Уязвимата публичност

Икономика | 13.01.2016 | Стр. 58, 59

СРЕЩУ КРИЗИ НЯМА ЗАСТРАХОВКА И ПО-ДОБРЕ ДА ЗНАЕТЕ КАК ДА ДЕЙСТВАТЕ. ОТКОЛКОТО ДА СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ МОЖЕ ДА ВИ ПОДМИНАТ

Ако в търсачката напишете кризисен ПР, може и вие най-напред да попаднете на "Трите думи в кризисния PR – открити, смели, искрени". Макар да е вярно, това едва ли е универсалната рецепта, ако кризата вече ви е застигнала. Кризисните ситуации идват внезапно и понякога поводът може да е наглед незначителен, но да обезсмисли дългогодишни усилия за развитие на марка и на продукт и за поддържане на добро име. В световната практика има редица примери, които показват, че винаги има хора и организации, които не са взели урок, че не бива да надничат прекалено много през прозореца, за да не паднат.
Голяма част от кризите са самопричинени. Само с една непремерена дума високопоставен представител може да срине респекта на институцията, граден с много усилия. През 90-те години на миналия век фалира един от най-големите строителни предприемачи. Той дължи над 9 млрд. дойче марки на германска банка, и по тази причина тя попада в окото на общественото внимание. На пресконференция обаче нейният изпълнителен директор нарича "фъстъци" заплатите, които остават неполучени от доставчиците на недовършените строителни работи. Фъстъците задълго се превръщат в нарицателно, което продължава да се използва, когато става дума за пренебрежително отношение към сума, по-голяма от общите доходи на един обикновен работник за целия му трудов стаж.
Често срещан мит е ролята на медиите при възникването на кризата. Има мнение, че медиите и техните понякога недоброжелател-ни или лекомислени действия поне частично са виновни за кризата. Но ако начинът им на работа и целият процес по комуникацията се познава добре, рискът от такъв род кризи може да се сведе до минимум. За да си свършат по-бързо работата, журналистите обичат да прескачат пиарите, тъй като често вместо да улеснят, те забавят тяхната работа. И от това "прескачане" понякога се образува малка снежна топка, която предизвиква лавинообразен срив на имиджа. Така вместо да спестят усилия на пиара, те може да му направят "мечешка услуга".
В крайна сметка няма застраховка срещу кризи. Дори отказът от публични изяви не е гаранция, че публичността е неуязвима. Затова е по-добре да сте готови за всякакви ситуации, отколкото да си мислите, че има начин кризите да ви подминат.
Списание "Икономика" потърси няколко ПР специалисти, за да споделят виждане и опит за превенцията срещу кризи и за комуникацията в такава ситуация.

Стр. 58, 59

Свързани статии:

Пепа Гроздева: С непредвидените ситуации сме в постоянно надбягване

Томислав Цолов: Отличната репутация е превенция срещу криза

Розита Михайлова: Запазете самообладание, паниката пречи

Ралица Стоянова: Школата, през която е добре да минеш само веднъж

Розита Михайлова: Запазете самообладание, паниката пречи

Икономика | 13.01.2016

ПР-ът обикновено не е причинителят на кризата, нито е универсалният спасител

Когато се заговори за кризисен ПР, се сещам за наградата ми през 2011 г. от Българското дружество за връзки с обществеността след стачката в жп транспорта, заради която впоследствие получих негативни подмятания, анонимни писма и подобни, че нещата пак тръгнаха към криза, може би лична. Това отличие, като всяко, бе вследствие на обстоятелствата – бях на точното място, в точното време. Тогава мениджмънтът на компанията предприе адекватни действия чрез конкретни срещи и разяснения със служителите в цялата страна. В жп транспорта има потомственост – цели родове и семейства работят в този бранш с над 100-годишна история, и трябва да се реагира по специфичен начин. Мисля, че благодарение и на добре подбрана активност, стачката беше овладяна, но нито аз, нито моят екип имаме основната заслуга за справяне с проблема. Нашата роля беше комуникационна и наградата бе именно за това.
Стремя се да науча хората от моя екип на самообладание. Това е качество, трудно за усвояване, и е човешко да се губи. Пиарът не бива да позволява някой да го сугестира и да му налага реакции. В условията на криза настъпва високо нервно напрежение и е възможно точно в такъв момент някой да ти внуши мнение, поведение, реакция, политика. Затова правилото е: "Запази самообладание, не се страхувай, ситуацията вече се е случила. Страхът и паниката не помагат да се справим с кризата, те само пречат.
При кризи ролята на медиите е изключително важна. Само чрез тях може да бъде балансирано напрежението. В работата си с медиите често срещам неразбиране относно сферата, в която сега работя – непознаване на бранша, на правилата и закона, неглижиране на проблема, дори категоричното му изкривяване. При кризи тенденцията е да се взема страната на по-слабия, на пострадалия. Забравя се, че потърпевшият в дадената ситуация може да е в ролята на нарушител. В опита да открадне, крадецът може да е пострадал. На жп прелез някой заобикаля бариерата, за да мине, но влакът го удря. После четем заглавие "Влак блъсна семейство с кола". Излиза, че едва ли не от страна на машиниста има умисъл, а всъщност шофьорът е поел непремерен риск, като е предприел действия в нарушение на разпоредбите. Статистиката в света сочи, че при този род инциденти в близо 100% от случаите вината е на автомобилния водач. Над нарушителите не бива да има медиен чадър, защото виждаме как през годините броят им ескалира. Медиите не трябва да губят ориентир за справедливостта. Между пиари и журналисти има тънка разделителна линия и двете страни трябва да осъзнаят своята професионална отговорност пред обществото и да не прекрачват определени граници в името на рейтинг.
Една снимка на бяла мечка в Канада, убита от собственика на компанията, за която работех, преди осем-девет години, предизвика вълна от недоволство. Почти по същото време се роди друга голяма криза – слухът за една банка в "БГ мама". Тези два примера за едни от първите кризи вече са добре известни. Практиката показва, че поведението на пиара може да послужи като удобно извинение, но обикновено той не е причинителят на кризата, нито е универсалният спасител. Има ситуации, които не може лесно да се овладеят, въпреки усилията му. В учебниците ще намерите и други постулати, но и клиентът, за когото работите, също трябва да има свои предварително установени правила за реакция. Няма обаче застраховка срещу кризи!
В отношенията между ПР мениджъра и клиента балансът е твърде крехък. Ако твоят клиент настоява чрез лъжа да се търси решение, тогава се изправяш пред екзистенциалния въпрос дали да останеш лоялен към него. В такава ситуация всеки според морала си взема решение как да постъпи. С лъжа обаче никой не стига далече.
И ако въпреки всичко кризата се разраства, не изпадай в паника, не се самообвинявай, овладей напрежението си и казвай само истината. Това рано или късно ще даде резултат. Старото учебникарско правило гласи: "Не лъжи." Пиарът не дава лъжлива информация.
***
Розита Михайлова е пресаташе на Националната компания "Железопътна инфраструктура". Има над 15-годишен опит в областта на корпоративните комуникации и медиите, Присъединява се към екипа на НКЖИ преди 6 години от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, където е пресаташе на министър Александър Цветков. Завършила е факултета по журналистика и масови комуникации към СУ "Св. Климент Охридски" и НАТФИЗ "Кръстю Сарафов", Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Европейската асоциация на комуникационните директори, Съюза на българските журналисти и Съюза на артистите в България.

Стр. 64, 65

PR-екипът на НКЖИ спечели голямата награда на PR-фестивал

Focus News I 20.05.2011

PR-екипът на национална компания „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ) спечели голямата награда на Петия PR Фестивал в България, който се проведе от 17-19.05. 2011 г., съобщиха от компанията. Победителите от годишния конкурс за PR постижения бяха обявени късно снощи в хотел „Метрополитен“, в София. Презентацията „Комуникационна кампания – овладяване на периода на стачна готовност на СЖБ и предотвратяване на ефективна стачка“ с ръководител Розита Михайлова, бе посрещната с огромен интерес още на номинациите, които бяха презентирани предната седмица. НКЖИ кандидатства във всепризнатата за най-тежка категория – „Кризисен PR и управление на комуникационни проблеми“. Освен първото место в категорията, презентацията събра при гласуването от журито най-много на брой точки, което я класира в категорията „Най-добрата сред най- добрите“. С това наградите за НКЖИ не свършиха, PR екипът получи и още една награда за „Проект с най-добро медийно отразяване“.
Екипът на Компанията в лицето на своя ръководител Розита Михайлова, както и лично от името на генералния директор инж. Милчо Ламбрев благодариха на колегите от медиите, респективно ресор „Транспорт“, без които тази награда не би било възможна.
Това високо отличие и то за вътрешен отдел на държавно предприятие, а не на външна PR агенция, вярваме ще е силен стимул за всички колеги от държавни компании и дружества, които ще получат куража да презентират добрите си практики занапред.
Благодарим и на организаторите в мисионерската им дейност при организацията на този специфичен конкурс, който дава крила на победителите и стимул на амбициозните, креативните и влюбените в PR-а.

“Гласовете” на министрите

в. Банкер | 12.03.2011

Дянков рекордьор по сменени пиари, Цветков може да го изпревари

Трудно е да продаваш калпава стока, която ентусиазирано и неспирно се саморекламира. Без да оставя каквото и да е съмнение, че не е нещо особено.
В това незавидно положение са 80 на сто от пиарите на министри в правителството на Борисов. Класацията водят Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и Трайчо Трайков, които не слизат от екраните и вестникарските страници. Тримата претенденти за любимец на премиера съвсем буквално са схванали евтините съвети на специалисти недорасляци, които казват, че ако не се появяваш в медиите, значи просто не съществуваш. Пристрастеност към този принцип пръв демонстрира Борисов, при това в началото изглеждаше и доста убедителен. Примерът се оказа заразителен, а имитацията на поведението му – твърде несръчна и глуповата. Министрите стигнаха до абсурда да се съревновават по продължително присъствие на екрана и брой публикации и снимки в пресата.
Едва ли професионален пиар би ги обрекъл на подобна преекспонация, от която се носи аромат на превтасало кисело зеле. Непрофесионалните напъни на изпълнителната власт да покаже полезността си ни накараха да поразровим биографиите на т.нар. шефове на дирекции “Връзки с обществеността" или още по-гръмко именувани “спецове по комуникации".

Важно е кой поръчва музиката

Най-често министрите назначават за шефове на дирекции за връзки с обществеността познати ресорни журналисти, които са успели да влязат под кожата им, или такива, които са смогнали да им внушат, че са най-добрите специалисти по пиар. Онези, които идват в изпълнителната власт от бизнеса и не са имали на разположение репортери, отразяващи дейността им, разчитат на приятели или съпартийци, готови да им помогнат. Затова голяма част от назначените за диригенти на връзките с обществеността въобще не си правят труда да търсят информация. Приели са, че тяхната задача е да я пазят, а с това да пазят и “своя" министър. От години има нещо изначално сбъркано около тая категория чиновници из министерствата. Вместо обществения интерес те най-често обслужват – в преносния и буквалния смисъл – работодателя си, т.е. съответния министър. И подобно на цигански оркестър свирят това, което поръчва плащащият.
А плащащите не пестят средства за медийния си комфорт. Във всяко министерство има между четирима и десет “специалисти", които се щурат из пресцентровете. Освен тях всеки шеф на ведомство се обзавежда и с поне един медиен съветник, който се надцаква с пиара – кой за повече командировки с министъра по света, кой за по-голямо влияние над журналистите. Обичайна практика е въпросните медийни съветници да са изпратени от разни агенции или да са достатъчно доверени лица на министъра. Толкова доверени, че винаги да могат да филтрират или прецакат информацията, която трябва да стигне до обществото.
“Правилното" отразяване на министрите се постига и чрез т.нар. медиапланове, което ще рече разпределяне на нескромен паричен ресурс между вестници, телевизии и радия, които са верни хроникьори на властта или трябва да станат такива. По оперативните програми също има пари за популяризирането им (красноречиви примери са земеделският министър Мирослав Найденов, който даде 6 млн. лв. за популяризиране на “селската програма", Трайчо Трайков с 8.7 млн. лв. рекламира България, а до 2015 г. се очаква да бъдат изхарчени 16.043 млн. евро за информиране на обществото за структурните фондове).
Все още има и министерства, които хвърлят пари из медии за т.нар. информационно обслужване, което на практика няма как да не е информационно затъмнение. Последната форма на купуване на медийна благосклонност са командировките на избрани ресорни репортери в чужбина.
Всичко това освен на министрите осигурява комфорт и на техните говорители, на които рядко се налага да отговарят на неудобни въпроси.

Финансовотранспортни рекорди

Финансовият министър Симеон Дянков успя за няколко месеца да натири двама пиари, докато случи на правилния човек. Най-напред край него припкаше проводеното от агенцията на Диана Дамянова D&D същество на име малкото Лили. То издържа само няколко месеца и след като го “напуснаха" от финансовото министерство, отпраши за Германия. На мястото на девойката дойде пиарката на Милен Велчев Таня Митова, която не издържа и година. Според твърдения на хора от ведомството Митова се чувствала изолирана и безгласна буква в министерството. От първи октомври миналата година пиар на Дянков е Бетина Жотева. Преди това тя бе говорител на Постоянното представителство на България в Европейския съюз.
Да се прави пиар на Дянков със сигурност не е лесна работа. Брад Пит с очилата набързо бе успял да си открие войни на всички фронтове – като се започне от президента и се свърши със синодалните старци от БАН. Сега финансовият министър изглежда поне по-адекватно – не обикаля от телевизор на телевизор, по-рядко играе на специалист по всичко и стиска зъби за обидни квалификации. Най-вероятно заслуга за промените в публичното поведение на Дянков има и настоящия му пиар. Макар че не се знае дали няма да му хрумне отново да потърси нов имиджмейкър.
Основен конкурент на финансовия министър в търсенето на най-добрия ваятел на властовия му образ е транспортният министър Александър Цветков, който подобно на Дянков очевидно търси такъв пиар, който да накара обществото да повярва, че е висок поне 1.99 метра.
През декември тихомълком бе изтикана шефката на Дирекция “Връзки с обществеността" Розита Михайлова, която Цветков лично бе поканил. Михайлова бе една от основните пиарки в пресцентъра на ГЕРБ по време на изборите, а преди това бе работила за няколко големи фирми. В момента тя е “командирована" в Национална компания “Железопътна инфраструктура". Оттам пък в пресцентъра на транспортното министерство е преместена Зорница Петкова, която има амбиции за израстване в службата. Засега е назначена за главен експерт в отдел “Пресцентър", където на щат се водят седем човека. На Петкова не й липсват и важните роднински протекции. Тя е снаха на синдикалния лидер Петър Бунев, който буни железничарите да стачкуват.
В края на миналата седмица след интриги си тръгна и поредният шеф на отдел пресцентър във ведомството на Цветков – Илиана Тончева. Журналистката от “Пари" спечели конкурс за тази позиция, но това не й помогна. Преди нея мястото освободи Вера Деянова, която остана в пресцентъра, но на по-ниска позиция. В момента Деянова е в отпуск по майчинство.
Отскоро Дирекция “Връзки с обществеността и протокол" в транспортното ведомство се ръководи от Мария Маркова. Странно е, че въпросната специалистка е отбелязала в публикуваната в сайта на министерството биографична справка, че е специализирала във Федералното министерство на икономиката и труда в Берлин, а е пропуснала факта, че бе шеф на пресцентъра в икономическото министерство по времето на Николай Василев. Въпросната Маркова бе доведена от съученичката на Василев от езиковата гимназия във Варна Марияна Личева. Оказа се, че двете се познават от БНР.
В транспортното ведомство твърдят, че кадровик в сянка, включително и за пиарите, е шефът на кабинета на Александър Цветков Даниела Делева, която била и семейна приятелка на министъра. Може би това приятелство е затворило очите му пред явния конфликт на интереси при Делева, която до постъпването си в министерството е работила във фирма “Контракс".

Безгласните букви

Кой би могъл да спре Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Мирослав Найденов от необуздани медийни изяви? Или да им каже: “Не прави това"?
Тези тримата нямат нужда от пиари. Те сами са си говорители, имиджмейкъри, а както е тръгнало – съвсем скоро ще се окажат и единствени слушатели на казаното от тях. Защото все по-голяма част от обществото, което те се стремят непрекъснато да облъчват с пропагандни послания дори и да дава вид, че ги слуша не ги чува, тъй като вече не им вярва.
За пресцентъра на Министерския съвет Борисов си взе от общината Николай Боев, който бе негов личен избор. Кариерата на момчето от Габрово е шеметна, тъй като от студентската скамейка то скокна направо в Столичната община. Приятелите на Боев казват, че той не е ползвал никакви протекции. От ГЕРБ още при първото си явяване на местни избори търсели пиари, той отишъл, работил без пари цяла кампания, Борисов го харесал и го поканил в общината. След това му предложил да отиде с него в Министерския съвет. Едно от най-ценените качества на Боев е, че той никога не се опитва да отговаря вместо премиера, защото винаги може да сгреши. Функциите му са сведени до това да свиква пресконференции.
По герберска линия се класира и говорителят на МВР Ваня Вълкова. На бившата общинска репортерка от БНР Цветанов беше обещал да я вземе във вътрешното министерство. След близо година работа Вълкова излезе в отпуск по майчинство. Тя бе назначена в началото на август 2010 г. след едномесечен период на “вникване “ в работата. За нея се говореше, че ще бъде назначена в пресцентъра още през септември 2009 г., но се появил неочакван проблем с образователната степен (може би не е била завършила магистратура). В сравнение с предишните шефове на службата Вълкова остави впечатление, че материята й е чужда. Заканила се е обаче до няколко месеца да се върне на работа, а в момента колежката й Керстин Бояджийска я замества. Според ресорни журналисти Бояджийска не се занимава с истински пиар. Задачите й се изчерпвали със записи на пресконференции и проследяване на точното цитиране на мъдрия шеф на министерството. Цветанов едва ли ползва съветите на професионален пиар и това силно личи по изявите му. Едва ли специалист би му препоръчал в поредния вихър на скандала с имотите му той да ходи “В джаза" и да бълбука за памперси, гинеколози и всякакви човещинизми. Подобна изява биха му препоръчали само жена му и приятелят му Веско Маринов.
Колегата му от земеделското министерство Мирослав Найденов блести не по-малко фалшиво в медийните си изяви. И той едва ли търси помощта на медийния си съветник Мирослав Иванов, който преди да отиде в държавното ведомство бе ресорен журналист във в. “Дневник". Найденов освен много пари за инфокампании за селските райони има и ново медийно ноу-хау. За да не се сърдят телевизии и вестници, че не са били поканени да отразят я някое изложение на селскостопанска продукция в Париж, я ловна изложба в Мадрид, придружават министъра посменно – на ротационен принцип.

На война като на война

Някои пиари на министерства все още не са проумели, че откриването на война на колегите им от медиите носи най-малко ползи за техните работодатели. С най-безумни реакции е пиарката на Трайчо Трайков – Димитрина Христева, която винаги е готова да се скара на журналистите. Приела е за свой дълг агресивно да брани министър Трайков -от какво и да е и от когото и да е. На въпрос на “БАНКЕРЪ" как е била назначена за шеф на “Комуникации и протокол" Димитринка ни посъветва да й пратим писмено въпроси. Това е “най-префиненият" начин за избягване на отговор. Наша проверка установи, че Христева е бивш тоноператор в театър “София". Прелетяла е из кабелните телевизии “Европа" и “Евроком", а след това била за кратко и пиар на “Екопак". Христева, която започна като и.д. пиар в икономическото ведомство, в момента освен на щат като шеф на дирекция е и член на борда на дъщерното дружество на “Булгаргаз" “БулгарТел".
Не по-малко странни са и реакциите на несбъднатата заместник-министърка на външните работи Весела Чернева, която ще трябва да се задоволи със скромното пиарстване във ведомството на Николай Младенов. Професионалната си кариера Чернева започва като репортер на хонорар във в. “Демокрация" – още докато следва политология в Софийския университет. Тя е една от първите стипендиантки от България на фондация “Конрад Аденауер". Твърди се, че Иван Кръстев е препоръчал напористата политоложка на Николай Младенов.
Дъщерята на дългогодишната социална репортерка на “Труд" Соня Гълъбарова е говорител на министерството на Тотю Младенов.
Тази седмица правителството гласува създаването на дирекция “Връзки с обществеността и протокол" в Министерството на културата. Във ведомството на Рашидов досега имаше само такова звено. В решението е посочено, че няма да има нови назначения, което означава, че сегашният шеф на звеното Радка Петрова само ще стане директор. За имиджа на Рашидов се грижи Ива Петрони от агенция D&D.
***
Камен Ковачев: ВЛАСТТА СЕ ЗАНИМАВА ГЛАВНО С ПРОПАГАНДА

Д-р Камен Ковачев е дългогодишен университетски преподавател по журналистика, връзки с обществеността (ПР), реклама и аксиология на обществената комуникация. Повече от десетилетие ръководи първия в България отдел за връзки с обществеността, създател е на Българското дружество за връзки с обществеността и е неговия първи заместник-председател.

Г-н Ковачев, за първи път имаме министри, които си мерят рейтингите. Каква е причината и ролята на пиарите в тази надпревара?

- Въпросът предполага поне два отговора. Първият е, че понятието рейтинг няма много ясно определение в социологията – т.е. те си мерят нищото. Да направиш рейтинг означава да подредиш нещо или да го ранжираш. Съизмерването между министрите не е добра практика, тъй като те не би трябвало да са съвкупност от самосиндикално действащи единици, а би трябвало да са отбор. Но, както знаем, министър-председателят заяви, че той иска неговите министри да се мразят, т.е. той не желае те да извършват отборни усилия. И какво друго остава, освен да доказват колко са значими, за да не пострадат административно.

В тази ситуация каква е ролята на един министерски пиар?

- Българският министерски пиар трябва да бъде записан в “Червената книга", защото като правило в тези ведомства се назначават пиарки, главно на крехка възраст. Основното им достойнство е да бъдат много послушни. Не се очаква от тях да бъдат експерти. Те се превръщат в едни викачи на пресконференции.
Масова практика е един журналист да може да влезе в пряк контакт с който и да е държавник, като заобикаля пресцентъра. И ролята на пресцентъра е да знае кои са ресорните журналисти и от време на време да се обажда по телефона и да казва: “Ела на пресконференция". Това не може да бъде пиар, това е слугинаж.

Какъв би следвало да е добрият министерски пиар?

- Пиарът на един представител на изпълнителната власт би трябвало да отговаря да две условия -първо, да има експертни знания – аз не съм убеден от това, което виждам, че пиарът на правителствените лица има такъв потенциал. Второто условие е да има характер. Не виждам и намек за това някой да се опитва да подпомага публичните изяви на министрите и на премиера или да се опитва да ги дозира.

Какво означава да има характер?

- Един пиар би трябвало да каже: “Абсурдно е в един брой на вестник да има четири снимки на Борисов под четири различни текста, възхваляващи неговите подвизи." И той трябва да каже това най-напред на министър-председателя. Не може медиите да се превръщат в личния дневник на премиера и в лексикона на неговия пръв заместник. Много бързо хората, които биват преекспонирани, се изтощават имиджово.

Как ви изглежда сегашната комуникация на властта с народа?

- Комуникацията на настоящото правителство има характера на някакъв вид указания до народонаселението. Това правителство не говори с хората, а назидава народа. Повечето политически сили у нас не правят разлика между пропаганда и пиар. По своята същност тяхната комуникация си е чиста пропаганда, която за “благозвучие" и по западен образец те наричат ПР.

Стр. 12, 14

Аз, министърът и медиите или къде греши PR на властта

Вестник "Дневник" I Зорница СТОИЛОВА I 2009-11-16

BDVO Government PR Roundtable, 12.11.2009Войната е шоубизнес, а политиката – манипулация. Спомняте си култовите констатации на героя на Робърт де Ниро в една от най-добрите политически сатири на Холивуд "Да разлаем кучетата". Ако трябва да поставим българска рамка на метафората за политиката, бихме добавили още упорито нежелание за прозрачност и липса на смислен публичен дебат.

Или поне това бяха изводите на провелата се през миналата седмица кръгла маса "Публичният образ на институциите", организирана от Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО). Зад привидно скучната тема PR съветниците от правителствената информационна служба, практиците от бранша, социолози, журналисти и експерти от неправителствени организации се опитаха да потърсят отговора на важния въпрос – защо PR на държавната администрация се проваля в усилията си да осигури максимална прозрачност на действията й и да намери здравословния баланс между интересите на обществото и тези на властта, която представлява.

С най-голям интерес се очакваше директорът на Правителствената информационна служба Николай Боев, но той не се появи заради наложително пътуване с премиера. Въпреки че темата за комуникационната стратегия на кабинета "Борисов" беше сред една от обявените за обсъждане, на кръглата маса стана ясно, че такава все още няма. Директорът на дирекция "Връзки с обществеността и протокол" в министерството на транспорта Розита Михайлова обаче увери, че скоро комуникационните експерти на правителството ще поканят практиците от PR бранша да дискутират стратегията.

Правителственият PR като чиновник

Вместо да балансират между интересите на обществото и властта, PR на институциите избират да бъдат с институциите. Това беше една от основните критики, отправени към правителствените експерти.

Александър Кашъмов, юрист и експерт в "Програма достъп до информация" обобщи поведението на институциите до този момент като упорство и нежелание за прозрачност. "Според Закона за достъп до обществената информация институциите не само имат задължение да предоставят информация, те дължат информация по собствена инициатива", обърна внимание той и добави: "Това досега мъчително не се случваше."

По думите на социолога и управител на социологическа агенция "Алфа рисърч" Боряна Димитрова, когато става дума за политика и за реформи, комуникацията е съдържателен проблем. "Не е осъзнато, че комуникацията е същинска и основна задача на държавния служител, а не добавка или притурка към другата му работа", обърна внимание тя.

Това е и една от причините държавните служители удобно да се крият зад големия образ на институцията. А една от същинските задачи на правителствения PR би трябвало да е именно тази – да извади служителите на министерствата от анонимната колективност и да ги насърчи да поемат индивидуална отговорност пред обществото, заставайки зад твърденията си със своето име и позиция.

Според Стояна Георгиева, която ръководи информационния сайт Mediapool и е оглавявала правителствения пресцентър по време на управлението на Иван Костов, една от причините за това е, че PR на властта са свързани твърде много с изпълнението на партийни цели. "Правителственият PR осигурява вдигане на политическия рейтинг, вместо да информира и да осигурява максимална прозрачност на действията на властта", коментира тя.

Практиците от частния сектор обърнаха внимание, че PR на институциите не означава само да поддържаш връзки с медиите и да отразяваш дейността на министъра, но към момента той се разбира именно така. "В корпоративния PR PR специалистът се стреми да бъде част от решенията", припомни Деница Сачева, изпълнителен директор на агенция Intel Day Solutions, и добави, че ролята на PR в държавната администрация не е ясно дефинирана. Той се наема, за да изпълнява тесни конкретни цели, а не да изгради последователна комуникационна стратегия на правителството.

"Когато се смени властта, PR също си отиват заедно със своите екипи. Няма приемственост в експертността", коментира още Сачева.

Колко е важен политическият рейтинг

Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" фокусира вниманието върху друга важна част от комуникацията на политическия живот – как се използват социологическите данни от политиците и техните PR експерти. И беше категорична – вместо да бъде основата, на която се взимат важни решения, обобщеното от социологията обществено мнение се използва единствено като публичен инструмент, като политическа патерица.

Това е и причината политиците и медиите да се вглеждат толкова в рейтингите на властта като опростен вид на това, което наричаме обществена подкрепа. Политическата практика досега го доказва – не е важно да бъдеш добродетелен, а да изглеждаш такъв.

По думите на Димитрова обаче политическите рейтинги са важни, но е по-важно те да съответстват на реалните действия на институциите. В противен случай общественото доверие се срива много бързо. Тя обясни, че високият процент на обществено доверие в първите месеци от управлението на кабинета "Борисов" не е нито необичайно явление, нито прецедент за българския политически живот. "В началото на управлението на Иван Костов рейтингът му беше над 60%. Правителството на Симеон Сакскобургготски също имаше високи показатели на доверие през първите месеци", припомни Димитрова.

Свръхконцентрацията на политическото присъствие в медиите беше посочено като една от погрешните практики на институционалния PR. Или с други думи, политиците и техните PR експерти се вглеждат и притесняват твърде много за това какво ще излезе във вестниците и какво ще бъде показано в централните емисии новини и пренебрегват комуникацията със специфичните групи, които в крайна сметка се оказват засегнати от провежданите политически реформи в публичната сфера.

Оригинална публикация

Снимка: БДВО

Още по темата:

Стоян Стоянов, БДВО: “Публичният образ на институциите, а сега накъде?”

БНР, Програма "Хоризонт", "Преди всички" I 2009-11-12

Чуйте аудио запис на интервюто
 

Кръгла маса на тема: “Публичният образ на институциите – А сега накъде? ПР-ите на властта и медиите: Диалог в полза на обществения интерес” ще се проведе на 12 ноември

EVENTS.dir.bg I 2009-11-11

Събитието събира на едно място ПР специалисти от държавната администрация с представители на медиите и ПР общността.

ПравителствоКръгла маса на тема: "Публичният образ на институциите – А сега накъде?" ще се проведе на 12.11.2009 г. (четвъртък) в зала „София” на Бест Уестърн Хотел Сити от 16.00 до 20.00 часа.

Темите, които ще бъдат засегнати и дискутирани, очертават предизвикателствата, пред които са изправени PR специалистите при изграждането на публичният образ на държавните институции. Ще се обсъдят успешните комуникации между правителствените PR-и и медиите, обществените организации и различните видове публики. Събитието ще събере на едно място PR специалистите на новото правителство с журналисти, представители на PR общността в България и ще даде възможност на всички заинтересовани да се запознаят с основните приоритети в комуникационната страгегия на българското правителство.

Таксата за участие в Кръглата маса е 30 лева (с ДДС), които могат да бъдат платени на място. Участието на членове на Българското дружество за връзки с обществеността, Българската конфедерация за връзки с обществеността, академичната общност, държавната администрация и местните власти, както и поканени участници от страна на БДВО, е безплатно – след регистрация.

Потвърдете желанието си за участие като попълните и изпратите Регистрационната форма най-късно до 10.11.2009 г.

ПРОГРАМА

16:00 – 16:30 – Регистрация на участниците

16:30 – 16:40 – Откриване – Милена Атанасова, Председател на БДВО

16:40 – 17:45 – Първи панел

„Състояние, проблеми и предизвикателства при изграждането на публичния образ на държавните институции в България”;

Водещи:
Стоян Стоянов, Член на Комисията по етика на БДВО
Кирил Вълчев, ДАРИК Радио

16:40 – 16:50 – Българските публични институции – прозрачност и достъп до информация
Александър Кашъмов, „Прозрачност без граници”

16:50 – 17:00 – Доверието в публичните институции – рейтинги, очаквания и проблеми
Боряна Димитрова, „Алфа рисърч”

17:00 – 17:10 – PR-ът на властта
Стояна Георгиева, „Медиапул”
Албена Ивайлова, VIVEKA

17:10 – 17:20 – Ролята на държавния служител в изграждането на публичния образ на държавните институции

17:20 – 17:45 –Дискусия

17:45 – 18:00 –Кафе пауза

18:00 – 19:30 – Втори панел
„Представяне на основните акценти в комуникационната стратегия на българското правителство”

Николай Боев, Директор на Правителствената информационна служба

Водещи:

Асен Асенов, член на УС на БДВО и съпредседател на Българската конфедерация за връзки с обществеността;
Розита Михайлова, директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол” на Министерството на транспорта

19:30 – 20:00 – Дискусия

20:00 – 20:10 – Официално връчване на Етичния кодекс на професионалната PR общност в България на преставителите на пресцентровете на правителството Милена Атанасова, председател на БДВО, и Александър Христов, председател на Комисията по етика към БДВО)

20:10 – Чаша вино

Такса участие*: 30 лева (с ДДС), които могат да бъдат платени на място или по банков път:

Банка ДСК, клон Калоян
BIC: STSABGSF
IBAN: BG48STSA93000006291325
Участие в събитие на БДВО 12.11.2009 г.

* Участието на членове на Българското дружество за връзки с обществеността, Българската конфедерация за връзки с обществеността, академичната общност, държавната администрация и местните властие, както и поканени участници от страна на БДВО, е безплатно, след регистрация. 

Информация за Кръгла маса на тема: "Публичният образ на институциите – А сега накъде? ПР-ите на властта и медиите: Диалог в полза на обществения интерес", 12.11.2009 г.

За повече информация:

Симона Стефанова, Административен секретар, БДВО,
02/483 36 31, 0885 106 372, s.stefanova@bdvo.org 

Оригинална публикация

Снимка