в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2010-02-02 

В конкурса на Българския форум на бизнес лидерите участват 36 проекта, предвиден е специален приз за малки и средни фирми

Финансовата криза намали мащабите на проектите, но не заличи корпоративната социална отговорност през изминалата година. Това каза за в. Пари Стамен Тасев, председател на Българския форум на бизнес лидерите. Поводът е раздаването на годишните награди за корпоративна социална отговорност, което ще се проведе на 16 февруари.
Тази година в конкурса участват 36 проекта. Очаквахме спад и той наистина се случи, защото номинираните са 14 по-малко от миналата година, коментира Тасев. Най-голямата причина за това е финансовата криза. Голяма част от компаниите са предусетили това и са намалили мащабите на проектите. Въпреки това корпоративната социална отговорност не е изчезнала, защото тя е стратегия, не е еднократен акт. Надяваме се, че след като приключи кризата, проектите и техните мащаби ще се увеличат.

Проектите

При големите международни компании корпоративната социална отговорност е част от политиката на компанията. Те имат по-големи финансови възможности и може да си позволят по-мащабни проекти. За да може да стимулираме развитието на корпоративната социална отговорност, даваме награда, която е предназначена за проекти на компании от малкия и средния бизнес. Оценката, която поставяме, не зависи от мащабите на проекта и финансовото
му изражение, коментира Тасев. Категориите, в които се състезават проектите, са Инвеститор в човешкия капитал, Инвеститор в обществото, Инвеститор в образованието, Инвеститор в околната среда и Маркетинг, свързан с кауза. За председател на журито беше поканена Йорданка Фандъкова, когато беше министър на образованието и науката. С нейна помощ искахме да покажем колко важна е образователната сфера за промяна на бизнес средата и подготовката на кадри за бизнеса. Участието й като кмет на София пък е добра възможност за популяризиране на досегашното взаимодействие между общината и фирмите и понататъшното развитие на KCO в полза на града и неговите граждани.

Влияние

Социалната отговорност ще става все по-влиятелна само ако се подобри бизнес климатът в страната, казва още Тасев. Принос за това може да има и държавата. Прозрачният и отговорен бизнес нееднократно предлага на правителството мерки, които да изсветлят сивия сектор, но до момента няма сериозни индикации, че гласът ни е чут, коментира Тасев. Държавата чрез своите органи и служители също може да дава добър пример за отговорно социално поведение. Как може да става това ли? Администрацията ни например е изключително разглезена със служебните автомобили. В много европейски държави е масова практика политиците да ходят на работа с велосипеди. Ако тази практика се въведе в София, ще има безспорни ползи за обществото, твърди Тасев. Ако държавниците изоставят служебните коли и започнат да се движат с градския транспорт, това ще улесни движението по улиците, ще се намали замърсяването на околната среда и със сигурност ще доведе до повече грижи от тяхна страна за масовия транспорт. Друга възможност за принос към развитието
на KCO е Министерският съвет да предложи такъв закон за радио и телевизия, който да не ограничава споменаването на имената на фирмите, осъществили КСО проекти, а, напротив, да ги задължава.

КОНКУРСЪТ: НАЙ-ДОБРИТЕ ПРОЕКТИ НА КОМПАНИИТЕ

- Годишните награди на БФБЛ са учредени през 2003 г. по повод седмата годишнина на форума. Целта им е да популяризират дейностите на компаниите с най-сериозен принос към корпоративната социална отговорност в България и да поощрят останалите фирми да развиват активна социална политика.
- Сред критериите на форума за излъчване на победител са: конкретна полза за обществото, партньорство с други организации, ангажираност на служителите, последователност в изпълнението на проекта, новаторство и обществено признание.
- От 2004 г. Българският форум на бизнес лидерите е и национален координатор на Бизнес наградите за околна среда на Европейската комисия. В това си качество форумът има правото да номинира компании или организации от България, спечелили 6 категорията Инвеститор в околната среда, за едно от най-престижните бизнес отличия 6 Европа. Форумът предлага и представителя на България в журито за европейските награди.

Стр. 19

Снимка: www.horemag.bg

vsekiden.com I ария ФИЛЕВA I 2010-02-01

Предлагаме ви първата част от интервюто с Кеворк Кеворкян. По желание на известния журналист то беше направено по e-mail.

Г-н Кеворкян, къде минава границата между критичното говорене и произволно говорене в медиите?

През парите и останалите зависимости. „Произволно говорене” обаче не са точните думи, не ми харесват. По-добре е да казваме „мръсното говорене”. Това е не само поръчковото говорене. Поръчкови страхливци има и в сериозните медии. Това е изразяването поначало на дълбоко комплексирани, вътрешно угнетени хора. Външната им опаковка може да е съвсем прилична или дори натрапчиво претенциозна. Отвътре обаче те са гнили до горчиво. Въпросът е, че това горчиво е единствената им собствена храна, те не полагат никакви усилия, а може би това и да е невъзможно, да променят истинския си вкус. Сега вие се сещате за някои от тия страдалци, не искам да претоварвам сайта ви с имена. Представете си ги за момент: не си ли личи тяхната угнетеност, тяхната неудовлетворена жажда, в някои случаи и чисто физическите им кривини, които един слаб характер трудно понася.

Тия хора са прелетните птици между сериозното и несериозното, между смислената медия и онази, която печели пари тъкмо от несмислеността. И проблемът е, че те стават все повече, прелитанията не са сезонни, а перманентни, много често съвсем необясними. Но само на пръв поглед – ако се взреш по-внимателно, ти се ще да погалиш някоя несретница – независимо, че е тъкмо героинята на мръсното говорене. Виждаш напълно неуверен в себе си човек, който има нужда от някаква ласка. Само дето няма кой да й я даде. И поначало тия хора са и външно зависими, хванати са за топките, както биха се изразили някои.

Извън всичко останало, в медиите отдавна съществува един рекет, по-страшен от всички останали видими форми на притискане. Има хора, които през годините колекционираха подходящите за мръсното говорене персони, тъкмо защото ония са уязвими по някакъв начин – извършили са данъчни престъпления, например, или техен близък е загазил по някакъв друг начин. Ако си спомняте, в разработката „Галерия” един мастит издател беше заплашван чрез жена си. Тогава хвърлиха, пак заради вечните си игри на заблуди и лъжи, друго име – а ставаше въпрос за съвсем различен човек. И сетне не е никакъв проблем да направиш вестник с този вече наплашен като плъх мъж…

Къде, кога и как свободата на словото се обръща срещу нас?

За жалост, свободата винаги се обръща срещу нас. Когато свободното, тоест мръсното говорене е позволено и достъпно за всеки, тогава всеки лумпен може да отиде на пазара на словото и да се нареди при лъжците, както би се изразил Брехт. Отгоре на всичко, това се оказа хубав бизнес. А и публиката постепенно привикна към мръсното говорене – и доста хора смятат, че това е нормалното говорене. А някои от най-големите медийни словоблудци пък смятат, че това е истинското говорене. В малко медии е останало мъжеството да пазят човешкото достойнство, семейната чест или името дори на едно дете. И обикновено, забележете това, посегателствата се извършват от лумпени, придобили някаква известност, които без изключения имат объркана представа за семейните ценности, нямат деца и пр.

В статията си „Толстолоб. Много здраве от Мао” казвате страшни неща. Какво означава бившият главен прокурор Никола Филчев да е много близък с някого, който по онова време бил просто мутра под прикритие?

Какво означава? В неговата представа може би това е възможността да спечели нечие приятелство. Но Филчев вече спокойно може да каже на този „човек под прикритие” сакралните думи: „И ти ли, Бруте!” – понеже във вестничето, което скрито списва, онзи е взел един тип, който е написал възможно най-отвратителните неща срещу бившия главен прокурор. Ето така вървят нещата през последните години – на доста хора сякаш са отстранили чрез лоботомия центъра на паметта, за благодарност и други смешни за тях чувства не си струва да се говори…

Между другото, много любопитно е да се разбере, откога Алексей Петров е бил „агент под прикритие” – преди да го гърмят мутрите пред басейна „Спартак”, или след това, и какво точно е прикривал? С чия помощ е станал „агент”? Повечето от известните мутри също бяха свързани със службите за сигурност, имаха карти и пр. Само вестници не издаваха. Какво е свършил като „агент под прикритие” – този въпрос трябва детайлно да се проучи от МВР и ДАНС, стига са си играли някои на герои. Кой от известните бандити е пострадал от „агента”? Филчев тепърва ще бъде забъркван в скандали от Алексей Петров. Казвам го със съжаление, понеже бившият главен прокурор не заслужава това предателство.

Защо Алексей Петров “предаде” Петко Сертов и Станишев, за когото е писал доклади? По-точният въпрос е, успя ли да намери нов благодетел и закрилник в лицето на Бойко Борисов, занасяйки прословутия секретен доклад в качеството на „лоялен гражданин”?

За да си спаси кожата вероятно. Той се самопредставяше за силния човек в ДАНС, макар че Иван Костов изнесе скандалния факт, че се е мотал дълго време там, дори без да има официално назначение, това са негови думи. Един истински офицер никога не би постъпил по този начин с доклада. Но може би годините, когато се е правел на мутра, са променили и етичния му кодекс. Тъй или иначе това беше незапомнен случай на предателство, повече от резил дори по балканските норми – да отидеш и да накиснеш пред новия премиер бившия. И да спечелиш от това единствено презрението на Бойко, какво друго. Писал съм много за езика на Бойко – за начина, по който външно прекалено естествено и дори понякога простовато се изразява. Но доста негови фрази са като камшични удари – да наречеш някого в подобна ситуация „лоялен гражданин” е повече от спонтанна подигравка, така се отнася чорбаджията към бъдещия си ратай, нещо подобно. „Лоялният гражданин” може да свърши и други полезни неща, дори по-важни за самия него, освен да разнася доклади. Може, например, да влезе в интернет и да потърси едно интервю с Илия Божинов, бивш член на Изпълнителното бюро на БСП, сериозен опонент на Станишев, известен ви е. Божинов твърди, че Алексей е изнудвал доста хора, посочва конкретни случаи и изнася ужасяващи подробности. Някой да го е опровергал досега? Защо не го направи самият „лоялен гражданин”? Може пак да отиде до Бойко и да му разкаже за тия истории, пък и пътьом да накисне Божинов.

Защо бе нужен експериментът РЗС и Яне Янев? Защо не успя в крайна сметка? Здрави се оказаха съпротивителните сили на обществото ли?

Как да не е успял? Успя стопроцентово, Янето си е в парламента. Кречеталото не спира да врещи. Жалко само, че край него в РЗС има някои качествени хора, които сега се свиват от неудобство. Аз изпитвам истинско съжаление, когато си представям какво е длъжен да изтърпява, например, един достоен човек като Атанас Железчев. Но конструкцията напълно успя. Някакви агенти от ДАНС, някакви „експерти” от не знам къде си, някакви хора от БСП, някакви рекламни играчи си направиха цяла парламентарна група. Агентите се кълняха на горкия Станишев, а пък Янето го опикаваше от сутрин до вечер. Рекламните играчи изцедиха до краен предел и с подставени лица пиар фондовете на Станишев, измъкнаха всичко, което им трябваше за медийните им проекти от БСП и ДПС – а сетне кречеталото им гракна: „Не на тройната коалиция! Спрете доганизацията!” Тия хора успяха абсолютно – и понеже направиха на пълни глупаци медиите. Някоя от тях разбра ли откъде всъщност са парите за реклама на Янето, на какво се дължи телевизионният му комфорт при някои липсващи вече „водещи”? Защо никой не успя да изтръгне признание от Румен Овчаров – понеже той самият подметна, че е наясно кой е конструкторът на този проект? Има едно просто обяснение – всичко пак е подчинено на зависимостите. Когато имаш достатъчно информация за този или онзи, можеш да си направиш какъвто щеш проект. И да го опаковаш както си искаш – дори МОСАД можеш да набъркаш, тази велика организация, в която – казват – не били чували за „лоялния гражданин” Алексей. Пък някои дами, които са били временно влюбени в него, твърдят, че бил изкарал школа за снайперисти тъкмо в тази организация – представяте ли си, ужас, изстрелът може да дойде отвсякъде. Аз пък, наивникът, си мисля, че „лоялният” не е бил допуснат и на снайперистки изстрел разстояние до МОСАД. Сега пък върви внушението – чрез устата на една напълно объркана и паникьосана женичка – че във вестника му за поръчки щели да влязат еврейски капитали. Остава само да кажат, че ще са капитали на Чорни, боже.

Лична ли е войната ви с Алексей Петров?

Обиждате ме. Каква война мога да имам с подобен човек? Той е бил мутра с мутрите, пък сетне направи всичко възможно да разбие ДАНС, но никой не иска да го каже с цяло гърло. Върнете назад лентата на несмисленото поначало говорене около тази важна организация и ще се убедите каква е ролята му – и тази на групичката му – каратисти или нещо от този род. Волен Сидеров, който още не е оглавил парламентарната комисия за ДАНС, започна да се оплаква отсега, че се чувства застрашен за живота си. Как мислите, от Янето ли се страхува или от някой друг? А пък новият председател на Комисията по корупцията Димо Гяуров, бивш шеф на разузнаването, вече изнесе скандалния факт, че Янето е “потурчил” под една или друга форма 193 сигнала за корупция. Колко е предал на авторите на „проекта РЗС” пък изобщо не се знае. Аз самият притежавам абсолютни доказателства за игрите на Янето – но се въздържам за засега да ги изнеса, понеже това ще взриви и хора от Европейската комисия. Очаквам и Димо Гяуров скоро да каже, че не се чувства особено уютно. Каква война – с някакъв човек, когото някои скрити механизми, както и много физическа сила, както твърди Божинов, и не само той, са изтласкали на авансцената. Кажете ми едно нещо, с което той може да се гордее като човек на закона? Е, да, твърди се, че издава един вестник, и той не го отрича, с който пак се опитва да притиска и омърсява неудобните му хора. Ето ви един кратък списък. Атанас Атанасов бил убиецът на прокурора Николай Колев! Ген. Атанасов, който иначе е отличен полемист, премълча това. Може би защото някои твърдят, че по негово време „лоялният” е станал агент под прикритие. Отиват и по-далеч: твърдят, че това станало по настояване на Филчев. Ха! По-нататък. Президентът Първанов бил баща на детето на певицата Мариана Попова! А аз знам как се беше загрижил само преди година и нещо „лоялният”, че „Уикенд” писа на няколко пъти доста остро срещу Първанов. „Галерия” обруга кмета на Варна, още по-грозно измърсува със семейството на вътрешния министър – понеже „лоялният” знае, че Цветанов е по дирите му. Пак в този парцал нарекоха колежка „курва”, и то на два пъти – това е нещо безпрецедентно дори за булевардния печат, никога не се е случвало досега в годините на прехода. Написа го Кристина Патрашкова, „светската” критичка, фалшивата брошка към фестивалите от Кан. Не мога да имам нищо общо с подобни хора, гнус ме е от подобна „лоялност”, смятам, че дори някой бивш портиер в специална служба не би си позволил подобен език и отношение. Ами твърдението на Александър Томов за интересите на „лоялния” в “Кремиковци”? Защо премълчаха и това? Никой не му обърна внимание – дори и сериозните уж вестници, понеже някакъв страх е обсебил всички. Спомняте ли си кого щяха да отмъкват в багажника на кола в гората? Отрекоха и замръчкаха и тази история. Хората с основание се страхуват. „Лоялният” гледа лошо и не си поплюва. Но, какво, медиите трябва да приемат за нормални някакви отношения като в една улична банда ли? Манталитета на „агент под прикритие” в мутренска среда – това ли трябва да приемат? В онази среда всеки е срещу всеки, всеки може да те продаде, да те убие, да те излъже, самото действие като „агент под прикритие” включва измама, корист, а някои се хвалят с това. И медиите го търпят овчедушно.

Кое в отговора на Кристина Патрашкова, публикуван на страниците на нейния вестник, не е вярно или е вярно – предлагано ли ви е да станете главен редактор на в. „Галерия”, защо не сте се съгласили, ако е така. Бил ли сте близък на Алексей Петров в даден момент или поне да сте бил респектиран от неговия интелект?

Нищо, нищичко не е вярно, разбира се, в твърденията й. Освен констатацията й какъв некадърник съм – с това напълно съм съгласен. А пък само преди няколко години същата пепеляшка на уличната преса пишеше – неудобно ми е, но ще го цитирам: „Кеворкян е пример за висш пилотаж в професионализма…Предизвиква революции в телевизионната журналистика… Талантът на Кеворкян да прави телевизия не се влияе от смяна на сезони, управници, стари и нови времена…Всички трябва да целуват ръка на Кеворкян,и пр. (”24 часа”, 22 април 2002 година). Да, но тогава тя работеше в сериозен вестник и никой нямаше да я търпи да бъде посредник между скрити собственици и публиката, никой нямаше да търпи мерзостите, които сега пише за различни хора. Жал ми е това момиче. Е, разбира се, ще бере доста ядове в съдебните зали – един кмет вече се готви да я съди, други – също, ако вече не са го направили. И изобщо какво си въобразява тази пепеляшка – че може би ще оглави „24 часа” след „Галерия”? Тази стълба води към отходната яма. Засега се справя някак си – и една от причините е, че тъй наречените сериозни вестници и техните водещи фигури панически се плашат от парцала. Разбираемо е, страх ги е от тази комбинация – мръсотии в някой парцал, плюс „лоялният гражданин”, „агентът под прикритие”, човекът, който се е чувствал много добре с мутрите. Как да не ти треперят мартинките! Я по-добре да си го изкараме на Станишев, или Костов, или на Бойко най-добре – ясно е, че той никога няма да те удари мръснишки. Това също е комплексът на „лоялните” – но за това писах подробно в дописката си „Толстолоб”. Тях ги изпепелява дивата им завист към Бойко и вътрешната им лудост, че и те биха могли да бъдат на негово място. „Защо пък не – си казват те – яки сме, плашат ни се, а и вестник си имаме, и продажни журналисти са ни на разположение”, и пр. Между другото доста по-почтено работят от пепеляшката Патрашкова шефовете на останалите жълти медии – те поне никога са имали претенции за висок морал, никога не са били подлоги на този или онзи. Езикът им понякога е бил уличен, да, изданията им често са били извън достоверността, но поне не са се правели на светци, а и не са се криели. А има и напълно користни типове, които вече правят апология на уличната преса – тя бъркала там, където другите вестници не смеели. Да, де, детето на Мариана Попова е от Първанов, нали. А иначе никога не е ставало дума да оглавявам някакъв парцал. Написах го вече – имах резерви към възможностите му да стане сериозен вестник, като ми казаха кой ще го издава, макар още да не бях прозрял бъдещата му дълбоко рекетьорска природа. Но по-късно Алексей сам ми каза във виенската сладкарница на „Кемпински”, че макар да не се интересува от вестника, само викал от време на време един юнак оттам, „за да му възлага задачи”. Но пък иначе печелел по 20 хиляди лева на месец – понеже аз се усъмних, че вестникът очевидно поне в началото ще губи…На срещата, която описва пепеляшка, имаше още един тип, който сега се крие като бълха в гащи. Е, с него би трябвало да разговарям за пари, понеже ми издаде няколко книги. Но и това не направих. За пари не е ставало дума, аз от подобни проекти не се интересувам, нито пък от мутри, да речем, какво остава да вземам пари от тях. Г-н Н. сигурно си спомня: в предишния си вестник той рекламираше поне четири тиража на първата моя книга, която издаде. Да съм отварял някога дума за пари? Да има документ, че ми е платил нещо? И какво точно? За първи път в живота си, макар че съм издал няколко тиражни книги, не получих никакви обяснения, какво точно се е случило с двете книги, които той издаде, освен че вървели като „топъл хляб”. И още не съм се обърнал към данъчните и финансовите власти, макар отлично да знам какви са били тиражите и всичко останало.

Въпросът ви за близостта ми с Алексей е странен – близост с подобни хора? Имал съм някакви срещи, и всичките все нелепи. Веднъж наругах Коритаров, спомняте си неговите приключения с Валентин Златев, и кой дойде за посредник – „лоялният гражданин”, представяте ли си! А години преди това, когато прокуратурата за дълго бе отнела задграничния паспорт на Красимир Гергов, пак имах една-две срещи с „лоялния” – той много се интересуваше от бизнеса на Гергов, от медиите, които контролира, и пр. Накрая Гергов си получи паспорта, а пък веднъж се опита да ми каже как е станало това, но не пожелах да го слушам. Както сега не бих искал да знам как например г-н Н. е отишъл при „лоялния”. Но предполагам, че който трябва, знае.

Очаквайте втората част утре. Легендарният водещ отговаря откровено за “Досието на агент Димитър”. Както и дали има  истински независими медии? Защо истинските думи са най-дефицитната стока, когато празнословието е господар? Изпитва ли ревност към Росен Петров, който “зае” времето на “Всяка неделя”? Защо и кое промени отношенията му с негови колеги и журналисти?

Оригинална публикация

www.bnews.bg | 2010-02-01

Доскорошният журналист на бТВ, а после и на фалиралата телевизия на Иво Прокопиев ReTV Иван Бедров отскоро подпомага лидера на СДС Мартин Димитров. Това обаче не била основната му дейност, защото работел и над други свои проекти, научи от самия него BNews.
Другият журналист, който работеше като PR на "Раковски" 134, Асен Григоров, пък вероятно ще седне в стола на отстранения от ефира на "Нова телевизия" Милен Цветков. Григоров също е бивш служител на олигарха Прокопиев като шеф на фалиралата телевизия ReTV. Преди една седмица той е имал дискретна среща в центъра на София с водещата на предаването "Челюсти" Диана Найденова.
Разговорите между двамата са се провели преди многознайкото да бъде свален от екрана. Затова нищо чудно преместването на тандема в предаването на Милен Цветков да е било вече решено преди махането на Милен. Според запознати Григоров ще е само продуцент в сутрешния блок на Нова.
Милен Цветков беше изненадващо отстранен от ефир в края на миналата седмица. Екранната му половинка Лора остана сама да води предаването пред съчувствените погледи на публиката. Мотивите на ръководството на Нова бях ниския рейтинг и сбърканата концепция на сутрешното им предаване. След последните рокади по телевизиите и партийните пресцентрове явно хората, работили за Прокопиев, ще се сдобият с ключови позиции за формиране на мнение.

Оригинална публикация

www.blitz.bg | Мария ДРУМЕВА I2010-02-01 

Стратегия срещу Борисов?… Това е несериозно. Министър-председателят би трябвало да атакува проблемите в икономиката, социалната политика, глупостта на министрите си. Ако едно телевизионно шоу е най-големият проблем на държавата, значи ни чакат интересни времена. Осмиваме Бойко Борисов, защото той олицетворява властта, казва пред "БЛИЦ" сценаристът на шоуто Иво Сиромахов.

Иво Сиромахов е завършил Националната гимназия за древни езици и култури, дипломира се в НАТФИЗ, специалност театрална режисура. Работил е като режисьор в Малък градски театър “Зад канала” и Театъра на българската Армия”. Автор на политически фейлетони във вестник „24 часа”. От 2000 г. е отговорен сценарист в „Шоуто на Слави”. Публикувал е множество авторски текстове в списанията „,Playboy”, “Hustler”, MAX “. Автор е на книгите: „Една нощ в гробищата“, „Оптимистична теория за българския секс“, "Дневници и нощници", "Още дневници и нощници" и "Няма смисъл".

- Вярно ли е, че пишете нова книга и тя ще разказва историята на звездната кариера на Слави Трифонов?

- Не обичам да говоря за нещата, върху които работя. Не съм от хората, които викат „хоп”, преди да са скочили. Отдавна съм разбрал, че важни са не намеренията, а резултатите.

- В книгата сте се зарекъл да разкриете задкулисните страни на шоуто, които са абсолютно неизвестни за широката публика.

….

- Как човек като Иво Сиромахов, който е завършил Националната гимназия за древни езици и култури, попадна в “Шоуто на Слави”?

- Всички хубави неща в моя живот са ставали случайно. Случайно попаднах и в „Шоуто”. През 2000 година работех във вестник „24 часа” – пишех политически фейлетони и бях редактор на страниците за култура. По онова време „Хъшове” за пореден път бяха свалени от ефир и със сценаристите започнахме един общ проект във вестника – в съботния брой излизаха две страници, озаглавени „24 хъша”. С колегите се сприятелихме покрай съвместната ни работа, харесахме се и преминах в техния отбор.

- Спомняте ли си първата среща със Слави Трифонов? Кой ви запозна?

- Не си спомням точната дата. Познавам Слави от началото на 90-те години. Той учеше в Консерваторията, аз – в НАТФИЗ и често сме попадали в общи компании, студентски купони, студентски стачки.

- Как Слави ви мотивира да работите за него?

- Мотивацията не може да дойде отвън, тя е вътрешна потребност. Казваш си: искам да работя с тези хора. Ако не го усещаш, никой не може да те мотивира.

- Тези дни се навършиха 20 години от излъчването на първото издание на предаването “Ку-Ку”. Научихме, че Петър Курумбашев се е заел да събере всички кукувци на концерт в НДК през април. Депутатът вече е разговарял със Слави, Росен Петров, Евтим Милошев… Вие ще участвате ли?

- Все още не сме обсъждали тази идея.

- Вярно ли е, че Слави ще бойкотира събитието?!

- Бойкотът на Слави се коментира по следния начин: “Горделивият Слави за нищо на света няма да стъпи на една сцена до хора, които са го предавали през годините. Най-вероятно той няма да пусне и бендът”.

- Според Влади Въргала “Ку-Ку” е било “комсомолско поръчение, трябваше да се мъти водата. То си беше екстра – новата опозиция трябваше да се създаде, но не предполагаха, че ще излезе извън контрол.” “Ку-Ку” комсомолска поръчка? И една “добре отгледана опозиция”?

- Не знам какво е имал предвид Въргала. Аз по това време не съм работил в екипа на „Ку-ку” и не знам кой е стоял зад този проект.

- Пак според Влади Въргала “Ку-Ку” е решено да се създаде в някакви кабинети?

- Не точно кабинет. Доколкото знам, „Ку-ку” е създадено в една аудитория на НАТФИЗ от няколко студенти от кинофакултета – Пламен Панев, Християн Ночев и още неколцина.

- В този ред на мисли ви питам – “Шоуто на Слави” в чий кабинет се реши да го има?

 - В офиса на „Хъшове” до университета. Шоуто е плод на тайна уговорка между Слави и сценаристите. Събрахме се и в условия на дълбока конспирация решихме да правим всекидневно сатирично шоу, което да осмива властта. Този пъклен план се осъществява в продължение на вече десет години всяка вечер по една национална телевизия. Но никой не знае за него. Вие сте първата медия, пред която си признавам за този ужасяващ сценарий. И сега, след като ви разкрих тази страшна конспирация, аз вероятно ще понеса гибелни последствия.

- “Шоуто на Слави” пак ли е нечия поръчка, добре отгледана от властта опозиция?

- Преди Борисов ние сме критикували всички досегашни правителства – и Виденов, и Костов, и Царя, и тройната коалиция. Сигурно и те са се договорили тайно някъде. И уговорката им вероятно е да правят глупости в управлението, за да ни дават поводи да ги критикуваме. Питайте ги, за да разплетем най-после тази зловеща интрига и да се разбере всичко за поръчките в държавата!

- Има ли някаква тайна договорка с Бойко – в момента да играете така необходимата опозиция на всяка власт?

- Всичко на този свят е плод на заговори и тайни. И за всичко са виновни евреите, турците, ЦРУ, КГБ, МОСАД, и най-вече „Шоуто на Слави”.

- Защо в “Шоуто на Слави” осмивате предимно Бойко, а не подлагате на дисекция ключови фигури като Ахмед Доган, Алексей Петров, Делян Пеевски, Ирена Кръстева?

- Осмиваме Борисов, защото той олицетворява властта. По същия начин през годините сме осмивали всички властници, защото такава е функцията на едно политическо шоу. А фигурите, които вие наричате „ключови”, не знам какво им е ключовото. Какво са отключили досега?

- Безспорен факт е, че Бойко Борисов се ползва с огромен медиен комфорт във вестниците на Доган, които преди това го подлагаха на жестоки критики. Смятате ли, че между Борисов и Доган има “тайна” договорка?

- Няма как да знам дали са се договаряли нещо или не. Попитайте ги. Убеден съм, че като всички честни български политици, те ще ви отговорят искрено и ще ви запознаят в детайли с уговорките си, ако има такива.

- Вероятно като част от екипа на Слави сте бил свидетел на множество задкулисни договорки между политици и медии. Кой е най-гнусната договорка за която си спомняте и можете да разкажете?

- Най-гнусната договорка е договорката за ненаказуемост между бивши и настоящи политици. Всички крадат, но никой не влиза в затвора.

- Иван Костов разказва как е бил рекетиран от Слави?

- Иван Костов е известен разказвач. Не особено талантлив, за съжаление. Въображението му така и не успя да го отведе отвъд нежното поддържане на топките на Новия Господар.

- Слави рекетирал ли е Командира?

- Аз съм човек, който е служил в Българската Армия, защото по мое време военната служба беше задължителна. И като човек минал през армията, мога да ви уверя, че Костов в момента не е никакъв командир. Сега е разжалван до бледен старшина, на когото не дават дори да пипа в артелната. Единственото му право е да се подмазва на новия Командир. Мъка! Но не знам защо ме питате за Костов, а не задавате наболелия въпрос: Рекетирал ли е Слави президента Обама? Факт е, че напоследък рейтингът на американския президент пада. Дали това не е резултат от рекета на Слави? Съветвам ви да направите журналистическо разследване, за да установите истината.

- Кой български политик според вас е нанесъл най-много вреди на България?

- Георги Димитров.

- Знаете ли каква е била реакцията на Бойко след излъчването на изключително талантливо направения клип за срещата на Борисов с Меркел в Германия?

- Не. И не ме интересува.

- На кого от екипа беше идеята за този меко казано еротичен намек между двамата? И кой всъщност пуска ръката – Бойко или Меркел?

- Идеята е на сценаристите. А относно втория въпрос – гледайте внимателно клипа и ще разберете.

- Каква според вас ще е следващата атака на премиера Борисов срещу шоуто на Слави?

- Откъде да знам? Не познавам начина на мислене на министър-председателя, а и не бих искал да го познавам.

- Очаквате ли “Шоуто на Слави” да бъде свалено от екран заради безпощадната си критика към премиера?

- Надявам се, че живеем в демократична държава, в която се зачита свободата на словото. Но кой знае дали е така? Може би само Милен Цветков.

- Имате изградена стратегия срещу атаките на премиера Борисов?

- Стратегия срещу Борисов?… Това е несериозно. Министър-председателят би трябвало да атакува проблемите в икономиката, социалната политика, глупостта на министрите си. Ако едно телевизионно шоу е най-големият проблем на държавата, значи ни чакат интересни времена.

- Казват, че водите война и с Николай Бареков? И сте го взели на мушка? Задавам ви този въпрос, защото в Пловдив се твърди, че Бареков припознавал в предаванията, в които говорите за “обективната журналистика на която се плаща с куфарчета” себе си?

- Война? А може би „геноцид”? С Николай сме колеги. Всеки избира собствения си път на развитие. Както и в какво да се припознава.

- Защо посъветвахте Слави да не отговаря веднага на нападките на Борисов (относно прословутите 50%). Това не беше ли гаф от страна на сценаристите?

- Не сме го посъветвали такова нещо. Отговорът дойде навреме.

- Защо Слави е поиска само 50% от ГЕРБ, както твърди Борисов?!

- Поискал ли ги е?

- Не можеше ли да настоява за повече проценти?

- 50 процента от нула е нула. 90 процента от нула е пак нула. Но това го знаят само хората, които в училище са обръщали внимание на математиката. Премиерите не го знаят.

- Все пак, какво посъветвахте Слави след атаките на Бойко Борисов?

- Нищо.

- Как ще коментирате твърденията на Росен Петров, който в интервю пред Валерия Велева във в. “Труд” твърди, че Слави е маргинал, който живее затворен живот. Но за разлика от него сценаристите са народни хора?

- Не съм го чел.

- Как оценявате интервюто на Росен Петров с премиера Борисов?

- Не съм го гледал.

- Промени ли се Росен Петров след като напусна Шоуто?

- Не зная. Не съм го виждал оттогава.

- Как мислите – защо Росен Петров не посмя да бръкне в горещата тема на деня и да зададе въпрос на Бойко Борисов за конфликта му със Слави?

- Нямам представа. Не следя творчеството му.

- Да не би Росен Петров да се бои от Слави или се страхува, че може да излезе нещо нечисто за него?

- Знае ли човек…

- Вярно ли е, че Росен заедно със Слави са искали да строят хотел на станалото прословуто скандално място?

- Попитайте ги. Аз мога да ви призная, че с децата си всяко лято съм строил стотици пясъчни замъци по плажовете (не знам дали тези плажове са скандални, дано да не са). И всичките ми пясъчни постройки рухнаха преди Акт 16. Това е всичко, което знам за скандалното строителство.

- Може ли да се смята, че между Петров и Борисов е имало договорка преди интервюто по бТВ?

- Не съм го гледал. А ако има договорка, попитайте ги, те ще ви кажат всичко. И двамата са честни и откровени хора, предполагам.

- Познавате Росен. Защо той не посмя да зададе въпроса, който тресе цялата държава – имота на Слави Трифонов?

- Не знам защо задавате въпроса на мен. Как да отговоря от името на Росен?

- Точно този имот ли стана ябълката на раздора между старите приятели Слави и Бойко Борисов?

- Поздравявам Ви за това, че ми задавате пореден въпрос, който не е към мен. Притежавате забележителна последователност в задаването на въпроси, които са предназначени за други хора.

- От изявленията на Слави в шоуто не разбрахме кога той се е сдобил с този имот?

- Възхищавам се на постоянството ви да ме питате неща, които са към други хора.

- И с чия благословия е станало това?

- Продължавате да ми задавате въпроси, които не са към мен. Това е чудесно.

- На каква цена?

- Поздравявам Ви и за този въпрос. Изглежда смятате, че съм брокер на недвижими имоти, който тревожно следи цените на този динамичен пазар. Благодаря ви за тази хипотеза, но не познавам актуалните цени в недвижимостите.

- Тази придобивка на Слави единствена ли е?

- Този въпрос е поредният Ви удар в десетката. Попаднали сте на човека, който знае всичко за всички сделки.

- И каква е ролята на “Софийски имоти” в нея?

- Вие май наистина ме смятате за нещо като Бухала от „Мечо Пух”, който по думите на Алън Милн „знае всичко за всички неща”. Забавно е, но не съм Бухала.

- Защо му е на Слави парче от политическата баница?

- Мислите ли, че му трябва? Допускате ли, че го блазни перспективата да седне до хора като Волен и Яне?

- Може ли да се каже, че Росен Петров е страхливец, защото е поредният осигурил медиен комфорт на премиера в най-гледаната телевизия в един от най-гледаните времеви пояси?

- Осигурил ли го е? Не мога да коментирам нещо, което не съм гледал.

- Какво провокира Иво Сиромахов да анализира интимните тайни на поп фолка?

- Попфолкът е най-популярната музика в България. Към този жанр има огромен обществен интерес и това ме провокира да надникна в интимните му тайни. Не можем да се правим че го няма или да гледаме снизходително на него, при положение че 80 процента от българите всяка вечер се разцепват в чалготеките.

- Защо попфолкът гледа философски на ревизиите, г-н Сиромахов?

- Попфолкът гледа философски на всичко. Той е носител на един нов светоглед. Светогледът „дай да ядем, да пием, да се изчукаме, пък майната му на всичко” вече е общовалиден за голяма част от публичното общество – певици, футболисти, политици. Затова музиката ни, футболът ни и политиката ни са на такова ниво.

- Все още ли смятате, че министерското кресло (на културата, а защо не и на МВР) е гарантирано на Азис?

- Убеден съм. С какво Азис е по-некачествен от Вежди Рашидов?

- В един от провокативните си текстове пишете: “Прочитайки десетки интервюта, установих, че най-важният онтологичен въпрос, който стои пред чалга звездите, е: да се съблека ли, или да не се съблека”. Толкова ли е важно събличането?

- Въпросът за събличането е основен въпрос не само в попфолка, но и изобщо в така наречения български „шоубизнес”. Хора, които нямат какво друго от себе си да покажат, излагат тъжните си телеса на показ. А и в политиката вече се радваме на този синдром – медиите не се интересуват от идеите на министър-председателя, а от мускулите му. Нямаме държава на смисъла. Имаме държава на плътта.

- Според ваша ексцентрична теза, чувството за метафизична двойственост е характерна за чалга изпълнителите. Това не е ли по-скоро шизофренност?

- Напротив! Това е изконната идея за „две в едно” – добро и зло, честност и грях, любов и омраза, бодигард и премиер.

Оригинална публикация
 

сп. EVA | Ирина ИВАНОВА | 2010-02-01 

Ден преди да отпътува за кастинг в Бургас, Ани Владимирова разказа пред EVA за предизвикателството да избираш участниците за първия в света "семеен" big brother, какво ще се случи, ако затвориш в клетка основната клетка на обществото? това е въпросът в този сезон на риалити шоуто.

Ани, какво според теб ще бъде различното в петия сезон на Big Brother у нас?

Идеята за семеен Big Brother, доколкото знам, е на Ники Николов от Old School и е инспирирана от страхотния успех на турските сериали у нас. Българинът гледа тези сериали именно заради взаимоотношенията в семейството, родовите традиции, които са много близки до нашия манталитет. Лично на мен много ми липсва погледът зад външната врата на българския дом и познанието за това какво се случва там. Как си решават проблемите, как се обичат, карат ли се, бият ли се… Защо се случват неща, в които няма никаква реална логика – двойки, на пръв поглед много влюбени, се разделят след три месеца, а други, които се карат и бият непрекъснато, остават заедно с години. Семейният живот крие всякакви табута и парадокси. Това е провокацията в случая. И, разбира се, фактът, чеБългария е първата страна, която прави Big Brother за семейства. В маркетинга да си първи в нещо вече е 90% печалба. И тук не говоря за продукт, който да се продаде скъпо, а за такъв, който е желан и благодарение на който ще постигнеш ново качество на живот.

Не смяташ ли, че тези парадокси и табута не са специфични само за България, а се срещат в целия свят?

Не бих могла да твърдя това. Искаме да получим познание конкретно за българското семейство и за това ще подберем шарени семейства. С дълъг семеен стаж, новосъздадени, с много по-възрастен мъж или пък с много по-възрастна жена, бедни, богати, от голям град, от малко село, no-образовани, по-първични… Много държим да има семейство емигранти, тъй като огромен процент хора напуснаха България преди двайсетина години и сега се връщат. Някои от тези семейства се държат по съвсем различен начин, когато са там и когато са тук. За подбора на участниците няма да разчитаме само на кастингите, а и на скаути, които вече обикалят из страната за интересни двойки. Тази практика е позната по света, но у нас се прилага за първи път. Другото интересно и важно е, че социалният статус на семейството ще бъде запазен и в Къщата. Богатите ще си останат богати, а бедните – бедни. Освен това няма да спят в големи, общи помещения, а всяко семейство ще разполага със собствено пространство.

Ще има ли деца в Къщата?

Да, ще вкараме деца и това със сигурност за пореден път ще предизвика възмущение. Моето мнение е, че няма повод за притеснение, след като децата ще продължават да бъдат в семейството си. Те няма да ходят на училище, но частни учители ще влизат в Къщата да им преподават.
Повечето семейства се стремят към три неща – дом, пари, кола, и много често скандалите са свързани с тях. Например: защо живеем при вашите? И отговорът е: защото аз, ако имах кола да ходя на работа, нямаше да се тъпчем тук- и така нататък. Ние ще им дадем тези неща и ще видим дали това им е проблемът.

Какви обаче ще са скритите капани?

Не знам. Те са проблем на редакторите на шоуто, не на психолозите. Във всеки случай целта не е да се разбиват семействата, а да се разберат. Ще вземем една капка от тази боза, в която живеем, и ще видим какви процеси на ферментация протичат вътре. Защо има поведение за пред хората и друго за у дома? Защо българинът е толкова зависим от общественото мнение? Наистина ли е такъв злобар и клюкар зад стените на дома си? И другата крайност – има семейства, които страдат от социален ексхибиционизъм и непрекъснато парадират с нещо или демонстрират друго… Да не говорим за процъфтяването на суингърските общества у нас.

Вече направихте един експериментален кастинг с Иван и Андрей и техните "отчаяни" съпруги.

Да, и беше интересно, макар че това, което се случи, беше импровизирано и няма много общо с истинските кастинги. Направи ми впечатление, че тези две момчета, които пораснаха пред телевизионните камери и на пръв поглед нямат срам и притеснение от нищо, буквално загубиха почва под краката си. Казаха, че дълго след това са коментирали случилото се. Защото на един подобен кастинг можеш да разбереш много за себе си. Например виждаш, че си много отворен, докато не се стигне до ситуация на интимност. Или, да кажем, човекът до теб е много по-силен от теб, тръгвайки към ситуация, в която не си попадал. Логиката на хубавия живот, на хубавите отношения между двама души е всеки от тях да се познава колкото се може по-добре. Табутата, забраните, тайните са това, което ни отдалечава от другия, защото не знаейки, започваме да фантазираме.

Стр. 66

в. Труд | 2010-02-01 

Телевизионният бизнес не е спринтова дисциплина, както смятат някои по-млади колеги, които се държат като Юсеин Болд (най-бързия човек на планетата – б.р.), а е маратонско бягане. Трябва да има почивка и дозиране на появите.
Така философски обясни своето тв дълголетие Ники Кънчев пред "Труд". Неговата звезда на екрана изгря през 2001 г., когато започна да води "Стани богат" по Нова тв, а по-късно прибави в колекцията си и титлата "Лице на "Биг брадър". От март Кънчев пак ще влиза в най-известната тв къща като водещ на "Биг брадър фемили".
Моят принцип е "Не на всяка цена", твърди Кънчев и признава, че е отказвал да води различни предавания, за да се "съхрани". Именно на него принадлежи и своеобразният рекорд по родните тв ширини за най-дълъг престой в ефир без прекъсване – на финала на благотворителния "ВИП брадър 3" той издържа над 10 часа.
Друг "маратонец", но при конкурентите от Би Ти Ви, безспорно е Слави Трифонов. Едноименното му шоу върви всяка делнична вечер от 27 ноември 2000 г., с изключение на летните отпуски. Слави разчита не само на своя железен работохолизъм, но и на голям екип, блестящи актьори и различни конкурси, с които търси певчески или танцьорски таланти.
Безспорно обаче ветеранът в ефирния маратон е Петър Вучков. От 30 г. той е титулярното лице на играта "Минута е много" по БНТ и въпреки достолепната си възраст (71 г.) той продължава да рулира в ефира. Но малцина знаят, че преди да се захване със състезанието за умници, Вучков е трупал десетилетка стаж в бранша. В последните 6 години пък си има и помощник – актьора Стефан Спасов.
Каква е тайната за тв дълголетието? Според медийните наблюдатели основните причини за това са професионализъм, добър екип и вродено лично любопитство.
"Шоуто на Слави’ върви вече десета година.

Стр. 3

Снимка: podtepeto.com

в. Труд | 2010-02-01 

Георги Коритаров се завръща по Тв плюс – телевизията, която върви в мрежата на сателитния оператор "Булсатком", научи "Труд".
Програмната директорка на канала Милена Данева потвърди, че се водят подобни разговори. Все още обаче не било ясно колко често журналистът ще се появява на екран, но вероятно ще бъде поне веднъж седмично.
Според слуховете Коритаров обмислял да прави нестандартна форма на политическа публицистика.
Доскоро журналистът, който мина през сутрешния блок на Би Ти Ви, но се задържа по-дълго при конкуренцията от Нова тв, се изявяваше по кабелната тв "Тракия". Неговото предаване "Коритаров онлайн" там беше спряно, защото кабеларката не можела да го издържа.

Стр. 2

Снимка: www.pal.bg