Срещу инвестицията фондът ще придобие дялове в тях

Съда отмени трето поред дисциплинарно наказание на председателя на синдикално дружество на Синдиката на служителите в затворите - Бургас, полицаи Атанас Ангелов.

LG Electronics стартира промоция на стилния смартфон в мрежата на VIVACOM

Стели Димитрова поема изцяло управлението на българския клон на компанията

в. България днес | Костадин БОРИСОВ, Afera.bg | 26.07.2012

Собствениците на вестниците "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов са подложени на убийствен натиск от страна на управляващата партия ГЕРБ да продават "Медийна група България".
Медийната група на Донев и Павлов трябвало да бъде завладяна от близката до премиера и ДПС вестникарска група, управлявана от депутата на Доган – Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева. През последните три години вестниците им добиха славата като личната шпицкоманда на Борисов за разправа с реалните му и измислени политически и икономически врагове.
"Монитор",, "Телеграф", "Уикенд", "Всеки ден", Тв7 и гравитиращите около тях информационни сайтове са използвани за мръсни поръчки на Борисов срещу неудобни политици, бизнесмени и журналисти, които критикуват премиера и "уникалния" му вътрешен министър Цветан Цветанов.
Натискът срещу Донев и Павлов да се разделят с медиите си е част от познатата схема за завладяване на чужд бизнес и е използвана през последните три години от едноличния управник на България. По този начин бе иззет част от бизнеса на Октопода Алексей Петров, Дамбовеца, Гриша Ганчев и много други.
Силовото отстраняване на Донев и Павлов трябва да стане факт до края на годината или в краен случай до парламентарните избори догодина. Бойко Борисов бил убеден, че все по-опозиционните "Труд" и "24 часа" ще играят за политическите му опоненти на предизборната кампания за вота. Това е й причината самовлюбеният и нетърпящ критика премиер да даде "зелена светлина" за прокурорските и медийните акции на изданията около Корпоративна банка лично срещу Огнян Донев и Любомир Павлов.
До момента срещу Любомир Павлов прокуратурата повдигна три обвинения – за документно престъпление, за използване на документи с невярно съдържание и за пране на пари,
а Столичният общински съвет поиска прокуратурата да възобнови делото срещу него за Общинска банка. Донев пък се сдоби с две обвинения – за пране на пари и данъчни престъпления, които по твърденията на прокуратурата ощетили държавния бюджет с 63 млн. лв.
За да подсили натиска, Борисов изпратил свои хора до двамата обвинеями, които им заявили директно, че единственият изход за тях е да продадат медийната група на Цветан
Василев и да се оттеглят в чужбина.
Политико-съдебните акции срещу босовете на "Труд" и "24 часа" започват, след като Любомир Павлов участва в медийна дискусия в Брюксел, на която се оплака от оказваната от правителството на ГЕРБ държавна подкрепа на Корпоративна търговска банка и медиите й. Както е известно, в момента държавните предприятия държат на спестовни влогове с годишна лихва от 2-3 процента над 1 млрд. лева в трезора. С евтиния държавен ресурс Василев купува опозиционни медии, след което ги превръща в клакьори на властта. В резултат на изслушването на Павлов Европейската комисия образува проверка по случая, а през септември у нас ще пристигнат комисари, които лично ще се запознаят с медийната среда в България и ще потърсят
отговорност
от Борисов защо държавата подпомага частен бизнес с непазарни средства.
Депутати от ГЕРБ разказват, че яростта на Борисов се засилила от факта, че близки до медийната група журналисти са подали и сигнал за криминалното му минало в Европейската комисия. На 12 юли Специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и прането на пари към Европарламента отложи за септември разследването на мутренския период на Бойко Борисов.

Стр. 12-13

в. Бряг, Русе | 26.07.2012

 в. Ретро, Тв приложение | 26.07.2012

Седем денонощни музикални канала, 2 пъти по 3 часа видео на живо, нови предавания, виртуална аудиобиблиотека и дори позабравеният радиотеатър. Всичко това е радио "Бин@р" – новата интернет медия на БНР. Наричат проекта кросмедия от нов тип. Това е първото българско интернет радио и амбицията му е да промени слушателя и зрителя.
Радиото стартира с предавания за екология, пътешествия, познавателни игри, гражданска активност, алтернативни форми на изкуство. Медията вече разработва своя мобилна версия.

Стр. 17

в. 24 часа | 26.07.2012

Съдът проби напълно тезата на прокуратурата за документна измама

Опитът да се смачка "Медийна група България" и издателите на двата най-голeми вестника в България "24 часа" и "Труд" Любомир Павлов и Огнян Донев удари на камък.
Софийският градски съд (СГС) постанови, че е нищожна сделката, при която на 1 декември 2010 г. австрийското дружество "БГ Приватинвест" ГмбХ е купило дялове в медийната група.
Причината: Към момента на договора за прехвърляне на акции Христо Грозев не е бил упълномощен да сключи сделката от името на общото събрание на "БГ Приватинвест" ГмбХ, тъй като дружеството все още не е било регистрирано, а Грозев, Даниел Руц и Карл Хабсбург не са имали качество на съдружници.
С решението си от 23 юли съдът проби напълно тезата на прокуратурата за извършена документна измама от Любомир Павлов.
Обвинението му бе повдигнато след жалба на Грозев. В него се твърди, че Павлов е използвал документи с невярно съдържание и така е дал възможност на Огнян Донев да получи чуждо движимо имущество (придобито при нищожна сделка от несъществуващата по това време фирма "БГ Приватинвест" ГмбХ – бел.ред.).
"За да встъпи едно юридическо лице в членствени отношения в дружество с ограничена отговорност, е необходимо то да е съществувало, т.е. вече възникнало, и да са спазени изискванията на състава му за вземане на решение за такова встъпване от съответния негов компетентен орган", пише в решението на СГС.
До сключването на договора "БГ Приватинвест" ГмбХ не е било вписано като юридическо лице и не е могло да бъде участник в друго търговско дружество, казва съдът.
Законът е категоричен, че общото събрание е единственият компетентен орган на капиталовото дружество (ООД), който може да взема решения за покупка на дялове и акции в друго дружество. А свикване на общо събрание може да се проведе само след приключила регистрация на фирмата.
В съдебния акт е посочено още, че последващото вписване в Търговския регистър на прехвърлените дялове на "БГ Приватинвест" ГмбХ е "вписване на несъществуващо обстоятелство".
"Т.е. не може да се впише обстоятелство, което не се е състояло. Ето защо чл. 29 от Закона за Търговския регистър дава възможност по съдебен ред да се установи липсата на годното за вписване обстоятелство", обясни адвокат Даря Пенкова.
Решението на СГС от понеделник е недвусмислено, че Христо Грозев не може да има претенции като съиздател на "24 часа" и "Труд".
А акционерите във фирмата "БГ Приватинвест" ГмбХ Грозев, Даниел Руц и Карл Хабсбург не притежават собственост в медийната група.
И още: Три различни съдебни състава от две инстанции спряха мераците на Грозев за запор на имуществото и търговските марки на вестниците на "Медийна група България".
В понеделник Върховният касационен съд окончателно остави без уважение жалбата му срещу решенията на друг касационен състав и Софийския апелативен съд, в които запорът се смята за недопустим и се обезсилват издадените обезпечителни заповеди.
Преди да поиска възбраните върху собствеността на "Медийна група България", върху която няма никакви права, Грозев направи опит да разреши гражданския си спор с управителите Павлов и Донев, като подаде граждански иск срещу тях. С него той атакува продажбата на дялове от Павлов на Донев.
След като съдът обаче поиска законовата такса от 4% върху стойността на иска (3 млн. и 760 хил. лв.), Грозев забрави за делото.
Липсата на убеденост, че каузата му е правилна и ако загуби делото, ще загуби и парите от таксата, тласна бизнесмена да търси защита на интересите си чрез безплатното наказателно производство.
По неизвестни причини прокуратурата, която иначе масово отказва да разследва случаи на измамени с имоти хора под претекст, че жалбите им имат гражданскоправен характер, образува дела срещу управителите на "Медийна група България".
Предстои да разберем дали сега представителите на обвинението ще се самосезират за действията на Христо Грозев, с които той не само е подвел продавача на дяловете "Дриймхаус пропърти" с управител Любомир Павлов, но е и заблудил австрийските си партньори Даниел Руц и Карл Хабсбург за валидността на сделката.

Стр. 15

Рандал Бейкър е роден в Уелс, Великобритания, през 1944 г. От 1965 до 2011 г. работи в различни университети в Европа, Америка, Африка и Азия. От 1984 до 2008 г. живее в САЩ и работи в Университета в Индиана, гр. Блумингтън. С България е свързан от 1990 г. като един от основателите на Нов български университет, член на Настоятелството му и преподавател. Рандал Бейкър е заслужил професор на Университета на Индиана, САЩ, почетен доктор и заслужил професор на НБУ, София, и почетен професор на Западния университет в Азербайджан.
От 2008 г. живее в България. В момента е зам.-ректор на Азербайджанската дипломатическа академия в Баку. Автор е на научни и художествени издания, някои от които са преведени на български език: "До София и назад" (АИ на БАН "Марин Дринов" – 2003); "Странни места, интересни хора" (Издателство на НБУ- 2006); "Бъдещето не е това, което беше", (ИК "Парадигма" – 2007), "Българиана" (ИК "Сиела" -2009); "Защо Америка не е Европа" (ИК "Парадигма" – 2010), в съавторство с Джон Караагач.
Цитат
Българите са ненадминати творци

- Проф. Бейкър, защо не сте в България, а в Азербайджан сега?

- През 2008 г. напуснах САЩ и дойдох в София. А през 2010 г. няколко от бившите ми студенти и колеги ме поканиха в Азербайджанската дипломатическа академия, която по онова време се превръщаше в пълнокръвен университет. Станах декан на един от факултетите. След това ми предложиха да поема функциите на зам.-ректор по академичната част, какъвто съм оттогава досега, макар че възнамерявам да се завърна в София в края на тази година. Откриваме новата сграда на Академията в Баку на 3 септември, а заедно с нея и много нови факултети. Струва ми се, че съм малко остарял за промени от такъв мащаб. Ритъмът е прекалено забързан, а привличането на кадри е изтощително – да търсиш преподаватели с отлична квалификация за толкова много нови специалности, означава да пребродиш целия свят.

- Вие сте един от основателите на НБУ и негов почетен професор. Успяхте ли да пренесете в Баку нещо от опита на НБУ?

- Не толкова, колкото бих искал. Основната разлика между двете висши учебни заведения е, че НБУ от самото начало се издържа с постъпленията от студентските такси, с което се установява пряка връзка между студентите и университета. Ръководството разчита на постъпленията им и ако те не са доволни от качеството на обучението, напускат, а приходите спират. Издръжката на Академията в Баку постъпва направо от държавната хазна, което е нов подход към висшето образование. Това до голяма степен представлява алтернатива на обучението в чужбина (откъдето студентите често могат и да не се завърнат). Но обществената издръжка в страна, богата на нефт, може да се окаже твърде щедра и да не се възприемат важните уроци за финансова самостоятелност, ако правителството спре помощта си. Другото важно различие е, че езикът, използван за обучение в Азербайджанската дипломатическа академия, е единствено английският, докато в НБУ той е български. В някои други отношения обаче има забележителни сходства – като придържането към традицията на САЩ за либералните изкуства, според която към всички студенти през първите две години на обучението има сходни общообразователни изисквания. Така се подготвят, в съответствие с Платоновата традиция, отговорни граждани, които да образуват гръбнака на демокрацията. Мога да посоча и в двата вуза един и същи тип даровити студенти, а те са ключът за доброто бъдеще на обществата, които се намират в преход.

- Как присъства България в живота ви в Баку?

- Една от най-близките ми приятелки там е дама, за която писах в книгата си "Summer in the Balkans" през 1994 г. (наречена "До София и назад" на български; продава се в книжарницата на БАН). След 18 години двамата се срещнахме съвършено случайно в Баку, където тя работи като мениджър по финансите на една канадска хотелиерска фирма! И така, с нея вечеряме заедно почти всеки уикенд. Отбелязахме националния празник на България в българското посолство в Баку заедно с група българи, свързани преди всичко с азербайджанския спорт. Интересът към България е значителен заради проектирания газопровод (в това число и проекта "Набуко"), който ще доставя природен газ от Каспийско море до сърцето на Европа… ако този проект изобщо види бял свят. От Азербайджан България изглежда като портал към Европа, затова визитите на държавните глави и на високопоставени правителствени служители стават все по-чести и по-чести. В Университета за чужди езици в Баку вече се преподава български език в рамките на цялостна програма по балканистка. Не бих могъл да кажа, че България е много позната тук, във всеки случай не повече, отколкото Азербайджан е познат в София (като изключим конкурса за песен на Евровизия). Колегите ни научават много за България от мене, а няколко от учебниците ми са издадени във вашата страна и присъстват по рафтовете на книжарниците в Баку.

- Какъв сте за колегите и студентите си в Азербайджан – британец, американец или българин?
- За тях съвсем определено съм британец. Аз съм гражданин и на САЩ, и на Великобритания, обаче паспортът от ЕС е за предпочитане. Студентите ми със сигурност ме смятат за британец. Наричат ме англичанин, но аз се опитвам да им обясня, че "британски" не означава "английски", тъй като аз не съм англичанин, а гражданин на Уелс! Вечният конфликт между келтите и англосаксонците. Както и да е, за разлика от шотландците, за които съм сигурен, че един ден ще се отделят от Обединеното кралство (и как ли ще ги наричаме тогава?), уелсците със сигурност са против отделянето и вече два пъти са гласували срещу него.

- Неотдавна посетихте много университети в Турция. Какво ви направи най-силно впечатление там?

- В продължение на 20 дни обикалях, за да търся кандидат-докторанти за нашата програма, като обсъждах възможностите за сътрудничество с турските университети, а по-нататък програмата прерасна в спонсорирана от държавата визита, чрез която се запознахме с различни вузове и медийното отразяване на висшето образование. Постигнатият през последните 20 години напредък в Турция е удивителен; днес много от университетите им са международно признати и се ценят високо. В няколко се преподава изцяло на английски, а издръжката им се осигурява от различни фондации; ние приемаме докторските им степени като равностойни на получените в Западна Европа и САЩ. Първокласният университет Коч с научноизследователския му профил често го наричат "турският Станфорд", но навярно има още 7-8 вуза от този калибър. Бизнесът прави големи инвестиции във висшето образование, например в нанотехнологиите и инженерните науки, затова Турция се превръща във водеща сила, в последовател на промените в технологиите и внедряването им. Разбира се, Турция е огромна страна с много ресурси, на които може да се опре, макар все още да не е в ЕС. А тъй като България е преддверие на Европа, една стратегия, опряна на географското и икономическото сътрудничество, би била разумен избор.

- Какви промени забелязвате в София от предишното си завръщане преди няколко месеца?

- Тук срещам обичайния песимизъм, но това е характерно за България, макар че според мен условията непрекъснато се подобряват. Първо, благодарен съм за новия терминал на аерогарата. Предишният представляваше едно мрачно въвеждане в София, че и винаги ми се искаше да посрещам гостите си нощем. Вторият терминал е много по-представителен и по-красив.
Забелязвам, че у вас много производства се закриват, а това е тревожно, макар да се радвам, че България е една от малкото европейски страни, които са се отървали от бремето на националния дълг; не й се налага да повишава данъците, за да го изплати. Обикновените хора също не са затънали в дългове, а държавният бюджет е един от най-балансираните в целия Европейски съюз. Давам си сметка, че това до голяма степен се дължи на твърде ниския БВП и дохода на глава от населението, но така е много по-добре, отколкото обричането на бъдещето в името на алчността и стремежа към лукс, което сполетя една съседна държава. Винаги съм поставял много висока оценка на социалния живот в България, макар навярно малцина да се съгласят с това. Много български емигранти обаче пресичат, да кажем, Атлантическия океан и постигат "успех" с цената на нещастието си и липсата на приятели. Тогава те разбират колко силни са били социалните им връзки в родината.

- Работите ли над нова книга?

- Не, тъй като имам пет книги, които трябва да публикувам, преди да напиша друга. Тогава бих могъл да се насоча към нещо ново, но вече съм изразил толкова много от мислите си в писмен вид, че ми е нужно да ги видя отпечатани. Мисля си дали да не се съобразя с модната тенденция и да ги публикувам като електронни книги, тъй като половината от продажбите на Amazon.com вече обхващат мултимедийните издания, а те преди три години заемаха само 8 на сто.

- Ако трябва да представите България на международно туристическо изложение, как бихте направили това?

- Вижте, в България няма внушителна планина като Алпите, да речем. Тук има прекрасно спокойствие и възможност човек да се отпусне. Стара планина, Странджа и Родопите спират дъха. Човек може да седне на някой обветрен хълм сред множество планински цветя, да слуша звънците на стадата и напълно да забрави къде е. Не ми харесва онова, което се случи с Черноморското крайбрежие, макар че селищата като Созопол още пазят големия си чар. Когато отидох за първи път на Черноморието през 1990 г., там всичко беше зелено, просторно и "естествено". Най-важният повод човек да се запъти затам вече се обезсмисля от безразсъдното строителство, което превръща зеленината в бетон. Все още има няколко прекрасни места като Синеморец, но те се броят на пръсти. Пловдив е възхитителен град, въпреки сградата на пощата, и аз обичам да ходя там. Проблемът е, че чужденците възприемат България и Черноморското крайбрежие като едно и също нещо, а това не е така. Интересно е, че София е един от любимите ми градове – една от малкото столици на Европейския съюз, в която можеш да се разхождаш, без да чуеш и една дума на английски или на друг чужд език. Тя има собствен облик и чар. На всеки ъгъл можеш да се сблъскаш с изненада – центърът гъмжи от магазинчета, които са пример за българския усет и изобретателност. За съжаление не са много купувачите, но за мен българите са ненадминати творци.

- През декември 2011 г. станахте член на Международната фондация "Гео Милев". Готвите ли се за Гео-Милевите дни през септември 2013 г.?

- Със сигурност ще се върна в България през 2013 г. и ще продължа лекциите си в НБУ през пролетта. Надявам се, че ще мога да взема участие в Гео-Милевите дни в Стара Загора догодина и в научната конференция, ако, както обикновено, тя се проведе по време на дните. Иска ми се да направя повече за популяризиране по света на Гео Милев, този изключителен българин.

стр.11

 БНР, Новини в 19.00 часа | Мила МЛАДЕНОВА | 26.07.2012

МИЕТ подготвя кампании за реклама на България и насърчаване на продажбите съвместно с едни от най-големите германски туроператори и фирми. Акциите са в изпълнение на програмата за национална туристическа реклама през годината.
Предвидени са презентации в Германия при представянето на каталозите на големите туроператори, които предлагат България като туристическа дестинация. Те ще очертаят тенденциите в сектора за следващата година и насоките на пазара. Публикувайки информация за дестинацията ни в отделна брошура, един от големите германски туроператори ще даде ясен сигнал на хилядите агенти и туристически бюра в Германия и Австрия, че поставя България във фокуса на своята стратегия за развитие и съсредоточава усилията за растеж именно у нас. Каталогът ще бъде приоритетно насочен към летните ни курорти и хотели, но ще включва и обиколни познавателни турове и балнеоложки програми. Имиджов клип за страната ни ще бъде излъчен по „Зоненклар Те Ве”, която е добре позната на германската, австрийската и швейцарската адутории и достига до над 27 млн. домакинства. МИЕТ предвижда през септември и рекламна кампания на едно от най-големите летища в Европа – франкфуртското.