БНР, Преди всички | 09.08.2016 | 10:41

Тема: Асоциацията на европейските журналисти в България настоя за разследване на потенциалните конфликти на интереси около сключването на договори с фирми и медии за комуникиране на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС
Гост: Иван Радев, АЕЖ

Водещ: Асоциацията на европейските журналисти – България настоя със специална нарочна позиция за разследване на потенциалните конфликти на интереси около сключването на договори с фирми и медии за комуникиране на предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Знаете, че тази тема се нажежи през последните седмици след изнесени в медиите данни, които показват, че обществени пари са получили лица, свързани с министъра на културата Вежди Рашидов и с вицепремиера Меглена Кунева. „Изказваме недоумението си – пишат от Асоциацията на европейските журналисти – и от решението за изпълнител да бъдат избрани четири медии: „Стандарт”, Агенция „Стандарт нюз”, Агенция „Блиц” и Агенция ПИК.” Ще говорим за това с Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти. Здравейте!
Иван Радев: Здравейте!
Водещ: Какво е всъщност главното Ви притеснение около този сюжет?
Иван Радев: Да, притесненията са няколко. От една страна, разкритията за потенциален конфликт на интереси. Според публикации в медиите, се оказва, че пари за разяснителна кампания за председателството са достигнали до фирми, които по един или друг начин се свързват със сина на министър Вежди Рашидов. Това трябва да се провери от компетентните органи, според нас и ако е така, това би било недопустимо и трябва да се предприемат съответните мерки. Другото ни притеснение е свързано с медиите, които получават пари, публични средства за тази разяснителна кампания, за начина им на подбор. Тъй като ние нееднократно сме настоявали и правителството се е ангажирало в програмата си да работи за прозрачна и в крайна сметка по-добра медийна среда, считаме, че едни медии и част от медиите, които са получили пари, имат реномето на таблоидни медии, които не са подписали никакъв етичен кодекс и не са известни с това да спазват някакви етични стандарти. А смисълът изобщо да се разпределят пари, публични пари до частни медии е да се насърчи качествената журналистика.
Водещ: Да, впрочем имаше по едно време такова обществено усилие, говорене поне – подписването, присъединяването към етичния кодекс да бъде критерий при отпускането на каквито и да е обществени пари.
Иван Радев: Ами, да. Аз ще го обясня по по-друг начин. Използвам аналогията с Министерството – защо съществува Министерство на културата? Ако то съществува, това е, за да насърчава например симфоничните оркестри, които чисто пазарно не биха се преборили с други стилове, други жанрове музика. Като общество, сме преценили, че е важно за нас да имаме симфонични оркестри, затова сме създали специално министерство, което да разпределя някакви субсидии към тях. По същия начин и с медиите. Ако държавата разпределя обществени средства към медиите, то не трябва да ги разпределя към тези, които по една или друга причина получават огромна популярност благодарение на това, че работят на едно много ниско, много масово ниво. Тоест, тези пари трябва да се използват за контрапункт за една качествена, задълбочена журналистика, която да се създава. Виждаме, че в случая въобще не е спазено това изискване, а напротив – наливат се пари в медии, които се славят, освен с всичко друго, с черни кампании срещу определени лица, т. е. т. нар. медии-бухалки. И в нас остава усещането, че може би им се плаща, за да… с цел да се предотвратят атаки, т. е. тези медии да се настроят благосклонно към съответните министри. Виждаме и всъщност качеството на материалите, които са публикувани с… които съдържат т. нар. таг „#председателство”. … 40 материала отчете правителството. Това основно са PR прессъобщения, PR материали, които са изпратени от съответната държавна администрация. В част от агенциите открихме само това публикувано. А в друга част от материалите, вероятно това вече е след изтичането на договора, са определено… могат да се определят като черен PR срещу определени… срещу министри и то виждаме, че вицепремиерът Меглена Кунева е обект на такава атака през март месец.
Водещ: Колкото по-бързо има реакция и то ясна реакция по въпроса, толкова по-добре. Обаче защо пишете в позицията си, че искате премиерът да вземе отношение по въпроса вижда ли конфликт на интереси?
Иван Радев: Да, много е важно премиерът да вземе отношение дали това е политика на цялото правителство или някакво изолирано действие на Министерството на културата, което е разпределяло тези пари, поне на първоначалния етап. Видяхме, че вицепремиерът Меглена Кунева по един или друг начин сега се разграничи от това. Важно е да го направи доста ясно. И тъй като в крайна сметка това е записано в правителствената програма 2014 – 2020 г., нека премиерът и вицепремиерите, които бяха много активни при приемането на тази програма, да кажат тя продължава ли да е валидна и изобщо какво практически се прави по нея.
Водещ: Още повече, че оттук нататък ще има едни други пари да се разпределят, тъй като този сюжет по някакъв начин е затворен заради годината, в която се случва. Така че оттук нататък какво е важно да виждаме ние, като общество, около това председателство и парите, които се дават за него?
Иван Радев: Да, тези суми, за които сега говорим, всъщност са изключително дребни, някъде 10 – 20 000 евро, на фона на парите, които по принцип се разпределят за медиите и от които тепърва ще се разпределят, разбира се, за… във връзка с председателството. Много, много е важно да не продължава по начина, по който почва, да не продължава със скандал, а България да се опита да се възползва максимално от факта, че ще бъде председател на Европейския съюз, за да постигне, макар и малки, но лесно измерими цели, като качеството на медийната среда – би могла да бъде една от тези цели, която е много важна всъщност, тъй като виждаме, че България продължава и продължава да затъва във всякакви международни класации, което се отразява, като цяло, на цялостната среда и на начина, по който живеят българите. Аз съм убеден в това.
Водещ: Много е показателно какво ще бъде продължението. Благодаря! Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти. 

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Мартин ДИМИТРОВ, Мила ЧЕРНЕВА

Сайтове без ясен собственик и с псевдоновини създават информационен хаос в българския интернет

"Ексклузивно! Владимир Путин за България: Истината е, че има един голям народ в този свят, пишат с наши букви, говорят с нашия език, винаги сме си помагали. Те са наши братя по вяра и по кръв. Дружбата ни е стара и ние няма да ги изоставим, въпреки че станаха фронтова държава на НАТО за война срещу нас. БОГ с нами, а ние с вас…" Ако този текст ви е познат, вероятно до него ви е отвело заглавието "Няма да изоставя България, въпреки че ми забиха нож в гърба", което твърди, че цитира руския президент. Може да сте го прочели в dunavmost.bg, petel.bg, sekirabg.com или bradva.bg – няма и значение къде точно, защото информацията е до голяма степен една и съща. И както сигурно се досещате, невярна.
Няма да намерите допълнителна информация къде, пред кого и по какъв повод Владимир Путин е казал тези думи. Всяка медиа е цитирала предишната – petel.bg се позовава на dunavmost.bg, dunavmost.bg – на dailypress.bg, които пък нямат източник. Такъв липсва и в bradva.bg, но за сметка на това историята е разкрасена, като към "цитата" на руския президент са добавени думите: "Два пъти сме освобождавали тази държава и ако се наложи, ще го направим и трети път."

Вижте цялата инфографика

Това е само един от ярките примери за една по-особена част от информационния хаос в българския интернет през последните години. Някои виждат зад това конспирация и подозират, че сайтовете се финансират щедро с рубли от руския бюджет за хибридна война. За това на етапа няма никакви обективни доказателства. По-вероятното обяснение е, че те са комбинация от журналистически непрофесионализъм и много голяма доза лични пристрастия на хората, които ги списват.
Тази категория сайтове бълват псевдоновини на конвейер, много рядко публикуват оригинално съдържание и почти никога не спазват дори най-базовите правила на журналистиката. Цитират се едни други, много често нямат ясен собственик или издател, а дори и зад тях да стои някаква фирма, според документите за нея обикновено работи само един човек (ако изобщо е нает някой). Смесват фалшиви новини с ШОК-иращи заглавия от ежедневния информационен поток, подобно на кафявите сайтове "Блиц" и ПИК. Всъщност мнимите сайтове често се позовават именно на медиите, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски, и копират съдържанието им, понякога дословно. Голяма част от тях се разпространяват главно чрез споделяне в социалните мрежи, но има и такива, които попадат в топ 1000 на най-посещаваните български сайтове според класацията на similarweb.com. В комбинация с големия им и непрекъснато растящ брой ефектът от псевдомедиите се мултиплицира. И води не просто до дезинформация, а до сриване на доверието на хората към журналистиката като цяло.

Кои са мнимите медии

Ясна класификация на този тип сайтове няма как да бъде направена. Проследихме някои от тях, без да претендираме за изчерпателност, за да проверим ясно ли е кой стои зад тях и на какви теми залагат най-често. Част от тях официално са агрегатори на новини (RSS), т.е. единственото, което правят, е да намират автоматично нови текстове от други сайтове, които после показват само със заглавията им и връзка към първоначалния източник. Други фактически са агрегатори, макар официално да се представят за информационни агенции. Трети пък са сайтове на регионални медии, които понякога имат и хартиени издания. Дори те обаче не са имунизирани срещу желанието за повече кликове или пък убежденията на собствениците им. Ако се върнем на "новината" за ножа в гърба на Путин, тя първо е публикувана в сайта на най-големия югозападен всекидневен таблоид dailypress.bg, чийто управител до април 2014 г. е общинският съветник от "Атака" в Гоце Делчев Павел Петелов, а към днешна дата според сайта на медиата той е директор "Маркетинг и реклама". Името на журналиста, което стои на текста за Путин, обаче липсва в списъка с работещите за таблоида.
Преди две години българският блогър, живеещ в Канада, Красимир Гаджоков публикува списък с анонимни "медии". Към началото на декември тази година в него има 65 сайта, за които няма публикувана информация за собственост (физическо лице или име на фирма), както и телефон или физически адрес. След като публикацията на Гаджоков придоби популярност, а той създаде приставка за интернет браузъри, която да предупреждава при зареждането на подобни сайтове, част от тях добавиха информация за собствеността си. Но други като budnaera.com, bradva.bg и bultimes.com остават в списъка. За "Капитал" Гаджоков каза, че причината да започне да класифицира тези сайтове е практиката за тиражиране на клевети от всевъзможни източници, които се приемат напълно безкритично. "Оказа се, че почти никой от тях няма не само източник или автор на материала, но дори и посочено кое физическо лице или фирма притежава сайта", коментира Гаджоков. Той ограничава своето проучване само до сайтове, които претендират да информират гражданите по обществени въпроси, защото те създават нагласи за обществените процеси. "Няма нищо осъдително в това някой да направи интернет медиа, която да печели чрез реклами", казва Гаджоков. Но според него няма логично обяснение за поведението на по-голямата част от тези сайтове. "Имайки предвид тематиката, "шаблона" на "новините" им, систематичността и постоянната посока на техните публикации, те най-вероятно са издържани от хора с интереси да внушават определени обществени тези, предимно клевети и очерняне на политическия противник", смята блогърът.
Друг блогър – Милен Георгиев – пък решава да направи проучване как се финансират подобни медии, след като статии от тях заливат Facebook стената му. Въпреки че не успява да направи конкретни обобщения, Георгиев остава с убеждението, че "сайтовете харчат чужди пари и повечето се опитват да скрият собствеността си". Проучването на блогъра води до следните интересни открития. Собственик на домейна bultimes.com се оказва Крум Фильов Фильовски, а зад сайта не стои търговско дружество. Единствената активна фирма на Фильовски има загуба от 48 хил. лв. за 2011 г., 58 хил. лв. за 2012 г., 69 хил. лв. за 2013. За 2014 г. фирмата има печалба от 10 хил. лв. Георгиев намира още, че budnaera.com е регистриран през 2013 г. на името на Адриан Антонов, който живее в Аръндел, Австралия. "В австралийския търговски регистър намерих само едноличен търговец, регистриран на същото лице, а за този тип фирми там няма счетоводни данни", пише Георгиев.
Влиянието на псевдомедиите изобщо не е малко. Най-големите десет сайта без ясна собственост, които "Капитал" провери, са генерирали общо над 5.5 млн. клика само през октомври тази година.
За същия месец например similarweb.com регистрира 1.6 млн. импресии за bradva.bg, което поставя сайта на 125-о място по посещаемост сред българските уеб страници. Ресурсът, с който се постига огромното количество съдържание (от първия текст на сайта на 23.01.2014 г. до 01.12.2015 г. са публикувани 21 546 статии), изглежда доста скромен. Според Търговския регистър единствената фирма, която е регистрирана на името на собственика на домейна на bradva.bg – Петър Папакочев, е търговското дружество "Новуз медия" ООД (с предишно име "Акваголд" ЕООД). То има само един социално и здравно осигурен служител освен тримата си съсобственици. В сайта почти няма оригинално съдържание – проверка в търсачката показва, че в 7650 от тези статии екипът на bradva.bg е цитирал ПИК или "Блиц". Много статии пък се позовават на други подобни мними медии, чуждестранни агенции и т.н. Подобна е ситуацията в dunavmost.bg, където според трима запознати източници от медийния пазар в Русе работи само един човек.
"Капитал" се опита да зададе въпроси на някои от сайтовете, които имаха посочени контакти. Не успяхме да се свържем или не получихме отговор от dunavmost.bg, bultimes.com и budnaera.com. А от bradva.bg ни отговориха, че концепцията им е да покрият "максимален брой теми", така че да привлекат по-широка аудитория. "Съдържанието на сайта е тип "дайджест" и отразява всичко – от изчерпателни местни и международни новини до теми за жената, здраве, спорт, пътешествия, история, хумор, астрология и много други", отговарят от екипа на bradva.bg. И добавят, че докато авторските им материали "ежедневно биват разпространявани от други медии", те си сътрудничат "успешно с редица колеги съобразно законите на Република България".

Любимата тема – руското величие

Освен, че често копират съдържанието си от други медии, сайтовете с псевдоновини подхождат крайно тенденциозно към информационния поток. Много от тях имат изключително явна проруска и антиевропейска, анти-НАТО и анти-САЩ насоченост. Прави впечатление например, че сайтовете се заиграват с темата за разпадащия се и слаб ЕС, чиито устои според тях биват подривани от бежанците (виж инфографиката). Друга любима тема, особено в последния месец, е конфликтът между Русия и Турция. Когато например в руския жълт сайт bloknot.ru политологът Леонид Крутаков е цитиран да казва, че има вариант Турция да затвори морския път през Босфора за руски кораби, "новината" веднага се озовава в "Блиц", а bradva.bg я прецитира оттам със заглавие "Турция затваря Босфора за руските кораби?". "Memoria de futuro" също публикува статия, в която се твърди, че според свидетели от Истанбул десетки руски кораби са се струпали в района на Босфора, и се позовава на РИА "Новости" и РТ. Същата новина излиза и в "Правда". Разбира се, българските сайтове пропускат да отбележат официалното опровержение на РИА, което е публикувано скоро след първоначалната статия и се позовава на Министерството на отбраната на Русия.
Във вътрешнополитически аспект псевдомедиите също имат ясни любимци и хора, които нападат. Тъй като bradva.bg и dunavmost.bg например копират огромна част от съдържанието на "Блиц" и ПИК, тяхната политическа позиция не се различава много от тази на медийните говорители на Пеевски и се състои основно от атаки срещу президента Росен Плевнелиев, Реформаторския блок и вече бившия министър на правосъдието Христо Иванов. "Масово тези сайтове показват крайна сензационност и липса на източник, при положение че е кристално ясно как "новината" не е оригинално тяхна", обобщава Красимир Гаджоков.
Понякога не е трудно за псевдоновините да стигат и до сериозни иначе медии. Водещият на "Панорама" Бойко Василев дава пример: "Лъжите и клеветите се цитират от жълти вестници, оттам – към радиостанции и телевизии – и така, докато по метода на Гьобелс, се превърнат в истина." Така отговорността на сериозните медии става още по-голяма. Защото, както казва Василев: "В тази система от концентрични кръгове на манипулацията журналистите, които цитират, не са наивници, а съучастници."

Задушаващата хватка на псевдомедиите

Освен че не играят по правилата на журналистиката, сайтовете, които разпространяват фалшиви новини, сриват доверието на хората в медиите като цяло. "Замърсяването на публичната среда с неистини е само по себе си опасно. То "разболява" общественото мнение, прави го податливо на всевъзможни внушения, включително на опасен радикализъм", предупреждава Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация". Според нея честите практики на дезинформация отнемат и от и без това твърде крехкото доверие на гражданите към българските медии. "Остава сянка на съмнение, че едва ли не всички медии и журналисти са лъжливи, склонни да заблуждават публиката или просто че са некомпетентни", добавя Даскалова. А колко важно е доверието припомня с друг пример и Жана Попова, асистент в журналистическия факултет в Софийския университет: "Световните агенции за информация защитават авторитета си, защото от доверието на медиите към информацията зависи абонаментът за тях."
Изкривяването на медийната среда е опасно и според Бойко Василев, водещ на предаването "Панорама", който казва, че тези сайтове задават фалшива публичност, а оттам и лъжливи мнозинства. "Нормалните, здравомислещите хора започват да се чувстват малцинство, въпреки че не са", казва Василев и добавя: "Пораженията върху обществения морал са доста големи."

Решението е в (само)регулацията

Според Мария Черешева, заместник-председател на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ), в тази ситуация на огромно информационно замърсяване медиите, които претендират за сериозност и високо качество, носят дори по-голяма отговорност. И не трябва да оставят надпреварата за бързина и кликове да остави на заден план проверката на информацията и разговорите с източници.
Освен да следят за собственото си качество обаче, сериозните медии – а и не само те – трябва да водят и активна кампания срещу манипулативните издания. Според медийния юрист Бойко Боев трябва да се акцентира на медийното ограмотяване на публиката, а за проблема да се говори от политици и медии. "Хората не могат да направят разлика между това, което четат в интернет, и това, което гледат по телевизията и четат във вестниците. Трябва да се следи медиите да спазват правилата за съдържанието си. Има начин държавата да направи това", смята Боев и добавя, че е нужно онлайн медиите специално да приемат правила за качеството си, за модериране и отговор на оплакванията. Бойко Василев заключва, че ако в България лъжата не може да бъде различена от истината, проблемът е много по-голям и изисква по-дълбок подход, включително аудиторията сама да си поиска истината.
Сайтовете, които тиражират скандални новини и изопачават реалността, обикновено се радват на голяма популярност сред обществото именно заради сензационния си характер, смята Мария Черешева. "Това ги прави и атрактивни за рекламодателите, дори и на автоматично ниво чрез Google реклама например. Така сериозните медии са поставени в неравностойна конкуренция, защото те инвестират ресурси в подготвени екипи и време в разработката на качествени материали", смята журналистката. Но според нея това не е най-страшното – подобни сайтове лишават аудиторията от основното й право на достъп до информация, като по този начин унищожават репутацията на журналистиката като цяло и сриват крехкото доверие на гражданите в медиите. Затова е нужно подобни сайтове да бъдат отбелязани на медийната карта, да бъдат регулирани или – ако не търпят регулация – манипулациите им да бъдат разобличавани.

Стр. 52 – 53

www.blitz.bg | 25.03.2012

Минаха 20 години от старта на първия и единствен български следобеден всекидневник след 10-и ноември

…И не беше лош вестник – тиражът му стигна 120 000, а се продаваше следобед само в София. В страната отиваше на другата сутрин – с всички топли-топли всекидневници, които опоскваха екшъните ни, без да им мигне окото и без да споменават първоизточника на информацията (с едно изключение – баткото “Дневен Труд”)…
Преди 20 години – на 23 март 1992-а – излезе първият редовен брой на “зеления Труд” – така му викаха хората. Преди това направихме два пробни броя – на 11-ти и 18-ти март. “Прилепи” ни кръстиха по-късно, когато вече всички знаеха за “вестника, който не спи”.

Идеята да се направи следобеден всекидневник беше на Тошо Тошев (сега главен редактор на "Преса") и Захари Главчовски (сега пенсионер) – тогавашните шефове на “Медиа” Холдинг, която издаваше “Труд” и седмичника “Жълт Труд” – с главна редакторка Зоя Деянова (сега пенсионерка). Не помня кой измисли името "Нощен Труд". Не бях аз – мисля, че беше колективна хрумка – изскочи на една "Труд"-ова планьорка.

Станах главен редактор една нощ на 9-ти март – нямаше никакво време, понеже бяхме разбрали, че основният ни конкурент – пресгрупа “168 часа” – прави сухи тренировки за следобеден вестник – “12 часа”. И червената “Дума” замисляше “Вечерна Дума”. Така че трябваше да тръгнем от днес за вчера, за да изпреварим всички.

Тогава бях шеф на репортерите в “Труд”. Тошо ми каза да си избера трима, с които да започна новия вестник. Харесах си Жоро Илиев (сега е управител на “Интермедиа” ООД, която издава седмичниците SHOW, “Над 55”, “Доктор”, нейна е и Агенция БЛИЦ); Маги Гигова (тя ми стана заместничка, сега е в ”Преса”) и Митко Статков (сега е извън журналистиката). Похвалиха ми много Милчо Игнатов и той стана отговорен секретар (сега е главен дизайнер в “Интермедиа”). Захари нарисува графиката на новия вестник. Това бяхме създателите на “Нощен Труд”.

За първите броеве много ни помогнаха колегите от "Дневен Труд" – без тях нямаше да се справим: бяхме шепа хора, а се даваха нощни дежурства по 12 часа!

Вестникът тръгна с летящ старт – явно бяхме уцелили ваксата. Пресгрупата не успя да регистрира марката “12 часа”, понеже Любен Генов (бивш главен редактор на “Поглед” и “Труд”; сега е пенсионер, но продължава да обучава бъдещи журналисти в УНСС) ги беше прецакал с марката в патентното ведомство. Така че техният следобеден вестник тръгна като “Врабец”, но ние бързо го отстреляхме. “Вечерна Дума” пък никой не я забеляза.

Екипът се попълваше в движение. Дойдоха четирима секретари: Жоро Грънчаров-Тихия (сега е секретар в SHOW), Георги Роканов-Роко (пенсионер), Мария Груева (не знам къде е сега), Тони Божилов (почина през януари т.г.). По-късно Жоро Вихрийски (сега кара такси) смени Мария, която отиде в "Дневен Труд"; още по-късно, когато страниците станаха повече, дойде Светльо Лесев (сега пенсионер).

От спрелия вестник “Демокрация-91” накуп пристигнаха Максо Караджов (“Труд”), Пецата Вълков (учител по испанска литература във Втора испанска гимназия-София), Милен Милушев (доскоро главен редактор на SHOW), Нено Петканов (той после стана зам.-главен редактор; сега е в “24 часа”); от в. ”Граничар” – Стоян Узунов (той пък по-късно отиде като зам.-главен редактор в “жълтия Труд”, сега е пресаташе на “Пирогов”), от в.”Българска армия” – Иван Генов (след време го направих мой първи заместник, сега е отговорен редактор в SHOW и БЛИЦ).

Фотографите ни бяха страхотни, правеха уникални неща – Сашо Мънзов (сега не снима, за жалост) и Жоро Славков (има автосервиз); после дойдоха Жоро Колев (снима на свободна практика), Цецо Томчев (“Труд”), Мишел Герон (“Класа”), Пламен Стоименов ("Труд").

Кримиотделът ни беше убиец – Митко Статков, Стоян Узунов и Цецо Гемишев (“Труд”) знаеха за ъндърграунда повече от полицията. А Ирен Делчева ( “Всеки ден”) бе на ти с всички ченгета и те първо на нея звъняха, като имаше екшън.

Спортистите ни бяха млади момчета, дойдоха направо от улицата и станаха страхотни репортери – шефът на отдела Ицо Йорданов (издава “Софийски вестник”), Боби Стоянов (независим депутат, беше в “Атака”), Дина Христова (“Сега”), Румен Илиев (шеф на спорта в БЛИЦ), Коко Стойнов (Диема), Станил Йотов (“Всеки ден”), Гонзо Иванов (“България днес”), Коце Радулов (работи върху себе си).

Международниците бяха най-опитните ни журналисти – Ваня Енчева (кореспондентка на “Труд” в Берлин) и Пламен Цветков-Гамбини (отдавна покойник).

Отнесена, но талантлива – Зорничка Петкова – правеше суперрепортажи, никой не можеше да се скрие от нея, знаеше пет езика (живее в Берлин). За медицината отговаряше Сашка Калоянова (в пресцентъра на “Пирогов”), за шоуто – Пепа Петрова (живее в Лос Анжелис; пишеше оттам за “Труд”, но май вече е в "Преса"), за всьо и вся – Лъчо Апостолов (списание “Камиони”). Най-малката, но и най-пъргавата репортерка, беше Миленчето Минчева ("Стандарт") – захапеше ли нещо, не пускаше!

Не се даваха и на най-опитните репортери Добринка Корчева (зам.-главен редактор на SHOW) и Eлица Стоилова (сега е на някакъв остров в Тихия океан – при Марианската падина!).
“Икономистките” – Вили Стоянова (шефка на рекламата в “Интермедиа”), Катето Виткова (стигна до зам.-министърка на образованието в кабинета на царя, сега е в частно книгоиздателство) познаваха и кътните зъби на банкери, милионери и обикновени мошеници. А Валя Петкова (“Труд”) внасяше нежен колорит в дивата ни редакция.

От армията дойдоха съкратените офицери Пламен Григоров (книгоиздател) и Красен Костов (“Труд”-Варна). Викаха им “ботушите” – правеха такава шеста страница, че военните нарекоха вестника “Нощна армия” и се убиваха да го купуват!

Имахме отначало само двама шофьори, бачкаха през нощ – Стайко Добрев-Пасарелеца (умря от рак горкият, преди 12 години) и Жоро Първанов-Армееца (шофьор в интернет-фирма). После се появиха Емо Христов (шофьор в “Интермедиа”), Ники Виденов (шофьор в парламента) и Данчо Михайлов-Фризера (върти волана в "Труд").

Това бяха хората в началото. С годините дойдоха още, не мога да ги спомена всичките. Да са живи, здрави и успешни там, където са сега!

Не мога обаче да не спомена пъргавите ни страньори и сканьори – семейство Цецка (изгубих й дирите) и Румен Гринко (той почина), Мариана Драганова (и тя вече не е между живите) и Сашко Воденичаров ("Труд"); техническият редактор Мария Туевска ("Труд"); коректорките, които ни спасяваха от грешките, допуснати в бързината, пък и от прекален артистизъм – Мери Великова и Валя Калчева (две сестри, сега не знам къде са).

Заникъде бяхме без компютърджиите на инж. Юрий Стаменов (в момента си почива вкъщи и чака оферти за работа) – това е човекът, който през лятото на 1996-а направи електронен пренос на “Нощен Труд” от София във Варна. Вестникът се печаташе едновременно в двата града и се продаваше на обяд и в морската столица – даже оттам тръгваха коли надолу: за Бяла, Обзор, Поморие, Бургас, Созопол – чак до Ахтопол. Летовниците-софиянци четяха любимия се вестник същия следобед!).

Заради нас не спяха по нощите "Труд"-овите кореспонденти – най-добрите в гилдията. Особено активно "прилепстваха" Мехмед Ходжов-Разград, Ваня Лалева-Благоевград, Веселка Венкова-Велико Търново, Албена Борисова-Перник, Невяна Троянска-Варна, Ники Каламов-Русе, Любчо Иванов-Стара Загора, Ваня Авджиева-Ямбол (повечето от тях и днес кореспонденстват – кой за "Труд", кой за други вестници).

Бях главен редактор на “Нощен Труд” 7 години и два месеца – до 14 май 1999 г. Подадох оставка заради “интервю” с хърватския президент Франьо Туджман през април.
Текста донася наш външен сътрудник – Тодор Петров (мой състудент от Факултета по журналистика). Денят е неделя, а аз като никога не идвам в редакцията – имаше някакво семейно тържество. Всички по веригата – дежурен, пом.-дежурен, зам.-главен редактор – проспиват факта, че не се взима току-така интервю с президент (още повече, че заглавието е “Милошевич е луд човек!”). Обаче Тошко казва, че интервюто е взето с посредничеството на Велизар Енчев, посланика ни в Хърватия(те двамата са от един курс на ФЖ – випуск 1978; аз съм випуск 1979)! А и текстът е добър.

В понеделник сутринта аз също заспивам – не казвам на дежурните да търсят Велизар Енчев в Загреб, за да разберат кое как. Или да звъннат поне в хърватското посолство в София. Вестникът излиза към 12 ч, а в 3 следобед ми звъни по вътрешния телефон Тошо Тошев: ”Интервюто е готино, искаме да го препечатаме в “Дневен Труд?”

Това е моментът да се предотврати всичко онова, което се случи сетне и провали кариерата ми в "Труд"-овете. Просто трябваше да кажа на Тошо: абе има някакъв проблем с това интервю, не го пускай!
Но, както вече казах, бях заспал. А когато главният спи, редакцията направо хърка. Пък и интервюто беше хубаво – както отровната гъба е по-примамлива от истинската…

Така че аз спокойно викам на Тошо: “Окей!”… и във вторник “интервюто” цъфва в “Труд” – тогава №1, с тираж 300 000! В "Нощен Труд" нещо може да мине между капките. Но в "Труд"…
И машината се завърта…

Звънят от хърватското посолство – “Нашият президент не е давал такова интервю!”
Звънят от сръбското: “Дайте записа на интервюто, ще ги разкатаем хърватите!”

Става международен скандал, а собствениците на “Труд”-овете – немците от ВАЦ – тъкмо пробиват в Хърватия.

Аз бях виновен. Другите под мен – също, но отговорността се носи от главния редактор – той затова получава най-голяма заплата. Нямаше как – написах си оставката и я дадох на Тошо. Той обаче не я подписа: каза, че трябва да идем “на килимчето” в Есен и там да решават големите шефове – Шуман и Гроткамп. И те решиха: ”Г-н Каменов, вие бяхте добър главен редактор, държахте се мъжки в тая тежка ситуация, поехте цялата отговорност. Уважаваме ви, но не можете повече да останете на тоя пост. Приемаме оставката ви.”

Никой друг от редакцията не пострада.

Това беше. Имало да става. Можеше да не стане, ако бях по-внимателен, по-строг, повече професионалист, ама…

Оставих вестника на 80 000 тираж.

Още в самолета на връщане от Есен Тошо ми рече, че се е спрял на стария си приятел Димитър Шумналиев за мой наследник. Не го познавах добре. Нищо не казах – бях смазан, пък и вътре в редакцията наистина нямаше готов главен редактор.

Десет години по-късно – през май 2009-а – същият тоя некадърник Шумналиев беше довел “Нощен Труд” до мизерните 18 000 тираж и немците го закриха. Старите колеги направили некролог на вестника – разлепили го по етажите в Комбината, където вече бяха “Труд”-овете. И на мен ми донесоха един – сложих си го в папката с двата пробни, първия редовен и последния брой, на който в карето пишеше:

Главен редактор
Пламен КАМЕНОВ

ПП: От 1 януари 2008-а съм в “Интермедиа” заедно с моя някогашен суперрепортер Жоро Илиев, когото имам за по-малък брат. Ако е рекъл Господ, тук ще завърша кариерата си в журналистиката.
Но, надявам се, има още време дотогава!

Оригинална публикация