в. Класа | Инна ВАСИЛЕВА | 2010-01-25

Визитка

Родена е във Варна. Завършила е музикално училище с пиано, два факултета на Националната музикална академия – теоретичен и естраден. Носителка е на много награди от национални и международни конкурси. От 2001 г. до 2004 г. е вокалистка в "Шоуто на Слави" по bTV. През 2006 г. завършва престижния университет Бъркли колидж ъф мюзик в Бостън, САЩ. През 2008 г. издава в България първи самостоятелен албум – "Тя E". През 2009 г. певицата става преподавател в Националната музикална академия, прави и три турнета – две в САЩ и Канада и едно в България. В началото на 2005 г. Деси Добрева бе водеща на предаването "Полет над нощта" по БНТ1, а от 15 януари тя се завърна на екрана като лице на нощния блок.

Г-жо Добрева, от януари сте водеща на "Полет над нощта" по БНТ1. Защо се съгласихте?

Може би защото съм водила предаването и преди. Чувствам екипа като семейство и всеки път, когато отида там, независимо дали като гост или водещ, съм като у дома си. С акад. Хачо Бояджиев се чухме още по време на турнето ми в Америка в края на миналата година, но реално обсъдихме поканата, когато се прибрах след Нова година, и с удоволствие приех.

Как се подготвяте преди ефир?

Водещият на "Полет над нощта" е и автор, така че давам много идеи – и за гости, и за начина на провеждане на шоуто. Предаването е насочено най-вече към българите в чужбина, за които часът на излъчване е удобен. Важно е да има интересни гости – хора, които самата аз бих искала да видя, неща, които и аз бих искала да науча. Когато поканя някого, правя сериозно проучване преди ефир.

С какво ви привлича телевизията в сравнение с музиката?

Нещата са свързани – телевизията е медия, а артистът не може без медии. Когато за пръв път се съгласих да бъда водеща през 2005 г., ми беше интересно дали ще се справя и ми хареса. Ролята на задаващия въпроси ми е приятна.

Три години бяхте вокалистка в "Шоуто на Слави" по bTV. Какво ви липсва от този период?

Много време мина оттогава – в началото ми липсваха хората от екипа -свиква се с тях, стават ти като семейство. Липсваше ми също начинът на работа, динамиката. Но пък, от друга страна, като свикнеш прекалено с едни и същи хора и ритъм на работа, има опасност да влезеш в рутината и да не излезеш оттам. Това беше и една от причините да искам промяна, да уча навън и да срещна различни хора и култури.

Поддържате ли контакти с екипа на Слави?

Да, почти с всички бивши и настоящи членове. Поне веднъж годишно се свързваме – или по имейл, или по телефон, или се виждаме. Миналата година успях да отида и на концерта им във Варна – там се видяхме, нахлуха спомени. Не знам по-новите им песни, но когато изпълняваха тези, които сме пели заедно, ми пламна сърцето – пяхме, крещяхме, беше много весело. С Алекс Раева също поддържам връзка.

Гледате ли телевизия сега, следите ли шоуто?

Въобще нямам телевизор. Когато започнах работа при Слави, също нямах и той ми беше подарил за един рожден ден, за да мога да гледам шоуто. Но се чувствам по-добре без телевизор. Бих искала нашите медии да са малко по-обективни и позитивни – може би тогава бих гледала. Също и ако бяха на по-високо културно ниво. Мразя риалити шоута – те са създадени с цел по-малко да мислят хората, докато гледат, а и езикът, който се носи от ефира, е на крайно ниско ниво. Недопустимо е в национална телевизия да се псува, да се говори на жаргон. Хората на екрана служат за пример, много деца копират държанието и езика, които виждат по телевизията. Обикновените телевизии в САЩ също не ми допадат – там има непрекъснато реклами, всичко е шоу, дори и новините, всичко е "брейкинг нюз", а може нещата да се представят по-спокойно и обективно.

Ще бъдете водеща три месеца. Какви са плановете ви след този период?

Имам доста работа по втория си албум, който беше планиран да излезе миналата година, но тогава имах много ангажименти – направих 3 големи турнета – две в Америка и Канада и едно в България. Новият албум ще бъде насочен към младите хора, по-танцувален, с поп музика, но няма да забравя и фолклорните елементи. Трябва да завърша и един руски албум, за който ще търся развитие на пазара в Русия. Чака ме и голямо пътешествие до Китай, но още не искам да говоря за него, все още е само проект. Представих руския албум през октомври с няколко концерта в Москва, в рамките на проекта "Слово и образ" между побратимените градове Варна и Москва. Един от концертите се проведе в училището на Светослав Рихтер – мой кумир като пианистка. Цялата зала беше на крака и пееше с мен! Концертът в българското посолство бе пред друга публика – дипломати, бизнесмени, повечето руснаци, и също мина добре. Там публиката е научена на уважение към артиста, за каквото в България можем само да си мечтаем… В България артистът е последната дупка на кавала, извинявам се, че го казвам по този грозен начин. Тук много от хората, които се грижат за националната култура, живеят много зле. Не говоря за жанра попфолк, който няма нищо общо с българската култура.

А в САЩ и Канада как ви посрещна публиката? Последното ви турне включваше 13 града…

Да, за 2009 г. това беше най-голямото турне на български изпълнител в Щатите. Много добре мина, доволна съм от организаторите, имах и късмет с времето – не изпуснах нито един полет. Учудих се от градчето Сейнт Луис, известно със своите джаз музиканти -очаквах да дойде малка групичка хора, но залата беше препълнена. В Канада също ме посрещнаха топло. А в Лос Анджелис пях в клуб на Родео драйв – Aqua Lounge в Бевърли хилс, и две вечери преди моя концерт на същата сцена бе пяла самата Бийонсе. Собственикът на клуба ми разказа, че тя е много земен човек и дори е пяла с микрофона на заведението, а аз си носех мой собствен.

Успяхте ли да се запознаете с изпълнител от нейния ранг?

С изпълнител не, но на концерта в Лос Анджелис присъстваха много важни хора – тъстът на Том Ханкс Алън Уилсън, който беше на една маса с няколко продуценти, и един холивудски актьор, който играе в момента българин в един холивудски филм – учихме го на хоро. Тези хора не се приемат за звезди и са изключително земни и нормални. На концерта имаше много млади хора, не се спряхме от хора, танци, накрая не ми стигаше въздух. Другият важен концерт беше в Бостън в една от залите на клуба FELT, където бях ходила, докато учех, и тогава се чудех дали някога ще пея там. Всички знаменитости, когато са в Бостън, ходят на това място.

В момента работите ли над проект за САЩ?

От 2008 г. не работя с продуцент и с всичко се занимавам аз. Преди известно време пуснах документи, за да работя с iTunes, които да продават моите песни по цял свят. Може би след два-три месеца ще има резултат. Иначе работя с различни музиканти и диджеи от САЩ. Повечето неща, които правя за американския пазар, въобще не достигат до България – те са на английски и за мой късмет няколко от песните вече се въртят по америскански радиостанции.

Интересувате ли се от политиката в България? Миналата година бяхте в листата на НДСВ…

Имам страхотна система за информиране – съпругът ми чете от 7 сутринта до вечерта по 10 пъти новините – във всички вестници и сайтове, и след това ми казва най-важното. Хем съм в крак с времето, хем не съм си напълнила главата с излишна информация.

Преди две години достигнахте до българския финал на "Евровизия". Дали ще успеем тази година да се представим на ниво, без скандали?

При нас, ако няма скандал, няма да сме ние, но се надявам Миро да се представи добре. Той е много добър изпълнител, има голям опит на сцена. България няма как да спечели, защото "Евровизия" е въпрос на политика, но може все пак да бъде малко по-напред в класирането.

Стр. 19 

Снимка: deltanews.bg

в. Атака | Емилия АНТОВА | 2010-01-25

Стоян Иванов е роден на 1 ноември 1962 г. в Бургас. Завършил е българска филология и история във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Бил е учител, работил като журналист в различни издания, бил е програмен директор на Национална телевизия СКАТ. Общински съветник от АТАКА в Бургас от АТАКА. Депутат в 41-вия парламент от АТАКА. Зам.-председател на комисията по култура, гражданското общество и медиите.

- Г-н Иванов, вие сте зам.-председател на медийната комисия. На първо четене минаха поправките в Закона за радио и телевизия. Какво е важно да знаем за тях?

- Направихме хармонизирането на нашето законодателство с европейската директива за цифровизацията. Това трябваше да бъде направено много по-рано. Факт е, че предишният парламент не успя заради сблъсъка на много мощни лобистки интереси, които бяха свързани с възможностите за изграждане на т. нар. мултиплекс. За съжаление не създаваме изцяло нов закон за радио и телевизия, но такъв ще има и ще още тази пролет ще започне неговото изработване. Освен това с приетите промени се дава приоритет на продукцията, направена на български език: например на български филми, айде стига с тези безкрайни турски сериали.

- В новия закон ли ще влезе предложението на АТАКА за отпадане на новините на турски език от БНТ?

-Да, въпросът ще бъде разгледан в новия закон. Запознахме се и с европейската практика. Не е вярно твърдението на всякакви медийни папагали, че отпадането на новините на език извън официалния е нарушаване на правата на човека. В новия закон позицията на АТАКА ще бъде приета, надявам се, защото не представлява никаква дискриминация. Крайно време е да престане да се злоупотребява с този термин.

- Преди да станете депутат на АТАКА, вие сте работили дълги години за СКАТ – като разследващ журналист и като програмен директор. Гледате ли сега СКАТ?

- Гледам, макар значително по-рядко отпреди. Като журналист си давам ясна сметка, че право на всяка медия е да оценява дейността на политици, партии, държавни институции и да ги коментира от своя гледна точка. Това, което не разбрах, беше защо още в самото начало на работа на този парламент, веднага след като АТАКА заяви, че ще подкрепи правителството и не постави условия за постове и позиции, СКАТ започна нападки: отначало завоалирано, а после директно срещу АТАКА и срещу ГЕРБ. Още преди да е ясно как ще работи това ново правителство. Странно ми е, защото аз бях общински съветник от АТАКА в Бургас и година и половина работихме заедно с групата на ГЕРБ, а с кмета на ГЕРБ по-дълго време. Затова мисля, че атаката срещу Волен Сидеров е била предпоставена.

- Проява на гузна съвест ли е подкрепата на БСП, ДПС и НДСВ за Кристалина Георгиева като еврокомисар, след като представители на тези политически сили направиха всичко възможно да провалят "отвътре" кандидатурата на Румяна Желева?

- За да говорим за гузна съвест, трябва априори да предполагаме, че някой има съвест. Не съм много убеден, че точно тези партии имат съвест. По-скоро те си изпълниха задачата, спечелиха някакви точки за сметка на авторитета на България и сега вече спокойно могат да проявяват великодушие. Надявам се, че Кристалина Георгиева ще бъде един много добър представител на България.
Не съм убеден, че Румяна Желева беше възможно най-добрият кандидат на страната ни, но е факт, че провалът на нейната кандидатура беше предизвикан не толкова от личните й качества и недостатъци, отколкото от една злостна и добре обмислена кампания срещу нея. Най-неприятното е, че в основата на тази кампания бяха точно български политици и български партии. Нещо, което при други кандидати, които също се представиха не много убедително, не се случи. Представителите на техните страни в ЕП, независимо че принадлежат към партия от друг спектър, не атакуваха своите кандидати, напротив, подкрепяха ги. Единствено нашите евродепутати действаха като в оня виц за българския казан в ада, който нямал нужда от пазач, тъй като българите се топели сами един друг.

- Усеща ли се липсата на РЗС в пленарна зала?

- Какво беше това РЗС?

- Преди дни Станишев каза, че вече няма проблем да работи заедно с Янев, защото и БСП, и РЗС били опозиция и трябва да се подкрепят.

- Връзката на РЗС с олигархичните кръгове на БСП е очевадна, така че каквито и игри да играят Янев или Станишев, не могат да заблудят тези, които следят внимателно политическите процеси в България. Смятам обаче, че ако така продължават нещата при Яне Янев, кръгове, които създадоха тази формация, сами ще откажат от отрочето си и ще тръгнат да създават друг проект. Такива сигнали вече има.

- Сега Янев се е съсредоточил в копиране поведението на АТАКА отпреди година, но тогава условията бяха други.

- В поведението на Янев никога не е имало нещо ново – той дори няма реална идея как да изглежда България. Иска да се смени конституцията. Чудесно, ама каква конституция? Иска Велико народно събрание (ВНС). Това означава разпускане на парламента, предизборни кампании, нажежаване на страстите, дестабилизация на страната, спиране на всякакви реформи, възможност на олигархичния капитал чрез медиите да манипулира българските граждани. И никакви гаранции, че ще имаме по-добра конституция от калпавата, която беше създадена от последното ВНС.
АТАКА предлага нещо много по-просто. Има много важни промени в конституцията, които могат да бъдат направени и без ВНС. Например, ако РЗС наистина искаше промени, можехме заедно да пристъпим към такива, които засягат съдебната власт. Първо, въвеждане на съдебни заседатели. За това не е необходимо ВНС – промени в законодателството са достатъчни. Второ – въвеждане на избираемост при магистратите. Съдебната система се превърна в една изолирана не от другите власти, а от цялото общество система. Една система, която както виждаме в случая с Красьо Черничкия, сама себе си избира и сама себе си контролира и не носи отговорност пред никого. Тя не може да носи отговорност пред парламента, но пред гражданите – да. Трябва да има възможност българският избирател да влияе върху конструирането на съдебната власт, а сега не може.

- В правната комисия в четвъртък от името на АТАКА внесохте предложение за мораториум върху промяна статута на земеделските земи. Как го приеха другите депутати?

- В различните комисии имаше опити за обструкции от страна само на ДПС. Но в крайна сметка правната комисия единодушно прие това решение. Мораториумът ще важи за зона А и Б на Черноморското крайбрежие, т.е. 2-километровата зона от брега по въздушна линия. Така не се дава възможност текстът да бъде атакуван юридически. Спираме временно възможността тези земеделски земи, придобити на безценица чрез замяна на брега на морето, да станат място за курортно строителство. През това време ще се подготви изцяло нов закон за опазване на земеделските земи, където ще има и нова тарифна таблица за таксите, дължими при промяна на предназначението на земи в непосредствена близост до морето. Ще приключат и проверките, които текат в момента, за това как точно са били извършвани тези замени. Надявам се да има преразглеждане на сделки, а ако има достатъчно данни за извършени престъпления от длъжностни лица, прокуратурата да бъде сезирана. Такива сигнали вече има и са образувани наказателни производства.

Стр. 13

e-vestnik.bg I 2010-01-24

До края на 2009 Дирк Фьоргер е ръководител на базираната в София Медийна програма на фондация „Конрад Аденауер”. Ето какво каза той в интервю за Дойче веле:

“В България често истинските медийни собственици не са известни. Проблемът е, че когато собствениците са маскирани, зрителите, слушателите и читателите губят представа за политическата ориентация на телевизиите, радиостанциите, печатните и интернет-изданията. А щом зад собствеността на медиите се крият сенчести бизнесмени, то е ясно, че в тези медии няма да се намери разследващ имотното им благополучие журналист.

Медиите като партийни говорители

В България напоследък стана популярна една медийна група, ръководена от жена с впечатляващи физиологични особености, която изкупува наред всички попаднали й под ръка вестници и телевизии. В такъв случай се предполага, че зад завесите се таи определено политическо присъствие, което е далеч от идеята за медийната свобода. Така определени медии се изявяват като говорители на политически партии.

Особена група представлява собствеността на германски издателски концерни, които притежават медии в България. Положителният ефект от подобен род партньорство са финансовите инжекции на германските издатели, които спасяват тукашните медии от банкрут. Чужденците обаче не са особено заинтересовани от повишаването на качеството на медийната продукция. Моето впечатление е, че много от българските медии се ориентират в посоката, от която духа вятъра на властта, въпреки че тяхната мисия е не да раболепничат, а да критикуват.

Бившите агенти

Съвсем обясним е големият дял на свързаните с бившата Държавна сигурност собственици на български медии. От една страна повечето от тях са хора, изникнали от старата система и готови да инвестират в медиите спечеленото чрез нея. От друга страна българските медии предпочитат да използват труда на млади и нископлатени журналисти, като по този начин опитните и несвързани с бившата номенклатура колеги бяха отстранени от медийното пространство.

Интересен бе пресният скандал по повод на изявленията на премиера Бойко Борисов, че мастит телевизионен шоумен му е поискал половината от партията ГЕРБ. Изводът от подобни мелодрами е, че политиците нямат право да се бъркат в работата на медиите, но заедно с това е недопустимо медиите да се пробват като актьори на политическата сцена. И в България, а и в Германия, но като че ли повече в България, може да се забележи, че много журналисти притежават списъци с номерата на мобилните телефони на повече или по-малко известни политици и бизнесмени. Като цяло подобни контакти не би трябвало да будят учудване, защото в своята работа медиите се нуждаят от преки контакти със силните на деня и техните опоненти.

Нож с две остриета

Но подобни връзки в българските условия често се израждат в „побратимявания” между политици, журналисти и бизнесмени, а това фатално нарушава хигиената на медийната среда. Приятелското и още повече сервилното отношение към политици и партии не се вписва в обичайното за медиите поведение. Журналистите далеч повече им отива да критикуват, като спазват правилата на своята професионална етика.

Концентрация и комерсиализация е краткото описание на бъдещето на медийния пазар в България. Сегашната зависимост на българските медии от партиите и политиците ще намалее, но пък ще нарасне зависимостта на журналистическата гилдия от бизнеса. В България обаче намерих и чудесни журналисти и именно в българските медии публикувах статии, които в Германия едва ли щяха да бъдат добре приети. Проблемът е в системата и в собствеността на медиите…”

Оригинална публикация

сп. Жената днес | 2010-01-23 

Георги Неделчев е главен редактор на списание FHM, а от 2003 до 2007 г. бе начело на най-известното мъжко списание в света Playboy. Журналистическата му кариера е богата – работил е във вестниците"24 часа"и"Монитор", сп."Тема"и "Мач магазин".

Това вероятно е мечтата на всеки мъж – работата му да го среща непрекъснато с красиви и разголени млади жени. Кога престана сърцето ти да прескача при всяка сесия с нов модел и започна да гледаш на тях само професионално?

Изобщо не е преставало да прескача. И точно това ми помага да си върша работата с желание и без досада. Разбира се, професионалният ми поглед става все по-обигран и това неизбежно влияе. Все по-трудно се впечатлявам и е логично да е така. Важното е, че все пак винаги успявам да видя хубавото във всяка жена. После се опитвам да го изтъкна по най-подходящия начин.

Какви са личните ти критерии за красиво женско тяло? Влияят ли върху работата ти? Или пък работата ти е повлияла върху личните ти предпочитания?

Колкото и да ви се стори странно, критериите ми не са свързани с мерки и сантиметри. За мен хубаво е онова тяло, в което просто има хармония, чиято поза и жестове са естествени и издават самочувствие. Ако трябва все пак да отговоря по-конкретно: не си падам много по силиконовите продукти. Но и не съм против тях. Ако силиконът помага на жената да има самочувствие и да се изявява с по-голяма охота, значи трябва да сме твърдо "за".

Можеш ли да оцениш тялото на жената до себе си след толкова чужди женски тела?

Разбира се, учудвам се дори, че ви хрумва такъв въпрос. А и сигурно ще се съгласите (макар че може и да отречете), че за една жена няма нищо по-възбуждащо от това мъжът до нея да познава много други жени. Парадоксално, но факт!

Смяташ ли, че малките недостатъци в естественото тяло са по-симпатични от "тунингованите" навсякъде силиконови красавици?

Абсолютно да. Това поне е мъжката гледна точка. Жените обаче не са на същото мнение, или поне преобладаваща част от тях. Повечето момичета, които познавам, са в състояние да идеализират именно супертунингованите красавици от списанията. Опитът ми показва, че колкото по-хубава е една жена, толкова по-взискателна е към себе си. И пълна с фиксидеи, че има някакви неща за "оправяне". И обратното – по-невзрачните и семпли като визия имат някакво странно високо самочувствие, нещо като щит, който им помага да оцелеят в тази бясна женска конкуренция наоколо.

Имат ли значение самочувствието, образованието или друг вид културни натрупвания за красотата на една жена?

За мен да, категорично. Самочувствието е половината от красотата. Също така и интелектът. Именно комбинацията от самочувствие и "културни натрупвания" образуват онова нещо, което наричаме "чар" и което винаги е било по-важно от идеалните пропорции.

И разбира се: кое е най-красивото тяло?

За всеки човек – различно. И слава богу. Наскоро гледах филма с Брус Уилис "Двойници" (Surrogates). И си дадох сметка колко тъжен и скучен би бил светът само с идеални тела и лица по улиците и въобще навсякъде. В крайна сметка всеки човек рано или късно осъзнава, че тялото е просто една обвивка на душата. Тя е онова, което истински привлича. Но по-младите хора – и мъже, и жени, са склонни да идеализират тялото и изобщо физиката. Формата пред съдържанието. Това е съвсем нормално.

Стр. 43

Снимка: Slusham.com

в. 24 часа | 2010-01-23

Бареков все по-често гледа към САЩ

• Чуждите вестници цитират блога на Инджев
• Коритаров вече не ще и интернет

Свалят ли те от екрана на Би Ти Ви, влизаш в онлайн журналистиката. Поне така се случи с трима от най-популярните мъже там.
Георги Коритаров, Иво Инджев и Николай Бареков едва ли щяха да минат в мрежата по собствена инициатива, ако все още се изявяваха в най-гледаната телевизия.
От тях само Коритаров успя да продължи тв живота си няколко години, след като бе харесан от Нова тв.
Бареков все още не се е отказал. Не е изоставил и професионалното си изкривяване винаги да има новина.
Сегашната е, че ще прави своя онлайн телевизия. “Проекта го движим с един приятел. Харесали сме си един домейн, но ще го кажа след 2-3 седмици", обяснява той. Новият канал щял да промени българския медиен пазар в интернет.
Бареков има една симпатична черта в характера си – винаги звучи оптимистично и гори от енергия в работата си.
Трудно ще го чуеш да се оплаква. “Няма от какво. Ето, почти всеки ден имаме хиляди импресии и уникални посещения в сайта", казва той.
Засега плановете му да става началник в други телевизии не се осъществяват. А и Бареков не бърза. “Помолих хората за отсрочка до есента. Длъжен съм да развия качествено проектите си онлайн, защото на тях ще разчитам да хранят мен и семейството ми. Ако отида сега в телевизия, няма да ми остава време за тях, защото, когато върша нещо, аз съм свикнал да не пестя сили. А и в която и телевизия да започна, ще се боря да съм първи. Ако нямам възможност, ще стоя настрана."
В момента наистина се е отдалечил от телевизията дотолкова, че дори не гледа.
“Преди сядах за новини и мачове, вече и това не ми е интересно."
Бившият популярен водещ на Би Ти Ви сега работи за 3 сайта, които са негови – bnews, bpost, news 4000. Последният е пловдивски и в него има новини от родния му град.
До 1-2 месеца в интернет ще се появят още няколко сайта на Бареков и съдружниците му. Единият е жълт и ще се нарича blife. Ще има два сайта за жени. “Токче" е за младите, а “Червило" ще е за утвърдени и зрели дами.
Gentleman ще бъде ориентиран към мъжете. Вероятно ще направи и пети сайт под името “Жълт спорт", в който ще се пише за спорта, но предимно откъм любопитната му страна, а не сухо изреждане на резултати от мачове.
Освен че разработва сайтове, Бареков преговаря усилено с рекламодатели. “В момента се боря за оцеляването си. Това е моят бизнес, с него изкарвам пари. За мен работят 40 души, как да ги оставя."
Още докато беше в Би Ти Ви, Бареков разказваше, че по Нова година ще отиде за дълго в САЩ. Задържа се зад океана 20 дни по празниците заедно със семейството си. През това време посетил и двудневен голям конгрес за бизнеса в интернет.
Той се върна в България седмица по-рано от съпругата си Евгения и сина си Николай. “Двамата останаха още няколко дни в Орландо и наскоро се прибраха", разказва той. Там живеят под наем, като са или в Ню Йорк, или в Маями.
Въпреки големите си планове да работи тук Бареков не спира да мечтае за САЩ. “Интернет бизнеса мога да го развивам и оттам."
Най-дълго съществуващият сайт от трите, станали популярни покрай собствениците си, е на Иво Инджев – ivo.bg. Краткото му представяне звучи така: “Личен блог на журналиста Иво Инджев. Независим обзор на българското политическо пространство."
В живота му има едни близо 5 месеца, в които Инджев не прави нищо. Стои по цял ден вкъщи, но не го свърта. От друга страна, не му отива някак си да тръгне да се моли да го публикуват тук и там.
“Направи си блог и пиши каквото искаш, никой не може да те спре", подхвърля му тогава Ива – едната му дъщеря, която работи в компютърния отдел на германския вестник “Билд цайтунг".
Тежките 5 месеца са след уволнението на Инджев от Би Ти Ви в края на октомври 2006 г. Тогава спира коментарното му предаване “В десетката" “заради излъчването на непроверени факти", съобщава тогавашният шеф на телевизията Албърт Парсънс. В едно от изданията Инджев е съобщил информацията от някакъв сайт, че президентът Георги Първанов имал апартамент, подарен му от някого.
Дни преди да му връчат заповедта за уволнение, Инджев формално подава оставка.
"Нямаше да си направя блог, ако не се беше случило така в моя живот", казва днес.
Инджев обича да бъде забелязван чрез работата си. Затова с удоволствие установява, че е направил първия политически блог у нас, който се издържа от читателите си. На страницата му в интернет има отпечатан формуляр, в който е посочена банковата сметка на сайта. Всеки може да го подпомогне с някаква сума, каквато му е по сърцето и джоба.
"Хора от цял свят пращат левчетата си. За тях блогът ми се е превърнал в кауза", казва Инджев.
Тази практика е отскоро. В началото журналистът бил против комерсиализацията на блога. Постепенно читателите сами започнали да предлагат подобни идеи. "Убедиха ме, че не е срамно. Написаха ми, че и самата Уикипедия се издържа по този начин." Така бил и против рекламите, но вече е на друго мнение и ги търси.
"Блогът не ме прави богат, нито мога да живея без заеми." Продължава да го пише, защото го възприема като кауза в подкрепа на независимата журналистика. А заради левчетата на читателите се чувства като нает на работа от тях.
"Има такава мантра – че няма независима журналистика. Където и да работиш, трябва да се подмазваш на гостите си, за да ги убедиш да дойдат в студиото ти, или да говориш с мазен глас на началниците си. Формално погледнато е така. Но се оказа, че може да се прави независима журналистика и при мен това е 100%."
Сам изброява доказателствата си:
- много по-активен е, откогато и да било. На ден пише и публикува по 3-5 статии. Трудно ще намери медия, в която да вземат наведнъж толкова негови неща.
- сам решава каква да е темата, как да я разисква и изобщо не му пука.
- посещаемостта на сайта му е с хиляди на ден, средно влизат по 5000-6000 души. Рекордът му е през септември миналата година, когато има 26 хиляди посещения. Причинени са от едно хапливо есе за Ленин, написано от него. Разхождал се Инджев веднъж по софийската улица "Свети Наум", когато зърнал сред храсталаците пано на Ленин, закачено върху стената на един блок. Върнал се вкъщи и написал “Ленин е тук, но се крие". И го прочели 26 хил. пъти
“Сайтът ми оборва твърденията, че хората не се интересуват от политика. А те не се интересуват заради начина на поднасянето й, както и от определени политици. Оказа се, че Бойко Борисов просто събра гласовете, които се търкаляха по улицата, докато другите си мислеха, че тези хора не се интересуват."
Миналата седмица Инджев отпразнува своеобразен юбилей – излезе 1000-та му публикация в сайта. Преди 3 години е убеден, че това е за кратко, докато намери друга работа. Сега вероятно пак се надява на нещо по-публично, но в същото време "лека-полека превърнах сайта в основно свое занимание".
Възнамерява да го развива с повече екстри, за да увеличи посещенията в сайта и така да привлече рекламодатели. Току-виж започне да издържа семейството си. А то е голямо.
Инджев е баща на 5 деца. Големите 3 са от първата му съпруга – германката Регина. Майка на 6-годишната Елена и 3-годишната Нина е оперната певица Росица Павлова. Преди двамата да сключат брак, Росица изпя американския химн пред Бил Клинтън при посещението му у нас.
Блогът на Инджев е популярен и в чужбина. В. “Ню Йорк таймс" го цитира на 24 септември 2009 г., показвайки какво пишат читателите му за избора на Ирина Бокова като шеф на ЮНЕСКО. След това самият Инджев е потърсен за интервю, като журналист, който работи в интернет. Френският в. “Монд" два пъти публикува негови статии, пуснати в мрежата.
Най-неподдържаният сайт е на Георги Коритаров. Последните материали в него са от декември миналата година. Те дори не са писани специално за сайта. Просто авторът е качил свои предавания от пловдивската обществена телевизия “Тракия".
Журналистът бе свален от сутрешния блок “Здравей, България" на Нова тв за “неспазване на журналистическия плурализъм". Това се случи след писмо, пратено до медията от шефа на “Лукойл" Валентин Златев. В него обяснява, че журналистът му е предложил сделка, която той е отхвърлил.
Няколко месеца през миналото лято Коритаров нямаше постоянна работа. Понякога четеше лекции в Пловдивския университет.
След това пусна сайта си, като същевременно започна да прави коментарно предаване с гости в тв “Тракия". За целта пътуваше всеки петък до Пловдив.
От началото на годината обаче не е в телевизията, не пише и в сайта.
“Като подскачаща мишка в кутия съм в интернет. Ако затвориш една мишка в голяма кутия, тя не знае, че не може да излиза и си мисли, че това е целият свят", казва Коритаров.
Според него интернет комуникацията е перспективна, бърза, масова. “Изгражда обществена мрежа от потребност за получаване на информация, за разсъждения, но за мен се оказа твърде анонимна. Чувствах я като изкуствена виртуална реалност. Не съм се отказал, но трябва да премисля начина си на участие."
Сега се е съсредоточил върху други проекти. Ориентирал се е какво иска да прави, но още му е рано да го обявява публично.
Със сигурност му се иска да се занимава с журналистика.
“Никога досега през 20-те години на преход България не е имала толкова голяма нужда от сериозна и аналитична журналистика. Никога през тези години не се е получавало толкова голямо противоречие между журналистическия и икономическия интерес на медиите. Сега има само шоу и развлекателни програми по телевизията", казва Коритаров.
Единствено чрез журналистически посредник могат да се дискутират сериозните теми, които засягат управлението и обществения интерес. “Ако тази потребност бъде осъзната, управлението само ще намери начин да поощри и подкрепи създаването на такава независима журналистика. Тя винаги е била партньор на политическата система не защото е безкритична, а защото дава алтернативи с анализите си", смята Коритаров.
Той обаче не си представя, че това може да се случи в интернет, или поне не сега. “Мрежата е като едно голямо дадзибао (стенен афиш с големи букви). Прекалено голям отдушник е. Сега обществото има нужда не от отдушници, а от посредник."

***
Текст под снимка

Иво Инджев накачулен от 5-те си деца. Вляво е съпругата му Росица Павлова.
Стр. 13, 16

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2010-01-24

За минута Борисов обясни как Слави се опитал да кадрува в партията му. За час шоуменът не отрече. Историята отвори пак темата за близостта на известните лица с политиците
Кой ще даде пари, за да бъде атакуван Циганина? – този въпрос задал през 2004-а Слави Трифонов на Кеворк Кеворкян по време на частна среща между двамата. Случката е описана във втората част от тайния дневник на водещия на "Всяка неделя" – "Кеворк проговаря", издаден през 2008-а. В сборника авторът отбелязва, че в същия период Слави му споделил плановете си един ден да влезе в политиката и дори да стане президент. Пак съм начело в рейтинга (въпросът на социолозите бил с кого българинът иска да отиде на море) – отбелязал Трифонов. – Но още е рано. Ще изчакам няколко години." Темата за осребряването на известността и за политическите амбиции на Трифонов стана отново актуална през последните дни. В интервю за Канал 3 пред Сашо Диков миналия уикенд министър-председателят Бойко Борисов каза, че преди време не се съгласил Дългия да определи половината от министрите на ГЕРБ. "Искаше ми 50 процента от партията. Казах му, че това няма как да стане." Според него затова сега шоуменът така яростно го атакувал от ефира на bTV. В отговор на друг въпрос Борисов допълни, че като кмет на столицата не позволил на Трифонов да строи в градинка, която бил купил. По-късно главният столичен архитект Петър Диков лаконично потвърди случката. Вестник "Стандарт" я доосветли с информация, че за петното Дългия вероятно е платил на скандално известната фирма "Софийски имоти" около 1.7 милиона лева и че точното местоположение на градинката било на кръста между булевардите "Черни връх" и "Джеймс Баучер".
Във вторник в шоуто си Слави Трифонов отговори на премиера. Той започна с уговорката, че с неудоволствие влиза в режим на обяснения, тъй като интервюто на Борисов с Диков било "жълт" разговор на политик с журналист, който още в началото се самоопределил като негов почитател. "Никога не ми е хрумвало да искам 50 процента от ГЕРБ, защото това не е баница и не е ООД – отговори бившият хъш. – Хрумвало ми е, че човек като Борисов може да бъде ракета-носител за промени в българския политически живот. Хрумвало ми е, че аз също мога да бъда такава ракета-носител. Хрумвало ми е, че чрез нас в парламента може да влязат достойни хора. Казвал съм му го, защото едно време бяхме приятели, и съм му казвал, че познавам хора, които могат да помогнат. С репликата за 50-те процента Бойко Борисов измества основната тема. Тя вече не е дали аз го критикувам, защото той не се справя, а става дали го атакувам, защото съм искал половината ГЕРБ и не съм я получил."
Слави и сценаристите не отвориха нито дума по втория въпрос, който на пръв поглед изглеждаше по-лесен за изясняване – молил ли е водещият кмета за услуги. Вместо това сценаристът Иван Кулеков изигра трагикомичен етюд накъде отива България, ако има лъжец за премиер. Шефът му каза единствено, че по онова бреме звънял на Борисов да го моли за нещо, но че той не си вдигнал телефона. "Основната промяна в поведението му дойде, когато стана кмет -заключи Трифонов. – Затова и промених отношението си към него. Първо, по принцип не харесвам министър-председателя, който и да е той. И второ, мразя хора, които все не са виновни, какъвто е случаят с Бойко Борисов."
Засега не искам да се занимавам с политика, а предпочитам да правя предавания, да пея песни и всички заедно да правим шоу, успокои сценаристите продуцентът. За по-нататък – ще видим, остави отворена вратата той.
След като Слави не харесва днешните в политиката и особено тези във властта, защо тогава иска от едни услуги, а пък други изобщо не усещат негативното му отношение? Именно в неговото шоу преди месец президентът Първанов обяви, че ще остане в политиката и след втория си мандат, като вероятно ще създаде нова партия. Коментарите след разговора бяха, че с въпроси за бъдещите планове на държавния глава Трифонов в никакъв случай не си вдига реномето пред публиката. Дни по-късно не по-малко комфортно на диванчето преседя и бившият вътрешен министър Румен Петков, поканен да коментира "Наглите"!, 2 и 3. Защо по ваше време МВР не постигна резултатите, които Цветанов постигна, попита в преамбюла Трифонов. Постигна, но не бяха толкова видими, отговори Петков. Добре, щом казвате, продължи по сценарий водещият.
Двутактовите разговори ядосаха дори колегата на Слави от bTV Светла Петрова, която публично коментира, че участието на политици в риалити и в развлекателни вечерни шоупрограми е сигурен знак за предварително договаряне на въпроси и за съгласуван PR. Слави се готви да става политик и в момента използва екрана да удари едно рамо на хората, с които в бъдеще ще се коалира, коментираха и други политически анализатори.
Слави може и да се готви, но това готвене продължава вече толкова дълго, че заприличва на продължение на известния криминален роман с променено заглавие – "Дългото сбогуване на Дългия". А през това време зрителите не могат да разберат защо известно време той харесва един или друг политик, а после изведнъж го намразва. Но проумяват друго – когато рейтингът на предаването му тръгне да пада, той тръгва да го вдига. Един път измисля актьорска вечер, втори -път – попфолк, трети път – трето. Общото между рубриките е, че в тях фикцията е по-важна от фактите. Проблемът е, че водещият понякога крие това. "Има само една истина казва той.
През 2008-а ексдепутатът Любен Дилов-син прикани бившия си колега и съдружник
Веднъж завинаги да се самоопредели в публичното пространство като шоумен, проектополитик, вече действащ политик, инвеститор или нещо друго. Поводът за писмото на депутата бе гневът на "Шоуто на Слави" по повод скандала "инвитро – инвиво". "Антония Първанова успя по брилянтен начин да ви подведе да подкрепяте един проект, който най-малкото съдържа подозрения за конфликт на интереси – написа Дилов-син. – Затова имам конкретно предложение – или си смени сценаристите, или излез на избори. Стани народен представител и поеми отговорност за делата си, не само за думите си, като разпределяш парите между диабетиците, онкоболните и бездетните майки. След което ще можеш да се порадваш и ти на определенията "боклуци, лайнари и предатели", на каквито аз се радвам сега."
Освен за безпристрастния поглед на Слави Трифонов към политиката и политиците пресният му конфликт с Борисов за пореден път отвори и темата за близостта на рейтинговите тв лица с гостите им. И за ползата на аудиторията от подобна близост. Преди повече от година Георги Коритаров бе отстранен, когато бизнесменът Валентин Златев офиииално се оплака на шефовете на медията, че журналистът го набивал да участва в съмнителна сделка срещу комисиона. Тогава първата реакиия на Коритаров бе също да се изкара жертва на жълт материал, за каквото намеква сега и Трифонов. Неофициално се чу, че Коритаров очаквал да бъде спасен от Борисов, с чието приятелство се хвалел. През ноември м.г. от ефира на bTV слезе и Николай Бареков. Тогава той натърти, че решението да си тръгне е негово. През седмицата обаче Сашо Диков съобщи в интервю за вестник "Труд", че Бареков му се бил обадил и се бил самопредложил за гост в Канал 3, където най-накрая щял да каже истината защо водещ от ранг като неговия бил изтласкан в интернет пространството.

Стр. 4, 26 – 27, 28

сп. Тема | 2010-01-24

Г-н Диков, удовлетвори ви ли разказът на Слави Трифонов във вторник?

- Това бе едно от най-печалните предавания, които Слави някога е правил. Може би по-тъжно беше само уникалното му слагане на Георги Първанов и навеждането на водещия пред президента в буквалния и в преносния смисъл. Впрочем косвено това навеждане продължи и във вторник, когато неслучайно Слави не спомена президентската институция като власт, която трябва да се критикува. Той каза, че само министър-председателите не му харесвали.
Никога не съм си представял, че от един час 58 минути може да се убият с празно говорене и само 8 2 да се каже нещо. В тях Слави каза, че никога не е искал 50 процента от ГЕРБ. Но когато Кулеков избухна, че тогава България има лъжец за премиер, той отговори: "Разсъждаваш емоционално." Е, добре, защо Кулеков се развълнува от нещо, от което Слави трябваше да се развълнува, а самият потърпевш – не. Очевидно знае нещо, което не му позволява да е толкова разгорещен.

Защо Трифонов не отвори и дума за втората част от историята – за градинката срещу "Кемпински-Зографски"?

- Имам едно-единствено обяснение – историята с неосъществения бизнес проект е истина.

Жълто ли искахте да се получи интервюто с Борисов и за да му се подмажете ли, почнахте с встъплението, че сте негов фен?

- Слави не изигра много добре досадата, че е Господ бог, когото занимават с някакви кабелни телевизии и някакви жълти предавания и интервюиращи. Аз обаче приемам "зевсовото" му пренебрежение. Това, което не мога да приема, е, че след това той не се държа като мъж, Приказките, че е единствената опозиция на Бойко Борисов, издишат, след като не може да докаже по убедителен начин, че преди това не му е искал услуги.
За съжаление бунтарят Слави умря. Смешно е избирателно да си поставяш мишени – ще критикувам премиера и няма да закачам президента и Румен Петков. Това го разбират и сценаристите, които иначе винаги съм казвал, че са най-кадърният телевизионен екип. Тях най-много съжалявам, защото на тези момчета не им е лесно да се съобразяват с договорките на шефа си. Затова и напоследък работата на цялото шоу не върви. Издигнаха кандидат във Варна, някакво умно и способно момиче – провали се. Вярно, взе повече от 30 000 гласа, но пък пълният анонимник на ГЕРБ взе с пъти повече и би всички. Какво значи това – че вече не си факторът, който може да учи хората
какво да правят. Преди изборите Слави агитираше хората да не гласуват. Те обаче направиха точно обратното – излязоха и изметоха тройната коалиция. Гледах първото му шоу след 5 юли – всички в него бяха като препикани мушката. Слави още оттогава не харесва Борисов, въпреки че по онова време премиерът не бе подписал дори един лист хартия.
Да, аз не крия, че съм фен на Борисов. Но точно затова не крия също, че ще съм най-големият му критик, когато го виждам да бърка. Така ги разбирам нещата, може да съм наивен.

Защо някои от най-известните тв лица у нас се оставят да бъдат заподозрени в близки и нежурналистически взаимоотношения с политици, бизнесмени, дори с хора от подземния свят?

- Очевидно идва момент, когато решават да изкарат някой лев на гърба на по пулярността си. И не всеки път взимат правилното решение как точно да стане това. Така стана и с Жоро Коритаров, и с Бареков, и сега в случая със Слави. Иска им се да излязат извън рамките на това, което са.

От журналистическа гледна точка какво е хигиеничното разстояние между известния тв водещ и политика?

- При всички случаи – на малко повече от една ръка. Иначе се предполага, че в обсега лесно попадат чаши, вилици, лъжици. Всеки журналист трябва да си прави сметка в какви взаимоотношения влиза с обектите на журналистическия си интерес.
През седмицата бях в Музикалния театър заради историята около директора Борис Панкин. Още с влизането си казах, че може да гледат на мен като на страна в спора, защото бившата ми жена и дъщеря ми играят в негова постановка. Но им казах също, че съм отишъл при тях да дам възможност да кажат болката и недоволството си и че ще ги прекъсвам само тогава, когато нещо не разбирам, а не когато сипят обвинения към новия си шеф.

Стр. 28

Капитал Кариери I 2010-01-22

Вергиния Къшева вече е мениджър "Връзки с обществеността" в IDEAS Bulgaria. Пред това е била мениджър маркетинг и реклама в "Кутюр и Дизайн", след което е изпълнявала длъжността "Интернет маркетинг мениджър във фирма "Форт Колор". Завършва индустриално инженерство в Технически университет София.

Оригинална публикация

PR Kernel I 2010-01-21

Мнозинството от световните PR агенции отчитат спад в приходите за миналата година, според публикация в PR Week, която отразява проучване на PR агенции, проведено от StevensGouldPincus.

Проучването е обхванало 157 агенции и открива, че 63.7% обявяват спад в приходите за миналата година. Докато тези данни може и да не звучат изненадващо с оглед на икономическата криза, изследването също така открива, че 23% от компаниите са имали по-високи приходи през 2008 г., а 13.4% не обявяват промяна в доходите. Повечето от компаниите очакват през тази година да има много повече възможност за правене на бизнес.

Какво захранва оптимизма при PR фирмите?

В светлината на това, че повечето фирми обявяват изминалата година за слаба, защо мнозинството от тях са оптимисти за 2010? Може би скорошната статия в Economist може да даде светлина по въпроса. Въпреки спада в индустрията на връзките с обществеността откъм перспектива на печалбите, всички знаци сочат към засилване на корпоративното търсене за PR услуги. В момента връзките с обществеността са сериозна сила, стояща зад бизнес решенията на повечето организации. Според данните на компанията Veronis Suhler Stevenson (VSS), PR инвестициите в Америка са нараснали с повече от 4% през 2008 и с близо 3% през 2009 до $3.7 милиарда. Услуги като маркетинга от уста на уста, засилени от увеличеното влияние на блогърите и маркетинга в социалните медии, повишават търсенето на PR услуги. Инвестициите в тези сфери са се увеличили с повече от 10% през 2009.

Докато има множество компании, които ще се възползват от тези увеличени инвестиции, все още е трудно да се намери агенция тези дни, която да не е поне любител на маркетинга в социалните медии.

Какво може да се каже за икономиката?

Въпреки трудните икономически условия през последните две години, повечето PR агенции остават оптимистично настроени за настоящата година. По очевидни причини, PR остава един добър бизнес. Връзките с обществеността винаги са изисквали по-малко разходи в сравнение с традиционното рекламиране, затова фирмите често извличат ползи от икономически кризи, когато рекламните агенции изпитват сериозни загуби. Този път нещата са малко по-различни. Докато връзките с обществеността в миналото са били алтернатива на традиционната реклама, сега много PR фирми започват да предлагат истински алтернативи на рекламата – в някой случаи, те предлагат много подобни услуги. Дори и да започнем да виждаме подобрения в икономиката, PR фирмите остават в по-добра позиция да капитализират от увеличените маркетингови инвестиции, в сравнение с традиционните рекламни агенции.

Променящата се медийна среда

Докато традиционните медии продължават да съкращават персонал, а новите алтернативни медийни формати продължават да се развиват, ролята на PR се засили още повече. Повечето организации разчитат на PR фирми за да вървят наравно с всички промени в медиите и да им помогнат да се задържат на челни позиции сред техните клиенти. PR софтуерът сам по себе си не може да реши този проблем за повечето организации. Нарастването на влиянието на социалните медии само увеличи нуждата за сложна PR поддръжка, способна да управлява медийните отношения в големия набор от канали – от традиционните медии до индивидуалния потребител в Twitter с хиляди последователи.

Създаване на ваша собствена медия

Паралелно с тези тенденции се наблюдава и засилено използване на социалните медии от организации, които се опитват да създадат техни собствени медии. Повечето от тях очевидно са блогове на организации и страници в социалните медии. Няколко агенции са по-добре екипирани да помогнат на организациите да развият и да управляват съдържание в подробни блогове и социално медийни страници, отколкото традиционните агенции за връзки с обществеността. Докато стратегиите и тактиките за достигане на аудитории се промениха драматично, най-важните основи, управлявани от професионални PR практици остават ненадминати за други типове агенции. Социалните медии са естествено разширение на предлагането на PR услуги и повечето фирми ще продължат да отчитат ръст в този тип обвързване през 2010.

Според Veronis Suhler Stevenson, инвестициите за PR в Америка ще преминат границата от $8 милиарда през 2013, като голяма част от растежа ще дойде от онлайн проекти като инициативи в социалните медии и корпоративния блогинг. Организациите които имат възможност да изградят големи и лоялни аудитории чрез техните собствени блогове и други социални медии, ще установят, че могат да изградят по-продължителни взаимоотношения и да разпространяват по-бързо своите послания, в сравнение с използването на традиционни медии. Тези нови социални медийни канали позволяват на организациите да взаимодействат и комуникират с аудиториите по-бързо и дори да привличат повече медийно внимание, отколкото са привличали, пращайки прес-съобщения.

Какво да очакваме през 2010

Въпреки че може да сте прочели колко лоша е била 2009-та от гледна точка на приходите, може да очаквате това да се промени сериозно в положителна посока през 2010. Има много по-голямо търсене за PR услуги в сравнение с предишното десетилетие. Фирмите, които успеят най-добре да се адаптират към променящата се медийна повърхност и които успеят най-добре да помогнат на клиентите си да използват силата на социалните медии, ще извлекат най-големите облаги от по-големи обвързвания с клиенти, които търсят как трансформират начините по които комуникират с аудиториите си.

Материалът е преведен от Journalistics и се публикува под редакцията на PR Kernel

Автор е Джереми Портър

Оригинална публикация

M3 Communications College I 2010-01-23

Стоян А. Стоянов е старши мениджър в AMI Communications, специалист с богат опит в организирането на корпоративни и бизнес събития, маркетирането и популяризирането на събития от различен тип, сред които конференции, семинари, презентации за партньори и служители, събития за VIP партньори, пресконференции, коктейли, фирмени партита, и др. Стоян А. Стоянов е член на Управителния съвет на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) и преподавател по масови комуникации в Нов български университет. Стоян А. Стоянов е ангажиран и в развитието на новия PR&Медиа интернет портал PRnew.info. Освен това е и ентусиазиран посетител на организирания от М3 College тематичен PR Thursday. И тъй като този четвъртък стартира отново нашия ежеседмичен event, екипът ни се обърна към г-н Стоянов с молбата да сподели своите впечатления от PR Thursday:

1. Какво в Вашето отношение към PR Thursday в М3 College?

PR Thursday е чудесна инициатива на M3 Communications College и аз мисля, че нейният формат, дискутирани теми и възможности за споделяне на знания и опит са интересни и полезни.
Неформалните събития на професионалната PR общност са изключително важни за създаване на общностен дух и разпространението на добри практики сред всички, които се интересуват и работят в сектора на публичните комуникации.
Официалните гости на срещите на PR Thursday са хора с авторитет и положение, които не могат да бъдат срещнати често в неформална обстановка. Събитието позволява да обменим мнения, контакти и идеи с тях, да говорим за бизнес.

2. Какво е неговото място в българския PR живот?

PR Thursday е може би единственото регулярно събитие в момента, насочено към колегите от бранша, което може да бъде посетено свободно и чиито дискусии добавят стойност към нашата работа.
Сигурен съм, че то ще залегне в бизнес календара на всеки комуникационен специалист в България.

3. Допада ли Ви организацията на събитието и смятате ли, че специалните гости съответстват на темите, които коментират?

Събитието е в удобен формат – след работно време, в приятна и уютна атмосфера, домакините от M3 College предразполагат да забравиш за служебните задачи и да се пренесеш при креативната дискусия и обмен на идеи.
Изборът на специалните гости, подходът на водещите на събитието, приятелската обмяна на идеи носят удоволствие за всеки.
Харесват ми добре написаните текстове за анонсиране на PR Thursday, както и активната популяризация на събитието до всеки, който се интересува.

4. Каква според Вас е публиката на PR Thursday?

Разбира се специалисти от PR агенции, вътрешни комуникационни мениджъри на компании и институции, представители на неправителствения сектор.
Забелязвам, че с развитието на PR Thursday, събитието все повече привлича студенти, рекламни специалисти, колеги, които се занимават с връзки с институциите и public affairs.

5. Смятате ли, че посещението на тематичния четвъртък би могло да бъде предпоставка за завързване на нови контакти с интересни хора и евентуални бизнес партньорства?

Всеки комуникационен специалист има нужда от разнообразни и полезни контакти. Мястото, където можеш да ги намериш, е PR Thursday.

6. Коя е темата, която би направила присъствието Ви задължително?

Темите, които ме вълнуват в началото на годината, са:

- възможностите за подобряване на дейността и професионалната квалификация на PR специалистите,
- дискусията доколко би било полезно „акредитирането” на хората от бранша (такива предложения се появяват често в публичното пространство ) ,
- взаимодействието на PR агенциите с държавната администрация, особено когато се обявяват и печелят обществени поръчки по недотам прозрачен начин,
- комуникиране на изводи и резултати от професионални социологически и маркетингови проучвания за ролята и репутацията на PR сектора и неговите отделни представители. Генериране на идеи за нови проучвания.

7. Кой е специалния гост, чиито изява в PR Thursday не бихте пропуснали?

Не бих пропуснал Румяна Желева и нейния PR екип, публичен дебат между Бойко Борисов и Слави Трифонов за техните медийни изяви и PR стратегии (ако има такива), Димитър Ковачев – Фънки от „София Мюзик Ентърпрайсис”, както и собственикът на „Пайнер” Митко Димитров.

Интервюто взе: Дарина Гарванова, М3 College

Оригинална публикация