в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 31.08.2013

Издателска компания Sanoma си отива от България след няколко трудни години за пазара на списания

Кои са Sanoma? Sanoma Media е подразделение на финландската компания Sanoma, която оперира в 20 държави. Тя е сред водещите медийни групи в Европа и отговаря за дейностите в Централна, Източна и Югоизточна Европа. Има водещи позиции в Белгия, България, Румъния, Русия, Унгария, Финландия, Холандия и Чехия. В портфолиото и влизат над 140 списания, които са насочени предимно към жени, бизнес списания, вестници, интернет сайтове, телевизионни канали, радиостанции, изложения и събития.
За издаването на Cosmopolitan тогава в България двете компании се обединиха в джойнт венчър с името "Санома Блясък България" АД. Той бе резултат от закупуването на 50% от собствеността на "Блясък медия" от международната медийна компания. SMI е базирана в Холандия и е част от Sanoma Magazines, която е четвъртият по големина издател на списания в Европа, има значителен пазарен дял в Белгия, Холандия, Унгария и Чехия и е дъщерна компания на финландския медиен гигант Sanoma WSOY. Създадената през 2003 г. фирма бе наполовина холандско-финландска собственост, но и до днес се управляваше от българи.
Преди седем години списанията бяха основен двигател на рекламния пазар в сектора на печатните медии. Те дълго време представляваха и най-конкурентната пазарна ниша, като абсолютният пик за тях беше през 2008 г. (виж инфографиката). В този период се появиха почти всички по-важни лицензни издания, които сериозно промениха вестникарските сергии и ги направиха да изглеждат по-примамливи за читателите.
Българският пазар на списания стана привлекателен за чуждите издателства още през 2005/2006 г. Тогава той беше привлекателен основно със свободните си ниши и растящите рекламни инвестиции – на глава от населението те бяха доста по-малки, отколкото на развитите пазари. Това се разчиташе като потенциал за голям ръст, особено след влизането на България в ЕС.
С днешна дата картината е много променена и вещае изпитания за бранша. Показателно е изтеглянето от региона на финландската медийна компания Sanoma, която през седмицата обяви официално, че продава дела си в българското издателство "Санома Блясък България".
Тя е най-сериозната и влиятелна чужда компания, оперираща в този бранш. Така на пазара на списания в България остана една чуждестранна компания – гръцката "Атика медия". Тя също отчита трудностите в региона и вече се изтегли от румънския пазар.
Това не е и първият подобен пример. Изтеглянето от пазара на чуждестранни инвеститори започна още в края на 2010 г., когато германската медийна компания ВАЦ продаде вестниците "Труд" и "24 часа". През 2011 г. от страната се оттегли и шведската медийна група Bonnier. Издаваният от тях в. "Пари" беше купен от "Икономедиа" АД (собственик на вестниците с марка "Капитал" и "Дневник"). Също в края на 2011 г. си тръгна друг голям чуждестранен медиен играч – ProSieben, която притежаваше радиостанциите от групата на SBS в България. И с това примерите не се изчерпват, а в сектора продължават коментарите, че и други чуждестранни компании обмислят подобни стъпки.
"Безспорно общата политическа и икономическа нестабилност оказват влияние върху активностите на рекламодателите и политиката на медиите. Оттеглянето на голям чуждестранен инвеститор (какъвто е Sanoma Media – бел. ред.) от българския пазар е индикация за сложната ситуация, в която се намират издателите в България", коментира управляващият съдружник в медия агенцията "Carat – България" Мария Миланова. Тя обаче изрази надежда, че въпреки промените в собствеността изданията на "Санома" ще продължат да се развиват успешно на българския пазар с по-голяма гъвкавост спрямо изискванията на рекламодателите и спрямо спецификите на пазара.
Според медия директора на Argent Симона Тенчева новината за излизането на Sanoma от българския пазар е съвсем логично и икономически обоснована. "Тук размерът на печалбата (ако въобще има такава) е далеч под този, който оправдава усилията за постигането й. У нас ситуацията е още по-сложна предвид постоянно коментираните проблеми със свободата на медиите и разпространителските фирми. Едва ли разумен чуждестранен инвеститор би се задържал на пазар, на който бизнес обстановката е толкова несигурна", категорична е Тенчева.

Sanoma в отстъпление

Купувач на дяловете на Sanoma е компания, собственост на Красимир Друмев и Димитър Друмев – "ДД и Д" ООД. До момента Sanoma държеше 50% в дружеството "Санома Блясък България". Останалите 50% държаха бащата и синът Красимир и Димитър Друмеви.
В съобщението до медиите пише, че "Санома Блясък" ще продължи да издава настоящите си списания – седемте лицензионни издания Cosmopolitan, ELLE, Harper’s Bazaar, Men’s Health, National Geographic, National Geographic Kids и Story, петте български списания "Блясък", "Журнал", "Кулинарен журнал", "Здравен журнал", "Моето дете". Компанията продължава да оперира и всичките си интернет сайтове rozali.com, gotvetesmen.bg, cosmopolitan.bg, moetodete.bg и bliasak.bg, както и книгоиздателската си програма. С тези издания в портфолиото си "Санома Блясък" е едно от най-големите издателства на пазара.
Изпълнителният директор на "Санома Блясък" Димитър Друмев коментира, че сделката представлява добра инвестиция в бизнеса, който той и баща му развиват през последните 20 години. Друмев споделя още, че стратегията на дружеството остава непроменена – "лидерска позиция на пазара чрез качествени издания и ефективни рекламни решения". Пред "Капитал" той уточни, че ще запазят големината на портфолиото си. "Не планираме да спираме списания, защото на този етап няма нужда. Ако забележим, че има издания, които излизат в разрез с пазарната бизнес логика, чак тогава бихме преосмислили какво да отпадне от портфолиото ни. Ние и друг път сме го правили", каза той (виж интервюто).
Финландската Sanoma промени пазара, защото бе една от първите компании, която вкара лицензно издание в нишата на гланцираните издания. Официално на българския пазар Sanoma стъпи през 2003 г. Тогава българските издатели "Блясък медия" ООД и холандската компания Sanoma Magazines International (SMI) спечелиха лиценза за издаването на Cosmopolitan (списанието излезе на български през 2004 г.) в съревнование с издателите на българския Playboy "Атика медия България".
Финансовият отчет на "Санома Блясък България" показва, че общите загуби за 2011 и 2012 г. възлизат на 566 хил. лв. (виж таблицата), макар през последния отчетен период да намаляват. Когато към това прибавим и факта, че в България рекламният пазар непрекъснато се свива, стъпката на финландската компания изглежда логична. През 2012 г. брутният обем на рекламния пазар се е увеличил с малко над 8%, но в действителност инвестициите са намалели спрямо 2011 г. Въпреки че през 2013 г. имаше избори, това не предотврати спада. Рекламните приходи на списанията през първите шест месеца на тази година в сравнение със същия период през 2012 отчитат спад от 13% по официални данни на агенция Be Media Consultant (виж таблицата). Данните на Be Media са за онези медии, които са се съгласили да участват в измерването и не включват различните отстъпки от официалната тарифа, както и различните форми на платени публикации.
На мускули
Погледнато най-общо, принт пазарът продължава да е най-конкурентният медиен сектор според медия директорите. Това тяхно твърдение се потвърждава и от претрупаните с вестници и списания сергии. "На пазара има огромен брой национални и регионални медии. Всички те са с амбицията и желанието да предизвикат читателски интерес чрез съдържанието си", обяснява управляващият директор в агенция Media Club Катерина Буюклиева. Това обаче е на пръв поглед. Всъщност зад фасадата на печатния пазар нещата изглеждат различно. "Големият проблем в този сектор е липсата на прозрачност за тиражите, а оттам и нелогичната цена за реклама", допълва картината Буюклиева. Другият недостатък на сектора според нея е, че като цяло издателската гилдия е изпуснала момента да наложи единна визия за развитието на принт пазара. "Санома Блясък" обаче е групата, която одитира изданията си и предоставя официалните доклади на рекламодатели и рекламни агенции. "Това определено беше оценено много високо и изгради доверие към изданията", коментира Катерина Буюклиева.
Вторият сериозен проблем, произтичащ до голяма степен от липсата на данни за тиражите, е намаляването на приходите от реклама. "Това доведе до явно или негласно свиване на тиражите, обема на изданията, броевете, издавани годишно, както и до намаляването на цените за реклама. Това от своя страна неизбежно доведе до последващо свиване на приходите", категоричен е медия директорът на Argent Симона Тенчева. По думите й този порочен кръг доведе до преустановяване на някои заглавия, а други намалиха редакционните си екипи до степен, която няма как да не се отрази и на качеството на съдържанието им. "Това постепенно задълбочи проблема с намаляващата читателска аудитория и интереса на рекламодателите. Много малко са изданията, които успяха да задържат нивото на качество на предлаганото съдържание", каза Тенчева. Според нея не бива да се пренебрегват и последиците от факта, който проучванията показват, а именно редуцирането на броя списания, които хората купуват, като най-често този брой вече е сведен до 1 издание месечно, докато преди началото на кризата този брой е 2-3 издания на месец по наблюденията на Симона Тенчева.
Има надежда
Всички коментират силния спад в приходите от реклама в печатните издания. Това обаче според Катерина Буюклиева от Media Club категорично не означава, че съдържанието на даден вестник или списание не е интересно за аудиторията. Според нея много от печатните издания са развили успешно интернет платформите си и реално погледнато, приходите от реклама следва да се разглеждат не само през печатните издания, а общо – печатни и електронни. "Начинът, по който се търсят приходи от реклама, трябва да следва навиците на аудиторията", коментира Буюклиева.
Според Мария Миланова все повече рекламодатели предпочитат дигиталните платформи на съответните издания пред хартиения носител. "Това създава нови предизвикателства пред принт медиите, голяма част от които успешно се адаптират към новите условия", каза тя.

Стр. 37, 38

в. Капитал | 31.08.2013 

- Каква беше ролята на Sanoma в съвместната ви работа?
- Те бяха инвеститор, който ни даде възможност в сравнително кратък период да пуснем много нови списания и така да покрием максимално много сегменти. Помогнаха ни и с контакти с лицензионни партньори, с които не се познавахме. В "Санома" работят професионалисти, от които научихме много. Успяхме съвместно да изградим компанията на база на прозрачност и професионализъм.
- С какво си обяснявате изтеглянето на почти всички чуждестранни инвеститори от пазара на печатни издания?
- Sanoma се оттегля от редица пазари в Източна Европа. Компанията преструктурира цялостно бизнеса си и преосмисля географските си приоритети. В този смисъл сигналът не е спрямо България и спрямо печатните издания, а се отнася до очакванията за медийния бизнес в целия регион. Причината е малкият обем на повечето пазари и слабият ръст, който се очертава пред България и съседните страни през следващите години. Очакванията към региона на Източна и особено на Югоизточна Европа от страна на големите западни компании често бяха много високи. Същевременно и медийният пазар в Западна Европа стана изключително труден. Нормално е това да доведе до фокусиране на усилията на някои компании върху по-важните за тях пазари.
Това, че една компания се изтегля от даден регион, не може да е сигнал за бизнеса като цяло. Аз вярвам, че издаването на списания е бизнес с добра перспектива както в големите, така и в по-малките пазари, и в този смисъл можем да очакваме навлизане на нови играчи през следващите години.
- Кои са основните трудности пред българските издатели?
- Медиите в България никога не са предлагали толкова много различни и интересни възможности за реклама. Ще успеят тези издателства, които докажат на рекламодателите, че рекламата в тях работи. Основният инструмент за това са одити на тиражите. В момента ние сме единственото издателство, което одитира продадените тиражи, и ще продължим да го правим. Силата на списанията е в това, че читателите им са по-заможни от потребителите на повечето други медии и че са по-активни консуматори – търсещи по-модерни и по-нови услуги и продукти. Но въпреки това предимство никое издателство не може да очаква истински успех, без да доказва наистина колко читатели са си купили неговите списания.
- Какви са пораженията, които икономическата криза и свитият рекламен пазар нанесоха на изданията?
- Спад в нивата и на тиражи, и на реклама. Най-засегнати са по-малките и по-периферни издания, които не успяха да си запазят читателските аудитории чрез уникално и привлекателно съдържание. Факт е, че много списания на пазара бяха закрити. Но кризата също така даде възможност на силните и качествени марки да се откроят и да заемат категорични лидерски позиции.
- Каква ще е стратегията ви оттук нататък за развитието на бизнеса ви?
- Продължаваме по същия начин. Целта ни е нашите списания и уебсайтове да са лидери в съответните ниши, като предлагат качествено, а не само "шарено" съдържание, което кара читателите да отварят сайта всеки ден, да купуват списанието всяка седмица или всеки месец. Ще продължим да развиваме успешния си бизнес с организиране на събития. Стратегията ни е да предлагаме комбинирани рекламни решения: преса + интернет + събития за таргет групите, върху които сме се съсредоточили.
- Отказвате ли се от плановете си да пуснете и други лицензни марки на пазара?
- Не сме се отказали. Но сме станали по-предпазливи. Миналата година, която също не може да се определи като "силна" в икономически план, пуснахме българското издание на Men’s Health – най-голямото в света мъжко списание. И то се развива много добре. Имаме планове за няколко нови списания и уебсайтове, но ще ги реализираме, когато икономическото положение се стабилизира.

Стр. 38 

 www.dnevnik.bg | 26.08.2013 

Финландската компания Sanoma продава дела си в "Санома Блясък България" на своя местен партньор – семейство Друмеви. Това съобщава медиата на интернет страницата си и в съобщение до инвеститорите.
Изтеглянето на инвестицията означава оттегляне от българския пазар, се посочва още в съобщението. Последното изречение в лаконичния текст гласи, че стъпката е в синхрон със стратегията на финладската компания да концентрира дейността си и да се освободи от определени дялове.
Sanoma е от 1993 г. на българския пазар. Чрез дружеството Sanoma media издава 12 списания и 5 сайта, сред които "Нешънъл джеографик", "Блясък", "Здравен журнал", "Космополитън" и др.
Изпълнителен директор на "Санома Блясък България" е Димитър Друмев.
Sanoma е сред най-големите медии в Европа. Нейните основни пазари са Финландия, Холандия, Белгия и региона на Централна и Източна Европа, сочи информация в сайта на компанията. Наетите от нея са над 10 хиляди.
Според информация, цитирана от "Уолстрийт джърнъл", за 2012 г. компанията има 2.4 млрд. евро чисти приходи от продажби. Нейни акции се търгуват в състава на NASDAQ и OMX Helsinki.

Оригинална публикация
 

БНР, Преди всички | 17.02.2012

Водещ: Инициативен комитет в състав Тошо Тошев, Делян Пеевски, Тодор Батков, Димитър Друмев, Светлана Шаренкова и Валери Запрянов канят издателите на вестниции списания да станат членове на нов медиен съюз, който ще се учреди днес. Създаването на този съюз има и своята предистория. За смисъла от новото формирование ще говорим с Валери Запрянов, който е на линия. Добро утро!
Валери Запрянов: Добро утро!
Водещ: Да уточним в началото, кои са изданията, които към момента влизат в този съюз? И какъв е смисълът от неговото създаване?
Валери Запрянов: Ами, трябва да Ви загубя много време, докато изредя всичките заглавия. Освен това, те са…
Водещ: Основните.
Валери Запрянов: Моля?
Водещ: Опитайте!
Валери Запрянов: Ами, влизат в-к „Стандарт”, влизат всичките списания на „Санома”, на издателство „Санома”. Влиза в-к „Преса”, влиза в-к „Тема”, влиза в-к „Новинар”, влиза в-к „Марица” и „Струма”. Влизат в-к „Земя”, „Монитор”, „Телеграф” и още много, много вестници. Освен това, влизат всичките провинциални вестници, сдружението на вестниците от провинцията участва също като асоцииран член.
Водещ: И формулата, доколкото разбирам, е отворена, тъй като поканата Ви е към всички, които се занимават с този бизнес и могат да се определят към вашия съюз.
Валери Запрянов: Абсолютно. Досега заглавията са около 40. Предполагам, че… защото постоянно има обаждане за нови кандидати да участват в това сдружение, предполагам, че ще бъдат някъде не по-малко от 50 заглавия до месец.
Водещ: Има и активен интерес, казвате?
Валери Запрянов: Да. Наистина активен интерес и то от медии от провинцията, не само от софийски, което е много хубаво. Хората имат нужда да се сдружават. Имат нужда заедно да решават професионалните си проблеми. Това е основата на един такъв съюз.
Водещ: Хората имат нужда да се сдружават, но в тази ситуация имат нужда и да се определят. Така че нека да ни кажете Вие как определяте формулата на вашия съюз?
Валери Запрянов: Вие сама казахте. Това е един отворен съюз. Съюз, който трябва да работи в името на професионалните предизвикателства, да може да ги решаваме. Много е труден този етап не само за икономиката на България. Труден е и за вестникарството. Появяват се интернет издания. Много е тежко в това време да оцелееш сам. Затова е по-добре наистина да се сдружим, да намерим точната формула.
Водещ: Но не споменавате, че създаването на този съюз идва като етап след протеста на издатели след избора на Любомир Павлов за председател на С ъюза на издателите в България, т. е. … Валери Запрянов: Това е широко известно.
Водещ: Тоест, има и някакъв друг смисъл в създаването на това сдружение? То дели…
Валери Запрянов: Разбира се. Ние се обединяваме след като се разграничихме.
Водещ: Така.
Валери Запрянов: Това е много важно.
Водещ: И това разграничаване съдържа ли в себе си „срещу”? Създаването на вашия съюз противопоставя ли се на нещо?
Валери Запрянов: Да. Противопоставя се и би трябвало да се противопостави на една корпоративна журналистика. Значи, ние сме против корпоративната журналистика. Това езалегнало в устава. Използването на вестниците и списанията за лични цели, за провеждане на лична битка срещу икономически формирования или срещу останали медии. Съюзът на българските издатели беше един, може да се каже, прекрасен съюз до влизането в него на някои лица. Голямата амбиция на Любомир Павлов да оглави този съюз го разби. В момента в списание „Тема” текат едни публикации за приватизациите с негово участие в дружества, общински. Навсякъде се появява една закономерност. Влиза се в дружество, приватизира се и след това в касата се оказва, че има повече пари, отколкотое струвало самото дружество. По същия начин стана и със Съюза на издателите. Да, ние си тръгнахме, но оставихме в касата 360 000 лева. Това не са малко пари за един съюз да може да работи пълноценно.
Водещ: Ще имате ли претенции към това, което сте оставили? В поканата за създаването на съюза, публикувана в пресата, имаше едно такова изречение, че предпочитате да насочите енергията си към създаване на нов действащ съюз вместо да се посветите на съдебни спорове. Слагате ли черта на това, което е зад Вас?
Валери Запрянов: Разбира се, слагаме черта. Сигурен съм, че някои от много малкото останали колеги в другия съюз ще ни подкрепят и ще дойдат след време. България няма нужда от два съюза. Но искаме да направим един истински действащ голям съюз, който да обединява много повече хора, а не един корпоративен съюз, който да събира само привърженици на някаква кауза, понякога доста икономическа.
Водещ: И все пак, дефакто ще има два съюза.
Валери Запрянов: Дефакто ще има два съюза. Имаше опасност да има три съюза.
Водещ: Да.
Валери Запрянов: Защото в България дефакто имаше два съюза, но г-н Пеевски и неговите заглавия, хората, които участваха в неговия съюз, решиха да се саморазпуснат, за да няма трети съюз.
Водещ: Това, че Делян Пеевски е във вашите редици, няма ли да донесе същите коментари за корпоративна журналистика.
Валери Запрянов: Много е трудно да обсъждаме един нероден Петко. Просто, трябва да оставим времето да покаже. При нас, за добро или за лошо, работата ни личи черно на бяло. Четете изданията, които участват в този съюз и ще разберете дали има някаква разлика.
Водещ: Добре. Какво ще бъде посланието от тук нататък? Така или иначе създаването на един съюз, какъвто и да е неговият подтекст, какъвто и да е неговият контекст, е свързано с определени конкретни стъпки, с формални действия. Така че, г-н Запрянов, какви ще бъдат първите стъпки на новия съюз? Какви са неговите планове, амбиции?
Валери Запрянов: Прекалено много са професионалните предизвикателства, прекалено много са проблемите, за да бъдат изредени, а и няма смисъл. Просто, трябва да работим заедно за бъдещето на професията.
Водещ: Добре. Останете на линия! Може би ще Ви е любопитно да чуете и другия наш събеседник по темата. Това е преподавателят във факултета по журналистика, медиен анализатор, доц. Мария Нейкова. Здравейте!
Доц. Мария Нейкова: Добро утро!
Водещ: Г-жо Нейкова, как Ви звучи това, което чувате? Според Вас, има ли място за два съюза на издателите в България? И тотално ли се раздели секторът?
Доц. Мария Нейкова: Не смятам, че секторът се е разделил. Това, че ще има два съюза на издатели, ще видим как ще действа. Но в България сме видели много неща да имат по две форми. По-важно е какво ще прави новият съюз, защото аз слушах много внимателно г-н Запрянов и откроих само две неща – че може би става дума за опит за подпомагане на професионалното оцеляване на печата. Той не го изрича пряко, но на мен ми се струва, че има предвид създаването, намирането на нова бизнес формула за съществуването на печатните издания. И въпросът за преодоляването на корпоративната журналистика си остава. Но аз проследих съобщенията за предстоящото учредяване в ранния следобед днес на съюза и там наистина акцент е поставен върху мотива да се решават професионалните проблеми. Много е важно да видим тепърва за кои професионални проблеми става дума, защото за мен има някакво смесване. От една страна се говори за оцеляване на печатните издания, от друга страна се говори изобщо за професията. Значи, ако говорим изобщо за професията, трябва задължително да погледнем последната класация на „Репортери без граници”, да видим изобщо въпросите, които от години само се говори за тях и няма никаква стъпка за решаването им. Какво се случва с прозрачността на собствеността на медиите? До къде може да стига медийната концентрация? Какви зависимости водят капиталите след себе си? Видяхме, че не работи Бюрото за одит по тиражите. Комисията за защита на конкуренция миналата година предприе някакви действия. След това се самоограничи и каза, че ще се занимава само с проблемите за конкуренцията в разпространението. Връзките на журналистите с политиците изобщо не се поставят на дневен ред. Тук оставям настрана, че самите български политици нямат хигиена на тези връзки. И последният, най-драстичен за мен, пример беше рожденият ден в края на миналата година на Тошо Тошев, когато той обяви създаването, тръгването на в-к „Преса” Ами, там беше цялото държавно ръководство. Това има ли значение, няма ли? Трябва ли да стигнем до скандала, който се случи миналото лято във Великобритания с Мърдок, за да почнем да правим комисии, които да изследват връзките между политиката и журналистиката. Това са изключително важни проблеми на професията. Дали съюзът ще има някакво отношение към тях? Това втрещи. Дори и сега да ми се каже – да ще има, трябва да мине време, за да видим какво ще се случва.
Водещ: Г-н Запрянов!
Валери Запрянов: Да, слушам ви.
Водещ: Ще бъдат ли във фокуса на вашето сдружение всички тези въпроси и по какъв начин?
Валери Запрянов: Някои от тях да, други не, защото уважаемата госпожа накрая направи един доста голям мишмаш, свързвайки Мърдок и политиците. Там нещата са съвсем други. Тя много добре знае. Във Великобритания големият скандал е за подслушване. И това е…
Доц. Мария Нейкова: Да, разбира се.
Валери Запрянов: Не виждам нищо лошо, ако…
Доц. Мария Нейкова: Не е само за подслушване. Там скандалът е за това, че Мърдок е влизал на “Downing Street” №10 още от времето на Маргарет Тачер и че е плащано на полицията и за много други неща.
Валери Запрянов: Така. Не виждам нищо лошо, ако един човек е градил кариерата си цял живот, градил името си и когато навършинякаква годишнина, на неговия рожден ден да дойдат бивши и настоящи министър-председатели, депутати, бивши, настоящи и т. н. Какво лошо има в това, че рожденият ден на Тошо Тошев е бил посетен от толкова много знакови фигури? Не мога да разбера.
Водещ: Според мен, това не е най-важното, което си струва да обсъждаме в момента. Но въпросът за прозрачността на собствеността е наистина важен и…
Валери Запрянов: Значи, ще бъде направен, както… Това са добрите практики на съюза на издателите, където имаше регистър на собствеността и всеки един от членовете ще участва в този регистър на собствеността.
Водещ: Тоест, това ще бъде регистър, който сега ще бъде създаден наново в новия съюз?
Валери Запрянов: Разбира се, разбира се. Добре…
Водещ: И всеки ще бъде задължен да се впише там.
Валери Запрянов: Хайде да кажем така, ще бъде дублиран. При нас няма да приемаме жълти медии.
Водещ: Как ще определите кои са жълти?
Валери Запрянов: Много ясно разграничима е линията и всички я виждат на вестникарската будка.
Водещ: Тоест, някое издание кандидатства за членство при Вас, Вие казвате – Вие сте жълто издание, нямате място тук.
Валери Запрянов: Да, да. Точно така, точно ака. Слагаме една разграничителна линия. Ако жълтите издания станат донякъде розови, както в много страни в Европа и не лъжат, не си измислят, а са папарашки, тогава да, нека са добре дошли. Но не да лъжат и да си измислят информации. Ние имаме да направим още много неща. Освен това, задължително до месец първата ни задача е да бъде създадено действително бюро по одит на тиражите, за да може да помагаме и на хората, които определят в кое издание какви реклами да влязат. Това са рекламодателите, това са рекламните агенции. Ние сме поканили за асоциирани членове рекламни агенции, дружеството, Асоциацията на рекламните агенции, за да могат да наблюдават нашата работа отблизо.
Водещ: Ще изисквате ли от всички свои членове да бъдат част от етичния кодекс на българските медии в случай, че не са го подписали?
Валери Запрянов: Това е малко по-труден въпрос. Дали да бъде направен нов закон за етичните медии или да бъде подписан стария. Повечето от участниците в този проект са подписали етичния кодекс.
Водещ: Но очевидно…
Валери Запрянов: Съществуващият етичен кодекс.
Водещ: Очевидно има настроения да се върви към промяна и то сериозна, доколкото разбрах.
Валери Запрянов: Има настроения да се прави нещо ново. Ако това се нарича промяна, да. Има интерес да се върви към промяна.
Водещ: Добре. Ще очакваме по-конкретната формула на тази промяна след създаването на съюза и отговарянето на неговите конкрени цели. Благодаря за този разговор! Валери Запрянов и Мария Нейкова преди създаването днес на Съюз на издателите.          

в. Монитор | 13.02.2012

Инициативен комитет в състав Тошо Тошев, Делян Пеевски, Тодор Батков, Димитър Друмев, Светлана Шаренкова и Валери Запрянов канят издателите на вестници и списания да станат членове на новия медиен съюз, който ще се учреди на 17 февруари 2012 година от 14 часа в хотел "Радисън" – София. Професионалните проблеми и предизвикателствата пред печатните медии са твърде големи, за да може всяко отделно издание да ги решава само. Това е причината за създаването на много по-широко представен издателски съюз, който да привлече за участие и други организации, които имат пряко отношение към медийната дейност. След отказа на съда да впише промените в ръководството на СИБ в края на миналата година дейността на съюза реално е блокирана.
Издателите, които напуснаха в знак на протест срещу избора на Любомир Павлов за председател, предпочитат да насочат енергията си към създаване на нов, действащ съюз, вместо да я посветят на съдебни спорове.

Стр. 1, 2