в. Сега | Елена Кодинова | 31.03.2012

Приетата през 2010 година регулация на медиите в Унгария ни дава възможност да надникнем в това, което ни предлага Георги Лозанов 

При откриването на Шестата световната среща на българските медии през май 2010 година във Виена премиерът Бойко Борисов направи запомнящо се изказване – че работна група готви Закон за печата. Всички подскочиха и се зачудиха: дали министър-председателят направи една от онези негови очарователни в невежеството си грешки (O, sancta simplicitas!), или опипа почвата за нещо, което в най-новата история на страната се смята за абсолютно табу? Но веднага след това гафът бе замазан от правителствената пресслужба, която поясни, че не бил Закон за печата, а поправки в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. И наистина, в края на 2010-а тези поправки бяха прокарани. Става въпрос за добавяне на изискване издателите, които депозират печатни издания в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", да вписват задължително собственика на капитала и неговото седалище. Това трябваше да доведе до повече прозрачност по въпроса кой притежава вестниците и списанията и какви интереси прокарва чрез тях. Но не доведе. И нямаше никакви последствия.
През 2002 година още по-дръзко сондиране на настроенията
по въпроса опита и тогавашният зам.-председател на ДПС и зам.-шеф на парламентарната медийна комисия Емел Етем. "Може би е време да помислим за закон за печата и ред други нормативни актове, които да внесат правила в изграждането на гражданското общество", заяви тя ей така, между другото, на среща в Русе. Последваха бурни реакции и само ден по-късно уточни, че подобно нещо не стои на дневен ред. Още по-отдавна, през 90-те години на ХХ век, подобно предложение направи и Стоян Райчевски, председател на тогавашната медийна комисия в НС.
И само преди дни шефът на СЕМ Георги Лозанов заговори отново за почти забравената идея на семинар, организиран от неправителствени организации. Допусна да няма отделен нормативен документ, а Законът за радио и телевизия да прерасне в закон за всички медии, независимо от носителя им. Този път обаче, за разлика от предишните, мълчанието е пълно, няма никакво възмущение. Тук-там някой самотен глас.
Разговорите за Закон за печата звучат доста зловещо на фона на последните събития в някои посткомунистически държави. Най-опасни по признанието на всички в ЕС са процесите, които текат в Унгария. Там през 2010 година управляващата партия ФИДЕС успя да направи доста законови промени, определени от европейската общност като застрашаващи демокрацията. Част от тях бяха и в регулацията на медиите.
Какво на практика означава един закон за печата – можем да разберем по случващото се в Унгария, описано в доклад на унгарския писател и журналист Миклош Харасти, който в момента преподава медийно право в университета "Къламбия" в Ню Йорк, а до 2010 отговаря за свободата на словото в ОССЕ. На първо място беше променен член 61-ви от Конституцията, с което се премахна задължението на държавата да "не допуска информационни монополи". На негово място бе добавен текст, който казва, че "гражданите имат право на правилна и адекватна информация за публичния живот." Според Харасти тази замяна звучи "зловещо", защото предполага, че има "правилна" информация. Тя унищожава и възможността за плурализъм, чието опазване преди това бе вменено на държавата.
Със специален закон, приет през ноември 2010 г.,

се създаде регулатор, подчинен изцяло на изпълнителната власт

Неговото влияние се простира освен върху електронните медии и върху печата, който до този момент подлежеше на санкция само от съдебната система. Директорката Анна-Мария Салай е назначена от премиера, а тя от своя страна еднолично назначава своите подчинени. Така на практика се създава едно безпрецедентно Министерство на информацията, каквото засега има само в Беларус. То трябва да следи колко "правилни" са новините и има право да поиска промяна в текстове, репортажи, снимки. Може и да налага наказания, които не подлежат на обжалване в съда по същество, а само процедурно. Въвежда се задължителен лицензионен режим за всички оператори (включително печатни и интернет издания). Регулаторът получава право да блокира без обяснения сайтове. Може да иска информация от всякакви издания по всяко време, включително и такива, касаещи търговска тайна. Журналистите губят правото да не издават източниците си.
В Полша в момента също се обсъжда евентуален нов Закон за печата и задължаването на журналистите да посочват източниците си. Предложението е подложено на ожесточени критики. На този фон изпуснати реплики за подобна регулация от нас звучат опасно. А още по-опасно е мълчанието по въпроса.
На проведения миналата седмица семинар на фондациите "Медийна демокрация" и "Конрад Аденауер", където бе лансирана идеята, специално бе доведен и професорът по медийно право Йоханес Веберлин от Франкфурт, който е и председател на германската Асоциация на издателствата. Той трябваше да ни успокои, че Закон за печата не е мракобесен проект, защото всяка провинция в страната му си има такъв. Вярно е, но това са по-скоро правила за институциите, даващи информация на журналистите, макар да се наричат "регионални закони за печата". В тях например има разпоредби, че властите са длъжни да осведомяват всички медии по едно и също и време, а не само избрани от тях. Никъде няма изисквания за съдържание, нито разпореждания за създаване на органи, които да следят медиите.

Пък и Германия не се оказва много добър пример за медийно законодателство.

Нейният Наказателен кодекс предвижда до 5 години затвор за клевета и обида. България е много по-напред, защото ефективната присъда по това обвинение бе премахната през 1999 година под натиска на журналистическата колегия. Европейският съюз и досега ни призова изобщо да извадим клеветата и обидата от Наказателния кодекс. В момента се предвижда глоба до 15 хил. лв., но присъждането й се отразява върху свидетелството за съдимост.
Оправданието: "Защо да няма закон за печата, щом има за радиото и телевизията?" – е абсолютно несъстоятелно и безвъзвратно остаряло. Особено през ХХI век, когато започва сливане на всички формати върху интернет платформи. Човечеството още помни каква паника могат да създават електронните медии, след като през 1938 година една радиодраматизация на "Войната на световете" успя да подплаши цяла Америка, че я нападат марсианци. Затова държавите са решили да сложат някакви правила за информациите, които пристигат по въздуха напълно безплатно, едновременно до всички потребители и веднага след публикуването им. Електронните медии са важни и във време на бедствия, защото понякога се оказват единственият начин за предаване на животоспасяваща информация. А някои от тях са и публични, с изцяло държавна собственост и издръжка. Така че тук регулацията е все още обяснима.
Но пресата е частна, тя е най-важният компонент на традиционния плурализъм на мнения, макар бързо тази й роля да се отнема от интернет. Опит за регулация върху него и световната мрежа е категорично опит за разрушаване на този плурализъм. А за медии, които не се държат професионално – има конституция, Наказателен кодекс, търговски закон, данъчни и куп още нормативни актове, които дават възможност за санкции.

Закон за печата означава и още нещо – орган, който да следи спазването му.

В най-лошия случай – ново Министерство на истината като в Унгария. В най-добрия – нов Съвет за печатни медии. Той ще дава вид, че се състои от хора, защитаващи гражданския интерес, но пак ще отразява политическия паритет в страната и ще действа в интерес на управляващите, както винаги е било от създаването на СЕМ.
Аргументът, че Закон за печата ще пази интереса на журналистите, също е несъстоятелен, защото не сме видели как Законът за радио и телевизия пази репортерите в електронните медии. А възможността да се създаде повече прозрачност за собствеността на вестниците и списанията може да се постигне през други закони. И сега не е трудно да провериш кой е издателят, но след като се разходиш през целия Търговски регистър на свързани фирми, които се притежават една друга, обикновено стигаш до безименна офшорка в Кипър или на Сейшелските острови и спираш дотам.
Нямаме нужда от Закон за печата, а от задействане на наличните, ако искаме плурализъм и прозрачност в общественото пространство.

Стр. 7, 8

goodmusicwalker.wordpress.com I 24.02.2012

Петък е! Значи e време за малко хубава музика с моя петъчен музикален автопортрет на готини и интересни хора.

На ред е един от малкото доктори, които познавам. Но не по медицина, а по връзки с обществеността. Или с други думи: PR (чете се пи ар, хората, които се занимават с това, казват, че било заради двете основни дейности, които извършват: ПИе и АРчи)

Представям на вашето внимание д-р Александър Христов, председател на Българското дружество за връзки с обществеността, който тотално опроверга гадния мит, че пи-арите у нас са люти фенове на чалгата.

Всъщност, да ви кажа честно, от тези PR хора, които аз познавам (а те не са никак малко), май само двама харесват чалга… И двамата не струват като PR практици. Така че митът е разбит и ето фактите: за да си добър PR, трябва да слушаш добра музика, защото тя изгражда добри ценности, които са много важни за добрата комуникация. Точка!

А сега сериозно – това с “д-р” навсякъде пред името на Сашо е абсолютна закачка с неговата светла личност. Всъщност той е едно от най-усмихнатите и easy-going същества, които познавам. А също така е и един от хората, които най-добре в България знаят каква е цената на изграждането на публичен образ, особено когато стане въпрос за банки и финансови институции.

Изобщо – готин персонаж, в чиято музикална физиономия си струва да надзърнете.

Представям ви

Александър Христов
Иска ми се музиката да има повече място в моя живот. И съм категоричен, че тя не само доставя удоволствие, а е и ключов елемент в общуването между хората.

Ето моите фаворити:

едно

Любимата ми група е The Doors, а една от любимите ми техни песни е Alabama Song (Whisky Bar). Причината: ритмична, увличаща, позитивна, съдържа в себе си емоцията един познат на всички начин на живот.

две

Една не по-малко любима песен, особено интензивно я слушах преди години – Smells Like Teen Spirit на Nirvana. Сега разбирам, че заглавието й по фантастичен начин символизира точно този период от живота ми.

три

Great Balls of Fire – колкото и да бях продължил да свиря на пиано, едва ли щях са успея да го правя като Jerry Lee Lewis. Със сигурност четирите години, в които се учих, бяха крайно недостатъчни за тази цел, но изключително полезни за отношението ми към музиката въобще.

четири

Вероятно най-любопитната и точна музикална експресия на ПР професията (с каквото се занимавам в момента) е We Made You на Eminem. Телефонът ми звъни с тази песен

пет

Тъй като руската музика е съставлява сериозна част от моя музикален живот, няма как да не включа едно парче на този език. И тъй като няма как да включа две, само ще спомена другия си фаворит – „Позови меня тихо по имени” на Любэ. От Мишо: Абе има как, нали ние си го правим за кеф – ето видеото към Любэ:

А за мен Висоцки е този, който успява чрез музиката си да изрази всичко това, което не може да бъде комуникирано по друг начин. И, казано по-актуално, да отправи ясни послания. Блестящ пример за това е „Белое безмолвие”, а един цитат от нея е симптоматичен: „наградой за ночи отчаяния будет вечный полярный день”
—

Очаквайте следващия петък музикалния автопортрет на един изключително интересен български музикант, който живее и работи в чужбина и как разбрахме, че сме си взаимни фенове…

Оригинална публикация

All Channels I PR I 28.03.2012

Александър Дурчев, главен изпълнителен директор на All Channels Communication Group, ще оценява PR проекти от Европа, Близкия Изток и Африка в четири категории

За първи път в историята на международния PR конкурс SABRE Awards български експерт е част от журито. На 29 и 30 март в Лондон Александър Дурчев, главен изпълнителен директор на All Channels Communication Group и председател на Българската Асоциация на PR агенциите (БАПРА), ще оценява кандидатурите в четирите категории: „Корпоративна социална отговорност”, „Управление на проблеми”, „Управление при криза” и „Публични политики”. 36-членното жури, съставено от PR и комуникационни професионалисти от цял свят, ще селектират най-добрите проекти на агенции от Европа, Близкия Изток и Африка. Традиционно, победителите в SABRE Awards ще бъдат обявени на официална церемония в Брюксел през месец май.
„За мен е истинска чест да бъда част от SABRE Awards като един от съдиите в конкурса, избрани сред най-утвърдените PR експерти от цял свят. Една от основните ми цели в Лондон ще бъде да представя достойно България като страна, в която работят безупречни професионалисти в сферата на PR и комуникациите”, сподели Александър Дурчев.
All Channels Communication Group e единствената българска агенция, носител на 10 международни награди и над 17 номинации от международни конкурси. Само в PR конкурса SABRE Awards агенцията има 6 отличия, като успоредно с това е носител и на 3 награди от международния бизнес конкурс Stevie Awards, както и на едно отличие от конкурса Golden Drum.

Пoвече инфомрация за EMEA SABRE Awards 2012 можете да откриете на http://www.holmesreport.com/uploadedfiles/news/2012EMEASABREENTRYFORM.pdf

All Channels Communication е създадена през 2001 година като класическа PR агенция, която през годините се развива до комуникационна група, обхващаща пълния спектър на комуникационни услуги. В момента групата има няколко обособени комуникационни звена – All Channels | PR, All Channels | Advertising, All Channels | Interaction, All Channels | Activation и Symmetric Communications Consultancy
С над 10-годишна история EMEA SABRE Awards са водещ форум в областта на PR и комуникациите. Наградите SABRE Awards се присъждат от Групата Холмс (Holmes Group) – световен лидер в областта на PR проучванията, експертизата и анализ на световните тенденциите в сферата на връзките с обществеността. 

Списание "Биограф" I 27.03.2012

14-годишният Владимир Путин, мечтаещ да стане агент на КГБ, е човекът от корицата на новия брой на “Биограф”, който излиза на 29 март, четвъртък. Анализирайки ситуацията след скорошните президентски избори, списанието разказва и за младежките години на новия стар държавен глава на Русия с непознати досега снимки от детството му.

В допълнение към темата от корицата са публикувани и очерци за Леонид Брежнев, Юрий Гагарин и гадателката Джуна. Последният шеф на УБО – генерал Георги Милушев, пък се изповядва пред журналистката Валерия Велева за тайните, с които е бил принуден да живее, докато е работил неотлъчно до Тодор Живков в последните години от управлението му.

Репортажът на Миролюба Бенатова “Осъдени в Бразилия” е другият хитов материал в априлския “Биограф”. Топрепортерката на bTV се срещна с арестувания олимпийски шампион Гълъбин Боевски, както и с други българи, задържани и осъдени за наркотрафик в затвора на 300 километра от Сао Паоло.

Списанието посвещава 10 страници и на Радой Ралин. Според автора на очерка за него Вихрен Чернокожев, истинската дата на раждане на сатирика-дисидент е с една година по-рано от официално приетото. 90-годишният юбилей на Радой трябва да се чества сега, а не догодина, твърди литературоведът, разказвайки спомени за Ралин.

Ексклузивен репортаж на Ирина Асиова от Хонконг, където екшън-звездата Жан-Клод Ван Дам живее със съпругата си културистка, очерк за Петя Дубарова, която на 25 април щеше да навърши 50 години, ако беше жива, и интервю, съдържащо последния голям монолог на Велко Кънев, допълват съдържанието на априлския “Биограф”.

И този месец 244-страничното списание предлага богато илюстрирани секции Forum, Lifestyle, Fashion и Review.

PR Point I 27.03.2012

E-mail: anna.sztejter@cohnwolfe.pl

MyPR.bg I 26.03.2012

Победителите стават ясни на 24 април

67 проекта на 20 агенции се борят за призове в третото издание на BAPRA Bright Awards. Цифрата е рекордна за историята на конкурса, в който тази година се наблюдава засилен интерес към някои категории в сравнение с предишните издания, уточниха от Асоциацията на българскияте PR агенции (BAPRA). Победителите ще станат известни на 24 април по време на специална церемония.
Всички кандидатури ще бъдат оценявани от изцяло международно 17-членно жури начело с Пол Холмс, основател на The Holmes Report и най-влиятелният анализатор на PR пазари в света. Сред членовете на журито са и Ричард Хютън, председател на международната консултантска организация на PR асоциациите ICCO, Вирджиния Хаг, изпълнителен директор на ICCO, проф. Джо Голдблат, създател и първи президент на ISES и автор на книгата „Специални събития“, издадена в България през 2007г., Владимир Бистров, председател на Чешката асоциация за връзки с обществеността, и други.
„Увеличеният брой заявки за тазгодишното издание на BAPRA Bright Awards показва, че пазарът се развива и конкурсът набира сила и доверие. Това дава увереност на агенциите, че BAPRA Bright Awards е чудесна платформа, която позволява на българските проекти и кампании да бъдат достойно и обективно оценени от международни специалисти“, каза Александър Дурчев, председател на БАПРА за 2011 – 2013 г.
Проектите ще се съревновават в 6 категории: „Кампания за устойчиво развитие” с 13 заявки, „Специално събитие” с 23, „Иновативна кампания” с 11 кандидатури, „Кампания, реализирана от вътрешен PR отдел” с 3 проекта, „Комуникационна кампания на годината” с 12 и „Агенция на годината” с 5. Всички те ще бъдат оценявани онлайн и победителите ще станат известни в деня на награждаването.
Утвърден като единствения у нас конкурс, който цели развитието и популяризирането на постиженията в сферата на комуникациите, BAPRA Bright Awards 2012 е уникална инициатива, която дава възможност на българските PR специалисти да бъдат сред тези, които водят и формират комуникационния пазар в Европа.
Цялата информация за конкурса може да откриете на www.bapra.bg.

Повече за БАPRА:

Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) е създадена PRез 2001 г. като представител на най-авторитетните компании за комуникационни услуги на пазара в България. За изминалите 11 години БАПРА допринася за повишаването на етичните стандарти и професионализма в сферата. Всички компании, които членуват в асоциацията, приемат Етичния кодекс, гарантират прозрачна и почтена дейност, висок професионализъм и лоялно отношение, както към клиентите, така и към своите колеги. Повече информация за асоциацията можете да намерите на www.bapra.bg

Оригинална публикация 

Мусала Софт I 26.03.2012

26 март 2012 г., София. С настъпването на пролетното слънце, зеленина и настроение, всички ни очакват и изненадващи дъждове. „Няма нищо по-хубаво от лошото време…“ и за да бъде то удоволствие, Мусала Софт и ИНТЕРПРЕД – СТЦ София са измислили начин как  да му се насладите и да го посрещнете с усмивка. От днес, с първия пролетен дъжд, двете компании стартират инициативата ЧАДЪР НАЗАЕМ. На три локации в района на офисите на двете компании са разположени чадъри и всеки, застигнат от дъжда, може да се възползва. Мотото “Вземи, ползвай и върни“ подсеща, че взетия чадър трябва да бъде върнат на някое от долупосочените места. 

www.aej-bulgaria.org I 21.03.2012

Класация за качествена журналистика:

www.inews.bg | 21.03.2012

Жалбата е внесена в КЗК

bTV Media Group внесе жалба срещу "Нова Броудкастинг Груп" за нарушения на забраната за нелоялна конкуренция, установена в Закона за защита на конкуренцията. Искът е внесен в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), съобщиха от bTV.
Според bTV рекламната политика на нейния конкурент е в противоречие с добросъвестната търговска практика. За подбрани клиенти рекламното време на "Нова Броудкастинг Груп" е предлагано на дъмпингови цени за продължителен период от време – от 2009 до 2012 година, оплакват се от bTV.
Избирателното предлагане поставя рекламодателите в условия на неравнопоставеност и същевременно застрашава успешното развитие на телевизионния пазар у нас, смятат от медията.
"Нова Броудкастинг Груп" влезе на българския пазар през 2008 година. Компанията е собственик на телевизионните канали "Нова Телевизия", "Диема", "Кино Нова", "Диема Фемили" и "Нова спорт".
bTV Media Group, част от Central European Media Enterprises (CME), управляват телевизионните канали bTV, bTV Cinema, bTV Comedy, bTV Action, както и новия канал bTV Lady.

Оригинална публикация

www.blitz.bg | 25.03.2012

Минаха 20 години от старта на първия и единствен български следобеден всекидневник след 10-и ноември

…И не беше лош вестник – тиражът му стигна 120 000, а се продаваше следобед само в София. В страната отиваше на другата сутрин – с всички топли-топли всекидневници, които опоскваха екшъните ни, без да им мигне окото и без да споменават първоизточника на информацията (с едно изключение – баткото “Дневен Труд”)…
Преди 20 години – на 23 март 1992-а – излезе първият редовен брой на “зеления Труд” – така му викаха хората. Преди това направихме два пробни броя – на 11-ти и 18-ти март. “Прилепи” ни кръстиха по-късно, когато вече всички знаеха за “вестника, който не спи”.

Идеята да се направи следобеден всекидневник беше на Тошо Тошев (сега главен редактор на "Преса") и Захари Главчовски (сега пенсионер) – тогавашните шефове на “Медиа” Холдинг, която издаваше “Труд” и седмичника “Жълт Труд” – с главна редакторка Зоя Деянова (сега пенсионерка). Не помня кой измисли името "Нощен Труд". Не бях аз – мисля, че беше колективна хрумка – изскочи на една "Труд"-ова планьорка.

Станах главен редактор една нощ на 9-ти март – нямаше никакво време, понеже бяхме разбрали, че основният ни конкурент – пресгрупа “168 часа” – прави сухи тренировки за следобеден вестник – “12 часа”. И червената “Дума” замисляше “Вечерна Дума”. Така че трябваше да тръгнем от днес за вчера, за да изпреварим всички.

Тогава бях шеф на репортерите в “Труд”. Тошо ми каза да си избера трима, с които да започна новия вестник. Харесах си Жоро Илиев (сега е управител на “Интермедиа” ООД, която издава седмичниците SHOW, “Над 55”, “Доктор”, нейна е и Агенция БЛИЦ); Маги Гигова (тя ми стана заместничка, сега е в ”Преса”) и Митко Статков (сега е извън журналистиката). Похвалиха ми много Милчо Игнатов и той стана отговорен секретар (сега е главен дизайнер в “Интермедиа”). Захари нарисува графиката на новия вестник. Това бяхме създателите на “Нощен Труд”.

За първите броеве много ни помогнаха колегите от "Дневен Труд" – без тях нямаше да се справим: бяхме шепа хора, а се даваха нощни дежурства по 12 часа!

Вестникът тръгна с летящ старт – явно бяхме уцелили ваксата. Пресгрупата не успя да регистрира марката “12 часа”, понеже Любен Генов (бивш главен редактор на “Поглед” и “Труд”; сега е пенсионер, но продължава да обучава бъдещи журналисти в УНСС) ги беше прецакал с марката в патентното ведомство. Така че техният следобеден вестник тръгна като “Врабец”, но ние бързо го отстреляхме. “Вечерна Дума” пък никой не я забеляза.

Екипът се попълваше в движение. Дойдоха четирима секретари: Жоро Грънчаров-Тихия (сега е секретар в SHOW), Георги Роканов-Роко (пенсионер), Мария Груева (не знам къде е сега), Тони Божилов (почина през януари т.г.). По-късно Жоро Вихрийски (сега кара такси) смени Мария, която отиде в "Дневен Труд"; още по-късно, когато страниците станаха повече, дойде Светльо Лесев (сега пенсионер).

От спрелия вестник “Демокрация-91” накуп пристигнаха Максо Караджов (“Труд”), Пецата Вълков (учител по испанска литература във Втора испанска гимназия-София), Милен Милушев (доскоро главен редактор на SHOW), Нено Петканов (той после стана зам.-главен редактор; сега е в “24 часа”); от в. ”Граничар” – Стоян Узунов (той пък по-късно отиде като зам.-главен редактор в “жълтия Труд”, сега е пресаташе на “Пирогов”), от в.”Българска армия” – Иван Генов (след време го направих мой първи заместник, сега е отговорен редактор в SHOW и БЛИЦ).

Фотографите ни бяха страхотни, правеха уникални неща – Сашо Мънзов (сега не снима, за жалост) и Жоро Славков (има автосервиз); после дойдоха Жоро Колев (снима на свободна практика), Цецо Томчев (“Труд”), Мишел Герон (“Класа”), Пламен Стоименов ("Труд").

Кримиотделът ни беше убиец – Митко Статков, Стоян Узунов и Цецо Гемишев (“Труд”) знаеха за ъндърграунда повече от полицията. А Ирен Делчева ( “Всеки ден”) бе на ти с всички ченгета и те първо на нея звъняха, като имаше екшън.

Спортистите ни бяха млади момчета, дойдоха направо от улицата и станаха страхотни репортери – шефът на отдела Ицо Йорданов (издава “Софийски вестник”), Боби Стоянов (независим депутат, беше в “Атака”), Дина Христова (“Сега”), Румен Илиев (шеф на спорта в БЛИЦ), Коко Стойнов (Диема), Станил Йотов (“Всеки ден”), Гонзо Иванов (“България днес”), Коце Радулов (работи върху себе си).

Международниците бяха най-опитните ни журналисти – Ваня Енчева (кореспондентка на “Труд” в Берлин) и Пламен Цветков-Гамбини (отдавна покойник).

Отнесена, но талантлива – Зорничка Петкова – правеше суперрепортажи, никой не можеше да се скрие от нея, знаеше пет езика (живее в Берлин). За медицината отговаряше Сашка Калоянова (в пресцентъра на “Пирогов”), за шоуто – Пепа Петрова (живее в Лос Анжелис; пишеше оттам за “Труд”, но май вече е в "Преса"), за всьо и вся – Лъчо Апостолов (списание “Камиони”). Най-малката, но и най-пъргавата репортерка, беше Миленчето Минчева ("Стандарт") – захапеше ли нещо, не пускаше!

Не се даваха и на най-опитните репортери Добринка Корчева (зам.-главен редактор на SHOW) и Eлица Стоилова (сега е на някакъв остров в Тихия океан – при Марианската падина!).
“Икономистките” – Вили Стоянова (шефка на рекламата в “Интермедиа”), Катето Виткова (стигна до зам.-министърка на образованието в кабинета на царя, сега е в частно книгоиздателство) познаваха и кътните зъби на банкери, милионери и обикновени мошеници. А Валя Петкова (“Труд”) внасяше нежен колорит в дивата ни редакция.

От армията дойдоха съкратените офицери Пламен Григоров (книгоиздател) и Красен Костов (“Труд”-Варна). Викаха им “ботушите” – правеха такава шеста страница, че военните нарекоха вестника “Нощна армия” и се убиваха да го купуват!

Имахме отначало само двама шофьори, бачкаха през нощ – Стайко Добрев-Пасарелеца (умря от рак горкият, преди 12 години) и Жоро Първанов-Армееца (шофьор в интернет-фирма). После се появиха Емо Христов (шофьор в “Интермедиа”), Ники Виденов (шофьор в парламента) и Данчо Михайлов-Фризера (върти волана в "Труд").

Това бяха хората в началото. С годините дойдоха още, не мога да ги спомена всичките. Да са живи, здрави и успешни там, където са сега!

Не мога обаче да не спомена пъргавите ни страньори и сканьори – семейство Цецка (изгубих й дирите) и Румен Гринко (той почина), Мариана Драганова (и тя вече не е между живите) и Сашко Воденичаров ("Труд"); техническият редактор Мария Туевска ("Труд"); коректорките, които ни спасяваха от грешките, допуснати в бързината, пък и от прекален артистизъм – Мери Великова и Валя Калчева (две сестри, сега не знам къде са).

Заникъде бяхме без компютърджиите на инж. Юрий Стаменов (в момента си почива вкъщи и чака оферти за работа) – това е човекът, който през лятото на 1996-а направи електронен пренос на “Нощен Труд” от София във Варна. Вестникът се печаташе едновременно в двата града и се продаваше на обяд и в морската столица – даже оттам тръгваха коли надолу: за Бяла, Обзор, Поморие, Бургас, Созопол – чак до Ахтопол. Летовниците-софиянци четяха любимия се вестник същия следобед!).

Заради нас не спяха по нощите "Труд"-овите кореспонденти – най-добрите в гилдията. Особено активно "прилепстваха" Мехмед Ходжов-Разград, Ваня Лалева-Благоевград, Веселка Венкова-Велико Търново, Албена Борисова-Перник, Невяна Троянска-Варна, Ники Каламов-Русе, Любчо Иванов-Стара Загора, Ваня Авджиева-Ямбол (повечето от тях и днес кореспонденстват – кой за "Труд", кой за други вестници).

Бях главен редактор на “Нощен Труд” 7 години и два месеца – до 14 май 1999 г. Подадох оставка заради “интервю” с хърватския президент Франьо Туджман през април.
Текста донася наш външен сътрудник – Тодор Петров (мой състудент от Факултета по журналистика). Денят е неделя, а аз като никога не идвам в редакцията – имаше някакво семейно тържество. Всички по веригата – дежурен, пом.-дежурен, зам.-главен редактор – проспиват факта, че не се взима току-така интервю с президент (още повече, че заглавието е “Милошевич е луд човек!”). Обаче Тошко казва, че интервюто е взето с посредничеството на Велизар Енчев, посланика ни в Хърватия(те двамата са от един курс на ФЖ – випуск 1978; аз съм випуск 1979)! А и текстът е добър.

В понеделник сутринта аз също заспивам – не казвам на дежурните да търсят Велизар Енчев в Загреб, за да разберат кое как. Или да звъннат поне в хърватското посолство в София. Вестникът излиза към 12 ч, а в 3 следобед ми звъни по вътрешния телефон Тошо Тошев: ”Интервюто е готино, искаме да го препечатаме в “Дневен Труд?”

Това е моментът да се предотврати всичко онова, което се случи сетне и провали кариерата ми в "Труд"-овете. Просто трябваше да кажа на Тошо: абе има някакъв проблем с това интервю, не го пускай!
Но, както вече казах, бях заспал. А когато главният спи, редакцията направо хърка. Пък и интервюто беше хубаво – както отровната гъба е по-примамлива от истинската…

Така че аз спокойно викам на Тошо: “Окей!”… и във вторник “интервюто” цъфва в “Труд” – тогава №1, с тираж 300 000! В "Нощен Труд" нещо може да мине между капките. Но в "Труд"…
И машината се завърта…

Звънят от хърватското посолство – “Нашият президент не е давал такова интервю!”
Звънят от сръбското: “Дайте записа на интервюто, ще ги разкатаем хърватите!”

Става международен скандал, а собствениците на “Труд”-овете – немците от ВАЦ – тъкмо пробиват в Хърватия.

Аз бях виновен. Другите под мен – също, но отговорността се носи от главния редактор – той затова получава най-голяма заплата. Нямаше как – написах си оставката и я дадох на Тошо. Той обаче не я подписа: каза, че трябва да идем “на килимчето” в Есен и там да решават големите шефове – Шуман и Гроткамп. И те решиха: ”Г-н Каменов, вие бяхте добър главен редактор, държахте се мъжки в тая тежка ситуация, поехте цялата отговорност. Уважаваме ви, но не можете повече да останете на тоя пост. Приемаме оставката ви.”

Никой друг от редакцията не пострада.

Това беше. Имало да става. Можеше да не стане, ако бях по-внимателен, по-строг, повече професионалист, ама…

Оставих вестника на 80 000 тираж.

Още в самолета на връщане от Есен Тошо ми рече, че се е спрял на стария си приятел Димитър Шумналиев за мой наследник. Не го познавах добре. Нищо не казах – бях смазан, пък и вътре в редакцията наистина нямаше готов главен редактор.

Десет години по-късно – през май 2009-а – същият тоя некадърник Шумналиев беше довел “Нощен Труд” до мизерните 18 000 тираж и немците го закриха. Старите колеги направили некролог на вестника – разлепили го по етажите в Комбината, където вече бяха “Труд”-овете. И на мен ми донесоха един – сложих си го в папката с двата пробни, първия редовен и последния брой, на който в карето пишеше:

Главен редактор
Пламен КАМЕНОВ

ПП: От 1 януари 2008-а съм в “Интермедиа” заедно с моя някогашен суперрепортер Жоро Илиев, когото имам за по-малък брат. Ако е рекъл Господ, тук ще завърша кариерата си в журналистиката.
Но, надявам се, има още време дотогава!

Оригинална публикация