www.dartsnews.bg | 05.09.2013

Джаро става вестникар

Чаканият нов български сериал "Четвърта власт" тръгва по БНТ от 29 септември (неделя). В него Джаро, в чиято роля е Михаил Билалов, сменя амплоато. От хладнокръвен мафиот интелигент, какъвто е в сериала "Под прикритие", той става вестникарски шеф.
Носителят на "Аскеер" ще играе главен редактор на вестник. Сред медийните му подчинени ще е друг тв любимец, а също и театрален, Деян Донков. Звездата на Народния театър ще играе разследващ журналист.
Новият сериал на БНТ е продуцирана от Найо Тицин и Димитър Коцев-Шошо, в интригата са забъркани медии, тайни служби и политици. Тази зима екипът на продукцията снима при минусови температури и сняг в центъра на София. В каста влизат още Ани Пападопулу, която е в ролята на репортер, а екранният й съпруг е Атанас Атанасов. Последно го гледахме като агент Колев в "Стъклен дом".
В различна роля зрителите ще видят и Владо Пенев, който е известен като добрия полицай Емил Попов в "Под прикритие". Актьорът ще играе престъпен бос, собственик на футболен клуб, който сменя с лекота лъскави часовници и манекенки.

Оригинална публикация

www.banker.bg I 3.09.3013

Още 370 хил. лв. по европейските програми прибра тихомълком любимата пиарка на бившия земеделски министър Мирослав Найденов, след като прибра 50 хил. лв. за поддръжката на профилите на Програмата за развитие на селските райони в социалните мрежи.

Фирмата "БММС" на 26-годишната Кристина Спасова е спечелила обществена поръчка на Главна инспекция по труда за цитираната сума. Парите са от оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Пиарката ще трябва да организира семинари по проект „Превенция за безопасност и здраве при работа". Търгът е обявен в последните дни на правителството на Бойко Борисов – на 27 февруари, а дни по-късно са направени и промени в критериите за подбор. В крайна сметка "БММС" успява да пребори другите двама кандидати и на 23 май, вече по време на служебния кабинет, Спасова подписва договора си с инспекцията по труда.

Срещу солидната сума младата пиарка ще организира 13 еднодневни семинара за 500 служители на ръководни позиции, които ще се обучават на „безопасност и здраве при работа". Наред с това екипът на Спасова ще трябва да подготви още 13 двудневни семинара за 800 души, 30 двудневни сбирки за 1000 човека, както и да отпечата 30 информационни брошури за „оценката на риска".

Други 22 хил. лв. приближената на Мирослав Найденов ще прибере за организиране на събития, свързани развитието на туризма в Етрополе, в Правец и Тетевен. Парите за проекта "По пътя на вярата, апостолите и древните цивилизации в сърцето на Стара планина" идват по оперативна програма "Регионално развитие". Търгът е пуснат на 11 март, а договорът между "БММС" и община Етрополе е сключен на 2 август. Сега Спасова ще се заеме с по-сладката част от поръчката, разделена в две обособени позиции. Младата пиарка ще организира тридневно пътуване за около 30 души, между които представителите на водещи български и международни туристически агенции и туроператори, журналисти и автори на пътеводители. Фирмата ще подготви и няколко туристически форума, конференции и работни срещи, с което работата й се изчерпва.

„БММС" е наследник на прочутата вече „Кей Ем Ком", също собственост на Кристина Спасова, с която бе сключен скандалният договор за създаването на профили на Програмата за селските райони във Фейсбук и Туитър. Изненадващо на 25 февруари тази година (седмица след като Мирослав Найденов пуска новата процедура за поддръжка на профилите в социалните мрежи) собственик на "Кей Ем Ком" става "Бългериан мениджмънт енд маркетинг къмпъни" с представител Кристина Спасова. Десет дни по-късно "Кей Ем Ком" е преименувана на "БММС".

Оригинална публикация

в. 24 часа | 03.09.2013

Още 86 500 бедни с безплатни декодери

Цифровата телевизия най-вероятно ще тръгне от 1 октомври. Това обяви за "24 часа" зам. транспортният министър Георги Тодоров. От тази дата в рамките на няколко дни ще бъде изключен аналоговият сигнал в цялата страна.
Около 12 септември ще бъдат подписани договорите с доставчиците на декодери за още 86 500 бедни българи. След спиране на аналоговия сигнал ще се анализира колко ще останат без телевизия, тъй като покритието с цифров сигнал е на 95%. Вероятно броят на тези абонати е колкото един среден български град.
Идеята е да се търси еврофинансиране за 100% цифровизация.

Стр. 1

БНТ, Денят започва | 03.09.2013

Водещ: Като част от съпътстващата програма на Аполония в неделя се състоя и нощта на рекламоядите. Събитието представя час и половина от световната селекция на Жан-Мари Брусино.
Георги Кузмов, организатор: Нощта на рекламоядите е едно събитие, което е създадено от Жан-Мари Брусико, един швейцарски французин преди двайсетина години, и вече е станало толкова популярно, че се организира в над 150 държави и градове. Една такава реклама, която ние гледаме по 20 или стотици пъти, която е рутинна, е нещо много скучно в един момент. Докато това са абсолютно невидяни реклами, правени… представете си едно кино, в което участват най-добрите актьори, най-известните, най-красивите жени на света, най-известните спортисти, те пият най-хубавите питиета, карат най-хубавите коли, снимани са от най-добрите режисьори и е по сценарий на най-добрите сценаристи. Наистина е уникално като събитие. То между другото е и нещо като джаза – винаги можеш да влезеш и да излезеш без да си пропуснал същественото, защото не е някаква нишка, която трябва да следиш час и половина. Истината е, че форматът е 5 часа. Но тъй като сме лято и хората са по-спокойни и свободни да се радват на обстановката, сме решили, че час и половина е абсолютно достатъчно. Има блокове с най-добрите реклами през миналата година. Има блок, примерно, с най-известните реклами за перилни препарати или най-старите реклами, свързани с автомобили. Много е шарено, има социална реклама, има кампании, благотворителни, всякакъв вид. В едно такова събитие виждаш криейтива на света, виждаш как едни огромни екипи с наистина много сериозни бюджети произвеждат едни неща, които са оценени от света. Те са печелили наградите, станали са популярни през всичките години, стоят в тези селекции, защото са най-доброто. Хубаво е ние да виждаме най-доброто от света, за да знаем къде сме.

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 31.08.2013

Издателска компания Sanoma си отива от България след няколко трудни години за пазара на списания

Кои са Sanoma? Sanoma Media е подразделение на финландската компания Sanoma, която оперира в 20 държави. Тя е сред водещите медийни групи в Европа и отговаря за дейностите в Централна, Източна и Югоизточна Европа. Има водещи позиции в Белгия, България, Румъния, Русия, Унгария, Финландия, Холандия и Чехия. В портфолиото и влизат над 140 списания, които са насочени предимно към жени, бизнес списания, вестници, интернет сайтове, телевизионни канали, радиостанции, изложения и събития.
За издаването на Cosmopolitan тогава в България двете компании се обединиха в джойнт венчър с името "Санома Блясък България" АД. Той бе резултат от закупуването на 50% от собствеността на "Блясък медия" от международната медийна компания. SMI е базирана в Холандия и е част от Sanoma Magazines, която е четвъртият по големина издател на списания в Европа, има значителен пазарен дял в Белгия, Холандия, Унгария и Чехия и е дъщерна компания на финландския медиен гигант Sanoma WSOY. Създадената през 2003 г. фирма бе наполовина холандско-финландска собственост, но и до днес се управляваше от българи.
Преди седем години списанията бяха основен двигател на рекламния пазар в сектора на печатните медии. Те дълго време представляваха и най-конкурентната пазарна ниша, като абсолютният пик за тях беше през 2008 г. (виж инфографиката). В този период се появиха почти всички по-важни лицензни издания, които сериозно промениха вестникарските сергии и ги направиха да изглеждат по-примамливи за читателите.
Българският пазар на списания стана привлекателен за чуждите издателства още през 2005/2006 г. Тогава той беше привлекателен основно със свободните си ниши и растящите рекламни инвестиции – на глава от населението те бяха доста по-малки, отколкото на развитите пазари. Това се разчиташе като потенциал за голям ръст, особено след влизането на България в ЕС.
С днешна дата картината е много променена и вещае изпитания за бранша. Показателно е изтеглянето от региона на финландската медийна компания Sanoma, която през седмицата обяви официално, че продава дела си в българското издателство "Санома Блясък България".
Тя е най-сериозната и влиятелна чужда компания, оперираща в този бранш. Така на пазара на списания в България остана една чуждестранна компания – гръцката "Атика медия". Тя също отчита трудностите в региона и вече се изтегли от румънския пазар.
Това не е и първият подобен пример. Изтеглянето от пазара на чуждестранни инвеститори започна още в края на 2010 г., когато германската медийна компания ВАЦ продаде вестниците "Труд" и "24 часа". През 2011 г. от страната се оттегли и шведската медийна група Bonnier. Издаваният от тях в. "Пари" беше купен от "Икономедиа" АД (собственик на вестниците с марка "Капитал" и "Дневник"). Също в края на 2011 г. си тръгна друг голям чуждестранен медиен играч – ProSieben, която притежаваше радиостанциите от групата на SBS в България. И с това примерите не се изчерпват, а в сектора продължават коментарите, че и други чуждестранни компании обмислят подобни стъпки.
"Безспорно общата политическа и икономическа нестабилност оказват влияние върху активностите на рекламодателите и политиката на медиите. Оттеглянето на голям чуждестранен инвеститор (какъвто е Sanoma Media – бел. ред.) от българския пазар е индикация за сложната ситуация, в която се намират издателите в България", коментира управляващият съдружник в медия агенцията "Carat – България" Мария Миланова. Тя обаче изрази надежда, че въпреки промените в собствеността изданията на "Санома" ще продължат да се развиват успешно на българския пазар с по-голяма гъвкавост спрямо изискванията на рекламодателите и спрямо спецификите на пазара.
Според медия директора на Argent Симона Тенчева новината за излизането на Sanoma от българския пазар е съвсем логично и икономически обоснована. "Тук размерът на печалбата (ако въобще има такава) е далеч под този, който оправдава усилията за постигането й. У нас ситуацията е още по-сложна предвид постоянно коментираните проблеми със свободата на медиите и разпространителските фирми. Едва ли разумен чуждестранен инвеститор би се задържал на пазар, на който бизнес обстановката е толкова несигурна", категорична е Тенчева.

Sanoma в отстъпление

Купувач на дяловете на Sanoma е компания, собственост на Красимир Друмев и Димитър Друмев – "ДД и Д" ООД. До момента Sanoma държеше 50% в дружеството "Санома Блясък България". Останалите 50% държаха бащата и синът Красимир и Димитър Друмеви.
В съобщението до медиите пише, че "Санома Блясък" ще продължи да издава настоящите си списания – седемте лицензионни издания Cosmopolitan, ELLE, Harper’s Bazaar, Men’s Health, National Geographic, National Geographic Kids и Story, петте български списания "Блясък", "Журнал", "Кулинарен журнал", "Здравен журнал", "Моето дете". Компанията продължава да оперира и всичките си интернет сайтове rozali.com, gotvetesmen.bg, cosmopolitan.bg, moetodete.bg и bliasak.bg, както и книгоиздателската си програма. С тези издания в портфолиото си "Санома Блясък" е едно от най-големите издателства на пазара.
Изпълнителният директор на "Санома Блясък" Димитър Друмев коментира, че сделката представлява добра инвестиция в бизнеса, който той и баща му развиват през последните 20 години. Друмев споделя още, че стратегията на дружеството остава непроменена – "лидерска позиция на пазара чрез качествени издания и ефективни рекламни решения". Пред "Капитал" той уточни, че ще запазят големината на портфолиото си. "Не планираме да спираме списания, защото на този етап няма нужда. Ако забележим, че има издания, които излизат в разрез с пазарната бизнес логика, чак тогава бихме преосмислили какво да отпадне от портфолиото ни. Ние и друг път сме го правили", каза той (виж интервюто).
Финландската Sanoma промени пазара, защото бе една от първите компании, която вкара лицензно издание в нишата на гланцираните издания. Официално на българския пазар Sanoma стъпи през 2003 г. Тогава българските издатели "Блясък медия" ООД и холандската компания Sanoma Magazines International (SMI) спечелиха лиценза за издаването на Cosmopolitan (списанието излезе на български през 2004 г.) в съревнование с издателите на българския Playboy "Атика медия България".
Финансовият отчет на "Санома Блясък България" показва, че общите загуби за 2011 и 2012 г. възлизат на 566 хил. лв. (виж таблицата), макар през последния отчетен период да намаляват. Когато към това прибавим и факта, че в България рекламният пазар непрекъснато се свива, стъпката на финландската компания изглежда логична. През 2012 г. брутният обем на рекламния пазар се е увеличил с малко над 8%, но в действителност инвестициите са намалели спрямо 2011 г. Въпреки че през 2013 г. имаше избори, това не предотврати спада. Рекламните приходи на списанията през първите шест месеца на тази година в сравнение със същия период през 2012 отчитат спад от 13% по официални данни на агенция Be Media Consultant (виж таблицата). Данните на Be Media са за онези медии, които са се съгласили да участват в измерването и не включват различните отстъпки от официалната тарифа, както и различните форми на платени публикации.
На мускули
Погледнато най-общо, принт пазарът продължава да е най-конкурентният медиен сектор според медия директорите. Това тяхно твърдение се потвърждава и от претрупаните с вестници и списания сергии. "На пазара има огромен брой национални и регионални медии. Всички те са с амбицията и желанието да предизвикат читателски интерес чрез съдържанието си", обяснява управляващият директор в агенция Media Club Катерина Буюклиева. Това обаче е на пръв поглед. Всъщност зад фасадата на печатния пазар нещата изглеждат различно. "Големият проблем в този сектор е липсата на прозрачност за тиражите, а оттам и нелогичната цена за реклама", допълва картината Буюклиева. Другият недостатък на сектора според нея е, че като цяло издателската гилдия е изпуснала момента да наложи единна визия за развитието на принт пазара. "Санома Блясък" обаче е групата, която одитира изданията си и предоставя официалните доклади на рекламодатели и рекламни агенции. "Това определено беше оценено много високо и изгради доверие към изданията", коментира Катерина Буюклиева.
Вторият сериозен проблем, произтичащ до голяма степен от липсата на данни за тиражите, е намаляването на приходите от реклама. "Това доведе до явно или негласно свиване на тиражите, обема на изданията, броевете, издавани годишно, както и до намаляването на цените за реклама. Това от своя страна неизбежно доведе до последващо свиване на приходите", категоричен е медия директорът на Argent Симона Тенчева. По думите й този порочен кръг доведе до преустановяване на някои заглавия, а други намалиха редакционните си екипи до степен, която няма как да не се отрази и на качеството на съдържанието им. "Това постепенно задълбочи проблема с намаляващата читателска аудитория и интереса на рекламодателите. Много малко са изданията, които успяха да задържат нивото на качество на предлаганото съдържание", каза Тенчева. Според нея не бива да се пренебрегват и последиците от факта, който проучванията показват, а именно редуцирането на броя списания, които хората купуват, като най-често този брой вече е сведен до 1 издание месечно, докато преди началото на кризата този брой е 2-3 издания на месец по наблюденията на Симона Тенчева.
Има надежда
Всички коментират силния спад в приходите от реклама в печатните издания. Това обаче според Катерина Буюклиева от Media Club категорично не означава, че съдържанието на даден вестник или списание не е интересно за аудиторията. Според нея много от печатните издания са развили успешно интернет платформите си и реално погледнато, приходите от реклама следва да се разглеждат не само през печатните издания, а общо – печатни и електронни. "Начинът, по който се търсят приходи от реклама, трябва да следва навиците на аудиторията", коментира Буюклиева.
Според Мария Миланова все повече рекламодатели предпочитат дигиталните платформи на съответните издания пред хартиения носител. "Това създава нови предизвикателства пред принт медиите, голяма част от които успешно се адаптират към новите условия", каза тя.

Стр. 37, 38

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 31.08.2013

Есенният тв сезон е на прага и четирите национални телевизии се готвят трескаво за него. По екраните вече е блъсканица от промоционални клипове, които провокират очакванията на зрителя. Мобилизирани са всички арсенали – от продуцентите до водещите. Разпределението на силите е приблизително такова: bTVще заложи на продълженията на успешните си (а и не съвсем успешните) сериали, ще прибави към програмната си схема и няколко нови предавания – предимно игри и риалита.
На "Нова телевизия", макар че беше пионер в българските сериали, този жанр определено не й се отдава. А пък и не умее да рекламира тази си продукция достатъчно мащабно. Затова ще се облегне на вечния си коз – риалити формата "ВИП Брадър" – N-ти сезони второто издание на музикалното шоу Хfactor.
По същото време и една друга телевизия – ТВ7, също ще забавлява аудиторията с музикално риалити, само че под наименованието "Музикална академия". Държавната БНТ пък, която винаги се оплаква, че не й стигат парите, се е отказала от такива трудоемки проекти. Затова най-накрая ще представи сериала "Четвърта власт". А снимките на най-гледания й през последните години сериал – "Под прикритие",ще започнат в началото на септември в курорта Свети Влас. Така че едва ли ще добият вид на готов продукт преди Нова година. По правило есенният тв сезон е най-силният и най-важният за телевизиите
за привличането на рекламодатели
до края на годината. Затова те го стягат с най-много концентрация и разхищения. Дали обаче есента на 2013-а г. ще бъде успешна, зависи от реализацията. Тъй като между редовете на предстоящите нови проекти се чете, че те едва ли ще са нещо невиждано до момента.
За някои от тях даже отсега може да се обзаложи човек, че ще бъдат евтина имитация на оригиналите си. Например "Това е цената" има авторитета на най-успешната и популярна тв игра в световен мащаб, която ще тръгне от праймтайма на bTV от септември. Целта на участниците е да отгатват цените на различни продукти, за което ще бъдат компенсирани с парични и предметни награди. Оригиналният формат е на FremantleMedia и българският зрител трябва да е безкрайно благодарен, че най-накрая ще гледа побългарен вариант на тази толкова успешна игра, създадена още през 1956 година. От разпространената информация излиза, че bTV е изключително горда, че е успяла да вземе правата върху The Price is Right. Тя, казват ни, разчупила стереотипа за телевизионна игра тип викторина (най-вероятно това е станало през 50-те години, но няма значение), в която победител често бил този, който знае най-много факти. В "Това е цената" обаче това познание изобщо не било достатъчно, тъй като изисквала и съобразителност. И бързо мислене, известна доза късмет и много чувство за хумор, предупреждават от bTV. Както се казва, все неща, които в "Стани богат" никак няма да ти помогнат да стигнеш до големите пари. Затова не било случайно, че "Това е цената" била най-гледаната тв игра в САЩ. Ако навръх 60-ия си юбилей продължава да се върти и в българския ефир, в което силно се съмнявам, сигурно ще влезе завинаги в ТОП 10 телевизионни игри ветерани. "Това е цената" е показателна и за българските продуценти – определено имат усет към най-актуалните продукти на пазара, които проучват и проверяват с десетилетия.
Като най-забавната скрита камера, използвана в България, рекламира същата телевизия друг свой нов продукт – авторското комедийно риалити "Нищо лично". В него щели да участват и известни личности като Емо Чолаков и Владимир Каролев, и лица, които изобщо не се появяват по екраните на медиите, а също обикновени граждани, непознати за публиката. Изпълнителният продуцент Радост Драганова и нейната компания Q2 предвиждат също нещо "невиждано" – във всяко издание на "Нищо лично" звездата тотално да обърква или напълно непознати хора или близък приятел или колега, а след това всички оживено да коментират случилото се в студиото. Явно екипът никога не е гледал или пък нарочно е пропуснал "Сладко отмъщение". То нямаше пред себе си гръмкото и модно определение "комедийно авторско риалити". Но въпреки че не беше безкрайно лошо, бързо се изчерпа – започна да прави "сладки отмъщения" на едни и същи известни личности у нас и отиде в телевизионната история. Може би "Нищо лично" няма нищо лично към "Сладко отмъщение", въпреки че ще го прекопира от А до Я. За водещ е набеден поп певецът Миро, който от години се лута насам-натам по различни проекти и почти заряза музикалната си кариера.
Далеч по-обещаващо звучи "промото" на първата по рода си платформа за своеобразен референдум, в който хората ще решават чрез гласуване различни социални и морални казуси от реалния живот. Това може да стане в проекта, в който зрителите ще пишат края на историята – Vox Populi. Всеки епизод ще представя филм с отворен край и ще разказва човешка история с морален конфликт. Чрез реални сюжети за любов, за престъпления, за семейни и социални отношения филмът ще отправя към зрителите въпроса как трябва да постъпят героите на финала на историята. На живо в студиото водещият ще разяснява възможните решения на етичния конфликт. В края ще се излъчи финалът на историята, избран от най-много зрители. Продуцент е bTV Studios. Vox Populi е по лиценз на Rede Globo, а оригиналното му заглавие е Voce Decide.
За гвоздей в есенната си програма bTV е набедила и "Щипка сол". В кулинарното предаване аудиторията ще трябва да приготвя тристепенно меню за четирима. Полезни трикове ще показва световноизвестният топ готвач Силвене Роу. Рецептите щели да бъдат предварително публикувани онлайн и да могат да се приготвят с продукти, налични в супермаркета.
Сред най-очакваните нови заглавия на най-голямата телевизия може би е риалити форматът "Африка: Звездите сигурно са полудели", което ще наподобява "Сървайвър". В него отново "звезди", както ги нарича медията, ще бъдат изправени пред физически изпитания, както и пред задачи, свързани с обмяна на култура и опит. Снимките на Черния континент вече са стартирали, а хора от екипа издават, че много от физическите предизвикателства са се оказали трудни и опасни, но участниците не са се поддали на страховете си. Само за пет дни престой в Африка са посетили три държави. Във всички предизвикателства се включвали и водещите Яна Грудева и Антон Хекимян.
Два мащабни риалити формата стяга "Нова тв"
Поредният "ВИП Брадър" ще се снима в стъклена къща, която ще бъде поставена в центъра на София, а брадърите няма да преспиват там. В екипа си правят ПР-експерименти, като непрекъснато забъркват популярни лица като кандидати, а част от тях после уж се отказват. Когото и да вкарат вътре обаче, предаването се гледа. Въпреки конкуренцията или може би напук на нея. Идеята за стъклената къща също не е нова извън България. Но както стана ясно, продуцентите у нас прилагат чуждия опит по-внимателно, без да бързат.
След неособено очаквания успех на Xfactor Нова тв стяга втори сезон на музикалното риалити. То определено беше сред най-добрите й попадения през 2011-2012-а. За доказателство – Сани Алекса, Мария Филева,Богомил, Ангел и Моисей, както и победителят Рафи са между най-известните и търсени имена от поп музиката у нас. Това шоу най-накрая прекъсна традицията да превръща откритията си в мимолетни артисти. Вместо това успя да ги реализира и след тв финала. Затова второто му издание определено се чака с интерес. Водещите са си все същите – Алекс Раева и Мария Игнатова. Ще има нови ментори, които трябва да открият новите таланти.
Подобна цел ще има и музикалното риалити на ТВ7 -
"Музикална академия"
чийто продуцент ще бъде "Междинна станция" на Иван Христов и Андрей Арнаудов. Предаването ще продължи три месеца, а част от реализацията му е поверена на музикалния директор Графа. Сто хиляди лева е голямата награда, водещи ще са Иван и Андрей и ще се редуват с Део.
Казват, че когато почнат да ти обясняват идеята на някое предаване, по-добре е да смениш канала. Все пак ето какво обещава екипът на "Музикална академия" – основната идея била сблъсъкът между миналото, настоящето и бъдещето на българската музика. В шоуто ще се състезават три групи изпълнители: музикални легенди, обичани от няколко поколения българи, най-актуалните звезди в момента и неизвестни таланти, които не са имали шанс за изява досега. След опита си с "Къртицата" продуцентите ще приложат отново бигбрадърски номера, като затворят участниците под един покрив, където ще се подготвят за концертите си. Преди години "Нова тв" направи подобен формат, който обаче не беше особено успешен и не доживя втори сезон.
"Следващият, моля" е другото голямо заглавие в програмата на ТВ7 от есента. То пък предлага възможност за спечелване на 222 000 лева. Форматът е българската версия на световното шоу NEXT ONE, чийто оригинал пък е на холандския гигант Endemol. Тв играта ще се излъчва у нас веднъж седмично в праймтайма, а негов продуцент е Superfly Productions. Според правилата играчите се редят на опашка на сцената, преди да приложат знанията си, като отговарят на въпроси за определено време. В помощ на водещия и на участниците ще бъдат Маестрото, медицинска сестра, учителката, бабите от Банско и др.
Някогашната манекенка и депутатка от "Новото време" Юлияна Дончева ще води по ТВ7 предаването "Пряка демокрация". Фолкпевицата Алисия пък ще замести колежката си Кали в друго предаване на същата медия – "Споделено с…". Камелия през есенния тв сезон ще "прескочи" в "Нова тв". Тя ще бъде водещ на новото риалити предаване "Марс и Венера" и ще помага на участниците в него да намерят половинката си.
Може би най-впечатляващи през предстоящия сезон ще са
сериалите
Те няма да са много нови като заглавия, но ще продължат сюжетите от предишните сезони. Като например "Фамилията" по bTV. Там отново ще се разказва за плетениците между политика, пари и власт, с познати актьори като Стефан Данаилов. На повече зрители ще разчитат и тийнейджърската история "Революция 2: Секс, лъжи и музика", а също комедийната "Столичани в повече". ТВ7 ще отвърне на предизвикателствата с втория сезон на историческата сага "Дървото на живота", а БНТ ще излъчи дълго рекламирания сериал "Четвърта власт". Част от актьорите в него са "заети" от екипа на "Под прикритие" и "Стъклен дом".
Проблемът на телевизиите обаче остава – в повечето случаи се опитват да пробутат продукции, които на Запад отдавна им е изтекъл срокът на годност, обявявайки ги за нещо феноменално, или пък да пускат уж авторски свои проекти, които са си чисто копиране. Лошото е, че подценяват паметта и естетическите критерии на зрителя. А той не прощава.

Стр. 43

сп. Forbes | Камелия ИВАНОВА | 30.08.2013

Любомир Нейков е сред най-популярните лица на България и ръководи печеливша продуцентска компания – съвсем не на шега

Телевизионният пазар в България е много динамичен. Тук с малко средства се прави продукция на световно ниво, казва актьорът Любомир Нейков, който е съосновател на една от нашумелите продуцентски компании през последните пет години – Dream Team Productions. Два от неговите проекти сериалът "Столичани в повече" и комедийното предаване "Комиците", са в топ 5 на най-гледаните програми в тв ефира през юни тази година. Въпреки, че Любомир Нейков поддържа своя комедиен образ, той всъщност управлява сериозен и печеливш бизнес и се класира на 7-ма позиция в класацията Топ 70 на бълграските знаменитости на Forbes. Приходите на продуцентската компания достигат 7.71 млн. лв. през 2011 г. и бележат ръст спрямо 3.27 млн. лв. през 2010 г., показва справка в Търговския регистър. Наред с това в края на 2011 г. Dream Team Productions отчита печалба от 2.43 млн. (отчетите за 2012 г. все още не са налични, но се очаква трендът да е все така възходящ). За срещата е Forbes България Любомир Нейков избра лобито на хотел в близост go bTV, защото именно там било взето решението да се създаде продуцентската компания. Появи се засмян, в лежерни къси панталони и карирана риза и след като се огледа на шега (или може би не) за папараци, започна своя разказ за опита си в продуцентския бизнес.
Dream Team Productions е основана през 2007 г. от Любомир Нейков и Евтим Милошев, като двамата са равностойни съдружници. Те се отделят по едно и също време от екипа на "Шоуто на Слави", където Нейков прекарва девет години. А преди да станат колеги в това предаване, двамата е Милошев са добри приятели покрай работата си в хумористичното радиопредаване "Досиетата X" по Дарик радио в периода 1998-2001 г. "Евтим е остроумен, забавен, изключително витален човек", казва Любомир Нейков, според когото двамата споделят еднакъв критерий за високо качество, който налагат в съвместната продуцентска компания.
Основният принос на Нейков при старта на Dream Team Productions е, че решава да привлече в компанията талантливи хора, на които има доверие. Това са актьорите Кръстьо Лафазанов, Руслан Мъйнов, Христо Гърбов, Ненчо Илчев u други, които с годините се превръщат в запазена марка на почти всеки проект на продуцентите. Още от самото начало Нейков е решен да промени модела на работа в сравнение с този, прилаган от други продуцентски компании. "Поинтересувах се от успешните практики в чужбина и установих, че съвместната работа на актьора със сценариста е много по-полезна", казва той.
Наред е това всички актьори в Dream Team Productions са назначени на постоянни договори и получават свобода за творческа изява. "Нашите актьори са едни от най-добре гледаните в България – казва с усмивка Любомир Нейков. – Доверието в екипа беше ключово, защото още не беше ясно какво ще правим. За разлика от други компании на пазара, които бяха инвестирали предимно в техника, ние заложихме на опитните кадри."
Пилотният проект за продуцентската компания е комедийното предаване "Комиците", който обикаля няколко телевизии в търсене на ефирно пространство. Според Любомир Нейков важна роля изиграва дългогодишният телевизионен опит на Евтим Милошев и добрите му контакти в тази област. Първоначално проектът "Комиците" е одобрен от Българската национална телевизия (БНТ), Канал 1. "Много леко се разбрахме с тях. Бяхме пред подписване на договор", казва Нейков. Но получават предложение от bTV, на което се съгласяват най-вече защото добре познават работната среда там, а и решават, че аудиторията на телевизията е по-подходяща за техните цели. Предаването дебютира през януари 2007 г. – по средата на телевизионния сезон, финансовите договорки между продуцентската компания и телевизията остават тайна и до днес, но според Нейков те се подобряват с растящата популярност на предаването през годините. В рекламната тарифа на телевизията за август 2013 г. например рекламното време на "Комиците" е обозначено като "Premium" и възлиза на 6109 лв. за тридесетсекунден спот. Това е най-скъпата тарифа за съответния период. Още от първата година предаването "Комиците" тръгва на национално турне в близо 12 града със специален двучасов спектакъл с музика и скечове. "Турнето постигна грандиозен успех е претъпкани салони. Налагаше се да правим по няколко спектакъла във всеки град", казва Нейков.
Организацията на турнетата се осъществява благодарение на големи компании като например "Технополис" и "Захарни заводи", които през годините са сред генералните спонсори. Цените на билетите варират между 10 и 12 лв., за да бъдат достъпни за повечето почитатели на предаването. Въпреки че турнетата се оказват печеливши, през последните години бройката на градовете, в които спектаклите се представят, намалява. Причината най-вероятно е в икономическата криза и свиването на доходите на българите. През 2012 г. за първи път годишното турне не се състоя поради факта, че част от екипа на компанията е бил нает за участие в турнетата на предизборната кампания на политическа партия ГЕРБ през май. "Сметнахме, че ако пътуваме и през август [когато обикновено се случва турнето на "Комиците"], ще е твърде скоро. А и сега започнахме много нови проекти и нямаме физическа възможност да пътуваме из страната", казва Любомир Нейков, като сподели, че участието му в предизборната кампания му е донесло много критики.
След старта на "Комиците" продуцентската компания се захваща е друг успешен проект: риалити формата Survivor. Нейков разказва, че ръководството на bTV отправя покана към Dream Team Productions да се заеме със снимките на предаването, след като не са доволни от представянето на първия сезон през 2007 г., чийто продуцент тогава е компанията на Слави Трифонов "Седем осми". Планирането на шоу от този формат се оказва предизвикателство, защото за разлика от оригиналното предаване, което е от 12 епизода, българският еквивалент заснема 60. По-голямата бройка гарантира и по-добра рентабилност на българския пазар според Нейков. За да се възстанови голямата инвестиция в заснемането на предаването, което се снима на екзотична дестинация и обхваща екип от над 100 души, е нужно да има повече епизоди, които да генерират рекламни приходи за телевизията. Dream Team Productions се стремят да осигурят разнообразие и динамичност в риалити формата, за което е нужен добър сценарий, много игри, добър подбор на участници и т.н. "Евтим проведе добре кастингите и знаеше какво търсим – точно какъв тип хора трябваше да имаме", казва Нейков. След общо три реализирани сезона на Survivor предаването е прекратено. "Пазарът се насити на риалити и дойде модата на българските сериали", казва Нейков, който потвърди пред Forbes България слуха, че в момента се подготвят снимките на нов сезон. Все още не е ясно обаче кога риалити проектът ще се завърне на екрана.
Третият голям телевизионен проект на Dream Team Productions съвместно с bTV е публицистичното предаване "Нека говорят с Росен Петров", което стартира през май 2009 г. То е по подобие на руското предаване "Пусть говорят", а първоначално в него се включват и комедийните актьори от "Комиците". Пет сезона по-късно предаването продължава да бъде сред гледаните публицистични програми в ефира на телевизията.
През 2011 г. Dream Team Productions прави и първия си дебют с телевизионен сериал – "Столичани в повече", и така става част от шумния възход на този жанр В българския телевизионен ефир. Според Нейков телевизионната индустрия се пренасочва към производството на сериали най-вече след впечатляващия касов успех на кинофилма "Мисия Лондон". Филмът на режисьора Димитър Митовски реализира близо 3 млн. лв. приходи само от боксофис през 2010 г. Любомир Нейков също участва в него е ролята на готвача Коста Баничаров. "Успехът на този филм натежа във взимането на решения дали да се произвеждат български сериали", казва Нейков.
Идеята за комедийната драма "Столичани в повече" идва малко след като bTV стартира с първия си български сериал "Стъклен дом". До този момент тандемът Нейков и Милошев подготвят сценарий за драма с работно заглавие "Пеперудите". Малко преди да я реализират обаче, убеждават ръководството на телевизията, че ще е по-добре да стартират сериал, който е "пълна противоположност на вече набиращия популярност "Стъклен дом". bTV решава да инвестира в този сериал и така екипът трескаво подготвя сериала за рекордно краткото време от два месеца. Снимките започват през февруари 2011 г. и сериалът започва да се излъчва паралелно е това. "Интересното в този сериал е не само че е комедиен и че хората го обикнаха, но и че се развива с всеки изминал сезон", казва Нейков, който отказва да разкрие детайли от договорните отношения с телевизията. За финансовия успех на сериала може да се съди единствено по високия му рейтинг – той е на първо място в топ 50 на най-гледаните програми през юни тази година, когато завърши излъчването на сезон 5. Това показват данни на пийпълметричната агенция GARB (GfK Aidience Research Bulgaria), а изследването обхваща зрители над четиригодишна възраст. Любопитно е, че в същата класация предаването "Комиците" се нарежда на 4-та позиция, след като второ и трето място са заети от турския сериал "Времето лети". А предаването "Нека говорят с Росен Петров" заема 37-о място в класацията.
Друг амбициозен тв проект на компанията е историческата драма "Дървото на живота", който стартира през 2012 г. в ефира TV7. "Това не е комерсиален филм като "Столичани в повече", но пък работата по него е много интересна", казва Нейков. Снимките на втория сезон вече са в ход, като сценарият този път се фокусира върху българската история от периода 1918-1925 г. Тази есен компанията ще представи и съвсем нова продукция – сериал, който ще въведе зрителя "в кухнята на една телевизия". Портфолиото на продуцентската компания се допълва от услуги за чуждестранни продукции, които се нуждаят от подизпълнители в България, и от заснемането на телевизионни реклами за разнообразни корпоративни клиенти. "Предлагаме абсолютно всичко – сценарий, актьори, снимачна техника, монтаж", казва Нейков. За да достигне това ниво, компанията финансира закупуването на снимачна и монтажна техника, след като печели европроект по програма "Конкурентоспособност" през есента на 2011 г. Общият бюджет на проекта възлиза на 667332 лв., показва справка в Информационната система за управление на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН). Според Нейков компанията продуцира средно по 4 реклами на година."Идеята ни е да излезем навън на пазарите в Европа, Азия и Америка", казва Нейков, като допълва, че от две години компанията води преговори с чуждестранни продуценти. На този етап е ясно, че сериалът "Столичани в повече" е купен от новата телевизия, насочена към българските емигранти в САЩ, BiT (Bulgarian International Television).
"Мисията ни е да повдигаме духа на нашата публика, да караме хората да се усмихват", казва Нейков и изглежда, че успява.

Стр. 48,49,50,51

в. Бряг, Русе | 28.08.2013

9 фирми са подали оферти за участие в обществената поръчка на Община Русе по проект "Изпълнение на мерки за осигуряване на информираност и публичност при реализиране на проект "Интегрирана система за градски транспорт на град Русе". В понеделник комисия отвори и прегледа документите на всички кандидати, сред тях само една фирма е русенска – "Парнас" ООД, останалите са софийски компании. Предстои до средата на следващата седмица комисията за обществените поръчки да оцени по критерии кандидатите и да се произнесе с резултат.
Поръчката предвижда спечелилият кандидат да сключи договор за една година, през която да организира рекламна кампания за целите на проекта. Друго от изискванията е да подготви рекламни материали тип брошури, билбордове, стикери и листовки, чрез които да представи промените в транспортната мрежа на Русе. Максималният финансов ресурс на поръчката е 110 хиляди лева.

Стр. 4

Водещ: Авторът на книгата „Поколението F” – едно заглавие, което събира все повече публика на българския книжен пазар, сега ще бъде наш събеседник в „Нещо повече”, защото поколението f е поколението на Фейсбук, а от 24 часа насам разбираме, че това е и територията за правене на политика в България. Вярно, малко куц се оказа този опит на най-популярния политик Бойко Борисов да влезе в социалните мрежи, веднага беше хакнат неговият профил и все още почитателите му не могат да общуват в това най-модерно поле за размяна на идеи. Но как така стана толкова любима тази интернет мрежа на българските политици, или просто в началото на новия политически сезон, с нови похвати ще се харесваме на публиката? Здравейте, Максим Бехар!
Максим Бeхар: Ами то Фейсбук и въобще социалните медии не са отношение днес и от вчера и от миналия ден територия на политици, които биха искали да комуникират със своите избиратели или с политическите си опоненти или поддръжници, но за съжаление, през последните години в България с много малки изключения нямам нито един случай или нито един добър пример, за който мога да кажа, че ето, един политик комуникира по възможно най-добрия начин. И тук не визирам толкова това, което се случва с профила на Бойко Борисов, тъй като дори не съм го и погледнал. Разбрах, че някой го е рипортвал, пък Фейсбук са го спрели. По-скоро важното е, че българските политици все още не умеят, или не знаят как, или не могат да комуникират по възможно най-интелигентния начин с публиките, които ги наблюдават и които искат да имат някакъв контакт с тях. Поне 90% от профилите, направени от политици, вероятно се поддържат от техни някакви пиари, или съветници, или секретарки, или партийни функционери, но има толкова скучна и безлична информация, от сорта на: днес депутат X, Y, Z се срещна със своите избиратели от района, примерно в Силистра, или от Смолян, или където и да е, и това е информация, която не носи абсолютно никаква, нищо ново, никакво познание, хеле пък да предизвика някаква дискусия. Затова ми се струва, че ако един политик, който в момента не е активен в социалните медии, той просто няма място в политиката. И трябва си каже, един ден в денонощието аз ще комуникирам с моите противници, или с моите поддръжници, или с хората, които ме обичат, или с хората, които не ме обичат в социалните медии, за да могат да чуят те моето мнение. Т.е. за политика денонощието става 23 часа, вместо 24, както е за другите, той си взима един час, сяда и започва да общува със своите избиратели. Ако това…
Водещ: И това е много по-лесно, отколкото да се обикаля избирателния район…
Максим Бехар: Не говорим за лесно, много по-продуктивно е, защото могат да се чуят интересни мнения. Да се чуят мнения от цяла България, не само от един район, да се чуят мнения на българите в чужбина, които стават все повече и повече. Някой ден, много скоро могат да станат българите в чужбина повече, отколкото българите в България. Тяхното мнение ще тежи много. Но най-важното е, че политикът, който стои зад монитора и който трака по клавиатурата ще научи много интересни неща, и не само от дискусиите с хората, с които говори, ами ще научи от профилите на различни други хора. Тъй като социалните медии в момента са територия на познанието. Това е познание.
Водещ: И ще научи много и за своите опоненти. Прави обаче едно подозрение възможен фактът, че някак си нашите политици едновременно се събудиха за силата на социалните мрежи и нахлула в тях, може би защото видяха каква е силата за организиране на протестите срещу едно управление.
Максим Бехар: Социалните медии всъщност в момента са единствените независими медии в света, не говоря само за България. Защото теоретично можеш да купиш един журналист и да му кажеш, напиши една хвалебствена статия за мене и той ще седне ще я напише. Говоря теоретично. И вероятно това се случва в много части на света. Обаче не можеш да купиш Фейсбук, не можеш да купиш Туитър, не можеш да купиш LinkedIn, защото това е територия на хората, които ги посещават медиите. Т.е. новите медии се пишат от техните читател, те не се пишат от специално избрани или назначени за това хора. Ищахът и желанието на политиците да комуникират онлайн и в социалните медии съществува отдавна, но ако, като казват, те са се събудили през последните няколко месеца, това е поради факта, първо, че през февруари са видели изключително голям взрив на народно недоволство, което по някакъв начин беше провокирано или отчасти организирано и от социалните медии, и второ, през май, юни, юли, пък и до ден-днешен се вижда, че силата на социалните медии е по-голяма, отколкото на всички други традиционни медии.
Водещ: Показват го и социологическите проучвания.
Максим Бехар: Ами да, и това е нормално.
Водещ: За съжаление, на традиционната журналистика, към която и Хоризонт принадлежи. Но така е, светът се развива, трябва да синхронизираме и нашите усилия с нуждите на публиката. Хората са онлайн, интернет е в телефоните, не може да се чака да излезе вестникът от печатницата, за да се научат новините или да се търси радио.
Максим Бехар: Хоризонт също си има своето място, като медия разбира се, обаче не е интерактивна медия, и няма как да бъде интерактивна медия, защото не може всички слушатели по едно и също време да се обаждат на Хоризонт и да казват своето мнение. Докато в социалната медия е възможно, първо, всички, или голяма част, или тези, които се интересуват от читателите, или от ползвателите, да влязат и да кажат своето мнение, и второ, което е най-важно, могат да го споделят с много други хора. Което другите медии като радио, телевизия, хеле пък вестници не предоставят и никога не са предоставяли.
Водещ: И така, поколението f навлезе в българската политика, или политиците от българския елит влязоха в социалните мрежи, и така можем да го кажем, важна е ползата, а тя не е в това да се извадят шпагите и да се воюва и в социалните мрежи с политическите противници, като ги громим и се обиждаме, по-важно е политиците да научат в тези мрежи какво искат техните избиратели, и най-вече как да ги удвоят, утроят или изобщо да ги направят повече.
Максим Бехар: Не е така.
Водещ: Не е ли така?
Максим Бехар: Най-важното нещо в социалните медии е, че избирателите научават колко струват политиците. Защото в крайна сметка ако един човек, ако той наистина е политикът Иван Петров, или Петър Иванов, или който и да е, комуникира със своите си мисли, със своите си ръце, със своята си клавиатура, със своя си монитор, със своя си лаптоп или каквото и да е и пише на избирателите, те за един час ще разберат колко струва, какво мисли, какво ще направи за тях или няма да направи, къде ще се провали, къде ще успее. И това е страшно важно, защото носи прозрачност. И между другото, най-големият проблем в момента в България е прозрачността и затова са провокирани тези протести по улиците, защото поколението f живее 24 часа в социалните медии, където животът е прозрачен, където знаеш с кого комуникираш, кои са неговите приятели, снимки, добри и лоши страни и всичко останало, мнения.
Водещ: Свободата на мнението и изразяването не може да бъде ограничавана. Ами внимавайте, политици, тогава в новото си изкушение, интернет и социалните мрежи! Там могат да ви харесат, а могат и да не ви харесат. Всичко е въпрос на представяне.
Максим Бехар: Да, и това е хубавото на социалните медии.
Водещ: Дори и когато не сте съвсем искрени и се опитвате да се харесате.  

 www.novini.dir.bg | 01.09.2013 

Започва изпълнението на проекта „Величественият Дунав – непокътнати природни красоти и люлка на древни народи”, финансиран по Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 г., съобщи Стефан Проданов, ръководител на проекта и председател на Съвета по туризъм в Свищов. Проектът е на стойност 472 хил. лв. Той е съвместно начинание на общините Свищов, Ценово и Белене. На първа съвместна пресконференция кметът на Свищов инж. Станислав Благов, кметът на Белене Момчил Спасов и кметът на Ценово д-р Петър Петров обявиха, че целта е да бъдат рекламирани туристическите дестинации в трите общини, както и съвместно участие в различни туристически борси. Продължителността на проектните дейности е до 13 август 2014 г.

Оригинална публикация