Българските IT компании се ползват с най-голямо доверие

13 Август 2012

Компаниите от сектора на информационните технологии се ползват с най-голямо доверие в България като надеждни и отговорни в своите практики. Това сочат резултатите от проучване за нивото на доверие, проведено в България от PR агенция AMI Communications, агенция за пазарни проучвания Арбитраж и Нов български университет. Изследването показва още, че онлайн търсачките са най-често използваният първи източник за намиране на информация за компаниите.

Проучването е проведено сред журналисти, блогъри, потребители в работоспособна възраст и представители на бизнеса в страната. То има за цел да измери динамиката на доверието сред четирите групи, да анализира компонентите му и да идентифицира достоверните източници на информация в днешната наситена информационна среда.

Резултатите показват, че секторът на информационните технологии се ползва с доверието на повече от половината анкетирани във всички групи – 58% от потребителите, 70% от бизнеса и журналистите и 52% от блогърите. Високо е доверието и в производителите на софтуер и хардуер – 77% от бизнеса, 59% от потребителите и около 46% от блогърите и журналистите смятат, че тези компании са надеждни и отговорни в своите практики. На следващо място по отношение на спечеленото доверие се нарежда автомобилната индустрия, на която се доверяват 63% от представителите на бизнеса, 46% от потребителите и 44% от журналистите. Едва 8% от блогърите обаче считат, че на представителите на тази индустрия може да се вярва.

Развитието на информационните технологии и все по-широкият достъп до Интернет влияят върху начина, по който хората търсят информация за организациите. Според изследването всички анкетирани групи научават новини за компаниите първо чрез Интернет. Онлайн търсачките са най-често използваният първи източник на информация както за журналистите (49%) и бизнеса (64%), така и за блогърите (81%) и потребителите (50%).

Интересен е фактът, че всяка група има различни предпочитания за втори източник на информация. За блогърите това са социалните мрежи (34%), за потребителите – приятели и роднини (26%). Бизнесът (31%) и журналистите (27%) избират корпоративните уебсайтове.

Говорителят или лицето, което представя дадена новина, също може да допринесе за по-голямото доверие в нея. Според данните от проучването независимите анализатори и експерти заемат водещи позиции сред всички изследвани групи. Именно те се ползват с най-голямо доверие от страна на бизнеса (67%) и блогърите (60%), и са поставени на второ място от журналистите и потребителите (60%).

Изследването показва, че потребителите вярват най-много (62%) на „човека като мен“, когато става дума за информация за компания или продукт. За анкетираните блогъри „човекът като мен“ е вторият най-достоверен източник (55%) и отстъпва само на независимите анализатори. От своя страна бизнесът го поставя на четвърто място (44%), а журналистите – на пета позиция (47%).

Изпълнителният директор на една компания в ролята си на неин говорител също се ползва с различна степен на доверие сред представителите на всяка група. Журналистите го издигат на първо място с 68%, а самият бизнес на второ с 67%. Блогърите и потребителите го поставят съответно на четвърто и шесто място с по 41%.

По-голямата част от анкетираните – над 49% от бизнеса, над 56% от журналистите, 40% от потребителите и 25% от блогърите, заявяват, че трябва да чуят/ прочетат новина за компания, към която нямат изградено мнение, от 2 до 3 пъти, за да й повярват. За 7% от потребителите, 14% от представителите на бизнеса, 11% от журналистите и 22% от блогърите е достатъчно да я чуят само веднъж. В същото време, когато става дума за организация, на която по принцип имат доверие, 52% от потребителите, 65% от бизнеса и журналистите и 45% от блогърите споделят, че ще повярват на чутата/ прочетената информация от първия или втория път.

В другия случай, когато анкетираните нямат доверие на организацията, те биха повярвали на информация за нея едва когато я чуят или прочетат 4-5 пъти.

Според изследването трите най-важни фактора за изграждането и утвърждаването на корпоративната репутация са:

• Предлагането на висококачествени продукти и услуги – според 98% от журналистите и блогърите и над 81% от потребителите и бизнеса;
• Честната комуникация – за 97% от журналистите, 86% от блогърите и 82% от потребителите и бизнеса;
• Доброто отношение към служителите – за 97% от журналистите, над 82% от потребителите и бизнеса и 80% от блогърите.

След тях се нареждат въвеждането на иновации, активната комуникация с потребителите, прозрачните и честни бизнес практики, справедливите цени на предлаганите продукти и услуги и възможността за директно общуване с представители на компанията. Делът на анкетираните, за които тези фактори са важни, варира от 70% до 90% за различните групи.

CNN наказа журналист за плагиатство

в. Дума | 13.08.2012

Едномесечно отстраняване от служба е наказанието, което журналистът Фарид Закариа получи, след като бе хванат, че е плагиатствал от свой колега. Списание Time, което се възползваше от услугите на американеца, реши да го отстрани временно от длъжност и да преразгледа авторския му статут в изданието. Бъдещето му в CNN също е под въпрос, след като телевизията го отсрани от поста му, без да посочва дата за възстановяването му.
До строгите санкции срещу Закариа се стигна, след като беше установено, че той е изплагиатствал статия за контрола на огнестрелните оръжия от конкурентния вестник "Ню Йоркър", публикувал я е в хрониката си в Time, а след това е пуснал по-кратка версия в CNN. След скандала самият Закария призна за нарушението. "Медиите отбелязаха, че параграфи от хрониката ми в последния брой на списание "Тайм" имат големи сходства с параграфи от есето на Джил Лепор в броя на "Ню Йоркър" от 23 април. Те са прави. Направих ужасна грешка. Това е сериозен пропуск, който е изцяло по моя вина. Поднасям безрезервни извинения на автора, главните редактори на "Тайм" и читателите ми", покая се журналистът.

Стр. 5

 

СЕМ се сети за шумните реклами

в. Дума | 13.08.2012

Съветът по електронни медии (СЕМ) най-сетне е отправил предложение до парламентарната медийна комисия за намаляване звука на телевизионните реклами, за да бъде ограничен в нормални граници, съобщи председателят на регулатора Георги Лозанов.
От комисията признават за многобройните жалби, получени от зрители, които се оплакват от високите децибели на рекламните послания. Най-често от шума се жалят възрастни хора, за които той е по-неприятен и дори болезнен, коментира Лозанов. По думите му съветът се е свързал с редица експерти – както с български, така и с чужди. Видяхме в това отношение и чужд опит, и мисля, че можем да дадем един пример за известна регламентация, коментира пред БНТ Георги Лозанов.
"Не желаем да дразним потребителите, ние подаваме рекламите спрямо изискванията на конкретните медии, които те са ни дали. Вярваме, че начинът, по който това би трябвало да се случи, е именно чрез саморегулация", бе позицията на София Пенева, която е член на Асоциацията на рекламните агенции.

Стр. 5

Глобиха Google с 22,5 млн. долара

в. Дума | 13.08.2012

Американската Федерална търговска комисия наказа интернет гиганта Google с рекордните 22,5 млн. долара. Причина за солидната санкция е широко разпространената позиция на фирмата, според която активността на онлайн потребителите й няма да бъде следена, ако те самите не позволят това чрез промяна в настройките на акаунтите си.
Според Федералната комисия Google са нарушили обещанието си и дори са създали технологични възможности, които да позволят на компанията DoubleClick да следи потребителите на Safari. По този начин маркетинговата компания може да подбира потребителите и да им изпраща реклами според техните онлайн навици.
Заедно с глобата Google трябва да премахне всички "бисквитки", които следят движението на потребителите в интернет.

Стр. 5

Темите от августовския брой на Списание 8

Списание 8 I 8.08.2012

2012 г. Пробуждане
Тема на броя
От Ганета Сагова
Дългоочакваната 2012-а е в разгара си. Енергийните промени са факт. Духовните учения и системи без изключение казват, че живеем в особено време – време на трансформации в окото на бурята. Днес усещаме някои хора по-близки от всякога, а всеки трябва да е подготвен за промените, които се задават.
Изкуственият шум за края на света постепенно заглъхва, а на преден план излиза осъзнаването. Какво всъщност казват хората със свръхсетивни възможности за годината на бурята? С какво е специално времето, в което живеем? Търсенето на отговори ни накара да съберем възможно най-много различни гледни точки. Отведе ни дори до далечния и мистичен остров Бали, където гуруто Йоги Тан ни учи да сме готови за предизвикателствата на новото време.

Новите очи на науката
От Георги Караманев
Като се започне от CNN и се стигне до Nature и Science – световните медии обърнаха огромно внимание на изобретението, направено от българина Теньо Попминчев. Създаденият от него първи рентгенов лазер ще отвори очите на науката за цял нов свят, а приложенията му са почти безкрайни. Рентгеновите снимки ще станат по-подробни и безопасни от всякога, а това е и първата технология, която един ден би могла да ни покаже какво се крие вътре в атомното ядро. Като се започне от ядрените технологии, мине се през все по-съвършени компютърни системи и се стигне до медицината – първият настолен рентгенов лазер е без преувеличение революционно изобретение с българска следа.

Човекът Мохамед
От Пламен Петков
Пророкът Мохамед е проповядвал ненасилие и толерантност между хората. Той е бил неграмотен, а последователите му дори се гордеят с това. Според ислямските свещени книги се е молел на небето редом с Иисус. Тези и много други впечатляващи неща ще научите от материала, посветен на най-важния човек в исляма. След изследването за живота на Иисус Христос през погледа на историята, Пламен Петков продължава с пророка Мохамед. Историята на живота му дава ключ към опознаването на една от най-големите световни религии. Как ислямът се превръща в толкова разпространена религия и защо последователите на Мохамед не го рисуват – четете в августовския брой на Списание 8.

20 години живот без пари
От Магдалена Александрова
Хайдемари Швермер цял живот не може да се примири със социалните несправедливости и един ден решава, че нещата могат да се променят. Отказва се от парите и вече 20 г. разменя труда си срещу подслон, храна, услуги. Съдбата й вдъхновява мнозина и днес последователите й по света са повече от 40 000. Тя се съгласи да разкаже историята си и да представи вижданията си специално за читателите на Списание 8. 

След столичната полиция, и фоторепортерите на БУЛФОТО яхват репортажни велосипеди

Агенция БУЛФОТО I 10.08.2012

Вдъхновени от примера на полицаите в Борисовата градина, фоторепортерите на агенция БУЛФОТО решиха да ги догонват по събитията също качени на велосипеди. Агенцията се обзаведе с най-новия модел градски велосипед "Сити Хоук" на българската фирма "ДРАГ", основана от шампиона Драгомир Кузов.

Придвижването с колело по столичните кьошета намалява вредните емисии, спестява места за паркиране, осигурява добър фитнес за велосипедиста и елиминира задръстванията като фактор за закъснение. От друга страна, рисковете, които предлага градската среда, също не са малки – шофьорите на коли не са толерантни към велосипедистите, велоалеите са малко, настилката по пътя и тротоара е пълна с неочаквани препятствия.

Въпреки това, репортерите с удоволствие се включиха в числото на велосипедистите и вярват, че ще дадат добър пример за останалите столичани.

Оригинална публикация

Любомир Павлов се оттегли от съюза на издателите

в. България днес | 09.08.2012

Издателят на вестниците "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов се оттегли от председателския пост на Съюза на българските издатели. С нарочно писмо до членовете на формацията Павлов обяви, че напуска структурата до провеждането на общо събрание на 18 септември.
"Знаете, че от първия ден, в който вие, членовете на Съюза на издателите в България, ме избрахте за председател на тази уникална по сила и влияние организация, обещах, че главната ми задача ще бъде противопоставянето на всеки медиен монопол, който би заплашил свободната журналистика в България. Смятам, че успях", пише в писмото издателят.
Павлов отново напомня, че въпросът с изясняването на собствеността на медиите в България "не търпи отлагане".
"Въпросът, има ли гаранции за съществуването на независими медии в България, вече е поставен на дневен ред. Решаването на натрупаните проблеми в сферата на пълно разкриване на собствеността върху медиите, гаранциите за свободното разпространение на медийни съдържания и т.н. не търпи отлагане", смята още Павлов. На мястото на издателя в СИБ ще застане временно Венелина Гочева.

Стр. 7

“Аполония 2012″: Изкуството да ходиш на море

в. Преса | 09.08.2012

Ако през годината не сте успели да отделите достатъчно време за култура, сега е моментът да наваксате – и то без да се отказвате от отпуската си. Найдобре ще е да го направите в Созопол, където на 30 август се открива 26-ата "Аполония". Нейният афиш е по традиция представителна извадка от изминалия сезон, а и премиерите често не са за изпускане. Програмата от над 60 събития тази година започва силно – с концерт на световноизвестното сопрано Александрина Пендачанска и пианиста Людмил Ангелов на 31 август в Амфитеатъра. Друга голяма оперна прима – Цветана Бандаловска, ще пее на 3 септември в залата на Археологическия музей в компанията на пианиста Веско Стамболов. Почитателите на класиката на "Аполония" ще имат шанс да чуят още рециталите на пианистите Иван Дончев и Мартин Иванов, съвместни концерти на Богдана Попова (пиано) и Александър Сомов (чело), Ани Гогова (пиано) и Ян Маскин от САЩ (чело), изпълненията на струнния квартет "Фрош" и на младите таланти от майсторския клас на Минчо Минчев.
Акустичното китарно дуо Цветан Недялков и Веселин Койчев ще се представи с класически произведения, а песните на Едит Пиаф ще звучат в изпълнението на италианката Мария-Елена Инфантино под акомпанимента на пианиста Георги Славчев.
На сцената на Амфитеатъра ще излязат биг бендът на Ангел Заберски "Брас асоциация", Васил Петров, Мариана Попова и Дани Милев. 20 години от дебютния си концерт ще отбележат "Акага" на 4 септември, а за меломаните, които все още не са чули проекта "Акустик "Бийтълс" на Дони, Коцето, Славчо Николов и Венко Поромански, датата е 6 септември – специален гост на концерта ще е Кирил Маричков.
Белослава, която тази година ще получи и наградата на основния спонсор на "Аполония", ще пее в Амфитеатъра на 7 септември. А програмата на "Клуб ОББ" се открива на 1 септември с концерт на интернационално джаз трио Педро Негереску от Румъния (бас), Стийв Хамилтън от Великобритания (пиано) и нашия Христо Йоцов (ударни). Не пропускайте изпълненията и на Хилда Казасян, Камелия Воче, квартет "Ева", "Петър Славов квартет", TRI0 FIVE и JP3.
феновете на киното също няма да скучаят на "Аполония". Стартът е прелюбопитен – с премиера на филм, сниман в средата на 80-те. Това е документалната лента "Коми, хората" на режисьора Петър Попзлатев и оператора Емил Христов, разказваща за живота на българските гастарбайтери в бившата съветската република, филмът е забранен навремето и доскоро е смятан за изчезнал
Тандемът е в основата и на единствената игрална премиера на "Аполония" – "Аз съм ти" по "Роман без заглавие" на Димитър Димов и продължението "Адриана", написано от дъщеря му Теодора Димова. В ролите ще видим Жанет Спасова, Ирмена Чичикова, Деян Донков, Захари Бахаров и Владимир Карамазов. А иначе документалното кино наистина тържествува на тазгодишните празници на изкуствата – с "Лице в лице с Агрипина" на Найо Тицин, "Последната линейка на София" на Илиан Метев (с награди от Кан и Карлови Вари), филмът за Симеон Сакскобургготски "Момчето, което беше цар" на Андрей Паунов, "Стоичков" на Борислав Колев.
Театралният афиш е, както обикновено, почти 100-процентово "столичен". Първото представление по традиция е на местната трупа при читалище "Отец Паисий", която ще представи "Вражалец" с режисьор Пейо Пантелеев. А в понататъшната програма изключението е Пловдивският театър със спектакъла "Куклен дом" на Крие Шарков. "Пухеният" на Явор Гърдев, "Златни мостове и Секвоя" на Бина Харалампиева, "Недоразбраната цивилизация" на Теди Москов, "Тирамису" на Николай Поляков са сред постановките, които публиката едва ли ще подмине и на морето.
В Созопол ще можете да се срещнете с творби на Андрей Даниел, Цветан Казанджиев, Кольо Карамфилов, Стефан Божков… Те ще бъдат наредени в художествената галерия, където вечерите са посветени на литературата. Алек Попов, Мирела Иванова, Милен Русков, Михаил Неделчев са сред авторите, които ще привличат почитателите на словото на брега на морето.

Стр. 24

Журналист от Варна получи заплахи заради Алея първа

в. Сега | 08.08.2012

Асоциацията на европейските журналисти – България настоя за разследване на предполагаем натиск върху журналист от Варна. В отворено писмо асоциацията призова за изясняване на случая около получения от кореспондента на в. "Дневник" Спас Спасов "подарък" – книгата "Изкуството на войната" от Сун Дзъ. Към изпратената по куриер книга е прикрепена бележката "Този, който не можеш да направиш приятел или не можеш да го победиш, по-добре не се занимавай с него!" Сун Дзъ. Светът е малък и не се управлява от Сингапур! ;) Поздрави М. Митев".
"Макар посланието да не съдържа експлицитна заплаха, подтекстът е очевиден. Затова смятаме, че компетентните органи са длъжни да изяснят дали действителният подател е Марин Митев, съсобственик на холдинговото дружество ТИМ, и да предприемат действията, изискващи се в такива случаи по смисъла на НПК и НК", призовават от асоциацията. Оттам припомнят, че това не е първият случай на натиск върху журналисти от Варна. "През 2009 г. представителна група варненски журналисти разпространиха декларация, с която заявиха отказа си да отразяват граждански протести срещу застрояването на "Алея Първа" в Морската градина – проект, свързван с абревиатурата ТИМ. Въпреки общественото възмущение така и не стана ясно дали декларацията бе продукт на натиск или ставаше дума за самоинициатива в ущърб на обществения интерес", припомня асоциацията.

Стр. 5

Орлин Спасов, доцент във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ “Климент Охридски”: Медиите се превръщат в мегафони на политиците

в. Жълт Труд | Пламен ПЕТРОВ | 08.08.2012

Орлин Спасов е доцент във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Климент Охридски". Преподава медийни и комуникационни изследвания и интернет култура. Изпълнителен директор е на фондация "Медийна демокрация", която е създадена през 2007 г. с идеята да работи за подобряване на състоянието на българската медийна сцена и решаването на някои проблеми, свързани с прозрачност на собствеността, отношението на зависимост между медиите и властовите конюнктури. През последните години прави мониторинг на българската преса, като въз основа на него изработва т.нар. "карта на медийните зависимости", проследявайки чрез съдържанието, кое печатно издание в подкрепа на коя политическа сила или фигура работи.

- Г-н Спасов, върху кои печатни медии насочихте вниманието си при последното изследване?

- Това са седем от най-влиятелните вестници: "Труд", "24 часа", "Телеграф", "Дневник", "Сега", "Стандарт" и "Преса".

- Кои са най-сериозните проблеми пред тях?

- Първо трябва да насочим поглед към критиките, които различни авторитетни международни и български неправителствени организации отправиха към състоянието на българската медийна среда през последните години. Проблемите на пресата не могат да бъдат отделени от проблемите на цялостната медийна среда. Тази много сериозна критика за проблеми със свободата на словото, непрозрачността и прекалената таблоидизация на съдържанието с пълна сила се отнася и за българската преса.
Струва ми се, че именно българската преса в хода на прехода роди и един от най-сериозните проблеми – това е булевардизацията на съдържанието. В самото начало на прехода българските вестници много бързо наложиха един модел на хибридизиране на по-"жълто" с по-сериозно съдържание. Този модел, който беше създаден от "24 часа", се възприе и от цялата останала преса, а в голяма степен и от телевизиите.
Постепенно България се превърна в една страна феномен – много силна доминация на булевардната преса и ограничени позиции на сериозни печатни издания. Това е един от най-сериозните проблеми.
Друг важен проблем е свързан със собствеността на много от изданията, тъй като и до момента няма яснота за това кое издание на кого принадлежи де факто и какви са механизмите за финансирането им.

- От какво са породени тези проблеми?

- Основни са два фактора. Първият е свързан със самия пазар, а вторият -със състоянието на самата журналистическа професия.
Пазарът се изкривява от няколко неща – непрозрачната собственост, а също така и често спекулативното разпределение на рекламата. През последните години един от най-сериозните играчи се оказа държавата, която често предоставя финансиране чрез реклама на подбрани медии и по този начин допринася за изкривяването на пазара на рекламата.
Друг голям проблем е свързан с разпространението, като в тази сфера също така се получи голямо изкривяване, тъй като някои медийни групи се опитаха да го монополизират, правейки това в своя собствена полза и във вреда на конкуренцията. На практика се стигна до ситуация, в която, особено в провинцията, големи централни всекидневници не достигат до хората.
Ако говорим за ниското качество на съдържанието в много медии, то се дължи до голяма степен и на това, че самото качество на журналистическата професия невинаги е на ниво. Много медии разчитат на млади и неопитни журналисти, които университетите бълват на кило и които нямат и житейския опит да се съпротивляват на манипулации. Тези млади хора доведоха до едно драстично поевтиняване на журналистическия труд.
Журналистиката загуби голяма част от репутацията си като професия именно защото се превърна в една сравнително нископлатена професия, което е свързано и със свръхразвитостта на медийния пазар.

- Доколко масовият вкус влияе върху медиите?

- Има два възгледа по този въпрос. Единият е, че публиката на медиите е нещо, което практически не съществува. Според тази теория тя е фантомна и не може да се натоварва с отговорност. Тя се разглежда като потърпевша от работата на медиите.
Има и друга гледна точка, която е особено разпространена в България. Според нея собствениците на медиите оправдават нивото на журналистическите материали с очакванията на самата публика. Много често може да чуем оправдания от рода на "правим това, защото читателят го иска".
И двете тези не са достатъчно прецизни, но мисля, че в много случаи чрез своя вкус публиката може силно да влияе върху медиите.

- Може ли да приемаме медиите за "четвърта власт"?

- У нас те постепенно загубиха този си статут. Ключовите им проблеми се дължат на патологията на отношенията в триъгълника политика – капитал – медии. Те престанаха да работят за публиката си и гражданското общество, а в много по-голяма степен обслужват политически или икономически интереси. Те абдикираха в голяма степен от ролята си на "четвърта власт", която се изразява в това да се формира общественото мнение и чрез него да се влияе на политиката.

- Обвинявате ги, че Бойко Борисов е най-споменаваното политическо лице, но това не е ли търсено и провокирано от самия него?

- Разбира се, че е търсено и провокирано от него. Самият феномен на Бойко Борисов като политик беше произведен от медиите и разчитайки на тази своя свръхвидимост и на интереса към него, още на един ранен етап той постепенно изгради своята политическа кариера. Тази свръхдоминация на министър-председателя е голям проблем, защото тя е аспект от
зависимостта на медиите от властовата конюнктура. Много често неговото свръхприсъствие не е мотивирано от сериозни поводи. В повечето случаи това е една инсценирана публичност – спортни прояви, откриване на незначителни обекти и т.н. Но мисля, че постепенно се достигна една точка на насищане и оттам нататък махалото ще тръгне в обратната посока. Медиите могат да насърчат както изгряването на един популистки лидер, така и неговия залез.

- Казвате, че той присъства в медиите четири пъти повече от президента Плевнелиев. Не е ли обяснимо това, след като сме се превърнали в "министърпредседателска република"?

- Може би има някаква логика от гледна точка на конституционната уредба на страната премиерът да присъства повече, но това не е оправдание за безсмисленото присъствие и на самия пиар. В България политическият пиар полека-лека започна да измества реалната политика и тя започна да се прави през самите медии. Те удобно предлагат себе си, като мегафони за усилване гласа на политиците вместо да останат в една отстранена и критична позиция, която е нормалната за тях.

- Кои са медиите, които най-много слугуват на управляващите?

- Ако трябва да се посочи медия, която в най-голяма степен подкрепя министър-председателя, ГЕРБ като партия, правителството като институция, това е вестник "Телеграф". Останалите медии са в известна степен по-балансирани, защото макар и повечето от тях да имат подчертано положително отношение към премиера, повечето имат критично отношение към правителството като цяло и към партия ГЕРБ. Те се опитват поне да намерят някакъв баланс.

- Как си обяснявате медийната война между пресгрупите?

- Тази война до голяма степен се дължи на кризата, защото ресурсите намаляха. Но, струва ми се, че основните причини трябва да бъдат потърсени в тези изкривени отношения в триъгълника власт – капитал – медии. Когато имаме един неясен, недостатъчно регламентиран, нечестен, сив медиен пазар, то и предпоставките за действията на него с нечестни средства и за брутална разправа с противника вече са налице. Големият потърпевш от тази битка е публиката, защото твърде много енергия на медиите изтича в посока на тази битка.

Стр. 13