По време на виртуалния диалог, организиран от ICT Media, ще се даде отговор на това дали компаниите у нас използват рентабилно наличните си системи за офисен печат, какво налага използването на аутосрсинга на печатни услуги, за кои компании е подходяща платформата и до каква степен е навлязла в България.

Основни теми са: Финанси. Европейски фондове; Инфраструктура - енергетика, телекомуникации и транспорт; Околна среда и управление на отпадъци.

Организатор на лекциите е „Клуб на журналиста и PR-а” на Нов български университет. Лекторите ще говорят по следните теми: - "Организираната престъпност", Роман Василев, заместник-градски прокурор на София, и - “Как се ръководи институцията Българска телеграфна агенция (БТА)?”, Максим Минчев, генерален директор на БТА.

Startup Conference 2009 ще се проведе на 21 и 22 ноември в Университет по архитектура, строителство и геодезия, София. На нея ще присъстват над 500 човека - предприемачи, студенти, бизнес ангели, инвеститори и изпълнителни директори на водещи компании. Целта на конференцията е да пробуди предприемачески Дух и да покаже на хората как да стартират и развият собствен бизнес.

В Регионалната среща ще вземат участие около 400 души от 25 страни. В продължение на 3 работни дни ще се обсъждат методи, перспективи, най-добри практики и предизвикателства в различните сектори и програми.

На 23 ноември 2009 г., понеделник, министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев и кметът на Русе Божидар Йотов ще направят първата копка на нов инвестиционен проект – Логистичен Парк Русе.

Конференцията продължва от вчера. Лекция днес ще има Кейс де Грот от Медийната Академия в Хилверсъм на тема: "Довиждане Аристотел (Goodbye Aristoteles - short explanation about the scenario project of the media landscape in 2015)".

Официални гости са Левон Хампарцумян – главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, и Тони Марков – председател на Клуба на журналистите, пишещи за капиталовия пазар.

Вестник "Дневник" I Зорница СТОИЛОВА I 2009-11-16

Войната е шоубизнес, а политиката – манипулация. Спомняте си култовите констатации на героя на Робърт де Ниро в една от най-добрите политически сатири на Холивуд "Да разлаем кучетата". Ако трябва да поставим българска рамка на метафората за политиката, бихме добавили още упорито нежелание за прозрачност и липса на смислен публичен дебат.

Или поне това бяха изводите на провелата се през миналата седмица кръгла маса "Публичният образ на институциите", организирана от Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО). Зад привидно скучната тема PR съветниците от правителствената информационна служба, практиците от бранша, социолози, журналисти и експерти от неправителствени организации се опитаха да потърсят отговора на важния въпрос – защо PR на държавната администрация се проваля в усилията си да осигури максимална прозрачност на действията й и да намери здравословния баланс между интересите на обществото и тези на властта, която представлява.

С най-голям интерес се очакваше директорът на Правителствената информационна служба Николай Боев, но той не се появи заради наложително пътуване с премиера. Въпреки че темата за комуникационната стратегия на кабинета "Борисов" беше сред една от обявените за обсъждане, на кръглата маса стана ясно, че такава все още няма. Директорът на дирекция "Връзки с обществеността и протокол" в министерството на транспорта Розита Михайлова обаче увери, че скоро комуникационните експерти на правителството ще поканят практиците от PR бранша да дискутират стратегията.

Правителственият PR като чиновник

Вместо да балансират между интересите на обществото и властта, PR на институциите избират да бъдат с институциите. Това беше една от основните критики, отправени към правителствените експерти.

Александър Кашъмов, юрист и експерт в "Програма достъп до информация" обобщи поведението на институциите до този момент като упорство и нежелание за прозрачност. "Според Закона за достъп до обществената информация институциите не само имат задължение да предоставят информация, те дължат информация по собствена инициатива", обърна внимание той и добави: "Това досега мъчително не се случваше."

По думите на социолога и управител на социологическа агенция "Алфа рисърч" Боряна Димитрова, когато става дума за политика и за реформи, комуникацията е съдържателен проблем. "Не е осъзнато, че комуникацията е същинска и основна задача на държавния служител, а не добавка или притурка към другата му работа", обърна внимание тя.

Това е и една от причините държавните служители удобно да се крият зад големия образ на институцията. А една от същинските задачи на правителствения PR би трябвало да е именно тази – да извади служителите на министерствата от анонимната колективност и да ги насърчи да поемат индивидуална отговорност пред обществото, заставайки зад твърденията си със своето име и позиция.

Според Стояна Георгиева, която ръководи информационния сайт Mediapool и е оглавявала правителствения пресцентър по време на управлението на Иван Костов, една от причините за това е, че PR на властта са свързани твърде много с изпълнението на партийни цели. "Правителственият PR осигурява вдигане на политическия рейтинг, вместо да информира и да осигурява максимална прозрачност на действията на властта", коментира тя.

Практиците от частния сектор обърнаха внимание, че PR на институциите не означава само да поддържаш връзки с медиите и да отразяваш дейността на министъра, но към момента той се разбира именно така. "В корпоративния PR PR специалистът се стреми да бъде част от решенията", припомни Деница Сачева, изпълнителен директор на агенция Intel Day Solutions, и добави, че ролята на PR в държавната администрация не е ясно дефинирана. Той се наема, за да изпълнява тесни конкретни цели, а не да изгради последователна комуникационна стратегия на правителството.

"Когато се смени властта, PR също си отиват заедно със своите екипи. Няма приемственост в експертността", коментира още Сачева.

Колко е важен политическият рейтинг

Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" фокусира вниманието върху друга важна част от комуникацията на политическия живот – как се използват социологическите данни от политиците и техните PR експерти. И беше категорична – вместо да бъде основата, на която се взимат важни решения, обобщеното от социологията обществено мнение се използва единствено като публичен инструмент, като политическа патерица.

Това е и причината политиците и медиите да се вглеждат толкова в рейтингите на властта като опростен вид на това, което наричаме обществена подкрепа. Политическата практика досега го доказва – не е важно да бъдеш добродетелен, а да изглеждаш такъв.

По думите на Димитрова обаче политическите рейтинги са важни, но е по-важно те да съответстват на реалните действия на институциите. В противен случай общественото доверие се срива много бързо. Тя обясни, че високият процент на обществено доверие в първите месеци от управлението на кабинета "Борисов" не е нито необичайно явление, нито прецедент за българския политически живот. "В началото на управлението на Иван Костов рейтингът му беше над 60%. Правителството на Симеон Сакскобургготски също имаше високи показатели на доверие през първите месеци", припомни Димитрова.

Свръхконцентрацията на политическото присъствие в медиите беше посочено като една от погрешните практики на институционалния PR. Или с други думи, политиците и техните PR експерти се вглеждат и притесняват твърде много за това какво ще излезе във вестниците и какво ще бъде показано в централните емисии новини и пренебрегват комуникацията със специфичните групи, които в крайна сметка се оказват засегнати от провежданите политически реформи в публичната сфера.

Оригинална публикация

Снимка: БДВО

Още по темата:

Стоян Стоянов, БДВО: “Публичният образ на институциите, а сега накъде?”

БНР, Програма "Хоризонт", "Преди всички" I 2009-11-12

Чуйте аудио запис на интервюто
 

Висши мениджъри от логистиката, търговията на дребно, индустрията, услугите и други вертикални сегменти ще споделят опита си в сферата на внедряването, използването и надграждането на системи за управление на бизнеса в условия на криза и съобразно спецификите на бранша, в който оперират.