в. Торнадо | Eми МАРИЯНСКА | 14.07.2011 

- Евгени, от известно време насам ти се титулуваш лорд. Преди това беше фон Бул. Обясни как се придобиват титли от хора, които не са потомствени аристократи?

- С идването ми в Лондон срещнах хора, които напълно и безрезервно повярваха в мен. Осведомиха се за моята благотворителна дейност и ме поощриха, съдействайки ми да получа втората си титла фон Бул. Първата дойде от френска страна през 1997 г. – Рицар на Ордена на Ротисьорите – солиден орден от 13 век, който прекъсва за дълго дейността си и е възстановен през 1952 г. Последната ми титла е лорд Итън, която дойде с покупката на земя в едноименната област Итън, където се намира и прочутият колеж Итън. В него са завършили много титулувани особи, между които – принц Уилям. Документацията за лорд ъв Итън пристигна с два нотариално заверени документа. Единият е на името на Евгени Минчев фон Бул, а другият – на Евгени Минчев. Към документацията има нотариален акт и документ, с който се ангажирам да променя името си на лорд Евгени Минчев ъв Итън във всички документи, както и да се подписвам по този начин занапред.

- Сещам се за сър Елтън Джон. Познаваш ли други знаменитости, титулувани лично от английската кралица?

- Не съм от канцеларията на Нейно Величество, но се сещам за една моя приятелка в Горната камара на английския парламент (Houseof Lords) – баронеса Сюзън Грийнфилд, която не е от благородническо потекло, но получава титлата баронеса с декрет на кралицата на Великобритания Елизабет Втора за своята научна дейност. Баронеса Грийнфилд е и носител на близо 29 научни степени за изследване на човешкия мозък. Така че съдбата дава възможност да подобриш човешкия си статус не само по произход, а и според достойнствата си. Но това не става като само стоиш в интернет и правиш злостни коментари към преуспелите.

- Когато Слави Бинев стана архонт, си мислеше, че децата му наследяват титлата. Оказа се обаче, че всъщност става въпрос за чиновническа длъжност…

- Отнасям се с огромно уважение към Слави Бинев, бил съм чест гост в компанията му на негови лични празници. Той притежава достатъчно лични качества, че да му е била необходима една наистина непозната титла като архонт. Но след като е имал необходимост и се е потрудил да я получи – нека му носи радост и удовлетворение.

- Наскоро излезе информация, че актьорът Станислав Яневски ще бъде осиновен от английски лорд и ще наследи неговата титла…

- Стан е толкова забавен. Първо, осиновяването е възможно само до 18- годишна възраст. Второ, той като че ли иска да върви по стъпките ми, защото тази новина се пусна (вероятно по PR причини) веднага след като стана известно, че съм станал лорд Итън. Яневски може да стане лорд или лейди само ако се ожени за споменатия господин или пък за мен. Разбира се, очаквам да приеме това с чувство за хумор.

- Има санове и в тайните общества. Някои от тях са твърде странни. Например аз не знам дали жени могат да стават тамплиери, но си имаме такива – Янка Такева, Меглена Ангелова..

- Никога не ми е била интересна идеята за българско тамплиерство и масонство. Някак си не смятам, че всичко трябва да е толкова шумно и показно и да се приемат за членове на тези общества странни хора, със странен външен вид и още по-странна биография. Всяка от споменатите дами вероятно има своя лична титла като добър професионалист, майка или съпруга, но да ми тамплиерстват, не го възприемам, наистина.

- За това доколко не отива на Янка Такева излезе нарицателното "тъпиерка"… Има ли и други подигравки от този род сред истинските ВИП, сред които се движиш.

- Българите не понасят много да им се бутат в лицето титли и изобщо – чуждият успех.

- Помня, че певецът Стефан Воронов бе от графско потекло. За Иван Станчев съм чувала нещо подобно или греша?

- Нямам представа за споменатите, само мисля, че Явор Милушев има графско потекло, а и то му се вижда от осанката, речника и пр. Моите приятели барон и баронеса Кирил Гендович са потомствени барони. Титлата им идва от прадядото на Кирил Гендович и е обезпечена с доброто образование на споменатите, както и с един тържествен имот в центъра на София.

- Веднъж Вера Гендович ми обясни, че сестрата на мъжа й няма как да е баронеса, тъй като титлата се носи само от мъжете от рода или от техните съпруги?

- Тъжно е да се прави спор от това, защото той опорочава семейната ценност в лицето на тази титла. Но вярвам на баронеса Вера Гендович и заставам на нейна страна.

- На кого от родните ВИП истински би отивало да имат аристократична титла?

- Бих се зарадвал, ако проф. Андрей Пантев има титла. Също така приживе би отивала титла и на Емил Димитров, на Августин Пейчинов, на Тошо Тошев, на д-р Ильо Стоянов, на Вера Ганчева. От младите футболни звезди – на Благой Георгиев.

- А на кого от известните не би отивала?

- Не би подхождала титла, според скромното ми мнение, на лица като Слави Трифонов, Денди, Лили Иванова, Евгения Калканджиева, Десислава, Райна и пр.

- И все пак, ако трябва да им прикачиш титли?

- Лили Иванова си е царица в своя бизнес, но извън него може да бъде наречена с титлата фон Кубрат. Георги Христов може да бъде лорд на Волуяк, Карбовски нека почака, а Милен Цветков и Лора Крумова могат да бъдат персонал при титулувани личности.

- Какво мислиш за титулуването на Симеон като "цар", при положение че той сам се отказа от короната?

- За мен Симеон Втори е българският цар и при срещите ни се обръщам към него с Ваше Величество. Това, че той е българският цар, бе легитимирано от много случаи, като последният – поканата и присъствието му на сватбата на принц Уилям с Кейт и на вечерята с Елизабет Втора. Дори той да се е отказал от короната по свои съображения, във вените му тече кръвта на Кобургите и това винаги е било добре за България по един деликатен начин, който за жалост не бе разбран от множеството.

- Какво става с конкурса "Мис лято"?

- "Мис лято" ще се проведе за пети пореден път тази година на 19 август. Това е един страхотен национален конкурс, който има за цел да подобри модното пространство у нас като един спектакъл от красота, хармония и мода, както и да срещне богатите и известните. Председател на журито ще бъде пластичният хирург на богатите и известните д-р Ильо Стоянов, а съпредседател – почитаемата бизнес дама Ружа Игнатова, която живее в Германия.

- Има ли някакви новости, които се предвиждат около Руския бал?

- Тази година на 6 декември ще се проведе петият Руски бал в България. Търся подходящо място за провеждането му, като обмислям идеята за "Кемпински хотел Зографски". Отсега съм поканил моя добър приятел княз Ростислав Романов – племенник на руския престолонаследник принц Димитрий Романов, да бъде сред почетните ми гости, както и организатора на Руския бал в Лондон – атаман Съппенко, мой добър приятел.

- Ти поддържаш приятелства с доста титулувани личности…

Освен принц Димитрий Романов и братовчедка му принцеса Олга, мои добри приятели са депутатите от английския парламент баронеса Сюзън Грийнфилд и лорд Антъни ъф Блетсо, зам.-министърът на отбраната лорд Астор, чиято фамилия е построила прочутия хотел в Ню Йорк "Уолдорф Астория", самият министър на отбраната д-р Лиъм Фокс, първият братовчед на кралицата – принц Майкъл ъв Кент и много други, които станаха мои добри приятели в Лондон.

- Накрая бих искала да те попитам какво мислиш за кончината на Васа Ганчева?

- Това е един тъжен край за една интересна дама. Ето, на Васа би и отивало да има титла. Нейните знания, опит и срещи със света биха съвпаднали с една титла лейди. Но да се обвързва внезапната й кончина със скандала ми се струва несъстоятелно. Иван и Андрей са прекрасни момчета и не са вложили отмъстителен умисъл в показването на злополучния репортаж. Само ми е мъчно, че Васа беше обещала да ми сготви гювеч. Присвиваше устни по своя специфичен начин и ми казваше: "Йожееен, ела да ти направя един фантастииичен гювеееч!". Мъчно ми е, че я няма вече. Няма с кого да се заяждам на партита.

Стр. 24, 41

в. Торнадо | 14.07.2011

- Г-н Лозанов, защо личностните конфликти или нечия смърт винаги изместват на втори план в медиите важните политически теми?

- Аз не вярвам в големите сценарии. Ако говорите за Васа, Бог да я прости, смъртта й беше отразена от всички медии. Не мисля, че някой е диктувал това, за да прикрие някакъв закон и пр. Действително има глухота около сериозните политически теми. Това се дължи на постепенното недоверие към публичното говорене през последните години на прехода – и в политиката, и в медиите. Когато човек застане в публичната си роля, той не казва нещо кой знае какво важно и затова се засилва интересът да бъде
спипан "по беди гащи"
Има криза на елитите. Празнодумието, което отегчи зрителя или читателя, доведе до тази ситуация медиите. Точно затова не бих искал да обвинявам или да съдя аудиторията, че в България не се създадоха достатъчно авторитети и експерти. За мен преходът в България ще свърши, когато се постигне баланс между жълтото и сериозните социални теми и анализи.

- Докъде стигна скандалът със скритата камера, заснела Васа Ганчева, СЕМ може ли да се намеси?

- Васа показа, че срещу определена сума може да промени мнението си. Това е дребен сюжет на фона на общото състояние на журналистиката ни. Преди да стана председател на СЕМ, направихме с колеги проучване, което показа, че 50% от журналистиката са пиарски публикации. В частната медия това не е забранено. Това, което направи Васа, по отношение на нея се оказа много голямо обвинение,
а в много други случаи всъщност това е норма. Имаше двоен стандарт спрямо нея, защото не е извършила нищо повече, тя е периферията на тези практики. Несправедливо върху нея се стовари едно обвинение за нещо, което не започва от Васа. Относно СЕМ в закона за радио и телевизия няма разпоредби, свързани със скритите камери.
СЕМ не може да се намеси в случая с Васа Това може да е обект на престъпление по НПК и по Конституция, когато един човек е сниман без негово желание, освен ако така не се извършва престъпление. В случая с Ганчева е много спорно да наречем постъпката й престъпление.

- Какви мерки ще предприемете относно безразборното подмятане на флашки и скритите камери?

- При всички случаи ще настоявам в Закона за радио и телевизия да бъдат направени някои промени, които да вкарат в някакви граници флашките и скритите камери. При всички положения скритата камера е инструмент на журналистиката, без който не може. Ако флашката е анонимна, но съдържа обществено важна информация, медията трябва да направи проверка за истиността й и за това откъде идва тя. Въпросите са два -какво се казва и откъде идва, а не един, както е в момента. Изнасянето на секретна информация от тайните служби е не по-малко важен обществен проблем от съдържанието на флашката. Ние не търсим големия проблем, а изкупителни жертви като Васа Ганчева, Иван и Андрей и пр. Реалните виновници са тези, откъдето идват поръчките – бизнесмени и политици, както и онзи кръг от журналистите, които ги обслужват.

- Прави впечатление, че Алексей Петров два пъти в рамките на месец гостува в "Неделя 150" на БНР. Има ли държавното радио симпатии към определени хора?

- Това за мен е изненадваща информация. Съветът за електронни медии задължително ще направи мониторинг в предизборната ситуация, която започна, и ще проверява всеки случай на злоупотреби. БНР и БНТ са длъжни да спазват плурализма. Ако има дисбаланс, защото фактически вие в момента ме сезирате, ще има санкции. Ако за частните медии можем да говорим само в плана на етиката, за държавните обществени медии става дума за закони.

- Какъв трябва да е следващият президент?

- Със сигурност без агентурно минало. Трябва да не е прекалено обвързан с някаква национална кауза като Божидар Димитров например, а да е модерен политик. В света модерната политика не е за нацията, а за човешките права например, а в България това липсва.

- Меглена Кунева и Алексей Петров са издигнати от граждански инициативи. Те няма ли да защитят правата, за които говорите?

- Има нещо, което недокрай отговаря на демокрацията – когато политици говорят за гражданско движение. Гражданското общество, ако има проблеми, то те винаги идват заради топлите му връзки с политиците. Гражданският сектор е трети, а политиката – първи. Ти искаш някак си да минеш през третия сектор, за да влезеш в първия.
Това е объркан маршрут
Навремето ДСБ беше формирано като гражданско движение. Виждаме, че това е една партия, която няма нищо общо с гражданско движение. Това е избиване на топката извън игрището.

- Приемате ли нахлуването на политиката в шоуто? Например стартът на Меглена Кунева беше представен от сценаристите на Слави Трифонов?

- Това не беше добър ход. Кунева е европейски човек и знае, че всичко трябва да бъде балансирано. В момента тя поема ангажимент към едно шоу, което също се ангажира с подкрепа към нея. Когато Слави кани всички кандидати предизборно,
е най-добре и за двете страни, както има такава практика. За съжаление българските медии с приближаването на вота все повече излизат от периода на плурализма и започват все по-голяма политическа идентификация. Това е характерно за Западния свят, където обаче има стабилна гражданска среда. В България медиите решават нещата вместо хората.

- В каква степен лозунгите и рекламите могат да печелят избори?

- Политическата реклама и лозунгите са слаб инструмент. Много повече работа върши политическият пиар, а още по-добре е отразяването на реална работа от даден кандидат в информационните емисии и политически предавания. Политическата реклама влияе до 1% напред-назад, а може и по-малко. Това е парадоксално, защото в нея се влагат най-много пари.
С моите колеги, преди да бъда в СЕМ, направихме изследване и се оказа, че колкото повече пари се наливат в реклама, толкова по-малко гласове след това се печелят. Всичко е обърнато. В нашите кампании най-голям резултат дават гафовете на пиарите. Спомнете си компроматната война Стоянов-Бонев и секирата, която БСП "извадиха" в клипа си през 2009 г. Това се помни. Аз не мога да се сетя за добра политическа реклама, но помня много гафове. Хората с годините си изградиха рефлекс и не обичат политиците, които атакуват. Казват си: "Да, той го напада, но той също е част от този политически елит". Тогава хитростта у хората се отключва и те приемат всичко това като вътрешнополитическа игра, която иска да ги измами.

- Имахте ли проблеми със сестра си Олга Лозанова, когато беше шеф в Нова ТВ, и защо беше освободена?

- Да, защото постоянно ме обвиняваха в конфликт на интереси, което по закон не беше така. Можете да видите решенията на СЕМ. При положение, че сестра ми работеше там, съветът беше най-строг към Нова ТВ, за да не останат никакви съмнения, че има нещо незаконно. Медията беше купена на една много висока цена, дойде кризата и много трудно можеше да се върне инвестицията. В такава ситуация има несигурност в бизнес модела – сменят се лицата, търсят се нови стратегии… Освен това сестра ми за втори път напусна Нова ТВ. Това е място, където не се остава много дълго. Тази телевизия влезе криза, когато изпусна предаването "Господари на ефира" то се премести в bTV. Шоуто беше късният прайм таим, на който беше лице. Аз бих искал да се развиват всички национални телевизии, които са много малко за България. Надявам се цифровизацията да даде повече програми на аудиторията.

- Обиждате ли се на образа Лозан Гогов, в който Мариян Бачев ви имитира?

- О, не, разбира се. Как ще ме обижда?! Този образ дори ме забавлява. По-скоро очевидно от "Шоуто на Слави" са ми обидени, защото отдавна не са показвали Лозан Гогов.

Стр. 15

БНТ, Панорама | 16.07.2011

Водещ: Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна, нали г-н Волгин?
Петър Волгин: Ами да, сигурно. Но понеже сега ще си говорим за Англия, където е доста по-различно положението, отколкото в Германия, знаете ли кое ми прави най-силно впечатление в това, което се случва в момента там?
Водещ: Кое?
Петър Волгин: Най-силно впечатление ми прави огромното лицемерие, което демонстрира британският политически елит. Защото ние непрекъснато слушаме премиера, лидера на опозицията, съдружника на премиера в управлението. Те са безкрайно възмутени, те са безкрайно отвратени от това, което е станало, че са се подслушвали телефоните, че е плащано на полицията, че всичко това се е случвал. Бога ми, всичките тези хора, които сега така ругаят изданията на Мърдок, те само допреди няколко месеца бяха техните най-големи приятели. Нямаше парти на Мърдок и на неговите вестници, телевизии и всякакви други издания, на които да не бяха и Дейвид Камерън, и Ед Милибанд, и Ник Клек (?) и Гордън Браун, и Тони Блеър. Всичките тези хора направиха така, че Мърдок да е това, което е. Т.е. политиците в Британия имат вина за това, че Мърдок и неговите издания придобиха такава огромна власт върху британското общество. И това страшно ми напомня на случващото се в България веднага след ноември 89-а година. Тогава, ако си спомняте всички от политбюро, членовете на политбюро до последния човек в държавата изведнъж се оказа, че страшно мразят Тодор Живков и че винаги са го мразели, и че са били винаги демократи в душата си, но този човек ги е потискал и ето сега те най-накрая имат възможност да си кажат това, което искат. Така действат в момента…
Бойко Ламбовски: …
Петър Волгин: …безкрайно религиозни и безкрайни демократи. Ето това в момента ни демонстрира британският политически елит, което нас може би не би трябвало да ни учудва, защото ние от нашия политически елит сме виждали какво ли не.
Водещ: Г-н Ламбовски, все пак всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Бойко Ламбовски: Политическата класа често е цинична и аз мога да допълня само тук г-н Волгин, че по същия начин беше отношението и към Кадафи. Той беше много дълги години приятел, сърдеха му се, пак беше приятел, сега стана най-злият човек на света. Аз не го оправдавам, но това е демонстрация на подобно лицемерие. Но аз искам да обърна внимание върху още нещо, което ми даде повод разговорът с Гюнтел Валраф, който е един много голям журналист и писател от типа на Труман Капоти (…). Забележете какво пишеше на закрития „News of the World”, на последния му брой. Пишеше не „Извинете”, а „Благодарим”, т.е. посланието в този брой беше, ами каквото правехме, го правехме за вас, скъпи 7-8 млн. там, наши читатели. Вие искахте това, подслушвахме, защото вие го желаехте. Защо го говоря това? Защото действително, пак да се върна към Валраф, процесите в съвременното общество, принципът на удоволствието, който се възцарява все повече и повече, на тоталното удобство, снижава важните, прави, редуцира важните въпроси – въпросите кому е нужно това, става ли светът по-хубав по този начин. И подобни медии, които са изградени на този принцип, те правят всичко възможно да останат на повърхността, но в крайна сметка се минава незабележимо тази граница и неусетно тя се минава. Ако не беше никой разбрал за това подслушване, то щеше да продължава и щеше все повече и повече хора да бъдат подслушвани.
Водещ: Добре, нека аз да кажа все пак, Петър Волгин – журналист от националното радио и Бойко Ламбовски – поет и журналист от „Сега”, наблягам да думата журналист, защото сега явно не е много хубаво да кажеш, че си журналист, да речем в Англия, може би и на други места. Въпросът е, не си ли измиваме ръцете много лесно с политиците, които са обичайното зло, а ние..?
Петър Волгин: Не, не си ги измиваме, те разбира се са обичайното зло и разбира се…
Водещ: Това са правилата на демокрацията.
Петър Волгин: Да. Те са избрани, те задават правилата, защото така е в една демократична държава. Но хайде да се върнем в България…
Водещ: Хайде де.
Петър Волгин: На журналистиката в България. Значи, на всички ни е направило впечатление, че миналата седмица излязоха два нови таблоида, всекидневници нали се появиха. Предполагам, че никой не си мисли, че изведнъж техните издатели са се събудили една сутрин и са казали: а, в България няма всекидневник таблоид, я дай да издадем, и то на двама души им е хрумнало това изведнъж по някакво странно стечение на обстоятелствата. Искам да кажа, че в България дори този тип преса, този тип таблоидна преса, или булевардна, или жълта, както искате го наречете, той дори не е истинска жълта преса. Зад това, което се представя като жълто и като някакъв нездрав интерес към живота на известните, популярните, богатите, всъщност се крият едни много ясни политически послания. Жълтата преса у нас, основната й функция не е такава, каквато е на „News of the World” да речем, а е много повече да бъде или дискредитиран политически опонент, или дискредитирани неговите бизнес приятели, или съответно обратните пък бизнес приятели и други политически опоненти да бъдат сравнени със земята. Това е ненормалното в България, това е нещото, което е изключително подмолно и неясно, и затова и жълтата ни преса като много други неща, някои биха казали като демокрацията ни, е някакъв вид менте.
Водещ: Добре, ние можем ли, ние журналистите да се самоограничим? Защото обикновено журналисти спорят с други журналисти и се карат с тях, когато се карат шефовте им. Аз лично нищо искрено не виждам в журналистическите войни много често. Въпросът е обаче ние сами към себе си можем ли да се обърнем и да кажем за собствената си работа, тука сбъркахме, тука бяхме подведени, тук бяхме излъгани?
Бойко Ламбовски: Не можем да го направим вкупом. Защото все пак така и в нашата гилдия, аз се причислявам към журналистите, защото от това си вадя хляба, въпреки че не се смятам за перфектен професионалист и съм изкушен от по-трайни жанрове, но не можем да гледаме на гилдията като едно цяло. В нея има едно голямо разслоение. И в крайна сметка всички работещи в сферата на журналистиката сме едни наемници, т.е. ако ти си нает от жълт вестник, ти ще играеш по правилата, които задава главният редактор и собственикът…
Водещ: А има ли невинни, г-н Ламбовски? Присъстващите се изключваме, ама трябвал ли?
Бойко Ламбовски: Напълно невинни няма, но има степенуване на вината. Има много виновни, с двата крака вътре, газещи в една миризлива субстанция, която не ми се ще да я назовавам, и има колеги, които са много по-качествени професионалисти и които се стремят в рамките на своите възможности, мисля, че и тук присъстващият г-н Волгин е представител на тези хора, за които говоря, да внесат повече яснота и малко по-висок стил на разговор и на дискусия в този диалог между информиращите и така да се каже тези, за които се информираме.
Водещ: Г-н Волгин, не искам да върнете комплимента, но искам просто да кажем…
Бойко Ламбовски: Не, може да го върнете.
Водещ: Въпросът е обаче, можел ли, пак питам, да се самоограничим, можем ли да разберем някакъв тип отговорност и да не се държим като хора от последна инстанция?
Петър Волгин: Ами виж, българската журналистика, да, може би има нужда от това, за което ти говориш, но пък българските политици от друга страна, обикновено тези, които управляват, защото те винаги са на топа на устата, те правят достатъчно, за да ограничат медиите. Правят достатъчно, за да ограничат критичните гласове и го правят понякога по-възпитано, по-толерантно, понякога го правят по-дърварски. Аз тук искам само да споделя едно мое безкрайно учудване от нещо, което се случва, то е пак свързано с политиката и журналистиката, всички знаем, че освен БСП в парламента другата силна опозиционна партия на управлението е ДПС. Нали ДПС не само сега е съвносител на вота на недоверие, но те говорят и за това, че трябва да има нови избори, за това, че трябва това правителство да си ходи. Много активна, ярка опозиция. В същото време в тази група на ДПС има един депутат, който по всеобщо мнение е ръководител на медийна империя, чиито издания, вестници, интернет сайтове, телевизии са най-добрите приятели на правителството. И аз се чудя каква е тази шизофренна ситуация, в който депутат от една партия, която е изключително критична към правителството, ръководи издания, които го хвалят ката ден. Значи тук или трябва да решим, че ДПС е една партия, която е изключително толерантна, либерална и там всеки може да си прави каквото си иска, да харесва или не правителството, или явно има и някакви други зависимости, някакви други договорки. Давам го за пример за тази порочна връзка между политиката, бизнеса и медиите в България, защото това е най-тежкото нещо, когато се говори за медии в България, че има тази действително порочна връзка между бизнес, пари, журналистика. И тогава да говорим за това, че журналистите, те сами трябва да направят нещо, че те сами са отговорни за едно или друго, всъщност те са най-малко виновните от всички, защото когато имаш издателите, когато имаш главните редактори, които са обвързани по този начин, за който сега говоря, много е трудно да искаш от един журналист да бъде безкрайно честен и да бъде безкрайно принципен.
Бойко Ламбовски: Все пак има и лична отговорност, г-н Волгин. Има такива, които охотно така се поддават на манипулация и на купуване и се предлагат самите те и преизпълняват плана…
Водещ: Не, аз не искам да излизаме целите в бяло и да кажем, че някой друг ни е виновен. Това не смятам за… как да кажа, дори да е вярно…
Бойко Ламбовски: Не е и вярно…
Петър Волгин: Няма идеални хора, няма ангели действително.
Бойко Ламбовски: Мисля, че все пак нашият народ, колкото и така да е обект на критически анализи, на охулване, има доста здраво чувство в течение на по-продължителен срок и оценява както журналистическите имена, така и политическите. В някакъв момент ги пресява. Аз в последно време все повече и повече се убеждавам, че той не е нито толкова наивен, нито толкова простодушен…
Водещ: Не е.
Бойко Ламбовски: И може да бъде воден за носа известно време, но рано или късно усеща къде стоят по-здрави стойности и къде всичко е фалшиво и гнило.
Водещ: Понеже вие преди малко репликирахте политиците, сега е техен ред да репликират вас с нещо, което не са съгласни или не. Г-н Кутев, по едно изречение…
Антон Кутев: Аз се радвам, че става дума наистина за отговорността и на медиите, и на журналистите, защото в края на краищата за мен като политик и за всеки политик в момента се знае всичко. Знае се точно колко пари получавам, кога съм ги получил, дето се вика, знае се коя е жена ми, какво прави, дали съм женен или не съм. Ако случайно завъдя любовница, и това ще се знае. Не е същото с медиите, особено със собствениците на медии, но според мене и с журналистите. Аз не казвам, че трябва да стигаме дотам, казвам обаче, че един добър журналист е по-голям и има повече влияние в общественото мнение, отколкото аз, отколкото който и да е политик всъщност. Така че отговорността трябва да бъде наистина на друго ниво. Не знам дали това не е пожелание, дали това е възможно, но ако това е възможно, е хубаво да стане, защото в края на краищата и журналисти, и политици формираме нашия свят, в който живеем.
Водещ: Г-н Николов, вие какво мислите?
Валентин Николов: Аз мисля, че ценностната система след 90-а година доста се позагуби. В природата не може да има вакуум и се запълни с доста материални щения. За жалост, това формира разбира се както политиката, така и журналистиката. Всъщност движещото е задължително материалното, а не толкова професионалното. Но при всички случаи има израстване, аз съм убеден в това и външни наблюдатели, особено на България казват, че има израстване както на политиката, така и на журналистиката. Разбира се, един политик може да бъде доста лесно и манипулиран, и контролиран от журналистите, журналистите малко по-трудно става. Мисля, че един етичен кодекс, който имате е една добра основа за това. В смисъл такъв, вие трябва да се саморегулирате, няма как други…
Водещ: Ами да видим дали имаме волята за това. 

SAMSUNG, NEON – EK, LEDLINK и SILAN обмениха опит с колегите си от България

Изложбата «Изчезващата Африка» е съставена от 50 фотографии и представя живота и културата на част от плeмената в Източна Африка, които вследствие на цивилизацията, глобализацията, принудителната миграция, промени в климата и екологията, политически и икономически интереси, както и намесата на християнските мисионери, са на път да загубят културната си идентичност и автентичния си облик. Изложбата ще бъде показана от 21 юли до 2 август във ФотоСинтезис Арт Център, кафе-галерия, София, бул.Васил Левски 57. Откриване на изложбата и среща с автора : 21 юли ( четвъртък) от 18.30 часа.

в. Труд | Ваня ЕМИЛОВА | 15.07.2011

В България всеки ден изникват нови вестници, телевизии и радиостанции. Въпреки това социологическите проучвания доказват, че медийният ни пазар е консервативен в добрия смисъл на думата: българинът има доверие на проверени с годините медии, които са извоювали репутацията, че представят обективна, общественозначима и актуална информация.
Лидерите на доверие в печата, тв и радиоефира са вестник "Труд", Би Ти Ви и програма "Хоризонт" на
Българското национално радио. Трите медии са несменяеми авторитети повече от десетилетие.
Две независими изследвания от началото на юни показаха недвусмислено, че "Труд" е най-четеният от всекидневниците. Изводите са резултат от представителните допитвания на МБМД и на "Би медиа консултант".
"Труд" е с най-голяма аудитория сред всекидневниците
27 на сто от анкетираните от МБМД посочват, че "Труд" е вестникът, който четат най-често. Има ръст на интереса към "Труд" от 6% спрямо декември м. г.
Проучването на "Би медиа консултант" отчита подобни данни – 20% четат редовно "Труд". Вестникът води и в класацията на най-сериозните, аналитични и професионално списвани издания.
44 на сто от анкетираните от МБМД посочват, че вярват (изцяло или в много голяма степен) на "Труд".
В двете класации второто място е за "24 часа". От него се информират 22 на сто от хората според МБМД. Подобни са и данните на "Би медиа консулт". Трето и четвърто място са за "Телеграф" и "Стандарт".
Би Ти Ви е № 1 в ефира
Българинът остава верен на водещите три национални телевизионни канала – Би Ти Ви, Нова тв и БНТ1.
Това показват данните от юни 2011 г. на агенцията, която мери зрителския интерес – ГАРБ.
Няма кой да детронира Би Ти Ви от първото място, сочат резултатите от изследването. Нейният пазарен дял е 40,1%.
Делът за юни на Нова тв е 12,3%. Това очертава лек спад в сравнение с април т. г., когато е бил 13 на сто. Въпреки това медията се задържа стабилно на второ място по гледаемост. От началото на годината Нова тв се опитва да разнообрази програмната си схема с нови предавания в най-гледаното вечерно време.
Държавната БНТ1 е с пазарен дял 8,3%.
Освен трите традиционно силни електронни медии зрителят харесва и тематичните канали "Диема" и "Диема фемили", по които вървятспорт, сериали и филми. "Дисни ченъл" е на шеста позиция в класацията за най-гледаните тв канали у нас през юни.
Програма "Хоризонт" на БНР е несменяем лидер
Най-слушана сред радиостанциите през юни
остава програма "Хоризонт" на Българското национално радио.
В представително проучване на националната аудитория на радиостанциите (сред хората на възраст над 15 г.) агенция "Маркет линкс" отчита, че 14,2% от интервюираните са слушали "Хоризонт".
Рекламираното като "радиото на народа" – "Веселина", следва "Хоризонт" с дял 11,4%. То се слави с хитови чалга парчета, но и с 16 емисии новини всеки ден. На трето място е радио N-Joy.
Само още едно радио, пускащо народна музика и чалга – "Вероника", намира място в Топ 10 на най-слушаните канали.
Новинарското "Дарик" традиционно се позиционира в Топ 5 на най-слушаните радиа. Следват го "Радио 1" и "фреш". Любителите на забавлението и хубавите песни са именно потребители на този тип радиоефир.
Музиката е водеща и за хората, които са избрали другите радиостанции от Топ 10 – NRJ, "Витоша" и Z-rоск.

Стр. 19

Оригинална публикация

в. Монитор | 15.07.2011

Видеочат услугата на Facebook ще се поддържа на 70 езика. Това стана ясно малко след като Skype и социалната услуга обявиха очакваната интеграция на двете популярни услуги. Потребителите на Skype ще могат, без да напускат програмата, да общуват с приятелите си във Facebook, като обменят съобщения, импортират потока от новини и харесват публикации в сайта.
В близките дни чат услугата ще бъде пусната на 70 различни езика. Новият дизайн ще позволява и мащабиране в зависимост от размера на текущия прозорец на браузъра. Засега обаче няма информация дали Facebook ще поддържа видеоразговори с мобилни устройства.
Двете компании са работили по интеграция на услугите си в продължение на 6 месеца. Сътрудничеството помежду им ще продължи и в посока на въвеждане на платени услуги.

Стр. 23

www.profit.bg | 15.07.2011

Жегата при интернет придобиванията в България започна преди лятото, а по всичко личи, че ще продължи и след него, пише дневник.бг. Условията са налице – пазарът е фрагментиран, а големите компании предпочитат да купуват създадени марки и да ги развиват, вместо да създават нови.
Някои от участниците дават ясни сигнали за това, като си осигуриха финансов ресурс за придобивания. Само през последния месец станаха няколко сделки, а представители на сектора прогнозират, че те тепърва предстоят.
В момента една от най-активните компании е "Инвестор.БГ", която се търгува на борсата. Тя финансира сделките си с кеш и акции. През март дружеството набра 3 млн. лв. с увеличение на капитала си, а през юни купи един от най-големите сайтове за недвижими имоти у нас – Imoti.net, и 100% от капитала на групата "Аз Медия" (от Жустин Томс), в която влизат сайтовете Az-jenata.bg, Az-deteto.bg и LudiMladi.bg.
Стойността на двете сделки е 910 хил. лв., платени в брой и акции, което означава, че някои от бившите собственици на закупените сайтове стават акционери в "Инвестор.БГ". Дружеството започна и нова процедура за обратно изкупуване на свои акции, които също да се използват за придобивания.
Друга интернет компания, която взима активна роля на пазара, е NEG.BG. Макар и с по-кратка история тя придоби известност с агресивната си политика при придобиванията. Преди години тя купи най-големия форум за бременни и майки – BG-Mamma, а впоследствие Winner.bg, Kefche.bg и мрежата User Media, която обединява в себе си няколко различни групи форуми.
Последната стъпка на компанията, която има над 1.7 млн. потребители на сайтовете си всеки месец, е покупката на още 3 сайта – BB-Team.org, Tuning.bg и сайта Testdrive.bg. И докато официалната цена на сделката не бе оповестена, то намерението на компанията е ясно – да се развива не чрез стартирането и разработването на собствени продукти, а по-скоро чрез доусъвършенстването на вече работещи сайтове.
При друга сделка с неясна стойност беше прехвърлена собствеността на едни от най-старите икономически портали у нас – Econ.bg, и Stat.bg. Собственик вече е близката до бившата шефка на тотото и настоящ издател Ирена Кръстева компания "3Бей.БГ". Продавач е Центърът за икономическо развитие.
С придобиванията медийните групи се опитват да консолидират пазара и съответно да се борят за по-голям дял от растящите разходи за реклама в интернет. Това е и единственият сегмент от рекламния пазар, който отчиташе ръст дори и по време на кризата, а според прогнозите на TNS/TV Plan през 2011 г. той ще продължи да отчита ръст, а делът му от общия рекламен пазар ще достигне 6% (при около 4% за 2010 г., или общ оборот от 37.08 млн. лв.).
По-лесният вариант
"Пазарът в България е фрагментиран, което означава, че налагането на нови продукти и сайтове е по-трудно, отколкото доразвиването на вече наложени имена", коментира пред "Дневник" Симион Патеев, мениджър бизнес развитие на NEG.BG. По думите му това е посоката на развитие, която са избрали повечето големи онлайн медийни групи за бъдещата си експанзия.
"Има добри проекти, на които обаче им липсва нещо – било то ясен план за действие или добър мениджмънт, или нещо друго. Тук е нашата роля – с изкупуването на тези сайтове ние им осигуряваме липсващите елементи и ги превръщаме в печеливши проекти", казва той. Патеев потвърждава и плановете на компанията си да продължи с изкупуванията.
"Естественото окрупняване на пазара на онлайн медии е факт, а ние участваме и ще участваме в този процес, защото това е посоката за развитие", твърди той. "Проучваме внимателно всеки един сайт на пазара, имаме интерес да разширим портфолиото си с изкупувания, но не мога да коментирам повече по темата", обясни Патеев.
На подобно мнение е и Лазар Малаков, търговски директор на "Инвестор БГ". "Портфолиото ни е изградено така, че позволява сегментиране на аудиторията ни, имаме много специфични проекти. Те ще стават и още по-сегментирани по интереси, възрасти и т.н.", коментира той. Плановете за развитието на новопридобитите сайтове на компанията включват синергия с вече наложените й медийни продукти, с които да се привличат клиенти.
"Трафикът обаче не е всичко", казва Малаков. По думите му Imoti.net, който по данни на Gemius е използван от около 2.37% от българските интернет потребители, ще продължи да бъде място, на което могат да се намират както адекватни обяви, така и качествено съдържание. От компанията планират да добавят съдържание от imoti.investor.bg.
Предстоящата буря
Засега обаче е твърде рано да се каже дали и какъв ще е точно ефектът от разместванията на пластовете на онлайн пазара, тъй като ефектът от придобиванията все още не е акумулиран. Консолидацията на пазара обаче е неизбежен ефект, въпреки че дори и в момента по данни на медийната агенция "Пиеро" около 80% от онлайн рекламата се разпределя между 6-7 играча. С други думи: изкупуванията са предшественик на неизбежното, а именно окрупняването на онлайн медийния пазар у нас.
"Според мен тепърва предстоят най-големите сделки, които ще се случват след есента на тази година", коментира пред "Дневник" Стилян Шишков, изпълнителен директор на MSKey Group. Компанията на практика е носител на най-прясната новина от сектора на изкупуванията в онлайн бизнеса у нас – тя е придобила дял в сайта за колективно пазаруване hitro.bg. Шишков не коментира колко точно от сайта е изкупен, но добави, че двете компании ще си партнират при развитието на проекта за в бъдеще.
От "Нетинфо" също са категорични, че сливанията и изкупуванията тепърва предстоят. "Към момента сме насочили вниманието си към наши собствени нови проекти, които искаме да развием и наложим на пазара, но не бихме си затворили очите и към евентуални възможности за придобиване. Бихме закупили съществуващ сайт, но само ако проектът се вписва добре в нашите планове", коментират от компанията.
 

www.livenews.bg| 15.07.2011

Асоциация на свободното слово „Анна Политковская” – България излезе с протест срещу свалянето от ефира на Нова телевизия на развлекателно – публицистичното предаване „Марк О’Селски” с продуцент Краси Ванков. В протеста на организацията се казва, че според изнесена в медиите информация, т. нар. шоу на Магарето е изключено от програмата на Нова телевизия поради безпрецедентен натиск от страна на съсобственика на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и ключов инвеститор в ски-комплексите на Банско и Витоша – Цеко Минев, върху ръководството на телевизията. След излъчването на комичен скеч по темата за нарушенията на определения от концесионния договор размер на ски-зона Банско в Национален парк „Пирин,” собственикът на ПИБ изтеглил цялата си реклама от националната медия, съобщиха медиите.
Според някои публикации Минев се вбесил от скеч, излъчен миналия четвъртък, в който министърът на екологията Нона Караджова разговаря с ехото на разходка в планината. „Тези писти са незаконни…”, казва Караджова. „Законни, законни..“, отвръща ехото „Минев“.
Асоциация на свободното слово „Анна Политковская” окачествява това действие като безпрецедентен и циничен икономически натиск за ограничаване на редакционната и творческа свобода в национална електронна медия. Заради тесните икономически интереси на определени лица и фирми, поддържани от управляващите власти в България, с директна икономическа манипулация собствениците на ПИБ и свързаната с нея фирма „Юлен” търсят да заглушат свободното журналистическо отразяване и да притъпят обществената реакция по изключително важни за обществото проблеми, каквито са: спазването на законността, неспособността на държавата да отстоява собствените си концесионни изисквания, и погубването на природни дадености, които са национално обществено достояние.
От асоциацията изискват от ръководството на Нова телевизия да отхвърли натиска и да „изобличи задкулисния икономически натиск от страна на Цеко Минев и да демонстрира, че отстоява журналистическата свобода“. Само по този начин медията може да изпълни задълженията си на национална телевизия.
Безцеремонното сваляне от ефир на предаване заради критична публикация под икономически или друг натиск, представлява уродлив симптом на загубата на редакционна независимост и капитулацията на българските медии пред частни икономически и политически интереси. То представлява директно посегателство върху демокрацията и свободата на медиите в България и следва да бъде обществено изобличено и преследвано с пълната строгост на закона, се казва в протеста.

Оригинална публикация

в. Класа | 14.07.2011

 

Зрителите на националната телевизия вече могат да наблюдават програмата на БНТ1 вече и в интернет в реално време, съобщиха за "Класа" от медията. Линкът "Гледай онлайн" вече е на официалната интернет страница на БНТ ww.bnt.bg. Развитието на онлайн съдържанието и медийните услуги бе заложено още в самото начало в концепцията за дългосрочно развитие на БНТ от генералния директор Вяра Анкова. Дългоочакваното излъчване на програмата на БНТ1 официално през интернет страницата на телевизията е вече факт.

Стр. 15