БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 21.01.2012
Водещ: За по-постоянните ни слушатели едва ли е необходимо да припомням кой е проф. Енчо Герганов, професор по когнитивна психология, психолингвистика и психометрия. Какво разбраха медиите и анализаторите от речта на президента Росен Плевнелиев? Ето този анализ го помолихме да направи,а сега слушаме и резултатите.
Проф. Енчо Герганов: Това, което президентът каза, всички го чухме и всеки е открил послание за себе си, за цялата държава, за Европа и т.н., но интересното е, че когато се направи по-дълбок анализ на речта, например анализ на съдържанието, се виждат ключови думи, които се появяват с голяма честота, по-голяма честота и това, естествено, се отразява върху нашите възприятия.Например това, което излезе след анализа, мога да го обобщя в следните идеи: Първото интересно нещо е за идентификациите на президента. Както знаем, има множествена идентификация. Първо, егоидентичност, след това идентификация с народа, с обществото, с държавата с България. Друга идентификация може да бъде с Европа, трета със света и т.н. Какво се получи от анализа, който направих? На първо място, най-силната идентификация на президент е с България, българите, народа. 191 пъти, сумарно, се срещат тези думи като българи, българин, българите, наша, нашата, нашите. Ето това пък вече говори пряко изразена идентификация. Народът, нацията и т.н. Втората идентификация е към тази егоидентификация. Много по-малко, 10 пъти само мен, ме и ако сложим тука и президент, президента още 24 пъти, сумарно 34 пъти. Т.е. егоидентичност срещу идентификация с българите, с народа, огромна разлика в полза на идентификацията с народа. След това на второ място е идентификацията с ЕС. 29 пъти се среща ЕС, Европа, европейски, европейските, еврофондове и т.н. и на последно място, но все пак е отбелязано това в речта му, е идентификация със света, където са се получили около 12 повторения на думи като света, световно, световните и т.н. Това е едно от интересните неща в речта на президента, които правят силно впечатление при този анализ. Другото, което направи впечатление е отнесеност на всички действия във времето , които той заявява в речта си.Разбира се, напълно естествено е, че това става в бъдещето. Затова е много повишена много честотата на частицата ще, глагола бъда, бъдем и т.н., около 35 пъти. Има нещо интересно, че отнесеност в бъдещето става в два момента. Едното е периодът, в който той ще работи и другото е към 20-а година, какъв ще бъде резултатът от това, което ще прави нашата държава. Има доста повишена честота на такива глаголи като работим, създаваме, успяваме и п променяме и т.н. Сумарно някъде около 30 такива появи на тези глаголи, които вече са свързани изцяло с дейността на президента. Доста повишена е и честотата на думи, които се отнасят до сигурността на държавата, на хората, над 27 пъти. Интересно е и отношението между честотата на появата на страна и региони, държава и региони. Доста пъти са се срещнали думи като регион, региона, регионална, регионални и т.н., около 17 пъти. Значи той мисли не само за държавата като цяло, но и за развитието на регионите. Направи ми впечатление, че силно повишена е честотата на политик, политика, политици, около 30 пъти, което е естествено вече като имаме предвид, че цялата дейност на президента ще бъде свързана с политиката. Интересно е и съотношението на честотите на поява на такива думи, които са свързани с президента и президентството и правителството и правителствата. Президент-президентство 24 пъти срещу 10 пъти за правителството. Може да се продължи анализа и да се извадят послания, които не се улавят пряко в речта на президента, но те влизат чрез именно тази повишена честота на носителите, на думите, чрез които се изразяват тези идеи.
Водещ: Разбира се, у нас се появиха повече политически оценки на тази реч. Вашият анализ обаче показва друго. 24 пъти са употребени пъти за президентството, 10 пъти за правителството?
Проф. Енчо Герганов: Да. Това ми направи силно впечатление. И тук, ако някой е уловил, че нещо като повече правителство, няма такова нещо.
Водещ: Имаше и сравнение с речта при заклеването на Барак Обама. До колко могат да се търсят такива прилики?
Проф. Енчо Герганов: Би било интересно да се направи паралел точно, въз основа на един такъв анализ на съдържанието. Този анализ, който може дори да се задълбочи още, просто има нужда от време, има нужда ода се включат и други методи на анализ. Разкрива наистина искрените, дълбоко внедрените, така да се каже, в съзнанието и на неосъзнато равнище, намерения за действия на президента, а това не винаги може да се осъзнае от всички пряко, пък и дори от самия него.
Водещ: Кой печели от тези анализи, не в прекия смисъл на думата, разбира се?
Проф. Енчо Герганов: Печели обективността при оценката на различни обществени анализ…
Водещ: Но някой би казал…
Проф. Енчо Герганов: … и трябва да сме сигурни в това, което се случва, а не да го интерпретираме, според нашите възприятия и нашите нагласи и да го поднасяме на обществото, особено когато става дума за журналистиката, за политологията, да се проектират собствени оценки и очаквания върху това, което обективно съществува.
Водещ: Но някой би казал тези президентски речи не ги пишат самите президенти. Тогава тази обективност каква стойност има?
Проф. Енчо Герганов: Да. Тук и аз си помислих това, че там участват експерти, които подпомагат дейността на президента, но струва ми се, че в този случай, тъй като не знам , вече може би има екип, който да помага на новия президент, но дори и да е така, той я одобрява, а той в крайна сметка решава какво точно как да бъде редактирана и какво да бъде съдържанието на речта.
Водещ: И понеже вие няма как да не сте проследили медийните анализи, това, което научихте, след като направихте анализ на тази реч и това, което научихте от медиите, доколко се различава?
Проф. Енчо Герганов: Мисля, че има доста съществени разлики.
Водещ: (…)
Проф. Енчо Герганов: Дори аз самият съм изненадан от този анализ, който направих. Бях, до известна степен,повлиян от това, което съм чул. ТО не е много, но малкото, което съм чул, ме накара да си помисля, може би са прави хората, които анализират, но те анализират на равнище впечатление. Т.е. тези проекции, които имат собствени проекции върху речта.
Водещ: Аз се надявам, че ще ви бъде интересно да продължите този анализ, защото за нас определено ще ни бъде интересно да научим и още неща. Разбира се, ще има и още речи, които ще бъдат плод на този анализ.
Проф.Енчо Герганов: Да.
Водещ: Смятате ли, че си заслужава да се прави…
Проф. Енчо Герганов: Мисля, че си заслужава. Дори е интересно да се сравни с речите и на други президенти, политици и т.н. Тука например преди години аз правих подобен анализ на програмната реч на Симеон като се върна за първи път в България. Там имаше интересни неща също и се опитах да видя, дали и тук ги има. Забелязах, че и тук има подобно нещо само, че все още ми е трудно да преценя дали това е специфика на речта или специфика на българския език.Просто трябва…
Водещ: Припомнете ни кое беше водещата спецификация при…
Проф. Енчо Герганов: При речта на Симеон имаше изключително повишена честота на отрицателните думи, частицата не, ни, местоименията никой, никого, наречията никога, никъде и т.н. Тук обаче ги няма всичките тези отрицателни думи, но частицата не е с повишена честота.Аз се върнах след това в текста да видя къде. То е свързано с отрицание на някои отрицателни неща, което в последна сметка е положително послание като при Симеон. Например той използва много успешно двойното отрицание, за да отпрати като крайно послание положително послание. Ето тук например в речта на новия президент, частицата не е 41 пъти повторена, но това аз не го коментирам, защото вече започвам да мисля, че е специфика на българския език. Ако се направят такива анализи на повече речи на политици от всякакви цветове, може би ще се установи дали това е закон на езика или пък играе вече и нещо друго.
Водещ: Интересни ли са българските политици и българската политическа реч за анализ? И ако трябва да ги сравните с речта на чужди политици, кои са по-интересни?
Проф. Енчо Герганов: Малко ми е трудно да направя сравнение с речите на други политици, защото там не съм правил този анализ. Нещо повече. Аз виждам, че още по-дълбоко може да се навлезе. Има такива методи, които все още не мога да ги правя, защото нямаме този инструментариум, да се извлича мрежа от понятия и връзки между тези понятия, на базата на текста на речта, което би било много интересно и да се види в какво съотношение са. Тук все пак подобни идеи успях да извлека, но сигурно има и още много интересни неща.
Водещ: Приликите и разликите в анализите на речта на президента Росен Плевнелиев ще коментираме след малко с колегите Надежда Василева от БНТ Светослав Терзиев от в. „Сега”. После ще чуем коментара и на доц. Тотка Монова от факултета по журналистика на Софийския университет. Останете с нас.
Добър ден на Надежда Василева от БНТ .Различен ли беше коментарът на речта на президента РосенПлевнелиев в медиите? Всъщност той беше различен, но защпо?
Надежда Василева: Според мен, медиите анализират речта по различен начин. Според мен, речта на Росен Плевнелиев беше логично продължение и съдържаше елементи от всичко това, което той говореше и по време на предизборната си кампания. За медиите, в нея нямаше нещо особено, изненадващо, нещо особено, неочаквано.Едно от нещата, които обаче намен ми направиха впечатление, това беше периодът, за който той говореше. Какво, според него, трябва да се случи в България до 2020 г. и това, според мен, не е случайно, тъй като той през цялото време говореше за дългосрочнаа програма за икономически растеж на страната, за развитие, но 2020 г. излиза извън рамките на неговия президентски мандат и може би се съдържа и скрита заявка за нов мандат, а този период всъщност включва чисто математически и управлението на още 2 следващи правителства. Плевнелиев всъщност говореше много за приемственост и надпратийност. За това той говореше и по време на кампанията. Също така направи впечатление, че той не пропусна да благодари на тримата предишни президенти Желев, Стоянов, Първанов за това, че са изградили авторитета на институцията, за това, че са утвърдили демокрацията. Също така отбеляза и приноса на няколко правителства за това, че страната има финансова стабилност. Именно тази приемственост е едно от ключовите неща, които правеха впечатление в речта му.
Водещ: Това, което проф. Герганов каза, че е много силна идентичността с България, българите, нацията. Думите, употребени в цялата реч на Плевнелиев, според него, са 191?
Надежда Василева: Да. Интересно, че сякаш в речта му имаше някакъв опит за формиране на национална кауза. Разбира се, от опозицията видяха в неговото изказване зад чисто икономическите му акценти, зад целите, които той формулира, това, че според тях,тези думи са по-подходящи за представители на изпълнителната власт, отколкото за президентската институция. В тези анализи има известна логика, тъй като Плевнелиев навлезе в изключително много детайли за това какво трябва да бъде свършено в редица сектори и от пръв поглед е ясно, прави впечатление, честава дума за работа,която предстои да бъде извършена от изпълнителната власт. От друга страна, той обаче лансира много ясно тезата си, че президентската институция трябва да бъде място задиалог, за обществен дебат, за взимане на решения, които той смята да формулира, с помощта на представители на изпълнителната власт, депутати, гражданския сектор, учени, общественици, Тази негова цел и това намерение може би оправдаваи това влизане в експертното говорене и такива детайли. Всъщност Плевнелиев, според мен, говореше по-скоро експертно, отколкото политически, макар че думата политика действително много пъти се споменава …
Водещ: 30 пъти.
Надежда Василева: …в изказването му. Да. Не липсваха обаче и политические елементи, които са знакови, според мен. Той каза, че ще бъде по-различен политик, по-различен лидер, че ще отстоява тази надпартийност на президентската институция, че няма да участва в политически интриги. Също така той задочно отговори и на въпросите, дали ще критикува правителството с думите, че винаги има изкушение.Винаги има риск президентът да се превърне в критик, защото по този начин той може да спечели по-висок рейтинг, но неговата цел няма да бъде такава. Става ясно, че той няма да бъде самоцелен критик, а по-скоро ще следи дали институциите не подменят приоритетите на страната. Така той отговори и на това, дали ще се противопоставя на правителството. Може би има такива очаквания. Явно Плевнелиев ще бъде поставен в много ситуации, в които той ще трябва да вземе това решение, дали да бъде по-критичен или да бъде в по-добър диалог с ГЕРБ, с управляващите, с правителството.
Водещ: Със сигурност ни предстои още един анализ на поне още една реч, която предстои?
Надежда Василева: Да, така е, но това изказване, което предстои в неделя, се очаква да бъде много по-кратко. Всъщност тази реч, която беше произнесена пред парламента, това е неговата програмна реч, в която той формулира своите цели. Изказването в неделя, което предстои, се очаква да бъде по-скоро официално, по време на тази церемония, на която ще говори и досегашният държавен глава Георги Първанов. Именно това, което Плевнелиев формулира пред себе си за този мандат в тази реч, която не случайно продължи почти 40 минути,37 минути, което също така направи впечатление на медиите, че така това дълго говорене се конкурираше и с говоренето на президента Георги Първанов, макар че Първанов говори около 50 минути при първата си реч.
Водещ: Това е Надежда Василева от БНТ. Сега добър ден и на Светослав Терзиев от в.”Сега”.
Светослав Терзиев: Добър ден.
Водещ: Здравейте. Чухте проф. Герганов, чухте и Надежда. По-скоро политическа ли беше тази реч? По-скоро ппремиерска ли беше? Приличаше ли по нещо на Обама? Цитирам ви част от оценките в медиите, в крайна сметка.
Светослав Терзиев: Аз се забавлявам на лингвистичните анализи, защото те наистина са развлекателни. Колко думи и колко пъти са били употребени, колко минути и т.н., но всъщност трябва да знаем, че думите не са нищо друго, освен носител на някакво съдържание. Т.е. те са, така да се каже, превозните средства и ако се вгледаме точно върху думите и се взрем в тях, ние ще се взрем в превозното средство, но ще изпуснем полезния товар. Какво всъщност каза новоизбраният президент? Много бяха акцентите , върхукоито той привлече вниманието на обществото. На мен ми се струва, че най-важното отиде някакси назад. Може би на 20 място, където той каза така, че не иска България да бъде асоциирана с организирана престъпност и корупция и че народът на Ботев и Левски не бива да бъде сочен като пример за корумпирана нация в Европа. Това е много важно, защото, ако си спомним, всъщност няма друга тема, която да доминира толкова много, когато става дума за България в ЕС, като темата за организираната престъпност и корупцията, която…
Водещ: Истината е, че всъщност оценките за тази реч бяха по-скоро политически, а за политиците това не е любима тема.
Светослав Терзиев: Не е, защото…
Водещ: … защото в крайна сметка, от тях зависи как ще се говори за България.
Светослав Терзиев: Не само зависи от това как ще се говори, но и ги засяга много пряко…
Водещ: И какво ще се случва, разбира се.
Светослав Терзиев: Защото корупцията на високо равнище не е нищо друго, освен корупция във висшите среди, т.е. там, където са политиците и става дума на практика за тях. Те всъщност са сочените за тези негативни явления, които се лепят върху обрраза на България. Тъй, че няма как да … и няма как да съдействат за нейното решаване. Неслучайно толкова години не се решава, въпреки че в България е под много силен европейски натиск, въпреки че е обект на специален механизъм на наблюдение, който действа още от първия ден на нейното влизане в ЕС и който продължава може би, неизвестно колко дълго ще продължи да действа. Ето това е един акцент, който е изключително важен, защото става дума за същността на нашата държава, на нейното място в Европа. Тъй, че Плевнелиев, поставяйки го, показа, че всъщност не го е забравил, но оттук нататък е въпросът какво ще се случи, защото той очерта и някои съвсем практически стъпки, което аз приветствам, но дали наистина ще бъдат последвани. Например той каза така: Време е да спрем да решаваме проблемите единствено със законодателни и структурни промени. Какво означава това? Това означава, че на всички критики досега от ЕС, на целия натиск, ние сме отговаряли само с едно: събира се парламентът и променя някакъв закон.
Водещ: Който обикновено име има.
Светослав Терзиев: Променя се законът, но той не се прилага. За целта се казва: Ама знаавете ли, той не се прилага, защото структурите не са съобразени с този закон. Дайте сега да променим структурите и започват някакви структурни промени на административно или дори на равнище съдебна система. Както виждаме сега, дори се изгражда и специален съд и всъщност всичко се върви в тази област на подготовка, така да се каже, да се свърши работата, но самата работа не се свършва, защото онова, което искат от нас, е точно да се видят резултатите, а именно осъдени босове на организиранатапрестъпност и висши корумпирани лица. Това означава министри. ТОва означава политици, а защо да не си помислим и президенти, прикривали организираната престъпност. Те не са идеални, след като те са били на най-високия пост и са разполагали с разузнавателната информация от всички равнища и са можели да знаят какво се случва. Самото им мълчание е било съучастие. Ето тези въпроси са изключително важни и ако наистинаводят към някакви практически действия, ще бъде много полезно за държавата, защото онова, което се чака от нас, е не повече пред правене на законите. Ние направихме съвършеното законодателство. Просто аз не виждам докъде нататък ще се представят тези закони. И сегашните са много добри. Нищо не пречи разбойниците да бъдат поставяни на място.Да ви кажа, ако искате, нека да използват, както се казвт и скрижалите на Мойсей. И там е написано, че не трябва да се краде и пак могат да се предприемат действия срещу престъпниците. Въпросът е да има желание, а желание просто няма. Няма точно във висшите среди, от които зависси да задействат механизмите, които съществуват. ТОва означава да се задействат механизмите, които са на подчинение на изпълнителната власт, които са на подчинение на съдебната власт. Т.е. президентът може да послужи като един катализатор, защото той самият няма такава власт, но той може да бъде катализаторът, който да насочи вниманието на обществото в тази посока.
Водещ: Дали това ще се случи, предстои да видим. Факт обаче, различните оценки на онези, които анализират речта. И на журналистите,и на това, което цитират журналистите, защото, според мен, в медиите повече се цитираха политическите оценки, по повод тази реч, а не толкова други оценки. Поне аз така мисля. Не знам. Може би вие мислите по различен начин?
Свтослав Терзиев: Журналистите, какво да ви кажа, те са поставени също в различна среда, защото зависи техните медии под какъв натиск Има медии, които са под много пряк натиск на изпълнителната власт, които се финансират индиректно от държавни средства, чрез банка, която върти държавни пари и естественотези медии по никакъв начин не могат да бъдат критични към изпълнителната власт. Те просто ще й пригласят, тъй че…
Водещ: Между другото, накрая ще завършим с един конкретен пример за медиая, която е притискана пък от други власти, но това за накрая. Благодаря на Светослав Терзиев. Сега добър ден и на доц. Тотка Монева от факултета по журналистика на Софийския университет. Здравейте, доц. Монова.
Доц. Тотка Монова: Здравейте.
Водещ: Чухте всичко казано дотук. Къде бъркат журналистите, освен това, че те винаги са виновни?
Доц. Тотка Монова: Не. И аз съм съгласна в много голяма степен с това, което Светльо Терзиев каза. По принцип от един текст, малко по-обемен, каквато е речта на Росен Плевнелиев, според мен е рано да се прави портрет на политика Плевнелиев. Това тепърва ще видим, така че моите оценки са базирани само върху текста. Първият по-голям текст, какво той ни казва и какво не ни казва? Аз също имам резерви, особено, когато се анализират политически речи и политически послания да правим един чисто езиковедски анализ. Така че това, което аз кажа, е извлечено от анализ върху абзацни изречения.Първото ми впечатление, като … имам пред мене речта, освен слушането. Когато я слушах, без да имам още текста разпечатан, аз останах с впечатление за нещо скучно и неефективно, познато, макар и облечено в малко по-друга езикова форма. Сега пред мен е текстът и това, което ми прави впечатление, че това е поредното политическо изявление, което е неконкретно като послание и може би основната й характеристика, декларативност. 22 години слушаме какво трябва и какво ще е и тук съм съгласна с премиера, който забрани говоренето в бъдеще време, но….
Водещ: Тази забрана беше престъпена 35 пъти, ако трвябва да се върнем на цифрите.
Доц. Тотка Монова: Но аз искам да чуя поне от един политик, нов политик, Росен Плевнелиев го представят като нов политик , от младото поколение, политик, който е свързан повече с експеертното мнение и с компетентността. Но аз искам да чуя отговор на въпроса: Как? Давам ви конкретно тука моменти от речта. Целите са високи, но за да постигнем такава България, трябва да повярваме, че можем повече, да имаме дългосрочен план, който да мобилизира целия потенциал на нацията, интелектуален, духовен, физически. Това го знаем. Всъщност, ако той искаше нещо ново да ни каже, би трябвало да ни каже, как той смята, че може този потенциалда се мобилизира. По-нататък. Като казах, че първото ми впечатление беше за нещо много познато, казано с други думи, веднага ще ви кажа, че първата ми асоциацияе с любимата фрраза на Надежда Михайлова. Тя гласеше „нов цивилизационен избор”. Аз така и не разбрах дали тя самата може да каже подробно какво точно се включва? Какво е това нов цивилизационен избор? Защото ето тука сега се казва: Аз искам да бъда прагматичният президент на модерна България. Хубаво, но аз бих искала да чуя,според него, 1, 2,ц3, какви са характеристиките на прагматичния президент?Ако досега сме имали 20 години непрагматични президенти, то какво е прагматичен? Той какво ще направи? На България, модерна България, модерна ли е? Важното е да съм компетентен, да си върша работата.Такива изречения наистина са дразнещи за хората, които живеят много тежко и след като снощи им се каза, че едва ли не ги чака режим на тока, сега изречение от рода”Ще работя за националния интерес и благоденствието на всеки българиин.”, извинете! ТОва го слушахме на всички конгреси там до последния. Във всички документи, ако се извяадят, от резолюцията на БКП конгресите, това са ключови фрази. Мисля, че и той самия и хоррата, които пишат речите, да ги избягват. Те не са адекватни на 2012 г.
Водещ: Биха могли да се обърнат към лингвистите и към психолингвиситите да им изготвят един забрранителен списък за фрази-клишета.
Доц. Тотка Монова: … Ето, по-нататък. Съгласна съм с констатацията, констатация плюс декларративност. Няма пряк път към богатството. Богатството се изработва. Добре, но има пречки за честните хора да си изработват богатството. Каква е работатав тази посока да се елиминират тези пречки? Тази неработеща съдебна система, тази корупция и просто младите хора емигрират точно затова, защото те не виждат възможност тук да заработят, ако не богатството си, то поне един приличен стандарт, който да осигури тях и бъдещите им семейства. Ето, по-нататък. Важно е бизнесът, академичната общност и държавата да се обединят от целенасочена програма за иновации, приоритети… на икономиката. Това е абсурдно изреччение, в този вид поднесено. Затова казвам, че тя не е ефективна.Може ги тази реч е интересна помежду си нещо да разказват политиците, в парламента, Волен Сидеров да протестира. Но според мен, тази реч трябваше да бъде към гражданите, към обикновените хора, които наистина вече не искат да чуват какво ще стане в 2020 г. 22 години преход и още 10 са 32. Просто какви са, аз не мога да разбера, от нито едно послание на политик, не само от тази реч. Всъщносрт какви конкретни стъпки се правят, за да може малко да се види ефективно работеща политика, политическа система, ефективно работещи институции? Затова казвам, че лично на мен повече ми харесва говоренето на премиера. Не бих употребила чак определението „уникално”, това, което каза американския посланик Уорлик, че той говори уникално, но той говори конкретно и заповедите са му ууникални и поне е конкретен. Казва: това може, това не може. Това говорене повече стига до хората, а тази реч, така написана, с тези, ако влезем пак в езикознанието, такива сложни езикови конструкции, тези иновации, приоритетни области, това, извинете, и аз хванах всички тези неща. Когато вие ми се обадихте и аз принтирахречта. Това, ако само го слушаш, абсолютно пък не работи и не говори.Този текст е направен да се възприема като писмен текст, като публикуван, да го възприемаш чрез четене. Той не е направен така, че да работи… Реч на политик, който иска да е нов, модерен и да спечели аудитория с говорене. Т.е. няма ораторски умения, поне в тази реч…
Водещ:Това е на вниманието на тези, които помагат и работяат в екип.
Доц. Тотка Монова: Да.
Водещ: Благодаря на доц. Тотка Монова. Само да ви попитам.
Доц. Тотка Монова: Да.
Водещ: Смятате ли, че, понеже следващата тема, върху която ще обърнемвнимание в клуба на журналистите, американското законодателство, което предстои да ограничава свободите в интернет, да или не, една прогноза? Дали ще има такова законодателство или няма да има?
Доц. Тотка Монова: При нас дали може да има такова законодателство?
Водещ: Не, не. Дали в Америка ще бъде прието такова законодателство, което разбира се, отнася до целия свят в крайна сметка, защото това законодателство може да ни лиши от „Уикипедия”, от „Ютюб”, мрежи за видеоспподеляне?
Доц. Тотка Монова: Не съм чела материали подробно около въпроса, но не мисля, че при съвременните технически средства, това е възможно. Едно такова законодателство по-скоро ще насърчи нелегалното разпространение на мрежи и на съобщения.
Водещ: Благодаря ви за…
Доц. Тотка Монова: Не виждам технически как това може да бъде спряно.
Водещ: Благодаря ви за тази прогноза. Ние след малко ще продължим по темата…
Доц. Тотка Монова: Благодаря ви и аз.
Водещ: … с Юлия Роне. Останете с нас.
Когато започнаха революциите, които се състояха в „Туитър” и изобщо в интернет, тогава политиците бяха много доволни, защото ставаше дума за гласност. Сега обаче зад океана, в Америка готвят два закона, които според мнозинството от потребирелите, ще ограничат свободите в интернет.Затова и видяхме първата, един вид стачка, т. нар. затъмнение на антглоезичната уикипедия, която е застрашена от спиране. Освен български сайтове, ако тези закони бъдат одобрени, всякакви други сайтове по целия свят могат да бъдат спрени, в това число и „Ютюб”. Добър ден казвам на Юлия Роне.
Юлия Роне: Добър ден.
Водещ: Здравейте. Кой всъщност, ако тези закони бъдат приети, с какво си взимаме сбогом?
Юлия Роне: Ако тези закони бъдат приети, си взимаме сбогом със свободата на словото и казваме здравей на цензурата. Общо взето, това е ситуацията в момента. Това са закони, които трябва да минат през Сената в САЩ. Това е факт., но те наистина ще се отразят на целия свят, защото това е опит да се разшири влиянието на американското законодателствое и извън Америка.
Водещ: Извън Америка?
Юлия Роне: Просто, защото много от компаниите, които всичкие ние ползваме, са под тяхното законодателство. Това е много в момента критичен момент, който обаче, като че ли, няма засега да мине. Всички видяхме огромната съпротива по целия свят срещу този закон и за мен това, което беше интересно е, че наистина целият свят се намеси в нещо, което касае политиката на САЩ, е крайно показателно.
Водещ: И това е вярно. Нека сега чуем обаче как ние пък се включихме. Добър ден на Делян Делчев от „Електронна граница”. Здравейте.
Делян Делчев: Здравейте.
Водещ: Като, че ли ние се включихме много организирано, а по-индивидуален беше подходът, българският
Делян Делчев: Да. В интерес на исртината, в България този проблем не се следеше особено активно и повечето хора не знаех за него и за неговото съществуване, така че включванетов протестната акция беше индивидуално от отделни хора, които просто следят темата.
Водещ: И вие ли като г-жа Роне мислите, че това е законодателство, което на този етап няма да мине по-скоро?
Делян Делчев: Много е трудно да се каже. Факт е, че протестите и особено в навечерието , така да се каже, на избори в Щатите, в известен смисъл, забавят разглеждането на тези актове, но те не са спрени в никакъв случай. Основните им поддръжници и лобита продължават еда си стоят и самите закони просто преминаватот една бърза процедура на гласуване в по-забавена процедура с обсъждания, която теоретично не премахва самото законодателство. Просто позволява неговото модифициране и внасяне на по-късен етап.
Водещ: Нека да си говорим по-ясно. Пак ли за торенти става дума или тук вече става дума за по-сериозна лакомия, защото знаем, в мрежите за видеосподеляне също има авторски права, но има и авторство?
Делян Делчев: Всъщност основният проблем, койтодефакто правозащитните оррганизации виждат в това законодателство, предложено от нея, че на първо място, то е изрично насочено към оператори и посредници, които предоставят контент, извън пределите на Щатите и не са под американса юрисдикция.
Водещ: Тяхна юрисдикция.
Делян Делчев: И същевременно нямат ясна и точна дефиниция на това какво точно би предизвикало, активирало съответните актове срещу тези оператори. В частни случаи дефиницията е, че те крадат американска собственост, което е достатъчно широко твърдение и всеки собственик на права би могъл дефакто да обвини всеки един сайт и всеки един доставчик и телекомуникационен оператор, който оперира, където и да е по света, в кражба на интелектуална собственост например и следователно той да попадне подвластта на съответното законодателство.
Водещ: Всъщност това не е ли опит да бъде на практика платен вече интернет? Питам, реално, не формално?
Делян Делчев: Аз персонално принципно това, което искам да кажа е, че всяко едно действие винаги се оправдава сдобри намерения. Ние знаем, че пътят към ада е послан с добри намерения.
Водещ: Да, така е, да.
Делян Делчев: Но това, което всъщност е проблематично тук е, че това законодателство на първо място иззрично атакува оператори, които се на мират в чужбина, но също така и посредници за първи път, защото и до моментаMCA-законодателството в Щатите по принцип позволява да бъдат атакувани и да бъде търсена вина и загуби, предоставящи…
Водещ: Всъщност акцията с арестите в Нова Зеландия бяха точно това.
Делян Делчев: Точно така. Въпросът е, че новото законодателство всъщност прави няколко съществени модификации. Първото е, че процедурата вече е изключително скъсена и в нея не участва съдия и като оператор, който предоставя контент, си задължени моменталически, грубо казано, да го свалиш, в рамките на 5 дни, след като получиш нотификация или ако си посредник, което включва търсачки като „Гугъл”, сайтове,които предоставят линкове. Бо могло да включва всякакви сайтове, които позволяват публикуването на коментари. В някои от коментарите е бил публикуван текст, който е технически собственост на някой и…
Водещ: И много прилича технически на, да…
Делян Делчев: Фактически изместват се две неща. Измества се правото, защото дефакто неният трябва да защитава, че е невинен…
Водещ: Трябва да доказва, че е невинен, а не да го обвиняват.
Делян Делчев: Точно така.
Водещ: Да. Благодаря ви за този коментар. Делян Делчев от „Електронна граница”. Юлия, за торенти ли става дума или за по-голяма лакомия в случая?
Юлия Роне: Вижте! За мен, става дума преди всичко за битка на капитал. Не знам, дали сте чула този коментар, койтовсе пак за мен доста адекватно описва ситуацията. За това, че това е битката между Холивуд и силиконовата долина. ТОва е битката между производителите на съдържание и интернет бизнеса и за мен е крайно показателно, че се намесиха фирми като „Гугъл”, „Фейсбук” и пр. Това показва, че техните интереси са застрашени. Защо мисля, че Делян много ясно обясни много ясно, защото те наистина биха могли да бъдат жертви на съдебно преследване, дори да закрият определена частот своите услуги просто, заради наличието на линкк, който води към нерегламентирано съдържание, съдържание, което е обект на авторски права.Знаем, че самият начин на работа на „Ютюб”, на „Фейсбук”, той се базира, именно на споделянето на съдържание. Т.е. в случая ние имаме два икономически модела, които се борят, но в цялата тази борба, в крайна сметка се оказват нашите граждански свободи…
Водещ: Къде отива нашата гражданска свобода?
Юлия Роне: Така че в случая,напълно аз подкрепям действията на „Фейсбук”, на „Гугъл”, на „Уикипедия”, която в случая е организация, която не търси печалба категорично, защото нашите свободи и права някак се оказват въвлечени в тази битка. И не не мисля, че става дума в случая само за торенти. В случая става дума наистина за интереса на развлекателните индустрии, които не могат да оцелеят явно в така създалата се ситуация, но вместо да търсят алтернативни модели, те се насочват към доста тепресивни мерки, които се прокарват през закона.Това е нормалната реакция на тези индустрии, но въпросът е политически. Именно затова е толкова важно да се реагира с политически средства.
Водещ: Между другото, си говорихме неформално за това, че политиците ни поднасят различни зрелища, къде по-добри, къде по-лоши. Говорим за по света, не само у нас. Проблемът идва, като че ли от там, че хлябът намаля?
Юлия Роне: Да, категорично. И знаете лвъпросът за свободата е важен, защото някак, когато говорим за свобода, ние винаги имаме предвид гражданското ий измерение, свободата на словото, всичко това.
Водещ: Да.
Юлия Роне: Но има и друг тип свобода.Това е икономическата свобода и за мен също е крайно любопитно, когато говорим за интернет. Не знам дали ви е правило впечатление, но най-страшните монополи в момента са именно в интернет. Компании като „Гугъл”, като „Фейсбук”, като „Амазон”, те държат 95 и над % от пазара. Т.е. свободата в интернет трябва да се разглежда от гледна точка на това, доколко са способни нови хора да се появяват там, да развиват своя бизнес.
Водещ: В последните минути на „Клуба на журналистите” сега ще погледнем на една друга свобода, свободата на самите журналисти да описват това, което се случва и после да не имсе случват странни неща. Добър ден на Веселина Томова, собственик на сайта „Афера”.
Веселина Томова: Добър ден.
Водещ: Вие през седмицата сполучливо се пошегувахте, че като свалиха белезниците на Чочо и ги приготвиха за вас. По един стар случай,между другото, за който имаше и политическа санкция, на всичкото отгоре?
Веселина Томова: Да, точно така.
Водещ: Сплашиха ви, че с белезници ще ви докарат до София да свидетелствате?
Веселина Томова: Да. Това не си беше заплашване. Това си беше на косъм да се осъществи, тъй като имаше писмено разпореждане от дознател от столичната дирекция на МВР, за да бъда докарана принудително с белезници и полицейски комвой, качена на влака и на всичкото отгоре, върната на обратно, след разпита, за да се явя като свидетел по някакво дознание, което не ми беше обяснено точно и конкретно за какво става дума, свързано с депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов…
Водещ: Който…
Веселина Томова: И неговите прословути сключени консултантски договори Скандалът гръмна юни месец миналата година.
Водещ: И между другото, той получи и политическа санкция за всичко това.
Веселина Томова: Да, да.
Водещ: Въпросът е, защо сега?
Веселина Томова: За мен това, лично моето обяснение, без изобщо да влизам в някакви сфери на конспирации и параноя е просто елементарен психологичен натиск върху мен специално,защото аз очевидно не съм долюбвана от хората на МВР, тъй като остро критикувам техните действия. Ттъй като това, което те сътвориха, в случая това разпореждане за принудително довеждане в столицата с белезници, просто беше смешно и скандално и то само дни след безумните гафове, които сътвори МВР и ГДБОП по случая с Мирослава. Никакво основание нямаше за подобна санкция или за подобен натиск, тъй като аз бях разговаряла с този дознател. Бяхме се разбрали аз да дойда до София. Той излезе в отпуска. Не съм получила втора призовка, която примерно да не изпълня. Не съм обвиняема и изобщо някакви смешни, даже според мен, нескопосани действия на хора, които вместо да се занимават с фундаментални въпроси, свързание съссигурността и с престъпността, се занимават с елементарен психонатиск и терор, бих го нарекла, психотеро, срещу журналисти.Вероятно не съм само аз.
Водещ: Да, но пък това беше един поучителен разказ.
Веселина Томова: Да.
Водещ: Така или иначе, в понеделник ще пътувате до София не с белезници и не свлак …
Веселина Томова: Да. Слава Богу, успях да се свържа с въпросното лице, за да уведомя, че все пак ще дойда в София в понеделник, въпреки че лично трябва да кажа, че ако нямах майка, която е болна и която би се стресирала от цялата тази история и не бих могла на минутата да я оставя след като ми сложат белезниците, трябва да кажа, че с удоволствие нямаше да спра тази репресия и щях да си тръгна с белезниците и да дойда в София и да ме закарат под конвой, за да ме разпитват, заради един Лъчо Мозъка, който вместо него да разпитват, разпитват журналисти. Аз вероятно ще бъда разпитвана, от къде имам информация за тези консултантски договори. Така предполагам.
Водещ: В крайна сметка имаше политическа санкция за тези консултантски договори и след дъжд, качулка малко е работата.
Веселина Томова: Да, да.
Водещ: Благодаря на Веселина Томова. Аз накрая ще завърша с един цитат, един, политически цитат. „Има ниво на загубите, при което е по-изгодно гражданите да ги покриват, отколкото да се правят инвестиции”. Това е цитатът, който колегата Петьо Цеков вчера пусна във „Фейсбук”. Аз го чета дословно. Цитатът е на зам.-министър Добромир Симитчиев. Много дълбоко се съмнявам, че някой би искал изобщо да анализира подобен цитат, но подобни цитати много ми се иска да няма толкова откровени за цитирани в медиите. Хубав следобяд ви желаем. Целият екип – Ваня Новакова, Владимир Рошев, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз, Ирен Филева.
Posted in PR&Media News
Tags: БНР, Веселина Томова, Делян Делчев, Енчо Герганов, Клубът на журналистите, Медии, Надежда Василева, Радио програма "Христо Ботев", Светослав Терзиев, Тотка Монова, Юлия Роне
“Събитие на годината”
). 
