в. Труд | 22.07.2011

Бехлюл, Бихтер, Нихал, Аднан… Хиляди българи цяла пролет бършеха сълзите си пред телевизорите заедно с героите от турския сериал „Забраненият плод". Сапунката се оказа лидерът в класацията за най-гледаните 50 продукции у нас за първите 6 месеца на годината според данните на агенция ГАРБ. Всичките позиции в списъка са заети от предавания и филми, излъчвани по Би Ти Ви.
Какви са причините за безапелационната окупация на телевизията на Роналд Лаудер в Топ 50? Една от тях е, че програмата на Би Ти Ви не се променя често и така зрителят може да гледа любимите си сериали или предавания в определен ден и час. Освен това телевизията продължи да залага на турските драми, инвестира в два сериала собствено производство и направи единствения праймтаймов сезонен формат в ефира „Лорд ъф дъ шефс". От доста време медията е монополист сред тв комиците с изключение на „Шоуто на канала" (БНТ) смешните предавания отсъстват от ефира на конкуренцията. А кой не обича да се смее пред телевизора.
Въпреки че са от години в ефира на Би Ти Ви, и „Шоуто на Слави", и „Комиците" продължават да държат стабилна аудитория. Историите със Сашето, Ванката и проф. Коста Тазобедрев, разигравани от Любо Нейков, Кръстьо Лафазанов и компания, са провокирали интереса средно на 1,54 млн. зрители всеки петък през първите 6 месеца на годината. Аудиторията на шоуто дори леко се е покачила спрямо м.г., когато "Комиците" са гледани средно от 1,41 млн. души на издание.
Още по-дълго присъствие имат Слави, актьорите и "Ку-ку бенд" в ефира на Би Ти Ви. Но интересът към това, което те правят всяка вечер (въпреки плахите опити да бъдат конкурирани от Иван и Андрей по Нова тв и от Денис Ризов по БНТ), не се топи, отчитат от ГАРБ. "Шоуто на Слави" е гледано средно от 959 000 ; души всеки делник през първите 6 месеца. За м.г. редовите издания на предаването не са в Топ 50, но там границата за най-гледаните продукции е от 1,006 млн. зрители заради Световното първенство по футбол, което накара всички да седнат пред екрана.
Бехлюл, Бихтер, Нихал, Аднан… Хиляди българи цяла пролет бършеха сълзите си пред телевизорите заедно с героите от турския сериал "Забраненият плод". Сапунката се оказа лидерът в класацията за най-гледаните 50 продукции у нас за първите 6 месеца на годината според данните на агенция ГАРБ. Всичките позиции в списъка са заети от предавания и филми, излъчвани по Би Ти Ви.
Какви са причините за безапелационната окупация на телевизията на Роналд Лаудер в Топ 50? Една от тях е, че програмата на Би Ти Ви не се променя често и така зрителят може да гледа любимите си сериали или предавания в определен ден и час. Освен това телевизията продължи да залага на турските драми, инвестира в два сериала собствено производство и направи единствения праймтаймов сезонен формат в ефира "Лорд ъф дъ шефе". От доста време медията е монополист сред тв комиците с изключение на "Шоуто на канала" (БНТ) смешните предавания отсъстват от ефира на конкуренцията. А кой не обича да се смее пред телевизора.
Въпреки че са от години в ефирана БиТиВи,и "Шоуто на Слави", и "Комиците" продължават да държат стабилна аудитория. Историите със Сашето, Банката и проф. Коста Тазобедрев,
Сезонът на сериалите
Самата Би Ти Ви обяви пролетта за "сезона на българските сериали". Въпреки че на практика пусна само едно ново заглавие – "Столичани в повече", и продължи вече познатия от миналата есен "Стъклен дом".
Рекордът от 1,814 млн. зрители, гледали средно 23 серии от турския сериал "Забраненият плод", обаче така и не беше разбит от "Столичаните". Комедийният сериал за кметските интриги в софийското село Извор дишаше във врата на турската сапунка и дори успя да излезе начело в месечните класации за март, април и май по гледаемост. За първото полугодие всяка сряда кавгите между "столичните" фамилии Лютови и Чеканови са събирали средно по 1,805 млн. почитатели. Десетте епизода от родната действителност обаче са изпреварили останалите 109 серии от "Забраненият плод", излъчвани в делник от 20 ч. И все пак целта родното производство да детронира турските сапунки окончателно – остава за есента.
През първите 6 месеца още един турски сериал в най-гледаното време спечели българите – "Златната клетка" се е класирал на 21 -ва позиция в Топ 50 с над 1,14 млн. фенове.
Къде са другите?
Какво става с конкуренцията? Нова тв за първи път от години се отказа от запазената си марка "Биг брадър" за пролетта, като експериментира с мултикултурния проект "Метрополис" и патриотичната игра "Аз обичам България". Вместо на сапунки, снимани край Босфора, Нова тв заложи на заглавия от САЩ като "Д-р Хаус". Интересът към смахнатия доктор през последния тв сезон (от септември 2010 до май 2011 г.) отвъд океана обаче спада с 22%, отчита Ройтерс.
БНТ също пусна нови продукции, сред които са политическият проект "Обещанието", предаването за млади учени"Красива наука" и вечерното шоу "Денис и приятели", но в действителност единственият сериозен коз в ръцете на Вяра Анкова се оказа криминалният сериал "Под прикритие". Той обаче не проби в Топ50 за шестмесечието.
Вечните шлагери
Друго, което би могло да обясни защо в Топ 50 има само продукции на Би Ти Ви, е инерцията на зрителите. Веднъж изгледали новините по този канал, те остават и на филма след него. Това най-вероятно е една от причините филми, навъртели поне петилетка живот, да се наредят в челната десетка на класацията. Екшънът на колела "Транспортер 2" (2005) и комедията "Деца на килограм" (2003) например са обирали около 1,5 млн. от зрителите.
Сред най-гледаните 50 продукции са и още по-стари заглавия като "Маската на Зоро" (1998) и "Легенди за страстта" (1994). Вероятно хората са искали да затвърдят познанията си или по другите канали са давали още по-стари филми.

Стр. 19

Оригинална публикация

в. Нов живот, Кърджали | Димитрина СПАСОВА | 23.07.2011

Председателят на Окръжния съд в Смолян Любен Хаджииванов подаде сигнал в Съвета за електронни медии /СЕМ/ заради излъчен на 16 юли материал по телевизия СКАТ. Материалът е показан в предаването "Паралакс" с водещ Валентин Касабов и е озаглавен "Съдии и полиция в подкрепа на турцизацията". Според Хаджииванов има груби нарушения при отразяването от телевизията на две постановени от съдия Мария Славчева съдебни решения в Районния съд в Златоград, с които са отхвърлени молбите на мъж и жена от златоградското село Долен да сменят турско-арабските си имена с български. Репортерка и оператор на СКАТ нахлули без уговорена среща при съдийката, която в това време провежда закрито заседание по гражданско дело. След като отказват да излязат, тя напуска кабинета си и сигнализира служителите на охраната, но журналистите излизат от сградата преди намесата им.
Според Хаджииванов предаването е "потресаващо" с "грубо погазване на основни принципи на журналистическата професия" съгласно Закона за радио и телевизия. Председателятна Окръжния съд в Смолян посочва, че водещият /Касабов/, демонстрирайки безнаказаност, е отправил внушение, че съдийката е постановила решение в услуга на ДПС, тъй като е назначена или зависима от нея, което с факти доказва, че е напълно невярно.
Несъгласие
Според Хаджииванов телевизията е подала неточна и заблуждаваща информация, а цялостният тон на предаването внушава нетърпимост между гражданите. Водещият използвал и обидни изрази за участниците в материала, сред които "200-килограмови магистрати". Съдийката ще предяви съдебен иск срещу излъченото.
Проверка
Хаджииванов настоява да се извърши проверка и да се наложи на СКАТ имуществена санкция. Освен до СЕМ, сигналът от Окръжния съд е пратен до Етичната комисия към фондация , Сдружение "Национален съвет за журналистическа етика""Национален съвет за саморегулация", Висшия съдебен съвет – комисия по професионална етика и противодействие на корупцията и Съюза на съдиите в България, съобщи пресаташето на Окръжния съд Гергана Фисинска.
22.07.2011

Стр. 7

LG Electronics представи първия в света 3D монитор без очила D2000, който използва технология за проследяване на погледа (eye-tracking). Чрез нея той поддържа оптимално качество на 3D картината спрямо различни ъгли на гледане, от които зрителят консумира съдържанието. 20-инчовият монитор е разработен като многофункционален дисплей за забавление, способен да възпроизвежда игри, филми и снимки по изключително реалистичен начин.

На пресконференцията организаторите ще представят участниците в тазгодишното издание, които ще бъдат на разположение за снимки и интервюта, както и програмата на специалните вечери, партита и активности в рамките на конкурса.

Нуждаете се от нови мебели? Ние можем да Ви помогнем. Изработваме кухни, спални, гардероби, антрета на ниски цени. Безплатен проект, транспорт и монтаж.

QM Media I 21.07.2011

Опасните връзки са тема на новия двоен брой на списание МАХ. Специално за него се съблече Христина Тушева, момичето, което еднакво добре се справя с бокса, фрийдайвинга и изкуството. Невероятната фотосесия е дело на фотографа Темелко Темелков и неговия екип. Той е и автор на документален филм за Христина, част от който е сниман в Италия. Очаква се кадри от горещата фотосесия да се появят и в италианските медии преди премиерата на филма.

Коя е Христина Тушева? По образование тя е художник, но преди по-малко от две години открива, че рингът е мястото, на което се чувства истински свободна. Същото важи и за пространствата под водата. Въпреки че продължава да работи като моден стилист към известни български списания, занимава се с фотография, снима се като модел, разработва месечното онлайн издание за мода и изкуство Rich Guys Hunter (www.richguyshunter.com), само преди няколко седмици Христина спечели сребърен медал на Държавното първенство по бокс в категория до 48 кг. Последното е истински спортен прецедент, като се има предвид, че тя започва да тренира бокс и да се състезава на 31 години. Всичко за невероятната й история и предизвикателната фотосесия в новия летен МАХ.

Още от темите в броя:

- Миризмата от световните футболни далавери вече става непоносима. Така мисли спортният експерт Ники Александров и доказва тезата си с факти.
- Завръщането на Стенли. Легендарният фронтмен на Тангра тръгна на турне и подготвя нов албум. Къде се загуби през годините – единствено в МАХ.
- Опасни връзки в порно индустрията. В една хотелска стая се разиграва действието на последния горещ порно хит. След него порното вече не е същото, защото се превръща в изкуство. Репортаж от мястото на събитието специално за МАХ от кореспондента на списанието в Мадрид Ивайло Харалампиев. Той разказва как сексуалното напрежение в стая 33 се покачва от появата на още един мъж. Седемминутният филм Room 33 е част от Hotel, аудиовизуален проект по идея на хотел Casa Camper в Барселона и Boolab.

Плюс: Задължителната порция от новости в света на автомобилите, дизайна, мъжкия гардероб и аксесоари, горещи точки за почивка и личните истории на красиви жени, успели мъже и изпечени мошеници.

в. Дума | Галя КЛАРК | 21.07.2011

От детския буквар сме закърмени, че книгата е прозорец към света. Не може същото да се каже за българските телевизии, уви. Електронната медия е критикувана както от познавачи телевизионни критици и авторитети, така и от всички останали потребители. Неслучайно отзивите са предимно лоши – на хората в България им е писнало от реклама и "рекламни" репортажи, лоши като смисъл и лошо поднесени новини, предавания за псевдозвезди и звездички, някакви пошли реалита. Документалните и научнопопулярни филми у нас почти изчезнаха, пък и не бяха интересно направени. Скука лъха от екрана, едни и същи лица се въртят до забрава. Не е така обаче на Острова. Тук телевизията наистина си струва да се гледа и може да се каже, че е прозорец към света, защото функцията й да учи не е затихнала
Авторитетът на обществената телевизия Би Би Си е безспорен и не случайно – Би Би Си има четири канала, всеки със своето присъствие във всекидневието на хората. Новините са поднесени и изпипани професионално. По обществената телевизия, разбира се, категорично няма никаква реклама, което е цяр за душата по време на филмите. Освен това изключително съществен е фактът, че Би Би Си е монополист по отношение на политическите предавания. Интервю с премиер или шеф на опозиция няма къде да гледате освен по Би Би Си. Конкуренцията е принудена да взема интервюта от публичната телевизия и да цитира обществената като източник на събитие. Така авторитетът на публичната телевизия е на подобаваща висота. На политиците също, тъй като не дават всеки ден интервюта на всякакви възможни телевизии. Не доскучават на хората като всекидневните появи на министри в България по всички възможни канали.
И тук не липсват сапунки
като Coronation Street и Eastenders, но за всяко ниво тв култура си има съответните потребители. В същото време ценителите на оперна музика може да гледат невероятни предавания, като операта е представена не като старомодна и овехтяла продукция, а "секси", интересна и "цветна". Човек, дори и да не я обича, започва да се интересува от арии, изпълнители, композитори. Класите в обществото намират своите телевизионни ниши и продукти. Средната класа се радва на вдъхновяващи сериали като за производството им се конкурират Би Би Си и Ай Ти Ви. Сред най-популярните филми на синия екран през последните 12 месеца бяха "Downton Abbey", "Silk", "Hustle", "Upstairs, Downstairs", Шерлок. Сега се правят нови серии на "Шерлок" и "Silk". Изпълнението на актьора Бенедикт Къмбърланд в ролята на Шерлок Холмс от ХХI век, възроди
модния шик на джентълмена
и осъвремени историята на прочутия детектив.
В България почти напълно се изгуби просветителският дух, познавателният характер на телевизията. В Англия предавания, документални и научнопопулярни филми разказват и просвещават като зрителят ни най-малко не скучае. Водещите са професионалисти поне в две области – археология, астрономия или друга специалност плюс телевизионна журналистика. От сериите на Майкъл Портильо може да се научи много за развитието на жп гарите от викторианско време до наши дни, в предаването "Country file" и "The Coast" няколко водещи разказват интересни истории за определен район във Великобритания. В това предаване човек дори и да не пътува из Острова, научава много за археологията, геологията, индустрията и не на последно място – за дивата природа в съответното място. Чудя се кога ли българските телевизии ще направят подобни предавания за собствената ни страна. В друго предаване водещата Мери Портас пък води битка с недостатъчно доброто обслужване в магазините. Тя дава съвети към собствениците на малки магазинчета, които не издържат на рецесията и са пред фалит или на нула, как да възродят бизнеса си. Променя им щандове и витрини, въобще цялостно преобразява интериора и поведението на продавачи и собственици. Така успява да изправи на крака много от магазините.
Интересна е програмата "Dragons’ Den", която също е купена в различни страни, включително в Румъния и Русия. При нея млади бизнесмени и изобретатели представят бизнесидеите си пред няколко милиардери и капацитети в бизнеса, като идеята е най-добрите да получат от тях инвестиция, която да помогне за реализацията им.
Великолепни са т.нар. документъри, особено в областта на историята и археологията. Безкрайно интересни бяха сериите за египетския фараон Тутанкамон и
генетичното изследване на ДНК на мумии
за да се установи кои са баща му и майка му. Зрителят научава за битките на кралица Будика с римляните завоеватели в Източна Англия, за археологическите находки на Острова. Често известни археолози са и водещи, например Алис Робъртс в "Digging for Britain" и Нийл Оливър в "A History of Scotland". Те не само участват в създаването на сценария, наясно са за какво става дума и говорят с разбиране, вдъхновение и ентусиазъм.
Въобще това е едно от нещата, които липсват на българските телевизии – добри водещи, които да са професионалисти в областта, която представят, а не само да произнасят думите от сценария си. Един от хубавите примери в това отношение е предаване за астрономия и космос на проф. Брайън Кокс. Той е звезда в професията си, звезда и на екрана – в началото на 40-те си години, с младежко излъчване. Сам признава, че е бил заразен от професионализма и ентусиазма на американеца Карл Сейгън, който беше известен астроном физик и чудесен водещ на авторското му предаване "Космос".
Хората гледат какви ли не интересни програми съобразно интересите си. Тук има голяма общност любители на птиците, които обичат да ги наблюдават с бинокли, организират специални походи с цел наблюдение. Предаването "Spring Watch" е уникално. Разполагат се денонощно няколко камери на различни места, където гнездят птици. Освен по телевизията и в реално време по интернет човек може да гледа как птиците се хранят, грижат се за малките си и прочие, като обективите ги проследяват от
съвсем близка дистанция.
Имаше едно интересно тв предаване дали днес е възможно да се живее като Св. Франциск от Асизи, без пари.
Водещият, който освен телевизионер е и свещеник с висок ранг в църквата, вървеше из Англия, разбира се, придружен от оператор, и се опитваше да живее, без да заплаща нищо с пари. Предлагаше да свърши някоя работа и вместо заплащане да му дадат подслон и храна.
Безкрайно интересно е и "Antique Road Show". Това предаване се провежда в околностите на различни замъци. Професионални оценители дават оценки на старинни предмети, които са попаднали по наследство или при случайни обстоятелства в ръцете на обикновени граждани. Някои от тях са изключително редки и ценни за изненада на собствениците им, нерядко купили ги от разпродажби за стотинки.
Има отделен канал Yesterday, по който има най-различни предавания за история. Тук много основни са предаванията за Втората световна война, но не липсват и интересни програми за битките на британската флота с испанската Армада.
Основните телевизии BBC и ITV
спорят за популярност и зрители
най-вече с реалити шоу програми. "X Factor", "Britain Got Talent", "Strictly come dancing" са световно известни формати, някои от които бяха закупени и в България. Едно от най-красивите обаче бе реалити шоуто за търсенето на певица, която да изпълнява ролята на Дороти в известния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър "Вълшебникът от Оз".
Програмите тип телевизионни състезания са най-разнообразни. "The Weakest Link" с водещата Ан Робинсън дава парична награда само на победителя, "Mastermind" пък е много специално, тук наградата е само купа, но пък самочувствието да си с най-добрия ум е невероятно. Изключително трудни са въпросите при университетското предаване "The University Challenge", при което тимове от най-умните студенти на престижни университети се борят за приза. В това предаване времето се цени, то "върви" динамично, води го политическият журналист и публицист легенда Джереми Паксман.
Дано БНТ и останалите телевизии разберат, че наистина трябва да са в полза на зрителя. Не е достатъчно да се имитира дизайн и цветове на тв студиа. Развлечението трябва да е умно, а не просташко. Зрителите искат да научават нови факти, но поднесени не по скучен начин, а с въображение, ум и професионализъм.

Стр. 24

Оригинална публикация

www.blitz.bg | 21.07.2011

Махат водещата на новините от есента

Любимата на милиони българи Ани Салич се разделя с малкия екран тази есен. През новия сезон ръководството на btv замисля генерални промени в нюзрума на медията, пише “Всеки ден”.
По свое желание Ани Салич застава зад кадър и вече няма да чете новините. Новата й длъжност ще бъде продуцент и сценарист на документални филми за поредицата на телевизията “btv документите”. Освен това ще отговаря за съгласуването на екипите на новинарските емисии. Всъщност новата й позиция я прави шеф и е своеобразно повишение за водещата.
Самата Ани взела решение да се премести, защото й е омръзнало животът й да е на показ и всяка вечер да се прибира късно при семейството си. Мотивирала се е и с факта, че вече 10 г. е на екран.
Партньорът й Юксел Кадриев все още не е наясно с разместванията, а шефовете на медията не са му казала как ще се развива кариерата му. Ясно е само, че на мястото на Ани Салич ще застане красавицата Виктория Петрова, която вече има солиден опит в централните емисии. Най-вероятно тя ще си партнира с Юксел.

Оригинална публикация

 

www.sporta.bg | 21.07.2011

Финалът за Суперкупата на България между ЦСКА и Литекс ще бъде предаван по bTV Action, съобщиха от БФС.
В последните дни усилено се говореше, че мачът може да не бъде предаван по никоя телевизия, особено след скандал между bTV и клубовете.
В крайна сметка стана ясно, че от телевизията ще изпълнят договора си и ще предават двубоя на живо. Срещата е на 30 юли на стадион "Лазур" в Бургас.
"Няма начин мачът да не бъде излъчен. Този двубой се явява последен от миналото първенство и след като телевизията е имала договор за въпросния шампионат трябва да излъчи и последния двубой", заявиха от БФС.

www.e-vestnik.bg | Юлиян Огнянов | 21.07.2011

Светла Петрова е завършила радиожурналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работила е в Българско национално радио от 1988 до 1995 год. като водеща на сутрешния блок на програма „Хоризонт”. Напуска радиото през пролетта на 1995 год. след бунта на журналистите от „Хоризонт” срещу цензурата и уволнението на седмина от тях. След това работи като шеф на отдел „Вътрешна политика” на вестник „Демокрация”, водеща на предаванията „Денят” и „Седмицата” по Дарик радио. През 1997–1998 год. отново е в БНР, директор на програма „Хоризонт”. Работи и в „Екип 4” в Българската национална телевизия (БНТ).През 1999–2001 год. е програмен директор на БНТ. От април 2001 год. е автор и водещ на предаването за анализи и полемика на bTV „Сеизмограф”. Напусна го преди няколко месеца със скандални обвинения към медията за упражняване на цензура и манипулации под различна форма.
- Стана ли дискусионното предаване дефицитно в ефирните телевизии?
- Очевидно е станало, защото, ако с фенер тръгнеш да търсиш, най-много да попаднеш на какво – на един “Референдум” по БНТ, ако става дума за класическо дискусионно предаване. Иначе чат-пат могат да се чуят дискусии в сутрешните блокове, но класически дискусионен формат на практика няма. Аз се опитвах в „Сеизмограф” да правя полемика по важни за обществото казуси, не казвам че винаги е било само дискусионно предаването, но там редoвно присъстваше дискусията като форма. Защото за мен това е задължително, когато трябва да се търси решение на болезнен за обществото проблем. Когато има някакъв конфликт, политически, социален или друг. До истината трябва да се стига така – чрез съпоставянето и противопоставянето на различните гледни точки. Това е дискусията в крайна сметка. И защото трябва да има многогласие в обществото, защото трябва да се чуват различни гласове. Не е задължително да си съгласен с всички, но просто трябва да могат да се чуват всички гласове. Докато в момента какво установяваме – че почти всички медии и особено националните електронни медии говорят в един глас. Почти отсъстват различните, другите, цветните, критичните гласове. Винаги ще има нужда от такива предавания и това, че отсъстват в момента, е следствие на един очевиден политически натиск над медиите.
- Който е само сега или го е имало непрекъснато?
- Всяка власт е искала да подчини медиите. Всяка власт би се радвала медиите да са много съгласни с нея, да я аплодират за това, което прави. Но по-умните власти или по-умните представители на човешкия род, които са попадали във властта, са били наясно, че такъв тип медии не са необходими, а пък това противоречи и на природата на медията. Природата на медията, и в частност на журналистиката в медията, е да бъде коректив на властта. На властта са й много по-необходими критичните медии – говоря за принципна, обективна, дори добронамерена, бих казала, критика, която изхожда от интереса на обществото. Властта много повече има нужда от такава критика и аз, докато бях в „Сеизмограф”, не се уморих да повтарям това с наивната, както се оказа, надежда по някакъв начин да стигне до мозъците на сегашните управляващи. За жалост, обаче, не бих ги причислила към категорията властимащи, които се радват на критичните медии. Обратно, те започнаха една самоубийствена политика – самоубийствена за тях самите, за обществото и за държавата като цяло. Те решиха безапелационно да подчинят медиите.
- Медиите все пак са четвъртата власт.
- Не, не, медиите са първата власт, няма какво да се заблуждаваме. Много съм щастлива, че тази мисъл се роди преди години в моя младежки мозък, а впоследствие вече я чух произнесена на глас от умни, мъдри хора, от капацитети, обществени авторитети, които очевидно бяха доловили същото-че медиите са първата власт на модерния свят. Точно затова тези, дето уж там са обозначени като първа, втора, трета, много искат да подчинят точно тази власт, защото знаят, че от нея зависи движението на обществените процеси ; от нея зависи до голяма степен и оценката на техните действия, но не в пълна, не в абсолютна степен. Защото безспорна самоизмама е, че ако в медиите излизат само похвали и само позитивни оценки за едно управление – и така се връщам към началото на мисълта си – пълна заблуда е, че по този начин едно правителство може да се закрепи и да бъде харесвано от хората. Нищо подобно!
Властта я крепи политиката й. Ако тя няма адекватна политика, ако не съумява да движи икономиката, да осигури условия за нормален живот на хората, за нормално развитие на бизнеса, няма как да се спаси тази власт, ако ще да я обслужват най-хвалебствените медии на света. И тоталитарният режим е много показателен пример в това отношение. Защото ако можеше медиите, дето хвалят, едногласните медии да закрепят една власт и един режим, ние и досега щяхме да си живеем във времето на така наречения социализъм. Само че онзи режим си копаеше гроба и онази система, включително с помощта на подчинените медии, накрая катастрофира. Така ще се случи с всяка власт и с всеки управляващ, които искат да подчинят медиите и да ги заставят да бъдат единствено мегафони за успехите й.
Напоследък има направо бих казала брутални за слугинажа на медиите примери, които честно казано ме карат да се срамувам, че съм представител на тази професия. Но иначе не се срамувам от това, което съм правила в журналистиката, защото съм се стремяла да бъда честна със себе си и честна с хората, за които съм работила – слушатели, зрители, читатели.
- Имало ли е натиск спрямо вас в бТВ?
- Истината е, че в бТВ е имало най-малко натиск над мен. Може би, защото когато отидох в телевизията, вече си бях създала име, популярност в професията и сред публиката и защото се знаеше, че съм доста остър характер, доста автономна в мисленето и независима в журналистическата си работа, не е имало директен натиск над мен-не само в тази, но и в другите медии, където съм била. Просто е известно, че категорично отказвам да изпълнявам поръчки, които са в несъгласие със съвестта ми . Аз затова останах 10 години в бТВ, защото се радвах на пълна, на абсолютна свобода 9 години и 2-3 месеца от това десетилетие. На моменти тази свобода даже ми идваше малко в повече.
- Говорим за времето – Симеон, Станишев и Борисов.
- Да, говорим за времето на Симеон, на Станишев и чак в края на първата година от управлението на кабинета Борисов започнах да усещам дискомфорт. По-рано бях усетила вече натиск над новините, защото нашите новини спряха да приличат на себе си, започнаха да се отдалечават от образа си в предишните 9 години. Това може би за масовата публика остава скрито, защото въпреки всичко колегите се стремят да опазят БТВ като свободна, независима, критикуваща медия. Стремят са да я опазят, но става все по-трудно, когато отгоре има натиск. Той е ясен за малка част от хората -ръководството на нюзрума, част от продуцентите може би. Те се опитват да го отбиват, да го прикрият някак, обаче не се получава, защото на моменти, според мен, е много директен. Той минава през собствениците на телевизията, които и да са те; също така притиснати са и част от мениджърите. Всеки може да бъде шантажиран по някакъв начин. Дали чрез личния му живот, дали чрез бизнеса му, дали чрез нещо друго, но в съвременния свят, когато човек е оплетен в толкова много връзки и отношения, всеки може да бъде злепоставен; винаги може да се намери нещо, с което да бъде орезилен.
И понеже в момента по върховете на властта са хора, които произлизат от милиционерските и полицейските среди, те имат един професионален инструментариум, който носят от миналото със себе си и за жалост смятат, че с него могат да управляват държавата и медиите. И точно това правят – чрез рекет и шантаж мачкат и държавата, и медиите. Този натиск се засилваше във времето и ще става още по-силен в месеците до изборите, в даден момент и аз започнах да го усещам. Но не е единствен политическият натиск, който ме накара да напусна. Имаше вече натрупвания у мен; нагласа, че ми предстои подобна раздяла, защото в последните години ми беше трудно да работя по чисто технически причини. На практика в предаването не се инвестираше нищо, бе оставено без всякакъв ресурс.
- Това ли бе начинът, свиването на бюджета?
- Ами да, това бе един от начините да се притиска предаването. Но по правило в частната телевизия са свити бюджетите. Гледам, че и в новините от време на време стягат коланите, но новините са приоритет – едно седмично предаване не може да се сравнява с тях.
- Но когато то е емблема?- Да, така е, но за жалост мениджърите на БТВ от една страна го възприемаха като емблема; от друга, не правеха нищо, за да може то да продължи да бъде емблема. Да не говорим, че част от тях и то свързани с програмата имаха подчертано тенденциозно отношение към „„Сеизмограф”” и понякога работеха точно в обратната посока, защото мисля, че като вътрешна продукция предаването пречеше на някакви чисто комерсиални схеми и отдавна този слот беше станал прицел на програмни мераци. Та те искаха да го има „„Сеизмограф”” в програмата на бТВ, но да не е на това относително централно място, в подстъпите към праймтайма, а да бъде изместено в някаква ниша; ако може и през нощта да отиде. А аз бях разработила това време, за десет години предаването си бе създало сериозен контингент от публика, но не ставаше за пренасочване на пари от бюджет и реклама. В програмата на бТВ вътрешна продукция са само новините, сутрешният блок, до неотдавна „„Сеизмограф”” и отскоро „Тази неделя”. Всичко друго се прави от така наречените независими продуценти. Само че с независимите продуценти могат да се постигнат всякакви договорености – на масата и под масата – и част от парите, които се въртят около техните продукции, да се отклоняват и към мениджърите на телевизиите. Докато от „Сеизмограф” – не! От „Сеизмограф” всичко, което влизаше като реклама, отиваше в касата на бТВ. И според мен това бе втората много сериозна причина да е такава съдбата на предаването – че обективно не можеше да се впише в печалбарски схеми .
А третата посока на пресиране беше през външните продукции, което в контекста на сегашното управление стана част от политическия натиск. Тоест, от една страна, имаше директен политически натиск, но на всички беше ясно, че няма как да махнат „Сеизмограф” и да го запратят сутринта, например, защото предаването е знаково, емблема, както казвате вие, и такава промяна моментално ще се изтълкува като политическа репресия. Затова тихомълком решиха да го обезкървяват чрез външните продукции. И във външните продукции се появиха много добри имитации на журналистика. Защо казвам имитации – те на пръв поглед абсолютно приличат на журналистика; даже обират всички награди, както виждаме, хората от тези програми. Само че не е ясно как се акумулират средствата там. Дали тези превъзходни интервюта и всякакви други форми, които се появяват, не са, всъщност, плод на някакъв договор с ПР агенция или пък с държавна институция.
Например, след като приключи мандатът на предишните управляващи се разбра, че продуцентската къща на Евтим Милошев, която прави „Комиците” и „Нека говорят” с Росен Петров, е получила 1.8 млн. от кабинета Станишев покрай кампанията за годишнината от независимостта на България. Като наблюдавам кой как се държи сега в ефира, допускам, че определени външни продукции – не само в бТВ, а и в другите телевизии – получават от управляващите три пъти повече, като по този начин просто се купуват медиите. Разбира се, предполагам, че всичко става в рамката на закона, но това не го прави по-малко морално укоримо, нито отменя отговорността на медията, която не би трябвало да мами своите потребители.
Сегашната власт бурно доразви употребяваната и от предшествениците й практика, известна в близкото минало с името „Нахранете журналистите”, и я издигна до невиждани висоти, превръщайки в действителност медиите в свои ПР агенции. По-големи или по-малки ПР агенции на национално и регионално равнище, защото в провинцията е още по-страшно и журналистите там са още по-малко защитени от произвола на властите. Сега идвам от интервю за група провинциални медии – радио, вестник и сайт – и беше истинско удоволствие да говоря за тях, защото те специално се борят за чистотата на професията, опитват се да правят обективна и независима журналистика, но както разбрах, това им коства много. А повечето от останалите не устояват на натиска и се предават и продават. До такава степен, че няма нужда от посредничеството на истинска ПР агенция, когато трябва да се извае някой властнически образ. „ПР-медиите” отлично се справят със задачката, заблуждавайки публиката със своята контролирана журналистика, в която и най-неудобните въпроси обикновено са предварително договорени.
Затова казвам, че това са имитации, които убиват журналистиката. И когато един политик може срещу съответното заплащане да отиде в такова предаване и с уж много напрегнато и остро интервю да си свърши отлично работата, защо той да идва при мен, където няма да има тази сигурност. Аз винаги може да задам един или два въпроса повече, дето да го поставят натясно, за които той не е предупреден и би се замислил как да отговори, без да се злепостави. Така в частните телевизии започнаха да стават все по-дефицитни териториите на автентичната журналистика.
*Интервюто е взето през юни 2011 г. във връзка с разработването на магистърска теза по телевизия във ФЖМК. Публикуваме го със съгласието на събеседниците. Със съкращения.

Оригинална публикация