www.standartnews.com I 27.10.2014г. 

Българският медиен съюз вече има Етична комисия. Годишното общо събрание на БМС одобри състава на новото звено на 24 октомври. Етичната комисия е призвана да съблюдава приложението на принципите и нормите на висшия за организацията саморегулационен механизъм – Професионално-етичния кодекс на Българския медиен съюз, приет в края на 2013 г.

С избора на Етичната комисия БМС поема своя ангажимент да отстоява както авторитета и високото призвание на българските медии, така и да защитава обществените интереси за обективна и честна информация, да спомага за повишаване на професионалните стандарти на българската журналистика, да подпомага обучението на млади и действащи журналисти в печатните и електронни медии.

За членове на Етичната комисия бяха избрани Кристи Стоянова (отговорен редактор на в. "Политика"), Иван Матанов (първи зам. главен редактор на в. "Стандарт"), Лилия Христовска (завеждащ правен отдел на в. "Преса"), математикът и преподавател в СУ "Климент Охридски" проф. Михаил Константинов, социологът и преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски" проф. Асен Йосифов, литераторът и преподавател в СУ "Климент Охридски" проф. Валери Стефанов, Мария Ангелова (зам. главен редактор в изданията на Санома Блясък България), Стоян Сираков (главен редактор на в. "Новинар"), Силвия Петрова (редактор във в. "Телеграф"), Теофан Германов (главен редактор на в. "Земя").

"Ние, членовете на Българския медиен съюз, считаме, че добрата журналистика е призована да познава нравствените императиви и да ограничава своята дейност в техните рамки, като по този начин запазва престижа на професията и защитава свободата на словото", се казва в съобщението на Българския медиен съюз.

Оригинална публикация 
 

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 31.08.2013

Издателска компания Sanoma си отива от България след няколко трудни години за пазара на списания

Кои са Sanoma? Sanoma Media е подразделение на финландската компания Sanoma, която оперира в 20 държави. Тя е сред водещите медийни групи в Европа и отговаря за дейностите в Централна, Източна и Югоизточна Европа. Има водещи позиции в Белгия, България, Румъния, Русия, Унгария, Финландия, Холандия и Чехия. В портфолиото и влизат над 140 списания, които са насочени предимно към жени, бизнес списания, вестници, интернет сайтове, телевизионни канали, радиостанции, изложения и събития.
За издаването на Cosmopolitan тогава в България двете компании се обединиха в джойнт венчър с името "Санома Блясък България" АД. Той бе резултат от закупуването на 50% от собствеността на "Блясък медия" от международната медийна компания. SMI е базирана в Холандия и е част от Sanoma Magazines, която е четвъртият по големина издател на списания в Европа, има значителен пазарен дял в Белгия, Холандия, Унгария и Чехия и е дъщерна компания на финландския медиен гигант Sanoma WSOY. Създадената през 2003 г. фирма бе наполовина холандско-финландска собственост, но и до днес се управляваше от българи.
Преди седем години списанията бяха основен двигател на рекламния пазар в сектора на печатните медии. Те дълго време представляваха и най-конкурентната пазарна ниша, като абсолютният пик за тях беше през 2008 г. (виж инфографиката). В този период се появиха почти всички по-важни лицензни издания, които сериозно промениха вестникарските сергии и ги направиха да изглеждат по-примамливи за читателите.
Българският пазар на списания стана привлекателен за чуждите издателства още през 2005/2006 г. Тогава той беше привлекателен основно със свободните си ниши и растящите рекламни инвестиции – на глава от населението те бяха доста по-малки, отколкото на развитите пазари. Това се разчиташе като потенциал за голям ръст, особено след влизането на България в ЕС.
С днешна дата картината е много променена и вещае изпитания за бранша. Показателно е изтеглянето от региона на финландската медийна компания Sanoma, която през седмицата обяви официално, че продава дела си в българското издателство "Санома Блясък България".
Тя е най-сериозната и влиятелна чужда компания, оперираща в този бранш. Така на пазара на списания в България остана една чуждестранна компания – гръцката "Атика медия". Тя също отчита трудностите в региона и вече се изтегли от румънския пазар.
Това не е и първият подобен пример. Изтеглянето от пазара на чуждестранни инвеститори започна още в края на 2010 г., когато германската медийна компания ВАЦ продаде вестниците "Труд" и "24 часа". През 2011 г. от страната се оттегли и шведската медийна група Bonnier. Издаваният от тях в. "Пари" беше купен от "Икономедиа" АД (собственик на вестниците с марка "Капитал" и "Дневник"). Също в края на 2011 г. си тръгна друг голям чуждестранен медиен играч – ProSieben, която притежаваше радиостанциите от групата на SBS в България. И с това примерите не се изчерпват, а в сектора продължават коментарите, че и други чуждестранни компании обмислят подобни стъпки.
"Безспорно общата политическа и икономическа нестабилност оказват влияние върху активностите на рекламодателите и политиката на медиите. Оттеглянето на голям чуждестранен инвеститор (какъвто е Sanoma Media – бел. ред.) от българския пазар е индикация за сложната ситуация, в която се намират издателите в България", коментира управляващият съдружник в медия агенцията "Carat – България" Мария Миланова. Тя обаче изрази надежда, че въпреки промените в собствеността изданията на "Санома" ще продължат да се развиват успешно на българския пазар с по-голяма гъвкавост спрямо изискванията на рекламодателите и спрямо спецификите на пазара.
Според медия директора на Argent Симона Тенчева новината за излизането на Sanoma от българския пазар е съвсем логично и икономически обоснована. "Тук размерът на печалбата (ако въобще има такава) е далеч под този, който оправдава усилията за постигането й. У нас ситуацията е още по-сложна предвид постоянно коментираните проблеми със свободата на медиите и разпространителските фирми. Едва ли разумен чуждестранен инвеститор би се задържал на пазар, на който бизнес обстановката е толкова несигурна", категорична е Тенчева.

Sanoma в отстъпление

Купувач на дяловете на Sanoma е компания, собственост на Красимир Друмев и Димитър Друмев – "ДД и Д" ООД. До момента Sanoma държеше 50% в дружеството "Санома Блясък България". Останалите 50% държаха бащата и синът Красимир и Димитър Друмеви.
В съобщението до медиите пише, че "Санома Блясък" ще продължи да издава настоящите си списания – седемте лицензионни издания Cosmopolitan, ELLE, Harper’s Bazaar, Men’s Health, National Geographic, National Geographic Kids и Story, петте български списания "Блясък", "Журнал", "Кулинарен журнал", "Здравен журнал", "Моето дете". Компанията продължава да оперира и всичките си интернет сайтове rozali.com, gotvetesmen.bg, cosmopolitan.bg, moetodete.bg и bliasak.bg, както и книгоиздателската си програма. С тези издания в портфолиото си "Санома Блясък" е едно от най-големите издателства на пазара.
Изпълнителният директор на "Санома Блясък" Димитър Друмев коментира, че сделката представлява добра инвестиция в бизнеса, който той и баща му развиват през последните 20 години. Друмев споделя още, че стратегията на дружеството остава непроменена – "лидерска позиция на пазара чрез качествени издания и ефективни рекламни решения". Пред "Капитал" той уточни, че ще запазят големината на портфолиото си. "Не планираме да спираме списания, защото на този етап няма нужда. Ако забележим, че има издания, които излизат в разрез с пазарната бизнес логика, чак тогава бихме преосмислили какво да отпадне от портфолиото ни. Ние и друг път сме го правили", каза той (виж интервюто).
Финландската Sanoma промени пазара, защото бе една от първите компании, която вкара лицензно издание в нишата на гланцираните издания. Официално на българския пазар Sanoma стъпи през 2003 г. Тогава българските издатели "Блясък медия" ООД и холандската компания Sanoma Magazines International (SMI) спечелиха лиценза за издаването на Cosmopolitan (списанието излезе на български през 2004 г.) в съревнование с издателите на българския Playboy "Атика медия България".
Финансовият отчет на "Санома Блясък България" показва, че общите загуби за 2011 и 2012 г. възлизат на 566 хил. лв. (виж таблицата), макар през последния отчетен период да намаляват. Когато към това прибавим и факта, че в България рекламният пазар непрекъснато се свива, стъпката на финландската компания изглежда логична. През 2012 г. брутният обем на рекламния пазар се е увеличил с малко над 8%, но в действителност инвестициите са намалели спрямо 2011 г. Въпреки че през 2013 г. имаше избори, това не предотврати спада. Рекламните приходи на списанията през първите шест месеца на тази година в сравнение със същия период през 2012 отчитат спад от 13% по официални данни на агенция Be Media Consultant (виж таблицата). Данните на Be Media са за онези медии, които са се съгласили да участват в измерването и не включват различните отстъпки от официалната тарифа, както и различните форми на платени публикации.
На мускули
Погледнато най-общо, принт пазарът продължава да е най-конкурентният медиен сектор според медия директорите. Това тяхно твърдение се потвърждава и от претрупаните с вестници и списания сергии. "На пазара има огромен брой национални и регионални медии. Всички те са с амбицията и желанието да предизвикат читателски интерес чрез съдържанието си", обяснява управляващият директор в агенция Media Club Катерина Буюклиева. Това обаче е на пръв поглед. Всъщност зад фасадата на печатния пазар нещата изглеждат различно. "Големият проблем в този сектор е липсата на прозрачност за тиражите, а оттам и нелогичната цена за реклама", допълва картината Буюклиева. Другият недостатък на сектора според нея е, че като цяло издателската гилдия е изпуснала момента да наложи единна визия за развитието на принт пазара. "Санома Блясък" обаче е групата, която одитира изданията си и предоставя официалните доклади на рекламодатели и рекламни агенции. "Това определено беше оценено много високо и изгради доверие към изданията", коментира Катерина Буюклиева.
Вторият сериозен проблем, произтичащ до голяма степен от липсата на данни за тиражите, е намаляването на приходите от реклама. "Това доведе до явно или негласно свиване на тиражите, обема на изданията, броевете, издавани годишно, както и до намаляването на цените за реклама. Това от своя страна неизбежно доведе до последващо свиване на приходите", категоричен е медия директорът на Argent Симона Тенчева. По думите й този порочен кръг доведе до преустановяване на някои заглавия, а други намалиха редакционните си екипи до степен, която няма как да не се отрази и на качеството на съдържанието им. "Това постепенно задълбочи проблема с намаляващата читателска аудитория и интереса на рекламодателите. Много малко са изданията, които успяха да задържат нивото на качество на предлаганото съдържание", каза Тенчева. Според нея не бива да се пренебрегват и последиците от факта, който проучванията показват, а именно редуцирането на броя списания, които хората купуват, като най-често този брой вече е сведен до 1 издание месечно, докато преди началото на кризата този брой е 2-3 издания на месец по наблюденията на Симона Тенчева.
Има надежда
Всички коментират силния спад в приходите от реклама в печатните издания. Това обаче според Катерина Буюклиева от Media Club категорично не означава, че съдържанието на даден вестник или списание не е интересно за аудиторията. Според нея много от печатните издания са развили успешно интернет платформите си и реално погледнато, приходите от реклама следва да се разглеждат не само през печатните издания, а общо – печатни и електронни. "Начинът, по който се търсят приходи от реклама, трябва да следва навиците на аудиторията", коментира Буюклиева.
Според Мария Миланова все повече рекламодатели предпочитат дигиталните платформи на съответните издания пред хартиения носител. "Това създава нови предизвикателства пред принт медиите, голяма част от които успешно се адаптират към новите условия", каза тя.

Стр. 37, 38

 www.dnevnik.bg | 26.08.2013 

Финландската компания Sanoma продава дела си в "Санома Блясък България" на своя местен партньор – семейство Друмеви. Това съобщава медиата на интернет страницата си и в съобщение до инвеститорите.
Изтеглянето на инвестицията означава оттегляне от българския пазар, се посочва още в съобщението. Последното изречение в лаконичния текст гласи, че стъпката е в синхрон със стратегията на финладската компания да концентрира дейността си и да се освободи от определени дялове.
Sanoma е от 1993 г. на българския пазар. Чрез дружеството Sanoma media издава 12 списания и 5 сайта, сред които "Нешънъл джеографик", "Блясък", "Здравен журнал", "Космополитън" и др.
Изпълнителен директор на "Санома Блясък България" е Димитър Друмев.
Sanoma е сред най-големите медии в Европа. Нейните основни пазари са Финландия, Холандия, Белгия и региона на Централна и Източна Европа, сочи информация в сайта на компанията. Наетите от нея са над 10 хиляди.
Според информация, цитирана от "Уолстрийт джърнъл", за 2012 г. компанията има 2.4 млрд. евро чисти приходи от продажби. Нейни акции се търгуват в състава на NASDAQ и OMX Helsinki.

Оригинална публикация
 

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 14.01.2012 

За да спечелят по-голяма аудитория издателите трябва да помогнат да се изгради култура на абонамента

Ради е на 31 години. Добре образован. Баща на тригодишно момиченце. След като дълго време работи за различни компании, сега се опитва да развие собствен бизнес. Той е от хората, които си купуват вестници. "Ако не всеки ден, то поне няколко пъти в седмицата", уточнява той. На практика обаче чете основните всекидневници всяка сутрин в кварталното заведение, където обича да пие кафето си. Отскоро има и Kindle през който пък редовно преглежда западната преса и списания.
Признава, че български списания отдавна не си купувал, "случва ми се ако пътувам понякога, но не винаги", споделя Ради. Единственото издание, за което в момента е абониран, е Moncle и обича да си го чете вкъщи. Обяснява, че за вестник на този етап не би се абонирал, защото не вижда смисъл. "Вестниците много започнаха да се променят. Залитнаха към жълтото, което по-скоро ще ме откаже от тях. Дори да ги купувам", категоричен е Ради. (Тук, разбира се, ние от "Капитал" имаме аргументи против, но след като четете този текст едва ли имате нужда от тях.)

Всички хора в България имат различни причини да изберат да се абонират за списание или вестник. И съответно да не го направят.

Издателите обаче имат сериозни причини да се борят за всеки лоялен читател и абонат. С качествено съдържание и добре разработени абонаментни кампании. И с надеждата, че някой ден и в България ще се развие устойчива култура на абониране, така както е в Германия например, където близо 85% от тиража на вестниците се реализира през абонамент, докато за България делът е далеч по-малък и варира от 5 до 10%.
Според управляващия директор на медия агенция Initiative Media Club Катерина Буюклиева все пак "издателите почти никога не казват или не изтъкват абонаментите си, когато преговарят с потенциални рекламодатели, а това е силен инструмент и трябва да го правят. Защото абонатите всъщност са най-твърдата и лоялна аудитория на едно издание. А това е важно за компаниите, които рекламират в преса", коментира тя. Това твърдение обаче съвсем не важи за целия пазар.

Абонаментът като инструмент

Издателите, които "Капитал" потърси за мнение ("Медийна група България" – "Труд" и "24 часа", "Стандарт", "Sanoma – Блясък България", S Media Team и др.), са единодушни, че абонаментът им дава три основни възможности. Те могат да регулират брака (отпечатания, но непродаден тираж). Освен това им дава възможност да декларират гарантиран тираж пред рекламодателите. Доста важна възможност е, че през абонамента издателствата на вестници и списания предоставят възможност на рекламодателите да таргетират без брак целева група от лоялни читатели на изданието. Абонаментът е и един от инструментите за привличане на приходи към компаниите. Особено в началото на годината, когато рекламните инвестиции са много по-малко.
Търговският директор на "Икономедиа" (издател на "Капитал", "Капитал Daily" и др.) Станислава Атанасова коментира, че "абонаментът е ключовата база читатели, които осигуряват постоянната аудитория на изданията на "Икономедиа" – броят на тези читатели може да расте тъй като зависи от усилията на фирмата да продава", каза тя. Например абонаментът на "Капитал" е около 1/3 от тиража на вестника, абонаментът за "Капитал Daily" е 3/4, тъй-като има по-силен бизнес фокус и потреблението му е в офиса и в рамката на деловия ден. Специализираното b2b (от бизнеса за бизнеса) издание "Регал" се разпространява само през абонамент.
Изпълнителният директор на S Media Team (издател на Hello!, AutoBild, BBC GoodFood, BBC Knowledge и др.) Любомир Станиславов също споделя, че абонаментът "е важен гарантиран приход и лоялна аудитория". Според Станиславов по отношение на рекламните приходи "абонаментите помагат при доказване на тази аудитория", каза той.
Често абонаментът се използва за влагане на брошури със специални предложения, талони за отстъпки при различни промоции и други инструменти, с които рекламодателите проверяват ефективност на рекламата си. Подобни кампании винаги са много успешни и връщат доверието в печатните медии.

Как работи бизнесът

Едно от предизвикателствата през последните 2-3 години на пазара на абонаментни услуги е, че компаниите заявяват по-малки бройки абонаменти заради оптимизация на разходите. "Читателите ни не намаляват, макар да има спад в количествата. Затова ключова става ролята на директния маркетинг и персоналното отношение към клиента", обяснява Станислава Атанасова. Тя е категорична, че целта на "Икономедиа" е да влиза в контакт с всеки абонат и да се опита да предложи възможно най-подходящото решение за абонаментен план.
Голямата промяна за "Икономедиа" тази година е, че компанията започна да предлага дигитален абонамент. "Логиката, която следваме, е, че вестникът като продукт предлага услугата – селекция на информацията, обозримост, крайност и подредба на съдържанието. Това е ценно, защото информационният поток в интернет е безкраен, а активните хора имат ограничено време, съответно нужда от филтър, на който се доверяват", обяснява търговският директор на "Икономедиа". Станислава Атанасова обяснява, че от тази услуга се очаква читателите да платят, като им се предложи избор на начина, по който да искат да я потребяват. "За някои този начин е само интернет и там ние направихме платен достъп до pdf версиите на "Капитал" и "Капитал Daily". Всички абонати на изданията имат достъп до тези секции, а отделно предлагаме и само дигитален достъп до тях", коментира Атанасова.
От търговския отдел на в. "Стандарт", споделиха, че през последните години се налага компанията да бъде все по-гъвкава, за да задоволи интересите на всеки абонат. "Започнахме да предлагаме освен стандартния абонамент от понеделник до неделя и такъв без уикендите, от който много фирми и учреждения се възползваха", коментираха от "Стандарт". "Медийна група България" (издател на "Труд", "24 часа" и др.) също се стреми да използва всички възможни канали за разпространение на информацията. "Вече имаме pdf версии на основните ни издания. За читателите, които не са в България, това е много удобен вариант. Те са на по-ниска цена, защото реално се плаща само за съдържанието, като отстъпката идва от отпадането на разхода за дистрибуция", обясни ръководителят на сектор "Абонамент" в издателската група Силвия Кръчкова.
"Винаги сме разчитали на директния маркетинг по време на абонаментните си кампании и сме извършвали директен абонамент в редакцията", коментира директор "Издания" в "Sanoma – Блясък България" (Elle, Cosmopolitan, National Geographic, Story и др.) Николай Караджов. Той е категоричен, че Sanoma е издателството, което се стреми да предлага едни от най-разнообразните начини за сключване на абонамент на много различни точки. Вече четири години издателството си партнира с веригата магазини Office 1 Superstore, които имат директна онлайн връзка с абонаментната система на издателството и извършват абонаменти за списанията на Sanoma целогодишно и в реално време. "Работим и с различни вериги книжарници, като Ciela например, а също и с магазини за фототехника и консумативи като "Фотосинтезис". Същевременно, "Sanoma – Блясък България" засега е едно от малкото издателства в страната, което предлага предплатени карти за абонамент. "Тези карти придобиха водещо значение за абонамента на част от нашите издания. Предплатените карти позволяват и развитие на директен маркетинг под формата на кобрандирани b2b проекти с наши партньори", обясни Николай Караджов.
Изпълнителният директор на S Media Team Любомир Станиславов е на мнение, че "издателствата в България, залагащи и развиващи абонамента, в момента са много". Той е категоричен, че за издателството, което представлява, абонаментната кампания е неделима част от годишния маркетинг план, подкрепен с целенасочени реклами в телевизия, интернет, други печатни медии и външна реклама. "Абонаментните сайтове през последните няколко години от лукс се превърнаха в задължителен елемент от портфолиото на всяко издателство, тук ние също не правим изключение", коментира Станиславов.
Според него в момента разликата е, че ако допреди няколко години беше достатъчно да се привличат читателите да се абонират за конкретно издание с отстъпки в коричната му цена на годишна база, днес все повече се стимулират комбинирани оферти или с "добавена стойност" към абонамента. Например допълнителни приложения, книги и други.
Като сериозен инструмент в момента според някои издатели много по-важна е електронната форма на директния маркетинг, а именно социалните мрежи. "Те вече са неделима част от всяка абонаментна кампания", категоричен е Станиславов. Според него обаче при добре планирана и организирана абонаментна кампания, която обхваща повечето рекламни канали, директният маркетинг има по-скоро поддържаща, а не водеща роля.

Истината за пакета

За някои издатели и за "Икономедиа" абонаментът еволюира в пакетна услуга, защото предлагат достъп до няколко продукта през различни платформи. "Освен достъп до няколко продукта през различни платформи абонаментните пакети на "Икономедиа" включват набор от екстри – отстъпка за участие в събитията на "Капитал", бонус издания и реклама през текстови линкове в сайтовете на нашата издателска група за сумата на абонамента, което е стимул за компаниите да подкрепят продажбите си през промоции и друг тип комуникация, подходяща за този тип реклама", обяснява търговския директор Станислава Атанасова. "Икономедиа" е насочена основно към корпоративни абонаменти главно заради тематиката на медиите, а и заради липсата на абонаментна култура на домашния адрес. Съотношението корпоративни/индивидуални абонати в издателската група е 95/5%.
При списанията пакетните предложения дават възможност за допълнителни отстъпки и затова са все по-предпочитани от абонатите. "През абонаментната кампания 2012 "Sanoma – Блясък" предложи на читателите си пет пакетни оферти. Например National Geographic + NG KIDS, "Журнал за жената" + поредица романи "Световни бестселъри" и др.", каза Николай Караджов директор издания в групата. S Media също определят пакетните предложения като успешна търговска практика. "Все пак не мисля, че някой би се абонирал за допълнително издание само заради по-добрата цена. В случая с нашите издания водещият мотив са винаги качеството на съдържанието и интересът към съответната тема", убеден е Любомир Станиславов.
За списанията най-голямата част от абонатите на издателството са крайни потребители. Николай Караджов от Sanoma обяснява, че въпреки това по различни канали за директен маркетинг и посредством различни b2b проекти привличат и институционални клиенти.

Приходите

В света приходите на издателствата от абонамент и ръчна продажба са от 90 до 50% от общите. "В България това перо е далеч по малко, като причините за това са директно свързани с проблемите и особеностите на дистрибуцията на вестници и списания", обясни търговският директор на "Икономедиа" Станислава Атанасова. Има играчи на пазара, които смятат, че приходите на издателствата от абонамент са едва 5% от общите.
Според Любомир Станиславов от S Media Team "на Запад този процент понякога достига до 90% от приходите от продажба, но у нас подобни стойности са немислими. Все пак ние сме щастливи, че този процент се увеличава и при нас и в момента той вече надвишава 10%". Николай Караджов от Sanoma обяснява, че приходите зависят от изданията, а също и от броя абонати. "В нашата компания най-висок е делът при National Geographic, където през втората половина на 2011 г. имахме почти 10 500 платени абонаменти, което съставлява над 40% от общия брой продадени списания", уточни Караджов. Според него обаче зависи и от обема на рекламните приходи в конкретното издание. "В години на икономически подем делът на абонаментите намалява за сметка на приходите от реклама и обратно, в години на криза, когато рекламата намалява, приходите от абонаменти придобиват по-голяма тежест в общите приходи на изданието", каза Караджов.
Пазарът отчита тенденция на спад в цените на абонаментите за отделни издания, но тя е само за масовите издания. "При бизнес насочените издания, каквито са тези на "Икономедиа", няма спад в цените", обясни Атанасова. При специализираните, седмичните и месечните издания пазарът е по-стабилен.
Според Любомир Станиславов цената на абонамента е в пряка зависимост от броя на абонатите на дадено издателство, защото съществен компонент в нея е цената на доставката. "В този смисъл успехът ни в тази сфера през миналата година ни помогна да намалим цените за абонаментите за част от изданията ни в края на годината и за нас това е тенденция", уточни Станиславов.
Има издания, които не са променяли цените си за абонамент. Различни издатели на пазара твърдят пък, че не е полезно да се правят нови и нови отстъпки, защото те така или иначе бъркат в джоба на компаниите, защото услугите по доставка на вестници и списания не са евтини и се организират трудно като логистика.

Култура на абониране?!

Издателите са единодушни, че в България има много ограничена култура на абониране. "Между 90 и 95% от изданията се продават директно на крайната точка. Клиентите, които се абонират (почти изцяло офиси на фирми), имат устойчиви навици все пак. Но за разширяване на пазара към физически лица е трудно да се говори в момента по две причини", каза търговският директор на "Икономедиа" Станислава Атанасова. Според нея навикът за получаване на издания вкъщи като че ли е изчезнал, а и хората масово нямат надеждни пощенски кутии. "Второ, дистрибуторските фирми са на такова ниво, че няма достатъчно качествено предлагане на услугата "доставка по домовете", категорична е Атанасова.
Според директорът "Издания" в "Sanoma-Блясък" Николай Караджов за слабо развитата култура на абониране в България обективните причини са масовите проблемите с малки, счупени или направо липсващи пощенски кутии и цялостното ниво на пощенските услуги. Според него обаче културата на абониране и в доста от страните от Източна Европа е сходна. "Може би ние не правим изключение от общото правило в нашия регион", смята Караджов.
Изпълнителният директор на S Media Team Любомир Станиславов е по оптимистично настроен и се надява, че културата на абониране се завръща. "Спомням си, че през 80-те тази система работеше перфектно. За целта обаче ние, издателите, трябва да спечелим отново доверието на читателите. Основните пречки, за да осъществим по-бързо това, са две", твърди Станиславов. Първата е липсата на адекватна пощенска инфраструктура, а втората причина е лошата работа на пощите. Според него комбинацията от тези два фактора прави успеваемостта на класическите доставки под 50%. "Това е напълно неудовлетворително както за нас, така и за нашите читатели", коментира той.

Стр. 33, 34