Dnevnik.bg I 2010-01-29

Депутатите отмениха закон на правителството "Станишев", но запазиха ключови текстове от него. Отпадна ограничението собственици на рекламни фирми да притежават електронни медии.

Ремонтът на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), който започна преди повече от година и половина, приключи вчера, след като в пленарна зала поправките бяха гласувани на второ четене. Резултатът от промените е, че медийният закон се "хармонизира" с Европейската директива за медийни услуги, но прави и някои корекции, за които лобираха местните участници на пазара. Отменя се един много спорен закон (Законът за публичното радиоразпръскване – ЗРП), приет от предишното правителство, но всъщност ключови текстове от него се запазват, защото сегашните управляващи ги прехвърля в ЗРТ и в Закона за електронните съобщения.

Така се разширява броят на тв програмите, които задължително трябва да се качат на мултиплексите при цифровизацията, дава се мандат на КРС да подготви конкурс за изграждане на мултиплекс, който да разпространява програмите на обществените оператори (БНТ и БНР).

Приемането на медийния закон мина със със слабо присъствие в залата и почти без дебати. Поправката, която вчера предизвика силен интерес беше отпадането на едно от ограниченията кой има право да притежава електронни медии. Собствениците на рекламни агенции вече ще могат да придобиват радио и тв оператори или дялове в тях. Това изискване беше част от ЗРТ още от самото му приемане преди 13 години и целта му беше да ограничи възможностите за монополизиране и влияние на едни и същи играчи на целия пазар.

Сега то отпада с различни обяснения на депутатите, че всъщност е пречело на чистите играчи и в същото време не е проработило, защото е било заобикаляно лесно. Забраната беше популярна като поправката "Гергов", защото на пазара – рекламна и медийна собственост концентрира Красимир Гергов. Въпреки, че името му фигурира официално в малко фирми с медийна дейност, както и с рекламна, неофициално той се смята за човека с най-сериозни позиции на рекламния пазар.

Източници запознати с ремонта на медийния закон обаче коментираха, че поправката била прокарана и заради интересите на чуждите компании, които имат собственост в български тв канали. Те планирали да създадат обща рекламна къща, която да предлага в пакети тв реклама и да улеснят управлението на рекламните си продажби и въпросното ограничение щяло да им попречи. Информацията засета не е официално потвърдена.

Самият Гергов неведнъж е атакувал медийния закон с твърденията, че този текст е бил написан заради него. Вчера той коментира пред "Дневник": "Този текст беше приет заради мен. Имах най-сериозните медийни позиции на пазара и тогавашното правителство (на Иван Костов – бел.ред.) се уплаши и вкара този текст в закона…Не знам дали сега бих се възползвал от промяната. Аз съм се оправил. Тогава им пречеше 1 човек да има собственост. И аз трябваше да се крия от закон, който е незаконен. ".

На въпрос дали през тези почти 13 години е имал скрита собственост в електронни медии и каква, Гергов беше лаконичен "имал съм икономически интереси". И добави "В България всъщност е комфортно, да не си реален собственик на медии. Много по-лесно е."  Той уточни, че в момента консултира "Нюз корп." и Central European Media Enterprises (СМЕ). Гергов обаче отказа да потвърди дали сделката за покупка на БиТиВи (българската телевизия на "Нюз корп.") от СМЕ е пред финализиране. Ройтерс съобщи в сряда вечер, че продажбата ще бъде обявена след 1 февруари, но досега няма официални коментари от двете компании. Гергов каза, че се водят преговори, но според него не са на финалната права, че това се твърди отдавна и след два месеца ще може да се каже същото.

"Не вярвам, че ще има агенции, които ще влезнат на пазара на електронните медии. В момента те едва свързват двата края. Освен това една агенция трудно би доказала, че има балансирано отношение към медиа планирането, ако има дялове в медии. Няма глупави агенции и няма глупави клиенти", коментира Гергов дали очаква сделки, след отпадането на ограничението.

Предложението за тази промяна е било внесено от депутатката от ГЕРБ Даниела Петрова, която е и председател на парламентарната медийна комисия. Тя  обясни, че целта е да не се затрудняват големите мултинационални компании. "Трябва да се даде възможност да не се ограничават тези играчи при старта на цифровизацията, защото очакваме имено те да са основните участници в този процес", обясни Петрова пред "Дневник".

Тя каза, че текстът е бил лесен за заобикаляне, досега е пречел на "добросъвестните играчи" и че поправката не се прави в услуга на една компания.  Колегата й от "Атака" Стоян Иванов, който също е член на медийната комисия, не подкрепи промяната с обяснението, че "тихомълком в залата мина текст, който в медийните среди наричат поправката "Гергов". 

Повечето депутати се оказаха незапознати с промяната. Единствено от "Атака", които гласуваха "против" и "въздържали се", обърнаха внимание на приетия без дебати текст. Отпадането на забраната е подкрепено от 73 депутати, 4 са гласували "против", 15 с "въздържал се", показа разпечатка от гласуването вчера. "За" са били всички присъстващи 64 депутати от ГЕРБ, бившият премиерски съветник по икономическата политика Драгомир Стойнев и бившият културен министър Стефан Данаилов от БСП, Ариф Агуш, Неджми Али и Четин Казак от ДПС, Мариана Даракчиева от "Синята коалиция". Трима депутати от "Атака" са гласували "за" – Димитър Карбов, Павел Шопов и Цвета Георгиев, а четирима "против" – Венцислав Лаков, Калина Крумова, Станислав Станилов и Стоян Иванов. Двама от ДПС и 13 от левицата са гласували с "въздържал се".

"Не сме разбрали, че отпада забранителният текст, което е наш непростим пропуск", така обясни поведението на "Синята коалиция" източник от там. Според него отсъствието им от залата било случайно съвпадение с гласуването на скандалната промяна.

Социалисти също коментираха пред "Дневник", че "поправката е лобистка и обслужва рекламния бос Красимир Гергов".

Други промени в ЗРТ:
- БНТ ще има право на продуктово позициониране само във филми и сериали, но не и в собствените си предавания – това й се забранява в закона. Управляващите не приеха настояването на БНТ да има права като на частните телевизии и не гласуваха и другото искане да се увеличи рекламното й време, особено в праймтайма.

- Увеличи се квотата за продукцията на независимите продуценти от 10 на 12 %, без този праг да включва повторенията.

- Европейската продукция в програмното време на медиитетрябва да е 50 %, с изричното уточнение, което се запази от комисията – когато това е практически възможно.

- Кабелните оператори на всеки шест месеца ще трябва да предоставят на СЕМ документи за авторските права на излъчваните от телевизиите програми, които те разпространяват.

Всички тези малки и по-големи промени се оказаха приоритетни за парламента сега, но всъщност стана ясно, че правителството готви изцяло нов медиен закон. Според Даниела Петрова по него ще започне да се работи през март и ще е приет към края на годината, затова с тези промени се бързало. Според нея бъдещият нов закон ще въведе нови изисквания за собствеността на медиите.

Оригинална публикация

Dnevnik.bg I 2010-01-28

От днес Милен Цветков вече не е водещ на "Здравей, България". Информацията, която "Дневник" научи в четвъртък от източници от "Нова телевизия", пожелали анонимност, по-късно беше потвърдена от Станислава Кунева, PR на "Нова тв". "Работим с Милен по друг проект и той отново ще е на екран. Лора Крумова няма да е сама като водещ, но промените в сутрешния блок, които няма да са големи, ще ги видите в средата на февруари", каза тя. Кунева обясни, че изваждането на Милен Цветков е програмно решение.

По-късно вчера Милен Цветков каза пред "Дневник", че за момента не е ясно дали ще продължи работата си с "Нова тв". Отказа всякакви подробности. В официалната страница на "Здравей, България" във "Фейсбук" се появиха десетки коментари и съобщения по темата. Към 18:20 ч. беше публикувано и съобщение на Цветков: "Нямам какво да добавя към изявлението на "Нова". "Пак там програмният директор Олга Лозанова заявява: "Той прие новината нормално – за него сутрешният блок е отминала фаза в живота му… На 15 февруари зрителите ще видят променения сутрешен блок, а Милен ще влезе в онзи формат, който е най-подходящ за него."

Оригинална публикация

Dnevnik.bg I 2010-01-28

Проектът на двете медии започва в събота

Вестник "Капитал" и "Нова тв" обявяват проекта "Бизнес личност на годината". Той започва на 31 януари, като победителят ще бъде обявен на 15 април. В конкурса могат да участват изпълнителни директори, собственици и съсобственици със съществено участие в управлението на компаниите, в които има поне 5% българско участие и не са държавна собственост. Може да участват и чужди мениджъри.

Кандидатстването ще става през специалния сайт www.businessperson.bg, като заявления се приемат през целия февруари. Изисква се професионална автобиография и финансови данни за компанията, която управляват кандидатите. Те ще трябва да отговорят и на три въпроса в сайта, свързани с корпоративната социална отговорност, постиженията на компанията през 2009 г. и личната мотивация за спечелване на конкурса. Освен собствени кандидатури публиката също ще може да прави свои номинации, ако кандидатите им отговарят на предварителните критерии.

Трябва да се посочат име, позиция и компания, след което представител на организаторите ще се свърже с номинираните мениджъри и ще ги покани за участие. След като приключи приемането на заявленията, от кандидатите ще бъдат избрани 20 полуфиналисти, които продължават напред. Те ще бъдат определени от междинно жури, съставено от представители на "Капитал" и "Нова тв". За критерий ще се използват подадените финансови данни в специална матрица.

В последния етап ще бъдат определени 10 финалиста също от междинното жури. От тях ще бъде излъчен победителят. Това ще го направи голямото жури на база следните критерии: бизнес успех, устойчивост, корпоративна и социална отговорност, лични качества на кандидатите. Първите два критерия влизат с тегло 30%, а останалите – с 20%. Методологията е разработена с помощта на агенцията за подбор на кадри Monday, която ще се грижи за събиране на информацията за личните качества на кандидатите. "Бизнес личност на годината" ще бъде обявена на 15 април.

Голямото жури

Дарина Стоянова, президент, "Хенкел България"
Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на УС на Уникредит Булбанк
Петко Димитров – съдружник, PriceWaterhouseCoopers – България
Борислав Стефанов – зам. изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции
Якоб Андерсън – изпълнителен директор на "Нова тв"
Галя Прокопиева – главен редактор, "Капитал"

Оригинална публикация

PR Kernel I 2010-01-28

Grayling – глобалната агенция за пъблик рилейшън, пъблик афеърс, връзки с инвеститори и мениджмънт на събития, официално започна своята дейност на световно ниво в началото на седмицата. Това е втората най-голяма независима консултантска PR агенция в света с 900 служители в 70 офиса в 40 страни в Европа, САЩ, Близкият изток и Азия. Агенцията е активна на българския пазар чрез бившето представителство на Mmd.

Grayling е резултат от тристранно сливане между Mmd (най-голямата компания за корпоративни комуникации, пъблик афеърс и пъблик рилейшънс в Централна и Източна Европа и ОНД), Grayling (компания, която предлага пъблик афеърс в Лондон и Брюксел и връзки с инвеститори в Северна Америка и Азиатско-тихоокеанския регион) и Trimedia (западнo-европейската пъблик рилейшънс мрежа, присъстваща в 11 европейски страни).

Новата компания представлява 44% от общите приходи на Huntsworth АД (100 милиона евро). Бизнесът на трите успешни компании се обединява, за да достави не само по-ефективно обслужване на клиентите, но също така, за да сподели колективното си знание на местно и международно ниво.

Оригинална публикация

в. Стандарт | Стела СТОЯНОВА | 2010-01-28 

- Доц. Лозанов, как ще се отрази на медийния пазар окрупняването на телевизии в ръцете на един и същи собственик, в случая Робърт Лаудер?

- Не мисля, че сериозният проблем е в окрупняването. В момента националните телевизии, като bTV и Нова, а в известен смисъл и БНТ, се опитват да направят максимално количество нови канали с оглед на предстоящата цифровизация. Защото искат да качат на мултиплексите колкото може повече собствени канали. За мен тези продажби – както на bTV, така и на Нова, бележат края на първата ера в телевизиите, когато те поемаха обществени ангажименти и като цяло бяха направени по модела на БНТ, която възприемаха като основен конкурент. Дори и ако се зачетем в лицензите на БНТ и bTV, ще видим, че те са доста близки като характеристики. Този период приключи, доайените се оттеглиха, например гръцките собственици на Нова. Идва ерата на силната комерсиализация, която ще направи каналите много различни. Вече всеки ще търси възможно най-комерсиалните формати, за да привлече колкото може повече зрители. Освен това ще започнат да се правят, и вече започнаха, различни по формат телевизии, предназначени за различна аудитория.

- Как ви се струва оповестената цена за продажбата на bTV от 500 млн. евро? За сравнение Нова тв преди две години бе продадена за 620 млн. евро.

- Ако е цена за 100%, това, разбира се, е последица от кризата, едно от нейните видими измерения. На този фон цената, за която се е продала Нова, вече изглежда рисково висока от гледна точка на възвръщаемостта.

- Казахте, че това е краят на една ера в телевизиите. Как ще изглежда следващата?

- Според мен следва краят на телевизията. Или поне на големите телевизии институции. Те ще се разпаднат, защото няма да издържат натиска на новата медия – интернет. И по-скоро ще станат производители на информационни и аудиовизуални услуги, които ще продават. Както и на платени телевизионни канали, каквито например планира Мърдок. Неговото оттегляне е именно заради подготовката на такива медии. А гражданските канали, обществените вълнения ще се отлеят в мрежата.

Стр. 14

в. Труд | Соня СПАСОВА | 2010-01-28

Сървайвър в СЕМ. Подобно състезание се задава в медийния сектор у нас. Вместо да се пържат под слънцето на необитаем остров, членовете на СЕМ изглеждат почти като матроси в подводница – стоят на сухо, скрито и на всичкото отгоре за това им плащат. Според последните данни (за 2008 г.) близо 1900 лв. бруто на месец. Преди Нова година обаче новата власт обяви, че смята да пести пари от заплатите на членовете в регулаторните органи. Включително и в СЕМ. А в съвета, както си му е редът, все чакат поредната порция промени. Те пък са важни, защото формират влияние – политическо и икономическо. Голямата изненада ще е дали изобщо ще има надзорници, кой да държи ножа на медийната реклама и кой ще определи новите шефове на БНТ и БНР.
По сега действащия закон членовете на СЕМ са деветима – петима, назначени от парламента, и четирима от президентската квота. Симеон Дянков обаче поиска хората в надзорните органи да се намалят и така в СЕМ да има само петима членове.

Кой ще бъде по-по-най

Фактът, че на 21 януари изтекоха мандатите на двамата членове на СЕМ от парламентарната квота, някак се загуби насред шума около скандала с кандидатурата ни за еврокомисар и ремонта на правителството. Ден преди това президентът Георги Първанов подписа указ за втори мандат на Бойчо Кулински. Това трябваше да бъде и нещо като послание “думам ти, дъще, сещай се, снахо" – в смисъл и депутатите да обновят тяхната квота. А и по закон указът на Първанов трябва да влезе в сила успоредно с решението на парламента. Какво се случва обаче? В момента парламентът обсъжда поредните промени в Закона за радио и телевизия, но в тях не се променя бройката на семаджиите. Може би защото депутатите бързат да синхронизират закона с европейска директива и променят само онези текстове, които ни налага тя.
Вероятно попълване на квотата ще има през февруари, прогнозираха депутати. Първоначалният план беше от съвета да си тръгнат медийните надзорници, които са били най-малко време там. Това са Мария Стефанова и Анна Хаджиева (предложени от неактуалното вече НДСВ), както и Анюта Асенова и Георги Стоименов (назначени от президента). Идеята за намаляването на регулатора обаче позабави ход, а управляващите готвят нов медиен закон.
Фактът, че нещо трябва да се промени в СЕМ, стана ясно и от одита на Сметната палата. Тя вече писа двойка на надзорниците си в доклад от края на 2009 г. Според него работата на регулаторите не се планира, а надзорът над телевизиите е “неефективен".
Докладът на СЕМ за 2008 г. обаче беше приет в Народното събрание, макар и със забележки и препоръки. “Имаше недостатъци, но се даде възможност да се види дали са се поправили до следващия доклад", коментира Даниела Петрова (ГЕРБ), шефка на медийната комисия. Но се въздържа лично да оцени работата на СЕМ. В неофициални разговори депутати от ГЕРБ обаче недвусмилено потвърдиха, че не са особено доволни от работата на надзорниците. И има защо.
Бърз прочит само за последните месеци напомня, че семаджиите се разпоредиха Нова тв да премести “Цената на истината" след 23 ч … седмица след като шоуто вече не вървеше по телевизията. Не е ясно и какво точно се случи с друго предаване, попаднало на мушката на семаджиите – “Страх". Трябваше да има публични дебати, но така и не се случиха.

Бързи, чисти и честни

Надзорниците по презумпция трябва да са чисти и честни. Така накратко обясни какви хора се търсят за СЕМ депутат от новата власт. И това е безспорно. Защото именно от великолепната деветорка (или петорка) зависи кой ще управлява БНР и БНТ в следващите 3 години – мандатите на сегашните генерални директори изтичат през лятото.
Другите, още по-важни решения, които новият състав на СЕМ трябва да вземе, са свързани с цифровизацията. Надзорниците избират кои кабелни телевизии могат да станат цифрови. Когато те получат благословията на семаджиите, могат да кандидатстват за място на бъдещите мултиплекси. А това означава не само повече зрители, но и по-голямо парче от баницата с реклами.
Сред “заподозрените" за нови попълнения в СЕМ са медийният критик доц. Георги Лозанов, както и общинската съветничка от ГЕРБ в София Таня Димитрова. Очаква се ДПС да предложи отново Мая Вапцарова. Преди време режисьорката и временна шефка на СЕМ беше назначена там именно с подкрепата на движението. От “Атака" също искат свой човек. Последната дума естествено ще бъде на ГЕРБ. В духа на последните проекти за вицепремиер, “внос от чужбина", медийни юристи не изключиха, че за СЕМ също ще се търсят хора, работили зад граница.
Оттук възможностите са две – едната е да се направи изцяло нов съвет. Това е и версията, която най-упорито кръжи сред ГЕРБ-ерите. И нищо чудно скоро СЕМ да изчезне, а да се появи сходен орган с друго име и изцяло обновен състав. Другата възможност е регулаторът да се присъедини към КРС. Подобна идея управляващите имаха преди време, но май я изоставиха. Остава да чакаме новия Закон за радио и телевизия, може би наесен. А дотогава ще го караме по платоновски: “Добрите хора не се нуждаят от закони, за да се държат правилно, а лошите винаги ще намерят как да ги заобиколят."

***

Текст под снимка:

Бойчо Кулински, Маргарита Пешева и Милен Вълков (от ляво на дясно). Според отчета на СЕМ за 2008 г. заплатите на деветимата членове са били средно по 1892 лв. бруто на месец. За м. г. бюджетът на СЕМ е бил малко над 1,9 млн. лв., а за тази година е съкратен до 1,4 млн. лв.

Стр. 18

в. Стандарт | 2010-01-28 

Много се зарадвах, когато ПРО.БГ, която тогава се наричаше TV2, се продаде. Защото това сложи край на двуполюсния модел в медиите, когато всички продуценти работеха или за bTV, или за Нова телевизия. За мен това бе хубав знак, че на пазара се появява още един голям играч, който да разчупи ситуацията, да позволи по-голяма конкуренция между нас и между медиите.
Ако собствениците на ПРО.БГ наистина са купили bTV, ние се връщаме към двуполюсния модел, което не е добър вариант. Защото означава стесняване на пазара и на възможностите за сътрудничество. Това не е добре не само за продуцента, а и за зрителя, защото го лишава от алтернатива. За нас е добре да има колкото се може повече телевизии – 3, 5, 7, и затова с нетърпение чакаме мултиплексите, които ще го позволят. Що се отнася до това дали се опасявам ще паднат ли наши предавания, ние имаме тригодишен договор с телевизията, така че подобно нещо е немислимо.

Стр. 14

в. 24 часа | 2010-01-28 

Собствениците на ПРО.БГ са напълно наясно, че е нереално четвърта национална политематична телевизия в България да печели много. bTV, Нова тв и БНТ са напълно достатъчни.

Придобият ли bTV, жертвата ще бъде дадена от ПРО.БГ. Тя може би ще стане специализиран мъжки канал – с новини и много спорт, тъй като телевизията купи българското футболно първенство за 5 години напред. Договорът я задължава да изплаща на БФС всяка година по 10 млн. лева.
Има и друг вариант – телевизията да се ориентира към женската аудитория. Пак ще запази новините, които се разрастват все повече. Скоро сутрешният блок, който е предимно новинарски, ще се увеличи до 3 часа на живо. Другото програмно време ще се запълни със сериали и предавания за домакините. Така спортът ще остане по Ринг.бг.
И от лагера на Нова тв не стоят безучастни. Там усилено се обсъжда възможността медията да пусне още един канал – изцяло спортен. Сега спортът върви по “Диема" и “Диема 2", но те излъчват още филми и сериали.

Стр. 24

в. Новинар | Любен ДИЛОВ-син | 2010-01-28 

Всеки сам си е виновен за това, което дават по неговия телевизор

Това е история за вярност и предателство, за лекомислен късмет и упорит труд, за внезапни прозрения и трайни заблуди. История за скромността на различието и еднаквостта на суетата, описваща как бунтът се превръща в конформизъм, парите в мечти, а мечтите в пари прим. История, която – както и да бъде разказана – все е истина. Историята на студентското предаване "Ку-ку" и какво се случи с хората зад и пред кадър. История, която ще бъде разказана един ден съвсем подробно, но не сега. Не сега.
Свободата е като хляба
казваше бай Радой Ралин – всеки ден го месиш, втасваш, печеш и изяждаш. Студентското предаване "Ку-ку" е сред първите сладки залци на свобододумието, омесени веднага след ноември 1989-а и изяждано неведнъж от създателите си. След това месено отново и оставяно да втасва в други нощви… Първото му излъчване е на 27 януари 1990-а. Почти едновременно със старта на дългия преход на българите през посттоталитарната пустиня. Не знам дали създателите на това предаване сме съумели с "Ку-ку" и многото му производни да съкратим 40-годишния библейски път, в който трябва да умре и последният, помнещ робството. Със сигурност сме го направили по-весел и по-свободен. Българите, водени от налудни Мойсеевци, говорещи всеки със своя си горящ храст, днес – съвсем закономерно на двадесетата година решиха, че ще се доверят на пожарникар. Студентите от "Ку-ку", които стартираха с пророческата дискусия "може ли човек да спре танк", днес в болшинството си самите са танкове – някои с цели армии зад тях, а други – самотни парчета метал от отминала слава, маркиращи невидими граници на свободата в медиите, политиката, стопанския и културен живот.
Ку-ку хората са далеч по-интересни от историята на самото предаване
защото хрониката на телевизионните превъплъщения е кратка: От 1990 до 1994-а – "Ку-ку", до 1998 – "Каналето", до 2001-а – "Хъшове", след това "Шоуто на Слави", "Шоуто на Канала", изобщо – шоу. Голямото атомно избухване от декември 1992-ра. Делото за "Козлодуйското Ку-ку", партията "Народно движение Ку-ку" – единственото официално забранено политическо движение с решение на Върховния съд от март 1995-а и появата на Движение "Гергьовден", трите издания на Националната Ку-ку Академия, заменени за кратко от "Ордена на Каналето", "Пътнико Виден, пътнико off" от ноември 1997-а, първото издание на "Хъшове" от февруари 1998-а – това са големите видими избухвания на антиконформизма в двайсетгодишната история на ку-ку хората.
Но зад тези събития има много други случки. Едва ли си даваме сметка колко много неща бяха направени за първи път от кукувци. Като се започне от първата частна продукция в БНТ, мине се през Ку-ку маГЪЗините, първият сатиричен ежедневник – вестник "Ку-ку", и първото национално частно радиопредаване – "Славата на Слави", и се стигне до цигарите "Ку-ку international – Раris, London, New York… Gorna Djumaya", вафлите "Ку-ку" и течния шоколад "Паста за цапане на зъби – Ку-ку". Свиканият за записа на първия ку-ку албум – "Ръгай чушки в боба" "Ку-ку бенд" вече 18 години, с 19 собствени албума и с 10 национални турнета е едно от най-ярките музикални явления в новата българска история, а за композиторската дейност на триото Герасим, Годжи и Евгени Димитров-Маестрото не съм сигурен дали трябва да им се направи паметник или веднага да бъдат разстреляни. Въпреки че едното не изключва другото…
Успоредните жития на изключително талантливите създатели и автори в "Ку-ку" са още по-богати и интересни. Режисьорите Християн Ночев, Нидал Алгафари, Георги Торнев, Илиян Джевелеков и Ивайло Палмов, Владислав Карамфилов-Въргала, Ники Русакиев и Стефка Райкова създават и днес изключително ярка телевизия и маркират българското кино – от "Граница" и "Пантуди" до "Дзифт". Продуцентското развитие на Слави, Камен, Курумбашев, Торнев и Токмакчиев, Евтим Милошев, Джевелеков и Матей Константинов заслужава поне петтомна история и десетки дипломни работи. Същото важи за творчеството на авторите зад кадър – Соня Момчилова, Жени Костадинова, Мартин Карбовски, Кайо и Аци, Росен Петров, Иван Ангелов, Ивайло Вълчев, Тошко Йорданов и Ники Русакиев, Ани Узунова, Августина Донкова, Боян Георгиев и по-късните автори начело с Иво Сиромахов. За някои от тези фигури в България се знае обидно малко. Едно от най-свежите ку-ку присъствия зад кадър – Нели Андреева, в момента е директор в "Холивуд рипортър", а едно от най-трудните за описване лица – незаменимата Диана Младенова – измина пътя от секретарка в телевизията през режисьор на пулт до най-страховития изпълнителен продуцент, раждан някога на тези географски ширини. Напоследък извън центъра на прожекторите са фантастични лица като Ангел Манов, създателя на първото куклено шоу "Пипе", Мишо Ланджев – художник и режисьор, изключителния имитатор Стефан Рядков, създателя на "Мрежата" Жоро Крумов и още десетки личности, допринесли за удивителното стилово и художествено разнообразие на ку-ку продуктите.
Влиянието на ку-ку хората в медиите прилича на нещо, измислено от Дан Браун
Любителите на конспиративните теории биха могли да построят доста стройна теория за това как електронните медии бяха превзети неусетно от кукувци. Ето само някои от имената, били ку-ку звезди, преди да се появят самостоятелно в ефира, на сцената или в пресата: Радослав Чолаков и Радо Гълъбов, Влади Въргала, Август Попов, Милена Милотинова, панорамният Бойко Василев, вездесъщите БНТейци Станислав Терзиев и Петър Данданов, Жени Атанасова, Мариета Фидосиева, Милен Цветков, Жоро Крумов, Маринела Липчева-Вайс, Марта Вачкова, Васил Василев-Зуека, Слави Трифонов, Тончо Токмакчиев, Камен Воденичаров, Мартин Карбовски, незабравимото лице на "Лица" – Ани Узунова, оставящият ги да говорят Росен Петров, Евтим Милошев, създателят на поп-фолк журналистиката Светльо Дукадинов… Всъщност спирам с изреждането, защото това са само част от лицата на "Ку-ку", а хората зад кадър са стотици и практически няма сериозно медийно явление през последните 20 години, в което сериозно да не са замесени кукувци. Курумбашев настояваше по случай 20-годишнината на "Ку-ку" да се съберем и да се извиним за всичко, което сме причинили на българите през тези години – за политическите и естетическите им избори, за неразбирането, че всеки сам си е виновен за това, което дават по неговия телевизор… Страхувам се, че ако наистина седнем да го правим, това ще отнеме време до 30-годишнината на "Ку-ку", когато ще трябва да започнем да се извиняваме за случилото се междувременно.
На БНТ кукувци дължат всичко хубаво и почти всичко лошо
Не бих искал този текст да прилича на поменик, но не мога да не отбележа хората от Националната телевизия, които направиха случването на "Ку-ку" възможно. От Стефан Енчев и Иван Димов, през Нери Терзиева и Хачо Бояджиев, Огнян Сапарев и Иван Токаджиев, до Иван Попйорданов и Уляна Пръмова. "Ку-ку" би било напълно невъзможно без майчинските грижи не две велики телевизионни дами – Елка Грозева и Соня Христова, както и без съучастието на почти всички телевизионери на БНТ в периода 1990-1998 година – и звездите от екрана, и хората зад кулисите. Върху "Ку-ку" през годините бяха изпитани абсолютно всички възможни форми на причудливи правно-продуцентски отношения – ако успеехме да се справим, те ставаха норма и за другите предавания. В книгата "За стърчането" е описан трогателен разговор между Слави Трифонов, Хачо Бояджиев и Красимир Гергов, в който Слави се мъчи да разбере как постъпления от 100 единици успешно се разделят на три по 50 единици. Големите скандали на десетилетието първо взривяваха отношенията с 11-ия етаж на БНТ, а чак след това плъзваха по вестниците и радиостанциите. Договорът между БНТ и "Овъргаз инк", заради който уж бяха спрени "Хъшове", е учебникарски пример за скандална манипулация. Фирмите "Ку-ку" ООД, КИД, "ДиТриК", "ТриВоДи", "Камен Во" и "Седем-осми" имат христоматиен принос не само в телевизионното продуцентство, но и като техники на стопанско оцеляване в период, когато българското законодателство приличаше на нещо, направено в час по трудово в помощно училище. БМК наложи модели на продуциране в музиката, които все още са жизнени, а определението на Оскар Уайлд "в пристъп на лудост по време на буря" е вероятно най-близкото описание на отношенията БНТ – частни продуценти в първите десет години на "Ку-ку".
Какво предстои
В несъвсем разчетения календар на маите има символ, удивително напомнящ изписването "coou-coou". Предстои да разберем какво ще стане през декември 2012 г. и как точно кукувците са замесени в края на света. Но дотогава – ако е рекъл Бог, и уникалните деца на нарисувания от Вельо Казаков и превъплътен в дунапрен от Ангел Манов, мистър "Ку-ку" не се избият помежду си – вероятно тази година в зала 1 на НДК ще има едно грандиозно събиране в чест на 20-годишнината на "Ку-ку". Датата не е много ясна, вероятно през април. Къде ще се излъчва – също. Редно е най-малкото по БНТ. Какво ще се случва на сцената – съвсем пък не е ясно, както и кой ще дойде, кой ще участва… Единственото ясно е, че с продуцирането се е заел Петър Курумбашев, чието присъствие в цялата история удивително съвпада с разчленяването на фамилията му. Най-благозвучно би следвало да я спелваме като мъдрост, нагон и хъс. Ку-ку хората, две десетилетия след 27 януари 1990-а година, продължават да са все така непредсказуеми и многолики. Генерираното от тях следващо поколение в медиите вероятно е много по-професионално подготвено, но все още далеч от простичкото разбиране – сам си си виновен за това, което виждаш по телевизията. В крайна сметка продължилият три години процес за "Козлодуйското Ку-ку" доказа, че на нито едно място в цялото предаване не се казва, че АЕЦ е гръмнала…

Стр. 12 – 13

БНТ, Денят започва | 2010-01-28

Водещ: За пореден път в София ще се проведе Нощта на рекламоядите. Интересно събитие. В студиото сме с водещия на това, което предстои.