в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 19.01.2012

Позитивното отношение, текстове и съдържание присъстват от първата до последната буква в HELLO!

- Господин Дочев, ЧРД на "HELLO! България"! Световната премиера на утвърдената световна марка HELLO! е през далечната 1944 г. в Испания. Днес то има 15 милиона читатели в 72 страни по света. Кои са утвърдените стандарти, които и БГ изданието спазва в рамките на семейството на Hello, и кои – специфичните черти, които правят уникално родното ни издание?

- Списание HELLO! има една-единствена задача – да забавлява и информира своите читатели. Авторите на списанието не изразяват лично мнение, а критичността е оставена на публиката. Това е първото правило, с което ни запознаха нашите лицензодатели при срещата ни с тях преди повече от година. Тогава в рамките на три дни те ни разказваха за магията и любовта, с която се прави HELLO! Повярвайте ми, успяха да ни заразят още в първите минути. Аз лично не съм виждал такова нещо – издателите да гледат на бизнеса си с любов. Всичко това ние пренесохме у нас и неслучайно за 12 месеца "HELLO! България“ се наложи като абсолютен лидер в светската сфера.
Друго основно правило в правенето на списанието е хората, които попадат в него. Те трябва да са доказани професионално, да бъдат с чист имидж и да носят позитивизъм. За съжаление на точно тези критерии много популярни българи не отговарят, което в началото беше проблем. За наша радост актьорите в момента са едни от най-харесваните и коментирани личности, а това ни даде възможност да работим с тях. Спортистите, тв водещите и поп музикантите също са част от нашите герои. В световен мащаб HELLO! се занимава с много богати, успели личности, кралски особи и шоу знаменитости, които не са известни с нощните си изпълнения. Ние не пишем къде и кой е лудял, а пишем за истинските ценности в живота му. По това се отличаваме от много родни светски издания. Ако за едни новина е, че Елена Петрова се развежда, за нас новината е как тя празнува Коледа. Всичко минава през призмата на усещането, на чувствата и емоциите. И това е запазената марка на HELLO! Вероятно затова навсякъде по света това е най-успешното списание и за нас е огромна радост, че българският читател ни се довери и направи "HELLO! България“ своето любимо издание.

- Превърна ли се списанието в приятел на звездите и успя ли да им повлияе, да ги промени точно със своята различна позиция и отношение към тях?

- Няма съмнение, че всеки, който е работил с "HELLO! България“, е останал доволен. Ние се радваме, че успяхме да разчупим много ледове с много популярни хора. Често срещахме упорство, но след приключване на даден проект виждахме приятелство в очите на звездите. За съжаление некоректността на много издания беше затворила вратите към много популярни българи. Те не искаха да чуят за светско издание. Щастливи сме, че това започна да се променя. Започнахме да връщаме доверието към светската журналистика. Тук е мястото, където трябва да благодаря на всички автори, които помогнаха това да се случи. През последните месеци много журналисти работиха с "HELLO! България“. Всеки от тях допринесе достатъчно днес популярните българи от музикалните, спортните и актьорските среди да ни вярват и с готовност да споделят личните си моменти. Няма да забравя думите на Йоана Буковска, когато прие поканата да сподели сватбения си ден с нас и нашите читатели. Тя беше категорична, че ние сме списанието. При срещата ми с Елена Петрова тя ни сподели, че се радва, че сме като оригинала. Малин Кръстев е известен с това, че не обича да говори за себе си и живота си. Няма да скрия вълнението си, че той вече ни обича и го заяви, когато го помолихме да ни съдейства за една от изненадите, запазени за партито, което сме организирали. Знам, че Цвети Пиронкова, Петър Стойчев са малка част от спортния елит, който ни харесва. Надявам се приятелството ни с известните да става по-стабилно, а семейството да се увеличава.

- Промени ли се усещането ви за звездите след толкова много години общуване с тях?

- Преди години имах за цел да бъда приятел с тях. Няма да скрия, че с някои популярни българи ме свързваше много искрено приятелство. Бяхме минали границите. Днес нещата стоят по различен начин. Имам близки отношения, които предпочитам да запазя за себе си, защото това предизвика много злоба и завист не само в журналистическите, но и в светските среди. Предпочитам приятелското и позитивно отношение. Аз много уважавам хората, които истински работят. Затова не деля нито един известен от друг. Границата с всички е една и така е перфектно и за двете страни. Трудиш ли се здраво, уважаван си от мен и списанието, за което работя. Няма никакво значение личното ми мнение, професионалното е важното в работата. Според мен съм пораснал много и затова вече не летя толкова, колкото, като бях на 25. Сега много повече уважавам известните, отколкото, когато бях близък с тях.

- С какво се обогати и разви българското издание?

- Това се случва непрекъснато. Не крия, че с всеки брой се учим на нещо ново от нашите "родители“. Все пак те се докосват до един друг свят, който за нас е непознат. Ако за тях е нормално да влизат в домовете на богатите и да ги показват, това у нас е забранена тема. Истинският ни елит предпочита да остава в сянка. Няма по-голямо предизвикателство да се чудиш кой българин да сложиш до интервюто с Лари Кинг. Българското издание пише за онези българи, които имат място до световния елит. Често ме питат защо не пишем за някои личности. Трудно е да се обясни точно и ясно. Разликата в качествата, постигнатите професионални резултати и ценностната система са едни от основните критерии, които ни показват кои са героите. Чуждите ексклузивни материали, които HELLO! ни предоставя, са другият критерий как ние да ставаме по-добри и да разнообразяваме българското издание.

- Култивира ли се българинът или не към спецификите на светския живот, частните партита – общуването, начина на обличане, дори специфичната клубна култура и парти живота въобще?

- Аз винаги съм твърдял, че светският живот тепърва ще се развива, а с него и потребностите на българина. На този етап жълтата журналистика получи своето развитие у нас. Но истинската светска журналистика е все още непозната. Благодарение на нашите учители от HELLO! се опитваме да положим основата, а за наше щастие колегите ни взимат пример. Това не го приемаме като копиране, напротив. У нас е забранено да се споменават марки, ако не е платено. За нас е задължително да уточним точно и конкретно всички детайли. Кой какво точно е облякъл и защо. Етикетът все по-често бива изискван от истински елитните събития. Светският живот и журналистиката търпят бавно развитие в положителен смисъл. Това може само да ни радва, но не бива да забравяме, че не е важно да се облечеш скъпо. Важно е да имаш личен стил, а той да бъде оценен не само с критика, а и с професионално мнение. Докато по събития биват допускани журналисти с арогантно поведение, обноски, неподходящо облекло – нивото ще е ниско.

- Като че ли българинът има вродена нетърпимост към дрес кода – а нали всичко започва от него – своеобразното послание на организатора към гостите му?

- Съгласен съм. Много се радвам, че на партито по повод старта на "HELLO! България“ 95% от гостите ни бяха уважили черно-червения дрес код. Беше невероятно да виждаш, че гостите са спазили това, което са прочели в поканата. Това помогна нивото на събитието да бъде високо. Не само напитките, храната, гостите, но и спазеният дрес код. Всичко започва от него, затова смятам, че фейсконтролът трябва да бъде задължителен не само по светски партита, но и в заведения. Някак си тази професия не се разви в България, а е изключително важна!!!

- Как бихте определили днешния светски елит?

- Той се променя. Последните години хората по събитията се сменяха периодично. Днес най-голямо внимание привличат актьорите, спортистите и бизнесмените. Това може да ни радва, защото се внася един стил, който досега беше непознат…

- Ако се върнем към началото – как дойде предложението да оглавите "HELLO! България“ и кое ви мотивира да приемете предизвикателството? Какво си спомняте от бекстейджа при подготовката на първия брой?

- Това е много личен и вълшебен ден. Никога няма да го забравя. Преди да разкажа, искам да спомена, че година и половина преди срещата ми с издателя арх. Любомир Станиславов аз си пожелах да работя в това списание. Тогава имаше слух, че друг издател ще го пусне на родния пазар, и наистина много исках да съм част от екипа. Мечтата си бях споделил само с един човек, който днес е артдиректор на "HELLO! България“ – Ясен Савов. Проектът не стартира, аз започнах да се занимавам с телевизия до онзи ноемврийски ден. Получих покана за среща с господин Станиславов, без да знам каква е целта. Денят ми беше изключително динамичен и ми се случваха много необичайни неща. Включително и срещата, която промени живота ми. Видяхме се, без да знам за какво точно става въпрос. След неговото въведение той най-накрая ми каза кое списание ще започне да издава. Тогава аз не се поколебах за секунда. Приех, без да сме говорили за каквито и да е условия. Просто го исках. Не се замислих и за секунда. А и съдбата имаше голям пръст в случващото се. По това време работех в телевизия PRO.BG, която в същия момент закриваха, и това предложение съвпадна с промените. Вълнението беше огромно при подготовката. Три седмици правихме първия брой без никакви сухи тренировки. След обучението в Испания направо се потопихме в дълбоките води. Денонощно мислех за HELLO! Не крия, че днес то е голямата ми любов и макар да звучи пресилено, аз наистина държа много на това списание. Не искам да си помисля, че може да се разделя с него. Както колегата Пламен Ангелов казва – това списание има душа, която аз безкрайно много харесвам. Смея да кажа, че HELLO! ме направи по-добър човек, с по-истинско мислене и по-уравновесен. Има нещо, да знаете… Някаква магия, която е пленила всички вътрешни и външни автори.

- Какви задачи има онлайн платформата на изданието?

- С тях малко изостанахме, но решихме да се съсредоточим първо върху книжното издание. След като направихме успешна първа година, сега може да погледнем по-сериозно и на онлайн изданието. Тепърва ще работим върху него и се надявам напролет да има с какво да изненадаме конкуренцията и читателите.

- Трудно ли се пише за светските личности, кои са спецификите, каква е медийната конкуренция в ресора?

- Трудно се пише само на тъжни теми. Ние ги избягваме. Залагаме на сватби, бебета и позитивни събития. Това е последната ни тайна, която досега не споделих в изброяването. Позитивното отношение, текстове и съдържание присъстват от първата до последната буква в HELLO! Засега това го правим само ние, но успехът ни предизвика много други колеги да почерпят опит. На този етап ние наистина нямаме реална конкуренция. Реалните резултати го доказват. Предизвикателства има, но с тях се справихме и ще се справяме. Имаме нещо, което никой не може да ни изкопира и открадне – любов към работата и уважение към събеседника! Иначе не се пише трудно за звезди, ако те вълнува истински тази материя. Не всичко е секс, скандали, разводи и неудобни въпроси. Има едни други питанки, които ние ги задаваме, и това ни прави различни.
Истината е, че в България медиите са критични. Лесно е една личност да бъде направена на пух и прах. Дори в интервю. По-трудно е да пишеш позитивно и съдържателно. Но е по-приятно!

- Доволен ли сте от позиционирането на списанието на родния пазар?

- Абсолютно доволен съм от позиционирането. Нас читателите ни търсят и очакват. Не присъстваме просто така сред другите. Често липсваме от рафтовете, защото броевете ни се изчерпват бързо. За цифри не обичаме да говорим, защото у нас тиражите са изкуствено надути, а ако трябва да говорим за реални резултати, никой няма да ни повярва. Само ще ви споделя, че сватбата на Деси Зидарова е продала няколко пъти повече от сватбата на Николета Лозанова и Валери Божинов, която нашите конкуренти извадиха ден преди да излезем. Хора като Асен Блатечки, Малин Кръстев, Калин Врачански, сватбата на Йоана Буковска, Елена Петрова, Уилям и Кейт продават като топъл хляб. Повече от 12 месеца ние не само печатаме, но и продаваме в пъти повече от преките ни конкуренти. Да не забравяме, че първите ни два броя бяха изкупени за 4 дни. Това може само да ни радва и вдъхва вяра, че все още хората искат да си купуват стойностни неща!

- Представете издателите – S Media Team?

- Хора иноватори. До идването ми във фирмата те са издавали основно автомобилни списания и затова са лидери в този сектор. "HELLO! България“, "BBC GoofFood България“ и "BBC Knowledge България“ са различните издания. S Media Team има едно кулинарно и едно лайфстайл списание, но те са лидерите на пазара. За разлика от други издателства, които притежават по няколко списания от един сектор, но лидерът е друг.

- Какво си пожелавате навръх рождения ден на "HELLO! България“ и какво пожелавате на екипа си?

- Искам да сме по-дълго заедно, защото животът с тях е прекрасен. Пожелавам си да порасна още с "HELLO! България“ и да не спирам да се уча от него. Пожелавам си усмихнатите дни да са повече и да не спирам да вярвам в чудеса.

Снимка: Татяна Жилкова

Стр. 15

www.prkernel.com | 16.01.2012 

Американската организация за връзки с обществеността (PRSA) представи три кандидатури за дефиниция на връзките с обществеността. Предлагаме ви и трите дефиниции:

Дефиниция №1
Връзките с обществеността са мениджърска функция на проучване, обвързване, комуникиране и сътрудничество с акционери по етичен начин за изграждане на изгодни взаимоотношения и постигане на резултати.

Дефиниция №2
Връзките с обществеността са стратегически комуникационен процес, който развива и поддържа взаимноизгодни отношения между организациите и техните ключови таргет групи.

Дефиниция №3
Връзките с обществеността са обвързване между организациите и публиките за постигане на взаимно разбиране и реализиране на стратегически цели.

Източник: www.prsa.org

Оригинална публикация

www.digital.bg | 11.01.2012

Bulgaria On Air, Медиите On Air | 15.01.2012

Водещ: Голямата любов на Ники Кънчев не е телевизията, а радиото. Така поне си мисля аз. Той не го признава, но ме покани да снимаме в Дарик радио, докато тече неговото шоу „Ники Кънчев шоу”. И там си пролича с колко любов може човек да си работи работата. Радиото или телевизията?
Ники Кънчев:Ами и двете. И двете – много интересни, много нестандартни, много различни. Радиото е много по-честно, колкото и да звучи невероятно, защото в телевизията излизаш с лицето си и е трудно нещо да излъжеш. Ще ти проличи на лицето, но микрофонът е много по-чувствителен, така че тук има повече динамика, повече реакция, повече ежеминутност, ако има такава дума. Веднага реагираш, веднага можеш да съобщиш нещо, да включиш хората. Телевизията – много от нещата, примерно като в „Стани богат”, които правя, те са на запис, те са много тежки, тромави и имат нужда от допълнително обработване после. Телевизията пък си има свои предимства и те са, че тя е медията на последните 20-30 години и ще бъде медията със сигурност на следващите 100 години поне според мен, защото е много масова, влиза в домовете на всички хора, сприятелява се с тях, много е демократична. Всеки може да избере, каквото си иска – от женски предавания, сериали, турски, български, гръци, авганистантски. Не искаш да гледаш телевизия – не гледаш телевизия. Имаш книги, така че това е едно устройство, което го командваш с дистанционното. Искаш, не искаш.
Водещ:Как си с интернета?
Ники Кънчев:С интернета съм много добре също. Преглеждам някои основни сайтове. Гледам да се информирам, но забелязах, че ми се получава нещо като déjà vu, защото не мога да си спомня кога съм поглеждал в сайта, но вече знам тази новина. После я чета като нова във вестника или по телевизията, или по радиото и си викам „това не мина ли онзи ден”, а то е минало, да кажем, предишната вечер, предишната нощ. Но понеже има едно технологично забавяне във вестниците съответно и в радиата дори, до 5-10 часа, докато излезе вестникът. Интернетът е новата платформа. Това, което не ми харесва там, е анонимността на блогърите, анонимността на тези, които пишат, които си изказват мнението. Не знаеш кой, кой е, не застават с лицето си и зад името си. Така че това не ми харесва.
Водещ:Спомена за анонимността. Не даваш много интервюта пред медии. Спазваш така наречената медийна хигиена. От една страна може би, защото жълтата преса се занимава с известните в България по най-неприятния начин. От друга страна не е ли това начин да станеш и по-интересен за хората като показваш малко от себе си?
Ники Кънчев:Ами да, много интересен въпрос ми задаваш. Не съм мислел някаква концепция тук как ще се позиционирам спрямо обществото, но знам, че да стоиш на някаква височина е доста трудно. По-трудно от самото изкачване, защото въздухът е разреден, планините са доста сурови и за това човек трябва да помисли какво му се случва там горе, да не вземе да настине, да го заболи кръстът и да се гътне. Да, има пряка връзка с това, което ти каза. Ако реша да покажа моя снимка от прекрасна екскурзия в Мексико по бански, мъжете имат банки – всеки мъж има бански, да се печеш, да се кефиш и да си ти. Ако я дам на едно хубаво списание, което уважавам, да кажем „Play boy” – защото е истинско списание или „Maxim” тази снимка веднага ще бъде вземана и мултиплицирана навсякъде под най-различни форми от рода на това, че имам яхта, за това, че съм се снимал на яхта – аз не че имам яхта. За това в това отношение човек наистина трябва да пази някаква дистанция. По-интересен, на който му е по-интересно да е интересен, да се прави на интересен. Аз не смятам, че налагането на една личност нон стоп в това, че съм си купил нова риза или нов парфюм, това трябва да бъде повод да се появя. Това е обратното – обезценяване на въпросните личности. Но на тях им трябва слава на всяка цена и за тях е добре дошло, че се пише. Нека да ме оценяват по предаванията, по постъпките ми, по таланта ми, а не по това какво съм си купил и какво не съм си купил. Има го и това, което ти казваш. Да си в шоу бизнеса, да не си забравен, да пишат за теб. Това също е някакъв критерий, но човек си избира.
Водещ: В този контекст на разговора – колко богат е мистър „стани богат”?
Ники Кънчев: Ами…
Водещ:На какво е богат?
Ники Кънчев:Би трябвало да съм богат и на пари, защото водя едно от най-гледаните, и то 10 години, най-интересни предавания – prime time на националната телевизия, каквато е Нова. Така че би трябвало и от финансова гледна точка да съм доста осигурен, но в България не всичко е така, както изглежда. Не искам да се оплаквам, не искам да се надценявам. Нормални са нещата при мен. Богат съм на много неща. На това, че мога да работя това, което искам. На това, че толкова време бях журналист и продължавам да съм журналист, и тук в Дарик, където ме намирате, и винаги са ми били на помощ малките подробности, малките факти. Цялото богатство от нещата, които са около мен – фактически „Стани богат” ми даде възможност да ги пусна в пространството. След това започнах пък да водя такива много мащабни, много тежки, говорителни предавания като „Big brother”, в които се търси и дълбочина въпреки привидната равномерност и едноплановост на тези предавания те винаги са били много социално насочени, те са към обществото. Те са български предавания, те не са авганистански, те са български – те са за българи. В тях влизат българи. В къщата на “Big brother” влизат българи, така че трябваше да бъда постоянно в час с всичко, което се случва. Богат съм с кариерата ми, с работата ми, с приятелите, семейството най-вече.
Водещ: Как се справяш с феновете? Като казах, че идвам да снимам Кънчев, след мен се чуваше „о”.
Ники Кънчев: Ами обичам си ги. Давам им всичко. Не ги подвеждам. Границата е много тънка, ледът е много тънък. Не преминавам много често напред и назад, защото един излъган приятел или дама може да стане много скомфузно. Ти казваш едно, тя си мисли друго. Или обещаеш ли нещо, човекът чака. На моменти съм резервиран от гледна точка на това – „да, ще помогна с това нещо.” Телевизията е виновна за доста неща в България и я обвинявам пряко и непряко, и аз като участник. Телевизията създава у хората измамното усещане, че тя може да реши проблемите им за всякакви въпроси от рода на това, че е спукана тръба, за това, че има някаква нередност. Хората звънят на телевизиите. Използваме телевизиите като бърза помощ. Те идват и щом викаме телевизията, кметът се плаши и проблемът се решава. Това, да кажем, е ок на битово, социално ниво. Но у много хора се затвърждава все повече усещането, че телевизията може да промени живота им, да им даде пари ей така. Абе, хора, няма такова нещо. Няма безплатен обяд, както се казва. Ти или трябва да си го заслужиш, или трябва да дадеш нещо от себе си. За това съветвам и хората в реалити шоутата – за да си победител в нещо подобно, да те харесат хората, трябва да дадеш от себе си. Някои успяват. Не всички. Примерно в отделно интервю можем да говорим за победителите в такива формати като „X factor”, “Star Academy”, “Music idol”, „Гласът на България” колко им е трудно на децата, защото те ги напомпват фактически с помпата в ефир. Ти си върхът, ти си музикалният идол на България, теб те обичат най-много. Той се прибира, да кажем в Горна Оряховица или в Свищов, или остава в София – това е хубаво, ако остава в София и почва тук. Ама наема, ами такситата, ами сценичните му облекла, за да направи два концерта на месец, ами една песен да си купи от един композитор, от един текстописец? Всичко това са пари. Така че телевизията, внимание, е опасна. Не трябва да и се доверявате в пълната и сила. Една от мечтите ми на времето беше да водя всяка неделя, не „Панорама”, „Панорама” ми е далеч. Не съм толкова консервативен и много ми се дивее, много ми се живее, много ми се ходи на рок концерт, много ми се ходи на мачове. Това са неща далеч от „Панорама”. Не искам да се впускам в тях, да ставам политик, да уча. По ми се живее. По-скоро нещата – една от мечтите ми беше да водя нещо всяка неделя и Кеворк наистина много ми е повлиял. После, преди десетина години пък, съзирах нещо, известно сега като „Шоуто на Слави” /…/ такова, на което минаха и Иван, и Андрей. Пък и то се обезценява, виждате. Тяхното шоу примерно мина и замина за една година. Така че и това вече не ми е актуално, но ще помисля. Сега не съм 100% концентриран или така със зъби и нокти. В нашия бранш, в телевизионните среди има… Много им се иска на хората, то им личи. Много искат – ето го, тук е екранът, дайте сега… Ако не това, друго предаване. Ако не друго, нали, готов съм на всякакво предаване. Абе, хора, спокойно бе. Имате време. Вие сте на по 30 години. Аз нямам много време, че съм на 50, ама Вие сте по на 30. Като станете на 35, на 40 – имате пред себе си, трупайте сиво вещество, срещайте се с хора, пътувайте, проучвайте, събирайте, правете си бележничета, пишете. Защото ти ме попита радио или телевизия, но основното е писането. Основата е писането – да можеш да пишеш, да можеш от едно пътуване, дори в трамвая или в тролея да направиш един пътепис, да направиш една скица на тези хора, които са около теб, да фантазираш. Така че главното, което ме държи е журналистиката. Искам да разкажа историята на… Сега примерно ми е много интересно да разкажа историята на българските лекари. На това, че ги сочим с пръст и казваме, че те са новите убийци, новите врагове. Приравняваме ги с някаква категория, които са в затвора. А те са хора, при които ние отиваме през три-четири дена, през един месец, когато имаме нужда, ние сме при лекарите. Не сме при бавачки, магъосници и врачки. Ние сме при истинските лечители. Това са лекарите. Така че около лекарите има много истории за разказване. Българската журналистика преживява изключително интересен период. Изключително интересен. Едно пожълтяване, едно търсене на сензацията и донякъде човешкото. Защото в основата са човешките истории. Не знам до къде ще го докараме. Пада нивото на вестниците. Пада хартията на вестниците. Няма го мирисът на вестника. Това, което ти си го купуваш, да го държиш хубаво, да ти е в ръцете, да го държиш един половин ден. Довечера пак да си го прочетеш. От тук другото отровно явление е повторяемостта, взимането от радиата. Радиата взимат от телевизиите. Те пък от вестниците. Въртим се в един порочен кръг, въртим с един и същ темп. Хоп! Покаже се нещо друго. То удари това, а ние не сме стигнали още до дъното. Забравихме го. Ще бутаме еди какво си, някакви постройки. Ама бутнахме ли ги? Какво стана в крайна сметка? Замина си. Хванахме убийците? Ама те ли са? Какво стана? Имаме ли сериозна следа? Трудно е, ок, да си кажем. Трудно е, невъзможно е. Има и такива случи в световната история. И в американските филми виждаме такива неразрешими.
Водещ:Неразрешими.
Ники Кънчев:Ами, да, неразрешими. Този филм, не „Козирог”, ами как се казваше? Забравих му името. Страшен филм за търсенето на един убиец, който е бил някъде в Лос Анджелис през 70-те години и не могат да го хванат. Не могат да докажат, че е той и прочее, и прочее. Така че не стигаме дълбочината. Там отгоре има нова тема. Такива грешки правим и продължаваме да правим. Дарик продължава да събира млади, талантливи хора, продължава да им дава шанс за изява, продължава да възпитава и да кове кадри, и да захранва основните телевизии в България. Имаме много голям масив от хора в БТВ, в Нова телевизия в сутрешния блок имаме много редактори от последното поколение. Продължава да ме кефи много радиото мен. Обичам си го като втори дом. То е по-особено. Аз ти казах,по-особено е в възможността да правиш такива неща. Пък и сега стана на 19 и фактически почваме 20-та си годишнина, което е доста за едно частно радио. Много не издържаха, много спряха. Преди нас имаше по-силни радио станции като радио „99”, радио „Експрес”, които вече ги отвя историята и ги няма никакви. Дарик си е стабилно и си остана. Мисля, че преминаването им от един блок, каквито имат повечето радио станции, в едно персонализирано предаване, се получи много добре, защото името ми от време на време действа за мен. То само кани гости. А, Ники, добре, ще отида при него. Твърдо бях казал без политика. Твърдо бях казал без такава злободневност, срещи с хора, които са извън /…/ този обсек. Едни и същи хора да се въртят в медиите. И можех да си донеса тетрадката, дневника с всички гости само за 2011 година да видиш за какви хора става дума. И от шоу бизнеса, певци на световни групи до някои български интелектуалци, които са позабравени. Много интересни хора. И млади писатели, и изобщо. За последно ми гостуваха Марин Будаков, който спечели националния поетичен конкурс, с Иван Николов, Мишо /…/ ми гостува. Много. Сега не мога да ги изброя, но имаме уникално много. /…/ Всички са си легенди. Последното нещо, което направих и за което искам да акцентирам, беше един благотворителен търг. Точно днес раздадохме по 6591 лева на две благородни каузи. Едното е на създадения фонд за терапия на деца от /…/ спектър. Тези пари ще отидат за уроци по керамика, по плуване, по конна езда на децата за цяла България. А пък другата кауза, другите 6591 лева ще отидат за лечението и операцията на джудиста Георги Огнянов, който преди 2 години е пострадал в схватка в Прага по време на спорт, по време на служебните си задължения. Търгът беше много интересен. Организирахме го заедно със спортно шоу Gong. Поканихме адски много хора да дарят по нещо. От Станислав Яневски, който си дари пръчката на Виктор Крум, до волейболистите ни, до Матей Казийски, който ни връчи своята фланелка и ни я изпрати от Италия. Имахме адски много спортни артикули. Топки, абе всичко. Слушателите наддаваха. Цвети Пиронкова с нейната тенис ракета. Наддавахме. Вдигахме. Сваляхме. И събрахме общо 13171 лева. Така че това е само от силата на радиото дефакто. А купонът си продължава. Всеки четвъртък вечер. Да, интересът към музиката вече не е същият. Да, музиката не успя да се развие като шоу бизнес. Вие сте бизнес ориентирана телевизия. Няма ги създаването на реалити шоу, за които говорихме, на нови звезди, на легенди, на мениджъри, на продуценти. Бих отразявал такива скандали. Силни личности – дори дрогата в тези среди по някакъв начин е разрешена. Но и това го няма. Нищо няма. Кретат едвам, едвам. Много са желаещите да пеят. Много са желаещите да станат звезди. Почти нищо не се случва в музикалния бизнес. Умряха музикалните компании. Умряха – средното поколение съвсем го няма. Останаха Лили, Васил, Георги Христов, водещите. Другите тук таме с някой друг приятен спонсор. Но предаването си продължава.
Водещ: До края на предаването остава да видите още. /……../ 

www.prkernel.com | 16.01.2012

Холдинговата компания Carnival е наела PR агенцията Burson-Marsteller да управлява корпоративните и кризисните комуникации около катастрофата с кораба Costa Concordia, пише PR Week. Корабът Costa Concordia се обърна на една страна в петък вечерта след удар в скала. До този момент е потвърдена смъртта на поне шест души от общо 4,000 пасажери на борда.

Оригинална публикация

в. Седмичен Труд | Емилия ДИМОВА | 18.01.2012

Преди кризата беше по-лесно външна продукция да влезе в телевизия, смята Явор Попов от "Супернова Медия" 

Явор Попов е съпродуцент в "Супернова Медия" /заедно с режисьорката Милена Будинова/ и е във вече шестгодишно партньорство с bTV. Освен предаванията "Часът на мама" и "Денят е прекрасен", фирмата създаде документални поредици, някои от които пионерски за родния ефир като "Такъв е животът". Сега върви осмата част за геройството "Да бъдеш родител". Първият сезон на документалното риалити получи отличието в категория "Шоу с истински житейски ситуации на 12-ия медиен фестивал в Албена, а поредицата "Новите българи" е награждавана за най-добро тв предаване в категория "Риалити" и с Grand Prix за най-добро предаване в развлекателния жанр.
Продуцентската къща направи риалити поредицата "Опасно близо" за живота на Лили Иванова и "Нашите момичета: Футболни съпруги", както и предаването "Метрополис", което беше спряно скоро след излъчването му. Разговаряме с Явор Попов за правилата на сътрудничеството между външните изпълнители и телевизиите, които не винаги са еднакво изгодни за двете страни.

- По какви критерии телевизиите избират продуцентските къщи, с които да осъществят даден проект?

- Честно казано, нямам никаква представа! Има много интереси в този бизнес, а оттук произлизат и много намеси в работата. Все още си мисля, че ако имаш добра идея и ти повярват, че ще я направиш за немного пари – може и да стане.

- "Супернова Медия" беше сред пионерите на риалити форматите в нашия ефир /"Такъв е животът" е договарян още през 2005-а/. По-лесно ли беше тогава външна продукция да влезе в програмната схема на една телевизия?

- Условията оттогава до днес много се измениха. Преди кризата в България имаше бизнес, телевизиите разполагаха с големи бюджети и бяха склонни да пробват и рискуват повече. Сега е много по-сбито откъм бюджети, но като че ли може да се работи с повече телевизии.

- Но вие работите главно с bTV. Това ваше предпочитание ли е, или се ангажирате с някаква клауза да не работите и за конкуренцията?

- Не е предпочитание – така се случва. bTV до момента имат силна социална ангажираност и нашите проекти, макар и много трудно, намират почва там. Нямаме клаузи да не работим с конкуренти и много се надявам никога да нямаме.

- Присъствието на чужди продуцентски компании ще изостри ли конкуренцията в ефира?

- Това е вече факт. Откакто се появиха двете компании, гравитиращи около Нова телевизия и bTV/"Паприка Латино" и "МедиаПро Ентъртейнмънт" – бел.ред./, конкуренцията вече се изостри. Според мен по-лоши са последиците от свързаността между телевизия и продуцентска компания. Наблюдаваме няколко такива феномена на българския пазар. Категорично смятам, че от такива връзки зрителят не печели нищо, защото създадените в подобен съюз предавания са изградени на идеята за по-голяма печалба или печалба между близки лица и се произвеждат в неконкурентна среда.

- Миналата година започнахте "Метрополис" в Нова, но предаването падна. Помоему беше много интересно и различно, но зле позиционирано /в 20 ч.-бел. ред./. Възможно ли е продуцентът да предяви претенции за часа на излъчване или да защити проекта си срещу рейтингов срив поради неподходящо избрано време? Обратното би означавало, че той е заложник и изкупителна жертва на рейтинга.

- Наистина "Метрополис" е прекрасно предаване, което беше зле позиционирано. Това се доказа по време на повторенията през август /от 18 ч. в неделя/, когато на моменти имаше по-висок рейтинг и от bTV. Надявам се тази грешка да се избегне при следващите излъчвания на формата. Но каквито и претенции да имаш за часа на излъчване, в крайна сметка телевизията решава. А трудно можеш да защитиш проект, които тя вече е нарочила. Рейтингът е резултат на много фактори и един от най-важните е волята на медията за бъдещето на определено предаване.

- Външните продуценти получават ли пари от рекламните постъпления? Могат ли те да бъдат предмет на договора помежду ви или рекламите са изцяло за телевизията?

- Ако говорим за големите телевизии – това е утопия. Никой няма да те остави да му бъркаш в кацата с меда. Ами така де: дал си сума ти пари, за да създадеш телевизия, платил си на бая политици, за да вземеш лиценз и ще дадеш от каймака на някой продуцент?! Абсурд! Ако ти е роднина или е подставено лице – може и да става, не знам. Но нека да бъдем реалисти и да не си правим излишни илюзии.

- Вие сте сред членовете на Асоциацията на телевизионните продуценти. Каквотрябва да се промени, за да добавите и прилагателното "независими" в името на сдружението?

- Мисля, че няма как това да стане в близките години. Противоестествено е в зависима и слаба България всички продуценти да са независими. Трябва да сме апостоли, за да се противопоставим на апатията на цял един народ!

- След натрупания опит в документалните поредици има ли амбиции "Супернова Медия" да прави и игрален сериал?

- През годините много проекти ни минаха през ръцете. Едни се реализираха, други не. Имахме и проект за сериал по чужд формат, но нищо не стана. В близко бъдеще нямаме такива планове.

- А успя ли вашата фирма да се вреди до европейски пари по някоя от оперативните програми, за да купи ново оборудване и техника?

- Думата "вреди" не ми харесва. Кандидатствахме два пъти и втория успяхме. Но не защото някой ни уреди, а защото след първия неуспех наехме на работа във фирмата ни специалист по усвояване на пари от европейски програми. Още пари не сме видели, но договор за хубава камера подписахме.

- Кои са най-важните проекти, които ще осъществявате през 2012 г.?

- Към момента се излъчва "Такъв е животът: Да бъдеш родител" по bTV и предаването "Улисима" по UTILISIMA. Не мога да кажа за другите проекти, защото телевизиите преценяват кога да обявят новите си предавания. Мога да кажа, че тази година сме фокусирани върху нещата, в които сме добри – да създаваме позитивни и емоционални предавания.

Стр. 28

в. Show | Надежда НЕНОВА | 18.01.2012

"Всички искат да продават, но никой не иска да купува", твърдят медийни експерти по повод оптимизирането на разходите при лидерите на българския тв пазар bTV и Нова тв, слуховете за евентуалната им продажба и намесването на нов играч на тв пазара.
Никой обаче не може да каже колко струват в момента българските телевизии. Сривът на рекламния пазар свали драстично цената им. Но докато собствениците на Нова тв MTG могат да хвърлят шапки от радост, ако вземат и половината от вло-женията си, то СМЕ биха могли да продадат българските си активи дори с печалба.
"Ако гледаме пазарния дял на bTV на българския рекламен пазар и размерите на този пазар, тогава цената на придобиването ми изглежда твърде висока", коментира финансовият анализатор в чешката "Комернични Банка" Йозеф Неми по повод сделката за bTV през 2010 г. Още no-нереална се видя на анализаторите цената от 620 млн. евро, която шведската медийна компания плати за Нова тв и 80 % от списание "Ева".
Йозеф Неми се оказа прав – рекламният пазар се сви като мушмула и дотук изглежда, че сякаш и американците, и шведите са хвърлили парите си на вятъра

Въпреки че bTV медия груп и "Нова броудкастинг груп" вече владеят почти 90 % от пазара.

От тях 2/3 се падат на bTV и прилежащите им кабелни канали, докато при Нова тв рекламните приходи са сринали с 15 %. Равновесието в MTG поддържат "Диемите" и продажбата на интернет реклама.
Изглежда синът на Ести Лаудер си е направил изключително добре сметката.
През 2010 г. неговата компания СМЕ купи 100% от bTV, bTV Comedy, bTV Cinema, 74 % от "Paдиокомпания Си Джей" и 23 % от Balkan Media Group (дружеството, което издава списанията "Жената днес", "По-здрави" и "Наш дом") за скромните 295 млн. евро. Две години по-рано той вече си беше напазарувал Pro BG, спортния канал Ring и радио ProFM за 98 млн. евро. Така за общо 393 млн. евро Лаудер създаде bTV Медия груп, която не слиза от водещата позиция на рекламния пазар въпреки срива в приходите си.
Под шапката на "Болкан нюз корпорейшън" през 2008 г. bTV декларира 154 млн. лева приход от реклама, което означава, че телевизията е превърнала в нетна печалба 40 % от всичките си рекламни постъпления. Печалбата след данъци пък е била 62 млн. лева. През 2009 г. печалбата след данъци вече е наполовина – 32 млн. лв. при продажби от 124 млн., а телевизията е превърнала в чиста печапба 25 % от всичките си рекламни постъпления. Вече като собственост на СМЕ през 2010-а продажбите са на стойност 111 млн. лева, печалбата е 28 млн., но процентите отново са 25.
Брутният рекламен пазар (без отстъпки и бонуси) през 2008 г. е бил 790 510 000 лв., през 2009 – 647 330 000, а през 2010 – 648170 000.
В същото време Нова тв, която е декларирала печалба от 16 164 000 млн. лева през 2008 г., следващата година вече е на загуба от 12 138 000.
Нова и "Диемите" са на минус с 9 882 000 лв. и през 2010-а
Приходите от реклама на Нова тв за 2008-а са 87 357 000, през 2009 – 63 085 000, а на цялата "Нова броудкастинг медия груп" през 2010 г. – 87 050 000 лв.
Според Неми българският тв пазар няма достатъчно пространство за растеж, тъй като делът на тв рекламата като процент от БВП е вече доста по-висок от този на другите пазари в Източна Европа. "Струва ми се, че растежът на този пазар няма да е топкова висока през следващите години, както е в страни като Румъния например", казва Йозеф Неми.
Нереално високите цени на придобиване и странните финансови отчети за последните три години показват, че и двете медийни групи правят шашми.
В bTV например са решили да плащат точно определен данък печалба. За целта разходите се натаманяват според приходите. Тъй като СМЕ държат да са лидери на пазара и съответно да показват печалба, то разходите се спестяват от основното перо – възнагражденията на служителите. По документи те взимат големи заплати, но реално получават едва половината от сумата, срещу която се разписват. Тъй като обаче телевизията плаща осигуровките върху големите възнаграждения, оплаквания до Инспекция по труда няма.
В "Нова" пък хитро си водят счетоводството по международните стандарти, което им дава възможност да си играят с цифрите в отчетите. Така телевизията изглежда почти пред фалит, но собствениците са доволни, тъй като не си плащат данъка върху печалбата в България
"Ако някой иска да купува в този момент, ще чака кризата да принуди собствениците на телевизиите да свалят цената до санитарния минимум. Тогава някой може да си напазарува наведнъж няколко медии. Медийните собственици обаче не вадят оферти и не демонстрират желание да прехвърлят инвестициите си в чужди ръце.

Те изчакват", твърдят медийни експерти.

Според тях през лятото ще има ново съживяване на рекламния пазар, което ще предизвика нова вълна в промяната на собствеността. Точно тогава пък от Нова тв трябва да предадат финансовия си отчет за 2011-а година, който най-вероятно ще бъде съобразен с вече ясната тенденция. Тогава и MTG ще обявят офертата си, която може да варира от 1 евро и изплащане на дълговете до 400 млн. евро.
За сметка на неясната оферта купувачът със сигурност ще бъде чужда компания, но с българско участие, тъй като кризата отказа основни компании от Италия и Франция.
До април 2012-а и купувачи, и продавачи няма да предприемат действия, категорични са анализатори. "Всички опитват почвата в момента. Все още никой не може ‘ да гарантира ръст на приходите от ‘ реклами, нито дори подобряване на финансовия климат в страната. Ако прогнозите за раздвижване на пазара обаче се окажат верни, ще , бъдат предизвикани нови сериозни промени в медийната среда", обясняват експертите.

Стр. 27 

в. Новинар | Георги ПАПАКОЧЕВ, Дойче веле I 09.01.2012

Натискът на политиците над медии предизвиква шумни скандали в света, които нерядко завършват с оставки. В България пък – медиите ухажват своите политици почти интимно, а това се приема за нормално. Защо ли ?
Новата година не започна добре за германския президент Кристиян Вулф. Под натиска на пресата и общественото мнение той трябваше да признае от телевизионния екранче обаждането му до главния редактор на в."Билд" за предотвратяване на публикация за взет изгодно жилищен заем е било "груба грешка", за която трябваше да поднесе своите извинения.
По този повод шефът на борда на Международния прес институт /IPI/ във Виена Карл-Ойген Еберле в специална декларация по случая заяви: "Всеки, който се опитва чрез използването на личен контакт с главен редактор да дава насоки за работата на новинарите, заплашва безпристрастността и независимостта на журналистите. Един президент би трябвало да признава и уважава всичко това".
Още по-зле следпразнично тръгнаха нещата с новата унгарска конституция. Освен редицата недемократични промени в нея, министър-председателят Виктор Орбан и неговата управляваща партия Фидес наложиха и строг контрол над държавните медии, довел до масови уволнения, принудително пенсиониране на "непослушни" журналисти и затваряне на единственото останало опозиционно радио в страната. Това предизвика недоволство и масови протести сред унгарците.
Тежки упреци тези дни понесе и лондонската полиция. В доклад свързан с незаконните практики на вестникарската империя на Мърдок парламентарната експертка Елизабет Филкин посъветва британските "боби"-та да прекратят близките си отношения с медиите и ги предупреди да се пазят от "флиртуващи журналисти", които се опитвали да ги напиват, за да получат интересни истории. Филкин цитира и сведения за полицаи, които си позволявали да дават информация /представете си!/ на журналисти срещу заплащане, а други били просто "омаяни" от тръпката, че разговарят с репортер/к/и.
Всичко това изглежда като розов захарен памук на фона на медийната ситуация в България, където подобни събития отдавна предизвикват единствено иронична усмивка, докато повечето образни, ефирни и печатни представителки на "четвъртата власт" с изгарящо нетърпение очакват поредната покана за танц с най-влиятелните фигури от управлението.
Вече трета година конфликти или разногласия между двойките на публичния дансинг напълно липсват и всекидневно от телевизора, радиото или по страниците на печата се демонстрират синхронизираните окончателно стъпки на танцьорите и техните еротични чупки в кръста. Естествено има и по-слаби, обикновено млади, изпълнители или участници с несъвършено още чувство за ритъм, но те стават все по-малко и по-незначителни. Просто българската традиция е такава – на политическия дансинг управляващите винаги да се радват на сговорчиви и дащни медийни партньори.
Видно е, че неприличните танци между медии и власт обикновено са своеобразен вертикален израз на хоризонтално желание, а то рано или късно, не може да не създаде своите плодове. Още през 2006 година американският посланик в София Джон Байърли докладва на началниците си отвъд океана: "Борисов изгради PR машина, която му спечели подкрепа във всички възрастови и социални групи. Журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи".
Три години по-късно, през 2009-та, неговата колежка Нанси Макълдауни, предава от София: "Българските медии са силно манипулирани и все повече концентрирани в ръцете на няколко души. Репортери и издатели приемат подкупи, за да пишат различни материали, да печатат пропаганда под формата на новини и съответно да не печатат информация, която спонсорите им не одобряват". Сегашният американски посланик Джеймс Уорлик от своя страна споделя публично почти на ухо: "Както един бивш високопоставен български служител ми каза, консолидирането на медиите в България е "мръсна симбиоза" между медиите, бизнес интересите и правителствения контрол над публичната информация".
В докладите на Държавния департамент на САЩ и на правозащитната организация "Репортери без граници" постоянно се говори за тревожната липса на пари и морал в българските медии, а директорът на европейския клон на организацията Оливие Базил отбеляза миналото лято в София:
"Каквито и да са политическите тенденции, като цяло отношението на управляващата класа към медиите все още носи отпечатъка на комунистическото минало. Много политици оказват натиск, заплахи и извършват дори манипулации спрямо медиите. В страната съществува и поръчкова журналистика, което е видно от скъпите автомобили, в които се возят някои нейни представители."
Което показва, че всъщност "купонът" просто продължава. И "мръсните" танци също! Както когато неотдавна централен български всекидневник задъхан от щастие информира в хрониката си: "Премиерът дойде на гости в редакцията на "Х" за да поздрави новата главна редакторка "Y". Той бе посрещнат от президента на Издателския борд "Z". В коридора премиерът видя своя фотография отпреди 10 години и възкликна: "Я, колко съм бил млад!".
След което вероятно e гръмнала музиката и долепените двойки отново влюбено са се понесли във вихъра на танца…
(Със съкращения)

Стр. 6 – 7

- От колко години се занимаваш с ПР?

Оригинална публикация

www.goreshto.info I 10.10.2011

Патриция е на 40 г., от София. Завършила е руска филология в Софийския университет, после специализира журналистика към Свободния факултет на СУ. От 1995 г. работи като светски репортер към различни печатни и телевизионни медии. Известната журналистка е и една от основателките на Движението на неомъжените жени заедно с Ани Александрова и Нина Николова. С последната създават още модна агенция и две ПР агенции.