Връща се доверието към вестниците

в. Банкер | 28.01.2012 

Връщането на доверието към хартиените издания на вестниците се превръща в трайна тенденция у нас. Намалява делът на нечетящите вестници и се възстановяват нивата от 2008 година. Осемдесет и два процента от четящите обясняват, че правят това за развлечение и почивка, а 68 на сто смятат, че именно печатните медии са най-добрият начин да се информират за събитията. Изводите са от проучване на МБМД за медийния пазар в началото на 2012-а. Анкетирани са 1200 граждани, като събраната информация се отнася за последните шест месеца на миналата година.
Телевизията остава лидер като източник на информация. След нея се нареждат вестниците, интернет и радиото. В последна сметка всеки получава своя дял верни почитатели, но трудно разширява влиянието си върху по-големи групи. Интерес има към профилираните телевизии, само че широкото предлагане води до разпръскване и няма лидер. При телевизиите bTV продължава да е начело с 92% гледаемост, следвана от "Нова телевизия" – 72 на сто, и БНТ – 50 процента.
Заради кризата леко се е увеличил делът на получаващите ефирен сигнал, но въпреки това преобладават домакинствата, които гледат кабелна телевизия. До миналото лято е имало стремително развитие на цифровата телевизия, а сега е по-скоро период на стагнация. В случая прагът на насищане като че ли е достигнат и най-вероятно завладяването на нови позиции от цифровите оператори ще е доста затруднено.
Според данните на МБМД радиото продължава да се превръща във фонова медия, а близкото приятелско обкръжение също си остава източник на новини. Делът на ползващите интернет се запазва на почти на нивата от юни 2011-а. За половин година има леко нарастване от 54 до 57 на сто. От тях 90% заявяват, че използват интернет всеки ден или поне 2-3 пъти в седмицата. Това става основно за разговори с близки, електронна поща, за преглед на социалните мрежи и информационни сайтове. Най-често хората посещават Facebook, Google, abv.bg, Бкуре. Twitter обаче не е много застъпен. Сред българското население по-популярният сайт за видеосподеляне си остава Vbox7, отколкото Youtube.

Стр. 35

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 28.01.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 28.01.2012

Водещ: Тази седмица липсата на достоверност в една новина най-изненадващо стана новина и то водеща. Нещо повече – първа дама или профил. Плевнелиева в интернет. Това са само две от днешните вестникарски заглавия по темата. Съвсем очаквано обаче снегът се превърна във водеща новина и се задържа доста дълго време. Предполагам, че това ще се случва, докато и снегът го има. Другото освен снегът са коментарите за полицията и човешките права или както днес ги нарича главният секретар Калин Георгиев „действията на МВР са удобна политическа дъвка”. Дали 80-тото ни място в годишния доклад на „Репортери без граници” е новина и къде медиите ни класират? По какво си приличат докладът на „Репортери без граници” и годишният доклад на фондация „Медийна демокрация”? Какви са водещите новини в три европейски държави – Швеция, Германия и Брюксел, ще чуем по телефона от Камелия Енчева, Боян Юруков и Божидар Стефанов. Блогъри с традиционен интерес към медиите и критично настроени към обективността на медиите. Казаното от тях после ще коментираме с колегите Алексения Димитрова от вестник „24 часа”, доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”. По телефона очаквам да се чуем и с Антон Хекимян от БТВ. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Илия Тенев, Любомир Пъшев, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас. В „Клубът на журналистите” ще започнем с една разходка в три европейски държави, за да направим едно сравнение с българските водещи новини и европейските водещи новини.Добър ден казвам първо на отличниците в Швеция. Защо казвам отличници? Защото според годишния доклад на „Репортери без граница” и по традиция скандинавските страни са на чело. Добър ден на Божидар Стефанов.
Божидар Стефанов: Здравей Ирен. Добър ден.
Водещ:Кои са водещите новини в Швеция?
Божидар Стефанов: Ами водещите новини в Швеция тази седмица са доста сходни с това, което официално се случва. Като цяло отново една от топ новините е свързана с SAAB. Аз съм тук от няколко месеца всъщност. Имам чувството, че почти всяка вечер има задължително по една новина, свързана с тази компания. В момента новината е, че все пак ще се намери начин тя да бъде спасена, въпреки че може би почти през ден се обявява фалита и тук.
Водещ: Както се пошегува в предварителния разговор SAAB фалира още преди ти да отидеш там.
Божидар Стефанов: Да. Има и друга интересна новина, свързана с гаф на техен политик. Мисля, че не само в България се случват такива неща. Става дума за Карл Билд, който е шведският представител в глобалния форум в /…/, който се провежда миналата седмица. Той постнал в twitter.com страница с post, гласящ, че няма търпение за гала вечерята, която ще бъде изключително обилна. Все пак гладът по света е много важна тема и който малко шокира медиите тук. Продължава сагата и с един друг техен политик Хокан /…/, който може би вече три месеца продължава с него нещо като мини скандал за това, че той е използвал пари от партията, за да си плати наема и честно казано до момента не си е подал оставката, но стана нещо като звезда в Швеция. Може би, защото е гост в популярни предавания.
Водещ:Сега ще продължим след малко с теб, Божидар. Нека сега да чуем от Боян Юруков какви са водещите новини за германските медии. Здравейте, Боян.
Боян Юруков: Здравейте. Като цяло Германия има три водещи новини. Едната от тях, която тече от доста време и вече по някаква причина всички медии я въртят, е за президента им Вулф, който имаше доста сериозни проблеми с властите по повод недекларирани заеми, които той е взимал. Този скандал експлодира преди доста време, но все още немските медии занимават хората с него. Втората тема е естествено Гърция. Голяма тема в Германия и най-вече всички мнения на абсолютно всички политици по темата, какво е мнението, какво трябва да се случи. Какво се очаква от Германия да спаси Гърция е доста голяма тема тук. И последната голяма тема е /…/ Въобще медиите скандират лозунга, че Германия трябва да спаси Европа и че Германия е водеща икономическа сила и в /…/, така че те възприемат едва ли не ролята и какво трябва да направим за всички останали. И като цяло това са основните теми. Темата за „Репортери без граници” не съм я видял почти никъде.
Водещ:Нека за темата „Репортери без граници” да продължим след малко. Сега да чуем и в Брюксел кои са водещите новини от Камелия Енчева.
Камелия Енчева: Водещите новини са стачката. Това е водещата новина. Очакваме и се подготвяме като България за пътища и сняг. Стачката спира като цяло функционирането на държавата за един ден и в момента обсъждаме, се обсъжда до колко е правдоподобно, дали сега е правилният момент или не. Топ 3- имаме проблеми също и с индексирането на заплатите. Значи икономическите новини за Белгия минават на второ място. Все па януари месец, нали знаете, нови заплати, нови закони, дали така трябва да бъде, дали да не трябва. А нали знаете, че осткоро имаме ново правителство. Т.е. всички промени, които бяха договорени в последствие на формиране на правителството, сега трябва да влязат в сила, така че има малки неща, които тревожат все още гражданите дали точно така е трябвало да бъде договорено или не. И това е може би трето място.
Водещ:Така. Това е в Брюксел класацията. Ами сега да се върнем на „Репортери без граници” и техния годишен доклад, който ни нареди на още по-долно място – на 80 място. Как немските медии погледнаха на този доклад? Очаквам да чуя от Боян Юруков.
Боян Юруков: Ами като цяло немските медии не го отразиха това. Аз разпитах дори мои колеги, с които често си говорим. По принцип от висока международна компания, но говорим за различни страни от Източна Европа и те също не го бяха чували. Като цяло това не е тема. Едно обяснение може да е, защото те не се притесняват, защото са нагоре в класацията и не се притесняват в тази област. Но друго обяснение е, че това, което аз смятам, че е по-вярно е, че по принцип немските медии и власти имат един много хубав начин за използване на различи видове статистика за определени цели. Като цяло много обичат да напасват числата. Пример за това е, че Германия няма преброяване и много хора смятат, че това е, защото не искат да знаят колко турци има в Германия. Така че наистина това нещо не се чу в Германия – „Репортери без граници” и някак си медиите не му обърнаха внимание.
Водещ:”Репортери без граница” са зад границите на Германия. Така да заключим. Да чуем в Швеция как стоят нещата. Божидар?
Божидар Стефанов: Ами в Швеция доста вяло беше отразен докладът. Мисля, че по-скоро със закачка погледнаха към него. Все пак Швеция остава сред първата 12-ка. Закачката беше, че Естония ги изпревари, което за тях е… Имат интересни отношения с тази страна. Но като цяло коментарите са доста вяли. Интересно е, че част от техните медии съобщиха, че в наши дни свободата на печата изглежда по по-особен начин, тъй като вече самата среда и самите хора го определят и за пример беше дадено движението, окупирало Уолстрийт, където всъщност самите протестиращи нападаха доста журналистите, опитващи се да го отразят. Това и тук се случи. Така че не мисля, че беше голяма новина.
Водещ:Благодаря на Божидар Стефанов от Швеция. Сега да чуем Германия от Боян Юруков как се коментират подобни… Какви са коментарите за „окупирай” в Германия?
Боян Юруков: Германия от край време има доста активна опозиция дигитална. Тук партията е доста силна. По подобен начин зелените също са много силни и такива протести, подобни на „окупирай”, в които се блокират някакви публични сгради или площади, които се използват като символика подобно на „окупирай Уолстрийт”, е доста често срещана. Така че по-скоро хората са свикнали с тези неща.
Водещ: А свикнали ли са хората да критикуват медиите си? Налага ли се в Германия да се напомня, че журналистите не са врагове? Те просто пренасят една новина, правят я известна.
Боян Юруков: Ами по-скоро тук са свикнали с това. Смисъл, че те не очакват, мисля, че поне от разговорите ми лични с немци, по-скоро са свикнали с идеята, че винаги имат едно наум, когато отидат при определена медия, като отидат при едни очакват едно нещо. Всяка новина се пречупва през призмата на това, което знаеш за тази медия и политически пристрастия има, кого поддържа. Така че те по-скоро са свикнали и за това толкова не ги нападат. Въпреки че преди това имаше много други протести – инциденти на анти/…/, които много критикуваха медиите за това, че заемат една много ясна позиция в защита на АЕЦ. Така че по-скоро хората са свикнали с това и не ги нападат, защото няма смисъл.
Водещ:Благодаря на Боян Юруков. И сега отиваме, за последно спираме в Брюксел, за да разберем в Белгия дали годишният доклад на „Репортери без граници” стана новина от Камелия Енчева.
Камелия Енчева: Последния доклад дойде не като изненада, а както винаги Белгия си заема едно доста стабилно място и сравнително в началото на класацията. Като цяло премина като част от новинарския бюлетин без изненади. Може би единствената изненада е, че нямаше коментар „а, ама защо нашите съседи от Холандия са толкова по-напред?” Това естествено в кръга на шегата. Но класацията показва доста реални проблеми в Европа, разликите.
Водещ:Някой осъмни ли се в достоверността?
Камелия Енчева:Да Ви кажа, методологията е поставена под въпрос само от хората, които са от дъното на класацията. Това винаги е било така и не е изненада, не е нищо ново. Когато сме първи , всичко е ок, методите са правилни. Когато сме последни обаче, това създава малко проблеми и чудене защо така и как попаднахме там. Но тук определено нямаше никакви въпроси към това как е изготвена класацията. Аз мисля, че критериите са доста ясни за всеки, който се интересува. Държавата е в доста добро положение откъм плурализъм. Медиите са свободни. Журналистите са и спокойни, че няма да бъдат пресирани, от която и да е власт или икономически интереси. Такива неща като цяло не са основният проблем тук.
Водещ: А кой е основният проблем на белгийските медии?
Камелия Енчева: Основният проблем е, че гражданското общество изисква много и трябва много информация, която да бъде представена на хората обективно. При всеки един по-необективен репортаж се появява особено голямо противодействие от всички хора в държавата. Така че трябва, колкото се може по-обективно да представят нещата и балансирано като цяло, без да обиждат определени групи. Съответно да дават различни перспективи на новините.
Водещ: Как изглежда това противодействие на гражданското общество? Малко ни е трудно да си го представим тук, в България.
Камелия Енчева: Ами на Вас Ви е трудно, но нашето гражданско общество стачкува вече 2 пъти, в рамките на един месец. Общо взето има и контролни органи, които следят. Най-лесното нещо е да напишеш оплакване до контролния орган, който следи медиите. И мога да Ви кажа, че процесът въобще не е сложен и получаваш отговор в рамките на няколко дни. Можеш да се оплачеш за обидно съобщение на медиите, за неясно съобщение в медиите. Такива неща са сведени до минимум усилия, така че хората да се чувстват спокойни и да изискват повече и повече.
Водещ: Как се развива една стачка в Белгия? Има ли веднага изчисления от страна на изпълнителната власт, че тази стачка вреди на икономиката, особено в период на криза?
Камелия Енчева: Такива изчисления изпълнителната власт със сигурност не прави, но има други организации, които го правят със сигурност. Има такава организация, която следи за интересите на предприятия и търговци. Съответно те си правят изчисленията и това е тяхно право. Но такива изчисления няма да дойдат от изпълнителната власт. Последната стачка вече наистина има малко критики към стачкуващите защо сега и защо не оставят малко място за диалог. Обаче хората имат какво да кажат, имат защо да протестират и мисля, че това няма да ги спре.
Водещ: Очевидно е интересно какви са водещите новини, защото днес „24 часа” публикува една рубрика „Топ 6 на най-четените и най-коментираните новини от вчера”. „Полярният студ” е най-четен, а най-коментиран е „Помилвах дилъри на дрога, защото закон намали наказанието”. Това е интервю с Ангел Марин. Добър ден сега на Алексения Димитрова от „24 часа”.
Алексения Димитрова: Добър ден.
Водещ:И на доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”. Разбира се ние тук си прехвърляхме този вестник „24 часа” заради този „Топ 6”, но нека да направим едно сравнение между новините в три европейски, водещите новини в трите европейски държави, които чухме – от Швеция, Германия и Брюксел, и нашата. Доцент Спасов, в Швеция политиците и SAAB са водеща новини. Единият е бил гладен и е очаквал храната в /…/. Другият пък си платил наема с пари от партийната каса. В Германия пак политиците са водещата тема. Докато в Брюксел стачката, снегът и парите.
Орлин Спасов: Така е.
Водещ: У нас снегът.
Орлин Спасов: У нас снегът, новата президентша, скандалите и т.н. Излизат на преден план и веднага виждаме една много сериозна разлика в самата структура на медиите, защото когато слушах тези включвания от страни в Западна Европа, първото, което забелязах е, че водещите новини отразяват структурата на една качествена преса, защото тук имаме политика, имаме икономика – много важно. Както видяхме в това, което Боян Юруков ни каза, Германия – външна политика – Гърция и т.н. Това са ключови теми. Обикновено качествените медии са, в които доминират тези страни, откъдето чухме репортажи. Докато кодът на нашите нови последни заглавия, обикновено задава структурата на едно жълто отразяване на реалността, където природните феномени, сензацията и скандалите са водещи. Те за съжаление отразяват и търсенето на такъв тип информационна стока, което до голяма степен предопределя структурирането на пазара именно по този начин.
Водещ:Извън ефир говорихме, стана дума с Алексения за едно по-стари проучване на най-четените новини на „24 часа”. Да кажем нещо.
Алексения Димитрова:Ами да. На мен ми е направило впечатление, че винаги, когато в заглавието има думата секс или нещо свързано със секс, то веднага изскача, изстрелва се на най-върхово място. И понеже вероятно от гледна точка на мениджмънта в една медия е важно да има повече кликвания, вече започват да се слагат думи, заради които ще има повече кликвания и на заден план отиват такива сериозни, задълбочени разследвания, за които човек употребява месеци, да не кажа години и които в един моменти виждаш, че усилията изобщо не си заслужават, защото те не предизвикват интерес. И колкото и да се мъчиш да убедиш началниците, че това е нещо, което е важно, което е същностно, което е дълбано години наред, те викат „съжалявам, обаче…”
Водещ: Няма секс в заглавието.
Алексения Димитрова: Да. Вероятно водени от мисълта, че няма да предизвика такъв трафик, което е тъжно.
Водещ:Ами най-коментирани са вече интервюто, което цитирах с Ангел Марин за помилването на дилъри на дрога, „Бандитът публично” – анализ на Генка Маркова, „Една икономическа новина” – интервю с професор Иван Ангелов. Сега дословно ще цитирам най-коментирана новина номер 4 – „Съветник от ГЕРБ надупчи мъж с нож след скандал на пътя”. В подкрепа на казаното, как медиите биха могли някак елегантно да прескочат тази тенденция, доцент Спасов? Защото това е един затворен кръг, порочен.
Орлин Спасов: Ами трудно биха могли да я прескочат в България.
Алексения Димитрова: Да не кажем, че въобще не могат.
Орлин Спасов:Тъй като примерите, които дадохте, които са свързани с различни криминални събития, също са част от този жълт новост на представяне на реалността в медиите. Криминалният код е може би водещ мотив жълтата преса, като част от черната сензация, ако може така да се каже, която се експлоатира в жълто. Така че какво може да се направи – наистина трябва да се върви към подобряване на журналистика. За това много пъти сме говорили. Аз не съм съгласен с често срещащите се обобщения, че ето българските медии са изключително зле или че българската журналистика е много непрофесионална, защото просто това е едно твърде грубо представяне на реалността. Има и много добри медии, изключително качествени, добри журналисти, но за съжаление и тези медии, и тези журналисти са изтласкани някъде в периферията на публичността, в по-малки издания, не им се дават тези възможности, които този тип журналистика би трябвало да има в публичното пространство.
Водещ: За съжаление обаче и докладът на „Репортери без граници” не казва нищо хубаво за българската журналистика. Защо това се случва? Останете с нас. Ще продължим коментара след малко като към него включим и Антон Хекимян от БТВ. Не случайно от началото направихме едно сравнение между водещите новини в три европейски държави и българската. И всичкото това, за да си дадем сметка защо сме на 80-то място в годишния доклад на „Репортери без граници”. Добър ден казвам сега и на Антон Хекимян.
Антон Хекимян : Добър ден, Ирен.
Водещ: Понеже ти се наложи да пътуваш, сега нека да злоупотребя с твоя репортерски поглед. Редно ли е студът и снегът да са водеща новина?
Антон Хекимян : Донякъде може да се каже, че е редно, тъй като хората се вълнуват. От гледна точка на това, че пътуват, имат ангажименти или че се тревожат за близките си. Но моето лично мнение е, че снегът не може да ни бъде водеща новина от гледна точка на това, че просто е зима. Ако беше лято, да.
Водещ: През лятото да завали – да.
Антон Хекимян :Но има и едно „но”. Има едно „но” от гледна точка на това дали държавата може да се справи с един сняг, пък бил той дори 20см. И когато има трудности, когато има невъзможност, тогава е редно да бъде новина.
Водещ: Да. Твоята класация, седмична класация за водещите новини в България.
Антон Хекимян : Занимава се със снега и с така нареченото полицейско насилие преди всичко, Мировяне също беше част от темата за изминалата седмица. Не успях да слушам това, което сте говорили преди това в студиото, но може би да ги подредим така. Все пак донякъде скандалните злополучни реакции в МВР и снегът. Защо да не е в тази последователност?
Водещ:Е, да. Защо да не е? Това обяснява ли по някакъв начин 80-то ни място в годишния доклад на „Репортери без граница” според теб? Новината, която подреди на първо място разбира се.
Антон Хекимян : Всичко донякъде, аз си мислех много по тази тема, от известно време ми прилича на един екшън, американски, но от тези – малко по-небюджетните продукции и то от гледна точка на това, че ние гледаме някакви полицейски акции, които много наподобяват филм, но във филмите това, което се случва там, освен че е художествена измислица, там има някакви виновни хора, някакви хора, които са вредни за обществото, но е доказано, че те са агресивни.
Водещ: Но в крайна сметка те получават санкция. Във филмите поне де.
Антон Хекимян :Да, но там виждаме и едни полицаи, които казват „Имате право на” това, това, това и това. Ако човекът по някакъв начин не буйства, най-малкото, което е. Докато при нас влизаме с кубинките и не че искаме да очерним полицията по някакъв начин, защото пък нашата работа е да отразяваме полицията, но пък тези събития могат да бъдат изкривени или пък манипулирани без това да звучи в лош аспект на думата. Могат да бъдат манипулирани и общественото мнение, но не искам да очерня полицията и обществените професии, каквито са например полицаи или лекари. Но пък трябва да разберем, е нещата може би трябва да се случат по някакви критерии. Всички ние да знаем какво е това полицейско насилие, какви са нашите права и дали това, което се случва с нас, арестувайки ни например, или сме се провинили и ни арестуват, дали е правилно или не.
Водещ: Ами според една европейска класация сме на поредната опашка по отношение на спазване на човешките права в Европа. Това е днес водеща тема за вестник „Сега”. Нека чуем сега Алексения. Всичките тези примери обясняват ли по някакъв начин 80-то ни място в годишния доклад на „Репортери без граници”?
Алексения Димитрова: Според мен не.
Водещ: Какво го обяснява?
Алексения Димитрова: Първо трябва да сме наясно, че тази класация се прави от българи. Вероятно сътрудници в тази класация са били група индивидуални българи или НПО, неправителствени организации, които по някакъв начин са дали оценки за това какво се случва в България. Според мен едно от нещата, които може би са били водещи в техните оценки, са били продължаващите проблеми със собствеността на медиите в България. В това число тя още не е прозрачна.
Водещ: Отношението към репортерите. Това е натежало доста тази година. Отношението към Миролюба Бенатова, което отразяваше на живот случващото се в Катуница.
Алексения Димитрова: Значи отношението към Миролюба не беше институционално, така че това не може да показва липсата на свобода на словото, на изразяването. Отношението към Миролюба беше от хората във форумите, но не от институциите. Така че на мен би ми се искало, аз съм си отделила едно четиво за уикенда, за да видя какво е надделяло, защото аз под липса на свобода разбирам институциите да пречат, а не разбирам общото отношение на публиката към медиите.
Водещ: Доцент Спасов? 80-то место как да си обясним?
Орлин Спасов: Според мен трябва да тълкуваме това развитите именно като развитие, защото виждаме, че през последните няколко години има една тенденция България да се оказва все по-назад в тази класация, която впрочем е много престижна. И аз се опасявам, че…
Водещ: За някои е престижна, за нас не е.
Орлин Спасов: Да, но имам в предвид авторитетна в оценките си, макар че аз очаквам да се появят в България опити да бъдат омаловажени тези резултати, но аз не мисля, че те могат да бъдат омаловажени независимо от това какво се казва, защото самият начин на правене, на извеждане на тази оценка е много сериозен. Той се опира на различни критерии и наистина тук участват български граждани, както каза и Алексения, но това са все пак не обикновени граждани, а това са професионалисти, които работят именно в медиите най-вече. Не толкова хора от неправителствения сектор и които от своята гарантирана анонимност изказват своето мнение.
Водещ: Между другото в предишния брой завършихме с едно включване по телефона с Веселина Томова, която е собственичка на един сайт. Тя е колежка. Бяха я заплашвали от полицията, че ще я заведат с белезници, за да даде показания като свидетел по един скандал, който е чисто политически, даже имаше и политическа санкция. Общо взето се чухме, след като тя дойде в София. Питали са я от къде знае определени факти за един политик, който разбира се получи политическа санкция за тези неща. Нека сега да попитам и Антон Хекимян. Антоне, липсата на отговор от институциите може ли да го причислим като натиск, защото в крайна сметка дори и хората да искат ние да разработим една тема, ако липсва отговор от институциите и желание такъв отговор да има, какво се случва с темата?
Антон Хекимян : Ами темата донякъде става ялова или безплодна, но не съвсем, защото аз като репортер доста често се сблъсквам именно с това, че отговор от институциите няма или той се появява прекалено късно. Знаете, че за нас и медиите, които следим, актуалните неща – трябва да изкараме събитията възможно най-бързо и всеки се стреми да бъде първи разбира се. Мога да кажа, че полицията като цяло се стреми да бъде най-коректна, но и най-често получаваме отказ от страна на полицията за какъвто и да е коментар. И това може би е правилно донякъде, защото след това спекулациите биха били прекалено големи или обвиненията към институцията, че всъщност е дала грешна информация или невярна. Но не знам колко може да се сметне това като спекула. Много зависи от темата, Ирен.
Водещ:Зависи, разбира се.
Антон Хекимян :И ако темата е корупция или трябва да се вземе отношение по този въпрос, мисля че отново е натиск, със сигурност е натиск и целта е да мине това известно време – дали 3 или 5 дни, след което всичко ще бъде забравено.
Водещ: Как ще коментираш липсата на достоверност в една новина, която направи новината новина? Разбира се, сещаш се. Става дума за профила на президентшата, на първата дама.
Антон Хекимян : За профила?
Водещ:На първата дама и нейната протоколна липса.
Антон Хекимян :За липсата на новина тогава.
Водещ: Тогава това новина ли е или е липса на новина? Как да го класифицираме?
Антон Хекимян :Това е едно любопитно събитие, което за мен се превърна в по-голямата новина дори от стъпването в длъжност на новият президент на България Росен Плевнелиев. По-скоро залагаме на скандалното. Не смятам, че това е новината на деня или пък трябва да вълнува толкова много хора, но нали знаете, че понякога центърът на тежестта се измества именно в медиите.
Водещ: Благодаря на Антон Хекимян. Нека сега, доцент Спасов, да опитаме да направим един анализ за приликите и разликите между класацията на „Репортери без граници” и годишния доклад, който предстои идващата седмица да представите от фондация „Медийна демокрация”.
Орлин Спасов: Първо има една голяма разлика в самия начин, по който се стига до… Ние следим съдържанието на медиите, докато „Репортери без граници” се занимават с анализ на цялостната медийна среда и неслучайно в този много критичен за България доклад се поставя акцент върху това, че у нас журналисти продължават систематично да бъдат заплашвани или дори умишлено нападани. Знаете, че имаше няколко атентата, свързани с редакции, с имена на отделни журналисти.
Водещ:Между другото гръмналата кола на Сашо Диков е един от аргументите на „Репортери без граници”.
Орлин Спасов: Именно, това имам в предвид. И там се прави анализът, че журналистите продължават да бъдат особено заплашени именно в ситуация, в която се занимават с проблеми, свързани с корупцията и с организираната престъпност. Един от другите мотиви, които свличат България толкова надолу в класацията, е свързан с упадъка на медийния плурализъм, намаляване на медийния плурализъм, което е един много сериозен феномен за медиите в България. Доста единогласни са. Няма голямо разнообразие в мненията, които се изразяват на българската медийна сцена. И въобще този доклад рефлектира едно цялостно тягостно отношение в журналистическата гилдия, ако мога така да кажа за нейните условия на работа, защото има индикации и за засилваща се цензура, което пък е ефект от различните форми на натиск върху редакциите, които далеч невинаги са пряко политически, но така или иначе ги има, осъществявани под някакви форми. И стигаме до този парадокс – една страна като Унгария, която е толкова критикувана заради опитите на Виктор Орбан да наложи контрол правителствен върху медии.
Водещ:Че той направо си го наложи.
Орлин Спасов:Да, макар и да пропада надолу в класациите, все пак е на 40-то място поставена. Докато вижте…
Алексения Димитрова: Това беше един от фактите, които мен много ме изненада, защото това, което се случва в Унгария, е несравнимо с това, което се случва у нас.
Орлин Спасов: Аз не съм чак толкова сигурен дали е несравнимо, защото и това трябва да бъде обект на много сериозен анализ. Аз обратно на Вас мисля, че е сравнимо, но просто тук формите на натиск вървят по други линии. Ако в Унгария в известни линии това става по-цивилизовано през едни официални органи, през регулация, през законодателство и т.н. се прави, т.е. повече или по-малко открито, което пък дава възможност и тези опити да бъдат критикувани, то в България ние изглежда побългаряваме нещата и успяваме да постигнем същите и може би по-лоши резултати без да използваме същите официални механизми. Примерно този контрол на медиите, ограничаването до известна степен на плурализма и на свободата на действие на журналистите, не върви през медийното законодателство или през някакъв друг вид законодателство. Тук има други неофициални задколисни канали, през които тези механизми влизат в употреба и „Репортери без граници” установяват именно промените в тази среда. Такива, каквито ги виждат самите журналисти.
Водещ: За мен беше много интересно това, че в Брюксел има граждански натиск върху медиите да бъдат обективни. Ние у нас, Алексения, имаме само Етична комисия. Има ли граждани, които се обръщат към Етичната комисия в името на обективността, не защото са сърдити на дадена публикация?
Алексения Димитрова: Значи аз бях член на Етичната комисия два мандата – от самото и създаване от 2005 до 2009. И тогава беше много плах опитът на хората да се свързват с нас. Сега не знам какво е положението, защото след тези два мандата членовете вече са други. Не мога да преценя и дали гражданското общество се е активирало, но тогава наистина бяха плахи и доста персонални, защото според правилника на Етичната комисия могат да бъдат сезирани лично засегнати лица, а не просто от хора, които са говорители на гражданското общество или се чувстват такива.
Водещ: Дали е по-добре да търсим реформа в тази посока?
Алексения Димитрова: Ами не знам дали не сме закъснели. Малко ме притеснява, че сме закъснели. Мисля, че хората, медиите всъщност са функция на това, което се случва с цялото общество. Както е примерно липсата на активност по време на избори. Мисля, че гражданското общество вече дълбоко заспива, ако не е и заспало. Мисля, че в тези 15-20 години хората видяха, че грубо казано няма полза от това да са активни. Аз заради това поставям под съмнение класации като тази, за която Вие споменахте, макар че това е в моя вестник „24 часа”, защото има едни дежурни коментатори, които влизат главно, за да хулят и да плюят. Позитивни коментари и не само в нашия форум. Има във всички форуми.
Водещ: Ти подозираш платените от политици блогъри.
Алексения Димитрова:А не, не говоря за политици. Просто хора, които непрекъснато трябва да бълват някакъв негативизъм и по този начин да симулират и да играят ролята на гражданско общество, а според мен това разрушаване и принципно рушене не създава гражданско общество. Според мен в коментарите включително липсва съзидателното, защото какво е гражданското общество освен съзидание, а не рушене?
Водещ: Намиране на решение.
Алексения Димитрова: Намиране на изход. Докато в тези форуми масово хората непрекъснато плюят, рушат и никога не утвърждават нищо или рядко утвърждават нещо. И за това мисля, че преди години имаше едно такова проучване. Ако бъркам точно как е формулирано, нека Орлин да ме поправи, но мисля, че има проучване, че на хората вече им е до тук от негативни новини, от криминални новини, от новини, които им съсипват деня. Не че те не са важни, обаче според мен това изкривява погледа.
Водещ: Доцент Спасов, къде ни е лупата на Артър Конан Дойл, за да намерим добрите новини?
Орлин Спасов: Ами някои медии се опитват вече да ги лансират, даже да ги маркират със специални знаци, удивителни и т.н. в Интернет, което е комично и крайно. Бих искал малко да се върна към този въпрос за регулацията, саморегулацията, защото в крайна сметка от там ние можем да видим дали въобще българските медии ще се развият в посока на качество. И струва ми се, че един от големите проблеми е свързан именно със саморегулацията на медиите, която практически бих използвал един израз „е мъртва” през последните години. Тя е парализиране, не работи добре и това се дължи на няколко причини. Но една от най-важните е може би, че една много голяма група от българските медии изобщо в крайна сметка не се присъедини към подписването на този Етичен кодекс.
Водещ: И ако преди бяха малцинство, сега са мнозинство тези не присъединилите се.
Орлин Спасов:И сега не присъединилите се даже започнаха последните години да дават сигнали,че искат да направят нов паралелен Етичен кодекс, към който да бъдат поканени и другите да се присъединят, което е поредната схизма в България да има два синода, два етични кодекса и т.н. Това е пълен абсурд.
Водещ: Не може.
Орлин Спасов: И за това фондация „Медийна демокрация” има една идея в рамките на тази година да инициираме една дискусия, която да бъде свързана с проблема за съживяването на саморегулацията на българските медии. Ако трябва този Етичен кодекс да се пренапише, да се осъвремени по някакъв начин, но бихме искали да поканим и тези, които не са се присъединили към него да дойдат, да участват в тази дискусия, да седнат на една маса с тези, които са го подписали и в крайна сметка да се изясни какъв е проблемът. Защото не може войните между медиите, между собствениците, на които ставаме свидетели напоследък, особено след като се оттеглиха някои големи инвеститори – чуждестранни и в областта на печатните медии, не можем да допуснем тези между медийни войни да станат на цената на многобройни нарушения на етичните правила и норми.
Водещ: Ако трябва да се сложи заглавие на годишния доклад „Опитите на собствениците да наложат схизма в българските медии” дали ще е подходящо?
Орлин Спасов:Ами, да. Войни в медиите, може би.
Водещ:Войни в медиите.
Алексения Димитрова: Което за голямо съжаление ни връща с 15 години назад, когато действително пак имаше и войни тогава. И аз много се радвах, когато преди 5 години тези войни приключиха и колкото и да се състезаваме помежду си за тиражи, за читатели и т.н. имаше привидно сядане около масата. Между другото аз мисля, че това за пореден път доказва, че българинът е особен род човек. Примерно скоро четох, а не знам дали това е вярно, че в Персия намерили някаква колона, на която пишело „прото българите са хора, които носят високи шапки и оплюват всеки, който знае и може повече от тях.” Ако това е истина, а не е легенда, това показва, че ние имаме някаква страшна карма, страшно негативна карма, заложена в много векове назад, защото това, което винаги ме е впечатлявало в колегите на запад, е за това, че те могат да работят в екипи и големите, животактуващите моменти в развитието на едно общество, те се обединяват и ги изкарват заедно въпреки конкуренцията, която имат. Докато тук, в България, всеки си копае в собствената нива, гледа си собствената или кариера, или интерес и за това медиите, когато са разединени, те не могат да са единни срещу общия враг или срещу общите проблеми, които съществуват. И заради това нямаме силна, за съжаление, журналистика. Разделението няма да ни доведе до никъде и аз се учудвам, че големи, мъдри мъже и жени не го разбират това и продължават да воюват по един детски начин.
Водещ: Доцент Спасов, дали в тази дискусия ще поканите повече журналисти или повече собственици, или ще гледате да са на приоритетен принцип?
Орлин Спасов:Ами бихме искали да има баланс, разбира се, защото и от едната група, и от другата зависи много. Така че най-вероятно ще намерим този баланс, ще поканим и собственици, и журналисти, за да анализираме какво се случва. Защото виждате – ВАЦ се изтегли от България, въобще и от Балканите. По-лошото е, че се изтеглиха в последните няколко години и някои много важни радио станции. Знаете, през тази година „Дойче веле” вече не излъчва в българския ефир. Така че цялото това присъствие и в радио ефир, и на страниците на пресата играеше една много важна балансираща роля, една нормативизираща роля в известна степен.
Водещ:Може би тук е редно да кажем, че в крайна сметка сега обществените медии са тези, които би трябвало да връщат този баланс.
Орлин Спасов: Ами, точно така.
Водещ:Защото така може да бъде променена средата до някъде. Не може да има във всяко заглавия секс. Съгласете се. Някак не е много прилично.
Орлин Спасов:Така е и аз мисля, че трябва да бъде подкрепяна политиката на обществените медии повече, отколкото това се прави в момента. Защото виждаме как през последните години най-вече с бюджетни средства, но и с някои други инструменти, обществените медии до голяма степен бяха поставени в трудни условия на съществуване и това неминуемо се отразява и на плурализма, но ако трябва да говорим за една обективност на представянето на политиката, струва ми се, че тъкмо обществените медии, поне за сега, продължават да бъдат лидери и ако трябва да дам примери за качествена медийна среда, все още тъкмо БНР и БНТ често са най-добрите примери. Така че тук имаме нужда от една политика, която да развива тези медии по-нататък.
Водещ:Между другото натискът при такива разследвания, които застрашават по един или друг начин политиците от страна на институциите, е много силен. Аз ще припомня предишни опити на Надя Обретенова да докаже на предишните избори как се подменят протоколи и сегашното разследване, за което получи награда Росен Цветков в конкурса „Смели репортери.” 60-те лева, по-известно като „60-те лева”, да дадеш гласа си под наем. Но в единия и в другия случай е имало натиск. Разбира се този натиск и е някак лесно да се назове, но има натиск, който няма как да се назове. С него как да се решават въпросите, доцент Спасов?
Орлин Спасов: Ами…
Водещ:Невидимата ръка не на пазара, а на политиците върху медиите как да стане по-видима поне?
Орлин Спасов: Ами струва ми се, че в България имаме нужда да извървим пътя в посока на гарантиране и защита в по-голяма степен на свободата на работа на журналистите.
Водещ:Как си го представяте това да се случи?
Орлин Спасов:Ами това може да стане първо по линия на саморегулацията, за която говорихме, тъй като тогава, когато самата среда наблюдава себе си и налага добри практики, това е в полза и на самите журналисти, и разширява пространството.
Водещ: Да, ама чухте Алексения какво Ви каза – колкото и да настояваш, че едно репортерско разследване е много важно, ако няма секс в заглавието, какво правим?
Орлин Спасов:Е, разбира се. Не трябва. Вижте сега, така излиза, че трябва да се отчаем и да не правим нищо, защото хората искат това, медиите предлагат именно това, което публиката иска и т.н.
Водещ:Казахте, че ще предизвикате такава дискусия, за това на мен ми е интересно каква ще е тезата, която ще предложите.
Орлин Спасов:Да. Пак Ви казвам – смятам, че саморегулацията е един от пътищата. Другата възможност да се подобри състоянието на българската журналистика и качеството на българските медии като цяло, вероятно може да бъде търсена в някои прецизации в самата регулация. Не на саморегулацията, а регулацията, защото видяхме, сега особено по време на тези избори, че има много сериозни дефицити в българското законодателство, които дават възможност за лоши медийни практики. Само един пример ще дам. Това беше…
Водещ:Заявлението на ЦИК медиите да замълчат и да козируват един час.
Орлин Спасов:Не. Това беше начинът, по който беше използвана политическата реклама в хода на кампанията, защото всъщност се оказа, че няма специализирана законова регламентация за това първо, ако щете, какво изобщо е политическа реклама, как трябва да разбираме това понятие. Тя е регламентирана само в рамките на търговската практика.
Водещ:Мислите ли, че трябва да има нов Медиен закон за електронните медии в рамките на това управление и мислите ли, че в рамките на това управление може въобще да се продума за закон на печата?
Орлин Спасов: Ами мисля, че би могло да се започне такава дискусия. Струва ми се, че тя ще бъде интересна.
Водещ: И безкрайна.
Орлин Спасов: Сега, за самостоятелен закон на печата, мисля, че няма нужда изобщо да се говори. Но би могло, това впрочем беше и една идея на председателя на СЕМ Георги Лозанов, да се стартира една дискусия за един закон за медиите, който да има малко по-широк обхват и който да регулира и някои отношения на пазара на медиите.
Водещ: Алексения, това дали ти се вижда като реално решение на въпроса? Какво ще стане с твоето разследване? Ще изпревари ли някоя секс информация?
Алексения Димитрова: Не, няма, защото публиката е настроена по определен начин. Публиката вече иска да приема по-леките новини. Не иска да се задълбочава. Според мен това е големият проблем.
Водещ:И изходът, доцент Спасов?
Орлин Спасов:Аз смятам, че има какво да се направи и по отношение на публиката. Може да се развие от това, което се нарича медийна грамотност на Запад, да се преподава малко материя, свързана с медиите още от училищата и т.н. Но това ще бъде един бавен, труден процес. Не може ние да чакаме публиката и не трябва и да я подценяваме много. Публиката много бързо се преориентира, ако медиите започнат да правят нещо важно. Мисля, че е много по-лесно от страната на медиите да започне реформата и да не се оправдаваме ето, ама тя публиката иска това…
Водещ:Проблемът е, че медиите не са нещо единно. Медиите са собственици и журналисти.
Алексения Димитрова: Това, което ме впечатлява по света са два проблема. От една страна колегите работят и действат единно, и са доста обединени, когато става въпрос за общ враг. От друга страна забелязваме в последните две години или три, че медиите и там са принудени да следват дневния ред на редовия гражданин. Какво друго е така нареченият “crowd sourcing”? Изключително модерно, да не кажа в западните, но в развитите медии. “Crowd sourcing”, който буквално означава информации, идващи от тълпата, т.е. хората, които дават новините стават репортери – станете репортери и т.н. Те какво пращат? Те обикновено не пращат новини за големи безобразия в собствените си общини, те пращат снимки на времето, снимки на безобразия на някой дребен местен чиновник и нищо повече.
Водещ:Нека накрая да кажем. Ако ти трябва да класираш като журналист, който е активен и работещ, ако трябва да ни класираш вместо „Репортери без граници”, на кое място ще ни сложиш?
Алексения Димитрова: Трудно ми е да преценя, защото аз пак ти казах, аз искам да видя и съм си го отделила да видя доклада, сега, през уикенда, за да видя критериите, по които сме класирани там, защото не съм запозната с методологията.
Водещ:Аз говоря за усещанията. Усета ти – преди 80-то или след 80-то място?
Алексения Димитрова:Ами със сигурност преди 80-то.
Водещ: Доцент Спасов?
Орлин Спасов: Аз не бих тръгнал да оспорвам това място. Мисля, че то е доста точно.
Водещ:И непрестижно.
Орлин Спасов:И непрестижно и за мен важният въпрос е да се запитаме защо тази тенденция продължава, да се сриваме надолу в класациите и какво може да се направи, за да възстановим позициите си.
Водещ:Ами може би това трябва да бъде част от дискусията, която смятате да предизвикате. За кога я предвиждате?
Орлин Спасов: Ами първо ще направим една дискусия през март месец около политическата реклама. Дали може нещо да се подобри, за да има по-ясни регламенти. И след това…
Водещ: Датата на представяне на годишния Ви доклад избрана ли е вече? Другата седмица.
Орлин Спасов: В началото на февруари. Все още не мога да кажа съвсем конкретно, но…
Водещ: Те възможностите са две – или първи, или втори.
Орлин Спасов:Да. Точно така. Но друга наша инициатива, която ние ще развием в сътрудничество с Френски културен институт и френското културно аташе, с негова помощ в България – ще бъде една съвместна инициатива между тях и нашата фондация, посветена на 3 май, който е международен ден на свободата на печата.
Водещ:Защото все повече експерти казват, че от свободата на печата, от оцеляването на вестниците зависи свободата на словото изобщо по света. Благодаря Ви. Разбира се, че времето не ни стигна. Това е един разговор, който няма как да не бъде продължен в „Клубът на журналистите”. Обещавам Ви в следващото издание и репортаж от Етичните комисии, за да проверим там дали гражданското общество се интересува и има желание да предяви някакви претенции към работата на журналистите. Хубав съботен следобед от всички ни – Илия Тенев, Любомир Пъшев, Цвети Бахариева, Цвети Николова и от мен – Ирен Филева.          

EventBox.bg: Седмичен бюлетин на бизнес събитията в България, 27.01-5.02.2012 г.

Информация за всички събития може да намерите на: http://www.eventbox.bg/newsletter/27Jan2012.html

Петък, 27 Януари 2012 г.
 
-
Обучения
Начало на AutoCAD курсове – 3D (ІІ ниво) 
Петък, 27 Януари 2012 г.
Чертежи, изгледи, размери, текст, изчисления и др. Индивидуален подход. Групово, индивидуално, фирмено (на персонал) и по поръчка (бутиково) обучение. Фирмени, индивидуални обучения и консултации по договаряне в удобно за клиента време.
 
-
Обучения
Начало на Курс: "Microsoft Project – Управление на проекти"
Петък, 27 Януари 2012 г.
Планиране, организация, анализ, оптимизация и контрол изпълнението на проект. Групово, индивидуално, фирмено(на персонал) и по поръчка (бутиково) обучение. Фирмени, индивидуални обучения и консултации по договаряне в удобно за клиента време.
 
-
Обучения
Excel курс – анализ и оптимизиране 
Петък-Събота, 27-28 Януари 2012 г.
За обучението Pivot table, What-if analyse, Scenarios! Анализи и прогнози за опримизиране с лесните и мощни инструменти на Excel. Модул VІ от обучението по бизнес приложения на Excel. Благодарение на анализите, сте ориентирани в ситуацията, готови
 
-
Обучения
Начало на Курс по мениджмънт – управление на персонала 
Петък, 27 Януари 2012 г.
Управление на ресурси, планиране, контрол, подход към служители и комуникация. Групово, индивидуално, фирмено (на персонал) и по поръчка (бутиково) обучение. Обучение по предварителна заявка!
 
09:30
Обучения
Семинар: "Мобилен маркетинг" 
Петък, 27 Януари 2012 г.
Семинарът има за цел да разкрие как да се възползвате в максимална степен от възможностите на мобилния маркетинг, какви са тенденциите в неговото развитие и къде се прилага.
 
10:00
Обучения
Курс за фоторепортери и журналистическа фотография
Петък-Неделя, 27-29 Януари 2012 г.
Целта на курса е да помогне на желаещите да се занимават с репортерска фотография, като им разкрие тайните и спецификата на работата за агенции и периодични издания.
 
-
Бизнес
Курс: "Стратегическо позициониране на ИКТ функцията в компанията"
Петък-Събота, 27-28 Януари 2012 г.
Курсът е част от годишната програма на CIO Academy 
http://academy.cio.bg/. Насочен е към всички ръководители на ИКТ звена, които смятат, че позиционирането на отделите им не е такова, каквото би следвало да бъде спрямо нуждите на компанията им и тяхното с
 
Събота, 28 Януари 2012 г.
 
09:30
Обучения
Презентация/Обучение лекарски консултации
Събота, 28 Януари 2012 г.
Презентация на 
www.zdrave.com – интернет платформата за медицински консултации в реално време.
 
Понеделник, 30 Януари 2012 г.
 
-
Обучения
Семинар: "Управление на проекти – Preparation for Success (2 дни)"
Понеделник-Вторник, 30-31 Януари 2012 г.
Управление на проекти – Preparation for Success по лиценз на TenStep Inc., САЩ По-голяма част от работата, която извършвате, може да бъде организирана като проект. Способността успешно да се дефинира и управлява проект от нещо необичайно доскоро, днес с
 
09:00
Политика и държавно управление
Конференция за перспективите в отбраната и сигурността
Понеделник-Вторник, 30-31 Януари 2012 г.
Съюз "Атлантик", Министерството на отбраната и Асоциацията на комуникационни и информационни специалисти организират научна конференция за перспективите в отбраната и сигурността
 
-
Обучения
Начало на Курс: Configuring and Administering Microsoft SharePoint 2010 
Понеделник, 30 Януари 2012 г.
Configuring and Administering Microsoft SharePoint 2010
 
-
Обучения
Курс: Working with Microsoft Access 2007 
Понеделник-Вторник, 30-31 Януари 2012 г.
Working with Microsoft Access 2007
 
14:00
Бизнес
Конференция: „Развий бизнеса си. Възможности за излизане на международни пазари”
Понеделник-Вторник, 30-31 Януари 2012 г.
Ще имате възможност да получите информация за турския пазар, за опита на компании, които са стартирали бизнес там, както и да обмените контакти с компании от Турция и от региона.
 
17:00
Обучения
Начало на Курс: "Стартиране на бизнес"
Понеделник, 30 Януари 2012 г.
Период на провеждане: 30 януари – 29 февруари 2012 г., понеделник, сряда и петък от 17:00 ч. до 20:15 ч.
 
Вторник, 31 Януари 2012 г.
 
10:00
Бизнес
HP конференция: "HP SAP HANA – решения от бъдещето за обработка на големи обеми от данни"
Вторник, 31 Януари 2012 г.
На 31 януари 2012 г. в София НР и Intel ще представят тяхното съвместно решение за бърз достъп до критична информация.
 
18:30
Обучения
Начало на Обучение: "Бранд мениджмънт в интегрираните маркетингови комуникации"
Вторник, 31 Януари 2012 г.
Този курс ще Ви запознае с модерния бранд и неговия мениджмънт в интегрираните маркетингови комуникации (ИМК), рекламата, дизайна, творческия процес.
 
Сряда, 01 Февруари 2012 г.
 
-
Обучения
Курс: Project Management Foundation 
Сряда-Петък, 01-03 Февруари 2012 г.
Project Management Foundation Duration: 3 days Delivery: Instructor-led
 
-
Бизнес
Семинар: "Управление на риска при изпълнението на проекти"
Сряда, 01 Февруари 2012 г.
Рисковете са бъдещи условия или събития извън контрола на екипа на проекта, които могат да окажат негативно въздействие върху проекта, в случай, че възникнат. Реактивните ръководители на проекти се стремят да разрешат проблемите, след като възникнат. Пр
 
Четвъртък, 02 Февруари 2012 г.
 
-
Обучения
Начало на Обучение: "Оценка на инвестиционен проект"
Четвъртък, 02 Февруари 2012 г.
Финансиране на проекти, оценка на инвестиционен проект, европейски проекти и програми. Групово, индивидуално, фирмено (на персонал) и по поръчка (бутиково) обучение.
 
-
Обучения
Начало на Курс: "Маркетинг"
Четвъртък, 02 Февруари 2012 г.
Маркетинг микс, концепции, стратегии, продуктов мениджмънт, ценообразуване и др. Групово, индивидуално, фирмено (на персонал) и по поръчка (бутиково) обучение. Фирмени, индивидуални обучения и консултации по договаряне в удобно за клиента време.
 
-
Обучения
Обучение: "Отговорности на собственици, наематели и мениджъри. Първа част – Основни положения"
Четвъртък-Петък, 02-03 Февруари 2012 г.
Обучение: "Отговорности на собственици, наематели и мениджъри. Първа част – Основни положения" ще се проведе на 2 и 3 февруари 2012 г.
 
10:00
Бизнес
Семинар: „Маркетинг за неправителствени организации”
Четвъртък, 02 Февруари 2012 г.
Българска Стопанска Камара има удоволствието да Ви покани на специализиран семинар на тема „Маркетинг за неправителствени организации”, който ще се проведе на 2 февруари 2012г., четвъртък, от 10 до 17:30 часа, в залата на БСК, ул. Алабин 16-20. Обучени
 
18:30
Обучения
Начало на Обучение: "Събитиен мениджмънт"
Четвъртък, 02 Февруари 2012 г.
Успешните и запомнящи се събития са неделима част от цялостната политика на всяка компания. Те могат да бъдат с различни цели и мащаби, но винаги трябва да са организирани перфектно и неприятните изненади да са сведени до минимум.
 
Петък, 03 Февруари 2012 г.
 
-
Обучения
Начало на Курс: "Икономика"
Петък, 03 Февруари 2012 г.
Пазарни механизми, външна търговия, финанси, инвестиции, пазар на труда, маркетинг. Групово, индивидуално, фирмено (на персонал) и по поръчка (бутиково) обучение. Фирмени, индивидуални обучения и консултации по договаряне в удобно за клиента време.
 
09:00
Обучения
Seminar: ADVANCED PRIVATE EQUITY & VENTURE CAPITAL 
Петък-Неделя, 03-05 Февруари 2012 г.
ADVANCED PRIVATE EQUITY & VENTURE CAPITAL 3-day intensive and practical training seminar When: 3-5 February ~ 9 am to 6 pm Where: 5* Arena di Serdica, Sofia, Bulgaria
 
Събота, 04 Февруари 2012 г.
 
09:30
Обучения
Начало на Сертификационен курс: "Бизнес НЛП Практик с коучинг умения"
Събота, 04 Февруари 2012 г.
Курсът включва трениране на техники и умения от областта на Невро Лингвистичното Програмиране и коучинг подхода. Невро Лингвистичното Програмиране (НЛП) се фокусира върху постигането на максимални резултати чрез реализиране потенциала на човек. НЛП е мод
 
10:00
Обучения
Курс по ФЪН ШУЙ – Базово ниво 
Събота-Неделя, 04-05 Февруари 2012 г.
Начален курс, даващ задължителните и достатъчни начални знания за практикуване
 
Неделя, 05 Февруари 2012 г.
 
-
Обучения
Начало на HTML/xHTML курсове 
Неделя, 05 Февруари 2012 г.
Основни знания за създаване на уеб сайт или друг уеб базиран продукт. Групово, индивидуално, фирмено (на персонал) и по поръчка (бутиково) обучение. Фирмени, индивидуални обучения и консултации по договаряне в удобно за клиента време.
 
EventBox.bg
"Райко Алексиев" 26
1113 София, България
Телефон:  +359 888 889 811

Email: 
info@eventbox.bg 

Първи Уеб Проекти в Портфолиото на Фит Дизайн

Фит Дизайн публикува първите си уеб проекти на своя уеб сайт в секция портфолио. Сред тяй са 1 уеб сайт, 2 целеви страници и др.

Само в новия брой на BRAVACASA: Мебели на култовия италиански дизайнер Винченцо де Котис за първи път в български интериор

QM Media I 27.01.2012

Луксът вече не е това, което беше!

Арх. Таня Глебова променя повърхностната представа за скъп, минималистичен, дизайнерски апартамент, като за първи път постави в български интериор авторския дизайн на изумителния Винченцо де Котис. Ексклузивният проект може да бъде видян единствено в новия брой на списание Bravacasa.
Изключителната фотосесия на интериора е обяснение на коментара на Таня Глебова: „Това е апартаментът, в който бих влязла и заживяла веднага!“ Перфектно изработените мебели с несравнимо излъчване на Винчецо де Котис за култовите марки Ceccotti и Progetto Domestico са съчетани с мебели по дизайн на самата арх. Таня Глебова. Тя ги проектира специално за интериора на апартамента в центъра на София, разпрострял се на 400 квадратни метра.
За да разкрие различните страни от зашеметяващия ефект на дизайнерските колекции на арх. Таня Глебова и на Винченцо де Котис, BRAVACASA комбинира фотосесията на интериора с отделно дизайн ревю.

И още от новия брой на BRAVACASA:
• „Лудостта е новият оптимизъм.“ – един от най-авторитетните трендсетъри Венсан Грегоар в специален разговор за темата на януарското издание на мебелното изложение Maison&Objet – Crazy.
• „Работят много млади дизайнери с прекрасни идеи за новата употреба и рециклирането на материали и предмети. А това е важна посока.“ – казва Наташа Уатин, директор на интериорното изложение CasaDecor в Барселона и Мадрид, в интервю за BRAVACASA.
• „Подходът ни е като при модата, творим на момента, творим в движение. Размиваме границата между изкуство и ландшафт и създаваме места за сънуване и мечтаене.“ Анди Као и Ксавие Перо от Cao/Perrot Studio за своите невероятни градини от стомана, седеф, кристали и стъкло.
• Бразилска планинска къща за три поколения, създадена от арх. Давид Гера – импозантна платформа за контакт с природата и с членове на семейството от различни възрасти.
• В поп арт и ар деко лондонската дизайнерка Кати Ченг намира впечатляващи изразни средства, за да интерпретира лайфстайла на човек от бизнеса с диаманти.
• „Вдъхновява ме и усмивката на стюардесата, която предлага шампанско в самолета, и пъстрият бански костюм на някое дете край басейна, и обветрените масички на парижките тротоарни кафенета”, казва дизайнерът Начо Поло, а мадридският му апартамент е аристократично сюрреалистичен .

От днес новият брой на списание BRAVACASA вече е на пазара.

“Белязания” Ал Пачино на корицата на новия “Биограф”

Списание БИОГРАФ I 24.01.2012

Февруарският брой на най-голямото българско списание поставя акцент и върху президентската тема

Ал Пачино като Тони Монтана в емблематичен кадър от филма “Белязания” (Scarface) е корицата на новия февруарски брой на “Биограф”, който излиза на 25 януари, сряда.
Историята на култовата гангстерска драма и репортаж от кокаиновите плантации и пазари в Колумбия и Боливия са акцентът в тематичната разработка на най-голямото българско списание.
Ексклузивен 16-страничен репортаж за бойците и треньорите от ММА на журналистката Миролюба Бенатова също се вписва в посветената на ъндърграунда cover story. Част от него е и интервю с Любомир Симеонов, известен още като Гребеца или Чука – една от знаковите фигури в силовите спортове и охранителния бизнес.

Друг акцент в новия “Биограф” е 36-страничният президентски блок, посветен на смяната на върха на държавната пирамида. Той съдържа голямо интервю на Росен Плевнелиев пред Люба Кулезич, разговор с първия демократично избран президент д-р Желю Желев, статия на Иво Инджев за Георги Първанов и репортаж на Жанина Драгостинова за скандалите с германския държавен лидер Кристиан Вулф.

Телевизионният диктатор Хачо Бояджиев, който тези дни навърши 80 години, актрисата Илка Зафирова, нашумяла и покрай сериала “Стъклен дом” и вдовицата на незабравимия Григор Вачков Силвия също присъстват с големи интервюта в луксозното издание.

Очерци за Маргарет Тачър (“най-великия мъж на Британия”), любовта на кралица Елизабет II и Филип Маунтбатън, комунистическия лидер Вълко Червенков, писателите Илф и Петров, големия български художник Никола Танев и дизайнера Джорджо Армани също са сред интересните нови четива от “Биограф”.

Предишните пет броя на списанието, съответно с Марлон Брандо, Владимир Висоцки, Слави Трифонов, Мариус Куркински и патриарх Максим на корицата, станаха пазарния хит на миналата година и вече са колекционерска рядкост.

Промяна в полетните времена измести гостуването на Nightmares On Wax

Пионерът в електронният звук и чил-аут звученето DJ E.A.S.E. е специален гост на първия рожден ден на EventЕase. Промяна в разписанието на едни от полетите, който ще ползва Nightmares on Wax, за да пристигне от остров Ибиса в София, е причината събитието да се измести с един ден. Партито ще се проведе на 11-ти февруари 2012 г. (събота), вместо на първоначално планирана дата – 10-ти февруари. Всички закупени билети до този момент ще важат без презаверка.

Орлин Спасов: Медиите разболяват демокрацията

www.glasove.com I Димитрина ЧЕРНЕВА I 27.01.2012

- „Демокрацията, болна от своите медии”, под този наслов в края на миналата година у нас бе проведена международна конференция, в която взехте участие и вие. Тогава дадохте един български пример за това как медиите изобретяват и консумират политическите фигури. Разкажете повече за този български пример.

- Да, това беше една много значима международна конференция, организирана от проф. Ивайло Знеполски като част от цикъл подобни конференции, които от години се провеждат в България с участието на големи имена в областта на философията и социологията, а сега и на медиите. За участие в последния форум беше поканен Даниел Дайан, който е един от най-известните френски теоретици на медиите. Той се е занимавал и с отношението между спорта и политиката. Така че за мен беше инспириращо да тръгна именно от някои такива анализи, като например публикуваните в един сборник, издаден под редакцията на Дайан и посветен на политическата и медийна употреба на олимпиадата в Пекин, която е използвана, за да се изгради разказът за „новия Китай”. Но в конференцията участваха и други интересни фигури – например Елиу Кац, който е сред патриарсите на изследването на комуникациите и още в средата на ХХ век заедно с Пол Лазарсфелд издава една прочута книга, „Личното влияние”. В нея е показано, че когато става дума за оформяне на мненията в аудиторията, посредническата роля на т. нар. лидери на мнение, т.е. комуникацията между самите хора, е може би дори по-важен фактор от традиционното медийно въздействие пряко върху публиката. Това е изключително влиятелна теория. В София бяха дошли още няколко много интересни и значими изследователи от Европа, САЩ и Израел и акцентът беше поставен върху отношението между медии и политика. Това инспирира и моята тема.

- Става дума за употребата на спорта от страна на политиците по времето на социализма и днес.

- Да, реших да проследя как в България спортът се използва за политически цели. Още повече че през последните няколко години имаме много интересни примери в това отношение. Моят анализ обаче започва от по-рано, за да проследи развитията в тяхната историческа хронология. Известно е, че по времето на социализма спортът е превърнат в държавна политика, той се радва на изключително привилегировано положение и за него се отделят големи субсидии. Особено значение тогава имат т. нар. силови спортове и някои изследвания установяват, че броят на хората, които са били ангажирани с тях, е наброявал няколко десетки хиляди души, като се посочват цифри от порядъка на 50 000 до 70 000 души, пряко или косвено свързани с тези спортове.

- Кои спортове имате предвид?

- Става дума за силовите спортове, които са едни от най-масовите, най-спонсорираните и най-добре поддържаните по времето на социализма – най-вече борбата, вдигането на тежести, боксът и някои други дисциплини.

- Като казвате между 50 000 и 70 000 хиляди души, предполагам имате предвид не само спортистите, които са ангажирани с тези спортове професионално?

- Някои са ангажирани професионално, други полупрофесионално, а трети спортуват на аматьорски принцип, но активно, като са обвързани в различни школи, лагери и пр. Въобще това е една много голяма мрежа, която включва различен тип активности. Някои са на заплата, други не, но във всеки случай става дума за огромен брой лица, ангажирани с тези спортове. Така че когато говорим за борците на прехода, е важно да знаем как се появява подобна социална група, че тя произлиза именно от тези до голяма степен привилегировани спортни елити на социализма.

- По какъв начин са привилегировани тези спортисти?

- Най-вече с това, че тези спортове дават добра възможност за реализация. Има, както казах, развити школи, а и почти във всяко училище в часовете по физическо възпитание момчетата имат часове по борба, изучават основните хватки и т.н. Също така от училищата се издирват и подбират талантливи деца, за да бъдат включени в тези спортове. Така че става дума за една наистина голяма мрежа, за множество състезания и шампионати, от ученическо ниво нагоре, които дават възможност за бързо реализиране у нас и на международната сцена. Друг е въпросът защо точно силовите спортове се развиват толкова добре в България. Разбира се, има изобилие от таланти. Но именно главно през тези спортове тогава България е можела да се реализира сравнително бързо и със сравнително скромен ресурс като голяма спортна международна сила. Държавната политика в спорта се ориентира към спортове, в които има категории, тъй като когато има категории, тогава могат да се вземат много повече медали в рамките на един и същи спорт, тоест има по-голям шанс страната да се представи добре. Борбата, щангите, боксът са все спортове с категории. Разбира се това са може би само част от мотивите, има и много други фактори, по-важно е обаче какво се случва на практика.

- По кое време започва това лансиране на силовите спортове?

- Трудно ми е да кажа точно кога, това би изисквало по-специално изследване на историята на спорта, но във всеки случай през 70-те и 80-те години тази целенасочена политика вече дава резултати. Не е никак трудно да си спомним големите успехи на България като спортна сила именно в тези спортове – класическа борба, борба свободен стил, да не говорим за вдигането на тежести. Освен това имаше и много добро присъствие на български боксьори. Общо взето може да се каже, без да подценяваме успехите в други дисциплини, че заедно с художествената гимнастика именно това бяха спортовете, които в най-голяма степен носеха златните медали на България и именно те правеха българският спорт най-видим на международната сцена.

- Но в един момент стигаме до 10 ноември 1989 г. Какво става след това с тези десетки хиляди спортисти – предполагам, че повечето от тях не са имали други умения и компетенции освен спорта, с който са се занимавали.

- Тъй като държавната политика към спорта радикално се променя, което се изразява в спиране на финансирането или поне драстично редуциране на предишните му обеми, всъщност става така, че тези най-многолюдни спортове произвеждат и най-голямото количество безработни. Това е една истинска армия от професионалисти и аматьори, които се оказват практически на улицата и пред които възниква въпроса как да си намерят ново препитание, с какво да започнат да се занимават в новата ситуация. И тъй като на повечето от тях им липсват други умения, често физическата сила се оказва единственият капитал, който те могат да продадат на пазара на труда. Затова най-често повечето от тях се превръщат в служители в охранителни и застрахователни фирми. В началото на прехода този силов бизнес се разраства толкова много именно защото е налице и такъв човешки ресурс. Просто наличието на подобни хора дава възможност на тази индустрия да се развие много добре в България. В този контекст, както показва един интересен анализ на културолога Александър Кьосев, когато държавата се оттегля от много от своите задължения, тя фактически се оттегля и от контрола върху насилието, който обикновено се извършва със средствата на системата на МВР. И тъй като държавата вече не упражнява ефективно този контрол върху насилието, то вакуумът много бързо се запълва именно от новите борчески силови структури, които приватизират този контрол и започват да го упражняват в името на частни интереси. Когато държавата се оттегля, започва да действа по-скоро естественият подбор и най-силните индивиди печелят позиции в социалното пространство. Или както посочва в един свой текст философът и медиен експерт Георги Лозанов, борците, като една новопоявила се класа, се придвижват от тренировъчните зали и от съблекалните към социалния център на обществото. Именно хората с мускулите, тези които притежават най-силните тела започват постепенно да упражняват властта в много области и да казват как трябва да се случват нещата в ключови отрасли на икономиката и бизнеса.

- Безспорно тази приватизация на контрола върху насилието не става без контактите на тези среди с политическата класа, с нейната сила и по нейната воля. Как се осъществява всъщност тази връзка между политическата номенклатура и момчетата с мускули, които в един момент се оказват безработни?

- Разбира се борците идват със своите мускули, те донасят в тази сделка своите тела и своята сила, но има и втори участник в сделката – това е тази страна, която донася интелекта, престъпния интелект. Въпросът е как всъщност да се действа, за да се използва тази сила и да се превърне тя в източник на капитали. Тук вероятно по-голяма роля е играла не толкова политическата номенклатура, колкото различни мрежи на Държавна сигурност. Много често тези две характеристики – на човек, който има мускулите, и на човек, който принадлежи към ДС – са носени от едни и същи фигури. Някои от ключовите борци на прехода всъщност са били и сътрудници на ДС или близки до ДС, и са били през цялото време в тази двойнствена позиция, която им е давала освен силата на мускулите и достъп до информация за мрежи, за хора, за бизнес, изобщо всякаква ценна информация. Освен това знаете, че някои от бойните спортове до голяма степен са били и частично военизирани, част от тях са се развивали в самата система на МВР, което е нормално за една такава структура. Така или иначе някои от ключовите фигури сред борците са свързани пряко с различните служби.

- Назовете някои имена.

- Да кажем Илия Павлов. Под една или друга форма мнозина от тези среди са били близки до службите.

- Тоест не е било трудно да се осъществи контактът между ДС и борците?

- Не, защото той е съществувал и преди промените, а след 1989 г. беше доразвит в хода на прехода. В началото на 90-те години симбиозата действително първоначално тръгва по линията на упражняването на силови дейности, но постепенно, както добре си спомняме, дойде един момент, в който частните силови структури постепенно пожелаха да преминат в светлата страна и се стигна до момент, в който Георги Илиев в средата на 90-те години заяви: „Бяхме борци, вече сме бизнесмени”. Спомняте си тази прочута фраза, нали? Сигурно си спомняте и другата прочута фраза, на Илия Павлов, който каза, че е дошло времето гущерът да откъсне опашката си, т.е. да се легализира бизнесът.

- Как се трансформират отношенията между остатъчните структури на ДС и борците бизнесмени в годините на прехода?

- И тук, както и във всяка друга сфера се стигна до постепенно разслояване на интересите и съответно до противопоставяне между различни групи. Спомняте си, че станахме свидетели на истински войни между различни групировки и разчистването на терена взе много жертви. В крайна сметка обаче тези изтощителни действия доведоха до известно консолидиране на ключовите играчи и през последните години като че ли крайните форми на конфликти намаляха, което означава, че наистина се е достигнало до една фаза на легализиране на капиталите, на по-трайно разпределение на пазарите и на баланси между различните групи.

- По какъв начин днешният премиер Бойко Борисов е свързан с тези борчески структури, в каква йерархия и на какво ниво е бил той в тези среди до появяването си на официалната политическа сцена?

- Трудно е да се каже точно къде е бил позициониран той, дали е част от тези среди, или по-скоро прави нещо паралелно на тях. Така или иначе, като биография той произлиза от системата на МВР. Завършва висшата специална школа към МВР и излиза оттам със своите компетенции в областта на противопожарната дейност. След промените обаче той много бързо напуска системата на МВР.

- Нека не забравяме и заниманията му с карате.

- Да, той е много активен в този спорт, самият той е треньор по карате. Има принос и към развитието на националния отбор на България по карате. В един момент е треньор на националния отбор. Самият Борисов е носител и на черен пояс по карате, така че е свързан с този спорт доста тясно. Така или иначе той напуска системата на МВР и създава охранителна фирма, която в онова време е доста реномирана и стои добре на пазара.

- Тоест същият път на реализация, за който разказахте в началото, говорейки за новото поприще на бившите спортисти от силовите спортове.

- Да, както казах охранителната дейност става основното занимание на тези среди. Борисов също влиза охранителния бизнес, който тогава е характерен именно за бившите борци. Той прави охранителната компания „Ипон”, която намира много сериозна клиентела, първо в лицето на Живков, а след това и в лицето на Сакскобургготски. За разлика от много други охранителни фирми, все пак Борисов си спечелва репутацията на добър професионалист и неслучайно е бил нает именно от такива високопоставени политически клиенти.

- Как се стига все пак до тези високопоставени политически клиенти? Известно е, че към този момент на пазара има много охранителни фирми.

- Нямам представа как точно, но вероятно охранителната компания на Борисов е предлагала добра услуга. Предполагам, че фирмата му е била наистина сред добрите в бранша и е стояла встрани от онези охранителни бизнеси, които са били в най-голяма степен възприемани като пряко обвързани с криминалната престъпност. Мисля, че все пак той е имал в по-голяма степен репутацията на професионалист. Вероятно това се е дължало и на биографията му, свързана с МВР.

- Част от доклада ви е посветена на медийното отразяване на спортното битие на Борисов вече в наше време. Можете ли да направите паралел между мястото на спорта и неговото пропагандно значение в годините на комунизма и употребата му сега при управлението на ГЕРБ?

- Вижте, има една основна разлика, която се състои в това, че по времето на социализма спортът и политиката са две разделени една от друга области. Спортистите имат своите собствени зони на изява, а политиката е нещо различно от спорта. Разбира се, има държавна политика по отношение на спорта, но като полета на активност те са до голяма степен разделени и политиците не парадират персонално със спорта. Те използват спорта като пропагандна машина, но на нивото на политиката и на самата държава, а не на нивото на всекидневното си поведение. Тъкмо последното е характерно за новата ситуация, особено през последните няколко години.

- Тоест сега спортът се използва за целите на политическия пиар.

- Да, именно. Това, което виждаме сега, е едно много силно инструментализиране на спорта, на здравото тяло и на мускулите в плана на изпращането на политически послания. Тук се доближавам и до анализите на Даниел Дайан, който разкрива тази връзка между спорта и политиката. В България това се вижда много силно, включително и в начина, по който премиерът използва спорта, позиционирайки се непрестанно като част от самите спортни среди. Така че това е разликата. Сега спортът и политиката често не могат да бъдат различени, ако говорим за отделните личности. Бойко Борисов е интересен с това, че е най-видимата фигура в тези политически употреби на спорта, той най-активно обръща спортната валута в политическа като търси пиар ефект за себе си от всяка своя спортна изява.

- Защо се прави това и какви позитиви носи на политиците, които го използват?

- Първо, разбира се, спортът е много популярен като културна практика. Знаете колко хора се интересуват от спорт като футбола, така че ако ти можеш да се внедриш и в новините, свързани със спорт, това е просто още един канал, в който можеш да присъстваш много активно. В съвременното общество спортът е важна централна дейност, а не нещо периферно. Освен това спортът изкушава съвременния политик да представи своята личност и на една друга сцена, не само на политическата, да направи едно театрално композиране на образа си и на друг терен. Спортът предлага тази възможност да покажеш себе си като истински, защото знаете, че в медийната култура отношението към звездите, включително към политиците, най-често е водено от любопитството именно във връзка с този въпрос: „А каква ли е звездата или какъв е политикът в действителност?”. Използването на спорта е един трик, който помага на политика и на звездата да се покажат като истински, като автентични. Не случайно самият Бойко Борисов има многобройни интервюта, в които обяснява, че само на спортната площадка, когато играе футбол, се чувства нормален и може да бъде себе си.

- И се чувства щастлив. Спомням си едно интервю, в което на въпроса: „Ако след смъртта си имате възможност да се преродите в друг човек, какъв тип човек бихте избрали”, Борисов отговори, че всеки би избрал да бъде футболистът на Барселона Лео Меси. Излиза, че истинският Борисов е по-изкушен от спорта, отколкото от политиката.

- За него по-скоро политиката е продължение на спорта, но с други средства. Впрочем употребите на спорта за политически цели се виждат ясно и при други български политици. Сергей Станишев също често влиза в спортна роля като рокер. Дори досегашния президент Първанов, който е известен предимно като ловец, в един момент, явно в изблик на ревност към Борисов, също разкри, че е имал футболна кариера и че е играл за „Миньор” (Перник). Първанов участва в мачове с дипломатическия корпус. Сегашният президент Плевнелиев пък казва в едно интервю, че има около десетина любими спорта. Вътрешният министър практикува джогинг, просветният министър пък има минало, свързано с бокса, а понастоящем кара колело, тича за здраве, отдава се на йогата и т.н.

Освен това напоследък можем да видим как известни фигури от сферата на спорта започват да гравитират около политиката. Ако, от една страна, политиците извличат дивиденти от спорта, от друга страна спортни фигури извличат дивиденти от политиката. Тук е достатъчно да споменем Христо Стоичков и нещата, които напоследък се случват около него – удостояването му с почетното звание „Доктор хонорис кауза” на Пловдивския университет, непрекъснатото му присъствие в орбитата на ГЕРБ и на Бойко Борисов и т.н. Така постепенно това сливане между спорт и политика, за което говорим, започва да се налага като норма в политиката. Партиите започват да имат нужда от фигури, идващи от спорта, от които се очаква да прелеят част от своята собствена популярност към имиджа на съответния политик. В повечето случаи това вероятно не става безкористно, разбира се. Стоичков например е крупен бизнесмен.

Има и една друга много интересна тенденция, която е продължение на всичко, за което говорихме и която се изразява в това, че много спортисти се опитват да влязат директно в политиката. На последните избори за местна власт през 2011 г. имаше истинска интервенция на футболисти, стрелци, борци, футболни съдии, президенти на спортни клубове и пр., които се бориха за кметски места, а някои от тях и успяха. Например президентът на футболен клуб „Монтана” стана кмет на Монтана. Могат да бъдат дадени още примери, но така или иначе това е тенденция, която може да се проследи и назад във времето. И на предишните избори през 2009 г., имаше истинско нашествие на спортисти кандидати за кметове. По време на последните избори през миналата година един спортен вестник излезе със симптоматичното заглавие: „Изборите: борци, стрелци, футболисти”, за да илюстрира мащаба на този феномен – колко много хора от спорта са изкушени от политиката. Тук не трябва да се изпуска фактът, че спортът е и една голяма индустрия, затова близостта му до политиката винаги е добре дошла. Когато виждаме премиерът лично да се ангажира с намирането на спонсори на големи футболни отбори, той дава тласък на тази икономика на спорта. Знаете, че това една от най-оборотните индустрии в световен мащаб и България не прави изключение. В този сектор и у нас се въртят изключително много пари. Ето защо съвсем не е без значение кой инвеститор в спорта какви контакти има на политическо ниво и т.н.

- Така е, но тази връзка между политиката и спорта стана доста по-видима сега, при управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов – имам предвид спонсорирането на футболни клубове и на друг вид спортове, изграждането на спортни зали и пр.

- Да, така е, но по една доста странна логика в крайна сметка спортът би трябвало да печели от това, че някои негови аспекти са експлоатирани за имиджови политически цели. Въпросът е какво се случва с онези, които извличат политически дивиденти от спорта. Преиграването с всичко това може да доведе до загуби. Ако се върна към Даниел Дайан, той е въвел в употреба един термин, „монстрация”, изкован като съчетание между „демонстрация” и „чудовищност” (на френски: monster). Според Дайан, когато медиите интензифицират публичната демонстрация на някакво явление, то неговият образ неизбежно хипертрофира, изражда се, придобива елементи на чудовищност. Лесно можем да си представим как неконтролираната политическа експлоатация на спорта може да навреди на имиджа на политика, да го „монстрира”.

- Казахте, че Борисов е най-добрият български пример за смесване на политиката и спорта. Такива примери обаче има и в Европа и по света.

- Веднага мога да направя паралел с Владимир Путин, който в това отношение прилича на Борисов. Путин също се показва непрекъснато в добра форма, често спортува и точно като нашия премиер е патрон на всевъзможни спортни събития. Силните мускули са използвани като синоним на силната политика. Путин има ранг в джудото, аналогичен на ранга, който Борисов има в каратето и също експлоатира спорта много активно, но в крайна сметка неслучайно в края на миналата година се стигна до това, че преиграването беше заплатено. Путин бе освиркан за първи път именно по време на спортни събития, които се опита да използва в плана на укрепване на политическия си имидж в навечерието на изборите в Русия. Така появата му в контекста на спорта беше вече нежелана и се стигна до преобръщане на отношението.

- Такава тенденция има и у нас.

- Да, Борисов беше освиркан именно в неговата най-скъпа спортна зала „Арена армеец”, на откриването на която малко по-рано във времето публиката бе разпънала транспарант: „Залата е супер, благодарим ти, Бойко”. Както всяко прекаляване, така и политическата употреба на спорта в твърде големи дози може да се обърне дори срещу искрени приятели на спорта сред политиците. Първият сигнал за такова преобръщане у нас беше номинирането на Бойко Борисов за футболист на 2011 година. Тази анкета се превърна в пародийна акция срещу Борисов и в крайна сметка също беше един вид онлайн освиркване от страна на футболните фенове. Номинирането на премиера за футболист на годината прие форма на критика срещу опитите му да навлезе по политически начин в сфери, в които хората не желаят да виждат политика, поне не в такива мащаби. След това тази критическа тенденция се доразви и последва случаят с реалното освиркване в зала „Арена армеец”, което наистина е един много сериозен сигнал и би трябвало да доведе до някакво замисляне, но ще видим дали това ще се случи.

- Всъщност конференцията, с която започнахме този разговор, беше на тема: „Демокрацията, болна от своите медии” – звучи тревожно и изключително точно, струва ми се. Кои са най-сериозните причини за това заболяване?

- Дълго може да се говори за това. Неслучайно темата все пак подчертава, че медиите са част от демокрацията е че болестта е вътре в самата демокрация. Нещо не е наред, нещо не се случва както трябва и това довежда до разболяването на демократичния процес. Болестта е може би толкова напреднала, че някои от най-влиятелните социални мислители като Юрген Хабермас напоследък започнаха да говорят за постдемократично общество. Хабермас твърди, че политиката се е оказала безсилна да защитава ценности, защото на мястото на политиците постепенно са дошли технократи и експерти, които управляват обществото с рационални аргументи, но без да се придържат към каквито и да било ценности като солидарност, справедливост и т.н. По този начин самата демокрация се оказва застрашена, защото тя се базира именно на подобни ценности. Въпросът е какво се случва, когато те бъдат демонтирани. Мисля, че за съжаление, подобен процес се случва и в медиите. Имам предвид това, че много журналисти се превърнаха именно в такива технократи, в хора, които просто отиват на работа в медиите, както се отива на работа в едно учреждение, в което трябва да свършат някакви рутинни задачи за деня, да се напишат някакъв брой редове, да се обработят еди-колко си на брой информационни единици. Ролята на журналистиката започна да се свежда до това. Вече твърде рядко някой изобщо се пита или си спомня каква е мисията на тази професия. Това стана почти неудобен въпрос. Обикновено ние често подкрепяме неутралността на медиите като някаква ключова демократична ценност. Но има много интересни и авторитетни изследвания, които показват, че медийната неутралност в крайна сметка винаги работи в полза на политическото и властово статукво, тъй като му осигурява комфорт. А ние в България стигнахме дотам, че медиите не само все по-рядко са неутрални, а в по-голямата си част се превърнаха в конформистки ориентирани бизнес учреждения, търсещи изгоди от близостта си с властта. Това е, което разболява демокрацията. Когато журналистът работи като бизнесмен и като чиновник, а не като гражданин, тогава и медиите са болни, и демокрацията боледува.

* Доц. д-р Орлин Спасов е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по социология. Ръководител е на катедра „Радио и телевизия”. Преподава медийни и комуникационни изследвания и интернет култура. Работи по проблеми, свързани с теория и история на медиите и популярната култура. Специализирал е като Хумболдов стипендиант в Германия. Автор е на „Преходът и медиите: политики на репрезентация“, съставител е на поредица сборници върху медийна проблематика. Ръководител "Проекти" на фондация "Медийна демокрация".

Оригинална публикация 

Раздадоха първите “Eventex Awards” 2011

Агенция БУЛФОТО I 27.01.2012

Раздадоха първите награди в България за организатори на събития и техните партньори – EVENTEX AWARDS на официална церемония снощи.

“Събитие на годината”
1 – во място: Sofia Design Week
Наградата приеха: Асен Асенов, Боряна Зафирова и Адриана Андреева
“Бизнес събитие на годината”
1 – во място: Robin Sharma LIVE 2011
Наградата прие: Александър Апостолов, “Проджекта” ООД
“Развлекателно събитие”
1 – во място: Sofia Design Week
Наградата приеха: Асен Асенов, Боряна Зафирова и Адриана
“PR събитие на годината”
1 – во място:Форум "Кариера в България. Защо не?" 2011
Наградата прие: Марияна Хамънова, Организатор на Форум "Кариера в България. Защо не?" 2011
Категория: Зелено събитие на годината
1 – во място: Кампания "Да изчистим България за един ден!"
Наградата прие: Венелин Петков, Водещ "Новини" на телевизия BTV
Специална награда: Безплатно ползване на залите на Хотел Експо до края на 2012г.
Категория: Организатор на годината
1 – во място: Компания за международни конгреси ООД
Наградата прие: Здравка Димитрова
Категория: Домакин на годината
1 – во място: RIU Pravets Resort
Наградата прие: Десислава Шаркова, Маркетинг Мениджър
Категория: Доставчик на годината
1 – во място: Special Events Group
Наградата прие: Калоян Тодоров, Изпълнителен директор на Special Events Group
Категория: Спонсор на годината
1 – во място: SuperHosting.BG – Подкрепа на най-значимите събития за уеб в България.Наградата приеха: Любомир Русанов и Методи Дреновски, СуперХостинг.БГ
Категория: Медиен партньор на годината
1 – во място: Events.bg
Наградата прие: Десислава Пантелеева
Категория: Събитие на публиката
1 – во място: Събитие "Благодарим ви!"
Наградата прие: Нина Мирчева, директор Корпоративни комуникации, Mtel

Оригинална публикация 

Компанията P&G се класира на първо място по Развитие на лидерски умения

United Partners I 26.01.2012

Компанията последователно получава най-високите признания от списанията Chief Executive, Fortune и други

Списание Chief Executive обяви P&G за най-добра компания за развитие на лидерски умения в класацията си „40 най-добри компании за лидерски умения”, включена в брой Януари/Февруари 2012. Компанията получава наградата за втори път през седемте години, откакто съществува класацията.
Списание Chief Executive разглежда разнообразни критерии, когато избира най-добра компания: съществуването на официална програма за развитие; количеството време, което Главният изпълнителен директор е ангажиран; процентът вътрешно наети лидери; силата на програмата й за набиране на служители и величината на талант; и дългосрочният растеж на пазарна капитализация.
В допълнение към това признание, през ноември P&G отново си спечели челна позиция в класацията на списание Fortune за „Топ световни компании за лидери”. P&G се класира в челната тройка през последните три последователни години, а като цяло компанията е била в топ 10 през всичките пет години, когато е участвала в проучването.
За класацията на Fortune, експертен панел от независимо жури селектира и класира победителите въз основата на критерии, включващи сила на лидерските практики и култура, примери за лидерско развитие в глобален мащаб, оказано лидерско влияние в общности, в които компанията оперира, бизнес представяне и репутация на компанията. Компаниите, попаднали в класацията, са демонстрирали и способност да се фокусират върху таланта и да развиват лидери по начин, съответстващ на бизнес целите.
Това са само две от многото признания, които компанията е получила напоследък. Другите включват:
• Най-почитаните компании в света – Fortune
• Най-уважаваните компании в света – Barron’s
• Най-привлекателните работодатели в света – Universum
• Топ MBA работодатели – Fortune
• Топ компании за жени с високи постове – National Association for Executive Women
• Топ компании за назначаване и задържане на служители – Diversity, Inc.
• Най-добро място за работа – Glassdoor.com
Много малко компании получават толкова високи и последователни признания за усилията си за развитие на лидерските умения. Подходът на P&G към развитието на тези умения е уникален и последователно признат като един от най-добрите, защото:
1. Развитието на лидерски умения е бизнес стратегия в P&G. То е вградено в целите, стратегиите и мерките (ОGSM) на компанията и е с висок приоритет за висшия мениджмънт. Развитието на лидери поддържа устойчивия растеж на компанията.
2. Компанията гради отвътре, и следователно инвестира в получаването на най-добрите таланти, които да постъпят в компанията. Тя изгражда лидери на всички нива от организацията и селективно назначава опитни мениджъри, за да си подсигури най-добрите таланти. Компанията планира напред, за да развие различни поколения от лидери.
3. P&G идентифицира глобален, разнообразен микс от таланти и ги развива чрез ранни отговорности и предизвикателни задачи. Поставя в предизвикателни задачи най-квалифицираните таланти по отношение на представяне и потенциал.
4. Компанията използва мащаба на организационната си структура, за да предостави възможности за растеж на лидерите чрез увеличаване на тяхната широчина на опита и дълбочина на експертността – през категории, географии, функции и пазари.
5. P&G използва интегрирани от край до край системи за развитие на хора и кариера и доказан подход за развитие на служители чрез опит, обучение на работното място и напътствие.
6. Компанията очаква от мениджърите да изграждат организацията в допълнение към изграждането на бизнеса, така че лидерите от всяко ниво активно да назначават, обучават, напътстват и наставляват.
7. Компанията отглежда култура, която насърчава развитието на служителите, като същевременно дава възможност на служителите да са отговорни за собственото си непрекъснато учене и личностно израстване.
Всяка от тези способности признава и допълнително засилва конкурентната позиция на P&G като Предпочитан работодател. Това оказва влияние не само върху качеството на програмите за развитие на лидерски умения на P&G, но и върху величината на хората от всяко ниво и във всяка част на организацията.