици всеки да си дърдори, да си дърдори. На хората им дойде дотук, объркани са всички, всички смятат, че са онеправдани, които бяха споменати, пък после отметнати и т.н. В същото време по отношение на последния доклад на ЕК пък изиграха блестящ PR, като всички казаха едновременно: браво, толкова хубав е бил, та никой не можа да каже, чакай, там все пак се критикува съдебната система. Т.е. има възходи и падения в областта на PR и затова не можем да виним правителството във всичко. Аз настоявам на това, че те по отношение на PR, тези мерки, които са, не са за да забравим кризата. Що се отнася до ролята на медиите…
Водещ: Да, защото един ваш колега вчера каза, защо го пускате този клип. И вие може да го пуснете, може да не го пуснете, може да стигне до адресата, може и да не стигне, след като смятате, че е накърнено човешкото достойнство при този арест? Отговорността на медиите. Премиерът пък казва, защо обръщате внимание на Юзеирови? Ако медиите не ги отразяват, няма и да ги има с техния проблем
Арман Бабикян: Абсолютно прав е. Ако медиите не го отразяваха, и той нямаше да бъде министър-председател. Моля ви се, това е смешно. Все едно да обвиняваш огледалото, че съществуваш.
Водещ: Това все пак е за периода преди да стане кмет, нали така?
Арман Бабикян: Нали разбирате, все едно да обвиняваш огледалото, че си се родил. Това е несериозно… Какво значи медиите да бъдат виновни за наличието на Юзеирови.
Иван Гарелов: Не, вижте сега, добре, да кажем, че беше скрит клипът, какво щеше да стане след това? Все някой щеше да ги пусне. Ако не ги бяха пуснали, нямаше да провеждаме този диалог, който между другото е лечебен за нацията. Когато в една държава се говори за такива по-тънки неща от рода на човешко достойнство, човешки права и т.н. включително и на евентуалните престъпници, това говори добре за нацията. Тя не е огрубяла и всичко да вижда в черно и бяло. Тя търси справедливост за всички, включително и за евентуалните престъпници.
Водещ: Добре, като прогноза PR-ът оттук нататък според вас?
Арман Бабикян: Тежки дни го чака според мен PR, от гл.т. на бюджетната дисциплина. Има предвид, че трудно се прави PR в гладни времена, а предстоят точно такива. Има предвид съвсем буквално. Един подобен пример вече чухме, вероятно нещо подобно ще слушаме в следващите стотина дни, когато премиерът каза, че му е по-жал, когато дойдат при него майки с деца, отколкото за бивши министри, на които им навеждали главите под асансьорите и т.н.
Водещ: Очаквате нови постижения в този жанр, така ви разбирам?
Арман Бабикян: Да.
Водещ: Вие, г-н Гарелов?
Иван Гарелов: По време на криза PR-ът е в криза, нормално е. Няма кой да плаща за услугите ни.
Водещ: Е, някои работят и без пари.
Иван Гарелов: Но ползата мисля, че ще бъде…тъй като имаше голям наплив, всички го смятаха, че е много лесна работа, и всеки един журналист като останеше без работа, ставаше PR. Сега поне малко случайните хора в тази професия ще се дръпнат назад.
Водещ: Не, аз имах предвид дали PR-ът на управляващите ще претърпи промяна оттук нататък?
Иван Гарелов: Ще чакаме, обикновено критична е втората година. След изтичането на втората година тогава се разбира всичко.
Водещ: Много ви благодаря за този разговор!  

Градация на круиз линиите по сегменти

За втора поредна година ИУЦЕ, с любезното съдействие на WWF – Дунавско–Карпатска програма, Фондация „ЕкоОбщност”, “Tea House - Чай във фабриката” и „Международни прояви” ООД, организира благотворителна изложба на творби, участвали в ежегодния международен конкурс, посветен на река Дунав – Danube Art Master.

в. Сега | Галя ГОРАНОВА | 2010-04-06

Четвъртата власт ще се роди от съюза на медиите и обществото срещу политиците, смята докторът по социология Доминик Волтон

"Предизвикателството в комуникацията не е в това да споделяш с тези, които чувстваш близки, а да съумееш да намериш общ език с онези, впрочем далеч по-многобройни, с които не споделяш общи ценности и интереси." Това послание отправи френският д-р по социология Доминик Волтон към студентите от СУ "Св. Климент Охридски", дошли да чуят лекцията му за свободата на словото.
Волтон, който оглавява френския Национален център за научни изследвания (C.N.R.S.), проповядва, че глобалното село е техническа реалност, която чака своя политически проект. Защото, колкото повече техниката скъсява географските дистанции, толкова по-силно изпъкват културните различия и това ни задължава да потърсим хуманистичен проект, който да насърчи разбирателството и търпимостта между хората.
"В противен случай информацията и комуникацията, които векове наред са били фактор за свободата и прогреса, могат да се превърнат през ХХI век в причина за войни", предупреди ученият. И констатира с известна тъга, че въпреки всички съвременни технически средства за комуникация – телефон, радио, телевизия, компютър, диалогът между хората никога не е бил по-труден. Сякаш недоверието и взаимната непоносимост са обратнопропорционални на скоростта на информацията. Шестте милиарда обитатели на планетата ползват 4.5 милиарда радиоапарата,
3.5 милиарда телевизора, 3.5 милиарда мобилни телефона
и над половин милиард компютъра. Всяко съобщение може да обиколи света за броени минути. Но това информационно пиршество не е в състояние да породи истинско човешко общуване, заключава Доминик Волтон.
Хората са така устроени, че трудно се търпят дори когато споделят общ език и култура, камо ли ако принадлежат към различна религия или етнос и глобализацията само задълбочава този проблем, убеден е френският изследовател. Нещо повече – техническата глобализация е ускорител на омразата, защото прави още по-видими различията помежду ни. И ако през вековете европейците са воювали предимно със себеподобните си, защото различните – азиатци и чернокожи, са били териториално отдалечени, то днес, благодарение на техническата революция, всеки вижда всичко. В резултат и различията стават по-видими, отколкото сходствата. "В това е парадоксът и голямото предизвикателство пред съвременната демокрация: техническата глобализация, която трябваше да сближи различните гледни точки, се превърна в генератор на омраза, защото този, който не прилича на нас, присъства все по-осезаемо и ни предизвиква да го отхвърлим", е заключението на Волтон. И ако информацията днес лети със страшна скорост, то комуникацията сериозно куцука отзад. Хилядите избълвани информационни съобщения не са същинска комуникация. За нея е необходимо да има интелектуално и емоционално отношение към получателя на посланието.
"Компютрите не общуват помежду си. Те служат за обмен на информации. Развитието на техниката не стига, за да се постигне напредък в социалната и чисто човешка комуникация", убеден е докторът по социология.
Това разминаване е основен проблем и в политиката. Когато политикът отправя своето послание, всички технически средства са в негова услуга, но това не му гарантира нито разбиране, нито съучастие от страна на публиката. Политическата комуникация се крепи върху триадата Медии-Политици-Обществено мнение. И в тази тройна игра ролята на медиите ще става все по-значима, смята ученият. Според него бъдещето на демокрацията ще зависи от
съюзяването на медиите и общественото мнение срещу политическата власт
Само от този контравластови съюз може да произтече силата на медиите като четвърта власт и да се сложи спирачка пред политическите своеволия. Към момента той все още не е факт, смята социологът. За да стане това, са нужни две условия. Първо – политическата власт трябва да приеме свободата на словото и на критиката. И второ – нужни са закони, които да предотвратят икономическата концентрация на медии. В противен случай големите капиталисти ще изкупят повечето радия и телевизии, за да ги превърнат в лобисти на корпоративните си интереси. "Легитимността на журналиста произтича от общественото мнение. Без нея той е просто марионетка", проповядва Волтон.
Според него противопоставянето на старите и новите медии е несъстоятелно: те трябва да съществуват съвместно. Нарушаването на баланса между традицията и модерността уязвява културната идентичност на нациите и може да доведе до военни конфликти. Достатъчно е да видим резултата от натрапчивите опити на европейци и американци да модернизират ислямския свят по свой образ и подобие. "Последното нещо, от което ще се откажат хората, е тяхната културна идентичност (език, обичаи, религия). Машината за стандартизация, наречена Европейски съюз, постепенно убива националните различия, а това е апел за война", тръби социологът. За него съхраняването на езиковото многообразие е един от инструментите за мирното ни съвместно съществуване.
Волтон е застъпник на идеята, че трябва да се въведе законов регламент за интернет. "Ако няма закони, се възцарява капиталистическата джунгла, а в джунглата силните винаги смазват слабите", убеден е докторът по социология.

Стр. 14

в. Сега | 2010-04-06

Маркетингът през 2010 година ще бъде под знака на електронната поща, търсачките и социалните мрежи. Това са основните тенденции в рекламната индустрия, които откроява френската рекламна асоциация L’IREP. В годишния доклад на организацията за рекламния пазар се посочва, че приходите през м.г. са достигнали невиждано ниски нива, като освен на кризата това се дължи и на електронната революция.
L’IREP съставя списък с 10 най-важни маркетинг стратегии, които ще използват рекламодателите през т.г. Първата все по-отчетлива тенденция, която се наблюдава през последните една-две години и се очаква да се засили през 2010 г., е прехвърлянето на рекламните бюджети към интернет за сметка на останалите медии. 84 на сто от анкетираните инвеститори в рекламния сектор заявяват, че прехвърлянето на рекламата към електронните медии е все по-значимо за рекламната стратегия на предприятията им. Рекламата в интернет е предпочитана, защото там са безбройните потребители, по-евтина е, с измерими резултати, аргументират се рекламодателите.
На второ място агенцията поставя електронната поща като средство за рекламиране. 92 на сто от рекламодателите предвиждат да използват добрия стар имейл през годината, което го изстрелва на първо място сред пособията за интерактивен маркетинг.
Търсачките също остават сред целите пред рекламодателите, но освен традиционните като Google, те все по-често поглеждат и към по-малко известните, които набират скорост. Във Франция никой вече не смее да подцени локалните търсачки като Yandex и Baidu, показват данните на агенцията.
Корпоративните сайтове също ще играят все по-голяма роля в рекламните стратегии на инвеститорите. Като средство за персонализация на фирмите 55% от анкетираните рекламни мениджъри казват, че вече използват корпоративните си сайтове за таргетиране на потребителите си. 21 на сто заявяват, че през т.г. ще включат сайтовете в стратегията си.
Нови канали за комуникация като онлайн игри, микроблогинг, подкастинг предвиждат да използват 84%. Идеята е първо да се опитат и тези канали и след това да се възприемат и като стратегически. Марките захранват и комуникацията в социалните мрежи. Всички рекламодатели планират да засилят присъствието си в тях, за да "разговарят" с потребителите за продуктите си и така да подхранват привързаността към марката. За целта рекламодателите осъзнават все по-голямата нужда от хомогенност на рекламните си стратегии в различните медийни канали.

Стр. 14  

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-04-06

В риалити форматите не трябва да има намеса или предрешеност

Новият сезон на риалити предаването "Такъв е животът – За хората" стартира навръх Великден по bTV. В още осем поредни съботи ще бъдат излъчени едночасови епизоди за делата на хора, които заради своята добродетелна същност заслужават адмирации и уважение. С Милена Будинова – продуцент на "Такъв е животът", разговаряме за смисъла и посланията на проекта.

Госпожо Будинова, покрай Возкресение Христово забравяме политическите скандали и интриги. За кои позабравени ценности ще разкажат епизодите през новия сезон на "Такъв е животът"?

За съжаление добрината и позитивизмът липсват от ефира. Поехме ангажимента в новия проект да разказваме за хората, които правят нещо добро един за друг, безвъзвратно, безвъзмездно, просто раздавайки се. Това са нашите разкази за милосърдието, за човещината, за всеотдайността. Снимах хора, които са си дали живота, за да се грижат за други.
Мисля, че трябва да се обърнем към човека до нас, за да направим нещо добро. Защото доброто към ближния компенсира всички малки проблеми, които ни се стоварват, и ни дава сила да ги превъзмогнем. Тази искра искаме да открием и да я покажем на зрителите през новия сезон на предаването.

Какво е посланието, което искате да стигне до зрителя?

Искаме да внушим на зрителите, че има ужасно много добрина в самите нас и между нас. Просто трябва да я видим и да я оценим.

Разкажете за селекцията на типажите, които искате да представите на публиката?

В центъра на вниманието са обикновените хора. От екрана показваме техни постъпки, каузи и ценности. Постъпки, които могат да заразят зрителя. Това не са представители на големи фирми, не са политици, звезди и т.н. Например Спас от град Априлци, който всеки божи ден – зиме и лете, с помощта на една стара "Лада", се качва до най-отдалечените балкански села, за да занесе топла храна на хората в десетки къщи, които са забравени от всички.

Кои са скритите капани за всеки риалити формат?

Изключително важен е принципът на ненамеса в реалността, която се показва. Телевизията само да регистрира случващото се, а зрителят да наблюдава през окото на камерата. Много са опасни опитите за манипулации, които наблюдавам в други формати. Още повече, когато това е съвсем натрапчиво и видно. Защото чрез намесата, ти предрешаваш развоя на събитията и това вече не е риалити, а нещо съвсем друго, което в крайна сметка може да разбие живота на цели семейства, да направи и децата нещастни. Аз чувам често оправданието: "Но това е западен формат!" Аз съм присъствала на реализирането на първия сезон на "Биг брадър" в Холандия през 1997 година, когато работех в Първи канал на Холандската телевизия. "Биг брадър" се излъчваше по Четвърти канал. Къщата беше по-скоро наблюдателница, каквато е самата идея. По никакъв начин не се намесваше никой вътре, не се сменяха персонажи, не се вкарваха хора, за да променят развоя на отношенията или да направят неща, които не биха се случили в обикновения живот. За мен тази форма вече не е риалити, за което претендира. Заради факта, че има предрешеност.

А добрата формула за едно риалити шоу?

В БГ ефира по принцип липсва доброто. Доброто не се продава в България. Аз обаче вярвам, че то може да стане продаваемо и у нас. Доказва го и рейтингът на "Денят е прекрасен" например. Доброто го разпознава всеки зрител, независимо на каква възраст е. То те зарежда да продължиш напред. В нашия формат ние преплитаме няколко истории на различни герои, които са част от различни благотворителни проекти. Заедно с "М-Тел" се фокусирахме върху общата идея да търсим героите на деня, да намерим малки достойни проекти, да ги покажем и да ги подпомогнем в каузата им. Но не големите европейски проекти, а онези, които често се правят от един човек. Кучета водачи е една от темите ни. Проблемът касае неколкостотин души в страната, които чакат реда си десетки години. Ние сме снимали Цветан, който чака 20 години и сам се е опитвал да обучи куче. Открихме и ще покажем една много малка фондация, която отглежда кученца, и след като ги обучи, ги дава, за да служат на слепите хора.

Проследявате ли конкретния резултат от вашите предавания?

Нашата поща е засипана от благодарности. Например форматът "Балът", в който говорехме за отношенията родители – деца. Ние предизвикахме у родителите да видят в перспектива пътя на децата си и да погледнат и от тяхна гледна точка на мечтите им и бъдещето им изобщо. Имаше и хора, които искат да се включат в проекти, които ние показваме. А това е знак, че сме стигнали директно до сърцата на хората, което ме прави щастлива.

Стр. 20

в. Класа | 2010-04-06

Въпреки огромния растеж един въпрос продължава да тормози предприемачите – как да използват социалната машина в подкрепа на бизнеса? И може ли тези усилия да бъдат осребрени?

Ето защо проектирането на нови бизнес модели ще бъде основна движеща сила в развитието на социалния феномен през 2010 г.

Фейсбук има агресивна стратегия

Ако някоя социална мрежа е готова да предложи печелившата формула за нови печалби, то това е Фейсбук. Изпълнителният директор на компанията Марк Цукерберг изложи агресивната си стратегия, заявявайки публично, че "очаква социалните мрежи да станат толкова важни, колкото уеб браузърите и операционните системи". Целта от 1 милиард потребители изглежда нелишена от самочувствие, но все пак реалистична.
Средностатистическият потребител на Фейсбук посещава сайта поне веднъж дневно и прекарва изумителните 55 минути, запълвайки както своето, така и времето на своите приятели и семейство.
Въпреки че преобразуването на подобна популярност в пари не е лесна задача, и то в сектор, в който потребителите са свикнали да получават, без да дават насреща, Фейсбук има потенциала да предложи успешен бизнес модел, който ще доведе до революция в социалните мрежи.
PricewaterhouseCoopers докладва, че за първата половина на 2009 г. приходите от реклама в интернет са възлизали на почти 16 милиарда лева, от които 610 милиона са били генерирани от Фейсбук. И това е едва началният потенциал.
На първо място Фейсбук трябва да признае пред света, че участва в рекламния бизнес. Чрез правилно управление на рекламните възможности в сайта и подобряване на маркетинговите инструменти най-голямата социална мрежа ще грабне огромен дял в продажбата на реклами.
Ако ръководителите на социалната мрежа успеят да покажат на света своите възможности за влияние върху потребителските решения, Фейсбук може да се превърне в съществен за 21-ви век маркетингов инструмент, какъвто бяха Жълтите страници (Yellow Pages) през миналото столетие.

Завладяване на електронната търговия

Позиционирането на Фейсбук като сайт за електронна търговия съдържа огромен потенциал за генериране на бизнес решения и най-вероятно ще промени завинаги начина, по който пазаруваме. Онлайн поръчките през 2009 г. възлизат на почти 140 милиарда лева. Неминуемо повечето от фирмите, които продават своите продукти в интернет, ще се обърнат към социалната медия, ако тя предостави възможност за директна търговия.
Потребители и предприемачи ще бъдат привлечени от лъскавата витрина на Фейсбук по една проста причина: те и без това вършат всичко останало в социалната мрежа! Представете си един сайт, в който всяко действие е на един клик с мишката, а приятелите ви виждат вашите най-нови покупки и могат с едно посочване да направят същата поръчка. Какво по-привлекателно за търговците?
Потребителите (както корпоративните, така и тийнейджърите) са склонни да заплащат и най-простите подобрения, което ясно се вижда от успеха на някои платени апликации в социалната мрежа.
Социалната мрежа може да спечели чрез въвеждане на минимални такси за някои услуги, без да отблъсне своите потребители. Вие бихте ли платили 1 лев, за да качвате снимки в по-висока резолюция, или по-дълги и качествени видеоклипове? Обърнете внимание, че за един месец в мрежата се качват 2,5 милиарда снимки!!!

Италианците висят по-дълго и от американците

Глобалното средно време, което прекарва един човек в социалните интернет мрежи, сега е почти пет и половина часа месечно. Това показва проучване на компанията Nielsen, която се занимава със статистически изследвания в областта на медиите. Данните са към месец февруари 2010 г.
От Nielsen са изследвали навиците на хората в десет държави и са сравнили резултатите с отчетеното в предишни периоди. Оказва се, че времето за престой в социалните мрежи се е увеличило с два часа в сравнение с отчетения престой при предишната година. Най-голям дял в общото време заема Фейсбук. Хората в Италия прекарват най-много време в социалните мрежи. Италианците висят в сайтове като Фейсбук и Туитър почти по шест и половина часа месечно. На второ място е Австралия. Там потребителите отделят шест часа и двадесет и пет минути месечно, а в САЩ, където аудиторията е най-голяма, хората прекарват само по шест часа.
От Nielsen отчитат, че Фейсбук доминира над всички останали социални мрежи и е на първо място с огромна преднина пред конкуренцията. Изследването установява още, че средностатистическият потребител на Туитър генерира шест уникални сесии и прекарва 36 минути месечно в микроблогинг платформата.

Стр. 15