в. Пари | Красимира ЯНЕВА | 16.09.2011 

Според тях скандалът е резултат на неефективен пиар

Цяла седмица всички се чудят кои са общинските съветници, поискали пряко или индиректно подкуп от Росен Плевнелиев, когато е бил шеф на "Линднер" в България. Въпросът защо беше изказването на шефа на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов остана да виси във въздуха. Точно той отключи възможностите за спекулации.

Коментарът на пиарите

"Това не е единичен гаф, а резултат от неефективен пиар. Пиарът на правителството и на ГЕРБ е хаотичен, липсва цел, задача и яснота. Когато има кризисни моменти, каквито несъмнено са предизборните кампании, всичко това излиза наяве. Може и да е направено нарочно от Цветанов, но може и да е инфантилен гаф", коментира Албена Ивайлова, бивш пиар на кабинета "Костов" и ПР директор на "В консултинг".
"От гледна точка на политическата комуникация поведението на господин Цветан Цветанов е поведение на човек, който е отритнат, който се е разсърдил, че не е получил поста, който е очаквал. Много малко хора смятат, че изказването му е било случайно. Почти всички хора, с които разговарям, смятат, че това е несръчно отмъщение като политическа реакция", коментира Деница Сачева, изпълнителен директор на Intel Day Solutions. Според нея изказването на Цветанов разкрива още нещо, че ГЕРБ не е единна партия. "Изказването на Цветанов е убийствено, защото поведението удря не само Росен Плевнелиев, а повдига завесата за много неща, които се случват в ГЕРБ", допълни Сачева.

От полза за БСП

Според пиарите изказването на Цветан Цветанов от миналия петък, че се е запознал с Росен Плевнелиев, когато бизнесменът му се е оплакал, че му е искан подкуп, води след себе си още един проблем за кандидат-президента Росен Плевнелиев, а и за ГЕРБ. "Цветанов и ГЕРБ направиха изключително лоша услуга на своя кандидат, който няма да може да се измъкне от обясненията до края на кандидатпрезидентската кампания", коментира Албена Ивайлова и допълни: "От друга страна, БСП трябва да са благодарни на ГЕРБ, защото им дадоха център на тяхната кампания, който според мен ще остане до края." Според Деница Сачева Георги Кадиев само поставя ребуси с твърденията си. "Това безсъдържателно политическо говорене отблъсква хората. Политиката служи на политиците да обслужват егото си, а не да помагат на хората", коментира Сачева.

Точка вместо бумеранг

Според Сачева Плевнелиев е направил добре, като се е опитал да сложи край на политическите спорове. "Поведението на Плевнелиев беше много добро. Той се опита да затвори разговора и вратата зад себе си", обясни Сачева. Според нея това показва и че той не е политик. "Начинът, по който той реагира, ясно показа, че тепърва ще се учи на политика. Правилната реакция в случая беше не да се затваря вратата, а да се върне бумерангът към източника", обясни Деница Сачева. Според нея Цветанов е трябвало да бъде попитан какво знае по случая и кои са общинските съветници, поискали подкуп. Според нея кандидат-президентът Росен Плевнелиев е направил още една грешка, като е допуснал да употреби думата подкуп. "За две години като министър той успя да се опази от нея и сега не трябваше да я използва", обобщи Деница Сачева. Според Албена Ивайлова политиците периодично трябва да си имат часове, дни или дори седмици, в които да запазват мълчание, защото говоренето става техен враг.

ЦИТАТ

Не искам повече Плевнелиев да бъде замесван в този скандал, защото от това, което виждате, което е казал през 2007 г., септември, и вчера това, което е казал, е едно и също. Не знам такова нещо (да е искан подкуп на Плевнелиев – б. а.) и не ми е работа да знам. Когато станах кмет, такива сигнали имаше със стотици, дал съм ги на прокуратурата. Факт е, че 7 години тази сделка не е минавала и когато станах кмет, общинският съвет я приключи.

Премиерът Бойко Борисов,
в предаването "Тази сутрин" на Би Ти Ви.

Стр. 6

Информационна агенция и пресклуб „София прес” I 20.07.2011

Албена Ивайлова, PR Директор на „Вивека Консултинг” ООД, която защитава интересите на Митко Събев в споровете му с Денис Ершов. и Българското дружество за връзки с обществеността се опитват да превърнат в казус елементарна и утвърдена в годините практика, а именно – разпространението на съобщение-изявление без редакторска намеса. Ивайлова и БДВО обвиняват в неетичност независима информационна агенция като „София прес” само поради факта, че пряко изявление на Денис Ершов е било разпространено чрез информационния й бюлетин. В изявлението Ершов заплашва самата Албена Ивайлова със съдебни действия, поради факта, че според него, тя тиражира касаещи го неверни твърдения в медиите.

Практиките по цял свят предполагат съобщенията без редакторска намеса да бъдат излъчвани с подписа на изявителя, а не с редакторски или репортерски подпис. Това гарантира най-висока достоверност на информацията – нещо, което някои PR специалисти не могат да приемат, тъй като това изключва тях самите като посредник между обектите и медиите.

Информационна агенция „София прес” държи на възможността хората да общуват с медиите директно. Една от предоставяните от агенцията услуги е разпространяването на платени, нередактирани съобщения до медиите. Това е услуга, която може да бъде предоставена на всеки. Избор на всяка медия, получаваща информации от „София прес”, е дали да публикува съобщението или не, дали да потърси допълнителна информация или не, дали да коментира или не. Това са ежедневни събития в медийния свят, до които масовият потребител на новини няма как да достигне. Но това не е манипулация – напротив, това е информация в най-чистия й вид.

По тази причина ИA„София прес” не приема извода на БДВО в становището му от 27 юни, че „национален пресклуб „София Прес” е нарушил принципа на свободен и отговорен обмен на информация, тъй като дори и с презумпцията за непреднамерено неетично действие – разпространява недостоверни твърдения, които окачествят също професионалните компетенции на колега – утвърден PR специалист.” ИА „София прес” не приема също, че може да съществува недостоверност в едно лично изявление.

В изводите на БДВО се казва още, че „София Прес уронва не само професионалната репутация на Албена Ивайлова (с което нарушава принципа на честната конкуренция, залегнал в Етичния кодекс), но също така това допринася за недобрата репутация на PR професията по принцип”. Ние заявяваме категорично – медиите не са част от PR професията. Ние сме медия, необвързана с нечии интереси или PR агенция.

Любопитното е, че този казус се оформи като скандал, когато съвсем професионално предложихме на г-жа Ивайлова да направи подобно лично изявление пред нашата медия.

Приветстваме решението на БДВО да стартира допитване до журналистите относно достоверността на информацията от информационните агенции, но изразяваме изначално съмнение в обективността на подобно проучване, когато е финансирано от конкретни професионални PR агенции.

Опасяваме се, че журналистическата професия е подложена на безпрецедентен натиск от много страни – обектите на информациите, тези, които пресяват информацията и тези, които тя касае – всички те имат интерес журналистиката да остане бедна, свряна в ъгъла, послушна и податлива на влияния. Все по-често се случва вместо истинска новина, да четем или гледаме PR съобщения, представени ни като новини. Опитът да се разчупи този модел води до измислени псевдодругарски съдилища, в които всеки може да бъде обвинен във всичко и да бъде трайно накърнена репутацията му.

Информационна агенция „София прес” ще продължи да предоставя трибуна за лични изявления и ще продължи да ги предоставя на медиите както досега – безплатно за тях. Надяваме се, че колеги от медиите ще бъдат с нас в подобна битка, която не сме инициирали ние.

Екипът на Информационна агенция и пресклуб „София прес”

Оригинална публикация 

Dnevnik.bg I Цветелина КАТАНСКА I 1.05.2011

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби с 263 940 лв. PR агенцията "Вивека консултинг" за умишлена имитация на марка и сайт, както и за рекламно заблуждение, съобщиха от ведомството. Жалба в антимонополния орган е подаден от компанията "Вивека", в чието ръководство до края на 2009 г. са участвали настоящите мениджъри и собственици на "Вивека консултинг". От фирмата жалбоподател са пледирали пред КЗК за нанесени щети от над 1.5 млн. лева. Потърсени за коментар, от "Вивека консултинг" съобщиха, че ще обжалват решението на антимонополната комисия, защото притежават марката.

Производството на КЗК освен срещу юридическото лице "Вивека консултинг" е насочено и към работещите в старото "Вивека" – Нина Вълкова Нейкова, Албена Ивайлова Маринова и Ивайло Иванов Иванов. Според жалбоподателят, новата компания е създадена още през 2008 г. и е целяла като имитира названието на съществуващото вече дружество да привлече по нелоялен начин клиенти. В отговор на запитване от КЗК, от "Вивека консултинг" са отговорили, че предоставят услуги в сферата на PR-а и е невъзможно да заблудят своите клиенти кой стои срещу тях. От антимонополния орган са отчели този мотив като несъстоятелен.

Дружеството "Вивека" е било регистрирано през 2005 г. и е осъществявало дейност до 2010 г. Съдружници в него са били първоначално Илиана Василева Денева, Чавдар Ивайлов Маринов, Мария Николаева Стоянова и Никола Станчов, гражданин на Франция. Впоследствие за управител на дружеството е вписана Нина Нейкова, която не е притежавала дялове в компанията, но според жалбопотателят дялове е имала дъщеря й Мария Стоянова. Чавдар Маринов пък е бил брат на Албена Маринова. През 2008 г. Албена Маринова и Нина Нейкова са регистрирали компанията "Вивека консултинг" със сходен предмет на дейност.
Сред клиентите на компанията са "Рехау", "Бургас плаза мол", "Кино Арена", "Българо-американска кредитна банка", "Хелиос резорт", "Adamant Capital", "Helios Spa&Resort", "Risk Monitor", "Петрол холдинг", "Aphrodite Beauty Spa & Health Center", "Пикадили".

Комисията за защита на конкуренцията е установила, че "Вивека консултинг" не е нарушила конкуренцията, тъй като старото дружество "Вивека" не осъществява стопанска дейност. От КЗК също така са отчели факта, че клиентите не е възможно да бъдат заблудени, защото работят лично с определени хора. Освен това не са привлечени нови клиенти по нелоялен начин. КЗК обаче е открила други нарушения на местното законодателство – новата фирма "Вивека консултинг" е използвала умишлено наименование близко до старата – "Вивека". Освен това дружеството е представило заблуждаваща информация на сайта си, според която клиенти на "Вивека" са били негови клиенти, а също така е използвало идентичен адрес на сайта, различието е единствено домейна bg вместо com.

За всяко едно от нарушенията КЗК е постановила глоба от 86 480 лв., което е 2% от нетните приходи на "Вивека консултинг" за 2010 г. Освен това лични глоби от по 1000 лв. са наложени на Албена Маринова и Нина Нейкова. Разходите по производството от 2500 лв. също са за сметка на санкционираната фирма.

Оригинална публикация

bulgaria-news.bg I Албена ИВАЙЛОВА | 2009-02-08

Албена Ивайлова познава от собствен опит драмите на българските предизборни кампании

У нас няма лидер, който да не в криза, a реденото на листите е като латино сериал с много любов, омраза, скандали и кръвно-обидени роднини, а коалициите са шедьоври на изборния тарикатлък

Като правило има два периода, когато българските политици се вкопчват в PR-а – преди избори и по време на криза. Кой знае защо в „нормална” ситуация повечето от тях са в позата „аз си знам най-добре” или гледат на PR-а като на своеобразна декорация – джуфка, която могат да си вържат на дрешката, за да изглеждат по-добре на фотошоп. преди последните местни избори един млад политик даже беше заявил на всеослушание, че политическата сила, която представлява, няма да работи с PR-агенция, понеже тези фирми само „харчели пари”. Като започна кампанията обаче неговата коалиция взе не една, а три PR-агенции. В резултат събраха толкова гласове, колкото ако бяха били тъпан на площад „Св. Неделя”. Затова обаче си бяха виновни те, а не агенциите. Защото PR не се прави само по време на избори. Нещо повече – за да имаш добър изборен PR, трябва да си имал такъв и в началото на мандата, и по-средата му. Същото важи и за политиката, която упражняваш.
Тази българска политическа практика винаги води до един и същ предизборен драматизъм. Управляващите винаги са имали изключителни достижения, които, кой знае защо, не са успели, да обяснят на народа. А опозицията, също по неведоми причини, все не успява да представи себе си като алтернатива.
Уви, в политическата комуникация и политическия PR няма бързо наваксване, а само непреодолимо изоставане и обикновено безрезултатни действия в последния възможен момент. Само сравнете какво правят в комуникационно отношение съвременните партии в Европа и САЩ и повечето от посестримите им у нас. Първите си имат активен партиен живот, нашите си имат партийни клубове, превърнати в мърляви кафенета.

Модерните партии общуват с избирателите си всяка минута чрез всички възможни канали в Интернет

– блогове, чатове, социални мрежи, качват речите си в You Tube и събират гласоподаватели през Facebook. У нас все още е събитие правенето на уеб-сайт, да не говорим за тежките усилия този сайт да бъде актуализиран или превърнат в атрактивна медиа и компетентен източник на информация за гласуващите. По света лидерът, кандидатите и програмата са ясни месеци, че и години преди деня на вота. Във Великобритания Дейвид Камерън се готви за министър-председател вече пета година, води кабинет в сянка, ходи с велосипед до британския парламент и прави екологична политика.
У нас няма лидер, който да не в криза; реденото на листите е като латино сериал с много любов, омраза, скандали и кръвно-обидени роднини, а коалициите са шедьоври на изборния тарикатлък, които по правило се регистрират в последния възможен час.

В търсачката Google, под слоугана на кампанията на Барак Обама Yes We Can, излизат 106 милиона страници. В България, четири месеца преди изборите, най-актуалното „политическо” изречение е онова за „лошия материал”.

Разликата между „Заедно можем повече” и Yes We Can е светлинни години. Първото е пожелателно мислене, второто е действие.

Гласове се привличат с действия, не със заклинания.

Изборите в България в повечето случаи хващат политиците неподготвени, като че ли става дума за първи сняг, а не за четиригодишен, установен от закона, цикъл. Българските избори винаги са на ръба на кризата и във фазата на кризисния PR. А с кризисен PR се контролират щети, не се печели доверие и гласоподаватели. Липсата на нормална политическа комуникация и PR в неизборна ситуация, не може да бъде компенсирана и от най-добрия изборен PR.
Българската политика страда от тежък комуникационен дефицит. За българското политическо пространство все още най-важният въпрос е „Кой да говори?”, а не „Как се говори?” или ако щете „Колко да се говори, кога, на кого?” А за слушане и вслушване пък изобщо и не става дума. Любимият на повечето политици спешен предизборен PR, рядко води до качество на политическата комуникация, а по-скоро произвежда количества – плакати, листовки, шапки, фланелки, значки, концерти и прочее.
Изненадани от изборите, политиците у нас се топлят на голямата си илюзия, че PR-ът ще им реши проблемите – с медиите, със социолозите, с липсата на електорат или демотивирания такъв, с липсата на харизма, на лидерство, на успешна политика, на всекидневна комуникация с обществото. При толкова много проблеми, става ясно, че проблемът е в политиката, а не в PR-а.

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg I 2010-05-19

PRnew.info БЛОГ  I 2010-05-17

В новия 7-ми брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 7 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2010/05/PRaktiki_Newsletter_17.05.2010.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Ако Бюлетинът ви харесва или искате той да обогати своето съдържание – може да попълните анкетната форма, която да изпратите на s.stefanova@bdvo.org.

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Милена Атанасова
Стоян Стоянов

Александър Христов
Симона Стефанова 

Мила Миленова
Кремена Георгиева

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността
София 1504, ул. "Сан Стефано" №25
Tел: 0885106372; 02/4833631
Ел.поща: s.stefanova@bdvo.org

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 2010-05-04 

Провеждането на кампаниите в интернет разширява възможностите на хората да работят с повече информационни канали

- Госпожо Ивайлова, в конкурса на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) участваха 22 агенции. От тях 5 се състезаваха за приза "Агенция на годината". Това малко или много е предвид мащаба на PR пазара у нас?

- Мисля, че бройката е представителна за нашия пазар. Фактът, че тази година има 2 конкурса за PR постижения, означава, че пазарът все повече се професионализира и се развива съобразно по-високи стандарти по отношение на комуникационната дейност.

Как се отразява кризата на PR сектора в България?

- Кризата отне възможността да се мисли дългосрочно по отношение на комуникационните проекти на клиентите, да се съставят стратегии и концепции, защото се търси по-бърз ефект, с по-ниска стойност. Спаднаха инвестициите в рекламата, но не мисля, че тези ефекти са толкова драматични. В тази кризисна година клиентите се ориентирха към търсене на по-иновативни и креативни решения.

Има ли отлив на клиенти и с колко компаниите са намалили бюджетите си за PR?

- Не мисля, че е имало отлив на клиенти. Имаше редуциране на бюджетите за реклама. Българският бизнес достигна едно равнище на зрялост и интелигентно отношение към комуникациите и осъзна, че инвестицията в PR е дългосрочна инвестиция в имидж и репутация. Сериозните компании, които искат да имат адекватно присъствие на пазара, няма да се лишат от PR.

Има ли спад в събитийния мениджмънт и става ли по-търсен кризисният PR?

- При събитийния мениджмънт определено има намаление на бюджетите. Нужда от кризисен PR имаше не само в икономически, но и в политически аспект. През изминалата година имаше избори и кризисният PR беше доминиращ. По отношение на бизнеса не смятам, че е имало много икономически субекти, които реално да са били в тежка комуникационна криза.

По какъв начин се промениха изискванията на клиентите?

- Вече се търсят крайният клиент и по-директният достъп до него. Компаниите не са толкова фиксирани върху медийното отразяване, дават си сметка, че за някои продукти и услуги не е важно да минеш през посредник, а директно да отидеш при потребителя. Търси се по-голяма ценова ефективност по отношение на разходи и оптимизиране на бюджета.

Кои агенции ще отпаднат от сектора?

- Никой не е стигнал до фаза на пълно отпадане. Компаниите в условия на криза трябва да бъдат по-гъвкави. Повече спечелиха тези, които работеха 2-3 пъти повече, на по-ниски цени. Ако те успеят да го правят и извън кризата, ще бъдат още по-печеливши.

Интернет ли е новото място, на което ще се развива PR?

- Всеки нов канал за информация или нова технологична платформа за разпространение на знания намира своето място на непрекъснато разширяващия се пазар, без да убива традиционните. Класическият PR няма да умре заради интернет и социалните групи. Провеждането на кампаниите в интернет разширява възможностите на хората да работят с колкото се може повече канали. Наблюдава се промяна в пазарните ниши и дялове – вече никой
не е тотален монополист по отношение на комуникациите. Смятам, че интернет базираните комуникационни решения и PR програми имат много важно място на пазара. Интернет обаче не може да се използва като другите медии – т.е. да бъде дирижиран. Агресивното разпространение на търговска информация в социалните мрежи може да накара потребителя да се откаже от този канал.

Как ще се развива пазарът на PR услуги занапред?

- Все повече ще се набляга на интегрирани маркетингови кампании. Ще се върви към онлайн базирани кампании. Тепърва ще видим плюсовете и минусите на този тип платформи. С възстановяването на икономиката отново ще се възвърне събитийният PR, този път по-ориентиран към директния потребител или конкретна кауза. Потребителят започва да цени кампании, насочени към защита на общия интерес, не само на търговския.

Пренаситен ли е пазарът?

- Силната конкуренция означава, че PR пазарът е в добра форма. От друга страна, секторът все още е в развитие. В България PR е млада професия. Има много организации, институции и компании, които нямат ефективен PR, а имат нужда от добра комуникация с потребителите. В този смисъл има място за още добри агенции.

До каква степен нашите агенции са в час с тенденциите на външния пазар?

- Все по-голяма част от агенциите са част от различни международни мрежи, обменят информация и участват в международни конкурси. Важен момент е, че PR предполага добро познаване на местната среда, характер, тенденции и психология. В този смисъл международният опит невинаги е полезен. Има случаи, в които използването на ноу-хау от чужбина не е особено уместно на родна почва, и това трябва да се отчита от компаниите.

Започна ли държавата да търси повече услугите на PR агенции?

- Държавата няма ясни политики и практики за това как да си организира комуникационните конкурси. При предишното правителство видяхме много лоши практики в тази посока. Държавните институции ползват услугите на агенции – от отчета за управлението на тройната коалиция става ясно, че са харчени огромни пари за комуникационни проекти, от които няма видими следи. Институционалният PR е бил сведен до корупционни практики и прехвърляне на средства. Факт е, че за институционален PR в България през последните 3-4 години са изхарчени огромни пари, а това не е допринесло по никакъв начин за повишаване на информираността на обществото. Трябва да се въведат ясни стандарти и практики при избора на агенции, както и да има максимална прозрачност и публичност на тези конкурси.

Стр. 22

БДВО I 2010-04-21

Вече могат да се записват участниците за Четвъртия PR фестивал

21 Април 2010 г. – София – Днес председателят на журито в „PR Приз” 2010 Аня Павлова оповести, че приемът на проекти за участие в „PR Приз” 2010 е приключил на 15 април, а проектите са класирани по категории и са предадени за оценка на членовете на журито. Тази година в конкурса са участвали 29 проекта от 27 агенции, компании и организации в 11 категории. Има също 5 одобрени проекта за специалната категория „PR студент”. Следователно общо 33 проекта ще бъдат оценявани до публичните защити на 15 и 16 май, а един е дисквалифициран.

Любопитен факт е, че за втора година подред липсват проекти в определени категории, а именно: „PR на политическа организация”, „Кризисен PR”, „PR кампания в сектор Финанси и връзки с инвеститори”, „PR кампания в сектор Информационни и телекомуникационни технологии (ICT)” и „PR кампания за персонален имидж”. Тази година липсват кампании също и в категорията „Вътрешноорганизационен PR”.

„Наблюдава се тенденция към отпадане на определени категории от конкурса, тъй като няма участие в тях, откакто сме ги измислили. Явно все още специалистите не са узрели за това да споделят опит и да покажат какво са постигнали в тези сфери. Идеята ни беше да предоставим възможност на колегите от сферата на политиката, финансите, телекомуникациите, имиджмейкинга и всички, които умеят да се справят с кризата да покажат какво могат. Но явно още е рано за това.” – сподели Милена Атанасова, председател на БДВО

Първоначално бе оповестен следният състав на журито: Аня Павлова – председател на ИМАГИНЕС и председател на журито за PR Приз 2010; Милена Атанасова – председател на БДВО; проф. дфн Милко Петров – ръководител на катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” на Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски”; д-р Валерия Пачева – гл.ас. към катедра „Медии и обществени комуникации” към УНСС; Надя Кантарева – началник "Пресцентър" на Министерство на образованието и науката; Любов Костова – мениджър “Връзки с обществеността” и “Проекти за комуникация на науката” в Британски съвет – България; Велислава Ивановска – началник отдел "Връзки с обществеността" в ПИБ; Цветeлина Петрова – редактор „Маркетинг и медии” в списание „Мениджър”; Албена Ивайлова – собственик и управител на PR агенция „VIVEKA”; проф. дфн Георгий Почепцов – преподавател по теория на комуникациите в Мариуполския университет – Украйна, първият президент на първата PR Асоциация в Украйна; Аманда Джейн Сучи – преподавател по PR техники в университета в Катаня, Италия и член на борда на Глобалния алианс. Впоследствие обаче в състава на журито влезе и Юлия Угринова – мениджър „Корпоративни комуникации” в „Софарма”. Така журито тази година ще се състои от общо дванадесет човека.

Стартира и записването за Четвърти PR фестивал. С цел по-лесното администриране на фестивала, тази година има ранна и късна регистрация. Заявката за участие може да бъде изтеглена от www.prpriz.info и следва да бъде изпратена попълнена на e-mail: s.stefanova@bdvo.org или на адрес: БДВО/ Българко дружество за връзки с обществеността
София 1504, ул. “Сан Стефано” 25

PR Приз 2010 се провежда с любезното съдействие на Mtel, Софарма, Гранд хотел София и медийното партньорство на: БТА, Списание „Мениджър”, Списание „Тема”, Списание „Sign Cafe”, Blitz.bg, AvantX и специализираното онлайн издание „Медии и обществени комуникации”.

Вестник "Дневник" I Зорница СТОИЛОВА I 2009-11-16

Войната е шоубизнес, а политиката – манипулация. Спомняте си култовите констатации на героя на Робърт де Ниро в една от най-добрите политически сатири на Холивуд "Да разлаем кучетата". Ако трябва да поставим българска рамка на метафората за политиката, бихме добавили още упорито нежелание за прозрачност и липса на смислен публичен дебат.

Или поне това бяха изводите на провелата се през миналата седмица кръгла маса "Публичният образ на институциите", организирана от Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО). Зад привидно скучната тема PR съветниците от правителствената информационна служба, практиците от бранша, социолози, журналисти и експерти от неправителствени организации се опитаха да потърсят отговора на важния въпрос – защо PR на държавната администрация се проваля в усилията си да осигури максимална прозрачност на действията й и да намери здравословния баланс между интересите на обществото и тези на властта, която представлява.

С най-голям интерес се очакваше директорът на Правителствената информационна служба Николай Боев, но той не се появи заради наложително пътуване с премиера. Въпреки че темата за комуникационната стратегия на кабинета "Борисов" беше сред една от обявените за обсъждане, на кръглата маса стана ясно, че такава все още няма. Директорът на дирекция "Връзки с обществеността и протокол" в министерството на транспорта Розита Михайлова обаче увери, че скоро комуникационните експерти на правителството ще поканят практиците от PR бранша да дискутират стратегията.

Правителственият PR като чиновник

Вместо да балансират между интересите на обществото и властта, PR на институциите избират да бъдат с институциите. Това беше една от основните критики, отправени към правителствените експерти.

Александър Кашъмов, юрист и експерт в "Програма достъп до информация" обобщи поведението на институциите до този момент като упорство и нежелание за прозрачност. "Според Закона за достъп до обществената информация институциите не само имат задължение да предоставят информация, те дължат информация по собствена инициатива", обърна внимание той и добави: "Това досега мъчително не се случваше."

По думите на социолога и управител на социологическа агенция "Алфа рисърч" Боряна Димитрова, когато става дума за политика и за реформи, комуникацията е съдържателен проблем. "Не е осъзнато, че комуникацията е същинска и основна задача на държавния служител, а не добавка или притурка към другата му работа", обърна внимание тя.

Това е и една от причините държавните служители удобно да се крият зад големия образ на институцията. А една от същинските задачи на правителствения PR би трябвало да е именно тази – да извади служителите на министерствата от анонимната колективност и да ги насърчи да поемат индивидуална отговорност пред обществото, заставайки зад твърденията си със своето име и позиция.

Според Стояна Георгиева, която ръководи информационния сайт Mediapool и е оглавявала правителствения пресцентър по време на управлението на Иван Костов, една от причините за това е, че PR на властта са свързани твърде много с изпълнението на партийни цели. "Правителственият PR осигурява вдигане на политическия рейтинг, вместо да информира и да осигурява максимална прозрачност на действията на властта", коментира тя.

Практиците от частния сектор обърнаха внимание, че PR на институциите не означава само да поддържаш връзки с медиите и да отразяваш дейността на министъра, но към момента той се разбира именно така. "В корпоративния PR PR специалистът се стреми да бъде част от решенията", припомни Деница Сачева, изпълнителен директор на агенция Intel Day Solutions, и добави, че ролята на PR в държавната администрация не е ясно дефинирана. Той се наема, за да изпълнява тесни конкретни цели, а не да изгради последователна комуникационна стратегия на правителството.

"Когато се смени властта, PR също си отиват заедно със своите екипи. Няма приемственост в експертността", коментира още Сачева.

Колко е важен политическият рейтинг

Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" фокусира вниманието върху друга важна част от комуникацията на политическия живот – как се използват социологическите данни от политиците и техните PR експерти. И беше категорична – вместо да бъде основата, на която се взимат важни решения, обобщеното от социологията обществено мнение се използва единствено като публичен инструмент, като политическа патерица.

Това е и причината политиците и медиите да се вглеждат толкова в рейтингите на властта като опростен вид на това, което наричаме обществена подкрепа. Политическата практика досега го доказва – не е важно да бъдеш добродетелен, а да изглеждаш такъв.

По думите на Димитрова обаче политическите рейтинги са важни, но е по-важно те да съответстват на реалните действия на институциите. В противен случай общественото доверие се срива много бързо. Тя обясни, че високият процент на обществено доверие в първите месеци от управлението на кабинета "Борисов" не е нито необичайно явление, нито прецедент за българския политически живот. "В началото на управлението на Иван Костов рейтингът му беше над 60%. Правителството на Симеон Сакскобургготски също имаше високи показатели на доверие през първите месеци", припомни Димитрова.

Свръхконцентрацията на политическото присъствие в медиите беше посочено като една от погрешните практики на институционалния PR. Или с други думи, политиците и техните PR експерти се вглеждат и притесняват твърде много за това какво ще излезе във вестниците и какво ще бъде показано в централните емисии новини и пренебрегват комуникацията със специфичните групи, които в крайна сметка се оказват засегнати от провежданите политически реформи в публичната сфера.

Оригинална публикация

Снимка: БДВО

Още по темата:

Стоян Стоянов, БДВО: “Публичният образ на институциите, а сега накъде?”

БНР, Програма "Хоризонт", "Преди всички" I 2009-11-12

Чуйте аудио запис на интервюто
 

EVENTS.dir.bg I 2009-11-11

Събитието събира на едно място ПР специалисти от държавната администрация с представители на медиите и ПР общността.

Кръгла маса на тема: "Публичният образ на институциите – А сега накъде?" ще се проведе на 12.11.2009 г. (четвъртък) в зала „София” на Бест Уестърн Хотел Сити от 16.00 до 20.00 часа.

Темите, които ще бъдат засегнати и дискутирани, очертават предизвикателствата, пред които са изправени PR специалистите при изграждането на публичният образ на държавните институции. Ще се обсъдят успешните комуникации между правителствените PR-и и медиите, обществените организации и различните видове публики. Събитието ще събере на едно място PR специалистите на новото правителство с журналисти, представители на PR общността в България и ще даде възможност на всички заинтересовани да се запознаят с основните приоритети в комуникационната страгегия на българското правителство.

Таксата за участие в Кръглата маса е 30 лева (с ДДС), които могат да бъдат платени на място. Участието на членове на Българското дружество за връзки с обществеността, Българската конфедерация за връзки с обществеността, академичната общност, държавната администрация и местните власти, както и поканени участници от страна на БДВО, е безплатно – след регистрация.

Потвърдете желанието си за участие като попълните и изпратите Регистрационната форма най-късно до 10.11.2009 г.

ПРОГРАМА

16:00 – 16:30 – Регистрация на участниците

16:30 – 16:40 – Откриване – Милена Атанасова, Председател на БДВО

16:40 – 17:45 – Първи панел

„Състояние, проблеми и предизвикателства при изграждането на публичния образ на държавните институции в България”;

Водещи:
Стоян Стоянов, Член на Комисията по етика на БДВО
Кирил Вълчев, ДАРИК Радио

16:40 – 16:50 – Българските публични институции – прозрачност и достъп до информация
Александър Кашъмов, „Прозрачност без граници”

16:50 – 17:00 – Доверието в публичните институции – рейтинги, очаквания и проблеми
Боряна Димитрова, „Алфа рисърч”

17:00 – 17:10 – PR-ът на властта
Стояна Георгиева, „Медиапул”
Албена Ивайлова, VIVEKA

17:10 – 17:20 – Ролята на държавния служител в изграждането на публичния образ на държавните институции

17:20 – 17:45 –Дискусия

17:45 – 18:00 –Кафе пауза

18:00 – 19:30 – Втори панел
„Представяне на основните акценти в комуникационната стратегия на българското правителство”

Николай Боев, Директор на Правителствената информационна служба

Водещи:

Асен Асенов, член на УС на БДВО и съпредседател на Българската конфедерация за връзки с обществеността;
Розита Михайлова, директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол” на Министерството на транспорта

19:30 – 20:00 – Дискусия

20:00 – 20:10 – Официално връчване на Етичния кодекс на професионалната PR общност в България на преставителите на пресцентровете на правителството Милена Атанасова, председател на БДВО, и Александър Христов, председател на Комисията по етика към БДВО)

20:10 – Чаша вино

Такса участие*: 30 лева (с ДДС), които могат да бъдат платени на място или по банков път:

Банка ДСК, клон Калоян
BIC: STSABGSF
IBAN: BG48STSA93000006291325
Участие в събитие на БДВО 12.11.2009 г.

* Участието на членове на Българското дружество за връзки с обществеността, Българската конфедерация за връзки с обществеността, академичната общност, държавната администрация и местните властие, както и поканени участници от страна на БДВО, е безплатно, след регистрация. 

Информация за Кръгла маса на тема: "Публичният образ на институциите – А сега накъде? ПР-ите на властта и медиите: Диалог в полза на обществения интерес", 12.11.2009 г.

За повече информация:

Симона Стефанова, Административен секретар, БДВО,
02/483 36 31, 0885 106 372, s.stefanova@bdvo.org 

Оригинална публикация

Снимка