www.prkernel.com | 2010-02-18

От 20 февруари по телевизия PRO.BG стартира съботно-неделен сутрешен блок от 8 до 10 часа. Предаването ще е по-скоро Lifestyle, ще има новини за красота, здраве, известни личности, светски гости и любопитна информация от цял свят. Водещи на сутрешния блок ще са Вяра Деянова и Денислав Борисов. Вяра получи през 2007 г. голямата европейска медийна награда EuroMedia – Erasmus за продукцията "Шест месеца от живота", която проследява първите шест месеца от членството на България в ЕС. Денислав е бакалавър по журналистика и магистър по PR.

Оригинална публикация

www.e-vestnik.bg | Иван БАКАЛОВ | 2010-02-18

“Той и Бакалов си е от бившите служби. Скоро ще го разбереш”

“Бакалов, ченге гадно. Досието ти е пълно с доноси, в които клепаш колеги и приятели”

Това са два постинга от форума на e-vestnik в последните дни. Отнасят се за редактора, тоест за мен. За последните близо 3 години имаше доста такива.
Обвинението, че си ченге, е сериозен аргумент в споровете от 20 години насам. Ей, Богу, аз не съм. Ще трябва да ми измислят други етикети…
Но през годините ми се случи да ме заплашват, че имам досие. Не само анонимно, във форумите…
Вчера оповестиха за пореден път имената на журналисти и издатели на вестници, които са били агенти или са били обвързани по някакъв начин с ДС. Има нови имена (Тодор Батков, Георги Готев, Петко Бочаров), има и стари, проверявани по-рано заради други медии (Кеворк Кеворкян, Валери Найденов, Васил Станилов).
Моето име го проверяват за трети път. Този път ми казаха от в.” Галерия”, че пращат името ми в Комисията по досиетата, защото пиша при тях коментари всяка седмица. Не съм на щатна работа там, но са ми дали името на комисията като наблюдател на вестника.
Веднъж ме проверяваха заради в. „Новинар”, където бях зам.-главен редактор и член на т. нар. редакционен съвет. И веднъж – заради в. „24 часа”, където бях шеф на отдел. Впрочем за „24 часа” не знам нищо – никой не ме е уведомил. Но със сигурност името ми е пратено на комисията, защото не се съмнявам, че главната редакторка там няма да ме пропусне за такава проверка. Имам основания да съм сигурен…
И сега, след третата проверка, пак се оказа, че не съм агент. Макар да знам много добре какво съм правил преди 20-30 години и съвестта ми да е чиста, право да си кажа, изпитвах известен страх, че ще ме изкарат агент… Смятах, и досега смятам, че досиета се подправят. И при тоя калпав закон за досиетата… Историята с тях се оказа доста мръсна.
Кашата е голяма. За някои принадлежността към тези служби в миналото е гордост. За други – срам.
„Това момче ми се издигна в очите” – така неотдавна заяви сегашният министър на българите в чужбина Божидар Димитров, който е бил агент на ДС в културно-историческата област, по повод разкритията за общинския съветник Владимир Каролев, че е бил свързан със службите.
Не знам трудно ли е да носиш клеймото „агент”. Приятел съм с колеги, които са обявени за “агенти” и отношението ми към тях не се е променило, защото аз знам какви са те и съм сигурен, че не са извършили нищо недостойно.
Не знам и в какво точно се състои зависимостта на един бивш агент – дали още работи за някои свои бивши водещи и вербуващи офицери, които вече работят за някой друг, извън службите? Дали той още е убеден сътрудник на някакви структури, мотивиран с пари и или нещо друго? Или служи по навик и привързаност на довчерашните си водещи офицери? Предполагам, повечето т. нар. агенти се отнасят с отвращение към миналото си. Мнозина са били въвлечени в тая мръсотия против волята си, понякога съвсем случайно и не са направили нещо лошо никому. “Агент е временно състояние на личността”, каза веднъж в интервю пред мен бившият шеф на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов.
“А на другите, които биха се запитали защо съм се съгласил с любезната покана да сътруднича, ще им препоръчам да намерят някой дядо или баба, учили и завършили преди войната Американския колеж (като мен) и все още неизкуфели (като мен), и да ги питат какво е било у нас през 1952 г., например… Не съм бил агент – оцелявал съм през тези години, оцелявал съм…” – така казва доайенът Петко Бочаров за своето сътрудничество на ДС. Не всички случаи са като неговия, но си заслужава да се помисли…
И със сигурност върху такива бивши агенти е оказван натиск, че ще ги издадат, че имат досие и така са ги карали да изпълняват някакви поръчки. Да, преди години никой не смяташе, че ще дойде момент да отворят всички доисета. И сигурно лесно са шантажирали. Самите бивши хора от службите лъжеха някои от бившите си агенти, че са им унищожили делата. Както се оказа, има такива попрочистени дела. А дали има унищожени?
Но доносите от папките не са в един екземпляр – ако папката на някой фаворит на службите е прочистена, копия от неговите съчинения се намират в папките на неговите жертви. Понякога те са много. И няма как да проследиш и прочистиш всички папки, за да заличиш следите на агент Х. Тази драми на архивите не са толкова важни…
По-интересно е, че има опити да се шантажират хора с обвинения, че имат досие, без те да имат. Моят случай се оказа такъв.
За пръв път това се случи през 1997 г. По време на т. нар. Януарски събития написах няколко коментара в “24 часа”, където работех тогава, които не се харесаха в тогавашната конюнктура. Парламентът беше обсаден, разбит и потрошен, замерян с павета. Колите пред него бяха смачкани и подпалени. За мен това не беше революция или справедлив протест, а вандализъм. Тълпа чупи и пали. Ама сред тях имало съвсем искрени и честни хора, които протестирали… Да, имаше и мои приятели. Имаше ударени и набити от полицията съвсем почтени хора. Но това не ми попречи да не харесвам т. нар. революция и типове като Евгени Бекърджиев, станал по-късно министър. В тия акции нещо миришеше на пари и организация от мутри. Въпреки справедливото недоволство от тогавашното правителство на Виденов.
Както и да е. След някакъв подобен коментар ми звънна стар колега, за когото се знаеше, че е ченге, беше работил в милицията преди години. Не бях го чувал отдавна. Поразпита ме това-онова, каза нещо весело и по повод това, което пиша, ни в клин, ни в ръкав изтърси: “Ти имаш досие, аз съм го виждал”. Срязах го на секундата. Толкова нагло се опита да ме шантажира. Попитах го има ли какво друго да ми каже и му затворих. Тогава много не ми пукаше. Както се казва, преместих си го от единия крачол в другия. Но ми направи впечатление, че бившото ченге беше на страната на синята вълна и се опитваше да ме шантажира, защото пиша против “революцията”. Поне така беше разтълкувал той моите коментари – той или онези, които са го накарали да ми се обади.
Много добре знаех, че съм чист и няма за какво да се срамувам. Но след години един друг ми намекна нещо подобно. Тогава още нямаше Закон за досиетата, никой не знаеше какво е това агент и какво може да има в едно досие. След години законът беше приет. И като започна едно вадене на досиета… Излиза списък, в който примерно до генерал Бриго Аспарухов и други кадрови офицери от службите, са наредени разни нещастни агенти, зорлем вкарани в някакви списъци, картончета и т. н.
Агент “Алберт”, колегата журналист, автор на вдъхновени доноси срещу колегите си от университета (виж тук), беше в един списък с хора, които дори не са подозирали, че са агенти. Някой някъде в тъмното социалистическо минало ги вписал в документите, за да отчете дейност. Ходил някой в командировка в чужбина, върнал се, а при него се явил някакъв от службите – “Я ми напишете тук къде ходихте, с кого се срещахте, питаха ли ви нещо” и т. н. Човекът пише, къде ще ходи, няма да го пуснат повече. И – хоп, агент. И в един кюп, в общата каша влизаха полковници, офицери – дори следователи от следствието, заедно с мръсници-доносници и невинни жертви на шантажите на ДС по времето на Тато.
Чак тогава се замислих, че в тая каша можеш много лесно да попаднеш и да ти лепнат етикет “агент”. А аз имах “честта” да служа в казармата в …поделение на разузнавателно управление на МНО, както се казваше тогава. Не съм го избирал. Отидох войник след като завърших университета. Вместо да ме пратят в школата за запасни офицери в Плевен, както други колеги вишисти, ме пратиха в радиоразузнаването в с. Мусачево край София. Изкарах 6 месеца в учебна рота, колкото да науча каква щуротия беше това комунизма и неговите военни. Поделението беше прелюбопитно. Цялото поле наоколо беше накичено с грамадни антени по десетки метри на високи стълбове, по които кацаха враните. Такива антени бяха пръснати и другаде из Софийското поле. Работата беше проста – подслушваше се всичко в ефира на НАТО от Лондон до Кайро. 24-часови дежурства на старшини и сержанти първокласни радисти, които познаваха по “почерка” кой предава и по силата на сигнала и честотата се ориентираха откъде идва. Безкрайно писукане на морзовите сигнали, от което се изписваха цифри, цифри, цифри… Запълваха едни дълги редици с колонки от цифри, които се пращаха в някакъв друг отдел, някъде, който да ги разшифрова. Какво и дали нещо е било разшифровано от тия купища цифри, които бълваха дежурните в денонощието, не се знаеше. Други дежурни слушаха всякакви радиостанции на летища, военни, граждански. И новините от чуждите радиостанции. И когато засекат, че на летището в Кайро кацат американски транспортни самолети “Гелъкси”, това заминаваше някъде нагоре, където го съпоставяха с други новини и Бог знае какво още. И вероятно са пишели едни доклади, които са заминавали и за великия СССР.
Когато малко по-късно гледах филма “Бразилия” на Тери Гилиъм, кадрите с неговото Министерство на информацията нещо ми напомниха моето поделение в Мусачево. Но аз нямах честта да остана дълго там и да се насладя на цялата тази дейност. След учебната рота изкарах още един месец служба, който премина главно в палене на печките на офицерите сутрин, преди да дойдат на работа, ме преместиха във Военна киностудия като ценен кадър журналист и телевизионер (работил бях и в БНТ преди това). И там се оказа, че съм много ценен, защото имам най-висока степен “допуск за секретност” – идвах от разузнавателно управление. И ме пращаха на снимки на всичките им секретни филми. Обиколих почти всички полигони, видях всички чудеса на съветско-българската военна техника, към която сега изпитват носталгия разни мечтатели по социализма (голям боклук беше, много сте заблудени, да знаете), видях с очите си учения, в които се разиграваха сблъсъци на армии с “ядрен” и “безядрен” вариант и т. н. – неща, за които тогава въобще не се говореше. Класифицирана информация, както се казва сега. И покрай тия секретни филми имах много неприятности. Всяка видеокасета, всяка кутия филм, с която се снимаха тия щуротии, бяха секретни. И аз отговарях за тях. Имах не един случай да рискувам да изчезне нещо. Видях, че ме и топят, и по този повод взеха дори да ме следят, викаха ме веднъж да давам обяснения. Шпиономанията не беше празна приказка в онова време.
След години сe замислих дали по Закона за досиетата няма да ме накиснат като агент. И дали нечия глава в тия служби навремето не ме е посадила по някакъв начин в техните архиви и разчети. Като нищо можеше да го отнеса. Има много такива случаи – писали някого агент, в нарушение дори на тогавашните закони – без да е подписвал декларация за сътрудничество, без да е написал дори един донос. Но излиза в списъците като доносник. Както и да е.
Не знам сега да се радвам ли, че не съм агент? Или да съжалявам? Толкова известни хора се оказаха агенти, че това се превръща в някакъв шик.
По-странното е, че още веднъж, преди година и нещо, една мастита колежка индиректно се опита да ме шантажира. Бях написал статия за вестниците, засягаше основно “24 часа” и “Труд” (виж тук). И по този повод ми се обаждаха, опитваха се да ми оказват натиск да изтрия материала от сайта. И въпросната колежка съобщила на друг човек, с ясното съзнание, че ще стигне до мен – “Бакалов е агент, като отворят сега досиетата, всичко ще стане ясно”. Не знам откъде идва тази увереност у някои хора, откъде знаят? Или просто блъфират, за да окажат натиск.
Това са двата по-съществени случая, в които са се опитвали да ме шантажират с досие, каквото нямам. Но сега, като се замисля, това ми е повлияло.
Не знам какво ли е ставало с тия, дето имат досие и са писали доноси…

Оригинална публикация

www.cross-bg.net | 2010-02-18

Помня всичко, бях в съзнание до шокова зала и тогава съзнателно си взех довиждане, защото усетих, че се спуска тъмнина. Това разказа пред БТВ журналистът Огнян Стефанов, който описва преживяното в новата си книга „Кома". „Описани са неща, които изглеждат така, сякаш са писани последните два дни, но тя е писана година и половина", сподели авторът. „Всяка дума се изстрадва и те връща в този филм".
Факт е, че част от героите в книгата са и част от героите на операция „Октопод" – Алексей Петров, ДАНС и отношението на Стефанов с тях. „Постарал съм все да бъда пределно откровен – да представя нещата такива, каквито съм ги видял, разбира се, това е моята гледна точка", каза Огнян Стефанов. По думите му, и до днес той няма отговор на въпроса как един обикновен човек като него се превръща във враг на държавата.
Въпреки усещането за опасността, която е надвиснала над него месец преди побоя, журналистът казва: „Тези хора изпълняват присъди без колебание, защото живеят с усещането, че над тях е само Господ. Никой не е в състояние да ги спре, до онзи ден те бяха недосегаемите. Доста преди тази седмица, аз съм си мислил, че арестът на Петров трябва да се случи, мислил съм, че подобно нещо няма да ме изненада, ако се случи рано или късно. Не съм с тази убеденост, че да твърдя, че той стои зад опита за убийството, но той е една от възможните версии", споделя Огнян Стефанов.

Оригинална публикация

в. Марица, Пловдив | Евелина ЗДРАВКОВА | 2010-02-16

Принципът: не предложиш ли идея, на която да ти кажат "Евала", хвърчиш

Пловдивчанинът Радомир Чолаков е един от осемте студенти, на които на 3 януари 1990 г. БНТ възлага разработването на концепция за ново телевизионно предаване с работно заглавие "Студентски парламент". Другите са Радослав Гълъбов, Любен Дилов-син, Ясен Бориславов, Петър Курумбашев, Камен Воденичаров, Цветелина Борисова и Георги Георгиев. Отговорен редактор е нещатната сътрудничка на Националната телевизия Снежа Симеонова. На 27 януари е излъчен първият брой на създаденото от тях предаване, но с името "Ку-ку". Радомир Чолаков става отговорен редактор на студентската програма "Ку-ку" след Снежа Симеонова и ръководи екипа в периода септември 1990 г.-октомври 1991 г. Предава щафетата на Петър Курумбашев и заминава за Германия, за да специализира медийно право. През 1995 г. се връща по покана на Хачо Бояджиев, който го назначава за юрисконсулт в БНТ. През следващите години става последователно главен юрисконсулт, главен секретар и изпълнителен директор на медията. От 2001 г. е главен юрисконсулт на издателската група ВАЦ. Председател е на Комисията за журналистическа етика в печатните медии.

-  Г-н Чолаков, всички си спомнят, че имаше някога в телевизията една студентска програма "Ку-ку", но предисторията се губи в мъглата на прехода.

- "Ку-ку" беше уникален експеримент в телевизията, какъвто не ми е известно да е правен някъде по света, а у нас никой не смее да го повтори. Целта на партийните идеолози, лансирали след 10 ноември 1989 г. идеята за такова предаване, е била да създадат "клапан" за отпушване на напрежението сред студентите, като им дадат възможност да обсъждат проблемите си по телевизията. Първата група студенти бяхме подбрани на квотен принцип: четирима представители на комсомолската организация в Софийския университет и четирима от Федерацията на независимите студентски дружества, оглавявана тогава от Емил Кошлуков. За да имало в екипа политически баланс. Например, аз и Любен бяхме от страната на "червените", а Курумбашев и Камен – от"сините". След много години важни фактори в БНТ ми признаха, че никой не е очаквал, че ще направим предаване. Сивите кардинали са били убедени, че първо ще се изпокараме и после, понеже не сме професионалисти и нямаме понятие от телевизия, ще се издъним. Това е щяло да даде повод на номенклатурата да каже: "Видяхте ли, че студентите за нищо не стават?!" Изненадахме ги.

Истината е, че се карахме точно два месеца, колкото да се убедим, че всъщност нямаме различия. Че всички искаме по-справедливо общество. Което минава през промяна на системата. Първото "Ку-ку" започна с онзи исторически кадър на китайски студент, спиращ с тялото си танк на площад "Тянънмън". Избрахме го случайно, но се оказа пророчески. Старият режим, без да иска, ни беше пуснал директно в танка. Два-три месеца след старта се занимавахме действително със студентски проблеми – столове, общежития, битовизми. В резултат на което разбрахме, че няма такова нещо "студентски проблеми". Всички проблеми са функция на политиката. След което си плеснахме ръцете, обърнахме дебелия край на тоягата и почнахме само с актуална публицистика и политическа сатира.

Впрочем, "Ку-ку" се излъчваше едва два пъти в месеца. Телевизионните босове си имаха достатъчно главоболия около Великото народно събрание и никой не ни обръщаше внимание. Едва през август 1991 г. ни показаха секретно социологическо проучване, според което студентската програма "Ку-ку" е на шесто място по гледаемост и на четвърто място по обществено доверие сред всички предавания на БНТ, след "По света и у нас", "Всяка неделя" и "Панорама". Босовете бяха в шок. Някак, тихо-кротко, "Ку-ку" беше станало танк, със собствено задвижване.

-  В съзнанието на повечето хора обаче са останали само фрагменти: атомното предаване, скечове, няколко песни… Същевременно се оказва, че огромна част от известните лица във всички телевизии днес някога са минали през "Ку-ку". Как си обяснявате този феномен?

- Основният принцип, с който тръгна предаването, беше, че то се прави само от редовни студенти. Който завършеше следването, трябваше да напусне. Това гарантираше непрекъсната ротация на хората. Другият принцип, наложен желязно от Снежка Симеонова, беше, че си в екипа само ако допринасяш за успеха на предаването. Ако в два поредни броя не предложиш идея, на която останалите да кажат "Евала", изхвърчаш. Третият принцип беше, че предаването нямаше водещи. Лице на "Ку-ку" беше куклата. Тя беше главното действащо лице, пред нея всички в екипа бяхме равни, просто репортери. И четвъртият: предаването трябваше да бъде непрофесионално. Думата "професионализъм" свързвахме с комунистически клишета. Беше въпрос на чест да правиш нещата наопаки. Всяко издание беше сбор от хрумвания: анкета с шантав въпрос, скеч, интервю с някоя странна птица, самоделно клипче … На кого каквото му е дошло на ума, важното е да е оригинално. Беше сбор от проблясъци. Затова и в паметта на хората са останали фрагментите.

"Ку-ку" беше велико, защото в него всеки млад човек, който иска и има какво да каже на обществото, получаваше шанс. Равен шанс. Без привилегии за никого. Отговорният редактор беше там, за да гарантира спазването на принципите. Да дава шансовете. И Снежка, и аз, и Петър, мисля, не сме изневерявали на тези правила. Беше невъзможно някой да ни се обади и да каже: "Абе, тук едно наше дете, много е талантливо … Вижте там …". Всеки трябваше да се доказва в жестока конкуренция. В "Ку-ку" оцеляваха само най-талантливите. Най-силните характери. Затова всички, които са минали през месомелачката "Ку-ку", успяха после навсякъде в медиите. Впрочем "Ку-ку" е доказателството на какво са способни българите, ако получат шанс, бъдат поставени в равни условия, имат високи цели и не допускат компромиси. За съжаление това никога повече не се повтори. Телевизията "открехна" една пролука през 1990-1994 г., през нея влезе една мощна вълна амбициозни млади хора, след което вратата отново се затръшна.

Ако за нещо ме е яд, то е колко трудно нашето общество дава шансове. Сакън, да не дойде някой млад човек и да вземе хляба на по-стария. Най-важното е да се пази статуквото. Ама талантливите младежи развиват бизнеса, разширяват го, така се създава място за много повече хора. Вижте днес. С едно-две изключения зад всички най-значими предавания на всяка от телевизиите стои по някой кадър на "Ку-ку". Ако тогава не бяха лансирани, подкрепяни, калявани тези хора, откъде щяха да дойдат? От "С бъклица и дрян" ли? Сега те дават хляба на старите телевизионери. Дават шансове на следващите. Представяте ли си, ако във всеки бизнес беше имало по едно "Ку-ку"? По една такава фабрика за шансове?

-  Ефектът на "атомното "Ку-ку" беше поразителен. Със сигурност не сте го направили, за да спечелите власт.

- Към точно това предаване изпитвам смесени чувства. Идеята за него се зароди още през лятото на 1991-ва. Тогава още бях отговорен редактор и имах вътрешна съпротива да го правим. Не ми беше ясна целта, която искаме да постигнем. Да кажеш по единствената телевизия, че "Козлодуй" е гръмнал, да взривим атомна бомба, макар и виртуална…?

Е, бомбата гръмна на 22.12.1991 г. Маса хора се побъркаха от ужас, политиците започнаха да си плетат кошниците, а в чуждата преса за пръв път се появиха статии, в които се постави въпросът "Ами ако гръмне …?". И до днес предпочитам да мисля, че "атомното "Ку-ку" беше направено от суета, за да не мисля друго… Не знам какво се доказа с него, освен че ценностите са започнали да се разпадат, а властта е в кома. Вече бях понаучил кое-що за германските медии и казах на моите приятели, че за такова предаване на Запад всички те ще са в затвора, незабавно. А тук станаха мегазвезди. Дойде славата, с нея спонсорите, голямото шоу, турнетата, политическото влияние… .

-  Само не ни казвайте, че това не е било планирано…

- Не, не беше планирано, така се получи. Получи се обаче и затваряне на екипа. Звездите вече не искаха да делят славата. Спря ротацията. Куклата отстъпи пред лицата на актьорите. Нека повторя, че "Ку-ку" беше изградено като трансмисия, в която талантът се завърта, получава ускорение и отлита в друга орбита. Когато спря, се оказа, че мястото е тясно за толкова много таланти. Това нямаше как да не доведе до конфликти.

От друга страна, натрупаното през двете години зрителско доверие беше трансформирано в чист рейтинг, а рейтингът, за да се поддържа, трябваха все нови и нови шокове. Срещу добрия вкус, срещу ценностите, доколкото бяха останали. Образи на "проститутки", "Шат на патката главата …". Във втория си етап "Ку-ку" все повече ставаше глашатай на псевдоценностите на прехода. Уж иронизирайки ги. Парадоксално, колкото повече укрепваше рейтинга, толкова повече падаше доверието. Когато кривата на нарастващите вътрешни конфликти се пресече с кривата на падащото доверие, номенклатурата, вече трансформирана в олигархия, дръпна шалтера и спря предаването.

-  Какво тогава е наследството на "Ку-ку" в съвременната медийна история, според вас?

- Трансмисията беше спряна, но не и създадените от нея хора. Пак да кажа: много талантливи хора с много силни характери. Те, вече поединично или на малки групи, формират и в момента медийния пейзаж в България. В този бизнес да можеш да кажеш, че си бил в "Ку-ку", е като карта за членство в елитен клуб. Дори такива, които са се завъртели за по едно-две предавания, обичат да разправят на младите, че са му едва ли не създатели. Наличието на толкова бащи и майки вече е доказателство, че "Ку-ку" е било един грандиозен успех. Успехът, или наследството на "Ку-ку", се крие в базисната му идея: всеки има право на своя шанс!

Стр. 17

Снимка: www.vgb.bg

в. Класа | 2010-02-17 

17 на сто от анкетираните планират повече средства за реклама в печата
66% от включените в международно проучване компании са обявили, че планират да увеличат инвестициите си в дигитални маркетинг канали през 2010 г. Това сочат данни на Econsultancy и ExactTarget, цитирани от eTimes.bg. Проучването е осъществено в периода декември 2009 г. – януари 2010 г. и в него са участвали 1000 маркетинг професионалисти.
Данните показват още, че 46 на сто от компаниите планират да увеличат цялостните си маркетинг бюджети през настоящата година. Същевременно липсата на разбиране за дигиталния маркетинг и липсата на професионално подготвен и обучен персонал в сферата се посочват от компаниите и медия агенциите като фактор, ограничаващ възможността на бизнеса да се възползва от тези предимства. 42 на сто от анкетираните специалисти са обявили, че не планират промени в цялостните си маркетингови бюджети, а 30% не смятат да увеличават средствата за дигитални промоции. 13 на сто от респондентите пък планират намаляване на инвестициите в маркетинг. 70 на сто от анкетираните представители на компании планират повече средства за социални медии. 17 на сто ще увеличат бюджетите си за реклама в печатни медии, докато 41% са отговорили, че намаляват търговските послания в печата. Повече от половината от компаниите планират да инвестират по-големи бюджети в мобилен маркетинг (56%), имейл маркетинг (54%) и реклама в търсещи машини (51%).
Според проучването 28 на сто от маркетинг специалистите ще пренасочат част от бюджетите си от традиционните медии към дигитални канали, като една от причините за това е възможността за измерване на ефективността от рекламната кампания в интернет. Най-големи затруднения в измерването на възвръщаемостта на инвестициите специалистите изпитват при социални медии и мобилен маркетинг. Въпреки това бюджетите за двата канала са с най-голям прогнозиран ръст през настоящата година. Според анализаторите възвръщаемостта на инвестициите не е най-важният фактор, който влияе върху увеличението на разходите за даден канал.

Стр. 15

в. Класа | Инна ВАСИЛЕВА | 2010-02-17 | 00:01:01

ВИЗИТКА

Арх. Любомир Станиславов е роден през 1976 г. в София. Завършил е Университета по архитектура, строителство и геодезия. Изпълнителен директор е на S Media Team Entertainment Group, която издава у нас списанията на Би Би Си "Топ гиър", "Гуд фууд", "Нолидж", както и списания "Мотор шоу", "Яхтинг" и "Прайм тайм".

- Г-н Станиславов, най-новото издание от портфолиото ви е „Нолидж“. Защо решихте да го издавате в България?
- „Нолидж“ е уникален проект, калейдоскоп от пет различни силно специализирани издания на Би Би Си за природа, наука, астрономия, история и е едно от най-добрите, което може да се намери на пазара. Това дава възможност на лицензиантите като нас да сглобяват сами съдържанието на броя, като ползват материалите на Би Би Си според предпочитанията си. Затова е почти невъзможно дублирането на съдържание между различните държави, в които се издава „Нолидж“. Появяването му в България е резултат от нашето желание да направим на българския пазар продукт с невероятно високо качество. Би Би Си е най-силният производител на научнопопулярно съдържание в света. Опитваме се да добавяме и между 10-20% локално съдържание, произведено в България. Основният проблем e, че качеството на материалите трябва да е на нивото на тези, които получаваме от Англия.

- Имате договор с Би Би Си за издаване на списанието и на други балкански пазари. Коя е следващата страна, в която ще стартира, и кога?
- Имаме интерес от Сърбия, Македония, но зависи и от локалните партньори, с които ще работим на тези пазари. Там за съжаление ситуацията във връзка с кризата е по-тежка от тази в България. Имаме намерение през 2010 г. да стартираме списанията „Нолидж“ и „Топ гиър“ на поне още един балкански пазар, а може би и два. 

- В световен мащаб луксозните списания са най-силно засегнати от спада в рекламата. Как стои въпросът при вашите издания?
- В световен мащаб има две ясно изразени тенденции – увеличаване на рекламата в интернет, а всички наши проекти включват и уебсайтове. Другият сегмент, в който се наблюдава ръст, са т. нар. спешъл интрест мегъзинс. Особено в Англия и САЩ списанията с обща лайфстайл тематика губят пазарен дял и реклама за сметка на силно специализираните издания. Рекламата в тях нараства, а всички 7 списания, които S Media Team издава в България, са именно такива. Смятаме, че това е пазарна ниша, интересът към която ще започне да се увеличава. Списание „Нолидж“ е доказателство за това – целият първи брой е разпродаден. Ако по време на криза човек може да представи правилния продукт, който да предизвика достатъчно висок интерес, на подходяща цена, с правилен допълнителен бонус, това е гаранция за успех. Бъдещето в този бизнес принадлежи на такъв тип ниши, които издателите да могат да открият и да произведат продукт, който да е ясно таргетиран. Доказателство за нарастващата популярност на „Нолидж“ е и абонаментът – за два месеца съществуване в момента то има над 500 абонати. Може би сме първото издателство с уникална за нашите условия схема за абонамент – списанията ни се доставят не до пощенска кутия, а до физическо лице с куриер, което дава гаранция, че поръчаното списание няма да се изгуби.

- Планирате ли издаване на нови специализирани списания у нас?
- Да, миналата седмица подписахме договор за издаване на списание „Ф1 Рейсинг“ – това е официалното списание на Формула 1, издание на най-голямото частно английско издателство „Хай маркет“. Списанието ще стартира с новия сезон на Формула 1, който започва на 14 март, и е част от „Аутоспорт“ – най-влиятелната медия в света на автомобилните спортове. 

- Каква е вашата прогноза за печатната реклама през 2010 г.?
- Целият пазар страда от спада на реклама. Миналата година той беше около 60%, а в някой области дори 80%. Тази година също ще бъде трудна, но вероятно част от компаниите, които през 2009 г. свиха рекламите си, тази година ще се върнат към по-нормални нива, съответстващи на техния бизнес, което ще доведе и до леко съживяване през втората половина на 2010 г.

Стр. 15

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2010-02-16

Според телевизиите исканията им са неоснователни

Асоциацията на телевизионните продуценти настоява 25% от общото годишно програмно време да бъде отделено за оригинална българска продукция, произведена от независими продуценти. Това обяви изпълнителният директор на асоциацията Димитър Станчев. В повечето европейски държави телевизионната продукция, произведена от външни компании, варира между 40 и 60% от програмното време на националните телевизии, коментира Станчев. Според изчисления на асоциацията и в момента около 36% от програмите на bTV и Нова телевизия (с повторенията) са независими продукции. Продуцентите обявиха, че нямат конфликт с нито една от телевизиите и няма да предприемат по-радикални мерки в подкрепа на своите искания. Основната цел на гилдията е да се вземе предвид нейната позиция при подготовката на новия медиен закон, която ще стартира до два-три месеца. Телевизиите са наши партньори и стремежът на асоциацията е да не остави без работа хората, които работят за българските продукции, коментира Станчев. В активните периоди на годината заетите по проектите на продуцентските компании са около 4000 души, допълни той.

Ситуацията

Продуцентите поискаха 25% българска продукция от външни компании още преди да бъдат направени последните промени в Закона за радио и телевизия. Те изготвиха предложение, което беше подкрепено от културното министерство и Министерския съвет. То мина на първо четене в Народното събрание, но след това отпадна. Към момента законодателят е определил 12% от годишното програмно време на националните телевизии да е предназначено за предавания, създадени от външни продуценти. Добре е, когато проявяваш някакви претенции, да си наясно дали те отговарят на законовата база на общностно ниво, защото не може да искаш самоцелни неща, коментира за в. Пари Гриша Камбуров, изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори. Радвам се, че парламентът разгледа внимателно въпроса и осъзна какъв сериозен проблем можеше да стане, ако беше приет този текст, защото продуцентите не се делят по националност, всички се третират равнопоставено, допълни Камбуров. От bTV също подкрепят позицията на АБРО и намират исканията на продуцентите за неоснователни, коментираха за в. Пари от PR отдела на медията. От Нова телевизия се въздържаха от коментар дали искането на продуцентите е основателно или не. Средно около 15% се произвеждат от независими продуценти, коментира за в. Пари Олга Лозанова, програмен директор на Нова телевизия. Не можем да си позволим да снижим качеството на програмите независимо от кризата, това не влияе на обема продукции, които се реализират от независими продуценти. През последния сезон стартирахме няколко нови предавания, предстоят и още, допълни Лозанова.

Несъгласие

Считаме, че недоволството е напълно неоснователно и цялото напрежение е изкуствено създадено, коментира за в. Пари Огнян Димов, изпълнителен директор на телевизия Pro.BG. В държавите, които продуцентите непрекъснато цитират, високото качество на Гфодукциите, а не изкуствения праг, поставен от закона, е основният мотив за големия процент независими гфодукции. Ние вярваме, че българските независими продуценти могат да произвеждат качествени програми, които със своята привлекателност за зрителите и със своя потенциал ще ги направят желани. Това е начинът, а не мотивът, че с тях ще се запълва една или друга квота.
***
Влияние

АТП държи 85% от външните продукции

 - Асоциацията на телевизионните продуценти е учредена през януари 2009 г. от 13 водещи продуцентски компании на българския телевизионен пазар. Членовете на асоциа-цията произвеждат около 85% от външните продукции в националните ефирни телевизии, които влизат в домовете на над 2.5 млн. домакинства у нас.

 - Към момента в нея членуват 15 продуцентски компании, сред които Сиа, Олд скуул продакшън на Нико Тупарев, Междинна станция на Иван и Андрей, Глобал филмс на Магърдич Халваджиян, Дрийм тийм на Евтим Милошев и др. Изпълнителен директор на асоциацията е Димитър Станчев.

Стр. 22

www.vsekiden.com | Яна Донева | 2010-02-16

Критериите за оценяване на проекти ще са ясни и прозрачни, обеща тя

Центърът за филмопроизводство вече си има нов началник и това е актрисата и режисьор Боряна Пунчева, научи “Всеки ден” от самата нея. Звездата от любимия детски филм “13-тата годеница на принца” седна на стола на Коста Биков след неговото пенсиониране преди няколко месеца.

С доста амбициозна програма Пунчева оглавява центъра, за който отдавна се говори, че е мястото, от което най-лесно се източва бюджетът на БНТ. “Честно казано, не съм се сблъсквала с подобен слух, нямам такива впечатления, но си давам сметка, че интересът към центъра е голям, защото да спечелиш тук проект е доста престижно. Това, което ще се опитам да направя, е да внеса по-голяма яснота и прозрачност на критериите, въз основа на които ще се оценяват проектите. Искам да е ясно защо един филм печели, а друг не”, обеща тя и допълни, че ще държи особено на младите кинорежисьори, затова и дебютите ще се увеличат.
“Имаме нужда от нови имена във филмопроизводството, на които да помагат вече утвърдените, но не толкова активни кино творци”, разясни Пунчева и подчерта, че бюджетът на центъра не е увеличен, както преди време бе съобщено. “Ще направя всичко възможно да намеря допълнителни средста за финансирането на проекти от национална значимост, каквато е екранизацията на “Железният светилник”, защото на всички ни е ясно, че той не може да се поеме само от БНТ”, каза още сценаристката на филмите “Генко” и “Детска градина”.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 2010-02-16

Интересът към проекта на "Нова телевизия" и "Капитал" "Бизнес личност на годината" постоянно се увеличава. Само за две седмици има 160 номинирани предприемачи и бизнесмени, а около 23 000 души са посетили сайта businessperson.bg. Организаторите обаче отново припомнят, че освен номинациите, които прави публиката за своя фаворит, е много важно и самите желаещи за участие да направят сами своята кандидатура на сайта.

"Имаме номинирани от най-различни сектори и размер бизнеси. Но не е достатъчно, че си номиниран. Това означава, че някой те разпознава като подходящ участник в конкурса, но за да попаднеш наистина в състезанието, трябва да отидеш на сайта и да попълниш заявка. Силно препоръчваме на всички номинирани да кандидатстват", каза Маркус Хартуол, координатор на проекта за "Нова тв".

Кампанията по заявките за участие тече до 28 февруари. "Надявам се, че през оставащите няколко дни до края на февруари повече бизнесмени да направят това, защото в "Бизнес личност на годината" не е важна само победата, също толкова важно е и участието. Ние не просто излъчваме победите, а показваме успешни истории, важно е те да бъдат повече", каза Мария Михайлова, координатор на проекта за "Капитал".

Кандидатите, които искат да се състезават в конкурса, трябва да попълнят формата за кандидатстване на businessperson.bg/apply. Изискват се професионална автобиография и финансови данни за компанията, която управляват кандидатите. Те ще трябва да отговорят и на три въпроса в сайта, свързани с корпоративната социална отговорност, постиженията на компанията през 2009 г. и личната мотивация за спечелване на конкурса.

В него могат да участват изпълнителни директори, собственици или съсобственици на компании, в които поне 5% от капитала е български и не са държавна собственост. След приемането на кандидатурите ще има два етапа – в първия от всички успешно приети кандидатури и номинации междинно жури ще избере 20 полуфиналисти, които продължават напред. В последния, трети, етап ще бъдат определени и 10 финалисти. От тях голямото жури ще излъчи победителя на базата на бизнес успех, устойчивост, корпоративна социална отговорност и лични качества на кандидатите.

Оригинална публикация

www.prkernel.com | 2010-02-16 

Днес, 16 февруари 2010 г., на първото публично заседание Съветът за електронни медии взе следните решения:
• Удължава срока за подаване на документи от кандидатите за участие в процедурата за издаване на лицензии за телевизионна дейност чрез наземно цифрово радиоразпръскване до 25 март 2010 г. Всички програмни документи, както и проекта на бизнес план трябва да бъдат представени освен на хартиен и на електронен носител.
Решението подлежи на обнародване в Държавен вестник.
• Регистрира като радиооператор Община Каварна за създаване на програма „Общинско радио Каварна”, с общ/политематичен профил и местен териториален обхват;
• Прекратява индивидуална лицензия за радиодейност № 20/01.02.2008 г., издадена на ЕТ „Настя – 90 – Емил Стефанов”;
• По искане на Комисията по културата, гражданското общество и медиите в НС да изпрати информация за радиооператора „Радио Вива” ЕООД, създаващ и разпространяващ програма „Радио К 2”.

Оригинална публикация