PRESS.dir.bg І 2009-10-19

Началото на сътрудничеството беше поставено днес с официално подписване на договора за спонсорство от Андреас Майерхофер и председателя на Българската ски федерация Цеко Минев. Телекомът ще подпомага Българската ски федерация, Българския ски пул и националните представителни отбори.

Като водеща българска компания сме горди да подкрепим един от най-атрактивните и вълнуващи зимни спортове, каза след подписването на документа Андреас Майерхофер. Очакваме с нетърпение успехите на българските скиори и се надяваме, че страната ни редовно ще бъде домакин на световни ски състезания, добави той.

Изключително съм радостен, че голяма компания като М-Тел става генерален спонсор на Българска федерация ски, отбеляза от своя страна председателят на федерацията Цеко Минев. Убеден съм, че сътрудничеството ни ще е много ползотворно и ще повиши интереса както към услугите, предлагани от М-Тел, така и към популяризирането на ските в България, каза още той.

М-Тел е един от най-големите спонсори на спорта в България. Телекомът организира престижния шахматен турнир M-Tel Masters, волейболната надпревара M-Tel Beach Masters. Компанията спонсорира световния шампион и водач в световната ранглиста Веселин Топалов, деветкратния носител на световната купа по плувен маратон Петър Стойчев, футболен клуб „Левски”, Българската тенис федерация и други.

Източник: http://press.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=254781&df=45&dflid=3

AMI Communications I 2009-10-19

Независимите експерти, представителите на мениджмънта на организациите и потребителите са източниците, на които журналистите имат най-голямо доверие. 67% от журналистите мислят, че PR агенциите помагат за подобряването на комуникацията с компания или институция. 87% от блогърите биха искали да получават информация от PR агенции или отдели.

в. Капитал | Константин НИКОЛОВ | 2009-10-17

Глобалният хотелиерски бизнес бори рецесията с по-ниски цени и нов имидж

Пакет почивка за двама на Бермудите, включващ консултации със секс терапевти за "отлични отношения"… Както повечето сектори във време на криза, хотелиерската индустрия се чуди какви невероятни оферти да предложи, за да привлече клиенти. Безплатната закуска отдавна не е промоция (а безплатният обяд все така го няма). Сега на мода са всякакви включени "глезотии" за гостите като коктейли и безжичен интернет, все по-големи и удобни "кралски" легла, и то на все по-ниски цени на стаите.

Специализираният сайт Hotels.com обяви свое изследване, което показва, че цените в хотелите са паднали средно със 17% през тази година. Според авторите на индекса Hotel Price Index (HPI) сега е един от най-добрите и "евтини" моменти да се пътува в чужбина. Повишение е имало само в две столици на държави в еврозоната – с по 2% в Рим и Париж (виж таблицата). Сред популярните глобални туристически дестинации най-изгодни са Мексико сити и Лас Вегас със средна цена на стая съответно 77 и 83 долара.

"Бизнес пътуванията намаляха драстично заради икономическата криза, а има все по-голямо предлагане на стаи. Намалялото търсене и нарасналото предлагане означава само едно: понижени цени", заяви пред Reuters Найджъл Поклингтън, вицепрезидент по маркетинга в Hotels.com. Според него в момента цените са на равнището от 2003 г., а разликите във валутните курсове правят престоя в хотел далеч по-евтин. Друго изследване показва, че през тази година е имало все повече празни стаи в сравнение с 2008 г. (виж графиката). Лондон се справя по-добре от други големи градове, като там процентът на заетост е 79% от всички стаи през първите седем месеца на годината, сочат данните на консултантската компания STR Global.

Затънали в голямо предлагане

Хотелиерите намаляват цените, но много от тях се чудят дали тази стъпка е най-удачната. Те припомнят предишната криза на индустрията – след терористичните атаки на 11 септември. Няколко години бяха нужни на сектора, за да възстанови цените си от преди 2001 г. Част от проблема за индустрията е многото нови стаи, което утежнява още повече положението на собствениците и операторите на хотели. Банковото кредитиране през последните четири години стимулира строежа на нови хотели, като много от новите проекти бяха отворени точно в разгара на кризата в края на 2008 г. Много от тях останаха затворени или са на ръба на фалита. Само през първото тримесечие на 2009 г. 32 проекта в Близкия изток за общо 8178 стаи бяха спрени или отложени. Собствениците на хотели са притиснати до стената, най-вече тези с големи банкови кредити. Много от тях пропускат плащания. Правната кантора Freshfields изчисли, че от рефинансиране до 2014 г. ще се нуждаят 320 сделки в сектора за 76 млрд. долара.

А всичко беше толкова различно само две години по-рано, когато индустрията се "задъхваше" от сделки и проекти. Най-голямата беше на фонда за дялови инвестиции Blackstone, който придоби Hilton за 26 млрд. долара. Общите транзакции в сектора достигнаха 120 млрд. долара през 2007 г. Големите групи продаваха хотелите си срещу дългосрочни франчайзингови споразумения. Така те си осигуряваха годишни приходи за дълги години напред, а същевременно намаляваха разходите си.

Сега някои от гигантите в сектора компенсират загубите си от спрените проекти чрез поглъщането на независими хотели и малки вериги, които от своя страна печелят от включването си към някой известен бранд. "Независимите оператори търсят сигурност, която ние можем да им дадем чрез голямата си инфраструктура ", коментира пред Financial Times Крис Насета, изпълнителен директор на Hilton.

А както винаги във време на криза, намират се и инвеститори, които искат да се възползват от ниските цени на активите. Бизнесмените Давид Монго и Пиер Талала обявиха, че създават фонд за 500 млн. евро, чрез който ще купуват "закъсали" хотели в Европа през следващите две години. На Стария континент вече бяха сключени и други сделки: британската група хотели и пъбове Daniel Thwaites продаде през септември суперлуксозния си Stafford Hotel в Лондон за 77.5 млн. лири на египетската фамилия Ел Шаркауи. Също преди месец най-голямата европейска хотелиерска група Accor обяви, че е продала 158 oт нискотарифните си хотели Formule 1 за 272 млн. евро и ги е наела обратно. Чрез сделката концернът ще намали дълговете си.

Кризисно ребрандиране

Много от големите вериги използват сегашния момент, за да направят основни промени на бизнеса си и да се ребрандират. Renaissance Hotels & Resorts, която е част от гиганта Mariott, промени имиджа си и вече е "глобална лайфстайл марка". Сред предлаганите новости за клиентите са обиколки на кварталите, в които се намират хотелите й, за да усетят местната култура. Веригата Hilton също промени корпоративната си идентичност и вече се казва Hilton Worldwide. Компанията иска да наблегне върху глобалната си марка, включваща 3300 хотела в 77 държави.

Intercontinental Group (IHG) направи най-мащабното ребрандиране в историята на индустрията с подразделението си Нoliday Inn. Промените включват ново лого и обзавеждане. Лобитата на хотелите ще ухаят на зелен чай, а музикалното оформление включва песни на Стинг и Брус Спрингстийн. Стаите ще бъдат изцяло променени с нови легла, бани и LCD телевизори. Нoliday Inn е франчайз, което означава, че собствениците на хотели плащат лицензионна такса и процент от приходите на корпорацията майка, а тя се грижи за рекламата, маркетинга и резервациите. Тези собственици ще инвестират общо 1 млрд. долара в "новия" Нoliday Inn, а 60 млн. долара ще отдели IHG. Задачата да се прави толкова мащабно преструктуриране във всичките 1319 хотела Holiday Inn и 2018 Holiday Inn Express из цял свят е почти непосилна. Изпълнителният директор на Intercontinental Group Анди Кослет обаче е сигурен, че проектът ще бъде завършен до края на 2010 г.

"Истинско предизвикателство е да инвестираш в криза, но имаме успешни примери като FedEx, Pizza Hut и Taco Bell", коментира пред сп. Times Кевин Ковалски, глобален бранд мениджър на Holiday Inn. Според него многото незаети стаи по-лесно ще бъдат реновирани. "Ребрандирането няма алтернатива. Разходите за освежаване са между 100 000 и 250 000 долара на хотел. Срещу тази сума приходите на стая ще се повишат с около 5%", смята Бьорн Хансън от Нюйоркския университет.

В новата икономическа реалност гостите на хотелите първо търсят цена, а после лукс. Съвсем естествено е най-успешни да са онези хотели, които предлагат най-доброто съотношение между двете. В Holiday Inn (а и в много други) се надяват да са едни от тях.
стр. 56 – 57

Оригинална публикация: http://www.capital.bg/show.php?storyid=801042&ref=rss

www.FOCUS-NEWS.net I Елена ХАДЖИЕВА I 2009-10-17

Смолян. Около 10% е спадът на туристическия поток в България през летните месеци, това каза в предаването „Метроном” на радио „Фокус”–Смолян Благой Рагин –председател на УС на Българската ресторантьорска и хотелиерска асоциация. Рагин обясни, че този спад е бил очакван, като се има предвид световната икономическа криза и проблемите с нашата икономика. Той каза още, че през последните пет-десет години в България винаги е имало ръст на туристическия поток с 10-15 %, но в свободния пазар и в икономиката не винаги става, това което се очаква. По думите на Рагин, този спад ще се компенсира през зимния сезон. Пампорово много усилено се готви за предстоящия зимен сезон, заяви Рагин. Той обясни, че в страната ни винаги сме имали пропуски по отношение на туризма, но не може да се каже, че сме правили някаква фатална грешка. Според Рагин от 80 години светът не е имал такава икономическа криза, толкова дълбока, толкова дълга. Благой Рагин смята, че основната грешка по отношение на туризма е неразвитата инфраструктура, която да отговаря на всичко онова, което ни дава природата. „В България има едни от най-хубавите хотели в Европа и света. Материалната база е на много добро ниво, но не я изпълнихме със съдържание, не можахме да задържим добрите кадри, те напуснаха и отидоха в Европа да работят”, заяви Рагин. Според него страната ни отделя много малко за реклама, като навън не рекламираме България, в сравнение с конкурентните-Гърция, Турция, Хърватска. Всяка една от тези страни по отделно дава над 100 млн. евро за реклама, а за нашата страна парите са много малко, обясни Рагин и допълни, че това са основните неща, които ни правят по-слабо конкурентни. Благой Рагин каза още, че България е на второ място по минерални извори в ЕС и на трето по културно-исторически паметници.
 

Оригинална публикация: http://www.focus-news.net/?id=n1280095

в. ДНЕВНИК І Деница ВАТЕВА І 2009-10-16

Петдесет и девет хотела с от една до три звезди в София се очаква прекратят съществуването си до края на годината, съобщиха от общинското предприятие "Туристическо обслужване", цитирани от БТА. До края на септември в дружеството са подадени заявления за прекратяване на дейността 47 обекта, чиито база включва 635 легла. По данни на общинската фирма през тази година броят на затворените обекти ще се увеличи двойно спрямо 2008 г.

В момента в "Туристическо обслужване" има регистрирани 297 места за настаняване с над 10 хил. легла, които притежават от една до три звезди. Отделно общинското предприятие регистрира и заведения. Проверките на предприятието обаче показват, че 24% от всички такива обекти нямат категоризация. Най-много такива са заведенията за бързо хранене- 334, следвани от кафетата- 276 и баровете- 217. Общината е открила и 123 некатегоризирани ресторанта.

По данни на световната туристическа организация градският туризъм е един от най-засегнатите от кризата, тъй като все повече компании намаляват разходите си за командировки в други градове или държави. Представители на по-малките хотели и къщи за гости в София казват, че отчитат намаление на нощувките с около 40-50%. Като една от причините за спада се смята силно намалялата строителна активност, тъй като допреди година служителите на строителни компании бяха традиционни гости в такива обекти.

По данни на "Туристическо обслужване" за деветмесечието на тази година са регистрирани 844 хил. нощувки.

Снимка: Мария Съботинова, в. СТРОИТЕЛСТВО ГРАДЪТ

Оригинална публикация: Вестник ДНЕВНИК

в. Труд | Елена ПЕТКОВА | 2009-10-17 Родни звезди се надпреварват кой първи ще зърне красавеца Къванч Татлъту. “Четири етажа от хотел “Дедеман Принцес” в столицата, където ще отседне той, вече са резервирани… от наши популярни актьори, певци и бизнесмени”, издаде за “Труд” Светлана Шопова до Бонфим, мениджър на конкурса “Бест модел ъф дъ уърлд” у нас. Всъщност Къванч е поканен именно от тях, за да връчи наградата на новите най-добри професионални модели. Той ще стъпи на българска земя вероятно на 10-и, а на следващия ден е финалът на конкурса в НДК. Самият Мехмет е печелил престижната титла през 2002 г. Заедно с него у нас ще е и майка му във филма Гюнгюр Байрак-Беричи, или г-жа Шереф. Тя има дългогодишна кариера като манекенка и е журирала 10 пъти конкурса. Именно тя го е избирала за най-добър модел 3 г., преди да се окажат рода в “Перла”. У нас сериалът се гледа от 1,5 млн. души. Къванч ще остане в България не повече от 48 часа, казват още организаторите. Предвидено е да присъства и на афтърпартито след галавечерта на конкурса, където се очаква да се запознае с президента Георги Първанов и премиера Бойко Борисов. И двамата държавни мъже са поканени да гледат финала на конкурса, който се провежда за първи път извън пределите на Турция. Организаторите не обещават, че фенове ще се срещнат със своя любимец този път. Те обаче ще имат втори шанс, защото Би Ти Ви също смятат да го поканят у нас, но още не е ясно кога. Къванч обаче ще може да си поговори с Лили Иванова, която ще пее на сцената на “Бест модел ъф дъ уърлд”. Галавечерта ще бъде излъчена на живо по Про.бг. Популярността на актьора е главозамайваща – наскоро той “продаде” ръката си за 380 хил. евро в реклама на часовници “Ролекс”. По турските телевизии мощно се въртят реклами на “Проктър енд Гембъл” и “Хед енд шоулдърс”, в които главна роля играят русите коси на Къванч. стр. 22  

Източник: Вестник ТРУД

www.telemaniac.com | 2009-10-16  

Повод за интервюто е новата му книга „Тайните на телевизията”, която излиза на 21 октомври. Няколко дни по-рано специално за зрителите на „Горещо” Кеворк Кеворкян лично споделя мнението си за известните лица от малкия екран, за съвременните медийни „явления”, за отношенията политика-медии, за Царя и имотите му…
 В студиото на „Горещо” Кеворк Кеворкян прави забележителни коментари за много телевизионни водещи и репортери като не спестява и най-критичните си забележки. „Водещите са една сложна смес, в която преобладават комплексите и несигурността.” – твърди в книгата си той. Според него е недомислица телевизията да се нарича „четвърта власт”, защото „хлябът, който ядат телевизионните работници е доста по различен от този, който ядат политиците”. В книгата си той пише, че „не можеш да подтичваш след всяка власт, непрекъснато да правиш медийни масажи и да претендираш, че си четвърта власт.”
Кеворк Кеворкян отправя особено критични бележки и към Симеон Сакскобургготски: „Аз пиша доста остро за него, но ми се струва, че дори това е малко!… Това е голямо крушение – сега всичко се съсредоточава около някакви гори, някакви имоти, някакви нотариални актове, някакви сделки, а една част от българската история потъва!”
Кеворк Кеворкян разкрива каква е причината книгата да излезе с вестник „Шоу”, а не с вестник „Уикенд”, както бе обявено по-рано. В новата си книга той споделя и мнението си за водещата на „Горещо” Венета Райкова – Георгиева. Той я определя като „луксозния погребален агент на някои измислени звезди” и признава, че единственото, което го дразни у нея е гласът й.
Има ли храбреци в българските телевизии и защо „отвореният телефон” е ужасно нещо? Кои са законите на К.К. и кой е най-големият враг на телевизионните журналисти? И още – за „бюрековщината”, за „сезонните дупедавци”, за съвременните „поцелуйковци” и за „телевизионния Алцхаймер”.
„Горещо”, събота, 17 октомври 2009г., 22:20 часа, Нова телевизия.

Оригинален публикация: http://www.telemaniac.com/hot17109

в. Политика | 2009-10-16

Социалните мрежи се разрастват лавинообразно в последните месеци и години. Толкова бързо, че дори информацията за членовете на Facebook, която имам, вече е остаряла – всеки ден се създават 250 000 нови профила! В Twitter вече има над 2 милиона! От PR гледна точка обаче са интересни причините, поради които хората се включват в социалните мрежи: 78% казват, че така се срещат и поддържат връзка с други хора, 47% го правят, за да се забавляват, 38% – за да научат нещо ново, 23% – за да повлияят на другите…Именно тези характеристики трябва да се имат предвид, когато разглеждаме феномена социални мрежи.
Интересно е също така какво обсъждат хората. Най-често срещаните теми са новини, социални теми, идеи и мнения, каузи, забавления, образование и самоусъвършенстване, нови продукти, технологии, известни личности и техния личен живот, взаимоотношения, клюки… Споделянето на информация и слухове е заложено в човешката природа от милиони години. Съществува една стара шега, че хората са се научили да говорят, за да могат да клюкарстват.
стр. 29

Източник: Вестник ПОГЛЕД

в. Дума | Игнасио РАМОНЕ

Катастрофата е извънмерна. Десетки вестници са във фалит. В САЩ са затворили не по-малко от сто и двадесет. Цунамито сега залива Европа. Няма спасение дори за някогашните най-известни вестници като El Pais в Испания, Le Monde във Франция, The Times и The Independent в Обединеното кралство, Corriere della Sera и La Republica в Италия и т. н. Всички те трупат значителни загуби, разпространението се срутва и рекламата потъва (1).
Престижният New York Times трябваше да иска помощ от мексиканския милионер Карлос Слим; издателската компания на The Chicago Tribune и Los Angeles Times, както и Hearst Corporation – собственик на San Francisco Chronicle, обявиха фалит; News Corp, могъщата група на Рупърт Мърдок, която публикува Wall Street Journal, търпи годишни загуби от 2 милиарда и 500 милиона евро…
Много издания, за да съкратят разходите, намаляват броя на страниците. Washington Post закри известния си литературен подлистник Bookworld; Christian Science Monitor реши да спре изданието си на хартия и да продължи да излиза само в интернет; Financial Times предлага на своите редактори тридневна работна седмица и е орязал драстично щата си.
Уволненията са масови. От януари 2008 година са съкратени 21 хиляди места в щатските вестници. В Испания между "юни 2008 и април 2009 г. 2221 журналисти са загубили работата си" (2).
Платената всекидневна преса се намира на ръба на пропастта и търси отчаяно формули за оцеляване. Някои коментатори считат, че тази форма на информация е остаряла. Микаел Волф от Newser предсказва, че 80% от американските вестници ще изчезнат (3). Рупърт Мърдок, още по-песимистично настроен, прогнозира, че през идното десетилетие всички вестници ще престанат да съществуват…
Какво утежнява смъртоносно разпадането на писмената преса? Един конюнктурен фактор – глобалната икономическа криза, която предизвиква намаляване на рекламата и ограничаване на заемите и, в най-неподходящия момент задълбочи слабостите на сектора: комерсиализиране на информацията, вкус към рекламата, загуба на достоверност, спад на абонатите, конкуренция на безплатните вестници, остаряване на читателите…
В Латинска Америка допълнително се прибавят необходимите демократични реформи, въвеждани от някои правителства в Аржентина, Еквадор, Боливия, Венецуела, срещу "медийните латифундии" на частни групировки, които държат монопол. Това пък развихря срещу тези правителства и президенти низ от клевети, разпространявани от сърдитите доминиращи средства за масова комуникация и обичайните им съучастници, като вестник El Pais в Испания, който пътьом напада и испанския премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро (4).
Всекидневната преса продължава да се придържа към един икономически и промишлен модел, който не функционира. Създаването на големи мултимедийни групировки, както през 80-те и 90-те години на ХХ век, вече не действа пред умножаването на новите начини за разпространение на информацията и забавните новини по интернет и мобилните телефони (5).
Парадоксално, слушателите и читателите никога не са били толкова много, както днес. Читателите в интернет са нараснали неимоверно (6). Но разпределението на читателите, което налага Мрежата, продължава да е несполучливо, то установява една основна несправедливост, като задължава читателя на платения вестник от будката да финансира читателя от екран, който чете безплатно дигиталното издание, обикновено по-дълго и по-приятно. И защото рекламата по WEB страниците не се увеличава, макар че е много по-евтина, отколкото на хартия (7). Загуби и печалби не се покриват.
Като слепец с бастун, пресата отчаяно търси някаква формула срещу този срив, за да оцелее. Следвайки примера на iTunes, някои вестници искат от читателите си минимални суми, за да разрешат достъпа до информацията онлайн (8). Рупърт Мърдок постанови, че от януари 2010 г. всяко консултиране с Wall Street Journal, независимо с каква технология – Blackberry или iPhone, Twitter или електрония четец Kindle, ще бъде платено. Търсачката Гугъл работи за изобретяване на някаква форма за плащане на всеки прочит на дигитален вестник, като една част от приходите ще се превежда на издателя.
Достатъчни ли са тези кърпежи за спасяването на болния в последна фаза? Малко хора вярват в това (четете статиите на Серж Алими в новия брой на "Монд дипломатик"). Защото към всичко дотук се прибавя най-обезпокояващото – рухването на доверието. Настоящото вторачване на пресата в непосредственото я кара да множи грешките. Демагогският повик към "читателя-журналист" да закачи към интернет страницата на вестника своя блог, със снимки и видеофилми, увеличава риска да се разпространяват лъжи. И защитата на стратегията на предприятието като издателска политика, както правят днес водещите вестници, води до налагането на един субективен, произволен и партизански прочит на информацията.
Изправени пред "греховете" на журналистиката, гражданите чувстват правата си уязвени. Те знаят, че да разполагат днес с качествена и достоверна информация, е по-важно отвсякога. За тях и за демокрацията. И се питат: къде е истината? Нашите постоянни читатели знаят отговора: в наистина независимата и критична преса и, разбира се, на страниците на "Монд дипломатик".
—-
(1) Инес Хайес, "Банкрут на най-известните вестници в света", Америка ХХI, Каракас, април 2009.
(2) Според Федерацията на асоциациите на журналистите в Испания, Мадрид, 13 април 2009.
(3) "Вашингтон пост", 21 април 2009.
(4) За атаките на El Pais срещу Сапатеро четете Дорен Карвахал, El Pais in Rare Break With Socialist Leader, New York Times, 13 септ. 2009.
(5) Луис Ернандес Наваро, "Кризата на писмената преса", La Jornada, Мексико, 3 март 2009.
(6) Вж. доклада "Вестниците в криза", (www.emarketer.com /Reports All/ Emarketer2000552.aspx).
(7) През 2008 г. читателите на New York Times в интернет са били десет пъти повече, отколкото на хартиеното издание, но печалбите от реклама в Мрежата са били десет пъти по-малки.
(8) Вж. Гордон Кровиц, "Бъдещето на вестниците в интернет", La Nacion, Буенос Айрес, 15 август 2009, и El Pais, Мадрид, 11 септ. 2009.
стр. 10

Източник: Вестник ДУМА