www.capital.bg I 17.11.2015

Ресорната парламентарна комисия прие бюджетите на БНТ, БНР и БТА за догодина и увери, че засега неработещият фонд "Радио и телевизия" няма да отпадне от закона без обществена дискусия

Председателят на Комисията по културата и медиите в НС Полина Карастоянова, подкрепи идеята за обществена дискусия за модела на финансиране и мисията на обществените медии

© Анелия Николова

Парламентарната комисия по култура и медии отложи гласуването на проекта за изменение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), който променя системата на отпускане на средства за издръжката на обществените медии. Днес трябваше да се състои първото четене на законопроекта в ресорната парламентарна комисия.

Правителството иска да промени начина на финансиране на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии със законопроекта, внесен в парламента още миналата седмица. Мотивът зад изменението е нуждата от фискална консолидация.

В момента обществените медии се финансират чрез субсидии от бюджета, а от догодина беше предложено това да става чрез трансфери. Разликата е, че трансферите са целеви и парите по-трудно се преместват по различни пера в бюджетите на съответните ведомства. При финансирането чрез субсидии по решение на самите ведомства парите могат по-лесно да се преместват по различните пера, ако някъде има недостиг.

Причината: Финансовото министерство

Промените се налагат заради изменение в Закона за публичните финанси. Беше предложено закриване и на Фонд "Радио и телевизия", който предвиждаше плащането на такси от потребителите на радио и телевизионни услуги. Фондът, така или иначе, никога не е съществувал, освен в текстовете на закона, но даваше надежда, че ще осигури на обществените медии независимост от държавното финансиране. Според проектозакона за бюджета за догодина за БНР са предвидени трансфери от централния бюджет в размер на 42,112 млн. лева. Парите за БНТ ще бъдат 65,147 млн. лева.

Генералният директор на БНТ Вяра Анкова, която присъства на заседанието на медийната комисия в парламента, уточни, че представителят на телевизията в работната група в министерството на културата за промени в ЗРТ не бил запознат с крайната редакция на текста, отнасящ се до "Фонд радио и телевизия". "Съдбата на този фонд не може да се решава без обществена дискусия. Разговорът за него всъщност е част от по-големия и важен дебат за мисията на обществената медиа и моделът й на финансиране", каза пред депутатите Вяра Анкова. Тя предложи скоро да бъде организирана такава дискусия, ако политиците са заинтересувани от съдбата на обществените медии. Членът на управителния съвет на БНР Христин Стрижлев подкрепи идеята на Анкова.

Председателят на парламентарната медийна комисия Полина Карастоянова каза, че подкрепя идеята за обществена дискусия и ще предложи такава да се състои "в рамките на следващата парламентарна сесия". Истината е, че този дебат едва ли има смисъл да се отлага чак за следващата година. Идеята за дискусия бе подкрепена от депутати от почти всички политически партии, представени в медийната комисия.

Депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов предложи на депутатите да не гласуват сега промените, свързани с финансирането на БНТ и БНР и Фонд "Радио и телевизия", а те да са част от дебата за мисията на обществените медии. Предложението му беше единодушно прието.

Парите за догодина са осигурени, но недостатъчни

На заседанието на комисията бяха одобрени на първо четене и проекта на бюджетите за БНТ, БНР и БТА, въпреки породилата се дискусия и изразените тревоги от страна на генералните директори, че финансирането е крайно недостатъчно. Генералният директор на БТА Максим Минчев обясни, че от предвидения за агенцията бюджет от 4, 385 млн. лв. ще трябва да отдели 273 хил. лв. за МВР, която да осигури охрана за агенцията. Оказа се, че БНТ и БНР също ще трябва да отделят от бюджетите си и да платят на МВР за това, че ги охранява. А и трите институции са сред обектите със специален статут и задължителна охрана.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 30.06.2015г.

АБРО, БНТ, БТА и Дарик подкрепиха председателя на медийния регулатор и са категорични, че излизането му от съвета няма да реши конфликта в радиото

Председателят на СЕМ Георги Лозанов предупреди, че ако тона на конфронтация в радиото не се преодолее, кризата няма да приключи

Докато напрежението между журналисти и ръководството на БНР се задълбочаваше, като жест на добра воля и опит да подсети генералния директор и Управителния съвет да разрешат кризата и да не задълбочават конфликта в медиата, председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов реши да подаде оставка. Срокът за това изтече днес. Оставка няма. Няма светлина и в тунела на радио кризата.

Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), БНТ, БТА и "Дарик радио" призоваха председателя на СЕМ да не се отказва от поста си, защото това няма да реши проблемите в БНР и ще пренесе кризата в медийния регулатор. Трима от членовете на съвета – Анна Хаджиева, Анюта Асенова и Иво Атанасов също не подкрепиха идеята за оставката на Лозанов, защото така в медийния регулатор ще настъпи "институционална криза", бяха единодушни те. На заседанието не присъства Мария Стоянова.

"Намираме за напълно неприемливо обявеното намерение на председателя на СЕМ да подаде оставка, във връзка със ситуацията в Българското национално радио, и изразяваме категорично мнение, че с това свое действие той в никакъв случай няма да реши конфликта. Напротив, считаме, че такъв акт ще пренесе проблемите на по-високо ниво – в самия регулатор, което предизвиква сериозни притеснения за атмосферата на стабилност в медийната среда", пък пише в писмото до медиите на АБРО, БНТ, БТА и "Дарик". В него се обръща внимание, че СЕМ е регулатор на всички електронни медии в страната и "неговите задачи са далеч по-многопосочни и отговорни и не са свързани само с преодоляването на проблемите, възникнали в една медийна институция", се казва в изявлението, подкрепящо Георги Лозанов като председател на медийния регулатор.

Тези заявки направиха безпредметно напускането на доц. Лозанов от регулатора. "Няма да подам оставка, защото виждам, че има фалшиви опити върху нея да се прехвърлят отношения и да се търсят кредити, каквито тя не носи", каза председателят на СЕМ. Той защити старата си теза, че решенията на проблемите са вътре в самото радио. "Все още нямаме законово основание да се намесим в кризата в БНР, но следим какво се случва", каза Лозанов. Според него мерките, които Радослав Янкулов предлага с днешна дата са "мерки в дванайсет без пет, а те трябваше да бъдат предприети много по-рано". Медийният регулатор ще поиска от генералния директор на радиото подробни разяснения около готвените от него реформи.

Ръководството на радиото и голяма част от журналистите в програмите на медията са в задълбочаващ се конфликт вече близо два месеца. Изгледи за решаване на конфликта на този етап няма. Всяка от страните е втвърдила позициите си и не отстъпва от тях. Журналистите искат оставката на генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет. Ръководството пък няма намерение да я подава и е решено в края на мандата си да прави "реформи", след като две години бездейства.

Като резултат от това управление на БНР в рамките на две години програма "Хоризонт" има трети програмен директор. Единайсет месеца позицията заемаше Калина Станчева. След като новият генерален директор Янкулов я освободи от поста обяви конкурс за него и така управлението на "Хоризонт" пое Васил Чобанов. От месеца програмата се управлява от журналистката Лили Маринкова. Вчера бе освободен от поста програмен директор на БНР Иво Тодоров. Мотивите бяха неефективност на звеното за програмно управление на радиото. Радослав Янкулов сам създаде това звено, но не даде правомощия на Тодоров да го управлява. В крайна сметка за всичко случващо се в медията последната дума имат генералният директор и управителният съвет, а програмният директор е можел да дава само препоръки. Подобна схема на работа обаче е сбъркана от самото си начало – в обществената медия програмните и административните решения трябва да са разделени, и това е записано в закона.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 18.06.2015г.

ИКЕА търси балкон туристи, BAAwards 2015 отличиха постиженията в маркетинговите комуникации, Google ще следи ефективността на банерите, AdBlock ще блокира рекламите в корпоративните мрежи

ИКЕА и Ogilvy представят нова кампанията с името "Балкон турист". Чрез нея всеки може да резервира за няколко часа един от седем балкона в София, чийто интериор е избран от дизайнерите на шведската компания с цел да представят пролетно-летния асортимент на ИКЕА. От агенцията уточняват, че седемте локации от кампанията са подбрани, за да предложат разнообразие на големината и съответно мебелните решения, които мебелният гигант предлага. Кампанията ще продължи до 10 юли, а всеки желаещ да запази някой от тематичните балкони може да го направи безплатно, след като се регистрира онлайн в сайта на кампанията (balkonturist.com) и провери заетостта на локациите. Проектът е таргетиран към "активните хора в София, които са отворени за алтернативни идеи в свободното си време", разказват от Ogilvy. Именно целевата аудитория предполага и избора на комуникационни канали за кампанията. В случая това са основно онлайн медии и социални мрежи, уточняват от агенцията.

BAAwards 2015 отличиха постиженията в маркетинговите комуникации

Българската асоциация на рекламодателите (БАР) отличи по-рано тази седмица най-добрите постижения в сферата на маркетинговите комуникации за изминалата година, както и екипите зад тях. Това се случи на специална церемония, с която завърши конкурсът BAAwards 2015 (или "Наградите на БАР 2015"), проведен за втори пореден път. В конкурса тази година се състезаваха 30 проекта, представени от 19 компании, съобщават от асоциацията. По време на церемонията БАР раздаде 13 награди в 7 категории – "Нов продукт", "Корпоративен ребрандинг", "Корпоративна социална отговорност", "Релансиране на продукт", "Продуктова иновация", "Спонсорство" и "Активиране на марка". От асоциацията уточняват, че 7 от наградите са връчени за екипни постижения, а 6 отличия – за индивидуален принос (4 на старши и 2 на младши маркетингови специалисти). Сред наградените компании тази година са Coca-Cola, "Белла", Unilever, "Данон Сердика", "Санофи-Авентис", "Мобилтел", Пощенска банка, "Загорка", "Актавис" и Toyota.

Google ще следи ефективността на банерите

След като през 2013 г. Google започна да следи конверсиите (взаимодействието с рекламните послания – бел. авт.) на своите AdWords реклами, "сервирани" на различни устройства и платформи, сега интернет гигантът обяви, че въвежда подобен тип следене и при по-традиционните формати, които мрежата им публикува в други сайтове и мобилни приложения. По този начин рекламодателите ще имат по-добра възможност да следят дали закупените от тях банер позиции при десктоп или мобилни устройства са довели до покупка на продукт или до друг тип конверсия независимо дали потребителят е видял рекламата на същото устройство, което използва в момента. Трябва да се има предвид обаче, че следенето на взаимодействията при няколко различни устройства е приблизително, тъй като Google използва събраните за потребителите данни, които използват услугите и профилите на компанията. Това е начинът на интернет гиганта да се бори с подобната технология Facebook Atlas на Марк Зукърбърг.

Reuters създава звено за брандирано съдържание

Reuters създаде специална дивизия – Content Solutions, която ще помага на маркетолозите да достигнат международна аудитория. В допълнение към публикациите на Reuters.com рекламодателите вече могат да дистрибутират брандирано съдържание през платформата Media Express на информационната агенция, която работи със 750 електронни медии и над 1000 вестника. През изминалата седмица Reuters обяви, че ще предложи част от съдържанието си безплатно на издателите в опит да увеличи клиентската си база. Ако експериментът сработи, рекламодателите, които използват услугите на агенцията, ще получат достъп до значителна аудитория. През последните години Reuters работи с различни брандове под шапката на услугите Content Solution, но за пръв път агенцията обособява специално звено, което да поеме този бизнес. Екипът се състои от 70 души и ще работи в офиси в Ню Йорк, Лондон, Делхи, Сеул, Хонконг и Токио. Само за последните 12 месеца отделът е работил по над 30 кампании, вариращи от двудневни проекти до целогодишни такива. Отделна част от групата пък работи върху редакционно съдържание, изработвано за новите клиенти на Reuters.

AdBlock ще блокира рекламите в корпоративните мрежи

От години е ясно, че целта Adblock Plus е да направи инсталацията на популярния си продукт за блокиране на реклами възможно най-лесна. Ето защо компанията посочи, че разработва възможност ИТ администраторите в големи компании да инсталират софтуера на всички служители по бърз и удобен начин.
Според публикация в блога на компанията "ИТ администраторите, които се грижат за големи мрежи, често искат да инсталират Adblock Plus, за да ограничат отвличането на внимание, да спестят загуби при трафика и да предпазят мрежите си от заплахи като "злонамерена реклама".
Дигиталната индустрия от своя страна е все по-загрижена за блокирането на рекламно съдържание, тъй като то влияе негативно на инвестициите в онлайн реклама, намалява приходите на издателите и ограничава възможностите на рекламодателите да достигат до потребителите там, където те прекарват все повече време.
Според Interactive Advertising Bureau (IAB) блокирането на рекламно съдържание е тенденция с "висок приоритет" за 2015 г. и не се очаква намаляване на потреблението на такъв тип инструменти. Така например миналата седмица Apple представи в новата версия на мобилния си браузър Safari функционалности, които могат да послужат за блокирането на рекламни послания.

Новини в 140 символа:
- Facebook отново модифицира алгоритъма за "сервиране" на постове в новинарския поток; на фокус са типовете публикации, при които потребителите прекарват повече време.
- YouTube представи платформа за онлайн стрийминг на видеоигри, за да се бори с Twitch и да монетизира по-добре геймърските видеа
- Рупърт Мърдок се оттегля от Fox, оставя компанията в ръцете на синовете си.
- AOL представя вътрешна агенция за създаване на комуникационни кампании с брандирано съдържание.
- Приложението за персонализирано радио Pandora ще продава банер позициите си чрез вътрешна programmatic платформа.
- Twitter въвежда автоматично възпроизвеждане на видеосъдържанието и гарантира 100% видимост на рекламодателите.
- Платформата на AOL за programmatic продаване на телевизионна реклама, въведена в Австралия, ще усвои 5% от рекламните инвестиции до края на годината.

Оригинална публикация

www.trud.bg I 22.01.2015г.

Управляващите готвят контрол върху собствеността на медиите. Правителството планира да създаде административно „звено”, което да казва кой може да си купува или слива медии. Целта била да не се допуска значително влияние върху медийната среда. В момента с тази дейност е натоварена Комисията за защита на конкуренцията.

Идеята е заложена в програмата за управление на кабинета, която бе приета от министрите в сряда. Текстовете за „Подобряване на публичната среда” са в глава 18 на проектодокумента, с който „Труд” разполага. Окончателният му вариант не бе обявен след заседанието на Министерски съвет, откъдето още в сряда обясниха, че той ще стане публичен този петък (б.ред. -днес). Екипът ни се опита вчера да получи ясен отговор от пресцентъра на правителството дали въпросните текстове за контрол над медиите фигурират в окончателната програма. Но без успех. От пресслужбата обясниха, че са изненадани от появилата се информация, но отказаха да кажат дали тя е истинска или има промяна в първоначалния вариант. „Ще я видите в петък”, казаха от „Дондуков”1. Отговорникът за изпълнението на управленската правителствена програма в тази й част е вицепремиерът Румяна Бъчварова. В сряда тя обяви, че документът е окончателен и в него ще бъдат правени само граматически корекции, преди да бъде оповестен.

Пред „Труд” шефката на медийната комисия Полина Карастоянова (Патриотичен фронт) обясни, че не е запозната с текста и заради това не може да коментира.

Зам.-шефът на парламента от Реформаторския блок Иван Иванов, който е член на медийната комисия, обяви, че „идеите в правителствената програма не са лоши”. "Хубаво е да има механизми и рамки, който да регулират процеса", каза Иванов. Според него по принцип трябва да се внимава за две неща – от една страна, държавата да не минава от регулация към цензура, а от друга – от опити медиите да създадат новина да не минават границите на етичните стандарти. Депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов, който също е член на медийната комисия, каза пред ”Труд”, че въпросът е много сериозен и трябва да се запознае подробно с предложенията, за да ги коментира.

От БСП също не познавали документа, но неофициално коментираха, че в идеята за контролиране на придобиванията на медии от държавната администрация „може да се търси елемент за опит за намеса”.

От документа

В документа е записано още, че ще се разработят „норми по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има „значително влияние” върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението”.

Освен това се въвежда и изискване за участие в обществени поръчки да се допускат като изпълнители или подизпълнители само медии, които са декларирали, че спазват Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. В документа е предвидено да се забрани публични средства (от бюджета или по европейски средства) да се отпускат пряко или косвено на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен достъп до информация за действителния си собственик.

Коментари

Оценката дали и как се изпълнява Етичният кодекс от медиите, трябва да се прави или от професионално сдружение, или от независим регулатор, какъвто е Съветът за електронни медии (СЕМ), коментира шефът на медийните надзорници доц. Георги Лозанов. Според него при сделки с медии Комисията за защита на конкуренцията по правило трябва да действа в „обвързана компетентност” със СЕМ. Потърсихме и мнението на Александър Кашъмов, който е новият шеф на Националната комисия по журналистическа етика и ръководи програма „Достъп до информация”, но телефонът му бе изключен.

Според Асен Величков от Центъра за развитие на медиите има нужда от подобни промени.Той подкрепи идеята медии, които не са подписали и не спазват Етичния кодекс на медиите, да не бъдат допускани за участие в обществени поръчки.
Предстои да видим дали тези мерки ще се използват реално, каза Величков.
На прима виста тези идеи са много полезни, смята изпълнителният директор на Асоциацията на радио и тв операторите Мехти Меликов. Според него оценките в Комисията за защита от конкуренцията (КЗК), които се правят сега при купуване на медии, са по-скоро икономически и не засягат понятието плурализъм. Много е важно когато някой ти говори през медията, да знаеш кой говори, допълни Меликов.

Оригинална публикация

www.manager.bg 27.12.2014г. 

Или как да ухажвате медиите с кратка и неустоима корпоративна информация
Защо кликнахте на тази статия? Със сигурност решението ви има нещо общо със заглавието. Нали така?! 2 милиона долара звучат като интересна история.
За разлика от този случай, огромен брой текстове на прессъобщения, изпращани до медиите и често публикувани от тях, имат ужасно скучно и безжизнено заглавие. Например "Нашата компания Acme ще участва в конференцията по продажбите в мястото X”.
"Скъпи пиар специалисти, това не е видът информация, която по-вероятно ще се появи в печатните и електронни медии", коментира Дейвид Сийман в сп. Entrepreneur. Пиар и маркетинг експертът дава няколко съвета как се пише успешно и приемливо за медиите прессъобщение.Те са следните.
Пишете кратко и с прости изречения. Не споменавайте факти за компанията, които нямат връзка с основната ви информация. (Например къде е основана, кога, от кого, каква е историята й, бащиното име на изпълнителния директор). Не разказвайте "корпоративната визия”. Ако много държите всичко това да се разбере, сложете в средата или към края на текста с линк към фирмения ви сайт.
Всяко добро прессъобщение е между 200 и 400 думи. Идеята е да се даде информация на журналистите, те да бъдат заинтригувани и да ви се обадят, за да поискат още данни или евентуално – интервю.
Не пишете, че продуктът или услугата на компанията ви са "най-добрите на пазара”, "със световно качество”, "известни по цял свят”. Ако наистина са такива, няма да има нужда да го споменавате, нали? Ако не са, не се опитвайте да създавате подобни внушения, използвайки суперлативи. Ще раздразните медиите.
Сложете в заглавието основни думи, които по един или друг повод са често търсени в Google. Например "Екологична компания X използва услугите на нашата компания Acme”. (Или нещо друго, по-добро.) В случая под името на екологичната компания се има предвид дума, която се индексира в интернет търсачката. Така ще удължите живота на корпоративната си новина. Когато е отразена в сайтовете, тя ще се появява като резултат от търсенето месеци по-късно.  

Оригинална публикация 

www.standartnews.com I 27.10.2014г. 

Българският медиен съюз вече има Етична комисия. Годишното общо събрание на БМС одобри състава на новото звено на 24 октомври. Етичната комисия е призвана да съблюдава приложението на принципите и нормите на висшия за организацията саморегулационен механизъм – Професионално-етичния кодекс на Българския медиен съюз, приет в края на 2013 г.

С избора на Етичната комисия БМС поема своя ангажимент да отстоява както авторитета и високото призвание на българските медии, така и да защитава обществените интереси за обективна и честна информация, да спомага за повишаване на професионалните стандарти на българската журналистика, да подпомага обучението на млади и действащи журналисти в печатните и електронни медии.

За членове на Етичната комисия бяха избрани Кристи Стоянова (отговорен редактор на в. "Политика"), Иван Матанов (първи зам. главен редактор на в. "Стандарт"), Лилия Христовска (завеждащ правен отдел на в. "Преса"), математикът и преподавател в СУ "Климент Охридски" проф. Михаил Константинов, социологът и преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски" проф. Асен Йосифов, литераторът и преподавател в СУ "Климент Охридски" проф. Валери Стефанов, Мария Ангелова (зам. главен редактор в изданията на Санома Блясък България), Стоян Сираков (главен редактор на в. "Новинар"), Силвия Петрова (редактор във в. "Телеграф"), Теофан Германов (главен редактор на в. "Земя").

"Ние, членовете на Българския медиен съюз, считаме, че добрата журналистика е призована да познава нравствените императиви и да ограничава своята дейност в техните рамки, като по този начин запазва престижа на професията и защитава свободата на словото", се казва в съобщението на Българския медиен съюз.

Оригинална публикация 
 

www.manager.bg I 01.09.2014г. 

След пауза, един от най-престижните журналистически конкурси у нас Mtel Media Masters се завръща. Журналисти от всички национални и регионални медии могат да кандидатстват в четвъртото издание на конкурса. От днес те могат да изпращат конкурсни материали до неправителствените организации, които са партньор на проекта – Център за развитие на медиите и фондация „Медийна демокрация“.
В своето ново, четвърто издание, конкурсът има допълнителен фокус – научна журналистика. Така, освен най-добрите постижения при отразяване на темите за това как технологиите и иновациите променят живота ни, през тази година надпреварата ще отличи и журналистите, успели да събудят интереса на широката публика към науката и научните изследвания.
Срокът за участие е до 30 септември. По традиция конкурсът има три категории – печатни медии, електронни медии, информационни агенции и нови медии. Всеки кандидат може да участва с до три свои авторски материала, публикувани или излъчени в периода от 1 януари до 30 септември 2014 година. Номинации от медии, неправителствени организации и експерти в областта на медиите също се приемат за участие.
Конкурсните материали трябва да представят теми, свързани с всички области от нашия живот, върху които технологиите, иновациите и науката са оказали влияние. Както в досегашните издания журито на Mtel Media Masters ще определи победителите според няколко основни критерия за оценка – информативност, обективност, аналитичност, собствен стил, творчески и нестандартен подход към темата.
Победителите в трите категории ще бъдат отличени с голямата награда Mtel Media Masters. Те ще получат парична награда в размер на 5 000 лева или професионално обучение на същата стойност. Във всяка от категориите ще бъдат определени по две призови места, за които е определна парична награда от 1 000 лева или професионално обучение на същата стойност.
Наградите Mtel Media Masters ще бъдат връчени на церемония, планирана за края на октомври, а повече информация за конкурса може да бъде открита на http://www.mtel.bg/mtel-media-masters-2014. 

Оригинална публикация 

www.novini.dir.bg | 2010-04-17 

Дискусия на тема “Медиен плурализъм и концентрация в сектора на електронните медии“ ще се състои днес в зала “Мати“, съобщиха организаторите от Българския хелзинкски комитет. Поканени са експерти като доц. Нели Огнянова, доц. Георги Лозанов, представители на Комисията по гражданско общество и медни, Съвета за електронни медии, както и Едвин Сугарев, Деян Кюранов, проф. Евгений Дайнов, Красимир Гергов, Явор Дачков, Кеворк Кеворкян. Очаква се да бъдат оповестени нестандартни мерки, които гражданският сектор би могъл да използва в борбата с медийния монопол. Ще бъде представена новата книга на БХК “Как и защо спря радио “Нова Европа“, съдържаща документални свидетелства.
БТА

Оригинална публикация

в. Класа | 2010-03-04 

Доц. Райна Николова ще бъде освободена от длъжността член на Съвета за електронни медии от 8 март тази година. Това съобщиха на своя сайт от СЕМ. Причината за напускането на Николова е преместване на друга работа.

Стр. 15