в. Шок | 2010-01-26

Остава ми още малко живот, а Кеворкян ме засипва със съдебни дела, жалва се журналистката

Маргарита Михнева иска да се помири с най-големия си враг – Кеворк Кеворкян. Разследващата журналистка призна в откровен разговор с репортер на "Шок", че дългогодишната съдебна сага с бащата на "Всяка неделя" почти напълно я е съсипала. Тепърва предстои делото им да се гледа отново.
Конфликтът между двамата възниква през 2002 г. на среща на медиите със Симеон Сакскобургготски. Тогава Михнева моли царя да се освободи от ченгетата и кредитните милионери в БНТ. Като ченге и кредитен милионер визира Кеворкян.
Мустакатият телеви-зионер веднага й завежда дело за клевета, като иска 500 000 лева обезщетение. Впоследствие магистратите осъждат Михнева и я задължават да плати глоба от 11 лева.
"Как така стана, че Кеворк Кеворкян ме осъди за клевета? Казала съм, че бил ченге и кредитен милионер,а българският съд не провери досието му и ме обяви за клеветница", възмущава се днес устатата журналистка. Тя е смутена и от съдебните дела, които Кеворк води срещу други журналисти.
"Сега е подел дело срещу Милен Цветков. Съди го, че прочел една дописка от вестник в ефир. Ставало дума за Кеворкян и Лора Крумова. Доколкото разбрах, иска му голяма сума пари. Не бих се учудила, ако спечели. Той осъди и БНТ за милиони
После Канал 1 излъчваше предаването му, като по този начин му плащаше обезщетението, което бе определил Софийският съд. Това е безпрецедентен случай в съдебната практика. Не е лошо да се види благодарение на кой съдебен състав се е стигнало до това решение", ядосва се Михнева. Устатата журналистка разказва, че по друго дело Кеворк Кеворкян и Гриша Ганчев съдят нея и дъщеря и за 250 000 евро, тъй като двамата имали пропуснати ползи от твърдения в нейното предаване. Така се стигнало до запориране на жилището на Маргарита Михнева.
Нещо повече – Кеворкян моли съда да обяви дарението, което тя прави на дъщеря си, за недействително. Майка и дъщеря стават подсъдими. Щерката Неда изживява доста болезнено проблемите в семейството.
"Стигна се до там, че шефът на колежа "Льо Розе" в Швейцария, където Неда е директор на спортния департамент, искаше да й помогне финансово, за да си стъпим на крака. Те не можеха да повярват, че в бедна България някой може да съди журналист за един милион лева. Това са много пари. Господин Гютен се интересувал дали ако Кеворкян получи милиона ще се успокои съвестта му и ще е по-щастлив?", пита сякаш сама себе си Маргарита Михнева.
Поредното заседание на делото на Кеворк срещу нея ще се гледа от Върховния касационен съд на рождения ден на Янчо Таков. Според Маргарита тогава ще се отмени наказателната присъда, която тя има от Кеворк.
Малко утешение за скандалната журналистка е това, че историята й е стигнала до Виена и е заинтригувала международната организация за защита на свободното слово "Интернешънъл прес институт". Председателят на организацията е написал вече няколко писма до България, в това число и до шефа на Комисията по досиета. Той бил изключително изненадан от поисканата сума. Възмущавал се и от поведението на Гриша Ганчев, който 14 пъти бил призоваван като свидетел по делото, но не се появил. Според него казусът "Михнева – Кеворкян" разкривал доста въпросителни пред европейските правни институции, за които подобно дело е тормоз върху свободното слово.
В крайна сметка краят на осемгодишната съдебна сага между Маргарита Михнева и Кеворк Кеворкян се вижда и последната дума ще е на Върховния касационен съд.
Равносметката на журналистката?
"За последните години съм дала 60 000 лева по дела.
Аз съм се учила от Кеворк.
Бях една от първите участнички във "Всяка неделя". Заради него в цяла България ме наричат лъжкиня. Васа Ганчева, която ми е кума, дори ме нарича патологична лъжкиня. Никой не знае колко страдам от обидните думи, как заспивам вечер и какво ми тежи на душата. Призовки получавам дори в Швейцария. Най-лошото е, че се разболях. Всички знаят, че ми правиха операция от рак. Кеворк много добре знае какво е да имаш раковоболен вкъщи. Аз и неговата съпруга Надето бяхме лекувани от един и същи лекар – доктор Стоян Донев. Всъщност Кеворк заведе дело дори срещу шефа на Медицинска академия. Преживявам всичко. Ходех на химиотерапия, а после на заседанията в съда. Не съм от олово. Предстои ми нова операция – този път на очите. Кой ще я плати сега?", изповядва се Маргарита Михнева.
Тя предлага на Кеворк Кеворкян да заровят томахавката. Убедена е, че й остава още малко живот и че няма смисъл да води нови дела, за да защитава честта и името си.
"Искам мир в името на телевизията и на дъщеря ми. Дано съм още малко жива, за да се порадвам на Неда", въздъхва Маргарита.

Стр. 19

в. Класа | 2010-01-26 

Организаторите на второто издание изготвят селекция и от български клипове

Второ издание на "Нощта на рекламоядите“ ще се проведе в София този петък. Събитието се организира от списание "Интро“ и ще се състои в "Парти център 4 км“ като част от т. нар. Advertising weekend. Тази година селекцията включва 360 реклами от 54 страни, съобщиха за "Класа“ организаторите. Селекцията от реклами ще бъде разделенa на 4 части. В момента списание "Интро“ създава колекция от български реклами, които ще бъдат предложени на екипа на френската продуцентска къща "Синематик Жан-Мари Бурсико“ за включване в програмата. Избраните клипове ще пристигнат у нас тази седмица, а от френска страна се очакват трима представители, които ще проследят протичането на събитието и ще консултират българските организатори. Засега София е единственият град, в който ще се проведе "Нощта на рекламоядите“. Водещи на събитието ще бъдат Петър Димитров от Дарик радио и Косьо от музикалната MAD TV.
Сред акцентите в програмата са най-добрите автомобилни реклами от Satcar Festival Sol, първата реклама на прах за пране, антология от най-вълнуващите и изненадващи реклами от колекцията на Жан-Мари Бурсико, най-добрите вирусни реклами от Viral Film Festival, американската мечта в US рекламата между 1950 и 1982 г., френската реклама по времето на френските колонии, както и реклама, снимана от Мартин Скорсезе за Freixenet, кратък рекламен филм, заснет от Джон Франкенхаймър за BMW, с участието на Клайв Оуен, най-добрите хуманитарни рекламни кампании и др. Сред популярните лица, които ще могат да бъдат видени в селекцията, са Омар Шариф, Джон Траволта, Пол Нюман, Ким Бейсинджър, Брад Пит, Дъстин Хофман, Антонио Бандерас, Бриджит Бардо, Чарли Чаплин, Вал Килмър, Жерар Депардийо, Ума Търман, Леонардо ди Каприо, Мелани Грифит и други. Ще бъдат показани и спотове с участието на музикантите Рей Чарлз, Чарлз Тренет, Ману Дибанго, Серж Гинсбърг.
Преди "Нощта на рекламоядите“ в петък вечерта е предвидено шоу с акордеони на група Kord и изпълнението на живо на Classic In The House – проект на пианистката Мария Каракушева, която изпълнява класическа музика на концертен роял върху хаус, пускан от DJ.През втората вечер от Advertising weekend ще се проведе парти на списание "Интро“, на което гости ще бъдат лондонското дуо DJ-и The Herbaliser, a другите зали ще гостуват още DJ Marten, DJ James Bongg и DJ Vladeejay.
"Нощта на рекламоядите“ е фестивално шоу, което се провежда в повече от 160 града на 52 страни. За първи път се състои във Франция през 1981 г. В САЩ, Канада и Австралия се организира през 1989 г., а през 1994 г. събитието стига и до Азия и Средния изток. За първи път "Нощта на рекламоядите“ се проведе в България през декември 2008 г. и тогава бе организирана от Mediamixx Group.

Стр. 15

в. Класа | Инна ВАСИЛЕВА | 2010-01-26 

- Г-н Луканов, освен че сте водещ, вие сте и продуцент на "Колелото на късмета“. Защо се спряхте на този формат?

- Разработвахме формата още с предишното ръководство на Нова тв и смятахме, че е най-достойният заместител на "Сделка или не“. "Сделка“-та изкара четири фантастични години, но беше леко уморена и решихме да пробваме нещо ново. "Колелото на късмета“ е най-дълго вървелият тв формат в света и е много успешен, ако се направи спрямо изискванията на Си Би Ес. За пръв път видях тази игра през 1989 г. в една малка държава – Белиз, и бях очарован от простотата на предаванията. Благодаря на настоящото ръководство на Нова тв, че ми е гласувало такова доверие, и смятам, че съм го оправдал. Оттук нататък всичко зависи от вкуса на зрителя и рейтингите ще покажат дали го харесват. Това е много позитивно предаване, за семейна аудитория. С Жасмина сме в тотално ново амплоа, намерили сме си точно мястото.

- Имали сте консултанти от САЩ, какви бяха техните отзиви?

- Засега всички са добри – и от консултантите, и от Пол Гилбърт, който отговаря за формата в САЩ и в световен мащаб. Изпратихме му да гледа първото предаване и той каза уникални неща. Не съм очаквал такива похвали от американци. Имаше и дребни забележки, но в писмото пише, че в момента "Колелото“ се прави в Швеция и са казали на тамошните ни колеги, че не е лошо да дойдат и да вземат уроци от нас. С Джефри Голдстейн, първия в света режисьор на играта, дори станахме приятели и си кореспондираме по интернет.

- Колко предавания сте заснели досега? Някой спечелил ли е голямата награда?

- Достатъчно като за стартиране. За съжаление 100 хиляди лева никой не е взел до момента, но при бонус колелото се случиха доста интересни неща.

- Не ви ли притеснява, че ще ви сравнят с тв игрите на Къци Вапцаров?

- Това е игра на 25 години. Всеки формат, който наподобява "Колелото на късмета“, е вдъхновен от него. Работил съм при Къци 4 или 5 години. Разликата с "Риск печели, риск губи“ е съществена – при Къци колелото се въртеше на финала, думите бяха в кръстословица и подредени предварително, подсказванията бяха с картите. Тук, за да кажеш съгласна, трябва да завъртиш колелото, за да си купиш гласна, трябва да имаш пари, а ако решиш пъзела, ще спечелиш сто лева за решаването му плюс натрупаните до момента суми. Тук играят само трима души.

- Как виждате телевизионния пазар у нас през 2010 г.?

- За мен през 2010 г. тв пазарът ще е стегнат, основните неща ще се случат през лятото до септември – било то размествания, излизане на нови телевизии или продажби. Според мен, за да има нормален тв пазар в България, трябва да има четири сравнително силни телевизии. За нас в Нова тв тази година е доста трудна поради цялостната стагнация. При липсата на пари не може да се инвестира в нови проекти, а в такива случаи се гледа да се мине с най-евтините, но не винаги най-добрите формати. Ако рекламодателите правят големи продажби, ще има пари и за инвестиции в предавания.

- Какви нови предавания планирате?

- Имам четири проекта, но чакам да видя как ще стартира "Колелото“. В такъв пазар сме, в който трудно се лансират нови продукти. Все още продуцентите не са стигнали истинския продуцентски принцип, до голяма степен са виновни и телевизиите. За мен продуцент на тв предаване е Доналд Тръмп – отива, Ен Би Си го приема и му казва: "Ти си рискови операции, ние не сме сигурни в това, което искаш да направиш – инвестирай твои пари и го прави.“ Тогава той наистина е реален продуцент – инвестирал, ако има ефект, печели и телевизията е склонна да го премести в по-добър час с по-висок рейтинг и да му плаща повече. У нас телевизията е продуцент, а аз съм изпълнителен продуцент. На мен е гласувано доверието да спазя изискванията, да направя продукта, да се гледа, да е на световно ниво и т.н.

- В последните години все по-малко продуценти залагат на тв игри като "Колелото на късмета“ за сметка на риалити, музикални или танцови шоута. На какво според вас се дължи това?

- Не знам. Аз като зрител имам достатъчно тв канали и цъкам през тях. Задържат ме филмите, гледам Робърт де Ниро, Ал Пачино, Джейн Фонда, независимо по коя телевизия са. Но най-любимите ми предавания са телевизионните игри – най-лесно ги възприемам, най-бързо ги оценявам като зрител, имат съдържание – независимо дали ще се разгадават пъзели, или ще са на емоционална основа като "Сделка“-та. Другите предавания, които много харесвам, са токшоутата на признанията – с житейски истории на обикновени хора – изневери, любов, невъзможно съжителство с родители, лошата тъща, добрата свекърва. От това се интересува всеки човек, никой не иска да гледа известни личности. Такъв е един от следващите ми проекти, който е в начален стадий на реализация.

Стр. 2, 15
 

www.pari.bg | Боряна Николаева | 2010-01-26 

Засилено използване на социалните медии и блоговете ще оживят пазара

Голяма част от световните PR агенции отчитат спад в приходите за миналата година, но въпреки слабите резултати прогнозите за настоящата година са за повече приходи и осезаемо присъствие в интернет. Това се казва в изданието PR Week, което отразява проучване на агенцията Stevens Gould Pincus. Изследването обхваща 157 агенции и открива, че 63.7% обявяват спад в приходите за миналата година. Проучването показва, че повечето от компаниите очакват през тази година да има много по-добри възможности за правене на бизнес.

Резултати

Въпреки спада на приходите на PR агенциите представителите на бранша са оптимистично настроени за резултатите през настоящата година. Според данните на компанията Veronis Suhler Stevenson (VSS) PR инвестициите в Америка са нараснали с повече от 4% през 2008 и с близо 3% през 2009 г., достигайки ниво 3.7 млрд. USD. Услуги като маркетинга от уста на уста, засилени от увеличеното влияние на блогърите, и маркетинга в социалните медии повишават търсенето на PR услуги. Инвестициите в тези сфери са се увеличили с повече от 10% през 2009 г. Това е и причината повечето PR агенции да остават оптимистично настроени за настоящата година. Връзките с обществеността винаги са изисквали по-малко разходи в сравнение с традиционната реклама, затова PR агенциите често извличат ползи от икономически кризи, когато рекламните агенции изпитват сериозни загуби.

Тенденции

Наблюдава се засилено използване на социалните медии от страна на компаниите. Тяхната цел е да създават свои блогове и страници в социалните мрежи. Управлението на подобни онлайн PR кампании е най-голямото предизвикателство в работата на агенциите днес. PR услуги, които са обвързани със социалните медии, ще се търсят усилено и през настоящата година. Според Veronis Suhler Stevenson инвестициите за PR в Америка ще надхвърлят 8 млрд. USD през 2013 г. Голяма част от ръста ще дойде от онлайн проекти като инициативи в социалните медии и корпоративния блогинг. Организациите, които имат възможност да изградят големи и лоялни аудитории чрез своите блогове, ще установят, че имат възможност да разпространяват по-бързо своите послания. Новите социални медийни канали позволяват на организациите да взаимодействат и да комуникират с аудиториите по-бързо и дори да привличат повече медийно внимание върху себе си.

Очакванията

Изминалата година беше по-слаба от гледна точка на приходите на PR агенциите. Според експертите от Veronis Suhler Stevenson има сериозни индикации, че 2010 г. ще е по-добра за бизнеса.
Агенциите, които успеят най-добре да се адаптират към променящата се медийна повърхност и които помогнат на клиентите си да използват силата на социалните медии, ще извлекат най-големите облаги от ситуацията. Що се отнася до българската действителност, през 2009 г. имаше лек спад на приходите в сравнение с предходната година. Това се дължи на намалените бюджети и оттеглянето от пазара на някои клиенти, с които работехме по-активно през 2008 г., коментира за в. Пари Десислава Бошнакова, собственик на PR агенция ROI Communication. Очаквам по-добра година, но няма да бъдат достигнати нивата от 2008, допълва тя. Бошнакова също споделя мнението, че голяма част от инвестициите се насочиха към онлайн пространството и тенденцията е все по-голяма част от комуникациите да се реализира именно там.

Позиция

Гергана Василева, управляващ партньор в PR агенция United partners

Бюджетите, които компаниите отделят за PR, са пряко свързани с финансовите резултати. През 2009 г. се наблюдаваше спад на потреблението в цял свят, оборотите на всички фирми бяха по-слаби. Разбира се, има голяма разлика в различните сфери на бизнеса – най-слабо засегнати са бързооборотните стоки. Някои компании ограничиха бюджетите си за PR, други ги увеличиха. Нашето портфолио от клиенти е много разнообразно и тази диверсификация е изключително важна за устойчивото развитие на всяка PR агенция.
Очакванията за 2010 г. са бюджетите да се увеличават, но според мен от ключово значение ще бъде оптимизирането на инвестициите в PR. Ще се търсят нови начини за представяне и позициониране на компанията и продуктите й. Традиционните канали за реклама и PR ще отстъпват все повече и ще се търсят нетрадиционни начини за достигане на целевата аудитория. Именно това ще е в основата на избора на PR агенция, както и измерването на резултатите и възвръщаемостта на инвестициите от PR кампании.

Оригинална публикация

Снимка: internet-profits.net

БНТ, Денят започва | 2010-01-25 

Водещ: Предаването ни продължава под знака на 75-годишнината на БНР. Съвместното ни предаване започна рано тази сутрин. Бяхме в студиото на БНР, чухме какво си говорят и какво коментират слушателите на БНР. Сега в рубриката за култура сме си поканили гости от БНР. Това са Паулина Новакова, директор на програма „Христо Ботев” и Стефан Радованов, програмен директор на БНР. Честит празник! Много се вълнувате през днешния ден, убедена съм! Слушате това, което излъчва радиото, това, което предаваме ние. Подготвяте се за празника довечера?
Стефан Радованов: Точно така, доста интензивен ден ни очаква и вълнението е естествено.
Паулина Новакова: Поканили сме си много гости.
Водещ: Нека само да кажа, че пряко ще се излъчва церемонията и по БНТ от 18.30 ч. и по всички програми на БНР.
Стефан Радованов: Аз мисля, че си заслужава, и това ще бъде едно приятно изживяване и за зрителите на телевизията, и за слушателите на радиото.
Паулина Новакова: И благодарим за партньорството!
Водещ: Убедена съм, че ще бъде вълнуващо. Преди малко в емисията новини се върнахме към началото, преди 75 години, началото на радиото. Представям си как тогава бавно е навлизало радиото във всеки дом, докато в един момент е станало основната медия, единствената връзка със света, когато са се научавали новините бързо само от радиото. Искам да попитам сега, когато има толкова много радиостанции, електронни медии, интернет, конкуренцията на интернет, как БНР успява да запази своята аудитория?
Паулина Новакова: Ами аз бих припомнила на слушателите, които чуха преди малко, че всъщност радиото е започнало с култура. И после са дошли новините.
Стефан Радованов: Точно така. В онези години радиото фактически е било институцията, която е възникнала не само да информира, но и за да забавлява, за да убеждава хората в ценностите именно на културата и изкуството. Да не забравяме, че първият директор на радиото е известен художник, поет, театрален критик. Като че ли в самото си начало радиото е заложено да бъде една културна институция. Разбира се като електронна медия ние сме много силни, много мощни в новините, които даваме и в актуалността на събитията, които отразяваме. Но в крайна сметка културата е пропита във всички наши програми, бих могъл да кажа. Когато ме питате за съвременното измерение на радиото, въпреки своята достолепна възраст, 75 години, мисля, че радиото продължава да бъде една съвременна, актуална, развиваща се медия. Ние много залагаме на мултимедията – едно модерно понятие, но това на практика обединява, включва звук, визия и текст в едно. Чрез интернет и чрез обновения електронен сайт на БНР ние се стремим да направим именно това и да вървим към развитието на радиото като модерна, съвременна мултимедия.
Водещ: Кога тръгна новият сайт? Аз снощи влизах вътре, не разбрах кога е…
Стефан Радованов: Ние работим около година върху новата му визия и новата му структура, но той вече действа от няколко месеца.
Водещ: 11 езика…
Стефан Радованов: Това е уникалното в нашия сайт, че освен всичко останало, той предлага информация на 11 езика, което за рамките на България, пък и за света мисля, че е доста уникален елемент в сайта.
Водещ: Според едно изследване около 34% от българите слушат БНР, програма „Хоризонт”. 20% от тях слушат и програма „Христо Ботев”. Каква е аудиторията на предаванията за култура, постоянна ли е тя?
Паулина Новакова: Тази лоялност на слушателите на БНР означава само едно. Че ние като цяло сме различни и сме разпознаваеми от българската публика. А програмата за култура е уникална и единствена. Общо взето на територията на България няма конкуренция. Ако се сравнява с рейтингите, които имат подобни културни формати на територията на Европа, защото това е една от мисиите на европейските обществени радиа да разпространяват култура, имам много висок рейтинг. Той е между 7,8, и 10,5 стига. Което е много, защото европейските радио имат 3-4 % слушаемост. 7% само за сравнение са четящите хора в Германия. Толкова са и в България. Така че ние с този рейтинг можем да се похвалим с една висококултурна аудитория, която избира програмата за култура на БНР.
Стефан Радованов: Не защото културата я подценяваме, просто защото в този комерсиализиран свят културата може би е малко на по-втори план, и действително постиженията като рейтинги, които имаме на програма „Христо Ботев” са доста високи в сравнение с всички сродни културни програми в европейските страни.
Паулина Новакова: Аз бих казала още, че по време на криза много интересно и парадоксално на пръв поглед, но всъщност съвсем логично, аудиторията на програмата за култура се увеличава, просто защото това е най-широкият достъп до култура по време, когато хората не могат да си го позволят. Ето днес даже сред нашите слушатели, ние също цял ден се вслушваме в техните мнения, оценки и поздравления, особено от страната казват: добре, че ви има, защото ние не можем да ходим, да си позволим театър, но можем да слушаме радиотеатър. Това е също една от причините.
Стефан Радованов: Може би и още едно уточнение. Ние имаме специализирана програма за култура, която е програма „Христо Ботев”. Но нека не забравяме,че всичките ни останали девет програми, те излъчват култура, макар и в по-малък формат, под една или друга форма те също излъчват култура. Аз искам само да отбележа, примерно една нова форма, която се роди в най-новото ни радио, Радио София риалити романа. Това е написан роман по радиото с разказвачи на живо. Една уникална форма, много интересна. И за мисля, че тя събра доста аудитория. Да не говорим, че по програма „Христо Ботев” непрекъснато информираме за културни събития, говорим с дейци на изкуството и културата. Така че…
Паулина Новакова: И произвеждаме култура.
Стефан Радованов: Културата е навсякъде, във всичките програми на националното радио.
Водещ: С пожеланието на зрителите, което чухме преди 9 ч. за повече музика, всъщност БНР продуцира и страшно много музикални предавания, и детски предавания.
Стефан Радованов: Да, слушах сутрешния блок и ми направи впечатление отговора на един от слушателите ни. Препоръката за повече българска музика, това е по принцип препоръка. И ние си казваме, да, нека да има повече българска, повече хубава музика. Но тук е моментът да отбележа, че всъщност ние произвеждаме много музика и даваме шанс на българската музика да се изявява в ефира. Аз ще спомена само дени такива традиционни форми като пролетния радиоконкурс на програма „Хоризонт”, който вече 40 години е в ефир. Това е предаване, което, фактически не предаване, то е инициатива, която има за цел да обединява и да стимулира създаването на нова българска поп и рок музика, което не се прави толкова често в страната. Имаме поредица от предавания, които излъчват само българска музика, българските топ 10 песни и т.н. По програма „Христо Ботев” звучи много музика. Звучи много наша музика, създадена от нашия симфоничен оркестър. Така че ние продуцираме българска музика във всичките й жанрове и мисля, че… Да, сигурно някои ще кажат, може и още. Разбира се може и още, но и това, което правим никак не е малко.
Водещ: аз ви пожелавам да задържите този процент, висок процент на слушатели, дори да го увеличавате! Пожелавам в и също така и хубав празник довечера! Не се съмнявам, че той ще бъде наистина такъв. 18.30 ч е началото. Ние ще гледаме, а ви е залата на народен театър „Иван Вазов”. Благодаря ви!

Водещ: По повод 75-годишнината на БНР с нощи пред Първо студио се събраха различни поколения радиослужители. Ето какво видя там нашият екип:
Репортер: Фоайето пред Първо студио е изпълнено с особена емоция и заряд. Една вълнуваща среща на колеги и приятели. Въпреки различните спомени, любов е думата, която ги обединява. И както незабравимият Петър Увалиев е казал, радиото излъчва мечти.
Журналист: Там е мястото, където се научих на този занаят, наречен журналистика и на това изкуство. Най-сантименталният ми спомен от първия миг, в който дойдох досега. И ако съм имала възможност да избирам между радио и телевизия, сигурно щях да избера радиото. Но животът така се стече. Прекрасни хора, приятели, които до ден-днешен уважавам и обичам. Това е радиото за мен.
Журналист: Имах късмета като дойдох през далечната вече, не се притеснявам да кажа, 1978 г. да заваря един екип от и красиви и много способни радиожурналистки. Бях в началото притеснена от тази компания, но те са хората, от които учих репортерство. Защото радиото е любов преди всичко, емоция е. То е и професионализъм, и отговорност, и много други понятия могат да се назоват какво е радио, но преди всичко е любов.
Журналист: Радиото научава на много неща. То научава на екипност, на колегиалност, на бърза реакция, на бързо мислене, на това да си подготвен винаги за всичко, как да пресъздадеш една новина, макар без картина, как слушателят да я чуя, кое ще е интересно на слушателя, в чужбина специално, за това, което ние работехме. Така че радиото е един страхотен учител и не напразно радиото е ковачница за кадри, както казват.
Журналист: Много съм развълнувана, както може да си представите. Това е първото ми работно място, където прекарах 7 години. 7 незабравими години, които практически ме изградиха като човек, като журналист, като ръководител. Съвсем други бяха условията, но това е същото наше любимо радио, пораснало, поразхубавило се. Желая му още много успехи.
Журналист: Човек като е работил толкова години, в сърцето му остава една любов. И аз тази любов към радиото си я съхранявам.
Репортер: БНР не е просто медия, то е институция, културен дом, в който творят различни личности, изграждат свой път и оставят всеки ден по нещо от себе си. Честит празник, колеги! 

EVENTS.dir.bg I 2010-01-25

Интересни събития и обучения в периода януари – юни 2010 г.

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg I 2010-01-25

Седмичен бюлетин на бизнес събитията в България, Брой 4/2010, 25.01.2010 г. от www.EVENTS.dir.bg, (25.01-31.01.2010 г.)

Оригинална публикация

www.econ.bg | 2010-01-25

Георги Първанов ще награди медията с Почетния знак на президента на Република България

Българското национално радио (БНР) отбелязва днес своята 75-годишнина. По този повод през целия ден предаванията и новините на радиото ще звучат нетрадиционно. Водещите на предавания ще представят новините, а новинарите и музикалните редактори ще влязат в ролята на водещи на предавания, съобщават от медията.
Днешният празник ще обедини ефира на БНР и БНТ. Това ще стане със съвместното предаване на сутрешните блокове на "Хоризонт" "Преди всички" и на БНТ 1 "Денят започва". Специален гост на водещите Силвия Великова и Марин Маринов ще бъде главният прокурор Борис Велчев. Програма "Христо Ботев" пък ще срещне слушателите със значими имена на българската култура, започнали своя път от радиото.
Българското национално радио ще отбележи тази вечер тържествено своята 75-годишнина в Народния театър "Иван Вазов". На церемонията ще бъдат присъдени традиционните годишни награди на името на първия директор на радиото – "Сирак Скитник".
"Радиото на Сирака излъчваше мечти" – тези думи на големия български интелектуалец Петър Увалиев се припомнят на всеки празник на радиото.
По повод годишнината държавният глава Георги Първанов ще награди Българското национално радио с Почетния знак на президента на Република България.
На 25 януари 1935 година с указ на цар Борис Трети радиото е обявено за държавен монопол. 75 години след официалното си начало първата електронна медия у нас се утвърди като един от водещите обществени фактори. БНР е и своеобразната звукова памет на страната.
По случай годишнината на обществената медия фолклорни изпълнители-живи легенди огласиха най-дълбоката пещера на България и пресъздадоха магията на Мадара.
Днес, на празника, националните радиопрограми ще излъчват преки предавания от знакови за БНР места. Сред тях са първите сгради, приютили радиото – на столичните улици "Бенковски" и "Московска", както и от Нови Хан, където радиото е евакуирано по време на Втората световна война.

Оригинална публикация

PR&Медиа Новини I Валентин ГАРГОВ I 2010-01-25

Стартира най-новият портал за планиране и организиране на сватбени тържества: Svatbata.info

Той предлага, за първи път в България, пълна функционалност за всички потребители, неограничен текст, снимки и видео.

в. Дума | Альона НЕЙКОВА | 2010-01-25 

Единствено обществената телевизия е тази, която възпитава нацията, смята известният режисьор

Академик ХАЧО БОЯДЖИЕВ е известен български режисьор, роден е на 20 януари 1932 г. в София. Малцина знаят, че истинското му име е Имре. Родителите на майка му, която се казва Пирошка, се преселват от Унгария в България и тя започва работа като шапкарка на ул. "Леге" в столицата. Там я среща баща му – Димитър Соколов, известен столичен бохем, личен приятел на принц Кирил. Пирошка и Димитър се сближават, тя забременява и искат да се оженят. Обаче нейният баща – виден унгарски фабрикант, не й позволява да сключи брак със Соколов. Тя ражда Имре едва 17-годишна и е принудена да го даде за осиновяване. Хората, отгледали го с много любов, произхождат от богат арменски род. Кръщават го Хачадур Крикор Бояджиев. Детството му минава в Нови пазар, след което учи в Пловдив, а през 1951 г. идва в София. Завършва висша математика и театрална режисура във ВИТИЗ през 1958 г. В Англия защитава докторат по кино- и телевизионна режисура. Генерален директор е на БНТ в периода 1993-1995 г. В момента е режисьор на предаването "Полет над нощта", което се излъчва всеки петък по БНТ и БНТ САТ и Военния телевизионен канал.

- Г-н Бояджиев, през последните години в България ту се появяват, ту се закриват телевизии или пък се сменя собственикът им. Обществото като че ли не успява да разпознае сред тях своята медия. Та има ли днес обществени телевизии у нас?

- Има! Една. Това е БНТ.

- Казвате го, защото може би сте пристрастен?

- Не, не съм пристрастен. Българската национална телевизия си е държавна обществена телевизия. Такава, каквато е BBC, ARD, ZDF, RAI 1, RAI 2 и RAI 3.

- Кажете тогава какво означава телевизията да е обществена.

- Обществената телевизия служи на изискванията и потребностите на обществото. А задължение на държавата е да я финансира. За съжаление обаче държавата обръща повече внимание на комерсиалните телевизии, отколкото на националните. И е смешно да се говори, че държавата субсидира БНТ. Парите, които й дава, са нулеви.

- Как тогава оцелява националната телевизия?

- Оцелява със съкращаване на програми, с отсъствието на големи художествени произведения, които са задължение на телевизията… Но те преди всичко са задължение на държавата…

- Винаги ли е било така?

- Не. В последните 10-15 години много малко внимание се обръща на националната телевизия и на националното радио. Ще ви дам пример. Сега съкратиха някъде около 20% от миналогодишния бюджет на БНТ, дават й 60 млн. лева. От тях една четвърт – близо 15-16 милиона, са наем за предаватели на БТК – частна фирма. 750 хил. евро всяка година се плащат за наем на сателит – по един договор отпреди 3-4 правителства. Когато месечният наем е между 5 и 15 хил. евро, по договора, който е за 12 години, се плаща в пъти над тази сума. И за да се прекрати това, трябва да се плати цялата сума. Отгоре на всичко в Съединените щати и в Южна Америка излъчването на сателитния канал БНТ САТ е с 6 часа закъснение. Това само в България може да стане!

- Има ли как една национална телевизия да оцелява благодарение на рекламите, или това е в разрез с ролята й на обществена медия?

- В пълен разрез! Обществената телевизия ще оцелее, защото е задължително да я има, съгласно принципите и законите на Европейския съюз. Пример давам със ZDF и ARD – те са държавни обществени телевизии със 7 милиарда евро бюджет.

- А казахте, че за БНТ са предвидени 60 милиона…

- Да. Нека приемем, че сме малка държава. Но тая малка държавица – нашата, е с прекалено много телевизии. В Австрия има две или три програми и само една от тях е частна. А ние сме тъпкани с кабеларки.

- Колко телевизии са достатъчни за България според вас?

- Това е въпрос на търговски проекти. Не мога да бъда компетентен тук.

- А каква сума е необходима за една обществена телевизия, за да може тя да изпълнява функциите си както трябва?

- Ще ви дам пример. До 1989 г. имаше единствено Първа програма, Втора се създаде допълнително, по-късно. Та за Първа програма се отделяха 128 млн. лева, които правят към 600 млн. лева сегашни пари. От тези 128 млн. лева 40 милиона отиваха за игрални филми и се произвеждаха сериали за БНТ, 30 млн. лева – в студио "Екран" за документално и художествено кино, а останалите пари бяха предостатъчни за програмата.

- Липсата на средства ли е причината сега в БНТ да не се правят игрални филми и сериали?

- Правят се! Как да не се правят?

- Е, в по-малки количества отпреди…

- Причината е в парите. Сега например тръгна продължението на българския сериал "Клиника на третия етаж". И второ, става дума за качество. Моето мнение е (но то е все тая дали е мое или не, защото никой не чете и не слуша), че реклама в БНТ и в БНР не трябва да има.

- Изобщо?

- Изобщо. А трябва ръководствата на тези медии да заявят пред парламента, който гласува бюджета им, че за да бъдат сериозни държавни обществени структури, трябва да направят примерно 20 театрални спектакъла, 30 забавни програми, 40 детски предавания… Разбирате, че аз си измислям цифрите сега. Освен това всичките предавания с обществена значимост, където въобще реклама не може да има, но зрителят се нуждае от тях, трябва сериозно да се финансират. Защото телевизия не се прави само с пари, а се прави с много пари.

- В някои държави зрителите плащат определена такса, за да гледат обществена телевизия…

- Това тук не е възможно. В България до 1989-а за радио и телевизия имаше 12 лева годишна такса, която отпадна. Вече при толкова много кабелни и ефирни телевизии това не може да стане. Например във Великобритания – там такси "вървят". И гледам напоследък различни мнения от Европейската организация за телевизия, където реагират много остро на намалените бюджети на обществените телевизии. Защото единствено обществената телевизия е тази, която възпитава нацията. Единствено! Всичко останало са формати, купени от разни частни фирми с цел печелене на пари.

- Вие сте известен режисьор, създател на българския мюзикхол, автор на много новогодишни програми… Съществува ли рецепта или формула за добро забавно предаване?

- Думата "рецепта" в случая е много неясна. Няма и формула. Има човек с фантазия, който прави предаване, което се харесва на хората, и толкова…

- Как се отнасяте към новите телевизионни формати? Гледали ли сте "Цената на истината", "Шоуто на Слави Трифонов", вечерното предаване на Иван и Андрей, танцувалните програми?

- Най-добре е нищо да не кажа… Напишете – "мълчание".

- Мислите ли, че зрителят иска телевизионните предавания да отразяват неговия характер, бит, начина му на живот…

- Това го прави БНТ.

- Някои може би предпочитат сериалите пред реалността…

- Кои сериали?

- Напоследък се излъчват много турски…

- Абе аз ги харесвам турските сериали. Защото те са на няколко крачки пред всички останали сериали, не искам да кажа пред "Дързост и красота", но в сравнение с латиноамериканските са огромни крачки напред. Е, има и италиански, и американски сериали, които вървят по БНТ. Те са много добри. Но лично аз не мога да вържа сериалите. Те са примерно 2113 броя! Ако накарам някой да разкаже в кой сериал какво става, никой няма да може. И затова те минават и заминават, но забавляват възрастното население на България.

- Какво днешните телевизии правят най-добре – информират, образоват, забавляват или манипулират?

- Обработват.

- Обърнахте ли внимание какво даваха на Нова година по телевизиите?

- Обърнах, да.

- И?

- "Мълчание".

- Смятате ли, че БНТ направи грешка, като плати на Горан Брегович почти всички пари, предвидени за новогодишната програма?

- Това е нулев бюджет за една новогодишна програма. Дали е Горан Брегович, Шарл Азнавур или Лили Иванова – няма значение. Важното е, че такава програма, на такъв площад трябва да бъде платена от общината, а не от БНТ. Защото това е мероприятие за гражданите на София. Тоест телевизията трябва само да го отрази, а парите да дойдат от общината.

- Водени ли са подобни преговори със Столичната община?

- Не знам. Не управлявам телевизията от 15 години. Но смятам, че госпожа Фандъкова трябва и това да има предвид занапред.

- Как според вас повлия демокрацията на развитието на телевизията? Много ли се промени тя? За добро ли е или…

- Като изключим проблема с бюджета и парите, смятам, че демокрацията помогна на телевизията и на журналистиката.

- Нормално ли е уличният език, пошлостта, чалгата да присъстват в медиите?

- За това голяма вина имат печатните издания, дори преди телевизията. И "перфектният" български език, който звучи от парламента. Тоест чалгализирането изключително вреди. Но това е временно явление.

- Какво мислите за днешните млади, които четат все по-малко, а ако го правят, голяма част от тях използва за целта интернет?

- Аз лично не боравя и не желая да боравя с интернет. Защото смятам, че на този етап интернет на 90% е фалшификат. Ползват го много активно разузнавателни и идеологически организации по света, за да си правят анализи. Не приемам интернет, защото смятам, че той ослепява младите хора. А и те там повече си играят, правят си закачки, пращат си поздрави… Интернет за мен е прогрес на технологията, но неправилно ползвана, която вреди на човека, на мисленето и на фантазията му.

- Все пак в предаването "Полет над нощта" използвате и този начин за връзка със зрителите…

- О, много активно го ползваме. Но това е заради шоуто, заради характера на предаването. Основно обаче използваме телефони. А телефонът е старо понятие, нали?

- Това, че продължавате да се занимавате с телевизия, какво ви дава – удовлетворение, наслада, държи ви във форма?

- "Полет над нощта" е мое задължение. Предаването се прави вече 8 години. Предназначено е основно за над 2 милиона българи зад граница, които редовно ни се обаждат. И това е контактът България – чужбина. Това е живо предаване. Трае 3 часа. Има особено силен интерес към него. И е единственото предаване, на което никой не може да определи рейтинга. Защото няма такава организация, която да търси рейтинг по целия свят, където живеят българи, които го гледат. Аз съм убеден, че в петък вечер имаме 2 милиона зрители.

- Това ли е най-важното за вас?

- Това е основното за предаването! "Полет над нощта" е най-българското предаване на БНТ.

- Има ли други програми или водещи, които да харесвате, или поне такива, които да ви вдъхват надежда?

- "Мълчание".

- На 20 януари имахте рожден ден, навършихте 78 години – да сте жив и здрав още дълго време! Как обикновено отбелязвате този ден?

- Нормално.

- Разкажете какво правихте?

- Изпих две ракии. Това е.

Стр. 8