БНТ, Денят започва | 2010-01-25 

Водещ: Предаването ни продължава под знака на 75-годишнината на БНР. Съвместното ни предаване започна рано тази сутрин. Бяхме в студиото на БНР, чухме какво си говорят и какво коментират слушателите на БНР. Сега в рубриката за култура сме си поканили гости от БНР. Това са Паулина Новакова, директор на програма „Христо Ботев” и Стефан Радованов, програмен директор на БНР. Честит празник! Много се вълнувате през днешния ден, убедена съм! Слушате това, което излъчва радиото, това, което предаваме ние. Подготвяте се за празника довечера?
Стефан Радованов: Точно така, доста интензивен ден ни очаква и вълнението е естествено.
Паулина Новакова: Поканили сме си много гости.
Водещ: Нека само да кажа, че пряко ще се излъчва церемонията и по БНТ от 18.30 ч. и по всички програми на БНР.
Стефан Радованов: Аз мисля, че си заслужава, и това ще бъде едно приятно изживяване и за зрителите на телевизията, и за слушателите на радиото.
Паулина Новакова: И благодарим за партньорството!
Водещ: Убедена съм, че ще бъде вълнуващо. Преди малко в емисията новини се върнахме към началото, преди 75 години, началото на радиото. Представям си как тогава бавно е навлизало радиото във всеки дом, докато в един момент е станало основната медия, единствената връзка със света, когато са се научавали новините бързо само от радиото. Искам да попитам сега, когато има толкова много радиостанции, електронни медии, интернет, конкуренцията на интернет, как БНР успява да запази своята аудитория?
Паулина Новакова: Ами аз бих припомнила на слушателите, които чуха преди малко, че всъщност радиото е започнало с култура. И после са дошли новините.
Стефан Радованов: Точно така. В онези години радиото фактически е било институцията, която е възникнала не само да информира, но и за да забавлява, за да убеждава хората в ценностите именно на културата и изкуството. Да не забравяме, че първият директор на радиото е известен художник, поет, театрален критик. Като че ли в самото си начало радиото е заложено да бъде една културна институция. Разбира се като електронна медия ние сме много силни, много мощни в новините, които даваме и в актуалността на събитията, които отразяваме. Но в крайна сметка културата е пропита във всички наши програми, бих могъл да кажа. Когато ме питате за съвременното измерение на радиото, въпреки своята достолепна възраст, 75 години, мисля, че радиото продължава да бъде една съвременна, актуална, развиваща се медия. Ние много залагаме на мултимедията – едно модерно понятие, но това на практика обединява, включва звук, визия и текст в едно. Чрез интернет и чрез обновения електронен сайт на БНР ние се стремим да направим именно това и да вървим към развитието на радиото като модерна, съвременна мултимедия.
Водещ: Кога тръгна новият сайт? Аз снощи влизах вътре, не разбрах кога е…
Стефан Радованов: Ние работим около година върху новата му визия и новата му структура, но той вече действа от няколко месеца.
Водещ: 11 езика…
Стефан Радованов: Това е уникалното в нашия сайт, че освен всичко останало, той предлага информация на 11 езика, което за рамките на България, пък и за света мисля, че е доста уникален елемент в сайта.
Водещ: Според едно изследване около 34% от българите слушат БНР, програма „Хоризонт”. 20% от тях слушат и програма „Христо Ботев”. Каква е аудиторията на предаванията за култура, постоянна ли е тя?
Паулина Новакова: Тази лоялност на слушателите на БНР означава само едно. Че ние като цяло сме различни и сме разпознаваеми от българската публика. А програмата за култура е уникална и единствена. Общо взето на територията на България няма конкуренция. Ако се сравнява с рейтингите, които имат подобни културни формати на територията на Европа, защото това е една от мисиите на европейските обществени радиа да разпространяват култура, имам много висок рейтинг. Той е между 7,8, и 10,5 стига. Което е много, защото европейските радио имат 3-4 % слушаемост. 7% само за сравнение са четящите хора в Германия. Толкова са и в България. Така че ние с този рейтинг можем да се похвалим с една висококултурна аудитория, която избира програмата за култура на БНР.
Стефан Радованов: Не защото културата я подценяваме, просто защото в този комерсиализиран свят културата може би е малко на по-втори план, и действително постиженията като рейтинги, които имаме на програма „Христо Ботев” са доста високи в сравнение с всички сродни културни програми в европейските страни.
Паулина Новакова: Аз бих казала още, че по време на криза много интересно и парадоксално на пръв поглед, но всъщност съвсем логично, аудиторията на програмата за култура се увеличава, просто защото това е най-широкият достъп до култура по време, когато хората не могат да си го позволят. Ето днес даже сред нашите слушатели, ние също цял ден се вслушваме в техните мнения, оценки и поздравления, особено от страната казват: добре, че ви има, защото ние не можем да ходим, да си позволим театър, но можем да слушаме радиотеатър. Това е също една от причините.
Стефан Радованов: Може би и още едно уточнение. Ние имаме специализирана програма за култура, която е програма „Христо Ботев”. Но нека не забравяме,че всичките ни останали девет програми, те излъчват култура, макар и в по-малък формат, под една или друга форма те също излъчват култура. Аз искам само да отбележа, примерно една нова форма, която се роди в най-новото ни радио, Радио София риалити романа. Това е написан роман по радиото с разказвачи на живо. Една уникална форма, много интересна. И за мисля, че тя събра доста аудитория. Да не говорим, че по програма „Христо Ботев” непрекъснато информираме за културни събития, говорим с дейци на изкуството и културата. Така че…
Паулина Новакова: И произвеждаме култура.
Стефан Радованов: Културата е навсякъде, във всичките програми на националното радио.
Водещ: С пожеланието на зрителите, което чухме преди 9 ч. за повече музика, всъщност БНР продуцира и страшно много музикални предавания, и детски предавания.
Стефан Радованов: Да, слушах сутрешния блок и ми направи впечатление отговора на един от слушателите ни. Препоръката за повече българска музика, това е по принцип препоръка. И ние си казваме, да, нека да има повече българска, повече хубава музика. Но тук е моментът да отбележа, че всъщност ние произвеждаме много музика и даваме шанс на българската музика да се изявява в ефира. Аз ще спомена само дени такива традиционни форми като пролетния радиоконкурс на програма „Хоризонт”, който вече 40 години е в ефир. Това е предаване, което, фактически не предаване, то е инициатива, която има за цел да обединява и да стимулира създаването на нова българска поп и рок музика, което не се прави толкова често в страната. Имаме поредица от предавания, които излъчват само българска музика, българските топ 10 песни и т.н. По програма „Христо Ботев” звучи много музика. Звучи много наша музика, създадена от нашия симфоничен оркестър. Така че ние продуцираме българска музика във всичките й жанрове и мисля, че… Да, сигурно някои ще кажат, може и още. Разбира се може и още, но и това, което правим никак не е малко.
Водещ: аз ви пожелавам да задържите този процент, висок процент на слушатели, дори да го увеличавате! Пожелавам в и също така и хубав празник довечера! Не се съмнявам, че той ще бъде наистина такъв. 18.30 ч е началото. Ние ще гледаме, а ви е залата на народен театър „Иван Вазов”. Благодаря ви!

Водещ: По повод 75-годишнината на БНР с нощи пред Първо студио се събраха различни поколения радиослужители. Ето какво видя там нашият екип:
Репортер: Фоайето пред Първо студио е изпълнено с особена емоция и заряд. Една вълнуваща среща на колеги и приятели. Въпреки различните спомени, любов е думата, която ги обединява. И както незабравимият Петър Увалиев е казал, радиото излъчва мечти.
Журналист: Там е мястото, където се научих на този занаят, наречен журналистика и на това изкуство. Най-сантименталният ми спомен от първия миг, в който дойдох досега. И ако съм имала възможност да избирам между радио и телевизия, сигурно щях да избера радиото. Но животът така се стече. Прекрасни хора, приятели, които до ден-днешен уважавам и обичам. Това е радиото за мен.
Журналист: Имах късмета като дойдох през далечната вече, не се притеснявам да кажа, 1978 г. да заваря един екип от и красиви и много способни радиожурналистки. Бях в началото притеснена от тази компания, но те са хората, от които учих репортерство. Защото радиото е любов преди всичко, емоция е. То е и професионализъм, и отговорност, и много други понятия могат да се назоват какво е радио, но преди всичко е любов.
Журналист: Радиото научава на много неща. То научава на екипност, на колегиалност, на бърза реакция, на бързо мислене, на това да си подготвен винаги за всичко, как да пресъздадеш една новина, макар без картина, как слушателят да я чуя, кое ще е интересно на слушателя, в чужбина специално, за това, което ние работехме. Така че радиото е един страхотен учител и не напразно радиото е ковачница за кадри, както казват.
Журналист: Много съм развълнувана, както може да си представите. Това е първото ми работно място, където прекарах 7 години. 7 незабравими години, които практически ме изградиха като човек, като журналист, като ръководител. Съвсем други бяха условията, но това е същото наше любимо радио, пораснало, поразхубавило се. Желая му още много успехи.
Журналист: Човек като е работил толкова години, в сърцето му остава една любов. И аз тази любов към радиото си я съхранявам.
Репортер: БНР не е просто медия, то е институция, културен дом, в който творят различни личности, изграждат свой път и оставят всеки ден по нещо от себе си. Честит празник, колеги! 

EVENTS.dir.bg I 2010-01-25

Интересни събития и обучения в периода януари – юни 2010 г.

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg I 2010-01-25

Седмичен бюлетин на бизнес събитията в България, Брой 4/2010, 25.01.2010 г. от www.EVENTS.dir.bg, (25.01-31.01.2010 г.)

Оригинална публикация

www.econ.bg | 2010-01-25

Георги Първанов ще награди медията с Почетния знак на президента на Република България

Българското национално радио (БНР) отбелязва днес своята 75-годишнина. По този повод през целия ден предаванията и новините на радиото ще звучат нетрадиционно. Водещите на предавания ще представят новините, а новинарите и музикалните редактори ще влязат в ролята на водещи на предавания, съобщават от медията.
Днешният празник ще обедини ефира на БНР и БНТ. Това ще стане със съвместното предаване на сутрешните блокове на "Хоризонт" "Преди всички" и на БНТ 1 "Денят започва". Специален гост на водещите Силвия Великова и Марин Маринов ще бъде главният прокурор Борис Велчев. Програма "Христо Ботев" пък ще срещне слушателите със значими имена на българската култура, започнали своя път от радиото.
Българското национално радио ще отбележи тази вечер тържествено своята 75-годишнина в Народния театър "Иван Вазов". На церемонията ще бъдат присъдени традиционните годишни награди на името на първия директор на радиото – "Сирак Скитник".
"Радиото на Сирака излъчваше мечти" – тези думи на големия български интелектуалец Петър Увалиев се припомнят на всеки празник на радиото.
По повод годишнината държавният глава Георги Първанов ще награди Българското национално радио с Почетния знак на президента на Република България.
На 25 януари 1935 година с указ на цар Борис Трети радиото е обявено за държавен монопол. 75 години след официалното си начало първата електронна медия у нас се утвърди като един от водещите обществени фактори. БНР е и своеобразната звукова памет на страната.
По случай годишнината на обществената медия фолклорни изпълнители-живи легенди огласиха най-дълбоката пещера на България и пресъздадоха магията на Мадара.
Днес, на празника, националните радиопрограми ще излъчват преки предавания от знакови за БНР места. Сред тях са първите сгради, приютили радиото – на столичните улици "Бенковски" и "Московска", както и от Нови Хан, където радиото е евакуирано по време на Втората световна война.

Оригинална публикация

PR&Медиа Новини I Валентин ГАРГОВ I 2010-01-25

Стартира най-новият портал за планиране и организиране на сватбени тържества: Svatbata.info

Той предлага, за първи път в България, пълна функционалност за всички потребители, неограничен текст, снимки и видео.

в. Дума | Альона НЕЙКОВА | 2010-01-25 

Единствено обществената телевизия е тази, която възпитава нацията, смята известният режисьор

Академик ХАЧО БОЯДЖИЕВ е известен български режисьор, роден е на 20 януари 1932 г. в София. Малцина знаят, че истинското му име е Имре. Родителите на майка му, която се казва Пирошка, се преселват от Унгария в България и тя започва работа като шапкарка на ул. "Леге" в столицата. Там я среща баща му – Димитър Соколов, известен столичен бохем, личен приятел на принц Кирил. Пирошка и Димитър се сближават, тя забременява и искат да се оженят. Обаче нейният баща – виден унгарски фабрикант, не й позволява да сключи брак със Соколов. Тя ражда Имре едва 17-годишна и е принудена да го даде за осиновяване. Хората, отгледали го с много любов, произхождат от богат арменски род. Кръщават го Хачадур Крикор Бояджиев. Детството му минава в Нови пазар, след което учи в Пловдив, а през 1951 г. идва в София. Завършва висша математика и театрална режисура във ВИТИЗ през 1958 г. В Англия защитава докторат по кино- и телевизионна режисура. Генерален директор е на БНТ в периода 1993-1995 г. В момента е режисьор на предаването "Полет над нощта", което се излъчва всеки петък по БНТ и БНТ САТ и Военния телевизионен канал.

- Г-н Бояджиев, през последните години в България ту се появяват, ту се закриват телевизии или пък се сменя собственикът им. Обществото като че ли не успява да разпознае сред тях своята медия. Та има ли днес обществени телевизии у нас?

- Има! Една. Това е БНТ.

- Казвате го, защото може би сте пристрастен?

- Не, не съм пристрастен. Българската национална телевизия си е държавна обществена телевизия. Такава, каквато е BBC, ARD, ZDF, RAI 1, RAI 2 и RAI 3.

- Кажете тогава какво означава телевизията да е обществена.

- Обществената телевизия служи на изискванията и потребностите на обществото. А задължение на държавата е да я финансира. За съжаление обаче държавата обръща повече внимание на комерсиалните телевизии, отколкото на националните. И е смешно да се говори, че държавата субсидира БНТ. Парите, които й дава, са нулеви.

- Как тогава оцелява националната телевизия?

- Оцелява със съкращаване на програми, с отсъствието на големи художествени произведения, които са задължение на телевизията… Но те преди всичко са задължение на държавата…

- Винаги ли е било така?

- Не. В последните 10-15 години много малко внимание се обръща на националната телевизия и на националното радио. Ще ви дам пример. Сега съкратиха някъде около 20% от миналогодишния бюджет на БНТ, дават й 60 млн. лева. От тях една четвърт – близо 15-16 милиона, са наем за предаватели на БТК – частна фирма. 750 хил. евро всяка година се плащат за наем на сателит – по един договор отпреди 3-4 правителства. Когато месечният наем е между 5 и 15 хил. евро, по договора, който е за 12 години, се плаща в пъти над тази сума. И за да се прекрати това, трябва да се плати цялата сума. Отгоре на всичко в Съединените щати и в Южна Америка излъчването на сателитния канал БНТ САТ е с 6 часа закъснение. Това само в България може да стане!

- Има ли как една национална телевизия да оцелява благодарение на рекламите, или това е в разрез с ролята й на обществена медия?

- В пълен разрез! Обществената телевизия ще оцелее, защото е задължително да я има, съгласно принципите и законите на Европейския съюз. Пример давам със ZDF и ARD – те са държавни обществени телевизии със 7 милиарда евро бюджет.

- А казахте, че за БНТ са предвидени 60 милиона…

- Да. Нека приемем, че сме малка държава. Но тая малка държавица – нашата, е с прекалено много телевизии. В Австрия има две или три програми и само една от тях е частна. А ние сме тъпкани с кабеларки.

- Колко телевизии са достатъчни за България според вас?

- Това е въпрос на търговски проекти. Не мога да бъда компетентен тук.

- А каква сума е необходима за една обществена телевизия, за да може тя да изпълнява функциите си както трябва?

- Ще ви дам пример. До 1989 г. имаше единствено Първа програма, Втора се създаде допълнително, по-късно. Та за Първа програма се отделяха 128 млн. лева, които правят към 600 млн. лева сегашни пари. От тези 128 млн. лева 40 милиона отиваха за игрални филми и се произвеждаха сериали за БНТ, 30 млн. лева – в студио "Екран" за документално и художествено кино, а останалите пари бяха предостатъчни за програмата.

- Липсата на средства ли е причината сега в БНТ да не се правят игрални филми и сериали?

- Правят се! Как да не се правят?

- Е, в по-малки количества отпреди…

- Причината е в парите. Сега например тръгна продължението на българския сериал "Клиника на третия етаж". И второ, става дума за качество. Моето мнение е (но то е все тая дали е мое или не, защото никой не чете и не слуша), че реклама в БНТ и в БНР не трябва да има.

- Изобщо?

- Изобщо. А трябва ръководствата на тези медии да заявят пред парламента, който гласува бюджета им, че за да бъдат сериозни държавни обществени структури, трябва да направят примерно 20 театрални спектакъла, 30 забавни програми, 40 детски предавания… Разбирате, че аз си измислям цифрите сега. Освен това всичките предавания с обществена значимост, където въобще реклама не може да има, но зрителят се нуждае от тях, трябва сериозно да се финансират. Защото телевизия не се прави само с пари, а се прави с много пари.

- В някои държави зрителите плащат определена такса, за да гледат обществена телевизия…

- Това тук не е възможно. В България до 1989-а за радио и телевизия имаше 12 лева годишна такса, която отпадна. Вече при толкова много кабелни и ефирни телевизии това не може да стане. Например във Великобритания – там такси "вървят". И гледам напоследък различни мнения от Европейската организация за телевизия, където реагират много остро на намалените бюджети на обществените телевизии. Защото единствено обществената телевизия е тази, която възпитава нацията. Единствено! Всичко останало са формати, купени от разни частни фирми с цел печелене на пари.

- Вие сте известен режисьор, създател на българския мюзикхол, автор на много новогодишни програми… Съществува ли рецепта или формула за добро забавно предаване?

- Думата "рецепта" в случая е много неясна. Няма и формула. Има човек с фантазия, който прави предаване, което се харесва на хората, и толкова…

- Как се отнасяте към новите телевизионни формати? Гледали ли сте "Цената на истината", "Шоуто на Слави Трифонов", вечерното предаване на Иван и Андрей, танцувалните програми?

- Най-добре е нищо да не кажа… Напишете – "мълчание".

- Мислите ли, че зрителят иска телевизионните предавания да отразяват неговия характер, бит, начина му на живот…

- Това го прави БНТ.

- Някои може би предпочитат сериалите пред реалността…

- Кои сериали?

- Напоследък се излъчват много турски…

- Абе аз ги харесвам турските сериали. Защото те са на няколко крачки пред всички останали сериали, не искам да кажа пред "Дързост и красота", но в сравнение с латиноамериканските са огромни крачки напред. Е, има и италиански, и американски сериали, които вървят по БНТ. Те са много добри. Но лично аз не мога да вържа сериалите. Те са примерно 2113 броя! Ако накарам някой да разкаже в кой сериал какво става, никой няма да може. И затова те минават и заминават, но забавляват възрастното население на България.

- Какво днешните телевизии правят най-добре – информират, образоват, забавляват или манипулират?

- Обработват.

- Обърнахте ли внимание какво даваха на Нова година по телевизиите?

- Обърнах, да.

- И?

- "Мълчание".

- Смятате ли, че БНТ направи грешка, като плати на Горан Брегович почти всички пари, предвидени за новогодишната програма?

- Това е нулев бюджет за една новогодишна програма. Дали е Горан Брегович, Шарл Азнавур или Лили Иванова – няма значение. Важното е, че такава програма, на такъв площад трябва да бъде платена от общината, а не от БНТ. Защото това е мероприятие за гражданите на София. Тоест телевизията трябва само да го отрази, а парите да дойдат от общината.

- Водени ли са подобни преговори със Столичната община?

- Не знам. Не управлявам телевизията от 15 години. Но смятам, че госпожа Фандъкова трябва и това да има предвид занапред.

- Как според вас повлия демокрацията на развитието на телевизията? Много ли се промени тя? За добро ли е или…

- Като изключим проблема с бюджета и парите, смятам, че демокрацията помогна на телевизията и на журналистиката.

- Нормално ли е уличният език, пошлостта, чалгата да присъстват в медиите?

- За това голяма вина имат печатните издания, дори преди телевизията. И "перфектният" български език, който звучи от парламента. Тоест чалгализирането изключително вреди. Но това е временно явление.

- Какво мислите за днешните млади, които четат все по-малко, а ако го правят, голяма част от тях използва за целта интернет?

- Аз лично не боравя и не желая да боравя с интернет. Защото смятам, че на този етап интернет на 90% е фалшификат. Ползват го много активно разузнавателни и идеологически организации по света, за да си правят анализи. Не приемам интернет, защото смятам, че той ослепява младите хора. А и те там повече си играят, правят си закачки, пращат си поздрави… Интернет за мен е прогрес на технологията, но неправилно ползвана, която вреди на човека, на мисленето и на фантазията му.

- Все пак в предаването "Полет над нощта" използвате и този начин за връзка със зрителите…

- О, много активно го ползваме. Но това е заради шоуто, заради характера на предаването. Основно обаче използваме телефони. А телефонът е старо понятие, нали?

- Това, че продължавате да се занимавате с телевизия, какво ви дава – удовлетворение, наслада, държи ви във форма?

- "Полет над нощта" е мое задължение. Предаването се прави вече 8 години. Предназначено е основно за над 2 милиона българи зад граница, които редовно ни се обаждат. И това е контактът България – чужбина. Това е живо предаване. Трае 3 часа. Има особено силен интерес към него. И е единственото предаване, на което никой не може да определи рейтинга. Защото няма такава организация, която да търси рейтинг по целия свят, където живеят българи, които го гледат. Аз съм убеден, че в петък вечер имаме 2 милиона зрители.

- Това ли е най-важното за вас?

- Това е основното за предаването! "Полет над нощта" е най-българското предаване на БНТ.

- Има ли други програми или водещи, които да харесвате, или поне такива, които да ви вдъхват надежда?

- "Мълчание".

- На 20 януари имахте рожден ден, навършихте 78 години – да сте жив и здрав още дълго време! Как обикновено отбелязвате този ден?

- Нормално.

- Разкажете какво правихте?

- Изпих две ракии. Това е.

Стр. 8

в. Класа | Инна ВАСИЛЕВА | 2010-01-25

Визитка

Родена е във Варна. Завършила е музикално училище с пиано, два факултета на Националната музикална академия – теоретичен и естраден. Носителка е на много награди от национални и международни конкурси. От 2001 г. до 2004 г. е вокалистка в "Шоуто на Слави" по bTV. През 2006 г. завършва престижния университет Бъркли колидж ъф мюзик в Бостън, САЩ. През 2008 г. издава в България първи самостоятелен албум – "Тя E". През 2009 г. певицата става преподавател в Националната музикална академия, прави и три турнета – две в САЩ и Канада и едно в България. В началото на 2005 г. Деси Добрева бе водеща на предаването "Полет над нощта" по БНТ1, а от 15 януари тя се завърна на екрана като лице на нощния блок.

Г-жо Добрева, от януари сте водеща на "Полет над нощта" по БНТ1. Защо се съгласихте?

Може би защото съм водила предаването и преди. Чувствам екипа като семейство и всеки път, когато отида там, независимо дали като гост или водещ, съм като у дома си. С акад. Хачо Бояджиев се чухме още по време на турнето ми в Америка в края на миналата година, но реално обсъдихме поканата, когато се прибрах след Нова година, и с удоволствие приех.

Как се подготвяте преди ефир?

Водещият на "Полет над нощта" е и автор, така че давам много идеи – и за гости, и за начина на провеждане на шоуто. Предаването е насочено най-вече към българите в чужбина, за които часът на излъчване е удобен. Важно е да има интересни гости – хора, които самата аз бих искала да видя, неща, които и аз бих искала да науча. Когато поканя някого, правя сериозно проучване преди ефир.

С какво ви привлича телевизията в сравнение с музиката?

Нещата са свързани – телевизията е медия, а артистът не може без медии. Когато за пръв път се съгласих да бъда водеща през 2005 г., ми беше интересно дали ще се справя и ми хареса. Ролята на задаващия въпроси ми е приятна.

Три години бяхте вокалистка в "Шоуто на Слави" по bTV. Какво ви липсва от този период?

Много време мина оттогава – в началото ми липсваха хората от екипа -свиква се с тях, стават ти като семейство. Липсваше ми също начинът на работа, динамиката. Но пък, от друга страна, като свикнеш прекалено с едни и същи хора и ритъм на работа, има опасност да влезеш в рутината и да не излезеш оттам. Това беше и една от причините да искам промяна, да уча навън и да срещна различни хора и култури.

Поддържате ли контакти с екипа на Слави?

Да, почти с всички бивши и настоящи членове. Поне веднъж годишно се свързваме – или по имейл, или по телефон, или се виждаме. Миналата година успях да отида и на концерта им във Варна – там се видяхме, нахлуха спомени. Не знам по-новите им песни, но когато изпълняваха тези, които сме пели заедно, ми пламна сърцето – пяхме, крещяхме, беше много весело. С Алекс Раева също поддържам връзка.

Гледате ли телевизия сега, следите ли шоуто?

Въобще нямам телевизор. Когато започнах работа при Слави, също нямах и той ми беше подарил за един рожден ден, за да мога да гледам шоуто. Но се чувствам по-добре без телевизор. Бих искала нашите медии да са малко по-обективни и позитивни – може би тогава бих гледала. Също и ако бяха на по-високо културно ниво. Мразя риалити шоута – те са създадени с цел по-малко да мислят хората, докато гледат, а и езикът, който се носи от ефира, е на крайно ниско ниво. Недопустимо е в национална телевизия да се псува, да се говори на жаргон. Хората на екрана служат за пример, много деца копират държанието и езика, които виждат по телевизията. Обикновените телевизии в САЩ също не ми допадат – там има непрекъснато реклами, всичко е шоу, дори и новините, всичко е "брейкинг нюз", а може нещата да се представят по-спокойно и обективно.

Ще бъдете водеща три месеца. Какви са плановете ви след този период?

Имам доста работа по втория си албум, който беше планиран да излезе миналата година, но тогава имах много ангажименти – направих 3 големи турнета – две в Америка и Канада и едно в България. Новият албум ще бъде насочен към младите хора, по-танцувален, с поп музика, но няма да забравя и фолклорните елементи. Трябва да завърша и един руски албум, за който ще търся развитие на пазара в Русия. Чака ме и голямо пътешествие до Китай, но още не искам да говоря за него, все още е само проект. Представих руския албум през октомври с няколко концерта в Москва, в рамките на проекта "Слово и образ" между побратимените градове Варна и Москва. Един от концертите се проведе в училището на Светослав Рихтер – мой кумир като пианистка. Цялата зала беше на крака и пееше с мен! Концертът в българското посолство бе пред друга публика – дипломати, бизнесмени, повечето руснаци, и също мина добре. Там публиката е научена на уважение към артиста, за каквото в България можем само да си мечтаем… В България артистът е последната дупка на кавала, извинявам се, че го казвам по този грозен начин. Тук много от хората, които се грижат за националната култура, живеят много зле. Не говоря за жанра попфолк, който няма нищо общо с българската култура.

А в САЩ и Канада как ви посрещна публиката? Последното ви турне включваше 13 града…

Да, за 2009 г. това беше най-голямото турне на български изпълнител в Щатите. Много добре мина, доволна съм от организаторите, имах и късмет с времето – не изпуснах нито един полет. Учудих се от градчето Сейнт Луис, известно със своите джаз музиканти -очаквах да дойде малка групичка хора, но залата беше препълнена. В Канада също ме посрещнаха топло. А в Лос Анджелис пях в клуб на Родео драйв – Aqua Lounge в Бевърли хилс, и две вечери преди моя концерт на същата сцена бе пяла самата Бийонсе. Собственикът на клуба ми разказа, че тя е много земен човек и дори е пяла с микрофона на заведението, а аз си носех мой собствен.

Успяхте ли да се запознаете с изпълнител от нейния ранг?

С изпълнител не, но на концерта в Лос Анджелис присъстваха много важни хора – тъстът на Том Ханкс Алън Уилсън, който беше на една маса с няколко продуценти, и един холивудски актьор, който играе в момента българин в един холивудски филм – учихме го на хоро. Тези хора не се приемат за звезди и са изключително земни и нормални. На концерта имаше много млади хора, не се спряхме от хора, танци, накрая не ми стигаше въздух. Другият важен концерт беше в Бостън в една от залите на клуба FELT, където бях ходила, докато учех, и тогава се чудех дали някога ще пея там. Всички знаменитости, когато са в Бостън, ходят на това място.

В момента работите ли над проект за САЩ?

От 2008 г. не работя с продуцент и с всичко се занимавам аз. Преди известно време пуснах документи, за да работя с iTunes, които да продават моите песни по цял свят. Може би след два-три месеца ще има резултат. Иначе работя с различни музиканти и диджеи от САЩ. Повечето неща, които правя за американския пазар, въобще не достигат до България – те са на английски и за мой късмет няколко от песните вече се въртят по америскански радиостанции.

Интересувате ли се от политиката в България? Миналата година бяхте в листата на НДСВ…

Имам страхотна система за информиране – съпругът ми чете от 7 сутринта до вечерта по 10 пъти новините – във всички вестници и сайтове, и след това ми казва най-важното. Хем съм в крак с времето, хем не съм си напълнила главата с излишна информация.

Преди две години достигнахте до българския финал на "Евровизия". Дали ще успеем тази година да се представим на ниво, без скандали?

При нас, ако няма скандал, няма да сме ние, но се надявам Миро да се представи добре. Той е много добър изпълнител, има голям опит на сцена. България няма как да спечели, защото "Евровизия" е въпрос на политика, но може все пак да бъде малко по-напред в класирането.

Стр. 19 

Снимка: deltanews.bg

в. Атака | Емилия АНТОВА | 2010-01-25

Стоян Иванов е роден на 1 ноември 1962 г. в Бургас. Завършил е българска филология и история във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Бил е учител, работил като журналист в различни издания, бил е програмен директор на Национална телевизия СКАТ. Общински съветник от АТАКА в Бургас от АТАКА. Депутат в 41-вия парламент от АТАКА. Зам.-председател на комисията по култура, гражданското общество и медиите.

- Г-н Иванов, вие сте зам.-председател на медийната комисия. На първо четене минаха поправките в Закона за радио и телевизия. Какво е важно да знаем за тях?

- Направихме хармонизирането на нашето законодателство с европейската директива за цифровизацията. Това трябваше да бъде направено много по-рано. Факт е, че предишният парламент не успя заради сблъсъка на много мощни лобистки интереси, които бяха свързани с възможностите за изграждане на т. нар. мултиплекс. За съжаление не създаваме изцяло нов закон за радио и телевизия, но такъв ще има и ще още тази пролет ще започне неговото изработване. Освен това с приетите промени се дава приоритет на продукцията, направена на български език: например на български филми, айде стига с тези безкрайни турски сериали.

- В новия закон ли ще влезе предложението на АТАКА за отпадане на новините на турски език от БНТ?

-Да, въпросът ще бъде разгледан в новия закон. Запознахме се и с европейската практика. Не е вярно твърдението на всякакви медийни папагали, че отпадането на новините на език извън официалния е нарушаване на правата на човека. В новия закон позицията на АТАКА ще бъде приета, надявам се, защото не представлява никаква дискриминация. Крайно време е да престане да се злоупотребява с този термин.

- Преди да станете депутат на АТАКА, вие сте работили дълги години за СКАТ – като разследващ журналист и като програмен директор. Гледате ли сега СКАТ?

- Гледам, макар значително по-рядко отпреди. Като журналист си давам ясна сметка, че право на всяка медия е да оценява дейността на политици, партии, държавни институции и да ги коментира от своя гледна точка. Това, което не разбрах, беше защо още в самото начало на работа на този парламент, веднага след като АТАКА заяви, че ще подкрепи правителството и не постави условия за постове и позиции, СКАТ започна нападки: отначало завоалирано, а после директно срещу АТАКА и срещу ГЕРБ. Още преди да е ясно как ще работи това ново правителство. Странно ми е, защото аз бях общински съветник от АТАКА в Бургас и година и половина работихме заедно с групата на ГЕРБ, а с кмета на ГЕРБ по-дълго време. Затова мисля, че атаката срещу Волен Сидеров е била предпоставена.

- Проява на гузна съвест ли е подкрепата на БСП, ДПС и НДСВ за Кристалина Георгиева като еврокомисар, след като представители на тези политически сили направиха всичко възможно да провалят "отвътре" кандидатурата на Румяна Желева?

- За да говорим за гузна съвест, трябва априори да предполагаме, че някой има съвест. Не съм много убеден, че точно тези партии имат съвест. По-скоро те си изпълниха задачата, спечелиха някакви точки за сметка на авторитета на България и сега вече спокойно могат да проявяват великодушие. Надявам се, че Кристалина Георгиева ще бъде един много добър представител на България.
Не съм убеден, че Румяна Желева беше възможно най-добрият кандидат на страната ни, но е факт, че провалът на нейната кандидатура беше предизвикан не толкова от личните й качества и недостатъци, отколкото от една злостна и добре обмислена кампания срещу нея. Най-неприятното е, че в основата на тази кампания бяха точно български политици и български партии. Нещо, което при други кандидати, които също се представиха не много убедително, не се случи. Представителите на техните страни в ЕП, независимо че принадлежат към партия от друг спектър, не атакуваха своите кандидати, напротив, подкрепяха ги. Единствено нашите евродепутати действаха като в оня виц за българския казан в ада, който нямал нужда от пазач, тъй като българите се топели сами един друг.

- Усеща ли се липсата на РЗС в пленарна зала?

- Какво беше това РЗС?

- Преди дни Станишев каза, че вече няма проблем да работи заедно с Янев, защото и БСП, и РЗС били опозиция и трябва да се подкрепят.

- Връзката на РЗС с олигархичните кръгове на БСП е очевадна, така че каквито и игри да играят Янев или Станишев, не могат да заблудят тези, които следят внимателно политическите процеси в България. Смятам обаче, че ако така продължават нещата при Яне Янев, кръгове, които създадоха тази формация, сами ще откажат от отрочето си и ще тръгнат да създават друг проект. Такива сигнали вече има.

- Сега Янев се е съсредоточил в копиране поведението на АТАКА отпреди година, но тогава условията бяха други.

- В поведението на Янев никога не е имало нещо ново – той дори няма реална идея как да изглежда България. Иска да се смени конституцията. Чудесно, ама каква конституция? Иска Велико народно събрание (ВНС). Това означава разпускане на парламента, предизборни кампании, нажежаване на страстите, дестабилизация на страната, спиране на всякакви реформи, възможност на олигархичния капитал чрез медиите да манипулира българските граждани. И никакви гаранции, че ще имаме по-добра конституция от калпавата, която беше създадена от последното ВНС.
АТАКА предлага нещо много по-просто. Има много важни промени в конституцията, които могат да бъдат направени и без ВНС. Например, ако РЗС наистина искаше промени, можехме заедно да пристъпим към такива, които засягат съдебната власт. Първо, въвеждане на съдебни заседатели. За това не е необходимо ВНС – промени в законодателството са достатъчни. Второ – въвеждане на избираемост при магистратите. Съдебната система се превърна в една изолирана не от другите власти, а от цялото общество система. Една система, която както виждаме в случая с Красьо Черничкия, сама себе си избира и сама себе си контролира и не носи отговорност пред никого. Тя не може да носи отговорност пред парламента, но пред гражданите – да. Трябва да има възможност българският избирател да влияе върху конструирането на съдебната власт, а сега не може.

- В правната комисия в четвъртък от името на АТАКА внесохте предложение за мораториум върху промяна статута на земеделските земи. Как го приеха другите депутати?

- В различните комисии имаше опити за обструкции от страна само на ДПС. Но в крайна сметка правната комисия единодушно прие това решение. Мораториумът ще важи за зона А и Б на Черноморското крайбрежие, т.е. 2-километровата зона от брега по въздушна линия. Така не се дава възможност текстът да бъде атакуван юридически. Спираме временно възможността тези земеделски земи, придобити на безценица чрез замяна на брега на морето, да станат място за курортно строителство. През това време ще се подготви изцяло нов закон за опазване на земеделските земи, където ще има и нова тарифна таблица за таксите, дължими при промяна на предназначението на земи в непосредствена близост до морето. Ще приключат и проверките, които текат в момента, за това как точно са били извършвани тези замени. Надявам се да има преразглеждане на сделки, а ако има достатъчно данни за извършени престъпления от длъжностни лица, прокуратурата да бъде сезирана. Такива сигнали вече има и са образувани наказателни производства.

Стр. 13

e-vestnik.bg I 2010-01-24

До края на 2009 Дирк Фьоргер е ръководител на базираната в София Медийна програма на фондация „Конрад Аденауер”. Ето какво каза той в интервю за Дойче веле:

“В България често истинските медийни собственици не са известни. Проблемът е, че когато собствениците са маскирани, зрителите, слушателите и читателите губят представа за политическата ориентация на телевизиите, радиостанциите, печатните и интернет-изданията. А щом зад собствеността на медиите се крият сенчести бизнесмени, то е ясно, че в тези медии няма да се намери разследващ имотното им благополучие журналист.

Медиите като партийни говорители

В България напоследък стана популярна една медийна група, ръководена от жена с впечатляващи физиологични особености, която изкупува наред всички попаднали й под ръка вестници и телевизии. В такъв случай се предполага, че зад завесите се таи определено политическо присъствие, което е далеч от идеята за медийната свобода. Така определени медии се изявяват като говорители на политически партии.

Особена група представлява собствеността на германски издателски концерни, които притежават медии в България. Положителният ефект от подобен род партньорство са финансовите инжекции на германските издатели, които спасяват тукашните медии от банкрут. Чужденците обаче не са особено заинтересовани от повишаването на качеството на медийната продукция. Моето впечатление е, че много от българските медии се ориентират в посоката, от която духа вятъра на властта, въпреки че тяхната мисия е не да раболепничат, а да критикуват.

Бившите агенти

Съвсем обясним е големият дял на свързаните с бившата Държавна сигурност собственици на български медии. От една страна повечето от тях са хора, изникнали от старата система и готови да инвестират в медиите спечеленото чрез нея. От друга страна българските медии предпочитат да използват труда на млади и нископлатени журналисти, като по този начин опитните и несвързани с бившата номенклатура колеги бяха отстранени от медийното пространство.

Интересен бе пресният скандал по повод на изявленията на премиера Бойко Борисов, че мастит телевизионен шоумен му е поискал половината от партията ГЕРБ. Изводът от подобни мелодрами е, че политиците нямат право да се бъркат в работата на медиите, но заедно с това е недопустимо медиите да се пробват като актьори на политическата сцена. И в България, а и в Германия, но като че ли повече в България, може да се забележи, че много журналисти притежават списъци с номерата на мобилните телефони на повече или по-малко известни политици и бизнесмени. Като цяло подобни контакти не би трябвало да будят учудване, защото в своята работа медиите се нуждаят от преки контакти със силните на деня и техните опоненти.

Нож с две остриета

Но подобни връзки в българските условия често се израждат в „побратимявания” между политици, журналисти и бизнесмени, а това фатално нарушава хигиената на медийната среда. Приятелското и още повече сервилното отношение към политици и партии не се вписва в обичайното за медиите поведение. Журналистите далеч повече им отива да критикуват, като спазват правилата на своята професионална етика.

Концентрация и комерсиализация е краткото описание на бъдещето на медийния пазар в България. Сегашната зависимост на българските медии от партиите и политиците ще намалее, но пък ще нарасне зависимостта на журналистическата гилдия от бизнеса. В България обаче намерих и чудесни журналисти и именно в българските медии публикувах статии, които в Германия едва ли щяха да бъдат добре приети. Проблемът е в системата и в собствеността на медиите…”

Оригинална публикация

сп. Жената днес | 2010-01-23 

Георги Неделчев е главен редактор на списание FHM, а от 2003 до 2007 г. бе начело на най-известното мъжко списание в света Playboy. Журналистическата му кариера е богата – работил е във вестниците"24 часа"и"Монитор", сп."Тема"и "Мач магазин".

Това вероятно е мечтата на всеки мъж – работата му да го среща непрекъснато с красиви и разголени млади жени. Кога престана сърцето ти да прескача при всяка сесия с нов модел и започна да гледаш на тях само професионално?

Изобщо не е преставало да прескача. И точно това ми помага да си върша работата с желание и без досада. Разбира се, професионалният ми поглед става все по-обигран и това неизбежно влияе. Все по-трудно се впечатлявам и е логично да е така. Важното е, че все пак винаги успявам да видя хубавото във всяка жена. После се опитвам да го изтъкна по най-подходящия начин.

Какви са личните ти критерии за красиво женско тяло? Влияят ли върху работата ти? Или пък работата ти е повлияла върху личните ти предпочитания?

Колкото и да ви се стори странно, критериите ми не са свързани с мерки и сантиметри. За мен хубаво е онова тяло, в което просто има хармония, чиято поза и жестове са естествени и издават самочувствие. Ако трябва все пак да отговоря по-конкретно: не си падам много по силиконовите продукти. Но и не съм против тях. Ако силиконът помага на жената да има самочувствие и да се изявява с по-голяма охота, значи трябва да сме твърдо "за".

Можеш ли да оцениш тялото на жената до себе си след толкова чужди женски тела?

Разбира се, учудвам се дори, че ви хрумва такъв въпрос. А и сигурно ще се съгласите (макар че може и да отречете), че за една жена няма нищо по-възбуждащо от това мъжът до нея да познава много други жени. Парадоксално, но факт!

Смяташ ли, че малките недостатъци в естественото тяло са по-симпатични от "тунингованите" навсякъде силиконови красавици?

Абсолютно да. Това поне е мъжката гледна точка. Жените обаче не са на същото мнение, или поне преобладаваща част от тях. Повечето момичета, които познавам, са в състояние да идеализират именно супертунингованите красавици от списанията. Опитът ми показва, че колкото по-хубава е една жена, толкова по-взискателна е към себе си. И пълна с фиксидеи, че има някакви неща за "оправяне". И обратното – по-невзрачните и семпли като визия имат някакво странно високо самочувствие, нещо като щит, който им помага да оцелеят в тази бясна женска конкуренция наоколо.

Имат ли значение самочувствието, образованието или друг вид културни натрупвания за красотата на една жена?

За мен да, категорично. Самочувствието е половината от красотата. Също така и интелектът. Именно комбинацията от самочувствие и "културни натрупвания" образуват онова нещо, което наричаме "чар" и което винаги е било по-важно от идеалните пропорции.

И разбира се: кое е най-красивото тяло?

За всеки човек – различно. И слава богу. Наскоро гледах филма с Брус Уилис "Двойници" (Surrogates). И си дадох сметка колко тъжен и скучен би бил светът само с идеални тела и лица по улиците и въобще навсякъде. В крайна сметка всеки човек рано или късно осъзнава, че тялото е просто една обвивка на душата. Тя е онова, което истински привлича. Но по-младите хора – и мъже, и жени, са склонни да идеализират тялото и изобщо физиката. Формата пред съдържанието. Това е съвсем нормално.

Стр. 43

Снимка: Slusham.com