в. Делник, Ямбол | 06.11.2010

Визитка

Любен Дилов – син е роден на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на българския писател-фантаст Любен Дилов (1927-2008 г). Завършва 32-ра гимназия в столицата и факултета по журналистика в СУ "Св. Кл. Охридски", специалност"Печатни медии". Работи като редактор в няколко издания, като във в. "Поглед", сп. "Литературна академия" и др.
От 1990 г. Дилов – син се занимава със създаването на TV предавания "Ку-ку", "Каналето", "Хъшове", "Шоуто на Слави". Той е двигател и основен идеолог на тези предавания.
След 2001 г. Любен Дилов -син навлиза в политиката на България. Той е създател и първи говорител на движение "Гергьовден", а през 2003 г. става и негов председател. От 2004 г. е собственик и редактор на в. "Новинар".
Член е на Интернет общество – България от 1 май 2001 г. От 11 август 2010 г. е главен редактор на българското издание на италианското списание "L’Europeo".
Автор е на книгите "Седнал във въздуха", "Хуйко", "Циганите на Сатурн, бомба в парламента, секс с животни и други предизборни идеи", през октомври т. г. излезе най-новата му книга "Фейсбуки", която авторът представи в Ямбол. В нея Дилов – син като истински колекционер и провокатор на настроения събира постинги и реплики от глобалната социална мрежа. Така от една обикновена стена за съобщения, Л. Дилов – син се превръща в любимо място за над 15 000 абоната с 40 000 уникални съобщения дневно, което го провокира да издаде книга.
Разведен, с три деца.

- Г-н Дилов, къде е днес българската литература, къде се намира тя, например сред европейските върхове? Идват ли нови литературни поколения и какво "носят" те?

- Не мисля, че се намира на по-лошо място, където беше вчера. Напротив, аз съм много обнадежден, има цяла плеяда млади автори, които имат своите книги. Издават ги бързо, много издателства работят за това. Те имат фенове, ние в София и Пловдив правим един клуб, който се казва "Спиртен спирит" – едно малко смешно име… Да, той е клуб за твърда литература и твърд алкохол. Мисля, че на ямболлии много ще им хареса (смее се) и той събира по 250-300 души на представление.
А имайте предвид, че представления се правят всяка седмица. Аз например утре (26 октомври, Димитровден – б.р) пътувам в Пловдив за такова представление… Има голямо поколение нови писатели и най-радващото е, че читателите са верни: в смисъл стават все повече и повече и купуват техните книги.

- Социално понятие ли е литературата днес? В живота или "извън" живота е тя? Можем ли да кажем, че тя е мислима без живота в обществото? Какво Ви е мнението по тези въпроси…

- Литературата винаги е била социално понятие, защото тя е немислима без живота в обществото и без последиците, които тя предизвиква именно в обществения живот. Най-големите световни писатели са били изключително социални: и Толстой, и Достоевски… Даже те са попадали в политически битки – до такава степен са социални техните книги. А днес отказът от социалното пак е социална позиция. Така че дори тези, които пишат уж най-неразбираемо, най-противящи се на действителността, всъщност това е някаква оценка на действителността тяхна.

- Вие как живяхте в къщата на известен баща-писател? Можете ли да разкажете най-ярките си спомени?

- Ами като не се задържах много в къщата. Аз бях доста голям хулиган като малък. Баща ми беше много толерантен човек, в никакъв случай нямаше сянка на голям родител над мен И съм много благодарен за това детство, което имах, защото то беше много свободно. Аз можех едновременно да се социализирам и в компанията на литератори – хора на изкуството, и на разбойниците на улицата. Мога да кажа, че миксът не е много лош, поне ме направи подготвен за оцеляване за това време, което дойде после.

- Не смятате ли, че много хора зарязаха литературата днес, просто защото от писането на книги у нас не се живее? През всички времена това е убивало най-силните таланти, аз мога да посоча много примери…

- Ами аз не зная дали е имало време, когато се е живяло^от книги. Знаете, че Йовков е бил принуден да стане дипломатически служител, Елин Пелин е работил в пощата… България е малък пазар и хората, които пишат, няма как да живеят от продажбата на своите книги. Англоезичните пазари, френско-езичните са друго нещо… И това е една орисия. Но знаеш ли колко забавно наблюдавам, че това не отказва графоманите да пишат, напротив, дори те стават повече (смее се…).

- За съжаление или не, точно така е… Считате ли, че днес хората наистина четат? Да повярваме ли в това?

- Аз мисля, че процентно днес четат толкова хора, колкото и преди. Днес обаче няма толкова много свободно време за четене. Но мисля, че големият избор, който днес има вече в книжарниците, а интернет е сериозна конкуренция, дава възможност да усещаме сякаш че са по-малко, но те всъщност не са по-малко.

- Като какъв да определим за българската литература този период от 20 години? Имам предвид разбира се последните 20 години… след 90-та година.

- Той първо започна с един срамен момент. Наричам го нарочно "срамен", в който единици бяха онези, които извадиха ръкопис от чекмедже. Т.е. оказа се, че единици са били българските писатели, които по време на режима са писали неща, които няма да бъдат публикувани. Тоест, писали са наистина от любов към литературата, към истината, към верността… За мое щастие баща ми беше един от тях, който имаше един голям ръкопис, което го издигна още повече в моите очи. Така че така започна този период – срамно. След това премина бедно и в момента постепенно си идва на местата с няколко поколения литератори, които се съревновават за сърцата на хората. И сред тях може би най-добрият и най успешният млад български писател, който за ваша чест е ямболлия – е Георги Господинов.

- Освен талант, какво още е необходимо, за да се нарече писател един пишещ човек? Можете ли да обясните?

- Необходимо е да се опита да живее от това. След като разбере, че не може, че не се получава, да намери някакъв достоен начин, в който да продължи да бъде и писател, и жив. Защото е много трудно и да си писател в България, и да бъдеш жив, чисто професионално.

- Май че "вървим" към края… Бедни ли са писателите в България, много ли са бедни? Или те са бедни толкова, колкото са бедни и останалите… Ако е така, да ги съжаляваме ли?

- Ами да, бедни са и са различно бедни. Защо! Защото, пак казвам, пазарът е малък и той не ги подкрепя. Но има нещо много интересно. Тази книга, която аз ще представям в момента (Любен Дилов – син бе участник в Ямболските литературни дни "Ямбол чете", организирани съвместно от община Ямбол и читалище "Съгласие" с подкрепата на издателство "Захарий Стоянов"от 25 до 29 октомври; писателят бе представен в Синия салон на читалище "Съгласие", където се провеждаха литературните вечери, на 25 октомври с новата си книга "Фейсбуки" – едно огромно "място", през което минават всекидневно по 250-270 млн. потребители; интервюто бе проведено няколко минути преди да започне представянето – б. ред.), показва, че има една цяла нова среда, в която можеш да твориш много свободно, без да влагаш големи разходи, като печатане. А дори ако я направиш комерсиален проект, блок, можеш да печелиш и пари от реклама. Това е интернет, това е новото поколение на литературата. Това е новото битие на литературата, според мен. И полека-лека става. Не случайно най-големите производители направиха специални устройства, които зареждат книги през интернет с много по-малко трептене, за да можеш да ги четеш спокойно. Те стават все по-популярни. Няма да има вече огромна англоезична библиотека, която да може така да се нарежда, има и огромна руско-езична библиотека. Знам няколко български издателства, които правят вече и български книги.

- Вие се представяте с най-новата си книга "Фейсбуки", каква книга е тя?

- Тази книга, която ще представя тази вечер, е част от експеримент. Фейсбук както знаете е едно огромно място, социална мрежа, през която преминават стотици милиони потребители. Това е първата книга, която е издавана след като е била издадена… Сега съм станал по-внимателен. Трябва да кажа, че "Фейсбуки" е книга, която има къси мисли. Новата ми книга не е никакво литературно явление, събитие. Това е забавление. Много агенти се намесиха, които работят в мрежата. Аз избрах за книгата си некомерсиален вариант. А можеше да се избере и комерсиален вариант. Накратко казано, това е градски фолклор. Искам и още нещо да добавя тук: покрай мен много хора научиха, че Гогол не е гугъл търсач ката в интернет. Книгата е четена от приятелите ми във Фейсбук. Каквото и да правим, за жалост в България пазарът е тесен и не може да промени живота ти – талантът ти за съжаление не може да те направи западна звезда.

- С какво се занимавате сега? Ще изненадате ли своите фенове с нови неща?

- Занимавам се с журналистика. Опитвам се да оцелея. Сега правя два сценария, които са много важни за мен. Както и още един проект, който догодина ще излезе.

- Как се чувствате в Ямбол, харесвате ли ямболската есен?

- Аз не спирам да се обяснявам в любов на Ямбол. Това е град, в който имам вероятно най-много приятели на глава от населението спрямо другите градове. Това е град, който е дал толкова много ярки фигури на България във всяка една област: стопанска, особено литературната, политика и пр. Независимо как ги оценяме, дали ни харесват или не, едно не можем да отречем: че са сред най-шарените хора в България. Есента е такава, много шарена!

- Г-н Дилов, много Ви благодаря за този разговор, който се съгласихте да проведем само 5 минути преди началото на премиерата!

Стр. 5

в. Посредник, Плевен | Ваня КЮРЧЕВА | 04.11.2010

Българо-германският център за професионално обучение в Плевен започна работа по нов проект – “Разработване на европейски подход за родители за критично отношение към работата с медии", програма "Учене през целия живот". Продължителността му е две години. Партньори са четири институции от Германия, Унгария, Румъния, и България. Координатор по проекта от наша страна е Пенка Спасова.
Целите на това партньорство за познание са свързани с феномена "медийна и онлайн пристрастеност" и обмен на опит между обучители и родители от европейски страни с различни традиции. Ще бъде разработена обща, превантивна, изпробвана концепция за медийно обучение на родители в Европа.
“Актуалното състояние на проучванията, мнението и познанията в Европа за феномена "медийна и онлайн пристрастеност", все пак, са съвсем различни. Следователно, в Европа имаме нужда от съвместно учене в процесно ориентиран, специализиран обмен в търсене на общи подходи за намиране на решения.
Този процес на развитие ние ускоряваме чрез партньорство за познание. Резултатът ще бъде не само обмен между тези организации, но и в допълнение ще се състои активен обмен и процес на учене между родителите.
Първоначалния анализ при всички партньори отваря за нас пазара на възможностите. Ще разработим обща, превантивна, изпробвана концепция за медийно обучение на родители в Европа, което трайно подкрепя родителите в Европа. На адрес www.parents-lan-in-europe.eu са документирани резултатите и родителите ще имат възможност да продължат своя обмен във форум след приключване на партньорството. Затова гледаме на това като на идея, която ще допринесе за неформалното допълване на процеса на развитие на родителите в Европа", разказа Пенка Спасова.
От 11 до 14 ноември в Бетцендорф, близо до Хамбург, ще се проведе първата работна среща с домакинството на инициатора на проекта – фондация Media and Online Addiction.

Стр. 2

в. 7 дни спорт | 06.11.2010

От 15 ноември ТВ 7 ще стартира обновена.

Започва новият сутрешен блок с водещ Николай Бареков, който оглави новините, актуалните предавания и дирекция "Продукция" на медията. Централните новини ще бъдат преместени от 18.45, а веднага след тях от 19.30 са спортните новини в делничните дни, съобщиха от медията. "Ще се търси различната гледна точка, скандалите, проблемите и ще се стараем да избягаме от стандартния обзор на случилото се през деня", каза за "7 дни спорт" шефът на спортния отдел на телевизията Миляна Велева. От 20 ноември пък в събота и неделя, след новините, ще се излъчва половинчасовото спортно предаване "Пряк свободен". В него ще се дискутират темите от седмицата, ще има пряка връзка от горещите точки на спортните събития и много пикантна информация от живота на спортистите и семействата им. Николай Бареков е изключителен спортен фен, но причината да наблегне на спорта в програмата е във факта, че ТВ 7 се цели в интелигентните работещи млади хора и предимно мъжката аудитория. Миляна Велева намира програмирането на спорта в уикенд праймтайма за голямо предизвикателство. Особено за малък и млад екип като спортния отдел на телевизията. "Засега сме 7 души, млади хора, предимно мъже. Търсим и изявени разследващи журналисти, които не се плашат да напипат пулса на обществото. Страх ме е да не влезем в стандартния калъп на водене на спортни новини. Ще предлагаме и много жълта информация, защото в крайна сметка тя продава", допълни Миляна Велева. 15 ноември е датата, на която досегашните членове на борда на директорите на телевизионния канал – Евелина Колева и Александър Пайр, стават изпълнителни директори на ефирната телевизия. Тогава в борда на ТВ7 ще влезе и Крисчън Мур (синът на известния холивудски актьор сър Роджър Мур, изиграл ролята на Джеймс Бонд). С присъединяването на Крисчън Мур към мениджърския екип на ТВ 7 медията ще разчита на международния му опит и контакти в кино- и телевизионния бизнес. В плановете на ТВ 7 са залегнали два нови мащабни проекта, работата по които ще започне през 2011 г. Промяната се наложи, след като изпълнителният директор на ТВ 7 Светлана Василева прие да управлява телевизионните канали на MTG в България – Нова тв, семейството на "Диема" и Нова спорт, както и четирите платени канала на MTG. Василева се присъединява към компанията от 15 ноември и ще поеме Нова телевизия на 1 януари 2011 г. Под нейно ръководство ТВ 7 вече бе веднъж напълно обновена. От средата на юни телевизията е с програмна схема, в която основният акцент пада върху външните продукции и филмите. Сега акцентът ще се измести върху новия подход при създаването на новинарски емисии, спортните и публицистичните предавания и превръщането на сутрешния блок във влиятелна трибуна за политически и обществени дискусии. ТВ 7 е национална ефирна телевизия, която стартира излъчването си през месец ноември 2005 г. От 23 януари 2010 г. ТВ 7 започна ефективно разпространение на програмата си и освен по кабел и сателит телевизията има ефирно покритие в 58 български града. ТВ 7 е и единствената телевизия у нас, която излъчва ексклузивно стартовете от Формула 1. "Имаме договор за Формулата още една година, което означава още 20 старта плюс студийни програми. Има идея около студията да има още спорт, но засега е само в процес на обсъждане", каза Миляна Велева.

Стр. 38

в. Сега | 06.11.2010 

ЮРИ ЛАЗАРОВ е завършил журналистика в СУ "Св. Климент Охридски" и кинодраматургия във (тогава) ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Работил е в културните отдели на различни вестници и списания, както и в Министерството на външните работи. В момента е заместник генера-
лен директор на Българската телеграфна агенция. Забавната му книга "Чичо Весо Облия (упражнения по стил)" (2006 г.), разказваща една история по различни начини за преживявания на къмпинг "Градина", беше номинирана за литературната награда "Хеликон".

Чорбата от акула

Имах добър приятел от Созопол – Наско Пикаца, мир на праха му. Той бе капитан на едно от риболовните корабчета навремето: РК 22. Всяко лято излизах с него за риба като част от екипажа, защото нямаха хора. Още от вечерта си оставях колата пред бариерата на къмпинг "Градина" (тогава заключваха в 11) и сутринта по тъмно се емвах към пристанището. Вършех най-черната работа – товарех уловената цаца с една решетеста лопата и редях коритата до борда. Докато чакахме да извадят поредния трал, си беше купон Наско отваряше торбата с историите, готвеше за целия екипаж (понякога моруна), хапвахме от осолената рибка на Червения и си пийвахме даже. А когато върху палубата се изсипеше уловът, тогава започвахме да отделяме от цацата едни важни неща: хамсия, карагьоз, меджит, понякога калкан и много често – акула. Това ми беше надницата. Без нея не можех, защото всяка година на къмпинга правех прословутата капитанска чорба от акула – идваха хора чак от Резово.
Последния път, когато излязох с Наско, обикаляхме на север и на юг, стигнахме чак до Калиакра и извадихме два мижави трала. Но щом посегнах да си взема акулата (единствената акула този ден), Пикаца ми каза: Не става, Юрка, имам двама човека в екипажа, които я чакат от седмици. Единият строи къща, другият жени дъщеря си…
Така си отиват традициите.

Слънчев удар

Понеже в безбрежно безхаберната тайфа на "Градина" съм единственият журналист, си го отнасям за всичките изцепки на професията. Спукват ме от майтап. Ама няма значение в кой вестник е написана някаква глупост и къде точно работя в този момент. Аз, разбира се, не им се сърдя, защото са готини хора, а и не го правят със зло сърце. Освен друго много често са и безпощадно прави. Като например за онзи кървав текст, публикуван на първа страница във вестник… няма да му казвам името. Кратка, но ударна дописка със заглавие: Чех умря от слънчев удар на "Градина".
Беше по времето, когато на къмпинга, общо взето, се знаехме, знаехме също, че и чехите, и поляците обичат бренди "Слънчев бряг", по-известно като "Слънчев удар", но тук нещата явно бяха по-сериозни от нощен запой. Ние като едни чувствителни хора – се притеснихме, поразпитахме този-онзи, ходихме даже и на рецепцията. И се оказа, че не е чех, а един карнобатски циганин от общите работници, и не е умрял, ами се напил с мастика в най-големите жеги и го откарали с линейка към Бургас.
Още ми го припомнят този текст…

Ритуалът ладене

Ладене е стар обичай на къмпинг "Градина", може да се каже, дори древен. Спори се по въпроса кой го е практикувал първи, но май или Мишо Арнаудов, или доктор Нецов, а най-вероятно и двамата. В него има нещо мистично, защото в основата е бягството. Казваш на жена си, че отиваш за вода, вземаш две големи празни туби и естествено – се забиваш право в дървения капан, където се събират другите съучастници. Оттук нататък правила няма. Всеки започва да лади: поръчва си я мен та, я облак, джин или каквото там му се пие. Важното е да не се прави нищо; или ако се прави – то да е тотално безсмислено. Имаше точно пред капана една дупка в асфалта. Разделяхме се на два отбора; едните залагаха на тези коли, които ще се хакнат в дупката, а другите на онези, които ще я заобиколят. При неголям трафик сме стигали до 24 на 16. Все едно за кого.
По това време на малките ни дечица им викахме факсове, защото ги пращахме за какво ли не. Та един ден, точно в разгара на ладенето, долетя един гол факс и каза: "Тате, тате, мама те вика, щото дойде яхтата и да се повозим." Татето погледна небето, където високо се рееше едно-единствено пересто облаче, и каза: Не може, виж какви облаци, ще излезе вълна… И освен това кажи на майка си, че съм полупиян, факсът мигновено затича към палатката, но баща му го спря: Стой! И, моля те – без полу…

Член на партията

За един ден чичо Весо може да изпие толкова бира, колкото добре подготвен германец за всичките дни на Октоберфеста в Мюнхен. И страшно се дразнеше, че аз бях член на Бирената партия, а той не. Беше научил всички фундаментални неща във и около устава като се почне от завещанието на великия Хашек: да бъде проклета първата крава, която е позволила да я издоят и да се стигне до предупреждението: безалкохолната бира е първата крачка към надуваемата жена. И, естествено, най-важното: поръчителят за влизане в партията следва да бъде почерпен. Така че – съгласих се да му стана поръчител, извадих му членска книжка и една късна вечер пристигнах на къмпинга и се заврях да спя в палатката. На разсъмване някой силно изрева: Събуди се и стани, Лазаре! В просъница видях един добре познат заоблен силует на фона на изгряващото слънце и станах, какво да правя. Весо беше купил две каси бира и ги беше оставил до масата под тентата. Искаше до почерпи, разбира се. Опитах се да му кажа, че е рано, че ако започнем отсега… и прочие безполезни увъртания, но той ме закова с поредния постулат от устава и – няма как първите две капачки тихо паднаха в пясъка. По едно време от съседната палатка се измъкна Айо и Весо го извика: Ела да пийнеш една бира. Айо – още сънен – изломоти нещо в смисъл, че кой пие бира толкова рано. Весо бръкна в торбата и извади шише бургаска гроздова. А една ракийка?, попита той. И Айо каза: Ми добре…

Първото чау-чау

Въпросният Айо има сестра, която е омъжена за японец. На къмпинга Ели идваше с трите си деца и едно чау-чау екзотична порода в ония години. Трите деца обичаха да сядат около Банката и тогава той обичаше да казва: Чувствам се като Жозефин Бекер…
Горкото куче, понеже е планинска порода, умираше от летните жеги на "Градина", вечно си търсеше някакво сенчесто място и обикаляше палатката според слънцето; като някакъв древен часовник – можеш да познаеш колко е часът, ако го видиш къде е легнало. Следобед – съвсем логично – излизаше пред входа на палатката и почти се заравяше в пясъка с въздишка на облекчение: отива си жегата, идва вечерта.
Всеки ден – ама по няколко пъти – до кучето по пясъка идваха прекрасни девойки по монокини – сълзи; като излезли от морето, като родени от морската пяна… И: Ау, какво красиво кученце; ау, колко е мило; ау, какво му е виолетово езичето…
Бях там, когато Айо каза на Ели: Систър, утре ме връзваш мене пред палатката…

Продавачът на билети

Може да се каже, че Пепи Щуреца беше първообразът на днешните плажни концесионери.
Понеже на "Градина", макар и рядко, на човек му писва да рие с краченца в пясъка и да не прави нищо, измисляхме простотии. Любим номер ни беше да сме жури в необявения конкурс за Мис "Градина". Между палатките имаше пътеки, по които плажуващите отиваха на плаж. Ние слагахме голяма маса на пясъка с лице към сушата, сядахме на столове и когато се зададеше някоя по-лачена девойка, вдигахме оценки от 1 до 10 с предварително подготвени от София картончета. При пълно мълчание и със страшно сериозни лица. Хем тогава още не бяхме чували и виждали всичките мутации на Скрита камера.
Върхът на сладоледа беше номерът на Пепи. Той обличаше бял панталон, моряшка фланелка и капитанска шапка от сергиите в Созопол, премяташе една кожена чанта през рамо и тръгваше по плажа да продава билети. Избираше само чужденци, германците от Ге Де Ре му бяха най-любими, щото били дисциплинирани. И те наистина, горките, се ровеха из плажните чанти и даваха стотинки. На всичкото отгоре се усмихваха притеснено и задължително казваха ja, ja и danke, че и danke schon дори…

Ей, мутри

Майтап, майтап с тия билети, ама преди четири години концесионерите наистина дойдоха – като нарисувани; яки момчета с джипове, ланци и вратове. Ние, естествено, си бяхме платили предварително като всяка година, но дойдоха вратлетата и казаха: не сте платили на когото трябва, още по хиляда лева на калпак и точка. Даже си имаха нещо като Чекпойнт Чарли пред една баничарница в центъра и пиле не можеше да прехвръкне, без да снесе пари. Не мина и седмица, когато баничарницата осъмна с надпис под покрива Ей, мутри! На един приятел сина му го бе изписал през нощта със спрей. Той между другото е автор и на сакралния графит върху старата лайнарка: Shit up!
Сега, да ви обяснявам как се вадят още 1000 лева и колко облака в капана правят те, няма смисъл. Опънахме се здраво, но и вратлетата бяха внимавали точно в този урок, защото почваха: Добре, сега не ни плащайте, но няма как да излезете от къмпинга, ако ни се изплъзнете – ще ви настигнем по пътя и… Целият репертоар. На Ванката Обрейков даже му бяха казали, че знаят къде учи дъщеря му и той да внимава и да плаща, щото иначе – лошо.
Бяхме се разбрали да вдигаме шум до Бога, да си обменяме опит – кой как се измъква на мутрите и пр. По едно време ми звънна Обрейков и ми каза: Излязох, пътувам към София. Аз, естествено, го попитах как е успял и той ми отговори: Ами обадих се на Сергей Станишев. Тогава той бе министър-председател, а Ванката – оператор на Елена Йончева.
Няма нищо невъзможно за тайфата от къмпинг "Градина"

Стр. 13, 14 

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 06.11.2010

Устройство с часовников механизъм тихо цъка в телевизиите. При това медиите доверчиво са предпочели да "избухнат" по един и същ модел – заложили са на предавания с по-голяма от час-два продължителност. И го правят все в един и същи ден от седмицата- неделя. Както се казва, прекрасен уикенд, скъпи зрители, ако искате телевизионният пакет-бомба да избухне в реално време, при това изцяло в дома ви, не използвайте дистанционното. Ако съдбата обаче ви е определила по-дълготраен живот на теле-потребител, то тогава работете с него в ръка, докато не се отървете от протяжните рубрики…
Подобни упътвания за сигурността на аудиторията може скоро да се разпространяват ако не с купуването на телевизори, то поне със сметката за абонамент за кабелната телевизия. Така ще се предотвратят писания по форумите от типа на: "Това предаване е безкрайно дълго и ненужно, а шуробаджанащината на измислените водещи срива имиджа на телевизията". Твърдението е на потребител в ИНТЕРНЕТ, който се е подписал като fionka, а мнението му е по повод неделната "Станция нова" по "Нова телевизия". Всъщност бомбастичните формати са с адрес основно: БНТ и "Нова телевизия". Двата национални тв канала се "гордеят" с два емблематични формата – "В неделя с… " и "Станция Нова". От този тв сезон и двете се конкурират, защото се случват все в неделя, при това всяка неделя. (Миналия тв сезон дълготрайното предаване на "Нова тв" беше в събота, но с днешна дата предпочита неделната публика.) Здравословни ли са този тип заглавия за програмната схема на медиите? А за зрителите? По-удобно ли е няколко рубрики да са омешани като тюрлюгювеч в едно предаване, или е по-практично те да са накъсани в отделни предавания?

В началото бе "В неделя с…"

Мегаломанският порив на БНТ се роди преди две години с баща и водещ – Димитър Цонев. Дългите неделни изяви в ефир на бившия правителствен говорител в кабинета "Сакскобургготски" някак съвпаднаха с времето, когато той беше заместник програмен директор. И то на същата телевизия. Първоначалният бюджет на предаването е бил 169 400 лв., твърди пред електронен сайт Светлана Божилова, бивш член на регулатора НСРТ и кандидат за шеф на БНТ на последния конкурс през лятото. Вярно, че в първия му вариант то беше и по-дълго – 6 часа. Излъчваше се от зала 3 на НДК, за което съответно се плащаше и приятен наем. Но телевизионното изкуство иска жертви,
както се шегуваха тогава служителите на "Сан Стефано" 29. Тоновете изхабено репортерско мастило по вестниците за сбърканата неделна рубрика – бившата директорка на БНТ Уляна Пръмова не забелязваше. Или поне се правеше, че не забелязва. "В неделя с… " даде шанс не само на Димитър Цонев, но й на дъщеря му – точно там тя направи телевизионния си дебют. Поне докато не роди първородния си син. Предаването си течеше с пълна сила, без да се хаби енергия в следенето на рейгингови изследвания, обществени настроения и т.н. Напротив, заместник програмният директор на медията продължи самоотвержено да изпълнява служебния си дълг – да води рубрика, от която ти се иска спешно да емигрираш. Без претенции къде. И за колко.

В един хубав ден

задлъжнялата БНТ реши да спази препоръките на финансовия министър Симеон Дянков и да затегне финансовата дисциплина. Постъпи мъдро, но не-съвсем – намали времетраенето, съответно и бюджета на "В неделя с…". Логично (предимно според нея си) Уляна Пръмова защити мениджърската си политика в едно от последните си публични появи, сравнявайки предаването на Цонев с излъчването на един футболен мач от световните квалификации. Първото струвало 20 000 лв. (за три часа), а второто – 220 000 лева. Стоминутен нов игрален филм пък бил около 12 000 лева. Изскача логичният въпрос – колко рекламодатели събира "В неделя с…"? А мачът от квалификациите? Или пък филмът? Защо БНТ забравя обезщетенията, които трябваше да изплаща на зрителите всяка неделя заради "В неделя с…"? Последното е на майтап, ама майтап-майтап, а във фейсбук се появи група "Не искаме Димитър Цонев на екран и неговото предаване с нашите пари". Във виртуалното движение са се обединили над 300 души.

Въпреки заканите

на Вяра Анкова и екипът й, че ще ревизира съществуването на предаването в ефир, то остана. Както и Димитър Цонев. Само че не пред камерата, а зад нея. Цонев напусна медията майка, но продължава да се изявява като автор и "нещо като сценарист, като продуцент" на едноименната рубрика. По време на третия си сезон тя се обзаведе с нов водещ – Камен Воденичаров. Според писанията по форумите той се приема добре от аудиторията. Очаквало се още вътрешната за телевизията продукция скоро да стане копродукция, а Цонев се надявал да търси всякакви начини да я обновява и да я финансира, така че да съществува още поне десет тв сезона. Не е ясно дали тези амбиции ще я съкратят до предаване с обичайно времетраене до час, час и половина, защото и в най-смелите си издания едва ли ще има какво повече да каже в ефирно време. Ако обаче публиката наистина толкова харесва Камен Во., а БНТ иска да натрупа дивиденти с този свой стар кадър, означава ли, че той задължително трябва да се изявява в "В неделя с…"? В настоящия вариант управата на БНТ не изпълнява първоначалните си обещания от времето, когато щедро и по политически маниер говореше за реформи. Забрави и недоволството сред служителите си заради точно това предаване.
Вместо да го ъпгрейтва, можеше спокойно да го свали, без да експериментира. Или има някои други съображения?

Експериментите продължават

и в най-дългото тв предаване в български ефир – "Станция Нова, наистина Нова". Това е мотото на втория сезон на 8-часовия неделен блок. В магазинното издание обаче са обединени усилията на няколко водещи, шест от които са нови. На всички тях са поверени различни рубрики. Например Люба Кулезич води "Рулетка", а един младеж с неизяснена позиция уж й асистира. Скороговоролнята Нана пък дипли първото у нас съдебно шоу, което разрешава спорове от търговски или битов характер. Продуцент е фирмата "Междинна станция" на Иван Христов и Андрей Арнаудов. До неотдавна и двамата даваха поле за изява на любимите си дами – съответно Вихра и Даниела. След като Андрей се разведе със сръбкинята, мястото й в "Отчаяни съпруги" зае Мая, законното щастие на Крум Савов. Така тя вече си партнира с Вихра, която също вече е законна половинка на Иван. Не е ясно дали в този сезон няма да се измисли и друга рубрика, в която да се намери препитание и за приятелката или приятелките на Арнаудов. Всъщност един от плюсовете на "Станция Нова" е, че качва на борда си все нови и нови пасажери. Повечето са абсолютно непознати за широката аудитория, независимо че имат роднински или други връзки с продуцентите. Важното е, че има разнообразие. Така на първите спирки слязоха журналстки като Диана Найденова и Надя Чалъкова, после изпаднаха Дони (без Нети) и Сашо Дойнов. Дори Боби Турбото, чийто образ бе реставриран специално за "Станция Нова", също отпадна. Подобна бе и съдбата на Супер Бианка, която заживя свой собствен живот, само че в друг проект на "Междинна станция" – "Шоуто на Иван и Андрей". Вторият сезон на магазинното предаване дава шанс на актьори като Стефан Щерев, други моделки, миски и т.н. Има и по един основен гост – т.е. ако сутрин, докато си пиете кафето, слушате мъдростите на гражданина Х, излезете на разходка и се върнете за обед, ще чуете още подробности за битието на гражданина Х. Той няма да ви избяга и следобеда, тъй като ще продължи да си е основен гост в "Станция Нова". И всичко това ще "изпълни" неделните ви осем часа. "И да ми платят, няма да го гледам. Тия, които са го измислили, сигурно са най-големите телеманиаци в света. Не мога да гледам три часа филм.Тия са луди", е написал във форума на предаването си boris 2001. В края на миналия сезон пък друг потребител, някой си qnislav, е постнал следното: "Искам да изразя възмущението си от това, че постоянно каните едни и същи лица в "Нова телевизия". Това са Златка Райкова, другата Златка, Ива Николова журналистката, Руслана, Галена, Николета Лозанова и други. Не ви ли писна все едни и същи да "ни показвате от екрана да си правят пиара? Вземете поканете свежи лица…

Напук на промяната

на лицата обаче това предаване е най-прекият път в дома ви да влезе някоя чалга певица или певач и да се настани удобно на неделния ви диван. Така опитите да се наложат нови рубрики и лица доста се обезсмислят.
Докато БНТ и "Нова телевизия" залагат на дългите неделни предавания, които преповтарят теми от седмицата, като ги гарнират с рубрики за готвене, да речем, Би Ти Ви също има подобни предавания, насочени към мъжката и женската аудитория през уикенда, само че не обединени под една шапка. Ясно е, че дълги проекти като този на "Станция Нова" имат пикови по гледаемост моменти и такива, които не вървят. Похвално е намерението да се оставят тези, които наистина се котират, но всичко това може да се поднесе в далеч по-събрана форма. Иначе заплашват не само да цъкат, но да прецакат и зрителите, че и домакините си. Така "В неделя с… " може да изиграе лоша шега на сегашната управа на БНТ, тъй като наличието му се разминава с обещаното, а раздутата "Станция Нова" просто да изстреля зрителите към друга станция.

Стр. 36

в. 24 часа, ТВ приложение | Надежда ЙОСИФОВА | 06.11.2010

С удоволствие всяка делнична сутрин певицата влиза в студиото на ТВ 7 като ководеща в предаването "7-о авеню", а партньорството й с Мон Дьо определя като "лудо забавление". В началото, когато й съобщили името на екранната й половинка, приела новината като страшна, но след началото на репетициите двамата почувствали пълна хармония помежду си.

Камелия Воче признава, че е леко небрежна, малко нехайна и забравя задачките си. Затова пък е адски любопитна в работата си и най-много се кефи на разнообразието от гости. "Влизам в нови, непознати за мен материи – откровена е тв водещата. – Забавлявам се много в рубриката "цветя и градина", тъй като правя всичко сама и в моята градина. А в петък имаме музика на живо, което е изключително приятно за мен като певица". Камелия не се е отказала и от пеенето. През септември е имала участие в Неапол. Влюбена е в джаза. "Не съм й смятала, че нещо друго може да измести музиката. Единствено децата имат свое място в сърцето ми. Изгледах ги с музика, не са ми липсвали пари, но и богата не съм станала. Господ дава всичко! А джазът ми даде възможност да усетя неща, които никой хонорар не би заменил".
Друга важна награда за изпълнителката е оценката на музикантите, с които работи, тъй като за нея те са мерило за това как се е справила. Извън сцената важните неща за Камелия Воче са децата, родителите, приятелите. Щастлива е с 28-годишната си дъщеря и 16-годишния си син Самуил. За каката казва, че е много зряла, нарича я "младия адвокат в къщата". Възхищава се на качествата й. Синът й се ражда, когато е на 29 години. Шегува се, че тийнейджърът е намерил двете жени в къщата, с които прави каквото си иска.
Признава си, че когато е живяла щастливо в Италия не е мислила, че скоро ще се върне в България и ще бъде тв водеща. Музикалната агенция, с която 15 години е работила в Неапол, й давала шанс да види и да се докосне до неща, за които не е и сънувала. Пее в Америка, обикаля Германия, Швейцария… кръстосва цяла Италия. "Харесвам тази страна. В Италия няма нещо, което да не ми е по мярка. И изведнъж след толкова години луд живот ми се струпаха куп проблеми. Три-четири години трябваше да се боря със зъби и нокти. Беше много трудно, може би едва последните две започнах да се усмихвам. И минах през този етап, защото в живота ми навлязоха хора, за които всички се питаха какво общо имат с мен. Връзката ми с Божидар свърши, но не пазя лоши спомени. Четири години и половина бяхме заедно и сблъсъкът ни беше неизбежен и няма как да не е, когато се върви в различни посоки". Камелия Воче е сигурна, че когато е с един човек, дава всичко, но и иска да получава всичко. В момента, в който усети, че нещата не я задоволяват, нещо се пречупва и вече знае, че няма връщане назад. Не крие, че нещо дребно е в състояние да обърне отношението й към някого.

Стр. 20-21

в. Стандарт, Weekend | Милена МИНЧЕВА | 06.11.2010

Едно от малкото неща, с които Бетина Жотева не може да свикне все още в България, е липсата на дъщеря й Лия. Девойката, която е гордостта на мама и е на 24, учи право в Брюксел.
Всъщност от един месец Бетина е в България след тригодишен мандат в Европейското представителство в Брюксел. Тук тя направи един месец като глас на финансовия министър Симеон Дянков. Поканата за поста идва от самия вицепремиер. Двамата се познават, докато Жотева работи в представителството. "Той идваше на Съвета на министрите на финансите. Аз бях човекът, който организира медийните му изяви", спомня си Бетина. Дянков я кани, докато тя ползва 75-дневния си отпуск в белгийската столица.
Естествено, Лия остава да учи в Брюксел
Трябва да завърши там образованието си. При това заляга сериозно над учебниците, защото учи право. Предстои й специализация по европейско право. "Съветвам я да се хване да работи нещо, което й харесва, за да не страда след това. Защото правото е безкрайно тежка специалност!", казва угрижената майка. Момичето се справя добре. Освен това с мама са добри приятелки. Лия няма страх от "институцията мама", усмихва се Бетина. Самата тя е едва на 22 г., когато я ражда. Затова двете растат заедно, споделят си в трудни моменти. Често обичат да се разхождат. Когато им остане свободно време, ходят и на шопинг. "Тя е висока колкото мен, но е по-малък номер. Имаме много различни вкусове. Лия е ужасно консервативна и в облеклото предпочита класическите цветове. Като й отвориш гардероба – сиво, черно, кафяво, тъмносиньо", обяснява Жотева. Сега с нетърпение чака Лия да се върне за Коледа, за да се съберат цялото семейство.
Бъбрят си често
по скайпа
Признава, че сега работи по 12 ч на ден, но й остава време за книги и музика. Прехласва се по блус и smooth джаз. Надява се скоро да започне да играе тенис и волейбол с приятели. Пътуването е другата страст на бившето лице на БНТ. Всяко място е свързано с любими хора или емоционални преживявания. "Често сме ходили в Париж, обичам да катеря Айфеловата кула пеш до втория етаж. Обичам Амстердам, защото е изключително космополитен, Люксембург е фантастично място", започва да изброява Бетина. От Брюксел й липсва шоколадът, тъй като няма по-хубав от белгийския. Така и не се научава да пие бира, но пък е опитвала от черешовото и малиново пиво. "На много неща ме научи този град, най-вече да контактувам с хора от различни нации. Всеки си идва с различна съдба и различен подход", казва Жотева. "Това, което безкрайно ме изненадваше там, после свикнах, е събирането на по бира. В Западна Европа е изключено някой да ти се обади в 3 ч следобед и да ти каже, хайде да пием бира в пет. Абсурд! Уговорката трябва да е от предишната седмица", казва Бетина. Жотева никога няма да забрави и работата си във военното командване в НАТО. "Много помъдрях, докато работих във военното командване на НАТО и видях войната със собствените си очи", казва тя.
"За моя най-голяма радост, съм си запазила всички приятелства в България. На 28 октомври имах рожден ден, получих прекрасни цветя и подаръци. Но най ме радва чувството, че хората, с които съм работила преди години, просто вдигнаха телефона да ми честитят, дават ми кураж! Фалшът е нещото, което съм се стремяла за избягвам в моя живот", признава журналистката.

Уважава Дянков, защото държи на експертите

Месец след като пое поста на пресаташе на Симеон Дянков, Бетина Жотева признава, че се чувства комфортно заради начина, по който колегите и самият вицепремиер я приемат. "Идвам като професионалист. Но безкрайно дискомфортно се чувствам от различните проблеми, с които се сблъскват хората", обяснява тя.
Бетина не мисли да прави никакви съкращения в дирекцията си, тъй като цени хората като експерти. Уважава Дянков, тъй като при него има приемственост – в министерството има хора, които са работили и при Милен Велчев, и при Пламен Орешарски. "Ако не работех тук, може би щях да се замисля за телевизията", мисли си тя. И сигурно няма как да е другояче. Едва ли има човек, който да не знае, че кариерата й тръгва от БНТ. Кани я Иван Константинов. Преди това тя учи в Будапеща и работи като преводач и журналист в БТА. Като се връща в България, Константинов отваря вратите на БНТ за младите. Така Бетина попада там.

Стр. 4

БТВ, Новини в 22.00 часа | 05.11.2010 

Сайт за съвременната жена – такъв е новият проект на бТВ Медиа Груп. В ladyzone.bg дамите могат да открият ценна информация за всичко – от модерния им начин на живот до домакинската работа.
Красота, семейство, здраве, диети и спорт са само част от темите, които намират място на сайта. Познавате и гласът на новия женски портал – актрисата от сериала на бТВ „Стъклен дом” Елена Петрова.
Ladyzone.bg е разработен от екипа на bTV Web – за да направи живота на всяка дама едновременно по-лесен и по-забавен.
Александър Шумарски, бТВ Медиа Груп: Това е първият продукт на бТВ Медиа Груп, който не е пряко обвързан с телевизионното и радио съдържание на нашите медии, но в него всички потребители ще намерят това, което са свикнали да виждат на бТВ – много видео, много ексклузивни материали, много информация, много интерактивност, блогове, игри и забавления за свободното време по всяко време на деня.
Ladyzone.bg подготвя специални изненади за всички дами. А какви са те, ще разберете съвсем скоро.

Начало: Събота, 30 Октомври 2010 г. – 10:00 часа 

Край: Неделя, 14 Ноември 2010 г. – 17:00 часа 
Място: София, M3 College
Достъп: Такса участие
Организатор: M3 Communications College

Положихме огромни усилия, за да привлечем най-добрите български специалисти в областта на дигиталния маркетинг. По време на този курс те ще споделят с вас дългогодишния си опит и ще разкрият конкретните стъпки, подходи и тактики, които използват при реализирането на своите онлайн стратегии.

Ако интересите ви са в областта на маркетинга чрез социални медии, интернет реклама, вирусен маркетинг, SEO и създаване на онлайн съдържание, това е събитие, на което трябва да обърнете внимание. Никъде другаде няма да научите толкова много в тази сфера само за 3 уикенда.

Ето и какво сме приготвили за вас:

Ден 1: Дигитален маркетингов микс

На 30 октомври от 10.00 до 17.00

Първия ден ще разберете кои са отделните елементи в областта на онлайн маркетинга и по какъв начин те могат да бъдат използвани, за да се превърнат потенциалните клиенти в потребители, а потребителите – във фенове.

Ден 2: Search engine optimization

На 31 октомври от 10.00 до 17.00

Хората търсят в интернет информация за продуктите, които биха купили. Това предопределя SEO като един от основните маркетингови инструменти за генериране на трафик към вашия уеб сайт и увеличаване на продажбите. Процесът включва правилен подбор на ключови думи, създаване на външни и вътрешни препратки, структуриране на уеб сайта по определен начин и т.н.

Ден 3: Социални медии

На 6 ноември от 10.00 до 17.00

Най-популярната форма на онлайн маркетинг днес. Въпреки че хората се сещат първо за Facebook и социалните мрежи, съществуват и други сайтове като тези за видеосподеляне, за социални отметки, блогове, wikis, подкастове и др. Всеки знае, че те са могъщ маркетингов инструмент, но малцина наистина знаят как да ги използват.

Ден 4: Интернет реклама

На 7 ноември от 10.00 до 17.00

Интернет рекламата бележи ръст с всяка изминала година. Причината за това са няколко: дава възможност за тясно сeгментиране на аудиторията (по местоживеене, пол, възраст, интереси и др.), цената й е сравнително ниска и дава висок процент на ROI. Съществува в разнородни форми като банерна реклама, прекъсваща, контекстуална и др.

Ден 5: Ползваемост на интернет съдържанието

На 13 ноември от 10.00 до 17.00

Да генерирате трафик към вашия уеб сайт е едно, но да го задържите – съвсем друго. Терминът „ползваемост” се свързва с това да предлагате съдържание, което привлича вниманието и дава възможност на потребителя да запомни и възприеме в максимална степен поднесената информация.

Ден 6: Вирусен маркетинг

На 14 ноември от 10.00 до 17.00

Веднъж публикувана в интернет, информацията завинаги остава там. Тя притежава способността да се разпространява светкавично в мрежата. Това явление специалистите по вирусен маркетинг използват, за да въздействат на потребителите и да споделят информацията, която желаят.

Лектори ще бъдат: Александър Варов, собственик на Post Effects Огнян Младенов, собственик и управител на SEOM Мартин Попов, управител на Interactive-share, Ирина Герджикова, управител на „Лукрат“, Татяна Трифонова, управител на дигитална агенция Media Basket, Иван Попов, лидер на отдел „Мултимедиа и интерактив”, РА КРЕС

Цена за цялото обучение: 450 лв.

Цена за един ден: 100 лв.

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/946