Мисля, че като начало е добре да се формира дефиниция за това - какво е PR? Ще използвам определението, направено от London school of public relations:

“това е дисциплина, която се грижи за репутацията с цел постигане на съгласие и подкрепа, като оказва влияние върху мнението и поведението”

Основната роля на PR-а е да създава и поддържа взаимното разбирателство между дадена организация и нейната публика. PR-ът е сравнително нова за България професия -
появява се преди около 15 години и бързо се превръща в мечтана кариера за много млади хора. Според проучване, направено в началото на настоящата година, академично образованите PR-и са едва 300, докато броят на практиците у нас надхвърля 2000. Това показва, че абревиатурата PR вече не е просто непознатото съкращение от английското Public Relations, а неизменна част от живота на българските институции, политици, бизнесмени, шоу звезди…

Повечето български организации вече узряват за нуждата от цялостна PR стратегия. Работа на експерта по PR е да изгражда и развива авторитетa на организацията и нейните продукти. 
Когато преди 3 години постъпих в КИА Моторс България основното ми задължение бе изпращане на пресинформация до определен кръг от автомобилни журналисти. За съжаление обаче, това се оказа крайно недостатъчно за представянето на една сравнително нова и непозната на българския пазар автомобилна марка. Трябваше да съставя списък от всички издания с подходящи рубрики. Постарах се да осъществя повече контакти и да разширя базата данни, която получих при постъпването си в КИА. Правилният подход и добрата комуникация ми помогнаха да изградя и затвърдя дълготрайни отношения с много ценни хора, които представят автомобилните марки, новините свързани с тях и всички подробности от автомобилния свят. В последствие започнах да участвам в организацията на различни събития, презентации на нови модели, пресконференции, промоции, тестове 
на автомобили до различни дестинации в България. За мое щастие нещата потръгнаха в правилната посока и днес можете да научите повече за марката КИА от ежедневници, специализирани автомобилни издания, бизнес и лайфстайл списания, интернет сайтове…

Силният корпоративен имидж е условие за дълготраен успех на фирмата

Процесът на оформяне в съзнанието на потребителя е съвкупност от имиджа на организацията, неговото възприятие и оценка. Анализът включва имиджа на продукта, вътрешния имидж на организацията, на персонала, визуал-ния и бизнес имидж. Факторите, които обединяват тези компоненти, са функционалност на продукта, допълнителните услуги, които предлага компанията, стилът на живот на потребителя, компетентност и отношение на персонала, дизайн и архитектура на офиса, и др. За да бъдат всички тези елементи аранжирани в правилен ред, е необходим добър PR. 
Гамата автомобили на КИА включва 10 модела. Всеки един от тях е позициониран в различен автомобилен сегмент. Представянето им на българския пазар е свързано с предварително изградена стратегия според таргет групата и предимствата на конкретния модел. Когато информацията се поднесе в правилна форма към крайния потребител, положителният резултат е винаги налице. Ще ви разкажа малко повече за това как автомобилните потребители научават за новите модели на любимите си марки.

Практика за автомобилните компании по света е да организират тестове на новите си модели

Мероприятията са предназначени за журналисти и винаги предхождат представянето на автомобилите пред широка аудитория. Маршрутите са внимателно подбрани, така че участниците получават уникалната възможност първи да съберат и споделят впечатления с международните си колеги от новите попълнения в автомобилния свят. Програмата обикновено е съпроводена от пресконференции и официални вечери в красиви местности. Така че съзнанието на участниците да е ангажирано максимално и впечатленията комбинирано да бъдат най-добри.

Тази практика намери приложение и в България. Повечето вносители на автомобилни марки у нас започнаха да подготвят посещения до различни дестинации на територията на страната. В организацията на едно такова мероприятие главното действащо лице е именно PR-ът, като в повечето случаи той ползва услугите на туроператор и рекламна агенция. Най-важното условие за провеждане на един такъв test-drive е осигуряването на достатъчен брой автомобили, така че участниците да се чувстват комфортно и всеки един от тях да получи възможността да управлява предоставеното за целта превозно средство. Маршрутът трябва да бъде ясно зададен, прес-информацията и цялостната програма трябва да бъдат добре структурирани, интересни и подходящо поднесени, защото духът на хубавите впечатления и приятните емоции няма как да не намери отражение в публикуваните от журналистите материали. Разбира се, винаги има риск да се появят статии с негативно мнение за представения автомобил. Известно е обаче, че нито един продукт не е съвършен и е хубаво да бъдат изтъкнати както неговите положителни, така и отрицателни характеристики. Всъщност това е най-ценната информация за читателя, който е и крайният потребител. Погледнато обективно и негативните материали и статии са вид реклама…

За изграждането на цялостна PR стратегия някои компании предпочитат наемането на външни PR специалисти. Под въпрос е обаче доколко времето за навлизане в нова сфера от един консултант няма да е загубено за компанията.

Със своя опит и експертност, външният специалист в областта дава страничната гледна точка, и остава такъв за организацията независимо от времето, през което я обслужва
Неотдавна направихме конкурс между рекламните агенции за предстояща кампания по зададена от нас тема. Бях очарована от повечето идеи, но за съжаление периодът от време, който им отне да се запознаят с дадения автомобил се оказа доста дълъг – това доведе до забавяне старта на кампанията. Избрахме тази агенция, която максимално се бе доближила до нашите изисквания, бе “схванала” най-добре качествата на автомобила и бе предложила правилната формула за успешното му представяне. С други думи, агенцията създава криейтив и предлага каналите за реклама в рамките на зададения бюджет. Но тя се явява изпълнител на стратегията, предприета от вътрешните в компанията специалисти.

В структурите на други компании съществуват отдели, които обслужват PR стратегията на компанията

Разбира се, тя е свързана с дългосрочните цели на фирмата, както с маркетинговата и понякога рекламна политика. Вътрешният PR специалист носи много плюсове за организацията. На първо място, той успява да усети фирмения дух и да възприеме неписаните правила на вътрешния живот в организацията. Навлизайки в дълбочина, той може да улови малките детайли, които да повлияят върху цялостния имидж. И като цяло, при значим авторитет той може да влияе върху случващото се в компанията. Това, според мен, е най-правилният подход. Назначените в PR отдела специалисти заедно с маркетинг експертите са хората, които биха могли да споделят най-добрите идеи и предложения за представянето на всеки нов продукт.

PR-ът трябва да участва и в изготвянето на рекламните бюджети

Той добре познава изданията, тяхната насоченост, тираж и позиция на пазара, и е в състояние да предложи най-подходящите. Когато обаче отпуснатите средства за дадена кампания са недостатъчни, той би могъл да предприеме други мерки -
разпространение на новини до представители на медиите, свързани с дейността на фирмата, електронно разпращане на нюзлетъри с актуална информация до всички клиенти на компанията, срещи с журналисти, на които да презентира под някаква форма качествата на всеки нов продукт. Уверявам ви, че и по този начин се постига добра ефективност.

Ето защо PR-ът днес е изключително важна дейност за бизнеса и основен инструмент за неговия успех. Подобно на развития свят и в България дейностите, свързани с изграждането на позитивен образ на компании, започват да се превръщат в индустрия, а конкуренцията между различните участници става все по-ожесточена. Да привлечеш клиент, означава да употребиш всички възможни методи на убеждението. Ако избереш правилната PR стратегия и всичко бъде изработено безпогрешно, успехът на която и да било компания е гарантиран. А какво по-хубаво от това да спечелиш битката, още преди тя да е започнала?

Оригинална публикация

СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 21.01.2012

С главния редактор на първото независимо издание за ЖП транспорт разговаря Андрей Велчев. 

Г-н Евстатиев, разкажете нещо интересно от житейския си път.

БНР, Преди всички | 19.01.2012 

Водещ:Националните телевизии вече показват в преки включвания последни приготовления преди президентът Росен Плевнелиев и вицепрезидентът Маргарита Попова да положат клетва като четвърти президент и вицепрезидент на България. Събитие, което ще коментираме сега в „Преди всички” с PR-експерта Деница Сачева. Здравейте! Сигурно се намирате в близост до парламента и можем да ви ползваме като репортер преди да чуем и нашия колега Даниел Инков какво става в парламента. Как изглежда София в очакване на това събитие, което за нас журналистите и за анализаторите е важно?
Деница Сачева:Аз се намирам наистина съвсем близо до сградата на парламента, вече започнаха да затварят улиците около официалния вход. Влизат различни официални лица в момента, ваши колеги журналисти. Всеки момент, разбира се, ще се очаква и…
Водещ:Героите на деня, както се казва.
Деница Сачева:Да.
Водещ:Всъщност позабравили сме тази церемония, 10 години минаха от последния път, когато имаше смяна на караула на Дондуков 2. Важни ли са детайлите?
Деница Сачева:Детайлите винаги са важни, зависи за кои детайли говорим.
Водещ:Детайлите, които са свързани с протокола, с промените на протокола, с поведението. Вече е ясно, няма какво да го коментираме, вицепрезидент Ангел Марин ням ада бъде в парламента, първата дама няма да бъде в парламента.
Деница Сачева:Детайлите винаги са важни, но разбира се не трябва да забравяме какво е основното. Защото много често според мен напоследък ние се фокусираме само върху детайлите и забравяме въобще какъв е смисълът на политиката и какъв е смисълът на този политически акт. А това според мене е изключително важно, тъй като само така ще можем да вървим напред. Ако продължаваме да говорим само за детайлите, ще живеем в дребнотемие, което няма да ни развива.
Водещ:Основното е, че имаме нов президент, който влиза с 55% подкрепа, който беше избран с по-малко от половината от гласовете на българските граждани и който идва в едно трудно икономическо и финансово време.
Деница Сачева:Когато става въпрос за проценти, аз съм доста скептично настроена да се коментират тези проценти и тези проценти да определят ежедневието ни. Защото публичната заигравка с рейтингите общо взето прилича като судоку за популисти. Рейтингите карат политиците да бъдат шоумени, а на нас ни трябват политици, които да бъдат държавници. Мисля, че и социологията трябва да се върне обратно в лоното на своята професия и да не бъде толкова много, с толкова голям акцент само върху публичното споделяне на цифрите, а по-скоро наистина да ни показва малко повече социалните правила и процеси, които ни свързват и ни разделят. А не толкова само кой колко, какъв рейтинг има.
Водещ:Видяхте вчера, бяха интересни от гл.т. на процесите, които могат да бъдат видени през тези рейтинги. Категорично огромната подкрепа, с която през 97-а година влезе Петър Стоянов на Дондуков 2 и начина, по който излезе след това.
Деница Сачева:Единственото, което може да се коментира категорично с тези рейтинги е, че наистина надеждата за демокрация на хората в момента според мен е доста по-обуздана. И в общи линии хората приемат с известен оптимизъм, но и с много голяма доза реализъм това, което ги очаква. Затова и вероятно рейтингите са такива високи и на Желю Желев 90-а година 82% и Петър Стоянов 86% 97-а.
Водещ:И така стремително сринали са на края на мандатите им. Но пък има едно укротяване на числата, което може да се види от Георги Първанов насам, което сигурно може да говори, има какво да бъде анализирано по него.
Деница Сачева:Ами аз не мисля, че президентът Първанов си отива с фундаментални инициативи, които могат да бъдат запомнени.
Водещ:Добре, аз ще си позволя да кажа така, той някак мисля, че и самият той беше изненадан от това, че стана президент преди 10 години, с 44% влиза тогава на Дондуков 2 и излиза с 45. Така че можем да кажем, че изненадата е била потвърдена.
Деница Сачева:Ами да, но аз пак ви казвам, че ако ние се фокусираме единствено и само върху тези цифри, да, нещата изглеждат успокоени, укротени. Но първо, за мене е много важно това, което вие току-що казахте, той влезе изненадан. Аз като избирател, не толкова като PR-специалист, наистина не бих искала да виждам повече изненадани политици в политиката. Искам да виждам хора, които съзнателно са избрали амплоато да бъдат политици и съзнателно са се подготвяли да бъдат политици.
Водещ:Добре, такъв ли е Росен Плевнелиев, ако следим как през последните 6 месеца той вървеше по тази пътека, която днес ще го отведе първо в парламента, а вдругиден и в Дондуков 2? Изявления на магистрали, че няма да става политик, че му харесва това, което прави, след което признание, че всъщност е приел да пробва, че още, ако си спомням едно негово интервю, което даде за Хоризонт, веднага след като беше избран, че е станал политик, когато е видял как се държи Ахмед Доган и когато е чул едни негови думи за фондовете и парите.
Деница Сачева:Росен Плевнелиев винаги е искал да изгражда себе си като публичен образ повече като експерт, отколкото като политик. Сега му се налага наистина да направи доста голям скок. Предстои му изключително сериозно изпитание. И това, което от днес нататък ще бъбде неговият живот, трябва да бъде много повече политика, отколкото експерт. Дали той ще успее да направи този скок, предстои да видим. Аз не бих искала да му отнемам възможността той да ни покаже дали наистина мисли и вярва в това, което говори.
Водещ:Добре де, но ако има промяна, защо трябва да искаме от него той да стане политик? Той не може би да бъде добър президент и като експерт?
Деница Сачева:Ами няма, експертът, президентът няма експертна роля. Президентът има съвсем друга роля и това се очаква от нега. Президентът не е церемониал-майстор, напротив, президентът е личността и фигурата, която обединява, която по някакъв начин отваря хоризонти. Той няма експертна работа.
Водещ:така ли беше досега, такива ли бяха президентите, за които говорим вече в минало време?
Деница Сачева:В определени исторически моменти всеки един от президентите е имал своята, макар и по различен начин противоречива на моменти роля, но имало е моменти, в които те наистина е трябвало да поемат такъв тип роля на обединители, на хора, които отварят хоризонти. Могат, разбира се могат много критики да бъдат отправени към всеки един от тях, могат да бъдат намерени вероятно и обективни причини техните решения да бъдат приемани. Що се отнася до личността на последния президент, който си отива, аз не мисля, че той отвори големи хоризонти на България, напротив, мисля, че в някои отношения хоризонтът на България беше стеснен.
Водещ:Като PR-експерт какво бихте посъветвала президента Плевнелиев да не прави?
Деница Сачева:Като PR-експерт аз бих съветвала всички политици да правят обратното на това, на което сме свидетели в момента. А именно първо да мислят, после да говорят и след това да действат. Защото дори и отсъствието днес на г-н Марин от церемонията е вследствие именно на това, което политиците практикуват през последните няколко години, а именно първо действат, след това започват да ни обясняват какво са направили и ние само се надяваме, че може би някога се замислят върху това.
Водещ:Смятате ли, последно ви питам, макар, казахте, че детайлите не са важни, важна е същината, смятате ли, че българинът, който си пада сам по себе си малко любопитен, малко така да може да влиза и по-навътре в личното пространство, отколкото му се полага, ще приеме решението на Росен Плевнелиев да не превръща семейството си, съпругата си, личния си живот в публичен такъв, а да го запази за себе си, включително и оставайки да живее в дома, в който е живял досега?
Деница Сачева:Мисля, че да.
Водещ:Аз ви питам, защото днес вече има заглавия в един от вестниците, няма да го цитирам: „Юлияна зарязала Плевнелиев”. Оставете фамилиарното отношение към жената му.
Деница Сачева:Четох това заглавие. Мисля, че по принцип вторачването в личния живот е отново това, за което говорих преди малко, стесняване на хоризонти. Ние трябва да очакваме от политиците не перфектен личен живот, а да очакваме от политиците да работят, така че за нас да има възможности и перспективи за развитие. И освен това считам, че хората, които са родени демократи, за каквато се смятам и аз, за тях свободната воля на личността трябва да води пред обществените очаквания и пред държавния протокол, така че лично аз приемам това решение.
Водещ:Благодаря ви за този коментар!         

в. 24 часа | Диана КЪНЧЕВА | 21.01.2012

Катаджии я глобили, докато говори по телефона с общия им шеф Цветан Цветанов

Тя може да прекара Нова година с Бойко Борисов, да има решаващата дума кой да оглави Столичния общински съвет и да цензурира интервю на всеки депутат от ГЕРБ. Не защото е на важен партиен пост или има някаква власт в държавата. Просто защото важните хора в ГЕРБ й имат безрезервно доверие.
Тя е Севи, както я наричат и политици, и журналисти. Севделина Арнаудова е шеф на пресцентъра на ГЕРБ. Същата Севи, за която говори на брифинг в 8 ч сутринта преди седмица вицепремиерът Цветан Цветанов. След като огласи, че шефът на Столичния общински съвет Андрей Иванов е подал оставка, вътрешният министър разказа как предната вечер се обадил на Севи и попитал кой трябва да наследи Иванов на ключовия пост. Без да се замисля, Арнаудова назовала Елен Герджиков, след което Цветанов информирал кмета Йорданка Фандъкова за избора.
Не беше точно така, уточнява Севделина. Тя напуснала заседанието на Изпълнителната комисия, за да организира пресконференцията сутринта. Като свършва сбирката, Цветанов й се обажда да пита дали всичко е наред. Пиарката му обяснила, че след като сутринта ще обявят оставката на Андрей Иванов, логично трябва да имат отговор на въпроса кой ще го смени в общината. А ти кого ще номинираш, попитал я Цветанов. Не познавам общинските съветници, но като анализирам ситуацията, намирам за подходящ Елен Герджиков, отговорила Севделина. Тогава ще е той, засмял се в слушалката Цветанов, без да й казва, че това е вече решено.
Макар сега да е на една ръка разстояние от властта, Севделина е започнала като всеки журналист с репортерстване. Попада в Нова телевизия като стажантка в първи курс на Факултета по журналистика.
От студентските си години е най-благодарна за срещата си с тогавашния ректор Веселин Димитров. Открили се случайно в кафето на университета. От него научила много неща – че журналистиката е занаят, че трябва много да мислиш, преди да напишеш нещо. Никога няма да забрави как я карал 10 минути да описва една химикалка, без да спира и да прави паузи.
Първото събитие, на което я пращат, е да отрази как вадят труп от езерото в Дружба Тогава работи с Люба Ризова, Ники Дойнов, Надя Обретенова и други утвърдени днес журналисти. Севи отива, но не й прилошава от гледката. Не че е от желязо, просто е калена в такива истории. Баща й е полицай, семейните им приятели били от неговия кръг и често слушала подобни разговори. Затова в телевизията й дали криминалния ресор.
Може да се каже, че от малки двете със сестра й израснали в Шесто районно. Майка й работела в хотел на смени, а баща й бил почти непрекъснато в полицията. Много често сутрин ги водел на училище с колите, с които после задържали престъпници. Колегите му идвали да го вземат за обиск, качвали момичетата за училище и оттам отивали да си вършат работата. Ако часът бил по-ранен, ги оставали в районното и като станело време за училище, пресичали улицата за първия час. Като се разболеели пък, от класната стая пак ги пращали в районното.
От Нова тв сегашната шефка на пресцентъра на БСП Жанет Пашалиева я кани в Би Би Ти. Там Севделина пак поема криминалната хроника. Точно по време на работа се запознава отблизо с Борисов и с Цветанов. Преди това се знаели и чували по телефона. Но тогавашният главен секретар на МВР я забелязва, когато на бул. "България" рухва сграда и двама работници умират. Севи си спомня, че това става на именния ден на баща й -Стефановден. Викат я от къщи и тя, докато се ориентира къде е мястото, слиза от таксито и минава под жълтите полицейски ленти. Изведнъж се озовава очи в очи с Борисов, който е озадачен от напоритостта й. Комуникацията с Борисов и Цветанов беше много лека – винаги вдигаха телефона и не отказваха информация, нито пък криеха, убедена е сегашната пиарка.
Най-потресена в журналистическата си работа остава от историята с ватмана убиец. Той бе набутал двата трупа в шахта в подлеза на НДК. Като наблюдавала ровенето в шахтата, за първи път й прилошало. На тези истории не гледам с емоция, слагам си бариерата и си казвам, че това ми е работа, споделя техниката си на оцеляване Севделина. Отразява и задържането на Антон Милтенов – Клюна. Тъй като отговаря и за армията, на нея се пада да посреща труповете на загиналите войници в Кербала.
По едно време става и парламентарен репортер. Това е първият й сблъсък с политиката. Но малко след това напуска, защото не издържа атмосферата по това време в телевизията.
Малко преди първите евроизбори през 2007 г. Борисов и номинираните за евродепутати на ГЕРБ пътували за Брюксел, за да ги представят на ЕНП. По пътя Бойко звъннал на Севделина, за да й каже за предстоящото събитие. Тя обаче го изненадва с новината, че е напуснала телевизията. Върнал се и я викнал в кметството на разговор.
"Искам ти да си човекът в ГЕРБ, който да работи с медиите, Цецо не може повече да прави структури и да информира", отправил оферта Борисов. Севи му признала, че никога не се е занимавала с пиар, но той й обяснил, че ще прави това, което и тя иска да получи като журналист.
Пратил я директно на 17-ия етаж в централата да започва работа. С времето и тя придобила маниерите му – той задава темпото и не можеш да изоставаш, обяснава Севделина. Сега й звъни по всяко време и знае, че ще му вдигне.
Макар и мъжко момиче, Севделина си има своите страхове -например от вода. В училище я учили да плува и след като едва оцеляла в 5-метровия басейн на "Славия", останала уплахата.
Но пък е скачала с бънджи и парашут На връщане от морето, като завършила училище, с група приятели скочили от Аспаруховия мост. Всичко ти трепери, много е хубаво, не знаеш къде се намираш един час след скока, спомня си пиарката.
Кола обаче кара по правилата. Спирали са я като всеки шофьор, и то най-често затова, че говори по телефона. Веднъж дори говорела с министър Цветанов и обяснила, че провежда важен разговор с шефа си. Като разбрал кой е шефът, катаджията доволен казал, че нейният шеф, който е и негов, им е казал да не правят компромиси. Платила си глобата без забележки.
Случвало й се да иска да напусне – особено по време на предизборна кампания, когато истерията е голяма. По време на парламентарните избори през 2009 г. отишла в Банкя, където Борисов лекувал счупен глезен, за да върне лаптопа и телефона, и обявила намерението си. Борисов й казал: "Айде сега си вземи лаптопа и се върни вкъщи да се наспиш и утре пак те чакам."
Депутатите не се съобразяват с мен, а с правилата и с шефа, обяснява строгата дисциплина сред мнозинството Арнаудова.
Върл противник е на депутатските тиймбилдинги. Защото там хората се отпускат и излизат най-компрометиращите снимки и новини. Журналистите са постоянно на работа, няма неформални срещи, убедена е Севделина и затова иска, ако депутатите правят семинар, да има и сериозна част за медиите.
Журналистите не са ни врагове, но това, че им помагате и изнасяте информация, не означава, че ще ви правят чадър, разкрива едно от правилата си пиарката.
Сигурна е обаче, че не иска да бъде депутат и да е от страната на политиците. Само за 3 месеца бе член на борда на скандалната фирма "Информационно обслужване" АД по настояване на шефовете си, но веднага след като влезли ревизорите, напуснала. Намира за нередно да заема други длъжности, докато е шеф на пресцентъра на ГЕРБ. И макар с времето да разбира от доста закони и да е навлязла в много сфери в детайли, Арнаудова си харесва работата и държи да остане на мястото си.

Стр. 24

www.trud.bg I Мария АЛЕКСИЕВА I 3.12.2011

Мария Иванова говори тихо, гледа съсредоточено, не обича да се изтъква, но с удоволствие разказва пред приятели весели истории за себе си.

В продължение на един мандат и половина тя бе правителствен репортер и обиколи света със Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. От 22 януари догодина обаче Мария ще се пресели от другата страна на жълтите павета – на “Дондуков” 2, за да стане прессекретар на президента Росен Плевнелиев. Като глас на държавния глава тя ще го придружава навсякъде, включително и по време на многобройните визити в чужбина. Затова Мария ще получи нов шанс да натрупа още интересни спомени от екзотични места.

“Най-интересният период от кариерата ми бе, когато бях правителствен репортер”, признава самата Мария, която досега бе пиарка на Плевнелиев като строителен министър, а в края на мандата на тройната коалиция се грижеше за имиджа на вицепремиерката Меглена Плугчиева. Макар да е обиколила нашир и надлъж европейските столици с официални делегации, най-интересните й приключения са от Балканите.

Преди Си Ен Ен и “Ал Джазира”

През февруари 2004 г. Мария Иванова и верният й оператор Венцизар Миленков потеглят с кола за Босна и Херцеговина. Имат задачата да отразят международна икономическа конференция в град Мостар. В друг автомобил пътуват репортери на “Труд” и “24 часа”. Тръгнали са на път, защото на събитието ще присъства българският премиер Симеон Сакскобургготски. Той, както и останалите държавници пристигат със самолет.

Събитието е скучно и журналистите са настроени за купон и туризъм. След изнурителен 12-часов път и кратка нощ в пансион конференцията в Мостар започва. Между две протяжни приветствия организаторите обявяват, че има технически проблем със самолета на македонския президент Борис Трайковски. Минути по-късно става ясно, че машината се е разбила при кацане на мостарското летище. Край на спокойствието! Залата жужи, македонските журналисти плачат. Единственият спокоен е Симеон Сакскобургготски. Мария и останалите български репортери се опитват да вземат коментар от него, защото БНТ има точен час, за да предаде картина към София. Той обаче отговаря с каменно лице: “Госпожо, ще дойда, когато свърши откриването!”

Едва след като Иванова настоятелно му обяснява, че БНТ ще плати огромна глоба, ако не предаде видеоматериала навреме, величеството склонява и казва няколко думи в памет за Трайковски, които отлитат към София.

Веднага след това двете коли с журналисти отпрашват из хълмовете на Мостар, където се е разбил президентският самолет. Закачват се за колона луксозни катафалки и така откриват лобното място на Трайковски. Минути след тях долита екип на Си Ен Ен и жълт фолксваген юго с екип на “Ал Джазира”. Мария вече не може да прати картина, но гордо насочва микрофона на БНТ към местния полицейски шеф и така логото на телевизията се появява по Си Ен Ен. На следващия ден журналистката предава информация от брифинг на СФОР от… тоалетната – единственото тихо място в сградата на миротворците в Мостар.

Безсъние в Подгорица заради съседски секс

Друга култова командировка на Мария е в черногорската столица Подгорица – отново със Симеон Сакскобургготски. Премиерът е пристигнал от Белград с военен самолет, а журналистите – с коли до сръбската столица и оттам с вътрешен полет на авиокомпания JAT – огромен стар боинг, в който пътниците влизат през малка врата под опашката.

Мария и операторът й са настанени в един от малкото частни хотели в Подгорица – на гарата. Досещате се, че мястото не е с много добра репутация. Журналистката не може да спи цяла нощ, защото в съседната стая правят бурен секс! Едва изкарва накрак следващия ден, но с това изненадите не свършват. На летището в Подгорица разбират, че полетът им за Белград е отменен заради стачка и трябва да преспят още една нощ в Черна гора. И хайде пак на централната гара! Този път Мария не може да спи, защото нейният съсед хърка като дъскорезница.

Освирканият цар

През 2003 г. Мария Иванова отразява среща на върха на Европейския съвет в Рим. Тя е пред Двореца на конгресите заедно с операторите, а охраната отказва да ги пусне за началото на срещата, защото един от лидерите закъснява. Само тя и нейният човек Венцизар знаят кой липсва – Симеон Сакскобургготски. Той влиза с 15 минути закъснение и получава дружни освирквания от всички оператори на световни телевизии, които са пропуснали кадрите си от залата. Въпреки че официозната БНТ не съобщава за това, благодарение на Мария пратениците на вестниците, които са вътре на срещата, научават за инцидента и информират читателите си.

Друг инфарктен момент от миналото на Мария е командировката й в Индия със Станишев. След посещението в Тадж Махал тя отива в местна тв станция, за да предаде картина в София. Платено е трасе от 5 минути, но от апаратната в БНТ й казват, че през първите три минути не е пристигнал никакъв образ. Индийците не могат да обяснят защо са се издънили, защото едва-едва говорят английски. Само един от тях я потупва по рамото: “Дис ис Индия, лейди! (Това е Индия, лейди!)”

Оригинална публикация 

Информация за всички събития може да намерите на: http://www.eventbox.bg/newsletter/20Jan2012.html

в. 168 часа | Евгени ДИМИТРОВ, управител на агенция БУЛФОТО | 20.01.2012

Гръцкият премиер бил дал интервю, в което наплюл българите, Умберто Еко казал, че разумните българи емигрират, а Джеймс Камерън направо ни бил сринал със земята, фейсбук се взривява от възмутени коментари, форуми, блогове – "ама чухте ли", ама разбрахте ли".
Виждам всичко това в профилите на приятелите си всеки ден. Първо го отминавах с пренебрежение, но все по-често съм бомбардиран от постове, които нищят издълбоко проблема, и реших да хвърля едно око на знаменитите интервюта.
Оказаха се част от сайт "Бъзикилийкс", в който освен няколко крадени снимки още на индексната страница пише: "Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността."
Постарах се да разясня на хората, чийто интелект уважавам, че интервютата са измислени и да не се палят толкова, но получих изненадващо еднотипни отговори от типа на "да бе, вярно, измислица е, ама как добре звучи".
Ей това всъщност стана голямата изненада за мен. Защо един човек, който е наясно със себе си и не обича да го връзват и налагат в латексов комбинизон, ще си причинява доброволно това унижение и ще се потопи с удоволствие в измисления свят, където всички световни сили му обясняват какъв недостоен боклук е той?
Откъде идва мрачното удоволствие на познатото заключение "така ни се пада"?
Посланията на този жанр интервюта, декорирани с някакви псевдоанархистични призиви, всъщност засилват робското усещане за обреченост и дават нов интернет канал на кръчмарското псуване в стил "всички са маскари", което освобождава за кратко напрежението, но не води до нищо конструктивно. В главата ми се въртят няколко варианта за произхода на "Бъзикилийкс".
Най-конспиративният е, че сайтът е продукт на "политическото инженерство", който да нагнетява и отпушва напрежение в големи групи интернет потребители, така че да не се захващат сериозно с обществени проблеми, а да си псуват кротко в мрежата
Най-прагматичният е, че така се генерира добър трафик, но пък сайтът не продава реклами. Най-идиотският е, че сайтът е създаден от човек, който се наслаждава на унижението си и по някакъв странен начин е намерил хиляди съмишленици, които харесват да се чувстват по същия начин.
Тогава вариантът с емиграцията май наистина ще дойде на дневен ред…

Стр. 37

в. Сега | Мария КОЙЧЕВА | 17.01.2012

Валери Тодоров завършва специалност "Радио" на Факултета по журналистика на Софийския университет "Климент Охридски" през 1981 г. От същата година започва работа в Главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на БНР. Бил е водещ на новини и обзорни предавания. След конкурс от януари 1993 до октомври 1997 г. е кореспондент на БНР и БТА в Москва. След края на кореспондентския му мандат става редактор и водещ на вечерното обзорно предаване "Нещо повече" на програма "Хоризонт", след това става директор на програма "Хоризонт". През януари 1999 г. се връща в Москва като кореспондент, този път на националната телевизия, а след това отново на БТА, където остава до април 2006 г. До избирането му за генерален директор на БНР е директор на дирекция "Радиоразпръскване" в радиото.

- Г-н Тодоров, с решение на Министерския съвет бюджетът на радиото за 2012 г. беше намален със 7 млн. лв. и ще бъде 42 млн. тази година. Как ще се справите с орязаната субсидия?

- Закрихме част от балканските си кореспондентски пунктове, преминаваме и към оптимизиране на някои от излъчванията. От 1 февруари предвиждаме да спрем предаването на къси вълни. Уведомили сме всички държавни и частни организации, които са свързани с този процес. Разбира се, предприемаме и вътрешноорганизационни мерки, промени в структурата и организацията на работа, които да ни позволят да покрием драстичното намаляване на бюджетната субсидия. Важно е да се отбележи, че през последните 4 г. предприехме драстични вътрешни реформи, които ни позволиха да запазим финансовата си стабилност и едновременно с това да излезем на позиции като програмен и технически лидер в областта на радиото. Така че реформите, които предстоят, не са започнати от днес и няма да спрат до утре.

- Какъв е броят на слушателите ви в чужбина?

- Не мога да ви дам конкретни цифри, но годишно получаваме над 20 000 писма от места в чужбина, където се приема нашият сигнал от радио "България" на различните езици. Създадохме в интернет 11 страници на 11 езика, тоест подготовката ни към новите технологии започна доста по-рано.

- Реален заместител ли е интернет?

- Въпросът е за съотношението между традиционната аудитория и хората, които ползват новите формати. Ние насърчаваме преминаването към слушането на по-добро качество, каквото е интернет. Ще визуализираме радиото и нашата продукция и ще осигурим достъп до най-интересните ни архиви в областта на музиката, театъра. 60% от аудиторията, която влиза в интернет и чете 11-те езикови страници, е публика, която или работи в България, или това са семейства на българи, които вече не ползват активно български език и ние искаме да улесним контакта им. Това е голяма възможност, но ще жертваме част от традиционната аудитория. Може феновете в Латинска, Северна и Южна Америка да се разсърдят, но пък компютърът вече е част от ежедневието на всеки. А и решението за бюджета ни притиска и трябва да направим тази промяна.

- За последните пет години какъв е интересът в съседните страни към радиото и очаквате ли огорчение от страна на слушателите?

- Слуша се много активно. Ще ви дам за пример Албания. Когато сме пътували там, се е случвало да ни разпознават само по гласа. Ние закрихме само присъствието на кореспондентите, но ще осигурим алтернативно присъствие чрез стрингери. Въпреки това е много важно да има присъствие, защото процесите и тенденциите се улавят по друг начин. Ще се постараем да не се накърни информационната картина от това, че няма да има кореспонденти. Не е фатално, защото ние имаме чудесни взаимоотношения с колегите от радиата от съседните страни. В една или друга степен би било важно да имаме присъствие, но след като кризата не ни позволява да поддържаме тези пунктове, търсим възможности за оптимизация. Те ще доведат до реорганизиране на нашите ресурси във всички области, в които работим, затова се надявам да успеем да овладеем проблема с бюджета.

- Може ли да се каже, че спирането на къси вълни по-скоро е преход към по-високи технологии?

- Може да се каже, че късите вълни вече са остарял технически ресурс. Досега не сме ги спрели, защото тяхното излъчване е по заявка на държавата. Това са излъчвания за балканските страни, Европа и Америка. Има публика от Латинска, Южна и Северна Америка, която приема нашите сигнали. Но ние трябва да преминем към нови технологии. Още през 2007 г. поставихме този въпрос, но не беше ясно дали държавата ще използва този ресурс за цифровизацията или не, затова той остана дълго време под наше управление.

- Значи не сте притиснати само от намаления бюджет?

- Щеше да се забави още малко, защото не е само наша воля. Диапазоните са собственост на държавата и тя решава по какъв начин да се използват. Свиването на бюджета ни принуждава да обърнем внимание и да поставим въпроса и да прекъснем излъчванията.

- Получихте ли отговор и аргументи от Министерския съвет за сериозното орязване на бюджета на радиото?

- Не, нямам отговор. За съжаление не получихме нито мотив, нито аргументация за съкращаването на нашия бюджет. Това създаде недоволство вътре в радиото заради една очевидна несправедливост. Досега сме изпълнявали стриктно всички указания по бюджетната дисциплина. Преди 2 години, когато пак съкратиха бюджета с 10 млн., се справихме без лев задължение. Но всичко това е благодарение на реформите, които предприехме с изпреварване на събитията с две-три години, което ни позволи в условията на криза да запазим стабилност, да развием програмите, да открием нови регионални станции, без да искаме допълнителна субсидия и без да създаваме допълнително напрежение. Трябва да се различава програмата на обществените оператори от тази на частните. Ние имаме задължението да осигурим достъп до всички области на информацията, културата, музиката. За разлика от другите, които избират само един формат.

- Ще приключите ли и тази година без задължения?

- На практика бюджетът е върнат 5 години назад. Обременяват ни и увеличаващите се плащания към други партньори и засилващата се претенция към нас, защото в наше лице партньорите виждат държавата. Ще извършим нова модернизация на съоръженията в други диапазони, за да можем да гарантираме плащанията и да повишим ефективността и покритието с прехвърлянето към новите медийни платформи, каквато е интернет.

- Може ли да се говори за криза в националното радио?

- Не бих казал. Криза би възникнала, ако не се справим със ситуацията. В момента готвим разчетите и се надявам да се справим. Тежко е, когато за 2 години бюджетът се намалява с близо 17 млн. И това въпреки международното признание, което радиото получава. Нашата политика е ценена, а мнението ни е важно в региона. Преди година и половина създадохме нова регионална организация. Много от колегите в съседните страни приемат нашия модел на управление и технология на работа. Заради създалото се напрежение и липсата на мотив и аргументация в радиото възникна напрежение. Профсъюзни организации, регионалните ни структури, колеги от отделните програми поискаха да се организират протести и призоваха към стачка. Като медия с обществени задължения трябва да сме отговорни в условията на криза. Трябва да излезем от фронтовото мислене и да търсим всички възможности в една нова ситуация. Обидата идва от това, че в разстояние на 4 години непрекъснато извършваме реформи, които оптимизират работата, организацията и разходите. В резултат на това заплатите не са увеличавани в последните 4 години. С един такъв ход излиза, че всичко, което сме направили досега, е анулирано и започваме от начало. Има обида, но по-добрият вариант е да се търсят позитивни решения и да се гледа напред.

Стр. 14

в. Класа | 17.01.2012 

С две от най-популярните световни шоу програми ще стартира на 28 януари най-новият канал в семейството на bTV Media Group – bTV Lady.
bTV Lady ще даде много на зрителките си – ще създаде техен собствен женски свят. "Това е като един телевизионен мол. Аз така го нарекох и всички много харесаха това определение, защото според изследванията зрителките искат да гледат много разнообразни програми, но не искат да ги търсят на различни канали – искат всичко да е събрано на едно място и bTV Lady предлага точно това", заяви лицето на новата телевизия – Елена Петрова, в интервю за сутрешния блок на bTV. "Изключително богато разнообразие от продукции -това са сериали с любими и обичани актьори, телевизионни новели, световноизвестни риалити формати, токшоу програми, най-популярните програми за здраве, грижа за кожата, красота, съвети за градината, американски сериали и, разбира се, българското токшоу, което трябва да очакват съвсем скоро", пояснява още актрисата и дава съвет на всички заети дами като нея: "Всяка жена, която смята, че не може да се справи с толкова много ангажименти, просто трябва да гледа bTV Lady, защото там ще научи, че това е възможно", категорична е тя.
Премиерните за България "Шоуто на д-р Оз" и "Шоуто на Нейт Бъркъс", които се превърнаха в истински телевизионни феномени, ще дават съвети на зрителите на дамския канал за това, как да живеят пълноценно и как да превърнат в по-добро и уютно място дома си.
"Шоуто на д-р Оз" се излъчва за първи път в САЩ и веднага се превръща в сензация. През 2010 г. е номинирано за престижните награди GLAAD Media Awards, а неговият водещ е носител на награда Emmy за водещ на дневно шоу. В предаването участват висококвалифицирани медицински лица и екип от най-утвърдените в своята област специалисти, които дават безценни съвети на зрителите в най-различни сфери – съвети за подмладяване без хирургическа намеса, методи за подсилване на умствената дейност, грижа за кожата през лятото, здравословно хранене при наличие на малък бюджет, хранителни съвети за деца, бременност без стрес, храни, които увеличават сексуалното удоволствие, съвети за по-добър сън и много други.
Основната задача на "Шоуто на д-р Оз" е да помогне на зрителите да живеят по-дълъг, по-щастлив и по-здравословен живот.
"Шоуто на Нейт Бъркъс" ще даде полезни съвети на зрителите и ще ги вдъхнови да направят промени в дома и ежедневието си. Нейт Бъркъс е дизайнер експерт, автор на бестселъри и редовен сътрудник на "Шоуто на Опра Уинфри".
Спокоен, непретенциозен и приятелски настроен, той ще споделя своята страст към дизайна и живота с оптимизъм по един забавен начин. В предаването зрителите ще черпят идеи от личния опит на Нейт и неговите гости, както и от предизвикателствата, които във всеки епизод той ще отправя към тях.
Всеки зрител ще открие нещо за себе си, което може да промени ежедневието му.

Стр. 15

сп. Твоят бизнес I Александър ХРИСТОВ I 6.12.2011

д-р Александър Христов, Акаунт директор, CIVITAS България, Председател на БДВО

ЗА

There is no such thing as bad publicity – казват по-невъзмутимите ПР специалисти, а много от студентите още от първи курс прихващат тази мантра и я повтарят достатъчно често след това. „По-добре в устата на хората, отколкото в краката им” – пишехме едно време в лексиконите. Във всички случаи това означава, че публичността, каквато и да е тя, е добре дошла.

Тези мисли и стоящите зад тях действия обаче имат някои съвсем конкретни практически основания. На първо място, според една теория, а и според наблюдения в практиката, медиите (вече и социалните) са много успешни да определят за какво да мислят и говорят хората, но не и какво да мислят и говорят. Блестящ е примерът с Клинтън, който покрай прословутата секс-афера събра колкото негативи, толкова и възхищение. На второ място, факт е, че скандалът лесно пробива, лесно хваща вниманието и лесно се загнездва в разговорите на хората. Така тази „лоша публичност” вече си е изиграла ролята, свързана със създаване на първоначален интерес, а оттам нататък работата по това тя да бъде превърната в позитив, тепърва предстои.

„Няма кой да те напсува”. Има и такъв израз и той се свързва с крайна самота и отчужденост. Понякога публичните личности (особено бившите звезди) изпадат в ситуация, в която са съгласни дори някой да ги „напсува”. Което ще означава, че никой не ги е забелязал. Гротескно, но факт.

ПРОТИВ

Разбира се, че има лоша публичност. Това е тази, която се отразява негативно на имиджа на организацията и би могла да доведе до спад в продажбите. Кому е нужна такава публичност, ако може да се постигне и друга? Затова от гледна точка на професионализма в комуникациите можем да кажем, че лошата публичност е резултат от лошо управление. А лошото управление на публичността не е нещо, заради което ПР специалистите заслужават парите, които получават.

Лошата публичност понякога има смисъл само тогава, когато преди това не е имало публичност въобще. И то само в определен контекст – скандал или провокация, колкото да се хване вниманието. Във всички останали случаи тя не просто вреди, а е сигнал за това, че не е била добре замислена и добре управлявана. Това, което пишехме в лексиконите, означаваше, че не се интересуваме от мнението на хората. А да мислиш така, когато работиш в сферата на ПР, означава пълен погром. Затова преди да повтаряме с религиозна упоритост разни твърдения, е добре да знаем, че една публичност сама по себе си не може да бъде лоша, а това, което я прави такава, са евентуалните ефекти от нея. Точно поради това трябва да сме наясно какво точно имаме предвид под „лоша публичност” – ако е нещо привличащо вниманието, може и да е добре, ако ни вкарва в приключения и обяснения – въобще не е. Затова засега е по-добре да забравим мантрата от първи курс. И повече да разсъждаваме.

Оригинална публикация