www.trud.bg I Деница САЧЕВА I 12.07.2015г. 

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да търси спасение поединично

Истинският пиар намира смисъла в думите и превръща страха във вдъхновение, а омразата – в чувство за градеж

Помните ли култовата реплика от сериала „Столичани в повече“ – „Ааа, ний чакахме пиар, пък то жена“? Чували сте сигурно и други: „Гледай го сега този как си прави пиар”, “Ама не й обръщай внимание, тя си прави пиар”, „О, тази какви крака има, сигурно е пиарката.“

Това е само малка част от пълната профанизация на тема пиар у нас. Пиар не е обобщено наименование на всяка глупост, която каже някоя известна личност, политик или спортист. Още по-малко пък е определение за блондинка с мерки 90-60-90.

Ще кажете – всичката Мара втасала и за това ли сега да се тревожим?!

Ами да. Защото от какво си мислите, че се изграждат нашите светове? От думите. От разговорите помежду ни. И от доверието, което си имаме или нямаме.

Ако България не ви харесва, една от причините за това е употребата на думите без смисъл и съзнателното култивиране на страх, вина и омраза във всичко.

Истинският пиар се занимава точно с обратното – подрежда думите, намира смисъла, превръща страха във вдъхновение, омразата в чувство за градеж. Пиар е професия за изграждане на доверие и добро име. Защото доверието и доброто име са най-ценният капитал.

Пиар или, преведено на български, „връзки с обществеността“ предлага стратегии и управление на информацията и комуникацията между една организация, компания или личност с отделни групи от хора, клиенти, потребители, избиратели.

В световен план това е бизнес, в който работят над 80 000 души и който прави приходи от над 12,5 млрд. долара. Средният приход за независим консултант в света е около 155 000 щ.д. годишно, а независимите пиар компании нарастват с по 10% на година в цял свят. Страните, в които този бизнес има най-голям ръст, са Австралия, САЩ и Великобритания.

Разбиранията, че пиарът се занимава с публикации в медиите, организация на събития и печатане на визитни картички, са не просто остарели. Те са архаични и от миналия век. В съвременните стандарти за професията работата с медиите е едва 30% от цялото.

Споровете между журналисти и пиари не са само български патент – в цял свят двете гилдии спорят в коя от двете професии работят повече бодигардове на истината. У нас журналистите искат да бъдат пиари заради по-доброто заплащане и защото измамно мислят, че да пишеш добре е достатъчно, за да си пиар. Да, това е много важно, но далеч не е достатъчно. Журналистите, които са прекрачили границата и са станали пиари, обикновено не се връщат обратно, но пък стават успешни само ако развият и управленски качества.

Номерата от едно време, когато е можело да накараш конкурент да се чувства зле, като надуеш отоплението в студиото, за да започне той да се поти, или пък е можело да се провали пресконференция, като се спре токът в сградата, будят презрение у истинските професионалисти.

Благодарение на стотици комуникационни кампании по света се сменят политически режими, милиони се ограмотяват и овластяват с информация, раждат се нови лидери, потребяват се нови стоки и услуги, променят се разбирания, разбиват се стереотипи, променя се начинът ни на живот. Професионалните пиари са значителна част от успеха на изграждане на политически съюзи, развитието на мултинационални компании, които по своите обороти и служители надвишават брутния вътрешен продукт и броя на населението на много държави. Пиари се използват дори за освобождаването на заложници.

Скандалните разкрития на Би Би Си навремето за корупция в Международния олимпийски комитет, които засегнаха и България, бяха част от много добре подредена и обмислена кампания на Лондон за столица на олимпийските игри. Години по-късно, когато се срещнах с Майк Лий, ръководител на комуникационния екип за кандидатурата на Лондон за олимпийски град през 2012 г., той ми сподели, че кампанията (комуникации и маркетинг) на английската столица е струвала 6 млн. лири и е дело на 20 души. Разузнаването за членовете на МОК включвало дори графика с пътуванията им и било в основата на медиа планирането. Посланията за Лондон започвали от билбордовете по летищата, преминавали през предпочитаните от МОК телевизионни канали и стигали до вестниците, оставяни пред хотелските стаи на членовете сутрин.

Професията на пиара е изключително отговорна и всеки ден в нея е като разказ с неочакван край. Често си спомням думите на бившия директор на комуникациите на Световната банка за Европа и Централна Азия Ник ван Прааг, който е бил съветник на сръбския премиер Зоран Джинджич. След встъпването му на власт изследвания на общественото мнение показали, че хората масово не харесват охраната, тъй като моторите и пилотните коли им напомняли старото комунистическо време. Джинджич се освободил от тях, това повишило доверието в него, но именно слабите мерки за сигурност станали причина за покушението, при което загина.

Силата на градивната комуникация обикновено личи в международните кампании. Като член на журито на Световните златни награди по пиар съм имала възможност да се запозная с истински професионални шедьоври от цял свят. Една от кампаниите: “Аз ли съм №12?”, стана гласът на повече от 400 млн. души по цял свят, които са болни от хепатит В или С. Със своите 600 събития по цялото земно кълбо и повече от 3200 реплики тя достигна до 1 млрд. души и генерира потенциал благодарение на информацията и комуникацията да спасява по 4000 живота дневно.

Е как да не ти се работи тази професия?

Въпреки че у нас работят изключителни пиар специалисти, напълно конкурентни на световните имена в професията, носители на престижни международни отличия, те рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Както и в много други сектори, и в този по-бездарните са по-кресливи. В общество като българското, в което 50 години са били насърчавани доносничеството, тайната, манипулацията и пропагандата, съвсем естествено пиар е трудно да бъде приет като професия на откритите комуникации, които имат за цел да представят истината, така че хората да я разберат и дори и да не я приемат, да намерят начин да живеят с нея.

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да се спасява поединично и да бъде само нещастен наблюдател на чуждия общ успех. И точно на това си струва да кажем едно мощно българско НЕ.

*Авторката е председател на Българската асоциация на пиар агенциите.

Оригинална публикация 

www.m.mediapool.bg I 20.03.2015г.

Студиото на Russia Today в Лондон. Глобалният телевизионен канал е основното оръжие на Путин в информационната му война срещу Запада.

Европейският съюз е на път да започне първа операция в нова пропагандна война с Русия до дни, след като лидерите на ЕС дадоха официално одобрение за кампанията на среща на върха в четвъртък. Официални представители казаха за Ройтерс, че дузина експерти по връзки с обществеността и комуникации ще започнат работа до края на март в Брюксел със задачата да противодействат на, както казва ЕС, умишлената дезинформация, координирана от Кремъл във връзка с ролята и целите на Москва в Украйна и на други места в Европа.

Това е първият етап от план, който лидерите искат да бъде завършен до юни от върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини и който може да включва усилия за създаване и излъчване на програми на руски език, насочени най-вече към етническите руснаци в бившите съветски републики.

В момента тези общности следят предимно руските държавни медии, които имат по-големи бюджети за създаване на развлекателни програми и новини, отколкото местните медии.

Лидерите от ЕС, най-вече в балтийските държави, са разтревожени от това как Москва използва своите медии, за да печели подкрепа за възгледите и политиките си, с бюджети, в сравнение с които няколкото милиона евро на година, които според служители ЕС може да осигури, изглеждат нищожни.

Russia Today е основното оръжие на Путин в информационната му война срещу Запада

Редица западни политици и журналисти отдавна призовават за по-активно противодействие на пропагандата на руските медии и в частност на телевизионния канал Russia Today (RT), който се излъчва в 100 страни по света на английски, арабски и испански, а от миналата година и на немски и френски език. Бившият директор на британската BBC World Service Питър Хорокс, напуснал поста си през декември м.г., говори за финансовото превъзходство на руските новинарски държавни канали в "глобалната информационна война".

Бюджетът на Russia Today за миналата година е бил 445 млн. долара, по данни на в. "Ведомости". Заради финансовата и валутна криза, която разтърси Русия в началото на 2015 г., бюджетът на RT най-вероятно ще се окаже орязан.

Russia Today е основното оръжие на Кремъл във все по-ожесточената му информационна война със Запада. Главният редактор на медията има директна телефонна връзка с Кремъл.

В отделни европейски страни правителствата вече повишиха бюджетите на държавните медийни компании. Така например през т.г. Германия увеличи бюджета на Дойче веле с 9.3% до 294 млн. евро.

На срещата си, проведена в четвъртък вечерта, лидерите от ЕС се съгласиха да разширят икономическите санкции, за да окажат натиск върху Русия да изпълни мирното споразумение за Украйна. А в изявление от срещата на върха те "подчертаха, че е нужно да се даде отпор на продължаващите дезинформационни кампании на Русия", и натовариха Могерини със задачата да представи цялостен план до юни, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Според описание, разпространено между служителите от ЕС и видяно от Ройтерс, непосредствената задача на новия отдел в Брюксел е "да коригира дезинформацията и да проверява фактите", както и да "разработи представяне на гледната точка на ЕС чрез ключови послания, статии, авторски мнения, кратки данни, информационни графики, включително материали на руски език".

Персоналът ще бъде съставен от граждански служители, вече наети от институциите на ЕС или предложени от някои от 28-те държави членки.

Възвръщаемост на инвестициите

ЕС вече осигурява известна поддръжка за медии от общността и извън нея, включително чрез предоставяне на парични суми и техническа помощ в подкрепа на разнообразни културни програми и отразяване на дейността на ЕС.

Сега той може да обърне внимание на свързването на част от тази помощ с противодействието на руското влияние. "Ние може да поискаме по-голяма възвръщаемост за нашите инвестиции", каза пожелал анонимност служител, участващ в подготовката на плана. Финансираният от ЕС Европейски фонд за демокрация (ЕФД), който насърчава демократичното развитие в съседни региони, ще представи предложения по медийните въпроси на среща на върха на 21-22 май в Латвия, където лидерите от ЕС ще се срещнат с колегите си от Украйна и още няколко бивши съветски републики, които са съседи на Русия.

Директорът на ЕФД Йежи Помяновски каза, че една от проучваните възможности е "по-голяма интеграция и сътрудничество" между съществуващите рускоезични медии в граничещите с Русия държави с цел да се споделя продукция, която може да се конкурира за аудитории с финансираните от Москва програми.

Служителят от ЕС каза, че може да бъдат включени специалисти, които да помогнат за създаване на програми, за да се привлекат хора, говорещи руски, които не следят съществуващите рускоезични медии, финансирани от Запада, като Би Би Си, Радио "Франс ентернасионал", "Дойче веле" и Радио "Свободна Европа". "Необходимо е да разпространим информацията извън кръга на обичайните заподозрени", каза той.

Все пак участващи в проекта служители от ЕС заявиха, че не могат да се надяват да се конкурират фронтално със скъпите новинарски и развлекателни канали, които Русия излъчва далеч от своите граници, нито с екипите, популяризиращи идеите на Кремъл в социалните медии.

Общността също така е ограничена от това, че не иска да бъде разглеждана като манипулатор на новините или да се захваща с явна "пропаганда".

"Няма да бъде ефективно и не е възможно да се противодейства на грубата пропаганда на Русия с нейните оръжия", каза друг служител от ЕС.

Оригинална публикация

www.manager.bg I 27.08.2014г. 

Магазин в столицата на Дания, Копенхаген, събира вниманието на онлайн медиите за маркетинг с нетипична рекламна стратегия. Той предложи на клиентите си да не плащат по традиционния метод на място, а по друг начин – с потребителски отзиви за стоките и малък членски внос.
В т.нар. Freemarket в града предложените продукти нямат цени, посочва Business Insider, цитирайки вестник „Копенхаген Пост“. Клиентите се регистрират онлайн и плащат само месечна такса от около 3,39 долара. След това избират от списък с продукти, предложен от магазина, и ги взимат безплатно от каса в него. Таксата, която плащат, им дава възможност да си изберат 10 продукта месечно плюс отстъпки и карти за подаръци, продавани от други търговци на дребно. За да се възползват от услугата обаче клиентите задължително трябва да посвещават от времето си като завършват и предоставят отзиви за продукти от магазина в конкретен срок – иначе ще им се начисли такса
Би Би Си отбелязва, че т.нар. трайвъртайзинг (tryvertising) или реклама с безплатно опитване на продукти и даване на отзив за тях (reviews), не е практика, която се случва за първи път в света.
Пренаситените от маркетингови съобщения клиенти в днешно време се изолират и дори се ядосват на рекламните спотовете по телевизията и другите медийни канали, на изскачащите и провокиращи погледа банерите в мрежата. Това прави трайвъртайзинга един различен начин да бъдат достигнати потребителите наистина, отбелязва Cutting Edge PR. 

Оригинална публикация 

Стр. 16

в. Монитор | 02.08.2011

Редица програми на британската корпорация не бяха излъчени

Редица новинарски програми на британската телевизионна и радиокорпорация Би Би Си не бяха излъчени вчера заради започналата 24-часова стачка на журналистите срещу съкращенията в щата, предаде ИТАР-ТАСС.
Съкращенията бяха осъществени в рамките на орязването на държавния бюджет с над 15% от правителството в Лондон.
Представители на британския Национален съюз на журналистите започнаха протеста веднага след полунощ, а от вторник журналистите ще започнат да работят "според правилата", сиреч няма да вършат нищо извън рамките на служебните си задължения.
Първият подобен протест се състоя на 15 юли, когато частично бе нарушено излъчването на два телевизионни канала – Би Би Си 1 и Би Би Си 2. Според прессекретаря на корпорацията прекъсванията са били "не тъй забележими, колкото се очакваше".
Синдикатът обвинява ръководството на Би Би Си, че е "пропиляло хиляди лири с уволнението на висококвалифицирани и опитни служители, вместо да им намери работа според възможностите им".
Ръководителите на корпорацията пък заявяват, че всички техни опити да постигнат компромис с журналистическия съюз са останали без успех.
"Заради намалялото държавно финансиране на Световната служба и службата за мониторинг се наложи да съкратим 387 работни места, а това означава, че за жалост уволнение заплашва още към 100 служители", заяви бизнес директорът на Би Би Си Люси Адамс в обръщение към персонала.

Стр. 31

Оригинална публикация

в. Дума | Галя КЛАРК | 21.07.2011

От детския буквар сме закърмени, че книгата е прозорец към света. Не може същото да се каже за българските телевизии, уви. Електронната медия е критикувана както от познавачи телевизионни критици и авторитети, така и от всички останали потребители. Неслучайно отзивите са предимно лоши – на хората в България им е писнало от реклама и "рекламни" репортажи, лоши като смисъл и лошо поднесени новини, предавания за псевдозвезди и звездички, някакви пошли реалита. Документалните и научнопопулярни филми у нас почти изчезнаха, пък и не бяха интересно направени. Скука лъха от екрана, едни и същи лица се въртят до забрава. Не е така обаче на Острова. Тук телевизията наистина си струва да се гледа и може да се каже, че е прозорец към света, защото функцията й да учи не е затихнала
Авторитетът на обществената телевизия Би Би Си е безспорен и не случайно – Би Би Си има четири канала, всеки със своето присъствие във всекидневието на хората. Новините са поднесени и изпипани професионално. По обществената телевизия, разбира се, категорично няма никаква реклама, което е цяр за душата по време на филмите. Освен това изключително съществен е фактът, че Би Би Си е монополист по отношение на политическите предавания. Интервю с премиер или шеф на опозиция няма къде да гледате освен по Би Би Си. Конкуренцията е принудена да взема интервюта от публичната телевизия и да цитира обществената като източник на събитие. Така авторитетът на публичната телевизия е на подобаваща висота. На политиците също, тъй като не дават всеки ден интервюта на всякакви възможни телевизии. Не доскучават на хората като всекидневните появи на министри в България по всички възможни канали.
И тук не липсват сапунки
като Coronation Street и Eastenders, но за всяко ниво тв култура си има съответните потребители. В същото време ценителите на оперна музика може да гледат невероятни предавания, като операта е представена не като старомодна и овехтяла продукция, а "секси", интересна и "цветна". Човек, дори и да не я обича, започва да се интересува от арии, изпълнители, композитори. Класите в обществото намират своите телевизионни ниши и продукти. Средната класа се радва на вдъхновяващи сериали като за производството им се конкурират Би Би Си и Ай Ти Ви. Сред най-популярните филми на синия екран през последните 12 месеца бяха "Downton Abbey", "Silk", "Hustle", "Upstairs, Downstairs", Шерлок. Сега се правят нови серии на "Шерлок" и "Silk". Изпълнението на актьора Бенедикт Къмбърланд в ролята на Шерлок Холмс от ХХI век, възроди
модния шик на джентълмена
и осъвремени историята на прочутия детектив.
В България почти напълно се изгуби просветителският дух, познавателният характер на телевизията. В Англия предавания, документални и научнопопулярни филми разказват и просвещават като зрителят ни най-малко не скучае. Водещите са професионалисти поне в две области – археология, астрономия или друга специалност плюс телевизионна журналистика. От сериите на Майкъл Портильо може да се научи много за развитието на жп гарите от викторианско време до наши дни, в предаването "Country file" и "The Coast" няколко водещи разказват интересни истории за определен район във Великобритания. В това предаване човек дори и да не пътува из Острова, научава много за археологията, геологията, индустрията и не на последно място – за дивата природа в съответното място. Чудя се кога ли българските телевизии ще направят подобни предавания за собствената ни страна. В друго предаване водещата Мери Портас пък води битка с недостатъчно доброто обслужване в магазините. Тя дава съвети към собствениците на малки магазинчета, които не издържат на рецесията и са пред фалит или на нула, как да възродят бизнеса си. Променя им щандове и витрини, въобще цялостно преобразява интериора и поведението на продавачи и собственици. Така успява да изправи на крака много от магазините.
Интересна е програмата "Dragons’ Den", която също е купена в различни страни, включително в Румъния и Русия. При нея млади бизнесмени и изобретатели представят бизнесидеите си пред няколко милиардери и капацитети в бизнеса, като идеята е най-добрите да получат от тях инвестиция, която да помогне за реализацията им.
Великолепни са т.нар. документъри, особено в областта на историята и археологията. Безкрайно интересни бяха сериите за египетския фараон Тутанкамон и
генетичното изследване на ДНК на мумии
за да се установи кои са баща му и майка му. Зрителят научава за битките на кралица Будика с римляните завоеватели в Източна Англия, за археологическите находки на Острова. Често известни археолози са и водещи, например Алис Робъртс в "Digging for Britain" и Нийл Оливър в "A History of Scotland". Те не само участват в създаването на сценария, наясно са за какво става дума и говорят с разбиране, вдъхновение и ентусиазъм.
Въобще това е едно от нещата, които липсват на българските телевизии – добри водещи, които да са професионалисти в областта, която представят, а не само да произнасят думите от сценария си. Един от хубавите примери в това отношение е предаване за астрономия и космос на проф. Брайън Кокс. Той е звезда в професията си, звезда и на екрана – в началото на 40-те си години, с младежко излъчване. Сам признава, че е бил заразен от професионализма и ентусиазма на американеца Карл Сейгън, който беше известен астроном физик и чудесен водещ на авторското му предаване "Космос".
Хората гледат какви ли не интересни програми съобразно интересите си. Тук има голяма общност любители на птиците, които обичат да ги наблюдават с бинокли, организират специални походи с цел наблюдение. Предаването "Spring Watch" е уникално. Разполагат се денонощно няколко камери на различни места, където гнездят птици. Освен по телевизията и в реално време по интернет човек може да гледа как птиците се хранят, грижат се за малките си и прочие, като обективите ги проследяват от
съвсем близка дистанция.
Имаше едно интересно тв предаване дали днес е възможно да се живее като Св. Франциск от Асизи, без пари.
Водещият, който освен телевизионер е и свещеник с висок ранг в църквата, вървеше из Англия, разбира се, придружен от оператор, и се опитваше да живее, без да заплаща нищо с пари. Предлагаше да свърши някоя работа и вместо заплащане да му дадат подслон и храна.
Безкрайно интересно е и "Antique Road Show". Това предаване се провежда в околностите на различни замъци. Професионални оценители дават оценки на старинни предмети, които са попаднали по наследство или при случайни обстоятелства в ръцете на обикновени граждани. Някои от тях са изключително редки и ценни за изненада на собствениците им, нерядко купили ги от разпродажби за стотинки.
Има отделен канал Yesterday, по който има най-различни предавания за история. Тук много основни са предаванията за Втората световна война, но не липсват и интересни програми за битките на британската флота с испанската Армада.
Основните телевизии BBC и ITV
спорят за популярност и зрители
най-вече с реалити шоу програми. "X Factor", "Britain Got Talent", "Strictly come dancing" са световно известни формати, някои от които бяха закупени и в България. Едно от най-красивите обаче бе реалити шоуто за търсенето на певица, която да изпълнява ролята на Дороти в известния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър "Вълшебникът от Оз".
Програмите тип телевизионни състезания са най-разнообразни. "The Weakest Link" с водещата Ан Робинсън дава парична награда само на победителя, "Mastermind" пък е много специално, тук наградата е само купа, но пък самочувствието да си с най-добрия ум е невероятно. Изключително трудни са въпросите при университетското предаване "The University Challenge", при което тимове от най-умните студенти на престижни университети се борят за приза. В това предаване времето се цени, то "върви" динамично, води го политическият журналист и публицист легенда Джереми Паксман.
Дано БНТ и останалите телевизии разберат, че наистина трябва да са в полза на зрителя. Не е достатъчно да се имитира дизайн и цветове на тв студиа. Развлечението трябва да е умно, а не просташко. Зрителите искат да научават нови факти, но поднесени не по скучен начин, а с въображение, ум и професионализъм.

Стр. 24

Оригинална публикация